ДВ, бр.87/1929 г., в сила от 04.09.1935 г.
Член 1.
Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да въведе задължително осигуровката-болест за земеделските работници, при условия най-малко еднакви на тия, предвидени в настоящата конвенция.
Член 2.
Задължителното осигуряване в случай на болест ще се прилага за работници, служащи и чираци в земеделските предприятия.
При все това всеки член има право да предвиди в своето национално законодателство изключения, каквито счита за необходими що се отнася до:
а) временните занятия, чието траяне не достига един предел, който може да определи националното законодателство, нередовните занятия, чужди на професията или на предприятието на работодателя, случайните занятия или допълнителни такива;
б) работниците, чиято заплата или доход надминава една гаранция, която може да определи националното законодателство;
в) работници, които не получават възнаграждение в пари;
г) домашните работници, чиито условия на труда не могат да бъдат приравнени с тези на надничарите;
д) работниците, които не са достигнали или пък са превишили една възраст, която може да определи националното законодателство;
е) членовете от семейството на работодателя.
Между другото могат да бъдат изключени от задължително осигуряване в случай на болест, лицата, които в случай на болест имат право по силата на един закон, правилник или специална наредба на облаги съвокупно най-малко равни на тези, предвидени в настоящата конвенция.
Член 3.
Осигурен, неспособен за работа, вследствие на ненормално състояние на неговото физическо или умствено здраве, има право на парично обезщетение най-малко през първите 26 седмици от неговата неработоспособност, считано от първия обезщетен ден.
Даването на обезщетението може да бъде поставено в зависимост от изпълняването от страна на осигурения на един стаж и от изтичането на един срок за чакане най-много от 3 дни.
Обезщетението може да бъде отнето:
а) когато осигуреният получава вече, от другаде, по силата на закон и за същата болест, една друга помощ; отнемането ще бъде пълно или частично, според това, дали плащаната помощ е равна или по-малка от обезщетението, предвидено в настоящия член;
б) през времето, когато осигуреният не губи вследствие на неработоспособността си обикновения свой доход от работата или пък когато се издържа за сметка на осигуровката или обществени фондове; при все това, отнемането на обезщетението ще бъде само частично в случаите, когато осигуреният, който се издържа по горния начин, лично има семейни задължения;
в) през времето, когато осигуреният откаже да изпълни, без уважителни причини, медицинските предписания и наставления, относно държанието на болните или пък се укрие без разрешение и доброволно от контролата на осигурителните институти.
Обезщетението може да бъде намалено или отнето в случай на болест, добита съзнателно от осигурения.
Член 4.
Осигуреният има право, начиная от началото на заболяването и най-малко до изтичането на срока, предвиден за плащане на обезщетението в случай на болест, на лекуване от надлежно определен лекар, както и на достатъчно количество и качество лекарства и санитарни материали.
При все това, от осигурения може да бъде поискано да вземе участие в разноските по лечението при условия, които ще бъдат предвидени в националното законодателство.
Медицинската помощ може да бъде отнета за времето, когато осигуреният откаже, без уважителни причини, да се съобрази с медицинските нареждания и с наставленията, относно държането на болните или пък пренебрегва да оползотвори помощта, която му е дадена на разположение от осигурителния институт.
Член 5.
Националното законодателство може да въведе или да предписва даването на медицинска помощ и на членовете от семейството на осигурения, които живеят в едно домакинство и са в негова тежест; то определя условията, при които тази помощ може да бъде давана.
Член 6.
Осигуровката-болест трябва да бъде прилагана от автономни институти, поставени под административния и финансов контрол на публичната власт, които да не преследват никакви цели за печалба. Институтите, учредени по частна инициатива, трябва да бъдат специално признати от публичните власти.
Осигурените трябва да бъдат повикани да вземат участие в управлението на автономните осигурителни институти при условия, определени от националното законодателство.
При все това, приложението на осигуровката в случай на болест може да бъде поето направо от държавата, тогава и за толкова време, когато нейното приложение от автономните институти е станало трудно или невъзможно или пък е неприложимо, поради някои местни условия въобще, а особено, поради недостатъчно развитие на професионалните работодателски и работнически организации.
Член 7.
Осигурените и техните работодатели трябва да вземат участие в образуване на средствата на осигуровката в случай на болест.
Националното законодателство може да установява да се дава помощ и на тая осигуровка от страна на публичната власт.
Член 8.
На осигурения трябва да бъде признато правото на обжалване в случай на оспорване правото му на помощ.
Член 9.
Държавите, които обхващат широки територии, много рядко населени, могат да не прилагат разпорежданията на настоящата конвенция в ония части на тяхната територия, където, вследствие на малката гъстота и разпръснатостта на населението, недостатъчността на съобщителните средства, организацията на осигуровката-болест, съгласно настоящата конвенция, е невъзможно.
Държавите, които желаят да се възползват от изключенията, предвидени в настоящия член, трябва да съобщят желанието си едновременно със съобщаване на формалната ратификация на конвенцията на Главният секретар на Обществото на народите. Те трябва да съобщят в Международното бюро на труда частите от техните територии, за които ще прилагат изключенията, като посочат и мотивите за тяхното решение.
В Европа изключението, предвидено в настоящия член, може да бъде приложено само от Финландия.
Член 10.
Официалните ратификации на настоящата конвенция, при условията, предвидени в гл. ХIII от Версайлския договор и съответните глави от другите договори за мир, ще бъдат съобщавани на Главния секретар на Обществото на народите, от когото ще бъдат зарегистрирани.
Член 11.
Настоящата конвенция ще влезе в сила 90 дни след като бъдат зарегистрирани от Главния секретар ратификациите на два члена на Международната организация на труда.
Тя задължава само членовете, чиито ратификации бъдат зарегистрирани от Секретарията.
Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всеки член 90 дни след датата, когато ратификацията му бъде зарегистрирана в Секретарията.
Член 12.
Веднага щом като бъдат зарегистрирани в Секретарията ратификациите на два члена на Международната организация на труда, Главният секретар на Обществото на народите ще съобщи това обстоятелство на всички членове на Международната организация на труда. Той ще им съобщава също така зарегистрирването на ратификациите, които ще му бъдат съобщавани по-късно от всички други членове на организацията.
Член 13.
При спазване на разпорежданията на чл. 11, всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да приложи разпорежданията на чл. чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 най-късно до 1 януари 1929 г. и да вземе такива мерки, каквито ще бъдат необходими, за да стане действително приложението на тези разпореждания.
Член 14.
Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да я приложи в колониите си, владенията или протекторатите, съгласно разпорежданията на чл. 421 от Версайлския договор и на съответните членове от другите договори за мир.
Член 15.
Всеки член, който е ратифицирал настоящата конвенция, може да я денонсира след изтичането на един период от 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите, от когото той се зарегистрирва. Денонсирането влиза в сила една година след като бъде зарегистрирано в Секретарията.
Член 16.
Управителният съвет на Международното бюро на труда ще трябва най-малко веднъж в 10 години да представи на Общата конференция един рапорт върху приложението на настоящата конвенция и, ако има нужда да реши, да впише в дневния ред на конференцията въпроса за ревизията или изменението на споменатата конвенция.
Член 17.
Френският и английският текстове на настоящата конвенция са еднообразни.
