Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 24.06.1998 г. - ДВ, бр. 79 от 1998 г. В сила от 23.03. 2000 г.
(Обн., ДВ, бр. 37 от 05.05.2000 г.)
Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 5 юни 1957 г. на своята четиридесета сесия,
като разгледа въпроса за принудителния труд, който е точка четвърта от дневния ред на сесията,
като отбеляза разпоредбите на Конвенцията за принудителния труд от 1930 г.,
като отбеляза, че Конвенцията относно робството от 1926 г. предвижда да се вземат всички необходими мерки за забрана на задължителния или принудителния труд, произтичащ от условия, аналогични с тези на робството, и че Допълнителната конвенция относно премахването на робството, търговията с роби и институциите и практиката, подобни на робството от 1956 г., предвижда пълна забрана на зависимостта за дългове и крепостничеството,
като отбеляза, че Конвенцията за защита на работните заплати предвижда заплатите да се изплащат редовно и забранява методи на изплащане, които лишават работника от реална възможност за прекратяване на заетостта,
като реши да приеме другите предложения по отношение премахването на определени форми на принудителен или задължителен труд, представляващ нарушение на правата на човека, визирани в Устава на ООН и провъзгласени от Всеобщата декларация за правата на човека,
като определи, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и пети ден от месец юни хиляда деветстотин петдесет и седма година следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно премахването на принудителния труд, 1957 г.:
Член 1
Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, поема задължението да не допуска и да не използва каквато и да било форма на принудителен или задължителен труд:
а) като средство за политическа принуда, превъзпитание или наказание поради поддържане или изразяване на политически възгледи или идеологически становища, които противоречат на установената политическа, социална или икономическа система;
b) като метод за мобилизиране и използване на труд за целите на икономическото развитие;
c) като средство за трудова дисциплина;
d) като наказание за участие в стачки;
e) като средство за расова, социална, национална или религиозна дискриминация.
