С138 – Конвенция № 138 относно минималната възраст, 1973 г.

Приета на LVIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 26 юни 1973 г. и влязла в сила на 19 юни 1976 г.
Ратифицирана от България с Указ № 219 на Държавния съвет от 7 февруари 1980 година - ДВ, бр. 13 от 1980 г. Ратификацията на конвенцията е придружена от следната декларация по чл. 2: "В Народна република България минималната възраст за приемане на работа се определя на 16 години, като съгласно чл. 7 от същата конвенция само в изключителни случаи могат да се приемат на работа лица от 15- до 16-годишна възраст, и то с разрешение на Инспекцията по труда" ДВ, бр. 13 от 1980 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 23 април 1980 г. В сила за България от 23 април 1981 г.
(Обн., ДВ, бр. 38 от 13.05.1997 г.)

Преамбюл
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1973 г. на своята Петдесет и осма сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно минималната възраст за приемане на работа, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията,
като отбелязва текстовете на Конвенцията за минималната възраст (индустрия), 1919 г., Конвенцията за минималната възраст (корабоплаване), 1920 година, Конвенцията за минималната възраст (земеделие), 1921 г., Конвенцията за минималната възраст (преносвачи на въглища и огняри), 1921 г., Конвенцията за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1932 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (корабоплаване), 1936 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (индустрия), 1937 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1937 година, Конвенцията за минималната възраст (рибари), 1959 г. и Конвенцията за минималната възраст (подземни работи), 1965 г.,
като смята, че е настъпил моментът да се приеме обобщаващ акт по този въпрос, който да замести постепенно съществуващите актове, които се прилагат в ограничен брой сектори от икономиката, с цел пълното премахване на детския труд,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и шести ден на месец юни 1973 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г.:

Член 1
Всяка държава - членка на организацията, за която тази конвенция е в сила, се задължава да провежда национална политика, целяща да осигури реалното премахване на детския труд и да повишава постепенно минималната възраст за приемане на работа до равнище, което позволява на юношите да достигнат най-пълно физическо и умствено развитие.

Член 2
1. Всяка държава - членка на организацията, ратифицирала тази конвенция, следва да уточни в декларация, приложена към ратификацията й, минималната възраст за приемане на работа на нейна територия и на транспортните средства, регистрирани на територията й; вън от разпоредбите на чл. 4 - 8 от конвенцията нито едно лице, ненавършило минимална възраст, не може да бъде прието на работа за която и да било професия.
2. Всяка държава - членка на организацията, ратифицирала тази конвенция, може впоследствие да уведоми генералния директор на Международното бюро на труда чрез нови декларации, че повишава минималната възраст, определена преди това.