С122 – Конвенция № 122 за политиката по заетостта, 1964 г.

Закон за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.
(Обн., ДВ, бр. 33 от 28.03.2008 г.)
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 13 март 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

В сила за Република България от 9 юни 2009 г.

Генералната конференция на Международната организация на труда,
Свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 48-ата си сесия, състояла се на 17 юни 1964 г.,
отчитайки, че Декларацията от Филаделфия признава официалното задължение на Международната организация на труда да разпространява по света програми, които да позволят постигане на пълна заетост и по-висок жизнен стандарт, и че преамбюлът на Устава на Международната организация на труда предвижда премахване на безработицата и осигуряване на възнаграждение, гарантиращо адекватни условия за живот, и
отчитайки, че според разпоредбите на Декларацията от Филаделфия Международната организация на труда е отговорна за проучването и разглеждането на влиянието на икономическата и финансовата политика върху политиката по заетостта с основната цел “всички човешки същества независимо от тяхната раса, вяра или пол да имат право да поддържат както своето материално благосъстояние, така и духовно развитие в условията на свобода и чувство за лично достойнство, на икономическа сигурност и равни възможности”, и
отчитайки, че Всеобщата декларация за правата на човека осигурява “правото на всеки индивид на работа, на свободен избор на професия, на справедливи и изгодни условия на труд и на защита срещу безработица”, и
отбелязвайки разпоредбите на съществуващите трудови конвенции и препоръки, имащи пряко отношение към политиката по заетостта и в частност на Конвенцията и Препоръката относно службите за заетостта, 1948 г., Препоръката относно професионалното ориентиране, 1949 г., Препоръката относно професионално обучение, 1962 г., Конвенцията и Препоръката относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г., и
считайки, че тези инструменти трябва да бъдат поставени в по-широката рамка на международна програма за икономическо развитие на основата на пълна, резултатна и свободно избираема заетост, и
решавайки да приеме определени предложения с оглед на политиката по заетостта, включени като точка 8 от дневния ред на сесията, и
определяйки тези предложения да се оформят като международна конвенция,
прие на 9 юли 1964 г. следната конвенция, която може да се цитира като Конвенция за политиката по заетостта, 1964 г.:

Член 1
1. С оглед на стимулирането на икономическия растеж и развитието, повишаване жизненото равнище, изискванията към работната сила и преодоляването на безработицата и непълната заетост на работната сила всяка страна членка трябва да си постави като основна цел провеждането на политика, осигуряваща ползотворна и свободно избираема заетост.
2. Тази политика трябва да се стреми към осигуряване на:
а) работа за всички, които търсят работа и са годни да работят;
б) тази работа е възможно най-продуктивна;
в) свобода на избора на заетост и възможно най-пълна възможност за всеки работник да се квалифицира и използва уменията и таланта си в работа, за която той е подходящ, независимо от своята раса, цвят, пол, религия, политически възгледи, национален или социален произход.
3. Посочената политика трябва да взема предвид етапа и нивото на икономическото развитие и взаимоотношенията между целите на заетостта и другите икономически и социални цели, както и да бъде подходяща за съответната национална практика и условия.

За да видите съдържанието на документа, трябва да имате абонамент.

Влезте в системата или

Вижте как да се абонирате