С102 – Конвенция № 102 за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.

ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.
(Обн., ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г.)
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., със следната декларация съгласно чл. 2, буква “б” от нея:
“Република България заявява, че поема задълженията, произтичащи от раздели II, III, V, VI, VII, VIII и Х, във връзка с чл. 2, буква “а” от конвенцията.”

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 30 май 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.
(Обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2009 г.)

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда и събрана на своята Тридесет и пета сесия на 4 юни 1952 г.,
като реши да приеме конкретни предложения относно минималните стандарти за социална сигурност, включени в пета точка от дневния ред на сесията,
вземайки решение тези предложения да добият формата на международна конвенция,
приема на двадесет и петия ден от месец юни хиляда деветстотин петдесет и втора година следната конвенция, която може да бъде наричана Конвенция за социална сигурност (минимални стандарти):

РАЗДЕЛ I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
1. В тази конвенция:
а) терминът ”определен” означава определен по силата на националните закони или подзаконови актове;
б) терминът ”пребиваване” означава обичайното пребиваване на територията на държавата членка, а терминът „пребиваващо лице“ означава лице, което обичайно пребивава на територията на държавата членка;
в) терминът ”съпруга” означава съпруга, която е издържана от своя съпруг;
г) терминът ”вдовица” означава жена, която е била издържана от своя съпруг към момента на неговата смърт;
д) терминът ”дете” в съответствие с определенията означава дете на възраст по-ниска от предвидената за завършване на училищното образование или дете на възраст под 15 години;
е) терминът ”правопораждащ период” в съответствие с определенията означава период на внасяне на осигуровки или период на трудова заетост или период на пребиваване, или каквато и да е комбинация от тях.
2. В членове 10, 34 и 49 терминът „обезщетение“ означава предоставеното пряко обезщетение под формата на грижи или непряко обезщетение под формата на възстановяване на разходите, направени от заинтересованите лица.

Член 2
Всяка държава членка, за която тази конвенция е в сила:
а) съблюдава:
i) разпоредбите на раздел I;
ii) разпоредбите на поне три от разделите II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, включващи поне един от разделите IV, V, VI, IX и X;
iii) съответните разпоредби от раздели XI, XII и XIII;
iv) разпоредбите на раздел XIV;
б) посочва в своя документ за ратификация тези раздели от II до X, по отношение на които поема задълженията, произтичащи от конвенцията.