В-06-00-01 Правилник по безопасността на труда при работа в селищни и международни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли

Настоящият правилник по безопасността на труда при работа в селищни и междуселищни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли е разработен от Министерството на съобщенията и е съгласуван с Министерството на народното здраве и Централния комитет на Профсъюза на работниците от транспорта и съобщенията.
Той се издава на основание точка т. 7, буква „б” от Правилника на Инспекцията за надзор по безопасността на труда, одобрен със 109 – то разпореждане на Министерския съвет от 17. IV. 1967 г. и Инструкцията за реда и начина на разработване и утвърждаване на държавни и ведомствени (отраслови) правилници и норми по безопасността на труда, одобрена от Министерския съвет с писмо № А – 1 – 404 от 27. X. 1967 г.

Правилникът е съгласуван от Инспекцията по надзор по безопасността на труда с писмо № 3787 от 20. VI. 1970 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Настоящият правилник е задължителен за ръководствата на предприятията, организациите и техните поделения, които проектират, извършват строително – монтажни работи и поддържат селищни и междуселищни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли.
2. Освен изискванията на този правилник при проектиране, строително – монтажни работи и поддържане на селищни и междуселищни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни вълни задължително се спазват и общите правила по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, посочени в действуващите държавни правилници и норми.
3. Организирането и провеждането на мероприятия по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана и изпълнението на този правилник и други действуващи нормативни документи се възлага лично на началниците (директорите) и заместник – началниците (заместник – директорите) на предприятията, началниците на отделите, районите, станциите и всички поделения и служби на предприятията, които носят главно отговорността за това.
4. Не се допускат на работа в селищни и междуселищни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли лица:
а) които не са преминали предварителен медицински преглед;
б) които не са инструктирани и обучени по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана.
5. Всички стопански и инженеро – технически работници (ИТР), които работят в селищни и междуселищни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли, трябва да се запознаят с изискванията на този правилник, да се ръководят от него, строго да го спазват и да изискват същото от своите подчинени.
6. Ръководството на предприятието е длъжно:
а) да провежда с работещите съгласно действуващите наредби всички видове инструктаж и обучение по безопасността и хигиената на труда;
б) да не допуска на работа необучени и неинструктирани лица от други работни места или служби, както и да не възлага на подчинените си работа не по специалността без предварително обучение и инструктаж по безопасността и хигиената на труда и противопожарната охрана за съответната работа;
в) да не дава указания по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, без да се ограничава само с този правилник, както да не издава противоречащи му по съдържание или смисъл разпореждания;
г) да поставя на определените от този правилник работни места табели с надписи за внимание или забрана;
д) всекидневно да следи и осигурява спазването на безопасните начини на работа, използуването на специално работно облекло и личните предпазни средства според предназначението им;
е) да изисква и да осигурява предварителен медицински преглед на всички новопостъпващи работници и служители, а също така и периодични профилактични медицински прегледи на всички работници и служители най – малко веднъж в годината.
7. Всички инженеро – технически работници (ИТР), които работят в селищни и междуселищни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли, трябва да се обучат по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана и да положат съответния изпит, а след това ежегодно да се подлагат на проверка. Необучените и неиздържалите изпита ИТР не се допускат на работа.
8. Работниците, които работят в селищни и междуселищни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли, са длъжни да спазват всички технологични предписания и инструкциите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. При констатиране на нарушение на изискванията на правилникът работника е длъжен да спре работата и да ги отстрани, ако това е в неговите служебни задължения. В противен случай той трябва незабавно да уведоми прекия си ръководител.
Нареждания, които противоречат на разпоредбите на този правилник и представляват опасност за здравето и живота на работника, не се изпълняват. Работникът, получил такова нареждане, трябва незабавно да уведоми за това по - висшестоящият ръководител.
9. Лицата, виновни за нарушаване изискванията на настоящия правилник, както и лицата, които не са взели мерки за неговото изпълнение, се подвеждат под административна и съдебна отговорност съгласно действуващите разпоредби и закони.
10. Контролът по изпълнението на този правилник се възлага на съответните държавни и профсъюзни органи по безопасността и хигиената на труда.
11. Изменения и допълнения на този правилник може да прави само Министерството на съобщенията след съгласуване с Министерството на труда и социалните грижи – Инспекцията за надзор по безопасността на труда, Министерството на народното здраве и Централния комитет на Профсъюза на работниците от транспорта и съобщенията.
12. С настоящия правилник се отменят всички досегашни правилници и инструкции по безопасността и хигиената на труда при работа в селищни и междуселищни телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли.
13. Правилникът влиза в сила от 1 януари 1971 година.

РАЗДЕЛ ВТОРИ
САНИТАРНО – ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ

ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ

14. Проектирането, реконструкцията и организирането на предприятията на съобщения трябва да отговарят на действуващите строителни, санитарно – хигиенни и противопожарни правила и норми, които имат връзка с дейностите, предмет на настоящият правилник.
15. Височината на производствените помещения от пода до тавана се определя от естеството на технологичните процеси, вида, характера и предназначението на съоръженията и апаратурите. Най – малката височина от пода до най – ниските издадени части на конструктивните елементи на тавана или покритието му трябва да бъде 2,6 метра.
16. При проектирането трябва да се осигурява свободна кубатура за всеки работник най – малко 14,5 м³, а полезна площ от производственото помещение – не по – малко от 4,5 м³.
17. Отварящите се части на прозорците и другите приспособления за осигуряване на естествен въздухообмен трябва да са снабдени с лекоуправляеми и ефикасни приспособления за отварянето и установяването им в необходимото положение.
18. Конструкцията на прозорците и другите отвори трябва да осигурява безопасен и удобен достъп за почистването на стъклата от двете страни и за извършване на необходимите ремонти.
19. Забранява се оставянето в помещенията, коридорите, проходите и стълбищата на открити или необезопасени отвори, шахти, канали и др. Те трябва да бъдат покрити наравно с останалата част на пода.
20. Сутеренните и подземни помещения трябва да бъдат изолирани от влага, подпочвена или канална вода по подходящ начин.
21. Машините и съоръженията, които предизвикват вибрации (дизелагрегати и др.), се монтират в сутеренните и подземните помещения върху самостоятелни (изолирани от основите на сградата) виброгасещи фундаменти.
За дизелагрегатите с мощност над 100 kW да се изграждат отделни помещения извън сградата.
22. Фасадите, покривните конструкции, водосточните олуци и тръби, както и съоръженията, монтирани на сградите, трябва да се поддържат постоянно в изправност.

САНИТАРНО – БИТОВИ ПОМЕЩЕНИЯ

23. Санитарно – битовите помещения трябва да бъдат подходящо обзаведени и разположени в близост до работните места. Такива помещения са:
а) гардероби, душове, умивалки;
б) помещения за почивка;
в) места за пушене;
г) помещения за лична хигиена на жената (при брой на работещите жени над 100) или специално обзаведена кабина в тоалетните за жени (при по – малко от 100 работнички).
24. За санитарно – битовите помещения в предприятията на съобщенията важат и изискванията на санитарните норми и правила за проектиране и поддържане на промишлени предприятия.

ОТОПЛЕНИЕ И ВЕНТИЛАЦИЯ

Отопление

25. Отоплението на всички производствени и спомагателни помещения в предприятията на съобщенията, трябва да бъде централно – водно или парно. В помещенията на малките п.п.т. станции, усилвателните пунктове, радиорелейните станции и др. по изключение се допуска отопление с печки (за твърдо и течно гориво).
26. Температурата на повърхността на нагревателните тела за водно и парно отопление не трябва да бъде по – висока от 95ºС.
27. Отоплителните тела трябва да имат гладка повърхност, да бъдат боядисани с топлоустойчива боя и да са достъпни за поддържане и почистване.
28. Отоплителната система трябва да бъде съобразена с топлотделянето при технологичните процеси (АТЦ, АМТЦ, ВЧУ, АТгЦ, РР станции и др.), за да се осигури в работните помещения температура и влажност съгласно нормите.
29. Температурата, относителната влажност и скоростта на движението на въздуха в производствените и спомагателните помещения трябва да отговарят на нормите, посочени в таблица 1.

Таблица 1

Норми за температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха в производствените и спомагателните помещения на съобщенията

Вентилация

30. В зависимост от изискванията в работните помещения трябва да се предвижда естествена или изкуствена общообменна и местна вентилация.
31. Производствените помещения, в които работят с голямо нервно напрежение много работници (телетелни зали, телефонни номератори, парични салони), както и помещенията в които има значително отделяне на топлина поради технологичния процес (АТЦ, АМТЦ, ВЧУ, АТгЦ, РР зали и др.), трябва да се обзаведат с климатични инсталации, които по автоматичен път да регулират техническите параметри на работната среда съгласно санитарните норми, посочени в таблица 1.
32. Не се допуска проектирането на вентилацията да се извършва по кратността на въздухообмена. Това може да стане по изключение, ако липсват данни за количеството на вредностите, които постъпват в помещението , като при това е необходимо специално разрешение от Държавната санитарна инспекция. Когато липсват данни за количеството на вредностите, които се отделят в пределите на работната зона, изчисляването на вентилацията се извършва за цялото помещение въз основа на пълното количество отделящи се в него вредности.
33. За производствени помещения, във въздуха на които не се отделят вредни вещества, трябва да се предвижда въздухообмен,който да осигурява пресен въздух в количество, не по – малко от 30 m³ в час на един работник, независимо от начина на осъществяването. При всички случаи трябва да се спазват санитарните норми посочени в таблица 2.
34. Вентилационните съоръжения не трябва да създават шум, който превишава допустимите санитарни норми.
35. Концентрацията на прах във въздуха на производствените помещения не трябва да превишава 10 mg/m³.
36. Съдържащите се количества вредни вещества във въздуха на работните места в производствените помещения не трябва да превишават допустимите концентрации (ПДК), дадени в таблица 2.

Таблица 2

№ по ред 

Наименование на веществото

 

ПДК mg/

1Амоняк20,00
2Анилин3,00
3Ацетон200,0
4Бензин разтворител - пресметнат на С300,0
4Бензол20,00
5Въглероден окис20,00
6Етилов окис1,00
7Етилов етер300,00
8Етил-толуол50,00
9Керосин300,00
10Ксилол50,00
11Олово и неорганичните му съединения0,01
12Оловен сулфид0,05
13Сярна киселина и серен анхидрид1,00
14Теристицин300,00
16Хлороводород и солна киселина5,00

Забележка: Не се разрешава превишаване на пределно допустимите концентрации на вредни вещества за какъвто и да е период от време.
37. Състоянието на параметрите на работната среда (температура, влажност, скорост на движението на въздуха, прах и вредни вещества), се проверява чрез контролни измервания най – малко един път на 2 години.
38. Скоростта на засмукване при различните източници на вредности трябва да се изчислява, като се вземат предвид пределно допустимите концентрации на вредностите, конструкцията на вентилационната уредба и количеството на отделяните вредности.
39. На местата в мостажните помещения, където се мият, почистват и подсушават части от съоръжения с органични разтворители, трябва да се предвижда местна вентилационна уредба.
40. При реконструкция на производствените помещения или промяна на вентилационните уредби задължително трябва да се прави анализ на работната среда в съответствие с изискванията на този правилник.
41. Съоръженията, машините и инсталациите, които осигуряват изискванията на санитарно – хигиенните норми, трябва да се поддържат в изправност от компетентни технически лица.

ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ
Основни изисквания

42. Изкуственото осветление трябва да се проектира с използуване на лампи с нажежаема спирала или с луминесцентни лампи.
43. Осветление с луминесцентни лампи трябва да се предвижда предимно в производствени помещения, където се изискват особено благоприятни условия за зреенето (помещения с работа при напрежение и точни работи; службите за обработване на писмовна кореспонденция, вестници и списания: телеграфни (телетипни) зали; телефонни номератори и телефонни услуги; контролно измервателни уредби и пултове за управление и др.), в помещения с постоянно пребиваване на хора, където няма естествено осветление или то е недостатъчно.
44. В предприятията на съобщенията се приемат две системи за изкуствено осветление:
а) общо осветление (равномерно и локализирано);
б) комбинирано осветление, когато към общото се добавя местно осветление.
45. Прилагането на местно осветление се допуска само в места с общо и локализирано електрическо осветление и естествено осветление.
46. В помещения, където са монтирани стационарни съоръжения при система само на общо осветление, последното трябва да се изпълнява като локализирано.
47. При комбинирано осветление осветеността на работните повърхности от общото осветление трябва да бъде не по – малка от 20% от нормите за комбинирано осветление (табл. 5), но не по – малка от 100 лукса за луминесцентни лампи и 50 лукса за лампи с нажежаема спирала.
48. Когато в едно и също помещение за осветление се използуват съвместно лампи с нажежаема спирала и луминесцентни лампи, осветеността на работните повърхности трябва да бъде:
а) при система само за общо осветление – по нормите за луминесцентни лампи;
б) при система за комбинирано осветление – по нормите за лампи, установени за местно осветление.
Ограничаване на заслепяването
49. Най – малката височина на окачване в метри на осветителните тела от общото осветление над пода или работната площ в производствените и спомагателните помещения в предприятията на съобщенията е установена в табл. 3 и 4.

Таблица 3
Най- малка височина на окачване в метри над пода или работната площ на осветителни тела с нажежаема спирала

Забележки: 1. Не се допуска използуването на осветителни тела със защитен ъгъл или зони за ограничаване на яркостта, по – малки от дадените в горната таблица.
2. Височината на окачването не се определя, когато осветителните тела или открити лампи в матирани кълба не попадат в зрителното поле в границите на ъгъл до 40º по отношение на хоризонта.
3. В помещения, високи 3 м. се допуска закрепването на осветителни тела, указани в таблица 2б. 5б и 6 с лампи с мощност до 300 W към тавани без пендели.
4. Дадените в таблица 3 височини на светлинния център на осветителните тела или височините на окачването им над нивото на пода, ако са равни или превишават 3 м., могат да бъдат свалени до 0,5 м:
а) помещения, където според изискванията от общото осветление осветеността съставлява по – малко от 50 лукса;
б) при дължина на помещението, което не надвишава двойната височина на окачването на осветителното тяло над пода:
в) в помещения за временно пребиваване на хора.

Таблица 4
Най- малка височина на окачване в метри над пода или работната площ на осветителни тела от общото осветление с луминесцентни лампи

Забележки: 1 Не се допуска използуването на осветителни тела със защитен ъгъл или зона за ограничаване на яркостта, по – малки от дадените в горната таблица.
2. Допуска се използуването на осветителни тела със защитен ъгъл само в напречната плоскост, но не по – малко от 15º, ако линията на зрението на работещия в работното му положение има предимно направление напречно на осветителното тяло.
3. Защитени ъгли в двете плоскости на осветителните тела могат да се създават, като се поставят преградки или решетки от прозрачен материал с коефициент на пропускане до 0,85 и коефициент на разсейване над 0,61 (млечно стъкло). При създаването в такъв случай на защитни ъгли в надлъжната или напречната плоскост чрез непрозрачни материали височината на окачването може да бъде намалена до 0,5 м., ако зрителната линия на работещия в работното му положение има предимно направление съответно надлъжно или напречно на осветителните тела.

Осветеност
50. В производствените и спомагателните помещения на предприятията на съобщенията трябва да се предвижда осветление, което да осигурява минимално допустимите норми за осветеност, дадени в таблица 5.
Аварийно осветление
51. Аварийното осветление трябва да се предвижда в тези помещения на предприятията на съобщенията, в които е необходимо осветление за продължаване на работата или за евакуация на хората при внезапно прекъсване на работното осветление.
52. Аварийното осветление за продължаването на работата се устройва:
а) в производствени помещения, където прекъсването на осветлението е недопустимо поради естеството на производствения процес;
б) в проходите, коридорите стълбищата, които водят от работните помещения с постоянно дежурство към токозахранващите съоръжения.
53. Аварийното осветление за продължаването на работата трябва да осигурява на работните повърхности, изискващи обслужване при авариен режим, осветеност, която да не бъде по – малка от 20% от нормите, установени от работното осветление на тези повърхности при система само на общо осветление с лампи с нажежаема спирала.

Таблица 5
Норми за максимална осветеност в производствените помещения на предприятията за съобщения

ВИЖТЕ ТАБЛИЦАТА

Забележки I. Във всички работни помещения, където персоналът престоява повече от половината работно време, независимо от нормите за точност и различаване големината на детайли и размери, осветеността трябва да бъде най- малко 160 лукса за лампи с нажежаема спирала и 300 лукса за луминесцентни лампи – хигиенен минимум за осветление.

II. При комбинирано осветление в числителя на дробта е посочена сумарната осветеност на работните повърхности от осветителните тела на общото и местното осветление. В знаменателя на дробта е посочена осветеността на работните повърхности, която трябва да се осигурява от осветителните тела само на общото осветление.

54. Аварийното осветление за евакуация на хора от помещенията се устройва:
а) в производствени помещения, където постоянно работят хора, ако след прекъсването на работното осветление (а производствения процес продължава), може да възникне опасност от нараняване при излизане на хората от тези помещения;
б) в производствени помещения в местата, опасни за преминаването на хора;
в) в производствени помещения с брой на работещите повече от 50 човека независимо от степента на възникване на опасност за нараняване при излизане на хората от тези помещения;
г) в проходи, коридори, стълбища и други помещения, които са предназначени за евакуация на хората;
д) на работни места на открито, където евакуацията на хората е свързана с повишена опасност от нараняване;
е) в помещения, където е възможно едновременно пребиваване на повече от 50 души (заседателни зали, парични салони, чакални за телефони разговори и др.)
55. Осветлението за евакуация на хора от помещенията трябва да осигурява осветеност на пода и на стъпалата на стълбите, на по – малка от 1 (един) лукс, а на откритите пространства – в местата на основните проходи и изходи – не по – малка от 0,5 лукса.
56. За аварийното осветление се поставят осветители, които се различават от осветителите на работното осветление по тип или размер или чрез поставени на тях специални знаци.
57. Аварийното осветление трябва да се включва автоматично при прекъсване на работното осветление. Аварийното осветление може да функционира едновременно с работното осветление от мрежата за променлив ток, но да се превключва автоматично на захранване от акумулаторната батерия ри авария.
Избор на осветителни тела по светлоразпределение
58. За телетипните зали, телефонните номератори, залите за АТЦ, АМТЦ, ВЧУ, РР станции и др., както и за административно – канцеларските помещения се препоръчват осветителни тела с равномерно разсеяна светлина.
59. В работилниците, където се извършва ремонт на телеграфно – телефонни и радиосъоръжения, трябва да се използуват осветителни тела с преобладаваща директна светлина. Освен общо осветление в тези работни помещения трябва да се предвижда и местно осветление.
60. В помещенията на дизелагрегатите, токоизправителите и акумулаторите се препоръчват осветителни тела с директна светлина , комбинирани с осветителни тела с равномерно разсеяна светлина.

Равномерност на осветлението

61. Коефициентът на равномерността на осветлението

не трябва да бъде по – голям от 3.

Коефициент на запас

62. При проектирането на изкуственото осветление във всички производствени помещения на съобщенията се приема коефициент на запас 1,3 за лампи с нажежаема спирала и 1,5 за луминесцентни лампи.
Експлоатация и поддържане на осветителните устройства
63. Преди пускането в експлоатация на осветителните инсталации трябва да се извърши изпробване за установяване на осветителния ефект съгласно изискванията на този правилник и действуващите норми.
64. При промяна на предназначението на производствените помещения, както и при преустрояване или заменяне на едни съоръжения с други, осветителните инсталации трябва съответно да бъдат реконструирани и приспособени към новите условия.
65. Периодически (не по – малко от един път в годината) трябва да се проверява осветеността на работните места с помощта на специален уред – луксометър.
66. Забранява се при експлоатация на осветителните устройства:
а) да се заменят изгорелите електрически лампи и други осветителни тела с такива, които имат мощност, несъответствуваща на предвидените в проекта;
б) да се изменя височината на окачване на осветителните тела:
в) да се снема арматурата или да се изменя защитният ъгъл на светлината на общото и местното осветление.
67. Металните части на осветителните устройства, разположени на открито, а така също във влажни, особено влажни и с химически активна среда помещения, трябва да имат покритие, което да ги предпазва от въздействието на околната среда. Тези части трябва да бъдат електрозащитени чрез свързване с нулевия проводник.
Нулевият проводник трябва да бъде цялостен, без предпазители, като по цвят е сив, за да се различава от фазовия проводник.
68. Почистването на осветителните тела трябва да се извършва най – малко два пъти месечно.
69. Контролът за състоянието и правилната експлоатация на осветителните устройства се осъществява от заместник – началника по техническата част, а поддържането се възлага на техническо лице, определено специално за тази цел.

ЕСТЕСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ

70. Естественото осветление в производствените и спомагателни помещения на съобщенията трябва да отговаря на изискванията на санитарните норми и правила за проектиране и поддържане на промишлени предприятия.

ОЦВЕТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ

71. Оцветяването на производствените помещения, машините, съоръженията и инсталациите трябва да се извършва със светли тонове, които да удовлетворяват санитарно – хигиенните и естетически изисквания и да притежават високи светлоотразяващи качества. Светлите тонове правят работната среда чиста и приятна и подобряват осветлението и.
72. При определяне на цветовете трябва да се има предвид характерът на работата (напрежение, внимание и др.), изложението на помещенията, личния състав и др.
Препоръчва се стените на производствените помещения да се боядисват в светлозелен, кремав, светложълт, бледо небесносин и др. подобни взетове, а таваните в бял цвят, а подът да се покрива със светлосив или светлозелен линилеум.
73. Работните мебели като маси, столове, сортировъчни шкафове, етажерки, прегради и др. да се оцветяват в светлозелен, зелен, бежов и други тонове, хармониращи с цвета на помещенията.
74. Работните места не трябва да се покриват със стъкла и други блестящи части, които силно опрашват в даденото направление светлината и заслепяват очите на работещите.
75. Производствените помещения, които поради характера на работата (писмови и колективни помещения, помещения за обработване на печата и др.) бързо се замърсяват, се боядисват един път в годината, а останалите – на всеки две години.

ШУМ И ВИБРАЦИИ

76. Производствените процеси, машините, съоръженията, агрегатите, които при работа създават шум, трябва да се регулират, че шумът да не превишава установените в таблица 6 пределно допустими норми.

Таблица 6
Пределно допустими нива на звуковото налягане на шума

Забележка: В таблицата са оградени в рамки нивата на звуковото налягане в октавната лента със средногеометрична честота 1 000 Hz, които съответствуват числено на индекситерна на крайните спектри, препоръчвани от Международната организация по стандартизацията.
77. Използуваните в предприятията на съобщенията машини, съоръжения и апаратури трябва да бъдат безшумни или малошумни.
78. Произведените в нашата страна, както и вносните съобщителни машини и съоръжения трябва да се придружават с шумова характеристика от завода – производител, в която да са дадени данни за нивото на спектъра на образуващия се при работа шум.
79. При провеждане на мероприятия за намаляване на шума трябва да се имат предвид типът и броят на източниците на шум, нивото и спектъра на шума, както и на отделните, така и за всички източници, намиращи се в работните помещения и пределно допустимите норми на шума, посочени в таблица 6.
80. Намаляването нивото на шума в работните помещения за предприятията на съобщенията трябва да се извършва по пътя на акустичното обработване на стените и тавана, изолирането на шума в самите източници (телетипни машини и др.) с кожуси, облицовки, заглушителни амортизатори, еластични подложки и др., а също така чрез архитектурни решения при строителството на нови производствено – технически сгради.
81. За отстраняване на вибрациите на работните места трябва да се вземат мерки за подобряване конструкцията на съоръженията, да се устройват вибропоглъщащи фундаменти, слоеве, основи, амортизатори и др.
82. Вентилаторите за общообменните аспирационни уредби трябва да се монтират в отделни звукоизолирани помещения. Те се монтират в работните помещения само при условие, че са безшумни.

ЕРГОНОМИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАБОТНАТА МЕБЕЛ , СТОЛОВЕ, СЕДАЛКИ И ДРУГИ

83. Конструкцията на столовете трябва да отговаря на следните общи изисквания:
а) седалката трябва да подхожда на естеството на работата;
б) столът трябва да има подходящи размери, които могат да се приспособяват по отношение на височината и на положението на работещия;
в) столът не трябва да ограничава подвижността на тялото при седнало положение;
г) максималната височина на седалката на стола трябва да се определя от дължината на подбедрицата на работник с нисък ръст. Височината на стола трябва да осигурява такова положение на тялото, при което лактите да бъдат на нивото на работната повърхност. Оптималната височина трябва да бъде 42 -46 см. Предпочита се регулируема височина, за да се съобразяват индивидуалните различия при нагласяването по отношение на работната повърхност;
д) седалката трябва да бъде съответно вдлъбната или покрита с мека порьозна въздухопроницаема материя;
е) ширината и дълбочината на седалките се определя от средната дължина на бедрото и разстоянието между трохантериите. В зависимост от вида на стола ширината да се приема от 38 до 48 см, а дълбочината – 45 см. Седалката трябва да има лек наклон в предно – задно положение от 3 до 5º;
ж) всеки стол трябва да има облегалка, която да бъде с широчина, равна на 2 до 5 прешлена в ломбалната област. За предпочитане е облегалката да е поставена на пружини, за да променя наклона си напред и назад и да не се увеличава движението. Облегалката се разполага на 18 см (долният и край) от нивото на седалката. Широчината е до 30 см, а при някои случаи - до 46 см. Височината трябва да бъде около 20 см, като се препоръчва наклон от 105º по отношение на хоризонталната линия на нивото на седалката. При възможност да се регулира наклонът, което се осъществява лесно чрез поставяне на облегалката на пружината;
з) съобразно характера на работата трябва да се поставят подлакътници за поддържане на ръцете в случаите, когато предраменницата и раменницата не се подпират или не се допират до тялото.
Подлакътниците трябва да имат височина 23 см от повърхността на седалката до горната част на подлакътницата (лакътя); те трябва да бъдат от еластична материя и с гладка повърхност, най – добре от пластична материя и кожа;
и) трябва да се осигурява място за почивка на краката и да се спазва оптимално разстояние от седалката до мястото на подпиране на краката. Необходимо е да се осигурява място за почивка и на двата крака, което да бъде с размери 30 – 40 см, когато е подвижна подпората и 40 – 50 см при фиксирана подпора за краката. Наклонът на подпората не трябва да бъде по – голям от 15º;
к) при необходимост да се предвижда подложка за краката, като в случая на подпиращата плоскост да се дава наклон до 45º.

РАБОТНИ МАСИ И ДРУГИ МЕБЕЛИ

84. Височината на работната повърхност трябва да бъде на нивото на лакета. За работа в седнало положение се препоръчва височината да бъде от 71 до 76 см., а за работа в право положение – около 91 см. Тази височина трябва да се съобразява с вида на работата.
85. Трябва да се осигури място за краката в седнало положение. Разстоянието от долната повърхност на масата до горната страна на бедрото трябва да бъде равно на широчината на бедрото. Това отговаря приблизително на 61 см височина от нивото на пода. Дълбочината на мястото за краката трябва да бъде около 45 см. При работа в право положение трябва да има място за краката – леко вдлъбната в долната част на масата или бюрото.
86. Размерите на работната повърхност се определят с нормите на работните зони.
Разграничават се две работни зони – нормална и максимална, за дясната и лявата ръка. Сливането на тези зони за едната и другата ръка се определя като обща нормална и обща максимална работна зона.
87. Нормалната работна зона е повърхността заключена от полуокръжност с дължина на радиуса, равна на предмишницата.
Приема се, че дължината на работната зона е 39 см за мъже и 35 см за жени.
88. Максималната работна зона е повърхността, заградена от полуокръжност с дължина на радиуса 71 см. Тя е предназначена за работи, които не се извършват редовно. Върху нея се поставят детайли и инструменти, с които се работи по – рядко.
89. Работната повърхност трябва да бъде оцветена светло, за да се създава достатъчен контраст с обработваните предмети и да се улеснява зрителната дейност.

МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ, КОИТО ПОРАЖДАТ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ВЪЛНИ В РАДИОЧЕСТОТНИЯ ОБХВАТ

90. Всички апарати и уреди, които при работа създават електромагнитни полета с висока, ултрависока и свръхвисока честота, трябва да се произвеждат по начин, който да осигурява минимално разсейване и загуба на енергия. Те трябва да имат екрани и поглътители, които да снижават напрегнатостта на електромагнитното поле и интензивността на облъчване на работните места до пределно допустимите величини, дадени в таблица 7.
91. За намаляване интензитета на облъчването по допустимите величини за диапазона на високите честоти се използува пълно или по блоково екраниране с метални (медни, бронзови, алуминиеви, дуралуминиеви) листове, мрежи или комбинация от тях. При използуване на плътни екрани от листове на прозорците или отворите за наблюдение се поставя поцинкована или калайдисана добре запоена с екрана мрежа, с квадрати, не по – малки от 4 по 4 мм и дебелина на металните нишки не по – малка от 0,5 мм.

Таблица 7
Санитарни норми за пределно допустимата интензивност на високочестотните електромагнитни вълни

Дълги и средни
100 kHz – 3 MHz
Къси
3 – 30 MHz
УКВ
30 – 300 MHz
Свръхкъси
(микровълни)
300 – 3000 MHz
За електричната съставка

20 V/m

За магнитната съставка
5 A/m
20 V/m5 V/m10 mkW/

Забележка: При облъчване с микровълни се допускат следните интензивности на плътност на потока в зависимост от експозицията:
а) 10 – 100 mkW/〖cm〗^2 - при облъчване до 2 часа;
б) 1 000 mkW/〖cm〗^2 – при облъчване 15 – 20 минути при задължително ползуване на защитни очила.
92. Екранирането се извършва по степени; на първичния – генераторния контур; на работните контури и фидерните линии и на съоръжението като цяло.
При пълно екраниране е необходимо екранът да се поставя на 10 см от предната панела на генератора; заключеният индуктор и пултът на управление се изнасят на предната страна на екрана.
При блоково екраниране – екраниране на високочестотните елементи – кондензаторът, високочестотния трансформатор, фидерните линии и др. се екранират отделно.
93. Екраните се заземяват или зануляват посредством медни проводници с достатъчно сечение в зависимост от напрежението и честотата на тока.
94. В уредбите, изполувани за слепване, заваряване на поливанилхлоридни пластмаси и други подобни производствени операции, се екранират основните източници на кондензатора, фидерните линии и др., като екранът е във вид на камера с автоматично устройство за осигуряване на защита.
95. За диапазона на късите и ултракъсите вълни при апаратура за радиостанции и телевизионни централи защитата на ултрависокочестотните елементи трябва да се осъществява чрез екраниране на предаващите устройства.
За екраниране трябва да се използуват поглъщащи материали, за да се избегне въздействие върху работните генератори и предаващите устройства.
Необходимо е да се осигури кондиционирането на въздуха.
96. Високочестотните генератори по правило се разполагат в отделни помещения, където не трябва да има други съоръжения, несвързани с работата на генераторите и други метални предмети, които могат да станат вторични източници на лъчение.
Монтирането на няколко генератора в едно помещение трябва да става така, че при едновременната им работа на работните места да ме възникват електромагнитни полета с интензивност, която превишава допустимата. За осигуряване на необходимите условия в помещенията да се предвижда вентилация.
При необходимост да се екранират помещенията с поглъщащи екрани.

РАЗДЕЛ ТРЕТИ
МЕХАНИЧНИ МАШИНИ И ЕЛЕКТРОМОНТАЖНИ РАБОТИ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

97. Преди започване монтажа на съоръженията и машините всички технически помещения трябва да бъдат напълно подготвени за изпълнението на монтажните работи в съответствие с проектите; те трябва да бъдат почистени от строителни материали и отпадъци, които представляват опасност за монтажниците и пречат на работата.
98. Организацията на работните места трябва да осигурява пълна безопасност при изпълнение на монтажни работи. Работниците трябва да бъдат осигурени с необходимите защитни и предпазни устройства и приспособления.
99. Преди започване на монтажните работи всеки работник е длъжен лично да се убеди в сигурността на стълбите, скелетата и др., както и в пълната изправност на инструментите и предпазните средства.

ТОВАРНО – РАЗТОВАРНИ РАБОТИ

100. Тежки и обемисти товари се товарят и разтоварват под ръководството на специално определено лице от административно – техническия персонал, което е задължено да организира и ръководи по безопасен начин товаренето и разтоварването.
101. При извършването на товарно – разтоварни работи на товари с тегло над 50 кг трябва да се използуват подемно – транспортни машини. В зависимост от вида и големината на премествания (повдигания) товар се допуска използуването на различни помощни приспособления и механизми (лостове, колички, крикове, лебедки, блоки и др.).
102. Използуваните повдигателни механизми и спомагателни приспособления (лебедки, блоки, въжета, макари и др.) трябва да съответствуват по предназначение на товара, който ще се повдига.
Всички товароподемни механизми трябва да са снабдени с паспорт, в който да е указан максималният товар, начините и сроковете за тяхното изпитване.
Нормите и сроковете за изпитване на подемните механизми и приспособления са дадени в приложение 3.
103. Тежки товари, като трансформатори, машини, каси с тежки апаратури, съоръжения и друго оборудване, трябва да се захващат само за определените (маркираните) места и да бъдат осигурени срещу завъртане или преобръщане.
104. При спускане на товари по наклонена плоскост трябва да се използуват задържащи приспособления, за да се предотврати плъзгането на товара под действието на собствената тежест или прекатурване.
105. Работниците, заети с товарене и разтоварване, трябва да работят с предпазни ръкавици.
106. Освен тези изисквания задължително се спазват и всички правила и норми от Правилника по техника на безопасността и охрана на труда при товарно – разтоварните работи.

РАБОТА НА ВИСОЧИНА

107. При извършване на определени работи на височина трябва да се използуват специални устройства – скелета или стълби – в зависимост от характера на извършваните работи. Забранява се използуването за тази цел на случайни и несигурни опори, като сандъци, столове, тухли и др.
108. Подставките на скелите трябва да имат равна повърхност с широчина най – малко 1 м., като разстоянието между дъските не трябва да превишава 10 мм. Разстоянието от края на скелето до монтираната конструкция не трябва да превишава 10 см. Скелетата на височина, по – голяма от 1, 10 м и от пода на помещението, трябва да се ограждат с перила, високи най – малко 1 м.
109. Стълбите, които се използуват за поддържане на съоръженията и извършване на строително – монтажни и ремонтни работи, трябва да бъдат двураменни, здрави, устойчиви и да могат лесно да се придвижват.
Двураменните стълби се изработват от правожилово чамово дърво без чепове.
Стъпалата трябва да бъдат втикнати в издълбани или провъртяни отвори, но не и през цялата дебелина на страничните фризове и закрепени в тях. През всеки две или три стъпала, а също така и под най – горното и най – долното стъпало се поставят притегателни болтове, които да държат страничните фризове и да притискат плътно стъпалата към тях. Разстоянието между стъпалата не трябва да превишава 300 мм.
Забранява се заковаването на стъпалата с пирони върху страничните фризове.
110. Размерът на горната площадка на двураменните стълби трябва да бъде най – малко 200 на 300 мм.
111. В работното положение ъгълът, сключен между раменната при върха, трябва да бъде между 30 и 40º, при което положение се поставя колан, ограничаващ произволното разтваряне на стълбата.
112. При работа върху гладки и хлъзгави подове на долния край на стълбите се поставят гумени накрайници.
113. Височината на стълбите трябва да отговаря на характера на извършената работа.
114. Забранява се изкачването и работата върху една стълба от двама и повече работници.
115. Изпитанията за двураменните стълби се извършват в работното положение и съгласно изискванията на приложение 3.
116. При работа с еднораменни стълби задължително се спазват правилата и нормите на Правилника по безопасността на труда при работа на въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи.

СТУДЕНО ОБРАБОТВАНЕ НА МЕТАЛИТЕ

117. При работа с машини за студено обработване на металите задължително се спазват всички правила и норми от Правилника по техническата безопасност при студено обработване на металите.

РАБОТА С РЪЧНИ МЕХАНИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ

118. Ръчните механични инструменти трябва да бъдат винаги в изправно състояние. Преди започване на работа непосредственият ръководител и самите работници са длъжни да проверяват изправността на инструментите. Забранява се използуването на неизправни инструменти.
119. Дървените дръжки на ръчните механични инструменти се изработват от сухо, твърдо и жилаво дърво, те трябва да имат елипсовидно сечение с последващо удебеляване към свободния край и гладко стругована повърхност. Дръжките на ударните инструменти (чукове, секири, кирки и др.) се заклинват с метални пръстени, дръжките на инструментите, които работят на натиск (пили, отвертки и др.), се закрепват с метални гривни.
120. Ударната повърхност на бойните и шлосерските чукове трябва да бъде гладка и леко изпъкнали – без издатини, откъртвания, дупки и пукнатини.
121. Спомагателните инструменти, като менгемета, стеги, наковални и приспособления за огъване на тръби и шини, се закрепват здраво към шлосерската маса или към пода.
122. Ръчните инструменти за сечене на метали (длета, секачи) трябва да отговарят на следните изисквания;
а) по работния им край да няма повреждания (вдлъбнатини, откъртвания);
б) ударната част да бъде гладка, без пукнатини, забелени пластинки и скосени плоскости.
123. Дължината на дръжките на ръчните инструменти трябва да бъде най – малко 150 мм.
124. Гаечните ключове трябва да съответствуват на размерите на гайките и главите на болтовете. По техните работни повърхнини не трябва да има скосени плоскости, а по дръжките им – остри побитости. Забранява се използуването на несъответствуващи по размер или повредени гаечни ключове чрез приспособяване на метални пластинки или отвертки между гайките и ключа, също удължаване на ключовете чрез снаждане с друг ключ или тръба.
125. При табота с длето, център, замба и др. задължително се използуват защитни очила с нечупливи стъкла.
126. При работа с боен чук за набиване клинове или за удряне по секач (длето) се използува клинодържател с дръжка, която е дълга не по- малко от 0,7 м.
127. При работа с ръчни ножовки или пили ръкатане трябва да се държи в близост до работната плоскост, а обработваемите детайли трябва да бъдат здраво стегнати.
128. Дръжките на електромонтьорските инструменти трябва да са покрити с изолационна материя, която плътно да приляга към материалните части на инструмента и да завършва с изолационен упор, който да възпрепятствува плъзгането на ръката върху незащитената част на инструмента. Минималната дължина на изолиращата дръжка трябва да бъде 10 см.
Забранява се заземяването на инструмента.
Изпитанията на инструментите с изолиращи дръжки се извършват съгласно изискванията на приложение 2 на този правилник.

РАБОТА С ПНЕВМАТИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ

129. Местата за свързване на въздушните маркучи към пневматичния инструмент и съединяванията на маркучите по между им не трябва да пропускат въздух. За закрепване на маркучите трябва да се използуват халки и щипки.
130. Клапаните на ръкохватката на пневматичния инструмент трябва да са така регулирани, че лесно да се отварят и бързо да се затварят, като при спиране на натиска върху управляващата ръчка да не пропускат въздух.
131. При работа с пневматичен инструмент свързването и откачването на маркучите се допуска само след прекратяване подаването на въздух.
132. Когато се работи с пневматичен инструмент на височина, трябва да се използуват сигурни стълби и скели с ограждения. Забранява се за тази цел да се използуват снадени стълби, сандъци, столове и др.

РАБОТА С ПОЯЛНИ ЛАМПИ

133. Забранява се разпалването на неизправни поялни лампи.
Разпалването на поялни лампи се извършва на открито.
Забранява се разпалването на поялни лампи в подземните кабелни шахти и колектори, под съоръжения, тоководещи проводници, в близост до акумулаторни помещения и помещения, в които се съхраняват запалителни (избухливи) вещества (бензин, нафта, газ, масла, киселини и др.). Внасянето на запалени поялни лампи в подземни кабелни шахти и колектори се допуска само след тяхното проветряване.
134. Резервоарът на бензиновата поялна лампа трябва да бъде без побитости и спуквания на цилиндъра и без запоявания с лесно разтопими припои. Запушалката се затяга чрез завинтване до отказ и най- малко до 4 нареза от резбата.
135. Забранява се при работа с поялни лампи:
а) резервоарът на поялната лампа да се пълни с бензин повече от ¾ от обема му, а така също зареждането с етилиран бензин или друго неподходящо гориво;
б) близо до огън да се налива или излива горивото, да се разглобява лампата и пр.;
в) разпалването на поялната лампа чрез подаване на петрол или бензин през горелката и;
г) свалянето на горелката преди спадане на налягането в резервоара;
д) прекомерното напомпване на поялната лампа;
е) изпускане на въздуха от резервоара на лампата през наливната запушалка; да се намали налягането е възможно само тогава, когато лампата е изгасена и горелката напълно изстинала; пламъкът трябва да се гаси чрез запорния вентил;
ж) наливането на гориво в неизстинали (горещи) лампи.
136. При откриване на неизправности (протичане на резервоара, изтичане на газ през нарезите на горелката и др.) веднага да се преустанови работата с лампата и тя незабавно да се предаде за ремонт.
137. Когато се работи с поялна лампа на въводни стълбове, въводни конструкции и всякакви дървени и стоманобетонни стълбове, работещият с поялна лампа задължително се превързва (осигурява) с предпазен колан.
138. Забранява се предаването на гореща лампа от ръка на ръка.
139. През време на буря или приближаване на буря работата с поялна лампа на открито (въводен стълб, въводна конструкция, въздушен кабел и пр.) незабавно се прекратява.
140. Забранява се окачването на горяща лампа върху дървена стълба.
141. При работа с поялни лампи трябва да се спазват и изискванията на раздел пети от Инструкцията за противопожарните мерки при извършване на огневи работи в промишлените предприятия и други обекти на народното стопанство.

РАБОТА СЪС СТРОИТЕЛНО – МОНТАЖНИ ПИСТОЛЕТИ

142. До работа със строително – монтажни пистолети се допускат лица, навършили 18 години, които са обучени на безопасни методи на работа с тях.
143. С пистолет се разрешава забиването на закрепителни детайли в чугунени, керамични и леки строителни материали (които лесно се обработват), както и в закалени стомани, твърди каменни зидове и в пружиниращи части на конструкции.
За забиване трябва да се използуват само закрепителни детайли, специално изготвени за дадения тип пистолет.
144. При използуването на пистолет трябва да се вземат предварителни мерки, за да не се допуска цялостно пробиване на конструкциите, при което могат да бъдат наранени преминаващите в близост хора от падащи парчета; за целта се поставят ограждения или предупредителни табели с надпис „Пази се от падащи предмети”.
145. Когато се пуска в действие, пистолетът се държи здраво за ръчката с двете ръце, при което работещият застава устойчиво на здраво място. Подвижните стълби и скели, на които е застанал работникът, се ограждат, за да се предпази от блъскане и събаряне.
146. При работа с пистолет задължително се използуват защитни очила с нечупливи стъкла.
147. Забранява се използуването на пистолета не по предназначение, както и опростяването и заменянето на блокировъчно – предохранителния му механизъм.
148. Забранява се работа с пистолет във взривобезопасни и пожароопасни помещения.

РАБОТА С РЪЧНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ И ПРЕНОСИМИ ЕЛЕКТРОЛАМПИ

149. До работа с ръчни електрически инструменти се допускат лица, които са обучени на безопасни методи за работа с електрически инструменти и начините за даване на първа помощ при поражение от електрически ток.
150. Състоянието на изолацията както на ръчните електрически инструменти, така и на принадлежащите им проводници за свързване към мрежата се проверява чрез измерване на изолационното съпротивление с мегаомметър веднъж на 3 месеца.
151. Преди започване на работа с ръчни електрически инструменти се прави основен външен преглед за изправността на заземяванията и изолацията на проводниците, за пречупване и скъсване на проводниците, оголване на тоководещите части и за съответствието на всеки инструмент към условията на работа. Забранява се използуването за работа на неизправни ръчни електрически инструменти.
152. Свързването на ръчните електрически инструменти към мрежата с напрежение 220 V става с гъвкави медни трижилни (четирижилни) проводници със сечение най – малко 1,5 мм² и с гумена изолация, която да издържа номиналното напрежение, не по – ниско от 500 V. Допълнителното трето (четвърто) жило, предназначено за зануляване корпуса на електроинструмента, трябва да се различава по цвят от останалите тоководещи жила.
153. Изолацията на захранващите проводници при въвода им в корпуса на електрическия инструмент се подсилва чрез надяната допълнителна гумена втулка с дължина най – малко 5 см.
154. Проводниците, които свързват ръчния електрически инструмент, трябва по възможност да се окачват. Те трябва да се допират до метални предмети или до горещи, влажни и покрити с масло повърхнини.
155. Напрежението на ръчните електрически инструменти трябва да бъде:
а) не по – високо от 220 V при работа в помещения без повишема електроопасност;
б) не по – високо от 36 V при работа с помещения с повишена електроопасност или на открито.
Електрическите инструменти за напрежение над 36 V се зануляват.
Когато не е възможно да се осигурят ръчни електрически инструменти за напрежение до 36 V, допуска се в помещения с повишена и особена опасност използуването на инструменти за напрежение до 220 V, но при сигурно зануляване и заземяване на корпусите им.
За свързване на проводника за зануляване и заземяване към корпуса на електрическия инструмент трябва да има специална клема с отличителен знак „з” или „земя”.
Когато инструкцията на електрическите инструменти е с двойна изолация, не се изисква зануляване и заземяване.
в) не по – високо от 12 V при работа в особено опасни помещения;
За предпочитане е в такъв случай да се използуват пневматични инструменти.
Категоризацията на помещенията по отношение на електробезопасността е дадена в приложение 4.
156. Щепселните съединители, предназначени за включване на ръчните електрически инструменти, трябва да бъдат с недостъпни тоководещи части и да имат зануляващ ефект. Щепселните съединители за 12, 24 и 36 V трябва да се различават по конструкция и цвят от щепселните съединители за 110, 150 и 220 V.
157. За понижаване на напрежението при използуване на ръчни електрически инструменти за 12, 24 и 36 V, както и за преносими лампи, се използуват понижаващи трансформатори с първична и вторична намотка и скрапна намотка (съответно нулева).
Забранява се използуването за тази цел на автотрансформатори, дроселбобини, реостати или съпротивления.
158. Трансформаторите се присъединяват към мрежата с помощта на добре изолиран трижилен проводник посредством щепсел със зануляващ контакт. Дължината на проводника за присъединяване на трансформатора към мрежата не трябва да бъде по – голяма от 2 м.
159. Забранява се работещият през време на работа:
а) да държи проводниците на електроинструмента или да се допира до въртящия се работен елемент;
б) да заменя работния елемент преди пълното спиране на двигателя;
в) да отстранява с ръка стружките от работния елемент по време на работа, преди двигателят да е напълно спрял;
г) да разглобява и извършва ремонт на електроинструмента;
д) да работи с ръчен електрически инструмент на височина над 2, 50 м върху подвижна стълба.
160. Отсъствието на прехвърляне напрежение от първичната във вторичната намотка се установява чрез измерване на изолационното съпротивление между намотките с мегаомметър.
161. При откриване на съединение в корпуса на електрически инструмент или друга някоя неизправност работата с него трябва незабавно да се прекрати.
162. При прекъсване на тока през време на работа с електрически инструмент, а също и при прекъсване на работата на електрическия инструмент се откачва от мрежата.
163. Забранява се внасянето и използуването на преносими понижаващи трансформатори в затворени метални съдове.
164. Преносимите електрически лампи трябва да имат дръжки от здрава, токоустойчива, непропускаща влага и електроизолираща материя с предпазна мрежа около крушката, а захранващият ги гъвкав кабел на местовъвода в лампената ръкохватка да бъде добре затегнат и защитен с надяната върху него гумена втулка.
165. Напрежението на преносими електрически лампи не трябва да бъде по – високо от 36 V, а за помещения, където има съоръжения под ниско и високо напрежение, трябва да има закачена на стената принципна схема на инсталацията, на лампите, които се използуват в особено опасни помещения и на открито, не по – високо от 12 V.

МОНТАЖНИ РАБОТИ

166. Преди започване на монтажните работи всички отвори в стените, пода и тавана се ограждат или покриват със здрави капаци.
167. При прокопаване на канали и дупки в подовете и стените трябва да се използуват предпазни очила с нечупливи стъкла и да се вземат мерки за предотвратяване наранявания от падащи инструменти и отломки от мазилка, тухли, бетон и др.
168. При монтаж на конструкции, закрепени в стените, пода или тавана с циментов разтвор, не се допуска свалянето на поддържащите части (клинове, подпори, обтяжки и др.) преди пълното втвърдяване на разтвора.
169. Когато се изтеглят кабели през отвори на стени, работниците трябва да стоят от двете страни на отвора. При полагане на кабели при трасета със завои, работниците трябва да застават от външната страна на завоя. Заставането от вътрешната страна на завоя, поддържането и опъването на кабела с ръце се забранява.
170. Извършването на монтажни работи едновременно на два етажа (на две нива) се допуска само при наличие на сигурни навеси под работещите долу или над проходите.
171. При извършване на монтажни работи, в която да бъдат отбелязани с цветен туш участъците, които се намират под високо напрежение.

ЕЛЕКТРО- И ГАЗОЗАВАРЪЧНИ РАБОТИ

172. При извършване на електро- и газозаваръчни работи задължително се спазват всички правила и норми от Правилник по техническата безопасност и хигиената на труда при работа електрозаваръчните съоръжения и Правилника по техника на безопасността, относно устройството, инсталирането и обслужването на ацетиленовите генератори и съхраняването на карибид.

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
РАБОТА ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОУСТРОЙСТВА
С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1 000 V

ДЕЖУРСТВА, ПРЕГЛЕДИ И ПРЕВКЛЮЧВАНИЯ

173. В съобщителните предприятия организацията на обслужване на електроуредбите с напрежение до 1 000 V, броят на обслужващия персонал, броя на смените и броя на дежурните в смяна се определят от ръководството на предприятието в съответствие с действуващите правила и нормативи. Допуска се дежурство да се изпълнява и от едно лице.
Квалификацията на ръководителя на смяната или на сам дежурен трябва да бъде не по- ниска от III група.
При извършване ма ремонтни работи дежурният може да взема участие в тях с разрешение на началника, зам. началника на станцията или ръководителя на смяната.
174. Дежурство на едно лице в помещение с електроуредби до 1 000 V се допуска, ако са спазени следните условия:
а) лицето да има квалификация не по- ниска от III група;
б) всички тоководещи части да са оградени;
в) работните помещения да не са заключени.
175. Прегледи на табла с ниско напрежение може да се извършват от едно или няколко лица, когато поне едно от тях има квалификация, не по- ниска от III група.
При прегледи на разпределителните устройства, табла, шини и др., се забранява свалянето на предупредителните плакати и предпазните огради, влизането зад тях, допирането до тоководещите части, почистването им и отстраняването на констатирани неизправности, при което се налага доближаване до тоководещи части.
Дежурният, при констатиране на неизправност, която е забранена да се отстранява от едно лице, е длъжен да я запише в експлоатационния дневник и незабавно да уведоми своя пряк ръководител.
Лице, констатирало неизправност, която може да предизвика пожар, експлозия или злополука (скъсване на тоководещ проводник, земно съединение и др.), е длъжно незабавно да предприеме всички зависещи от него действия за предотвратяване опасността и да предупреди ръководителя на смяната. В такива случаи му се разрешава да извърши самостоятелно необходимите изключвания на цялата уредба или на части от нея, да огради опасната зона и др.
176. На дежурен, който обслужва съоръжения със затворена конструкция (токоизправители, командни шкафове и др.) и електрическата част на стругове, машини, помпи, компресори и пр., се разрешава да ги отварят за преглед, но без да извършва каквито и да е било работи по съоръженията.
Отстраняването на повреди от сам дежурен се разрешава при условие, че чрез общ прекъсвач е изключено захранващото напрежение на съоръжението.
177. Включвания и изключвания на електроуредби могат да се извършват от едно лице с квалификация, не по- ниска от III група.
178. Съоръженията, напрежението на които се подава едновременно и в други помещения, се включват след подаване на предупредителен сигнал и получаване насрещен сигнал от персонала в тия помещения, че знаят за предстоящото включване на напрежение.
179. Всяко включване или изключване на електроуредбата към мрежата на енергосистемата трябва да се извършва от дежурния персонал по устно – пряко или телефонно – нареждане на ръководителя на смяната, който е длъжен да оформи дадено разпореждане със записване в експлоатационния дневник.
При обстоятелства, които не търпят забавяне, а именно: пожар, стихийно бедствие, злополука и др., включванията и изключванията могат да се извършват от дежурния персонал и без разрешение.
След извършване на всяка операция дежурния персонал е длъжен незабавно да я запише в експлоатационния дневник.

ОСНОВНА КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА РАБОТИТЕ

180. Всички работи по обслужване на електроустройствата се изпълняват в съответствие с Правилника за техника по безопасността при експлоатацията на електрическите уредби в промишлените предприятия.
181. Работите в електроустройствата с напрежение до 1 000 V се извършва както следва:
а) по реда на текущата експлоатация – със и без изключване на напрежението;
б) по устно – пряко или телефонно – нареждане със записване в експлоатационния дневник – работи по силови и осветителни табла, проводници и др.
в) по писмено нареждане с оформяне в експлоатационния дневник – работи по ремонта, монтажа, настройката и изпробването на електросъоръжения, апаратури и уредби.
182. Работите в действуващите електроустройства с напрежение до 1000 V по отношение на мерките за безопасност се делят на три категории:
а) при пълно изключване на напрежението – работа, която се извършва в напълно изключения участък от съоръженията, ако всички неизключени тоководещи части от останалите съоръжения в същото помещение имат сигурни, плътно затворени ограждения или се намират на такова разстояние или височина, че случайното докосване на работещите до тях е невъзможно;
б) при частично изключване на напрежението – работа, която се извършва в изключения участък от съоръженията, като същевременно други части от същите съоръжения се намират под напрежение или когато напрежението от съоръженията е напълно изключено, но неизключените тоководещи части на останалите съоръжения в същото помещение нямат плътно затворени ограждения и са разположени на достъпни за случайно докосване разстояния или височина;
в) без изключване на напрежението – работа, която не изисква пълно или частично изключване на напрежението и се извършва при условия, изключващи случайно докосване или приближаване на опасно разстояние до тоководещите части, намиращи се под напрежение, а също работа, която се извършва непосредствено на тоководещите части, намиращи се под напрежение.

ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТА ПО ТЕКУЩА
ЕКСПЛОАТАЦИЯ

183. По реда на текущата експлоатация със записване в експлоатационния дневник от оперативния персонал се разрешава извършването на следните работи;
а) без изключване на напрежението: почистване на помещенията до огражденията, чистене и забърсване капаците и телата на електросъоръженията, намиращи се под напрежение, доливане масло в лагерите, грижи за пръстените и колекторите на електрическите машини, смяна на тръбни и патронни предпазители, смяна на лампи;
б) при пълно изключване на напрежението; ремонт на магнитните пускатели, пускови бутони, автомати, прекъсвачи, реостати, контактори и други пускови и комутационни апаратури при условие, че не са монтирани на таблата, ремонт на електродвигатели, изправители, проводници от осветителната и силовата инсталация.
При изпълнение на указаните работи от един човек ремонтираното електроустройство трябва да бъде изключено от източника на захранване най – малко на две места на таблото и на мястото, където се извършва ремонта, чрез прекъсвач или сваляне на предпазителите. При невъзможност да се изпълни това изискване, а също когато изпълнението на работите се затруднява от странични причини или е възможна повишена опасност, работата трябва да се изпълнява от двама души.
184. Указаните в точка 183 работи могат да бъдат допълнени от ръководството на предприятието, съгласувано с органите по безопасността на труда.
185. Персоналът, който обслужва електроустройствата, трябва да знае, че след прекъсване на напрежението в инсталацията то може да бъде възстановено без предупреждение дори при авария. С оглед на това при отсъствие на напрежение се забранява докосването на неизолирани тоководещи части и проникването зад огражденията на електроустройствата, без да е изключен съответният участък от устройството и без да са изпълнени предписанията на точки 199 и 203.
186. Работите, които изискват качване на високо и изпълняване със стълба, трябва да се извършват при напълно изключено напрежение и от най – малко двама души.
187. Работите, които изискват частично изключване на напрежението, трябва да се изпълняват от двама души по устно или телефонно нареждане на завеждащ служба „Токозахранване” или лице от ръководния технически персонал на предприятието със записване в експлоатационния дневник.
188. Право да дават устни или телефонни нареждания за извършване на работи по електросъоръженията имат лица с квалификация не по – ниска от III група. При голям обем на работите даващият нареждането е длъжен да посочи прекия изпълнител и членовете на бригадата.

РАБОТИ ПО РЕМОНТ И НАСТРОЙКА

189. По писмена нареждане с оформяне в експлоатационния дневник се извършват работи по ремонт, монтаж, настройка, изпробване на съоръженията и уредите:
а) на разпределителни устройства и разпределителни табла;
б) на електрически машини, трансформатори и изправители, работата с които има важно значение или повишена опасност;
в) на въздушни и кабелни въводи.
Ремонтните работи се извършват най – малко от двама души.
190. Писмено нареждане за извършване работите по точка 189 имат право да дават: зам. началникът по техническата част, завеждащият службата „Токозахранване” и лицата, упълномощени за това от зам. началника по техническата част (включително дежурните).
191. Даващият писмено, устно или телефонно нареждане за извършване на работата определя:
а) ръководителя на работите (бригадира), отговорен за изпълнението им и за спазването на изискванията за безопасност, който е длъжен да инструктира бригадата;
б) допускащият до работата, който от своя страна е задължен да извърши свързаните с нея изключвания и да проведе техническите мероприятия по осигуряване безопасността на работещите;
в) членовете на бригадата.
192. Когато работата не се извършва от местния персонал, а от персонала на друга местна служба (ремонтна група, измервателна служба и др.) или от работници на външна служба (строителна организация, завод – производител и др.), за бригадир се избира лице от групата, определена за извършване на работата, а за сътрудник – лицето, отговарящо за съоръженията.
193. Ръководителят на работата е длъжен постоянно да бъде на местоработата, да я ръководи и да предотвратява всяко нарушение на изискванията на техниката по безопасност.
194. Ако работата се изпълнява от строителни работници, бояджии, общи работници и други лица, които имат квалификация на I група и не са преминали специално обучение по изпълнение на работи в електроустройствата, ръководителят на работата или сътрудникът е длъжен да ги инструктира и да им окаже какви мерки за безопасност да спазват.

МЕРОПРИЯТИЯ, КОИТО ОСИГУРЯВАТ БЕЗОПАСНОСТ
НА РАБОТИТЕ ПРИ ПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО
ИЗКЛЮЧВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО

195. При работи изискващи пълно или частично изключване на напрежението на електроустройствата с напрежение до 1000 V, трябва да бъдат изпълнени последователно следните мероприятия:
а) след изключване на участъка, определен за работа, на прекъсвача да се постави табелка с надпис: „Не включвай – работят хора!”, след което да се свалят предпазителите и да се провери със съответни уреди (указател за напрежение или сигнална лампа) отсъствието на напрежението; след това фазите чрез заземителен проводник да се дадат накъсо; само тогава се допускат хора за извършване на определените работи;
б) на съоръженията, които се намират в близост до изключените съоръжения и са под напрежение, да се поставят ограждения и окачат предупредителни надписи;
в) преносимите заземления да се свържат към заземителната шина и да се поставят на подходящи места в изключения участък веднага след проверката за отсъствие на напрежение като освен това се окачват табелки с надпис: „Не сваляй заземлението – работят хора!”.
Посочените мероприятия могат да се изпълняват само лично от сътрудника или ръководителя на работата с разрешение на даващия нареждането. Изпълнителят трябва да има квалификация, не по – ниска от III група.
196. Преди извършване на работи, които изискват употребата на предпазни средства, е задължително:
а) да се провери изправността на предпазните средства чрез външен оглед и да се почистят и избършат от прах. При установяване на неизправност предпазните средства трябва незабавно да се извадят от употреба;
б) при използуване на основни предпазни средства (щанги, клещи и указатели) трябва да се провери по надписите им за какво напрежение могат да се използуват;
в) при използуване на изолационни предпазни средства да се провери по надписите им дали не е изтекъл срокът за периодичните изпитвания. Забранява се ползуването на предпазни средства, срокът за изпитването на които е изтекъл.
197. За включването и изключването на електроустройствата трябва да се ползуват прекъсвачи с лостово управление или закрит тип. Забранява се монтажът и обслужването на прекъсвачи открит тип или кожух с прорез.
198. Ламелните предпазители на електроустройствата трябва да бъдат закрити с калъф от огнеупорен изолационен материал. Тръбните предпазители с открити краища на тръбите при разполагане в редица трябва да имат помежду си прегради от огнеупорен материал, които да възпрепятствуват преминаването на електрическата дъга от прегорелия предпазител върху съседния.
199. На местоработата трябва да бъдат изключени тоководещите части, по които ще се работи, а също и тия, които са достъпни за случайно докосване при каквото и да е положение на работещите и нямат сигурни ограждения във вид на щитове или паравани от суха изолираща материя.
200. Изключването на тоководещите части се извършва от всички страни, от които може да се подаде напрежение. За открита апаратура трябва да се извърши видимо прекъсване.
201. След окончателното завършване на работите в изключения участък лицето, което е изключило напрежението, проверява извършената работа, отстранява работниците, след което подава напрежение на изключения участък, като извършва по обратен ред всички операции на точка 195.
202. Отсъствието на напрежение се проверява между фазите и за всяка фаза към земя (заземената част на съоръжението).
Стационарните указатели за наличие на напрежение (волтметри, сигнални лампи и др.), които се намират по съоръженията, се считат за спомагателни средства. Въз основа само на техните показания не може да се прави заключение за отсъствие на напрежение.
203. Върху изключените тоководещи части след проверката за отсъствие на напрежение (с указател или волтметър) трябва да се поставят преносими заземления от всички страни, откъдето може да бъде подадено напрежение. Местата, където се поставят преносимите заземления, трябва да бъдат разположени на безопасно разстояние от частите, намиращи се под напрежение. Тия места трябва да бъдат почистени от боята и да бъдат означени от двете страни с черни ивици. На заземителната шина тия места също трябва да бъдат почистени и подготвени за свързване със стягата или накрайника на преносимото заземление. Забранява се свързването на преносимото заземление чрез предпазители, прекъсвачи и разиденители.
Преди проверката за отсъствие на напрежение преносимите заземления трябва да бъдат подготвени за местоработата и един от краищата им, свързан към заземителната шина. Веднага след проверката за отсъствие на напрежение преносимите заземления се поставят на изключените тоководещи части на всички фази с ръце в диелектрични ръкавици или със специални щанги и сигурно се закрепват. Преносимото заземление най – напред се поставя на заземителя (заземителната шина), а след това на изключените тоководещи части.
За заземяване и даване накъсо трябва да се използуват само проводници, специално предназначени за тази цел.
204. Преносимите заземления трябва да имат минимално сечение 16 мм². Свързването на заземленията и проводниците за даване накъсо чрез усукване се забранява. Преди всяко поставяне трябва да бъде проверена изправността на преносимите заземления.
205. След завършване на работата преносимите заземления първо се откачват от тоководещите части, а след това – от заземителната шина.
206. В случаите, когато работата се изпълнява без използуване на преносими заземления, трябва да бъдат взети допълнително мерки, предотвратяващи погрешното подаване на напрежение към местоработата, като механично заключване на приводите (включващи устройства) на изключените апарати, допълнително сваляне на предпазители, употреба на изолиращи прислойки в прекъсвачите, автоматите и др.
Ако изпълнението на тези мерки е невъзможно, краищата на захранващите линии трябва да се откачат от таблото.
207. За предпазване от обратно трансформиране на напрежението трансформаторите, свързани с изключеното оборудване, трябва да се изключат както от първичната, така и от вторичната страна.

РАБОТИ БЕЗ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО

208. Когато на електроустройствата с напрежение до 500 V изключването на напрежението е невъзможно, по изключение се разрешава извършването на работите, без да се изключва напрежението. При това е задължително:
а) да се работи с диелектрични галоши (ботуши) или като се стои на диелектрично килимче (изолираща поставка);
б) да се работи с диелектрични ръкавици, инструмент с изолирани дръжки и очила;
в) да не се докосват окръжаващите предмети (стени, прегради, тръби, греди и др.); да не се докосват лица, стоящи направо на пода;
г) намиращите се под напрежение съседни тоководещи части и заземени конструкции да се ограждат с диелектрични килимчета, електрокартон и други изолиращи материали;
д) да се работи с шапка и със закопчани ръкави на дрехите. Забранява се използуването на пили, ножовки, метални метри и други метални предмети.
209. Всички работи по тоководещите части, намиращи се под напрежение или в непосредствена близост до тях както при нормални, така и при аварийни условия, се извършват от най – малко двама души.

СМЯНА НА ПРЕДПАЗИТЕЛИ

210. Изгорелите или неизправни стопяеми вложки на предпазителите при наличието на прекъсвач (със закрито изпълнение или с ръчно задвижване) трябва да се сменяват при изключено напрежение и само с оригинални стопяеми вложки, отговарящи на мощността на консуматора.
Ако това е невъзможно (за групови табла, сборни шини), се допуска смяната на стопяемите вложки на предпазителите под напрежение, но при изключен товар и като се използуват диелектрични ръкавици или изолационни клещи (за сваляне на предпазителя). Ламелните предпазители се сменяват винаги само при изключено напрежение.
211. В изключителни случаи, когато е невъзможно да се изключи товарът, се допуска смяна на стопяемите вложки на предпазителите и под товар. В такива случаи е необходимо предварително да се установи липсата на къси съединения по линията (например с помощта на уред или с предпазител закрит тип). Смяната на стопяемата вложка на предпазителя по напрежение и под товар се извършва с предпазни очила, като се работи с диелектрични ръкавици или изолационни клещи (за сваляне на предпазителите).
212. Смяната на изгорели стопяеми вложки на предпазителите, които имат конструктивни приспособления за сваляне на вложките, се допуска да се извърши без диелектрични ръкавици или изолиращи клещи.
213. Смяната на стопяемите вложки на предпазителите може да се извърши от едно лице, което има квалификация, не по- ниска от III група. Смяната на стопяемите вложки на височина с използуване на стълба се извършва от две лица, едно от които трябва да има квалификация, не по- ниска от III група.

ОЗНАЧАВАНЕ ЕЛЕМЕНТИТЕ НЕ ЕЛЕКТРОУРЕДБИТЕ

214. На лицевата страна на електрическите табла трябва да бъдат поставени ясни надписи, които да показват към коя линия или агрегат се отнасят монтираните апарати. Такива надписи трябва да има на лицевата или обратната страна на всяко поле.
Всички проводници, шини, кабели, контролни клеми и предпазители трябва да бъдат маркирани. На предпазителите освен това трябва да има надпис, на който да се посочи номиналният ток на стопяемите вложки съобразно мощността на консуматора.
215. Всички ключове, бутони и ръкохватки трябва да имат надписи, които да показват операцията, за която са предназначени: „включване”, „изключване”, „увеличаване”, „намаляване” и др.
216. Всички електрически табла трябва да се заключват със секретни еднотипни ключове, като на лицевата страна се поставят табелки с надписи: „Внимание! Опасно напрежение!”, „Спазвай габарита! Не поставяй предмети на и около таблото!”.

РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
УРЕДБИ ОТ КОМАНДИРОВАН ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ
ПЕРСОНАЛ

217. Преди извършването на работата по оборудването на електрически уредби на телефонни и телеграфни станции и радиотранслационни възли командированите лица трябва да се ръководят от следното:
а) лицата от електротехническия персонал, работещи в експлоатацията и в строително – монтажните организации, се приравняват от гледна точка на изискванията, предявени в настоящия правилник и Правилника за техниката по безопасността при експлоатацията на електрическите уредби в промишлените предприятия, към персонала на предприятието, в което са командировани (с изключение правата на допускане на работа). При това, ако ръководителят или бригадирът е командирован, той трябва да премине допълнителен местен инструктаж по въпросите за електрическата схема на устройството и неговите особености относно правилата за техниката по безопасност. Направеният инструктаж се отбелязва в дневника чрез вписване както на инструктираните, така и на инструктиращите лица;
б) командироващото предприятие указва в писмена форма лицата, които могат да бъдат назначени за отговорни ръководители и за извършване на работата.
Ако командироването на един и същ персонал в едно и също предприятие се повтаря периодично, допълнителният инструктаж при повторна работа в предприятието не е задължителен, ако схемата на устройството не е променена;
в) предприятието, в електрическите уредби на което се извършват работи от командирован персонал, носи отговорност за наличието на средствата, необходими за защита на работещите от поражения от електрически ток и за допускане до работа. Предприятието, командироващо персонала, носи отговорност за съответствието между действителната квалификация на този персонал и присвоената му квалификация, а също за изпълнението от командирования персонал на Правилника за техника по безопасността при експлоатацията на електрическите уредби в промишлените предприятия и настоящият правилник;
г) електротехническият персонал на строително – монтажни организации, извършващ монтажни работи в действуващи електрически уредби, трябва да премине обучение (ако е необходимо) и проверка на знанията по Правилника за техника по безопасността при експлоатацията на електрическите уредби в промишлените предприятия пред комисия на предприятието, където се извършва работата. В такъв случай лицата, командировани от строително – монтажната организация, могат да бъдат приравнени към персонала на предприятието, в което са командировани;
д) при кратковременни (един, два месеца) монтажни работи в действуващи електрически уредби, ако проверка на познаване правилата за техника по безопасността не е извършена, трябва да се определи за надзор по безопасността при работите лице от експлоатационния персонал или от персонала на строително – монтажната организация, което познава дадената електрическа уредба и е преминало проверка на знанията за това предприятие, в което се извършва работата.

ИЗМЕРВАНИЯ С ПРЕНОСИМИ УРЕДИ

218. Измервания с преносими уреди, токоизмервателни клещи, мегаомметри и др. се извършват в разпределителни устройства, разпределителни табла и магистрални шинопроводи с напрежение до 1000 V при вписване в експлоатационния дневник от две лица, като поне едното трябва да има квалификация, не по – ниска от III група; в останалите уредби с напрежение до 1000 V (по устно нареждане) – от едно лице с квалификация, но не по – ниска от III група.
219. Преносимите уреди, при измерването с които се изисква разкъсване на електрическата верига, намираща се под напрежение, трябва да се свързват и откачват при напълно изключено напрежение.
220. Волтметри, преносими токови трансформатори и други уреди, при измерването с които се изисква разкъсване на първичната верига, в уредби с напрежение до 1000 V се свързват и откачват под напрежение при условие, че се използува проводник с висококачествена изолация (тип „магнето”) и специални накрайници с изолирани дръжки. Дължината на изолираните дръжки от мястото на закачване до въвода на проводника в дръжката трябва да бъде не по – малка от 200 мм, а общата дължина от линията на закачване до края, свързан към тоководещите части – не по – малка от 500 мм.
При работа с напреженов трансформатор първо се свързва цялата схема за измерване по – ниско напрежение, а след това се извършва включването на трансформатора на страната високо напрежение. Работата се извършва с очила, диелектрични ръкавици и галоши (ботуши) или като се стои на изолираща подставка.
221. Проводниците за свързване на преносимите уреди и измервателни трансформатори трябва да бъдат еднопроводни – многожични с изолация, съответствуваща на напрежението на първичната верига и сечение, съответствуващо на величината на измервания ток, но не по – малко от 25 мм.
222. Кутиите за измервателните уреди, когато са от непроводещ материал, трябва сигурно да бъдат изолирани от земята, а ако са метални, както и кутиите на трансформаторите, трябва да бъдат заземени.
223. Забранява се през време на измерването да се докосват уредбите, съпротивленията, проводниците и трансформаторите. При измерване или отчитане показанията на уредите трябва да бъде изключена възможността за неволно опасно приближаване на персонала до части на електроуредбата, намиращи се под напрежение.
224. Изолационното съпротивление на каквато и да е част от електроуредбата може да бъде измерено само когато тази част бъде изключена от всички страни. Лице извършващо измервания с мегаомметър, трябва само да проконтролира изпълнението на това изискване и готовността на работното място за безопасно измерване.
225. Измерването на изолация на линия, която може да получи напрежение от друга страна, се разрешава само тогава, когато отговорно лице от електроуредбата, в която е включен другия край на същата линия, е съобщило по телефона, след като лично е извършило проверката, че линейните разединители и прекъсвачи са изключени и е окачен надпис „Не включвай – работят хора!”.

ЗАЗЕМЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОУРЕДБИТЕ

226. За да се осигурят условия на безопасност в уредби с напрежение до 1000 V, в съответствие с изискванията на правилата за устройство на електроуредбите трябва да бъдат монтирани заземителни устройства и да бъдат заземени металните части на електрическите инсталации и електрическите уредби, които могат да се окажат под напрежение вследствие нарушение на изолацията.
227. Електроуредбите трябва да се зануляват и заземяват:
а) във всички случаи при напрежение 500 V и повече по променлив и постоянен ток;
б) при номинално напрежение над 36 V променлив ток и 110 V постоянен ток – в помещения с повишена опасност, особено опасни помещения и при външни (открити) уредби.
228. В електроуредбите трябва да се зануляват и заземяват:
а) корпусите на електрическите машини, трансформаторите, апаратите, арматурата на лампите и др.:
б) трансмисиите на електрическите апарати;
в) вторични намотки на измервателните и понижаващите трансформатори;
г) металният скелет на разпределителните табла, шкафовете за управление, пултовете и станоците;
д) металните конструкции на разпределителните устройства, металните кабелни конструкции, металните тела за кабелните муфи, металните обвивки и брони на контролните и силови кабели, металните екрани на проводниците, железните тръби на електроинсталациите и другите метални конструкции, свързани с монтирането на електроинсталациите и всички други метални съоръжения, които при повреда биха се оказали под напрежение;
е) металните корпуси на возимите и преносими електроконсуматори (в тези случаи се извършва само заземяване).
229. В електростанции със заземен звезден център при късо съединение към заземените части на оборудването трябва да има сигурно действуваща автомивка за изключване на повредения участък от мрежата с минимално време на задействуване. За тази цел в електромрежи с напрежение до 1000 V и заземен център е задължително свързването на корпусите на електрооборудването със заземения звезден център на електроуредбата.
230. Защитното зануляване и заземяване на стационарните уредби, машини и съоръжения се изпълнява съгласно действуващите изисквания и норми.
231. Съпротивлението на защитното заземление в телефонно – телеграфните станции и радиотранслационните възли се измерва най – малко два пъти в годината; през лятото – при най – голямо засушаване и през зимата – при най – дълбоко замръзване на почвата. В телефонни станции с малък капацитет на абонатната телефонна мрежа се допуска измерване на защитното заземление само през лятото – при най – голямо засушаване на почвата. Резултатите от измерванията се вписват в специални протоколи, които се съхраняват от определено техническо лице.
232. Всички излезли от употребление електрически инсталации, машини и съоръжения трябва своевременно да се демонтират.

РАЗДЕЛ ПЕТИ
РАБОТА ПО МОНТИРАНЕ И ОБСЛУЖВАНЕ
НА ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАХРАНВАНЕ
ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ (ГЕНЕРАТОРИ)

233. Постоянно действуващите електромашини преобразуватели на ток с мощност над 1 kW трябва да бъдат рзположени в отделно помещение (генераторно). Резервните (които не се пускат в действие ежедневно) електромашинни преобразуватели, ако са монтирани на асансьори, а също и токоизправителните устройства се допуска да бъдат монтирани в апаратните зали.
234. Проходът между лицевата страна на токоразпределителното табло или токоизправителите и електромашинните преобразуватели на тока с мощност от 50 kW нагоре трябва да бъде не по – малък от 2 м, а при мощност под 50 kW – 1,5 м.
235. Проходът между лицевата страна на токоразпределителното табло или токоизправителите и останалото оборудване (без електромашините) или стената трябва да бъде не по – малък от 1,2 м.
236. Проходите между електромашинните преобразуватели трябва да бъдат не по – малки от 1 м.
Разстоянието от стената до електромашинния преобразувател на тока трябва да бъде не по – малко от 0,7 м.
237. Разстоянието между неоградените голи тоководещи части на токоразпределителните шкафове или токоизправителните устройства и стената, ако на нея не са монтирани батерийни табла, трябва да бъде не по – малко от 1 м от най – издадените части на стената, а при наличие на батерийни табла или други тоководещи части – не по – малко от 1,3 м. Оборудването с предно обслужване (токоизправител, статични токопреобразуватели, командни и батерийни шкафове и др.) могат да се монтират непосредствено до стената.
238. В помещенията от системата на токозахранването с уредби до 1 000 V голите и изолирани тоководещи части, които са достъпни за допиране, се допуска да бъдат незащитени, ако при местните условия защитата не е необходима за някакви други цели, например за защита от механични въздействия. Достъпните за докосване части трябва да бъдат разположени по такъв начин, че нормалното обслужване да не е съпроводено с опасност за докосване до тях.
239. Указаните в т. 238 изисквания се отнасят за електрозахранващите устройства, които са монтирани в апаратните и други зали (изправители, табла и др.) при условие, че уредбите са отделени и достъпни само за обслужващия персонал.
240. Вентилацията на токоизправителните (генераторните) помещения трябва да бъде оразмерена за отнемане на отделената при работа излишна топлина. Количеството на вкарвания въздух трябва да надвишава това на засмуквания в отношение 1,1:1.
241. Изправителното (генераторното) помещение трябва да има работно и аварийно осветление.
242. Около електрическите машини, батерийните табла, токоизправителните устройства и токоразпределителните табла трябва да бъдат застлани гумени диелектрични пътеки с минимална ширина 0,75 м и дължина, съответствуваща на дължината на електроуредбите.
243. Изводите от статорните намотки на електрическите машини трябва да бъдат укрепени и защитени с ограждения. Забранява се свалянето на огражденията, когато машината работи. Въртящите се части, като трансмисионни колела, куплунги, вентилатори и другите открити части на машината, а също така ремъчните предавки трябва да бъдат оградени. Огражденията трябва да бъдат винаги в изправност и да не се свалят през време на работа на съоръженията.
244. След спиране на електродвигателя, изключване на токоизправителя или на друго електрооборудване, за да се извърши профилактика или текущ ремонт, от захранващия кабел на таблото или шините трябва да бъде изключено напрежението, а на включвателя да се окачи табела: „Не включвай! Работят хора!”. След завършване на работата този надпис може да бъде откачен само от работника, който го е окачил.
245. Шлифоването на роторните колектори и пръстени на движещата се машина се разрешава само при използуване на подходящ калъп от изолационен материал, диелектрични галоши (ботуши) и като се стои на диелектрично килимче.
246. Заглаждането и шлифоването на колектора и контактните пръстени на ротора на електрическата машина трябва да се извършва при използуване на защитни очила.
247. Четките на работещите машини се поправят при спазване на следните предпазни мерки:
а) маншетите на ръкавите на дрехите трябва да бъдат закопчани при китките на ръцете;
б) да се работи, като се стои на диелектрично килимче или при използуване на диелектрични галоши (ботуши).
248. При обслужване на работещи електрически машини е необходимо да се използува специално облекло, а жените освен това трябва да слагат барета, касинка или кърпа.
249. Достъпът в генераторното (токоизправителното) помещение се разрешава само за обучени и инструктирани лица, на които е възложено неговото обслужване, с квалификация, не по – ниска от III група.
250. Работата по веригата на реостата на въртящ се ротор на електродвигател се разрешава при вдигнати четки или при напълно изключен реостат – с инструмент с изолационни дръжки или с диелектрични ръкавици и галоши (или като се стои на диелектрично килимче).
251. При обслужване на токоизправители и други статични токопреобразуватели трябва да се спазват следните мерки за безопасност:
а) да не се допускат до токопреобразуватели лица, които нямат отношение към неговото обслужване;
б) всички работи в шкафа на токопреобразувателя се извършват само след изключване на напрежението от страна както на променливия, така и на постоянния ток;
в) шкафът на токоизправителя в действие трябва да се държи винаги затворен;
г) при изключване на товара токоизправителят същевременно трябва да бъде изключен и от мрежата за променлив ток.
252. При работа в генераторното (токоизправителното) помещение се забранява използуването на метални стълби.

АКУМУЛАТОРИ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

253. Стационарните акумулаторни батерии се монтират в специално устроени за тях помещения с вход през изолационното преддверие.
254. Преддверието трябва да има такива размери, че всяка врата да може да се отваря или затваря, когато другата е затворена. Вратите от акумулаторното помещение към преддверието и от преддверието към коридора трябва да бъдат от дървен материал и да се отварят навън. За да не проникват газове и изпарения от електролита в производствените помещения, двете врати трябва да бъдат винаги плътно затворени. Забранява се при влизане и излизане от акумулаторното помещение във време на работа да бъдат отворени едновременно и двете врати. В такива случаи трябва да се затвори едната врата, преди да се отвори другата.
255. На вратата на преддверието и акумулаторното помещение трябва да има надписи „Акумулаторно помещение”, „Не влизай с огън!”, „Пушенето забранено!”.
256. Забранява се:
а) влизането в акумулаторното помещение с открит огън (запалена клечка кибрит, цигара и т.н.);
б) ползуването в акумулаторното помещение на електронагревателни уреди, като електрически котлон, поялник и др.
257. Вратите на преддверието и акумулаторното помещение трябва да се затварят със самозаключваща се ключалка, която да се отваря от вътрешната страна свободно – без ключ.
258. Оловни и алкални акумулатори преносим тип или в затворена конструкция, а също така алкални противоелементи и стационарни киселинни акумулатори до 180 ач. , групирани в акумулаторни батерии до 64 V, могат да се монтират заедно със съобщителните уредби в апаратните зали, ако са разположени в специални херметизирани акумулаторни шкафове, снабдени с естествена изсмукваща вентилация. Ако чрез изчисление се докаже, че естествената вентилация е недостатъчна, монтирането на акумулаторния шкаф в апаратната зала не се допуска.
259. Забранява се монтирането на киселинни и алкални акумулатори в едно и също помещение.
260.Стените и таванът на акумулаторното помещение трябва да имат съвършено гладка замазка без грапавини и шупли, за да не задържат оловен прах и електролитни изпарения и лесно да се измиват.
Подът на акумулаторното помещение трябва да бъде покрит с киселиноустойчиви теракотни плочки върху бетонова настилка с циментова замазка, залепени с тънък пласт асфалт или епоксидна смола – плътно без фуги.
261. Таванът и стените на акумулаторното помещение, прозоречните рамки и врати, металните конструкции, стелажите и другите части на помещението, в което са монтирани киселинни акумулатори, се боядисват с киселинноустойчива боя. Вентилационните въздуховоди се боядисват както от външната, така и от вътрешната страна. Помещенията, в които са монтирани алкални акумулатори, не е необходимо да се боядисват с киселинноустойчива боя.
262. Разстоянието между тоководещите части на различни акумулаторни батерии, напрежението между които превишава 65 V, трябва да бъде при напрежение до 250 V не по – малко от 0,8 м, а при напрежение над 250 V – 1м.
За подреждане на акумулаторите се установяват следните типове стелажи:
едноредов – при който изводите са в двата края на батерията от акумулатори. Такъв стелаж може да се разположи непосредствено до стената, както и между други стелажи;
двуредов – при който изводите са в единия край на батерията от акумулатори; такъв стелаж не може да се разположи непосредствено до стената; за обслужване на акумулаторите са необходими проходи и от двете му надлъжни страни;
стъпален едностранен – при който изводите са в единия край на батерията; такъв стелаж винаги се разполага с по – високата си част към стената;
стъпален двустранен – изводите също са в единия край на батерията; за такъв стелаж се осигуряват проходи и от двете му надлъжни стени;
етажен едноредов – при който изводите са в единия край на батерията; такъв стелаж може да се разположи непосредствено до стената, както и между други стелажи;
етажен двуредов – при който изводите са също в единия край на батерията; за такъв стелаж се осигуряват проходи и от двете му надлъжни стени.
Минималните допустими монтажни разстояния между стелажите и към стените са дадени в таблица 8.
263. За остъкляване прозорците на акумулаторните помещения трябва да се използува армирано стъкло, боядисано с бяла блажна боя. Допуска се в специални случаи монтиране на акумулаторни батерии в помещения без прозорци.

ВЕНТИЛАЦИЯ И ОТОПЛЕНИЕ

264. Забранява се използуването на акумулаторните помещения, изолационните преддверия и помещенията за киселини и дестилиране на вода за съхраняване на каквито и да било предмети. Стените на акумулаторното помещение и подът между стелажите трябва да бъдат свободни и достъпни за почистване по цялата си повърхност.
265. Вентилацията на акумулаторните помещения трябва да бъде приточно – засмукваща и се монтира отделно за киселини и алкални батерии.
Отворите за засмукване трябва да осигуряват отделяне на 1/3 от засмуквания въздух от горната зона и 2/3 от въздуха от долната зона (при пода) на помещенията.
266. Забранява се вентилирането на акумулаторните помещения чрез отваряне на прозорците.
267. Забранява се извеждането на вентилационните канали на акумулаторните помещения в комините, тавана, коридорите и други помещения или в общата вентилационна система на сградата. Засмукващият канал трябва да бъде отделен и да се издига на 1,5 м над покрива.
268. Помещенията, в които са монтирани алкални акумулатори, трябва да имат вентилация, осигуряваща концентрация на водород във въздуха не повече от 0,7% по обем, но не по – малко от двукратен обмен на въздуха в час. Помещения, в които са монтирани киселинни акумулатори, трябва да имат вентилация, осигуряваща пределно допустима концентрация на изпарения от сярна киселина до 1mg/m³ на ниво 1,5 метра от пода.
269. Засмукващите вентилатори трябва да бъдат безшумни и във взривобезопасно изпълнение.
270. Отоплението на акумулаторните помещения трябва да бъде централно водно или парно. Тръбите в акумулаторното помещение трябва да бъдат изцяло заварени без фланци и вентили.
271. Вентилационните въздуховоди и отоплителните тръбопроводи и инсталации трябва да се разполагат скрито в стените или тавана на акумулаторните помещения.
272. Разстоянието между акумулаторните и отоплителните тела трябва да бъде не по – малко от 0,75 м за киселинните и не по - малко от 1 м за алкалните.

Таблица 8
За монтажните разстояния между стелажите и акумулаторните батерии

ОСВЕТЛЕНИЕ

273. Акумулаторните помещения трябва да имат работно и аварийно осветление, като осветителните тела трябва да бъдат с противокиселинно и взривозащитно изпълнение. Проводникът, който свързва лампите, трябва да бъде в киселинно, респективно алкалноустойчива обвивка в зависимост от типа на акумулаторите. Осветителните тела се разполагат в проходите между стелажите.
274. Ключовете и контактите на електрическата инсталация, както и предпазителите на акумулаторното помещение и склада за киселини се монтират извън акумулаторното помещение и преддверието – в коридора.
275. Като местно осветление в акумулаторните помещения може да се използува само подвижна херметична лампа с напрежение не повече от 36 V с предпазна решетка или акумулаторен фенер. Шнурът на лампата трябва да бъде с гумена обвивка.

МОНТАЖ НА АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ

276. При монтиране на акумулаторни батерии с открити елементи, при изрязване и почистване на акумулаторни плочи и при изпълнение на други работи, при които се отделя оловен прах, монтажниците трябва задължително да носят противопрахови маски, а на местоработата да се осигури интензивно изсмукване на оловния прах.
277. При запойване на плочите трябва да се работи с щит или предпазен екран и местна вентилация.
278. След подреждане на плочите и запояване на батерията подът и стените на акумулаторното помещение се измиват обилно с вода, за да се отстрани полепналият оловен прах.
279. Забранява се през време на монтажа на акумулаторни батерии приемането на кисели храни и напитки, които подпомагат усвояването на оловото от човешкия организъм, а така също и пушенето.

РАБОТА В АКУМУЛАТОРНИ ПОМЕЩЕНИЯ

280. Вентилацията на акумулаторното помещение се включва преди започване заряда на акумулаторите и се изключва не по - рано от 1, 30 часа след завършване на заряда. При експлоатация на акумулаторните батерии в режим непрекъснат под заряд вентилацията на помещението трябва да се включва при всяко „закипяване” на електролита в акумулаторите.
281. Работниците, които поддържат акумулаторни батерии трябва да бъдат осигурени със специално облекло и лични предпазни средства в съответствие с действуващите норми. Специалното облекло трябва да се съхранява отделно от обикновеното работно и цивилно облекло (в специален шкаф), като се използува само през време на работа.
282. Да се работи с киселина, основа или електролит се допуска само с гумени ръкавици и ботуши, гумирана престилка, киселоноустойчив костюм (за киселинни акумулатори) и предпазни очила. В близост до помещението с киселинни акумулатори трябва да има мивки, сапун, пакет памук, кърпа за лице и покрит съд с 5 – 10 процентов неутрализиращ разтвор от сода за хляб (една чаена лъжичка на чаша вода). При алкални акумулатори като неутрализиращ разтвор се употребява 5 – 10 процентов разтвор от борна киселина (една чаена лъжичка борна киселина на чаша вода). За промиване на очите се използува по – слаб (2 – 3 процента) от съответния неутрализиращ разтвор. На съдовете с неутрализиран разтвор се поставят надписи, които ясно и точно да показват съдържанието им.
283. При попадане на киселина, основа или електролит върху открити части на тялото незабавно трябва да се промие този участък от тялото най – напред с вода, а след това с неутрализиращ разтвор (сода или борна киселина).
284. Електролитът, разлят по стелажите, се забърсва с кърпа, напоена с неутрализиращ разтвор. Електролитът, разлят по вода, първо се събира с по мощта на дървени стърготини, а след това се полива с неутрализиращ разтвор (сода или борна киселина) и се забърсва със суха кърпа.
285. За намаляване пръскането на електролита при кипене по време на заряд на акумулаторните батерии съдовете за акумулаторите трябва да се покриват със стъклени плочки.
286. Дамаджаните (съдовете) със сярна киселина се пренасят от двама души със специална носилка, имаща отвор в средата, обкована в летви, в която дамаджаната (съдът) трябва да влиза заедно с кошницата (или кафеза) на две трети от височината си. Забранява се пренасянето на дамаджани (съдове) с голи ръце или на гръб.
287. При приготвяне на електролит киселината се налива на тънка струйка във водата (а не водата в киселината), като през цялото време разтворът се бърка с дълга стъклена пръчка. Забранява се при приготвяне на разтвор да се налива вода в сярната киселина.
Наливане и изливане на киселина от съдовете се извършват с помощта на специално приспособление, което да създава пълна безопасност при работа с киселина.
288. За да се избегне счупването на шишета (стъкленици) с готов електролит от основа, те трябва да се отварят много внимателно, без големи усилия. За тази цел се препоръчва затоплянето на устието на шишето с кърпа, натопена в гореща вода.
289. Хващането на парчета от твърд разяждащ калии се разрешава само с щипци или пинцети. Забранява се хващането на твърд разяждащ калий с ръце.
290. При раздробяване на калий парчетата се покриват с чисто платно, за да се избегне попадането на дребни парченца (частички) в очите и по кожата.
291. При приготвяне на алкален електролит в съда с вода внимателно се пускат малки парченца твърд разяждащ калий или се налива готов алкален разтвор последователно на малки количества, като през цялото време разтворът се бърка с желязна или стъклена пръчка.
Забранява се наливането на вода в съда с твърд калий.
292. За приготвяне на електролита трябва да се използуват ебонитови съединения (баки). За приготвяне на алкален електролит може да се използуват стоманени или чугунени съдове.
Не се допуска приготвянето на електролита в стъклени съдове, защото при нагряване на разтвора стъклото може да се счупи.
293. Забранява се преместването и подравняването на стелажи с акумулатори, пълни с електролит.
294. Запояването на акумулаторни плочи в помещения с действуващи акумулаторни батерии може да се извършва при строго спазване на следните изисквания:
а) към запояване може да се пристъпи не по – рано от 1, 30 часа след завършване заряда на акумулаторните батерии и непрекъснатата работа на вентилацията;
б) акумулаторни батерии, работещи в режим под заряд, трябва да бъдат превключвани на заряд;
в) вентилацията трябва да работи през цялото време на запояването;
г) мястото на запояване трябва да се изолира от останалата част на батерията и помещението с азбестов щит;
д) запояването трябва да се извършва от опитен работник под наблюдението на техник с квалификация, не по – ниска от IV група.
295. Забранява се в проходите между стелажите с акумулатори да се съхраняват и поставят, макар и временно, каквито и да било предмети и материали.
296. Забранява се съхраняването и консумирането на храна и питейна вода в акумулаторното помещение.
297. След завършване на работата в акумулаторните батерии ръцете и лицето трябва да се измиват основно със сапун.
298. Забранява се работници, които са прекарали туберкулозни заболявания, да работят по монтажа на акумулаторни батерии.
299. Доливането на електролит или дестилирана вода в акумулаторите се извършва с помощта на сифон, гумени засмукващи приспособления или кана от пластмаса, стъкло или порцелан.
300. При измерване гъстотата и температурата на електролита и напрежението на акумулаторите трябва да се използуват специални аерометри, термометри и портативни волтметри за постоянен ток със скала 3 V.
301. Персоналът, който поддържа акумулаторни батерии, трябва да има квалификация, не по - ниска от III група.

СТАЦИОНАРНИ ДИЗЕЛАГРЕГАТИ

302. Размерите на помещението на дизелагрегата, трябва да бъдат такива, че около двигателя или агрегата заедно с огражденията да остава свободен проход с широчина най – малко 1м. За автоматични двигатели или агрегати разстоянието от стените може да бъде не по – малко от 0,7м.
Широчината на прохода между автоматизирани агрегати трябва да бъде не по – малка от 1м. Разстоянието се измерва между най – изпъкналите части.
Агрегатите трябва да бъдат здраво закрепени върху самостоятелни виброизолационни инструменти.
303. Каналите на тръбопроводите, отворите на шахтите, кабелните канали и т.н. трябва да имат капаци от рифелова ламарина с ниво, равно на нивото на пода на помещението.
304. Частите на двигателите с вътрешно горене, които не могат да се обслужват удобно и безопасно от пода на помещението, трябва да имат стълби и площадки с парапети.
305. До работа с двигатели с вътрешно горене се допуска добре обучен и инструктиран персонал с квалификация, не по – ниска от III група.
306. В зависимост от мощността на двигателя помещението на дизелагрегата трябва да бъде снабдено с естествена или принудителна вентилация, която да осигурява най – малко трикратен обмен на въздуха. Съдържанието на окиси на въглерода на може да надвишава 20 mg/m³.
307. Трансмисионните предавки, маховиците и достъпните движещи се части на машината трябва да имат сигурни ограждения, които да предпазват от случайно докосване до тях през време на работа.
308. В помещението на дизелагрегата трябва да има работно и аварийно осветление.
309. Всички съединения на двигателя и тръбата за изгорели газове в помещението на дизелагрегата трябва да бъдат добре уплътнени. Отработените от двигателя газове трябва да се отвеждат в атмосферата през заглушители и отводяща тръба за изгорели газове, която трябва да бъде над покрива на сградата най – малко на 0,75 м. Отводящата тръба в границите на помещението трябва да има топлоизолация или подходящо ограждение.
При преглед и ремонт на двигателя особено внимание трябва да се обръща на пръстените, буталата, клапаните и салниците; тяхното състояние трябва да изключва възможността за проникване на газ в помещението.
310. Машинната зала на дизелагрегата трябва да има директна телефонна връзка или сигнализация с апаратната зала или стаята на дежурния персонал.
311. Преди пускането в действие на двигателя техникът е длъжен да прибере всички външни предмети, да огледа и да се убеди в изправността на частите на двигателя и предпазните устройства.
312. Пускането на двигателя се извършва с помощта на стартер.
При пускането на двигателя с манивела техникът е длъжен да обхване дръжката само с четири пръста: палецът трябва да с намира върху дръжката. Забранява се пускането на двигателя в действие чрез въртене на маховика под действието на теглото на тялото.
313. Забранява се подгряването на маслопровода и горивната система с бензинова лампа, факли и др. Това се извършва с гореща вода.
314. Забранява се през време на работа на агрегата почистването и смазването на частите му, сменяването на трансмисионните ремъци и посипването на колофон, влизането и протягането на ръце през огражденията, ремонтирането на двигателя и спомагателните съоръжения.
315. При пожар в помещението или при нещастен случай двигателят с вътрешно горене трябва незабавно да се спре.
316. При спиране на агрегата за преглед, почистване и ремонт, трябва да бъдат взети мерки срещу погрешното му включване или произволно движение. На двигатели с дистанционно и автоматично управление трябва да се изключи веригата за включване, като се поставят табели с предупредителни надписи в местата за пускане и в машинното помещение: „Не включвай – работят хора!”.
317. Наливането на гориво в резервоара, монтиран около двигателя, се извършва преди пускане в работа на агрегата или след спирането и изстиването му. Пълнене на ръка се извършва само при дневно осветление или при светлина на лампата с взривобезопасна конструкция.
318. Запасът от гориво за двигателя с вътрешно горене се съхранява в специално помещение, отделно от машинното помещение. Устройството на хранилището за гориво и неговото разположение трябва да бъде съгласувано с органите на противопожарната охрана. На вратата на това помещение се поставят табели с предупредителни надписи: „Огнеопасно!” , „Не влизай с огън!”.
319. Доливането на масльонките на работещ двигател с мазилно масло се разрешава само в случаите, когато до съответната масльонка няма неоградени движещи се части.
320. В машинното помещение се разрешава да има запас от гориво за не повече от едно денонощие работа на агрегата. Горивото се съхранява в здрави метални съдове.
321. Забранява се употребата на етилиран бензин за двигатели с вътрешно горене.
322. Подът и стълбите в агрегатното помещение трябва да се поддържат винаги чисти. Случайно разлятото на пода гориво или мазилно масло трябва незабавно да се почиства.
323. Материалите за бърсане и почистване се съхраняват в закрит метален сандък с обем не повече от 0,5 м³.
324. При отопление на помещението на дизелагрегата с печки вратата за палене на печката не трябва да се намира в машинната зала.
325. Забранява се в помещението, където са монтирани двигателите с вътрешно горене и в хранилището за гориво да се пуши и влиза с открит огън (кибрит, свещ, петролна лампа и т.н.).
326. Лицата, които обслужват двигатели и агрегати, през време на работа трябва да бъдат с подходящо работно облекло (без висящи части) и шапки.
327. На входа на помещението на дизелагрегата се поставя надпис: „Вход за външни лица забранен!”.
328. При преглед и ремонт на двигателите особено внимание трябва да се обръща на правилното затягане (законтряне) на гайките на мотовилковите болтове и закрепването на коляновия вал.
След затягането на гайките на мотовилковите болтове трябва да се поставят шплентове.

ПОДВИЖНИ ДИЗЕЛАГРЕГАТИ

329. До обслужване на подвижни дизелагрегати се допускат обучени и инструктирани работници, които имат квалификация, не по – ниска от III група.
330. Подвижният дизелагрегат , трябва да бъде разположен встрани от дървени или складови помещения, а при полеви условия от снопи, купи, посеви на разстояние, не по – малко от 10м.
331. Забранява се пушенето и разпалването на огън близо до дизелагрегата, както и оставянето му без надзор по време на работа.
332. Преди пускането на подвижния дизелагрегат, трябва да се провери наличието на мазилно масло в картера на двигателя, лагерите на генератора и възбудителя и на вода в радиатора.
333. При появяване на признаци за ненормална работа на подвижния дизелагрегат (закипяване на водата на радиатора, искрене от четките на пръстените на генератора и на колектора на възбудителя и др.) агрегатът трябва незабавно да се спре и да се отстранят неизправностите.
334. Горивото се съхранява в метални бидони. Приготвянето на горивото през нощта се извършва само при светлината на електрически фенер.
335. В случай на пожар се забранява гасенето на пламъка с вода. За гасене трябва да се използува пожарогасител с въглекисел пълнеж или противопожарна тъкан.
При възпламеняване на двигателя трябва незабавно да се прекрати достъпът на гориво.
336. През време на работа трябва да се следи дали под дизелагрегата не е протекло гориво или масло. Случайно разлетият бензин или масло трябва незабавно да се посипят с пясък или пръст.
337. Забранява се използуването като гориво на етилиран бензин.
338. За да се избегнат случайни поражения от електрически ток, се забранява по време на работа на дизелагрегата да се докосват тоководещите части на генератора, а също да се извършват каквито и да било ремонти на генератора и превключване на проводниците. В комплекта на защитните средства е необходимо да има индикатор за напрежение и диелектрични ръкавици.
339. Подвижните дизелагрегати трябва да имат заземително устройство, което да осигурява съпротивление, не по – голямо от 10 ома. Забранява се експлоатацията на подвижен дизелагрегат без заземление.
340. При обслужване на подвижни дизелагрегати трябва да се спазват и изискванията, изложени в т. 315, 319, 321 и 323.

РАЗДЕЛ ШЕСТИ
РАБОТА В СЕЛИЩНИ И МЕЖДУСЕЛИЩНИ
ТЕЛЕФОННИ И ТЕЛЕГРАФНИ СТАНЦИИ
И РАДИОТРАНСЛАЦИОННИ ЦЕНТРАЛИ
ОБСЛУЖВАЕМИ УСИЛВАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ (ОУП)

341. Пред въводите и въводните пробни станоци на кабелните и въздушните съобщителни линии, пред станоците за дистанционно захранване, станоците за автоматично регулиране на напрежение и токоизправителните станоци трябва да бъдат поставени диелектрични гумени пътеки (килимчета).
342. Щифтовете на кабелните краищници на дистанционното захранване, намиращи се под напрежение, трябва да бъдат покрити с изолационни капаци.
При веригите за дистанционното захранване трябва да се използуват дръжки с изолиращи покрити части, чрез които става хващането с ръка или двупроводни изолиращи вилки.
343. Електрическата блокировка на веригите за дистанционно захранване, която осигурява изключването на напрежението от тоководещите части на апаратурите при свалени капаци на съоръженията, трябва да бъде винаги изправна.
344. На капаците на съоръженията, към които се подава дистанционно захранване, трябва да бъдат поставени червени стрелки, които да предупреждават за наличието на опасно напрежение.
345. Профилактичните работи и текущият ремонт на апаратурите в усилвателните пунктове се извършват само след пълно прекъсване на дистанционното захранване.
346. Подмяната на неизправни защитни устройства на въздушните т.т. линии, подложени на опасно влияние от електропроводи или електрифицирани ж. п. линии с променлив ток, както и през време на гръмотевични бури, се извършва с диелектрични ръкавици (или с клещи с изолирани дръжки), като освен това работещият трябва да стъпи на диелектричното килимче.
347. При установяване на външно напрежение (от линии на електроснабдяването и др.) по въздушните т. т. линии и кабели трябва незабавно да съобщи за това на съответните органи за отстраняване на повредата.

РЕД НА ПРЕКЪСВАНЕ НА ДИСТАНЦИОННОТО
ЗАХРАНВАНЕ

348. Прекъсването на дистанционното захранване се извършва съгласно изискванията на т. 348 – 362 от Правилника по безопасността на труда при работа на въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи.

НЕОБСЛУЖВАЕМИ УСИЛВАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ (НУП)
ЗА КОАКСИАЛНИ И СИМЕТРИЧНИ КАБЕЛИ

349. Подовете в НУП трябва да бъдат покрити с гумени диелектрични пътеки.
350. В подземните НУП за коаксиални кабели металните едностенни цистерни от вътрешната страна трябва да имат дървени обшивки.
351. Всички работи в НУП се извършват най – малко от двама души, единият от които се назначава за отговорник.
Лица, които нямат непосредствено отношение към работата на кабелната магистрала, не се допускат в помещенията на НУП.
352. Всички работи в НУК се извършват при отворен капак на термокамерата или шахтата.
353. В помещенията на НУП трябва да се използуват електроинструменти с напрежение 36 V, а преносими лампи – с напрежение 12 V. При работа с ръчни електроинструменти и преносими лампи е необходимо да се спазват и изискванията на т. 149 – 165.
354. Между всички ОУН и НУП трябва да има организирана постоянна и сигурна телефонна връзка.
355. Работата по текущата експлоатация в НУП се извършват:
а) без прекъсване на дистанционното захранване (почистване на помещението, избърсване капаците на съоръженията на усилвателите, подмяната на бутилките за поддържане на кабелите под налягане и др.);
б) при пълно прекъсване на дистанционното захранване (измерване жилата на кабела, ремонт и подмяна на неизправно съоръжение от междинни усилватели, презапояване на мостовете за регулиране и др.);
в) при частично прекъсване на дистанционното захранване (регулиране и подмяна на искровите разрядници на високочестотните и сигнални кабелни жила).
Работите посочени в буква „в”, трябва да се извършват, след като се изпълнят последователно следните предварителни мероприятия:
- изключва се напрежението от симетричните чифтове, по които се извършва ремонт и подмяна на разрядниците в ОУП и се вземат допълнителни мерки за предотвратяване на евентуално подаване на напрежение към мястото , където се извършва работата;
- поставят се предпазни прегради на съседните предпазни устройства, които са под напрежение;
- извършва се проверка за отсъствие на напрежение на разрядника, който ще се подмени или регулира;
- непосредствено след извършване на проверката за отсъствие на напрежение се заземяват съответните симетрични кабелни чифтове.
356. Работите, изпълнявани с прекъсване и без прекъсване на напрежението, могат да бъдат допълнени от ръководството на предприятието след съгласуване с органите по безопасността на труда.
357. За осигуряване на безопасна работа, извършва се прекъсване на напрежението, трябва предварително да се прекъсват линиите за дистанционно захранване. Прекъсването на линиите за дистанционно захранване се извършва видимо чрез изваждане на двучифтовите вилки на кабелните глави. Едновременно с това трябва да се свалят съединителните вилки на въводно – кабелните станоци за съответните линии за дистанциооно захранване.
358. При изключено (прекъснато) дистанционно захранване и токово разреждане на изключеното съоръжение се извършват:
а) електрически измервания на кабелните чифтове;
б) профилактични работи и подмяна на отделни елементи (бехери, кондензатори, филтри, електронни лампи и др.) в станоците на захранващите междинни усилватели и крайните кабели.
359. Забранява се запояване на щифтове, които се намират под напрежение.
360. Забранява се извършването на основен ремонт на апаратури, които се намират под напрежение.

ИЗПРОБВАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ НА АПАРАТУРИТЕ ЗА
ДИСТАНЦИОННО ЗАХРАНВАНЕ НА МАГИСТРАЛИТЕ

361. Работите по изпробване на апаратурите за дистанционно захранване се извършват само по разпореждане на техническото лице, което отговаря за тези работи.
362. Изпробването на апаратурите за дистанционно захранване в НУП се извършва от определени бригади, състоящи се от най – малко двама души, единият от които се определя за отговорник.
363. Страничните лица, които нямат непосредствено отношение към поддържането на съоръженията, не се допускат в помещенията на НУП.
364. Преди започване изпробването на съоръженията за дистанционно захранване между НУП и ОУП трябва да има изправна и постоянна телефонна връзка.
365. Преносимите измервателни уреди, внесени в НУП и ОУП, при измерване трябва така да се разполагат, че при отчитане на показанията им да бъде изключена възможността за допиране към съоръжения, намиращи се под напрежение.
366. Проводниците, с които се свързват преносимите измервателни уреди към захранващите вериги, трябва да бъдат многожилни с изолация, съответствуваща на напрежението на дистанционното захранване. Проводниците трябва да осигуряват протичането на измервания ток, без да се загряват, при което сечението им не трябва да бъде по – малко от 2,5 мм².
367. Преди измерване кабелните жила трябва да се разредят към земя. Разреждането се извършва и в двата края на усилвателния участък: най – напред в ОУП, а след това в НУП, като се работи с диелектрични ръкавици и защитни очила.
368. Проверката за установяване, че действително е получено разреждане на кабелните жила, се извършва с указател за напрежение или волтметър, включен последователно между линейните изводи на кабелните краищници и земя.
369. Забранява се изменение в схемите на апаратите без знанието на съответния отговорник или неговия заместник.
370. Електрическите измервания и измерванията за определяне местата на повредите по въздушните т. т. линии и кабели, подложени на опасно влияние от електропроводи или електрифицирани ж. п. линии с променлив ток, се извършват от двама души. Включването и изключването на измервателни уреди към кабелни вериги, подложени на опасни индуктирани напрежения, се извършват само с диелектрични ръкавици.
Забранява се измерването на въздушни т. т. линии и кабели през време на гръмотевични бури.
371. Дистанционното захранване се включва съгласно изискванията на т. 362 от Правилника по безопасността на труда при работа на въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи.
372. Свалянето на полета от апаратурите може да става само след изключване на дистанционното захранване и с разрешение от отговорника на работите в НУП.

ТЕЛЕФОННИ НОМЕРАТОРИ

373. На пода пред захранващите станоци и табла, трябва да се поставят диелектрични пътеки (килимчета).
374. Профилактичните работи и отстраняването на повреди се извършват след изключване (сваляне) на предпазителя, захранващ съответните токови кръгове, по които ще се работи.
375. Сигналните лампи на номераторите се подменят след сваляне на предпазителя, чрез който се подава напрежение на съответната реглета.
376. За защита на телефонистките и техническия персонал, който обслужва селищни и междуселищни номератори и телеграфо – телефонни табла, от акустични удари при атмосферни електрически изпразвания, външно напрежение (от линиите с ниско или високо напрежение) и др., всяко работно място трябва да бъде защитено с ограничители на акустични удари.
Забранява се обслужването на работни места, които не са защитени с ограничители на акустични удари.
377. Всяка телефонистка трябва да има лична микротелефонна гарнитура. Освен това преди започване на работа микртелефонната гарнитура задължително да се почиства със спирт.
378. Забранява се да се заменят предпазителите и гръмоотводите през време на гръмотевични бури и наличност на външно (чуждо) напрежение в проводниците.

СЕЛИЩНИ И МЕЖДУСЕЛИЩНИ АВТОМАТИЧНИ
ТЕЛЕФОННИ ЦЕНТРАЛИ

379. Извършването на профилактични работи и текущи ремонти на станоците (изкачващо – въртящите се избирачи, предизбирачите, групово – въртящите се избирачи и др.) се допуска след изключване на захранващото ги напрежение.
Ремонтът (юстажът) на свалените съоръжения от станоците на автоматичните телефонни централи (АТЦ) се извършва в специално съоръжено за целта помещение.
380. Преди включване на машинния привод на АТЦ машинна система, всички вертикални оси с назъбени колела трябва да бъдат отключени, а всички зъбчати предавания на хоризонтални оси закрити със специални капаци.
381. През време на действието на машинния привод конусните зъбни колела на разпределителните вертикални оси на крайните станоци трябва да бъдат заградени с щитове, високи човешки ръст.
382. Работното облекло на персонала, който обслужва АТЦ – машинната система, не трябва да има свободно висящи части. Жените задължително работят с прибрани под барета (шапка) коси.
383. Забранява се в залите със съоръжения да се ползува открит огън (кибрит, цигари, запалки и др.).
384. Местата за преминаване между станочните редици трябва винаги да бъдат свободни от апаратури, стълби и др. предмети, които затрудняват преминаването.

ТЕЛЕФОННИ РЕПАРТИТОРИ

385. При извършване на ранжировки и преранжировки по телефонните репартитори превключването трябва да става с инструменти с изолирани дръжки.
386. Забранява се извършването на електрически измервания на въздушни и кабелни т. т. линии през време на гръмотевични бури.
387. В случай на падане на проводник под напрежение върху съединителните или абонатните линии външното напрежение трябва да се прекъсне от стационните съоръжения чрез разединителни вилки от изолационен материал.
388. Техническият персонал в телефонните репартитори е задължен своевременно да предупреди линейния или кабелния монтьор за наличността на външно напрежение по телефонната линия.
След отстраняването на повредата трябва да се извърши проверка за отсъствие на външно напрежение по линията чрез волтметър или указател за напрежение.
389. Термичните предпазители на превключвателните реглети се подменят само след като бъде отстранено външното напрежение (от електрическата мрежа) от проводниците на телефонната линия.
Забранява се снемането на разединителните вилки, чрез които и изключена телефонната линия от станционните съоръжения, преди промяната на термичните предпазители.
390. При запояване на проводници по репартиторите излишният калай – колофониум (припой) се събира на специална ламаринена поставка.
Забранява се изчистването на припоя да става чрез вибриране на пружинните пластинки на съединителната реглета.
391. В телефонните репартитори трябва да има определен шкаф за пазене на комплект аварийни инструменти и защитни средства (диелектрични ръкавици), инструменти с изолиращи дръжки, запас от защитни предпазители и др.
392. За удобно и безопасно обслужване на репартитори с височина, по – голяма от 2 м. трябва да се монтират специални механични стълби.
Забранява се придвижването на механичните стълби чрез захващане с ръце на реглетите от станочните редици.

ЮСТАЖНА НА АТЦ, АМТЦ и АТгЦ

393. Ремонтирането, почистването и измиването на части и детайли от съоръженията се извършват в определени специално за целта помещения, съоръжени с ефикасна местна вентилация.
394. Почистването и измиването на частите и детайлите се извършва само с дестилирана газ или керосин (реактивно гориво КС – 1) . Забранява се за тази цел да се използува бензин.
Подсушаването на частите и детайлите трябва да става на специално определено място.
395. В юстажните помещения се допуска да се държи дестилирана газ или керосин в количество, необходимо за работа само за едно денонощие; течностите трябва да се съхраняват в плътно затворени метални съдове.
396. Повърхността на работната маса за юстиране трябва да бъде покрита с пластична материя (линолеум и др.).
397. Забранява се пушенето, ползуването на открит огън и храненето в юстажните помещения.

МЕРКИ ЗА БЕЗОАПАСНОСТ ПРИ ЗАПОЯВАНЕ С ПРИПОЙ
ОТ КАЛАЙ – ОЛОВНО СПЛАВИ И КАЛАЙ – КОЛОФОНИУМ

398. Повърхността на работната маса за запояване трябва да бъде гладка и покрита с изкуствена материя. Вътрешните стени на шкафа за инструменти трябва да бъдат боядисани със светла блажна боя.
399. Работните маси, предназначени за запояване, трябва да бъдат снабдени с поставки за поялниците, кутии за припоя и калай – колофониума. За хващане на малките парчета припой и калай – колофониум трябва да се използуват пинцети.
400. След привършване на работа и преди хранене техническите лица, които са работили с припой, който съдържа олово, трябва да си измиват ръцете със сапун и топла вода и с 1% разтвор от оцетна киселина.
401. При умивалниците, които се използуват от лица, работещи със съдържащи олово сплави, освен сапун и четки трябва да има книжни салфетки за еднократно използуване или индивидуални кърпи за бърсане на ръце.
402. Забранява се храненето в помещенията, в които се извършва запояване с припой от калай – оловни сплави или калай – колофониум.

ТЕЛЕТИПНИ МАШИНИ

403. Корпусите (шаситата) на телетипните машини и допълнителни уреди (включвателна кутия и перфораторен предавател – зендер) трябва да бъдат занулени и заземени.
404. Съединителните шнурове, които захранват тоалетните машини и допълнителните уреди, трябва да имат сигурна изолация без открито проводници.
405. Линейните и захранващите (моторните) дюзи и контакти трябва да имат здрави и добре закрепени капачки.
406. Изключването на телетипните машини и допълнителните уреди от захранването се извършва чрез хващане на изолираната част на захранващия (моторен) и линеен щепсел.
407. Капачките на предпазителите към телетипните машини и допълнителните уреди трябва да бъдат здрави и с добра изолация.
408. Забранява се при подменяването на предпазителите и сигналните лампи на телетипните машини и допълнителните уреди допирането с ръка до металните части на работната маса и други заземени метални предмети. Забранява се също така пипането с ръка на тоководещите части.
409. Свалянето, подменяването и регулирането на отделните части и детайли на телетипните машини и допълнителни уреди се разрешават само при изключено напрежение.
410. Контактните пружини на предавателите на телетипните машини и перфораторния предавател – зендер, както и на автостопа, се регулират с помощта на инструменти с изолирани дръжки.
411. При подменяването и регулирането на линейното и моторното реле на включвателната кутия трябва да се работи с изолиран инструмент и диелектрични ръкавици.
412. Почистването и намазването на телетипните машини и допълнителни уреди, подменяването на рулонната хартия, мастилената и хартиена лента трябва да стават след изключване на захранващото напрежение.
413. Забранява се през време на работа свалянето на капаците (кожусите) на телетипни машини и допълнителни уреди.
При почистването и регулирането на телетипните машини и допълнителни уреди капаците се поставят под работните маси.
414. Забранява се оставянето на капака в отворено положение.
В изключителни случаи капакът може да се остави за кратко време в отворено положение при условие, че има фиксатор, който не позволява случайното му падане.
415. Забранява се приближаването до телетипната машина и перфораторния предавател в работно положение при отворен капак, тъй като съществува опасност от захващане на косата.
416. Телетипните машини в телетипните зали и сервизните работилници се транспортират със специално пригодени за целта колички.
417. Поставянето и свалянето на телетипните машини трябва да се извършват от двама души.

ТЕЛЕГРАФНИ ЦЕНТРАЛИ

418. Станочните редици на ръчните и автоматични телеграфни централи, корпусите на станоците, шкафовете, номераторите, както и контролните пробни и телеграфни апарати трябва да бъдат заземени.
419. Неизолираните тоководещи части на разпределителните табла на телеграфните централи и груповите разпределителни табла трябва да бъдат сигурно оградени, като се поставя табелка с надпис: „Не пипай! Опасно за живота!”. На пода пред токоразпределителните табла се поставят диелектрични килимчета, чийто размер трябва да съответствува на размерите на таблата.
420. За местно осветление трябва да се използуват преносими лампи с безопасно напрежение 36 V. По изключение може да се използуват лампи с напрежение 220 V при условие, че корпусът на лампата и захранващият шнур са с двойна изолация.
421. Всички работи по тоководещите части на станочните редици, станоците, шкафовете и номераторите на телеграфните централи се извършват само при изключено напрежение. Ако не е възможно да се изключи напрежението, трябва да се работи с диелектрични ръкавици или инструменти с изолирани дръжки.
422. Телеграфните релета на станоците за предизбирачи и преносвачи, съединителни шини и номераторите на телеграфните централи се свалят и поставят посредством специално за целта приспособление или като се използуват диелектрични ръкавици.
423. Повредените предпазители на станочните редици, станоците и номераторите се подменят със специални клещи.
424. Защитните капаци на панелите на предизбирачите, преносвачите, съединителните шини и др. трябва свободно и лесно да се свалят и поставят без каквито да било изкривявания и затруднения.
425. Когато един от чифтовете щепсели е поставен в жака, забранява се хващането на неизолираната част на другия щепсел от чифта.
426. Забранява се подменянето на съпротивителните балансни и сигнални лампи на станоците на телеграфните централи допирането със свободната ръка до заземения станок.
427. За работа по горните части на станоците и шкафовете на автоматичните телеграфни централи трябва да се използуват изправни двураменни стълби, които да отговарят на изискванията на т. 107 – 116.

ТЕЛЕГРАФНИ УРЕДБИ

428. Станочните редици, станоците и шкафовете на телеграфните уредби, контролните, пробните и измервателни апарати трябва да бъдат занулени и заземени.
429. Пред лицевата и обратната (задната) страна на шкафовете и станоците на захранващите апаратури на телеграфните уредби трябва да има поставени диелектрични килимчета или пътека.
430. Наличността на напрежение на станоците на апаратурите на телеграфните уредби и изправността на предпазителите се проверяват само с волтметър или указател за напрежение.
Забранява се допирането с ръце до тоководещите части на станоците.
431. При работа с тоководещите части на съоръженията и апаратурите без изключване на напрежението трябва да се използуват инструменти с изолиращи дръжки или диелектрични ръкавици.
432. При подмяна на съпротивителните (балансите) и сигналните лампи, както и на лампите за осветление, допирането със свободната ръка на заземените части на апаратурите и съоръженията е забранено.
433. Почистването на съоръженията и апаратурите на телеграфните уредби се извършва с четки от изолиращ материал.
434. Подмяната на телеграфните релета трябва да става с диелектрични ръкавици или със специално изолирано приспособление за снемане и поставяне.

ФОТОТЕЛЕГРАФ

435. Металните части на комутационните съоръжения във фототелеграфните зали, както и корпусите на фототелеграфните апарати на генераторите, осцилографите и другите пробни и измервателни уреди трябва да бъдат занулени и заземени.
436. Тоководещите части на токоразпределителните табла, прекъсвачите, превключвателите и ключовете на осветителната мрежа, захранващи фототелеграфните апаратури, трябва да бъдат със защитени капаци (кутии) от изолиращ материал.
437. Подмяната на предпазителите (общите и локалните), фотоумножителите, осветителните и газосветещите лампи, почистването и снемането на капаците от високоволтовите блокове се извършва при изключено напрежение.
438. При извършване на необходимите регулировки в процеса на измерването и при проверка на работата на отделните елементи на апарата под напрежение трябва да се използуват съответните инструменти с изолирани дръжки.
Не трябва да се допускат случайни допирания с ръка на незащитени проводници и контакти под напрежение.
439. Работите във фотоапарата „Нева”, както и работите по настройването на осветителя СЦ-80, фотоелектронния умножител и газоосветляващата лампа под напрежение трябва да се извършват при средно положение на оптическия цилиндър и посредством инструменти с изолирани дръжки.
440. При подмяна на осветителя СЦ-80 и фотоелектронния умножител не трябва да се допират с ръка тоководещите части на апарата.
441. Извършването на каквито и да е било работи по тоководещите части на фототелеграфните апарати се допуска само при изключено напрежение.
442. През време на ремнота на фототелеграфните апаратури на работното място не трябва да се допускат странични хора.
443. Ремонтът и регулировката на високоволтните блокове и телеграфните апаратури се извършват само в работилницата.
444. Фотохимичното обработване на фототелеграмите се извършва в отделни добре вентилирани помещения.
445. Фотохимичните материали трябва да се съхраняват в отделни помещения под ключ.
446. Забранява се в помещенията, където се съхраняват химикали и се извършва фотохимичното обработване, да се държат вода за пиене и хранителни продукти.
447. При фотохимичното обработване на фототелеграмите трябва да се използуват пинцети и стъклени пръчки. Ако по ръцете им има наранени или одраскани места, трябва да се използуват тънки гумени ръкавици или гумени напръстници.
448. След завършване на работата с фотохимикалите работещите трябва да измиват ръцете си грижливо със сапун и вода, след което да ги намазват с вазелин.

СЕРВИЗНИ РАБОТИЛНИЦИ

449. В сервизните работилници работните маси (места) трябва да бъдат покрити с линолеум.
450. Различните видове напрежения трябва да се довеждат до работната маса (место) чрез скрити инсталации на съответните розетки. Използуваните контакти трябва да бъдат тип „шуко”.
Забранява се поставянето на работното място на открити превключватели, контакти, клеми и други елементи за електромонтаж, които се намират под напрежение.
451. Шмиргелите трябва да се монтират в отделно помещение или в определен ъгъл на работилницата, като се съоръжават с местна аспирационна уредба.
452. Производствените процеси: запояване на шрифтове (букви) на стартстопните апарати; закаляване; продухване (почистване) на възбудителни намотки, фрезоване на колектори, подсушаване на промитите с дестилирана газ електродвигатели и различни части на апаратите, които процеси могат да отделят газове и прах, трябва да се извършват на определено работно място.
453. Полиците на рафтовете на стартстопните апарати трябва да имат плъзгащо – затварящи се врати и височината им не трябва да бъде по- голяма от 2 м.
454. Поставянето и свалянето на стартстопните апарати на рафтовете да става от двама души.
455. Подменяването на предпазителите, извършването на различни работи по тоководещите части на апаратите и уредите без изключено напрежение, както и изпробването на телеграфните релета на електромагнитните и други уреди, трябва да става само с диелектрични ръкавици.
456. При работа електрическите поялници трябва да се поставят на метални поставки. При продължително прекъсване на работата те трябва да се изключват.
457. Съоръженията, апаратурите и частите, които подлежат на ремонт или са ремонтирани, трябва така да се подреждат в работилницата, че да не създават предпоставки за злополука.
458. Забранява се работа с неизправни инструменти, приспособления и защитни средства.

ПНЕВМАТИЧНА ПОЩА И ЛЕНТОВИ ТРАНСПОРТЬОРИ

459. Закрепването на пневматичните тръби както по между им, така и към стените (таваните) трябва да става чрез предварително построено за целта скеле.
460. През време на експлоатацията (използуването) на съоръженията на пневматичната поща два пъти годишно трябва да се извършва профилактичен преглед за проверка сигурността на закрепването на пневматичните тръби.
461. Работите по отстраняването на повредите по пневматичните тръби, изтеглени на високо по стените и таваните, и при задвижването на патроните трябва да се извършват от трима души. Единият работи на подвижната стълба, вторият крепи стълбата, а третият охранява минаващите през зоната на работата лица и при необходимост прихваща спущаните по специалния брезент отгоре патрони. Хвърлянето на пневматичните патрони и други принадлежности направо отгоре се забранява.
462. Металните стойки, по които се укрепват лентовите транспортьори, трябва да бъдат без остри издадени ъгли. Укрепването на лентовите транспортьори трябва да става със специални дървени укрепители.
463. Съединителните места, скрипците и веригите на електродвигателя, които привеждат в движение лентовите транспортьори, трябва да бъдат закрити с капаци.
464. Корпусът на електродвигателят, редукторът и металните укрепители на лентовите транспортьори трябва да бъдат заземени.
465. През време на движение на лентовите транспортьори се забранява извеждането на погрешно поставени (пуснати) на лентите телеграми. Това трябва да става само след пълното спиране на транспортьора.
466. Забранява се почистването и насмазването на транспортьора през време на движение (работа).

РАДИОТРАНСЛАЦИОННИ ЦЕНТРАЛИ

467. Разстоянието между стената и задната страна на командните и усилвателните станоци на радиотранслационните централи трябва да бъде най – малко 0,7 м.
468. Неизолираните тоководещи части на съоръженията, които нямат блокировка, трябва да бъдат оградени от случайно докосване, когато напрежението превишава:
а) 65 V в помещения без повишена електроопасност:
б) 36 V в помещения с повишена електропасност или особено опасни помещения.
Категоризацията на работните помещения в предприятията на съобщенията по отношение на електроопасността е дадена в Приложение № 4.
469. Конструкцията на усилвателната и изправителна апаратура трябва да осигурява управлението и, без обслужващият персонал да влиза зад оградата.
470. Вратите и капаците, ограждащи усилвателите, изправителите и трансформаторите с напрежение спрямо земята повече от 250 V трябва да имат електрическа блокировка, която при отваряне на вратите и сваляне на капаците да изключва захранващото напрежение на оградените апаратури.
471. На пода от страната (страните) на отварящите се врати, снемащите се капаци или изваждането на панели (чекмеджета) на усилвателите, изправителите и разпределителните табла трябва да бъдат поставени диелектрични пътеки с дължина, съответствуваща на дължината на апаратурата.
472. Разположението на съоръженията трябва да осигурява удобно и безопасно обслужване. В помещенията с постоянно дежурство трябва да има аварийно осветление, което да се включва автоматично при прекъсване на работното осветление, или акумулаторни фенери.
Проводниците, шините и частите на устройствата с напрежение до 1000 V, които не са изолирани когато са разположени на височина до 2,5 м от пода, трябва да са защитени (оградени) от случайно докосване. При напрежение над 1000 V трябва да са защитени (оградени) също така и частите които са изолирани.
473. Местата на съединенията и отклоненията на изолираните проводници трябва да бъдат изолирани сигурно, както и самите проводници.
474. Осветителните тела не трябва да се монтират над намиращите се под напрежение части на радиотранслационните централи.
475. Изходите за радиотранслационните линии и антенният вход трябва да са съоръжени с газоразрядници. Междината на искровите газоразрядници трябва да се регулира.
Проверяването и регулирането на междината се извършва през пролетта, в началото на гръмотевичния период и след всяка гръмотевична бурия.
476. През време на силна бурия в района на радиотранслационния възел радиоприемането и препредаването се прекратяват, като антените и радиотранслационните линии се заземяват.
477. Забранява се експлоатацията на съоръжения при свалени или неизправни врати и капаци и неизправни блокировъчни устройства или изкуствено блокирани врати и капаци.
478. При откриване на повреда в системата на блокировката дежурният (а за радиотранслационните възли с автоматично действие районния техник) е длъжен да вземе незабавно мерки за отстраняването й. Ако повредата не може да се отстрани веднага, разрешава се временно да се работи с частично или напълно изключена блокировка. В този случай дежурният (районният техник) е длъжен да постави на вратата или на капака с повредената блокировка табелка с надпис „Внимание! Блокировката неизправна!” и да уведоми началника на РТВ или завеждащия техническа експлоатация със записване в апаратния дневник.
479. Освен профилактичните проверки, основен преглед и изпитване на състоянието на блокировката се извършва един път месечно ( всяко първо число). Резултатите от проверката и изпитването се вписват в апаратния дневник и се съставя съответен протокол.
480. Конструкцията на блокировъчните контакти трябва да бъде сигурна и да изключва възможността от замърсяване или повреждане от изгаряне, стопяване, счупване и др.
481. Металните части на съоръженията, които нормално не се намират под напрежение, но могат да се окажат под напрежение при повреждане изолацията на тоководещите части и др., трябва да имат защитно зануляване и заземяване.
482. На защитно заземяване и зануляване подлежат:
а) корпусите на електрическите двигатели, трансформаторите, автотрансформаторите и дроселите;
б) рамките и скелите на изправителите, усилвателите и разпределителните табла;
в) кабелните глави, металните обвивки на кабелите и проводниците;
г) металните капаци на прекъсвачите и измервателните уреди;
Заземленията трябва да бъдат направени и измерени съгласно БДС.
483. Съпротивлението на защитното заземление не трябва да превишава 4 ома.
484. Заземителните проводници и ленти, положени в помещенията, трябва да бъдат достъпни за преглед и предпазени от механични повреди.
485. Начините и сроковете за измерване на съпротивлението на заземленията трябва да отговаря на изискванията на т. 231. За резултатите от изпитванията се съставя протокол, който се съхранява в радио възела.
486. Заземяваните части трябва да се свързват със заземителната шина (проводник) паралелно. Забранява се последователното свързване на заземяваните части.
Съединенията на заземителния проводник трябва да осигуряват стабилен контакт. Присъединяването на заземителния проводник към заземяваните части се извършва чрез заварка или болтово съединение, а към сборната шина – само чрез заварка.
487. Единичния дежурен в радиотранслационната централа, снабдена с блокировка, трябва да има квалификация, не по- ниска от III група.
488. На сам дежурен се забранява да извършва каквато и да е работа на съоръженията, намиращи се под напрежение.
489. Профилактичен преглед и отстраняване на повреда в апаратурата, която няма блокировъчно устройство, се извършва от две лица, от които едното трябва да има квалификация, не по- ниска от IV група.
При това е задължително:
а) да се работи с диелектрични галоши (ботуши) или да се стои на диелектрично килимче;
б) да се използуват инструменти с изолирани дръжки; при липса на такива инструменти се работи с диелектрични ръкавици;
в) да се оградят всички тоководещи части от апаратурата, намиращи се под напрежение, с електрокартон, гетинаксови листи и др.
г) да се работи със затегнати на китките на ръцете дрехи и с шапка на главата.
490. Когато трябва да извърши работа, която е свързана с отварянето на вратите и капаците на станоците преди започването й дежурния техник е длъжен:
а) да изключи всички напрежения;
б) да установи, че блокировката е прекъсната;
в) да установи, че няма напрежение по апаратурата;
г) с помощта на заземителна щанга да разреди и изпразни от заряд всички части на апаратурата, в които може да се запази остатъчен заряд (кондензатори, кабели и др.);
д) на дръжката на включващото устройство да постави табелка с надпис „Не включвай! Работят хора!” , като се спазят и изискванията на т. 195 и 201.
491. Проверката за отсъствие на напрежение от изключените тоководещи части се извършва при спазване изискванията на т. 202.
492. След проверка за отсъствие на напрежение трябва да се поставят преносими заземления при строго спазване на разпоредбите на т. 203, 204, 205 и 206.
493. Забранява се при измерване на режима на работа на апаратурата да се нарушава нормалното действие на блокировъчното устройство.
494. Забранява се настройване и измерване на апаратурите при неизправно блокировъчно устройство.
495. При извършване на измерване с преносими измервателни уреди задължително да се спазват изискванията на т. 218 – 225.
496. Забранява се през време на измерването да се изключва защитното заземление на апаратурата.
497. Преди сменянето на лампите (с изключение на маломощните лампи, които имат цокъл с щифтове) отоплителното напрежение трябва да се изключи.
498. Помещенията, в които са монтирани радиотранслационни съоръжения и има постоянно дежурство, трябва да има сигурна телефонна връзка.
499. Вратите на помещенията на радиотранслационните възли с управление за далечно командвуване или автоматично действие (часовников механизъм) без дежурство се заключват и се поставя надпис, който да предупреждава за високото напрежение.
За заключване на вратата трябва да има 3 ключа; единият ключ е за техника, който поддържа радиотранслационната централа, втория – за монтьора – радиооператора, а третия се пази за началника на местната п. т. т. станция.

 

Приложение 1

Забележка ZBUT.EU: Съгласно т. 2. на Заповед № РД 09-410 от 1994 г. за утвърждаване на правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа от влизане в сила на правилата (1.01.1995 г.) не се прилагат изискванията от разделите с тази тематика, включени в действащите правилници по безопасност на труда - единни и отраслови.

ПЪРВА ПОМОЩ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ТОК И ПРИ ДРУГИ НЕЩАСТНИ СЛУЧАЙ

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Даването на първа помощ на пострадали работници през време на работа има за цел да им помогне до пристигането на лекар или до пренасянето им в медицинско заведение. Главните условия за успеха при даването на първа помощ са бързината на действие, съобразителността и умението на даващия първа помощ. Тези качества могат да бъдат осигурени само чрез съответни упражнения и навици. Само познаването на правилата за първа помощ не е достатъчно. Първата помощ в никакъв случай не бива да заменя лекарската и трябва да се ограничава само в освобождаване от ток, във временно спиране на кръвотеченията, в превързване на раните, поставяне на шини при счупване на кости, правене на изкуствено дишане и пренасяне на пострадалите.
Злополуките от електрически ток се предизвикват от съприкосновение или доближаване на част от тялото до електрически проводници или съоръжения, които се намират под напрежение.
С увеличаването на напрежението, респективно силата на тока и времетраенето и протичането му през организма се увеличава и опасността за живота на човека.
Злополуките от електрически ток са най – често тежки или смъртоносни. Те биват два вида: електрически удари и електротравми.
Електрическият удар се дължи на протичане на ток през тялото и причинява нарушаване функциите на нервната система, сърцето и дихателните органи.
Електротравмите представляват наранявания на кожата и на други външни органи главно поради топлинното действие на електрическата дъга.
При удар от електрически ток пострадалият изпада често в привидна смърт. Следователно не трябва да се отказва даването на първа помощ поради това, че у пострадалия няма признаци на живот – дишане, сърцебиене, пулс и др. Само лекарят може да разреши въпроса за безполезността от по – нататъшни усилия за съживяване на пострадалия и да даде заключение за настъпване на смъртта.
Спасяването на пострадалия зависи в повечето случаи от това, доколкото бързо той ще бъде освободен от електрически ток и доколкото бързо и правилно ще бъде оказана първата помощ. Забавянето и дългите приготовления са гибелни за пострадалия.
Ето защо целият персонал, който обслужва телеграфо – телефонните станции и съобщителните линии и мрежи, трябва задължително да се инструктира периодично върху начините за даване на първа помощ, като своевременно се обучава практически по освобождаването от ток и извършването на изкуствено дишане. Занятията трябва да се водят от компетентен медицински персонал съвместно с технически персонал. За организирането и провеждането на обучението отговарят началниците и зам. началниците на предприятията и поделенията им.
Във всички поделения на предприятието: станции, служби, обекти, цехове и др., трябва да има специални шкафчета – аптечки, с най – необходимите медикаменти и пособия за оказване на първа помощ, както и плакати с правилата за първа помощ и по – специално с правилата за изкуствено дишане.
Бригадирите (групите), които работят на обекти, трябва да бъдат снабдени с преносими санитарни чанти.
Аптечките и санитарните чанти трябва да съдържат следните медикаменти и пособия за оказване на първа помощ:
а) индивидуални стерилизирани пакети без бинтове;
б) индивидуални стерилизирани пакети с бинтове;
в) бинтове;
г) памуко – марлен бинт (за бинтования при счупвания);
д) йодна тинктура в шише със стъклена запушалка;
е) борова вода за промиване на очите;
ж) течен амоняк;
з) валерианови капки;
и) боров вазелин;
к) сода бикарбонат (сода за хляб);
л) калиев перманганат;
м) кислородна вода;
н) чаша за приемане на лекарствата и чаша за промиване на очите;
о) турникет или гумена тръбичка за спиране на кръвотечение;
п) шини от шперплат за закрепване на крайниците при счупване или навяхване;
р) сапун, кърпа за лице и триъгълна кърпа за прикрепване на крайниците.
За да се намират аптечките в постоянна готовност, трябва да бъдат определени лица от работниците и служителите, които да отговарят за системно попълване и поддържане в изправност на пособията за първа помощ.

II. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ТОК

При освобождаване от ток трябва да се избягва всякакво директно докосване до човека, който се намира под действието на електрически ток, тъй като това е опасно за живота на спасяващия.
Първото действие, което трябва да се извърши е бързото изключване на онази част от уредбата или линията, към която се е докоснал пострадалият. При това е необходимо:
а) ако пострадалият се намира на височина, да се вземат предпазни мерки, които да му осигуряват безопасност при падането, в противен случай необмисленото изключване на тока може да нанесе на пострадалия по – голяма вреда, отколкото поражението от електрическия ток;
б) при изключване на уредбата може да бъде изключено и електрическото осветление, поради което спасителите трябва да имат на разположение и други източници за осветление (факли, свещи, аварийно осветление, акумулаторни или обикновени фенери и др.).
Ако уредбата (линията) не може да се изключи достатъчно бързо, трябва да се вземат мерки за отделянето на пострадалия от тоководещите части до които се е допрял

А. Освобождаване от ток при напрежение до 1000 V
За да се отдели пострадалият от тоководещите части или проводникът от попадналия под напрежение, трябва да се използува суха дреха, сухо въже, сух прът или дъска и др. Пострадалият може да се издърпа и като се хване за краищата на дрехите, ако те са сухи и не са прилепнали до тялото му.
Пострадалият не трябва да се дърпа за непокрити части от тялото му или за краката без използуването на изолационни средства, тъй като обувките му може да са влажни или да имат метални части (гвоздеи, налчета и др.), които са проводници на тока.
За изолиране на ръцете, особено ако е необходимо докосването до непокрити части от тялото, трябва да се използуват диелектрични ръкавици и ботуши, да се обвият ръцете с шалче, да се спусне ръкавът на ръката и др. Може да се стъпи върху суха дъска или токонепроводима подложка.
Препоръчва се да се работи по възможност само с една ръка.
Когато токът преминава в земята през тялото на пострадалия и той стиска конвулсивно проводника в ръцете си, по – лесно е да се прекъсне токът, като пострадалият се отдели от земята и се подпъхне под него суха дъска или се издърпват краката му от земята с въже или дреха.
При напрежение до 1000 V проводникът може да се пресече с помощта на брадва със суха дръжка респективно със съответен изолиран инструмент, като се работи с гумени диелектрични ръкавици и ботуши и всеки проводник се реже поотделно.

Б. Освобождаване от ток при напрежение над 1000 V
За да се отдели пострадалият от тоководещите части или от земята, трябва да се използуват диелектрични средства – ръкавици, ботуши, щанга или клещи за съответното напрежение.
Когато попадналият под напрежение не може да се освободи бързо и безопасно по един от посочените по – горе начини, трябва да се прибегне към предизвикване на късо съединение чрез прехвърляне на предварително заземен проводник върху тоководещата линия, като се вземат мерки прехвърленият проводник да не докосне тялото на спасяващия или пострадалия.
Трябва да се има пред вид, че и след изключване на тоководещите части или линия в случай на достатъчен капацитет може да се запази опасен за живота електрически пълнеж и само сигурното заземяване е в състояние да ги обезопаси.

В. Мерките при първа помощ на пострадали от електрически ток
Мерките, които трябва да се вземат при даване на първа помощ, зависят от състоянието на пострадалия след освобождаването му от тока.
Когато пострадалият е в съзнание, след като е бил в безсъзнание и след като се е намирал продължително под действието на тока, трябва да му се осигури пълно спокойствие до идването на лекар, а дотогава да се държи непрекъснато под наблюдение. Ако не може да се извика веднага лекар, пострадалият трябва бързо да се пренесе в лечебно заведение с транспортно средство или носилка. При тежко състояние трябва да се извика лекар (бърза помощ) на самото място.
Когато пострадалият е в безсъзнание, но диша нормално, трябва да се постави да легне удобно и спокойно, да се разхлабят дрехите му, да се отворят прозорците, за да влезе чист въздух и да се отстранят излишните хора. Препоръчва се да му се даде да помирише амоняк и да се извика незабавно лекар. Ако пострадалият диша ненормално – много нарядко и конвулсивно като умиращ, трябва да се направи изкуствено дишане и масаж на сърцето.
Когато пострадалият не проявява признаци на живот (дишане, сърцебиене, пулс), той не трябва да се смята за мъртъв. Често смъртта бива само привидна и затова е необходимо да се извика веднага лекар, а до идването му да се прави изкуствено дишане непрекъснато.
За съживяването на привидно умрелия от ток е скъпа всяка секунда, затова първа помощ трябва да се окаже незабавно по възможност на местопроизшествието. Пострадалият се пренася на друго място само ако опасността продължава да застрашава него или оказващият помощта, както и в случай че на това място не може да му се даде първа помощ.
Във всички случаи смъртта може да се констатира само от лекар.
Пострадалият от ток не трябва в никакъв случай да се заравя в земята, тъй като това е не само безполезно, но и вредно.

III. ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ

Изкуственото дишане се прави само, ако пострадалият не диша или диша много лошо (рядко, конвулсивно, с хълцания като умиращ) или ако дишането постепенно се влошава. Извършването на изкуствено дишане трябва да започне веднага след освобождаването от ток, и то непрекъснато до получаване на положителен резултат (оживяване) или до появяване на безспорни признаци за действителна смърт (петна по трупа или вкочанясване).
Наблюдавани са случаи, когато привидно умрели от удар на електрически ток са били съживявани след няколко часа.
Когато се прави изкуствено дишане, трябва да се следи лицето на пострадалия. Ако той мърда устните си или клепките си или направи гълтателно движение с гръкляна (адамова ябълка), необходимо е да се провери дали той не диша самостоятелно. След като привидно умрелият започне да диша самостоятелно и равномерно, не е необходимо да се прави повече изкуствено дишане, тъй като това може да причини вреда. Ако обаче след няколко мига се окаже, че пострадалия не диша, изкуственото дишане трябва да се продължи незабавно.
Преди да се пристъпи към изкуствено дишане, необходимо е да се освободи пострадалият от пречещите на дишането дрехи, както и устата му – от странични предмети, евентуално изкуствени челюсти и др. Ако устата е стисната, тя трябва да се разтвори, като се издърпа долната челюст така. че долните зъби да дойдат пред горните.
Ако устата не може да се разтвори по този начин, трябва между долните и горните кътници в ъгъла на устата да се вкара внимателно дъсчица, дръжка на лъжица или друго подходящо средство, с което да се отделят челюстите една от друга.

А. Нови начини за изкуствено дишане
Установено е, че много често пострадалите от електрически ток умират не поради прякото действие на тока, а вследствие на недостатъчно ефикасни грижи за спасяването им непосредствено след злополуката. Затова през последните години навсякъде продължителните и малко резултатни начини за изкуствено дишане се изостават и се заменят с нови.
В условията на първа медицинска помощ най – подходящо и резултатно е изкуственото дишане с издишващ въздух. Начинът „уста в нос” се препоръчва като по - прост и достъпен и с по – малък риск от попадане на въздух в стомаха на пострадалия, а оттам и с по – малък риск от стомашно повръщане. Дишането „уста в нос” лесно се усвоява от медицински и други лица. То се извършва по следния начин:
Изкуствено дишане „уста в нос”. Пострадалият се поставя по гръб. Почистват се устата и фарингсът му и се осигурява проходимостта на горните дихателни пътища чрез максимално накланяне главата назад със затворена уста. Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия, поема дълбоко в гърдите си въздух, обхваща с широко разтворена уста носа на пострадалия и прави силно издишване. През време на вдухването на въздух спасителят усеща преодоляване на известно съпротивление, подобно на усещането при надуване на плондер. След вдухването спасителят се отдръпва, за да си поеме отново въздух, през което време пострадалият издишва пасивно. През това време спасителят с очи следи ефекта на разгъването на гръдния кош. При започване на изкуствено дишане правилно е в началото да се извършат десетина бързи вдухвания, след което да се премине на ритмично изкуствено дишане 10 – 12 – 14 пъти в минута. По – бързото провеждане на изкуственото дишане води до замайване на главата на спасителя. При възрастни с емфизема и при деца издишването може да се подпомогне с допълнително притискане на гръдния кош отвън (върху гръдната кост или от двете страни симетрично).
Ако вдухването срещне съпротива, най – честа причина е неправилното поставяне на главата и недостатъчното откриване нагорните дихателни пътища. Това се изправя с корекция на положението на главата. Ако въпреки това не може да се вкара въздух в белите дробове, трябва да се заключи, че има запушване в носа (около 2 -3 % от хората). В този случай се преминава към изкуствено дишане „уста в уста”.
Изкуствено дишане „уста в уста”. Главата се поставя в същото положение, като ръката, която поддържа брадата, се измества така, че я обхваща и отваря, без да позволи долната челюст и езикът да се изместят назад към фарингса. Вдухването става през отворената уста. Поради това, че по предлаганата система вариантът „уста в уста” се прилага при запушване на носа, не са необходими други процедури в тази насока. Ако по начало се премине към изкуствено дишане „уста в уста”, в този случай се налага допълнително запушване на носа с два пръста или пък с притискане на бузата на спасителя върху носа на пострадалия.
Провеждането на изкуствено дишане с издишван въздух може да стане, като вдухването се извършва през марлена маска или каквато и да е друга платнена материя, поставена върху лицето на пострадалия (носна кърпа, риза и др.).

Б. Изкуствено дишане по метода Холгер – Нилсен
Когато поради нараняване на лицевата част на главата на пострадалия не може да се приложи изкуствено дишане с вдухване от „уста в нос” или „уста в уста”, се пристъпва към ръчния метод на Холгер – Нилсен.
Това изкуствено дишане се прави по два начина. Първият е по – прост и оказващият помощ може да бъде сам. Вторият е по – резултатен но изисква двама души за оказване на помощ.
Първият начин не може да се прилага при счупване на ребра, а вторият - при счупване на ръка или ключица.
Първи начин. Пострадалият се поставя легнал на гърди с глава върху едната ръка и обърнат с лице в страни, а другата ръка се изпъва по дължината на главата. Да се извади, ако е възможно, езикът, но не е необходимо да се държи. Оказващият помощ застава на колене с лице към главата на пострадалия, като че ли ги възсяда, така, че бедрата на пострадалия да бъдат между коленете му.
Спасяващият поставя длани върху гърба на пострадалия при последните ребра, обхващайки го отстрани с прибрани пръсти.
Броейки „едно, две, три”, тялото се наклонява напред с цялата тежест върху изпънатите ръце и притиска ребрата на пострадалия (издишване). Без да сваля ръцете си от гърба на пострадалия, спасяващият се изправя назад (вдишване).
Броейки „четири, пет, шест”, тялото отново се навежда постепенно напред, като се упражнява натиск чрез обтегнатите ръце, след това се брои „едно, две, три” и т.н. Тези движения се правят около 15 пъти в минута и в продължение на няколко часа, докато се възобнови нормалното и естествено дишане на пострадалия.
Втори начин. Пострадалият се поставя легнал по гръб с глава малко по – ниско от тялото, като за целта под раменете му се слагат възглавница или дрехи. Единият от спасителите коленичи над главата на пострадалия с лице към неговото, хваща ръцете за лактите, издърпва ги над главата на пострадалия почти в хоризонтално положение и ги държи в това помещение 2 – 3 секунди (вдишване). След това ръцете на пострадалия се придвижват напред и се притискат върху гръдния кош (издишване). Това се повтаря около 15 пъти в минута. Вторият от спасителите коленичи до главата на пострадалия, изтегля и задържа с чиста кърпа или друго подходящо средство езика му навън и в малко наведено към брадата положение. При умора спасителите се сменят помежду си, което трябва да става много бързо.
През време на изкуственото дишане трябва да се вземат съответни мерки за предпазване на пострадалия от простудяване, за която цел се използуват постелки и завивки. Завиването на пострадалият трябва да се извършва много бързо, без да се прекъсва изкуственото дишане нито за миг.

В. Непряк масаж на сърцето
За нормализиране на сърдечната дейност на пострадалия може да се провежда при необходимост и възможност непряк масаж на сърцето.
Пострадалият се поставя по гръб върху твърда подложка (на земята, върху поставена дъска и др.). Спасителят поставя едната си ръка върху долната половина на тялото на гръдната кост. Ръката се поставя само с дланта, успоредна на надлъжната ос на гръдната кост, а пръстите остават повдигнати, сочещи към междуребрията. Втората ръка се поставя върху първата. С прави ръце, като се използува тежестта на цялото тяло, спасителят се отпуска и притиска гръдната кост по посока на гръбнака, така че тя хлътва 2 -4 см. При това сърцето попада между гръдната кост и гръбнака и се притиска. Това води до изтласкването на кръвта от сърцето по посока на артериите. След това налягането се прекратява, сърцето се освобождава от притискане и напълва отново с кръв. Притискането се извършва с ритъм 60 – 80 в минута.
При добре проведен непряк масаж на сърцето се осигурява задоволително кръвообращение, което създава артериално налягане от 70 до 100 мм живак и се появяват пулсации върху големите артерии, синхронни с провеждания масаж.

IV. ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ НАРАНЯВАНЕ

При нараняване раната трябва да се дезинфекцира, за да се отстранят проникналите в момента на нараняването микроби и да се предпази от усложнения нараненото място.
Раните не трябва да се промиват с вода, да се пипат с пръсти, да се допират с нечисти предмети и да се превързват със замърсени материали. Превръзките трябва да се правят със стерилни марли, като раните предварително се промиват само с дезинфекционни средства, като риванол, кислородна вода и др. Около раната трябва да се почиства със спирт, йодбензин и др.
При липса на стерилни марли за превръзка може да се използува чиста носна кърпа или друг чист плат. В случая е желателно върху раната да се поставят няколко капки йодова тинктура.

V. Спиране на кръвотечение
Кръвотечението може да бъде прекратено бързо чрез притискане с пръсти на кървящите кръвоносни съдове към съответната кост на раната.
По човешкото тяло се намират различни места, където могат да ес притискат кръвоносните съдове към лежащата под тях кост.
При спиране на кръвотечение по- бързо и по- резултатно от притискането с пръсти е свиването на крайниците в ставите. Ако ръкавът или панталона на пострадалия се засуче бързо или се направи възел (топка) от каквато и да е материя и се постави в трапчинката, която се получава при сгъването на крака в ставата, намираща се над раненото място, и силно до отказ се огъне ставата над този възел, тогава ще бъде притисната артерията, която подава кръв към раната. В това положение трябва да се завърже ръката или крака към тялото.
Когато огъването на става е невъзможно (например при счупване на костта на същия крайник), както и при силно кръвотечение, целият крайник трябва да се притисне с помощта на връзка (превръзка). За връзка може да се използува каквато и да е гъвкава разтягаща се тъкан – гумена тръбичка, жартиер и др. Преди поставянето на връзката крайникът – кракът или ръката – трябва да се повдигне нагоре.
Превръзката се поставя нагоре върху най – близката до тялото част от ръката или бедрото. Мястото където се поставя тя, трябва да бъде обвито с нещо меко, например няколко пласта бинт или парче плат. Превръзката може да се постави и върху ръкава или крачола. Ако не се намери под ръка каквато и да е разтеглива гумена тръбичка, крайникът може да се пристегне и с тъй нареченият турникет, направен от неразтеглива материя: вратовръзка, колан, усукана кърпа или кърпичка, връв, ремък и др. Материалът, от който се прави турникетът, се увива около вдигнатия нагоре и покрит със съответната подложка крайник и не се завързва на възел от към външната му страна. Във възела (или под него) се промушва някаква пръчка и с нея се започва навиване до тогава, докато не се установи, че кръвотечението е спряло. Извънредно силното затягане на турникета също не е необходимо. Пръчката се завива само колкото е нужно и след това се завързва така, че турникетът да не се разпуска.

VI. Първа помощ при изгаряне
Изгарянията биват три степени: леко зачервяване на кожата, тежко умъртвяване на голяма част от кожата и умъртвяване на намиращите се по дълбоко тъкани. При тежки изгаряния дрехите и обувките трябва да се снемат много внимателно. Обгорената част на кожата не трябва да се пипа с ръка или да се маже с вазелин, масла и мазнини, а да се привърже като прясна рана и се покрие със стерилен материлал.
При изгаряне с киселини или основи мястото се промива с вода и се поставя компрес – при първия случай със сода бикарбонат, а при втория – със слаб оцетен разтвор. При всички случай на изгаряния се препоръчва да се пият обилно течности (безалкохолни) и да се вземат сулфамиди.
При обгаряне на очите с волтова (електрическа) дъга трябва да се правят студени компреси с борова вода.
В тези случай и особено при засягане на очите на пострадалите трябва веднага да се отправят за оказване на квалифицирана медицинска помощ.

VII. Първа помощ при счупване, изкълчване, навяхване и др.
При счупване на кости, изкълчване, натъртване, навяхване и други наранявания пострадалата част от тялото трябва да се постави внимателно в най- удобното, спокойно и неподвижно положение.
Когато има счупване или изкълчване на ключицата, необходимо е в подмишницата на болната страна да се подложи малка топка от марля или друга материя, да се превърже ръката, сгъната под лакътя под прав ъгъл към тялото, при което раменната кост трябва да се превърже към гръдния кош, а повреденото място – да се наложи със студен компрес или лед.
При счупване или изкълчване на костите на ръцете и краката се поставя шина, парче от шперплат, пръчка, картон и т.н. така, че да се осигури пълен покой на съответния крайник. На пострадалото място трябва да се постави студен компрес.
При счупване на ребрата се прави здраво завързване или стягане с пешкир във време на издишане.
При попадане на чуждо тяло под кожата или под ноктите изваждането може да се извърши само ако има увереност, че това ще стане успешно. При най – малко замърсяване изваждането трябва да се предостави на лекаря. След изваждането на чуждото тяло раненото място трябва да се намаже с йодна тинктура и да се привърже.
Чужди тела, попаднали в окото, се изваждат най – добре чрез промиване с борова или чиста вода. Чужди тела, попаднали в дихателното гърло или хранопровода, се вадят само от лекар.
Когато има припадък, виене на свят, прилошаване, стягане в гърлото, недостиг на въздух или притъмняване, пострадалият се слага да легне с малко повдигната глава. Дава му се да пие студена вода или да вдишва амоняк. Не трябва да се слагат студени компреси или лед на главата му.
Когато пострадалият е получил слънчев или топлинен удар, трябва да се занесе на сянка и чист въздух, да се съблече, да се положи легнал, да се охладят главата и лицето, като се пръска със студена вода. При влошаване или спиране на дишането трябва да се направи изкуствено дишане.
При измръзване пострадалите части не трябва да се разтриват със сняг, а с мека вълнена кърпа. Замръзналият крайник може да се потопи в хладка вода със стайна температура, която постепенно да се замени с по- топла до температурата на тялото 37ºС.
След загряване замръзналото място трябва да се намаже с мазнина (боров вазелин, мас. олио и др.) и да се превърже с топла превръзка.
При отравяне с въглероден окис (от недогорели въглища и др.) пострадалият трябва да се изнесе на чист въздух и да му се даде възможност да вдишва чист кислород. Освен това се прилагат същите мерки, както и при припадък. При нужда се провежда и изкуствено дишане.

VIII. Пренасяне и превозване на пострадалите
При вдигане, пренасяне и превозване на пострадалия не трябва да се причинява болка; не трябва да се допускат сътресения или поставянето му в неудобно или опасно положение.
Пострадалият трябва да се пренася на носилка, като вдигането му и поставянето му на нея стават стават съгласувано.
По равно място пострадалият се носи с краката на пред, а при изкачване нагоре или по стълба – обратно, с главата напред. За да не се наклонява носилката, носачите, които са по- надолу, трябва да повдигат по- високо своя край на носилката.
Носачите трябва да се стараят да не люлеят носилката и да избягват всякакви тласъци. При свалянето на пострадалият от носилката се постъпва така, като при поставянето му от земята на носилката.
При превозване на тежко пострадал той се поставя в колата заедно с носилката, която се слага върху сено, слама, трева и др. ; при това колата трябва да се кара внимателно, като се избягват сътресения.

Приложение 2

НОРМИ И СРОКОВЕ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИЗПИТАНИЯ НА ЗАЩИТНИТЕ
(ПРЕДПАЗНИТЕ) СРЕДСТВА

Забележка ZBUT.EU: Действащият нормативен документ е Наредба № 22 от 8.05. 2006 г. за изпитване на електрозащитни средства в експлоатация

Приложение 3

НОРМИ И СРОКОВЕ ЗА ИЗПИТВАНИЯ НА ПОВДИГАТЕЛНИ
МЕХАНИЗМИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ

Забележка ZBUT.EU: Действащият нормативен документ е Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения

Забележка:

1. Рн е товароподемност, допустимо работно натоварване.
2. Динамичните изпитвания се извършват само при задоволителни резултати от статичните изпитвания. Динамичните изпитвания се състоят в повторни повдигания и отпускания на товара.
3. При статичните изпитвания пробният товар трябва да се намира на височина около 100 мм от земята или пода.
4. При изпитвания въжетата или веригите трябва да издържат изпитателното натоварване без разкъсвания, без забележимо местно удължаване – при въжетата, и разтягане на отделните прешлени (звена) – при веригите.
5. Преди изпитванията повдигателните механизми и приспособленията трябва да бъдат проверени (чрез оглед) и при необходимост - ремонтирани.
6. Всички механизми и приспособления след основен ремонт се подлагат на задължителни изпитания независимо от техния изпитателен срок.
7. Винтовите крикове не се подлагат на периодични изпитвания, а само на проверки чрез огледи 1 път на 3 месеца и преди използуването им.

Приложение 4

КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ
В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА СЪОБЩЕНИЯТА ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ЕЛЕКТРООПАСНОСТТА

По отношение опасността от поражение на хората от електрически ток помещенията се разделят на три категории:
1. Помещения с повишена опасност, които се характеризират с едно от следните условия:
а) относителна влажност на въздуха продължително време превишава 75%;
б) има токопроводим прах – при нормален технологичен процес се отделя тоководим прах в такова количество, че може да се наслоява върху проводниците и да прониква във вътрешността на машините;
в) токопроводими подове или част от подове (метални, соманобетонни, тухлени, земни и др.);
г) висока температура, която продължително време надминава плюс 30ºС;
д) възможност за едновременно докосване на човек до заземени метални конструкции на сгради, апарати, топлофикационни тръби, радиатори и др. и към метални корпуси на електросъоръженията.
Към тази категория спадат помещенията на котелните, климатичните инсталации, генераторите, токоизправителите, акумулаторните батерии, ОУП, НУП, дизелагрегатите, складовете за гориво, мазилните материали, дестилаторното отделение – когато е свързано с акумулаторното чрез общо преддверие, залите за АТЦ, междуградските телефонни и телеграфни централи и високочестотните телефонни и телеграфни уредби, помещенията на репараторите, кабелните и др. помещения.
2. Особено опасни помещения, които се характеризират с едно от следващите условия:
а) особена влажност – помещения, в които относителната влажност на въздуха е близка до 100% (таваните, стените, подът и предметите, намиращи се в помещенията, са покрити с влага);
б) химически активна среда – при нормален технологичен процес постоянно и продължително се образуват пари или кондензат, действуващи върху изолацията и тоководещите части на електрическите съоръжения;
в) едновременно наличие на две или повече условия с повишена опасност (т.1).
Към тази категория спадат кабелните шахти, колекторите и кабелните тунели.
3. Помещения без повишена опасност са тези, в които отсъствуват условията, създаващи „повишена” и „особена опасност” (т.1 и 2).
Заместник-началника по техническата част определя степента на опасните работи във всички производствени помещения и ги отнася към една от посочените категории.

Приложение 5

КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕРСОНАЛА
ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА

ГрупаИзпълнявана работа, длъжностСтаж на работа в електрически уредби с напрежение до 1000 VВъзраст, не по- малка от
1234
I.1. Общи работници
2. Изкопчии
3. Бояджии
4. Строителни работници
5. Практиканти (стажанти)
6. Друг, неелектротехнически персонал
7. Всички новопостъпили, които още не са изпитани
8. Чистачи
Не се номерира. преминават инструктаж: първи път при допускане към работа; по- нататък – не по- рядко от 1 път годишно16 години

Характеристика: Лица, които са свързани със строежа и обслужването на електрически уредби и електроустройства, но нямат електротехнически знания и ясна представа за опасностите от електрически ток и мерките по безопасността на труда при работа по електрически съоръжения.

1234
II.1. Монтьори
2. Бояджии и дърводелци
3. Лица, работещи с електроинструменти.
Един месец17 години

Характеристика: Лицата от II група трябва да имат:
а) елементарни технически познания за устройството на електрическите уредби и електроустройствата;
б) достатъчно ясна представа за опасностите от електрическия ток и доближаването на тоководещите части, намиращи се под напрежение;
в) знания на правилата на безопасността на труда при съответната работа и основните мерки за предпазване при работа с тях;
г) практическо познаване на правилата за даване на първа помощ.

1234
III.1. Монтьори
2. Радиооператори, монтьор – радиооператори
3. Техници
4. Начинаещи техници.
Общ стаж, не по- малък от 6 месеца;
За лица с основно (VII и VIII клас) и специално образование – не по- малък от 3 месеца;
За лица със завършено техническо образование – без стаж.
18 години

Характеристика: Лицата от III група трябва да имат:
а) елементарни познания по обща електротехника и да са запознати със съоръженията и обслужването на електрическите уредби и електроустройствата;
б) напълно ясна представа за опасностите при работа по тях;
в) знания по общите правила по безопасността на труда и по- специално на правилата за допускане до работа по електрическите съоръжения;
г) знания по специалните правила по безопасността на труда за този вид работи, които влизат в задълженията на даденото лице;
д) умение да надзирават работниците;
е) знание и умение практически да дават първа помощ на пострадалите.

1234
IV.1. Монтьори
2. Бригадири и технически ръководители
3. Техници
4. Началници на: телефонни и телеграфни съоръжения; автоматична телефонна централа; градска телефонна мрежа; радиотранслационен възел
5. Ръководител на техническа смяна
6. Начинаещи инженери
Общ стаж в III група, не по- малък от 1 година;
За лица с основно, преминали специално обучение – не по- малък от 6 месеца;
За лица със завършено средно техническо образование – не по- малък от 4 месеца;
За лица със завършено полувисше или висше техническо образование – без стаж.
18 години

Характеристика: Лицата от IV група трябва да имат:
а) знания по електротехника в обема на техническия минимум и повишена техническа подготовка в сравнение с III група
б) напълно ясна представа за опасностите при работа в електрическите уредби е електроустройствата;
в) знания както по общите, така и по специалните части на правилниците по безопасността на труда, а така също ползуването и изпитването на защитните средства, употребявани в електрическите уредби (с изключени на реда и методите на изпитване);
г) познаване на схемите и устройството на електрическите уредби и електросъоръженията дотолкова, че свободно да се ориентират какви елементи трябва да бъдат изключени за извършване на работите, да могат да намерят в действителност всички тези елементи и да проверят изпълнението на необходимите мероприятия по безопасността;
д) умение да организират на място безопасното извършване на работите и да надзирават работниците;
е) знания на правилата за даване на първа помощ на пострадалите (начини за изкуствено дишане).

1234
V.1. Техници
2. Бригадири и технически ръководители
3. Началници на: телефонни и телеграфни съоръжения; автоматична телефонна централа; градска телефонна мрежа; радиотранслационен възел
4.. Ръководители на технически смени
6. Инженери
Общ стаж в IV група, не по- малък от 3 година;
За лица с основно, преминали специално обучение – не по- малък от 2 години;
За лица със завършено средно техническо образование – не по- малък от 1 година;
За лица със завършено полувисше или висше техническо образование – не по- малък от 6 месеца
20 години

Характеристика: Лицата от V група трябва да имат:
а) основни познания на правилниците по безопасността на труда, а така също ползуването и изпитването на защитните средства, употребявани в електрическите уредби;
б) ясно разбиране от какво е предизвикана нуждата на всяка точка от правилниците по безопасността на труда;
в) способност да организират извършването на работата и да провеждат надзор;
г) пълно познаване на схемите, устройството и особеностите на съоръженията в съответната зала, участък, район и др.;
д) солидни знания на правилата за даване на първа помощ и умения практически да я указват на пострадалите.

Забележка: Посочените длъжности в групите от II до V се отнасят до електротехническия персонал в предприятията или неелектрическия персонал, работещ често в близост до електрическите уредби.


СЪДЪРЖАНИЕ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

РАЗДЕЛ ВТОРИ. САНИТАРНО – ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ
ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ
САНИТАРНО – БИТОВИ ПОМЕЩЕНИЯ
ОТОПЛЕНИЕ И ВЕНТИЛАЦИЯ
Отопление
Вентилация
ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ
Основни изисквания
Ограничаване на заслепяването
Осветеност
Аварийно осветление
Избор на осветителни тела по светлоразпределение
Равномерност на осветлението
Коефициент на запас
Експлоатация и поддържане на осветителните устройства
ЕСТЕСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ
ОЦВЕТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ
ШУМ И ВИБРАЦИИ
ЕРГОНОМИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАБОТНАТА МЕБЕЛ
МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ, КОИТО ПОРАЖДАТ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ВЪЛНИ В РАДИОЧЕСТОТНИЯ ОБХВАТ

РАЗДЕЛ ТРЕТИ. МЕХАНИЧНИ МАШИНИ И ЕЛЕКТРОМОНТАЖНИ РАБОТИ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ТОВАРНО – РАЗТОВАРНИ РАБОТИ
РАБОТА НА ВИСОЧИНА
СТУДЕНО ОБРАБОТВАНЕ НА МЕТАЛИТЕ
РАБОТА С РЪЧНИ МЕХАНИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ
РАБОТА С ПНЕВМАТИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ
РАБОТА С ПОЯЛНИ ЛАМПИ
РАБОТА СЪС СТРОИТЕЛНО – МОНТАЖНИ ПИСТОЛЕТИ
РАБОТА С РЪЧНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ И ПРЕНОСИМИ ЕЛЕКТРОЛАМПИ
МОНТАЖНИ РАБОТИ
ЕЛЕКТРО- И ГАЗОЗАВАРЪЧНИ РАБОТИ

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ. РАБОТА ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОУСТРОЙСТВА С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1 000 V
ДЕЖУРСТВА, ПРЕГЛЕДИ И ПРЕВКЛЮЧВАНИЯ
ОСНОВНА КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА РАБОТИТЕ
ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТА ПО ТЕКУЩА ЕКСПЛОАТАЦИЯ
РАБОТИ ПО РЕМОНТ И НАСТРОЙКА
МЕРОПРИЯТИЯ, КОИТО ОСИГУРЯВАТ БЕЗОПАСНОСТНА РАБОТИТЕ ПРИ ПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНОИЗКЛЮЧВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО
РАБОТИ БЕЗ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО
СМЯНА НА ПРЕДПАЗИТЕЛИ
ОЗНАЧАВАНЕ ЕЛЕМЕНТИТЕ НЕ ЕЛЕКТРОУРЕДБИТЕ
РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ ОТ КОМАНДИРОВАН ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ ПЕРСОНАЛ
ИЗМЕРВАНИЯ С ПРЕНОСИМИ УРЕДИ
ЗАЗЕМЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОУРЕДБИТЕ

РАЗДЕЛ ПЕТИ. РАБОТА ПО МОНТИРАНЕ И ОБСЛУЖВАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАХРАНВАНЕ
ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ (ГЕНЕРАТОРИ)
АКУМУЛАТОРИ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ВЕНТИЛАЦИЯ И ОТОПЛЕНИЕ
ОСВЕТЛЕНИЕ
МОНТАЖ НА АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ
РАБОТА В АКУМУЛАТОРНИ ПОМЕЩЕНИЯ
СТАЦИОНАРНИ ДИЗЕЛАГРЕГАТИ
ПОДВИЖНИ ДИЗЕЛАГРЕГАТИ

РАЗДЕЛ ШЕСТИ. РАБОТА В СЕЛИЩНИ И МЕЖДУСЕЛИЩНИ ТЕЛЕФОННИ И ТЕЛЕГРАФНИ СТАНЦИИ И РАДИОТРАНСЛАЦИОННИ ЦЕНТРАЛИ
ОБСЛУЖВАЕМИ УСИЛВАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ (ОУП)
РЕД НА ПРЕКЪСВАНЕ НА ДИСТАНЦИОННОТО
ЗАХРАНВАНЕ
НЕОБСЛУЖВАЕМИ УСИЛВАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ (НУП)
ЗА КОАКСИАЛНИ И СИМЕТРИЧНИ КАБЕЛИ
ИЗПРОБВАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ НА АПАРАТУРИТЕ ЗА
ДИСТАНЦИОННО ЗАХРАНВАНЕ НА МАГИСТРАЛИТЕ
ТЕЛЕФОННИ НОМЕРАТОРИ
СЕЛИЩНИ И МЕЖДУСЕЛИЩНИ АВТОМАТИЧНИ
ТЕЛЕФОННИ ЦЕНТРАЛИ
ТЕЛЕФОННИ РЕПАРТИТОРИ
ЮСТАЖНА НА АТЦ, АМТЦ и АТгЦ
МЕРКИ ЗА БЕЗОАПАСНОСТ ПРИ ЗАПОЯВАНЕ С ПРИПОЙ ОТ КАЛАЙ – ОЛОВНО СПЛАВИ И КАЛАЙ – КОЛОФОНИУМ
ТЕЛЕТИПНИ МАШИНИ
ТЕЛЕГРАФНИ ЦЕНТРАЛИ
ТЕЛЕГРАФНИ УРЕДБИ
ФОТОТЕЛЕГРАФ
СЕРВИЗНИ РАБОТИЛНИЦИ
ПНЕВМАТИЧНА ПОЩА И ЛЕНТОВИ ТРАНСПОРТЬОРИ
РАДИОТРАНСЛАЦИОННИ ЦЕНТРАЛИ

Приложение 1 - ПЪРВА ПОМОЩ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК И ПРИ ДРУГИ НЕЩАСТНИ СЛУЧАЙ
Приложение 2 - НОРМИ И СРОКОВЕ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИЗПИТАНИЯ НА ЗАЩИТНИТЕ (ПРЕДПАЗНИТЕ) СРЕДСТВА
Приложение 3 - НОРМИ И СРОКОВЕ ЗА ИЗПИТВАНИЯ НА ПОВДИГАТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ
Приложение 4 - КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА СЪОБЩЕНИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕЛЕКТРООПАСНОСТТА
Приложение 5 - КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕРСОНАЛА ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА

Вашият коментар