Стратегия за намаляване на риска от облъчване от радон 2018-2027 г.

image_printПринтирай

СЪДЪРЖАНИЕ

І. ВЪВЕДЕНИЕ

II. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО
1. Радонът - общонационален, социален и медицински проблем
2. Рискови фактори и здравни ефекти
3. Нормативни изисквания
4. Политика за ограничаване въздействието на радон в сгради – международен преглед.
5. Проведени проучвания за разпространение на радон в България
7. Съществуващо положение
8. Основания за приемане на Национална стратегия за намаляване на риска от облъчване от радон

IІІ. ЦЕЛИ
ІV. ЦЕЛЕВИ ГРУПИ
V. ПРИОРИТЕТИ - ЕТАПИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА
VI. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ


ИЗТЕГЛЕТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА СТРАТЕГИЯТА / pdf / 876 KB


І. ВЪВЕДЕНИЕ

Радонът е естествен източник на йонизиращо лъчение и има най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята. Това облъчване води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове, като рискът е пропорционален на средната концентрация на радон и на времето на облъчване. Световната здравна организация (СЗО) определя радона за втори по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили.

Сведения за повишена смъртност от заболявания на дихателната система сред определени групи от подземни миньори в Централна Европа датират от шестнадесети век.

След 1990 г. в редица страни от Европа, а също в Северна Америка и Китай са проведени национални проучвания, които разглеждат връзката между концентрацията на радон в сгради и рак на белия дроб в популация.

Анализът показва, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на белодробен рак се дължат на облъчване от радон. Данните от националните проучвания са в основата на стратегията на СЗО за превенция на рак на белия дроб. На база тези най-нови научни данни за риска за здравето от облъчване с радон, през 2009 г. Международна комисия по радиационна защита (МКРЗ) публикува, че те свидетелстват за 2 пъти по-голям риск, от колкото се смяташе досега.

В новите Основни норми за радиационна защита от 2011 г. на Международна агенция по атомна енергия (МААЕ) (IAEA Safety Standards Series No. GSR Part 3) облъчване от радон в жилища е включено в общата система за радиационна защита на населението. Специфичните изисквания за защита от това облъчване са посочени в Изискване 50: „Правителството предоставя информация за нивата на радона в затворени помещения и за риска за здравето, и разработва и прилага план за действие по контрола на облъчване на население от радон”.

Изискванията към мониторинга на нивата на радиоактивност в жизнената среда, за оценка облъчване на населението като цяло и на риска произтичащ от него, са определени
със Закона за здравето, във връзка с Препоръка на Европейската Комисия за приложение на чл. 36 от Договора за Евратом (2000/473/Евратом).

Директива 2013/59/ЕВРАТОМ на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагането на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (OB L13 от 17.01.2014 г.) установява единни основни норми на безопасност за защита здравето на професионалисти, население и пациенти. Тя извежда категорично пред скоби контрола на жизнената среда, свързана с безопасността на населението като цяло и на рискови групи от него.

За първи път са обединени всички радиационни източници, в това число и контрола на естествените радионуклиди (NORM), където попада и контрола на радон в жилищни и обществени сгради, както и на работното място.

Поради всички гореизложени факти за идентифициране на здравния риск и поради сложността и обхвата на проблема е необходимо обединяване на усилията на всички отговорни институции и активното им включване в дейностите за намаляване на риска от облъчване от радон за населението на РБ, което се очаква да доведе до снижаване на заболеваемостта и смъртността от рак на белия дроб.

Решаването на проблема налага разработване на Национална стратегия за идентифициране и управление на риска от облъчване с радон в сгради, с обединените усилия на правителствения, неправителствения сектор и с участието на всички граждани.

Стратегията има за цел да очертае съгласувана рамка за определяне на приоритети за действие за намаляване на риска от облъчване от радон и да подпомогне изпълнението на мерките за тяхното осъществяване на национално, областно, общинско ниво, а защо не и във всеки български дом, всяка група и работно място.

Стратегията ще спомогне още и за идентифициране и приоритизиране на конкретни области за сътрудничество, както и ще гарантира решаването на проблемите координирано, с перспектива за развитие на капацитета за намаляване на риска от облъчване от радон в дългосрочен план.

...

II. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО

1. Радонът - общонационален, социален и медицински проблем.

Най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята има естественият радиоактивен елемент радон (радон-222) с атомен номер 86 в Менделеевата таблица на химичните елементи. Средната годишна ефективна доза, която получава човек в резултат на вдишването на радон и неговите краткоживущи дъщерни продукти, съдържащи се в атмосферния въздух, се оценява на 1.2 mSv/year.

Средната за света годишна ефективна доза от общото външно и вътрешно облъчване, дължащо се на естествения радиационен фон, е равна на 2.4 mSv/year.

Следователно 50% от естественото облъчване на населението на Земята се дължи на радона (радон-222). От гледна точка на радиационната защита радонът е доминиращ фактор при облъчването на човека от естествените радиоактивни източници, съществуващи в природата.

Радонът, който има няколко изотопа, е естествено срещащ се безцветен и без мирис радиоактивен благороден газ. Най-дългоживеещ от изотопите е радон-222 (222Rn) с период на полуразпадане 3.826 дни, който по-нататък ще бъде наричан само „радон”. Радонът е член на уран-радиевото семейство и се получава при разпадането на радий-226 (226Ra) с период на полуразпадане 1620 години. Радонът чрез алфа разпад образува дъщерни продукти, които от своя страна се разпадат с отделяне на алфа и бета частици.

Полоний218 и полоний-214 са алфа лъчители, олово-214 и бисмут-214 са бета лъчители (фиг.1).

Радонът е разпространен навсякъде по Земята – в почви, скали, минерали, води и въздух. От голямо значение за отделянето му е пропускливостта на почвата, а химическата му инертност позволява на радона да мигрира на десетки метри по дифузионен и конвекционен път. Концентрацията на радон във въздуха на открито и съответно в сгради зависи от климатичните условия и през сезоните варира в широки граници.

Фиг 1. Естествен радиоактивен разпад на уран-238 (238U) до стабилен краен продукт – олово-206 (206Pb) (по http://www.geologiefranken.de/strahlenschutz/radon.html)

Единицата за активност на радионуклид в международната система от единици (SI) е бекерел (Bq) и съответства на едно радиоактивно разпадане в секунда, а концентрацията на радон в единица обем въздух се измерва в бекерел на кубичен метър (Bq/m3).

Облъчването на населението от радон в сгради е значително по-голямо от облъчването на открито, защото той прониква свободно в тях чрез дефекти във външната обвивка и малки пукнатини в основата. Основният източник на радон във въздуха на дадена сграда е почвата и скалите разположени под нея както и строителните материали, от които е изградена. Други източници на радон са строителните материали и питейната вода от водоснабдителните системи.

В отделни случаи е възможно някой от посочените източници да преобладава. Например, в райони с уранодобив могат да се срещнат жилища, за които като строителни материали са използвани материали в т.ч. отпадъчни с високо съдържание на радий, което ги прави основният източник на радон. Водите могат да се окажат основен източник за населени места в близост до находища на минерални води с високо съдържание на радон.

Атмосферният въздух в околната среда може да има принос в много редки случаи – например в близост до уранови рудници (като с. Елешница, общ. Разлог) или на места, които са много специфични в геоложко, релефно и климатично отношение.

Навлизането на радон в сградите е сложен процес и се влияе от много фактори, като промени в атмосферното налягане, скорост на вятъра и валежите и т. н. Като следствие от тези атмосферни влияния, в допълнение към дневните и сезонните колебания, концентрациите на радон в закрити помещения показват значителна годишна променливост. По тази причина, за да се направи надеждна оценка на риска от радон, е необходимо да се провеждат дългосрочни (от три месеца до една година) измервания на радон в сградата.

2. Рискови фактори и здравни ефекти.

Основният път на облъчване от радон и дъщерните му продукти е чрез вдишване (инхалиране). Краткоживеещите дъщерни продукти от разпадане на радон се отлагат върху аерозолни частици и прах във въздуха или по повърхности в помещенията. В затворени помещения равновесието между радона и краткоживеещите му дъщерни продукти зависи най вече от аерозолната концентрация, съотношението между обема на помещението и обмена на въздуха и други. Вдишани тези частици се прикрепят по дихателните пътища и водят до облъчване на чувствителните клетки в белодробната тъкан от алфа и бета частици, което създава риск за развитие на радон-индуцирания рак на белия дроб.

Ракът на белия дроб е най-разпространеното злокачествено заболяване при мъжете в световен мащаб и едно от най-честите при жените. Според статистиката за България ракът на белия дроб представлява 19.3% от всички случаи на рак при мъжете и 5.3% от случаите на рак при жените за 2013 г. съгласно Националния раков регистър. Това го прави най-честия вид рак при мъжете и 5-ти по честота при жените.

Средно за една година в България се регистрират 3624 смъртни случая от рак на белия дроб, от които 81.6% са мъже. Той е сред водещите причини за смърт у нас, като всяка година в България тенденциите в заболяемостта и смъртността от рак на белия дроб се увеличава и при двата пола.

Заболяемостта и смъртността от рак на белия дроб при мъжете в България са по-високи от средните в Европа. Релативната петгодишна преживяемост от рак на белия дроб
в България е много ниска – 5.9% при мъжете, 10.4% при жените и 6.5% общо за двата пола. Тя е по-ниска за средната за Европа – 12.6%.

Възникването на заболявания оказват влияние не само на отделния индивид, но и неговите близки и има големи икономически последствия за всяко общество, свързани със загуба на доходи и средства за здравни грижи. Ето защо наличието на национална стратегия за намаляване на риска от облъчване от радон, включваща провеждането на национални проучвания, мониторинг и подходящи методи и насоки и препоръки за намаляване на концентрацията на радон, при оптимално използване на наличните ресурси ще бъде изключително обществено значима.

Такива стратегии са разработени в страните членки на ЕС и тяхната цел е: ефективно ограничаване на радон-индуцирания рак на белия дроб чрез намаляване на облъчването на населението на базата на контрол и прилагане на мерки за намаляване на нивата на радон в нови и съществуващи сгради.

3. Нормативни изисквания.

Директива 2013/59/Евратом изисква държавите членки да установят национални референтни нива на концентрациите на радон в закрити помещения, като същите да не превишават 300 Bq/m3. Това изискване трябва да бъде транспонирано в националното законодателство до 6 февруари 2018 г. (бел. ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА: Изискването е въведено: с чл. 94 на Наредбата за радиационна защита се въвежда референтно ниво 300 Bq.m-3).

Въвеждането на Директива 2013/59/Евратом в националното законодателство ще определи референтно ниво за средногодишна обемна активност във въздуха от 300 Bq/m3 за лица от населението и работещите.

При идентифициране на сгради и работни места, където референтните нива са надвишени, е необходимо да бъдат предприети мерки за:

  1. намаляване концентрацията на радон във въздуха на обществени сгради и работни места в съответствие с принципа за оптимизация;
  2. информиране и насърчаване на лицата, живеещи в съществуващи сгради, за предприемане на действия за намаляване концентрацията на радон във въздуха на съответните помещения (чрез подобряване на вентилацията, ограничаване на постъплението на радон и др.);
  3. системен контрол на концентрацията на радон в сгради и работни места с повишено съдържание на радон във въздуха.

4. Политика за ограничаване въздействието на радон в сгради – международен преглед.

Световна здравна организация (СЗО)

Световната здравна организация стартира Международния проект „Радон” през 2005 г. с участието на експерти от около 40 страни. Резултатът от работата по проекта е издаденият през 2009 г. наръчник „WHO Handbook on Indoor Radon: A Public Health Perspective”. В него облъчването на населението от радон се посочва като втора по важност причина за белодробен рак след тютюнопушенето, а за хора които никога не са пушили тя е номер едно. В САЩ например, около 21 000 смъртни случая от белодробен рак годишно могат да се припишат на този фактор. Съществено място се отделя на необходимостта от разработването на национални програми, чиито основни приоритети са следните:

  • да се редуцира риска за населението, както и индивидуалния риск за хора, живеещи при високи концентрации на радон;
  • да се установи национално референтно ниво от 100 Bq.m-3, а ако това не е възможно, да се избере ниво, което не надхвърля 300 Bq.m-3;
  • да се разработят и приемат технически правила и норми за регламентиране на защитни и коригиращи (възстановителни) мерки за защита от проникване на радон в нови и съществуващи сгради;
  • да се разработи национално ръководство за измервания, осигуряващи качество и съгласуваност на резултатите.

Международна комисия по радиационна защита (МКРЗ)
След проучване на най-новите научни данни за риска за здравето от облъчване с радон, през 2009 г. МКРЗ заяви, че те свидетелстват за 2 пъти по-голям риск отколкото се смяташе досега и промени стойността за референтно ниво за радон в жилища от препоръчваните досега 600 Bq.m-3 на 300 Bq.m-3. Тази препоръка е включена в приетата през 2014 г.

Публикация 126 на МКРЗ „Radiological Protection against Radon Exposure”.
Измерването трябва да бъде представително по отношение на средната годишна концентрация на радон в дадена сграда. Като се има предвид, че различните индивиди трябва да бъдат защитени в една и съща степен, независимо от предназначението на сградата и продължителността на тяхното пребиваване в нея, комисията препоръчва за сгради със смесено предназначение (достъпни както за работещите, така и за населението) да се използва същата стойност от 300 Bq.m-3.

Международна агенция по атомна енергия (МААЕ)
При промените на приетите преди 15 години Международни основни норми за радиационна защита, МААЕ отчете изцяло най-новите препоръки на СЗО и МКРЗ за защита от облъчването от радон. В новите Международни основни норми за радиационна защита от 2014 г. (IAEA Safety Standards Series No. GSR Part 3) облъчване от радон в жилища е  включено в общата система за радиационна защита на населението.

Специфичните изисквания за защита от това облъчване са посочени в Изискване 50: „Правителството предоставя информация за нивата на радона в затворени помещения и за
риска за здравето, и разработва и прилага план за действие по контрола на облъчването на населението от радон”. За тази цел правителството следва да осигури:

  •  информация за обемни концентрации на радон в жилища и в други сгради с висок коефициент на използване от населението (детски градини, училища, болници и др.), като провежда за целта представителни проучвания/измервания;
  •  представяне на информация на населението за облъчване, обусловено от наличието на радон, и за съответния риск за здравето, включително за повишаване на риска при тютюнопушене;
  • разработване на план за координирани действия за намаляване нивата на радон в съществуващи и новопостроени сгради, предвиждащ:
    • определяне референтното ниво за радон в жилища и други сгради с висок коефициент на използване от населението (с отчитане на существуващите социално-икономически условия), ненадхвърлящо 300 Bq/m3;
    • намаляване нивата на радон и съответното облъчване за оптимизиране на защитата;
    • предприемане на защитни мерки по приоритети и по ефективност на прилаганите мерки;
    • изработване на строителни правила и норми с цел предотвратяване проникването на радон в жилища.
  • компетентен орган за:
    • разработване и прилагане на план за действие по контрол на облъчване на населението от радон в затворени помещения;
    • определяне на обстоятелства, при които мерките по намаляване на съдържанието на радон трябва да бъдат задължителни, с отчитане на нормативните изисквания и съществуващите социално-икономически условия.

По отношение облъчването на работещите, има изискване регулиращия орган да установи подходящо референтно ниво за работните места, ненадхвърлящо 1000 Bq.m-3.

Европейска комисия
През 2013 г. Европейската комисия прие Директива 2013/59/Евратом за основни норми за радиационна защита. В приложение XVIII на директивата е посочен и примерен списък от елементи, които следва да бъдат включени в националния план за действие за управление на дългосрочните рискове от облъчване от радон.

Основни изисквания към строежите са установени с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (обн., ОВ, L 88, 04.04.2011). Строежите като цяло и отделни части от тях трябва да са годни за предвидената за тях употреба, като поспециално се вземат предвид здравето и безопасността на лицата, участващи в целия експлоатационен цикъл на  строежите.

При условие, че е налице нормално поддържане, строежите трябва да отговарят на тези основни изисквания в продължение на един икономически обоснован период на  експлоатация.

Строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че през целия си жизнен цикъл не трябва да представляват заплаха за здравето и безопасността на работниците, обитателите или съседите, нито да имат прекомерно силно въздействие върху качеството на околната среда или върху климата по време на строителството, използването и разрушаването им. Като са указани конкретните фактори, между тях са включени възможни причини за горните вредни въздействия, емисия на опасни излъчвания и отделяне на токсичен газ. Тези изисквания на регламента са в сила от 01.07.2013 г.

5. Проведени проучвания за разпространение на радон в България

Досега у нас са извършвани измервания на концентрациите на радон и дъщерните му продукти в сгради от Националния център по радиобиология и радиационна защита – МЗ, Изпълнителната агенция по околна среда – МОСВ и СУ „Св. Климент Охридски”.

Измерванията обхващат някои по-големи градове, с установена повишена честота на белодробен рак (например гр. Раковски), както и населени места повлияни от бившата уранодобивна промишленост. Изследванията не са системни и не показват цялостната картина на облъчване на българското население. Тя може да бъде постигната само с
провеждане на национални проучвания. В голям брой страни в света национални проучвания са започнали да се извършват още през 1980 г. и те са станали база за развитие на стратегията за превенция на рак на белия дроб.

В България досега е проведено национално проучване за концентрацията на радон в жилища в рамките на Националната програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013-2017 г., приета с Решение № на Министерския съвет № 537 от 12.09.2013 г.

Измервания в обекти с повишен радиационен риск. Промишленият добив на уран в България започва след 1945 г. в гр. Бухово. Отначало уранът се е добивал по т. нар. класически метод. През 1970 г. в Тракийската низина започва геотехнологично извличане на уран със сернокисели разтвори чрез сондажи. С ПМС № 163 от 1992 г. отрасълът се преструктурира и се прекратява дейността по добив на уран. На фигура 2 са представени местоположението на обектите от бившата уранодобивна промишленост в България.

Местоположение на обекти от бившата уранодобивна промишленост и количествата останали залежи от уран
Фиг. 2 Местоположение на обекти от бившата уранодобивна промишленост и количествата останали залежи от уран

Предполага се, че в близост до тези обекти може да се намират сгради с концентрация на радон във въздух по-висока от препоръчаното от СЗО ниво от 300 Bq/m3 за съществуващи сгради. Пасивни (кумулативни) измервания за продължителен период от време в произволно избрани жилищни сгради са направени от Национален център по радиобиология и радиационна защита – МЗ и СУ „Св. Климент Охридски” в населените места: с. Елешница, гр. Раковски, Сливен-вилна зона, с. Бачково. Максималната регистрирана стойност е до 4500 Bq/m3 (с. Бачково).

Резултатите потвърждават предположението, че съществена част от жилищни сгради в райони с повишен радиационен риск могат да бъдат с концентрация на радон във въздух около или над препоръчителните нива.

Измервания в по-големи градове в България. Кумулативни (пасивни) измервания на концентрация на радон в жилищни сгради са проведени от Национален център по радиобиология и радиационна защита в гр. София. Измерванията са направени с краткосрочни електрети SST и камери за срок от 10 дни.

Обхванати са районите Централен, Северозападен и Югоизточен, както и различен тип строителство в тези райони. За съществуващо строителство (преди 1990 г.) не са констатирани стойности, доближаващи препоръчителните нива. При новото строителство, като строителен материал за жилищни сгради преобладава тухлата. За нея концентрацията варира в поголям диапазон и може да се очаква констатиране на по-високи от типичните средни нива.

Резултатите са обобщени в таблицата:

Година на строителство Концентрация [Bq/m3]
преди 1990 г. 60 ÷ 200
след 1990 г. 100 ÷ 600

Проведено през 2010 г. от НЦРРЗ измерване на концентрацията на радон в детски градини в София показа, че в 82% от случаите резултатите са под референтните нива. Едва 7% от измерванията показват високи стойности в сградите.

В периода октомври 2011 - май 2012 по проект на МААЕ, беше проведено от НЦРРЗ пилотно проучване на концентрацията на радон в жилища в четири области: София-град, София, Пловдив и Варна. Установени бяха концентрации на радон между 20 и 3560 Bq/m3 На фигури 3 са представени резултатите за разпределение на честотата на концентрацията на радон по области. Средната геометрична стойност определена при това проучване е:

  • за Пловдив – 137 Bq/m3
  • за София - 78 Bq/m3
  • за Софийска област - 111 Bq/m3 и за Варна - 80 Bq/m3.

Важно е да се отбележи, че резултатите от това проучване показват не висок процент на жилища над референтното ниво от 300 Bq/m3 (София – 3%; Софийска област - 9%; Пловдив - 14%; Варна – 5%).

 честотата на концентрацията на радон в област Пловдив София-град София –област и Варна
Фиг 3: Резултатите за разпределение на честотата на концентрацията на радон в област Пловдив, София-град, София –област и Варна

Данните доказват необходимостта от централизирани мерки за ограничаване на облъчването от радон в сгради, което може да бъде осъществено чрез интегрален мултидисциплинарен подход към проблема, както и с дейности по здравна промоция и специализирано обучение по проблема на строители, лекари по трудова медицина,
общественост, за постигане на реални резултати в превенцията на рака на белия дроб и защита на здравето на населението.

6. Съществуващо положение

Липсата на стратегическа рамка за намаляване на риска от облъчване от радон е едно от основните предизвикателства. Действията в момента нямат стратегическа насоченост, тъй като техният подход се основава главно на разработване на проекти и програми, които са често некоординирани и неподходящи. Наличните в момента данни за концентрациите на радон са разпръснати, ограничени и трудно могат да бъдат сравнявани – използват се различни методи и инструменти за извършване на измервания. Данните за установените концентрации и икономическите последици от облъчването от радон са в най-добрия случай индикативни.

Промени в националното законодателство, отразяващи новите изисквания, свързани с наличието на радон. 
Проучванията, направени в последните години на оценката на риска от облъчването от радон, дават основание на международни организации, като Световната здравна организация, Международната комисия по радиационна защита, Международната агенция за атомна енергия и на Европейската комисия да преразгледат препоръчителните нива на концентрацията на радон. Процесът на промени трябва да бъде приложен и в нашето законодателство.

Недостатъчната информираност на обществото относно риска от облъчване от радон, както и относно дейностите и мерките които могат да бъдат взети с цел намаляване на облъчването, също представлява сериозно предизвикателство. Досега прилаганите мерки в тази насока са непоследователни и с ограничен обхват, като е подценен въпроса и с ресурсното осигуряване.

Координацията между отговорните институции не е на необходимото ниво, а честата смяна на нормативната база в сектора, липсата на ефективна съгласуваност, последователност и приемственост на отговорните структури влияе негативно на намаляването на риска от облъчване от радон.

За да бъде ефективната национална стратегия се изисква участие на редица ведомства, както и координиране на дейностите и осигуряване на връзка с контрола върху тютюнопушенето и с други здравни програми, комуникация с населението и с ангажирани професионални групи.

Стратегията трябва да зададе и законодателна рамка като в процеса на изработване на нормативните актове се въвлекат различни групи експерти, в това число архитекти, строителни инженери, лекари по трудова медицина и др.

След определянето на консенсусни стратегически цели и политики е необходимо да се разработи национален план за действие (с оптимални периоди на изпълнение и оценка
на постигнатото от 5 години), която да определи плана за действие на заинтересованите ведомства, в която да се включат конкретни задачи и дейности свързани с разработването
на критерии и професионални стандарти, ръководства, обучение, включително и издаване и разпространение на информационни материали за редуциране на здравния риск, наред с
провеждане на системни национални проучвания за измерване на концентрациите на радон.