С019 – Конвенция № 19 относно еднаквото третиране на чужденците и местните работници при даване обезщетение при случаи на злополука

image_printПринтирай

Приета на VII сесия на Генералната конференция на труда в Женева, Швейцария, на 5 юни 1925 г. и влязла в сила на 8 септември 1926 г.
Ратифицирана от България с решение на Народното събрание през 1929 г. - ДВ, бр. 253 от 1929 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 5 септември 1929 г.
В сила за България от 5 септември 1929 г.
Обнародвана, ДВ, бр. 253 от 9 февруари 1929 г.

Член 1.
Всеки член на М. О. Т., който одобри настояща конвенция се задължава да признае на поданиците на всеки друг член, който е ратифицирал казаната конвенция, пострадали от злополука, станали на негова територия, или на неговите наследници, същото отнасяне, каквото осигурява на собствените си поданици при раздаване на обезщетение в случай на злополука.
Тази еднаквост на отнасяне ще бъде осигурена на чужденците-работници или на техните наследници, независимо от местопребиваването им. Във всеки случай, колкото се отнася до изплащанията, които един член или поданиците му биха имали да дължат извън територията на казания член, по силата на този принцип, разпорежданията, които трябва да се вземат, ще бъдат определени, ако това е необходимо, чрез отделни наредби, взети между заинтересованите членове.

За да видите съдържанието на документа, трябва да имате абонамент.

Влезте в системата или

Вижте как да се абонирате