Всеки член от М. О. Т., който одобрява настоящата конвенция, се задължава да осигури на пострадалите от злополука или на техните наследници обезщетения поне равни на предвидените в настоящата конвенция.
Член 2.
Законите и правилниците върху обезщетенията срещу злополуки при работа трябва да се прилагат за работници, служащи и чираци, заети на работа в предприятията, експлоатациите или заведенията от каквото естество и да са, частни или обществени.
Във всеки случай, всеки член трябва да предвиди в националното си законодателство такива изключения, които ще счита за необходими, колкото се отнася до:
а - лицата, които извършват случайни работи, чужди на предприятието на собственика;
б - домашните работници;
в - членовете от семейството на работодателя, които работят изключително за сметка на последния и живеят под негов покрив;
г - умствените работници, доходът на които превишава една граница, която може да се определи от националното законодателство.
Член 3.
Настоящата конвенция не обхваща:
1. Моряците и рибарите, за които ще последва отделна конвенция;
2. Лицата, които се ползват от един специален режим, най-малко еднакъв на тоя, предвиден в настоящата конвенция.
Член 4.
Настоящата конвенция не се отнася до земеделието, за което остава в сила конвенцията за обезщетение при злополука в земеделието, приета от Международната конференция на труда в III-та й сесия.
Член 5.
Обезщетенията, дължими в случай на злополуки последвани от смърт или в случай на злополуки, влечащи след себе си постоянна неработоспособност, ще бъдат плащани на пострадалия или на наследниците им под форма на пенсия.
Във всеки случай, тези обезщетения биха могли да бъдат платени изцяло или на части под форма на капитал, когато на компетентните власти бъде предоставена съдебна гаранция.
Член 6.
В случай на неработоспособност, обезщетението ще бъде отпуснато най-късно от петия ден след злополуката, било от работодателя, било от едно осигурително учреждение срещу злополуки или от осигурително учреждение срещу болести.
Член 7.
Допълнително обезщетение ще бъде дадено на неработоспособните вследствие на злополуки, които имат нужда от постоянна чужда помощ.
Член 8.
Националните законодателства ще предвидят контролни мерки също и методи за ревизия на обезщетенията, които ще бъдат сметнати, като необходими.
Член 9.
Пострадалите от злополуки ще имат право на медицинска помощ и на такава хирургическа и аптекарска, която ще е необходима вследствие злополуката. Тая медицинска помощ ще бъде в тежест или на работодателя или на осигурителни учреждения срещу злополука или на осигурителни учреждения срещу болест или инвалидност.
Член 10.
Пострадалите от злополуки ще имат право на доставяне или подновяване от работодателя или осигурителя на протези и ортопедически апарати, употребяването на които ще бъде признато за необходимо. Всеки случай националните законодателства ще могат да допуснат, като изключение, заменяването на апарати с даването на пострадалия от злополука едно допълнително обезщетение, определено в момента на отпущането или ревизирането на обезщетението и представляващо приблизителната стойност на доставката и подновяването на тия апарати.
Националните законодателства ще предвидят относно подновяването на апарати необходими контролни мерки, било да се избягват злоупотребления, било да се гарантира предназначението на допълнителното обезщетение.
Член 11.
Националните законодателства ще съдържат разпореждания, които, държейки сметка за особеностите на всяка страна, ще бъдат най-добре пригодени, за да гарантират във всеки случай изплащане обезщетението на пострадалите от злополуки и на техните правоимеющи и да им гарантират срещу неплатежоспособността на работодателя или осигурителя.
Член 12.
Официалните ратификации на настоящата конвенция, съгласно условията, предвидени в глава ХIII от Версайлския договор и съответните глави на другите договори за мир, ще бъдат съобщени на Секретарията на Обществото на народите и зарегистрирани от него.
Член 13.
Настоящата конвенция ще влезе в сила от момента, когато бъдат зарегистрирани от Главния секретар ратификациите на два члена от М. О. Т.
Тя ще обединява само членовете, одобрението на които ще бъде зарегистрирано от Секретарията.
Отпосле, тази конвенция ще влиза в сила за всеки член от датата, когато одобрението й ще бъде зарегистрирано в Секретарията.
Член 14.
Веднага щом ратификациите на два члена от М. О. Т. се зарегистрират в Секретарията, Главния секретар на Обществото на народите ще нотифицира този факт на всички членове на М. О. Т. Той ще им нотифицира също зарегистрирането на ратификациите, които ще бъдат допълнително съобщени от всички други членове на организацията.
Член 15.
Съгласно разпорежданията на чл. 13, всеки член, който одобрява настоящата конвенция, се задължава да приложи разпорежданията на чл. чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11, най-късно до 1.I.1927 год. и да вземе такива мерки, които ще бъдат необходими, за да се направят осъществими тези разпореждания.
Член 16.
Всеки член на М. О. Т., който одобрява настоящата конвенция се задължава да я приложи в колониите си, владенията или протекторати, съобразно с разпорежданията на чл. 421 от Версайлския договор и съответните членове на другите договори за мир.
Член 17.
Всеки член, който е одобрил настоящата конвенция може да я денонсира след изтичането на един период от 5 години от датата на нейното влизане в сила чрез акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистриран от него. Денонсирането става действително само 1 година след като е било зарегистрирано в Секретарията.
Член 18.
Управителният съвет при М. Б. Т. ще трябва най-малко веднъж за всеки 10 години, да представи на Общата конференция един рапорт върху приложението на настоящата конвенция и ще реши, дали е необходимо да се впише в дневния ред на конференцията въпроса за ревизия или видоизменение на казаната конвенция.
Член 19.
Френският и английският текстове на настоящата конвенция са идентични.
Член 16.
Всеки член на М. О. Т., който одобрява настоящата конвенция се задължава да я приложи в колониите си, владенията или протекторати, съобразно с разпорежданията на чл. 421 от Версайлския договор и съответните членове на другите договори за мир.
Член 17.
Всеки член, който е одобрил настоящата конвенция може да я денонсира след изтичането на един период от 5 години от датата на нейното влизане в сила чрез акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистриран от него. Денонсирането става действително само 1 година след като е било зарегистрирано в Секретарията.
Член 18.
Управителният съвет при М. Б. Т. ще трябва най-малко веднъж за всеки 10 години, да представи на Общата конференция един рапорт върху приложението на настоящата конвенция и ще реши, дали е необходимо да се впише в дневния ред на конференцията въпроса за ревизия или видоизменение на казаната конвенция.
