Регламент (ЕС) 2019/1021 на ЕП и на Съвета от 20 юни 2019 година относно устойчивите органични замърсители
Устойчивите органични замърсители (УОЗ) са химични вещества, които се задържат трайно в околната среда, натрупват се в живите организми и създават риск от причиняването на значителни неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда.
Тези замърсители се пренасят през международните граници далече от източниците си и се натрупват дори в райони, където никога не са били използвани или произвеждани.
Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ) е приета през май 2001 г. в рамките на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП). Европейският съюз и неговите държави членки са страни по Конвенцията и разпоредбите ѝ са транспонирани в правото на Съюза чрез Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламента относно УОЗ).
Регламент (ЕС) 2019/1021 отменя и преработва Регламент (ЕО) № 850/2004.
Контролни проверки на производството, пускането на пазара* и употребата
Производството и пускането на пазара на УОЗ, изброени в приложение I, независимо дали самостоятелно или в смеси или в дадено изделие*, е забранено. Производството, пускането на пазара и използването на УОЗ, изброени в приложение II е ограничено до употреби, при които безопасните, ефективни и достъпни алтернативи не са възможни за засегнатата страна.
Държавите от ЕС и Европейската комисия трябва да прилагат контрол върху съществуващите вещества (напр. чрез изброяване) и да предотвратяват производството, пускането на пазара и употребата на всички нови вещества, които показват характеристиките на УОЗ.
Държавите от ЕС могат да отправят предложения за добавяне към списъка до Комисията, която подкрепена от Европейската агенция по химикали (ECHA), решава дали да предложи допълнителни вещества за списъка. ECHA също има обща консултативна и информационна роля в процедурите, описани в регламента.
Изключения
Изключения от тези контроли са позволени за вещества, използвани за лабораторни анализи или като референтен стандарт, или които се срещат като следи от непреднамерен замърсител във вещества, смеси или изделия.
Другите изключения се прилагат към изделия, съдържащи УОЗ, произведени преди регламентът да влезе в сила, предмет на специални гаранции и условия, включително изискванията за нотифициране на Комисията и на секретариата на Стокхолмската конвенция.
Намаляване, свеждане до минимум и елиминиране на изпусканията
Държавите от ЕС трябва да:
- съхраняват регистри на веществата, посочени в приложение III, изпускани във въздуха, водата и в почвата;
- съобщават своите планове за действие относно мерките за идентифициране, характеризиране и намаляване на изпускането на вещества, включително употребата на заместващи или модифицирани вещества;
- дават приоритет на алтернативни процеси, които избягват образуването и изпускането на УОЗ, когато се строят или модифицират съоръжения.
Отпадъци
Тези, които произвеждат или съхраняват отпадъци трябва да избягват отпадъците да бъдат замърсени, доколкото е възможно, с веществата, посочени в приложение IV.
В повечето случаи, замърсените отпадъци трябва да бъдат обезвредени или бързо оползотворени*, за да гарантират, че съдържанието на УОЗ е унищожено или преобразувано.
Държавите от ЕС трябва да гарантират, че производството, събирането и транспортът на заразените отпадъци, както и тяхното съхранение и обработване, са проследими и се провеждат в условия, предоставящи защита на околната среда и човешкото здраве.
Планиране, мониторинг и докладване
Държавите от ЕС трябва да предоставят на обществеността възможността да участват в този процес и техните планове за прилагане да бъдат публично достъпни и споделени с Комисията и с ECHA, включително информация относно предприетите на национално равнище мерки за идентифициране и оценяване на местата, замърсени с УОЗ, както е подходящо. Комисията също така поддържа план за прилагане, който трябва да бъде разгледан и актуализиран, както е подходящо.
Трябва да бъде създаден механизъм за мониторинг, за да се събират сравними мониторингови данни относно наличието на вещества, като посочените в част А на приложение III от регламента, в околната среда. Държавите от ЕС също така докладват относно прилагането на регламента.
Комисията има правомощията да приема делегирани актове, за да изменя списъка с веществата в приложения I, II и III от настоящия регламент, за да ги адаптира към промените в списъка с веществата, определени в приложенията към Протокола на Стокхолмската конвенция от 1979 г.
