Приета на XLII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 4 юни 1958 г. и е влязла в сила на 15 юни 1960 г.
Ратифицирана от България с Указ № 205 от 3 юни 1960 г. на Президиума на Народното събрание (Изв., бр. 46 от 1960 г.). Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 22 юли 1960 г. В сила за България от 22 юли 1961 г.
(Обн., ДВ, бр. 35 от 02.05.1997 г.)
Член 1
1. За целите на тази конвенция терминът "дискриминация" включва:
a) всяко различие, изключване или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите;
b) всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, определено от заинтересуваната държава - членка на организацията, след консултация с представителните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, и с други съответни органи.
2. Различията, изключенията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания, установени за определена работа, не се смятат за дискриминационни.
3. За целите на тази конвенция думите "труд" и "професия" обхващат и достъпа до професионално обучение, достъпа до работа и до различните професии, а също така и условията на труда.