Тази инструкция е изготвена и споделена от колега. |
Инструкция за безопасна работа с взривни материали
1.ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ДЕЙНОСТИ С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ(ВМ):
1.1. ВМ, по степен на опасност се разделят на пет групи:
- Първа група – Взривни вещества (ВВ) със съдържание на нитроестери над 15 % /динамити/, хексоген, тетрил, нитропента, октаген. При работа с ВВ от тая група не се допускат дейности със замръзнали и ексудирали ВВ.
- Втора група – Амониевоселитрени ВВ, тротил, смеси на тротила с нитросъединения, ВВ със съдържание на нитроестери до 15%, флегматезиран хексоген,детониращ шнур( ДШ) и др.
- Трета група – барути, пиротехнически състави, огнепроводен шнур(ОШ) и средства за неговото запалване.
- Четвърта група – капсул детонатори, закъснители за ДШ и други средства за взривяване.
- Пета група – прострелващи взривни апарати, пробивоградови изделия.
- ВМ с различна група на опасност се съхраняват и транспортират /пренасят/ отделно.
1.2.От завода производител ВМ се маркират, опаковат стабилно без възможност за движение в опаковката.Брутната маса на една опаковка не може да превишава 32 кг.
Всяка партида ВМ се съпровожда с инструкция за употреба, която съдържа данни за класа, групата на опасност, условия за употреба, гаранционен срок, правила за безопасна работа при съхраняване, употреба и унищожаване.
1.3.Всички лица извършващи ВР или друга дейност с ВМ се инструктират от ръководителя на взривните работи (РВР).
При работа на двама и повече взривника, РВР определя един от тях за старши, което отразява в книгата за инструктаж.
2.РЕД ЗА ПРИЕМАНЕ, ОТПУСКАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ
2.1.Доставените ВМ след проверка на наличността им по придружаващи ги документи се поставят в хранилищата и заприходяват в “Приходно-разходна книга”.
В склада за ВМ се води отчетност за приходите, разходите и наличността на ВВ и средства за взривяване по видове, марки и типове.
В “Приходо-разходните книги” не се допускат записвания с молив, зачерквания, изтривания.Поправките се извършват чрез изписване на нови цифри.В края на всеки лист се дава обяснение за всяка поправка и се заверява с подписа на лицето извършило поправките.
2.2.В склада за ВМ се съхраняват съгласуваните с органите на МВР:
- Списък с подписите на лицата, имащи право да разрешават получаването на ВМ;
- Списък с подписите на лицата, имащи право да получават ВМ;
- Списък на лицата, имащи право да посещават склада за ВМ;
- Заповед със състава на комисия, която да извършва ежемесечни проверки за състоянието на отчетността, наличността на ВМ.
2.3.Завеждащ склад за ВМ или магазинер на склад за ВМ не могат да извършват ВР и да потвърждават разхода на ВМ.Същото се отнася и за взривниците.
2.4.От склада до работното място ВМ се транспортират с превозни средства, специално оборудвани за тази цел. Не се допуска транспортиране на ВМ с други товари.
При транспортиране на ВМ от различни групи се спазва следното:
- Средствата за взривяване се поставят в предната част на транспортното средство в специални плътно затварящи се сандъци;
- Опаковките с ВВ се отделят от сандъците със средствата за взривяване по начин, изключващ тяхното съприкосновение;
- Опаковките с ВМ се закрепват, така че по време на транспортирането да не се допускат триене, удари и размествания.
2.5.Доставените ВМ на работното място се съхраняват в стандартната опаковка, като ВВ и средства за взривяване се поставят на различни места и на разстояние не по-малко от 1 м за ел.инсталации до 1000 V и 10 м за ел.инсталации над 1000 V.
2.6.На обекта се доставят ВМ за едно взривяване, съхраняват се в опасната зона, непосредствено преди зареждането им.Осигурява се постоянно наблюдение, или охрана на ВМ /доставени и заредени/.
2.7.Не използвани ВМ се изнасят от опасната зона и предават в склада за ВМ.
3.ИЗГОТВЯНЕ НА БОЕВИЦИ И ТЯХНОТО ПОЛАГАНЕ.
3.1.Боевиците се изготвят на мястото за ВР, в количество, съгласно паспорта за пробивно-взривни работи (ПВР).
3.2.Преди поставяне на детонатора или ДШ в патрона от ВВ, в него се изготвя гнездо с шило.
- Гилзата на детонатора влиза изцяло във ВВ, като детонатора надеждно се закрепва в патрона.При използване на електродетонатор може закрепването да се осъществи и чрез направа на примка от проводниците му.
- При взривяване на заряди с ДШ, краят който се вкарва в боевика се завързва на възел или се удвоява, като ДШ се привързва с краищата на обвивката на ВВ.Допускат се патрони с мека обвивка, както и при пресовани ВВ, част от ДШ да се намотава около боевика.
- Шилото за направа на гнездо във ВВ се изработва от материал, който не взаимодейства с ВВ, при удар не дава искри, като дърво, полимерни материали и др.
3.3.При изготвяне на боевици от пресовани ВВ се използват само такива, които имат необходимите за целта отвори или гнезда.Не се допуска удълбаване и пробиване на отвори или гнезда в пресовани ВВ.
3.4.При дублиране на взривната мрежа се използват средства за взривяване от един и същи тип и степен на взривяване поставени в боевика.
3.5.При работа с ел.детонатор се забранява опъването на електрическите проводници, като в дланта се държи /боевика/ел.детонатора.
- При изготвяне на боевик проводниците на електродетонатора задължително се дават “на късо”.
3.6.Присъединяването на ОШ към капсул детонатора се извършва в специално помещение на маса с перваз и облицована с мек антистатичен материал.При взривника може да има до 100 бр капсул детонатори.
- При работа на открито ОШ се закрепва към капсул детонатора чрез притискане на гилзата със специални клещи или приспособления осигуряващи безопасна работа на взривника.Не се допуска притискане на гилзата на капсул детонатора в зоната или непосредствено до ВВ.
- ОШ се вкарва в капсул детонатора с праволинейно движение до опиране в чашката.Не се допуска да се въртят ОШ или капсул детонатора.
3.7.Преди присъединяване на ОШ към капсул детонатора се извършват проверки на:
- Капсул детонатор – Ако има външни деформации, следи от ВВ, корозия , не се употребява капсул детонатор.Ако в гилзата на капсул детонатора има частици, прашинки, те се отстраняват с леко почукване на гилзата с отвора надолу по нокътя на палеца.Не се допуска прашинки /частици/ да се отстраняват с издухване или използване на приспособления.
- Огнепроводния шнур(ОШ) – проверява се за надебелявания, изтънявания, нарушена изолация и др.Откритите дефекти се изрязват.
3.8.Забранява се съхраняването на неизползвани боевици.
- От неизползваните боевици се отстраняват/изваждат/ средствата за взривяване.Взривните материали се използват повторно.
- При невъзможност да се отстранят средствата за взривяване, неизползваните боевици се унищожават.
3.9.Сондажите и взривните дупки преди зареждането им се проверяват за съответствие с паспорта за ПВР.
- При зареждането се използват шомполи, изготвени от дърво или друг антистатичен материал, недаващи искри при удар и триене.
- Боевиците се поставят така, че дъното на гилзата на детонатора да сочи посоката на разпространение на детонацията.
- Боевикът се поставя пръв или последен във взровната дупка.Не се допуска междинното му поставяне.
- Боевиците се поставят внимателно без удари и сътресения.При поставянето им не се допуска: свободното им пускане, удряна с шомпола.
- При заседнали боевици не се допуска пробутването с удари с шомпола или пробиване на ВВ.Такива боевици се взривяват с останалите заряди.
- Забранява се издърпването, тегленето на ОШ, ДШ, проводници на ел.детонатор и вълновод, поставени в заряди във взривни дупки, сондажи и др.
3.10.Забивката се поставя внимателно, като първите порции са малки и не се уплътняват силно.
- При поставяне на забивката ДШ, ОШ, проводниците на електродетонаторът не трябва да бъдат обтегнати.
- При зареждане на височина над 1,7 м се осигуряват съоръжения, осигуряващи безопасността на взривника.
- При взривяване на взривни дупки или открити заряди за раздробяване на негабарити взривната мрежа се изгражда отгоре надолу.
4.ОГНЕВО ВЗРИВЯВАНЕ (ВЗРИВЯВАНЕ С КАПСУЛ ДЕТОНАТОР И ОГНЕПРОВОДЕН ШНУР).
4.1.Огнево взривяване се извършва когато не може да бъде използван друг начин на взривяване. Не се допуска огнево взривяване:
- При ВР в подземни условия;
- При взривяване на повече от един сондаж;
- При взривяване на заряди, покрити с предпазни приспособления;
- При прострелване на взривни дупки и сондажи;
- При затруднено оттегляне на взривника.
4.2.При огнево взривяване един взривник може да запали до 12 отрязъка огнепроводен шнур.Отрязъците от ОШ се изготвят с дължина, която осигурява достатъчно време за запалване на отрязъците и отдалечаване на взривниците на безопасно разстояние или в укритие.
- Дължината на най-късия отрязък на огнепроводен шнур не може да бъде по-къс от 1 м.
- Дължината на контролния отрязък от ОШ трябва да е по-малка с 0,6 м от най-късия отрязък ОШ.
- ОШ трябва да излиза не по-малко от 0,25 м от взривната дупка или сондаж.
- При дължина по-голяма от 4 м отрязъците от ОШ се дублират и запалват едновременно.
4.3.Забранява се:
- Едновременна употреба на ОШ от различни марки, от различни производители.
- Употребата на ОШ с дължина по-голяма от 10 м.
- Прегъването, усукването и навиването на ОШ в заряда от ВВ и извън него.
4.4.При едновременно запалване на повече от 4 отрязъка ОШ за контрол на времето се употребява контролен отрязък от същия ОШ. Контролният отрязък е с 0,6 м по-къс от най-късият използван в зарядите ОШ.
- ОШ се запалват само с помощта на отрязък от ОШ /миче/ с дължина равна на контролният отрязък, нарязан косо на оста, през определено разстояние.
- С кибрит може да се запалва ОШ за взривяване на единичен заряд.
4.5.Взривникът прекратява по-нататъшно запалване на ОШ и се отдалечава на безопасно разстояние или се прибира в укритието при:
- Завършване на горенето или изгасване на контролния отрязък.
- При изгасване на отрязъка за запалване /мичето/ или завършване на горенето му.
4.6.Когато има откази или неувереност в броенето на взривовете, към мястото на взривяване се приближава не по-рано от 20 минути след взривения последен заряд.
5.ВЗРИВЯВАНЕ С ДЕТОНИРАЩ ШНУР (ДШ).
5.1.Взривна мрежа с ДШ се изгражда като отрязъците от ДШ се снаждат по между си по начин посочен в инструкцията за употреба, като се спазва следното:
- Съединяването чрез допиране се извършва на дължина не по-малка 0,10 м. Свързването се осъществява с канап, изолационна лента, изолирбанд и др.
- Към магистралния ДШ разклоненията се присъединяват така, че началото на разклонението да е срещу посоката на разпространение на детонацията.Ъгълът между тях измерен от страната на началото на разклонението да е по-голям от 90°.
- Във взривната мрежа от ДШ не се допуска прегъване и усукване на ДШ.
- При пресичане на детониращи шнурове между тях се поставя пясък, глини и др.подходящ материал с дебелина не по-малка от 0,15 м.
- При температура над 30° взривната мрежа от ДШ се покрива с пясък.
5.2.Забранява се употребата на ДШ от различни производители, от различни марки в една и съща взривна мрежа.
5.3.Началното иницииране на взривната мрежа от ДШ може да се извърши с капсул-детонатор, ел.детонатор или друго средство за взривяване, ДШ се съединява със средството за взривяване на 0,10 ÷ 0,15 м от края на ДШ, като дъното на гилзата на детонатора сочи посоката на разпространение на детонацията.Средството за взривяване на магистралния ДШ се присъединява след цялостното подготвяне на взривното поле.
5.4.При дублиране на взривната мрежа от ДШ основната и дублираща мрежа се взривяват едновременно с едно или няколко средства за взривяване, от един и същи тип и степен на закъснение, свързани заедно.
6.ЕЛЕКТРИЧЕСКО ВЗРИВЯВАНЕ (ВЗРИВЯВАНЕ С ЕЛЕКТРОДЕТОНАТОР).
6.1.Забранява се използването на електрическо взривяване при наличие на блуждаещи токове, токове на утечки и в близост до електросъоръжения, кабели и други източници на електромагнитни излъчвания.
6.2.Преди употребата на електродетонатора се проверява:
- Омическото им съпротивление. Електродетонатори със стойности на съпротивлението различно от посоченото в стандарта се отделят, бракуват и унищожават.
- Проводниците на електродетонатори, които са със зачистени краища се дават “накъсо”.
- Проверката на електродетонаторите и на електровзривната мрежа се извършва с оммер, даващ на клемите ток със сила не по-голяма от 50 мА. Уредът се проверява в срокове определени от техническия паспорт, но не по-рядко от един път в годината, така също и при смяна на батериите.Проверката се извършва в упълномощена лаборатория.
6.3.Намиращите се в опасната зона електросъоръжения, кабели, контакти, и други захранващи проводници се изключват от напрежение от изготвянето на боевиците до завършване на взривяването.
6.4.Уредите за взривяване се проверяват не по-рядко от един път в годината, в упълномощена лаборатория.
- Преди употреба уреда за взривяване се проверява със специалните устройства, с които е комплектован.
- Забранява се проверката на уреда за взривяване чрез даване клемите му “накъсо”.
- От получаването до момента на взривяването ключът или ръкохватката /манивелата/ от уреда за взривяване се съхраняват от ръководителя на взривните работи.
6.5.Електровзривната мрежа се монтира след като завърши зареждането с ВВ и постави забивката.
- Монтажа й започва от зарядите към уреда за взривяване.
- Краищата на проводниците на монтираната част от електровзривната мрежа се свързват “накъсо” до присъединяване на следващата част от електровзривната мрежа, чиито краища също са дадени “накъсо”.
- Краищата на магистралните проводници сe свързват “накъсо” до присъединяването им към уреда за взривяване.
- За магистрални проводници се използват стандартни многожични медни проводници със сечение не по-малко от 0,75 мм² с каучукова или пластмасова изолация.
- За удължителни проводници се използват стандартни едножични или многожични медни проводници със сечение не по-малко от 0,5 мм² с каучукова или пластмасова изолация.
- Преди употребата магистралните и удължителни проводници се проверяват.
- Съединенията на проводниците се извършва при добре почистени краища, здраво свързани, добре изолирани с изолирбанд.
6.6.На монтирана взривна мрежа се извършва проверка на общото съпротивление.
- Измерването на съпротивлението се извършва от мястото за взривяване, след като всички са напуснали опасната зона.
- Разликата в измереното и изчислено съпротивление на електровзривната мрежа не може да надвишава 10%.При различия се проверяват съединенията /хлабави връзки, непочистени краища, нарушена изолация, несвързани проводници и др./
- Общо измереното съпротивление на електровзривната мрежа не може да превишава съпротивлението, което уредът може да преодолее за съответният клас електродетонатори и схема на взривяване.
6.7.Електродетонаторите се взривяват с помощта на уред за взривяване осигуряващ постоянен ток със сила и енергия на импулса не по-малка от определения за съответния вид електродетонатори в инструкцията за употреба. Магистралните проводници се присъединяват директно към уреда за взривяване, без да се използват допълнителни проводници.
6.8.Ако след подаването на импулса от уреда за взривяване не се получи взривяване:
- Взривникът откача магистралните проводници от уреда, дава ги “накъсо”.
- Изчаква 10 минути, взема ключа, ръкохватката на уреда за взривяване, и започва проверка на взривната мрежа.
6.9.При извършено взривяване, взривникът откача уреда за взривяване, дава “накъсо” краищата на магистралния проводник, изчаква 5 минути и тогава напуска укритието.
- Във взривеното поле може да се влезе след пълно проветряване, но не по-рано от 15 минути.
- При масово взривяване, времето за влизане във взривеното поле е 14 часа.
7.ЛИКВИДИРАНЕ НА ОТКАЗАЛИ ЗАРЯДИ.
7.1.Всеки отказал заряд се записва в “Книга за записване на отказали заряди при взривни работи”.
7.2.При откриване на откази или при съмнение за такива, взривника поставя отличителен знак /червен флаг/ и уведомява за това ръководителя на взривните работи.
- Дейността, свързана с ликвидиране на откази се извършва от взривника под непосредственото ръководство на РВР.
- До ликвидирането на отказите, се забранява извършването на други минни работи.
7.3.Ако отказалият заряд е с електродетонатор, то краищата на проводниците се свързван “накъсо”.Взривника от укритието проверява веригата и извършва повторно взривяване.
7.4.При не електрическа система, когато нейните елементи не са нарушени и няма опасност от разлитане на късове извън границата на опасната зона се допуска ликвидиране на отказа чрез повторно иницииране на останалата част.
7.5.При отказ на открит заряд се сваля внимателно част от забивката, поставя се нов боевик и нова забивка и се извършва повторно взривяване.
7.6.Отказали заряди във взривни дупки се ликвидират като се взривяват заряди във взривни дупки прокарани на 0,30 м от тях.
- При отказ в котлови заряд взривните дупки се прокарват на 0,50 м от стената на котела.
- Броя и мястото на взривните дупки се определят от РВР.
- За определяне направлението на взривните дупки се изважда внимателно част от забивката на разстояние 20 - 30 см от устието на невзривената взривна дупка.
7.7.Отказали заряди в сондажи се ликвидират чрез:
- Повторно взривяване на заряда при отказ произлязъл от нарушена цялост на взривната мрежа.
- Изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и прокарване на успореден сондаж /сондажи/ на разстояние не по-малко от 3 м, от отказалия сондаж.При повторно взривяване на заряди с цел ликвидиране на отказ се отчита опасността за разлитане на късове извън границата на опасната зона.
- При взривяване с ДШ на ВВ от втора група несъдържащи нитроестери или хексоген се допуска изземване на скалния масив и ръчно събиране на ВВ.
7.8.При невъзможност да се ликвидират откази по посоченият начин се разработва проект за тяхното унищожаване.