С177 – Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г.

ЗАКОН за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г.
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г., приета на 83-ата сесия на Международната конференция на труда на 20 юни 1996 г. в Женева.
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 14 май 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1996 г. на своята осемдесет и трета сесия,
като напомни, че много международни трудови конвенции и препоръки, които съдържат общоприложимите норми, отнасящи се до условията на труд, са приложими за надомните работници,
като отбеляза, че специфичните условия, характерни за надомния труд, правят желателно да се подобрява прилагането на тези конвенции и препоръки спрямо надомните работници и да се допълват с норми, които отчитат специфичните характеристики на надомния труд,
като реши да приеме някои предложения във връзка с надомния труд, въпрос, включен като четвърта точка от дневния ред на сесията, и
като определи, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема на двадесетия ден от месец юни хиляда деветстотин деветдесет и шеста година следната конвенция, която може да бъде определена като Конвенция за надомния труд, 1996 г.:

Член 1
За целите на тази конвенция:
а) определението “надомен труд” означава работа, извършвана от лице, което ще се нарича надомен работник:
– в неговия/нейния дом или в друго помещение по негов/неин избор, което не е работно място на работодателя;
– срещу възнаграждение;
– чийто резултат е продукт или услуга, определени от работодателя, независимо от това, кой осигурява оборудването, материалите или другите използвани средства, освен ако това лице е до такава степен самостоятелно или икономически независимо, за да се счита за независим работник според вътрешните закони, наредби или съдебни решения;
б) лица със статут на служители не се считат за надомни работници по смисъла на тази конвенция само поради това, че от време на време (случайно) извършват своята работа като служители вкъщи, а не на тяхното обичайно работно място;
в) определението “работодател” означава физическо или юридическо лице, което пряко или чрез посредник, в зависимост от това, дали посредници са предвидени по националното законодателство, предоставя надомна работа в изпълнение на своята дейност.

Член 2
Тази конвенция се отнася за всички лица, извършващи надомен труд по смисъла на член 1.