С017 – Конвенция № 17 относно обезщетенията срещу злополука, 1925 г.

image_printПринтирай

Всеки член от М. О. Т., който одобрява настоящата конвенция, се задължава да осигури на пострадалите от злополука или на техните наследници обезщетения поне равни на предвидените в настоящата конвенция.

Член 2.
Законите и правилниците върху обезщетенията срещу злополуки при работа трябва да се прилагат за работници, служащи и чираци, заети на работа в предприятията, експлоатациите или заведенията от каквото естество и да са, частни или обществени.
Във всеки случай, всеки член трябва да предвиди в националното си законодателство такива изключения, които ще счита за необходими, колкото се отнася до:
а - лицата, които извършват случайни работи, чужди на предприятието на собственика;
б - домашните работници;
в - членовете от семейството на работодателя, които работят изключително за сметка на последния и живеят под негов покрив;
г - умствените работници, доходът на които превишава една граница, която може да се определи от националното законодателство.

За да видите съдържанието на документа, трябва да имате абонамент.

Влезте в системата или

Вижте как да се абонирате