С100 – Конвенция № 100 за равенството в заплащането, 1951 г.

Приета на XXXIV сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 6 юни 1951 г. и е влязла в сила на 23 май 1953 г.

Ратифицирана от България с Указ № 161 от 2 юли 1955 г. на Президиума на Народното събрание, Изв., бр. 54 от 1955 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 7 ноември 1955 г.

В сила за България от 7 ноември 1956 г.
(Обн., ДВ, бр. 35 от 02.05.1997 г.)

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1951 г. на своята Тридесет и четвърта сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно равенството в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд, въпрос, включен като седма точка в дневния ред на сесията,
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема в този двадесет и девети ден от месец юни 1951 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за равенството в заплащането, 1951 г.:

Член 1

За целите на тази конвенция:

  1. a) терминът "заплащане" включва обикновената, основната или минималната работна заплата и всички други възнаграждения, плащани пряко или косвено, в брой или в натура от работодателя на трудещия се за неговия труд;
  2. b) изразът "равенство в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд" се отнася до размера на възнаграждението, установено без разлика на пола.

За да видите съдържанието на документа, трябва да имате абонамент.

Влезте в системата или

Вижте как да се абонирате