Приета на VII сесия на Генералната конференция на труда в Женева, Швейцария, на 5 юни 1925 г. и влязла в сила на 8 септември 1926 г.
Ратифицирана от България с решение на Народното събрание през 1929 г. - ДВ, бр. 253 от 1929 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 5 септември 1929 г.
В сила за България от 5 септември 1929 г.
Обнародвана, ДВ, бр. 253 от 9 февруари 1929 г.
Член 1.
Всеки член на М. О. Т., който одобри настояща конвенция се задължава да признае на поданиците на всеки друг член, който е ратифицирал казаната конвенция, пострадали от злополука, станали на негова територия, или на неговите наследници, същото отнасяне, каквото осигурява на собствените си поданици при раздаване на обезщетение в случай на злополука.
Тази еднаквост на отнасяне ще бъде осигурена на чужденците-работници или на техните наследници, независимо от местопребиваването им. Във всеки случай, колкото се отнася до изплащанията, които един член или поданиците му биха имали да дължат извън територията на казания член, по силата на този принцип, разпорежданията, които трябва да се вземат, ще бъдат определени, ако това е необходимо, чрез отделни наредби, взети между заинтересованите членове.
Член 2.
За обезщетенията при злополука на работници, ангажирани временно или нередовно върху територията на един член, в предприятие намиращо се в територията на друг член, може да бъде предвидено прилагането на законодателството на последния чрез специално споразумение между заинтересованите членове.
Член 3.
Членовете, които ратифицират настоящата конвенция и у които не съществува наредба за обезщетение или осигуряване при злополука, трябва да учредят такава наредба в срок от 3 години от датата на ратификацията.
Член 4.
Членовете, които ратифицират настоящата конвенция се задължават да си взаимопомагат, за да улеснят приложението й, също изпълнението на законите и правилниците, досежно даване обезщетение при злополука и да съобщат в М. Б. Т., което ще информира другите заинтересовани членове, за всяко изменение в законите и правилниците в сила, относно обезщетението при злополуки.
Член 5.
Официалните ратификации на настоящата конвенция по условията, предвидени в глава ХIII от Версайлския договор и съответните глави по другите договори за мир, ще бъдат съобщени на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистрирани от него.
Член 6.
Настоящата конвенция ще влезе в сила щом ратификациите от два члена на М. О. Т. бъдат зарегистрирани от Главния секретар.
Тя ще обединява само членовете, ратификациите на които ще бъдат зарегистрирани в Секретарията.
Член 7.
След като ратификациите на два члена от М. О. Т. бъдат зарегистрирани в Секретарията, Главния секретар на Обществото на народите ще нотифицира този факт на всички членове на М. О. Т. Той ще им нотифицира също зарегистрирането на ратификациите, които впоследствие ще му бъдат съобщени от всички други членове на организацията.
Член 8.
Съгласно разпорежданията на чл. 6, всеки член, който одобрява настоящата конвенция, се задължава да приложи разпорежданията на чл. чл. 1, 2, 3 и 4 най-късно до 1.I.1927 год. и да вземе такива мерки които ще бъдат необходими, за да се направят тези разпореждания действителни.
Член 9.
Всеки член от М. О. Т., който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да я приложи в колониите, владенията и протекторатите си, съобразно разпорежданията на чл. 421 от Версайлския договор и съответните членове от другите договори за мир.
Член 10.
Всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, може да я денонсира след изтичането на един период от десет години след датата от влизане в сила изобщо на конвенцията, чрез акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистриран от него. Денонсирането ще стане валидно само след една година от като е регистрирано в Секретарията.
Член 11.
Управителният съвет на М. Б. Т. ще трябва най-малко веднъж за всеки 10 години да представи на Общата конференция рапорт върху приложението на настоящата конвенция и ще реши ако трябва, да се впише в дневния ред на конференцията въпрос за ревизия или видоизменение на казаната конвенция.
Член 12.
Френския и английския текстове на настоящата конвенция са идентични.
