Участие на службите по трудова медицина при обявено извънредно положение или обявена епидемична обстановка

Отговор на министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов на въпрос на н.п. Валентина Найденова oтносно участието на службите по трудова медицина при обявено извънредно положение или обявена епидемична обстановка

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ /ЧЕТИРИСТОТИН И ЧЕТИРИДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ/ София, петък, 18 декември 2020 г.

/линк към оригинала/

ВЪПРОС НА ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА:

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Съгласно § 1, т. 11, буква „и“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето дейност със значение за здравето на човека е дейността на службите по трудова медицина. Последната се определя и от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и наредбата към него.

Съгласно чл. 25в, ал. 1 от Закона службите по трудова медицина се регистрират в Министерството на здравеопазването, като контролът по тяхната дейност се реализира от органите на държавния здравен контрол. Същевременно съгласно чл. 25, ал. 2 от същия закон службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции, като в чл. 25а, ал. 1 са изрично разписани основните дейности, като оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа, оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите, предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск, наблюдение на здравословното състояние на работещите и други.

По време на пандемията от COVID-19 в много предприятия работещите се допускат до работните места, без да се реализира превантивен контрол със симптоми на COVID-19. Същевременно не са малко и случаите, когато работодателите изискват от преболедувалите да представят изследвания за наличие или не на COVID-19.

Уважаеми господин Министър, моля да ми бъде отговорено на въпроса: защо не са включени службите по трудова медицина към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в помощ на предприятията – за оказване помощ на работодателите при създаване на организация за безопасност и здраве при работа в условията на пандемия от COVID-19?

ОТГОВОР НА МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ:

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Найденова! Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е на работодателя.

Като оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, в съответствие с оценката на риска, същият планира и прилага превантивни мерки, създава необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки. Част от тези задължения включват и осигуряването на обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.

Службите по трудова медицина са звена само с превантивни функции. Съгласно нормативната уредба тези служби консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането и организирането на дейностите по осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд, предлагат мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на установения риск, оценяват ефикасността на предприетите от работодателя мерки, разработват, организират и провеждат обучение на ръководния персонал, на работещите и на техни представители, дават индивидуални съвети на работещите във връзка със здравето и безопасността при работа.

Във връзка със съотносимата нормативна уредба и с цел подпомагане усилията на работодателите по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в условията на обявената от Световната здравна организация пандемия Министерството на здравеопазването още през месец март 2020 г. изпрати до национално представените работодателски организации своите препоръки, съобразени с насоките на Световната здравна организация за мерките, които следва да бъдат прилагани от страна на работодателите за ограничаване разпространението на COVID-19, препоръки за работодателите с цел подготовка на работното място в условията на епидемично разпространение на COVID-19, в това число и препоръки към бизнес операторите и работодателите в охранителния бизнес и алгоритъм на дезинфекционните мероприятия в обекти с обществено предназначение в условията на епидемично разпространение на COVID-19 и публикуване на интернет страницата на Министерството, като същите периодически са актуализирани.

Същите са изцяло съобразени с регламентите на Закона за безопасни условия на труд, права и задължения на работодателите и функциите и задачите на службите по трудова медицина по осигуряването на тези условия.

В допълнение със заповеди на министъра на здравеопазването, които се актуализират периодично в зависимост от епидемичната обстановка в страната, са въведени и общи противоепидемични мерки за работните помещения, организация на работния процес, осигуряване на лични предпазни средства и други. Противоепидемичните мерки по тези заповеди са задължителни за прилагане от всички работодатели по назначаване – и физически, и юридически лица, включително и тези, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, както и за организаторите на масови мероприятия, независимо от техния характер. Благодаря Ви.

РЕПЛИКА НА ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА:

Уважаеми господин Министър, мисля, че прекалено много откъснахме тези служби, поради това че отношенията между работодателите и службите по трудова медицина са предимно от частен характер, основно от частен характер, но поводът да задам този въпрос е заради няколко неща.

Първо, началото на епидемията с COVID-19 бе твърде неочаквано за нас, а усилията на Министерството бяха към осигуряване своевременно лечение на заболелите в болниците ни, издирване, изолация на контактите, осигуряване, носене на лични предпазни средства и други мерки. Никъде обаче не се спомена какво трябва да направят службите по трудова медицина, комитетите и групите по условия на труд в една епидемиологична обстановка.

Ако тогава нямаше време и трябваше да се реагира бързо, то сега имаме достатъчно време, познания и опит да се направи оценка на поведението ни, включително пропуски и грешки, и да потърсим онзи резерв, който може да бъде включен при такива събития. Вярно, бе мобилизиран и ресурсът на медицинските специалисти от здравните кабинети, но ако бяха взети необходимите противоепидемични мерки в предприятията и учрежденията с помощта на службите по трудова медицина, в които работят медицински специалисти при разписани алгоритми за поведение при такава обстановка, щяхме да запазим здрави повечето от работещите хора и мисля, че самият удар срещу икономиката ни щеше да бъде по-мек.

Това е един подсещащ въпрос към Вас, господин Министър. Ако Вие намирате полза от него за едни бъдещи поведения в една такава обстановка, аз ще се радвам, че съм разбрана. Благодаря Ви.

2 мнения за “Участие на службите по трудова медицина при обявено извънредно положение или обявена епидемична обстановка”

  1. Напротив, в указанията на ГИТ имаше за КУТ и ГУТ, и за СТМ също. Сега се опитах да вляза пак в оная статия от Март, ама ГИТ са с нова страница …

  2. Здравейте, колеги!
    Не знам какви са отношенията с работодателите на предприятията, които обслужвате, но нашите ни засипаха с въпроси и молби за съдействие. Разработихме им специфични инструкции, нагледни материали и Наръчници за работа в условията на COVID-1, модели на протоколи за събрания на КУТ, ГУТ и общи събрания /за предприятия под 5 човека/ за разглеждане на предприетите до сега мерки и т. н. За Оценяването на риска няма да говори. Това беше едно от първите неща, които направихме. Информираме ги постоянно за всички промени в нормативната уредба, за което сме много благодарни на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА, защото те ни уведомяваха своевременно.
    Нека никой да не ми се сърди за това което ще „кажа“: Всички допълнителни неща не са калкулирани в абонаментната ни цена. Направили сме много повече за цената, която клиентите са платили.
    Когато затвориха МОЛ-овете организирахме акция за закупуване на цвета от наш клиент, който ги изнесе и разнесе по хората с което му намалихме значително загубата. Ние участвахме в тази част, която беше подарена на лекарите „на първа линия“ в МБАЛ „Св. Марина“ – град Варна.
    Какво повече да се иска от СТМ?
    Ако някой иска да направи нещо повече за клиентите си и да излезе извън „предимно превантивни функции“, то той може да го стори и без нормативен документ.
    С уважение: инж. Гаджемов.

Вашият коментар