Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии

Електробезопасност Нормативна база
ЗАПАЗИ ЗА ПО-КЪСНО (1)

В сила от 15.01.2005 г.

Издадена от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси

Обн. ДВ. бр.90 от 13 Октомври 2004г., обн. ДВ. бр.91 от 14 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 22 Октомври 2013г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015 г.


КЪМ СТРАНИЦА 2


Част първа.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Глава първа.
ОБЩА ЧАСТ

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 1. С наредбата се урежда устройството на електрическите уредби и електропроводните линии за постоянен и променлив ток с напрежение до 750 kV, свързано с технологията на извършваната дейност, критериите за избора на съоръженията и техническите средства за експлоатация.

 

Чл. 2. (1) Наредбата не се отнася за специалните електрически уредби и електропроводни линии, устройството на които се урежда с други нормативни актове.
(2) Отделни изисквания на тази наредбата могат да се прилагат и за специалните електрически уредби и електропроводни линии до степен, до която те са аналогични по изпълнение и условия на работа с посочените в наредбата.

 

Чл. 3. Наредбата не се отнася за действащите електрически уредби и електропроводни линии, но се прилага за частите от тях, на които се извършват реконструкции.

 

Чл. 4. Пожарната и аварийната безопасност на електрическите уредби се осигуряват съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

 

Чл. 5. Устройството на строителната част на електрическите уредби и мрежи се урежда с наредбата за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия (съгласно чл. 83, ал. 3 ЗЕ) и допълнителните изисквания, посочени в тази наредба.

 

Чл. 6. За целите на наредбата се използват определенията:
1. устройство на електрическа уредба - съвкупност от проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на електрическа уредба;
2. електрическа уредба - съвкупност от машини, апарати, линии, спомагателни съоръжения, строителни конструкции и електрически помещения, в които са разположени, предназначени за производство, преобразуване, трансформация, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия;
3. открита електрическа уредба - електрическа уредба, която не е защитена със сграда от атмосферни въздействия; използван синоним - открита разпределителна уредба (ОРУ);
4. закрита електрическа уредба - електрическа уредба, разположена в сграда, която я защитава от атмосферни въздействия; използван синоним - закрита разпределителна уредба (ЗРУ);
5. електрическо помещение - помещение или отделена част от него (с мрежа и др.), в което са монтирани електрически съоръжения и е достъпно само за обслужващ персонал;
6. сухо помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха не надвишава 60%; когато в такова помещение няма условията, посочени в т. 10, 12 и 13, помещението се нарича нормално;
7. влажно помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха е по-голяма от 60%, но не надвишава 75%;
8. мокро помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха надвишава 75%;
9. особено мокро помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха е близко до 100% (таванът, стените, подът и предметите са покрити с влага);
10. топло (горещо) помещение - помещение, в което температурата надвишава постоянно или периодично (повече от едно денонощие) +35°С;
11. студено помещение - помещение, в което температурата на въздуха е по-ниска от 1°С;
12. прашно помещение - помещение, в което се отделя технологичен или друг вид прах, който може да полепне по тоководещи части, проникне вътре в машини, апарати и др.; прашното помещение се дели на помещение с токопроводим прах и помещение с нетокопроводим прах;
13. помещение с химически активна или органична среда - помещение, в което постоянно или за дълъг период от време има агресивни пари, газове, течности, образуват се наслоявания или плесен, действащи разрушаващо на електрическата изолация и тоководещите части;
14. помещение с повишена опасност за поражение от електрически ток - помещение, характеризиращо се с наличие в него на едно от следните условия, създаващи повишена опасност:
а) влажност или токопроводим прах (вж. т. 7 и 12);
б) токопроводими подове (метални, землени, стоманобетонни, тухлени и др.);
в) повишена температура (вж. т. 10);
г) възможност за едновременно докосване на човек до съединени със земята метални конструкции на сградата, технологичните апарати, механизмите, тръбопроводите и др., от една страна, и с металния корпус на електрическите съоръжения, от друга;
15. особено опасно помещение за поражение от електрически ток - помещение, характеризиращо се с наличие на едно от следните условия, създаващи особена опасност:
а) влага съгласно т. 9;
б) химически активна среда съгласно т. 13;
в) наличие едновременно на две или повече условия, създаващи повишена опасност (вж. т. 14);
16. помещение без повишена опасност за поражение от електрически ток - помещение, в което липсват условията, създаващи повишена и особена опасност.

 

Чл. 7. (1) Приетите в наредбата значения на величините означават:
1. "не по-малко" - най-малкото значение на посочената стойност;
2. "не по-голямо" - най-голямото значение на посочената стойност;
3. "от" и "до" - за всички значения на величините е " включително".
(2) Използваните характерни думи означават:
1. "като правило" - даденото изискване се явява преобладаващо, а отстъпленията от него се обосновават;
2. "допуска се" - даденото решение се приема като принудено изключение вследствие на някои ограничителни условия;
3. "препоръчва се" - даденото решение се явява едно от най-добрите, но не е задължително;
4. "може" и "разрешава се" - даденото решение се явява правомерно.

 

Раздел II.
Общи изисквания към електрическите уредби

Чл. 8. Електрическите уредби се устройват и обзавеждат със съоръжения, технически средства и материали в съответствие с действащите стандарти и техническите условия в договорите с производителя.

 

Чл. 9. Конструкциите, изпълнението, начините на разполагане, класът и характеристиките на използваните машини, апарати, средства за измерване, защити и автоматики, кабели и проводници да съответстват на параметрите на електрическите уредби и мрежи, режимите на работа, условията на околната среда и изискванията на тази наредба.

 

Чл. 10. Строителната и санитарно-техническата част (конструкция на сгради, фундаменти на съоръжения, портали, стълбове, елементи и системи за отопление, вентилация, водоснабдяване, канализация и др.) се изпълняват съгласно нормативните изисквания и правила, които ги уреждат, и допълнителните изисквания по тази наредба.

 

Чл. 11. Проектирането и изборът на схеми, компановката и конструкцията на електрическите уредби и мрежи се извършват на базата на технико-икономически сравнения на варианти с отчитане изискванията за осигуряване на безопасност на обслужването и надеждност на схемите, внедряването на енергоспестяващи технологии и добрите практики на експлоатационния опит.

 

Чл. 12. За електрическите уредби и мрежи се изисква осигуряването на възможност за бързо и лесно ориентиране, както и разпознаване на частите към отделните елементи (простота и нагледност на схемите, надписи, маркировка, оцветяване и др.).

 

Чл. 13. Цветовото и цифрово означение на отделните изолирани и неизолирани проводници и токопроводи се изпълнява по стандарт.

 

Чл. 14. (1) Проводниците за защитно заземяване във всички електрически уредби и мрежи, а също и неутралните (нулевите) проводници в електрическите мрежи с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала, в т.ч. и шините, се обозначават буквено с "PE" и цветово с редуващи се надлъжни или напречни ивици с еднаква широчина (за шините от 15 до 100 mm) в жълт и зелен цвят.
(2) Неутралните проводници се обозначават буквено с "N" и цветово в светлосин цвят. Проводникът, съвместяващ ролята на защитен и неутрален проводник, се обозначава буквено с "PEN" и цветово в светлосин цвят по цялата си дължина и с жълто-зелени ивици на двата си края .

 

Чл. 15. (1) Буквено-цифровото и цветовото обозначаване на едноименните шини в електрическата уредба/мрежа е еднакво за цялата уредба/мрежа.
(2) Шините на трифазна система за променлив ток се обозначават буквено и цветово, както следва:
1. шина L1 (А) - жълт цвят;
2. шина L2 (B) - зелен цвят;
3. шина L3 (C) - червен цвят.
(3) Самостоятелните шини на еднофазна система за променлив ток се обозначават:
1. шина L1 (А) - жълт цвят, присъединена към началото на намотката на източника на захранване;
2. шина L2 (B) - червен цвят, присъединена към края на намотката на източника на захранване.
(4) Еднофазните отклонения от шините на трифазна система се обозначават със съответстващите на трифазната система обозначения.
(5) Шините за постоянен ток се обозначават:
1. положителна шина - L + (червен цвят);
2. отрицателна шина - L - (син цвят);
3. неутрална работна шина - M (светлосин цвят).

 

Чл. 16. (1) В разпределителните устройства (освен в КРУ 6 ¸ 10 kV, капсуловани шини с едностранно обслужване и панели 400 ¸ 690 V заводско изпълнение) шините се разполагат на "плоскост" или на "ребро", както следва:
1. в разпределителни устройства с напрежение от 6 до 220 kV - за събирателни, обходни шини и всички видове секционирани шини:
а) хоризонтално разположение: една под друга от горе на долу - L1 (A), L2 (B), L3 (C); една зад друга, наклонено или в триъгълник - най-отдалечената шина L1, средната L2, най-близката към коридора за обслужване L3 ;
б) вертикално разположение (в една плоскост или в триъгълник): от ляво на дясно L1, L2, L3; най-отдалечената шина L1, средната L2, най-близката към коридора за обслужване L3;
в) отклонения от събирателни шини, ако се гледа към шините от коридора за обслужване (от централния при три коридора): при хоризонтално разположение - от ляво на дясно L1, L2, L3; при вертикално разположение (в една плоскост или в триъгълник) - от горе на долу L1, L2, L3;
2. в разпределителни устройства с напрежение до 1000 V при пет- и четирипроводникови вериги на трифазна система за променлив ток:
а) хоризонтално разположение: една под друга от горе на долу L1, L2, L3, N, PE и съответно L1, L2, L3, PEN; една зад друга - най-отдалечената шина L1, следват L2, L3, N, PE (най-близката към коридора за обслужване) и съответно L2, L3, PEN (най-близката към коридора за обслужване);
б) вертикално разположение: от ляво на дясно L1, L2, L3, N, PE и съответно L1, L2, L3, PEN; най-отдалечената шина L1, следват L2, L3, N, PE (най-близката към коридора за обслужване) и съответно L2, L3, PEN (най-близката към коридора за обслужване);
в) отклонение от събирателни шини, ако се гледа към шините от коридора за обслужване: при хоризонтално разположение - от ляво на дясно L1, L2, L3, N, PE, съответно L1, L2, L3, PEN; при вертикално разположение - от горе на долу L1, L2, L3, N, PE, съответно L1, L2, L3, PEN;
3. в разпределителни устройства за постоянен ток:
а) събирателни шини при вертикално разположение - най-горната M, средната L - (отрицателна), най- долната L+ (положителна);
б) събирателни шини при хоризонтално разположение - най-отдалечената M, средната L - (отрицателна), най-близката L+ (положителна), ако се гледа към шините от коридора за обслужване;
в) отклонение от събирателни шини - лявата шина M, средната L - (отрицателна), дясната L + (положителна), ако се гледа към шините от коридора за обслужване;
(2) Допускат се в отделни случаи отклонения от изискванията по ал. 1, ако изпълнението е свързано със съществени усложнявания на уредбите (например необходимост от специални стълбове до подстанцията за транспозиция на проводниците на ВЛ) или в подстанцията се използват две и повече степени на трансформация.

 

Чл. 17. По условията за електробезопасност електрическите уредби се разделят на уредби с напрежение до 1000 V и уредби с напрежение над 1000 V.

 

Чл. 18. Безопасността на обслужващия персонал и на външните лица, освен с изпълнение на мерките за защита, предвидени в глава седма, се осигурява и с мероприятията:
1. спазване на съответните разстояния до тоководещите части или закриване/ограждане на тези части;
2. прилагане на блокировки на апаратите с ограждащите устройства за предотвратяване на грешни манипулации и достъпа до тоководещите части;
3. използване на предупредителна сигнализация, надписи и табели;
4. прилагане на устройства за намаляване на напрегнатостта на електрическите и магнитните полета до допустимите стойности;
5. използване на средства и приспособления за защита, в това число и от въздействие на електрическо и магнитно поле, ако напрегнатостите им надвишават нормираните.

 

Чл. 19. Електрическите уредби при въвеждането им в експлоатация се изпитват съгласно изискванията, посочени в част осма.

 

Глава втора.
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 20. Разпоредбите в тази глава се прилагат за частта от електроенергийната система, която обхваща електроснабдяването на потребителите.

 

Чл. 21. Потребител (консуматор) на електрическа енергия (електропотребител) - апарат, агрегат и др. или група от тях, обединени по технологични процеси, разположени на определена територия и предназначени за преобразуване на електрическата енергия в друг вид енергия.

 

Чл. 22. Електроснабдяване - осигуряване на потребителите с електрическа енергия от система, съвкупност от електрически уредби и мрежи.

 

Чл. 23. Електрическа мрежа - съвкупност от подстанции, разпределителни уредби, токопроводи, въздушни и кабелни линии за пренос и разпределение на електрическа енергия на определена територия.

 

Чл. 24. Електропреносна мрежа - частта от електрическата мрежа с високо напрежение, която служи за пренасяне на електрическа енергия.

 

Чл. 25. Електроразпределителна мрежа - частта от електрическата мрежа с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.

 

Чл. 26. Нормален режим на потребител на електрическа енергия - режим, при който се осигуряват зададените стойности на параметрите за неговата работа.

 

Чл. 27. Следавариен режим - режим, в който се намира потребител на електрическа енергия в резултат на нарушение в системата на електроснабдяване до установяване на нормалния режим след отстраняване или ограничаване на нарушението.

 

Чл. 28. Независим източник на захранване - източник на захранване, който в следавариен режим запазва напрежението си в определени граници при отпадане на напрежението на другия/другите източници на захранване.

 

Чл. 29. Към независими източници на захранване се отнасят: две секции или системи шини от една/две електрически централи и подстанции, ако едновременно са спазени условията:
а) всяка секция или система шини има захранване от независим източник;
б) секциите (системите шини) не са свързани помежду си или имат връзка, която автоматично се изключва при нарушение на нормалната работа на едната от тях.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 30. При избор и проектиране на системата за електроснабдяване, както и при реконструкция на действаща система за електроснабдяване се отчитат:
1. перспективното развитие на системата за електроснабдяване и рационалното съчетаване с действащата система и класовете на напрежение;
2. осигуряването на електроснабдяването на всички потребители на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа, независимо от формата на собственост;
3. ограничаването на токовете на къси съединения до пределните нива, определени с перспективното развитие на електрическата мрежа, най-малко за 10 години;
4. намаляването на загубите на електрическа енергия;
5. изискванията и нормите за опазване на околната среда и ограничаване на нанасянето на щети на земеделските земи и горския фонд.

 

Чл. 31. При осигуряването на външното и вътрешното електроснабдяване на потребителите се отчитат възможностите за използване на технологичното резервиране на потребителите, тяхната икономичност и целесъобразност.

 

Чл. 32. При осигуряване на резервиране на електроснабдяването се отчита способността за претоварване на съоръженията на електрическите уредби и наличието на технологично резервиране.

 

Чл. 33. При прогнозата за развитие на системата за електроснабдяване се отчитат ремонтните, аварийните и следаварийните режими на работа.

 

Чл. 34. При избор на независими взаимно резервиращи източници на захранване от състава на електроенергийната система се отчита вероятността от едновременно краткотрайно понижаване или пълно отпадане на напрежението за времето на действие на релейните защити и автоматики в случаи на повреди в електроенергийната система. Отчита се и вероятността за едновременно продължително отпадане на напрежението на резервиращите източници на захранване при тежки системни аварии.

 

Чл. 35. Изискванията по чл. 30, 31, 32, 33 и 34 се отнасят и за всички междинни етапи от развитието на електроенергийната система и системите за електроснабдяване.

 

Чл. 36. При устройството на електрическите мрежи задължително се отчитат начините на оперативното обслужване - постоянно дежурство, домашно дежурство, оперативно-ремонтни бригади и др.

 

Раздел III.
Категории на потребителите на електрическа енергия по осигуреност на електроснабдяването

Чл. 37. Осигуреността на електроснабдяването на потребителите на електрическа енергия се определя в проекта на основание на нормативните и технологичните изисквания.

 

Чл. 38. По осигуреност на електроснабдяването потребителите на електрическа енергия се разделят на четири категории - нулева, първа, втора и трета.

 

Чл. 39. (1) Към нулева категория се отнасят потребители, при които прекъсването на електроснабдяването може да застраши живота и здравето на хора, предизвика заплаха за сигурността на държавата, значителни материални щети, разстройване на сложни технологични процеси, нарушаване функционирането на особено важни за икономиката обекти, системи за свръзка и телевизия.
(2) Към потребители нулева категория се включват:
1. специалните инсталации и животоподдържащи системи в болници;
2. сигналните и охранителните системи;
3. системите за информиране на населението при бедствия;
4. местата с ползване на аварийно и евакуационно осветление и др.

 

Чл. 40. Към първа категория се отнасят потребителите, при които прекъсването на електроснабдяването предизвиква нарушаване на функциите на важни обекти от инфраструктурата на населени места, разстройване на сложни технологични процеси, масов брак на продукция със значителни загуби.

 

Чл. 41. (1) Към втора категория се отнасят потребителите, при които прекъсването на електроснабдяването предизвиква спиране на производството на масова продукция, престой на работници, съоръжения и промишлен транспорт, както и нарушаване на нормалните условия на живот на голям брой хора.
(2) Към потребители втора категория се включват и жилищни сгради с високо застрояване, административни и обществени сгради и др.

 

Чл. 42. Към трета категория се отнасят всички останали потребители, които не попадат в категориите - нулева, първа и втора.

 

Чл. 43. (1) Потребителите от нулева категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника на захранване и от трети автономен независим източник.
(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител нулева категория е само за времето, необходимо за автоматичното му възстановяване от резервния източник.
(3) При животоподдържащи системи и специални случаи, недопускащи прекъсване на електроснабдяването и за времето на автоматичното възстановяване, непрекъснатостта на електроснабдяването се осигурява от автономния независим източник.

 

Чл. 44. (1) Потребителите от първа категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника.
(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от първа категория е само за времето на автоматичното превключване от единия източник към другия.

 

Чл. 45. (1) Потребителите от втора категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника.
(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от втора категория е за времето на ръчното превключване от единия източник към другия, извършвано от оперативен или оперативно-ремонтен персонал.

 

Чл. 46. Потребителите от трета категория се електроснабдяват от един източник на захранване при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяване, не надвишава 24 часа.

 

Чл. 47. За трети независим източник при електроснабдяване на потребителите от нулева категория и в качеството си на втори независим източник за потребителите от първа категория могат да се използват освен електроцентралите и предназначените за тази цел агрегати и системи за непрекъсваемо захранване, акумулаторните батерии и др.

 

Глава трета.
ИЗБОР НА ПРОВОДНИЦИ, КАБЕЛИ И ШИНИ ПО УСЛОВИЯТА НА НАГРЯВАНЕ

Раздел I.
Област на приложение

Чл. 48. (1) Разпоредбите в тази глава се прилагат при избора на сечението на електрически проводници (неизолирани и изолирани, кабели и шини) по условията на нагряване.
(2) Когато сечението на проводника, определеното по условията на нагряване, е по-малко от сечението, определено по другите условия - термична и електродинамична устойчивост при токове на късо съединение, загуба на напрежение, механична якост и др., се избира най-голямото сечение, определено от тези условия.

 

Раздел II.
Избор на сечения

Чл. 49. (1) Сеченията на проводниците с различно предназначение се избират при спазването на изискванията за пределно допустимо нагряване с отчитане на нормалните и следаварийните режими, както и ремонтните режими и възможните неравномерности за разпределение на токовете между отделните линии, секции на шини и др.
(2) За изчисляване на нагряването се приема максималният ток - най-големият от средните токове за дадения елемент от мрежата в 30-минутен интервал.

 

Чл. 50. При повторно кратковременен режим и кратковременен режим на работа на електропотребителите (с обща продължителност на цикъла до 10 min и продължителност на работния период до 4 min) за изчислителен ток за проверка на сечението на проводниците по нагряване се приема:
1. за медни проводници със сечение до 6 mm2 и за алуминиеви проводници със сечение до 10 mm2 - токът за продължителен режим на работа;
2. за медни проводници със сечение над 6 mm2 и за алуминиеви проводници със сечение над 10 mm2 - токът за продължителен режим на работа, умножен с коефициента 0,875 ÖТпв, където Тпв е продължителността на работния период в относителни единици (продължителността на включването, отнесена към продължителността на цикъла).

 

Чл. 51. (1) При кратковременен режим на работа с продължителност на включването до 4 min и прекъсвания между включванията, достатъчни за охлаждането на проводниците до температурата на околната среда, най-големите допустими стойности на тока се определят по нормите за повторно кратковременен режим на работа по чл. 50.
(2) При продължителност на включването над 4 min, както и при прекъсвания, недостатъчни за охлаждане на проводниците, максимално допустимият ток се определя както за уредби с продължителен режим на работа.

 

Чл. 52. (1) Допуска се по време на ликвидиране на следаварийни режими за кабелите с напрежение до 10 kV, с полиетиленова изолация, претоварване до 10%, а за кабелите с РVС изолация - до 15% от номиналния товар за времето на максимално натоварване, с продължителност до 6 h в денонощието в продължение на 5 денонощия, ако товарът през тези денонощия не превишава номиналния.
(2) За кабели, които са в експлоатация над 15 г., претоварванията се намаляват с 10%.

 

Чл. 53. Претоварване на кабелни линии с напрежение 20 - 35 kV не се допуска.

 

Чл. 54. Изискванията към нормалното натоварване и в следавариен режим се отнасят за кабелите заедно с монтираните съединителни и крайни муфи.

 

Чл. 55. Неутралните проводници в четирипроводните трифазни системи за променлив ток се избират със сечение не по-малко от 50% от сечението на фазовите проводници, а при необходимост и до 100% от сечението на фазовите проводници.

 

Раздел III.
Допустими продължителни токове за проводници, шнурове и кабели с каучукова или пластмасова изолация

Чл. 56. Допустимите продължителни токове за проводници с каучукова или РVС изолация, шнурове с каучукова изолация и кабели с каучукова и пластмасова изолация в оловна, РVС и каучукова обвивка са посочени в табл. от 1 до 7. Стойностите на токовете се отнасят за температура на жилата +65°С, температура на околния въздух +25°С и на земята +15°С.

 

Чл. 57. (1) При определяне на броя на полаганите проводници в една тръба неутралният проводник в четирипроводните системи за трифазен ток и защитните и заземяващите проводници не се отчитат.
(2) Посочените стойности на тока в проводниците по табл. 1 и 2 остават непроменени независимо от броя на тръбите и мястото на полагането им (въздух, фундаменти, настилки или на закрито).
(3) Допустимите продължителни токове за проводници и кабели, положени в затворени канали и на лавици на снопове, се приемат:
1. за проводници - съгласно табл. 1 и 2 като за проводници, положени в тръби;
2. за кабели - съгласно табл. от 3 до 5 като за кабели, положени във въздух.
(4) При брой на едновременно натоварените проводници над четири, положени в тръби, закрити канали и на лавици на снопове, се приемат стойностите за тока съгласно табл. 1 и 2 като за проводници, положени на открито (във въздух), с въвеждане на корекционните коефициенти:
1. за 5 до 6 проводника - 0,68;
2. за 7 до 9 проводника - 0,63;
3. за 10 до 12 проводника - 0,6.
(5) За проводниците на вторични вериги корекционни коефициенти не се въвеждат.

 

 

Таблица 1
Допустим продължителен ток за проводници и шнурове с каучукова и РVС изолация с медни жила
Сечение на тоководещи
жила, mm2
Ток, А, за проводници, положени
открито
в една тръба
два
1-жилни
три
1-жилни
четири
1-жилни
един
2-жилен
един
3-жилен
0,5
11
-
-
-
-
-
0,75
15
-
-
-
-
-
1
17
16
15
14
15
14
1,5
23
19
17
16
18
15
2,5
30
27
25
25
25
21
4
41
38
35
30
32
27
6
50
46
42
40
40
34
10
80
70
60
50
55
50
16
100
85
80
75
80
70
25
140
115
100
90
100
85
35
170
135
125
115
125
100
50
215
185
170
150
160
135
70
270
225
210
185
195
175
95
330
275
255
225
245
215
120
385
315
290
260
295
250
150
440
360
330
-
-
-
185
510
-
-
-
-
-
240
605
-
-
-
-
-
Таблица 2
Допустим продължителен ток за проводници и шнурове с каучукова и РVС изолация с алуминиеви жила
Сечение на тоководещи жила, mm2
Ток, А, за проводници, положени
открито
в една тръба
два
1-жилни
три
1-жилни
четири
1-жилни
един
2-жилен
един
3-жилен
2,5
24
20
19
19
19
16
4
32
28
28
23
25
21
6
39
36
32
30
31
26
10
60
50
47
39
42
38
16
75
60
60
55
60
55
25
105
85
80
70
75
65
35
130
100
95
85
95
75
50
165
140
130
120
125
105
70
210
175
165
140
150
135
95
255
215
200
175
190
165
120
295
245
220
200
230
190
150
340
275
255
-
-
-
185
390
-
-
-
-
-
240
465
-
-
-
-
-

 

Таблица 3
Допустим продължителен ток за проводници с медни жила с каучукова изолация и метална защитна обвивка и кабели с медни жила с каучукова изолация в оловна, РVС или каучукова обвивка, бронирани и небронирани
Сечение на тоководещите жила, mm2
Ток *, А, за проводници и кабели
едножилни
двужилни
трижилни
при полагане
във въздух
във въздух
в земя
във въздух
в земя
1,5
23
19
33
19
27
2,5
30
27
44
25
38
4
41
38
55
35
49
6
50
50
70
42
60
10
80
70
105
55
90
16
100
90
135
75
115
25
140
115
175
95
150
35
170
140
210
120
180
50
215
175
265
145
225
70
270
215
320
180
275
95
325
260
385
220
330
120
385
300
445
260
385
150
440
350
505
305
435
185
510
405
570
350
500
240
605
-
-
-
-

* Стойностите се отнасят за проводници и кабели със или без неутрално жило

 

Таблица 4
Допустим продължителен ток за кабели с алуминиеви жила с каучукова или пластмасова изолация в оловна, РVС или каучукова обвивка, бронирани и небронирани
Сечение на тоководещите жила, mm2
Ток *, А, за проводници и кабели
едножилни
двужилни
трижилни
при полагане
във въздух
във въздух
в земя
във въздух
в земя
2,5
23
21
34
19
29
4
31
29
42
27
38
6
38
38
55
32
46
10
60
55
80
42
70
16
75
70
105
60
90
25
105
90
135
75
115
35
130
105
160
90
140
50
165
135
205
110
175
70
210
165
245
140
210
95
250
200
295
170
255
120
295
230
340
200
295
150
340
270
390
235
335
185
390
310
440
270
385
240
465
-
-
-
-

Забележка. Допустимите продължителни токове за четирижилни кабели с пластмасова изолация за напрежение до 1000 V се избират като за трижилни кабели, умножени с коефициент 0,92.

 

Таблица 5
Допустим продължителен ток за преносими шлангови кабели (шнурове) - лек, среден и тежък тип, руднични и прожекторни кабели и други преносни проводници с медни жила
Сечение на тоководещите жила, mm2
Ток *, А, за шнурове, кабели и проводници
едножилни
двужилни
трижилни
0,5
-
12
-
0,75
-
16
14
1,0
-
18
16
1,5
-
23
20
2,5
40
33
28
4
50
43
36
6
65
55
45
10
90
75
60
16
120
95
80
25
160
125
105
35
190
150
130
50
235
185
160
70
290
235
200

* Стойностите се отнасят за шнурове, кабели и проводници със или без неутрално жило

 

Таблица 6
Допустим продължителен ток за шлангови кабели с медни жила и каучукова изолация за подвижни електропотребители
Сечение на тоководещите жила, mm2
Ток *, А, за кабели с напрежение, kV
Сечение на тоководещите жила, mm2
Ток *, А, за кабели с напрежение, kV
3
6
3
6
16
85
90
70
215
220
25
115
120
95
260
265
35
140
145
120
305
310
50
175
180
150
345
350

* Стойностите се отнасят за шнурове, кабели и проводници със или без неутрално жило

 

Таблица 7
Допустим продължителен ток за проводници с медни жила с каучукова изолация за електрифицирания транспорт - 1 kV, 3 kV и 4 kV
Сечение на тоководещите жила, mm2
 Ток, А 
Сечение на тоководещите жила, mm2
 Ток, А 
Сечение на тоководещите жила, mm2
 Ток, А 
1
20
16
115
120
390
1,5
25
25
150
150
445
2,5
40
35
185
185
505
4
50
50
230
240
590
6
65
70
285
300
670
10
90
95
340
350
745

 

Таблица 8
Корекционни коефициенти за кабели, полагани в закрити канали
Начини на полагане
Количество на положените проводници и/или кабели
Корекционен коефициент за проводници, захранващи
едножилни
многожилни
отделни електропотребители с коеф. на използване до 0,7
група електропотребители и отделни потребители с коеф. на използване над 0,7
Многослойно и на снопове
-
до 4
1,0
-
2
5÷6
0,85
-
3÷9
7÷9
0,75
-
10÷11
10÷11
0,7
-
12÷14
12÷14
0,65
-
15÷18
15÷18
0,6
-
Еднослойно
2÷4
2÷4
-
0,67
5
5
-
0,6

 

 

Чл. 58. (1) Допустимите продължителни токове за проводниците, положени на лавици (скари) при едноредно полагане (не на снопове), се приемат като за проводници, положени във въздух (на открито).
(2) Допустимите продължителни токове за проводници и кабели, полагани в закрити канали, се приемат съгласно табл. от 1 до 4, като за единични проводници или кабели, положени открито (във въздуха), се прилагат корекционните коефициенти, посочени в табл. 8.
(3) При избор на корекционни коефициенти не се отчитат резервните и контролните проводници и кабели.

 

Раздел IV.
Допустими продължителни токове за неизолирани проводници и шини

Чл. 59. Допустимите продължителни токове за неизолирани проводници и боядисани шини са посочени в табл. от 9 до 15. Стойностите се отнасят за допустима температура на нагряване +70°С и околна температура на въздуха +25°С.

 

Чл. 60. При разполагане на шини с правоъгълно сечение на плоската им страна стойностите от табл. 9 се намаляват: с 5% за шини с широчина до 60 mm; с 8% за шини с широчина над 60 mm.

 

Чл. 61. За шините с големи сечения се избира конструктивно решение, което е най-икономично по условията на пропускателна способност на шините, най-малки допълнителни загуби от повърхностния ефект на тока и ефекта на близостта и най-добри условия на охлаждане.

 

 

Таблица 9
Допустим продължителен ток за неизолирани проводници
Номинално сечение, mm2
Сечение (алуминий/стомана), mm2
Ток, А, за проводници
мед
алуминий
мед
алуминий
вън от помещение
вътре в помещение
10
10/1,8
95
-
60
-
16
16/2,7
133
105
102
75
25
25/4,2
183
136
137
106
35
35/6,2
223
170
173
130
50
50/8
275
215
219
165
70
70/11
337
265
268
210
95
95/16
422
320
341
255
120
120/19
120/27
485
375
395
300
150
150/19
150/24
150/34
570
440
465
355
185
185/24
185/29
185/43
650
500
540
410
240
240/32
240/39
240/56
760
590
685
490
300
300/39
300/48
300/66
880
680
740
570
400
400/22
400/51
400/64
1050
815
895
690
500
500/27
500/64
-
980
-
820
600
600/72
-
1100
-
955

 

Таблица 10
Допустим продължителен ток за шини с кръгло и пръстеновидно (тръбно) сечение
Кръгли шини
Медни тръби
Алуминиеви тръби
Стоманени тръби
диаметър, mm
ток *, А
вътрешен/външен диаметър, mm
ток, А
вътрешен/външен диаметър, mm
ток, А
условен диаметър, mm
дебелина на стената, mm
външен диаметър, mm
променлив ток, А
мед
алуминий
безшевни
шевни
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
6
155/155
120/120
12/15
340
13/16
295
8
2,8
13,5
75
-
7
195/195
150/150
14/18
460
17/20
345
10
2,8
17,0
90
-
8
235/235
180/180
16/20
505
18/22
425
15
3,2
21,3
118
-
10
320/320
245/245
18/22
555
27/30
500
20
3,2
26,8
145
-
12
415/415
320/320
20/24
600
26/30
575
25
4,0
33,5
180
-
14
505/505
390/390
22/26
650
25/30
640
32
4,0
42,3
220
-
15
565/565
435/435
25/30
830
36/40
765
40
4,0
48,0
255
-
16
610/615
475/475
29/34
925
35/40
850
50
4,5
60,0
320
-
18
720/725
560/560
35/40
1100
40/45
935
65
4,5
75,5
390
-
19
780/785
605/610
40/45
1200
45/50
1040
80
4,5
88,5
455
-
20
835/840
650/655
45/50
1330
50/55
1150
100
5,0
114
670
770
21
900/905
695/700
49/55
1580
54/60
1340
125
5,5
140
800
890
22
955/965
740/745
53/60
1860
64/70
1545
150
5,5
165
900
1000
25
1140/1165
885/900
62/70
2295
74/80
1770
-
-
-
-
-
27
1270/1290
980/1000
72/80
2610
72/80
2035
-
-
-
-
-
28
1325/1360
1025/1050
75/85
3070
75/85
2400
-
-
-
-
-
30
1450/1490
1120/1155
90/95
2460
90/95
1925
-
-
-
-
-
35
1770/1865
1370/1450
95/100
3060
90/100
2840
-
-
-
-
-
38
1960/2100
1510/1620
-
-
-
-
-
-
-
-
-
40
2080/2260
1610/1750
-
-
-
-
-
-
-
-
-
42
2200/2430
1700/1870
-
-
-
-
-
-
-
-
-
45
2380/2670
1850/2060
-
-
-
-
-
-
-
-
-

* Посочените в числителя стойности са за променлив ток, а в знаменателя - за постоянен ток

 

Таблица 11
Допустим продължителен ток за шини с правоъгълно сечение
Размери, mm
Медни шини
Алуминиеви шини
Стоманени шини
ток *, А, при брой на лентите на полюс или фаза
размери, mm
ток *, А
1
2
3
4
1
2
3
4
15x3
210
-
-
-
165
-
-
-
16x2,5
55/70
20x3
275
-
-
-
215
-
-
-
20x2,5
60/90
25x3
340
-
-
-
265
-
-
-
25x2,5
75/110
30x4
475
-
-
-
365/370
-
-
-
20x3
65/100
40x4
625
-/1090
-
-
480
-/855
-
-
25x3
80/120
40x5
700/705
-/1250
-
-
540/545
-/965
-
-
30x3
95/140
50x5
860/870
-/1525
-/1895
-
665/670
-/1180
-/1470
-
40x3
125/190
50x6
955/960
-/1700
-/2145
-
740/745
-/1315
-/1655
-
50x3
155/230
60x6
1125/1145
1740/1990
2240/2495
-
870/880
1350/1555
1720/1940
-
60x3
185/280
80x6
1480/1510
2110/2630
2720/3220
-
1150/1170
1630/2055
2100/2460
-
70x3
215/320
100x6
1810/1875
2470/3245
3170/3940
-
1425/1455
1935/2515
2500/3040
-
75x3
230/345
60x8
1320/1345
2160/2485
2790/3020
-
1025/1040
1680/1840
2180/2330
-
80x3
245/365
80x8
1690/1755
2620/3095
3370/3850
-
1320/1355
2040/2400
2620/2975
-
90x3
275/410
100x8
2080/2180
3060/3810
3930/4690
-
1625/1690
2390/2945
3050/3620
-
100x3
305/460
120x8
2400/2600
3400/4400
4340/5600
-
1900/2040
2650/3350
3380/4250
-
20x4
70/115
60x10
1475/1525
2560/2725
3300/3530
-
1155/1180
2010/2110
2650/2720
-
22x4
75/125
80x10
1900/1990
3100/3510
3990/4450
-
1480/1540
2410/2735
3100/3440
-
25x4
85/140
100x10
2310/2470
3610/4325
4650/5385
5300/6060
1820/1910
2860/3350
3650/4160
4150/4400
30x4
100/165
120x10
2650/2950
4100/5000
5200/6250
5900/6800
2070/2300
3200/3900
4100/4860
4650/5200
40x4
130/220
50x4
60x4
70x4
80x4
90x4
100x4
165/270
195/325
225/375
260/430
290/480
325/535

* Посочените в числителя стойности са за променлив ток, а в знаменателя - за постоянен ток

 

Таблица 12
Допустим продължителен ток за неизолирани бронзови и стоманено-бронзови проводници
Проводник
Бронзов
Стоманено-бронзов
Сечение, mm2
50
70
95
120
150
185
240
300
185
240
300
400
500
Ток*, А
215
265
330
380
430
500
600
700
515
640
730
890
980

* Стойностите за тока при бронзови проводници са при специфично съпротивление ρ20 - 0,03 Ω mm2/m

 

Таблица 13
Допустим продължителен ток за неизолирани стоманени проводници
Тип на проводника
Едножилен
Многожилен
Сечение, mm2
3
4
5
25
35
50
70
95
Ток, А
23
30
35
60
75
90
125
135

 

Таблица 14
Допустим продължителен ток за четирилентови шини с “квадратно” разположение
nueuel-1
Размери, mm
Напречно сечение на четирилентова шина, mm2
Ток, А, за шинния пакет
h
b
h1
H
мед
алуминий
80
8
140
157
2560
5750
4550
80
10
144
160
3200
6400
5100
100
8
160
185
3200
7000
5550
100
10
164
188
4000
7700
6200
120
10
184
216
4800
9050
7300

 

Таблица 15
Допустим продължителен ток за шини с напречно сечение тип “кутия”
nueuel-2
Размери, mm
Напречно сечение на на една шина, mm2
Ток, А, двете шини
a
b
c
r
мед
алуминий
75
35
4
6
520
2730
-
75
35
5,5
6
695
3250
2670
100
45
4,5
8
775
3620
2820
100
45
6
8
1010
4300
3500
125
55
6,5
10
1370
5500
4640
150
65
7
10
1785
7000
5650
175
80
8
12
2440
8550
6430
200
90
10
14
3435
9900
7550
200
90
12
16
4040
10500
8830
225
105
12,5
16
4880
12500
10300
250
115
12,5
16
5450
-
10800

 

Глава четвърта.
ИЗБОР НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ АПАРАТИ, ПРОВОДНИЦИ И НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ ПО УСЛОВИЯТА НА КЪСИ СЪЕДИНЕНИЯ

Раздел I.
Област на приложение. Общи изисквания

Чл. 62. Разпоредбите в тази глава се прилагат при избор на електрически апарати, проводници и носещи конструкции по условията на къси съединения (к.с.) в електрически уредби за променлив ток с честота 50 Hz и напрежение до и над 1000 V.

 

Чл. 63. (1) В електрическите уредби с напрежение над 1000 V, с изключение на посочените в чл. 65, ал. 1, при к.с. се проверяват:
1. електрическите апарати, тоководещите части и проводниците, опорните и носещите конструкции;
2. проводниците на въздушните електропроводни линии (ВЛ) и въводите им в подстанциите при ударен ток на к.с. 50 kА и по-голям - за преплитане от динамичното действие на тока на к.с.
(2) На ВЛ с разцепени проводници се проверяват и разстоянията между фиксаторите.
(3) Проводниците на ВЛ, съоръжени с устройства за бързодействащо автоматично повторно включване (АПВ), се проверяват по условията и на термична устойчивост.

 

Чл. 64. В електрическите уредби с напрежение до 1000 V при к.с. се проверяват само разпределителните табла, автоматичните прекъсвачи, разединители, тоководещите части и таблата за двигателите. Токовите трансформатори не се проверяват.

 

Чл. 65. (1) По условията на к.с. при напрежение над 1000 V не се проверяват:
1. апаратите и проводниците, защитени чрез предпазители със стопяеми вложки за номинален ток до 63 А - на динамична устойчивост;
2. апаратите и проводниците, защитени чрез предпазители със стопяеми вложки независимо от техния тип и номинален ток - на термична устойчивост.
(2) Веригата се приема за защитена чрез предпазител със стопяема вложка, ако неговата изключвателна способност е избрана в съответствие с изискванията на тази наредба и предпазителят може да изключи минималния възможен авариен ток във веригата.
(3) Проводниците във веригите на индивидуални консуматори, включително и към цехови трансформатори с обща мощност 2,5 МVА и с напрежение до 20 kV на страната високо напрежение не се проверяват, ако са спазени едновременно условията:
1. в електрическата или технологичната част е предвидена необходимата степен на резервиране и е изпълнена по такъв начин, че изключването на посочените консуматори не разстройва технологичния процес;
2. повредата на проводника при к.с. не може да предизвика взрив или пожар;
3. замяната на проводника е възможна без значителни затруднения.
(4) Не се проверяват проводниците към отделните консуматори, посочени в ал. 3, и към отделни малки разпределителни пунктове, които по своето предназначение са маловажни и за тях е изпълнено поне условието, представено в ал. 3, т. 2.
(5) Не се проверяват токовите трансформатори във веригите с напрежение до 20 kV, ако това налага увеличаване на коефициента на трансформация, при което не може да бъде осигурен необходимият клас на точност за присъединените измервателни апарати, например електромери за търговско измерване.
(6) Не се проверяват апаратите и шините във веригите на напреженовите трансформатори при условие, че са разположени в отделни килии или след допълнително съпротивление (резистор).
(7) Не се проверят проводниците на ВЛ при ударен ток на к.с. до 50 kA.

 

Чл. 66. (1) Изчислителната схема за определяне на тока на к.с. се избира за нормална и продължителна експлоатация.
(2) Ремонтните и следаварийните режими на работа на електрическата уредба не се отнасят към кратковременните изменения на схемата.
(3) Изчислителната схема на електрическата уредба се съобразява с развитието на външната електропроводна мрежа, както и на генериращите източници, за период не по-малък от 10 години след въвеждане в експлоатация.

 

Чл. 67. За провеждане на изчисления, оразмеряване и избор на съоръжения видът на късото съединение се приема, както следва:
1. трифазно к.с. - за определяне на динамичната устойчивост на апаратите и твърдите шини с отнасящите се към тях поддържащи и носещи конструкции;
2. трифазно к.с. - за определяне на термичната устойчивост на апаратите и проводниците; трифазно/двуфазно к.с. на генераторно напрежение в електрическите централи в зависимост от това, кое от тях води до по-голямо нагряване;
3. по-голямата от стойностите, получени при трифазно или еднофазно к.с. (в мрежи с голям ток на земно съединение) - за избора на апаратите по комутационна (включваща и изключваща) способност; когато прекъсвачът се характеризира с две стойности на комутационна способност (трифазна и еднофазна) - съответно и по двете значения;
4. еднофазно к.с. - за оразмеряване параметрите на заземителни уредби в открити и закрити уредби над 1 kV.

 

Чл. 68. (1) Изчислителният ток на к.с. се определя, като се изхожда от условието за повреда в такава точка от разглежданата верига, за която при к.с. апаратите и проводниците на тази верига се намират при най-тежки условия (изключения в чл. 69, ал. 1 и чл. 79, т. 3).
(2) Допуска се да не се разглеждат случаите на едновременно земно съединение на различни фази в две различни точки на мрежата.

 

Чл. 69. (1) Проводниците и апаратите на линии, разположени преди реактор в закрити разпределителни уредби и отделени от захранващите ги събирателни шини (при отклонения от линиите - от елементите на основната верига) чрез предпазна козирка, преграда и др., се избират по тока на к.с. след реактора, ако той е разположен в същата сграда и свързването му е изпълнено с шини.
(2) Отклоненията от събирателните шини преди предпазната козирка или преграда и вградените в тях проходни изолатори се избират по тока на к.с. преди реактора.
(3) Токоограничаващите реактори се избират по тока на к.с. след реактора.

 

Чл. 70. (1) При определяне на термичната устойчивост за изчислително време се приема сумата от времената на действието на основната защита (при отчитане действието на АПВ) за прекъсвача, разположен най-близо до мястото на к.с., и пълното време на изключване на този прекъсвач (включително и времето за горене на дъгата).
(2) Когато основната защита е със зона на нечувствителност (по ток, напрежение, съпротивление и др.), термичната устойчивост допълнително се проверява за времето, включващо времето на действието на защитата, реагираща на повредата в тази зона, и пълното време на изключване на прекъсвача.
(3) Апаратите и тоководещите части във веригите на генератори, блокгенератори-трансформатори с мощност 60 МVА и по-голяма се проверяват по термична устойчивост за ток на к.с. с продължителност 4 s.

 

Раздел II.
Определяне на тока на късо съединение за избор на апарати и проводници

Чл. 71. Токът на к.с. за избор на апарати и проводници в РУ с напрежение до и над 1000 V и неговото въздействие върху носещите конструкции се определя по условията:
1. източниците, които участват в захранването на разглежданата точка на к.с., работят едновременно с номинален товар;
2. синхронните машини имат автоматични регулатори на напрежение и устройство за бързодействаща форсировка на възбуждането;
3. късото съединение настъпва в момент, когато токът на к.с. е максимален;
4. електродвижещите напрежения на захранващите източници съвпадат по фаза;
5. изчислителното напрежение на всяка степен се приема с 5% по-високо от номиналното напрежение на мрежата;
6. отчита се влиянието върху тока на к.с. на присъединените към мрежата синхронни компенсатори, синхронни и асинхронни двигатели; влиянието на асинхронни двигатели с единична мощност до 100 kW, отдалечени от мястото на к.с. с една степен на трансформация, не се отчита върху тока на к.с.

 

Чл. 72. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V за изчислителни съпротивления се приемат индуктивните съпротивления на присъединените елементи - електрически машини, силови трансформатори и автотрансформатори, ВЛ и кабелни линии, токопроводи; активното съпротивление се отчита само при дълги кабелни линии с малки сечения и с големи активни съпротивления.

 

Чл. 73. В електрическите уредби с напрежение до 1000 V за изчислително съпротивление се приема пълното съпротивление на веригата (индуктивно и активно) за всички нейни елементи, включително и преходното съпротивление на контактите. Допуска се да не се отчита активното или индуктивното съпротивление, ако пълното съпротивление на веригата не се намалява с повече от 10%.

 

Чл. 74. При изчисляване на тока на к.с. на електрическите мрежи с напрежение до 1000 V, захранвани от понижаващи трансформатори, се приема, че подаденото към трансформатора напрежение е неизменно и е равно на номиналното.

 

Чл. 75. Елементите на веригите, защитени чрез предпазители със стопяема вложка, се проверяват на динамична устойчивост по максималната моментна стойност на тока на к.с. (ударен ток).

 

Раздел III.
Избор на проводници и изолатори, проверка на носещите конструкции по условията на динамично действие на тока на късо съединение

Чл. 76. (1) Силите, действащи върху твърдите шини, изолаторите и носещите конструкции, се определят по ударния ток при трифазно к.с., като се взема предвид дефазирането на тока между фазите. В отделни случаи (при достигане на границата на изчислителните механични напрежения) се отчитат механичните колебания на шините и шинните конструкции.
(2) Ударните сили, действащи върху гъвкавите тоководещи части и носещите ги изолатори и конструкции, се определят по средната квадратична стойност (за времето на протичане на тока) при двуфазно к.с. между съседните фази.
(3) При разцепени проводници и гъвкави шинопроводи действието на тока на к.с. върху проводниците на една и съща фаза се определя по ефективната стойност на тока при трифазно к.с. Гъвкавите проводници се проверяват и на преплитане.

 

Чл. 77. (1) Механичните усилия, предаващи се при к.с. от твърдите шини на подпорните и проходните изолатори, получени при изчисленията съгласно чл. 76, ал. 1, не трябва да надвишават:
1. при единични изолатори - 60% от гарантираната стойност на минималната разрушаваща сила;
2. при двойни подпорни изолатори - 100% от разрушаващата сила за един изолатор.
(2) При шини, изпълнени с профилни проводници (многополюсни, от два U профила и др.), механичното напрежение се определя като аритметична сума на напреженията между съставните елементи на всяка шина.
(3) Максималните механични напрежения в материала на твърдите шини не трябва да надвишават 70% от тяхното гарантирано съпротивление на скъсване.

 

Раздел IV.
Избор на проводници по условията на нагряване при къси съединения и проверка на съоръженията в режим на къси съединения

Чл. 78. Не се допуска температура на нагряване на проводниците при к.., по-висока от максимално допустимите стойности, посочени в табл. 16.

 

Таблица 16
Допустими температури на тоководещи части при къси съединения
№ по
ред
Вид и материал на тоководещата част
Допустима температура, °С
1.Шини:
а) медни
300
б) алуминиеви
200
2.Кабели с хартиено-импрегнирана изолация с медни или алуминиеви жила:
а) до 6 kV
160
б) за 10 kV
140
в) за 20 kV
125
3.Кабели с медни и алуминиеви жила и изолация от:
а) поливинилхлорид
160
б) полиетилен
150
4.Неизолирани медни проводници, подложени на опън:
а) под 20 N/mm2
250
б) над 20 N/mm2
200
5.Неизолирани алуминиеви проводници, подложени на опън:
а) под 10 N/mm2
200
б) над 10 N/mm2
160
6.Алуминиевата част на стоманено-алуминиеви проводници
200

 

Чл. 79. Проверката на кабелите на нагряване от тока на к.с., когато това се изисква в съответствие с чл. 63, ал. 1 и чл. 65, ал. 1, се извършва, както следва:
1. за единична линия с еднакво сечение на кабела - при к.с. в началото на линията;
2. за единична линия с различно сечение на кабела по нейната дължина - при к.с. в началото на всеки участък с различно сечение;
3. за пакет от два и повече паралелно включени кабела - при к.с. непосредствено след пакета.

 

Чл. 80. (1) При проверка по термична устойчивост на апаратите и проводниците на линиите, снабдени с бързодействащо АПВ, се взема под внимание повишаване на нагряването от увеличената продължителност на действието на тока на к.с.
(2) Разцепените проводници на ВЛ при проверка на нагряване при къси съединения се разглеждат като един проводник със сечение, равно на сумата от сеченията на разцепените проводници.

 

Чл. 81. Съоръженията (прекъсвачи, разединители, измервателни трансформатори и др.) задължително се проверяват на термична и динамична устойчивост в режим на къси съединения.

 

Раздел V.
Избор на апарати по комутационна способност

Чл. 82. Прекъсвачите с напрежение над 1000 V се избират по:
1. способност на изключване, като се отчита стойността на възстановяващото се напрежение;
2. способност на включване; прекъсвачите на генераторите на страна генераторно напрежение се проверяват само при несинхронно включване в противофаза.

 

Чл. 83. Предпазителите се избират по изключвателна способност. За изчислителен ток се приема ефективната стойност на периодичната съставяща на началния ток на к.с. без отчитане токоограничаващото действие на предпазителите.

 

Чл. 84. Прекъсвачите за включване под товар и късосъединителите се избират по максимално допустимия ток, който протича при включване на к.с.

 

Чл. 85. (1) Разединителите и отделителите не се проверяват по комутационна способност при к.с. Когато разединителите и отделителите се използват за изключване-включване на ненатоварени линии, ненатоварени трансформатори или изравнителни токове на паралелни вериги, те се проверяват в режим включване-изключване.
(2) Мощностните разединители се проверяват по ток на изключване под товар.

 

Глава пета.
ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 86. Изискванията в тази глава се отнасят за измерването на активната и реактивната електрическа енергия и към средствата/системите за измерване, избора и местата на поставянето им.

 

Чл. 87. Средствата/системите за измерване на електрическата енергия се избират като средства за търговско измерване и средства за техническо (контролно) измерване.

 

Чл. 88. Търговско измерване на електрическа енергия - измерване, по което се извършва търговска сделка.

 

Чл. 89. Техническо (контролно) измерване на електрическа енергия - измерване за вътрешен контрол и изготвяне на баланси на електрическата енергия на територията на един обект.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 90. За отчитане на активната електрическа енергия се осигуряват средства/системи за измерване и определяне на количеството енергия:
1. произведена от генераторите на електрическите централи;
2. потребена за собствените нужди (технологични разходи) на електрическите централи и подстанции и отделно за стопанските им нужди;
3. отдадена (отпусната) на потребители по линии, директно свързани към шините на електрическите централи;
4. отдадена от електрическите централи към електрическите мрежи на преносното и разпределителните предприятия;
5. отдадена на потребителите от електрическата мрежа;
6. обменена (отдадена или постъпваща) между преносното и разпределителните предприятия;
7. обменена (отдадена или постъпваща) между разпределителни предприятия;
8. обменена (отдадена или постъпваща) с други електроенергийни системи.

 

Чл. 91. За отчитане на реактивната електрическа енергия се осигуряват средства/системи за измерване и определяне на количеството енергия:
1. произведена и потребена от генератори и синхронни компенсатори;
2. обменена между мрежите на преносното и разпределителните предприятия;
3. обменена с други електроенергийни системи;
4. получена и отдадена на електроразпределителното/електропреносното предприятие от потребители.

 

Раздел III.
Места за поставяне на средствата за измерване на електрическа енергия

Чл. 92. (1) Мястото за поставяне на средствата за измерване на електрическа енергия се избира възможно най-близо до границата на собственост на електрическите съоръжения, определена съгласно Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (по чл. 116, ал. 3 ЗЕ).
(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)

 

Чл. 93. (1) В електрическите централи електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:
1. всеки генератор за измерване на цялото количество произведена енергия;
2. повишаващите трансформатори, към които са присъединени генераторите - на страна високо напрежение на трансформаторите;
3. пусковите (станционни) трансформатори на блочни централи - на страна високо напрежение на трансформаторите;
4. всички присъединения към шините за генераторно напрежение, по които е възможен двупосочен обмен на електрическа енергия - по два електромера със спирачка (или един статичен);
5. всички изходящи от шините на централата електропроводни линии; на линиите, по които е възможен двупосочен обмен - по два електромера със спирачка (или един статичен);
6. всеки обходен прекъсвач/шиносъединителен прекъсвач - по два електромера със спирачка (или един статичен).
(2) В електрическите централи с мощност до 1 MW електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят само на генераторите и трансформаторите за собствени нужди или само на трансформаторите за собствени нужди и на изходящите линии.

 

Чл. 94. (1) В подстанциите на преносното и разпределителните предприятия електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:
1. всички електропроводни линии от шините на подстанцията към други подстанции, трансформаторни постове, електроцентрали; на линиите, по които е възможен двупосочен обмен - по два електромера със спирачка (или един статичен с две скали);
2. страна средно напрежение (СрН) на силовите трансформатори;
3. всеки обходен прекъсвач/шиносъединителен прекъсвач - по два електромера със спирачка (или един статичен).
(2) В електрическите уредби, собственост на потребители, електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:
1. въводите (на приемния край) на линиите в уредбите;
2. страна високо напрежение (ВН) или СрН на силовите трансформатори, когато от същата уредба се захранват и външни потребители или има връзка с уредбата на друг потребител.

 

Чл. 95. В електрическите централи електромери за търговско измерване на реактивна електрическа енергия се поставят на всеки генератор с мощност 1 MW и по-голяма.

 

Чл. 96. В подстанциите на преносното и разпределителните предприятия електромери за измерване на реактивна електрическа енергия се поставят в същите електрически вериги, в които са електромерите за активна енергия.

 

Чл. 97. (1) При потребителите електромери за измерване на реактивна електрическа енергия се поставят:
1. в същите електрически вериги, в които са поставени електромерите за активна енергия - за потребители, които заплащат електрическата енергия с отчитане на разрешената за ползване реактивна мощност;
2. на присъединени източници на реактивна мощност (кондензаторни батерии, синхронни компенсатори/синхронни двигатели), ако по тях се измерва отдадената в мрежата реактивна електроенергия или се осъществява контрол на зададения режим на работа.
(2) Когато предприятието потребител със съгласието на оператора на електрическата мрежа отдава реактивна енергия в мрежата, се поставят два електромера за реактивна енергия със спирачки в тези електрически вериги, в които са поставени търговските електромери за активна енергия. В останалите случаи се поставя по един електромер за реактивна енергия със спирачка.

 

Раздел IV.
Избор на електромери за търговско измерване

Чл. 98. (1) Електромерите за търговско измерване на електрическата енергия се избират с класове на точност:
1. за активна енергия - 0,2 S; 0,5 S; 1,0; 2,0;
2. за реактивна енергия - 2,0 (3,0).
(2) Броят на измервателните елементите се избира:
1. при трифазни линии с ниско напрежение - три, за присъединяване към четирипроводникова система;
2. при трифазни линии с високо напрежение - три; при трифазни линии за средно и високо напрежение на разпределителни мрежи се допускат два елемента.

 

Чл. 99. (1) За битови потребители се избират електромери само за преден монтаж.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)

 

Чл. 100. Изискванията за класа на точност на електромерите за търговско и техническо измерване и за измервателните трансформатори са посочени в табл. 17.

 

Таблица 17
Класове на точност за електромери, напреженови и токови измервателни трансформатори за търговско и контролно (техническо) измерване на активна и реактивна електрическа енергия
Напрежение на мрежата в точката на мерене
Клас на точност
напреженов трансформатор
токов трансформатор
електромер
Ниско напрежение до 1 kV вкл.
0,5 (1,0)
0,5 (1)
активна енергия - до 2
реактивна енергия - до 3
Средно напрежение до 20 kV вкл.
0,5
0,5 S
активна енергия - 1S
реактивна енергия - 2
ВН 110 kV и по-високо при мощност до 100 MW
за търговско мерене
0,2
0,2 S
активна енергия - 0,5 S
реактивна енергия - 2
за техническо мерене
0,5
0,5 S
активна енергия - 0,5 S
реактивна енергия - 2
ВН 110 kV и по-високо при мощност над 100 MW
за търговско мерене
0,2
0,2 S
активна енергия - 0,2 S
реактивна енергия - 2
за техническо мерене
0,5
0,5 S
активна енергия - 0,5 S
реактивна енергия - 2

 

Раздел V.
Измерване с използване на измервателни трансформатори

Чл. 101. (1) Измервателните трансформатори за ток и напрежение (токови и напреженови трансформатори), към които се присъединяват електромерите за търговско мерене, се избират с клас на точност съгласно табл. 17. Допуска се използване на измервателни трансформатори с клас на точност 1,0 само при присъединяване на електромери за търговско мерене с клас на точност 2,0.
(2) При присъединяване на електромери за техническо (контролно) измерване се допуска използването на:
1. токови трансформатори с клас на точност 1,0, а също така и на вградени в апарати токови трансформатори с клас на точност, по-нисък от 1,0, ако за постигане на клас на точност 1,0 се изисква поставяне на допълнителен комплект токови трансформатори.
2. напреженови трансформатори с клас на точност, по-нисък от 1,0.

 

Чл. 102. (1) Токовите намотки на електромерите се присъединяват към самостоятелна намотка на токовите трансформатори последователно с измервателните апарати.
(2) Не се допуска използването на междинни токови измервателни трансформатори за включване на електромери за търговско измерване.

 

Чл. 103. (1) Не се допуска надвишаване на номиналната стойност на натоварване на вторичните вериги на измервателните трансформатори с присъединени електромери за търговско измерване.
(2) Сечението и дължината на проводниците и кабелите в напреженовите вериги на електромерите за търговско измерване се избират по загуба на напрежение в тях не по-голяма от номиналното напрежение:
1. с 0,25% - при захранване от напреженов трансформатор с клас на точност 0,5;
2. с 0,5% - при захранване от напреженов измервателен трансформатор с клас на точност 1,0.
(3) За осигуряване на изискванията по ал. 2 се допуска използване на отделни кабели от напреженовия трансформатор до електромерите.
(4) Допустимата загуба на напрежение от напреженов трансформатор до електромерите за техническо измерване е не по-голяма от 1,5%.

 

Чл. 104. Допуска се на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо поставянето на допълнителни токови трансформатори (при липса на ядро за присъединяване на електромери, за осигуряване работа на електромера в необходимия клас на точност, по натоварване на вторичните вериги и др.), към които се присъединяват електромерите за търговско измерване.

 

Чл. 105. За захранване на веригите на електромерите могат да се използват както еднофазни, така и трифазни напреженови трансформатори.

 

Чл. 106. (1) Веригите на електромерите се извеждат на самостоятелни клемореди или самостоятелни секции в общия клеморед в близост до електромерите.
(2) На клеморедите за веригите на електромерите за всяка фаза се предвижда приспособление за шунтиране на веригите на токовите трансформатори и изключване на напреженовите вериги в случай на снемане на електромера за проверка или подмяна, както и за включване на контролен (еталонен) електромер.
(3) Клеморедите на електромерите за търговско измерване се закриват с кутия с възможност за пломбиране.
(4) За предпазителите на страна НН на напреженовите вериги се предвижда възможност за пломбиране.

 

Чл. 107. На напреженовите трансформатори, защитени с предпазители на страна ВН и захранващи електромери, се осигурява контрол за изправността на предпазителите.

 

Чл. 108. При няколко шинни системи се предвижда устройство за превключване на напреженовите вериги, на електромерите за всяко присъединение (извод), към напреженовия трансформатор на съответната шинна система, ако няма собствен напреженов трансформатор.

 

Чл. 109. (1) В уредбите на потребителите за решетките и вратите на клетките, в които са разположени предпазители на напреженови трансформатори на страна ВН, захранващи електромери за търговско измерване, се предвижда възможност за пломбиране.
(2) За ръчките на лостовите задвижвания на разединителите на напреженови трансформатори, захранващи електромери за търговско измерване, се предвижда приспособление за пломбиране.

 

Раздел VI.
Разполагане и свързване на електромери

Чл. 110. (1) Препоръчва се разполагане на електромерите в сухи помещения, удобни за обслужване и достъпни за проверка и отчитане.
(2) Допуска се разполагане на електромери за търговско измерване в неотоплявани помещения и коридори, а също и в табла за монтаж на открито.
(3) Забранява се електромери за търговско измерване с нормално конструктивно изпълнение да се поставят в производствени помещения, в които температурите трайно надвишават +40°С, както и в помещения с агресивна среда.

 

Чл. 111. (1) Електромерите за търговско измерване се поставят в табла, шкафове, на панели, щитове, ниши или на стени неподвижно закрепени с винтове, които се поставят и свалят от лицевата страна на електромера.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)

 

Чл. 112. На местата с опасност от механични повреди или замърсяване на електромерите, както и на достъпни за външни лица места (проходи, коридори, стълбища и др.) електромерите за търговско измерване се поставят в заключващ се шкаф (табло) с прозорче на височината на цифровите механизми. Аналогични шкафове се поставят и в случаите на съвместно разполагане на търговските електромери и токовите трансформатори при търговско измерване на страна НН на въводите на потребителя.

 

Чл. 113. (1) Конструкцията и размерите на шкафовете, нишите и таблата се избират с възможност за достъп до клемите на измервателните системи.
(2) При таблата откъм лицевата страна се осигурява възможност за демонтиране и замяна на електромерите.

 

Чл. 114. Не се допускат снаждания и запоявания на присъединителни проводници на електромерите.

 

Чл. 115. Сеченията на присъединителните проводници и кабели към електромерите за търговско измерване се избират в съответствие с изискванията на глава двадесет и трета.

 

Чл. 116. При свързване на електромерите за директно включване се оставя резерв на проводниците към и от електромера с дължина около 120 mm.

 

Чл. 117. (1) За безопасно монтиране и демонтиране на електромерите за напрежение до 400 V пред тях на разстояние до 10 m се осигурява видимо прекъсване на веригата с лостови прекъсвачи, автомати и др.
(2) Токовите измервателни трансформатори на електромерите за търговско измерване за напрежение до 400 V се разполагат след комутационните апарати на присъединението по посока на потока на мощността.

 

Чл. 118. Защитата срещу индиректен допир на електромерите за търговско измерване и токовите измервателни трансформатори към тях се изпълнява по изискванията в глава седма.

 

Чл. 119. За всеки електромер се предвижда надпис с наименованието на присъединението.

 

Раздел VII.
Техническо (контролно) измерване на електрическата енергия

Чл. 120. В електрическите централи, за които не е въведена автоматизирана система за управление на производствените процеси (АСУП), се предвиждат стационарни или преносими електромери за техническо (контролно) измерване на електроенергията в системата на собствените нужди, необходимо за определяне на технико-икономическите показатели.

 

Чл. 121. Електромерите по чл. 120 се предвиждат за всички трансформатори и електродвигатели за собствени нужди, захранвани от шините на разпределително устройство с напрежение, по-високо от 1000 V.

 

Чл. 122. (1) В подстанциите електромери за техническо измерване на активната електрическа енергия се предвиждат:
1. на страна СрН на всеки трансформатор;
2. на всяка изходяща линия с напрежение 6 kV и по-високо.
(2) Електромерите за техническо измерване на реактивната електрическа енергия се поставят на страна СрН на силовите трансформатори.

 

Чл. 123. (1) В промишлените предприятия се предвиждат стационарни или преносими електромери за техническо измерване на електрическата енергия и установяване лимита на разход на енергия на цехове, отделни технологични процеси, енергоемки агрегати, както и за определяне на разходните норми за единица продукт или полуфабрикат.
(2) Допуска се поставяне на контролни средства за измерване на въводите за промишлени предприятия, когато електроенергията се измерва от електромерите за търговско измерване, разположени в захранващата подстанция или електроцентрала.

 

Чл. 124. Минималните изисквания за клас на точност на измервателни системи за техническо измерване на активна и реактивна електроенергия са посочени в табл. 17.

 

Глава шеста.
ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕЛИЧИНИ

Раздел I.
Област на приложение

Чл. 125. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за измерване на електрически величини със стационарни средства за измерване (показващи и регистриращи).
(2) Изискванията не се отнасят за лабораторни измервания и за измервания с преносими средства за измерване.
(3) Неелектрическите величини и другите електрически величини, нерегламентирани с тази наредба, необходими за контрол на технологични процеси или съоръжения, се измерват по съответните средства, заложени в проектите, и спазването на метрологичните изискванията за тях.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 126. Средствата за измерването на електрически величини се избират по:
1. клас на точност на апаратите - не по-нисък от 2,5;
2. клас на точност на шунтове за измервания, добавъчни резистори, измервателните трансформатори и преобразователи - не по-нисък от посочения в табл. 18;
3. обхват на апаратите - избран с отчитане на най-големите продължителни отклонения на измерваните величини от номиналните им стойности.

 

Таблица 18
Клас на точност на средствата за електрически измервания
 Апарати Шунтове и добавачни резисториИзмервателни трансформатори Преобразователи
1,00,50,5 (0,2) (1)0,5 (0,2) (1)
1,50,50,5 (1,0) (2)0,5 (1,0) (2)
2,50,51,01,0
Забележки: 1. Клас 0,2 се изисква за присъединяване на електромери и апарати за търговско измерване в случаите, посочени в табл. 17.
2. Допуска се клас 1.

 

Чл. 127. Средствата за измерване като правило се разполагат в пунктовете за управление (командните зали).

 

Чл. 128. (1) Измерванията във веригите на ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо, генератори и трансформатори се извършват непрекъснато.
(2) Допуска се във ВЕЦ периодични измервания във веригите на генераторите и трансформаторите чрез средствата за централизиран контрол.
(3) Допуска се в РУ измервания чрез общ комплект показващи апарати - избирателно, без посочените в ал. 1.

 

Чл. 129. Допуска се при наличие на регистриращи апарати в оперативния контур на командните зали да не се предвиждат показващи апарати за непрекъснато измерване на същите величини.

 

Раздел III.
Измерване на ток

Чл. 130. Променлив ток се измерва във всички вериги, където е необходим контрол на технологичния процес или на параметрите на съоръженията.

 

Чл. 131. (1) Постоянен ток се измерва във веригите на:
1. генератори за постоянно напрежение и силови преобразователи;
2. акумулаторни батерии, зарядни, подзарядни и разрядни агрегати;
3. възбуждане на синхронни генератори и компенсатори и електродвигатели с регулируемо възбуждане.
(2) Амперметрите за постоянен ток се избират с двустранна скала, когато е възможно изменение на посоката на тока.

 

Чл. 132. (1) В трифазните вериги за променливо напрежение токът се измерва в едната или трите фази.
(2) Задължително измерване на тока в трите фази се извършва на:
1. синхронни генератори с мощност 12 MW и по-голяма;
2. електропроводни линии с пофазно управление, линии с надлъжна компенсация и линии, за които се предвижда продължителна работа в непълнофазни режими;
3. дъгови електропещи.

 

Раздел IV.
Измерване на напрежение

Чл. 133. Напрежението се измерва:
1. на всяка секция или шина за постоянно и променливо напрежение, когато могат да работят разделено, при което се допуска:
а) използване на един апарат с превключване на няколко точки за измерване;
б) измерване само на страната ниско напрежение в електрически подстанции, когато не се налага поставяне на напреженови трансформатори на страната високо напрежение за други цели;
2. във вериги на генератори за постоянно и променливо напрежение, синхронни компенсатори и специални агрегати; допуска се при автоматизирано пускане на генераторите и специалните агрегати да не се извършва непрекъснато измерване;
3. във вериги за възбуждане на синхронни машини с мощност 1 MW и по-голяма; допуска се във вериги на хидрогенератори напрежението да не се измерва;
4. във вериги на силови преобразователи, акумулаторни батерии, зарядни и подзарядни агрегати;
5. във вериги на дъгогасителни реактори.

 

Чл. 134. (1) В трифазни мрежи като правило се измерва едно линейно напрежение.
(2) Допуска се в мрежи с напрежение, по-високо от 1000 V, с голям ток на земно съединение измерване на трите линейни напрежения с един волтметър с превключвател.

 

Чл. 135. На събирателните шини с напрежение 110 kV и по-високо в електрически централи и подстанции, на които по напрежението се водят режимите на електрическата система, се предвижда регистрация на едно линейно напрежение.

 

Раздел V.
Контрол на изолацията

Чл. 136. (1) Автоматичен контрол на изолацията, действащ на сигнал при намаляване на изолационното съпротивление на една от фазите (или полюсите) под дадена стойност, с последващ контрол на асиметрията на напрежението чрез показващ апарат с превключвател, се предвижда във:
1. мрежи за променливо напрежение над 1000 V с изолирана или заземена неутрала чрез дъгогасителен реактор;
2. мрежи за променливо напрежение до 1000 V с изолирана неутрала;
3. мрежи за постоянно напрежение с изолирани полюси или с изолирана средна точка.
(2) Допуска се периодичен контрол на изолацията чрез измерване на напрежението за визуален контрол на асиметрията на напрежението.

 

Раздел VI.
Измерване на мощност

Чл. 137. Мощност се измерва във веригите на:
1. генератори - активната и реактивната мощност, при което:
а) за генератори с мощност 100 MW и по-голяма показващите апарати на таблата се избират с клас на точност не по-нисък от 1,0;
б) в електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма се предвижда измерване на сумарната активна мощност;
2. кондензаторни батерии с мощност 25 MVAr и по-голяма и синхронни компенсатори - реактивната мощност;
3. трансформатори и електропроводни линии за собствени нужди на електрически централи и подстанции с напрежение 6 kV и по-високо - активната мощност;
4. повишаващи двунамотъчни трансформатори на електрически централи - активната и реактивната мощност, при което:
а) за повишаващи тринамотъчни трансформатори измерването се извършва на страните за средно и ниско напрежение;
б) за блочен трансформатор на генератор измерването се извършва на страната за ниско напрежение във веригите на генератора;
5. понижаващи трансформатори за напрежение 110 kV и по- високо - активната и реактивната мощност, при което за двунамотъчни трансформатори измерването се извършва на страната с по-ниското напрежение, а при тринамотъчни на страните средно и ниско напрежение;
6. линии за напрежение 110 kV и по-високо - активна и реактивна мощност;
7. обходни прекъсвачи - активна и реактивна мощност.

 

Чл. 138. (1) Във веригите, в които е възможно изменение на посоката на мощността, измервателните показващи апарати се избират с двустранна скала.
(2) Регистрация на мощност се предвижда за:
1. активната мощност на генератори с мощност 60 MW и по-голяма;
2. сумарната мощност на електрически централи с мощност 200 MW и по-голяма.

 

Раздел VII.
Измерване на честота

Чл. 139. Честотата се измерва на:
1. всяка секция на шини за генераторно напрежение;
2. всеки блок "генератор-трансформатор";
3. всяка шинна система (секции) с високо напрежение на електрически централи;
4. точките за възможно разделяне на електроенергийната система на несинхронно работещи части.

 

Чл. 140. Регистрация на честотата се извършва на:
1. електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма;
2. електрическите централи до 6 MW, работещи изолирано от електроенергийната система.

 

Раздел VIII.
Измерване при синхронизация

Чл. 141. При точна синхронизация (ръчна или полуавтоматична) за паралелна работа за измерването се предвиждат:
1. два волтметъра или двоен волтметър;
2. два честотометъра или двоен честотометър;
3. синхроноскоп.

 

Раздел IX.
Регистрация на електрически величини при преходни процеси

Чл. 142. За регистриране на изменението на електрическите величини по време на преходни процеси се предвиждат автоматични регистратори на:
1. електромагнитни преходни процеси (ЕМАГ);
2. електромеханични преходни процеси (ЕМЕХ).

 

Чл. 143. Регистраторите на преходни процеси се присъединяват във вторичните вериги на токовите измервателни трансформатори към:
1. ядрото за релейни защити - за ЕМАГ;
2. ядрото за мерене - за ЕМЕХ.

 

Чл. 144. Мястото и броят на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси в зависимост от напрежението на електрическите уредби и вида на мрежата, към която принадлежат, се избират по начина, посочен в табл. 19.

 

 

Таблица 19
Избор на място и брой на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси
Напрежение на разпределителната уредба, kVФункция на мрежатаБрой на регистраторите и място на поставяне
220 kV, 400 kV и по-високоПреноснаПо един за всеки извод - при минимална конфигурация с 8 аналогови входа и 32 дискретни
110 kVПреноснаЕдин, два или повече - на всяка шина или секция (в зависимост от броя на изводите), при минимална конфигурация на входовете
110 kVРазпределителнаЕдин на захранващия въвод - при минимална конфигурация на входовете

Чл. 145. Най-малкият брой на електрическите величини, които се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси, са посочени в табл. 20.

 

Таблица 20
Минимален брой величини за автоматично регистриране
Номинално напрежение на разпределителната уредба, kVВеличини за регистрация
220 kV, 400 kV и по-високо1. Аналогови величини за всеки извод:
а) фазовите напрежения на трите фази;
б) фазовите токове;
в) напрежение и ток на нулева последователност.
2. Дискретни величини:
а) състояние на прекъсвача на извода (положение на блокконтактите му) за всяка фаза;
б) изключвателен сигнал от всички защити и автоматики на извода (изходни релета) за всяка фаза;
в) изключвателен сигнал от защита на шини;
г) заработила основна защита на извода;
д) заработили резервни защити и автоматики на извода (всички поотделно);
е) сигнал за включване от АПВ;
ж) изключване от УРОП;
з) сигнал за ускоряване на защитата на извода;
и) сигнал от БННВ и др.
110 kV1. Аналогови величини:
а) фазовите напрежения на трите фази и напрежението на нулева последователност на секцията или шинната система;
б) трите фазови тока и тока на нулева последователност на захранващите въводи;
в) тока на нулева последователност на всеки от изводите, включени към секцията или шинната система.
2. Дискретни величини:
а) положение на шиносъединителния прекъсвач и/или куплунга;
б) положение на прекъсвача на всеки извод (за трите фази);
в) изключвателен сигнал от защита на извод;
г) изключвателен сигнал от защита на шини;
д) включване от АПВ;
е) изключване от УРОП на всяка секция (шина);
ж) заработила основна защита на извод;
з) заработила резервна защита на извод;
и) ускоряване на защита на извод и др.

 

 

Чл. 146. За автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси се изисква:

1. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции;
2. да са синхронизирани по време за един енергиен обект (електрическа централа или подстанция).

 

Чл. 147. За определяне на мястото на повреда на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо и с дължина, по-голяма от 10 km, се предвиждат отделни фиксиращи прибори (локатори), ако защитите или регистраторите не изпълняват тази функция.

 

Чл. 148. Видът на съоръженията и местата, където се разполагат автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, се избират, както следва:

 

Място за разполаганеВид на съоръжението
Междусистемна връзка с ниво на напрежение 220 kV и по-високоЕлектропроводна линия за междусистемна връзка
Шини на генераторно напрежениеГенератор с единична мощност 200 MW и по-голяма
Чл. 149. Електрическите величини, които се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, са посочени в табл. 21.
Таблица 21
Вид на съоръжениетоВеличини за регистрация
Електропроводна линия за ВН1. Аналогови величини:
а) фазови напрежения на трите фази;
б) фазови токове на трите фази;
в) фазова разлика между напрежението и тока на всяка фаза;
г) трифазна активна мощност;
д) трифазна реактивна мощност;
е) честота.
2. Дискретни величини:
Дискретните величини, подлежащи на регистрация, се избират индивидуално.
Генератор с единична мощност 200 MW и повече - шини на генераторно напрежение1. Аналогови величини:
а) фазови напрежения на трите фази;
б) фазови токове на статора;
в) фазова разлика между напрежението и тока на всяка фаза;
г) трифазна активна мощност;
д) трифазна реактивна мощност;
е) честота;
ж) напрежение на ротора на генератора;
з) ток на ротора на генератора;
и) управляващо въздействие на регулатора на възбуждане.
2. Дискретни величини:
Дискретните величини, подлежащи на регистрация, се избират индивидуално.

 

Чл. 150. За автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, поставени на междусистемни връзки и в електрически централи с обща мощност 200 MW и по-голяма, се изисква:
1. да са синхронизирани по време (радиосинхрон);
2. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции.

 

Чл. 151. Изискванията към регистраторите на преходни процеси за точност и допустими грешки на измерване са, както следва:
1. регистратори на ЕМАГ преходни процеси:
а) грешка за токов вход < 5% In;
б) грешка за напреженов вход < 0,5% Un;
2. регистратори на ЕМЕХ преходни процеси:
а) за аналогови входни величини: клас на точност 0,5;
б) грешка за фазова разлика £ 1°;
в) грешка за честота < 0,01 Hz.

 

Чл. 152. Входните вериги на регистраторите на преходни процеси, поставени на електропроводи, осъществяващи връзка между обекти с различни собственици, се пломбират.

 

Глава седма.
ЗАЗЕМЯВАНЕ И ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК

Раздел I.
Област на приложение. Термини и определения

Чл. 153. (1) Разпоредбите в тази глава се прилагат за заземяване и защита срещу поражения от електрически ток в електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V при нормална работа (защита срещу директен допир или основна защита) и при условия на дефект на изолацията (защита при индиректен допир или защита при дефект).
(2) Допълнителни изисквания в съответствие със спецификата на различните електрически уредби са посочени в съответните глави на наредбата.

 

Чл. 154. Основните термини, използвани в наредбата, във връзка със заземяването и защитата срещу поражения от електрически ток и техните определения са:
1. Земя - токопроводимата маса на земята, чийто електрически потенциал във всяка точка условно е приет за нула.
2. Заземител (заземително устройство) - токопроводима част или група от токопроводими части в непосредствен допир със земя и осигуряваща електрическа връзка със земя.
3. Общо съпротивление на заземителя (заземителното устройство) - съпротивлението между главната заземителна клема и земята.
4. Електрически независими заземители - заземители, достатъчно отдалечени едни от други, така че максималният ток, който би могъл да протече през един от тях, да не влияе забележимо върху потенциала на останалите.
5. Заземителен проводник - проводник, който свързва главна заземителна клема (шина) със заземител.
6. Главна заземителна (защитна) клема (шина) - клема или шина, предвидена за свързване към заземителя (заземителното устройство) на защитни проводници, включително проводници за изравняване на потенциалите, и проводници за функционално заземяване, ако има такива.
7. Заземителна уредба - съвкупност от заземители, заземителни проводници, главна заземителна клема (шина) и принадлежащите им елементи на даден обект (сграда). Заземителната уредба включва и проводниците за изравняване на потенциалите, когато има такива.
8. Заземяване е създаване на електрическа връзка на част от електрическа уредба със заземител или заземителна уредба.
9. Защита срещу поражения от електрически ток - система от организационни и технически мерки и средства, която осигурява защита от вредни и опасни въздействия на електрическия ток при преминаване през човешко тяло.
10. Защита срещу директен допир (защита при нормална работа, при нормално състояние на изолацията или основна защита) - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради допиране или опасно приближаване до части под напрежение.
11. Защита при индиректен допир (защита при наличие на дефект на изолация) - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради възникване на опасни напрежения на частите, които нормално не се намират под напрежение, при дефект на електрическа изолация.
12. Защита чрез ограничаване на установения ток и на количеството електричество - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток чрез проектиране на електрическа верига или избор на съоръжение така, че и при нормални условия, и при повреда установеният ток или количеството електричество да са ограничени до стойности, по-ниски от опасните.
13. Тоководеща част (част под напрежение) - проводник или токопроводима част, която в процеса на нормална работа може да се намира под напрежение, включително неутралния проводник N, с изключение на проводника PEN (обединения защитен и неутрален проводник).
14. Електрическо корпусно съединение (корпусно съединение) - случайно електрическо съединение на част под напрежение с част, която нормално не се намира под напрежение.
15. Достъпна токопроводима част (корпус) - токопроводима част на електрическо съоръжение, която е достъпна за допиране и която нормално не е под напрежение, но може да попадне под напрежение при дефект на изолация.
16. Достъпни за едновременно допиране части - проводници или токопроводими части, които могат да бъдат допрени едновременно от човек. Достъпни за едновременно допиране части могат да бъдат:
а) тоководещи части;
б) достъпни токопроводими части;
в) непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части;
г) защитни проводници;
д) заземители.
17. Непринадлежаща (чужда) на уредбата част - токопроводима част, която не е част от електрическа уредба, но е в състояние да разпространява потенциал, обикновено електрическия потенциал в мястото на заземяване.
18. Зона на досегаемост - част от пространството между всяка точка от повърхност, върху която обикновено стоят или се движат хора, и повърхността, която човек може да достигне с ръка във всички направления, без спомагателни средства.
19. Ток на утечка - токът, който протича към земя или към непринадлежаща (чужда) на уредбата токопроводима част, при отсъствие на дефект на изолацията.
20. Ток с нулева последователност - алгебрична сума на моментните стойности на токовете през всички тоководещи проводници на една верига в една точка на електрическата уредба.
21. Ток на късо (метално) съединение - свръхток при повреда с пренебрежимо малък импеданс между тоководещи части, които при нормални работни условия имат различни потенциали.
22. Ток на земно съединение - ток, който протича през земята в мястото на повредата на изолацията.
23. Електрическа уредба с голям ток на земно съединение - уредба с напрежение над 1000 V, в която еднофазният ток на земно съединение е над 500 А.
24. Електрическа уредба с малък ток на земно съединение - уредба с напрежение над 1000 V, в която еднофазният ток на земно съединение е до 500 А.
25. Директно заземена неутрала - неутрала (звезден център) на генератор или трансформатор, която е присъединена към заземително устройство непосредствено или чрез малко съпротивление, например токов трансформатор.
26. Изолирана неутрала - неутрала (звезден център) на генератор или трансформатор, която не е присъединена към заземително устройство или е присъединена към такова през голямо съпротивление (чрез напреженов трансформатор, апарат за компенсиране на капацитивния ток на мрежата или чрез друг апарат).
27. Електрическа мрежа с ефективно заземена неутрала - трифазна мрежа с напрежение над 1000 V, в която коефициентът на земно съединение не надвишава 1,4 (отношението на разликата на потенциалите на неповредена фаза към земя в точката на земно съединение на друга фаза /други две фази към разликата на потенциалите на неповредената фаза в тази точка, преди земното съединение).
28. Изравняване на потенциалите - електрическа връзка между различни достъпни токопроводими части и непринадлежащи (чужди) за уредбата токопроводими части, осигуряваща им един и същ потенциал или приблизително равни потенциали.
29. Проводник за изравняване на потенциалите - защитен проводник за изравняване на потенциалите.
30. Неутрален проводник (означение N) - проводник, свързан с неутралата на мрежата и предназначен да участва в пренасяне на електрическа енергия.
31. Защитен проводник (означение РЕ) - проводник, използван при мерки за защита при индиректен допир, чрез който се свързват електрически някои от следните части:
а) достъпни токопроводими части;
б) непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части;
в) главна заземителна клема;
г) заземител;
д) неутралата на захранващия източник, свързана със земя или с изкуствена неутрална точка.
32. Защитна клема - клема, която служи само за свързване на защитни проводници.
33. Проводник PEN (защитен неутрален проводник) - заземен проводник, който изпълнява едновременно функциите на защитен проводник и на неутрален проводник.
34. Допирно напрежение (напрежение при допир) - напрежение, възникващо при повреда на изолация между части, достъпни за едновременно допиране. Терминът се използва условно само във връзка със защитата при индиректен допир.
35. Изчислително допирно напрежение - най-високото допирно напрежение, което може да възникне при повреда на изолация с незначителен импеданс в електрическата уредба.
36. Допустимо допирно напрежение (означение UL) - най-високото допирно напрежение, за което се допуска да се задържи неограничено дълго време при определени условия на външни въздействия.
37. Крачно напрежение - напрежението между две точки от земната повърхност, разположени на разстояние 1 m една от друга, радиално по посока към заземител, през който протича електрически ток.
38. Безопасно свръхниско напрежение (означение на български език БСНН, означение на английски език SELV) - свръхниско напрежение, получавано от източник със защитно разделяне, например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което никоя точка от вторичната верига няма връзка със земя, а достъпните за допиране токопроводими части не са преднамерено свързани със земя или със защитен проводник.
39. Предпазно свръхниско напрежение (означение на български език ПСНН, означение на английски език PELV) - безопасно свръхниско напрежение, получавано от източник със защитно разделяне, например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което вторичната верига може да има точка, свързана със земя, а достъпните токопроводими части могат да бъдат заземени или свързани със защитен проводник.
40. Функционално свръхниско напрежение (означение на български език ФСНН, означение на английски език FELV) - свръхниско напрежение, което се получава от източник без защитно разделяне, например трансформатор само с основна изолация, а достъпните токопроводими части трябва да са свързани със защитния проводник на първичната верига. Функционалното свръхниско напрежение се използва само за функционални цели, а не за цели на безопасността.
41. Обвивка - част, предназначена да осигурява защита на съоръжение срещу външни въздействия и защита срещу директен допир от всички направления.
42. Преграда - част, осигуряваща защита срещу директен допир от всяко възможно направление за достъп.
43. Препятствие - част, предназначена да възпрепятства случаен директен допир, но не и преднамерено допиране.
44. Основна изолация - изолация на тоководещи части, предназначена да осигурява основната защита срещу поражения от електрически ток.
45. Допълнителна изолация - независима изолация, предвидена в допълнение към основната изолация, за да осигури защита срещу поражения от електрически ток при повреда на основната изолация.
46. Двойна изолация - изолация, която се състои от основна и допълнителна изолация.
47. Усилена изолация - изолация на тоководещи части, която осигурява защита срещу поражения от електрически ток, равностойна на тази на двойна изолация.
48. Защитно заземяване - заземяване на части, които подлежат на защита при индиректен допир при спазване на допълнителни изисквания.
49. Зануляване - свързване на части на електрическата уредба, които подлежат на защита при индиректен допир, с многократно заземения неутрален проводник (в мрежите за постоянно напрежение - средния проводник), при спазване на допълнителни изисквания.
50. Защитно изравняване на потенциалите - взаимно свързване и заземяване на части от електрическата уредба, които подлежат за защита при индиректен допир.
51. Защитно изолиране - отделяне на частите под напрежение от частите, които подлежат на защита при индиректен допир с двойна или усилена изолация.
52. Защитно разделяне - сигурно електрическо отделяне на определен токов кръг от захранващата мрежа и от земята за осъществяване на защитата при индиректен допир.
53. Автоматично изключване на захранването - автоматично изключване на захранващото напрежение на фазата (полюса), в която е възникнал дефект на изолацията, или на всички фази (полюси), чрез задействане на устройство за максималнотокова защита или на специално предвиден защитен прекъсвач.
54. Защитен прекъсвач - прекъсвач, който изключва всички фази (полюси) на захранващото напрежение при възникване на опасност за поражение от електрически ток, в резултат на дефект на изолация, и се задейства на изключване при достигане на определена стойност на тока с нулева последователност, на корпусното напрежение или на съпротивлението на основна изолация.
55. Защитно изключване - изключване на захранващото напрежение на всички фази (полюси) чрез специално предвиден защитен прекъсвач.
56. Разединяване - действие, предвидено да осигурява изключване на напрежението на цялата уредба или на част от нея, като отделя уредбата или частта от уредбата от всички източници на електрическа енергия, за целите на безопасността.
57. Клас на защита срещу поражения от електрически ток - характеристика, която служи за изразяване на начина на електрообезопасяването при електротехнически и електронни изделия за напрежение до 1000 V.
58. Изделие от клас I на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което има навсякъде основна изолация и има защитна клема; изделията от клас I могат да имат части с двойна или усилена изолация или части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.
59. Изделие от клас II на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което има навсякъде двойна или усилена изолация и няма защитна клема; изделията от клас II могат да имат части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.
60. Изделие от клас III на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което е предназначено да работи само при безопасно свръхниско напрежение; изделията от клас III нямат вътрешни вериги за напрежение, по-високо от номиналното, и нямат защитни клеми.
61. Трансформатор за безопасност (трансформатор за защитно разделяне или за безопасно свръхниско напрежение) - трансформатор, който служи за сигурно електрическо разделяне на дадена токова верига от захранващата мрежа.
62. Квалифицирано лице - лице, което има подходящо образование и достатъчен опит, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.
63. Инструктирано лице - лице, на което са дадени достатъчно инструкции или е надзиравано от квалифицирано лице, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.
64. Лице без подготовка - лице, което не е нито квалифицирано, нито инструктирано.

 

Чл. 155. (1) Електрическите уредби по отношение на мерките за електробезопасност се разделят на:
1. уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с директно заземена или ефективно заземена неутрала;
2. уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с изолирана или заземена през дъгогасителен реактор неутрала;
3. уредби с напрежение до 1000 V в мрежи с директно заземена неутрала.
4. уредби с напрежение до 1000 V в мрежи с изолирана неутрала.
(2) За уредбите по ал. 1, т. 3 и 4 се прилагат следните схеми на свързване:
1. схема ТN, при която неутралата на източника на захранване е свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към неутралата чрез защитни проводници; прилагат се три разновидности на схемата ТN:
а) схема ТN-S, при която по цялата дължина на мрежата защитният и неутралният проводник са разделени (фиг. 1);
nueuel-fig1
Фиг. 1. Схема TN-S
Функциите на защитния и на неутралния проводник са разделени за цялата схема

 

б) схема ТN-С-S, при която функциите на защитния и неутралния проводник са обединени и се осъществяват от един проводник, от източника на захранване само за част от дължината на мрежата (фиг. 2);
nueuel-fig2
Фиг. 2. Схема TN-C-S
Функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени в един проводник за част от схемата

 

в) схема ТN-С, при която функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени и се осъществяват от един проводник, от източника на захранване за цялата дължина на мрежата (фиг. 3);

nueuel-fig3

Фиг. 3. Схема TN-C
Функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени в един проводник за цялата схема

 

2. схема ТТ, при която неутралата на източника на захранване е свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към заземители, електрически отделени от директно заземената неутрала на източника (фиг. 4);

nueuel-fig4

Фиг. 4. Схема ТТ
3. схема IТ, при която неутралата на източника на захранване е изолирана от земя или е свързана със земя посредством импеданс, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към заземители отделно, общо или към заземителя на импеданса (фиг. 5);

nueuel-fig5

Фиг. 5. Схема IT
4. описаните в т. 1 до 3 схеми се прилагат и при постояннотокови мрежи, като решението за заземяване на положителната или на отрицателната полярност се определя от условията за функциониране или от друго съображение (фиг. 6).

nueuel-fig6

Фиг. 6. Схема TN-S при постояннотокови мрежи
(3) В схемите по ал. 3 се използват условните знаци:
nueuel-fig6b

 

Раздел II.
Общи положения за заземяването

Чл. 156. (1) За заземяване на електрическите уредби се използват изкуствени и естествени заземители.
(2) Когато естествените заземители осигуряват съпротивлението на заземителното устройство или допирното напрежение в допустимите стойности и е осигурена нормираната стойност за напрежението на заземителното устройство и допустимата плътност на тока в естествените заземители, не е задължително да се използват изкуствени заземители в уредбите с напрежение до 1000 V.
(3) Токът на късо съединение, който протича през естествени заземители, трябва да не предизвиква тяхното увреждане и нарушаване работата на устройствата, с които са свързани.

 

Чл. 157. (1) В електрическите уредби с различни предназначения и напрежения, които се намират на една територия, като правило се използва обща заземителна уредба.
(2) Заземителната уредба по ал. 1 се избира така, че да удовлетворява всички изисквания към заземяването - защита срещу поражения от електрически ток, режими на работа на мрежите, защита на електрообзавеждането от пренапрежения и др. в течение на целия експлоатационен срок.
(3) Заземителните уредби за сгради или за външни съоръжения в общия случай се обединяват със заземителните уредби за мълниезащита при втора и трета категория на мълниезащита.

 

Чл. 158. (1) За обединяване (взаимно свързване) на заземителни устройства на различни електрически уредби в обща заземителна уредба се използват естествени и/или изкуствени заземителни проводници.
(2) Естествените заземители се свързват със заземителната уредба най-малко с два проводника.

 

Чл. 159. При необходимост от отделен независим заземител за работно заземяване на чувствително към смущения обзавеждане, например за информационни технологии, се предвиждат специални мерки за защита срещу поражения от електрически ток, изключващи едновременното допиране до части, които могат да се окажат под опасни потенциали, при дефект на изолацията.

 

Чл. 160. (1) Стойностите на съпротивлението на заземителите и напреженията при допир, при протичане на токове на земно съединение или нулева последователност не трябва да надвишават нормираните при най-неблагоприятните условия през годината.
(2) При определяне на съпротивлението на заземителните устройства се отчитат изкуствените и естествените заземители.
(3) Специфичното съпротивление на почвата, в която ще се полагат изкуствени заземители, се определя чрез измерване, като се отчитат сезонните изменения. За изчислително съпротивление се приема най-неблагоприятната стойност.

 

Чл. 161. Заземителите (заземителните устройства) се избират по механична якост, термична и динамична устойчивост на токовете на земно съединение и корозоустойчивост.

 

Чл. 162. (1) За естествени заземители се използват:
1. положени в земята водопроводни и други метални тръбопроводи, с изключение на тръбопроводите за горими течности, горими или взривоопасни газове, а също и тръбопроводите, покрити с изолация за защита от корозия;
2. метални конструкции и арматура на стоманобетонните конструкции на сградите и съоръженията, които имат връзка със земята;
3. метални шпунтове на хидротехническите съоръжения;
4. оловни обвивки на кабели, положени в земята; не се допуска използване на алуминиеви обвивки на кабели и неизолирани алуминиеви проводници за естествени заземители.
(2) Когато обвивките на кабелите се използват като естествени заземители, те се отчитат при изчисляване на заземителните инсталации само в случай, че кабелите са най-малко два.
(3) Препоръчва се за заземители на електрически съоръжения и апарати да се използват и стълбовете на изходящите електропроводи, когато са свързани със заземителното устройство на електрическата уредба посредством неизолирано от стълбовете мълниезащитно въже.

 

Чл. 163. (1) 3а изкуствени заземители се използват стоманени тръби, ленти, профили, прътове и др.
(2) Когато съществува опасност от интензивна корозия, се използват помеднени или поцинковани заземители.
(3) Не се разрешава нанасяне на бои, лакове, битуми или други изолиращи покрития на елементите на заземителите и неизолираните защитни проводници, полагани в земята.

 

Раздел III.
Общи изисквания към защитните клеми, защитните проводници и проводниците за изравняване на потенциалите

Чл. 164. (1) Защитните клеми служат само за свързване на защитни проводници към частите, които подлежат на защита при индиректен допир и не изпълняват каквито и да било други функции (например крепежни).
(2) Електрическото съединение на защитните клеми се избира с отчитане на измененията на работната температура, сътресения, удари и вибрации.
(3) Всяка отделно разположена защитна клема се означава със знак "земя". Специални шини, планки и други с по-голям брой защитни клеми се означават с един знак, разположен на шината (планката) или в непосредствена близост до нея.

 

Чл. 165. (1) При нормално състояние на изолацията на електрическите уредби през защитните проводници не протича работен ток.
(2) Допуска се през защитни или помощни защитни проводници да протича ток в случаите, когато този ток се използва за контролиране изправността на защитната верига.
(3) Защитните проводници, разположени във вътрешността на електрически машини и съоръжения, са изолирани с изолация, равностойна на изолацията на тоководещите проводници.
(4) Защитните проводници, разположени извън машини и съоръжения, могат да са изолирани или неизолирани.

 

Чл. 166. (1) Сеченията на защитните проводници се оразмеряват в съответствие с изискванията за ефективност на съответната защита мярка.
(2) Най-малките сечения на защитните проводници по отношение на фазовите проводници са, както следва:

 

Сечения на фазовите проводници, кв.ммНай-малки сечения на защитните проводници, кв. мм
S <= 16S
16 < S <= 3516
S > 35S/2

 

(3) Минимално допустимите сечения на медни и алуминиеви защитни проводници са посочени в табл. 22.

 

Таблица 22

 

Минимални сечения на медни и алуминиеви защитни проводници

 

Вид на проводницитеМед, кв. ммАлуминий, кв. мм
Изолирани проводници, които не образуват част от захранващ кабел или кабелна обвивка:
1. без механична защита4,016,0
2. с механична защита2,56,0
Защитни жила на кабели и шнурове0,752,5

 

Чл. 167. (1) Металните конструктивни части на електрическите уредби могат да се използват като защитни проводници при условие, че не се намалява ефективността на съответната защитна мярка.
(2) За защитни проводници се използват още:
1. стоманени тръби, в които се полагат тоководещи проводници;
2. алуминиеви обвивки на кабели;
3. открито положени метални тръбопроводи с различно предназначение, с изключение на тръбопроводи за пожаро- и взривоопасни смеси, за канализация и за централно отопление.

 

Чл. 168. За защитни проводници не се използват:
1. метални обвивки на тръбни проводници;
2. метални обвивки на инсталационни тръби (канали);
3. оловни обвивки на кабели.

 

Чл. 169. Защитните проводници се свързват помежду си чрез защитни клеми или чрез заварка. Дължината на заваръчния шев е равна на двойната широчина при правоъгълно сечение или на шесткратния диаметър при кръгло сечение.

 

Чл. 170. Когато за защитни проводници се използват стоманени тръби, в които се полагат тоководещи проводници, се осигурява качествена електрическа връзка както между отделните тръби, така и между тръбите и корпусите на електрическите съоръжения, в които се въвеждат тръбите.

 

Чл. 171. Връзките между защитни проводници и тръбопроводи, използвани като защитни проводници или заземители, се изпълняват чрез заварка. Когато това не е възможно, се използват гривни с антикорозионно покритие. Когато в тръбопроводите има елементи (арматура и др.) от изолационен материал, се предвиждат шунтиращи електрически връзки.

 

Чл. 172. Защитните проводници се свързват с металните обвивки на кабелите и проводниците чрез запояване.

 

Чл. 173. (1) Допуска се в сухи, несъдържащи агресивни пари или газове, помещения полагането на защитните проводници непосредствено по стените.
(2) Във влажни, особено влажни помещения и в помещения, които съдържат агресивни пари или газове, защитните проводници се разполагат на разстояние от стените най-малко 10 cm.

 

Чл. 174. В местата на пресичания на защитни проводници с кабели, тръбопроводи, жп линии, а също и на други места, където е възможно те да бъдат подложени на механични натоварвания, се вземат мерки за предпазване на защитните проводници от повреди.

 

Чл. 175. Цветната маркировка на защитните проводници е на жълти и зелени ивици.

 

Чл. 176. (1) Проводниците за изравняване на потенциалите отговарят на общите изисквания за защитни проводници.
(2) Сечението на свързващите проводниците по ал. 1 с главната система за изравняване на потенциалите е не по-малко от 1/2 от най-голямото сечение на защитния проводник, ако при това сечението на свързващия проводник не надвишава 25 mm2 - за меден проводник или друг метал със сечение, еквивалентно по проводимост на сечението на медния проводник. Най-малките допустими сечения на проводниците за основната система за изравняване на потенциалите са:
1. за медни проводници - 6 mm2;
2. за алуминиеви проводници - 16 mm2;
3. за стоманени проводници - 50 mm2.
(3) Сечението на проводниците за допълнителната система за изравняване на потенциалите е не по-малко от:
1. най-малкото от сеченията на защитните проводници, присъединени към тези части - при свързване на две достъпни токопроводими части;
2. половината от сечението на защитния проводник, присъединен към достъпната токопроводима част - при свързване на достъпна токопроводима част и непринадлежаща към уредбата токопроводима част.

 

Раздел IV.
Общи изисквания за прилагане на защита срещу поражения от електрически ток

Чл. 177. Уредбите се разполагат така, че тоководещите части на уредбите да не са достъпни за случайно допиране, а достъпните за допиране токопроводими части - да не са под опасно напрежение както при нормална работа, така и при дефект на изолацията.

 

Чл. 178. (1) Частите на електрическите уредби за напрежения до и над 1000 V, които нормално се намират под опасно за човека напрежение, се изолират, разполагат или ограждат по такъв начин, че не е възможно приближаването на хора на опасно разстояние или допиране до тези части без използване на помощни средства.
(2) За защита срещу директен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:
1. основна изолация на тоководещите части;
2. обвивки и прегради;
3. ограждения;
4. разполагане извън зоната на досегаемост;
5. безопасно свръхниско напрежение до 25 V (променливо или постоянно).
(3) При наличие на изисквания, посочени в други глави на наредбата, като допълнителна защитна мярка срещу директен допир в уредбите с напрежение до 1000 V могат да се използват защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност с номинален ток на задействане не по-голям от 30 mА.
(4) Защита срещу директен допир може да не се прилага:
1. при напрежения до 25 V (постоянно или променливо);
2. при особени условия (например заваръчни и галванотехнически уредби, изпитателни стендове и др.), като в такива случаи за осигуряване на безопасността се използват лични предпазни средства.

 

Чл. 179. (1) За защита при индиректен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:
1. защитно заземяване;
2. автоматично изключване на захранващото напрежение;
3. защитно изключване;
4. изравняване на потенциалите;
5. защитно изолиране (двойна или усилена изолация);
6. защитно разделяне;
7. безопасно свръхниско напрежение БСНН или ПСНН;
8. изолиращи (нетокопроводими) помещения, зони, площадки.
(2) Защита при индиректен допир се предвижда във всички случаи, когато напрежението на уредбата превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение.
(3) В условия на повишена или особена опасност за поражения от електрически ток защита при индиректен допир се предвижда и при по-ниски напрежения от определените в ал. 2 (например 25 V променливо или 60 V постоянно напрежение, 6 V променливо или 12 V постоянно напрежение), когато има такова изискване в други глави на наредбата или нормативни актове.
(4) Защита при индиректен допир не се изисква за:
1. електрически уредби с напрежение до 250 V спрямо земя, които се захранват от източници с вътрешно съпротивление, по-голямо от 10 kW, или с мощност, по-малка или равна на 2 VА;
2. метални обвивки на проводници и кабели и метални носачи на кабели и свързаните с тях метални части в електрически уредби с напрежение до 1000 V.

 

Чл. 180. (1) Мерките за защита срещу поражения от електрически ток се предвиждат за цялата електрическа уредба или за нейните части или се прилагат в елементите на електрообзавеждането и потребителите, като те се реализират при производството на електрообзавеждането, изграждането на електрическата уредба или и в двата случая.
(2) Прилагането на комбинации от различни мерки да не намалява ефективността на всяка от тях.

 

Чл. 181. (1) При дефект на изолация допустимото напрежение при допир, което може да се задържи неограничено време, да не превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение. Когато при изправено напрежение пулсациите са над 10%, допустимото напрежение при допир е 60 V.
(2) За условия с особена опасност за поражения от електрически ток се определят и по-ниски от посочените в ал. 1 допустими напрежения, както следва:
1. в среда с особена опасност и на открито - до 25 V променливо или до 60 V постоянно напрежение;
2. при работа в котли, резервоари, кладенци и др. подобни - до 12 V променливо или до 25 V постоянно напрежение.
(3) Най-високото допустимо напрежение при допир за деца до 16 г. е 25 V променливо или постоянно напрежение.

 

Чл. 182. (1) Електрическите уредби в сгради и външните уредби с напрежение до 1000 V като правило се захранват от мрежи с директно заземена неутрала по схеми TN.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток като правило се използва автоматично изключване на захранването.
(3) Указания за избор на конкретна схема - TN-C, TN-S или TN-C-S, са посочени в съответните глави на наредбата.

 

Чл. 183. (1) Когато условията на функциониране на електрическа уредба с напрежение до 1000 V не допускат прекъсване на електрозахранването при първи дефект на изолацията, като правило се предвижда захранване от източник с изолирана неутрала по схема IT.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток при първи дефект на изолацията се използва защитно заземяване в съчетание с контрол на съпротивлението на изолацията.
(3) При второ земно съединение се осигурява защитно изключване на захранването.

 

Чл. 184. (1) Когато условията за защита срещу поражения от електрически ток за схема TN не могат да бъдат спазени, се допуска захранване на електрическа уредба с напрежение до 1000 V от източник по схема TT.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток се използва защитно изключване на захранването посредством защитен прекъсвач при спазване на условието:
Ra x Ia £ 50 V,
където:
Ia е токът на сработване на защитния прекъсвач;
Ra - общото съпротивление на заземителя и заземителния проводник на потребителя; при използване на един защитен прекъсвач за защита на няколко потребителя се взема съпротивлението на най-отдалечения потребител.

 

Чл. 185. Когато за защита при индиректен допир се използва автоматично изключване на захранването, се изпълнява главна система за изравняване на потенциалите, а при необходимост - и допълнителна система за изравняване на потенциалите.

 

Чл. 186. (1) При схемите TN се изпълнява повторно заземяване на защитния проводник PE и на проводника PEN. Препоръчва се повторното заземяване да се изпълнява при главното разпределително табло. За повторно заземяване с предимство се използват естествените заземители.
(2) В големи или високоетажни сгради изравняването на потенциалите чрез свързване на проводника PE към главната заземителна клема (шина) изпълнява същата функция, както повторното заземяване.
(3) Съпротивлението на заземителя за повторно заземяване е не по-голямо от посоченото в чл. 228 независимо от вида на въвода - въздушен или кабелен.

 

Чл. 187. Като алтернатива на автоматичното изключване на захранването при схеми TN или IT за части на електрическата уредба или за отделни потребители може да се използват защитно изолиране (двойна изолация), безопасно свръхниско напрежение или предпазно свръхниско напрежение, защитно разделяне, изолационни (нетокопроводими) помещения, зони или площадки.

 

Чл. 188. Когато мрежа IТ с напрежение до 1000 V е свързана чрез трансформатор с мрежа за напрежение над 1000 V, защитата от опасностите, които възникват при дефект на изолацията между намотките за високо и ниско напрежение на трансформатора, се изпълнява чрез пробивен предпазител, свързан в неутралата или фаза на страна ниско напрежение на всеки трансформатор.

 

Чл. 189. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и изолирана неутрала за защита срещу поражения от електрически ток достъпните токопроводими части се заземяват, като се предвижда и възможност за бързо откриване на земни съединения.

 

Чл. 190. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и ефективно заземена неутрала за защита срещу поражения от електрически ток достъпните токопроводими части се заземяват.

 

Чл. 191. Зануляването в мрежи TN и защитното заземяване в мрежи IТ на електрообзавеждане, разположено на стълбовете на въздушни линии (силови и измерителни трансформатори, предпазители, кондензатори, разединители и други апарати), се изпълняват съобразно изискванията на съответните глави на наредбата.

 

Раздел V.
Мерки за защита срещу директен допир

Чл. 192. (1) За основната изолация на тоководещите части се изисква да ги закрива и издържа на всички въздействия, на които може да бъде подложена в процеса на експлоатацията.
(2) Изолационни покрития от емайли, оксидации, лакове, текстилни оплетки и други такива не се приемат за защитно изолиране.
(3) Когато основната изолация е поставена по време на монтажа на електрическата уредба, тя трябва да издържа предвиденото изпитвателно напрежение.
(4) Когато основната изолация се осигурява чрез въздушна междина, защитата срещу директен допир или опасно приближаване (за уредбите с напрежение над 1000 V) се осъществява посредством обвивки, прегради, ограждения или разполагане извън зоната на досегаемост.

 

Чл. 193. При изолиране на работно място за защита срещу директен допир се изпълняват условията:
1. невъзможност от осъществяване на едновременно допиране до тоководещи части с различен потенциал;
2. невъзможност от осъществяване на допир до токопроводими части (метални тръби, мрежи и др.), които имат връзка с части на електрическата уредба и при повреда на изолацията могат да попаднат под опасно напрежение;
3. изолацията на работното място е конструирана и изпълнена така, че защитното й действие не се намалява от очакваните при работа климатични, механични, електрически, топлинни натоварвания и от замърсявания.

 

Чл. 194. За обвивките и преградите в уредбите с напрежение до 1000 V се осигуряват:
1. степен на защита най-малко IР 2Х, с изключение на случаите, когато за нормалната работа на електрообзавеждането са необходими по-големи отвори;
2. сигурно закрепване и достатъчна механична якост;
3. възможен достъп зад преграда или отварянето на обвивка само с помощта на специален ключ или инструмент, след изключване на напрежението на тоководещите части; когато това условие не може да се спази се поставят допълнителни прегради със степен на защита най-малко IР 2Х, отстраняването на които също е възможно само с помощта на специален ключ или инструмент.

 

Чл. 195. (1) Огражденията са предназначени за защита срещу директен допир до тоководещи части с напрежения до 1000 V или за защита срещу приближаване на опасно разстояние до тоководещи части с напрежение над 1000 V, но не възпрепятстват преднамерено допиране или приближаване при заобикаляне на ограждението.
(2) За отстраняване на огражденията не се изисква използване на ключ или инструмент, но те се закрепват така, че е избегнато случайното им сваляне.
(3) Огражденията са от електроизолационен материал.

 

Чл. 196. (1) Разполагане извън зоната на досегаемост за защита срещу директен допир до тоководещи части с напрежения до 1000 V или за защита срещу приближаване на опасно разстояние до тоководещи части с напрежение над 1000 V се използва, когато изискванията на чл. 194 и 195 не могат да се спазят или са недостатъчни.
(2) Разстоянието между достъпни за едновременно допиране токопроводими части в електрически уредби с напрежение до 1000 V е най-малко 2,5 m.
(3) В зоната на досегаемост се изисква да няма достъпни за едновременно допиране части с различни потенциали.
(4) Посочените размери на зоната на досегаемост при напрежения до 1000 V (фиг. 7) не отчитат възможността за използване на спомагателни средства, например инструменти, стълби, дълги предмети.

nueuel-fig7

Фиг. 7. Зона на досегаемост при напрежения до 1000 V

 

Чл. 197. Поставяне на ограждения и разполагане извън зоната на досегаемост се допускат само в помещения, достъпни за квалифициран персонал.

 

Чл. 198. В електрически помещения на уредби с напрежение до 1000 V не се изисква защита срещу директен допир, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. електрическите помещенията са ясно означени и достъпът в тях е възможен само с помощта на ключ;
2. осигурена е възможност за излизане от помещението без помощта на ключ, дори и когато то е заключено отвън;
3. осигурено е съответствие с минималните размери на проходите за обслужване.

 

Раздел VI.
Мерки за едновременна защита срещу директен и индиректен допир

Чл. 199. (1) В електрическите уредби с напрежение до 1000 V безопасното свръхниско напрежение (БСНН) се използва за защита срещу поражения от електрически ток срещу директен и/или индиректен допир в съчетание със защитно разделяне на електрическите вериги или в съчетание с автоматично изключване на захранването.
(2) За източници на БСНН се използват разделящи трансформатори или други източници, които осигуряват същата степен на безопасност.
(3) Тоководещите части на веригите за БСНН електрически се отделят от другите вериги така, че се осигурява електрическо разделяне, равностойно на това между първичната и вторичната намотка на разделящ трансформатор.
(4) Проводниците на веригите БСНН се полагат отделно от проводниците на останалите вериги и от защитните проводници или се отделят от тях със заземен метален екран (обвивка), или се затварят в неметална обвивка, поставена допълнително към тяхната основна изолация.
(5) Щепселите и контактите за БСНН са с конструкция, която не допуска включване към контакти или щепсели за други напрежения.
(6) Щепселните съединения за БСНН са без защитни контакти.

 

Чл. 200. Когато големината на БСНН е над 25 V променливо или 60 V постоянно, се изпълнява защита срещу директен допир чрез обвивки, прегради или изолация, издържаща променливо синусоидално изпитвателно напрежение 500 V в продължение на 1 min.

 

Чл. 201. (1) Когато безопасното свръхниско напрежение се използва в съчетание със защитно разделяне на вериги, достъпните токопроводими части не се свързват преднамерено със заземител, защитен проводник или достъпни токопроводими части на други вериги или с непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части, с изключение на случаите, когато е необходимо свързване с непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части и напрежението на тези части не може да превиши големината на безопасното свръхниско напрежение.
(2) Безопасно свръхниско напрежение в съчетание със защитно разделяне на веригите се използва, когато с помощта на безопасното свръхниско напрежение е необходимо да се осигури защита срещу поражения от електрически ток не само при дефект на изолацията във веригата за безопасно свръхниско напрежение, но и при дефект на изолацията в други вериги (например във веригата на захранващия източник).
(3) Когато се използва предпазно свръхниско напрежение (ПСНН) в съчетание с автоматично изключване на захранването, един от изводите на източника на ПСНН и неговият корпус се свързват към защитния проводник на веригата, която захранва източника.

 

Чл. 202. Когато в електрическата уредба се използва електрообзавеждане с най-голямо работно (функционално) напрежение, непревишаващо 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение, такова напрежение може да се използва за целите на защитата срещу директен и индиректен допир само ако са спазени изискванията по чл. 199, 200 и 201.

 

Раздел VII.
Мерки за защита при индиректен допир

Чл. 203. (1) Изискванията за защита при индиректен допир се отнасят за:
1. метални корпуси на въртящи се електрически машини, трансформатори, електрически апарати, осветители и др.;
2. метални задвижващи механизми и приспособления на електрическите апарати;
3. метални конструкции на комплектни комутационни устройства (разпределителни и командни табла, електрически шкафове и др.), както и на техни части, които се снемат или отварят, когато на тези части е разположено електрообзавеждане за напрежение над 50 V променливо или 120 V постоянно (за случаите, предвидени в съответните глави на наредбата - съответно 25 V променливо или 60 V постоянно);
4. метални конструкции на разпределителни устройства, конструкции носещи кабели, кабелни муфи, метални обвивки и брони на контролни и силови кабели, обвивки на проводници, електроинсталационни тръби (канали), метални конструкции, на които се разполага електрообзавеждане;
5. метални обвивки и брони на контролни и силови кабели и проводници за напрежения, които не превишават посочените в чл. 179, ал. 2 и 3, положени на общи метални конструкции, включително общи тръби, кутии и други подобни, с кабели за по-високи напрежения;
6. метални корпуси на подвижни и преносими електропотребители;
7. електрообзавеждане, разположено на движещи се части на машини и механизми.
(2) Когато за защитна мярка се използва автоматично изключване на захранването, посочените в ал. 1 достъпни токопроводими части се присъединяват към директно заземената неутрала при схема TN и се заземяват при схемите IТ и ТТ.

 

Чл. 204. Не се изисква преднамерено присъединяване към директно заземената неутрала при схема TN и заземяване при схемите IТ и ТТ на:
1. корпуси на електрообзавеждане и апарати, разположени на метални основи: конструкции на разпределителни устройства, табла, шкафове, тела на машини и механизми, които са присъединени към неутралата на захранващия източник или са заземени, при осигуряване на надежден електрически контакт на тези корпуси с основите;
2. конструкции, изброени в чл. 203, при осигуряване на надежден електрически контакт между тези конструкции и разположеното на тях електрообзавеждане, присъединено към защитния проводник;
3. снемащи или отварящи се части на металните конструкции на разпределителни устройства, шкафове, ограждения и други подобни, ако по тях няма електрообзавеждане или ако напрежението на разположеното електрообзавеждане не превишава стойностите, определени в чл. 179, ал. 2 и 3;
4. арматурата на изолаторите на въздушни електропреносни линии и присъединяваните към нея крепежни детайли;
5. достъпни токопроводими части на защитно изолирано електрообзавеждане (с двойна изолация);
6. метални скоби, парчета от метални тръби за механична защита на кабели в местата на преминаване през стени и други подобни елементи на електрическите инсталации с площ до 100 cm2, включително съединителни и разклонителни кутии на скрити електрически инсталации.

 

Чл. 205. (1) При използване на автоматично изключване на захранването в електрически уредби с напрежение до 1000 V всички достъпни токопроводими части се свързват към директно заземената неутрала (зануляване) при схема TN и се заземяват при схеми IТ и ТТ.
(2) Характеристиките на защитните устройства и параметрите на защитните проводници се съгласуват така, че се осигурява нормираното време за изключване на повредената верига от защитното устройство в съответствие с номиналното фазно напрежение на захранващата мрежа.
(3) Автоматичното изключване на захранването се прилага заедно с мерките за изравняване на потенциалите.

 

Чл. 206. (1) Не се допуска при схема TN времето за автоматично изключване на захранването да превишава стойностите, посочени в табл. 23. Тези времена се считат за достатъчни за осигуряване на защитата срещу поражения от електрически ток, включително при групови вериги, захранващи подвижни и преносими електропотребители и ръчни електроинструменти от клас I на защита срещу поражения от електрически ток.
Таблица 23
Номинално фазно напрежение на мрежата, VМаксимално време за изключване,  s
220 (230)0,4
380 (400)0,2
над 380 (400)0,1
(2) За вериги, захранващи разпределителни, групови, етажни и други табла, времето за изключване не превишава 5 s.
(3) Допускат се времена за изключване, превишаващи посочените в табл. 23, но не повече от 5 s, във вериги, захранващи само стационарни електропотребители от електроразпределителни табла, при изпълнение на специални условия.
(4) Допуска се използване на защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност.

 

Чл. 207. При схема IT времето за автоматично изключване на захранването при двойно земно съединение не превишава стойностите, посочени в табл. 24.
Таблица 24
Номинално напрежение на мрежата, VБез изведена неутрала, максимално време за изключване, sС изведена неутрала, максимално време за изключване, s
250/4000,40,8
400/6900,20,4
580/10000,10,2

 

Чл. 208. (1) Главната система за изравняване на потенциалите в електрическите уредби с напрежение до 1000 V свързва взаимно следните токопроводими части:
1. защитния проводник РЕ или проводника PEN на захранващата мрежа, при схема TN;
2. заземителния проводник, присъединен към заземителното устройство на електрическата уредба, при схеми IТ и ТТ;
3. заземителния проводник, присъединен към заземителя за повторно заземяване, ако има такъв;
4. металните тръби на комуникации, входящи в сградата - инсталации за студена и гореща вода, канализация, отопление, газоснабдяване;
5. металните части на конструкцията на сградата;
6. металните части на инсталациите за централно вентилиране и кондициониране; при наличие на децентрализирани инсталации за вентилиране и кондициониране металните въздуховоди се присъединяват към шината на защитните проводници (РЕ) в таблата за захранване на вентилаторите и кондиционерите;
7. заземителните устройства за целите на мълниезащитата, когато мълниезащитата е от втора или трета категория;
8. заземителния проводник за функционално (работно) заземяване, ако има такова, и няма ограничения за присъединяване на веригата на работното заземяване към заземителното устройство за защита срещу поражения от електрически ток;
9. металните обвивки на кабелите за телекомуникация при съгласие на собствениците/ползвателите на тези кабели.
(2) Когато някои от токопроводимите части по ал. 1 влизат в сградата, те се свързват колкото е възможно по-близо до мястото на въвода в сградата.
(3) За свързване с главната система за изравняване на потенциалите токопроводими части по ал. 1 се присъединяват към главната заземителна клема (шина) с помощта на проводници за изравняване потенциалите.

 

Чл. 209. (1) Допълнителната система за изравняване на потенциалите свързва взаимно всички достъпни за едновременно допиране токопроводими части на стационарното електрообзавеждане и непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части, включително достъпните за допир метални части на строителната конструкция на сградата, а така също проводниците PEN при схема TN и проводниците за защитно заземяване при схеми IТ и ТТ, включително защитните проводници на инсталационните контакти.
(2) За изравняване на потенциалите се използват специално предвидени проводници или налични достъпни токопроводими части, ако отговарят на изискванията за защитни проводници по отношение на проводимост и непрекъснатост на електрическата верига.

 

Чл. 210. (1) Защитно изолиране (двойна или усилена изолация) се осигурява чрез използване на електротехнически изделия от клас II на защита срещу поражения от електрически ток или чрез разполагане на електрообзавеждане от клас I (само с основна изолация на тоководещите части) в изолационна обвивка.
(2) Достъпните токопроводими части на електрообзавеждане от клас II не се свързват към защитен проводник и към система за изравняване на потенциалите.

 

Чл. 211. (1) Защитно електрическо разделяне на вериги като правило се прилага само за една верига, чието най-голямо работно напрежение не превишава 500 V.
(2) Разделената верига се захранва от разделящ трансформатор или от друг източник, осигуряващ същата степен на безопасност.
(3) Препоръчва се проводниците на защитно разделените вериги да се полагат отделно от проводниците на останалите вериги. Когато това не е възможно, за тези вериги се използват кабели без метални обвивки, брони или екрани или изолирани проводници, положени в изолационни тръби или канали, при условие че номиналното напрежение на тези кабели и проводници съответства на най-голямото напрежение в съвместно положените вериги и всяка от веригите е защитена срещу свръхтокове.
(4) Когато разделящият трансформатор захранва само един потребител, достъпните токопроводими части на потребителя не се присъединяват нито към защитен проводник, нито към достъпни токопроводими части на други потребители.
(5) Допуска се захранване на няколко потребителя от един разделящ трансформатор при едновременно изпълнение на следните условия:
1. достъпните токопроводими части на разделената верига нямат електрическа връзка с металния корпус на захранващия източник;
2. достъпните токопроводими части на разделената верига са свързани помежду си посредством изолирани незаземени проводници на допълнителната система за изравняване на потенциалите, която няма електрическа връзка със защитни проводници и достъпни токопроводими части на други вериги;
3. всички инсталационни контакти са със защитен контакт, свързан с допълнителната система за изравняване на потенциалите;
4. всички гъвкави кабели, с изключение на захранващите електрообзавеждане от клас II на защита срещу поражения от електрически ток, имат защитен проводник, използван в този случай като проводник за изравняване на потенциалите;
5. времето за изключване на устройството за защита при двойно корпусно съединение към достъпните токопроводими части не превишава времето, посочено в табл. 24.

 

Чл. 212. (1) Изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки се използват в електрически уредби с напрежение до 1000 V, когато не могат да бъдат изпълнени всички изисквания за автоматично изключване на захранването, а използването на други мерки за защита при индиректен допир е невъзможно или нецелесъобразно.
(2) Съпротивлението спрямо земя на изолационните подове и стени на изолираните (нетокопроводими) помещения, зони и площадки, в която и да е точка е:
1. не по-малко от 50 kW - при напрежение на електрическата уредба до 500 V включително, измерено с мегаомметър при напрежение 500 V;
2. не по-малко от 100 kW - при напрежение на електрическата уредба над 500 V, измерено с мегаомметър при напрежение 1000 V.
(3) Допуска се в изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки използването на електрообзавеждане от клас 0 за защита срещу поражения от електрически ток при спазване на най-малко на едно от условията:
1. достъпните токопроводими части са отделени една от друга и от непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части на разстояние най-малко 2 m; допуска се намаляване на това разстояние до 1,25 m извън зоната на досегаемост;
2. достъпните токопроводими части са отделени от непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части с ограждения от електроизолационен материал, като от едната страна на ограждението са осигурени разстояния не по-малки от определените в т. 1;
3. непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части са покрити с изолация, която издържа изпитвателно променливо синусоидално напрежение най-малко 2000 V в продължение на 1 min.
(4) В изолирани (нетокопроводими) помещения и зони не се предвижда защитен проводник, но се предвиждат мерки срещу внасяне на опасен потенциал върху непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части.
(5) Подовете и стените на изолираните (нетокопроводими) помещения се изолират от въздействието на влага.

 

Раздел VIII.
Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала

Чл. 213. (1) Заземителните устройства на електрическите уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала се изпълняват в съответствие с изискванията за:
1. допустимо съпротивление по чл. 215 или допустимо допирно напрежение по чл. 216;
2. конструктивно изпълнение по чл. 217, 218 и ограничаване на напрежението на заземителното устройство по чл. 214.
(2) За заземителните устройства на стълбовете на ВЛ не се прилагат изискванията от чл. 214 до чл. 218.

 

Чл. 214. (1) Напрежението на заземителното устройство като правило не превишава 10 kV при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение.
(2) Допуска се напрежение над 10 kV за заземителни устройства, при които е изключена възможността за изнасяне на потенциали извън границите на сградите и външните огради на електрическите уредби.
(3) При напрежение на заземителното устройство над 5 kV се предвиждат мерки за защита на изолацията на изходящите кабели за свръзки и телемеханика и за предотвратяване на изнасянето на опасни потенциали извън границите на електрическата уредба.

 

Чл. 215. (1) Когато заземителното устройство се изпълнява по условието за допустимо съпротивление, съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от 0,5 W, през който и да е период на годината с отчитане и на съпротивленията на естествените заземители.
(2) За изравняване на потенциалите и осигуряване на присъединяването на електрообзавеждането към заземителя на територията, на която е разположено електрообзавеждането, надлъжно и напречно се разполагат хоризонтални заземители, обединени в заземителна мрежа.
(3) Надлъжните заземители се полагат по оста на електрообзавеждането от страната на обслужване на дълбочина 0,5 ¸ 0,7 m от повърхността на земята и на разстояние 0,8 ¸ 1,0 m от фундаментите или основите на електрообзавеждането. Допуска се увеличаване на разстоянията от фундаментите или основите на електрообзавеждането до 1,5 m с полагане на един заземител за два реда електрообзавеждане, когато страните на обслужване са обърнати една към друга, а разстоянието между фундаментите или основите на двата реда не превишава 3,0 m.
(4) Напречните заземители се полагат на подходящи места между електрообзавеждането на дълбочина 0,5 ¸ 0,7 m от повърхността на земята. Препоръчва се разстоянието между тях да се увеличава от периферията към центъра на заземителната мрежа. При това първото и последващите разстояния, като се започне от периферията, да не превишават съответно 4,0, 5,0, 6,0, 7,5, 9,0, 11,0, 13,5, 16,0, 20,0 m. Размерите на клетките на заземителната мрежа, които са близо до местата на присъединяване на неутралите на силовите трансформатори и на късосъединителите към заземителното устройство, да не превишават 6 x 6 m.
(5) Хоризонталните заземители се полагат по краищата на територията, която заема заземителното устройство, така че тяхната съвкупност да образува затворен контур.
(6) Когато контурът на заземителното устройство се разполага в границите на външната ограда на електрическата уредба, при входовете и изходите на нейната територия потенциалите се изравняват чрез набиване на два вертикални заземителя, присъединени към външния хоризонтален заземител срещу входовете или изходите. Вертикалните заземители са с дължина 3 - 5 m, а разстоянието между тях е равно на широчината на входа или изхода.

 

Чл. 216. (1) Когато заземителното устройство се изпълнява по изискванията за допустимо допирно напрежение при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение, допирното напрежение не трябва да превишава нормираните стойности през който и да е период на годината. Съпротивлението на заземителното устройство се изчислява по допустимото напрежение и тока на земно съединение.
(2) При определяне на стойността на допустимото допирно напрежение като разчетно време за въздействие се приема сумата от времето за действие на защитата и пълното време за изключване на изключвателя.
(3) При определяне на стойностите на допустимото допирно напрежение за работни места (места за оперативно обслужване на електрически апарати), където при извършване на оперативни превключвания могат да възникнат къси съединения към конструкции, достъпни за допиране от персонала, извършващ превключванията, се приема времето за действие на резервната защита, а за останалата територия - на основната защита.
(4) Надлъжното и напречното разполагане на хоризонтални заземители се определя от изискванията за ограничаване на допирните напрежения до нормираните стойности и за удобство при присъединяване на заземяваното електрообзавеждане. Разстоянието между надлъжните и напречните хоризонтални изкуствени заземители не превишава 30 m, а дълбочината на полагането им е не по-малка от 0,3 m. За намаляване на допирното напрежение при необходимост на работните места се насипва трошен чакъл с дебелина 0,1 ¸ 0,2 m.
(5) Когато заземителните устройства за открити разпределителни устройства с различни напрежения се обединяват в една заземителна уредба, допирното напрежение се определя по най-големия ток на земно съединение на обединяваните разпределителни устройства.

 

Чл. 217. (1) При изпълнение на заземителни устройства по изискванията за допустимо съпротивление или допустимо допирно напрежение в допълнение на чл. 215 и 216 се извършва:
1. полагане в земята на заземителните проводници, чрез които електрообзавеждане или конструкции се присъединяват към заземителя на дълбочина най-малко 0,3 m;
2. полагане на надлъжни и напречни хоризонтални заземители (в четирите направления) близо до местоположението на заземяванията на неутралите на силови трансформатори и късосъединители.
(2) Когато заземителното устройство излиза извън оградата на електрическата уредба, хоризонталните заземители, които се намират извън територията на електрическата уредба, се полагат на дълбочина не по-малка от 1,0 m. В този случай се препоръчва външният контур на заземителното устройство да се изпълнява във вид на многоъгълник с тъпи или заоблени ъгли.

 

Чл. 218. (1) Не се препоръчва присъединяване на външната ограда на електрическата уредба към заземително устройство.
(2) Когато от електрическата уредба излизат ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, оградата се заземява с помощта на вертикални заземители с дължина от 2 до 3 m, разположени до стойките на оградата по целия й периметър през 20 ¸ 50 m. Не се изисква поставяне на вертикални заземители при огради с метални стойки или със стоманобетонни стойки, чиято арматура е свързана електрически с металните звена (платна) на оградата.
(3) За избягване на електрическа връзка на външната ограда със заземителното устройство разстоянието от оградата до елементите на заземителното устройство, разположени по нейното протежение от вътрешната, външната или от двете страни, е най-малко 2,0 m.
(4) Излизащите извън границите на оградата хоризонтални заземители, тръби и кабели с метална обвивка или броня, както и другите метални комуникации се разполагат по средата между стойките на оградата на дълбочина не по-малка от 0,5 m.
(5) В местата на сближаване на външната ограда със сгради и съоръжения, както и в местата на сближаване на външната ограда с вътрешни метални ограждения се правят тухлени отделяния с дължина най-малко 1,0 m.
(6) Електропотребителите, разположени на външната ограда, се захранват от разделителни трансформатори, които не се разполагат на оградата. Линията, която свързва вторичната намотка на разделящия трансформатор с разположения на оградата електропотребител, се изолира от земята за разчетното напрежение на заземителното устройство.
(7) Когато изпълнението дори и на една от указаните мерки в ал. 2, 3, 4 и 5 не е възможно, металните части на оградата се присъединяват към заземителното устройство и се прави изравняване на потенциалите така, че допирното напрежение от вътрешната и от външната страна на оградата не превишава допустимите стойности.
(8) Изпълнението по ал. 7 се осъществява чрез полагане на хоризонтален заземител от външната страна на оградата на разстояние 1,0 m от нея и на дълбочина 1,0 m, присъединен към заземителното устройство най-малко в четири точки.

 

Чл. 219. (1) Когато заземителното устройство на електрическа уредба в мрежи с ефективно заземена неутрала с напрежение над 1000 V е свързано със заземителното устройство на друга електрическа уредба с помощта на кабел с метална обвивка, броня или други метални връзки, изравняването на потенциалите около посочената друга електрическа уредба или сграда, в която тя е разположена, се осъществява чрез:
1. полагане в земята на дълбочина 1,0 m и на разстояние 1,0 m от основите на сградата или от периметъра на заеманата от електрообзавеждането територия на заземител, свързан със системата за изравняване на потенциалите на тази сграда или тази територия;
2. разполагане до входовете и изходите на сградата на проводници на разстояние 1 m и 2 m от заземителя по т. 1, на дълбочина съответно 1,0 m и 1,5 m и свързването им с него;
3. използване на стоманобетонните фундаменти в качеството на естествени заземители, ако се осигурява необходимото изравняване на потенциалите.
(2) Не се изисква изпълнение на условията, посочени в ал. 1, когато около сградата има асфалтирани пояси, в това число до входовете и изходите. Ако до някой вход (изход) няма асфалтиран пояс, до този вход (изход) се изпълнява изравняване на потенциалите чрез разполагане на два проводника, както е посочено в ал. 1, т. 1 и 2, или се спазва условието по ал. 1, т. 3. Освен това във всички случаи се спазват изискванията на чл. 220.

 

Чл. 220. (1) Не се разрешава захранване на електропотребители извън границите на заземителните устройства на РУ с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала, от намотките на трансформатори с напрежение до 1000 V със заземена неутрала, които се намират в границите на контура на заземително устройство на РУ с напрежение над 1000 V. Изискването е за избягване изнасянето на потенциал от РУ с напрежение над 1000 V.
(2) При необходимост електропотребителите по ал. 1 се захранват от трансформатори с изолирана неутрала на страната с напрежение до 1000 V по кабелна линия, изпълнена с кабел без метална обвивка/броня или по въздушна линия. При това напрежението на заземителното устройство не трябва да превишава напрежението на пробивния предпазител, разположен на страната на най-ниското напрежение на трансформатора с изолирана неутрала.
(3) Електропотребителите по ал. 1 може да се захранват от разделящ трансформатор. Разделящият трансформатор и линията от неговата вторична намотка към потребителя, когато тя преминава по територия, заемана от заземително устройство на електрическа уредба с напрежение над 1000 V, е с изолация спрямо земя, равна или по-голяма от изчислителната стойност на напрежението на заземителното устройство.

 

Раздел IX.
Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с изолирана неутрала

Чл. 221. (1) Съпротивлението на заземителното устройство в електрически уредби с напрежения над 1000 V, в мрежи с изолирана неутрала, при преминаването на изчислителния ток на земно съединение през който и да е период на годината с отчитане съпротивлението на естествените заземители отговаря на условието:
R £ 250/I, но не повече от 10 W,
като I е разчетният ток на земно съединение, А.
(2) За изчислителен ток на земно съединение се приема:
1. в мрежите без компенсация на капацитивните токове - токът на земно съединение;
2. в мрежите с компенсация на капацитивните токове:
а) за заземителни уредби, към които са свързани компенсиращи устройства - ток, равен на 125% от номиналния ток на най-мощното от тези устройства;
б) за заземителни уредби, към които не са свързани компенсиращи устройства - остатъчният ток на земно съединение, който може да се получи в дадената мрежа при изключване на най-мощното от компенсиращите устройства, но най-малко 30 A.
(3) Изчислителният ток на земно съединение се определя за експлоатационна схема на мрежата, при която токът на земно съединение има най-голяма стойност.

 

Чл. 222. (1) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала се спазват условията по чл. 229.
(2) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от посоченото в чл. 226 или към заземителното устройство са присъединени металните обвивки (броните) най-малко на два кабела с напрежение до или над 1000 V, или за двете напрежения, при обща дължина на кабелите не по-малка от 1 km.

 

Чл. 223. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За подстанции с напрежение 6 ¸ 20/0,4 kV се изпълнява една обща заземителна уредба, към която се присъединяват:
1. неутралата на трансформатора на страната с напрежение до 1000 V;
2. корпусът на трансформатора;
3. металните обвивки и брони на кабелите с напрежение до и над 1000 V;
4. достъпните токопроводими части на електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V;
5. непринадлежащите на уредбата достъпни токопроводими части.
(2) Около площадката, заемана от подстанцията, на дълбочина не по-малко от 0,5 m и на разстояние не повече от 1,0 m от края на основата на сградата на подстанцията или на края на фундамента на електрообзавеждане, разположено на открито, се полага затворен хоризонтален заземител (контур), свързан към заземителното устройство.

 

Чл. 224. Когато заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с изолирана неутрала е обединено със заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала, общата заземителна уредба отговаря на изискванията по чл. 214 и 215.

 

Раздел X.
Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения до 1000 V в мрежи с директно заземена неутрала

Чл. 225. (1) В електрически уредби с директно заземена неутрала неутралата на генератора или на трансформатора за трифазно променливо напрежение средната точка на източника на постоянно напрежение или единият от изводите на източника на еднофазно напрежение се присъединяват към заземител чрез заземителен проводник.
(2) Изкуственият заземител, предназначен за заземяване на неутралата, като правило се разполага в близост до генератора или трансформатора. За вътрешноцехови подстанции се допуска заземителят да се разполага около основите на сградата.
(3) Когато основата на сградата, в която се намира подстанцията, се използва като естествен заземител, неутралата на трансформатора се заземява чрез присъединяване към най-малко две метални колони или към закладните части, които са заварени към арматурата най-малко на два стоманобетонни фундамента.
(4) При разполагане на встроени подстанции на различни етажи в многоетажна сграда заземяването на неутралата на трансформаторите на подстанциите се изпълнява чрез специално положен заземителен проводник. В този случай заземителният проводник допълнително се присъединява към колоната на сградата, която е най-близо до трансформатора, а нейното съпротивление се отчита при определяне съпротивлението на заземителното устройство, към което е присъединена неутралата на трансформатора.
(5) За осигуряване непрекъснатост на веригата за заземяване и за защита на заземителния проводник от механични повреди във всички случаи се вземат мерки.
(6) Ако във веригата на проводника PEN, който съединява неутралата на трансформатора или генератора с шината PEN на разпределителното устройство за напрежение до 1000 V, е разположен токов трансформатор, заземителният проводник се присъединява не към неутралата на трансформатора или генератора непосредствено, а към проводника PEN по възможност веднага след токовия трансформатор. В този случай разделянето на проводника PEN на проводник PE и проводник N също се изпълнява след токовия трансформатор. Токовият трансформатор се разполага, колкото е възможно по-близо до извода от неутралата на трансформатора или генератора.

 

Чл. 226. (1) Съпротивлението на заземителното устройство, към което се присъединяват неутралата на трансформатор/генератор или извод на еднофазен източник, през който и да е период на годината, не надвишава:
Линейно трифазно напрежение, V660/690380/400220/230
Източник за еднофазно напрежение, V380/400220/230127/130
Съпротивление, Ω248
(2) Съпротивлението по ал. 1 се осигурява с отчитане на използваните естествени заземители, както и на заземителите за повторно заземяване на проводника PEN и на проводника PE на въздушните линии с напрежение до 1000 V, когато линиите са най-малко две.
(3) Съпротивлението на заземителя, разположен в непосредствена близост до неутралата на трансформатор/генератор или извод на източник на еднофазно напрежение, не надвишава:
Линейно трифазно напрежение, V660/690380/400220/230
Източник за еднофазно напрежение, V380/400220/230127/130
Съпротивление, Ω153060
(4) При специфично съпротивление на почвата r > 100 W.m се допуска нормираните в ал. 1 и 3 стойности да се увеличат с 0,01r пъти, но не повече от десетократно.

 

Чл. 227. (1) В краищата на въздушните линии или в отклоненията от тях с дължина, по-голяма от 200 m, както и на въводите на ВЛ в електрически уредби, в които като защитна мярка при индиректен допир се използва автоматично изключване на захранването, се изпълняват повторни заземявания на проводника PEN. За това с предимство се използват естествени заземители, например подземните части на стълбовете, а също заземителните устройства, предназначени за мълниезащита.
(2) Посочените в ал. 1 повторни заземявания се изпълняват, ако не се изискват по-чести заземявания по условията за защита от атмосферни пренапрежения.
(3) Повторните заземявания на проводника PEN в мрежи с постоянно напрежение се изпълняват с отделни изкуствени заземители, които нямат метални съединения с подземни тръбопроводи.

 

Чл. 228. (1) Общото преходно съпротивление на всички заземители за повторно заземяване на проводника PEN, включително естествените заземители за всяка въздушна линия, през който и да е период на годината, не надвишава:
Линейно трифазно напрежение, V660/690380/400220/230
Източник за еднофазно напрежение, V380/400220/230127/130
Съпротивление, Ω51020
(2) Преходното съпротивление на всеки от повторните заземители да не надвишава:
Линейно трифазно напрежение, V660/690380/400220/230
Източник за еднофазно напрежение, V380/400220/230127/130
Съпротивление, Ω153060
(3) При специфично съпротивление на почвата r > 100 Wm се допуска нормираните в ал. 1 и 2 стойности да се увеличат с 0,01r пъти, но не повече от десетократно.

 

Раздел XI.
Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения до 1000 V в мрежи с изолирана неутрала

Чл. 229. (1) Съпротивлението на заземителното устройство за защитно заземяване на достъпни токопроводими част в мрежи IT отговаря на условието:
R £ UL/I,
където:
R е съпротивлението на заземителното устройство, W;
UL - допустимото допирно напрежение (в общия случай 50 V), V;
I - пълният ток на земно съединение, А.
(2) Като правило не се изисква съпротивлението на заземителното устройство да е по-малко от 4 W. Допуска се съпротивлението да е до 10 W, ако е спазено условието по ал. 1, а мощността на генераторите или трансформаторите не превишава 100 kVA, дори когато работят в паралел.

 

Раздел XII.
Заземителни устройства в райони с голямо специфично съпротивление на почвата

Чл. 230. (1) Заземителните устройства на електрически уредби с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала в райони с голямо специфично съпротивление на почвата като правило се изпълняват при спазване на изискванията към допустимото допирно напрежение, определени в чл. 216.
(2) В скални терени се допуска полагане на хоризонтални заземители на дълбочина, по-малка от изискваната по чл. 216 - 218, но не по-малка от 0,15 m. Допуска се също да не се изпълняват изискванията по чл. 215 за вертикални заземители при входовете и изходите на уредбите.

 

Чл. 231. При изграждане на изкуствени заземители в райони с голямо специфично съпротивление на почвата се препоръчват следните мерки:
1. използване на вертикални заземители с увеличена дължина, когато с увеличаване на дълбочината специфичното съпротивление на почвата намалява, а отсъстват естествени дълбочинни заземители, например сондажи с метални обсадни тръби;
2. изнасяне на заземители, ако в близост (до 2 km) до електрическата уредба има места с по-малко специфично съпротивление на почвата;
3. изкопаване на траншеи в скални терени, запълване на траншеите с влажен глинест грунт, полагане на хоризонтални заземители, трамбовка и засипване с трошен чакъл до върха на траншеята;
4. изкуствена обработка на грунта за намаляване на специфичното му съпротивление, ако другите мерки не могат да се приложат или не дават необходимия ефект.

 

Чл. 232. В електрически уредби с напрежение над 1000 V и с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала, когато специфичното съпротивление на почвата е над 500 Wm, и чрез мерките, описани в чл. 230 и 231, не се получават приемливи по икономически съображения заземители, се допуска увеличаване на изискваните в тази глава стойности за съпротивленията на заземители 0,002r пъти, но не повече от десетократно.

 

Част втора.
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

Глава осма.
ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Чл. 233. Под населено място се разбира урбанизирана територия (град, село, курортен комплекс, промишлено селище, гаров район или всяко друго място), на която постоянно или сезонно живеят хора. Територията на населеното място се определя с устройствените схеми и планове.

 

Чл. 234. В тази част се дефинират изчислителните електрически товари на населените места и специфичните особености на схемите на електроснабдяване, както и начините за определяне на броя, мощността и местата на трансформаторните постове.

 

Чл. 235. Външното електроснабдяване на дадено населено място обхваща източниците на електрическа енергия, преносните линии до подстанциите от електроенергийната система 220/110 kV и 400/110 kV и до периферно разположените подстанции 110/СрН, съответно до разпределителните (възловите) подстанции при по-малките населени места.

 

Чл. 236. Вътрешното електроснабдяване на дадено населено място обхваща подстанциите 110/СрН в него, разпределителните мрежи и трансформаторните постове.

 

Чл. 237. (1) Потребителите на електрическа енергия в населените места се разделят на следните основни групи:
1. битови;
2. обществени;
3. промишлени;
4. селскостопански.
(2) В групата на битовите потребители се включват жилищните сгради.
(3) В групата на обществените потребители се включват общественообслужващите сгради, малките обслужващи фирми, външното осветление, водоснабдяването, канализацията и градският електротранспорт.

 

Чл. 238. Електроснабдяването на населените места се проектира на базата на устройствени схеми и планове за развитие на населените места.

 

Глава девета.
ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОВАРИ

Раздел I.
Определения

Чл. 239. Изчислителните електрически товари, по които се проектират мрежите за електроснабдяване на населените места, са:
1. среден товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по потребление на електрическа енергия; средният товар се определя за най-натоварения период (еквивалентен на работна смяна при производствените предприятия), денонощие, месец или година;
2. средноквадратичен товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по загуби на електрическа енергия;
3. максимален товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по най-тежкото топлинно действие, при което се достига максимална температура на нагряване или топлинно износване на изолацията; максималният товар е възможният най-голям среден товар на потребител или група потребители за интервали от 15, 30, 45 или 60 min; максималният товар може да се разглежда като активен, реактивен и пълен;
4. върхов ток - възможният максимален ток с продължителност 1 ¸ 2 s.

 

Чл. 240. Различните видове изчислителни електрически товари се прилагат, както следва:
1. среден товар - при изчисляване на: потреблението на електрическа енергия; мощността на компенсиращите устройства; максималния товар; средноквадратичния товар;
2. средноквадратичен товар - при пресмятане на загубите на енергия; оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо нагряване;
3. максимален товар - при оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо нагряване и по допустима загуба на напрежение; определяне на отклонението на напрежението; избор на мощността на компенсиращите устройства; пресмятане на максималните загуби на мощност и загубите на енергия; присъединяване на потребители на електрическа енергия;
4. върхов ток - при избор на защитни апарати; настройка на релейни защити и автоматични устройства; изчисляване на колебанието на напрежението; проверка режима на самопускане на електродвигателите.

 

Чл. 241. (1) Използваемостта на максималния товар се определя като отношение на консумираната електрическа енергия към максималния товар.
(2) Използваемостта на максималния товар се определя в абсолютни или относителни единици.

 

Чл. 242. За определяне на изчислителните товари и разхода на електрическа енергия се използват коефициентите:
1. коефициент на използване на активната мощност на един или група потребители - отношението на средния активен товар на потребителя/групата потребители към номиналната мощност;
2. коефициент на едновременност на активните максимални товари - отношението на общия максимален товар към сумата от максималните товари на отделните потребители;
3. коефициент на запълване на товаровия график - отношението на средния товар към максималния товар;
4. коефициент на формата на товаровия график - отношението на средноквадратичния товар към средния товар;
5. среден коефициент (фактор) на мощността (cos j) за произволен интервал от време - определен от потребената активна и реактивна енергия за интервала.

 

Раздел II.
Битови потребители

Чл. 243. (1) Изчислителните електрически товари за битовите електропотребители се определят в зависимост от степента на участие на отделните енергоносители - електрическа енергия, газ, централизирано топлоснабдяване, локални отоплителни системи и индивидуално топлоснабдяване в енергоснабдяването на бита.
(2) Индивидуалният максимален товар за едно жилище се приема в зависимост от степента на използване на електрическата енергия за отопление и нагряване на вода за битови нужди, като жилището се класифицира към една от следните групи:
1. първа група - жилища, отоплявани основно с електрическа енергия - от 8 kW до 10 kW;
2. втора група - жилища, отоплявани основно с друг вид енергия (топлоснабдяване, газ, твърдо или течно гориво) - от 5 kW до 6 kW;
3. трета група - жилища, в които системата за отопление е комбинирана между първа и втора група жилища - от 6 kW до 8 kW.
(3) Посочените в ал. 2 по-малки стойности на максималния товар се отнасят за едностайни и двустайни жилища с разгъната застроена площ до 70 m2, а по-големите стойности - за жилища с разгъната застроена площ от 70 m2 до 120 m2.
(4) За жилища с разгъната застроена площ над 120 m2 стойността на максималния товар се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.
(5) При определяне на максималния товар за конкретно жилище могат да се отчитат и допълнителни фактори, като брой живущи, степен на комфорт, строителен тип на жилището, инсталирана мощност и работен режим на електропотребителите и др.

 

Чл. 244. (1) Максималният товар на линия за НН, касета, трафопост или извод, захранващи група жилища с приблизително еднакъв начин на отопление, се определя като произведение от индивидуалния максимален товар за едно жилище, броя жилища, за които се определя максималният товар, и коефициента на едновременност.
(2) Коефициентът на едновременност зависи от групата, към която са класифицирани жилищата, и се определя по табл. 25.

 

Таблица 25

 

Стойности на коефициента на едновременност в зависимост от броя на жилищата и начина на отопление

 

Брой жилищаПърва група отопление - основно с електрическиа енергияВтора група отопление - основно с друг вид енергияТрета група отопление - комбинирано
от 3 до 50,75-0,660,65-0,540,68-0,58
от 5 до 100,66-0,560,54-0,440,58-0,48
от 10 до 200,56-0,480,44-0,360,48-0,40
от 20 до 500,48-0,420,36-0,290,40-0,34
от 50 до 1000,42-0,390,29-0,260,34-0,31
от 100 до 2000,39-0,370,26-0,240,31-0,29
от 200 до 5000,37-0,360,24-0,230,29-0,28
над 5000,350,220,27

 

Раздел III.
Обществени потребители

Чл. 245. (1) Перспективните изчислителни електрически товари на обществени потребители се определят в зависимост от големината и вида на населеното място, развитието на туризма и от конкретните потребители на електрическа енергия.
(2) Максималният товар на обществени сгради се определя чрез специфичния максимален товар. Препоръчителни стойности за специфичния максимален товар са посочени в табл. 26. По-големите стойности се отнасят за сгради с електрическо отопление или климатични уредби.
(3) Максималният товар на обществени сгради със специално предназначение се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.
Таблица 26
Стойности на специфичните максимални товари за обществени сгради
Вид на сградатаЕдиница мярка kW/за...Специфичен максимален товар
Детски ясли и градиниkW/дете0,2-0,4
УчилищаkW/ученик0,06 -0,2
КлиникиkW/кабинет2,0-4,0
Болнични заведенияkW/легло1,0-2,0
КиносалониkW/място0,1-0,2
Театри и концертни залиkW/място0,3-0,6
Административни сградиkW/работно място0,5-1,5
ХотелиkW/легло0,5-1,5
РесторантиkW/място0,6-1,0
Сладкарници и баровеkW/място0,3-0,5
Магазини за хранителни стокиkW/m2 търговска площ0,2-0,4
Магазини за промишлени стокиkW/m2 търговска площ0,1-0,3

 

Раздел IV.
Общ изчислителен товар за битови и обществени потребители

Чл. 246. (1) Общият максимален товар за битови и обществени потребители се определя от годишната консумация на електрическа енергия и годишната часова използваемост на максималния товар, която има стойност:
1. за трафопостове, захранващи предимно битови товари:
а) градски топлофицирани и нетоплофицирани жилища - от 1800 до 2200 часа;
б) селски райони - от 2600 до 3200 часа;
2. за изводи СрН, захранващи предимно градски битови товари - от 2000 до 2400 часа;
3. за трафопостове и изводи СрН, захранващи смесени товари - от 2500 до 3500 часа.
(2) По-малките стойности на годишната използваемост на максималния товар се отнасят за потребители с еднороден режим на работа.

 

Чл. 247. (1) Максималният товар на захранващите звена от електрическата мрежа в жилищните райони (трафопост, извод СрН, подстанция) се определя от произведението на коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на захранваните елементи (линии НН, трансформаторни постове, изводи СрН).
(2) Коефициентът на едновременност за захранваните елементи има стойности:
1. изходящи линии НН от трансформаторния пост - от 0,9 до 0,98;
2. трансформаторни постове към мрежата за СрН - от 0,9 до 0,95;
3. изводи СрН към подстанцията - от 0,9 до 0,95;
4. сумарния товар на подстанциите към общия връх - от 0,96 до 0,98.
(3) По-високите стойности на коефициента на едновременност се отнасят за случаи, когато преобладаващият товар е от потребители с еднороден режим на работа.

 

Раздел V.
Промишлени потребители

Чл. 248. За определянето на изчислителните товари на промишлени потребители освен коефициентите по чл. 242 допълнително се използват и коефициентите:
1. коефициент на натоварване - отношението на средния активен товар за времето на работа (включване) към номиналната мощност;
2. коефициент на максимума на активната мощност - отношението на максималния активен товар към средния товар;
3. коефициент на търсене на активната мощност - отношението на максималния активен товар към номиналната мощност.

 

Чл. 249. Средният активен товар на група потребители за най-натоварената работна смяна се определя като сума от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност за всеки потребител от групата.

 

Чл. 250. Средноквадратичният товар се определя от произведението на коефициента на формата и средния товар за най-натоварената работна смяна.

 

Чл. 251. За група потребители със строго определен технологичен режим на работа (напълно автоматизирано и поточно производство, животновъдни ферми и др.), за които във фаза работен проект е възможно построяването на товаров график, максималният товар се приема равен на най-големия от средните товари за 30-минутен интервал, определени като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на всички потребители, включени през съответния интервал.

 

Чл. 252. (1) Максималният товар на група потребители със случаен режим на работа се определя като произведение на коефициента на максимума и средния товар за най-натоварената работна смяна.
(2) Коефициентът на максимума се определя в зависимост от среднопретегления коефициент на използване и еквивалентния брой потребители.
(3) Среднопретегленият коефициент на използване се определя от отношението на сумата от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност на всеки потребител от групата и сумата от номиналните мощности на тези потребители.
(4) Еквивалентният брой потребители се определя от отношението на квадрата на сумата от номиналните мощности и сумата от квадратите на номиналните мощности на отделните потребители в групата.
(5) Агрегатите с многодвигателно задвижване се разглеждат като един потребител на електрическа енергия с номинална мощност, равна на сумата от номиналните мощности на отделните електродвигатели. При крановите механизми електрозадвижването на всеки отделен механизъм се разглежда като отделен потребител. Номиналните мощности се привеждат към продължителен режим на работа (ПВ =100%).
(6) При действителен брой на потребителите в групата, по-малък от четири, максималният товар се приема равен на сумата от номиналните им мощности.
(7) При действителен брой на потребителите в групата, равен или по-голям от четири, и при еквивалентен брой потребители, по-малък от четири, максималният товар се определя като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на отделните потребители. Стойностите за коефициента на натоварване и коефициента на мощността се приемат съответно 0,9 и 0,8 за потребители в продължителен режим на работа и 0,75 и 0,7 за потребители в повторно-кратковременен режим на работа.
(8) Максималният товар не може да е по-малък от сумата от номиналните мощности на трите най-мощни потребителя от групата.

 

Чл. 253. Допуска се за предварителни фази на проектиране и за контролни изчисления максималният активен товар на група потребители да се определя като сума от произведенията на коефициента на търсене и номиналната мощност на потребителите в групата.

 

Чл. 254. (1) Допуска се за приблизителни изчисления максималният товар във възлова точка на електроснабдителната система (трафопост, подстанция, извод СрН или ВН) да се определя като произведение от коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на отделните клонове, захранвани от възловата точка.
(2) За изчисленията по ал. 1 стойността на коефициента на едновременност се приема от 0,85 до 1. По-голямата стойност се приема за потребители с еднороден режим на натоварване и възлова точка, която е по-близо до захранващия източник.

 

Чл. 255. (1) Върховият ток на единичен потребител е равен на пусковия му ток.
(2) Върховият ток на група потребители с индуктивен товар се определя като сума от пусковия ток на потребителя с най-голям пусков ток и общия максимален ток на останалите потребители в групата.
(3) Върховият ток на група потребители, които се включват едновременно, е равен на сумата от пусковите токове на отделните потребители.

 

Чл. 256. Стойностите на съответните коефициенти се определят съгласно отраслови технологични норми за проектиране на промишлени обекти.

 

Раздел VI.
Селскостопански потребители

Чл. 257. Максималният товар за селскостопански потребители се определя чрез специфичния максимален товар, стойности за който са дадени в табл. 27. По-малките стойности се отнасят за обекти с по-голям обем на производството.

 

Чл. 258. Максималният товар за селскостопански потребители, работещи по специална технология, се определя в инвестиционния проект за обекта - част електрическа.

 

Чл. 259. (1) При съвместно захранване на селскостопански и други потребители се отчита коефициентът на сезонност, посочен в табл. 27.
(2) Коефициентът на сезонност се определя от отношението на максималния товар през съответния годишен сезон и максималния товар през най-натоварения годишен сезон.

 

Таблица 27
Специфичен максимален товар и коефициент на сезонност за селскостопански потребители
Вид на обектаСпецифичен максимален товарCos ΦКоефициент на сезонност
единица мярка kW/за...стойностзималятозималято
КравефермиkW/ едно животно0,15 ÷0,300,850,801,00,9
ТелеугояванеkW/едно животно0,06 ÷ 0,120,900,801,00,6
Свине майкиkW/ едно животно0,24÷0,400,950,801,00,4
СвинеугояванеkW/едно животно0,02 ÷0,040,900,800,51,0
ПтицефермиkW/100 бройлера0,20 ÷0,400,900,701,01,0
Зърно- площадки---0,7001,0
Зърно- складове--0,800,801,00,8
Фуражни цехове--0,700,700,31,0
Мандри--0,850,800,81,0
Напояване---01,0

 

Глава десета.
ВЪНШНО ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Чл. 260. (1) Външното електроснабдяване на населени места се изпълнява най-малко с два източника на захранване.
(2) По изключение се допуска електроснабдяване от един източник само за отдалечени малки населени места.

 

Чл. 261. При проектиране на външните захранващи електрически линии задължително се вземат предвид:
1. етапността на изграждане на населеното място;
2. балансите на електрическа енергия и мощност;
3. източниците за захранване на мрежата;
4. подстанциите ВН/СрН;
5. конфигурацията на електрическите мрежи СрН и НН.

 

Глава единадесета.
ВЪТРЕШНО ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Раздел I.
Преносни електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо

Чл. 262. За преносните електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо (мрежи ВН) до град с население над 100 000 жители се препоръчва свързването им в пръстен около града.

 

Чл. 263. (1) Броят на подстанциите 110/СрН и тяхната мощност се определят с технико-икономически сравнения на варианти или чрез общи оптимизационни изчисления на база средна плътност (kW/km2), определена по прогнозния максимален електрически товар за населеното място и наличието на конкретни големи потребители.
(2) Подстанциите 110/СрН се разполагат в центъра на захранваните от тях електрически товари или възможно най-близо до него.

 

Чл. 264. Разпределителните уредби за напрежение 110 kV и по-високо на подстанциите, разположени в централните жилищни райони на големите градове или в силно замърсени промишлени зони, се изпълняват закрити.

 

Раздел II.
Разпределителни електрически мрежи за средно напрежение до 35 kV

Чл. 265. Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 35 kV (мрежи СрН) на територията на населените места се захранват от уредбите на подстанциите 110/СрН и електрическите централи или от разпределителните уредби на генераторно напрежение на електрическите централи.

 

Чл. 266. (1) Разпределителните електрически мрежи за СрН на територията на населените места се изпълняват с напрежение 20 kV.
(2) Допуска се използване на напрежение 10 kV само при разширение на съществуващи електрически мрежи 10 kV.

 

Чл. 267. Видът на разпределителните електрически мрежи за СрН (въздушни, кабелни или смесени) се избира по архитектурни и технико-икономически съображения.

 

Чл. 268. (1) Към разпределителните мрежи за СрН се поставят изисквания за осигуряване на:
1. надеждност на електроснабдяването и качество на напрежението;
2. гъвкава, удобна и безопасна експлоатация;
3. възможност линиите за резервиране да се намират постоянно под напрежение.
(2) Резервни трансформатори се предвиждат само при доказана необходимост.

 

Чл. 269. Електрическите мрежи за СрН се изграждат като:
1. магистрални - с два и повече трафопоста включени по дължина на линията;
2. радиални - всеки трафопост е свързан към отделна линия СрН;
3. отворени пръстеновидни - започват и завършват в две различни подстанции (електрически централи) или в различни секции на една и съща подстанция (електрическа централа); пръстенът в нормален режим работи като две магистрали, разделени в токоразделната точка; мястото на разделяне се изменя по указание на оператора на мрежата.

 

Чл. 270. (1) Електрическите мрежи за захранване на обществени и битови потребители в градовете, както и районните електрически мрежи за електроснабдяване на селските райони се изграждат по отворена пръстеновидна схема.
(2) Натоварването на началния участък при пръстеновидна схема в нормален режим се приема не по-голямо от половината на допустимия ток с оглед на нагряването му. При прекъсване на началния участък на магистралата след превключване всички трафопостове по нея се захранват от другата страна на пръстена и съответният начален участък се натоварва с целия допустим ток.
(3) Възлови трафопостове с повече от два извода, предназначени за осигуряване напречни връзки между магистралите, се изграждат при необходимост.
(4) При захранване на отдалечени потребители от трета категория се допуска използване на нерезервирана магистрална схема.
(5) Затворени електрически мрежи, които нормално работят със захранване от две или повече страни, се проектират само след конкретна технико-икономическа обосновка.

 

Чл. 271. Допуска се, когато източникът на захранване е един (подстанция или електрическа централа), отделните магистрали в нормален режим да се натоварват до 100% от допустимия ток, като резервирането на всяка от тях се осъществява от обща резервна линия, която нормално не носи товар и има аварийна връзка с края на всяка една от магистралите.

 

Чл. 272. (1) Уредбите СрН на подстанциите се проектират със секциониране на шинните системи.
(2) Отворени в нормален режим комутационни апарати от електрическата мрежа се включват автоматично при захранване на потребители от нулева и първа категория или ръчно чрез оперативни превключвания - при потребители втора категория.
(3) За намаляване на броя и продължителността на прекъсванията във въздушните мрежи 20 kV може да се използват автоматични отделители (бързодействащи разединители), които прекъсват електропровода по време на безтоковата пауза в цикъла на многократно АПВ.

 

Чл. 273. Уредбите средно напрежение на подстанциите се изграждат с комплектни разпределителни устройства - КРУ (с предимство пред конвенционалните), а уредбите за средно напрежение на трансформаторните постове - с опростени КРУ, съдържащи мощностни разединители или мощностни разединители, комбинирани с предпазители.

 

Чл. 274. (1) Сечението на проводниците на разпределителните мрежи СрН и НН се проверява по условието за допустима загуба на напрежение.
(2) Допустимите загуби на напрежение в отделните звена на мрежите са посочени в табл. 28.

 

Таблица 28
Допустими загуби на напрежение в електрическите мрежи
Вид на електрическите мрежи и режим на тяхната работаДопустима максимална загуба, %Забележка
1. Вътрешни инсталации в сгради1 ÷ 2,5По т. 1 и 2 общо не повече от 6 %, като за големи производствени, обществени и жилищни сгради съответно е 2,5 % по т. 1 и 3,5 % по т. 2, а за малки сгради съответно е 1 % и 5 %
2. Разпределителни мрежи НН при нормален режим3,5 ÷ 5
3. Захранващи линии СрН за разпределителни (възлови) подстанции2 ÷5
4. Разпределителни мрежи СрН при нормален режим5 ÷8По т. 3 и 4 общо не повече от 10 % при нормален режим
5. Разпределителни мрежи СрН при авариен режим7 ÷10По т.3 и 5 общо не повече от 12 % при авариен режим

 

Раздел III.
Разпределителни електрически мрежи с напрежение до 1000 V

Чл. 275. (1) Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 1000 V (мрежи НН) на територията на населените места се изграждат за трифазен променлив ток с напрежение 380/220 V (400/230 V).
(2) Допуска се изпълнението на еднофазни отклонения от трифазни мрежи за захранване на отдалечени потребители с обща мощност до 15 kW и на двуфазни отклонения - за отдалечени потребители с обща мощност до 30 kW. Непълнофазните отклонения се разпределят и свързват така, че при работните режими се осигурява симетрично натоварване на захранващата трифазна магистрална линия.

 

Чл. 276. Видът на разпределителните електрически мрежи за НН (въздушни, кабелни или смесени) се избира по архитектурни и технико-икономически съображения.

 

Чл. 277. Разпределителните електрически мрежи за НН се изпълняват по схеми, съобразени с категорията на потребителите.

 

Раздел IV.
Трансформаторни постове в населени места

Чл. 278. (1) Схемите на трансформаторните постове, изграждани в самостоятелни сгради, вградени в сгради или комбинирани с трайно свързани с терена обекти, се съобразяват с възприетата схема на мрежата средно напрежение при спазване на съответните технически изисквания.
(2) При захранване по отворена пръстеновидна схема схемата на страна СрН на трансформаторните постове с общо предназначение е с единична шинна система, входящо поле, изходящо поле и трансформаторно поле. Входящите и изходящите (линейни) полета се съоръжават само с разединители или с мощностни разединители, а трансформаторното поле - с разединител и предпазители или с мощностен разединител, комбиниран с предпазители.
(3) Трансформаторните постове, при които се осъществява напречна връзка между две магистрали, се съоръжават с трето линейно поле.
(4) Трансформаторните постове, захранващи потребители първа категория с две и повече независими захранвания на страна СрН, се проектират с усложнени схеми на шинните системи СрН (единична секционирана, двойна и др.) в зависимост от обекта.

 

Чл. 279. (1) Комплектните трансформаторни постове (КТП) за закрит или за открит монтаж се използват с предимство пред конвенционално изгражданите, когато условията позволяват това.
(2) Допуска се използването на КТП с опростени схеми и конструкции.

 

Чл. 280. Средната трансформаторна мощност и броят на трансформаторните постове в нови жилищни райони се определят чрез общи оптимизационни изчисления на база средна плътност (kW/km2), определена по прогнозния максимален електрически товар.

 

Чл. 281. При определяне броя на трансформаторните постове и мощността на трансформаторите, захранващи обществено-битови потребители, се отчитат коефициентът на запълване на товаровия график и допустимото претоварване на трансформаторите.

 

Чл. 282. Трансформаторните постове, които захранват обществено-битови потребители, се изпълняват:
1. с два трансформатора - при захранване на потребители от първа и втора категория и на потребители трета категория с преобладаващо електрическо отопление;
2. с един трансформатор - при захранване на потребители трета категория при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент, не превишава 24 часа.

 

Чл. 283. Трансформаторните постове се разполагат в центъра на захранваните товари или възможно най-близо до него.

 

Част трета.
ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ

Глава дванадесета.
ТОКОПРОВОДИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ ДО 35 kV

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 284. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за токопроводи за постоянен и променлив ток с напрежение до 35 kV.
(2) Допълнителните изисквания към токопроводите са посочени в глави двадесет и четвърта, двадесет и пета, тридесет и четвърта.
(3) Изискванията в тази глава не се отнасят за специалните токопроводи за електролизни и електротермични уредби, както и за въздушни електропроводни линии.
(4) Изисквания за токопроводите по отношение на противопожарната и аварийна безопасност са посочени в НИПАБ.

 

Чл. 285. Токопровод по смисъла на наредбата е устройството, състоящо се от неизолирани или изолирани проводници и принадлежащите към тях изолатори, защитни кожуси, конструкции и др., предназначено за пренасяне на електрическа енергия.

 

Чл. 286. (1) По вида на проводниците токопроводите се разделят на гъвкави (изпълнени с проводници) и твърди (изпълнени с шини или с тръби).
(2) По начина на защита срещу допиране до тоководещите части и срещу въздействието на околната среда токопроводите се разделят на:
1. открити - тоководещите части не са защитени срещу допиране или срещу попадане върху тях на чужди тела;
2. защитени - тоководещите части са предпазени срещу случайно допиране или попадане върху тях на чужди тела посредством метална мрежа, перфорирана ламарина и др.
3. закрити - тоководещите части са разположени в плътен кожух със защита против проникване на прах и водни капки.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 287. (1) В електрическите уредби при токове над 1000 А като правило токопроводите се прилагат с предимство пред кабелните линии.
(2) Във всички случаи, когато е възможно, токопроводите се проектират в открито изпълнение.
(3) За условията на агресивна околна среда токопроводите са в подходящо изпълнение или се вземат мерки за неутрализиране на въздействието на тази среда.

 

Чл. 288. (1) Тоководещите части на токопроводите като правило се изпълняват от алуминиеви, стомано-алуминиеви и стоманени проводници, тръби и шини с кръгло, правоъгълно или профилно сечение.
(2) Използването на медни проводници и шини се ограничава и се прилага само за случаи и места, където изпълнението с други метали е неприложимо.

 

Чл. 289. (1) За нормални условия на работа токопроводите се избират и оразмеряват съгласно глава трета по условията на нагряване.
(2) Токопроводите по условията на к.с. се оразмеряват съгласно глава четвърта.

 

Чл. 290. (1) При симетрично натоварени токопроводи за стойности на променливия ток 1600 А и по-големи се прилагат мерки за намаляване на загубите в шинодържателите, арматурата и носещата конструкция от въздействието на магнитното поле.
(2) При несиметрично натоварени токопроводи стойностите на променливия ток, при които се прилагат мерки по ал. 1, се определят чрез изчисление.
(3) При стойности на токовете от 2500 А и по-големи се предвиждат мерки и за намаляване и изравняване на индуктивното съпротивление (например разположение на плоските шини в пакет по страните на квадрат, използване на профилни шини, тръби с кръгло или квадратно сечение, прилагане на транспозиции).

 

Чл. 291. За токопроводите се предвиждат стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители.

 

Чл. 292. Токопроводите се изпълняват конструктивно и с разположение удобно за монтаж и ремонт.

 

Чл. 293. На токопроводите, изпълнени с твърди тоководещи части, се монтират компенсатори или други устройства с подобно действие, когато:
1. температурните разширения, вибрациите на трансформаторите и др. предизвикват опасни механични напрежения в изолаторите или в токопроводите;
2. токопроводите пресичат температурни или улягащи фуги на сгради и съоръжения.

 

Чл. 294. На твърдите токопроводи с токове над 2500 А неразглобяемите връзки се изпълняват чрез заварка.

 

Чл. 295. На гъвкавите токопроводи неразглобяемите връзки се изпълняват чрез пресоване.

 

Чл. 296. При съединяване на елементи от различен метал се предвиждат мерки срещу електрохимична корозия на контактните повърхности.

 

Чл. 297. (1) Оцветяването и подреждането на фазите на токопроводите е съгласно глава първа, раздел I.
(2) Токопроводите от закрит тип се оцветяват след излизането им от защитните кожуси на разстояние 0,3 m.

 

Раздел III.
Токопроводи за напрежение до 1000 V

Чл. 298. Във влажни и особено влажни помещения се използват открити или водозащитени токопроводи. Във всички останали случаи ограничения няма.

 

Чл. 299. (1) В производствени помещения, в които има достъп неквалифициран персонал, токопроводите в изпълнение със степен на защита IР 00 отстоят от пода или от площадките за обслужване на височина най-малко 3,5 m, а тези в изпълнение до IР 31 - най-малко 2,5 m.
(2) В помещения, в които има достъп неквалифициран персонал, височините по ал. 1 не се нормират, ако токопроводът е:
1. с изолирани проводници в изпълнение IР 20 или по-високо;
2. в закрито изпълнение IР 40 или по-високо;
3. за променлив ток с напрежение не по-високо от 50 V или постоянен ток с напрежение не по-високо от 120 V.
(3) В помещения, в които има достъп само квалифициран персонал, височината от пода или от площадките за обслужване не се нормира, ако токопроводът е във:
1. изпълнение IР 20 или по-високо;
2. изпълнение IР 00, но ограден в местата, достъпни за случаен допир.
(4) Огражденията на токопроводите се разполагат над проходите на височина най-малко 1,9 m от пода или площадката за обслужване. Използват се преградни мрежи от стоманена тел с диаметър най-малко 1 mm, с отвори до 25 x 25 mm.
(5) Там, където са възможни механически повреди на токопроводите, се осигурява допълнителна защита.
(6) Носещите конструкции на токопроводите се избират от негорим материал с необходимата огнеустойчивост.

 

Чл. 300. (1) За токопровод в изпълнение IР 00 разстоянието от тоководещите му части до тръбопроводи е най-малко 1,0 m, а до технологични съоръжения - 1,5 m.
(2) За токопровод в изпълнение IР 21 и по-високо разстоянията по ал. 1 не се нормират.

 

Чл. 301. Светлите разстояния при токопроводи в изпълнение IР 00 се приемат:
1. между фази (полюси) - най-малко 50 mm;
2. между фази (полюси) и заземени конструкции или негорими стени - най-малко 50 mm;
3. между фази (полюси) и горими стени - най-малко 200 mm.

 

Чл. 302. Местата на отклонение от токопроводите се избират достъпни за обслужване.

 

Чл. 303. (1) Комутационните и защитните апарати за дадено отклонение се поставят на отклонението в непосредствена близост до токопровода.
(2) Апаратите по ал. 1 се разполагат и при нужда ограждат така, че се изключва възможността от случаен допир до части под напрежение.
(3) За управление на комутационните апарати, разположени на недостъпна височина от нивото на пода, се осигурява подходящо задвижване (щанга, стационарен лост, двигател и др.), а за контрол на комутационното им състояние - механически указател, ясно видим от мястото на обслужване.

 

Чл. 304. При гъвкави токопроводи се вземат мерки срещу допиране между фазите (полюсите) при късо съединение.

 

Раздел IV.
Токопроводи за напрежение над 1000 V

Чл. 305. (1) Токопроводите с напрежение над 1000 V се прилагат според изискванията на раздел II във всякакви защитни изпълнения.
(2) Допускат се в производствени помещения токопроводи в изпълнение IР 41 и по-високо на височина от пода най-малко 2,5 m.
(3) В помещения, в които има достъп само квалифициран персонал, шинопроводите се разполагат:
1. на височина над нивото на обслужване най-малко 2,5 m - в изпълнение по-ниско от IР 41;
2. не се нормира височината им над нивото на обслужване - в изпълнение IР 41 и по-високо.

 

Чл. 306. (1) При полагане на токопроводи в тунели или галерии в изпълнение IP 00 освен изискванията на глава двадесет и пета, раздел IV се спазват и следните най-малки размери:
1. широчина на коридора при едностранно обслужване - 1,0 m;
2. широчина на коридора при двустранно обслужване - 1,2 m;
3. височина на обслужващия коридор - 1,9 m;
4. разстояния между изходите - 100 m.
(2) В началото и в края на токопровод, а също и в междинните точки се предвиждат стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители. Местата за поставянето на преносими заземители се определят така, че при късо съединение в съседни токопроводи индуктираното напрежение между две съседни точки със заземители не надвишава 250 V.
(3) Осветлението на тунелите се изпълнява по изискванията, посочени в глава четиридесета с допълненията:
1. лампите се присъединяват през една към два различни източника или се използват осветители със собствен АВР (с акумулатор на подзаряд);
2. за открити токопроводи осветителите се разполагат по начин, позволяващ безопасното им обслужване;
3. линиите за осветителната и сигнална инсталации, телефонните линии и др. са в защитно изпълнение или положени в стоманени тръби.
(4) Вентилацията на тунелите се оразмерява така, че температурата на изходящия въздух не надвишава температурата на входящия с повече от 15°С.
(5) През тунелите не се разрешава преминаването на технически проводи.

 

Чл. 307. Гъвкавите токопроводи се оразмеряват съгласно изискванията, посочени в глава шестнадесета.

 

Чл. 308. (1) Разстоянието между проводниците на токопроводи с разцепени фази се приема най-малко шест пъти диаметъра на един проводник.
(2) Ако няма технически пречки, фазите се разполагат във вид на равностранен триъгълник.

 

Глава тринадесета.
КАБЕЛНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 110 kV

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 309. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за силови кабелни линии за постоянен и променлив ток с напрежение до 110 kV и за линии, изпълнени с контролни кабели.
(2) Силовите кабелни линии за по-високи напрежения се изпълняват с проекти по техническите условия на производителя на кабелите.
(3) Допълнителните изисквания за проектиране и изграждане на кабелни линии по отношение на противопожарната и аварийна безопасност са посочени в нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

 

Чл. 310. Кабелна линия е линията, състояща се от един или няколко успоредни кабела с принадлежащите им муфи (съединителни, отклонителни, спирателни, крайни) и принадлежности (крепителни съоръжения, резервоари за масло или газ, помпени агрегати, сигнални устройства и др.), която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия.

 

Чл. 311. Кабелно съоръжение е инженерното съоръжение, предназначено за полагане на кабелни линии, към което се отнасят:
1. кабелна естакада - открито наземно или надземно, хоризонтално или наклонено по дължината си, проходимо или непроходимо линейно кабелно съоръжение;
2. кабелно помещение - закрито пространство в сграда, предназначено за полагане на кабелни линии;
3. кабелен тунел - закрито линейно съоръжение, в което кабелните линии се полагат върху носещи конструкции, свободно проходимо по цялата си дължина;
4. кабелен канал - покрито непроходимо линейно съоръжение, в което кабелните линии се полагат върху носещи конструкции и се обслужва след снемане на покритието;
5. кабелна канална система - непроходимо линейно съоръжение, състоящо се от канали (цеви) за полагане на кабелни линии и от обслужващи шахти, при което не се налага разкопаване за извършване на ремонти и полагане на допълнителни кабели; каналите (цевите) са оформени директно в бетоново тяло или представляват съответни тръби, заложени при отливането му;
6. кабелна шахта - вертикално изградено преходно или непреходно помещение, покрито с подвижни плочи или неподвижни, снабдени с люк, предназначено за полагане, изтегляне, свързване и обслужване на кабелни линии.

 

Чл. 312. Кабелна маслонапълнена линия - линия, изпълнена с кабели, в които маслото се намира под налягане. Според налягането на маслото линиите се разделят на линии за ниско налягане (под 0,1 MPa), средно налягане (0,3 MPa) и високо налягане (1,6 MPa).

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 313. При проектиране и изграждане на кабелни линии се отчитат:
1. перспективното развитие на електрическите мрежи;
2. сигурността и предназначението им;
3. особеностите на трасето;
4. типът и начинът на полагане на кабелите.

 

Чл. 314. Кабелното трасе се избира по условието за минимален разход на кабел.

 

Чл. 315. (1) При избиране на кабелното трасе се избягват по възможност участъци с агресивна среда спрямо кабелните обвивки, опасност от механическо натоварване или вибрации, нагряване от странични източници на топлина. В случай, че няма възможност за избягването им се предвиждат защитни мерки.
(2) При избиране на трасе за маслонапълнени кабели се взема предвид и релефът на терена с оглед най-рационалното разполагане и използване на резервоарите за поддържане на налягането на маслото в кабелите.

 

Чл. 316. Кабелните линии се полагат без механически напрежения и повреди през време на монтажа, както следва:
1. с резерв до 5% за компенсиране на деформации от температурни промени или от разместване на терена;
2. във формата на буквите "S" или "W" до кабелните муфи (крайни или съединителни) за отговорните линии;
3. с известен запас (като разтеглена буква "W"), когато преминават по трасе край трафопост, кабелен шкаф или табло, които не са изградени, но местата им са вече определени;
4. в стоманени тръби с обработени краища по начин, ненараняващ кабелите при изтеглянето им;
5. на меки подложки, които предпазват кабелите от нараняване в местата на излизане от отвори в стени или тръби;
6. защитени на височина 2 m над пода или земната повърхност и на дълбочина 0,3 m под тях на местата, където са възможни механични повреди или достъп на външни лица.

 

Чл. 317. При полагане на кабели в съседство с топлопровод при необходимост топлопроводът се изолира с допълнителна топлоизолация, но в никакъв случай не и кабелите.

 

Чл. 318. Кабелите се защищават от блуждаещи токове при доказана необходимост съгласно наредбата за защита на подземните метални съоръжения от корозия.

 

Чл. 319. Кабелите, изложени на директна слънчева светлина, се избират със специална външна обвивка или съответно се вземат предпазни мерки за защитата им.

 

Чл. 320. Максималната сила и начинът на теглене на кабелите се определят по указанията на производителя им.

 

Чл. 321. Минималните радиуси на огъване на кабелите и на жилата им се определят по указанията на производителя им.

 

Чл. 322. Кабелните съоръжения и носещите конструкции се оразмеряват за натоварвания както от самите кабели, така и от външни сили (земен натиск, транспортни средства, лед, вятър и др.).

 

Чл. 323. (1) Всяка кабелна линия се означава с диспечерски номер и наименование.
(2) Когато една линия включва няколко успоредни кабела, всеки от тях носи еднакъв номер или наименование, но с допълнителна собствена буква.

 

Чл. 324. Към кабелите се закрепват устойчиви на въздействието на околната среда маркировъчни табели (марки). На табелите към съединителните муфи се отбелязват датата на монтажа и номерът на муфата.

 

Чл. 325. При преминаване на кабелното трасе през големи зелени площи, ниви и др. трасето се маркира с бетонни реперни стълбчета.

 

Чл. 326. Кабелните трасета се нанасят на планове и схеми със съответните репери, включително и на муфите.

 

Раздел III.
Избор на начин на полагане

Чл. 327. (1) В районите на електрическите централи, подстанции и големите възлови станции кабелите се полагат по естакади, в тунели, канали и кабелни канални системи.
(2) Допуска се полагане в изкоп само на единични кабели до отдалечени спомагателни обекти, разположени отстрани на основните кабелни трасета.

 

Чл. 328. В района на промишлени предприятия начинът на полагане на кабелите не се ограничава.

 

Чл. 329. В населените места кабелите се полагат, като се спазват изискванията на наредбата по чл. 70, ал. 4 ЗУТ за правилата и нормите за разполагане на проводите и съоръженията на техническата инфраструктура. Кабелни съоръжения се използват по трасета с ценни улични настилки за преминаване на голям брой кабели в малка свободна ивица терен, съвместно полагане с телефонни кабели, както и при специални пресичания.

 

Чл. 330. Използването на кабелни канали в ненаселени места е нецелесъобразно, а в населени места се избягва.

 

Чл. 331. Допуска се транзитно преминаване на кабели за СрН и НН през сутерените на сгради при положение, че са изтеглени в заземени стоманени тръби.

 

Чл. 332. Не се допуска поотделно изтегляне на едножилни кабели в стоманена тръба или през затворен контур от магнитен материал.

 

Чл. 333. (1) Едножилните силови кабели с напрежение от 6 до 20 kV, които образуват трифазна линия, се полагат като сноп с форма на равностранен триъгълник, пристегнат през всеки 3 m или в една равнина, с разстояние между кабелите най-малко два пъти външния им диаметър.
(2) Еднофазните кабели се закрепват със скоби от немагнитен материал.

 

Чл. 334. (1) При възможно възникване на вибрации по мостове и специални съоръжения под кабелите се поставят подходящи меки подложки (или се използват кабели с оловна мантия и медни жила), шлангови кабели и др.
(2) При опасност от силно нагряване се използват кабели със специална изолация или се поставят термоустойчиви екрани.
(3) При опасност от корозия кабелите са със специална външна обвивка или се изтеглят в подходящи тръби и др.
(4) При свличащи се терени се оставят по-големи резервни дължини за линейна компенсация или кабелите са със специална телена броня, позволяваща значително по-големи надлъжни усилия.
(5) При пресичане на реки със силно течение или при излизане от водоеми със силен прибой кабелите са със специална телена броня, позволяваща значително по-големи надлъжни усилия.
(6) При вертикално полагане на голямо разстояние кабелите се закрепват така, че не носят усилия от собствената си тежест, по-големи от допустимите.
(7) При голяма денивелация по трасето се използват сухи или с неизтичаща импрегнация кабели или маслени кабели със спирателни муфи.
(8) За електрозахранване на подвижни или временни потребители се използват кабели с гъвкави медни жила.

 

Раздел IV.
Избор на тип на кабелите

Чл. 335. (1) За трасета, преминаващи през терени с различни условия на околната среда, типът на кабела се избира според изискванията за най-тежкия участък при положение, че дължината на общото трасе е съизмерима с фабричната дължина на кабела.
(2) Допуска се за по-голяма дължина на трасето използването на различни типове кабели, подходящи за съответните участъци.
(3) При участъци с различни условия на охлаждане сечението на кабела се избира за участъка с най-неблагоприятни условия, ако дължината му е по-голяма от 10 m.

 

Чл. 336. (1) В земята се полагат кабели с подсилена външна обвивка (броня).
(2) За маслонапълнените кабели на ниско и средно налягане, тръбопроводите на маслонапълнени кабели с високо налягане и на газонапълнените кабели се осигурява антикорозионна защита.

 

Чл. 337. В кабелните съоръжения се полагат кабели без броня. Когато полагането на кабелите е свързано с триене върху външната им обвивка (изтегляне в бетонни тръби и др.), обвивката е от усилен тип.

 

Чл. 338. Разрешава се полагането на небронирани кабели в помещения на височина най-малко 2,0 m от пода. При по-малка височина кабелите се защитават от механични повреди (чрез тръби, профили, скари и др.).

 

Чл. 339. Бронирани кабели се използват в случаите на:
1. възможни големи усилия на опън (подводни кабелни линии и др.);
2. особено отговорни връзки (контролни кабелни линии в централи с единична мощност на агрегатите над 100 MW, в подстанции 400 kV и др.).

 

Чл. 340. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) В четирипроводникови и петпроводникови мрежи с напрежение до 1000 V се използват четирижилни и петжилни кабели, а за сечение над 95 mm2 и единични кабели, положени в бандажиран сноп и маркирани по цялото трасе на кабела.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Допуска се при използването на трижилни/четирижилни кабели отделно от фазовите жила, но в бандажиран сноп, да се полага жило за неутрала/защитен проводник, със съответното сечение, цвят и маркировка.
(3) Разрешава се използването на алуминиевата обвивка на трижилни кабели за напрежение до 1000 V като неутрален проводник в четирипроводникова мрежа с директно заземена неутрала в случаите:
1. кабелът се полага в помещение, което не е взривоопасно;
2. при нормална работа през неутралния проводник не протича ток, по-голям от 25% от тока във фазните проводници;
3. алуминиевата обвивка има достатъчно сечение, за да не се повреди кабелът при еднофазно късо съединение.

 

Чл. 341. При кабелна линия за напрежение 110 kV и по-високо типът и конструкцията на кабелите се избират по техническите условия на производителя на кабелите.

 

Раздел V.
Уредби за захранване и сигнализация за налягане на маслото в маслонапълнени кабели

Чл. 342. Уредбите, захранващи с масло маслонапълнени кабели, се проектират за работа при нормални и преходни топлинни режими.

 

Чл. 343. (1) Количеството на маслото в маслозахранващата система се определя съобразно изчисления разход на масло за нейното редовно действие.
(2) За отстраняване на аварии и за напълване на най-дългия участък от кабелната линия се предвижда резерв от масло.
(3) За подготовка на маслото (сушене, филтриране, обезгазяване) се предвижда възможност за работа на маслообработваща машина.

 

Чл. 344. (1) Разрешава се монтирането в закрити помещения на резервоарите за захранване с масло на кабелните линии с ниско и средно налягане.
(2) Маслените резервоари по ал. 1 в краищата на маслонапълнени кабели се разполагат върху носещата конструкция на кабелните глави или близо до нея.
(3) Всички маслени резервоари се снабдяват със средства за измерване на налягането на маслото.

 

Чл. 345. (1) Агрегатите, които захранват кабелните линии с масло под високо налягане, се разполагат в закрити помещения с поддържане на температурата в тях не по-ниска от 10°С и по възможност най-близко до кабелните линии.
(2) Свързването на няколко маслозахранващи агрегата към кабелната линия е чрез маслен колектор.

 

Чл. 346. Разрешава се при паралелно полагане на няколко маслонапълнени кабелни линии с високо налягане захранването на всяка линия с масло от отделен маслозахранващ агрегат или с използването на автоматично превключване на агрегата към една или друга линия.

 

Чл. 347. Електрозахранването на маслозахранващите агрегати като правило е от два независими източника с автоматично превключване (АВР).

 

Чл. 348. На всяка кабелна маслонапълнена линия се монтира сигнална уредба, която при намаляване или покачване на налягането на маслото извън допустимите граници подава сигнал на дежурния персонал.

 

Чл. 349. (1) На всеки участък от кабелна маслонапълнена линия се поставя датчик за налягане на маслото, действащ на сигнал, както следва:
1. за линия с ниско налягане - един датчик;
2. за линия средно налягане - два датчика;
3. за линия високо налягане - датчик при всеки маслозахранващ агрегат.
(2) Аварийните сигнали се предават в местата с постоянен дежурен персонал.
(3) Системата за сигнализация за налягане на маслото има защита от влиянието на електрическите полета на евентуално намиращи се в съседство силови кабели.

 

Чл. 350. (1) Маслопроводът, който свързва колектора на маслозахранващия агрегат с маслонапълнените кабели с високо налягане, се разполага в помещение с поддържане на температурата над 0°С.
(2) Допуска се разполагане на маслопровод по ал. 1 в канали или земя при условие, че се осигурява температура на околната среда над 0°С.

 

Чл. 351. Не се допуска разполагане на таблото с апаратите за автоматично командване на маслозахранващите агрегати в помещение с високи вибрации, които могат да предизвикат неправилната им работа.

 

Чл. 352. Апаратите, които поддържат налягането на газа в газонапълнените кабели, се разполагат в краищата им по предписанията на производителя.

 

Раздел VI.
Кабелни муфи

Чл. 353. (1) Кабелните муфи се изпълняват по начин, който защитава кабелите от проникването на влага и срещу въздействието на вредни вещества от околната среда.
(2) Муфите се избират за изпитвателните напрежения за съответния тип кабел.

 

Чл. 354. Муфите се монтират съгласно действащите технически инструкции, изготвени по указания на производителя на муфите.

 

Чл. 355. Муфите се разполагат по начин и на място без опасност от измъкване на жилата на кабелите или от повреждане на уплътненията им.

 

Чл. 356. Разполаганите в земята метални муфи, при които е възможен взрив, отстоят от съседни кабели на разстояние най-малко 0,25 m или се отделят от тях с вертикална преграда или с вкопаване на по-нисък хоризонт.

 

Чл. 357. Разполаганите в кабелно съоръжение метални муфи, при които е възможен взрив, се избират в специално изпълнение, защитаващо съседните кабели.

 

Чл. 358. Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с трижилен кабел с напрежение до 35 kV, не повече от 6 съединителни муфи.

 

Чл. 359. (1) Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с едножилни кабели с напрежение до 35 kV, две съединителни муфи на фаза (три - при съгласуване със собственика на кабелната линия).
(2) Броят на съединителните муфи за 1 km кабелна линия с напрежение над 35 kV се определя в проекта.

 

Чл. 360. Муфите на маслонапълнените кабели се монтират съгласно указанията на производителя на кабелите с материали, доставени или предписани от него.

 

Чл. 361. Съединенията на кабели с импрегнирана маслено-хартиена изолация с кабели с пластмасова изолация се изпълняват със специални (хибридни) муфи.

 

Раздел VII.
Заземяване

Чл. 362. (1) На кабелните линии с напрежение над 1000 V от двата края се заземяват броните, металните обвивки, екраните на кабелите, както и металните конструкции, по които са положени, а за кабелните линии с напрежение до 1000 V се присъединяват към защитния проводник съгласно изискванията, посочени в глава седма.
(2) Броните и металните обвивки на кабелите се свързват с гъвкав меден проводник както помежду си, така и с металните обвивки (ако има такива) на кабелните муфи.
(3) При кабели с алуминиева обвивка с напрежение, по-високо от 6 kV, заземяването на бронята и на обвивката се изпълнява с отделни проводници.
(4) При кабели без метална обвивка или броня, но с екран, за свързване към заземителите се използва самият екран.

 

Чл. 363. (1) Кабелните глави и муфи на кабелите с напрежение 110 kV се заземяват съгласно проекта.
(2) При използване на бронирани маслонапълнени кабели с ниско и средно налягане броните от двете страни на муфите във всяка камера се свързват помежду си и се заземяват съгласно проекта.

 

Чл. 364. (1) Стоманеният тръбопровод на маслонапълнените кабели с високо налягане, положен в земята, се заземява във всяка камера и в краищата си.
(2) Когато тръбопроводът е положен открито, се правят допълнителни заземявания съгласно проекта.
(3) Когато на тръбопровода се монтира специална защита от корозия, заземяването му се изпълнява съобразно изискванията на тази защита.

 

Чл. 365. (1) Допуска се присъединяването на кабелна глава, разположена на открито на конструкция, която не е удобна за заземяване (високо на сграда или незаземен стълб) към металната обвивка (екрана) на кабела при положение, че кабелната глава на другия край на линията е заземена и съпротивлението на металната обвивка (екрана) отговаря на изискванията, посочени в глава седма.
(2) При преход на електропроводна линия от въздушна в кабелна заземяваните елементи на линията се свързват със заземителното устройство на вентилните отводи, ако има такива. Използването само на металната обвивка (екрана) на кабела за заземяващо устройство по смисъла на ал. 1 не се допуска.

 

Раздел VIII.
Специални изисквания за кабелни линии в електрически централи и подстанции

Чл. 366. Изискванията в този раздел се отнасят за кабелните стопанства на електрически централи с мощност 100 MW и по-голяма и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо.

 

Чл. 367. (1) В електрически централи, изграждани на блоков принцип, главната електрическа схема, схемата за собствени нужди, вторичната комутация, командването и разполагането на съоръженията и кабелните линии се изпълняват по такъв начин, че при пожар не се прекъсва работата на повече от един енергоблок в централата, както и действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации.
(2) В подстанциите схемите по ал. 1 се изпълняват така, че не допускат едновременното отпадане на взаимнорезервиращи се връзки в РУ, както и нарушаване на действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации.

 

Чл. 368. (1) Главните кабелни потоци в електрическите централи се полагат в кабелни помещения, тунели, естакади, етажи, шахти и др. отделно от тези на технологичните съоръжения.
(2) Кабелните трасета се избират, като се избягва:
1. загряването на кабелите от нагрети части на технологичните съоръжения;
2. полагането на кабелни линии в района на действие на предпазните устройства на прахосистемите;
3. полагането на транзитно преминаващи кабели през помещения и места, където се намират тръбопроводи и канали с агресивни химически течности.

 

Чл. 369. (1) Взаимнорезервиращите се кабелни линии (силови, съобщителни, сигнални, за пожарогасене и др.) се полагат така, че при пожар да не се засегне резервната линия.
(2) В кабелни участъци, където има опасност от разпространяване на авария, кабелните линии се разделят на изолирани една от друга групи (снопове).

 

Чл. 370. (1) Допуска се за един енергоблок в електрическа централа полагането на кабели извън специалните кабелни помещения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди, замърсяване от прах и др., от искри и огън при ремонтни работи по технологичните съоръжения и са осигурени нормални температурни условия за работа и обслужване.
(2) Достъпът до кабелно трасе на височина над 5 m, по което минават над 20 кабелни линии, се осигурява посредством монтирани стационарни стълби и площадки.
(3) За по-малък брой на кабелните линии стационарни площадки не се изграждат, но се осигуряват условия за удобен достъп с преносими или возими стълби.
(4) Кабелните линии на един енергоблок, разположени извън специалните кабелни съоръжения, по възможност се разделят на групи, разположени по различни трасета.

 

Чл. 371. (1) За контролни кабели се използват кабели с екранираща метална обвивка, заземена в единия край на кабела със съпротивление на заземлението не по-голямо от 4 W.
(2) Допуска се за екранираща обвивка по ал. 1 използването на бронята на кабела, ако има такава.
(3) Разрешава се използването на контролни кабели без броня за помощните стопанства и за уредбите с напрежение до 110 kV.
(4) Кабелите за топлотехнически контрол, автоматично регулиране и технологични защити в електрическите централи се избират бронирани.

 

Раздел IX.
Полагане на кабели в земя

Чл. 372. (1) При изпълнение на кабелни линии непосредствено в земята кабелите се полагат на дъното на изкопа, ако по него няма камъни или строителни отпадъци, които може да ги наранят. При опасност от нараняване се разстила подложка с дебелина 0,10 m от пясък или пресята пръст.
(2) Върху кабелите се насипва пласт от пясък или пресята пръст (която се трамбова) с дебелина 0,35 m и върху насипа се поставя предупредителна лента (ленти) от подходяща синтетична материя.
(3) Допуска се вместо предупредителна лента нареждането на плътни тухли (блокчета от газобетон, плочи и др.) в подходяща конфигурация върху пласт от пясък или пресята пръст с дебелина 0,10 m.
(4) За кабели с напрежение 110 kV задължително се използват предпазни бетонни плочи с минимална широчина 0,50 m, поставени върху пласт от пясък над кабела с дебелина 0,20 m.
(5) Кабелният изкоп се дозасипва с чиста пръст, която се трамбова на пластове по 15 - 20 сm, след което се възстановява съответното външно покритие.

 

Чл. 373. (1) В населени места под тротоари или терени, където не се движат превозни средства, кабелите се полагат на дълбочина:
1. за напрежение до 1000 V - 0,7 m;
2. за напрежение над 1000 V до 35 kV - 0,8 m;
3. за напрежение 110 kV - 1,0 m.
(2) Допуска се полагане на кабели до 35 kV на дълбочина 0,5 m в участък с дължина до 5 m при влизане в сгради или пресичане с подземни съоръжения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди.
(3) Под уличните платна или терени, по които се движат транспортни средства, кабелите се полагат на дълбочина най-малко 1,0 m. Допуска се при необходимост кабелите да се положат на по-малка дълбочина, като се осигури механичната им защита.

 

Чл. 374. Извън населени места кабелите се полагат на дълбочина 1,3 m, ако минават през земеделски земи или на дълбочина 1,0 m - в останалите случаи.

 

Чл. 375. (1) В населени места хоризонталните отстояния на кабелите от други подземни проводи и съоръжения при успоредно полагане, както и вертикалните отстояния от същите при пресичането им се приемат съгласно наредбата по чл. 329.
(2) При полагане на силови и съобщителни кабели под общ тротоар поясът на силовите кабели се разполага най-близко до регулационната линия.
(3) Допуска се при недостатъчно място намаляването на хоризонталните отстояния по ал. 1, както следва:
1. силови кабели с напрежение до 35 kV от съобщителни кабели - до 0,10 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби;
2. силови кабели с напрежение над 35 kV от съобщителни кабели - до 0,50 m при условие, че участъкът на сближение е не по-дълъг от 200 m и между двата вида кабели са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи) и чрез изчисление не се установи вредно електромагнитно влияние върху съобщителните кабели;
3. силови кабели с напрежение 110 kV от силови кабели за всички напрежения - до 0,30 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби или между тях са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи);
4. силови кабели за всички напрежения от топлопровод - до 0,50 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода по целия участък на сближаване не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10°С за кабели с напрежение до 10 kV и с повече от 5°С - за кабели с по-високи напрежения;
5. силови кабели за всички напрежения от кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени така, че не пречат при експлоатацията на съоръжението.
(4) Допуска се при недостатъчно място намаляването на вертикалните отстояния по ал. 1, както следва:
1. силови кабели от топлопровод - до 0,25 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода в участъка на пресичане и на 2 m от всяка негова страна не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10°С - за кабели с напрежение до 10 kV, и с повече от 5°С - за кабели с по-високи напрежения;
2. силови кабели за всички напрежения до нефтопровод или газопровод - до 0,25 m при условие, че кабелите са положени в стоманена тръба на разстояние, равно на широчината на пресичането и по 2 m от всяка страна;
3. силови кабели за всички напрежения до кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени в негорими тръби, така че не пречат при отваряне на съоръжението, ако това е необходимо.

 

Чл. 376. Когато се полагат успоредно няколко кабела с напрежение не по-високо от 20 kV, светлото разстояние между тях е най-малко 0,10 m.

 

Чл. 377. Разстоянието между контролните кабели не се нормира.

 

Чл. 378. Кабелите, полагани успоредно на жп линия, отстоят извън охранителната й зона освен ако няма друго предписание от службите на жп транспорт.

 

Чл. 379. Кабелите, полагани успоредно на трамвайна линия, отстоят от най-близката релса на разстояние най-малко 2 m или се полагат в неметални тръби.

 

Чл. 380. Кабелите, полагани успоредно на пътища, отстоят на разстояние най-малко 1 m от външната страна на канавката, освен ако няма друго предписание на пътните служби.

 

Чл. 381. Кабелите, полагани успоредно на електропроводи с напрежение 110 kV и по-високо, отстоят на разстояние най-малко 10 m от вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник.

 

Чл. 382. (1) Светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи е най-малко 5 m за напрежение от 1000 V до 35 kV и най-малко 10 m - за напрежение 110 kV и по-високо.
(2) Допуска се при ограничени условия за избор на кабелно трасе намаляване на разстоянията от кабелните линии до подземните части и заземителите на стълбове ВЛ с напрежение, по-високо от 1000 V, но не по-малко от 2 m между тях. В този случай разстоянието между кабела и вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник на ВЛ не се нормира.
(3) На територията на електрическите централи и подстанции светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи и портали в ОРУ може да се намали до 0,5 m при условие, че тези заземени части са свързани със заземителния контур на уредбите.

 

Чл. 383. Светлото разстояние между кабелите и стълбове на въздушни мрежи с напрежение до 1000 V е най-малко 1,0 m (0,5 m, ако кабелите са положени в неметални тръби).

 

Чл. 384. (1) За пресичане на жп линии кабелите се полагат през цялата охранителна зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори съгласно нормативите на БДЖ.
(2) Мястото на пресичане отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 5 m.
(3) При пресичане на електрифицирани и подлежащи на електрифициране жп линии на постоянен ток се използват неметални тръби.

 

Чл. 385. (1) При пресичане на трамвайни линии кабелите се полагат в неметални тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори.
(2) Мястото на пресичане по ал. 1 отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 3 m.

 

Чл. 386. (1) При пресичане на улици и пътища от всякакъв вид кабелите се полагат през цялата зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори.
(2) Когато няма специално определен пояс за пътно платно, пресичането обхваща по 2 m от двете страни на пътя.
(3) Пресичането на пътищата се изпълнява най-малко на 1 m под повърхността на платната и най-малко на 0,5 m под дъната на отводнителните канавки (0,2 m, ако кабелите са защитени).
(4) При преход от подземна кабелна линия във въздушна кабелът се извежда на повърхността най-малко на 3,5 m от отводнителната канавка или банкета на пътя.

 

Чл. 387. При пресичане на пътни отклонения към дворове или гаражи кабелите се полагат така, че се избягва необходимостта от повторно разкопаване в случай на ремонт на кабелите.

 

Раздел X.
Изтегляне на кабели в тръби

Чл. 388. При пресичане на пътни и улични платна, други проводи и съоръжения или при необходимост от механична защита кабелите се изтеглят в тръби.

 

Чл. 389. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Разрешава се използването на тръби по чл. 388 от всякакъв вид, но задължително от негорим материал.
(2) Изборът на тръбите се съобразява със:
1. агресивността на околната среда;
2. наличието на блуждаещи токове;
3. стабилността на почвата (свлачища) и подпочвените води;
4. наличието на интензивен транспорт;
5. начинът на възстановяване на изкопа;
6. наличието на съседни съоръжения и проводи.
(3) За трифазна система, образувана от едножилни кабели, когато едножилните кабели се полагат в три отделни тръби, тръбите са от немагнитен материал.

 

Чл. 390. (1) Тръбите се полагат директно върху дъното на изкопа, ако е чисто от камъни и строителни отпадъци, или върху пласт пясък или чиста пръст с дебелина 0,1 m.
(2) При необходимост и техническа възможност в отделни участъци тръбите се полагат чрез хоризонтално сондиране на терена.
(3) Тръбите се свързват помежду си със застъпване или със съединителни муфи.
(4) Краищата на всяка тръба, самостоятелна или елемент от съставна тръба, се обработват така, че не представляват опасност за нараняване на външната обвивка на изтегляния кабел.
(5) Крайните отвори на тръбите се уплътняват независимо дали в тях има положен кабел.
(6) Тръбите за въвеждане или преминаване на кабели през сгради или кабелни съоръжения завършват директно в почвата или в специално изградени шахти.
(7) При определяне на броя на тръбите се предвижда резерв 10%, но най-малко една тръба.

 

Раздел XI.
Полагане на кабели в кабелни канални системи с РVС тръби

Чл. 391. За полагане на кабели през площи с ценна настилка или в стеснени участъци с по-голям брой кабелни линии се използват кабелни канални системи с PVC тръби.

 

Чл. 392. При изграждане на кабелна канална система с РVС тръби в близост до подземни технически проводи се спазват разпоредбите в наредбата по чл. 329.

 

Чл. 393. Тръбите, използвани за кабелна канална система, се избират от типоразмерите:
1. за кабели с напрежение до 1000 V - Æ 110 mm с дебелина на стените 3,2 mm;
2. за кабели с напрежение до 35 kV - Æ 140 mm с дебелина на стените 4,1 mm.

 

Чл. 394. Тръбите се полагат със застъпване и залепване с РVС лепило, като преди монтирането краищата им се обработват така, че е изключено нараняване на външната обвивка на изтегляните кабели.

 

Чл. 395. Всяка РVС тръба от системата е отделена от съседните и от стените на изкопа посредством слой бетон с дебелина, равна на половината от диаметъра на тръбите.

 

Чл. 396. Минималното земно покритие върху положена кабелна канална система е 0,6 m.

 

Чл. 397. Броят на тръбите в каналната система се предвижда с 10% резерв, но най-малко една тръба.

 

Чл. 398. Допуска се огъване на тръби от РVС при спазване на предписанията на производителя и с радиус на огъване най-малко 0,9 m.

 

Чл. 399. (1) За изтегляне на кабели, направа на кабелни муфи и за отклонения към РУ и потребители по продължение на кабелната канална система се изграждат кабелни шахти на разстояние не по-голямо от 150 m. Препоръчва се разстояние през 60 m.
(2) Шахтите и капаците се оразмеряват на очакваните механични натоварвания и въздействия на околната среда с възможност за полагане на кабелите при спазване на допустимите радиуси на огъване и удобното им обслужване.
(3) Разрешава се използването на дълбоки или плитки шахти в зависимост от броя на кабелите и нивото на подпочвените води.
(4) При използване на дълбоки шахти се предвижда отводняване в дренажи и защита от обратно наводняване при високи подпочвени води.
(5) Отворите на шахтите в земята се уплътняват с водонепропускащи материали.
(6) Капаците на шахтите са с тегло не по-голямо от 50 daN с конструкция за удобно захващане при повдигане и за необходимите механични натоварвания.

 

Чл. 400. (1) В шахтите кабелите се полагат на лавици. Лавиците се заземяват, като преходното съпротивление на заземлението е не по-голямо от 30 W за най-неблагоприятните климатични условия.
(2) Кабелните линии с напрежение до 1000 V и тези от 1000 V до 35 kV се разполагат на различни лавици, разделени с подвижни негорими прегради.

 

Чл. 401. Във всяка шахта към всеки кабел се прикрепва маркировъчна табелка.

 

Чл. 402. (1) Допуска се под тротоари с широчина до 3 m изграждането на допрени подземни канални системи за силнотокови и съобщителни кабелни линии при спазване на отстоянията, посочени в раздел IХ.
(2) Разрешава се в случаите по ал. 1 изграждането на два вида шахти:
1. плитки - самостоятелни за всеки вид кабели, разместени по дължината на трасето, като в шахтата на единия вид кабели, другият вид минава в тръби;
2. дълбоки - общи за двата вида кабели, които са разположени по такъв начин, че когато се работи по единия вид кабели другият вид е защитен от подходяща преграда.
(3) Силнотоковите кабели, положени в допрени канални системи, да не предизвикват опасни и смущаващи напрежения в съобщителните кабелни линии.

 

Раздел XII.
Полагане на кабели в кабелни помещения, канали, тунели и колектори

Чл. 403. Колектори, кабелни помещения, тунели и канали се оразмеряват, като се предвижда 15% резерв за допълнително полагане на кабели.

 

Чл. 404. Колекторите, кабелните помещения и тунелите с огнеустойчиви прегради се отделят и преграждат съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

 

Чл. 405. Когато влизането в колектори, кабелни помещения и тунели е през люкове, се изисква:
1. светъл отвор на люка - най-малко 0,7 m;
2. възможност за заключване - на самия люк или на втория капак под него;
3. стационарна стълба - разположена така, че не пречи на обслужващия коридор.

 

Чл. 406. (1) Преминаването на кабелите през стени и огнеустойчиви прегради се изпълнява в самостоятелни негорими тръби или в подходящо оформени отвори, самостоятелни за всеки кабел.
(2) Независимо от наличието или отсъствието на кабели тръбите (отворите) се уплътняват с водонепропускащи материали.

 

Чл. 407. (1) Колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите се изпълняват така, че в тях не проникват технологични води и масла.
(2) За отвеждане на дъждовни или подземни води дъното на колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите е с наклон най-малко 0,1% към водосборно място, излизащо през сифон към дренаж или към канализация.
(3) При необходимост се предвиждат помпи в противовлажно изпълнение за изкуствено отводняване.

 

Чл. 408. Най-малкото земно покритие над колектори и тунели е 0,5 m, а над канали - 0,3 m.

 

Чл. 409. (1) Колекторите, кабелните помещения и тунелите се проектират за естествено вентилиране.
(2) Ако разликата между температурите на входящия и изходящия въздух е по-голяма от +10°С, се предвижда принудителна вентилация, автоматично изключваща се в случай на пожар.
(3) При съвместно полагане в колектор на силови кабели и топлопровод топлопроводът да не повишава допълнително температурата на въздуха в зоната на кабелите с повече от 5°С по което и да е време на годината. В противен случай се предвижда подходяща топлоизолация на топлопровода или се монтира принудителна вентилация с автоматично действие, изключваща се в случай на пожар.

 

Чл. 410. В колекторите, кабелните помещения и тунелите се предвижда изкуствено осветление, изпълнено по предписанията на глава четиридесета и допълнителните изисквания по чл. 306, ал. 3.

 

Чл. 411. (1) Кабелните канали се покриват с подвижни негорими капаци с конструкция, която издържа предвидените механични натоварвания и дава възможност за удобно захващане на капаците при повдигане.
(2) Извън сградите капаците са на ниво земна повърхност, на достъпните само за обслужващ персонал места. В противен случай се предвижда земно покритие или тротоарна настилка или и двете.
(3) В ОРУ по целесъобразност се разрешава изграждането на кабелни канали изцяло над земната повърхност.

 

Чл. 412. (1) Не се разрешава използването на кабелни канали в участъци, където е възможно разливането на разтопен метал, течности с висока температура или на други вещества, които може да повредят кабелните обвивки.
(2) В участъците по ал. 1 не се разрешава и поставянето на входни люкове за колектори и тунели.

 

Чл. 413. (1) В колекторите се разрешава съвместно полагане на силови кабели с напрежение до 35 kV, контролни кабели, съобщителни кабели, водопроводи, топлопроводи и въздуховоди, подредени на принципа - отделящите топлина проводи отстоят възможно най-далече един от друг, като се подреждат при:
1. двустранно разполагане - от едната страна на коридора - отгоре съобщителните кабели, под тях топлопроводът; от другата страна на коридора - отгоре силовите кабели, под тях водопроводът;
2. едностранно разполагане - най-горе силовите кабели, под тях съобщителните и най-долу водопроводът или топлопроводът.
(2) Не се допуска съвместното полагане на силови кабели с газопроводи и тръбопроводи, съдържащи възпламенителни и горими течности.

 

Чл. 414. (1) Кабелите в кабелни помещения, тунели и канали се полагат:
1. при двустранно разполагане - от едната страна силовите, от другата останалите кабели (контролни, съобщителни);
2. при едностранно разполагане - силовите кабели отгоре, другите кабели под тях, отделени с плътна негорима хоризонтална преграда;
3. силовите кабели с напрежение до 1000 V - под тези с по-високото напрежение, отделени от тях с плътна негорима хоризонтална преграда.
(2) Допуска се полагането на контролни кабели заедно със силови с напрежение до 1000 V, с изключение на случаите, посочени в раздел VIII на тази глава.
(3) Допуска се в местата на пресичане и отклонение преминаването на контролни и съобщителни кабели над силовите, отделени с негорима преграда.

 

Чл. 415. Полагането на отговорни, взаимнорезервиращи се кабелни линии се изпълнява върху негорими хоризонтални прегради и на различни нива.

 

Чл. 416. Кабелите с напрежение 110 kV се полагат в най-долната част на кабелните съоръжения, отделени от разположените над тях кабели с негорима плътна хоризонтална преграда.

 

Чл. 417. (1) В кабелните помещения и тунели се разрешава полагането и на токопроводи в закрито изпълнение в метални или огнеустойчиви обвивки.
(2) Разрешава се и полагане на въздухопроводи, които обслужват въздухоструйни прекъсвачи и пневматични задвижвания на електрически уредби, както и на маслопроводи, обслужващи маслонапълнени кабели.

 

Чл. 418. Съединенията на тръбопроводите се изпълняват чрез заварка.

 

Чл. 419. Полагането на въздухопроводи и маслопроводи, освен посочените в чл. 417, ал. 2, за други нужди не се допуска.

 

Чл. 420. В колектори, кабелни помещения, тунели и канали силовите кабели с напрежение до 35 kV се полагат върху специални конструкции (лавици) при спазване на размерите, посочени в табл. 29.

 

Таблица 29
Най-малки размери при изпълнение на колектори, кабелни помещения, тунели, канали и шахти
Размери
Видове
Най-малки размери, mm
колектори, кабелни помещения, тунеликабелни канали
1. Светла височина на колектори, кабелни помещения, тунели, канали1800100
2. Широчина на обслужващия коридор при двустранно разположение на носещите конструкции1000300
3. Широчина на обслужващия коридор при едностранно изпълнение на носещите конструкции900300
4. Осово вертикално разстояние между носещите конструкции за 2 до 4 кабелни линии с напрежение:
до 10 kV300200
20 до 35 kV300250
5. Осово вертикално разстояние между носещите конструкции за повече от 4 кабелни линии с напрежение до 35 kV0,6 от дължината на носещата конзола
6. Осово вертикално разстояние между носещите конструкции при кабелни линии с напрежение 110 kV400400
7. Осово вертикално разстояние между носещите конструкции при контролни и съобщителни кабели100100
8. Осово хоризонтално разстояние между конзолите800 до 1000800 до 1000
9. Светло хоризонтално разстояние между отделните силови кабели с напрежение до 35 kVнай-малко един кабелен диаметър*
10. Светло хоризонтално разстояние между контролни и съобщителни кабелине се нормира
11. Светло хоризонтално разстояние между кабелни линии 110 kVсъгласно проекта
12. Светло вертикално разстояние между носещата конструкция и тавана (капака) или дъното0,5 от дължината на конзолите100
Забележка. Размерите в таблицата се отнасят за кабелни линии при трифазни системи, изпълнени с три едножилни кабела, разположени един до друг в триъгълник, като за диаметър на линията се приема два пъти диаметъра на едножилен кабел.

 

Чл. 421. Разрешава се полагане на кабели по дъното на канал с дълбочина не повече от 0,9 m при разстояние между кабелите най-малко един кабелен диаметър. Разстоянието между кабелите с напрежение над 1000 V и контролните кабели е най-малко 100 mm, ако не са разделени с вертикална негорима преграда. Засипване на кабелите с пясък не се разрешава.

 

Чл. 422. (1) Допуска се стесняване широчината на обслужващите коридори както при двустранно, така и при едностранно разположение на носещите конструкции от посочените в табл. 29 до 800 mm на дължина 1 m.
(2) Разрешава се намаляване на височината на тунелите до 1,5 m, ако остават полупроходими при:
1. дължина на тунела не по-голяма от 100 m, като останалите разстояния се запазват съгласно табл. 29;
2. в двата края на тунела има врати или люкове.

 

Чл. 423. (1) В колектори, кабелни помещения, тунели и канали кабелите се полагат с цяла строителна дължина.
(2) Контролните кабели се полагат върху лавици на снопчета от няколко кабела с диаметър на всяко снопче до 100 mm или на пластове от няколко кабела с максимална дебелина на пласта 150 mm, като и в двата случая външните обвивки на групираните кабели са еднотипни.

 

Чл. 424. Кабелите с напрежение 110 kV се полагат върху конзоли или върху специални подложки, разположени на дъното извън обслужващия коридор, при спазване на условията:
1. разстоянието между местата на подпорите е не по-голямо от 1,5 m;
2. за триъгълно разположение на трите фазни жила превързването помежду им е на разстояние не по-голямо от 1,5 m;
3. за хоризонтално разположение на трите фазни жила закрепването е пофазно по дължина, на разстояние не по-голямо от 1,5 m; към феромагнитна конструкция закрепването е със скоби от немагнитен материал;
4. предвидени са мерки срещу нараняване обвивката на кабелите, предизвикани от температурни разширения.

 

Чл. 425. Стоманените тръбопроводи на маслонапълнените или газонапълнените кабели се разполагат на конзоли, негорими трупчета или подвески, разстоянието между които се определя в проекта.

 

Чл. 426. Крайните разделителни немагнитни тръби на маслонапълнени и газонапълнени кабели се прикрепват към феромагнитни конструкции със скоби от немагнитен материал, а при дължина над 10 m - с плъзгащи крепители, непозволяващи странично изместване.

 

Раздел XIII.
Полагане на кабели в производствени помещения

Чл. 427. При полагане на кабели в производствени помещения се спазват допълнително условията:
1. кабелите се разполагат така, че позволяват оглед и ремонт;
2. разстоянието между успоредно положени кабели и тръбопроводи е най-малко 0,5 m, а с газопроводи и тръбопроводи за горими течности - 1,0 m; при невъзможност за спазването на посочените разстояния кабелите се полагат в стоманени тръби по дължината на целия участък на сближаване, а при пресичане - и по 0,5 m от двата края;
3. не се допуска успоредното полагане на силови кабели под или над тръбопроводи, пренасящи горими или химически активни флуиди;
4. полагането на кабели в подовете и стените се изпълнява в канали или тръби;
5. преминаването на кабелите през междуетажни плочи и стени се изпълнява в тръби или в нарочно оформени самостоятелни за всеки кабел отвори, уплътнени с негорим материал, лесно отстраним в случай на нужда.

 

Чл. 428. Забранява се полагането на кабели във вентилационни канали с изключение на случаите на пресичане с единични кабели, положени в стоманени тръби.

 

Чл. 429. Откритото полагане на кабели по стълбищни клетки не се допуска.

 

Чл. 430. При пресичане на проходи кабелите преминават на височина от пода най-малко 1,9 m.

 

Раздел XIV.
Полагане на кабели върху специални съоръжения

Чл. 431. По естакади кабелите се полагат съгласно изискванията на НИПАБ.

 

Чл. 432. (1) Полагане на кабели по мостове се изпълнява по начините:
1. при наличие на достатъчно пространство - в самостоятелни тръби или цеви, разположени една от друга на разстояние 1/2 от диаметъра им, положени в тротоарната част на моста с минимално покритие 300 mm (при използване на РVС тръби те се обвиват с бетон);
2. при липса на пространство или тротоар - в самостоятелни стоманени тръби, закрепени отстрани на моста така, че не пречат на течението на водата, заземени в двата си края; преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 10 W.
(2) Допуска се открито полагане на кабели на места, удобни за поддържане, но недостъпни за хора, като се отчита нагряването от прякото слънчево греене.

 

Чл. 433. В местата на преминаване на кабелите в тръби през дилатационни фуги тръбите се прекъсват и полагат в индивидуални обвиващи маншони с дължина 0,5 m.

 

Чл. 434. Допуска се полагането на кабели по язовирни стени, диги, пристанищни кейове и др. директно в земята при дебелина на земния пласт най-малко 1 m.

 

Чл. 435. Не се допуска полагане на маслонапълнени и газонапълнени кабели по мостове с вибрации, предизвикани от преминаването на транспортни средства.

 

Раздел XV.
Полагане на кабели през водни площи

Чл. 436. (1) При пресичане на реки и канали с коригирани и облицовани брегове, където няма мостове или на мостовете не се събира желаният брой кабели, се изграждат самостоятелни конструкции, състоящи се от носещи стойки и стоманени тръби.
(2) При техническа възможност изпълнението на пресичането по ал. 1 се използва и при реки и канали с некоригирани брегове, но в този случай тръбите се закрепват в двата си края срещу подкопаване и отвличане от водата.
(3) Не се разрешава използването на кабелните конструкции като мост за преминаване. Предвиждат се подходящи мерки - ошипяване на тръбите, стационарни прегради в двата края на конструкцията и др.
(4) В зависимост от случая при повече от 4 кабела тръбите през водните площи завършват в преходни шахти, в които се поема денивелацията между нивата на полагане през и извън реката (канала).
(5) Положените през водните площи тръби не трябва да създават опасност за наводнение.
(6) Стоманените тръби се заземяват в двата си края, като преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 10 W.
(7) При възможност като носеща конструкция се използва обсадна стоманена тръба, в която се поставя необходимият брой подходящо разделени тръби.

 

Чл. 437. Пресичането на некоригирани речни корита (при липса на възможност за използване на мостова или премостваща конструкция) се изпълнява чрез полагане на кабелите по самото дъно, като се спазват условията:
1. мястото на пресичане е на полегат бряг, който не е подложен на размиване, и дъното не е каменисто;
2. пред мястото на пресичане кабелите се полагат с по-голяма резервна дължина;
3. кабелите се полагат в изкоп с дълбочина 0,3 m и по дължина се укрепват с набити колове през 1 m.

 

Чл. 438. Ако реката (каналът) е плавателна и особено ако дъното й подлежи на периодични корекции, дълбочината на кабелния изкоп е най-малко 1 m и се съгласува със съответните служби.

 

Чл. 439. (1) Преминаването на кабели през дълбоки водоеми се изпълнява по дъното, като не се допуска провисване в неравните места - прави се подравняване и вкопаване или заобикаляне на препятствията.
(2) В случаите по ал. 1 се използват кабели с телена броня, която ги предпазва от механични повреди и понася по-големи надлъжни усилия.

 

Чл. 440. Местата на пресичане се укрепват срещу размиване и ледоход и се отбелязват със знаци, съгласувано със службите на водния транспорт, ако има такъв.

 

Чл. 441. Не се допуска пресичане на кабелни линии под водата.

 

Чл. 442. Светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени по дъното кабели е най-малко 0,25 m.

 

Чл. 443. Светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени кабели и тръбопроводи се определя от проекта за подводни изкопни работи и е най-малко 50 m (при притеснени условия след съгласуване със заинтересуваните страни може да се намали до 15 m).

 

Чл. 444. Начинът на полагане на кабели с напрежение 110 kV през водни площи се определя в проекта, като се указват и съответните отстояния до други кабели и проводи.

 

Чл. 445. При полагане на едножилни кабели с напрежение 110 kV и при отговорни линии с по-ниски напрежения се полагат резервни жила (едно жило за една трифазна система). При три и повече трифазни системи - съгласно проекта, но най-малко две жила.

 

Глава четиринадесета.
ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 446. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V, изпълнени с неизолирани проводници, както и с изолирани проводници за отклонение от ВЛ към потребителите.
(2) Изискванията не се отнасят за ВЛ, чието изграждане се определя от други нормативни актове (контактни мрежи на електрифицирания транспорт, трамваи, тролейбуси и др.).
(3) Кабелните участъци и кабелните отклонения се изпълняват в съответствие с изискванията на глава тринадесета.

 

Чл. 447. Въздушна електропроводна линия (ВЛ) с напрежение до 1000 V - линия за разпределение на електрическа енергия посредством неизолирани проводници, разположени на открито, закрепени чрез изолатори и арматура към стълбове или чрез конзоли към сгради и инженерни съоръжения.

 

Чл. 448. Въздушните електропроводни линии по механични показатели се оразмеряват за работа в режимите:
1. нормален - проводниците не са прекъснати (скъсани);
2. авариен - проводниците са скъсани напълно или частично;
3. монтажен режим.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 449. (1) По механични показатели проводниците, изолаторите и арматурата се оразмеряват по метода на разрушаващите напрежения, получавани от въздействието на изчислителните натоварвания, с отчитане на изискванията на тази наредба.
(2) Стълбовете и фундаментите се изчисляват съгласно действащите за тях нормативни актове.

 

Чл. 450. (1) Стълбовете на ВЛ се разполагат така, че не затрудняват транспорта и движението на пешеходците.
(2) Стълбовете, застрашени от повреждане от транспортни средства, се защитават по подходящ начин.

 

Чл. 451. Върху стълбовете на височина 2,5 - 3 m от земята се означават: типът, поредният номер, годината на поставяне на стълба, номерът на извода от трансформаторния пост и наличието на заземяване.

 

Чл. 452. Металните конструкции на ВЛ се защитават от корозия посредством галванични покрития и бои.

 

Раздел III.
Изчислителни климатични условия

Чл. 453. (1) Изчислителните климатични условия за ВЛ с напрежение до 1000 V се определят по фактически наблюдения. Налягането (скоростта) на вятъра и дебелината на ледената обвивка се избират както за ВЛ с напрежение 20 kV (глава шестнадесета).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За линиите, преминаващи през застроени местности, максималната скорост на вятъра допълнително се намалява с 40% в сравнение със стойностите в чл. 548.
(3) За изчислението на проводниците и стълбовете направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо трасето на ВЛ.
(4) Дебелината на ледената обвивка се приема:
1. за II климатичен район - 10 mm;
2. за III климатичен район - 15 mm;
3. за IV климатичен район - 20 mm;
4. за специалните климатични райони - над 20 mm.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Дебелината на ледената обвивка над 20 mm се закръглява до стойностите по чл. 550, ал. 4 и 5.

 

Чл. 454. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Проводниците на ВЛ се оразмеряват за работа в нормален режим при скорост на вятъра и дебелина на ледената обвивка, определени съгласно чл. 453.

 

Чл. 455. (1) Въздушните линии се оразмеряват за следните съчетания на климатичните условия:
1. максимална температура на въздуха, без вятър, без лед;
2. проводници, покрити с лед, без вятър, температура - 5°С;
3. минимална температура на въздуха, без вятър, без лед;
4. средногодишна температура на въздуха, без вятър, без лед;
5. максимално налягане на вятъра Qmах, температура -5°С, без лед;
6. проводници, покрити с лед, температура -5°С, налягане на вятъра 0,25 Qmах (0,5.Vmах).
(2) За максимална температура на въздуха се приема +40°С, а за минимална -30°С.

 

Чл. 456. Проверката за приближаване на проводниците към сгради и съоръжения е при максимална скорост на вятъра и температура +15°С.

 

Раздел IV.
Проводници и арматури

Чл. 457. (1) Използваните проводници за ВЛ са едножични и многожични.
(2) Проводниците по условието за механична якост се избират в зависимост от материала с най-малко сечение:
1. алуминиеви и алуминиеви сплави - 16 mm2;
2. стоманоалуминиеви и стоманоалуминиеви сплави, медни и биметални - 10 mm2;
3. стоманени многожични - 25 mm2;
4. стоманени едножични - диаметър 4 mm.
(3) Не се допуска използването на едножични стоманени проводници с диаметър, по-голям от 5 mm, и на едножични медни и биметални проводници с диаметър, по-голям от 6,5 mm.
(4) Допуска се дължина на отклонението от ВЛ до въвода на сгради, изпълнено с изолирани или неизолирани проводници, до 25 m. При по-голяма дължина се монтира допълнителен стълб или проводниците се укрепват към съществуващи фасади на сгради и др.

 

Чл. 458. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) По механични показатели проводниците се оразмеряват в съответствие с чл. 565 и 566.

 

Чл. 459. (1) Съединение (снаждане) на проводници се изпълнява със съединителни и специални клеми (муфи).
(2) Механичната якост на подложени на опън съединения е не по-малко от 90% от якостта на скъсване на проводника.
(3) Съединения на проводници от различни метали се извършват с биметални клеми, а с различни сечения със специални клеми - само на стълбове, без да се подлагат на механични сили.

 

Чл. 460. (1) Проводниците се окачват върху стълбовете единично.
(2) Проводниците се закрепват към носещите изолатори с превръзки или с друга специална арматура.
(3) Проводниците за отклонение от ВЛ се закрепват на стълбовете с крайни връзки.

 

Чл. 461. Коефициентът на сигурност на металните пръти и куки се приема най-малко 2.

 

Раздел V.
Разполагане на проводници върху стълбове

Чл. 462. (1) Допуска се разполагане на проводниците върху стълбовете по различни начини.
(2) Неутралният проводник се разполага като правило под фазовите проводници.
(3) Проводниците за улично осветление, окачени на стълбове заедно с проводниците на ВЛ, се разполагат над неутралния проводник.
(4) Допуска се по изключение проводниците за улично осветление по ал. 3 в съществуващи ВЛ да се разполагат под неутралния проводник.

 

Чл. 463. (1) Забранява се поставянето на открити електрически табла и предпазители върху стълбове при отклонения към потребители.
(2) Средствата за измерване на електрическата енергия на потребителите, защитата, секционирането й за други цели се монтират в закрити табла върху стълбовете и се разполагат под проводниците.

 

Чл. 464. (1) Вертикалното разстояние между проводниците, разположени един под друг върху стълба, е най-малко 0,40 m.
(2) Хоризонталното разстояние между два съседни проводника върху стълба е най-малко 0,30 m.

 

Чл. 465. (1) Хоризонталните разстояния между проводниците за спусъци по стълба е най-малко 0,15 m.
(2) Разстоянието на проводниците до повърхността на стълб, конзоли, куки и др. е най-малко 0,05 m.

 

Раздел VI.
Изолация

Чл. 466. Коефициентът на сигурност на стоящите изолатори (отношението на разрушаващата сила към действащата сила) е най-малко 2,5.

 

Чл. 467. (1) За окачване на няколко проводника върху един изолатор се използват многошийкови или специални изолатори.
(2) Неутралният проводник се закрепва на изолатори.

 

Раздел VII.
Защита от пренапрежения, заземяване

Чл. 468. (1) В мрежите с изолирана неутрала прътите, куките и арматурите на стоманобетонните стълбове се заземяват, а в мрежи с директно заземена неутрала се свързват към PE (защитен проводник) или PEN проводник (защитен неутрален).
(2) Заземяващият спусък по стълб е с диаметър най-малко 6 mm.
(3) Допуска се използването на арматурата на стоманобетонни стълбове като заземяващ спусък.
(4) Преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 30 W.

 

Чл. 469. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) 3а защита от атмосферни пренапрежения на ВЛ (които не са екранирани от високи здания, дървета и др.) се поставят заземители с преходно съпротивление по чл. 468, ал. 4.
(2) Разстоянията между заземителите се приемат не по-големи от 200 m за райони със средна атмосферна електрическа дейност (от 10 до 40 часа/година) и 100 m - за райони с повишена атмосферна електрическа дейност.
(3) На стълбовете се поставят заземители на:
1. всички стълбове с отклонения към сгради;
2. крайни, разклонителни и кръстовищни стълбове, когато разстоянието до съседното защитно заземяване е по-голямо от 100 m за райони със средна атмосферна електрическа дейност и по-голямо от 50 m в райони с повишена атмосферна дейност.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Към заземителните уредби се присъединяват елементите на стълбовете, посочени в чл. 468.
(5) Заземителните уредби могат да се използват за повторно заземяване на неутралния проводник.

 

Раздел VIII.
Стълбове

Чл. 470. Стълбовете за ВЛ в зависимост от предназначението им се оразмеряват като носещи, опъвателни, ъглови, крайни, отклонителни и кръстовищни.

 

Чл. 471. (1) За всички типове стълбове се разрешава използването на подпори или обтяжки.
(2) Обтяжките се закотвят в терена или към различни съоръжения.
(3) Стоманените обтяжки се оразмеряват за сечение най-малко 25 mm2.
(4) В прави участъци на ВЛ в открити места се поставя усилен тип стълб (опъвателен) след всеки 8 - 9 носещи стълба.

 

Чл. 472. (1) Стълбовете независимо от техния тип се оразмеряват само за механичните товари при нормален режим и състояние на проводниците:
1. свободни от лед и максимална скорост на вятъра;
2. покрити с лед и скорост на вятъра при заледяване.
(2) Ъгловите и крайните стълбове при междустълбия, по-малки от критичното, се проверяват при режим с минимална температура, без вятър, без лед.
(3) При изчисленията се отчитат действията на силите върху:
1. носещите стълбове - хоризонталната сила, перпендикулярна на оста на ВЛ, от налягането на вятъра върху проводниците и стълба;
2. опъвателните стълбове - хоризонталните сили от налягане на вятъра по т. 1 и от разликите в опъна на проводниците в съседните междустълбия, насочена по оста на ВЛ, с големина най-малко 50% от най-голямата сила на едностранен опън на проводника;
3. ъгловите стълбове - хоризонталните сили от налягането на вятъра и резултантните от натягане на проводниците, проектирани по ъглополовящата на ъгъла, сключен между проводниците от двете страни на стълба;
4. крайните стълбове - хоризонталните сили по оста на ВЛ от натягане на проводниците и от налягане от вятъра, определена в т. 1;
5. всички видове стълбове - вертикалната сила от теглото на проводника за случая по ал. 1, т. 1 и теглото на заледения проводник по ал. 1, т. 2.

 

Чл. 473. На стълбовете в участъци, заливани от вода, където е възможно отмиване на почвата, се правят специални укрепвания.

 

Раздел IX.
Пресичания и сближавания

Чл. 474. Ъгълът на пресичане на ВЛ със съоръжения, други линии, улици и др. не се ограничава.

 

Чл. 475. (1) Разстоянието от проводниците до земята при най-големия им провес се приема най-малко 6 m.
(2) Допуска се при пресичане на улици с отклонения на ВЛ към сгради намаляване до 3,5 m на разстоянието от проводниците до тротоарите и пешеходните пътеки при най-големия им провес.

 

Чл. 476. Разстоянието от проводниците на ВЛ до земята или до пресичани съоръжения при най-големия провес на проводниците (без вземане под внимание на нагряването от електрическия ток) се определя за:
1. проводници, покрити с лед, температура - 5°С, без вятър;
2. максимална температура на въздуха, без вятър.

 

Чл. 477. (1) Разстоянието по хоризонтала от проводниците при най-голямото им отклонение до сградите е най-малко 1,5 m до балкони, прозорци и тераси.
(2) Преминаването на ВЛ над сгради не се допуска, с изключение на отклоненията от ВЛ към захранваната сграда.
(3) Проектирането и извършването на строително-монтажни и товарно-разтоварни работи, складиране на материали, гариране на строително-монтажна и транспортна механизация в предпазната зона на ВЛ до 1000 V се забранява.
(4) Предпазната зона на ВЛ до 1000 V се определя двустранно - по 5 m от крайните неотклонени проводници.

 

Чл. 478. Разстоянията от стълбовете на ВЛ до подземни кабели, тръбопроводи и надземни колонки с различни предназначения се определят в съответствие с наредбата по чл. 329.

 

Чл. 479. (1) Преминаване на ВЛ над плавателни реки се разрешава по изключение, като се спазват предписанията за ВЛ над 1000 V.
(2) При пресичане на неплавателни реки и канали разстоянието от проводниците на ВЛ до най-високото ниво на водата е най-малко 2 m, а до леда - 6 m.
(3) Разстоянието от стълбовете на ВЛ до брега на некоригирана река е най-малко равно на височината на стълба.

 

Чл. 480. (1) При преминаване на ВЛ през горски масиви и зелени насаждения не се изисква направата на просека.
(2) Разстоянието от проводниците при най-големия им провес или най-голямо отклонение до растителността е най-малко 1 m.

 

Чл. 481. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При пресичане на ВЛ с напрежение до 1000 V с ВЛ с напрежение по-високо от 1000 V се спазват изискванията по чл. 639 - 645.

 

Чл. 482. Стълбовете на пресичащи се ВЛ с напрежение до 1000 V са тип кръстовищен.

 

Чл. 483. При пресичане на ВЛ със съобщителни линии се спазват изискванията:
1. пресичанията се изпълняват само в междустълбията на линията;
2. пресичанията с радиотранслационни линии се изпълняват на общи стълбове;
3. проводниците на ВЛ се разполагат над проводниците на съобщителната линия;
4. проводниците на ВЛ са многожични, като съединения в междустълбието на пресичането не се допускат;
5. минималните сечения на проводниците за междустълбието на пресичане за алуминий или алуминиева сплав са 25 mm2, а за мед и други метали - 16 mm2;
6. разстоянието по вертикала от проводниците на ВЛ, при най-големия им провес, до проводниците на съобщителната линия в точката на пресичането е най-малко 1,25 m;
7. стълбът на ВЛ отстои най-малко на 2 m от мястото на пресичане.

 

Чл. 484. (1) По изключение се допуска разполагането на проводниците на съобщителната линия над проводниците на ВЛ при условие, че се спазват изискванията:
1. разстоянието между проводниците в мястото на пресичане е най-малко 1,25 m;
2. неизолираните проводници на съобщителната линия при най-неблагоприятните климатични условия - минимална температура или лед, са с коефициент на сигурност най-малко 2,2;
3. изолираните проводници на съобщителната линия са за пробивно напрежение на изолацията най-малко удвоеното работно напрежение на пресичаната ВЛ и коефициент на сигурност при опъване най-малко 1,5.
(2) Допуска се в населени места преминаването на въводи на сгради с изолирани проводници под телефонни линии.

 

Чл. 485. Стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбията на пресичане с телефонни линии, са от носещ или опъвателен тип.

 

Чл. 486. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При пресичане на ВЛ с телефонни кабели, окачени на стълбове, се отчитат изискванията по чл. 493.

 

Чл. 487. При пресичане на ВЛ с подземни кабелни съобщителни линии се отчитат изискванията:
1. хоризонталното разстояние от стълба до кабелната линия е най-малко 0,8 m в застроена местност и 1,5 m при незастроена местност, а когато кабелът е защитен с тръби, разстоянието може да се намали на 0,3 m;
2. разстоянието от заземителя на стълба на ВЛ до кабелната линия е най-малко:
а) в защитен участък чрез поставяне в земята на допълнителен екран - 5 m;
б) в незащитен участък без допълнителен екран - 25 m.

 

Чл. 488. (1) При сближаване на ВЛ с въздушни съобщителни линии разстоянието по хоризонтала между крайните проводници на тези линии е най-малко 2 m, а в стеснени участъци - 1 m.
(2) В незастроени местности разстоянието между линиите по ал. 1 е най-малко равно на височината на стълба на ВЛ.

 

Чл. 489. Доближаването на ВЛ с напрежение до 1000 V до антенни съоръжения на радиопредаватели, приемни радиоцентрове, отделни приемни пунктове на радиофикацията и местните радиовъзли не се ограничава.

 

Чл. 490. (1) Разстоянията между проводниците на отклонения от ВЛ и проводници на радиотранслационни вериги на въводите към сгради са най-малко 0,6 m.
(2) При взаимно разположение на проводниците по ал. 1 по вертикала тези на ВЛ се разполагат над проводниците на радиотранслационната линия.

 

Чл. 491. Съвместното окачване върху общи стълбове на неизолирани проводници от ВЛ и радиотранслационни линии се изпълнява при разполагане на проводниците на ВЛ над проводниците на радиотранслационната линия и на разстояние най-малко - върху стълб 1 m, а в междустълбие 0,6 m.

 

Чл. 492. Съвместно окачване на общи стълбове на неизолирани проводници на ВЛ и кабелни линии на телевизионни оператори се урежда с действащата нормативна уредба и с разрешението на електроразпределителното предприятие.

 

Чл. 493. (1) Съвместното окачване на проводници на ВЛ в мрежи директно заземена неутрала и съобщителни кабели се допуска при условие, че:
1. кабелите се окачват под проводниците на ВЛ;
2. вертикалното разстояние по стълба от най-ниско разположения проводник до кабела е най-малко 1,1 m;
3. металната обвивка на кабела е заземена през разстояния не по-големи от 250 m.
(2) Съвместното окачване на проводници на ВЛ в мрежи с изолирана неутрала и съобщителни кабели се забранява.

 

Чл. 494. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Съвместно окачване на проводници на ВЛ и проводниците на веригите за телеуправление се допуска при условие, че те принадлежат на един собственик и ако са спазени изискванията по чл. 490.

 

Чл. 495. (1) Въздушни линии с напрежение до 1000 V се пресичат с жп линии само подземно с кабел за ниско напрежение, положен в стоманени тръби или бетонови канали, на дълбочина 1,7 m - мерено под ниво глава релса, но най-малко 0,5 m под дъното на канавката. Началото на пресичането започва на разстояние най-малко 1 m извън горния ръб на канавката.
(2) При съществуващите ВЛ до 1000 V разстоянието от стълба до най-близката релса е най -малко равно на надземната височина на стълба плюс 3 m.
(3) Всички пресичания и доближавания на ВЛ до жп линии се съгласуват с БДЖ.

 

Чл. 496. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При пресичане или успоредност на ВЛ с автомагистрали и пътища I и II клас се отчитат изискванията по чл. 668 - 673.
(2) Пресичането по ал. 1 може да се извърши и с кабелиране на ВЛ.
(3) Проводниците се разполагат над пътните знаци или техните носещи въжета на разстояние най-малко 1 m.
(4) Носещите въжета се заземяват, като преходното съпротивление е не по-голямо от 10 W.

 

Чл. 497. При пресичане и сближение на ВЛ с контактни проводници и носещи въжета на трамвайните и тролейбусните линии се спазват изискванията:
1. ВЛ се разполага извън зоната на контактната мрежа;
2. проводниците на ВЛ са над носещите въжета на контактните проводници;
3. проводниците са многожични със сечение най-малко 70 mm2 за алуминиеви и алуминиеви сплави и 50 mm2 за стоманени, стоманоалуминиеви, стоманоалуминиеви сплави и медни;
4. съединения в междустълбието на пресичането не се допускат;
5. разстоянието от проводниците на ВЛ до повърхността на земята при най-голям провес е най-малко 8 m при пресичане с трамвайни линии и 10,5 m при пресичане с тролейбусни линии, а разстоянието от проводниците на ВЛ до носещото въже или контактния проводник е най-малко 1,5 m;
6. пресичане на ВЛ при кръстосвани контактни мрежи се забранява;
7. съвместно окачване на проводниците на ВЛ с напрежение до 1000 V върху стълбовете на тролейбусната и трамвайната мрежа се съгласува между собствениците на линиите.

 

Чл. 498. При пресичане и доближаване на ВЛ с въжени линии, транспортни ленти и надземни метални тръбопроводи се спазват изискванията:
1. преминаването над въжени линии и транспортни ленти е забранено;
2. ВЛ преминава под въжените линии с кабелиране на участъка на пресичането;
3. при въздушно пресичане под въжената линия се предвижда защитна мрежа за предпазване на ВЛ;
4. разстоянието от проводниците на ВЛ при най-големия им провес или отклонение до метални части е най-малко 1 m;
5. при успоредно доближаване разстоянието от проводниците на ВЛ до въжената линия или тръбопровода е най-малко равно на височината на стълбовете на ВЛ, а в участъци със стеснено трасе при най-голямо отклонение на проводниците - най-малко 1 m;
6. при пресичане с ВЛ тръбопроводите и металните конструкции на въжените линии се заземяват с преходно съпротивление на заземителите не по-голямо от 10 W.

 

Чл. 499. Прокарването на новоизграждащи се ВЛ до 1000 V по територията на стадиони и училища, а също и по територията на спортните комплекси на училищни лагери се забранява.

 

Чл. 500. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При строеж на ВЛ в близост до летища разстоянието от ВЛ до границата на летището се приема в съответствие с чл. 697, а до пожароопасни и взривоопасни съоръжения - съгласно чл. 695 и 696.

 

Глава петнадесета.
ВЪЗДУШНИ КАБЕЛНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 501. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни кабелни електропроводни линии (ВКЛ) с напрежение до 1000 V, изпълнени с изолирани проводници (усукани проводници).
(2) Отклоненията от ВКЛ за жилищни и промишлени сгради, изпълнени с усукани изолирани проводници, се изпълняват съгласно изискванията в тази глава.
(3) Положените в земята кабелни участъци и кабелни отклонения от ВКЛ се изпълняват с отчитане на изискванията по глава тринадесета.

 

Чл. 502. (1) Въздушната кабелна линия с изолирани усукани проводници (ВКЛ) с напрежение до 1000 V - линия за разпределение на електрическа енергия посредством сноп от изолирани проводници, разположени на открито, закрепени чрез конзоли и арматура (без изолатори за ВЛ) към стълбове или фасади на сгради.
(2) Окачването на снопа проводници на ВКЛ към стълбове или към сгради се изпълнява посредством:
1. клеми само за носещото изолирано въже, когато е и неутрален проводник;
2. клеми за целия сноп проводници на една линия (самоносещо изпълнение).

 

Чл. 503. По механични показатели ВКЛ се оразмерява за работа в режимите:
1. нормален режим - носещото въже или целият сноп проводници не са скъсани;
2. авариен режим - носещото въже или снопът усукани проводници са скъсани;
3. монтажен режим.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 504. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При оразмеряване, защита и означение на стълбове за ВКЛ се отчитат общите изисквания за ВЛ, посочени в чл. 449 - 452.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При маркиране на стълбовете съгласно чл. 451 се добавя жълта ивица, означаваща ВКЛ до 1000 V.

 

Чл. 505. По фасадите на сгради ВКЛ се окачва при спазване на архитектурно-урбанистичните изисквания за конкретното населено място.

 

Раздел III.
Изчислителни климатични условия

Чл. 506. (1) Изчислителните климатични условия за ВКЛ с напрежение до 1000 V се определят по данни от фактически наблюдения. Налягането (скоростта) на вятъра се отчита както за ВЛ 20 kV, посочено в глава шестнадесета.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За ВКЛ, преминаващи през застроени местности, максималната скорост на вятъра допълнително се намалява с 40% в сравнение с посочените стойности в чл. 548.

 

Чл. 507. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Проводниците на ВКЛ се оразмеряват за работа в нормален режим при скорост на вятъра по чл. 506 за относителните товари от:
1. собствено тегло на проводника
2. налягане на вятъра
3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) максимален комбиниран товар
където:
G е масата на снопа кабели, kg/km;
g - земното ускорение, m/s;
S - сечението на носещото въже при окачване по чл. 502, ал. 2, т. 1 или сумарното сечение на всички проводници при окачване по чл. 502, ал. 2, т. 2, mm2;
D - диаметърът на целия сноп проводници, mm;
V - скоростта на вятъра за приведената височина на центъра на тежестта на снопа проводници, m/s;
E = 1 - при измерване скоростта на вятъра с малкоинерционни анемометри и
Е = 0,75 + 5/v - при измерване с флюгери;
a, Кl, Cx и b - коефициенти, посочени в чл. 558.

 

Чл. 508. (1) Изпълнените върху стълбове ВКЛ се оразмеряват за климатични условия при съчетанията:
1. максимална температура на въздуха без вятър;
2. минимална температура на въздуха, без вятър, без лед;
3. средногодишна температура на въздуха, без вятър, без лед;
4. средногодишна температура на въздуха при максимална скорост на вятъра;
5. максимално налягане на вятъра Qmах (скорост на вятъра Vmах), температура на въздуха минус 5°С, без лед.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Изпълнените върху фасади ВКЛ се оразмеряват за климатични условия и натоварвания при съчетанията:
1. минимална температура на въздуха, без вятър, без лед;
2. максимална сила на опън в носещия неутрален проводник 300 daN - за окачване по чл. 502, ал. 2, т. 1;
3. максимална сила на опън за снопа самоносещи проводници 300 daN - за окачване по чл. 502, ал. 2, т. 2.
(3) За максимална температура на въздуха се приема +40°С, а за минимална -30°С.
(4) Натоварването от лед не се отчита поради:
1. слабото заскрежаване на изолацията на проводниците;
2. относителните движения на усуканите изолирани проводници едни спрямо други.

 

Чл. 509. Проверката за приближаване на проводниците към сгради и съоръжения се извършва за максималната скорост на вятъра и температура на въздуха +15°С.

 

Раздел IV.
Проводници и арматури

Чл. 510. (1) За ВКЛ се използват многожични изолирани проводници.
(2) Сечението на фазовите проводници е не по-малко от 16 mm2.
(3) Неутралният проводник за ВКЛ с директно заземена неутрала е със сечение, най-малко равно на фазовите проводници, когато се захранват еднофазни и двуфазни потребители.
(4) По изискванията за механична якост на ВКЛ за носещи въжета се използват многожични проводници от алуминиеви сплави.
(5) Допуска се носещите въжета да изпълняват и функцията на неутрален проводник на линията.
(6) По изискванията за преносна способност за ВКЛ се използват фазови многожични алуминиеви проводници.
(7) Проводниците за уличното осветление са многожични, алуминиеви с минимално сечение 16 mm2.
(8) Линиите с ВКЛ могат да се изпълняват с проводници за улично осветление или без тях.

 

Чл. 511. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) По механични показатели проводниците на ВКЛ се оразмеряват в съответствие с чл. 565, чл. 566, ал. 2 и чл. 508, като изчислителните условия при максимално натоварване от вятър се приемат съгласно чл. 553, т. 5.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Проводниците на ВКЛ по механични показатели се оразмеряват:
1. само за носещото въже (неутралния проводник) - за конструктивно изпълнение по чл. 502, ал. 2, т. 1;
2. за целия сноп от усукани изолирани проводници - за конструктивно изпълнение по чл. 502, ал. 2, т. 2.

 

Чл. 512. (1) Усуканите проводници се съединяват със специални маншони за този вид проводници.
(2) Съединения, подложени на опън, се осигуряват за механична якост най-малко 90% от якостта на скъсване на проводника.

 

Чл. 513. (1) Сноп усукани проводници се окачва на стълбове:
1. само за носещото въже (неутралния проводник) на линията - посредством носещи и опъвателни клеми;
2. за целия сноп проводници (при самоносещо изпълнение) - посредством носещи и опъвателни клеми.
(2) Носещите клеми трябва да позволяват достатъчна свобода на движение на проводника и контролирано приплъзване в случаи на механичен удар по усукания проводник от външни причинители.
(3) Разклонения и отклонения от ВКЛ се извършват посредством специални изолирани клеми - чрез перфорация на изолацията.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Окачването на снопа усукани проводници върху фасадите е в зависимост от начина на монтаж съгласно чл. 518.

 

Чл. 514. Коефициентът на сигурност за елементите на ВКЛ се приема най-малко 2.

 

Раздел V.
Разполагане на ВКЛ върху стълбове

Чл. 515. (1) При окачване на повече от една ВКЛ върху стълбове вертикалното разстояние между отделните линии е най-малко 0,3 m.
(2) При окачване на проводници на ВЛ и ВКЛ на една стълбовна линия проводниците на ВЛ са над тези на ВКЛ, като вертикалното разстояние от най-ниския неизолиран проводник до изолирания кабел е най-малко 0,3 m.

 

Чл. 516. (1) Хоризонталните разстояния между проводниците на ВКЛ за спусъци по стълба са най-малко 0,05 m.
(2) Разстоянието на проводниците до повърхността на стълба, конзоли и др. е от 0,01 до 0,06 m.

 

Раздел VI.
Разполагане на ВКЛ върху фасади на сгради

Чл. 517. Допуска разполагане на ВКЛ върху фасади на сгради.

 

Чл. 518. (1) В зависимост от стабилността на фасадите ВКЛ се изпълняват като положени, опънати или комбинирано.
(2) При фасадно положени ВКЛ усуканите проводници се закрепват чрез носещи приспособления за фасади, осигуряващи разстояние от 0,01 до 0,06 m между снопа и фасадата при разстояние между точките на окачване не по-голямо от 0,5 m.
(3) При фасадно опънатите ВКЛ се използват опъвателни и носещи приспособления, осигуряващи разстояние 0,1 m между снопа и фасадата при разстояние между точките на окачване не повече от 6 m.
(4) Окачването на сноп от ВКЛ се изпълнява с помощта на:
1. опъвателни приспособления чрез опъване на неутралния проводник или целия сноп самоносещи проводници;
2. носещи приспособления с обхващане на целия сноп усукани проводници.
(5) Монтирането на носещи приспособления на разстояние по-малко от 0,25 m и на опъващи приспособления на разстояние по-малко от 0,5 m от ъгли на сгради или горен край на стени се забранява.
(6) При наличие на бетонни колони, греди и др. опъващите и носещите приспособления се закрепват върху тях на разстояние не по-малко от 0,1 m от ръба на сградата.

 

Чл. 519. (1) Полагането на ВКЛ се изпълнява на хоризонтални участъци, преминаващи последователно от едно ниво на друго.
(2) Преминаването от едно на друго ниво се извършва с вертикален преход по границата на сградите или успоредно на водосточните тръби.
(3) Допуска се къси вертикални преходи да се извършват с ъгли по-малки от 90°.
(4) Преминаването между две фасади е хоризонтално.

 

Чл. 520. (1) При полагане на ВКЛ върху фасади от елементите на сградите се спазват следните минимални разстояния:
1. вертикално над прозорци и врати - 0,3 m;
2. вертикално под прозорци без балкони и хоризонтално разстояние от прозорци и врати - 0,5 m;
3. хоризонтално от парапети на балкони - 1 m;
4. от нивото на терена и над тераси - 2 m до проводника и до разклонителните кутии за присъединяване на вътрешните инсталации на сградите.
(2) При разстояние под 2 m (ал. 1, т. 4) се предвижда механична защита на усукания проводник.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При вертикално преминаване на ВКЛ се спазват изискванията по чл. 518, ал. 5 и 6.
(4) При преминаване на ВКЛ в близост или при пресичане с телефонни кабели най-малкото разстояние е 0,05 m.
(5) Когато ВКЛ преминава на разстояние по-малко от 0,05 m от външни метални части на сградата (водосточни тръби, токоотводи, мълниеотводи и др.под.), се предвижда допълнителна механична защита на кабелите.

 

Раздел VII.
Изолация

Чл. 521. (1) Изолацията на проводниците за ВКЛ е от ретикулиран полиетилен с черен цвят.
(2) Носещите и опъващите приспособления се снабдяват с изолираща част за осигуряване на двойна изолация на неутралния проводник.
(3) Изолацията на всички арматури и принадлежности за ВКЛ се изпълнява от термопластичен материал, устойчив на атмосферни промени и ултравиолетови лъчи.

 

Раздел VIII.
Защита от пренапрежение, заземяване

Чл. 522. Защитата на ВКЛ от пренапрежения се извършва в съответствие с изискванията по чл. 468 и 469.

 

Чл. 523. Неутралният проводник се заземява посредством изолирани скоби чрез перфорация на изолиращия материал.

 

Раздел IX.
Стълбове

Чл. 524. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Стълбовете за ВКЛ се оразмеряват и използват в съответствие с чл. 470, 471, 472, 473, 506, 507, 508 и 509.

 

Раздел X.
Пресичания и сближавания на ВКЛ, окачени на стълбове

Чл. 525. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Пресичания и сближавания на ВКЛ, окачени на стълбове, със съоръжения и обекти се изпълняват с отчитане на изискванията по чл. 474, 477, 478, 479, 480, 481, 482, 483, 487, 488, 489, 490, 492, 494, 495, 496, 497 (без т. 3), 499 и 500.
(2) Различията от указанията по ал. 1 са, както следва:
1. съкращението ВЛ се отъждествява с ВКЛ, съответно названието "проводници" със "сноп усукани изолирани проводници";
2. разстоянието от снопа усукани проводници при най-голям провес до земята се приема най-малко:
а) в местата, през които не преминават превозни средства и механизация - 4 m;
б) в местата, разрешени за движение на превозни средства - 6 m;
в) при пресичане на улици - от отклоненията на ВКЛ към сгради до тротоари и пешеходни пътеки - 3,5 m;
г) при преминаване над пътища, както и в близост до промишлени и селскостопански сгради, където се използват машини с голяма височина - (h+1) m, където h е максималната височина на транспортното съоръжение заедно с товара му;
д) над максималната снежна покривка за места, където се придвижват хора (скиори), ски писти и др. - 3 m;
3. при определяне на разстоянието на снопа усукани проводници на ВКЛ до земята или до пресичани съоръжения се взема предвид най-големият провес на проводниците без отчитане нагряването от протичащия електричен ток само за режима максимална температура без вятър;
4. съвместното окачване върху общи стълбове на ВКЛ и кабелни съобщителни линии се допуска, ако снопът проводници на ВКЛ е над кабелната съобщителна линия, като вертикалното разстояние по стълба и в междустълбието между най-ниско разположената ВКЛ и съобщителния кабел е най-малко 0,5 m.

 

Раздел XI.
Електрическо оразмеряване на сечението на ВКЛ и защита

Чл. 526. (1) Сеченията на жилата на ВКЛ се оразмеряват по условията:
1. допустимо нагряване от трайния максимален работен ток;
2. допустима загуба на напрежение;
3. термична устойчивост от тока на к.с. при защита на кабела с инерционни предпазители или автоматични прекъсвачи със забавено изключване.
(2) Допустимите стойности на трайния ток и тока на к.с. се определят от производителя на усукани изолирани проводници за ВКЛ.

 

Чл. 527. Защитата на ВКЛ от претоварване и къси съединения се изпълнява по указанията в глава деветнадесета.

 

Глава шестнадесета.
ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 528. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни електропроводни линии с напрежение, по-високо от 1000 V до 750 kV вкл., изпълнявани с неизолирани проводници.
(2) Изискванията не се отнасят за ВЛ, чието изграждане се определя от други нормативни актове (контактни мрежи на електрифицирания транспорт, трамваи, тролейбуси, сигнални линии за автоблокировки и др.).
(3) Преминаването на ВЛ в кабелни линии се изпълнява в съответствие с изискванията на глава тринадесета.

 

Чл. 529. (1) Въздушна електропроводна линия с напрежение над 1000 V е линията за пренос и разпределение на електрическа енергия посредством неизолирани проводници, разположени на открито и закрепени с помощта на изолатори и арматура към стълбове, носещи конструкции или конзоли на инженерни съоръжения - мостове, язовирни стени, огради и др.).
(2) За начало и край на ВЛ се приемат порталите на откритите разпределителни уредби (ОРУ) или сградите на закритите уредби (ЗРУ), а за отклонения - разклонителният стълб.

 

Чл. 530. Основните режими и термини, които се използват при оразмеряване на ВЛ, са следните:
1. нормален режим на ВЛ по условието за оразмеряване по механични показатели - режимът на работа, когато проводниците и мълниезащитните въжета не са скъсани;
2. авариен режим на ВЛ по условието за оразмеряване по механични показатели - режимът на работа при напълно или частично скъсани проводници или мълниезащитни въжета;
3. монтажен режим на ВЛ - режимът на работа на ВЛ по време на монтажа на стълбовете, проводниците и мълниезащитните въжета;
4. габаритно междустълбие - междустълбието, дължината на което се определя от нормирания вертикален габарит от проводниците при максимален провес до земята и разполагане на стълбовете върху идеално равна повърхност;
5. ветрово междустълбие - дължината на участък от ВЛ, в който налягането от вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета се поема от един стълб;
6. теглово междустълбие - дължината на участък от ВЛ, в който теглото на проводниците и мълниезащитните въжета се поема от един стълб;
7. габаритен провес - най-големият провес на проводниците в средата на габаритното междустълбие;
8. транспозиция - разместване на местата на проводниците един спрямо друг за определена дължина (транспозиционен цикъл) от ВЛ, за изравняване на индуктивните съпротивления и капацитивните проводимости.

 

Чл. 531. По смисъла на наредбата:
1. урбанизирана територия е територията на градовете, селата, промишлените и селскостопанските предприятия, пристанищата, доковете, жп гарите, обществените паркове, вилните зони и плажовете в границите на тяхното утвърдено перспективно развитие за 10 години;
2. ненаселена местност - незастроена местност, посещавана от хора и достъпна за транспорт и селскостопански машини; овощните и зеленчуковите градини, местностите с отделни сгради, както и временните съоръжения с техните територии се смятат за ненаселени местности;
3. застроена част на урбанизирана територия - територия на населени места и селищни образувания, обхваната от строителните граници, в която ВЛ са защитени в двете посоки от напречно налягане на вятър;
4. труднодостъпна местност - местност, недостъпна за транспорт и селскостопански машини;
5. недостъпна местност - местност, недостъпна за хора, ако не използват приспособления;
6. участък със стеснено трасе на ВЛ - участък, попадащ в населено място; участък в извъннаселено място, когато близо до изгражданите ВЛ има инженерни съоръжения (ВЛ, ТТ линии, жп линии и др.), естествени препятствия (реки, езера, дерета, дефилета, скали и др.), сгради, обработваеми земи I, II и III категория и гори;
7. големи преходи - пресичания на плавателни реки или канали, на които се поставят стълбове с височина 50 m и повече, както и пресичане на всякакви водни пространства с междустълбия, по-големи от 700 m, независимо от височината на стълбовете на ВЛ.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 532. (1) По механични показатели проводниците, мълниезащитните въжета, изолаторите и арматурата на ВЛ се оразмеряват по метода на разрушаващите напрежения, получавани от въздействието на изчислителните натоварвания, приети в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2) Габаритът на проводниците до земята за ВЛ с напрежение 750 kV се определя по условието за допустима напрегнатост на електрическото поле на височина 1,8 m от земята, за безопасно пребиваване на хора и животни неограничено време и престои на транспортни и селскостопански машини.
(3) Стълбовете и фундаментите се изчисляват съгласно действащите за тях нормативни актове.

 

Чл. 533. (1) На ВЛ с напрежение от 110 до 750 kV и дължина над 100 km несиметрията на токовете и напреженията се намалява с изпълнението на пълен транспозиционен цикъл на проводниците.
(2) Допуска се в отделни случаи при доказана целесъобразност ВЛ с дължина над 100 km без транспозиция на проводниците.
(3) В електрическите мрежи с напрежение 110 : 750 kV, с дължина на ВЛ, по-малка от 100 km, както и на ВЛ с напрежение 20 kV проводниците между порталите на подстанцията и крайните стълбове на ВЛ се свързват така, че за конкретната мрежа сумарните дължини на участъците с различно редуване на фазите са приблизително равни.
(4) Двойни ВЛ се изпълняват с еднаква схема на транспозиция на проводниците.
(5) Стъпката на транспозицията не се съобразява с необходимостта за намаляване на влиянието на ВЛ върху съобщителните линии.

 

Чл. 534. (1) По трасетата на ВЛ с напрежение 110:750 kV за осигуряване на достъп до тях се разчиства земна ивица с широчина, достатъчна за преминаване на обслужващия персонал, съгласно Наредбата за сервитути на енергийните обекти.
(2) Изключения по ал. 1 се допускат само за участъци от ВЛ, когато се преминават:
1. блата и силно пресечени местности, където достъпът е невъзможен, като при необходимост в такива случаи се правят по дължината на трасето пешеходни пътеки с мостчета с широчина най-малко 0,4 m или насипни пътеки с широчина най-малко 0,8 m;
2. овощни и зеленчукови градини или други ценни култури и защитни насаждения покрай жп линии и шосета;
3. лесопаркове, защитни горски пояси и защитени територии, като в тях специални пътеки не се оформят.

 

Чл. 535. (1) Стълбовете на ВЛ се поставят далеч от бреговете на реки с интензивна ерозия и от реки, които изменят коритата си. Стълбове не се поставят в често наводнявани райони и в места, където възникват порои, потоци от дъждовна вода, ледоходи и др.
(2) Когато е невъзможно стълбовете да се отдалечат достатъчно от посочените в ал. 1 места, се вземат мерки за защитата им от повреди (специални фундаменти, укрепване на бреговете, отводнителни канали, ледорези или други защитни съоръжения).
(3) Най-високата кота за ледоходите или на максималните води се приема с осигуреност 2% (повтаряемост веднъж на 50 години) за ВЛ с напрежение до 220 kV и 1% (повтаряемост веднъж на 100 години) за ВЛ с напрежение 400 kV и 750 kV.

 

Чл. 536. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Допуска се използването на дървени стълбове за ВЛ с напрежение до 20 kV.

 

Чл. 537. Металните стълбове и фундаменти, както и всички открити метални части на другите видове стълбове се защитават срещу корозия посредством галванични покрития, горещо поцинковане, устойчива боя или други предпазни покрития.

 

Чл. 538. Фундаментните болтове на стоманобетонни фундаменти се осигуряват срещу саморазвиване.

 

Чл. 539. На всеки стълб на ВЛ се поставят (маркират) трайни означения:
1. пореден номер;
2. номер на ВЛ или условно означение (диспечерско наименование), година на въвеждане в експлоатация; при двойна ВЛ на общи стълбове означенията се нанасят за всяка линия;
3. предупредителни табелки "Опасно за живота" - на височина 2,5 - 3 m от земята;
4. означение на фазите на крайните стълбове и на стълбовете, където се променя разположението на фазите.

 

Чл. 540. (1) За безопасност на летателните апарати на стълбовете от ВЛ, които по своето разположение и височина представляват препятствие, се предвижда сигнално осветление (светлоограждане) и дневна маркировка, като:
1. сигналното осветление се разполага във вид на пояси по височината на стълба от най-високата му точка надолу през всеки 45 m;
2. на всеки пояс се разполагат най-малко две светлини към двете външни страни на стълба, включени едновременно, или една светлина, когато съществува сигурно автоматично включване на резервната светлина така, че светлинният сигнал на всеки пояс да се наблюдава от всички направления.
(2) Осветителната арматура на сигналното осветление се монтира така, че да се осигурява видимост на светлоизточниците от всички посоки в границите от зенита до 5° под хоризонта.
(3) Сигналното осветление се захранва от отделен местен източник.
(4) За осигуряване на удобно и безопасно обслужване на сигналното осветление се предвиждат площадки в зоните на осветителните пояси и стълби до тях, като може да се използват и съществуващите по стълбовете площадки и стълби.
(5) Сигналното осветление на стълбове, разположени в летища, се управлява централно от летището.
(6) За стълбове на ВЛ със сигнално осветление в места, където няма дежурен персонал, се предвижда автоматично управление на светлините или се допуска денонощното им светене.
(7) Във всеки случай се предвижда възможност за изключване на сигналното осветление при особени обстоятелства.
(8) Стълбовете със сигнално осветление се боядисват по височина в два цвята - червен и бял, на ивици от 2 m до 15 m (в зависимост от височината на стълбовете), наклонени под ъгъл 45° спрямо хоризонта, като броят на ивиците от всеки цвят е най-малко три.
(9) Сигнализацията на ВЛ може да се изпълни и с други средства (сигнални сфери, монтирани на мълниезащитните въжета).
(10) Проектът за сигнално осветление на ВЛ се съгласува със заинтересуваните ведомства.

 

Чл. 541. (1) За определяне на местата на повредите на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо в подстанциите се предвиждат специални устройства (локатори).
(2) При преминаване на ВЛ в райони с възможно заледяване, с дебелина на стената на леда 15 mm и по-голяма, при възможност се предвиждат устройства, сигнализиращи за появата на заледяване.

 

Чл. 542. (1) При дебелина на ледената стена 20 mm и по-голяма, а също и в местата с чести образувания на заледявания и заскрежавания, придружени със силни ветрове, може да се предвиди разтопяване на образуванията по проводниците и мълниезащитните въжета посредством електрически ток.
(2) Допуска се, когато е осигурено разтопяване на леда без прекъсване на електроснабдяването на потребителите, намаляване на изчислителната дебелина на ледената стена с 15 mm, но не под границата от 15 mm.

 

Чл. 543. (1) При проектиране на ВЛ в райони със значителни заледявания и силни ветрове, опасност от лавини и свличания, в блата и др. особено неблагоприятните места се заобикалят, което се обосновава с технико-икономически изчисления.
(2) Във всички останали случаи трасетата на ВЛ се избират възможно най-къси.

 

Раздел III.
Изчислителни климатични условия

Чл. 544. (1) Изчислителните климатични условия за оразмеряване на ВЛ се определят по данни, получени в резултат на достатъчно продължителни (най-малко 15 години) наблюдения на температурата на въздуха, скоростта на вятъра, дебелината и специфичното тегло на ледената обвивка, атмосферната електрическа дейност и вероятността за "игра" на проводниците в зоната на трасето.
(2) При обработване на данните от наблюденията се вземат под внимание влиянието на микроклиматичните особености върху интензивността на заледяванията и скоростта на вятъра както в резултат на природните условия (пресечен терен, надморска височина, наличие на големи езера и водохранилища, преобладаваща посока на вятъра, степен на залесеност и др.), така и в резултат на вече изградени или проектирани инженерни съоръжения (язовирни стени, преливници, плътно застроени зони и др.).

 

Чл. 545. (1) Изчислителните стойности на налягането (скоростта) на вятъра и дебелината на ледената обвивка се определят с отчитане на тяхната повторяемост (осигуреност), както следва:
1. един път на 15 години - за ВЛ с напрежение 400 и 750 kV;
2. един път на 10 години - за ВЛ с напрежение от 6 до 220 kV;
3. един път на 5 години - за ВЛ с напрежение до 6 kV.
(2) Допуска се за отговорни ВЛ приемането на по-високи осигурености, препоръчани в публикация 826 на Международната електротехническа комисия IEC.

 

Чл. 546. Налягането на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета се изчислява за приведената височина hпр на центъра на тежестта им по формулата:
където f е максималният провес, m (при максимална температура без вятър или при заледяване без вятър), а за (h1 и h2) m се приемат:
1. при оразмеряване по механични показатели на проводниците и мълниезащитните въжета h1 и h2 са височините на точките на окачване на фиктивен или реален проводник, разположен в средата (по височината на стълба) между най-горния и най-долния фазов проводник;
2. налягането на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета при определяне на силите, действащи върху стълбовете, конзолите и др., както и на силите, меродавни за отклоняване на проводниците, въжетата и изолаторните вериги, се изчислява поотделно за всеки проводник и мълниезащитно въже; изчисленията се извършват за приведената височина на центъра на тежестта им (h1 и h2 са действителните височини на точките на окачване на всеки конкретен проводник или мълниезащитно въже).

 

Чл. 547. Приведената височина на центъра на тежестта на проводниците и мълниезащитните въжета при преминаване на реки и водни пространства с междустълбия над 500 m се определя:
1. в точките на окачване h1 и h2 височините се отчитат от средното ниво на реката или водохранилището;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) при преход с едно междустълбие - съгласно чл. 546;
3. при преход с няколко междустълбия - по формулата:
където: hпр1, hпр2 . . . hпрn са приведените височини на центровете на тежестта на проводниците или въжетата за всяко междустълбие на прехода, m;
l1, l2 . . . ln - дължините на отделните междустълбия, m.

 

Чл. 548. При оразмеряване на ВЛ изчислителните скорости на вятъра се приемат:
1. за осигуреност 5 години - 25 или 30 m/s;
2. за осигуреност 10 години - не по-малки от 25 m/s;
3. за осигуреност 15 години - не по-малки от 30 m/s.

 

Чл. 549. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Определените съгласно чл. 545, 546 и 548 скорости на вятъра за височина 10 m са валидни за приведени височини на центъра на тежестта до 15 m.
(2) За приведени височини на центъра на тежестта над 15 m скоростта на вятъра се коригира, като се умножава с коефициентите, посочени в табл. 30. За междинни стойности на скоростта на вятъра коефициентите се получават чрез интерполация.
(3) Допуска се за участъци от ВЛ в застроени терени намаляване на максималното налягане на вятъра с 30%, а скоростта на вятъра с 16% при случаите:
1. височината на обкръжаващите ВЛ сгради е най-малко 2/3 от височината на стълбовете;
2. трасето на ВЛ е защитено от напречни ветрове в горски масиви и резервати, планински долини и др.
(4) Допуска се за участъци от ВЛ в зони със силни ветрове (високи брегове на големи реки, планински хребети и др.) увеличаване налягането на вятъра с 40%, а скоростта на вятъра с 18% спрямо максималната за района.
(5) Получените скорости на вятъра се закръгляват към най-близката от следните стойности: 25; 27,5; 30; 32,5; 35 и 37,5 m/s. За ВЛ до 6 kV тези скорости се закръгляват към 25 или 30 m/s.

 

Чл. 550. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Определените съгласно чл. 544 и 545 дебелини на ледената обвивка от наблюдения върху проводник с диаметър 10 mm, разположен на височина 10 m, и приведени към цилиндрична форма на заледяването с плътност 900 kg/m3 са валидни за приведена височина на центъра на тежестта до 25 m. Изчислителните дебелини на леда върху проводници и въжета с други диаметри се получават, като измерените дебелини върху проводник с диаметър 10 mm се умножат с коефициентите, посочени в табл. 31.

 

Таблица 30
Корекция за изменение на скоростта на вятъра във височина

 

Приведена височина на центъраКоефициент на тежестта, m
до 151,00
201,12
401,25
601,32
1001,45
2001,61

 

Таблица 31

 

Диаметър на проводника, mm51020305070
Коефициент1,11,00,90,80,70,6

 

(2) Когато приведената височина на центъра на тежестта на проводника или мълниезащитното въже е по-голяма от 25 m, дебелината на ледената обвивка се увеличава, като се умножи с коефициентите, посочени в табл. 32.

 

Таблица 32

 

Приведена височина на центъра на тежестта, m1020305070100
Коефициент1,01,21,41,61,82,0

 

(3) Междинните стойности на корекционните коефициенти за диаметъра и височината на проводника или мълниезащитното въже се получават чрез интерполиране.
(4) Коригираната дебелина на ледената стена се закръглява към най-близката от следните стойности: 10 mm (II климатичен район); 15 mm (III климатичен район); 20 mm (IV климатичен район); 30 mm (I специален климатичен район); 40 mm (II специален климатичен район).
(5) Разрешава се при доказани от наблюдение случаи:
1. приемане дебелината на ледената стена и над 40 mm, а плътността на леда й по-малка от 900 kg/m3;
2. закръгляване при дебелина на ледената стена от 20 до 40 mm през 5 mm.

 

Чл. 551. За големи преходи и за участъци на ВЛ, преминаващи по язовирни стени и близо до водоеми (охладителни езера и др.), при липса на конкретни наблюдения дебелината на стената от лед се приема с 5 mm по-голяма, отколкото за съседните участъци на линията.

 

Чл. 552. За оразмеряване на ВЛ се приемат еднакви за цялата страна изчислителни температури: минимална -30°С; максимална +40°С. Средногодишната температура, определена за района, през който преминава ВЛ, се закръглява до цяло число.

 

Чл. 553. (1) В нормален режим за оразмеряване на ВЛ по механични показатели за изчислителни климатични условия се приемат съчетанията:
1. максимална температура +40°С, без вятър, проводници и мълниезащитни въжета без лед;
2. проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха -5°С, без вятър;
3. минимална температура -30°С, без лед, без вятър;
4. средногодишна температура, проводници и мълниезащитни въжета без лед, без вятър;
5. максимално изчислително налягане от вятър Qmах (максимална изчислителна скорост на вятъра Vmах) и температура +15°С;
6. проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха - 5°С, изчислително налягане на вятъра 0,25 Qmах (скорост 0,5 Vmах), но най-малко 140 Ра (скорост 15 m/s) при дебелина на стената от лед не по-малка от 15 mm.
(2) При наличие на метеорологични данни за комбинирания товар от налягане на вятъра и големина на заледяването се прави проверка при температура на въздуха - 5°С:
1. с максималното заледяване и скоростта на вятъра при това заледяване;
2. с максималното налягане на вятъра и възможното заледяване при този вятър.

 

Чл. 554. В авариен режим за оразмеряване на ВЛ по механични показатели за изчислителни климатични условия се приемат съчетанията:
1. проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха -5°С, без вятър;
2. минимална температура -30°С, проводници и мълниезащитни въжета без лед, без вятър;
3. средногодишна температура на въздуха, проводници и мълниезащитни въжета без лед, без вятър.

 

Чл. 555. (1) За изчисляване на разстоянията от тоководещи части до елементи на стълба и до съоръженията за климатични условия се приемат съчетанията:
1. при работно напрежение: максимално изчислително налягане на вятъра Qmах (максимална изчислителна скорост на вятъра Vmах) и температура 15°С;
2. при атмосферни и комутационни пренапрежения: температура 15°С, налягане на вятъра Q = 0,1 Qmах (V = 0,3 Vmах), но не по-малко от 62,5 Ра (за ВЛ 750 kV се изчисляват разстоянията само при комутационни пренапрежения);
3. по условието за безопасно качване на стълбовете под напрежение - температура - 10°С, без вятър, без лед.
(2) Разстоянията на тоководещите части до елементите на ъгловите стълбове от носещ тип освен по условията на ал. 1 допълнително се проверяват и по условията:
1. минимална температура, без вятър, незаледени проводници и мълниезащитни въжета;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха - 5°С, налягане на вятъра съгласно чл. 553, т. 6.
(3) Посоката на силата от налягане на вятъра при работно напрежение съгласно ал. 1, т. 1 се приема:
1. по резултантната сила от натягане на проводниците;
2. срещу резултантната сила от натягане на проводниците.

 

Чл. 556. За монтажен режим оразмеряването на ВЛ по механични показатели се извършва за изчислителни съчетания на климатичните условия: температура - 10°С, налягане на вятъра 62,5 Ра на височина до 15 m от земята, без лед.

 

Чл. 557. При изчисляване на проводниците, мълниезащитните въжета и стълбовете направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо трасето на линията.

 

Чл. 558. (1) Изчислителната сила F на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета за всеки изчислителен режим се определя по формулата:
F = a Кl Сx Q A (N),
където a е коефициентът, отчитащ неравномерността на вятъра, който се приема:
1 - при скорост на вятъра до 21 m/s;
0,85 - при скорост на вятъра 25 m/s;
0,75 - при скорост на вятъра 30 m/s;
0,70 - при скорост на вятъра над 30 m/s.
Междинните стойности на a се получават чрез интерполация.
Кl - коефициентът, отчитащ дължината на ветровото междустълбие, който се приема:
1,20 - при дължина на ветровото междустълбие до 50 m;
1,10 - при дължина на ветровото междустълбие 100 m;
1,05 - при дължина на ветровото междустълбие 150 m;
1,00 - при дължина на ветровото междустълбие 250 m и повече.
Междинните стойности на Кl се получават чрез интерполация.
Сx - коефициентът, отчитащ челното съпротивление, който се приема:
1,10 - за проводници и въжета с диаметър 20 mm и по-голям;
1,20 - за проводници и въжета с диаметър под 20 mm и за всички проводници и въжета, покрити с лед.
Q - изчислителното налягане на вятъра:
V - скоростта на вятъра за приведената височина на центъра на тежестта на проводниците, m/s;
Е - коефициентът, отчитащ начина на измерване на скоростта на вятъра, който се приема:
Е = 0,75 + 5/v, когато данните за скоростта на вятъра са получени от измервания с флюгери;
Е = 1, когато данните за скоростта на вятъра са получени от измервания с малоинерционни анемометри;
b се определя в зависимост от надморската височина на трасето по табл. 33;

 

Таблица 33

 

Надморска височина, m0500100015002000
Коефициент - b1,631,741,851,972,10

 

A - площта на диаметралното сечение по дължина на проводниците в режим без лед или на заледените проводници в режим с лед, m2.
(2) Допуска се изчислителната сила F от ал. 1 да се определя и по методиката в публикация 826 на Международната електротехническа комисия (IEC).

 

Раздел IV.
Проводници и мълниезащитни въжета

Чл. 559. (1) Въздушните линии се изпълняват с един или с няколко проводника на фаза (снопов проводник).
(2) Диаметърът на проводниците, сечението и броят им на фаза, както и разстоянието между отделните проводници в сноповия проводник се определят на основата на технико-икономически сравнения.

 

Чл. 560. (1) Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ по условието за механична якост се избират многожични и в зависимост от материала със сечение най-малко:
1. мед (М) - 16 mm2;
2. алуминий (А) и алуминиеви сплави (СА) - 35 mm2;
3. стоманено-алуминиеви (АС), стоманено-алуминиеви сплави (АСС) и стоманени (С) - 25 mm2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Най-малките сечения на проводниците при пресичане на съоръжения се определят по указанията в чл. 648, 665, 670 и 685.

 

Чл. 561. (1) За намаляване на загубите от ефекта "корона" при надморска височина на трасето до 1000 m ВЛ се проектират:
1. с един проводник на фаза, с диаметър най-малко 11,3 mm за напрежение 110 kV и 21,6 mm - за 220 kV;
2. със снопови проводници - за 400 и 750 kV.
(2) При надморска височина над 1000 m сеченията на проводниците се избират на основата на технико-икономическа обосновка.
(3) Допуска се напрегнатост на електрическото поле на повърхността на проводниците най-много 28 kV/сm. По-големи стойности се допускат само след специални изследвания.

 

Чл. 562. При избора на проводниците за ВЛ освен загубите от ефекта "корона" се вземат под внимание и високочестотните смущения в съобщителните линии и радио-телевизионните предавания.

 

Чл. 563. Материалът и сечението на мълниезащитното въже се избират в зависимост от:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) изискването за мълниезащита съгласно чл. 594 - 598;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) указаните разстояния между проводниците и мълниезащитното въже в междустълбието съгласно чл. 578 и 579;
3. използването на мълниезащитните въжета за пренос на информация;
4. нивото на потенциала на стълбовете при къси съединения в зависимост от нормите за допирни и крачни напрежения;
5. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) термична устойчивост на мълниезащитното въже съгласно чл. 564.

 

Чл. 564. (1) Термичната устойчивост на избраното по механична якост мълниезащитно въже се проверява при еднофазно късо съединение на всеки от стълбовете на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо. На участъци с изолирано окачване на въжето проверка не се прави.
(2) Изчислителният ток на еднофазно късо съединение (Ikc) при термично оразмеряване на мълниезащитните въжета се приема с прогнозната му стойност за 10 години.
(3) Времето на термичното въздействие на тока на късо съединение (tкс) се приема равно на времето за изключване на късото съединение при действие на основната релейна защита с отчитане на наличието на АПВ.
(4) Допуска се на не повече от 3 стълба на всяка ВЛ отношението на отделената топлина в мълниезащитното въже при еднофазно късо съединение към допустимата й стойност, гарантирана от производителя (I2kc tkc /I2д.1сек), да е по-голямо от единица.

 

Чл. 565. Проводниците и мълниезащитните въжета се оразмеряват с физико-механичните им характеристики, определени от производителя, експериментални изследвания или осреднените физико-механични характеристики, посочени в табл. 34.
Таблица 34
Физико-механични характеристики на проводниците и мълниезащитните въжета
Тип и сечение на проводниците и въжетата
Специфичен товар от собствена маса (g1).10-3, N/m.mm2
Модул на линейна деформация Е.103, МРа
Температурен коефициент на линейно разширение α.10-6, 1/°С
Напрежение на скъсване на цялото сечение, σр, МРа
Медни
90
130
17
380
Алуминиеви
27
63
23
150 или 160*
Стоманени едножични
78
200
12
550
Стоманени многожични
80
200
12
650 или 700**
Стоманени въжета
80
200
12
1200***
Стоманоалуминиеви:
АС-10
32
76,5
20,1
240
АС-16 ÷ 95
34,7
82,5
19,2
250
АС-120 и повече
35,6
84,5
18,9
290
АСО - всички сечения
33,9
78,5
19,8
270
АСУ - всички сечения
37,3
89
18,3
310
Алуминиеви сплави
27,5
58
23
305
Стомано-алуминиеви сплави:
АСС - всички сечения
40
77
18,9
550
АССО - всички сечения
35
69
19,3
450
АССУ - всички сечения
45
81
17,9
630
Мълниезащитни въжета с вградени оптични влакна тип ОPGWФизико-механични характеристики по данни на производителя
* 150 МРа при диаметър на жичките над 2,5 mm и 160 МРа при диаметър на жичките до 2,5 mm.
** 650 МРа при диаметър на жичките над 1,8 mm и 700 МРа при диаметър на жичките до 1,8 mm.
*** Точната стойност се приема от сертификата.

 

Чл. 566. (1) По механични показатели проводниците и мълниезащитните въжета се оразмеряват за изчислителните съчетания:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) максимално натоварване - съгласно чл. 553, т. 6;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) минимална температура - съгласно чл. 553, т. 3;
3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) средногодишна температура - съгласно чл. 553, т. 4.
(2) Най-големите допустими напрежения в проводниците и мълниезащитните въжета по условията на ал. 1 се изчисляват с посочените в табл. 35 процентни стойности от напрежението на скъсване на цялото сечение (табл. 34).

 

Чл. 567. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Не се разрешава надвишение на действителните изчислителни напрежения в по-високата точка на окачване от посочените в чл. 566 с повече от:
1. за проводници от стоманено-алуминиеви и стоманено-алуминиеви сплави и за мълниезащитни въжета - 10%;
2. за проводници от стомана, алуминий и алуминиеви сплави и за всички видове проводници и мълниезащитни въжета за ВЛ с напрежение 750 kV - 5%.

 

Чл. 568. При окачване на проводниците и въжетата на ролки или ролкови носещи клеми се отчитат допълнителните напрежения от прегъването им в тези елементи.

 

Чл. 569. (1) В местата, където от продължителен опит е установено, че проводниците са подложени на корозия (морски крайбрежия, химически предприятия и др.) и при доказана целесъобразност, се използват медни или специални стомано-алуминиеви проводници и мълниезащитни въжета, защитени от корозия.
(2) При липса на експлоатационни данни ширината на застрашената от корозия ивица се приема 5 km за крайбрежията и 1,5 km за химическите предприятия и други причинители на корозия.
Таблица 35
Най-големи допустими напрежения в проводниците и мълниезащитните въжета от напрежението на скъсване на цялото сечение
Тип и сечение на проводниците и мълниезащитните въжета
Най-голямо допустимо напрежение, %
при максимално натоварване
при минимална температура
при средногодишна температура
Алуминиеви: до 35 mm2
от 50 mm2 до 95 mm2
35
35
30
над 95 mm2
40
40
30
Стоманени за всички сечения
45
45
30
Медни за всички сечения
50*
50
35
Стомано-алуминиеви:
до 25 mm2
от 35 mm2 до 95 mm2
45
45
30
над 95 mm2
35
35
30
АСУС - 95/141
40
40
30
АСУС - 95/141 и 70/72
45*
45
40
45
45
40
30
30
30

 

* При дебелина на стената на леда над 20 mm се допуска увеличаване на най-голямото допустимо напрежение за стоманени въжета със сечение над 95 mm2 и на проводници от стоманоалуминий и стоманено-алуминиеви сплави със сечение над 120 mm2 - до 60% от напрежението на скъсване на цялото сечение.

 

Чл. 570. (1) Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ се защитават от вибрации независимо от начина на окачването в случаите:
1. при един проводник на фаза:
а) за проводници от алуминий, алуминиеви сплави, стоманоалуминий и стоманеноалуминиеви сплави със сечение до: 95 mm2 и междустълбия с дължина над 80 m; 120 ¸ 240 mm2 и междустълбия с дължина над 100 m; 300 mm2 и по-голямо и междустълбия с дължина над 120 m;
б) за стоманени проводници и мълниезащитни въжета - за всички сечения при междустълбия с дължина над 120 m;
в) когато ВЛ преминава в равнинна или слабопресечена местност и механичното напрежение в проводниците и мълниезащитните въжета при средногодишна температура превишава стойностите: 35 МРа - за алуминиеви проводници и проводници от алуминиева сплав (студенообработена); 40 МРа - за стоманеноалуминиеви проводници и проводници от алуминиева сплав (топлообработена); 180 МРа - за стоманени проводници и мълниезащитни въжета;
г) когато трасетата на ВЛ преминават през силно пресечени терени в застроени местности или в горски масиви, посочените минимални дължини на междустълбията по букви "а" и "б" или механичното напрежение по буква "в" може да се увеличат с 20%;
2. при два проводника на фаза (снопови проводници):
а) за всички междустълбия с дължина над 150 m в равнинни или слабо пресечени местности, ако механичното напрежение в проводниците при средногодишна температура превишава стойностите 40 МРа - за алуминиеви проводници и проводници от алуминиева сплав (студенообработена); 45 МРа - за стоманеноалуминиеви проводници и проводници от алуминиева сплав (топлообработена);
б) когато трасетата на ВЛ преминават през силно пресечени терени в застроени местности или в горски масиви, стойностите, посочени в буква "а", за дължина на междустълбието или за механичното напрежение може да се увеличат с 10%;
3. при междустълбия с дължина над 500 m независимо от броя на проводниците на фаза и от стойността на механичното напрежение в проводниците и мълниезащитните въжета при средногодишната температура.
(2) Защита от вибрации не се изисква в случаите:
1. когато ВЛ преминават през естествено защитени от напречните ветрове места, гори с дървета, по-високи от проводниците и въжетата, долини и др.;
2. при три и повече проводника на фаза с групови разпънки (състоящи се от няколко броя във всяка точка), ако механичното напрежение в проводниците при средногодишна температура е не по-голямо от 67,5 МРа, изчисленото разстоянието между отделните групи разпънки, съединяващи всички проводници, е не по-голямо от 60 m.

 

Чл. 571. Проводниците на сноповия проводник в междустълбията и в мостовите съединения на опъвателните стълбове се отделят с разпънки.

 

Раздел V.
Разполагане на проводници и мълниезащитни въжета и разстояния между тях

Чл. 572. (1) Начинът на разполагане на проводниците върху стълбове на ВЛ не се ограничава.
(2) Проводниците на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, окачени на различни височини върху стълба, се разместват хоризонтално.

 

Чл. 573. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Разстоянията между проводниците на ВЛ се определят за провеси при габаритно междустълбие съобразно допустимите изолационни разстояния между тях в междустълбията и допустимите сближения между тоководещите части и елементите на стълба по указанията на чл. 574 и 578.
(2) Когато междустълбието е по-голямо от габаритното, се прави допълнителна проверка за разстоянията между проводниците.

 

Чл. 574. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Най-малкото разстояние между хоризонтално разположени на стълб проводници при сближаването им в средата на междустълбието поради асинхронно люлеене и отклоняването им един към друг на ъгъл a/Кал е посочено в табл. 36 към чл. 575 за работното напрежение на ВЛ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Ъгълът на отклонение на проводниците a при максимална скорост на вятъра и температура +15°С се изчислява по формулата:
nueuel-574
където g1 е специфичният товар от собствена маса (табл. 34), N/m.mm2
g4 - специфичният товар от вятър върху незаледен проводник; g4 = p4/s, N/m.mm2
p4 - линейният товар от вятър върху незаледен проводник;

nueuel-574-4

 

F - изчислителната сила на вятъра (по чл. 558), N;
s - цялото напречно сечение на проводника, mm2;
D - външният диаметър на проводника, m;
A - площта на диаметралното сечение по дължина на проводника, m2;
Кал = 8 за съседни проводници с различен начин на окачване - единият с фиксирана, а другият със свободно люлеещи се точки на окачване в равнина, перпендикулярна на оста на ВЛ;
Кал = 16 за съседни проводници с еднакъв начин на окачване - с фиксирани или със свободно люлеещи се точки на окачване.

 

Чл. 575. Най-малките междуфазни разстояния по въздуха между проводниците на ВЛ са посочени в табл. 36. Тези разстояния са валидни и за стълбове, на които се осъществява транспозиция на фазите.
Таблица 36
Най-малки изолационни разстояния по въздуха между фазите на ВЛ с напрежение до 400 kV *
 Изчислителни условияНай-малки разстояние по въздуха, m при номинално напрежение на ВЛ, kV
до 1020110220400
При атмосфернои пренапрежения0,200,331,202,203,40
При комутационни пренапрежения0,170,231,002,003,60
При работно напрежение-0,150,450,951,65

 

* За ВЛ 750 kV виж. табл. 42.

 

Чл. 576. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Най-малките изчислителни разстояния по въздуха от тоководещи части до заземени елементи на стълб за съчетанията от климатични условия по чл. 555 са посочени в табл. 37.
Таблица 37
Най-малки разстояния по въздуха от тоководещи до заземени части на ВЛ с напрежение до 400 kV*
Изчислителни условия
Най-малки разстояния по въздуха, m при номинално напрежение на ВЛ, kV
до 10
20
110
220
400
При атмосферни пренапрежения:
- за стоящи изолатори
0,15
0,25
-
-
-
- за висящи изолатори
0,20
0,35
1,00
1,80
2,95
При комутационни пренапрежения
0,10
0,15
0,85
1,60
2,50
При работно напрежение
-
0,07
0,25
0,55
0,95
При качване на стълба**
-
-
1,50
2,50
4,00
* За ВЛ 750 kV виж табл. 42.
** За случаите на използване на съществуващи стълбове, за които това изискване не е изпълнено, качването на стълба под напрежение се разрешава при спазване на специална инструкция.

 

Чл. 577. (1) Най-малките разстояния между проводниците на стълба са посочени в табл. 38. Те не се отнасят за ВЛ, в които при преустройство се запазват съществуващи стълбове.
(2) Вертикалните разстояния между проводниците в междустълбието при дебелина на ледената обвивка над 10 mm са не по-малки от посочените в табл. 36 за работното напрежение.
(3) Вертикалните разстояния се определят при следния изчислителен режим:
1. без вятър;
2. горният проводник (мълниезащитното въже) е покрит с лед;
3. долният съседен проводник е покрит с лед във всички междустълбия освен в разглежданото междустълбие, в което върху проводника е останал 60% лед, като напрежението на опън се приема 90% от напрежението при пълно натоварване с лед, без отчитане намалението на провеса, вследствие на преместването на изолаторните вериги.
(4) Проверката по ал. 3 не се изисква, когато хоризонталното разместване между проводниците на стълба е по-голямо от:
1. за ВЛ с напрежение 110 kV - 2,4 m;
2. за ВЛ с напрежение 220 kV - 4 m;
3. за ВЛ 400 kV с напрежение - 7 m.

 

Таблица 38
Най-малки разстояния между проводниците и между проводниците и мълниезащитните въжета на стълбове
Напрежение на ВЛ, kV
Хоризонтални разстояния при дебелина на ледената обвивка до 20 mm, m
Вертикални разстояния, m
20
0,2
-
110
1,0
3,0
220
2,0
5,0
400
3,5
6,5
750
4,0
9,0
Чл. 578. (1) Разстоянието между мълниезащитното въже и най-близкия фазов проводник в средата на междустълбието отговаря на изискванията:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) вертикалното разстояние, определено съгласно чл. 577, е не по-малко от посоченото в табл. 37 при съответното работно напрежение;
2. вертикалното разстояние при температура 15°С, без вятър, с оглед осигуряване на достатъчно изолационно разстояние при атмосферни пренапрежения за междустълбия от 200 m до 1000 m, е не по-малко от изчисленото по формулата:
h = 1 + 0,015 l (m),
където l е дължината на междустълбието, m.
(2) За осигуряване на избрания мълниезащитен ъгъл в средата на междустълбието провесът на мълниезащитното въже при температура 15°С без вятър е не по-голям от провеса на фазовите проводници.

 

Чл. 579. Указаните в табл. 36 и 37 най-малки изолационни разстояния при работно напрежение се спазват в средата на междустълбието и в условия на "игра" на проводниците и мълниезащитните въжета. Разстоянията между фазовите проводници или между мълниезащитното въже и най-близкия фазов проводник се определят по модел в специална инструкция.

 

Чл. 580. (1) Най-малките разстояния между проводниците на стълба за ВЛ до 20 kV се определят от формулите:
1. за проводници, разположени произволно един над друг:
nueuel-580-1
2. за проводници, разположени в равностранен или равнобедрен триъгълник:
nueuel-580-2
3. за проводници, разположени хоризонтално:
nueuel-580-3
(2) Във формулите по ал. 1: разстоянието d се определя между точките на окачването на проводниците, m; f е провесът на проводника при температура +15°С, без вятър, m; U е номиналното напрежение на ВЛ, kV; l е дължината на носещата изолаторната верига, m (при стоящи изолатори и опъвателни изолаторни вериги се приема l = 0).

 

Чл. 581. На ВЛ с две и повече тройки проводници на обща стълбовна линия разстоянието между най-близките проводници от различните тройки на стълба е най-малко:
1. с напрежение до 20 kV с носещи и висящи изолатори - 1,5 m;
2. с напрежение 110 kV - 4 m;
3. с напрежение 220 kV - 6 m;
4. с напрежение 400 kV - 7 m.

 

Чл. 582. (1) Проводниците на ВЛ с различни номинални напрежения се разполагат произволно на общи стълбове в случаите:
1. за всички ВЛ с номинално напрежение над 1000 V;
2. за ВЛ до 20 kV включително и ВЛ с номинално напрежение до 1000 V, ако последните са оразмерени за изчислителните условия на ВЛ с по-високото напрежение.
(2) Фазовите проводници на по-високото напрежение се разполагат над тези с по-ниско напрежение или от различни страни на стълба.
(3) Разстоянията между проводниците с различни напрежения се приемат в съответствие с изискванията за ВЛ с по-високото номинално напрежение.
(4) Потенциалът на неутралата в мрежи с напрежение от 0,4 до 20 kV с изолирана неутрала, които имат участъци с общо окачване с ВЛ за по-високо номинално напрежение, не трябва да надвишава 15% от фазовото напрежение на мрежата с по-ниско напрежение.
(5) В мрежи с ефективно заземена неутрала, които имат участъци с общо окачване с ВЛ за по-високо номинално напрежение, няма специални изисквания по отношение на индуктираното напрежение.

 

Раздел VI.
Изолация

Чл. 583. Най-малките електрически напрежения, които трябва да издържат изолаторните вериги на ВЛ, разположени на надморска височина до 1000 m, са посочени в табл. 39.

 

Таблица 39
Най-малки напрежения, които се издържат от изолаторите (изолаторните вериги) на ВЛ
Режим на неутралата
Номинално напрежение на ВЛ, kV
Издържано напрежение напрежение, kV
импулсно напрежение със стандартна вълна
напрежение с промишлена честота под дъжд
комутационно напрежение
фаза земя
междуфазно
Изолирана или неефективно заземена неутрала
3 
6 
10 
20
40 
60 
75 
125
10 
20 
28 
50
- 
- 
- 
-
- 
- 
- 
-

Ефективно заземена неутрала
110 
220 
400
550 
950 
1425
230 
395 
-
- 
- 
1050
312 
620 
1550

 

Чл. 584. (1) За ВЛ се използват порцеланови, стъклени, композитни и изолатори от други материали.
(2) Препоръчителният брой на някои типове изолатори за носещи вериги е посочен в табл. 40. При използването на други типове изолатори броят им се определя по данни на производителя.
(3) Броят на изолаторните елементи във верига за 750 kV се определя от условието за работно напрежение. За районите с интензивна селскостопанска дейност най-малката дължина на специфичния път на пропълзяване за веригата е 1,6 cm/kV.

 

 

Таблица 40
Препоръчителен брой на някои типове изолатори в носещите вериги на ВЛ с метални и стоманобетонни стълбове
Тип на изолаторите
Брой на изолаторите при номинално напрежение на ВЛ, kV
до 10
20
110
220
400
750
ИВ-30
1
2
-
-
-
-
ИВ-60
1
2
7
-
-
-
ИВ-80
1
2
7
-
-
-
ПС-70 (60)
1
2
8
-
-
-
ПС-120 (110)
1
2
7
13
21
-
ПС-160
-
-
7
12
19
41
ПС-210
-
-
-
11
18
-

 

Чл. 585. (1) При комплектуването на носещи и опъвателни изолаторни вериги с изолаторите, посочени в табл. 40, се приема:
1. броят на изолаторните елементи в опъвателните вериги да е равен на броя на носещите вериги, като се добавят:
а) за ВЛ с напрежение до 20 kV, изпълнени с изолаторни елементи ИВ-30 - един елемент;
б) за ВЛ с напрежение 110 kV - един елемент; за 220 kV - два елемента; за 400 kV - три елемента;
в) за ВЛ с напрежение 750 kV броят на изолаторните елементи в опъвателните вериги да е равен на броя на носещите;
2. за ВЛ с напрежение 750 kV, с две и повече вериги на фаза, към изолаторните елементи се добавят два елемента за всяка верига на носещите и четири елемента на опъвателните вериги;
3. на преходните стълбове на ВЛ с височина над 40 m броят на изолаторните елементи в носещите вериги се увеличава в сравнение с приетите за останалите стълбове с един елемент на всеки 10 m от височината на стълба над 40 m.
(2) За ВЛ, разположени на надморска височина от 1000 до 2500 m, броят на изолаторните елементи във веригите се увеличава с един изолатор в сравнение с определените по ал. 1.
(3) Броят и типът на изолаторните елементи за ВЛ, преминаващи през райони, където изолацията е подложена на замърсяване (близо до промишлени предприятия, морски крайбрежия и др.), се избира според конкретните местни условия по Инструкцията за проектиране и експлоатация на външната изолация на въздушните електропроводи и откритите електрически уредби за променливо напрежение от 6 до 400 kV в замърсени райони.

 

Чл. 586. Коефициентът на сигурност за механична якост на изолаторите се приема най-малко:
1. за стоящи изолатори (отношението на разрушаващата сила към действащата сила):
а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2;
б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 3,5;
2. за висящи изолатори (отношението на гарантираната електромеханична сила към действащата сила):
а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,7;
б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 5;
в) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) по чл. чл. 554, 611, 612, 613 аварийни режими за ВЛ до 220 kV - 1,8, а за ВЛ 400 kV - 2.

 

Чл. 587. Верига, съставена от два и повече клона, при възможност се окачва към стълба поотделно за всеки клон.

 

Раздел VII.
Арматура

Чл. 588. (1) Проводниците се окачват към изолаторните вериги с помощта на носещи или опъвателни клеми.
(2) За опъвателни клеми се използват видовете:
1. за ВЛ с напрежение 220 kV и по-високо - пресови и спирални; допускат се конусни, клинови и други клеми;
2. за ВЛ с напрежение 110 kV - пресови и спирални; допускат се клинови, конусни, болтови клеми за сечение до 185 mm2 и др.
(3) Проводниците се закрепват към стоящите изолатори посредством превръзки или чрез специални клеми.

 

Чл. 589. За носещи клеми се използват глухи клеми. По изключение се допускат клеми с ограничена якост и откачващи се. При големи преходи се използва свободно окачване на проводниците и мълниезащитните въжета на ролкови клеми или на специални клеми.

 

Чл. 590. (1) За различните фази на един и същи стълб, а също и за една и съща фаза, но на различни стълбове, се използват носещи клеми от различен тип (глухи, с ограничена якост и откачващи се).
(2) Не се допуска използването на откачващи се клеми при дебелина на ледената обвивка 20 mm и по-голяма и в участъци от ВЛ, където е възможно погрешно заработване на клемите (при значителна денивелация на съседните стълбове и др.), а също и на труднодостъпни за ремонт места (блата, езера и др.).

 

Чл. 591. (1) Мълниезащитните въжета се закрепват към носещите стълбове с глухи носещи клеми, а на опъвателните стълбове - с опъвателни клеми.
(2) Мълниезащитните въжета с оптични влакна се закрепват със спирална арматура или друга, указана от производителя.

 

Чл. 592. (1) Проводниците се съединяват със специални клеми, при което във всяко междустълбие се допуска не повече от едно съединение на всеки проводник или мълниезащитно въже.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Изключенията от ал. 1 са посочени в чл. 628, 633, 642, 648, 665, 670 и 676.
(3) Силата на скъсване на съединяващи и опъвателни клеми се избира най-малко 90% от силата на скъсване на проводника или мълниезащитното въже.
(4) Най-малкото разстояние от съединителна клема до носеща глуха клема е 5 m, а до самооткачваща се носеща или клема с ограничена якост - 25 m.
(5) За осигуряване на добра електрическа връзка проводниците се съединяват чрез пресоване, термична заварка и др.

 

Чл. 593. Коефициентът на сигурност за механична якост (отношението на разрушаващата им сила към действащата изчислителна сила) е най-малко:
1. за арматура:
а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,5;
б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 4,0;
в) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) по чл. 554, 611, 612, 613 аварийни режими - 1,7;
2. за пръти и куки:
а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,0;
б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 4,0;
в) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) по чл. 554, 611, 612, 613 аварийни режими - 1,3.

 

Раздел VIII.
Защита от пренапрежения. Заземяване

Чл. 594. (1) За ВЛ с напрежение от 110 до 400 kV с метални и/или стоманобетонни стълбове се предвижда защита от преки попадения на мълнии с мълниезащитно въже по цялата им дължина.
(2) Защитата за ВЛ с напрежение 750 kV се изпълнява с две мълниезащитни въжета по цялата дължина на линията.
(3) Допуска се изпълнение на ВЛ с напрежение 110 kV без мълниезащитно въже:
1. за райони със слаба атмосферна електрическа дейност - при средна годишна продължителност под 40 часа годишно;
2. за участъци от ВЛ с високо специфично съпротивление на почвата (r>1000 Wm);
3. за участъци от трасето, проектирани за изчислителна дебелина на ледената обвивка над 20 mm.

 

Чл. 595. (1) Мълниезащитно въже на ВЛ с напрежение до 20 kV не се монтира по цялата дължина на линията.
(2) Мълниезащитно въже на ВЛ с напрежение до 20 kV се монтира само в участъци, за които чрез наблюдения или от експлоатационния опит е доказана интензивна атмосферна електрическа дейност (над 50 часа годишно).

 

Чл. 596. (1) Мълниезащитното въже на ВЛ с напрежение до 220 kV се заземява на всеки стълб.
(2) В участъка на ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо извън подходите към подстанциите мълниезащитните въжета се изпълняват чрез:
1. изолирано окачване от стълбовете и паралелно монтиране на искров отвод с междуелектродно разстояние 40 mm;
2. галванично отделяне от въжетата на съседните опъвателни полета, като при дължина на опъвателното поле до 10 km мълниезащитните въжета се заземяват еднократно в средата на полето;
3. заземяване при по-дълги опъвателни полета така, че максималното индуктирано напрежение във въжето при к.с. по ВЛ не предизвиква пробиви в искровите отводи.
(3) Когато мълниезащитните въжета са окачени на няколко изолатора (например при схеми за топене на леда или при използване на въжетата за съобщителни връзки), искровите отводи се координират с изолационното ниво на веригата, на която е окачено въжето.
(4) При мълниезащитните въжета с оптични влакна (OPGW) заземяването се извършва на всеки стълб, ако се изисква от производителя.
(5) Подходите на ВЛ към подстанциите се защитават с мълниезащитно въже, заземено на всеки стълб на разстояние най-малко:
1. за ВЛ с напрежение 110 kV и 220 kV - 2 km;
2. за ВЛ с напрежение 400 kV - 4 km;
3. за ВЛ с напрежение 750 kV - 5 km.
(6) Когато мълниезащитните въжета на ВЛ с напрежение 220 и 400 kV не се използват за топене на леда по тях, отнемане на мощност или като съобщителни връзки, те не се заземяват в подходите към подстанциите.
(7) Преходните съпротивления за променливо напрежение 50 Hz на заземителите на стълбовете в подходите към подстанциите, измерени в сухо време, не трябва да надвишават 20 W за специфично съпротивление на почвата 500 ¸ 1000 W.m, а за други специфични съпротивления - посочените в табл. 41.

 

Чл. 597. (1) При изпълнение на мълниезащита на ВЛ с мълниезащитни въжета се избира защитен ъгъл не по-голям от:
1. за ВЛ, защитени с едно мълниезащитно въже - 30°;
2. за ВЛ с хоризонтално разположение на проводниците, защитени с две мълниезащитни въжета спрямо външните проводници - 20°, а при дебелина на ледената обвивка 15 mm и по-голяма - 30°;
3. за портални стоманобетонни стълбове спрямо външните проводници независимо от изчислителната дебелина на ледената обвивка - 30°.
(2) За ВЛ с две мълниезащитни въжета разстоянието между тях е не по-голямо от петкратното вертикално разстояние между мълниезащитните въжета и най-високо окачения фазов проводник.

 

Чл. 598. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Допълнителните изисквания към мълниезащитата на ВЛ в местата, където пресичат различни съоръжения, са посочени в чл. 644, 650, 653.

 

Чл. 599. Заземявания на стълбовете на ВЛ се изпълняват на:
1. стълбовете, защитени с мълниезащитно въже, или на стълбовете с мълниезащитни устройства;
2. металните и стоманобетонните стълбове на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо;
3. металните стълбове на ВЛ с напрежение до 20 kV;
4. стоманобетонните стълбове на ВЛ с напрежение до 20 kV в населени места.

 

Чл. 600. Допустимите преходни съпротивления на заземителите, измерени за честота на тока 50 Hz през лятото в сухо време, са посочени в табл. 41.

 

Таблица 41
Допустимо преходно съпротивление на заземителите на ВЛ
Специфично съпротивление (ρ)на почвата, Ωm
Преходно съпротивление на заземителите, Ω
до 100
до 10
от 100 до 500
до 15
от 500 до 1000
до 20
от 1000 до 5000
до 30
над 5000
6.10-3 ρ

Чл. 601. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) В местности с глинести, песъчливо-глинести, песъчливи и други почви със специфично съпротивление до 300 W.m и несъдържащи химически агресивни води, арматурите на стоманобетонните фундаменти се използват като естествени заземители без или в съчетание с изкуствени заземители (чл. 602).

(2) В почви със специфично съпротивление над 300 W.m стоманобетонните фундаменти не се използват като естествени заземители, а посочените в табл. 41 стойности на преходното съпротивление се осигуряват само чрез изкуствени заземители.

 

Чл. 602. (1) Стоманобетонните фундаменти на стълбовете се използват като естествени заземители само в случаите:
1. фундаментите са без асфалтова замазка;
2. има галванична връзка между закрепващите елементи и арматурата на фундамента.
(2) Преходното съпротивление на стоманобетонните фундаменти се измерва не по-рано от два месеца след поставянето им в почвата.

 

Чл. 603. (1) Допуска се използването като заземяващи проводници при стоманобетонните стълбове на всички елементи на надлъжната бетонна арматура, ако имат галванична връзка помежду си. При къси съединения прегряването на прътовете на арматурата, използвани за заземяващи проводници, не трябва да надвишава +60°С.
(2) Когато обтяжките на стоманобетонните стълбове се използват като допълнителни (към арматурата) заземяващи проводници, свободният край на обтяжката се присъединява към работната й част чрез специална клема.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При използване на дървени стълбове в съответствие с чл. 536, ал. 2 сечението на заземяващите проводници е най-малко 35 mm2, а диаметърът на едножичните заземяващи проводници най-малко 10 mm. Заземяващите проводници се свързват чрез болтови съединения или заваряване.
(4) Допуска се използването на конструкцията на метални стълбове като заземяващ проводник. При токове на земно съединение над 15 kA мълниезащитното въже се свързва с металната конструкция на стълба чрез подходящ гъвкав проводник, оразмерен за тока на земно съединение.

 

Чл. 604. Заземителите на стълбовете се полагат на дълбочина най-малко 0,5 m под земната повърхност, а в орна почва - 1 m. В скална почва се допуска полагане на лъчеви заземители непосредствено под културния слой (над скалната основа), ако дебелината на този слой е над 0,1 m. При по-малка дебелина на културния слой или при липса на такъв лъчевите заземители се полагат на повърхността и се заливат с циментов разтвор.

 

Чл. 605. (1) За ВЛ с напрежение 750 kV изолационните разстояния по въздуха между тоководещите части и елементите на стълба за режимите на работно напрежение, безопасна работа на стълба под напрежение и комутационни пренапрежения с кратност до 2,1 се избират съгласно посочените в табл. 42.
(2) В режим на комутационни пренапрежения с кратност над 2,1 изолационните разстояния се изчисляват, а в режим на атмосферни пренапрежения не се нормират поради високата импулсна якост на изолацията на ВЛ.
(3) Светлото разстояние между фазовите проводници, наложено от пресичане между фазите при транспозиция, отклонения на проводниците и при преминаване от едно разположение на проводниците в друго е най-малко 7 m.

 

 

Таблица 42
Най-малки изолационни разстояния по въздуха между тоководещи части и елементи на стълб за ВЛ 750 kV
Изолационни разстояния при
Най-малко разстояние при надморска височина, m
до 500
от 500 до 1000
1. Работно напрежение - проводник-стълб или мълниезащитно въже
1,5
1,6
2. Комутационни пренапрежения с кратност до 2,1 
а) проводник-стълб за:
крайна фаза
4,3
4,6
средна фаза
4,4
4,8
мостове
4,5
5,0
б) проводник-обтяжка за всички фази
4,0
4,4
3. Безопасна работа на стълба под напрежение 
а) проводник-колона (стълб) за:
крайна фаза
5,1
5,4
средни фази
5,2
5,6
мостове
5,3
5,8
б) проводник-конзола за:
крайна фаза
4,6
4,9
средна фаза
4,7
5,1

 

Раздел IX.
Стълбове

Чл. 606. (1) За ВЛ се използват стълбове от видовите: носещи, опъвателни, ъглови, крайни и специални (от всички видове). Стълбовете се проектират за една и повече тройки за еднакви или различни напрежения на ВЛ.
(2) Носещите и опъвателните стълбове на ВЛ до 400 kV се изпълняват с твърда или еластична конструкция, а за 750 kV - само с твърда конструкция.
(3) Опъвателните стълбове на ВЛ до 400 kV са с нормална или облекчена конструкция, а за 750 kV - само с нормална конструкция.
(4) За ъглови стълбове на ВЛ до 400 kV се използват стълбове тип опъвателни. Допуска се използването на носещи стълбове, доказано чрез изчисления. Ъгловите стълбове от опъвателен тип са с нормална или облекчена конструкция.
(5) За ъглови стълбове на ВЛ 750 kV се използват опъвателни стълбове с нормална конструкция.

 

Чл. 607. (1) Опъвателните стълбове с нормална или облекчена конструкция се използват при пресичане на ВЛ с различни съоръжения, когато при определени експлоатационни условия с носещи стълбове не се постига необходимата сигурност.
(2) Ъгловите стълбове от опъвателен тип се използват при преминаване на ВЛ през планински и силно пресечени местности, специални климатични райони, а също и за ъгли на ВЛ по-големи от 20°.

 

Чл. 608. (1) За ВЛ със сечение на проводниците до 185 mm2 и окачване с откачващи клеми, а също и при смесено окачване на проводниците (на един и същ стълб) с глухи и откачващи клеми, разстоянието между два стълба от опъвателен тип (опъвателно поле) е до 5 km, а при сечение на проводници над 185 mm2 - до 10 km.
(2) Откачващи клеми се използват във ВЛ по изключение:
1. в съществуващи ВЛ с такива клеми;
2. в новопроектирани със съгласие на собственика на ВЛ.
(3) При окачване на проводниците с глухи клеми, клеми с ограничена якост и на стоящи изолатори дължината на опъвателното поле не се нормира, а се определя в зависимост от конкретните условия по трасето на ВЛ и възможностите за монтаж.

 

Чл. 609. (1) Стълбовете се оразмеряват за работа на ВЛ с натоварване в нормален и авариен режим.
(2) Стълбовете от опъвателен тип се проверяват за разлика в силите на опън от натягането на проводниците и мълниезащитните въжета от двете страни на стълба, равняваща се на 30% от максималната сила на опън на всички проводници и мълниезащитни въжета. За изчислителни климатични условия се приемат температура на въздуха - 5°С, без лед, без вятър.

 

Чл. 610. (1) За нормален режим на работа стълбовете на ВЛ се оразмеряват за условията:
1. проводниците и мълниезащитните въжета не са скъсани, без лед, температура на въздуха - 5°С и максимална скорост на вятъра Vmах;
2. проводниците и мълниезащитните въжета не са скъсани, покрити с лед, температура на въздуха - 5°С, скорост на вятъра минимум 0,5 Vmах (или налягане 0,25 Qmах);
3. опъвателните и ъгловите стълбове от носещ тип се проверяват и на режим при минимална температура - 30°С, без лед, без вятър.
(2) Крайните стълбове се оразмеряват на едностранна сила на опън от всички проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, при температура на въздуха - 5°С и скорост на вятъра най-малко 0,5 Vmах.
(3) Налягането от вятър върху стълба се коригира съобразно с височините на отделните зони с коефициента k за съответната височина, посочен в табл. 43, определен при условията:
1. за приведена височина на зоната до 15 m стойността на k се приема както за височина над терена до 10 m;
2. зоните по височина не са по-големи от 10 m;
3. за приведена височина на всяка зона се приема средата на съответната зона;
4. междинните стойности на k се получават чрез линейна интерполация.
(4) Налягането от вятъра върху стълба се приема в най-неблагоприятната посока - перпендикулярно на оста на ВЛ, под ъгъл 45° спрямо оста на ВЛ или по бисектрисата на ъгъла при ъглови стълбове.
(5) Налягането от вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета при направление под ъгъл 45° спрямо оста на ВЛ се изчислява по формулата:
F 45° = 0,707 F,
където F е налягането от вятъра върху съответния проводник или мълниезащитно въже в посока, перпендикулярна на оста на ВЛ, в Ра.
Таблица 43
Коефициенти за увеличение на налягането от вятър върху стълб съобразно с височините на отделните зони
Височина над терена, m103060100200
Коефициент k1,01,41,82,12,6

 

Чл. 611. (1) При авариен режим на работа на ВЛ носещите стълбове с висящи изолатори (изолаторни вериги) се оразмеряват за условни сили при скъсване на тези проводници и мълниезащитни въжета, от които се получава най-голям огъващ или усукващ момент.
(2) Оразмеряването се извършва за условните натоварвания:
1. хоризонтални сили от:
а) скъсан един проводник или сноп проводници на една фаза (при произволен брой на проводниците върху стълба) - мълниезащитните въжета не са скъсани;
б) скъсано едно мълниезащитно въже - проводниците не са скъсани;
2. вертикални сили действащи върху стълба от проводниците и мълниезащитните въжета, изчислени за:
а) нормални междустълбия - при средногодишна температура, без вятър, без лед;
б) за големи преходи - при температура - 5°С, проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, без вятър;
3. за изчислителни сили при скъсване на проводник, окачен с глуха клема за ВЛ с един проводник на фаза, се приемат условните величини, посочени в табл. 44, като Тmах е най-голямата изчислителна сила на опън на проводника или снопа проводници.
(3) Условната изчислителна сила при скъсване на снопови проводници, окачени с глухи клеми, приложена в мястото на окачване на една фаза, се приема:
1. за ВЛ с напрежение до 220 kV - както за единични проводници с въвеждане на коефициент 0,8 при два проводника на фаза; 0,7 - при три проводника на фаза и 0,6 - при четири проводника на фаза;
2. за ВЛ с напрежение 400 kV - равна на 0,15 Тmах, но най-малко 18 kN;
3. за ВЛ с напрежение 750 kV с четири и повече проводници за фаза:
а) за носещи стълбове с обтяжки 26 kN;
б) за свободно стоящи стълбове - 0,15 Tmах, но най-малко 30 kN;
в) за свободно стоящи стълбове със средна фаза, окачена на опъвателна верига - 0,3 Tmах.
(4) При използване на откачващи клеми, клеми с ограничена якост, окачване на ролки и други средства за ограничаване на надлъжната сила по оста на ВЛ върху носещите стълбове изчислението се провежда с обявените от производителя сили.
(5) Изчислителната сила при скъсано мълниезащитно въже се приема:
1. за единични мълниезащитни въжета - 0,5 Твmах за всички ВЛ (където Твmах е най-голямата изчислителна сила на опън на мълниезащитното въже);
2. за ВЛ 750 kV с две разцепени мълниезащитни въжета - 20 kN.
(6) За еластичните стълбове се допуска определяне на изчислителните сили от скъсване на въжето с отчитане на еластичността на стълба.
(7) Допуска се при изчисленията отчитането на поддържащата роля на нескъсаните проводници и мълниезащитни въжета в режим на средногодишна температура, без лед и вятър, като условните изчислителни сили се приемат както за стоманенорешетъчни свободно стоящи стълбове, и за стълбове от друг материал с обтяжки, а напреженията, възникващи в поддържащите проводници и въжета, не превишават 70% от разрушаващите.
(8) За изчисляване на стълбовете по метода на пределните състояния (с изчислителни натоварвания) се въвежда коефициент на съчетание 0,8 за силите от проводниците и мълниезащитните въжета и натоварването от лед.
(9) За големи преходи при изчисляване на силите от проводниците върху носещи стълбове се приема:
1. сили по оста на ВЛ в авариен режим, когато проводниците и мълниезащитните въжета са окачени на ролки:
а) за един проводник на фаза - 20 kN;
б) за два проводника на фаза - 35 kN;
в) за три и повече проводници на фаза - 50 kN;
2. за ВЛ с една тройка проводници, силите се изчисляват за скъсани проводници на една фаза, а при две тройки проводници - скъсани две фази при здрави мълниезащитни въжета;
3. изчислителната сила от скъсано мълниезащитно въже, окачено на глуха клема, е равна на максималната сила на опън на въжето (Твmах), при здрави проводници.
Таблица 44
Условни изчислителни сили при скъсване на проводник, окачен с глуха клема за ВЛ с един проводник на фаза
При сечение на проводникаСтоманени стълбовеСтоманобетонни стълбовеЕластични стълбове*
над 185 кв.мм0,30 Тmax0,25 Тmax0,15 Тmax
до 185 кв.мм0,50 Тmax0,30 Тmax0,25 Тmax
* Еластичните стълбове са стълбове от нови специални материали, стоманени стълбове и стълбове с обтяжки.

 

Чл. 612. Стълбовете с окачване на проводниците на стоящи изолатори с помощта на превръзки при авариен режим се изчисляват с максимална изчислителна сила на опън от един проводник не по-голяма от 1,5 kN.

 

Чл. 613. (1) Опъвателните, ъгловите, крайните и специалните стълбове в авариен режим се изчисляват при скъсан проводник или мълниезащитно въже, създаващи най-голям огъващ или усукващ момент.
(2) Изчисленията се извършат при условията:
1. скъсан е един проводник от едно междустълбие при произволен брой на проводниците със сечение на тоководещата част 185 mm2 и по-голямо; мълниезащитните въжета не са скъсани;
2. скъсани са два проводника от едно междустълбие, при какъвто и да е брой на проводниците, със сечение на тоководещата част по-малко от 185 mm2; за стълбове облекчена конструкция - един скъсан проводник; мълниезащитните въжета не са скъсани;
3. скъсано е едно мълниезащитно въже, проводниците не са скъсани.
(3) Силите по ал. 2 се определят, както следва:
а) вертикалните - от заледени проводници и мълниезащитни въжета, без вятър;
б) хоризонталните - максималните изчислителни сили на опън на проводниците и мълниезащитните въжета;
в) при снопови проводници се приема скъсване на всички проводници от снопа за една фаза.
(4) При изчисляване на стълбове по метода на пределните състояния (с изчислителни натоварвания) се въвежда коефициент на съчетание 0,9 за силите на проводниците и мълниезащитните въжета и натоварването от лед.

 

Чл. 614. (1) Стълбовете от опъвателен тип се проверяват за монтажните условия:
1. в едно опъвателно поле, независимо от предвидения брой проводници на стълба е монтирана само една тройка фазови проводници; мълниезащитните въжета не са монтирани;
2. в едно опъвателно поле са монтирани мълниезащитните въжета; проводниците не са монтирани;
3. едностранно са монтирани всички проводници и мълниезащитни въжета с условна сила на опън - 2/3Tmах (Tmах е максималната сила на опън на проводниците и мълниезащитните въжета).
(2) Хоризонталните сили от проводниците и мълниезащитните въжета за условията по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват при температура - 10°С и скорост на вятъра 10 m/s.
(3) За удовлетворяване на монтажните условия (изправяне на стълбове, монтаж на проводници и мълниезащитни въжета) при необходимост се предвиждат временни усилвания или се предписват други мерки (употреба на временни обтяжки и др.).

 

Чл. 615. (1) Всички части на стълбовете се проверяват на натоварване, съответстващо на начина на монтаж, приет в проекта, като се вземат под внимание компонентите от силите на теглещото въже и теглото на монтираните проводници или мълниезащитни въжета и изолаторните вериги, а също и допълнителните натоварвания от теглото на монтажните приспособления и монтьора с инструменти.
(2) Приема се, че силите са приложени в мястото на окачване на изолаторната верига.
(3) Изчислителното тегло на монтажните приспособления и това на монтьора с инструменти се приема:
1. за ВЛ с напрежение 400 и 750 kV - 2,5 kN;
2. за ВЛ с напрежение до 220 kV за носещи стълбове с висящи изолатори - 1,5 kN;
3. за ВЛ с напрежение до 220 kV за стълбове от опъвателен тип - 2 kN;
4. за ВЛ със стълбове със стоящи изолатори - 1 kN.
(4) Местата за окачване на монтажната люлка върху конструкцията се определят в проекта и се обозначават на стълба.

 

Чл. 616. (1) При повече от една изолаторна верига на фаза се допуска единично окачване на веригите към конзолата на стълба на ВЛ с напрежение до 400 kV. В този случай коефициентът на сигурност на единичните елементи на окачване (отношението на механичната разрушаваща сила към най-голямата изчислителна сила) при нормален режим е най-малко 3,5.
(2) За ВЛ с напрежение 750 kV и за големи преходи на ВЛ с две и повече опъвателни изолаторни вериги окачването им върху конзолата е най-малко в две точки или разделно.

 

Чл. 617. (1) Конструкциите на стълбовете на ВЛ се изпълняват с възможност за осигуряването на лесно и безопасно изкачване на обслужващия персонал и извършването на ремонтни работи под напрежение.
(2) За изкачване по стоманорешетъчните стълбове се предвиждат:
1. стъпала към един от поясите, когато височината на стълба е до 20 m и разстоянието между диагоналите при поясите е по-голямо от 0,6 m или наклонът на диагоналите е по-голям от 30°;
2. стълба без ограждение до един пояс, която достига до най-горната конзола при височина на стълба от 20 до 50 m;
3. стълба с ограждения и площадки при всяка секция и ограждения на конзолите за стълбове с височина над 50 m.
(3) За достъп до конзолите на стоманобетонов стълб се използват:
1. автовишка, преносима стълба или друго повдигателно устройство; когато мястото на стълба е недостъпно за тези съоръжения, се разрешава монтаж на стационарна стълба до най-долната конзола;
2. съоръжения за изкачване до всички конзоли на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо.
(4) Конструкцията на стълба позволява закрепване на монтажните приспособления и достъп на персонала до възела за окачване на изолаторната верига, проводниците и мълниезащитните въжета.
(5) Диагоналите на стоманорешетъчните стълбове, с изключение на хоризонталните елементи на диафрагмите, се изчисляват на сила от теглото на човек, равна на 1 kN.
(6) Стълбите или стъпалата (скобите), монтирани по стълбовете, започват на височина 3 m от земята и не са под конзолите на стълба, освен ако завършват на 4 m (вертикално разстояние) под най-ниско разположената тоководеща част.

 

Чл. 618. На стоманобетонните стълбове се маркират типът на стълба и проводниците, за които е оразмерен.

 

Чл. 619. (1) Дървените стълбове на ВЛ, използвани по указанието на чл. 537, ал. 2,са от иглолистен импрегниран материал и се монтират на стоманобетонни приставки.
(2) На ВЛ до 20 kV основните елементи на дървените стълбове (колона, приставка, конзола) имат диаметър в горната част най-малко 16 сm, а за спомагателните елементи - 14 сm.
(3) Конусността на дървените трупи при изчисленията е 12 mm на 1 m дължина.

 

Раздел X.
Преминаване на ВЛ през ненаселени местности

Чл. 620. (1) Най-малкото допустимо вертикално разстояние от проводниците на ВЛ до повърхността на земята при нормален режим е посочено в табл. 45.
(2) За ВЛ с напрежение 750 kV вертикалното разстояние, посочено в табл. 45, се изчислява за напрегнатост на електрическото поле на височина 1,8 m от земята не по-голяма от:
1. за ненаселена местност - 11 kV/m;
2. за труднодостъпна местност - 15 kV/m.
(3) Вертикалното разстояние се определя при максимален провес на проводниците, без да се взема под внимание нагряването им от електрическия ток при двата режима - максимална температура на въздуха +40°C или при лед без вятър и температура -5°C.
Таблица 45
Най-малки вертикални разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на земята в ненаселени места
 МестностМинимално разстояние, m, при номинално напрежение на ВЛ, kV
до 110220400750
Ненаселени678виж ал. 2
Труднодостъпна567виж ал. 2
Недостъпна34510

 

Чл. 621. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За осигуряване на безопасност се спазват минимални хоризонтални разстояния до сгради, съоръжения и насаждения, съответстващи на размерите на сервитутните зони, определени съгласно Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

 

Чл. 622. Широчината на просеките е най-малко:
1. в нискостеблени насаждения с височина до 4 m:
а) разстоянието между крайните проводници плюс 6 m (по 3 m от двата крайни проводника);
б) при големи разстояния между крайните проводници - монтажна просека до 10 m;
в) при големи преминавания с единични стълбове - монтажна просека под всяка фаза с широчина до 5 m;
2. в насаждения с височина над 4 m:
а) разстоянието между крайните проводници плюс удвоената средна височина на дърветата за ВЛ с напрежение до 400 kV;
б) от отклонените крайни проводници до короната на дърветата на основния масив при максимално налягане на вятъра за ВЛ 750 kV - 6 m;
в) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) допуска се намаляване на широчината на просеките при съгласуваност между организациите, експлоатиращи ВЛ и горските насаждения, но тя е не по-малка от посочената в чл. 623, ал. 3;
3. при големи дерета, скатове и оврази:
а) за ВЛ с напрежение до 400 kV, ако вертикалното разстояние от върховете на дърветата до проводниците е по-голямо от 5 m - само монтажна просека с широчина, равна на разстоянието между крайните проводници плюс 2 m от всяка страна, но не повече от 10 m;
б) за ВЛ с напрежение до 750 kV - просека, обхващаща хоризонталното разстояние между короната на дърветата и неотклонения краен проводник;
nueuel-622
където H е височината на дървото, а h - височината на проводника над земята при максимален провес;
в) единични много високи дървета в края на просеката се отсичат.

 

Чл. 623. (1) Забранява се трасетата на ВЛ да преминават през защитени територии, освен при изпълнението им с подземни кабели.
(2) Допуска се по изключение преминаването през защитени територии с високи стълбове без направа на просеки след доказана икономическа целесъобразност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) В паркове, зелени зони и други ценни насаждения широчината на просеката може да се намали, като минималните разстояния от проводниците при най-голямото им отклонение до короните на дърветата се определят в съответствие с размерите на сервитутните зони съгласно Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

 

Чл. 624. (1) При преминаване на ВЛ през овощни насаждения с височина на дърветата до 4 m просеки не се правят. За ВЛ 750 kV се осигурява вертикален габарит 19 m при напрегнатост на електрическото поле не по-висока от 11 kV/m на височина 4 m над земята.
(2) При височина на дърветата над 4 m се допуска изсичане и подкастряне на единични дървета за разстилане и регулиране на проводниците.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) След регулацията на проводниците дърветата се подкастрят, като се спазват най-малките вертикални и хоризонтални разстояния до проводника съгласно чл. 623. За намаляване на изсичането и при доказана икономическа изгода се допуска увеличаване на изискваното в чл. 620 най-малко разстояние до земята.

 

Чл. 625. За ВЛ с напрежение 750 kV се въвеждат допълнително изискванията:
1. в полезащитните пояси и насаждения край пътища, жп линии, канали и др. се допуска изсичане на дървета само за сглобяване и изправяне на стълбовете, разстилане и регулиране на проводниците;
2. в териториите по т. 1 дърветата периодично се кастрят за осигуряване на вертикален габарит 8 m над короните на дърветата;
3. когато при пресичане на оврази, дерета и др. вертикалният габарит на проводниците до короните на дърветата е над 10 m, се предвижда просека от 3 ивици по 4 m за разстилане и монтаж на проводника, като по време на експлоатацията на ВЛ в тези просеки се допуска засаждането само на храсти;
4. преминаването на ВЛ по дължина на тесни масиви от дървесни насаждения се забранява;
5. използването на "електропастири" на 60 m от двете страни на ВЛ се забранява;
6. теловете на лозя, овощни градини, хмелници и др., разположени в ивица до 200 m от двете страни на оста на ВЛ, се заземяват, като преходното съпротивление на заземяването не се нормира;
7. в земеделските земи и пасищата, напоявани с дъждовална техника, разстоянието между края на водната струя и проекцията на крайните проводници на ВЛ е по-голямо от 30 m в противен случай напояването чрез дъждуване се забранява.

 

Раздел XI.
Пресичане на водни пространства от въздушни линии

Чл. 626. Ъгълът на пресичане от ВЛ на водни пространства (реки, канали, езера, язовири, заливи и др.) не се ограничава.

 

Чл. 627. (1) Стълбовете, ограничаващи междустълбията за пресичане на плавателни реки, канали, заливи и др., са крайни от опъвателен тип. На ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо и със сечение на проводниците над 120 mm2 се допуска употребата на носещи стълбове, но следващите стълбове са от опъвателен тип.
(2) При ВЛ за две тройки проводници се използват стълбове, оразмерени при авариен режим на два скъсани проводника съгласно раздел IХ.
(3) Проводниците и мълниезащитните въжета се закрепват на носещите стълбове с глухи клеми.

 

Чл. 628. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Минималното сечение на проводниците в междустълбието на пресичането е съгласно чл. 560.
(2) Съединяването на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичане не се допуска. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник, ако проводниците са със сечение над 240 mm2.

 

Чл. 629. (1) Най-малкото разстояние, от най-ниските проводници на ВЛ до повърхността на водата, е посочено в табл. 46.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Нивото на водата и леда се приемат съгласно чл. 535, ал. 3.
(3) Нагряването на проводниците от електрическия ток не се взема под внимание.

 

Таблица 46
Най-малки разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на водата
Наименование
Най-малко разстояние, m, при номинално напрежение на ВЛ, kV
до 110
220
400
750
1. до нивото на най-високите води на плавателни реки, канали и др. при максимален провес;
6,0
7,0
8,0
10,0
2. до нивото на най-високите води на неплавателни реки и др. при температура 15 °С;
3,0
4,0
5,0
10,0
3. до нивото на леда на неплавателни реки, канали и др. при заледени проводници и температура - 5 °С;
6,0
7,0
8,0
2,0
4. до габарита на плавателни съдове при най-високото ниво на водата при максимален провес
2,0
3,0
4,0
5,5
Чл. 630. Местата на пресичане на ВЛ с плавателни реки, канали и др. се означават със сигнални знаци, поставени на бреговете в съответствие с действащите правила и норми.

 

Раздел XII.
Преминаване на ВЛ в населени места

Чл. 631. (1) При преминаване на ВЛ в населени места ъгълът на пресичане с улици и пътища не се ограничава.
(2) При преминаване на ВЛ по улиците се разрешава разполагане на проводниците над пътното платно.
(3) Стълбове, разположени на кръстовища и ъгли на улици, се защитават от транспортните средства по подходящ начин.

 

Чл. 632. (1) Преминаването на ВЛ с напрежение 750 kV през населени места се забранява.
(2) Най-малкото разстояние от оста на ВЛ 750 kV до границата на населените места за утвърденото перспективно развитие за период от 10 години е 250 m.
(3) По изключение се разрешава преминаване на ВЛ за 750 kV в границите на населено място, ако напрегнатостта на полето е не по-голяма от 5 kV/m под проводниците на ВЛ на височина 1,8 m от земята, а на разстояние 60 m от крайните фази до площта за застрояване напрегнатостта е не по-голяма от 1 kV/m.

 

Чл. 633. (1) Проводниците на ВЛ в населени места се окачват към изолаторните вериги с глухи клеми. При използване на стоящи изолатори окачването е двойно.
(2) В междустълбията на пресичане с улици и шосета проводниците и мълниезащитните въжета са без съединения.
При сечение на проводниците 240 mm2 и по-голямо се допуска най-много едно съединение на всеки проводник.

 

Чл. 634. (1) Най-малкото разстояние от проводниците на ВЛ при най-големия им провес (без да се взема под внимание нагряването на проводниците от електрическия ток) до повърхността на земята е посочено в табл. 47.
(2) В местата на пресичане на ВЛ с улици, пешеходни пътеки и др. разстоянието по вертикала от проводниците на ВЛ със сечение по-малко от 185 mm2 до повърхността на земята се проверява при скъсване на проводник в съседно междустълбие при средногодишна температура, без вятър и без вземане под внимание нагряването от електрическия ток. Най-малките стойности за тези разстояния са посочените в табл. 47.
(3) Не се изисква проверка на вертикалните разстояния при скъсване на проводник в съседно междустълбие при преминаване на ВЛ в пределите на специално определени коридори в чертите на града, а също за ВЛ с проводници със сечение 185 mm2 и по-голямо.
Таблица 47 
(Изм., ДВ, бр. 108 от 2007 г.)
Най-малки разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на земята, здания, съоръжения в урбанизирана територия (населени места и селищни образувания)
Условия на работа на ВЛ
Участък, съоръжение
Най-малки разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV
до 20
110
220
400
750
в нормален режимдо повърхността на земята
7
7
8
9
виж 
чл. 632 и 636
до здания или съоръжения
3
4
5
-
при скъсване на проводник в съседно междустълбиедо повърхността на земята
4,5
4,5
5,5
-

 

Чл. 635. При разполагане на стълбове за ВЛ по тротоарните платна се изпълняват разпоредбите в наредбата по чл. 329.

 

Чл. 636. (1) (Отм., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Допуска се преминаването на:
1. ВЛ с напрежение 20 kV над промишлени сгради с негорими покриви;
2. ВЛ с напрежение 110 kV и 220 kV със сечение на проводниците 240 mm2 и по-голямо над сгради с негорими покриви и над външни съоръжения, които не са пожаро- и взривоопасни;
3. ВЛ с напрежение 110 kV със сечение на проводниците 240 mm2 и по-голямо над горими масивни сгради и съоръжения;
4. ВЛ с напрежение 400 kV и 750 kV над производствени сгради и съоръжения в електрическите централи и подстанции.
(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Вертикалните разстояния от най-ниския проводник до покрива на сградите или до съоръженията при най-голям провес (без да се вземе под внимание нагряването на проводника от електрическия ток) са:
1. за изключенията по ал. 2, т. 1 и 2 - според посочените в табл. 47;
2. за изключенията по ал. 2, т. 3 - най-малко 12 m;
3. за изключенията по ал. 2, т. 4 - най-малко 7 m за ВЛ - 400 kV, и 12 m за ВЛ - 750 kV, при условие, че се осигури защита на персонала в сградата от влиянието на електрическото поле.
(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Металните покриви, над които преминават ВЛ, се заземяват. Преходното съпротивление на заземителя е посочено в табл. 41.

 

Чл. 637. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Най-малките хоризонтални разстояния от крайните проводници на ВЛ при най-голямото им отклонение до най-близки части на сгради и съоръжения се определят в съответствие с размерите на сервитутните зони, съгласно Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
1. за ВЛ с напрежение 20 kV - 2 m;
2. за ВЛ с напрежение 110 kV - 4 m;
3. за ВЛ с напрежение 220 kV - 6 m;
4. за ВЛ с напрежение 400 kV - 9 m;
5. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) за ВЛ с напрежение 750 kV - според указанията в чл. 632, ал. 2 и 3.

 

Чл. 638. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Приближаването на ВЛ до здания с взриво- и пожароопасни помещения, а също и до взриво- и пожароопасни съоръжения се изпълнява по указанията на чл. 695.

 

Раздел XIII.
Взаимно пресичане и сближаване на ВЛ

Чл. 639. (1) Ъгълът на пресичане между ВЛ не се ограничава.
(2) Мястото на пресичане се избира по-близко до стълба на преминаващата отгоре (пресичащата) ВЛ.
(3) При взаимно пресичане на ВЛ се спазват хоризонтални разстояния най-малко:
1. от стълб на пресичаща ВЛ до максимално отклонения проводник от вятър на преминаваща отдолу (пресичаната) ВЛ - 6 m;
2. от стълб на пресичаща ВЛ 750 kV до неотклонения проводник на пресичана ВЛ - 15 m;
3. от стълб на пресичана ВЛ до проводник на пресичаща ВЛ с напрежение до 400 kV - 5 m (10 m до проекцията на най-близкия неотклонен проводник на пресичаща ВЛ - 750 kV).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Когато разстоянията по ал. 3, т. 3 не са осигурени, се отчитат изискванията на чл. 644, ал. 8 за пресичане на стълб.
(5) В отделни случаи се допуска пресичането на ВЛ да се изпълни на общ стълб.

 

Чл. 640. При взаимно пресичане на ВЛ с напрежение 220, 400 и 750 kV стълбовете на пресичащата ВЛ са от опъвателен тип или се използва опъвателно поле с не повече от два носещи стълба.

 

Чл. 641. Проводниците на ВЛ с по-високо напрежение се разполагат над проводниците на ВЛ с по-ниско напрежение. Изключения се допускат само след съгласуване с експлоатационното предприятие.

 

Чл. 642. Не се допускат съединения на проводници и мълниезащитни въжета на пресичащата ВЛ в междустълбията на пресичането. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник при сечение най-малко 240 mm2.

 

Чл. 643. В междустълбията на пресичане проводниците на пресичащата ВЛ се окачват с глухи клеми. При сечения на проводниците 185 mm2 и по-големи се допускат клеми с ограничена якост или откачващи клеми на съществуващата ВЛ при преминаване под нея на новострояща се ВЛ.

 

Чл. 644. (1) Най-малките вертикални разстояния между най-близките проводници и мълниезащитни въжета на пресичащите се ВЛ при температура на въздуха 15°С без вятър са посочени в табл. 48. За всяко междинно междустълбие съответните разстояния се определят чрез линейна интерполация.
(2) При определяне на разстоянията между проводниците на пресичащите се ВЛ се взима под внимание възможността от поражение от мълнии на двете ВЛ и се приема разстоянието за по-неблагоприятния случай.
(3) Когато пресичащата ВЛ е защитена с мълниезащитно въже, се отчита възможността да бъде поразена само пресичаната ВЛ.
(4) Въздушните линии с напрежение 20 kV и по-ниско се защитават от атмосферни пренапрежения с искрови междини, ако изводът на ВЛ е снабден с АПВ.
(5) Когато най-близкият стълб на пресичащата ВЛ е на разстояние по-малко от 40 m от мястото на пресичане, вентилни отводи и искрови междини се поставят само на по-близкия стълб.
(6) Вентилни отводи и искрови междини не се монтират на:
1. въздушни линии с метални и стоманобетонни стълбове;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) въздушни линии с дървени стълбове, използвани съгласно указаното в чл. 536, ал. 2, при разстояния между проводниците на ВЛ, пресичащи се помежду си, и с ВЛ с по-ниски напрежения не по-малки от: 7 m за ВЛ400 kV,6 m за ВЛ 220 kV, 5 m за ВЛ 110 kV, 4 m при ВЛ 20 kV.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Най-голямото преходно съпротивление на заземителното устройства е посочено в табл. 41 към чл. 600.
(8) Допуска се запазване на стълб от пресичаната ВЛ с напрежение до 110 kV под проводниците на пресичащата ВЛ, ако вертикалното разстояние от проводниците на пресичащата ВЛ до върха на стълба от пресичаната ВЛ се увеличи с 4 m спрямо посоченото в табл. 48.
(9) Най-малкото вертикално разстояние от проводниците при максимален провес на ВЛ 750 kV до върха на стълб на пресичаната ВЛ с напрежение до 220 kV е 12 m.

 

Чл. 645. (1) Най-малките хоризонтални разстояния между успоредни ВЛ са посочени в табл. 49.
(2) За ВЛ с различни напрежения се приемат разстоянията за по-високото напрежение.

 

 

Таблица 48
Най-малки разстояния между проводници или между проводници и мълниезащитни въжета за пресичащи се ВЛ
Дължина на междустълбието на пресичаща ВЛ, m
Най-малко разстояние от мястото на пресичане до най-близкия стълб на ВЛ, m
30
50
70
100
120
150
170
За пресичане на ВЛ 750 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения 
до 200 kV
6,5
6,5
6,5
7,0
-
-
-
300 kV
6,5
6,5
7,0
7,5
8,0
8,5
9,0
450 kV
6,5
7,0
7,5
8,0
8,5
9,0
9,5
500 kV
7,0
7,5
8,0
8,5
9,0
9,5
10,0
За пресичане на ВЛ 400 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения 
до 200 kV
5,0
5,0
5,0
5,5
-
-
-
300 kV
5,0
5,0
5,5
6,0
6,5
7,0
-
450 kV
5,0
5,5
6,0
7,0
7,5
8,0
-
За пресичане на ВЛ 220 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения 
до 200 kV
4,0
4,0
4,0
4,0
-
-
-
300 kV
4,0
4,0
4,0
4,5
5,0
5,5
-
450 kV
4,0
4,0
5,0
6,0
6,5
7,0
-
При пресичане на ВЛ 110 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения 
до 200 kV
3,0
3,0
3,0
4,0
-
-
-
300 kV
3,0
3,0
4,0
4,5
5,0
5,5
-
При пресичане на ВЛ 20 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения 
до 100 kV
2,0
2,0
-
-
-
-
-
150 kV
2,0
2,5
2,5
-
-
-
-

 

Таблица 49
Най-малки хоризонтални разстояния между успоредни ВЛ
Наименование на участъка
Най-малки хоризонтални разстояния между успоредни ВЛ, m, при напрежение на ВЛ, kV
до 20
110
220
400
750
Участък с нестеснено трасе между осите на ВЛ
височина на най-високия стълб*
100
Участъци със стеснено трасе и подходи пред подстанции:
а) между крайни фази при неотклонено положение
2,5
5
7
13
25
б) от отклонен проводник до стълба на съседната ВЛ
2
4
6
9
10

 

* При сближаване на ВЛ 400 kV помежду си и с други ВЛ с по-ниски напрежения се приема височината на по-високия стълб, но не по-малко от 40 m.

 

Раздел XIV.
Пресичане и сближаване на ВЛ със съобщителни и сигнални линии

Чл. 646. (1) Ъгълът на пресичане между ВЛ и въздушните съобщителни и сигнални линии не се ограничава.
(2) Проводниците на ВЛ се разполагат над проводниците на съобщителните и сигналните линии.
(3) Мястото на пресичане се избира възможно най-близкото до стълба на ВЛ при хоризонтално разстояние от стълбовете на ВЛ до проводниците на съобщителната линия най-малко 7 m, а от стълба на съобщителната линия до проводници на ВЛ - 10 m.
(4) Допуска се разполагането на стълбове на съобщителни и сигнални линии под проводниците на пресичаща ВЛ, ако най-малкото вертикално разстояние от проводниците на ВЛ до върха на стълба на съобщителните или сигналните линии е равно на посоченото в табл. 50 при нормален режим, увеличено с 4 m.
(5) Когато проводниците на ВЛ се използват за канали за високочестотна връзка и телемеханика с апарати с изходяща мощност над 10 W, пресичаните съобщителни и сигнални линии, уплътнени с високочестотни системи с честотен диапазон от 30 до 150 kНz, се изпълняват с положен в земята кабел (кабелна вставка) по следния начин:
1. кабелната вставка пресича ВЛ под ъгъл 90°;
2. кабелната вставка завършва на разстояние не по-малко от 100 m двустранно спрямо крайните фази на ВЛ с напрежение до 400 kV.
(6) За ВЛ с напрежение 750 kV се разрешава пресичане на въздушни съобщителни и сигнални линии само ако последните са кабелни. Дължината на кабелната вставка се изчислява в зависимост от смущаващото влияние на ВЛ и краищата на вставката са на хоризонтално разстояние най-малко 200 m спрямо проекцията на най-близките проводници на ВЛ.

 

Чл. 647. (1) Въздушните линии с напрежение 110 kV и по-високо с проводници със сечение 120 mm2 и по-голямо пресичат съобщителни и сигнални линии на носещи стълбове в междустълбието на пресичането.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Въздушните линии с напрежение до 20 kV със сечения не по-малки от посочените в чл. 648 пресичащи съобщителни линии, уплътнени с многоканални апарати или диспечерски линии, се изпълняват на опъвателни стълбове в междустълбието на пресичането. За всички останали съобщителни линии пресичащата ВЛ е на носещи стълбове (ако не са едноколонни дървени стълбове, употребявани съгласно чл. 536, ал. 2).

 

Чл. 648. (1) Най-малкото сечение на проводниците на ВЛ в междустълбието на пресичането за проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана е 50 mm2, а за алуминий и алуминиеви сплави - 70 mm2.
(2) Използването на стоманени проводници, с изключение за мълниезащитни въжета, не се допуска.
(3) Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ, а също и проводниците на съобщителните и сигналните линии се изтеглят без съединения в междустълбията на пресичането. По изключение се допуска за всеки проводник със сечение 240 mm2 и по-голямо на пресичащата ВЛ не повече от едно съединение.

 

Чл. 649. В междустълбие с радиофикационни линии, пресичано от ВЛ с напрежение до 20 kV с носещи изолатори, радиофикационните линии се изпълняват с подземни кабели с пластмасова обвивка. Защита на кабелните кутии в този случай не се изисква.

 

Чл. 650. (1) На дървени стълбове на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичането, се поставят вентилни или искрови отводи, а на стълбовете на пресичаните съобщителни и сигнални линии, ограничаващи междустълбието на пресичането - искрови отводи.
(2) Преходното съпротивлението на заземителите на отводите по ал. 1 е не по-голямо от 25 W.

 

Чл. 651. (1) В междустълбията на пресичане проводниците на ВЛ с висящи изолатори се окачват единично с глухи клеми, а при стоящи изолатори - с двойно окачване (с два изолатора) върху подходящо оразмерени носещи или опъвателни стълбове.
(2) Проводниците на съобщителните и сигналните линии са с двойно окачване.

 

Чл. 652. (1) Най-малкото вертикално разстояние от проводниците на ВЛ до проводниците на пресичаните съобщителни и сигнални линии при нормален и авариен режим на ВЛ е посочено в табл. 50.
(2) За нормален режим по смисъла на този член се приема по-неблагоприятният от изчислителните режими, както следва:
1. максимална температура, без вятър, без вземане под внимание нагряването на проводниците от протичащия през тях електрически ток;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) максимално натоварване с лед, без вятър (чл. 553, т. 2).
(3) За авариен режим се приема скъсан проводник в съседно на пресичащото междустълбие при средногодишна температура без вятър.

 

Таблица 50
Най-малки вертикални разстояния от проводниците на ВЛ до проводниците на съобщителните и сигналните линии
Напрежение на ВЛ, kV
Вертикално разстояние, m
при нормален режим
при авариен режим
при ВЛ с мълниезащитни устройства
при ВЛ без мълниезащитни устройства
20
3
4
1
110
3
5
1
220
4
6
2
400
5
7
3,5

Чл. 653. (1) За пресичане на ВЛ с подземни кабелни съобщителни и сигнални линии се изисква:
1. хоризонтално разстояние от началото на кабелната вставка на съобщителната или сигналната линия до проекцията на най-близкия проводник на пресичащата ВЛ върху хоризонталната равнина - най-малко 10 m, без вземане под внимание отклонението на проводниците на ВЛ от вятъра;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) изчисление на разстоянието по т. 1, когато проводниците на ВЛ се използват като канали за високочестотна връзка в диапазона 30 ¸ 150 kHz с изходяща мощност на апаратите над 10 W за влиянието на ВЛ върху съобщителната или сигналната линия, но не по-малко от посоченото в чл. 646, ал. 5, т. 2 и ал. 6;
3. най-малкото разстояние от съобщителни и сигнални кабели до заземителя на най-близкия стълб на ВЛ, когато стълбът не е заземен, до най-близката част на фундамента е посочено в табл. 51;
4. при осигуряване на разстоянията, посочени в табл. 51, не се изисква защита на кабелите от атмосферни пренапрежения в мястото на пресичане.
(2) Когато съобщителните или сигналните кабели са положени в стоманени тръби или са покрити с профилна стомана и др. подобни с дължина, равна на разстоянието между крайните проводници на ВЛ плюс 10 m от всяка страна на крайните проводници, допуска се посочените разстояния в табл. 51 да се намалят до 5 m.
(3) Когато кабелът на съобщителната линия е защитен чрез екран (от стоманено въже, шина и др.), положен между кабела и заземлението на стълба и заземен в двата края през преходно съпротивление не по-голямо от 15 W, се ползват разпоредбите на ал. 2 за ВЛ с напрежение до 400 kV.
(4) Когато кабелът на съобщителната линия е защитен чрез екран, положен между крайните проводници на ВЛ за 750 kV плюс 15 m извън тях от двете страни, разстоянията между кабела и заземителя или фундамента на най-близкия стълб от ВЛ, посочени в табл. 51, може да се намалят с 5 m.

 

Таблица 51
Наи-малки разстояния от съобщителни и сигнални кабели до заземителя или фундамента на най-близкия стълб на ВЛ
Специфично електрическо съпротивление на почвата, ρΩm
Най-малко разстояние, m, при напрежение на ВЛ, kV
до 20
110, 220, 400
750
до 100
0,83. √ρ
10
15
от 100 до 500
25
25
30
от 500 до 1000
35
35
40
над 1000
0,35.√ρ
50
50
Чл. 654. (1) В участъци на успоредно или под ъгъл сближение на въздушните съобщителни и сигнални линии с трасетата на ВЛ опасното и смущаващото влияние на ВЛ върху съобщителните и сигналните линии се изчислява според Правилника за защита на съобщителните линии от опасно и смущаващо влияние на електропроводните линии и за допустимите минимални сближения. Съобразно получените резултати се предвиждат защитните мерки и мероприятия.
(2) За изчислителен ток при определяне на опасното влияние се приема токът на еднофазно късо съединение на ВЛ според прогнозната му стойност за 10-годишен период от годината на проектиране.
(3) Транспозиция на проводниците не се използва като средство за намаляване на влиянието на ВЛ върху въздушните съобщителни линии.

 

Чл. 655. (1) При къси участъци на сближение, когато опасното и смущаващото влияние на ВЛ върху съобщителните линии е под предписаните стойности, хоризонталното разстояние между проводниците на ВЛ при най-голямото им отклонение от действието на вятъра и проводниците на съобщителните и сигналните линии е най-малко:
1. за ВЛ с напрежение 20 kV - 2 m;
2. за ВЛ с напрежение 110 kV - 4 m;
3. за ВЛ с напрежение 220 kV - 6 m;
4. за ВЛ с напрежение 400 kV - 10 m;
5. за ВЛ с напрежение 750 kV - 30 m.
(2) Стълбовете на въздушните съобщителни и сигнални линии се усилват с допълнителни подпори или се поставят двойни стълбове, за да се избегне падане на тези линии и допиране на проводниците им до проводниците на ВЛ.

 

Чл. 656. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Взаимните разположения между начупени паралелни участъци на ВЛ със стоящи изолатори и въздушни съобщителни и сигнални линии се избират така, че при скъсани превръзки на ъглов стълб разстоянието между проводниците на ВЛ и съобщителната линия е най-малко равно на посоченото в чл. 655, ал. 1.
(2) Когато не е възможно спазването на изискването по ал. 1, проводниците на съобщителната линия, разположени от външната страна на ВЛ, се закрепват с двойно окачване.

 

Чл. 657. Окачване на общи стълбове на проводници на ВЛ с напрежение над 1000 V и проводници на радиотранслационни линии не се допуска.

 

Чл. 658. Най-малкото разстояние на ВЛ до предавателни радиостанции е посочено в табл. 52.

 

Таблица 52
Най-малки разстояния от ВЛ до антенните устройства на радиопредавателите
Вид на антенните съоръжения
Най-малко разстояние, m, от антенните съоръжения при напрежение на ВЛ, kV
до 110
220
400
750
Антени за средни и дълги вълни
100
100
100
100
Антени за къси вълни:
1. по посока нанай-голямото излъчване
200
300
300
300
2. в останалите посоки
50
50
50
50
Антени за къси вълни, слабо насочени и ненасочени
150
200
200
200
Приемно-предаващи антени на радиорелейни станции
100
150
200
300

 

 

Чл. 659. (1) Най-малките допустими разстояния на ВЛ до приемателни радиоцентрове, радиофикационни пунктове и местни радиовъзли са посочени в табл. 53.
(2) Когато трасето на ВЛ с напрежение 750 kV преминава покрай особено важни радиоустройства, допустимото сближаване се определя индивидуално след съгласуване със заинтересуваните страни.
(3) В отделни случаи се допуска намаляване на нормираните разстояния при условие, че се вземат мерки за намаляване на смущенията. За всеки конкретен случай се изготвя проект с мероприятия за намаляване на смущенията, който се съгласува със заинтересуваните страни.

 

Таблица 53

 

Най-малки разстояния от ВЛ до антенните устройства на приемателните радиоцентрове, радиофикационните пунктове и местните радиовъзли

 

Вид на радиоцентъра Разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV
6-20110220-400
Магистрални, областни и районни свързочни радиоцентрове50010002000
Отделни приемателни радиофикационни пунктове400700
Местни радиовъзли200300400

 

Чл. 660. Най-малкото разстояние до телевизионни центрове и ретранслатори е 1000 m.

 

Раздел XV.
Пресичане и сближаване на ВЛ с жп линии

Чл. 661. Най-малкият ъгъл на пресичане на ВЛ с жп линии за общо ползване е 40°. По възможност пресичанията се правят под ъгъл близък до 90°.

 

Чл. 662. (1) При сближаване на ВЛ с жп линии разстоянието от основата на стълба на ВЛ до строителния габарит на неелектрифицирани жп линии или до оста на стълбове на контактната мрежа на електрифицираните жп линии е най-малко:
1. височината на стълба плюс 3 m;
2. на участъци със стеснено трасе - 3 m за ВЛ с напрежение 20 kV; 6 m за ВЛ с напрежение 110 kV; 8 m за ВЛ с напрежение 220 kV; 10 m за ВЛ с напрежение 400 kV; 15 m за ВЛ с напрежение 750 kV.
(2) При пресичане на жп линии стълбът на ВЛ се поставя най-малко на 4 m до външния ръб на канавка, горния ръб на изкоп, долния ръб на насип и най-малко на 9 m от близката релса.
(3) В районите на гари с електрифицирани или подлежащи на електрификация жп линии изграждането на нови ВЛ се забранява.
(4) Отклонения от изискванията на преходните алинеи се допускат със специално разрешение на управлението на железниците.

 

Чл. 663. (1) Най-малките разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ с жп линии са посочени в табл. 54.

 

Таблица 54 
(Изм., ДВ, бр. 108 от 2007 г.)
Най-малки разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ с жп линии*
Наименование на пресичането или сближаването
Най-малки разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV
до 20
110
220
400
750
При пресичане 
На неелектрифицирани жп линии от проводника до главата на релсата при нормален режим на ВЛ: 
а) нормална жп линия за общо и необщо ползване и теснолинейна линия за общо ползване
7,5
7,5
8,5
9,5
15
б) теснолинейна линия за необщо ползване
6,0
6,5
7,5
8,5
15
От проводника до главата на релсата при скъсан проводник на ВЛ в съседното междустълбие: 
а) нормални жп линии
6,0
6,0
6,5
-
-
б) теснолинейни жп линии
4,5
4,5
5,0
-
-
За електрифицирани и подлежащи на електрифициране жп линии:
а) от проводниците на ВЛ до най-високия проводник или носещото въже на контактната мрежа
както при взаимно пресичане на ВЛ съгласно чл. 644
10
б) от проводниците на ВЛ до главата на релсата на подлежащи на електрифициране жп линии извън района на гарите
10,0
11,0
12,0
13,5
23
При сближаване 
За неелектрифицирани жп линии на участъци със стеснено трасе от отклонен проводник до строителен габарит по хоризонталата
1,5
2,5
2,5
4,5
10
За електрифицирани или подлежащи на електрифициране жп линии на участъци със стеснено трасе от крайния проводник на контактната мрежа, окачен от външната страна на стълба на контактната мрежа

както при сближаване на ВЛ помежду си съгласно чл. 645

25
Също, но при липса на проводници от външната страна на стълбовете на контактната мрежа
както при сближаване на ВЛ със съоръжения съгласно чл. 637
15
От оста на жп линията до оста на ВЛ
-
-
-
-
100
* Жп линиите в зависимост от тяхното предназначение се разделят на:
1. линии за общо ползване, които служат за превоз на пътници и товари по установена обща тарифа;
2. линии за необщо ползване, свързани или несвързани с главни жп линии, служещи само за товарни превози на предприятия и организации, чиито са линиите.
(2) Максималният провес на проводниците при нормален режим се определя при максимална температура на въздуха +40°С (без да се взема под внимание нагряването им от електрически ток) или при температура -5°С с лед, без вятър.
(3) При скъсване на проводник в съседно междустълбие разстоянията се проверяват при средногодишна температура без лед и без вятър. При сечение на проводниците 185 mm2 и по-голямо не се изисква проверка в авариен режим.
(4) Допуска се запазване на стълб от контактната мрежа под проводниците на пресичащата ВЛ при разстояния по вертикала от проводниците на ВЛ до върха на стълба от контактната мрежа най-малко: 7 m - за ВЛ до 110 kV, 8 m - за ВЛ - 220 kV, 9 m за ВЛ - 400 kV и 11 m за ВЛ - 750 kV.
(5) В участъци със стеснено трасе се допуска окачването на проводниците на ВЛ и на контактната мрежа на общи стълбове след съгласуване с управлението на железниците.
(6) При пресичане на жп линии за общо ползване и електрифицирани жп линии стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичане, са метални от опъвателен тип.
(7) Допуска се в райони на гари, които не са предназначени за преминаване на пътнически влакове, между опъвателните стълбове на пресечката да се постави носещ стълб с глухи клеми между линиите.
(8) Допуска се при пресичане на жп линии за локално ползване използването на носещи стълбове с глухи клеми.

 

Чл. 664. При пресичане на жп линии се избягва изсичането на лесозащитните насаждения по дължината на линията.

 

Чл. 665. (1) В мястото на пресичане на жп линии от ВЛ с напрежение 20 kV сечението на проводниците на ВЛ от стоманоалуминий и стоманоалуминиеви сплави е най-малко 95 mm2, а от алуминий и алуминиеви сплави 120 mm2 и с изолатори, избрани с една степен по-висока разрушаваща електромеханична якост от използваните във ВЛ.
(2) Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичането на жп линии не се допускат.
(3) Използването на стоманени проводници, с изключение на мълниезащитните въжета, в междустълбието на пресичането не се допуска.

 

Чл. 666. При пресичане на жп линии, успоредно на които са разположени линии за съобщения и сигнализация, се отчитат изискванията на раздел ХIV.

 

Чл. 667. Всички пресичания и сближавания на ВЛ с жп линии се съгласуват с компетентните органи по железопътния транспорт.

 

Раздел XVI.
Пресичане и сближаване на ВЛ с пътища

Чл. 668. Ъгълът на пресичане на ВЛ с пътища не се ограничава.

 

Чл. 669. (1) При пресичане на автомагистрали и пътища I клас стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичането, са от опъвателен тип. Като изключение се допуска употребата на носещи стълбове за глухи клеми за ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, ако сечението на проводниците е над 120 mm2.
(2) При пресичане на пътища II и III клас стълбовете, ограничаващи междустълбието на пресичането, са опъвателни с облекчена конструкция или носещи за глухи клеми.
(3) При пресичане на местни пътища са в сила изискванията за преминаване през населена местност.
(4) При строителство на нови пътища от всички класове под ВЛ 750 kV и при наличие на необходимите хоризонтални и вертикални разстояния и тип на окачване в мястото на пресичане ВЛ може да не се преустройва.

 

Чл. 670. (1) При пресичане на автомагистрали и пътища I и II клас сечението на проводниците на пресичащата ВЛ е най- малко 50 mm2 за проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана и 70 mm2 от алуминий и алуминиеви сплави.
(2) При пресичане на пътища III клас и местни пътища сечението на проводниците на пресичащата ВЛ е най-малко 16 mm2 за проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави и мед и 25 mm2 от алуминий и алуминиеви сплави и стомана.
(3) Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичането на ВЛ с автомагистрали и пътища I и II клас не се допускат. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник със сечение 240 mm2 и по-голямо и на всяко мълниезащитно въже.

 

Чл. 671. При пресичане на автомагистрали и пътища I и II клас на носещите стълбове, ограничаващи междустълбието на пресичането при висящи изолаторни вериги, се използва единично окачване на проводниците на глухи клеми.

 

Чл. 672. (1) Най-малките допустими разстояния при пресичане (в режим на максимален провес) и при сближаване на ВЛ с пътища са посочени в табл. 55.
(2) Максималният провес на проводниците в нормален режим се определя при максимална температура на въздуха (без да се взема под внимание нагряването от електрически ток) или при температура - 5°С с лед, без вятър.
(3) При скъсване на проводник в съседно междустълбие вертикалното разстояние се проверява при средногодишна температура без лед и вятър. При сечение на проводниците 185 mm2 и по-голямо проверка в авариен режим не се изисква.
(4) Когато се налага преминаването на превозни средства с височина над 4 m (включително товара) по път, пресичан от ВЛ, преминаването се съгласува с предприятието, експлоатиращо ВЛ.

 

Таблица 55
Най-малки допустими разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ с пътища
Наименование
Най-малки разстояния, m,при напрежение на ВЛ, kV
до 20
110
220
400
750
Вертикални разстояния
От най-нисък проводник до пътното платно: 
а) при нормален режим
7,6
7,6
8,6
9,0
18
б) при скъсан проводник в съседното междустълбие
5,0
5,0
5,5
6,0
-
Хоризонтални разстояния

а) от основата на стълба до ръба на земното платно (банкета) на пътя или оградата на автомагистрала: 
- за автомагистрали и пътища I клас
10,0
10,0
10,0
10,0
Нст+ 5*
- за пътища II и III клас и местни пътища
7,0
7,0
7,0
7,0
Нст**
б) при успоредно преминаване от най-близкия проводник при неотклонено положение до ръба на земното платно (банкета) на пътя или оградата на автомагистрала
2,0
4,0
6,0
10,0
Нст**
* Нст е височината на стълба от основата до върха му. Размерът за ВЛ 750 kV се отнася за съществуващи пътища, а за новостроящи се пътища - може да се намали до Нст, а в стеснени участъци до 15 m.
** За ВЛ 750 kV в стеснени участъци от трасето може да се намали до 10 m.

 

Чл. 673. Пресичането на ВЛ с автомагистрали и пътища I клас се съгласува с пътните служби.

 

Раздел XVII.
Пресичане и сближаване на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии

Чл. 674. Ъгълът на пресичане на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии не се ограничава.

 

Чл. 675. (1) При пресичане на тролейбусни и трамвайни линии стълбовете на ВЛ за междустълбието на пресичане са от опъвателен тип.
(2) За ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо със сечение на проводниците 120 mm2 и по-голямо се използват и носещи стълбове за глуха клема.
(3) Стълб от контактната мрежа се запазва под проводниците на пресичащата ВЛ, ако разстояние по вертикала от проводниците на ВЛ до върха на стълба от контактната мрежа е най-малко 7 m за ВЛ до 110 kV, 8 m - за ВЛ - 220 kV, и 9 m - за ВЛ - 400 kV.

 

Чл. 676. (1) При пресичане на тролейбусни и трамвайни линии сечението на проводниците на пресичащата ВЛ с проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана е най-малко 50 mm2, а от алуминий и алуминиеви сплави - 70 mm2.
(2) Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичането на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии не се допускат. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник със сечение 240 mm2 и по-голямо и на всяко мълниезащитно въже.

 

Чл. 677. При пресичане на тролейбусни и трамвайни линии на носещите стълбове, ограничаващи междустълбието на пресичането при висящи изолаторни вериги, се използва единично окачване на проводниците на глухи клеми.

 

Чл. 678. (1) Най-малките допустими разстояния (при максимален провес) при пресичане и сближаване на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии са посочени в табл. 56.
(2) Максималният провес на проводниците при нормален режим се определя при максимална температура на въздуха (без да се взема под внимание нагряването от електрически ток) или при температура - 5°С с лед без вятър.
(3) При скъсване на проводник в съседно междустълбие на ВЛ с проводници със сечение по-малко от 185 mm2 се проверяват вертикалните разстояния при средногодишна температура без лед и вятър.
Таблица 56
Най-малки допустими разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии
НаименованиеНай-малки разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV
до 110220400
Вертикални разстояния
а) при пресичане с тролейбусна линия (при нормален режим) от най-ниския проводник до:
1.най-високата кота на пътното платно111213
2. проводници или носещи въжета на контактната мрежа345
б) при пресичане на трамвайна линия(при нормален режим) до:
1. главата на релсата9,510,511,5
2. проводници или носещи въжета на контактната мрежа345
в) при скъсан проводник на ВЛ в съседно междустълбие до проводниците или носещите въжета на контактната мрежа на тролейбусна или трамвайна линия12-
Хоризонтални разстояния
При сближаване от максимално отклонените проводници на ВЛ до стълбовете на тролейбусната или трамвайната контактна мрежа345

Раздел XVIII.
Преминаване на ВЛ по мостове

Чл. 679. При преминаване на ВЛ по мостове преходното междустълбие на ВЛ от брега до моста и през подвижната част на моста се изпълнява със стълбове или поддържащи устройства от опъвателен тип с нормална конструкция. Всички други поддържащи устройства са носещи с окачване на проводниците с глухи клеми.

Чл. 680. (1) На метални жп мостове с долно движение, снабдени по цялото си протежение с горни напречни ферми, се разрешава разполагането на проводниците непосредствено над колоните на конструкцията на моста, над фермите или извън границите на моста.
(2) Разполагането на проводниците в границите на строителния габарит на мостове, както и в границите на зоната, заета с елементи от контактната мрежа на електрифицирания транспорт, се забранява.
(3) На градските и шосейните мостове се допуска разполагане на проводниците както извън границите на габарита на конструкцията, така и в границата на зоната на пешеходната и пътната част на моста.
(4) На охраняеми мостове се допуска разполагането на проводниците на ВЛ под пешеходната част.

Чл. 681. (1) Най-малките разстояния от проводниците на ВЛ до различните части на мостовете се съгласуват с организацията, под ведомството на която се намира мостът.
(2) Максималният провес на проводниците се определя при максимална температура на въздуха без вятър или при лед, без вятър и температура на въздуха - 5°С, без вземане под внимание нагряването на проводниците от протичащия електрически ток.

Раздел XIX.
Преминаване на ВЛ по язовирни стени и диги

Чл. 682. (1) При преминаване на ВЛ по язовирни стени и диги най-малките разстояния от проводниците на ВЛ при максимален провес и най-голямо отклонение до различните части на язовирните стени и диги са посочени в табл. 57. Максималният провес на проводниците при нормален режим се определя при максимална температура на въздуха без вятър или при лед, без вятър и температура - 5°С (без вземане под внимание нагряването от електрически ток).
(2) При преминаване на ВЛ по язовирни стени и диги, които се използват за комуникация между бреговете за ВЛ, се спазват изискванията за пресичане и сближаване на ВЛ със съответните съоръжения.

Таблица 57

Най-малки разстояния от проводниците на ВЛ до различни части на язовирни стени и диги

 

НаименованиеНай-малки разстояния, m,при напрежение на ВЛ, kV
до 110220400
До котата на короната и ръба на откоса678
До наклонената повърхност на откоса567
До повърхността на преливащата вода през язовирната стена456

 

Раздел XX.
Пресичане и сближаване на ВЛ с надземни тръбопроводи и въжени линии

Чл. 683. (1) Ъгълът на пресичане на ВЛ с надземни тръбопроводи и въжени линии не се ограничава, но се препоръчва близък до 90°.
(2) Транспортните ленти се приравняват към изискванията за въжени линии.

 

Чл. 684. (1) При пресичане на надземни тръбопроводи и въжени линии стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичане, са от опъвателен тип с нормална конструкция.
(2) За ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо и сечение на проводниците 120 mm2 и по-големи и на мълниезащитните въжета 50 mm2 и по-големи се разрешава употребата на носещи стълбове за глуха клема.

 

Чл. 685. (1) При пресичане на надземни тръбопроводи и въжени линии с ВЛ проводниците на пресичащата ВЛ се разполагат над тях.
(2) В изключителни случаи се допуска за ВЛ с напрежение до 220 kV преминаване под въжените линии. В този случай въжените линии имат отдолу предпазни мостове или мрежи за ограждане проводниците на ВЛ.
(3) Сечението на проводниците на ВЛ в местата на пресичане е най-малко 50 mm2 за проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана и 95 mm2 от алуминий и алуминиеви сплави.
(4) Използването на стоманени проводници при пресичане на въжени линии и тръбопроводи със запалителни течности и газове се допуска само за мълниезащитни въжета.
(5) Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичането на ВЛ с въжени линии и надземни тръбопроводи не се разрешава.

Чл. 686. На стълбове с изолаторни вериги се изпълнява единично окачване на проводниците с глухи клеми.

Чл. 687. (1) Най-малкото хоризонтално разстояние от която и да е част на въжената линия или надземния тръбопровод до проводниците на ВЛ при най-голямото им отклонение, както и най-малките вертикални разстояния от предпазните мрежи до проводниците при най-големия им провес са: 3 m за ВЛ до 20 kV; 4 m за ВЛ - 110 kV; 5 m за ВЛ - 220 kV, и 6 m за ВЛ - 400 kV. Посочените разстояния, намалени с 2 m, се проверяват за случай на скъсване на проводник на ВЛ в съседно междустълбие при окачване с глухи клеми.

(2) Най-малките разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ - 750 kV, с надземни тръбопроводи и въжени линии в режим на максимален провес са посочени в табл. 58.
(3) Максималният провес на проводниците и мълниезащитните въжета се определя при максимална температура на въздуха без вятър или при температура - 5°С с лед, без вятър (без да се взема под внимание нагряването на проводниците от електрическия ток).
(4) При скъсване на проводник разстоянията се проверяват при средногодишна температура без лед и без вятър.

Таблица 58

Най-малки разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ за 750 kV до надземни тръбопроводи и въжени линии

 

Наименование на пресичането и сближаванетоНай-малко разстояние, m
Вертикално разстояние от проводниците на ВЛ до която и да е част от тръбопровода или въжената линия при максимален провес12
Хоризонтално разстояние при пресичане от основата на стълба на ВЛ до която и да е част на тръбопровода или въжената линиявисочината на стълба
Също, но в участъци със стеснено трасе15
Хоризонтално разстояние при сближаване от крайния проводник на ВЛ при неотклонено положение до която и да е част на тръбопровода или въжената линия (с изключение на магистрални газопроводи, нефтопроводи и продуктопроводи)40, но не по-малко от височината на стълба
Също, но до която и да е част на магистрален нефтопровод и продуктопровод50, но не по-малко от височината на стълба
Също, но до която и да е част на магистрален газопроводудвоената височина на стълба
В стеснени участъци от крайния проводник при най-голямо отклонение до която и да е част на тръбопровода или въжената линия10

 Чл. 688. (1) В междустълбията на пресичане под проводниците на ВЛ и над металните тръбопроводи и въжените линии се предвиждат предпазни метални заземени мрежи, които да предотвратят допиране на скъсан проводник от ВЛ до тръбопроводите и въжените линии.

(2) Предпазните мрежи излизат от двете страни на пресичането спрямо максимално отклонените крайни проводници на хоризонтално разстояние най-малко:
1. за ВЛ с напрежение до 20 kV с 3 m;
2. за ВЛ с напрежение 110 kV с 4 m;
3. за ВЛ с напрежение 220 kV с 5 m;
4. за ВЛ с напрежение 400 kV с 6,5 m.
(3) Конструкциите, на които се окачват предпазните мрежи, се заземяват през преходно съпротивление не по-голямо от 10 W. Не се допуска галванична връзка със защитаваните съоръжения. Заземителите на тези конструкции се разполагат на разстояние най-малко 15 m от заземителите или от основите на защитаваните съоръжения.
(4) Около основите на конструкциите, носещи предпазните мрежи, се вземат мерки за изравняване на потенциалите.
(5) Окачването на предпазните мрежи върху стълбовете на ВЛ се забранява.
(6) Пресичането на новоизграждащи се тръбопроводи със съществуващи ВЛ се съгласува със собственика на ВЛ.

 

Раздел XXI.
Пресичане и сближаване на ВЛ с подземни тръбопроводи

Чл. 689. (1) Ъгълът на пресичане на ВЛ с подземни тръбопроводи не се ограничава.
(2) Ъгълът на пресичане на ВЛ 110 kV и по-високо напрежение с новоизградени магистрални газопроводи и нефтопроводи е най-малко 60°.

Чл. 690. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При сближаване на ВЛ с магистрални газопроводи с налягане, по-голямо от 1,2 МРа, и с магистрални нефтопроводи най-малките разстояния между тях са посочени в чл. 621 - за ВЛ до 400 kV, и в табл. 59 - за ВЛ 750 kV.

(2) При стеснено трасе при успоредно следване и при пресичане на ВЛ с посочените в ал. 1 тръбопроводи се допускат от края на подземните части (фундамента) на стълбовете на ВЛ до тръбопроводите разстоянията:
1. за ВЛ с напрежение до 20 kV - 5 m;
2. за ВЛ с напрежение 110 kV и 220 kV - 10 m;
3. за ВЛ с напрежение 400 kV - 15 m;
4. за ВЛ с напрежение 750 kV - посочените в табл. 59.

Чл. 691. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При сближаване и пресичане на ВЛ с магистрални газопроводи с налягане 1,2 МРа и по-ниско, както и на тръбопроводи с различно предназначение, разстоянието от подземната част (фундамента) на стълбовете на ВЛ до тръбопроводите е по чл. 690, ал. 2, с изключение на ВЛ с напрежение 400 kV, което е 10 m.

Чл. 692. (1) При сближаване и пресичане на ВЛ с водопроводи, топлопроводи и канализация (напорна или гравитационна) най-малкото разстояние от тръбата до края на изкопа на фундамента е 2 m за ВЛ 20 kV; 3 m за ВЛ от 110 до 400 kV, посоченото в табл. 59 - за ВЛ 750 kV.

(2) При стеснени трасета и при вземане на специални мерки срещу подмиване на фундаментите на ВЛ и срещу блуждаещи токове в металните тръбопроводи и съгласуване между собствениците на ВЛ и на водопровода или топлопровода, или канализационните тръби разстоянието по ал. 1 за ВЛ до 400 kV не е задължително.

Чл. 693. Пресичането на ВЛ с магистрални газопроводи и нефтопроводи се съгласува с ведомството, под чието разпореждане се намира съоръжението.

Таблица 59

Най-малки разстояния на пресичане и сближаване на ВЛ за 750 kV с подземни тръбопроводи

 

Наименование на пресичанетоНай-малко разстояние, m
1. Магистрални и разпределителни газопроводи до 1,2 MPa, отклонения от тях в населени места и промишлени предприятия,отклонения от нефтопроводи и продуктопроводи до нефтени бази и предприятия, тръбопроводи с различни предназначения (водопровод, канализация, водостоци, дренаж и др.):
а) разстояние при сближаване до неотклонен проводник и при пресичане - от заземлението или фундамента до тръбопровода40
б) разстояние при сближаване или пресичане при стеснени участъци - от заземлението или фундамента на ВЛ до газопровода, нефтопровода и продуктопровода25
в) също, но до тръбопроводи с различно предназначение10
2. Магистрални газопроводи с налягане повече от 1,2 MPa (с изключение на такива с диаметър на тръбите 800 mm и повече), магистрални нефтопроводи и продуктопроводи - разстояние на сближаване от неотклонения проводник на ВЛ до тръбопровода, при сближаване в стеснени участъци и при пресичане заземлението или фундамента на ВЛ до тръбопровода от40, но не по-малко от височината на стълба плюс 3 m
3. Магистрални тръбопроводи с диаметър на тръбите 800 mm и повече:
а) разстоянието при сближаване от оста на стълба до газопровода40, но не по-малко от височината на стълба плюс 10 m
б) разстояние при пресичане от основата на стълба до газопроводависочината на стълба плюс 10 m
в) разстоянието от заземителя или фундамента до газопровода25

 

Раздел XXII.
Сближаване на ВЛ с водоохладители

Чл. 694. (1) Най-малките разстояния от крайните проводници на ВЛ при неотклонено положение до водоохладители са посочени в табл. 60.
(2) Посочените в табл. 60 стойности се отнасят за разстоянията от ВЛ до охладители (охладителни кули) с производителност до 300 m3/h и пръскащи басейни до 2000 m3/h при разположение на охладителя от подветрената страна на ВЛ.

Таблица 60

Най-малки разстояния от ВЛ до водохладители

 

Наименование на водоохладителяНай-малко разстояние, m
Открити разпръскватели100
Едновентилаторни охладителни кули60
Секционни вентилаторни кули60

 

Раздел XXIII.
Сближаване на ВЛ с взриво- и пожароопасни съоръжения

Чл. 695. (1) Приближаването на ВЛ до сгради и съоръжения с взриво- и пожароопасни помещения и инсталации, а също и до взриво- и пожароопасни съоръжения се изпълняват в съответствие със специални наредби, технически условия и правила, съгласувани със службата за пожарна и аварийна безопасност и ведомството, под чието разпореждане са съоръженията.
(2) Ако няма други предписания от съгласуващите органи по ал. 1, оста на трасето на ВЛ преминава от обектите на разстояние най-малко един и половина пъти височината на стълба.

 

Раздел XXIV.
Сближаване на ВЛ с петролни и газови факли

Чл. 696. При сближаване на ВЛ с петролни и газови факли последните се разполагат откъм защитената от вятъра (подветрената) страна на ВЛ. Най-малкото разстояние от промишлените факли до ВЛ е 60 m - за ВЛ до 400 kV, и 300 m - за ВЛ 750 kV.

 

Раздел XXV.
Сближаване на ВЛ с летища

Чл. 697. Проектите за ВЛ при сближаване с летища се съгласуват с компетентните органи, експлоатиращи летищата, като най-малките разстояния и максималните височини на стълбовете се съгласуват за всеки отделен случай.

 

Глава седемнадесета.
ВЪЗДУШНИ КАБЕЛНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 698. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни кабелни електропроводни линии (ВКЛ) с напрежение по-високо от 1000 V до 20 kV, изпълнени с три еднофазни кабела, окачени на изолирано носещо въже.
(2) За ВКЛ се прилагат изискванията, посочени в глава шестнадесета, като в текстовете, които се отнасят до ВКЛ, се приемат отъждествяванията:
1. "проводници" - "сноп от три кабела, окачени към носещо въже";
2. "ВЛ" - "ВКЛ";
3. "стълбове за една или повече тройки" - "стълбове за една или повече ВКЛ";
4. "на стоящи изолатори" или "изолаторни вериги" - "арматура за окачване на носещото въже на ВКЛ".
(3) Въздушните кабелни линии са без мълниезащитни въжета.

Чл. 699. Въздушна кабелна линия (ВКЛ) за напрежение над 1000 V е линията, предназначена за разпределение на електрическа енергия посредством сноп от кабели, разположени на открито и закрепени чрез арматура към стълбове, носещи конструкции или конзоли на инженерни съоръжения - мостове, язовирни стени и др.

Чл. 700. (1) Използването на ВКЛ се препоръчва за:

1. индустриални зони, вилни зони, крайградски паркове и места за почивка, при въвеждане на електропроводи в централните части на села и малки градове;
2. гористи местности, овощни градини с ценни дървесни видове, резервати и други защитени зони, земеделски земи с интензивно пръсково напояване;
3. зони с интензивно ледообразуване;
4. временно електроснабдяване на обекти.
(2) Целесъобразността от изграждане на ВКЛ се доказва с технико-икономическа обосновка.

Чл. 701. (1) Въздушните кабелни линии се оразмеряват за работа в режимите:

1. нормален - трите еднофазни кабела и носещото въже не са скъсани;
2. авариен:
а) прекъснати кабели - основен режим за електрическото оразмеряване на ВКЛ;
б) скъсано носещо въже на трите еднофазни кабела - основен режим за оразмеряване на ВКЛ по механични показатели;
3. монтажен.
(2) Определенията за габаритно, ветрово и теглово междустълбие и габаритен провес по чл. 531, ал. 4, 5, 6 и 7 се отнасят и за ВКЛ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Определенията за видове местности и участъци за ВЛ по чл. 531 се отнасят и за ВКЛ.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 702. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При оразмеряване, защита и означение на стълбове за ВКЛ се отчитат общите изисквания за ВЛ, посочени в чл. 532, ал. 1, 3; чл. 535; чл. 536, ал. 2; чл. 537, 538; чл. 539, ал. 1, 2, 3.

Чл. 703. (1) Трасето на ВКЛ се избира по възможност с най-малка дължина.

(2) При проектиране на ВКЛ в райони на силни ветрове, свличания на почвата, блата, лавинообразуващи места и др. особено неблагоприятните места се заобикалят. Удължаването на трасето на ВКЛ се обосновава с технико-икономическо сравнение.

 

Раздел III.
Изчислителни климатични условия

Чл. 704. (1) Изчислителните климатични условия за оразмеряване на ВКЛ се определят по данни, получени от фактически продължителни наблюдения за температурата на въздуха, скоростта на вятъра, обледяването на кабелите и атмосферната електрическа дейност.
(2) При обработка на данните от наблюденията се вземат под внимание особеностите на микроклимата в района на трасето на ВКЛ.

Чл. 705. (1) Най-големите изчислителни стойности на скоростта на вятъра се определят по тяхната повторяемост един път на 10 години за ВКЛ с напрежение до 20 kV. Най-малката изчислителна стойност за скоростта на вятъра е 25 m/s без допълнителен товар от заледяване и 15 m/s с допълнителен товар от заледяване.

(2) Височината на приложената сила от налягането на вятъра върху кабелите и носещите въжета на ВКЛ се изчислява по формулата:

където f е максималният провес на носещото въже, m;
h1 и h2 са височините на точките на окачване на носещото въже на стълбовете, m.
(3) Когато средната височина на окачване (hср) е по-голяма от 15 m, скоростта на вятъра се увеличава с коефициент по табл. 30.

Чл. 706. За оразмеряване на ВКЛ се приемат еднакви за цялата страна изчислителни температури: минимална -30°С; максимална +40°С. Средногодишната температура се определя за района, през който преминава ВКЛ, и се закръглява до цяло число в°С.

Чл. 707. За оразмеряване на носещото въже на механично натоварване се приемат условни натоварвания от лед с маса 900 kg/m3, равномерно натрупан върху снопа от еднофазни кабели и носещото въже, с дебелина на стената на леда 5 mm за II и III климатичен район (по климатичното райониране на територията на Р България за проектиране на ВЛ) и 10 mm за по-тежки климатични райони, независимо от височината на окачване на носещото въже върху стълба.

Чл. 708. (1) За оразмеряване на кабелите на ВКЛ по механични показатели при работа в нормален режим за изчислителни климатични условия се приемат съчетанията:

1. максимална температура на въздуха +40°С, без вятър;
2. минимална температура на въздуха -30°С, без вятър и заледяване на носещите въжета и кабелите;
3. средногодишна температура за кабели и носещи въжета, без лед, без вятър.
(2) За оразмеряване на носещото въже най-голямото изчислително натоварване се определя от хипотезите:
а) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) лятна хипотеза - вятър с най-голяма скорост (налягане) (чл. 705), без заледяване и средногодишна температура на въздуха;
б) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) зимна хипотеза - заледяване (чл. 708) и скорост на вятъра V = 0,5 Vmах, но не по-малка от посочената в чл. 705, със заледяване и температура на въздуха -5°С.

Чл. 709. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За оразмеряване на носещите въжета по механични показатели в авариен режим се приемат съчетания на климатичните условия съгласно чл. 554.

Чл. 710. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За изчисление на разстоянията от тоководещи части на ВКЛ до елементи на стълба и до съоръженията съчетанията на климатичните условия се приемат съгласно чл. 555.

Чл. 711. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За оразмеряване на ВКЛ по механични показатели се извършва проверка на монтажния режим при климатичните условия по чл. 556.

Чл. 712. (1) За изчисление на кабелите, носещите въжета и стълбовете на ВКЛ направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо оста на линията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Налягането на вятъра върху кабелите и носещите въжета за който и да е изчислителен режим се определя по чл. 558.
(3) Относителният товар върху носещото въже от налягане на вятъра върху незаледени кабели и въжета се определя с формулата:
а върху заледени:

където:

D е диаметърът на снопа от еднофазни кабели, усукани около носещото въже, mm;

b - дебелината на стената от лед, mm;

S - сечението на носещото въже, mm2;

Vmax - максималната скорост на вятъра, m/s;

Vл - скоростта на вятъра при заледяване, m/s;

α, Сx, Кl , Е, β - коефиценти със стойности и значения по чл. 559.

Чл. 713. (1) Вертикалните товари върху кабелите и носещите въжета се определят от собствената им маса G [kg/km] по данни на производителя.

(2) Относителният товар върху носещото въже от собствената маса на кабелите и въжето се определя с формулата:

(3) Относителният товар от обледяване, отнесен към сечението на носещото въже, се определя с формулата:

където:

D е диаметърът на снопа от еднофазни кабели около носещото въже, mm;

S - сечението на носещо въже, mm2;

δл - относителната маса на леда, δл = 900 kg/m3;

g - земното ускорение, m/s2.

(4) Общият относителен товар върху носещото въже от налягане на вятъра и теглото на незаледените кабели се определя с формулата:

а при заледени кабели:

Раздел IV.
Кабели и носещи въжета за ВКЛ

Чл. 714. (1) Въздушните кабелни линии се изпълняват с многожични фазови проводници от алуминий или сплавите му с изолация и екран.
(2) Всяка фаза се изпълнява с отделен кабел.
(3) Най-малкото сечение на тоководещото жило на кабел за фаза е 50 mm2.

Чл. 715. (1) Носещото въже на ВКЛ за 20 kV е стоманено, многожично, с изолация, която не задържа влага и не се обледява.
(2) Най-малкото сечение на носещото въже е 50 mm2.
(3) Физико-механичните характеристики на носещото въже се определят от производителя.
(4) За оразмеряване на ВКЛ за 20 kV по механични показатели, ако няма указания от производителя, за физико-механични характеристики на носещи въжета се приемат:
1. напрежение на скъсване sp = 1300 МРа;
2. модул на линейна деформация Е = 160 000 МРа;
3. температурен коефициент на линейно разширение

Чл. 716. (1) Кабелите за трите фази се прикрепват към носещото въже и се бандажират към него с бандажи от немагнитен материал.
(2) Конструкцията, материалът и разстоянията между бандажите се определят от производителя на ВКЛ.

Чл. 717. Носещото въже се оразмерява по механични показатели при изчислителните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) максимално натоварване по чл. 708, ал. 2;
б) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) минимална температура по чл. 708, ал. 1, т. 2;
в) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) средногодишна температура по чл. 708, ал. 1, т. 3.

Чл. 718. (1) Коефициентът на сигурност на носещото въже (отношението на разрушаващата сила към действителната изчислителна сила) е най-малко 3.

(2) Не се разрешава надвишаване на допустимото напрежение на опън с повече от 5% в по-високата точка на окачване на стоманеното носещо въже.

Чл. 719. Въздушните кабелни линии за 20 kV не се защитават от вибрации на носещото въже.

 

Раздел V.
Разполагане на кабели от ВКЛ и разстояния между тях

Чл. 720. (1) Кабелите и носещите въжета на ВКЛ при една линия на стълб се окачват на конзоли към носещи стълбове и към колоната или на конзола към опъвателни стълбове.
(2) При две и повече кабелни линии на стълб кабелите се окачват хоризонтално или вертикално.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Най-малкото разстояние между кабелите на хоризонтално разположени ВКЛ се определя по чл. 574 в режим на асинхронно люлеене.
(4) Най-малкото допустимо светло разстояние от изолираните кабели под напрежение до заземени части от стълба е 0,07 m.
(5) Най-малкото допустимо вертикално разстояние между точките на окачване на носещите въжета на разположените една над друга ВКЛ е 1 m.

Чл. 721. Допуска се на една стълбовна линия разполагането на две ВКЛ с еднакви или различни номинални напрежения при условията:

1. въздушната кабелна линия с напрежение 20 kV и ВКЛ с напрежение 1000 V - ако последната е оразмерена по механични показатели за изчислителните условия за по-високото напрежение;
2. въздушната кабелна линия с по-високото напрежение е разположена над ВКЛ с по-ниското напрежение или хоризонтално от двете страни на стълба;
3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) потенциалът на неутралата и индуктираното напрежение на ВКЛ в участъците с общо окачване на стълбовете са в границите, посочени в чл. 582, ал. 4 и 5.

 

Раздел VI.
Изолация

Чл. 722. Изолацията на фазите кабели на ВКЛ се изпълнява от ретикулиран полиетилен и осигурява изолационното ниво между кабелите на отделните фази и спрямо заземените части на стълбовете и носещите въжета.

 

Раздел VII.
Арматура

Чл. 723. (1) Окачването на сноп кабели върху стълб се изпълнява чрез носещото въже на ВКЛ посредством носещи (окачващи) и опъвателни (анкерни) клеми.
(2) Носещите клеми се изпълняват с контролно приплъзване, позволяващо приплъзване на изолираното носещо въже в случай на механичен удар по кабелите от външни причинители.

 

Чл. 724. (1) Съединенията, отклоненията и краищата на кабелите се изпълняват по начините, посочени в глава тринадесета, раздел VI.
(2) Тоководещите кабели се съединяват на опъвателни стълбове.
(3) Допуска се по време на експлоатация на ВКЛ при ремонт на прекъснат кабел едно съединяване в междустълбието, като съединителната муфа се закрепва към носещото въже.
(4) Силата на скъсване на съединението в съединяващи и опъвателни клеми на носещото въже е най-малко 90% от силата на скъсване на въжето.
(5) Електрическото съпротивление на съединение на тоководещи кабели е не по-голямо от съпротивлението на кабел с дължина, равна на муфата.

 

Чл. 725. Коефициентът на механична якост (отношението на разрушаващата сила към действителната изчислителна сила) на носещи и опъвателни клеми е най-малко:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) за изчислителния режим по чл. 708, ал. 2 - 2,5;
2. за изчислителния режим по чл. 709, ал. 1, т. 3 - 4,0;
3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) за аварийния режим по чл. 554 - 1,7.

 

Раздел VIII.
Защита от пренапрежения. Заземяване

Чл. 726. На ВКЛ се заземяват:
1. металните стълбове;
2. всички стоманобетонни стълбове в населените места;
3. носещото въже при опъвателните и крайните стълбове;
4. екраните на кабелите в кабелните накрайници и съединителните муфи.

 

Чл. 727. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Изпълнението на заземяването за ВКЛ е съгласно чл. 601, 602, 603 и 604.
(2) Най-голямото преходно съпротивление на заземителите на стълбовете е посочено в табл. 41.

 

Раздел IX.
Стълбове

Чл. 728. (1) За ВКЛ се използват стълбове от видовете: носещи, опъвателни, ъглови, крайни и специални. Върху стълбовете се окачват един или повече снопове кабели (кабелни линии).
(2) Опъвателните стълбове са с твърда или еластична, нормална или облекчена конструкция.
(3) Ъгловите или крайните стълбове се изпълняват с твърда конструкция.
(4) Ъгловите стълбове са опъвателни с нормална или облекчена конструкция или носещи.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Прилагането на различните конструкции опъвателни и ъглови стълбове е съгласно чл. 607.

Чл. 729. (1) Стълбовете се оразмеряват за натоварвания в нормален, авариен и монтажен режим на ВКЛ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) В нормален режим на работа стълбовете се оразмеряват по условията на чл. 609, ал. 2 и чл. 610, в които "проводници и мълниезащитни въжета" се отъждествяват с "носещо въже на кабелите".
(3) В авариен режим носещите стълбове на ВКЛ се оразмеряват при условията:
1. скъсано едно носещо въже независимо от броя на ВКЛ върху стълба, което по място създава най-голям огъващ или най-голям усукващ момент в стълба;
2. вертикални сили, изчислени при средногодишна температура, без лед, без вятър;
3. хоризонтална сила на опън (Тав) от скъсано носещо въже с приети условни стойности в зависимост от конструкцията на стълба:
а) за стоманени стълбове Тав = 0,5 Тmах;
б) за стоманобетонни стълбове Тав = 0,3 Тmах;
в) за стълбове от гъвкави материали Тав = 0,25 Тmах,
където Тmах е най-голямата сила на опън на носещото въже измежду ВКЛ, монтирани на стълба.
(4) В авариен режим опъващите, ъгловите и крайните стълбове се оразмеряват при едно скъсано носещо въже, независимо от броя на ВКЛ върху стълба, което предизвиква на мястото на скъсване най-голям огъващ или усукващ момент за опъвателните и ъгловите стълбове, а за крайните стълбове здравите носещи въжета на местата на окачване създават най-голям огъващ или усукващ момент в стълба при условията:
1. вертикалната сила е изчислена при средногодишна температура на въздуха, без лед, без вятър;
2. хоризонталната сила от скъсаното носещо въже е максималната сила на опън откъм страната на опъвателното поле със запазена цялост на носещото въже.
(5) Стълбовете от опъвателен вид се проверяват на монтажен режим с монтирани едностранно на стълба една ВКЛ независимо от броя им, за температура на въздуха - 10°С, скорост на вятъра 10 m/s, без лед.
(6) За целите на монтажа при необходимост се предвиждат временни усилвания на стълбовете с обтяжки, подпори и други средства.

 

Чл. 730. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Конструкциите на всички стълбове се проектират с възможности за лесно и безопасно качване върху тях на обслужващия персонал и ремонтни работи под напрежение (чл. 617, ал. 2, 3, 4, 5, 6).

 

Чл. 731. На стоманобетонните стълбове се маркират видът на стълба и видът на ВКЛ, за която са предназначени.

 

Чл. 732. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Използването на дървени стълбове за ВКЛ се разрешава по изключение при спазване на чл. 536, ал. 2 и ако стълбовете са в изпълнение по чл. 619.

 

Раздел X.
Преминаване на ВКЛ през ненаселени места

Чл. 733. (1) Вертикалното разстояние от снопа кабели до земята или пресичаните съоръжения се определя в режим на максимална температура на въздуха без лед и вятър, без отчитане на нагряването на носещото въже от протичащия през кабелите електрически ток.
(2) Най-малкото разстояние от сноп кабели на ВКЛ за 20 kV до земята при максимален провес на носещото въже е:
1. при нормален терен, през който не преминават превозни средства и механизация - 4 m;
2. при недостъпни за хора места - 3 m;
3. при преминаване над разрешени зони за движение на превозни средства и механизация - 6 m;
4. в зони, в които през зимния период се придвижват хора (скиори, ски писти и др.) над най-високата снежна покривка - 3 m.

 

Чл. 734. Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние от кабелите на ВКЛ при най-голямото им отклонение от налягане на вятъра до най-близките части на сгради и съоръжения е 2 m.

 

Чл. 735. (1) В гори, паркове, защитени територии, зелени площи и др. при прокарване на ВКЛ се правят просеки с ширина, достатъчна за монтажа на снопа кабели и носещи въжета.
(2) След монтажа на ВКЛ дърветата и отделните клони се отсичат двустранно само около снопа кабели така, че при максималното налягане на вятъра върху кабела разстоянието между отклонението му и най-близките клони или дървета е най-малко 2 m.
(3) В овощни градини ВКЛ преминава над дърветата на разстояние най-малко 2 m.

 

Раздел XI.
Пресичане на водни пространства от ВКЛ

Чл. 736. (1) Пресичането на големи водни пространства, като езера, язовири, заливи и др., както и плавателни реки с ВКЛ не се разрешава по технико-икономически съображения. За тези пресичания се проектират ВЛ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За преминавания на ВКЛ над неплавателни реки, дерета и др. се прилагат чл. 626 и 629.

 

Раздел XII.
Преминаване на ВКЛ през населени места

Чл. 737. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За преминаване на ВКЛ в населени места се отчитат разпоредбите по чл. 631, 635, 695.
(2) За ВКЛ с напрежение до 20 kV се разрешава преминаване само над промишлени сгради с негорими покриви и външни съоръжения, които не са пожаро- и взривоопасни.
(3) Металните покриви и съоръжения, над които преминават ВКЛ, се заземяват.
(4) Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние от снопа кабели на ВКЛ с напрежение до 20 kV при най-голямото им отклонение от налягане на вятъра до най-близките части на сгради и съоръжения е 0,5 m.
(5) Не се допуска окачването на ВКЛ с напрежение над 1000 V към фасади на сгради, с изключение на входовете в ЗРУ и ТП.
(6) Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние между временна ВКЛ и строителна площадка е равно на височината на най-високия стълб.
(7) Не се допуска преминаването на временна ВКЛ през зоната на действие на кранове, хаспели и др. повдигателни и строителни машини.

 

Чл. 738. (1) Най-малкото допустимо вертикално разстояние в нормален режим от снопа кабели на ВКЛ при максимален провес на носещото въже до повърхността на земята или пресичаните съоръжения е:
1. за преминаване над улици и в близост до промишлени и селскостопански обекти, където преминават транспортни машини с височина h, включително височината на товара им - h +1 m, но не по-малко от 6 m;
2. за преминаване над незапалителни промишлени сгради и съоръжения - 3 m;
3. за преминаване над пешеходни пътеки - 4 m;
4. за преминаване над улици - до уличното платно в авариен режим, при скъсано носещо въже в съседното на пресечката междустълбие, при средногодишна температура на въздуха без лед и без вятър - 4,5 m.
(2) Максималният провес на носещото въже се определя за два режима:
1. максимална температура на въздуха, без лед, без вятър;
2. температура на въздуха -5°С, с лед, без вятър.

 

Раздел XIII.
Взаимни пресичания и сближавания на ВЛ и ВКЛ

Чл. 739. Ъгълът на пресичане на ВЛ с ВКЛ и на ВКЛ с ВКЛ не се ограничава.

 

Чл. 740. За пресичане и сближаване на ВЛ с ВКЛ се спазват:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) чл. 639, ал. 2, 3 - пресичаната линия е ВКЛ;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) вертикалните разстояния между ВЛ и ВКЛ в мястото на пресичане, определени по чл. 644, ал. 1, 2, 4, 7;
3. хоризонталните разстояния между ВЛ и ВКЛ не по-малки от посочените в табл. 49 - отчетени за линията с по-високото напрежение.

 

Чл. 741. (1) При пресичане на ВКЛ за 20 kV с ВКЛ за същото или по-ниско напрежение вертикалното разстояние между сноповете кабели в мястото на пресичане е най-малко 1 m. Това разстояние се изчислява за провеси на носещите въжета на пресичащите ВКЛ при температура на въздуха +15°С, без лед, без вятър.
(2) Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние между осите на две самостоятелни ВКЛ е 2 m.

 

Раздел XIV.
Пресичане и сближаване на ВКЛ със съобщителни и сигнални линии

Чл. 742. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Въздушните кабелни линии за 20 kV с въздушна или подземна кабелна съобщителна или сигнална линия се пресичат и сближават по указанията, отнасящи се до пресичане и сближаване на ВЛ до 20 kV с въздушна или подземна кабелна съобщителна или сигнална линия по чл.: 646, ал. 1, 2, 3, 4, чл. 647, ал. 2, чл. 653, чл. 654, ал. 1, 2, чл. 655, 657, 658, 659, като ВЛ се отъждествяват с ВКЛ.

 

Чл. 743. Най-малкото допустимо вертикално разстояние от кабела на ВКЛ за 20 kV до проводниците на пресичаната въздушна съобщителна или сигнална линия е 1 m при максимална температура на въздуха без вятър или при температура на въздуха - 5°С, с лед и без вятър.

 

Раздел XV.
Пресичане и сближаване на ВКЛ с жп линии

Чл. 744. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За пресичане и сближаване на ВКЛ за 20 kV с жп линии се спазват указанията, които се отнасят до пресичане и сближаване на ВЛ за 20 kV с жп линии по чл. 661, 662, 663, 664, като в текстовете на изброените членове ВЛ се отъждествява с ВКЛ.
(2) Снаждането на носещото въже на ВКЛ в междустълбието на пресичане на жп линия се забранява.

 

Раздел XVI.
Пресичане и сближаване на ВКЛ с пътища

Чл. 745. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За пресичане и сближаване на ВКЛ за 20 kV с пътища се спазват указанията, отнасящи се до пресичане и сближаване на ВЛ за 20 kV с пътища по чл. 668, 669, чл. 672, ал. 1, 2 и чл. 673, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

 

Раздел XVII.
Пресичане и сближаване на ВКЛ с тролейбусни и трамвайни линии

Чл. 746. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За пресичането и сближаването на ВКЛ за 20 kV с тролейбусни и трамвайни линии се спазват указанията, отнасящи се до пресичане и сближаване на съоръженията с ВЛ за 20 kV, посочени в чл. 674, чл. 675, ал. 1, 3 и чл. 678, ал. 1, 2, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.
(2) Снаждане на носещо въже в междустълбието на пресичане се забранява.

 

Раздел XVIII.
Преминаване на ВКЛ по мостове

Чл. 747. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За преминаването на ВКЛ по мостове се спазват указанията в чл. 679, 680, 681, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

 

Раздел XIX.
Преминаване на ВКЛ по язовирни стени и диги

Чл. 748. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За преминаване на ВКЛ по язовирни стени и диги се спазва указанието в чл. 682, в който ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

 

Раздел XX.
Пресичания и сближавания на ВКЛ с надземни тръбопроводи, въжени линии и транспортни ленти

Чл. 749. (1) За пресичане на ВКЛ с надземни тръбопроводи, въжени линии и транспортни ленти ВКЛ може да премине в подземна, което се доказва с технико-икономически изчисления.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За пресичането на ВКЛ с напрежение за 20 kV с надземни тръбопроводи, въжени линии и транспортни ленти се прилагат разпоредбите на чл. 683, чл. 684, ал. 1, чл. 685, ал. 1, 2, чл. 687, ал. 1 и чл. 688, отнасящи се за ВЛ с напрежение до 20 kV, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

 

Раздел XXI.
Пресичания и сближавания на ВКЛ с подземни тръбопроводи

Чл. 750. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За пресичането и сближаването на ВКЛ за 20 kV с подземни тръбопроводи се прилагат разпоредбите на чл. 689, ал. 1, чл. 690, 691, 692, 693, отнасящи се до ВЛ с напрежение 20 kV, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

 

Раздел XXII.
Сближаване на ВКЛ с водоохладители, взриво- и пожароопасни съоръжения, петролни и газови факли и с летища

Чл. 751. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Въздушните кабелни линии се сближават с водоохладители, взриво- и пожароопасни съоръжения, петролни и газови факли и с летища по изискванията на чл. 694, 695, 696, 697, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

 

Раздел XXIII.
Електрическо оразмеряване на ВКЛ

Чл. 752. Електрическото оразмеряване на сеченията на жилата на тоководещите кабели на ВКЛ се извършва по условията:
1. допустимо нагряване от трайния максимален ток;
2. термична устойчивост от т.к. съединение поотделно за тоководещите жила и екрана на кабела;
3. допустима загуба на напрежение.

 

Чл. 753. При оразмеряване на кабели на ВКЛ по термична устойчивост се отчитат изчислителните токове на къси съединения за перспективен период 10 години.

 

Раздел XXIV.
Специални изисквания за ВКЛ

Чл. 754. При преход от ВЛ във ВКЛ към ВЛ се монтират вентилни отводи или искрови междини (ако изводът на електропровода е съоръжен с АПВ) за защита на кабелите от пренапрежения.

 

Чл. 755. (1) При преход от ВКЛ в подземна линия кабелният сноп от трите кабела се спуска по крайния стълб и се укрепва към тялото му със скоби от немагнитен материал.
(2) На височина 2 m над терена и 0,5 m в земята кабелът се полага в стоманена предпазна тръба. Тръбата се укрепва с бандажи към стълба.

 

Чл. 756. Минималният радиус на огъване на кабелите на ВКЛ се предписва от производителя. Не се допуска на нито едно място от ВКЛ огъването на кабелите с радиус, по-малък от предписания от производителя.

 

Глава осемнадесета.
ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V С ИЗОЛИРАНИ ПРОВОДНИЦИ

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 757. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни електропроводни линии с напрежение над 1000 V до 20 kV с изолирани проводници (ВЛИП).
(2) За ВЛИП се отчитат изискванията, посочени в глава шестнадесета, като в текстовете, които се отнасят до ВЛИП, се приемат отъждествяванията:
1. "проводници" - "изолирани проводници";
2. "ВЛ" - "ВЛИП";
3. "стълбове за една или повече тройки" - "стълбове за една или повече ВЛИП, всяка от които е изпълнена с три проводника".
(3) За ВЛИП не се изисква монтаж на мълниезащитни въжета.

Чл. 758. Въздушна линия с изолирани проводници е линията, предназначена за разпределение на електрическа енергия посредством изолирани проводници, разположени на открито, закрепени с помощта на изолатори и арматура към стълбове, носещи конструкции или конзоли на инженерни съоръжения - мостове, язовирни стени и др.

Чл. 759. (1) Използването на ВЛИП с напрежение 20 kV има предимство пред ВЛ с напрежение 20 kV поради значително намаляване на разстоянието между изолираните проводници, между проводници и носещи конструкции и избягване на възможността за възникване на късо или земно съединение при допир между тях или със заземени части.

(2) Използването на ВЛИП се препоръчва за:
1. индустриални и вилни зони, крайградски паркове и места за почивка при въвода на линии в централните части на села и малки градове;
2. гористи местности, овощни градини, залесени места с ценни дървесни видове, резервати и други защитени зони, земеделски земи с интензивно пръсково напояване;
3. зони с интензивно ледообразуване;
4. временно електроснабдяване на обекти при преминаване на електропровода в близост до строителната площадка.
(3) Целесъобразността от изграждане на ВЛИП се определя с технико-икономическа обосновка.

Чл. 760. (1) За оразмеряването на ВЛИП се разглеждат и оценяват режимите:

1. нормален - всички проводници са здрави;
2. авариен - напълно или частично скъсани проводници;
3. монтажен - по време на монтаж на стълбове и проводници.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Определенията за габаритно, ветрово и теглово междустълбие и габаритен провес по чл. 530, ал. 4, 5, 6 и 7 се отнасят и за ВЛИП.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Определенията за видове местности и участъци за ВЛ по чл. 531 се отнасят и за ВЛИП.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 761. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При оразмеряване, защита и означение на стълбове за ВКЛ се отчитат общите изисквания за ВЛ, посочени в чл. 532, ал. 1, 3 и чл. 536, 537, 538, 539.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Изискванията за трасетата на ВЛИП са по чл. 543.

Чл. 762. За изолация на проводниците се използва материал, който е устойчив на атмосферни въздействия, ултравиолетови лъчи и влиянието на озона в продължение на целия експлоатационен период на ВЛИП.

 

Раздел III.
Изчислителни климатични условия

Чл. 763. (1) Изчислителните климатични условия за оразмеряване на ВЛИП се определят по данни, получени от фактически продължителни наблюдения за температура на въздуха, скорост на вятъра, обледяване на изолираните проводници и атмосферна електрическа дейност.
(2) При обработка на данните от наблюденията се вземат под внимание особеностите на микроклимата в района на трасето на ВЛИП.

Чл. 764. (1) Най-големите изчислителни стойности на скоростта на вятъра се определят по тяхната повторяемост - един път на 10 години, но се приемат не по-малки от 25 m/s без допълнителен товар от заледяване и 15 m/s с допълнителен товар от заледяване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Височината на приложената сила от налягането на вятъра върху изолираните проводници на ВЛИП се изчислява по чл. 546 и 547. Когато тази височина е по-голяма от 15 m, силата от налягане на вятъра се увеличава с коефициент, посочен в табл. 30.

Чл. 765. За оразмеряване на изолираните проводници по механични показатели се приемат условни натоварвания от чист лед с относителна маса 900 kg/m3, равномерно натрупан във форма на маншон върху изолирания проводник. За най-голямо се приема обледяването на проводниците с повторяемост един път на пет години за всеки климатичен район на България.

Чл. 766. Изчислителните температури за оразмеряване на ВЛИП се приемат еднакви за цялата страна: минимална -30°С; максимална +40°С. Средногодишната температура се определя за района, през който преминава ВЛИП, и се закръглява до цяло число°С.

Чл. 767. За оразмеряване на ВЛИП по механични показатели при работа в нормален режим за изчислителните климатични условия се приемат съчетанията:

1. максимална температура на въздуха +40°С без вятър;
2. минимална температура на въздуха -30°С, без вятър, със заледяване на проводниците;
3. средногодишна температура, проводниците без лед, без вятър;
4. най-голямо изчислително натоварване за изолираните проводници за:
а) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) вятър с най-голяма скорост (налягане) съгласно чл. 764 без заледяване и средногодишна температура на въздух - лятна хипотеза;
б) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) заледяване съгласно чл. 765 и скорост на вятъра V = 0,5.Vmах, но не по-малка от посочената в чл. 764 при заледяване и температура на въздуха -5°С - зимна хипотеза.

Чл. 768. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За оразмеряване на изолираните проводници по механични показатели в авариен режим се приемат съчетанията на климатичните условия по чл. 554.

Чл. 769. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За изчисление на разстоянията от тоководещи части на ВЛИП до елементи на стълба и до съоръженията се приемат съчетанията на климатичните условия по чл. 555.

Чл. 770. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За оразмеряване на изолираните проводници на ВЛИП по механични показатели се прави проверка на монтажен режим при климатичните условия по чл. 556.

Чл. 771. (1) За изчисление на изолираните проводници и стълбовете на ВЛИП направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо оста на линията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Налягането на вятъра върху изолираните проводници за всеки изчислителен режим се определя по чл. 558.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Относителният товар от налягане на вятъра върху незаледени изолирани проводници се определя по формулата:
а върху заледени изолирани проводници по формулата:
където:
D е диаметърът на проводника с изолацията, mm;
b - дебелината на стеничката на маншона от лед, mm;
S - сечението на тоководещата част, mm2.
Останалите означения във формулите имат значения и стойности съгласно чл. 558.
Чл. 772. (1) Вертикалният товар на изолирания проводник се определя от собствената му маса G [kg/km], зададена от производителя на проводниците.
(2) Относителният товар на изолирания проводник от собствената му маса се определя по формулата:
където g е земното ускорение, m/s2.
(3) Относителен товар от обледяване, отнесен към сечението на изолирания проводник, се определя с формулата:
където:
δл е относителната маса на леда, δл = 900 kg/m3.
(4) Общият относителен товар върху изолирания проводник от налягане на вятъра и теглото на незаледения изолиран проводник се определя със:
а при заледен изолиран проводник - със:

Раздел IV.
Изолирани проводници за ВЛИП

Чл. 773. (1). Тоководещите изолирани проводници за всяка фаза на ВЛИП са многожични, уплътнени, изработени от:
1. алуминиеви сплави;
2. алуминий с една или няколко централни жички от стомана.
(2) Параметрите и техническите характеристики за проводниците на ВЛИП (електрическо съпротивление, допустим ток на натоварване, термична устойчивост на т.к.с. и др.) са обявените в техническата документация за проводниците.
(3) За магистралните ВЛИП се избират проводници със сечения не по-малки от 70 mm2, а за отклоненията от тях - не по-малки от 35 mm2.
Чл. 774. По механични показатели ВЛИП се оразмеряват на базата на обявените от производителя на изолираните проводници якост на опън (sр), модул на линейна деформация (Е), температурен коефициент на линейно разширение (a).
Чл. 775. Оразмеряването на проводниците по механични показатели се извършва за изчислителните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) максимално натоварване съгласно чл. 767, т. 4;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) минимална температура съгласно чл. 767, т. 2;
3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) средногодишна температура съгласно чл. 767, т. 3.
Чл. 776. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Допустимото механично напрежение на опън (δд) в проводниците по условията на чл. 775 се изчислява по формулата:

σД =K.σR,

където - σR е разрушаващото напрежение на опън в проводника;

коефициентът К е със стойности, както следва:

 

Сечение на тоководещото жило на изолирания проводник, mm2Стойности на коефициента К
за режим максимален товар (чл.768,т.4 и 2)за режим средногодишна температура (чл.768,т.3)
35, 50, 70, 950,40,3
120, 1500,450,3
(2) Разрешава се надвишение напрежението на опън в по-високата точка на окачване на изолирания проводник не повече от 10% от допустимото напрежение на опън.

 

Чл. 777. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При напрежение на опън в проводниците на ВЛИП по-голямо от 40 МРа при средногодишната температура те се защитават от възможно възникване на вибрации в съответствие с чл. 570.

 

Раздел V.
Разположение на токопроводящите изолирани проводници и разстояния между тях

Чл. 778. (1) Препоръчваното разположение на токопроводящите изолирани проводници на една стълбовна линия от ВЛИП е:
1. хоризонтално - за една тройка проводници;
2. произволно - за две и повече тройки проводници.
(2) Минималното разстояние между изолираните проводници на ВЛИП на стълбовете и в междустълбието (независимо от геометричното разположение на проводниците на стълбовете и от климатичния район) е не по-малко от 0,4 m.
(3) Минималното разстояние от изолираните проводници до заземени части от стълба при максималното им отклонение от вятъра е не по-малко от посоченото в табл. 37 за работното напрежение.
(4) За ВЛИП с две линии на общи стълбове разстоянието между най-близките изолирани проводници на различните линии по условието на работата им в междустълбието е не по-малко от:
1. за ВЛИП със стоящи и пръчковидни изолатори - 0,6 m;
2. за ВЛИП с висящи изолатори - 1,5 m.

 

Чл. 779. Разрешава се върху една стълбовна линия монтирането на ВЛИП и ВЛ и/или ВКЛ за еднакви или различни номинални напрежения при условията:
1. въздушна линия с изолирани проводници за 20 kV и ВЛ и/или ВКЛ до 1000 V, ако последната е оразмерена по механични показатели за изчислителните условия за по-високото напрежение;
2. въздушна линия с изолирани проводници за 20 kV е разположена над ВЛ и/или ВКЛ до 1000 V;
3. вертикалното разстояние между най-близките проводници на ВЛИП и ВКЛ с напрежение до 1000 V на стълба и в междустълбието при температура на въздуха 15°С, без вятър, е не по-малко от 1,0 m;
4. вертикалното разстояние между най-близките проводници на ВЛИП и неизолираните проводници на ВЛ с напрежение до 1000 V, на стълба и в междустълбието при температура на въздуха +15°С, без вятър, е не по-малко от 1,5 m;
5. окачването на проводниците на ВЛИП върху изолаторите е усилено (например двойно);
6. въздушната кабелна линия с напрежение до 1000 V е със самоносещи кабели (без носещо въже) - препоръчително;
7. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) потенциалът на неутралата и индуктираното напрежение на ВЛИП в участъците с общо окачване на стълбовете удовлетворяват изискванията по чл. 582, ал. 4 и 5.

 

Раздел VI.
Изолатори

Чл. 780. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За ВЛИП се използват изолатори, които отговарят на изискванията и по условията на чл. 583, чл. 584, ал. 1 и 2 и чл. 585, т. 3, 4 и 5.

 

Чл. 781. (1) Изолираните проводници на ВЛИП се окачват посредством:
1. подпорни или пръчковидни изолатори;
2. носещи и опъвателни изолаторни вериги.
(2) При изпълнение на окачване с порцеланови изолатори в изолаторна верига броят на изолаторите е най-малко два независимо от напрежението на ВЛИП.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Коефициентът на сигурност за изолаторите се приема по чл. 586.

 

Чл. 782. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Изолационното покритие на проводниците е с дебелина 2 ¸ 3 mm и съответства на изискванията в чл. 762.

 

Раздел VII.
Арматура

Чл. 783. Проводниците на ВЛИП се окачват на:
1. носещи стълбове - с пръчковидни или стоящи изолатори в нормално или усилено (например двойно) окачване; висящи изолаторни вериги с носещи клеми;
2. опъвателни стълбове - с висящи изолаторни вериги с опъвателни клеми, които не изискват прекъсване на проводника.

 

Чл. 784. (1) Проводниците в междустълбието се съединяват със съединителни клеми с изолационно или защитно покритие, изпълнено по техническите предписания на производителя.
(2) Изолираният проводник при мостовете на опъвателните стълбове се съединява със специални клеми с гладка контактна повърхност или с клеми, които осигуряват електрически контакт чрез пробиване на изолацията на проводника.
(3) Съединителните и опъвателните клеми се избират за сила на скъсване на съединението най-малко 90% от силата на скъсването на изолираните проводници.
(4) Допуска се само едно съединение за всяка фаза в междустълбието.
(5) Проводниците се отклоняват от магистралната ВЛИП с отклонителни клеми с корпус, изработен от изолационен материал или покрит с изолиращ кожух, изпълнени по съответни технически условия.
(6) Разстоянието от съединението до окачването на изолирания проводник на пръчковидните и стоящите изолатори е не по-малко от 2,0 м.
(7) Електрическото съпротивление на съединението на изолирани проводници е не по-голямо от съпротивлението на същия проводник с дължина, равна на съединението.

 

Чл. 785. За носещите и крайните клеми отношението на разрушаващата сила към действащата изчислителна сила е не по-малко от:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) за изчислителен режим по чл. 767, т. 2, 4 - 2,5;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)за изчислителен режим по чл. 767, т. 3 - 4,0;
3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)за авариен режим по чл. 554 - 1,7.

 

Раздел VIII.
Защита от пренапрежения. Заземявания

Чл. 786. (1) За преминаване по открити и високи местности, както и в райони със средна годишна продължителност на атмосферната електрическа дейност над 40 часа ВЛИП се защитават с устройства за мълниезащита (вентилни или катодни отводители, защитни междини, устройства за защита от електрическа дъга).
(2) Мълниезащита е задължителна в населени местности и в места, където се събират много хора.

 

Чл. 787. Изборът на изолационните разстояния на устройствата за защита на ВЛИП от атмосферни пренапрежения е в съответствие с техническите характеристики на устройствата.

 

Чл. 788. Подходите на ВЛИП към трансформаторните подстанции се защитават с вентилни отводи/искрови междини.

 

Чл. 789. Най-малките изолационни разстояния по въздуха от изолираните проводници и арматура на ВЛИП, намиращи се под напрежение до стълба, се избират по табл. 37.

 

Чл. 790. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Стълбовете на ВЛИП се заземяват съгласно изискванията по чл. 599, т. 1, 3 и 4.

 

Чл. 791. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Съпротивлението на заземителите на стълбовете на ВЛИП са посочени в чл. 600.

 

Чл. 792. При наличие на кабелни вставки на ВЛИП с дължина, по-малка от 1,5 km, в двата си края кабелът се защитава от атмосферни пренапрежения с вентилни отводители. Заземителната клема на отводителя, металическите обвивки на кабела и корпуса на кабелната муфа се присъединяват помежду си по най-краткия път. Заземителната клема на отводителя се присъединява към заземителя с отделен спусък.

 

Раздел IX.
Стълбове

Чл. 793. Стълбовете за ВЛИП се избират и оразмеряват, като се отчитат изискванията в глава шестнадесета, раздел IX, специфичните изисквания за ВЛИП и условията на работа.

 

Раздел X.
Преминаване на ВЛИП през урегулирани и неурегулирани територии

Чл. 794. (1) Вертикалното разстояние от проводниците на ВЛИП до повърхността на земята или пресичаните съоръжения се определя за режимите:
1. максимална температура на въздуха, без лед, без вятър, без отчитане нагряването на проводниците от протичащия през тях електрически ток;
2. максимално заледяване, без вятър, температура на въздуха - 5°С.
(2) Разстоянието от проводниците на ВЛИП до земята при най-голям провес е най-малко:
1. за нормален, достъпен терен - 5 m;
2. за недостъпен терен - 3 m.

 

Чл. 795. (1) В ненаселени места хоризонталното разстояние от изолираните проводници на ВЛИП при най-голямото им отклонение от налягане на вятъра до най-близките части на сгради и съоръжения е най-малко 10 m (предпазна зона).
(2) Допуска се в единични случаи, съгласувано със собствениците на сградите и съоръженията, намаляване на разстоянието в ал. 1, но не по-малко от 2 m до сградите и съоръженията за ВЛИП с напрежение 20 kV.

 

Чл. 796. (1) Препоръчва се в горски масиви и зелени площи изграждането на ВЛИП по съществуващите противопожарни и други просеки. Ако няма такава възможност, в горските масиви се правят просеки.
(2) Не се разрешава изграждане на ВЛИП по дължината на тесни защитни горски полоси.
(3) В горски масиви и зелени площи широчината на просеките за ВЛИП е не по-малка от разстоянието между крайните проводници при най-голямото им отклонение плюс 1,25 m във всяка страна на ВЛИП независимо от височината на дърветата.
(4) В паркове, защитени територии, зелени пояси и други ценни насаждения след монтажа на ВЛИП дървета и клони се отсичат двустранно така, че разстоянието между крайните проводници при най-голямото им отклонение и най-близките до тях клони или дървета е не по-малко от 1,25 m.
(5) В овощни градини с височина на дървета до 4 m просеки не се правят. При по-голяма височина на дърветата габаритът на ВЛИП се увеличава с преминаване на проводниците над дърветата или след регулирането им се допуска отсичане или подкастряне на отделни дървета за осигуряване на минималните разстояния по ал. 4.

 

Раздел XI.
Пресичане на водни пространства от ВЛИП

Чл. 797. За пресичане на водни пространства (реки, канали, езера, язовири и др.) от ВЛИП са в сила изискванията на глава шестнадесета, раздел XI, отнасящи се за ВЛ с напрежение 20 kV.

 

Раздел XII.
Преминаване на ВЛИП през населени места

Чл. 798. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За преминаване на ВЛИП в населени места са в сила изискванията по чл. 631, 633, 635, 636, 638, отнасящи се за ВЛ с напрежение 20 kV.

 

Чл. 799. Проводниците на пръчковидни и стоящи изолатори за преминаването на ВЛИП в населени места се окачват усилено (например двойно). За носещи изолаторни вериги се използват глухи носещи клеми.

 

Чл. 800. Не се допускат съединения на проводниците между стълбовете за пресичане на ВЛИП с улици и шосета.

 

Чл. 801. В нормален режим вертикалното разстояние от проводниците на ВЛИП при най-голям провес до повърхността на земята е не по-малко от 6 m.

 

Чл. 802. (1) В местата на пресичане на ВЛИП с улици и шосета при скъсан проводник в съседното на пресечката междустълбие разстоянието от проводниците до уличното платно/шосе за режим на средногодишна температура без вятър и лед е не по-малко от 4 m.
(2) При преминаване на ВЛИП през специални коридори в чертите на населените места вертикалното разстояние при скъсан проводник в случаите на пресичания по ал. 1 не се ограничава.

 

Чл. 803. Разстоянието от проводниците на ВЛИП при максималното им отклонение до въжетата за окачване на пътни знаци е не по-малко от 2 m.

 

Раздел XIII.
Взаимни пресичания и сближавания на ВЛИП с ВЛИП, ВЛ или ВКЛ

Чл. 804. (1) Ъгълът на пресичане на ВЛИП помежду си, както и с ВЛ за всички нива на напрежение, а така също и с ВКЛ с напрежение до 1000 V не се ограничава.
(2) Мястото на пресичане се избира възможно най-близо до стълб на пресичащата (разположената отгоре) ВЛИП или ВЛ.
(3) Хоризонталното разстояние от стълб на пресичащата ВЛИП или ВЛ до проводниците на пресичаната (разположената отдолу) ВЛИП или ВЛ с напрежение до 20 kV с неизолирани проводници, или ВЛ (ВКЛ) с напрежение до 1000 V при най-голямото им отклоняване е не по-малко от 6 m.
(4) Хоризонталното разстояние от стълб на пресичаната ВЛИП до проводниците на пресичащата ВЛ за напрежение до 400 kV е най-малко 5 m.
(5) Стълб от пресичаната линия може да се запази под проводниците на пресичащата линия, ако вертикалното разстояние от върха на този стълб до най-близкия проводник на пресичащата линия е с 4 m по-голямо от разстоянията, посочени в табл. 48.
(6) Разрешава се на общ стълб пресичането на ВЛИП помежду си и с ВЛ (ВКЛ) с напрежение до 20 kV.

 

Чл. 805. (1) При пресичане на ВЛИП с ВЛ (ВКЛ или ВЛИП) за пресичащата линия се използват стълбове от опъвателен тип.
(2) Допуска се за пресичащата ВЛИП използването на носещи стълбове с усилено (например двойно) окачване на проводниците.

 

Чл. 806. При пресичане на ВЛИП (ВЛ, ВКЛ) с напрежение за 20 kV с ВЛ, ВКЛ (ВЛИП) за същото номинално напрежение вертикалното разстояние между най-близките им проводници в мястото на пресичане е не по-малко от 1,5 m при условие, че една от линиите е изпълнена с изолирани проводници. Изчисляването на това разстояние се извършва за провеси на проводниците на пресичащите се линии при температура на въздуха +15°С и отсъствие на лед и вятър.

 

Чл. 807. При пресичане на ВЛИП с напрежение 20 kV с ВЛ (ВКЛ) с напрежение до 1000 V вертикалното разстояние между най-близките им проводници в мястото на пресичане е не по-малко от 1,0 m за температура на въздуха +15°С и отсъствие на лед и вятър.

 

Чл. 808. (1) При пресичане на ВЛИП с напрежение 20 kV с ВЛ с напрежение 35 kV и по-високо разстоянието между най-близките проводници на пресичащите се линии е не по-малко от посоченото в табл. 48.
(2) При определяне на разстоянията между пресичащите се електропроводни линии се отчитат вероятностите за поражение от мълнии и на двете линии и се приема разстоянието за по-неблагоприятния случай. Ако по-високо окачената ВЛ е защитена с мълниезащитно въже, се отчита вероятността от поражение само на по-ниско окачената линия.
(3) На стълбовете, ограничаващи междустълбието на пресичане, се поставят искрови междини или вентилни отводи на двете пресичащи се линии.
(4) Допуска се използването само на искрови междини за защита от атмосферни пренапрежения, ако електропроводната линия е снабдена с автоматично повторно включване (АПВ).
(5) При разстояние от мястото на пресичане до по-близкия стълб на пресичащата линия по-малко от 40 м устройство за мълниезащита се поставя само на този стълб.
(6) Вентилни отводи и искрови междини не се монтират на ВЛИП с метални и стоманобетонни стълбове.
(7) Преходните съпротивления на заземителите да не са по-големи от посочените в табл. 41.

 

Чл. 809. (1) Хоризонталните разстояния при паралелно преминаващи или сближаващи се ВЛИП с напрежение 20 kV и ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо са не по-малки от посочените в табл. 49. за линията с по-високото напрежение.
(2) Хоризонталните разстояния между осите на линиите при паралелно преминаващи или сближаващи се ВЛИП и ВЛ с напрежение 20 kV са не по-малки от:
1. за участъци с трасе без стеснение - 2,75 m;
2. за участъци със стеснено трасе и подходи към подстанциите - 2,0 m, между крайните проводници в неотклонено положение; от отклонен проводник от едната линия до стълб на другата линия - 2 m.

 

Раздел XIV.
Пресичане и сближаване на ВЛИП с инженерни съоръжения

Чл. 810. При пресичане и сближаване на ВЛИП с напрежение до 20 kV с инженерни съоръжения се отчитат изискванията за ВЛ, посочени в глава шестнадесета, и специфичните условия в зависимост от вида на съоръжението в разделите:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) раздел ХIV - за съобщителни и сигнални линии без т. 5 и 6 от чл. 646, 650, 652 и 653;
2. раздел ХV - за железопътни линии;
3. раздел ХVI - за пътища;
4. раздел ХVII - за тролейбусни и трамвайни линии;
5. раздел ХVIII - за мостове;
6. раздел ХIХ - за язовирни стени и диги;
7. раздел ХХ - за надземни тръбопроводи и въжени линии;
8. раздел ХХI - за подземни тръбопроводи;
9. раздел ХХII - за водоохладители;
10. раздел ХХIII - за взриво- и пожароопасни съоръжения;
11. раздел ХХIV - за петролни и газови факли;
12. раздел ХХV - за летища.

 

Раздел XV.
Електрическо оразмеряване на ВЛИП

Чл. 811. За сеченията на изолираните проводници на ВЛИП се изисква да осигуряват необходимата пропускателна способност и качество на напрежението и се оразмеряват по:
1. допустимо натоварване с максимален ток и заработване на защитата при еднофазно земно съединение;
2. термична устойчивост от тока на късо съединение;
3. допустима загуба на напрежение и допустимо отклонение на напрежението.

 

Чл. 812. Допустимите стойности на трайния максимален ток и тока на термична устойчивост за изолираните проводници се обявяват от производителя.

 

Чл. 813. Токът на к.с. за изчисляване на термичната устойчивост на изолираните проводници на ВЛИП при проектирането се определя в перспектива 10 години.

 

Раздел XVI.
Специални изисквания за ВЛИП

Чл. 814. При преход от ВЛ във ВЛИП към ВЛ задължително се монтират вентилни отводители за защита от пренапрежения.

 

Чл. 815. При преход от ВЛИП в подземна КЛ кабелният сноп се спуска по крайния стълб и се укрепва към тялото му със скоби от немагнитен материал.

 

Чл. 816. На височина 2 m над терена и 0,5 m в земята кабелът се полага в стоманена предпазна тръба. Тръбата се укрепва към стълба с бандажи.

 

Част четвърта.
ЗАЩИТА И АВТОМАТИКА

Глава деветнадесета.
ЗАЩИТА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

Раздел I.
Област на приложение, определения

Чл. 817. Изискванията по тази глава се отнасят за защитата на електрически уредби и мрежи с напрежение до 1000 V.

 

Чл. 818. Апарат за защита - апаратът, който автоматично изключва защитаваната електрическа верига при нарушаване на нормалния режим на работа.

 

Раздел II.
Изисквания към апаратите за защита

Чл. 819. Апаратите за защита се избират с изключвателна способност, съответстваща на максималния ток на к.с. в началото на защитавания участък на мрежата.

 

Чл. 820. Апаратите за автоматично изключване и винтовите предпазители със стопяема вложка се присъединяват така, че въводните проводници се свързват към клемите на неподвижните контакти на автоматите, а на предпазителите - към гнездата им.

 

Чл. 821. (1) Всеки апарат за защита има надпис с означен номинален ток и ток на изключване на апарата.
(2) Надписите се поставят върху апарата или на схема, поставена в близост до него.

 

Раздел III.
Избор на защитите

Чл. 822. (1) За електрическите мрежи се избират защити срещу токовете на к.с. при възможното най-малко време на изключване и с осигурена селективност.
(2) Защитите се избират по условието за осигуряване на изключване на повредения участък при к.с. в края на защитаваната линия в случаите на:
1. еднофазни и многофазни к.с. - в мрежи с директно заземена неутрала;
2. междуфазни к.с. - в мрежи с изолирана неутрала.

 

Чл. 823. (1) Номиналният ток на стопяемите вложки на предпазителите и токът на заработване на автоматичните предпазители се избират в зависимост от изчислителните токове на защитаваните участъци или от номиналните токове на електрическите потребители, като при всички случаи се избира минималната стойност. Апаратите за защита се отстройват от токовете на краткотрайно претоварване (самопускане, пускови токове, върхови технологични товари и т.н.) и при тях не действат на изключване.
(2) Кратността на изчислителния ток спрямо номиналния ток на предпазителите (тока на заработване на автоматичните предпазители) при междуфазни къси съединения в мрежи с изолирана неутрала или при еднофазно к.с. в мрежи с директно заземена неутрала е не по-малка от посочената в глава седма, раздел IХ.
(3) Кратността на тока на к.с. по ал. 2 може да не се изчислява при мрежите, защитени само от токовете на к.с. (не изискват защита от претоварване), при условие че по отношение на продължително допустимото токово натоварване на проводниците, посочено в таблиците на глава трета, защитните апарати имат кратност не по-голяма:
1. за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите от 300%;
2. за тока на заработване на автомат само с токова отсечка от 450%;
3. за номиналния ток на автомат с нерегулируема обратно зависима от тока характеристика (независимо от наличието или липсата на отсечка) от 100%;
4. за тока на заработване на автомат с регулируема обратно зависима от тока характеристика от 150%; ако автоматът има и отсечка, кратността на тока на нейното заработване не се ограничава.

 

Чл. 824. Завишаването на номиналните токове на стопяемите вложки на предпазителите и токовете на заработване на автоматите в сравнение с посочените стойности в чл. 823 се допуска за отстройка от токовете на самопускане на електродвигатели при условие, че кратността на тока на к.с. е най-малко 5 за предпазителите и 1,5 за автоматите.

 

Чл. 825. (1) Електрическите мрежи в сгради се защитават от претоварване, ако са изпълнени с открито положени проводници с горима изолационна обвивка, незащитени от механични повреди.
(2) Електрическите мрежи със защитени от механични повреди проводници или положени в тръби в негорими строителни конструкции се защитават от претоварване, ако се претоварват продължително време в зависимост от технологичния процес или от режима на работа на инсталацията.
(3) Всички уредби в пожароопасни и взривоопасни помещения и взривоопасни външни уредби се защитават от претоварване.

 

Чл. 826. (1) В защитаваните от претоварване електрически мрежи проводниците се оразмеряват по изчислителния ток, при което продължително допустимият ток е не по-малък:
1. от 125% от номиналния ток на стопяемата вложка или от тока на заработване на автомата с токова отсечка - за проводници с поливинилхлоридна, гумена или аналогична по топлинна характеристика изолация; в производствени помещения без опасност от взрив се допуска оразмеряване за 100%;
2. от 100% от номиналния ток на автомата с нерегулируема зависима от тока характеристика (независимо от наличието или липсата на токова отсечка) - за всякакви видове проводници;
3. от 100% от тока на заработване на автомата с регулируема зависима от тока характеристика - за проводници и кабели с поливинилхлоридна, гумена или аналогична по топлинна характеристика изолация;
4. от 100% от номиналния ток на електрическия двигател - за проводници към електрически двигатели с късо съединен ротор във взривобезопасни помещения.

 

Раздел IV.
Места за поставяне на апарати за защита

Чл. 827. Апаратите за защита се поставят в достъпни за обслужване места и при монтажа им се осигурява:
1. изключване на възможността за механичното им повреждане;
2. безопасността за обслужващия персонал при заработване на апаратите и при манипулиране с тях;
3. достъп за обслужване на апарати с открити тоководещи части само от квалифициран персонал.

 

Чл. 828. Апарати за защита по правило се поставят в местата на мрежата, където сечението на проводниците намалява (в посока към потребителите), или в местата, където това е необходимо за осигуряване на селективност.

 

Чл. 829. (1) Апаратите за защита се монтират непосредствено в местата на присъединяване на защитаваните проводници към захранващата линия.
(2) Допуска се при необходимост участък до 6 m от захранващата линия до защитния апарат на отклонението. Допуска се по-малко сечение на проводниците от това на захранващата линия (но не по-малко от сечението на защитавания проводник), ако са положени в тръби или са с негорима обвивка.
(3) Допуска се в труднодостъпни места (например на голяма височина) поставяне на апаратите за защита на разстояние до 30 m от точката на отклонение в удобно за обслужване място (например до въвод в разпределително табло, контактор на консуматор и др.). Сечението на проводниците на отклонението се избира не по-малко от сечението, определено по изчислителен ток и осигуряващо не по-малко от 10% от пропускателната способност на захранващата линия. От захранващата линия до апарата проводниците се полагат в тръби или са с негорима изолация.

 

Чл. 830. (1) При защита на мрежите с предпазители последните се поставят на:
1. всяка нормално незаземена фаза/полюс;
2. неутралните (нулевите) проводници и на проводниците от средната точка на двупроводни вериги - в уредби на пожаро- и взривоопасни производства.
(2) Забранява се поставянето на предпазители във веригите на неутрални и защитни проводници, в неутралата на трипроводни и четирипроводни вериги, в проводниците от средната точка на двупроводни вериги, където се изисква зануляване.

 

Чл. 831. (1) При защита на мрежи с максималнотокови автомати автоматите се присъединяват на всички нормално незаземени полюси или фази.
(2) При защитата на мрежите с изолирана неутрала се допуска в трипроводни мрежи за трифазен ток и двупроводни мрежи за еднофазен или постоянен ток поставянето на максималнотокови автомати само в двете фази на трипроводните и в едната фаза/полюс на двупроводните мрежи. В една и съща уредба защитата се поставя на едни и същи фази/полюси.
(3) Допуска се поставянето на максималнотокови автомати в неутралните проводници само при условие, че при тяхното задействане от мрежата едновременно се изключват всички проводници, които се намират под напрежение.

 

Чл. 832. (1) Допуска се да не се поставят апарати за защита, когато това е целесъобразно по условията на експлоатация, в местата на:
1. отклонение на проводници от шини към апарати, монтирани в таблото, в което се намират и шините; проводниците се избират по изчислителния ток на веригата на отклонението;
2. намаляване сечението на захранващата линия по нейната дължина и на отклоненията от нея, ако защитата на предходния участък от линията защитава и участъка с намалено сечение или ако сеченията на проводниците на незащитените участъци от линията или отклоненията от нея са не по-малки от половината сечение на проводниците от защитения участък от линията;
3. отклонения от захранващата линия към потребители с малка мощност (лампи, битови прибори и др.), ако захранващата ги линия има защита с ток на заработване не по-голям от 25 А;
4. отклонения от захранващата линия на проводници за вериги на измерване, управление и сигнализация, ако тези проводници не излизат извън таблата или машините.
(2) Не се допуска поставянето на апарати за защита в местата на присъединяване към захранващата линия на вериги за управление, сигнализация и измерване, изключването на които може да доведе до опасни последствия (изключване на пожарни помпи, вентилатори - предотвратяващи образуването на взривоопасни смеси, някои механизми на собствените нужди на електрическите централи и др.). Проводниците на тези вериги се полагат в тръби или са с негорима изолация и сечението им се избира по условията за механична якост на връзките с клемите на таблата и апаратите.

 

Глава двадесета.
РЕЛЕЙНА ЗАЩИТА

Раздел I.
Област на приложение

Чл. 833. (1) Изискванията по тази глава се отнасят за релейната защита на електрически уредби и мрежи с напрежение от 1000 V до 400 kV.
(2) Защитите на електрически уредби с напрежение над 400 kV, а също и на кабелни линии 220 и 400 kV и на други специални уредби (постояннотокови преобразуватели, кондензаторни батерии ВН, статични компенсатори, електрически уредби на атомни централи) се изпълняват по техническите условия на заводите производители и по действащите стандарти.
(3) Изискванията към защитите на електрически мрежи с напрежение до 1000 V, на кондензаторни уредби и електротермични уредби са посочени в глави деветнадесета, тридесет и шеста и четиридесет и четвърта.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 834. Електрическите уредби и мрежи се осигуряват с устройства за релейна защита, предназначени за:
1. автоматично изключване на повреден елемент с помощта на комутационни апарати;
2. реагиране на ненормални и опасни режими на работа на елементи от електрическата мрежа (претоварване, повишаване на напрежение и др.);