С017 – Конвенция № 17 относно обезщетенията срещу злополука, 1925 г.

Всеки член от М. О. Т., който одобрява настоящата конвенция, се задължава да осигури на пострадалите от злополука или на техните наследници обезщетения поне равни на предвидените в настоящата конвенция.

Член 2.
Законите и правилниците върху обезщетенията срещу злополуки при работа трябва да се прилагат за работници, служащи и чираци, заети на работа в предприятията, експлоатациите или заведенията от каквото естество и да са, частни или обществени.
Във всеки случай, всеки член трябва да предвиди в националното си законодателство такива изключения, които ще счита за необходими, колкото се отнася до:
а - лицата, които извършват случайни работи, чужди на предприятието на собственика;
б - домашните работници;
в - членовете от семейството на работодателя, които работят изключително за сметка на последния и живеят под негов покрив;
г - умствените работници, доходът на които превишава една граница, която може да се определи от националното законодателство.

За да видите съдържанието на документа, трябва да имате абонамент.

Влезте в системата или

Вижте как да се абонирате