МИНИСТЕРСТВО НА ПРОИЗВОДСТВОТО
И ТЪРГОВИЯТА С ПОТРЕБИТЕЛСКИ СТОКИ
СТОПАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ „КВАРЦ“
УТВЪРДЕН ОТ МИНИСТЪРА НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ПОТРЕБИТЕЛСКИ СТОКИ
СЪГЛАСУВАН С ЦК НА ПРОФСЪЮЗА НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Правилникът е разработен от колектив от Института по стъкло и фина керамика с ръководител н. с. инж. Венета Андреева и участието па н. с. шлж. Ана Шипкова, и. с. инж. Върбан Върбанов, д-р Зоя Каменова и инж. Любомир Любиков.
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа глава. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Втора глава. САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
Трета глава. СКЛАДОВЕ
Четвърта глава. ВЪТРЕШНОЗАВОДСКИ И МЕЖДУЦЕХОВ ТРАНСПОРТ
Пета глава. ЕЛЕКТРОБЕЗОПАСНОСТ
Шеста глава. ПРОТИВОПОЖАРНА ОХРАНА
Седма глава. ХИМИЧЕСКИ ЛАБОРАТОРИИ
Осма глава. РАБОТА С БОИ, ЛАКОВЕ И ДРУГИ ХИМИКАЛИ
Девета глава. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО И ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАШИНИТЕ
Десета глава. ПРОИЗВОДСТВЕНО ОБОРУДВАНЕ ПРИ ПОДГОТОВКА НА СУРОВИНИ
Единадесета глава. ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ
Дванадесета глава. ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ НА ФИНОКЕРАМИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Тринадесета глава. ДАВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ЗЛОПОЛУКИ И ДРУГИ НЕЩАСТНИ СЛУЧАИ
ПРИЛОЖЕНИЯ
УВОД
Интензификацията на стъкларското и финокерамичното производство, постигането на високо качество и ефективност, както и повишаването на производителността на труда са неразривно свързани с модернизацията, реконструкцията и разширяването на съществуващите производствени мощности и въвеждане в експлоатация на новопостроени поделения или цехове.
В условията на социализма осъществяването на тази стратегическа задача е немислимо, без да се спазват изискванията на охраната на труда. Осигуряването на безопасни и хигиенни условия на труд за човека е първостепенно задължение на нашето хуманно общество. Нарастват изискванията към работното място на човека-оператор. То трябва да бъде организирано в съответствие със съвременното развитие на ергономията. Все по-сложно става взаимоотношението „човек-машина“.
Модерното производствено оборудване като продукт на техническия прогрес трябва да бъде обезопасено и в пълна изправност, да бъде снабдено със съвременни контролни прибори и автоматични устройства за сигнализация.
Стъкларското и финокерамичното производство, които са оборудвани със сложни машини, автоматични линии, високотемпературни пещи и др., изискват висока техническа шмпетент- ност и задълбочено познаване на правилата за безопасност от ръководните и изпълнителските кадри. Само тогава могат да бъдат избегнати злополуки, аварии и пожари. Именно тези причини наложиха да се състави и издаде „Правилник по безопасността на труда за стъкларската и фннокерамнчната промишленост“. В него се съдържат най-новите и повишени изисквания за безопасни и хигиенни условия на труда, а също така и към целия комплекс от производствено оборудване.
Настоящият нормативен документ обхваща всички сфери, дейности и етапи на производството. Той съдържа научнообосновани правила и норми по охраната на труда и пожарната безопасност.
При разработването му са ползувани действуващи общозадължителни нормативни документи, заводски инструкции, изследвания, наблюдения и богатият съветски опит.
ПЪРВА ГЛАВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1.1. ОБСЕГ И РЕД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВИЛНИКА
Чл. 1 (1). Настоящият правилник е задължителен за поделенията на стъкларската и фкнокерамичната промишленост към Министерството на производството и търговията с потребителски стоки.
(2). Освен изискванията на този правилник трябва да се спазват и изискванията на действуващите нормативни актове, регламентиращи различни норми по безопасността на труда.
Чл. 2. При строителството на нови предприятия, модернизация, реконструкция и разширяване на съществуващи мощности на стъкларската и финокерамичната промишленост да се спазва н Наредбата за осигуряване на безопасни и хигиенни условия на тоуд .
Чл. 3. Съгласно Решение № 307 на Министерския съвет от 11. V. 1973 г. мероприятията по охраната на труда, осъществяващи изискванията на настоящия правилник, да се включват в перспективните и годишните планове за социално-икономическото развитие на поделенията на стъкларската и фннокерамичната промишленост.
Чл. 4. Въвеждането в експлоатация на новопостроени или реконструирани поделения или цехове може да става само ако са спазени изискванията в настоящия правилник, както и: Санитарните правила и норми за проектиране на промишлени предприятия , Санитарните правила за организиране на производствените процеси и за санитарно-хигиенните изисквания спрямо машините и техническите съоръжения, Правилникът за капитално строителство, Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 за проучвателните и проектантските работи по капиталното строителство, Наредба № 6 за приемане на обектите по капиталното строителство, Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в Г1КС , Наредба №7 за проучване и доставка на машини и съоръжения . Инструкцията за обема и съдържанието на частта „БХТПБ“ към проектите за обектите по капиталното строителство, Противопожарните строително-технически норми от 1978 г., Наредба № 6 за хигиенните изисквания, за производствените и обслужващите дейности и минималните хигиенно-защитни зони и гръмоотводни инсталации (защита от мълния на сгради и съоръжения — 1972 г.). БДС 14776—79 „Охрана на труда. Сгради производствени. Норми за температурата, относителната влажност и скорост на движение на въздуха в сградите“, БДС 10705—73. „Машини и съоръжения“. Техника на безопасност, хигиена на труда и ергономия. Общи изисквания“, „Пределно-допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на работната зона“, № 30, №5007 , Технически норми и правила за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инеталации“-Н1962 г.“, Наредба № 21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации“ , „Правилник по безопасността на труда за въздушни компресорни инсталации и уредби“.
Чл. 5. Спазването на този правилник, организирането и провеждането на мероприятия по безопасността на труда се възлагат лично на директорите и зам.-директорите по производствено- техническите (ЗДПТВ) въпроси на поделенията и на началниците на цехове, отдали и служби, конто носят отговорност за това.
Чл. 6. Инженерно-техническият персонал и работниците трябва да познават разпоредбите на настоящия правилник, да ги спазват и строго да изискват същото от подчинените си.
Чл. 7. Ръководните и изпълнителските кадри по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана да бъдат обучавани съгласно изискванията на Наредба № 8 за обучението и повишаването на квалификацията по охрана на труда и противопожарната обрана .
Чл.8 (1). Встъпителният инструктаж да се извършва по програма, утвърдена от зам.-директора по производствено-техническите въпроси па поделението, съгласувана с профкомитета. След встъпителния инструктаж работниците и служителите да преминават първоначално обучение по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана по специална програма, утвърдена от ръководството на поделението, съгласувана с профкомитета съгласно изискванията на т. 13 от Наредбата за инструктажа и обучението на работниците и служителите по безопасността и хигиената на труда и противопожарната охрана.
(2). Инженерно-техническите лица, с изключение на директорите, могат да бъдат назначавани на ръководна работа само след успешно издържан изпит по безопасността и хигиената на труда и противопожарната охрана за производството или работата, на която ще бъдат назначавани като ръководители. Изпитът се провежда по програма, утвърдена от висшестоящата организация, съгласувана с централния комитет на профсъюза, и се полага пред комисия, определена с писмена заповед на ръководството на предприятието.
Изпитът на зам.-директорите по производствено-техническите въпроси (гл. инженери и технически ръководители) се провежда от висшестоящата организация.
Чл. 9. Инструктираните новопостъпили работници да бъдат запознавани с установените предупредителни знаци и надписи по безопасността на труда и противопожарната охрана съгласно БДС 11010—73 „Знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана“, с местата на противопожарните уреди, съоръжения, кранове и водоеми.
Чл. 10. Работници, които ще работят на сложни и опасни машини, съоръжения, механизми, уреди и др., да се допускат на самостоятелна работа само след полагане на изпит за проверка на знанията им по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. Списъкът от сложни и опасни машини и работни места се съгласува с профкомитета и утвърждава от ЗДПТВ.
Чл. 11. Членовете на групи, посещаващи поделенията (делегации, комисия, екскурзии и др.), да бъдат запознавани с правилата на безопасност при движението им от служебното лице, което ги придружава.
Чл. 12. В предприятията да се обзавеждат кабинети по охрана на труда, които да представляват учебно-методични центрове за запознаване на работниците и инженерно-техническия персонал с трудовото законодателство, правилата по безопасността на труда и с начините за отстраняване на трудовите злополуки и професионалните заболявания.
Чл. 13. Забранява се да се назначават на работа работници и специалисти, които:
(1). Нямат необходимата квалификация и документ за правоспособност.
(2). Не са преминали предварителен медицински преглед в съответствие с Наредба № 14 за предварителните и периодичните медицински прегледи на работниците и служителите .
(3). Не са инструктирани и обучени съгласно действуващите нормативни документи.
Чл. 14. Лица, ненавършнли 18 години, не се допускат на работа в професии, включени в „Списъка на работите, конто са тежки или вредни за здравето и в които не се допускат работници и служители от 16- до 18-годишна възраст" .
Чл. 15. Бригадири да се приемат на работа при спазване на изискванията на „Списъка на видовете тежки и вредни за здравето работи, които не могат да се възлагат на бригадири под 18-годишна възраст“ .
Чл. 16. (1). Въз основа на този правилник и другите нормативни актове, регламентиращи правилата по безопасност, хигиената на труда и противопожарната охрана, ръководствата на предприятията да издават работни инструкции по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана за работните места, машините, съоръженията, складовете и др.
(2). При въвеждането на нови технологии, машини, съоръжения, апарати и др. издадените инструкции да се допълват с настъпилите изменения или да се издават нови инструкции.
Чл. 17. Регистрирането и отчитането на трудовите злополуки да се извършва съгласно Правилника за регистриране и отчитане на трудовите злополуки .
Чл. 18. Правата, задълженията и отговорността на службите по охрана на труда при стопанските обединения и поделенията им са определени с Правилника за устройството, правата и задълженията на ведомствените органи по охрана на труда.
1.2. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОБЕДИНЕНИЯ
Чл. 19. Ръководителите на стопанските обединения са лично отговорни и са длъжни да осигуряват спазването на трудовото законодателство и да създават комплексни условия за безопасен и хигиенен труд в ръководените от тях производства и дейности.
Чл. 20. Условията за безопасен и хигиенен труд трябва да отговарят на действуващите нормативни актове по охраната на труда, да съответствуват на изискванията на научдо-техническия прогрес и съвременните постижения в областта на хигиената, физиологията и психологията на труда и ергономията.
Чл. 21. Генералният директор на стопанското обединение има следните права и задължения.
(1) . Осигурява спазването на нормативните актове по безопасността, хигиената на труда, ергономията и противопожарната охрана в действуващите предприятия, както и при проектирането, изграждането .и въвеждането в експлоатация на нови или модернизирани и реконструирани предприятия, обекти, машини, съоръжения и др.
(2) . Предприема мерки за изменение и допълнение на действуващите нормативни актове по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана.
(3) . Възлага на специализираните и отраслови научни институти своевременното проучване и разработване на проблемите по охраната на труда и ергономията на съвременното техническо равнище, осигурява експериментирането и внедряването на завършените научни разработки в практиката, като използува положителния опит на другите страни в тази област.
(4) . Организира снабдяването и внедряването на съвременни технически средства и материали за обезопасяване на машините, съоръженията, технологичните процеси и за оптимизиране на работните средства.
(5) . Осигурява снабдяването на работниците с необходимите специални работни облекла и лични предпазни средства, изисква използуването и организира поддържането и съхраняването им съгласно действуващите нормативи.
(6) . Не утвърждава проекти, технологични схеми, рационализаторски предложения и др., ако в тях не са спазени изискванията по охраната на труда и ергономията.
(7) . Осигурява изработването на програми и планове по безопасността на труда и противопожарната охрана и Отчитането им пред висшестоящата организация и съответните контроли.; органи.
(8) . Анализира програмите и плановете за намаляване на трудовите злополуки, професионалните заболявания н извънредния труд, отчита изпълнението им пред стопанския съвет и общите събрания на трудовите колективи, като предлага мероприятия за подобряване на работата в тази насока.
(9) . Изпраща периодично на съответните профсъюзни и държавни контролни органи информация за броя и видовете производствени травми в ръководените от него предприятия и дейности.
(10) . Контролира организирането и провеждането на дейността по пропагандата, обучението и повишаване квалификацията на работниците и охраната на труда и ергономията.
(11) . Контролира организирането на кабинети по охрана на труда в предприятията, като осигурява обзавеждането им с необходимите нагледни материали за обучение и създаване на трайни навици у работниците по отношение охраната на труда.
Чл. 22. Специалистът по охрана на труда при стопанското обединение има следните права и задължения.
(1) . Ръководи, контролира и подпомага дейността по охрана на труда и егрономията към предприятията.
(2) . Прилага в дейността си утвърдени и съгласувани от ЦК на Профсъюза на работниците от леката промишленост годишни планове и тримесечни планове.
(3) . Разработва съвместно с планово-икономическите и другите отдели към стопанското обединение разделите „Охрана на труда“ от перспективните и годишните планове за социално-икономическото развитие на колективите и контролира тяхното изпълнение.
(4) . Оказва съдействие на органите по стандартизация при изработване, съгласуване и утвърждаване на стандарти по охрана на труда и ергономия.
(5) . Прави предложения пред съответните органи за изменение и допълнение на действуващите нормативни актове по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана и организира отпечатването и разпространението на тези актове в системата на стопанската организация.
(6) . Изисква, съдействува и контролира внедряването на съвременни технически средства и материали за решаване на проблемите по безопасността и хигиената на труда и ергономията.
(7) . Осигурява изработването на списъци за специални работни облекла и лични предпазни средства съобразно с утвърдените за тази цел нормативи, които съгласува с ЦК на Профсъюза на работниците от леката промишленост.
(8) . Изисква и контролира своевременно планиране и снабдяване на работниците със специални работни облекла и лични предпазни средства по утвърдените списъци.
(9) . Участвува задължително в експертните технико-ико- номически съвети при разглеждане на проекти или планови задания на новостроящи се или реконструиращи се поделения, производства, машини, съоръжения, социално-битови помещения и др. При нарушаване на Разпореждане № 187 на Министерския съвет и „Инструкцията за съдържанието на частта „БХТПБ“ към проектите за обектите по капиталното строителство прави писмено предложение до генералния директор или Министъра на производството и търговията с потребителски стоки да не утвърждава разработените проекти или планови задания.
(10) . Участвува в комисиите за приемане на нови, модернизирани или реконструирани поделения, обекти, производства, битови помещения и др. и когато не са спазени изискванията по безопасността, хигиената на труда, противопожарната охрана, ергономията и социално-битовите въпроси, прави мотивирано писмено предложение за невъвеждането им в действие.
(11). Контролира регистрирането, отчитането и анализирането на трудовите злополуки и професионалните заболявания в поделенията на стопанското обединение.
(12) . Участвува при разследването на обстоятелствата и причините за аварийни, смъртни и тежки злополуки, дава указания за отстраняването им и търсене на отговорност от виновните за това лица.
(13) . Картотекира и води на отчет особено опасните производства и дейности.
(14) . Участвува в проверките по безопасността и хигиената на труда, организирани от съответните профсъюзни контролни органи по охрана на труда и други компетентни държавни и обществени органи.
(15) . Организира съгласувано с ЦК на Профсъюза на работниците от леката промишленост изработването на филми, издаването на наръчници, брошури, бюлетини, плакати, фотоси, табла, знаци и други печатни и нагледни материали по охрана на труда и социално-битовите въпроси.
(16) . Подпомага и контролира поддържането на съществуващите и създаването на нови кабинети по охрана на труда в поделенията към стопанското обединение.
(17) . Оказва помощ на професионално-учебните центрове, филиали и др. при стопанското обединение за организиране на -'бучението и изпитите по охрана на труда на ръководните и изпълнителските кадри от поделенията на стопанското обединение съгласно действуващите нормативни актове.
(18) . Организира съвместно с ЦК на Профсъюза на работниците от леката промишленост проучване и внедряване в практиката на нашия и чуждия положителен опит.
(19) . Всяко шестмесечие внася за разглеждане в стопанския съвет на стопанското обединение отчети и анализи за състоянието на охраната на труда.
1.3. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДМИНИСТРАТИВНО- ТЕХНИЧЕСКИЯ ПЕРСОНАЛ И РАБОТНИЦИТЕ В ПОДЕЛЕНИЯТА НА СТОПАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ
Чл.23 Директорът на поделението има следните права и задължения:
(1) . Осигурява спазването и прилагането на Кодекса на труда, постановленията, разпорежданията, нормативните актове на Министерския съвет, заповедите на Министерството на производството и търговията с потребителски стоки н ЕСИЧКИ останали нормативни документи във връзка с охраната и безопасността на труда.
(2) . Осигурява своевременното снабдяване на работниците и инженерно-техническите кадри с необходимите специални работни облекла и лични предпазни средства, изисква ползуваието им и осигурява тяхното съхраняване.
(3) . Осигурява своевременното съставяне и изпълнение на раздел „Охрана на труда“ в плановете за социално-икономическото развитие.
(4) . Създава необходимите условия за обучение на работниците и инженерно-техническите кадри с безопасните методи за работа и за обзавеждането на кабинет по охрана на труда.
(5) . Осигурява своевременното инструктиране на работниците и служителите по охрана на труда съгласно действуващите разпоредби.
(6) . Уведомява стопанското обединение незабавно, по телефона или телеграфа, за допусната тежка или смъртна злополука, съгласно изискванията на „Правилника за регистриране и отчитане на трудовите злополуки“.
(7) . Осигурява своевременното съставяне и оформяне на актовете за трудови злополуки.
(8) . Санкционира и отстранява от работа лицата, конто не спазват правилата и нормите по охраната на труда.
(9) . Предлага на генералния директор на стопанското обединение, съгласувано с ОС на БПС, да наложи административно наказание на специалиста по охрана на труда в поделението, когато той не изпълнява задълженията си.
(10) . Осигурява и контролира правилното и цялостно изразходване на средствата, определени за охраната на труда.
(11) . Осигурява изпълнението на ежегодно паспортизиране на условията на труда.
Чл. 24. Зам. директорът по производствено-техническите въпроси има следните права и задължения:
(1) . Ръководи и осъществява мероприятия за намаляване на трудовите злополуки и професионалните заболявания.
(2) . Осигурява в срок съставянето на годишния план на поделението по охраната на труда и изпълнението му.
(3) . Не допуска на работа неинструктирани работници и инженерно-технически кадри и служители.
(4) . Осигурява и контролира безопасната работа с изправни машини, съоръжения, инструменти на безопасни строителни площадки- и работни места.
(5) . Осигурява редовното използуване от работниците и инженерно-техническите кадри на специалното работно облекло, личните предпазни средства и противоотровите.
(6) . Съдействува за внедряването на безопасна техника.
(7) . Ръководи, контролира и отговаря за обучението и инструктажа на работниците и инженерно-техническия персонал във връзка с охрана на труда във всички производствени участъци на предприятието.
(8) Осигурява отчитането и разследването на трудовите злополуки и професионалните заболявания и разработването на мероппиятия за отстраняването им.
(9) . Участвува в разследването на причините за аварийни и смъртни случаи и тежки злополуки в производството и осигурява изпълнението на набелязаните мероприятия.
(10) . Всеки месец извършва контролни проверки за състоянието на охраната на труда на всички работни места и участъци .и предприема мерки за подобряването на условията и безопасността -на труда.
(11) . Организира и ръководи комисиите за приемане на нови, реконструирани и основно ремонтирани обекти, машини, съоръжения и др.
(12) . Ръководи ликвидирането на аварии и пожари.
(13) . Осигурява спазването на изискванията по БХТПО при проектиране, изграждане, реконструкция и модернизация на производства, технологични линии, машини и съоръжения.
(14) . Осигурява разработването на план-програма за съвместна безопасна работа на строителните и монтажните организации и служби, участвуващи при извършването на основните ремонти на пещннте агрегати, при строителство по стопански начин и др.
(15) . Ръководи и контролира паспортизацията на условията на труд.
Чл.25. Завеждащият охраната на труда в предприятието има следтште права и задължения:
(1) . Изисква, съдействува и контролира спазването на трудовото законодателство, правилата и нормите по безопасността и хигиената на труда и противопожарната охрана.
(2) . Осъществява своята дейност по утвърдени годишни и тримесечни планове, като годишните се утвърждават от висшестоящата организация.
(3) . Съвместно с планово-икономическите и другите отдели към поделението разработва раздел „Охрана на труда“ в перспективните и годишните планове за социално-икономическото развитие на колективите, както и раздел „Охрана на труда“ от колективните трудови договори и контролира изпълнението им.
(4) . Съвместно с определената група от специалисти към службата по охрана на труда, съгласувано с профкомитета, разработва проекти за указания и инструкции по безопасността и хигиената на труда за отделни машини, съоръжения, работни места и др. и ги представя за утвърждаване от съответния ръководител на поделението.
(5). Участвува задължително при разглеждано на проектите, изисквани с инструкция по чл. 22, т. 9 за реконструкция и усъ- вършенствуване на обекти, производства, цехове, участъци и др., при разглеждане на рационализаторски предложения и изразява становището на службата по охрана на труда относно изискванията по безопасността, хигиената на труда и ергономията.
(6) . Участвува в комисиите за приемане на нови или реконструирани предприятия, обекти, производства, цехове, участъци и др. и предлага писмено на съответните компетентни органи да не се въвеждат в действие, когато не са спазени изискванията по охрана на труда.
(7) . Съвместно с определената към служба „Охрана на труда“ група от специалисти и с комисията по охрана на труда към профкомитета извършва проверки по безопасността на труда, като за всяка проверка съставя протокол, един екземпляр от конто заедно със заповедта за отстраняване на установените нарушения изпраща на вишестоящата организация и на ОС на Българските професионални съюзи.
(8) . Спира работата на машини, съоръжения, работни места, бригади, цехове и производства при установяване на нарушения по охраната на труда, като уведомява за това преките си ръководители.
(9) . Картотекира и води на отчет особено опасните производства и дейности.
(10) . Разследва трудовите злополуки, провежда мероприятия за тяхното отстраняване и предлага търсене на отговорност от виновните за това липа.
(11) . Изисква и контролира планирането и снабдяването със специални работни облекла и лични предпазни средства и следи за правилното им използуване, поддържане и съхранение.
(12) . Извършва организаторска, пропагандна и разяснителна работа сред трудовите колективи за спазване на правилата по безопасността на труда.
(13) . Изисква, контролира и осигурява поставянето по работните места на инструкции, фотоси, предупредителни табла, знаци и други нагледни материали по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана.
(14) . Организира създаването, обзавеждането и поддържането на кабинет по охрана на труда.
(15) . Организира, подпомага и контролира обучението и провеждането на изпити по охрана на труда.
(16) . Участвува в изпитни комисии при определяне на разредите на работниците и дава оценка на знанията им по охрана на труда.
(17) . Извършва встъпителен инструктаж на новопостъпили работници, ИТР и служители съгласно чл. 8 от този правилник.
(18) . Всяко тримесечие внася в стопанския съвет отчет с анализ за състоянието на охраната на труда, трудовите злополуки, професионалните заболявания, трудоустрояването и до., както и предложение за мероприятия за подобряване на охраната на труда.
(19) . Организира, подпомага и участвува при ежегодното попълване на паспортите за условията на труда в предприятията.
Чл. 26. Началникът на отдел „Механичен“ има следните права и задължения.
(1) . Отговаря за изправността и обезопасяването на машините и съоръженията съгласно правилата и нормите по охраната на труда.
(2) . Не допуска да се работи на машини, съоръжения и апарати, когато не са изправни и обезопасени.
(3) . Дава предписания за правилното и безопасното използуване на машините и инструментите.
(4) . Разработва мероприятия за механизиране и безопасна работа при ремонтите.
(5) . Осигурява регистрирането, разрешаването за пускане в работа и техническото освидетелствуване на повдигателните уредби, съдовете, работещи под налягане, компресорите, сушилните, промишлените пещи и др. съгласно действуващите закони, правилници и разпоредби.
(6) . Осигурява инструктажа и обучението по безопасността на труда при ремонтите.
(7) . Осигурява безопасни условия за работа при ремонт, монтаж и демонтаж на машините и съоръженията.
(8) . Съставя инструкции по безопасност на труда при работа с машини, съоръжения, апарати, нови технологични процеси и др., изисквани с чл. 16 от този правилник.
Чл. 27. Началникът на отдел „Енергиен“ има следните права и задължения:
(1) . Поддържа в изправност енергийните съоръжения, електрическите мрежи, електрическите уредби, електрозахранването и електрообезопасяването на машините, съоръженията, вентилацнонните и климатичните инсталации и уредби, съдовете, работещи под налягане, ацетиленовите генератори и станции, компресорите, сушилните, промишлените пещи, средствата за автоматично управление, като осигурява изпълнението на гл. V от този правилник.
(2) . Осигурява монтирането на електрообзавеждане, което да отговаря на класа на помещението съгласно противопожарните строително-технически норми.
(3) . Провежда първоначално обучение и периодичен инструктаж по охрана на труда с работниците и ИТР, които ръководи.
(4) . Провежда първоначално обучение, периодичен и ежед ръжения, апарати и др., които не са електрообезопасени.
(5) . Организира и контролира поставянето на предупредителни надписи и табелки за опасните места, машините и съоръженията, за които отговаря.
(6) . Осигурява безопасни условия на работа при ремонт монтаж и демонтаж на електрическите съоръжения, вентилационните н климатичните съоръжения, инсталации, парковото стопанство, средствата за автоматично управление и регулиране на съдове, работещи под налягане, компресорите, ацетиленовите уредби, сушилните, промишлените пещи и др.
(7) . Дава предложения за по-правилна и безопасна работа на електрическите съоръжения, агрегати и др.
(8) . Организира и провежда ежегодни изпити с целия електротехнически персонал съгласно действуващите разпоредби.
Чл 28. Началникът иа цех (на смяна) има следните права ц задължения:
(1) . Отговаря за общото състояние на безопасността, хигиената и противопожарната охрана на труда в цеха, за изправното и безопасното състояние на работещите машини т всички видове съоръжения, инструменти, ограждения, предпазни устройства, за правилното организиране на работата, за подготовката и провеждането на ремонтите и за спазването на производствената п технологичната дисциплина в цеха.
(2) . Осигурява поддържането в изправност на машините, съоръженията, инструментите, предпазните средства и специалното работно облекло,
(3) . Не допуска да се работи с неизправни и необезопасени машини, съоръжения, инструменти, превозни и транспортни средства.
(4) . Провежда първоначално обучение, периодичен и ежедневен инструктаж по охрана ка труда и нс допуска на работа неинструктиранн работници, като водн книгата за обучение и инструктаж.
(5) . Не допуска на работа лица без лични предпазни средства п специално работно облекло.
(6) . Поставя и осигурява поставянето на предупредителни знаци ^и надписи на опасните места.
(7) . Разследва причините и в определения срок съставя актове за трудовите злополуки и професионалните заболявания и осигурява изпълнението на набелязаните в актовете мероприятия.
(8) . Отстранява от работа работниците и инженерно-техническите кадри, които нарушават правилата по охрана на труда, до привеждане в съответствие с изискванията.
(9) . Осигурява спазването на правилата за движение на транспортните средства в цеха.
(10) . Организира даването на първа помощ на пострадалите от трудови злополуки и своевременно съобщава на ръководството па предприятието или здравното заведение (здравния пункт).
(11) . Разработва и поставя на работните места инстр\кшш по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, утвърдени от зам. директора по производствено-техническите вгьпроси.
(12) . Осигурява на работниците в съответствие с установените норми вода за пиене, миещи средства, специално работно облекло, лични предпазни средства, противоотрови и др.
(13) . Организира обучението на персонала в цеха за бързи и правилни действия при ликвидирането на аварии и пожари, съгласно плана за ликвидиране на аварии и пожари.
(14) . Организира и ръководи ликвидирането на аварии и пожари, възникнали в цеха, и спасяването на застрашените лица до идването на главния ръководител (зам. директора по ПТВ).
(15) . Ежегодно попълва паспортите на условията на труда за цеха, който ръководи.
Чл. 29. Механикът (енергетикът) на цеха (участъка) има следните права и задължения:
(1) . Отговаря за правилната експлоатация на машините, съоръженията и др., като прави ежедневен преглед с цел своевременното извършване на ремонтните работи.
(2) . Инструктира работниците за безопасните методи на работа и правилното манипулиране с машините и електрическите уреди.
(3) . Следи за изправното състояние на машините и електропроводниците, заземяването на машините и безопасната експлоатация на електрообзавеждането.
(4) . Осигурява изправното състояние и правилното действие на огражденията на машините и електросъоръженията.
(5) . Контролира вентилационните инсталации на цеха (участъка) и следи за правилното им действие.
Чл. 30. Груповият майстор (бригадирът) има следните права и задължения:
(1) . Отговаря за изправното състояние и правилното приемане и съхраняване на машините, съоръженията, инструментите, личните предпазни средства, специалното работно облекло и правилното водене на технологичните процеси; не допуска да се работи на необезопасени машини без предпазни средства или с неизправни ръчни инструменти.
(2) . Провежда ежедневен инструктаж по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана и обучава работниците, за които отговаря, на безопасни методи на работа.
(3) . Осигурява правилна организация на работното място и следи за хигиената на труда, поддържането в изправност на предпазните устройства на машините и съоръженията, както и спазването на правилниците и нормите, по безопасността на труда.
(4) . Следи по време на работа за местопребиваването на работниците, за които отговаря.
(5) . Организира даването на първа помощ на пострадалите при трудова злополука.
Чл 31. Работниците имат следните задължения:
(1) . Да спазват трудовата дисциплина, правилника за вътрешния трудов ред р инструкциите по безопасността на труда.
(2) . Да изпълняват само работата, която им е възложена и за която са инструктирани.
(3) . Да не работят на необезопасени машини, съоръжения и апарати.
(4) . При повреда в машините незабавно да уведомяват н-к смяната или груповия майстор.
(5) . Да ползуват машините само за предназначените видове работи.
(6) . Да не ремонтират, почистват и смазват машините, когато са в движение.
(7) . Да не сменят работното си място самоволно, да не работят с други машини, съоръжения и апарати без разрешение на груповия майстор или без необходимата квалификация и правоспособност.
(8) . При предаване на смяната да уведомяват работника и майстора на приемащата смяна какви неизправности са забелязани.
(9) Да не предават поверените им машини, съоръжения и апарати за работа на други неквалифицирани, неправоспособни и неназначени със заповед лица.
(10) . Да оказват първа помощ при злополука, като при необходимост извикат първа медицинска помощ от здравния пункт.
(11) . Да работят с определеното им специално работно облекло и лични предпазни средства.
(12) . Да .носят закопчано облеклото си, да_цяма висящи части, които може да бъдат захванати от въртящи се части на машините.
(13) . Да не пушат в цеховете и работните места, освен на определените за това места.
(14) . Да се явяват на работа отпочинали и в трезво състояние, да не внасят и употребяват спиртни напитки в предприятието.
(15) . Да осъществяват взаимен другарски контрол за спазване на правилата по Охрана на труда.
ВТОРА ГЛАВА
САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
2.1. ТЕРИТОРИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Чл. 32 (1). Изборът на площадка за строителство на нови предприятия от стъкларската и финокерамичната промишленост да отговаря на изискванията на действуващите нормативи за проектиране на промишлени предприятия съгласно чл. 4 от настоящия правилник.
(2) . Изборът на площадката да се съгласува с органите за държавен санитарен контрол и да бъде одобрен от Министерството на народното здраве.
Чл. 33 (1). Местоположението на предприятието на определената територия да бъде съобразено с посоката на преобладаващите ветрове, така че отделните вредни вещества да не оказват неблагоприятно влияние върху работниците, съоръже нията, суровините и готовата продукция, както и на съседни предприятия с безвредна производствена дейност.
(2) . Територията на предприятието с разположените в нея производствени сгради, спомагателни стопанства и открити складови площадки да бъде оградена.
Чл. 34 (1). Санитарно-защитната зона между производствените помещения, съоръженията и инсталациите, които отделят производствени вредности в околната среда и жилищната зона на населеното място, да отговаря на изискванията на Наредба № 6 на МНЗ21.
(2) . Територията на санитарно-защитната зона да бъде благоустроена и максимално озеленена с подходяща по вид растителност.
(3) . Забранява се строителството на жилищни сгради и общежития в района на санитарно-защитната зона.
(4) . В територията на предприятието да се оформят автотранспортни алеи и пътеки за пешеходци. Забранява се движението с велосипеди и мотоциклети в района на предприятието.
При входа на предприятието да има паркинг за паркиране на леки коли, мотоциклети, мотопеди и велосипеди.
(5) . Алеите за пешеходци и транспортни средства да се почистват и поливат с вода лятно време, а през зимата да се почистват от сняг и лед. В случай на замръзване да се посипват с пясък или размразяващо средство.
(6) . Пътеките и алеите за превозни средства да бъдат осветени през нощта и снабдени уъс знаци, показващи посоката и скоростта на движението. Да имат необходимата хоризонтална и вертикална маркировка.
Чл. 35 (1). Вътрешнозаводските пътища да свързват приемно-предавателните пунктове и складовите стопанства.
Широчината на проходните пътища да бъде:
— за еднопосочно движение — най-малко 3,50 м;
—- за двупосочно движение — най-малко 6,00 м.
Вътрешнозаводските пътища и откритите складови площадки да се настилат с трайни настилки, ограничени с бетонови бордюри.
(2) . При преминаване на естакади, въздухопроводи, паропроводи и др. над пътищата да се осигурява височина 4,60 м.
(3) . Вътрешнозаводските жп линии да се ориентират в едната страна на предприятието, за да се избегне пресичането им с автотранспортните и пешеходните пътища.
(4) . При пресичане на релсови с автотранспортни пътища, да се изграждат прелези с автоматична светлинна и звукова сигнализация.
Чл. 36 (1). Забранява се прокарването през територията на предприятието на въздушни електропроводни линии за напрежение над 220 кВ.
(2) . Забранява се прокарването на електропроводни въздушни линии над 1000 В над сгради с горими и трудногорими покриви, над взривоопасни помещения, пожароопасни и взривоопасни външни съоръжения.
(3) . Територията на предприятието .да се поддържа чиста. Производствените отпадъци и сметта да се събират на определените за целта места и редовно да се извозват.
Чл. 37 (1). Обемът и устройството на производствените помещения да отговарят както на технологичния процес, така и на „Правила и норми за проектиране на промишлени предприятия“.
(2) . На един работник да се предвиждат не по-малко от 13 м3 от обема на производствените помещения и не по-малко от 4 м2 площ.
(3) . Височината на производствените помещения от пода до тавана да бъде не по-малка от 3,25 м. Разстоянието от пода до най-ниската част непосредствено над работното място да бъде най-малко 2,5 м,
(4) . Стените и таваните на работните помещения да бъдат така изградени, че да изолират добре от топлина и шум. Да бъдат измазани и боядисани в подходящи цветове.
(5) . Подовете в производствените помещения да бъдат здрави, издръжливи на вибрации и удари, да не бъдат хлъзгави и водопропускливи. Подовете в помещенията за термична обработка да бъдат покрити със стоманени плочи.
Чл. 38 (1). Вратите в производствените сгради да се проектират съобразно технологичните процеси в цеховете и движението на работниците. Всички изходни врати да се отварят навън, за да не се пречи на потока на хора при евакуация, авария или пожар.
(2) . На вратите, през които минават само превозни средства, да се поставят предпазни надписи, с които да се забранява преминаването и използуването им от хора. Размерите им да бъдат съобразени с габаритите на транспортните средства.
(3) . Външните входове и изходи на производствените помещения да имат преддверия, въздушно-топлинни завеси или други устройства, предпазващи от течения.
Чл. 39. Прозорците на производствените помещения да имат такова устройство, че да осигуряват топлоизолация спрямо външната температура и възможност за проветряване. Да бъдат достъпни за ремонтиране и почистване. Да се поддържат винаги чисти, за да не се влошава осветлението в цеховете.
Чл. 40 (1). Производствените помещения да бъдат сухи. В случай на мокри и топлопроводими подове, на постоянните, работни места да има приспособления за предпазване на краката на работниците от намокряне и простуда.
(2). Покривите на производствените помещения да са от негорим материал и да са устойчиви на въздействието на влага и висока температура.
(3) . Релсите в производствените помещения да се прекарват така, че да се намират на едно ниво с пода.
Чл. 41 (1). Суровините, полуфабрикатите и готовите изделия да се разполагат в производствените помещения на специално определени места. Забранява се затрупването с тях на коридори, стълби, площадки, пътеки и работни места.
(2). Товарно-разтоварните площадки да бъдат снабдени с механизирани средства за извършване на операциите. Границите им да се означават с ясни бели или жълти ленти с широчина 5 см.
Чл. 42 (1). Люковете, отворите в покритията и шахтите да се затварят с капаци. Ако трябва да останат временно отворени, да се оградят с перила с височина 1 м.
(2) . Скелетата, площадките, преходите и др., поставени над нивото на пода, както и водещите към тях стълби да имат перила с височина 1 м. Стълбите — моряшки тип, да имат метални обръчи с височина 2 м. Фонарите или батериите по плоските покриви да бъдат с метални решетки и парапети с височина 0,8 м.
(3) . Промишлените отпадъци да се събират върху палети на работните площадки съгласно технологичните изисквания. Отпадъците от органичен характер да се събират в контейнери съгласно хигиенните норми.
2. 3. СПОМАГАТЕЛНИ СГРАДИ
Чл. 43 (1). Машинно-ремонтните работилници в производствените сгради да бъдат в самостоятелни помещения или сгради.
(2). При ремонтни работи да се осигуряват площадки за удобен достъп на превозни средства.
Чл. 44 (1). Гаражите да нямат пряка връзка с помещенията за зареждане на акумулатори, вулканизиране, заваряване, дърводелски работи и др.
(2). Разстоянието между откритите площадки за гариране на автомобили и производствените сгради и съоръжения от I и II степен на огнеустойчнвост да не бъде по-малко от 3 м.
Чл. 45. Котелните помещения да отговарят на изискванията на гл. XIII, раздел В на „Противопожарните строително- технически норми“ и Наредба № 30 за устройство и експлоатация на парни и водогрейни котли с високо налягане23.
Чл. 46 (1). Складовите помещения за горивни материали да бъдат с лек негорим покрив или остъклени стени.
(2). Закритите складове да имат вентилационни инсталации и уредби, които да отговарят на изискванията на „Противо
пожарните строително-технически норми“, гл. XIV „Вентилационни инсталации“.
(3) . Горимите материали да се съхраняват във варели, туби, бидони и др.
(4) . Половете на взривоопасните складове да са негорими и да не образуват искри.
(5) . Електрическата инсталация и осветителните тела да гъдат във взривозащитено изпълнение съгласно „Противопожарните строително-технически норми“, гл. XVII „Електрически инсталации и уредби“.
2.4. БИТОВИ ПОМЕЩЕНИЯ И САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Чл. 47 (1). Към битовите помещения се отнасят: гардеробни, помещения за обезвреждане, сушене и обезпрашаване на облеклото, перални, умивалници, бани, тоалетни, помещения за лична хигиена на жената, помещения за кърмене на деца, пушални, помещения за приемане на храна и за затопляне на работниците.
(2) . Съставът, оборудването и устройството на битовите помещения за различните производства да се определят в съответствие с хигиенно-санитарната характеристика на производствените процеси съгласно приложение 16 и да отговарят на „Санитарно-хигиенните норми“ .
(3) . Планировката на битовите помещения да изключва възможността за насрещни потоци от работещи.
(4) . Битовите помещения да се разполагат максимално близко до работните места.
(5) . В производства, отнасящи се към група I на приложение 16, гардеробните, умивалните, баните, пушалните и тоалетните могат да се разполагат непосредствено до цеховете на определено за тази цел място, в полуетажи и др. В производства, спадащи към група II п III, тези помещения трябва да бъдат отделни от производствените и да имат изолиран вход чрез коридор, преддверие и др.
(6) . При производствени процеси групи II и III гардеробните блокове да бъдат общи.
(7) . Гардеробните, умивалните, баните и тоалетните да се изграждат в отделни блокове.
(8) . В битовите помещения да се спазват нормите за кратност на въздухообмен и температура на въздуха и нормите за естествено и изкуствено осветление.
(9) . При проектиране на предприятия, в които се предвижда
производствено обучение, при изчисляване на площите за битов» помещения и оборудването им да се вземат под внимание п ппактикантите от учебните заведения.
(10) . Подовете на битовите помещения да са влагоустойчиви. Стените и преградите в гардеробните, баните, умивалните, помещенията за сушене, обезпрашаване и обезвреждане на работно облекло, пералните, тоалетните, пушалните, помещенията за лична хигиена на жената да са облицовани с влагоустойчиви матриали в светли тонове, с възможност за лесно почистване и миене с топла вода и миещн средства.
(11) . Разполагането на битови помещения в сутеренни етажи се допуска само при реконструкция на действуващи предприятия и при проектиране на нови, при наличието на естещ вена вентилация или когато технологичните процеси изискват такова разполагане, но със съгласието на органите на държавния санитарен контрол.
2. 5. ГАРДЕРОБНИ
Чл. 48 (1). Съобразно групата производствени процеси горното, домашното п работното облекло се съхраняват в общи гардеробни или в отделни гардеробни за отделните видове облекло.
(2) . Гардеробните при производства, спадащи към група II на приложение 16, при пазене на облеклото по открит начин се обзавеждат с два гардероба — едни със закачалки за пазене на горното и домашно облекло и втори — с открити шкафчета или закачалки за пазене на работното облекло. При пазене по закрит начин трябва да се предвиди едно индивидуално шкафче за всеки вид от посоченото облекло.
(3) . Гардеробните в производства, спадащи към група III на приложение 16, при пазене на облеклото по открит начин се обзавеждат с 3 гардероба: за горното облекло, за домашното и за работното облекло. При пазене на облеклото по закрит начин гардеробните при същите производства се обзавеждат: едни с индивидуални шкафчета за съвместно пазене на горното и домашното облекло, втори с индивидуални шкафчета за съвместно пазене на горното и долното облекло и трети с индивидуални шкафчета за пазене на работното облекло.
Чл. 49. В производствата с отделяне на прах, вредни пари и газове личното облекло да се пази в помещение, отделно от това за работното облекло,като между двете гардеробни се разполага банята (тип санитарен пропускник).
Чл. 50. Броят на местата за съхраняване на облеклото в гардеробните се определя:
(1) . По открит начин (на закачалки) — съобразно броя на работниците от две следващи една след друга най-много- числени смени, ако паузата между тях е по-малка или равна на 50 мин; при пауза повече от 30 мин — съобразно броя на работещите от многочислената смяна плюс 25 % от броя на работниците от следващата смяна.
(2) . При отворени гардеробчета — съобразно броя на работещите.
(3) . При закрит начин — съобразно броя на работещите от всички смени.
Чл. 51. При устройството и оразмеряването на гардеробните трябва да се изхожда от следното:
(1) . Размерите на закритите и откритите гардеробчета и закачалки да отговарят на БДС (например: БДС 5886—71 „Шкафчета гардеробни метални“.)
(2) Ширината на проходите между шкафчетата не трябва да бъде по-малка от 1 м (а при поставяне на пейки — 2 м).
(3) . Разстоянието между осите на успоредните проходи покрай откритите закачалки да е най-малко 1,15 м.
(4) . Свободното разстояние от бариерата на гардеробната до срещуположната страна трябва да е най-малко 2 м, при двустранно разположение на закачалките разстоянието между бариерите да е най-малко 3 м.
(5) . Площта на помещението пред бариерата трябва да е най-малко 0,05 м за една закачалка.
(6) . За по-добро естествено осветление на проходите редовете шкафчета и закачалките трябва да са разположени перпендикулярно на стените с прозорци.
(7) . При гардеробните трябва да се предвиждат тоалетни при разчет една кабина на всеки 100 души, работещи в най- мнопобройната смяна.
2.6. ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ, СУШЕНЕ И ОБЕЗПРАШАВАНЕ НА ОБЛЕКЛОТО
Чл. 52 (1). Сушилни за специалното работно облекло трябва да се правят в тези случаи, когато условията на производството налагат това.
(2) . Сушилните се обзавеждат с подвижни закачалки за работното облекло и рафтовете от мрежи за обувки, ръкавици и др.
(3) . Площта на пода на сушилните се определя според най- многобройната смяна 0,20—0,25 м2 за всеки ползуващ сушилните.
(4) . Отоплителните и вентилационните инсталации в сушилните трябва да осигуряват изсушаването ма облеклото в течение на 4—6 ч.
(5) . Инсталациите за обезвреждане, сушене и обезпрашаване на облеклото трябва да се поместват в отделни помещения.
Чл. 53 (1). Когато броят на жените в една смяна е повече от 50, в предприятията задължително да се устройват помещения за лична хигиена на жената.
(2). В състава на помещенията за лична хигиена на жената съгласно Окръжно № IV—6346 от 22. V. 1975 г. на ЦС на БПС и МНЗ трябва да има:
— приемна-съблекалня с площ не по-малко от 6 м2, с умивални, сушоар, кушетка, шкаф;
— процедурна с индивидуални кабини, всяка с площ не по- малко от 3 м2, обзаведени с бидета, стъпенки и ръчни душове с топла и студена вода, с разчет 1 кабина при брой на жените в предприятието 800 на смяна плюс 1 кабина за всеки 300 жени над 800.
2. 7. ТОАЛЕТНИ
Чл. 54 (1). Тоалетните трябва да се разполагат равномерно по отношение на работните места.
(2). Разстоянието от работните места, разположени в производствените сгради, до тоалетните трябва да бъде не повече от 125 м. В производства, в които продължителното отсъствие от работното място е недопустимо или преминаването през цеха е затруднено, разстоянието трябва да не надминава 75 м. Разстоянието от работното място, разположено на открито, трябва да не е повече от 200 м.
(2). Тоалетните трябва да се правят отделно за мъже и жени с отделни преддверия, чрез които се преминава само за влизане в тоалетните (при женските тоалетни за влизане в помещението за лична хигиена на жената, поед които има самостоятелно преддверие).
Чл. 55. Броят на клетките и санитарните уреди се определя според броя на работниците и служителите от най-голя- мата смяна (при застъпване с редовна смяна Щ от броя ма работниците и служителите от най-голямата и редовна смяна по приложение 17).
Чл. 56 (1). В преддверието на тоалетните да има умивалници — 1 умивалник на 4 клетки за чисти производства. При замърсяващи производства — на 3 клетки да има 1 мивка, а при работа с отровни вещества на 2 клетки 1 мивка.
(2). В тоалетните на производства, спадащи към III група, между преддверието на тоалетните и коридора се предвижда още едно преддверие, оборудвано със закачалки за работно облекло и галоши за обувки върху обувките преди влизане в тоалетпите. В него се монтират задължително умивалници с прибори за дезинфекционен разтвор.
(3) . Размерите на тоалетните клетки и проходите към тях са дадени в приложение 18.
(4) . Тоалетните да се облицоват с фаянсови плочки на височина 1,50 м и да бъдат с фаянсови чинии или клекала. В мъжките тоалетни да има писоари — 1 писоар на 1 фаянсова чиния или клекало. Общите писоари също да са облицовани с фаянсови плочки на височина 1,50 м и да са осигурени с вода за текущо промиване.
(5) . Вратите на клозетните клетки да се монтират на около 0,15 м от пода, като долната им част се обшива или облицова от двете страни с влагоустойчив материал. Преградите между клетките трябва да са с -височина 1,75—1,80 м.
2. 8. УМИВАЛНИ, БАНИ И ПЕРАЛНИ
Чл. 57 (1). Умивалните да се разполагат в отделни помещения в съседство с гардеробните, а при малък брой на работниците — и в самите гардеробни.
(2) . Част от умивалниците (до 20 % от общия брой) могат да се разполагат в свободните участъци на производствените помещения, ако производствените процеси позволяват това.
(3) . Умивалниците за административно-стопанския персонал се допуска да се разполагат в преддверията на тоалетните или в самите канцеларии.
Чл. 58 (1). Броят на крановете в умивалните се определя от броя на работниците от най-многочислената смяна и в зависимост от замърсяемостта на производствените процеси, а именно:
- за чисти производства — 1 кран на 20 души;
- за производства с голямо замърсяване — 1 кран на 10 души;
- за производства с отровни вещества — 1 кран на 10 души.
(2) . Броят на крайовете в умивалните за административно- стопанския персонал се определя по норма 1 кран на 40 души.
(3) . При определяне на общия брой на крановете в умивалниците не се вземат под внимание крановете в столовата и тоалетните.
Чл. 59 (1). Всеки индивидуален умивалник да има смепителен кран за топла и студена вода. В умивалните да има закачалки за дрехи, съдове за течен сапун нли поставка за обикновен сапун.
(2). При производства, свързани със замърсяване на ръцете с трудно измиващи се вещества, умивалниците да се обзавеждат с устройства за специални измиващи течности, разрешени от органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 60 (1). Баните трябва да се разполагат в помещения, съседни на гардеробните. При разделно съхранение на горното, домашното и работното облекло те трябва да бъдат между гардеробните за съответните видове облекла.
(2). Необходимо е да не се допуска кръстосване на потока на ползуващите се от душовете с този на излизащите от душо- вите помещения и на влизащите облечени работници в гардеробните. Между баните с брой на душовете над 6 и гардеробните да има предверие.
Чл. 61 (1). Времето., необходимо за ползуване на душовете след всяка смяна, да бъде 45 мин. при средно време за ползуване от един работник 10 мин.
(2). Броят на душовете се определя от броя на работниците от най-многочислената смяна, ползуващи банята, и в зависимост от вредностите, с които се работи, както следва:
— 1 душ на 8 работника при производство с неблагоприятни метеорологични условия, физическо напрежение, лъчиста топлина и др.;
— 1 душ на 10 работника при производство, свързано с отделяне на прах и миризми;
— 1 душ на 12 работника в останалите производства;
— Броят па душовете в едно помещение не трябва да бъде повече от 40.
— в горещите цехове да се поставят полудушове с топла и студена вода за измиване до кръста през топлите сезони. По- лудушовете се поставят по възможност най-близо до работната площадка или на самата площадка.
Чл. 62 (1). Устройството на пералните при промишлените предприятия е задължително в ония случаи, когато има опасност от заразяване на специалното работно облекло и замърсяването му с токсични вещества (арсеник, олово, нитропроизводни на бензола и т. н.) съгласно т. 139 на Санитарните правила и норми за проектиране на промишлени предприятия.
(2). Утвърдени норми за проектиране на перални у нас няма. Ориентировъчно могат да се имат предвид данните от проекта за „Санитарни норми и правила за устройството и обзавеждането на обществени перални“, разработен от МНЗ.
2. 9. ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ
Чл. 63 (1). В заведенията за обществено хранене трябва да се спазват Санитарни правила № 0—14 на заведенията за обществено хранене .
(2) . Заведенията за обществено хранене (столови, бюфети, лавки и др.) могат да бъдат:
— закрити столови на територията на поделенията (както в самостоятелни сгради, така и в състава на спомагателните им производствени сгради);
— закрити бюфети или лавки в изолирани помещения на производствените п спомагателни сгради:
(3) . Заведенията за обществено хранене да бъдат съединени с производствените сгради чрез покрити проходи и коридори.
Чл. 64 (1). Пунктовете за хранене, предназначени за обслужване на работниците от производства, свързани с отровни вещества, да се устройват в изолирани помещения с умивални с топла и студена вода при норма 1 крак на всеки 90 столуващи.
(2). В помещенията за хранене, отдалечени от общите умивалници на повече от 50 м и с капацитет над 200 столуващи, да има собствени умивалници при норма 1 кран на 50 столуващи, 1 фонтан на 100 столуващи и по 1 клозетна клетка на 75 мъже — 40 жени.
Чл. 65 (1). Пунктовете за сервиране на топли закуски по време на почивките да се разкриват в производствени сгради ч отделни или изолирани помещения, снабдени с удобства за измиване на ръцете, маси и столове за сядане, като помещенията за измиване да се устройват отделно.
(2). Транспортирането на закуските да става в закрити колички.
Чл. 66. Разстоянията от производствените помещения до пункта за хранене да бъдат;
— при обедна почивка 30 мин — не повече от 300 м;
— при обедна почивка 60 мин — не повече от 600 м.
Чл. 67. Броят на местата в заведенията за обществено хранене се определя с оглед на:
— осигуряване на 80 % от работниците от най-многочислената смяна. Допуска се хранене и на полусмени;
— продължителност на пребиваващите в стола — 20 минути;
— продължителност на пребиваване в бюфета — 12 мин.
Чл. 68 (1). Диетичната храна да се приготвя в общите кухни, но в отделни съдове. Сервирането да става в общата зала на отделен офис.
(2). Броят на местата за диетично хранене да се определя от органите на ДОО при окръжните съвети на БПС.
Чл. 69. При проектиране на заведенията за обществено хранене в предприятията да се спазват нормите за площите на отделните помещения — приложение 19.
2.10. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
Чл. 70. Във всички предприятия трябва да се осигурява доброкачествена питейна вода (за питейни и битови нужди), отговаряща на БДС 2823—83 „Вода за пиене".
Чл. 71. За отвеждане на отпадъчните води от стопанско- фекален и производствен произход се препоръчва наличие на отделни канализационни системи. Пускането в канализационната мрежа на отпадъчни води, които съдържат отровни вещества, се разрешава при условие, че концентрацията след смесването им с други отпадъчни води не надвишават пределно-допустимите концентрации съгласно Наредба № 2 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в отпадъчни води, изпускани в канализационните мрежи на населените места .
Чл. 72 (1). Канализационната мрежа за промишлени отпаг дъчни води трябва да бъде комплектована със съответните пречиствателни съоръжения.
(2). Забранява се да се въвеждат в експлоатация предприятия без пречиствателни съоръжения, когато отпадъчните води съдържат вредни вещества над допустимите норми.
Чл. 73 (1). Питейната вода да се довежда до всички цехове, като се устройват фонтани. Разстоянието от работните места до тях не трябва да превишава 75 м. Питейните фонтани (пиедестални или стенни) да се проектират на височина от пода до изтичането на водната струя 0,75 м.
(2) . Освен необходимото за производствени нужди количество вода за всеки работник за една смяна трябва да се осигуряват по 25 л питейна вода, а за работещите в горещите цехове — по 35 л.
(3) . За работещите в горещите цехове да се осигурява подсолена газирана вода от 3 до 5 л на всеки работник от смяната, като задължително се спазват всички хигиенно-санитарни изисквания при употребата на подсолени газирани води, чистотата на резервоарите, на съдовете за пренасяне и пиене, дезинфекция и др.
Чл. 74. Да се монтират умивални, полудушове и душове за измиване на работниците. Дебитът да бъде предвиден съгласно нормите за дневен разход на вода за един работник, както следва:
— при силно замърсяващи тялото процеси — 60 л;
— за всички останали случаи — 40 л;
— за полудушове — 25 л.
Чл. 75 (1). При проектиране, изграждане, преустройство и разширяване на промишлени предприятия едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват задължително, като част от самия обект, необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води отделно или кооперирано с други предприятия или населени места. Ако не се проектират такива съоръжения, плановете не се утвърждават.
(2) . Канализационните мрежи се проектират на по-голяма дълбочина от водопроводните. При кръстосването им светлото разстояние да е най-малко 0,40 м.
(3) . Канализацията на производствените помещения трябва да бъде водонепропусклива, да не позволява проникването на пари, газове и отходни води в помещенията.
2. 11. ВЕНТИЛАЦИЯ И ОТОПЛЕНИЕ
Чл. 76 (1). Вентилационните инсталации се устройват, за- да се осигурят в работните помещения комфортни микроклима- тични условия и съответна чистота на въздуха с цел да се поддържа нормално функционално състояние на организма и висока производителност на труда на работниците.
(2). Непосредствени задачи на вентилационните инсталации са: да отстранят излишната топлина и влага; да сведат до хигиенните норми и ПДК вредните газове, пари и прах, постъпващи в работната зона и работните помещения, да предпазят атмосферния въздух от замърсяване.
Чл. 77. Вентилационните инсталации, прахоуловителните и обезвреждащите инсталации се оразмеряват, конструират и монтират според обема на работната атмосфера на помещението и пределно допустимите концентрации на вредни и избухливи вещества (газове, пари, прах и др.), утвърдени от МНЗ и включени в „Технически норми и правила за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации“ -- 1952 г.
Чл. 78. Във всички случаи, дори при отсъствие на производствени вредности, в помещения с кубатура по-малка от 40 м3 на един работник да се осигури организирана обмяна на въздух, достатъчна за разреждане на вредностите, отделяни от хората (най-малко 30 м3 (ч). Ако въздушният обем в помещението за един работник е повече от 40 м3, специална вентилация не се устройва, тъй като необходимата обмяна на въздуха се осигурява за сметка на инфилтрацията.
Чл. 79. Изхвърленият от местните смукатели въздух, съдържащ прах, отровни газове и пари, подлежи по правило на очистване, преди да бъде отделен в атмосферата, като премине през прахоочистващи устройства, циклони, филтри, прахоуло- вителни камери или водни завеси, осигуряващи почистването на въздуха съгласно изискванията на Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почва1 л от замърсяване .
Чл. 80. Въздухът, който се подава с механична вентилация, трябва да е чист, т. е. да се вземе от чиста или от малко замърсена зона най-малко на 2 м от повърхността на земята и на 1 м при зелени площи. При използуване на въздуха за ре- цкркулацня или при вземането му от отвори под покрива, къде- то има и други съоръжения за изхвърляне на замърсен въздух, той не трябва да съдържа повече от 30 % от ПДК на вредните вещества в работната зона, а общото съдържание на вредните вещества в работната зона не трябва да превишава ПДК.
Чл. 81 (1). Съдържащите се количества вредни вещества във въздуха на работните места в производствените помещения не трябва да превишават концентраците, посочени в приложение 11.
(2). В отделни случаи, при невъзможност да се определи концентрацията на вредните вещества съгласно пределно допустимите норми в дадено производствено помещение, се допускат отклонения след съгласуване с органите на Държавната санитарна инспекция. За бензола не се допуска превишаване на ПДК.
Чл. 82 (1). Почистването на въздуховодите и-филтрите на вентилационните уредби, а също така и планово-предпазните ремонти на вентилационните уредби да се извършват в срокове, които осигуряват ефикасната им работа по график, утвърден от зам. директорите по производствено-техническите въпроси.
(2). Надзорът върху изправността на вентилационните инсталации и уредби, контролът върху пълното и задължително използуване на същите да се извършва от специално определен ИТР персонал.
Чл. 83 (1). Вентилационните и отоплителните инсталации и уредби не трябва да създават шум, превишаващ границите на санитарните норми.
(2). Вентилаторите да бъдат бетонирани в здрави бетонни основи и осигурени срещу вибриране. Те трябва да бъдат монтирани в изолирано помещение.
Чл. 84. На работните места, където има отделяне на газове от органични разтвори, а също и значително отделяне на прах, системно да се провежда изследване на въздушната среда в срокове, съгласувани с местните органи за държавен санитарен контрол.
Чл. 85. Уредбите за пречистване на въздуха от прах да имат самозатварящи се клапани с противотежести, възпрепятствуващи обратното проникване на прах и газове в цеховете при спиране на смукателната вентилационна уредба.
Чл. 86. Вентилационните инсталации и уредби, пуснати в експлоатация, да осигуряват установените норми за температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха съгласно БДС 14776-79 „Охрана на труда. Сгради производствени. Норми за температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха в сградите“.
Чл. 87. При. промяна на технологичния процес и монтиране на допълнително оборудване, придружени е отделяне на вредни вещества (газове, излишна топлина, прах и влага) над допустимите норми, да се монтират и съответни вентилационни инсталации.
Чл. 88. Значителното отделяне на топлина, замърсяване па въздуха в работните помещения с вредни изпарения да се предотвратява със следните мероприятия:
— всички технологични процеси, свързани със значително отделяне на вредности, трябва да бъдат механизирани и автоматизирани, като прякото участие на работниците в тях се сведе до минимум;
— машините и съоръженията (сушилни, барабани, отсевки, сита, смесители) при работа, с които се отделя голямо количество прах, да бъдат херметизирани или поставени в отделни помещения;
— машините, съоръженията и тръбопроводите, източници на значително отделяне на топлина, да бъдат с топлинна изолация;
— температурата и концентрацията на вредности в материалните цехове и масоподготвителнте отделения трябва да се контролират един път в месеца.
Чл. 89 (1). В местата на образуване на прах, газове и пари се изграждат аепирационни уредби.
(2) . При работните площадки за рязане и обгаряне на стъклени изделия трябва да има местна смукателна инсталация.
(3) . В производствените помещения за химическо полиране и матиране с флуороводородна киселина или нейни препарати, както и в тези за цггментацнонни покрития върху стъклени изделия, тънкос.труйно матиране и за кантоване па сепаратори да има нагнетателно-смукателна вентилация и херметизирани работни камери.
Чл. 90. Отговорност за спазване на установените параметри на въздуха в работните помещения носят: сменният майстор, началникът на цех, началникът на отдел „Енергиен“, а в поделението като цяло — зам. директорът по производствено- техническите въпроси.
Чл. 91. Независимо от наличието на изкуствена или естествена вентилация, прозорците трябва да имат подвижни крила за проветряване на помещението.
Чл. 92 (1). Отоплителните инсталации трябва да осигуряват параметри съгласно изискванията на БДС 14776-79 „Обрана на труда. Сгради производствени. Норми за температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха в сградите“ (приложения 12, 13 и 14).
(2) . Отоплителните инсталации трябва да са съобразени с топлоотдаването в резуъчтат на технологичния процес.
(3) . За работещите в помещения с повишено топлоотделяне да се осигури защита от директно слънчево осветление през топлите сезони.
Чл. 93. Температурата на въздуха в битовите и административно-канцеларските помещения трябва да бъдат съгласно приложение 15.
Чл. 94 (1). Нагревателните тела трябва да имат гладка повърхност, да са боядисани с топлоустоичива боя и да са достъпни за почистване.
(2) . Температурата на повърхността на нагревателните тела не трябва да е по-висока от:
— 95°С за водно и парно отопление;
— 70°С за въздушно отопление при подаване на въздуха от разстояние 2 м от работната повърхност.
(3) . За да се осигури нормална работа на отоплителните и вентилационните инсталации и уредби, не по-малко от 2 пъти в годината да се извършва проверка на ефикасността на ра- работата им.
Чл. 95 (1). В складовете да се отопляват само помещенията' за постоянно пребиваване на обслужващия персонал.
(2) . За работниците, работещи при ниска температура, да се осигуряват помещения за периодично затопляне.
(3) . При всички случаи на производствена дейност с повишена температура да се устройва стая или кът с нормален микроклимат и условия за рационално охлаждане.
2. 12. ОСВЕТЛЕНИЕ И ЦВЕТОВО ОФОРМЛЕНИЕ
Чл. 96. Нормите за проектиране на изкуствено осветление се отнасят за нови и за реконструиране на съществуващи промишлени предприятия.
Чл. 97. Естественото осветление поради неговата непостоян- ност в течение на денонощието се нормира не по абсолютната стойност на осветеността, а по коефициента на естественото осветление (КЕО) и е в зависимост от големината на обработваните-детайли. При изпълнение на точна работа, при странично осветление се изисква КЕО — 1,5 %, а при груба — 0,5 %.
Чл. 98. Проектирането, монтирането и експлоатацията на изкуственото осветлени е да отговаря на действуващите строи телно-технически и противопожарни норми.
Чл. 99. Във всички помещения задължително да се осигури работно осветление, отговарящо на изискванията съгласно БДС 1786-84 „Норми за изкуствено осветление“ и отрасловите норми за осветление — приложение 20.
Чл. 100. Да се спазват изискванията за минимална стойност на средна осветеност на територията на предприятията съгласно БДС. 1786-84.
Чл. 101. Разположението на осветителните тела и инсталации да осигурява безопасен достъп до тях за периодични прегледи, ремонт или замяна на повредените елементи.
Чл. 102. В помещенията с голямо влагоотделяне (сушилно, гравьорно, шлифовъчно отделение) електрическите инсталации и осветителните арматури да са с противовлажно изпълнение.
Чл. 103. В помещенията на материалните цехове в стъкларската промишленост, масоподготвителните отделения и порцелано-фаянсовата промишленост или в други помещения със значително отделяне на прах, осветителните арматури и електрическите ключове да са с противопрашно изпълнение.
Чл. 104. На мостовите кранове да се монтират осветителни тела посредством еластично окачване със същия спектър и характеристики, както общото осветление в помещението, които да компенсират затъмняването на работните места при преминаването на крана над тях.
Чл. 105. В зоните или при съоръженията, където се отделят пари на леснозапалими течности, избухливи газове или техните смеси, инсталацията и осветителните тела да бъдат взривообезопасени. Категорията па взривоопасност на съответната електрическа и осветителна инсталация се определят от проектанта на новостроящите се или реконструиращи се производствени звена въз основа на съществуващите противопожарни норми, правилници и разпоредби.
Чл. 106. За местно осветление да се ползуват осветители с непрозрачни отражатели, имащи защитен ъгъл не по-малък от 30°. Допуска се използуване на осветители за местно осветление с отражатели със защитен ъгъл от 10 до 30° при разполагането им под нивото на очите на работещия.
Чл. 107 (1). Местното електрическо осветление, монтирано към машините и съоръженията, да има безопасно напрежение (максимум 42 В).
(2) . Забранява се използуването само на местно осветление.
(3) . Подвижните лампи да се използуват само с предпазна мрежа и добре изолиран кабел, а работното им напрежение да е максимум 42 В.
Чл. 108 (1). За ограничаване на отразения блясък на повърхности с дифузно насочено, насочено-разсеяно и смесено отражение при изпълнение на работи от I до IV разред, средно
установената яркост на работната повърхност да не надвишава стойностите, дадени в приложение 21.
(2). Аварийното осветление да отговаря на изискванията, посочени в БДС 1786-84.
Чл. 109. В зависимост от вида, броя, мощността и други параметри осветителните тела да се окачват на височина съгласно действуващите санитарни норми и да са съобразени е изискванията за ограничаване на заслепяването.
Чл. 110 (1). Почистването на осветителните тела да се извършва, както следва:
— за местно осветление -- задължително след завършване на работната смяна;
— за разположено на открито осветление — не по-рядко от 2 пъти на годината.
(2). Осветителните тела и стъклата на прозорците да се почистват в сроковете, дадени в приложение 22.
Чл. 111. При цветовото решение на обзавеждането и на техническите средства на работните места трябва да се реализират функционални и художествени задачи за използуване на цветовете в производствената 'среда.
Чл. 112 (1). Създаването на схемите на цветовото решение и изборът на цвета на покритията трябва да се осъществяват въз основа на:
— съответствието на цвета па технологичния процес, условията на експлоатация и обслужване;
— оптимизиране на зрителните натоварвания и на условията на възприемане на обектите и тяхното различаване;
— осигуряване на нашмалка опасност от злополуки^ и изключване на вредни психологически и физиологични въздействия върху трудовия процес;
— оптимизиране на емоционалното съдържание на трудовия процес;
— естетическа изразителност и хармоничност на цветовите решения с оглед оптимизиране на цветовия климат на околната среда;
— съответствие между цвета на изделието, знаците, комуникациите и изискванията за осигуряване на определено равнище на информативност и ориентация на работното място.
(2). При оцветяване на работните помещения да се избягват тъмните тонове и блестящите блажни бои.
Чл. 113. При оцветяване на производствените машини и съоръжения да се спазват изискванията за различие между обект и фон.
Чл. 114. Цветът на фона да бъде нюансиран в слабо наситен цвят, чийто цветови тон е допълнителен към цвета на обекта на наблюдение. Фактурата на повърхностите, образуващи фона, да бъде равна, матова или полуматова, равномерно "гнетена съгласно БДС 13902-77 „Колориметрия. Метод за определяне контраста между близки цветове“.
Чл. 115. Подобряването на ориентацията в производственото обзавеждане се постига чрез разпределение на цветовете но елементите на работното място, а така също и чрез .изпол- аплне на сигнално предупреждаващи цветове и цветни означения, съгласно БДС 10421-73 „Машини и съоръжения. Цветове сигнални. Общи изисквания. Качество на продукцията. Контрол п и гитвания. Основни термини и определения“; БДС 8044-73 „Тръоопроводи. Цветно означение в зависимост от протичащите вещества“; БДС 1-2175-74 „Защита срещу поражение от електрически ток. Цветова синализация“; БДС 7*883-75 „Прекъсвачи бутонни и индикатори светлинни за комутационни апарати за ниско напрежение. Цветово означение“.
Чл. 116. Конструктивните елементи (колони, греди, ферми, отпори и др. под.) не трябва да се боядисват с контрастни цветно.
Чл. 117. Тръбопроводите, които не изискват непременно боядисване с функционални цветове, трябва да бъдат оцветени в еднакъв цвят, и то с цвят на стените или тавана, към кой-то са монтирани, а там, където се налага разграничаване в края на помещенията или на инсталацията, всички тръбопроводи се оцветяват само с една тясна ивица със съответния функционален цвят.
Чл. 118. Сигнално-предупредителните цветове при оцветяване на машини и съоръжения (приложение 23) да се употребяват, както следва:
— червен — употребява се за значението „опасност“ и „стоп“;
— жълт — за „внимание“;
— зелен — за „безопасност и свободен достъп“.
Чл. 119 (1). Като цветове, конто се употребяват в съчетание с основните сигнално-предупредителни, да се използуват двата полярни ахроматични цвята — белият и черният (например ивици от черна и жълта боя и червена с ивици от бял цвят).
(2). Защитни съоръжения, покриващи механизъм, който крие опасност, да се боядисват с червена боя само от вътрешната страна, така че да обръщат внимание на опасността, ко- гато са в отворено положение.
Чл. 120. В шумните цехове да се избягват излишно ярките цветове и да се дава предпочитание па зелените и сините цветове.
При това оцветяване на помещенията, машините и съоръженията цветната гама да се променя, като се спазват основните изисквания на промишления интериор.
Чл. 121. Цветът на работното облекло да отговаря на цветовото решение на интериора.
Чл. 122. При оцветяване на производствените помещения да бъдат използувани препоръчителните цветове от приложения 25 и 26.
Чл. 123. Сигнално-предупредителното оцветяване, значение и оцветяване на тръбопроводни тръби е дадено в приложение 24.
2. 13. СПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА
Чл. 124. Личните предпазни средства съгласно Инструкция № 1 за личните предпазни средства — са технически средства — каски, маски, антифони, очила, щитове, облекла, обувки и др., които посредством материала и конструкцията си предпазват работника или служителя от вредности и опасности, свързани с характера и условията на трудовата дейност.
Чл. 125 (1). Всяко предприятие е длъжно на основание чл. 106 от Кодекса на труда да снабдява работниците и служителите с лични предпазни средства, специално работно облекло и обувки (ботуши) по списък, одобрен от висшестоящата организация и съответния профсъюзен орган. В списъка се посочват категориите работници и служители които имат право на лични предпазни средства, специално работно облекло и обувки (ботуши), тяхната материя и кройка, както и сроковете за износването1 им.
(2) . Стопанските и други организации и техните поделения са длъжни да се снабдяват само с такива лични предпазни средства, за които съгласно т. 6 от Разпореждане № 1348 на Министерския съвет за състоянието на заболяевамостта и трудовите злополуки в предприятията от 20 юли 1961 г. има БДС или разрешение на ЦС на БПС и от МНЗ.
Чл. 126. Специалното работно облекло и личните предпазни средства да се приемат от комисия, назначавана от администрацията на предприятието и с представители на профкомитета.
Чл. 127. При отпускане, ползуваме и съхраняване на специалното работно облекло и личните предпазни средства да се спазват указанията към Списъка на длъжностите и работните места, на които се дава работно облекло и лични предпазни средства № 11213 от 17. XI. 1974 г., одобрен от Министерството на леката промишленост.
Чл. 128. Специалното работно облекло и личните предпазни средства да се дават безплатно на работниците и служителите, посочени в списъка, одобрен от Министерството на производството и търговията със стоки за народно потребление.
Чл. 129. По време на производствената практика учителите и учащите се ползуват същите специални н работни облекла, обувки и лични предпазни средства, каквито се дават на работниците.
Чл. 130. Когато производствените вредности, за които се дава специално работно облекло и лични предпазни средства, са отстранени поради изменение на технологиите на производствените процеси или поради подобряване на трудовите условия, предвидените специални работни облекла и лични предпазни средства се отнемат напълно или се заменят с други според новите условия на работа.
Чл. 131. Личните предпазни средства да се използуват в случаите, когато конструкцията на обзавеждането, организацията на производствените процеси, технологиите, архитектурно планировъчните решения на сградите и средствата за колективна защита не могат да осигурят безопасни и безвредни условия за работа.
Чл. 132. Личните предпазни средства трябва да отговарят на следните обши изисквания съгласно БДС 12.4.004-78 "Охрана на труда. Средства за индивидуална защита. Термини и определения. Класификация. Общи изисквания“.
- да притежават висока степен‘па защитна функция и афективност;
- да осигуряват безопасни и безвредни условия за човека м процеса на трудовата му дейност;
- самите те да не бъдат източник па опасни и вредни фактори;
- да се избират или проектират за всеки отделен случай п зависимост от наличните опасности и вредности за даден технологичен процес и работно място;
- да са удобни и да отговарят на ергономичните и естетичните изисквания;
- да гарантират безопасна и безвредна работа за определен период от време, а след това да могат да се регенерират или частично да се възстановяват. При необходимост да се унищожават или дезактивират съгласно действуващите предписания;
- да бъдат придружени с. необходимата техническа документация и с описание за предназначението, срока па действие и правилата за използуване.
Чл. 133. Зимното специално облекло; шуба, кожух, ватенка, ръкавици, шапка, трябва да се ползува от 1 октомври до 31 март. След свършване на сезона облеклото да се прибира за съхранение.
Чл. 134. При промяна на наименованието на длъжността, без да се променя характерът на извършената работа, работниците и служителите запазват правото си на специално облекло и лични предпазни средства. Специалното работно облекло, обувките и личните предпазни средства се дават за ползуване само в предприятията. Използуването им през време на работа е задължително, а изнасянето и използуването им вън от предприятието се забранява.
Чл. 135 (1). Дезинфекцирането, изпирането и поддържането на специалното работно облекло да се извършва от предприятието.
(2) . Отговорност за своевременното набавяне, съхраняване и поддържане на специалното работно облекло и личните предпазни средства носи ръководството на предприятието.
2. 14. ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ КОНЦЕНТРАЦИИ (ПДК) НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА
Чл. 136. Под пределно допустима концентрация. (ПДК) на дадено вещество се разбира максималната му концентрация въз въздуха на работната зона, непредизвикваща (с изключение на случаите на свръхчувствителност) каквито и да било промени в нормалното състояние на постоянно изложените работници при всекидневната им работа в продължение на целия им трудов период — концентрация, която може да се установи чрез най-чувствителните методики и тестове.
Чл. 137. При проектиране па производствените помещения, технологичните процеси, санитарно-техническите съоръжения, организацията на производството, при провеждане на контрол върху подлежащите на приемане и върху действуващите производствени обекти да се извършва определяне на ПДК съгласно БДС 15635-83 „Хигиенно нормиране на токсични вещества във въздуха на работната зона“.
Чл. 138. Съдържанието на вредни вещества във въздуха на работната зона не трябва да превишава пределно допустимите концентрации, дадени в приложение 11.
Чл. 139. При кратковременно пребиваване на работници в производствените помещения и в отделни случаи при невъзможност да се намали концентрацията на вредните вещества до ПДК се допускат отклонения от посочените норми след съгласуване с органите на Държавната санитарна инспекция.
Чл. 140. При едновременно отделяне във въздуха па работната зона на няколко вредни вещества с еднопосочно действие ПДК се определя по сумата от отношенията на фактически измерваните концентрации за всяка от тях по формулата:
С1 / ПДК1 +С1/ПДК2 + ...С/ПДК=1
Изчислената по формулата сумарна концентрация не трябва да превишава 1.
Чл. 141. При едновременно наличие във въздуха на работната среда на няколко1 вредни вещества, които не притежават еднопосочно действие, ПДК остават такива, каквито са при изолирано въздействие.
Чл. 142. В случаите, при които за определени токсични вещества не съществуват български или съветски ПДК, съответното ведомство, проектантска организация и др. правят мотивирано искане пред МНЗ за утвърждаване на ПДК на базата на литературни данни и опита на други страни.
2. 15. МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ
Чл. 143 (1). Медицинското обслужване на работниците и служителите се организира ма териториален и производствен принцип.
(2) . Териториалният принцип на обслужване се осъществява от съответните участъкови терапевти, които осигурява медицинско обслужване при заболяване на всеки работник, живеещ в участъка.
(3) . В условията на единния терапевтичен участък медицинското обслужване па работниците и задължението на участъковия екип се уреждат с Указание № 063 от 18 юли 1973 г. на МНЗ и приложените към него длъжностни характеристики.
(4) . Завеждащият единично терапевтичен участък организира профилактичните работи с работническите контингенти по поделенията на териториите на участъка. Той извършва периодично анализ на заболеваемостта на тези контингенти.
(5) . В графика на участъковия лекар се предвиждат необходимия задължителен брой часове за работа в поделенията.
Чл. 144 (1). Към промишлени поделения и обекти с над 200 работници и служители, включени в единния терапевтичен участък, се разкрива фелдшерски (сестрински) здравен пункт, влизащ в състава на териториалното здравно заведение. Фелдшерският (сестринският) здравен пункт е на пряко подчинение на съответния участъков лекар.
(2) . По изключение фелдшерският (сестринският) здравен пункт може да се разкрие към поделения и обекти, имащи под 200 работници и служители в извъннаселени места.
Чл. 145. Специалистите към териториалните поликлиники осигуряват с предимство на базата па диференцирано обслужване, необходимата консултация и лечебна помощ на работниците, извършват всички планови профилактични и периодични медицински прегледи на подлежащите работнически контингенти и оказват методична помощ на участъковите (цеховите) лекари в условията на труда.
Чл. 146. Производствените принципи на обслужване се осъществяват:
— при компактни контингенти от 2000 и повече работници, за които се разкрива цехов лекарски участък;
— кабинетът на цеховия лекар се установява в поликлиниката или в здравния пункт на поделението, съобразно с конкретните условия (отдалеченост на поделението от поликлиниката, материална база, характер на производството и ниво на заболеваемостта) по преценка на отдел „Народно здраве“ при Окръжния Народен съвет и окръжния съвет на БПС, съгласувано с МНЗ и ЦС на БПС;
— по преценка на МНЗ и ЦС на БПС към обособени промишлени зони с над 10 000 работници в състава на териториалното здравно заведение могат да се разкриват работни чески поликлиники от. открит тип; в тези случаи се развива необходимата участъкова мрежа от единен и цехови лекарски участъци;
— по преценка на МНЗ и ЦС на БПС за амбулаторно- поликлиничната стационарна помощ на работниците в големите промишлени комплекси могат да се разкриват работнически болници от открит тип най-малко с 250 легла, които изпълняват функциите и на териториални обединени болнични заведения; съобразно с обслужвания работнически контингент сс осигурява необходимият леглови фонд за стационарна помощ на работниците; профилирането на отделенията и броят на леглата в тях трябва да отговарят на потребностите, породени от професионалната патология и нуждите на обслужваното население.
Чл. 147 (1). Към поделения и комплекси с над 1000 души персонал със съгласието на МНЗ и ЦС на БПС могат да се разкрият и профилакториуми най-малко със 100 легла.
(2). Строителството, обзавеждането и издръжката на работническите здравни заведения да е съобразено с Правилника за прилагане на Закона за народното здраве.
Чл. 148. Здравните работници, обслужващи работещите в предприятията, да участвуват в решаване на проблемите по подобряване условията на труда, като:
- осигуряват подходящи места на трудоустроените;
- провеждат медико-профилактичен подбор на новопостъпилите работници съгласно съществуващите у нас указания и инструкции;
- въвеждат режим за хранене, съобразен с условията на труда.
ТРЕТА ГЛАВА
СКЛАДОВЕ
3. 1. СКЛАДИРАНЕ НА СУРОВИНИ И МАТЕРИАЛИ
Чл. 149 (1). Надробените и прахообразни материали дз се съхраняват в закрити сухи помещения, защитени от дъждовна или почвена вода и кал.
(2) . В складовете за съхраняване на прахообразни и надробени материали да се осигурява достъп до съхраняваните суровини и до подстъпите за транспортирането им.
(3) . Подовете на складовете да са равни, без разрушения п пукнатини, в които да се събира прах. Не се разрешава на вратите да има прагове.
(4) . Да не се допускат манипулации, конто могат да доведат до повреждане на опаковките на суровините и материалите и до отделянето на прах в складовете.
Чл. 150 (1). При товарно-разтоварни операции се забранява захващане на чували и твърди опаковки с железни куки, влачене по земята и хвърляне отвисоко.
(2). Разсипани материали, повредени опаковки, скъсани хартиени чували и зебла незабавно да се изнасят извън помещенията.
Чл. 151 (1). Конструкциите на конвейерите за транспортиране на надробени материали и прахове да включват възможността за падане на товарите при транспортиране.
(2) . Устройството и експлоатацията на мостовите грайфер- пи кранове в складовете за суровини да отговарят на изискванията на БДС 14373-77 „Техника по безопасност. Кранове товароподемни. Електрообзавеждане“.
(3) . При ремонт на грайферния мостов кран непосредствено в склада грайферът да бъде установен на равна площадка, очистена от суровини и материали. Площадката да бъде ограничена с ограждения и да има предупредителен надпис „Влизането забранено“.
Чл. 152. Площадките за обслужване на приемните бункери Да бъдат оградени съгласно БДС 9869-72 „Площадки и стълби на машини и съоръжения. Изисквания по техника на безопасността“. Зареждането на бункерите с кран в присъствие на хора на площадките се забранява.
Чл. 153 (1). Складовете за суровини да бъдат снабдени с автоматична звукова сигнализация (електрически звънец или сирена), предупреждаваща за постъпване на вагоните в склада.
(2). При постъпване на вагони в склада за суровини работата на мостовия грайферен кран да се прекратява.
(3) . Вагоните, които се намират в процес на товарене или разтоварване, да бъдат застопорени.
Чл. 154 (1). Забранява се да се стон в складовете за суровини и на площадките към приемните бункери в зоната на действие на мостовите грапферни кранове.
(2) . Транспортирането на трошкнте вътре в предприятието да се извършва в кранови кофи, като се изключи възможността за разсипване на трошките.
Чл. 155 (1). Съдовете, в които се транспортира или съхранява водно стъкло, да се поставят с отвора нагоре. При съхранение в хоризонтално положение да се закрепят с метални накрайници.
(2). Капаците на люковете на резервоарите за водно стъкло с размери над 0,3x0,3 м да се заключват със специална заключалка.
Чл. 156. Откритите отвори на бункерите за съхранение на материали да се ограждат с метални решетки. Решетките от взаимно коъстосани пръти да имат размери на клетките не по- големи от 350x350 мм, а тези от успоредни пръти да имат разстояние между тях не повече от 170 мм. Прътите могат да се изготвят от релси и фасонен прокат с правоъгълно или крглло сечение.
Чл. 157 (1). Бункерите, захранвани с материали чрез автомобилен или железопътен транспорт, да имат откъм страната на захранването сигнална греда с дължина не по-малко от 0,6 м за съобщаване на края на операцията.
(2). Надробяването на материала на едри късове да се извършва върху решетките на бункерите с помощта на разрохвачи.
Чл. 158. При доставка на суровини и материали чрез железопътен и автомобилен транспорт се забранява:
- движението на железопътния състав и автотранспорта под бункерите със скорост над 5 км/ч;
- разтоварването на вагоните в бункерите при движение ча влаковата композиция;
- присъствието на хора в зоната на саморазтоварва-щите се вагони.
Чл. 159 (1). Бункерите за прахообразни материали да бъдат свързани към аспирацион-ни системи с апарати за очистване на въздуха.
(2) . Люковете на бункерите да са с решетки с размери на клетките не пю-големи от 100x100 мм и да имат капаци. Решетките на люковете да се затварят с ключалки.
(3) . Капаците на люковете и възлите на свързване на изтичането и захранващите устройства към бункерите да са добре уплътнени, за да не изпускат прах в производствените помещения.
(4). Бункерите да бъдат оборудвани с устройства за ликвидиране на образуваните сводове и провпсвания при пабота с насипни материали — електровибратори, разбухвачки и др. Допуска се сводообразуванията и провисванията да се отстраняват с дървени прътове, които се спускат в бункерите през решетката на люковете.
(5.) Работата по оглеждане, очистване и ремонт, свързана с пребиваване на хора вътре в бункера, да се извършва при температура на въздуха в тях, не по-висока от 40° С и при специално изготвена заповед.
(6). При ръчно захранване на бункери към транспортни ленти и елеватори със сода, содо-поташна смес или сулфат работникът трябва да използува марлена превръзка и очила.
Чл. 160 (1). Преди спускане на хора в бункерите е необходимо:
- да се изключи възможността за натоварване на бункера с материали от автомобилен и жп транспорт, за което да се постави наблюдател на надбункерната площадка и се включат забраняващите пълнене на бункера сигнали на светофара или светлинни сигнали;
- да се затворят шибърите на захранващия улей;
- да се освободи бункерът от намиращия се в него материал;
- да се отключи и застопори захранващото и разтоварващото оборудване (конвейери, питатели, дозатори и др.);
- да се окачи на пусковите устройства на това оборудване табела с надпис: „Не включвай — работят хора!“;
- отговорният ръководител и извършващият ремонта са длъжни лично да проверят изпълнението на мерките за безопасност и да осигурят необходимите за работата средства за механизация, приспособления, инструменти, стълби, настилки и лични предпазни средства (специално работно облекло. респиратори, очила, предпазни колани и др.),
(2) . За осветяване вътрешността на бункерите да се използуват преносими електрически лампи с напрежение не по- голямо от 12 В.
Чл. 161. Забранява се:
- спускането на хора в бункерите за отстраняване на сводове и провисвания от насипния материал;
- оглеждане, очистване и ремонтни работи, свързани с пребиваване на хора вътре в бункера, без специална заповед.
3. 2. СЪХРАНЯВАНЕ НА ТЕЧНО ГОРИВО
Чл. 162 (1). Площадките за преливане на течно гориво да бъдат осветени с електрически взривообезопасени и взривозащитени съоръжения съгласно изискванията на БДС 6403-73 „Съоръжения, електрически взривобезопасни и взривозащитени. Определения, класификация, общи технически изисквания“.
(2) . Подгряване на мазута в цистерните да се извършва чрез устройството за подгряване с открита пара, а източването на мазута — след прекратяване подаването на парата.
(3) . Работата по оглеждане, почистване и ремонт, свързана с пребиваване на хора вътре в резервоара, да се провежда при температура на въздуха в тях не по-висока от 40°С. Забранява се извършването на работи вътре в резервоара без специална заповед.
Чл. 163. Преди спускане на хора в резервоара е необходимо:
- да се източи напълно горивото;
- да се изключи възможността за подаване на гориво или пара в резервоара, като се изключат задвижването или вентилите на тръбопроводите;
- да се окачат на лостовете за задвижване или на вентилите табели с предупреждаващи надписи; „Не включвай — работят хора!“;
- да се проветри резервоарът, да се вземе проба от въздуха и се направи анализ за отсъствие на взривоопасна концентрация на парите;
- да се започне работа, след като отговорният ръководител лично провери взетите мерки за безопасност и наличните инструменти, стълби, специално работно облекло, противогази и средства за сигнализация и връзка (сигнални въжета, разговорни устройства и др.).
Чл. 164 (1). При измерване на остатъка от гориво, оглеждане, почистване и ремонт на резервоара за осветяване да се използуват акумулаторни фенери във взривозащитно изпълнение и напрежение, не по-високо от 12В.
(2). Почистването на резервоарите да се извършва с дървени, гумени или други неискрообразуващи приспособления.
(34 На територията на преливните устройства да има дървени трупчета за застопоряване на железопътните цистерни.
Чл. 165. Забранява се:
- да се използуват за осветяване на резервоарите открит огън или невзрпвозащитени преносими електрически фенери;
- да се прилагат лопатки и инструменти от искрообразуващи материали за чистене и преливане па течното гориво,
- спускането в резервоара при наличие на гориво в него.
- застопоряването на железопътни цистерни с металически приспособления на територията на устройствата за преливане на горивото;
- да се прелива гориво при гръмотевична буря.
3.3. СЪХРАНЯВАНЕ НА ГАЗОВЕ В БУТИЛКИ
Чл. 166. Бутилките, които са предназначени за съхраняване па газове във втечнено, сгъстено или разтворено състояние да отговарят на изискванията на „Наредба № 28 за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане“
Чл. 167 (1). При ръчно пренасяне на бутилки се забранява хващането им за вентилите.
(2). Пълните със запалителни газове бутилки да се транспортират и съхраняват със завити капачки и запушени посредством тапи с резби или глух фланец и странични щуцери на вентилите им.
(3) . Забранява се транспортиране и съхраняване на бутилки със сгъстен газ, чиито вентили в затворено положение пропускат газ.
(4) . В случаите, когато при неизправност на вентила газът не може да бъде използуван, бутилката се връща в поделението-пълнител с надпис „Внимание, пълна!“
Чл. 168 (1). Бутилките с втечнени и сгъстени газове да се предпазват от прякото въздействие на слънчевите лъчи, като се покриват с брезентови платна, а прозорците в складовете се затъмняват.
(2) . Преместването на бутилките с газ може да се извършва чрез въртене около надлъжната ос в леко наклонено положение, опирайки земята с основата си.
(3) . Складовете, в които се съхраняват бутилки с газ, да имат постоянно работеща вентилация.
(4) . Бутилки с горими газове се съхраняват отделно от бутилки с кислород, сгъстен въздух и други окислители.
(5) . Бутилки с негорими газове (кислород, азот и др.) се съхраняват в складове и на открити площадки, защитени от дъжд и слънчеви лъчи.
3. 4. СЪХРАНЕНИЕ НА ВЗРИВО- И ПОЖАРООПАСНИ ТОВАРИ
Чл. 169. Складовете за взриво- и пожароопасни товари трябва да са от I и II степен на огнеустойчивост и да отговарят на изискванията на Противопожарните строително-технически норми и на Правилника по безопасността на труда при взривните работи.
Чл. 170. Вътрешността на складовете се разделя на секции посредством негорими стени с необходимата степен на огне- устоичивост съгласно изискванията на Противопожарните строително-технически норми.
Чл. 171. Разстоянията между складовете, другите сгради и съоръженията се определят в зависимост от вида на материалите, които ще се съхраняват, съгласно изискванията на Противопожарните строително-технически норми.
Чл. 172. Електрообзавеждането на склада трябва да бъде във взривобезопасно и взривозащитено изпълнение. При прекъсване' нг електрическото осветление да се използуват само взривозащитени фенери, а при липса на такива, работата да се преустановява.
Чл. 173. Отоплението в тези складове да отговаря на действуващите Противопожарни строително-технически норми.
Чл. 174. Прозорците да бъдат остъклени и покрити ст вътрешната страна с метални мрежи и да са обърнати ка север или североизток.
Чл. 175. Складовете трябва да бъдат съоръжени с нагнетателно-смукателна вентилация, осигуряваща своевременното изсмукване на отделящите се вредни вещества и недопускаща превишаване на концентрацията им над допустимите санитарни норми. Смукателните отвори на вентилационните тръби се разполагат на пода и се покриват с метална мрежа.
Чл. 176. Взризо- и пожароопасните товари могат да се складират на територията на открита товарно-разтоварна площадка само с разрешението на началника на товарно-разтоварния пункт, на директора на предприятието или на неговия заместник в специално отделени за тази цел места.
3. 5. СКЛАДИРАНЕ НА ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ
Чл. 177. В производствените цехове могат да се устройват междинни складове, оразмерени само за еднодневна работа, оградени с метални мрежи или други леки, негорими материали.
Чл. 178 (1). Закритите складове и навеси за готова продукция да се свързват с производствени и други сгради само когато са отделени от тях посредством брандмауери.
(2) . Складовете да бъдат обзаведени със стелажи за прегледно подреждане на продукцията.
(3) . Проходите между отделните боксове и стелажи да не се задръстват с продукция или други материали.
(4) . Готовата продукция да се складира така, че товаренето й да бъде удобно и безопасно.
(5) . Товарно-разтоварните операции да бъдат максимално механизирани.
(6) . Товарните рамки към складовете за готовата продукция да имат гладка повърхност, наклонена към външната им страна и да бъдат осветени през нощта.
3.6. РЪЧНО ОБРАБОТВАНЕ НА ТОВАРИ. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ.
Чл. 179. Не могат да се назначават за товарно-разтоварни работи и да се използуват за редовно ръчно пренасяне на товари:
- лица от двата пола, ненавършпли 18 години;
- бременни жени и родилки до 6-ия месец след’ раждане;
- работници със здравни противопоказания.
Чл. 180. Максимално допустимите норми за ръчно пренасяне па товари с продължителност на работата под 4 часа в зависимост от възрастта и пола на работниците са дадени в табл. 1.
Таблица 1
| Пол | от 16 до 18 г. | от 18 до 50 г. | над 50 г. | |
| Маса на товара, кг | жени | 10 | 15 | 10 |
| мъже | 20 | 50 | 16 |
Чл. 181. При ръчно пренасяне на товари с продължителност над 4 часа максимално допустимият товар в зависимост от пола и възрастта на работника е даден в табл. 2.
Таблица 2
| Пол | от 16 до 18 г. | от 18 до 50 г. | над 50 г. | |
| Маса на товара, кг | жени | 9 | 10 | 9 |
| мъже | 18 | 25 | 15 |
Чл. 182. Максималното разстояние, на което товарът може да се пренася ръчно, е 60 м. Когато естеството на работата налага ръчно пренасяне на товара на височина, тя не трябва да превишава 3 м по вертикала, а наклонът на транспортния път за изкачване на тази височина не трябва да бъде по-голям от 20°.
Тези норми са валидни в случаите, когато се налага многократно пренасяне на товари на височина. В случаите на еднократно пренасяне па товари височината не се ограничава, като на всеки 3 м по височина трябва да има площадка за почивка.
Чл. 183. Максимално допустимият товао (заедно с тарата, който може да се транспортира с вагонетки и различни видове колички в зависимост от пола и възрастта на работника, е даден в табл. 3.
Таблица 3
| Минимален товар (вкл. в масата на транспортните средства), кг | ||||
| Вид на транспортното средство | мъже над 18 г. | младежи от !6 до 18 г. | девойки от 16 до 18 г. | жени над 18 г. |
| Вагонетки по релси с пределен наклон 0,01 | 800 | 500 | 300 | 600 |
| Едноколеснн колички по равен път или дъска с пределен наклон 0,02 | 80 | 40 | забранено | 40 |
| Двуколесни ръчни колички: | ||||
| а) по ранен път с пределен наклон 0,02 | 200 | 115 | забранено | 115 |
| б) по леко неравен пьт или паваж с пределен наклон 0,01 | 100 | 60 | забранено | 60 |
| Триколесни или четириколесни колички по равен път с пределен наклон 0,01 | 100 | 60 | 60 | 60 |
Чл. 184 (1). При товарно-разтоварни работи на товари с маса от 50 до 500 кг трябва да се използуват подемно-транспортни машини. Допуска се също употребата на различни помощни приспособления и механизми (лостове, колички, вагонетки, крикове, полиспасти, лебедки и др.) в зависимост от вида и големината на премествания товар.
(2) . При товарно-разтоварни работи на товари с маса над 500 кг задължително трябва да се използуват подемно-транспортни машини. В изключителни случаи за единични товари се допуска употребата на по-прости товарно-разтоварни съоръжения (вагонетки, колички, полиспасти, лебедки и др.), след като се вземат всички предпазни мерки за безопасна манипулация с товара.
Чл. 185. Товари с маса над нормата за ръчна обработка, не по-тежки от 300 кг, по изключение могат да се пренасят ръчно от група работници под непосредственото наблюдение из опитен ръководител и при вземане на всички мерки за безопасна работа. Броят на работниците се определя така, че касата, падаща се на един работник, да не надхвърля максимално допустимата.
Чл. 186 (1). Максималната маса за ръчно зареждане на машина или съоръжение от обслужващия я работник е 16 кг.
(2) . Зареждането на машини и съоръжения с материали, с маса над 16 кг, трябва да става механизирано.
(3) . Товарите, които имат остри ръбове, като машини, ламарини, метални и стъклени листове, чембер, и др., трябва да
се хващат и пренасят само със съответните лични предпазни средства (ръкавици, подложки и др.) или ръчни захващащи приспособления.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ВЪТРЕШНОЗАВОДСКИ И МЕЖДУЦЕХОВ ТРАНСПОРТ
4 1. ТРАНСПОРТЬОРИ И КОНВЕЙЕРИ
Чл. 187 (1). Надлъжните верижни и лентови транспортьори да отговарят на изискванията на:
- БДС 12120 „Транспортьори лентови и спомагателни машини и съоръжения. Техническа безопасност“;
- БДС 12481-74 „Транспортьори греблови. Техническа безопасност“;
- БДС 12483-74 „Транспортьори пластинчати с метални пластинки. Техническа безопасност“;
- БДС 12485-74 „Транспортьори хидравлични. Техническа безопасност“.
(2) . Надлъжните верижни и лентови транспортьори да са снабдени с приспособление за автоматично спиране на електродвигателя в случаите на скъсване и падане на лентата или веригата.
Чл. 188 (1). Преди пускане на транспортния механизъм в работа да се дава съответна автоматична сигнализация.
(2) . Надлъжните транспортьори независимо от пусковото си устройство да имат бутони „стоп“ при опъващата станция и през всеки 10 м по дължината им.
(3) . Задвижващите и опъващите станции да са оградени най-малко 1,5 м по дължина на транспортьора, а огражденията да са блокирани с пусково устройство.
Чл. 189 (1). Размерите на транспортьорите да съответствуват на размерите на товарите.
(2) . Лентовите транспортьори за прахообразни материали да бъдат капсуловани.
(3) . При пренасяне на тежки товари лентовите транспортьори да са снабдени с ламаринено дъно.
(4) . Транспортьорите да са ограничени по дължина от двете страни с ограничителни бордове с височина от 20 до 30 см.
(5) . Разстоянието между ролките и ролгангите да е тако- а, че транспортираният товар да опира най-малко между три ролки.
(6) . Разположението на транспортните механизми и огражления около тях да е такова, че да осигурява безпрепятственото им очистване от отпадъци.
(7) . Почистването на транспортьорите да става само косато са спрени.
Чл. 190 (1). При дължина на транспортьорите над 20 м на тях да се устройват проходи (мостове) с широчина, не по-малка от 1 м, снабдени с парапети с височина 1 м, а в долната си част и с плътни бордове с височина 18 см от пода.
Чл. 191. При работа с транспортьорите се забранява:
- смазването и ремонтирането на механизмите и транспортните ленти;
- движението на лица по естакадите на транспортьорите, да се сяда, вози и ходи по транспортните ленти, вериги и ролки;
- да се почистват транспортьорите с ръка;
- да се тегли с ръце лентата при боксуване за помагане на електродвигателя.
Чл 192 (1) За обслужване на транспортьора от двете му страни да се оставя свободен проход, широк не по-малко от 0,8 м за преминаване на обслужващите работници.
(2) Когато транспортьорът е на височина повече от 2 м, по цялата дължина от двете му страни да има пътеки с ширинина 0,8 м, оградени с перила.
Чл. 193 (1). Скоростта на движение на лентовите конвейри при пренасяне на отделна товари да е в границите 0,2 - 1 м/с.
(2) Скоростта на монтажните подови и висящи конвейери да в границите 0,02-0,3 м/с.
(3) Когато конвейерът е с двустранно обслужване, от двете му страни да има проходи, не по-тесни от 1 м.
(4) . Преди пускане на конвейера да се подава звуков сигнал.
(5). Забранява се преминаването и стоенето на лица върху конвейера.
(6). Когато работните клонове на висящите транспортни конвейери преминават над проходи, работни места и други такива, да са сигурно оградени отдолу и отстрани със стоманена мрежа.
(7) Местата на преминаване на конвейерите от един етаж в друг да са оградени.
4.2. СТРАНИЧНО РАЗТОВАРВАЩА ПЛАТФОРМА
Чл. 194 (1) Включването на странично разтоварващата платформа да става само след като работникът провери в опасната зона на платформата да няма лица. Същото изискване да се спазва и при пускане на платформаъа за следващото зареждане.
(2) Пространството зад странично разтоварващаъа платформа да бъде огрдено със специална оградна заварена конструкция или мрежа, за ограничаване на достъпа под вилообразната рама.
(3) . Забранява се натоварването на платформата с пакети с по-големи размери или маса от указаните в паспорта й.
(4) Хидравличните цилиндри да бъдат осигурени против самоволно пускане.
(5). Освободените приковки да се подреждат на палета, разположени така, че да не възпрепятствуват работата на обслужващите работници.
4. 3. РЪЧНИ РЕЛСОВИ ВАГОНЕТКИ
Чл. 195. В цеховете за изработване на изделия да не се строят теснюлинейни релсови пътища в близост до работните
Чл. 196 (1). Забранява се вагонетките по релсовия път да се спират, като под колелата им се поставят камъни, капаци, дъски и други предмети.
(2) Ръчното придвижване на вагонетки да се извъшва със скорост 3 км/ч
(3) . При настъпване на мрак релсовият път, стрелките и обръщателните устройства да са добре осветени
Чл. 197. (1) Релсовият път на вагонетки с механизирано задвижване да бъде с наклон не по-голям 0т 2,5 %.
(2). Забранява се движението на ръчни вагонетки по дековилен път с наклон, по-голям от 1 %. Вагонетките с механизирано задвижване да се движат на територията на предприятието със скорост до 12 км/ч, а вътре в работните помещения — до 6 км/ч.
Чл.198 (1) Забранява се вагонетките да се претоварват. Допустимата височина на натоварена вагонетка е 1,5 м.
Забранява се транспортиране на лица върху празни или натоварени вагонетки.
(3) . Забранява се вагонетките да се пускат в движение по инерция. В края на глухите релсови линии, да се поставят опори с буфери.
(4) . Движението да става чрез тикане, а не чрез теглене, като се следи посоката на движение.
(5) . Забранява се омасляването и мокренето на релсовия път.
Чл. 199 (1). Обръщателните кръгове да се опират по цялата си външна окръжност върху ролки и да са снабдени със стопорни устройства, които сигурно да ги фиксират в дадено положение. Вагонетката да е снабдена също със стопорни устройства към обръщана.
(2) . Релсите и обръщателният кръг да са на нивото на пода. Разстоянието между релсите на дековилния път и обръщателния кръг да не е по-голямо 10 мм.
(3) . Проходите около релсовите пътища да имат широчина, не по-малка от 1 м, смятано от габаритите на пренасяния материал.
Чл. 200 (1). Пренасяните товари да се закрепват здраво върху вагонетките. Центърът на тежестта на товара да се намира между осите на колелата.
(2) . След свършване на работа вагонетките да се докарват до края на релсовия път, да се застопоряват и заключват.
(3) . Релсовият път редовно да се почиства от сняг, лед и др.
4. 4. ЕЛЕКТРОКАРИ. МОТОКАРИ, ЕЛЕВАТОРИ, ЛЕБЕДКИ И ДРУГИ ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА
Чл. 205. При работа с електрокари и мотокари да се спазват изискванията на „Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрокари и мотокари“ и „Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата“ .
Чл. 202 (1). За водачи на електрокари и мотокари да се назначават лица, навършили 18 години и успешно издържали изпит за правоуправление.
(2) . Електрокарите и мотокарите да са снабдени със звуков сигнал.
(3) . Преди излизане от гаража да се проверява изправността на подемния механизъм, на сигналната и спирачната система и системата за управление.
(4) . Движението на заден ход да се извършва след спиране движението на електрокара и мотокара.
Чл. 203 (1). Масата на товарите да не превишава установената товароподемност по паспорта. Малките товари да се. закрепват неподвижно за платформата.
(2) . Дистанцията между две последователно движещи се транспортни средства да не е по-малка от 10 м, а при наклонени пътища — не по-малка от 20 м.
(3) . Задминаването на лица и други транспортни средства по пътя да става само при пътища с двупосочно движение и при предварително подаден сигнал. Сигналът да се подава на разстояние, не по-малко от 5 м от задминавания обект.
(4) . Забранява се транспортирането на лица върху товарните платформи.
(5) . Забранява се движението на електрокари и мотокари покрай машините на разстояние по-малко от 0,7 м, а покрай работните места — по-малко от 1 м.
Чл. 204 (1). При престой на електрокара (мотокара) водачът да изважда и взема със себе си ключа за включване на акумулаторните батерии и двигателя.
(2) . След прекъсване на работа водачът е длъжен да остави машината в гараж, да заключи контролера и да отпусне в долно положение вилките.
Чл. 205 (1). Скоростта на автотоварачите не превишава:
- 15 км/ч — при преминаване през регулирани жн прелези и кръстовища;
- 10 км/ч — при преминаване на неохранявани кръстовища и жп прелези с нерегулирано движение, мостове, тесни пътища, лошо осветени места, при боксуване на други машини и пр.
(2) . При поледица указаните скорости на движение да се се намаляват с 50 %.
(3) . Скоростта на движение на електрокарите, мотокарите и автотоварачите при излизане иззад ъгъл на сгради, при пресичане на жп линии и преминаване през тесни коридори да не превишава 3 км/ч.
Чл. 206 (1). Преди повдигане и спускане на товара мотокарът или електрокарът да е спрян и да бъде задействувана ръчната спирачка.
(2) . При пренасяне на товари с голям обем, които закриват полето на зрение на водача, мотокарът или електрокарът да се движи на заден ход при съпровождане от работник-сиг- налист.
(3) . Забранява се при вдигнат товар водачът да напуска машината.
(4) . Забранява се при повдигане и транспортиране на товара с мотокар или електрокар рамката да се наклонява навън.
(5) . Забранява се при вдигната пълна или празна кофа водачът или други лица да -извършват ремонт под кея.
Чл. 207 (1). Елеваторите и лебедките да са снабдени с автоматична блокировка, предотвратяваща движението на веригите с обратна посока при спиране на електрическия ток.
(2) . Забранява се оставянето на товари върху спрени елеватори.
Чл. 208 (1). Всяка лебедка да се поставя под навес, като се захваща за бетонна «снова.
(2) . Забранява се за опори на лебедки да се използуват линии, фундаменти на машини и части от съоръжения и др.
(3) . Лебедката да се поставя така, че оста на барабана да е перпендикулярна на линията на движение на въжето.
Барабанът на лебедките и останалите предавки да са обезопасени.
(4) . Щабельорите да са поставени върху здрави опори.
(5) . Повърхността на захапващите лапи да е набраздена или назъбена.
Чл. 209 (1). Конзолата на щабельора, по която се спускат повдигнатите материали, да се поставя така, че при поемането им работникът да не се обръща и навежда.
(2) . При преустановяване на работа с щабельора материалите, лежащи върху захранващата верига, да се събират.
(3) . Забранява се стоенето на работници и други лица в обсега на щабельора и движещия се под него товар. Обслужващите работници да подават товара към щабельора извън обсега на работните му органи (движещите се части).
4. 5. АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ
Чл. 210. При работа с автомобили да се спазват изискванията на „Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата“ и „Правилника по безопасността па труда при експлоатация, обслужване и ремонт на моторни превозни средства Д-01-12“.
Чл. 211. Скоростта на движение на автомобилите по пътищата в предприятията да не е по-голяма от 10 км/ч, а в производствените помещения — до 5 км/ч.
Чл. 212 (1). Разстоянието между спрелите наредени един зад друг автомобили, чакащи за разтоварване, да не бъде по- малко от 1 м, а при нареждане (странично) в редица — не по- малко от 1,5 м.
(2) Движението на автомобилите по площадката да се ръководи от бригадира на товарно-разтоварната бригада.
Чл. 213. Когато се превозват материали с дължина, по- голяма от 5 м, към каросерията да се закрепват колесари (допълнителна колоос).
Чл. 214 (1). Забранява се транспортирането на лниа с ремаркета и стоенето им върху прикачваните по време на движение.
(2) . След влизане на автомобил в работно помещение двигателят незабавно да се изключва. Пускането на двигателя да става само при излизане на автомобила.
(3) . След свършване на работа автомобилът да се оставя в гараж, като кабината му се заключва.
(4) Кавалите за ремонт на автомобилите да бъдат изолирани и осветени с ел. ток с напрежение, не по-високо от 12 В.
4.6. ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ
Чл. 215 При железопътен транспорт да се спазват изискванията на „Правилника по безопасността на труда за работниците и служителите от гаровите и превозните служби В-05-01-03".
(2) . Прелезите на жп линии да бъдат снабдени с предупредителни знаци, бариери и сигнални уредби. Предупредителните знаци да не бъдат на разстояние, по-голямо от 40 м от прелеза.
(3) . Два пъти седмично технически лица да проверяват състоянието на стрелките и другите съоръжения на жп линии в ранона на предприятието.
(4). Железопътните линии да са на разстояние, не по-малко от 2,50 м от стените на сградите или от съоръженията. Между платформата и стените на сградите да има разстояние най- малко 1,90 и.
Чл. 216 (1). Лицата, участвуващи в маневрите, да са преминали курс за подготовка на маневристи и да знаят изискванията за техническа експлоатация на жп транспорт.
(2) . Ходенето по трасето на релсовия път се разрешава само в случаите на служебна необходимост, свързани с пряката работа на маневристите или съответните технически лица. Пресичането да става в точно определени места, снабдени с предупредителни сигнали.
(3) . Забранява се минаването нод буферите и вагоните, както и стоенето между два релсови пътя, по които едновре- менно се извършва маневра.
Чл. 217 (1). Ремонт на жп линии да се извършва само когато движението е спряно и са поставени предупредителни знаци.
(2) . Маневри по жп линия да се извършват само по разпореждане на специално натоварено за целта лице.
(3) . Забранява се при маневра композициите да се движат' със скорост повече от:
- 15 км/ч — при локомотиви с вагони по свободен път:
- 10 км/ч — с вагони напред по свободен път и върху стрелки независимо от това, от коя страна се намира локомотивът;
- 7 км/ч — при вагони, заети от лица или натоварени с опасни товари.
(4) . Забранява сс оставяне на вагони на кръстовищата ка жп линии с автомобилни пътища. Стоящите на линията вагони, с които не се извършва маневра, да са застопорени посредством спирачки и спиращи обувки.
(5) . Вагони, чакащи на релсов път с наклон повече от допустимия, да се заклинват със специални опори между релсите и колелата при задействувана спирачна система.
(6) . Забранява се спирането на влакова композиция па пътищата за пешеходци, които линията пресича, както и преминаването на хора през влака.
Чл. 218. Маневрите да се извършват при спазване на следните основни правила:
- подаването на вагоните към склада да се извършва само с разрешение на диспечера — в присъствието на бригадира па товарно-разтоварната бригада и началника на склада, който съпровожда вагоните, като върви Вред тях и предупреждава със звуков сигнал за пристигането им;
- най-голямата скорост на придвижване на вагоните при подаването им за товарене и разтоварване да не превишава 3 км./ч;
- прикачването и откачването на вагоните един за друг в склада да става от специално обучени лица от маневрената бригада на жп персонала;
- нощно време и при мъгла буферните фенери и светлините на локомотива да са_запалени, а всички жп стрелки да са добре осветени:
- забранява се по време на придвижване на вагоните да се стои на буферите, върху главата на тракционната връзка и върху куките;
- по време на движение да не се преминава от една вагонна платформа върху друга и да не се ходи по покривите на вагоните;
- да не се преминава под вагоните за отпускане на спирачките;
- ща не се работи с неизправни спирачки;
- маневристите, които извършват прикачването и откачването па вагоните, да носят прибрани и закопчани дрехи;
- забранява се пресичането от лица и превозни средства на жп линии пред движещи се вагони или локомотиви.
Чл. 219 (1). Ръчни маневри да се извършват под непосредственото наблюдение на отговорно лице при скорост, не повече от 2 км/ч, и то само когато пътят е равен.
(2) . Работниците, придвижващи вагоните ръчно, да се намират вън от релсовия път.
(3) . Маневрите с вагони, натоварени с опасни товари, да се извършват под личния контрол на специално лице и с голямо внимание, бавно, без удари и внезапни спирания.
(4) . Вагоните с опасни товари да имат при маневра прикритие от локомотива, не по-малко от четири оси.
4. 7. ПОДЕМНО-ТРАНСПОРТНИ МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 220 (1). При работа с подемно-транспортни машини и съоръжения да се спазват изискванията на Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения и Правилника по безопасността на труда при товарно- разтоварците работи Д-05-001.
(2) . Площадките, на които са монтирани подемно-транспортни машини и съоръжения, да са оградени с парапет на височина 18 ом от пода.
(3) . Подемно-транспортните машини, съоръженията и механизмите да се обслужват от лица, преминали специално обучение и издържали успешно изпит
(4) . На всеки 10 дни да се прави преглед на механизмите за изправността па отделните възли, като резултатите от прегледите се отбелязват в специален дневник. Работата да се преустановява до отстраняване на повредите.
(5) . На всяко подемно-транспортно средство да има табелка, на която са означени допустимият товар, който може да се повдигне, и регистрационният номер.
Чл. 221. Работник, постъпващ на смяна, преди да започне работа с подемно-транспортната машина, е, длъжен да проверява изправността на:
- спирачните механизми;
- управляващите и задвижващите механизми;
- захранващите механизми и приспособления:
- състоянието на релсовите пътища и крайните опори (буферите);
- гъвкавия тоководещ кабел и заземителпите проводници.
Чл. 222 (1). Задвижването и спирането на подемните механизми да става плавно, като се забранява:
- внезапно превключване на механизма на движение от прав на обратен ход;
- работа с кран при лошо осветление, силен снеговалеж, мъгла и вятър, скоростта на който превишава допустимата по паспорт;
- вдигането на товари, лежащи извън обсега на подемло- траиспортното съоръжение;
- мазането на подемните и задвижващите механизми по време на работа.
Чл. 223. Забранява се при работа с кран:
- да се отвлича вниманието от служебните задължения по време на работа на краниста, управляващ подемно-транспортното средство;
- да се допускат в кабината външни лица;
- да се качват и слизат лица по стълбите по време на движение на крана.
Чл. 224 (1). Забранява се да се извършва едновременно преместване на .крана и обръщане на стрелката.
(2) . При вдигане на товари с автокран да се използуват допълнителни опори.
(3) . Забранява се автокран да се установява за работа на мостове, на края на насипи и др.
Чл. 225 (1) .Забранява се'при црекъеване на работа с подемния механизъм да се оставят висящи товари.
(2) . Забранява се вдигането или пускането на лица с подемно-транспортните механизми, предназначени за транспортиране на материали.
(3) . Забранява _се преминаването на хора под подемно- транспортното средство при вдигнат товар.
Чл .226 (1). След свършване на работа подемно-транспорт- ните средства да се установят на определените за това места. Лостовете, контролерите и др. да се установяват в нулево положение, а когато се задвижват с електроенергия, захранването им да се изключва с помощта на главния прекъсвач. Кабините на крановете да се заключват, а ходовата част допълнително да се застопорява ръчно с помощта на скоби за релсовия път.
(2) . Подемно-транспортните механизми да са осигурени с автоматично задействуващи устройства против обратен ход.
(3) . Механизмите, ползуващи електроенергия за подемно- транспортните операции, да са снабдени със спирачни системи, понто автоматично да се задействуват при спиране на електрическия ток.
(4) . Повдигащите механизми при достигане на разстояние 200 мм от крайната точка на повдигане при движение нагоре автоматично да изключват електродвигателя си.
Чл. 227 (1). Скоростта на придвижване па кранове, управлявани от пода, а така също на кранове, които се придвижваг по релсов път, да не превишава 50 м/мин, а на техните колички 30 м/мин.
(2) . Когато скоростта на телфера по релсата е по-голяма от 0,5 м/с, да се поставят автоматични прекъсвачи в двата противоположни края на монорелсата.
(3) В двата края на релсовия път на крановете да се поставят опори (буфери), пресметнати да поемат удара на крана, движещ се с най-голямата си скорост, натоварен с максимален товар, издигнат в горно положение.
(4) . Забранява се работа с кран, когато са износени ходовите колела и са с напукани реборди.
(5) Задвижващите ходови станции на крана да са закрити с плътен метален кожух.
Чл. 28 (1). Вратата на кабината на мостовия кран да бъде снабдена с електрическа блокировка, която да не позволява придвижването на крана при отворена врата. Такава блокировка да има люкът на кабината за излизане върху площадката на кабината.
(2). Подът на кабината на електрически задвижваните двигателни уредби да бъде застлащ с гумен диелектнически килим.
Чл. 229 (1). Откритите тоководещи части на електросъоръженията, достъпни за съприкосновение, да бъдат оградени.
(2) . Подкрановите релсови пътища и неподвижните части па повдигателните уредби да бъдат заземени. Когато подкрановите релсови пътища са с дължина повече от 50 м, да бъдат заземени двата им края. Заземяването да се освидетелствува с протокол.
(3) . Забранява се работа с нестандартни и неизправни ръчни електрически инструменти и съоръжения. В зависимост от характера на средата по отношение на опасността от поражение от електрически ток номиналното напрежение на ръчните електрически инструменти и съоръжения се избира съгласно ПБТЕЕУС Д-01-008.
Чл. 230 (1). Въжето да е захванато така на барабана, че да не позволява прнплъзване. При пълното му навиване върху барабана ребордите на последния да бъдат с още един диаметър по-високи.
(2) . При долно крайно положение на въжето върху барабана да се оставят неразвити най-малко 1,5 навивки.
(3) . Износените въжета да се бракуват съгласно Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация па повдигателните съоръжения.
(4) . Ухото в края на въжето да бъде направено чрез заплитане на свободния му край с дължина най-малко 15 пъти диаметъра на въжето, но не по-малко от 300 мм.
(5) . Забранява се да се работи с разплетено и пречупено въже.
Чл. 231. Стоманените въжета и веригите, които се използуват за товари, стрели, обтегачи (носещи или теглителни) и сапани, да имат свидетелство от завода-производител за техните изпитвания.
Забранява се използуването на въжета и вериги без свидетелство за изпитването им.
Чл. 232 (1). При подмяна на звена във веригите същите да се изпитват при 1,25 по-голям товар от допустимия.
(2). Захващащите куки, съоръжения и приспособления да
бъдат осигурени с механизъм против самоволно откачане на товара.
(3) . Да се бракуват куките при износване в мястото на закачване на товара над 10 % от първоначалното им сечение.
(4) . Забранява се повдигане на товара с куки, кои го имат пукнатини по телата си.
4. 8. ТОВАРНИ АСАНСЬОРИ (ПОДЕМНИЦИ)
Чл. 233. Товарните асансьори да отговарят на изискванията на „Наредба № 18 за устройство и безопасна експлоатация на асансьорите“ .
Чл. 234 (1). Товаренето и разтоварването на товари на и от асансьорите да се извършва само при пълно отворена и осигурена срещу самопроизволно затваряне врата.
(2) . Ежедневно преди започване на работа да се извършва технически преглед за безопасна работа с асансьорите.
(3) . Забранява се претоварването на товарните асансьори н работата с тях при повредена блокировка на вратите или прн липса на осветление.
(4) . С товарен асансьор да работят лица, които са запознати с управлението му и снабдени с удостоверение'за проведен инструктаж.
(5) . Всеки товарен асансьор да бъде снабден с табелка, на която е посочено допустимото натоварване.
(6) . Забранява се превозването на лица с товарен асансьор.
(7) . Вратите на кабините на всички товарни асансьори да бъдат снабдени с електрическа блокировка, която да не позволява придвижването на асансьора при отворена врата.
ПЕТА ГЛАВА
ЕЛЕКТРОБЕЗОПАСНОСТ
Чл. 235. Проектирането, монтирането и експлоатацията нз електрическите съоръжения и уредби да се извършва съгласно изискванията на:
- Правилник за устройство на електрическите уредби — 1980 г.;
- Правилник по безопасност на труда при експлоатация на електрически уредби и съоръжения Д-01 -008;
- Правилник за техническа експлоатация на енергопотребителите — 1980 г.;
- Противопожарни строително-технически норми;
- Гръмоотводни инсталации (Защита от мълнии на сгради и съоръжения);
- БДС 8355-75 „Електрообзавеждане на обработващи и преработващи машини“;
- Настоящия правилник
Чл. 236. Поддържането, прегледите и ремонтът на електрическите съоръжения да се извършват от правоспособен електротехнически персонал със съответна квалификационна група.
Чл. 237. Обслужващият персонал и инженерно-техническите работници да спират или да пускат проверените им машини и съоръжения по инструкция посредством принадлежащите им пускови устройства.
Чл. 238. Защитните средства и приспособления да се съхраняват и проверяват редовно в съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрически уредби и съоръжения.
Чл. 239 (1). Металните части на обзавеждането да бъдат заземени съгласно изискванията на Правилника за устройство на електрическите уреди.
(2) . Забранява се използуването на подвижно електрообзавеждане без заземяване (зануляване).
(3) . Забранява се работа с ръчни, електрически инструменти и съоръжения, когато нямат изолирани ръкохватки и не са с понижено напрежение.
(4) . Електропроводниците да бъдат изолирани, а електрическите уредби и съоръжения да бъдат оградени и заключени така, че личният състав да няма възможност за допир с тях.
(5) . Забранява се провеждане на профилактични прегледи, ремонт и почистване на електрически уредби и съоръжения, когато са под напрежение.
(6) . Изправността на електрообзавеждането и заземяването (зануляването) да се проверява два пъти в годината от ел. лабораторията.
Чл. 240. Всяко, намиращо се в експлоацатия, заземително устройство да има паспорт, съдържащ схемата за заземяване, основните технически данни и резултатите от изпитвания за за- земителното устройство. За характера на извършените ремонти и изменения да има протокол от лабораторията, извършила проверката.
Чл. 241. В работните помещения, складовете и външните инсталации да се монтира и ползува само такова електрообзавеждане, което по своя тип и изпълнение да съответствува на
класа на пожарната и взривната опасност и да е съобразено с характеристиката на околната среда съгласно Противопожарните строително-технически норми.
Чл. 242. Контактните съединения (контакти и щепсели), използувани за напрежение, и тези, конто са за ниски напрежения, да бъдат означени с табели.
Чл. 243. Забранява се оставянето на открито под действието на атмосферни влияния (дъжд, сняг, роса и др.) контактите на електромашнните и електроапаратите. Забранява се мокър или влажен щепсел да се поставя в контакт.
Чл. 244. За работа с електроуреди, електроапарати или електроуредби да се ползуват лични предпазни средства (диелектрични ръкавици, килимчета и боти, изолирани клещи и др.).
Чл. 245. Електрообзавеждането, монтирано във взривоопасни и пожароопасни помещения, периодично (не по-рядко от един път в месеца) да се подлага на външен преглед, като резултатите се вписват в експлоатационния дневник.
Чл. 246. При експлоатация на електрообзавеждането- да се спазва следното:
- да няма около електродвигателите, пусково-регулиращи- те апарати, уредите и други леснозапалими и горими вещества;
- приетата съгласно инструкциите последователност за приемане и предаване на сигнали за пускане и спиране на електродвигателите.
Чл. 247. За предпазване от статично електричество да се спазва „Правилника по безопасност на труда при експлоатация на електрически уреди и съоръжения“ и раздел VI, буква „Б“ от „Правилата за пожарната безопасност в химическата промишленост“.
Чл. 248. Когато при извършване на технологичните процеси се получава опасно действие на статично електричество, да се спазва следното:
- да се заземява технологичното обзавеждане — метални конструкции, резервоари, апарати, смесители, мелници, сушилни, циклони, тръбопроводи, наливно-разливни устройства, цистерни, разположени вътре или вън от помещенията и предназначени за преработка, съхраняване и транспортиране на пожароопасни течности и др;
- да се заземяват жп релси в местата, където стоят цистерни с наелектризиращи се течности;
- заземяването на валовете и съединените с тях метални части да се извършва посредством заземени метални четки, трие- щи се върху вала;
- да се увеличава относителната влажност на въздуха в опасните места до 75-80 % и то само там, където е допустимо от технологичния процес.
Чл. 249. Проверките на състоянието на заземнтелнпте устройства да се извършва съгласно приложение 1 на настоящия правилник.
Чл. 250. Максимално допустимите стойности па преходните съпротивления на заземителните и мълниезащитите уредби са а дени в приложение 2 на настоящия правилник.
Чл. 251 (1). За осигуряване на защита срещу директен допир частите на машините и съоръженията под напрежение трябва да се разполагат извън зоната на ръчния обсег или да се използуват защитни поегради, изолиращи покрития, блокиров- ч или безопасно свръхниско напрежение.
(2) . При разполагане на частите под напрежение извън зоната на ръчния обсег минимално допустимите разстояния да са съгласно БДС 14902 „Защита срещу поражения от електрически ток. Мероприятия за защита срещу директен допир“.
(3) . Разстоянията между частите, които се намират под напрежение до 1000 В, и защитните прегради трябва да са не по- малки от посочените в приложение 3 на настоящия правилник.
Чл. 252. В електрическите уредби за напрежения над 1000 В разстоянията между частите, които се намират под напрежение, и защитните прегради трябва да бъдат не по-малки от посочените в приложение 4 на настоящия правилник.
Чл. 253. Когато части на електрически уредби, конто са под напрежение, се разполагат под проходи в затворени електротехнически помещения, разстоянието до пода трябва да бъде не по- малко от посоченото в приложение 5 на настоящия правилник.
Чл. 254. При работа с. трансмисионни ремъци да се прилагат следните защитни мероприятия;
- да се монтират специални меки заземителни четки, триещи се до ремъка непосредствено до мястото на отделянето му от трансмисионната шайба;
- вътрешната страна на ремъка да се намазва със специална електропровеждаща мазилна течност;
- да се употребяват антистатични пасти или емулсионни лакове с антистатични присадки или дървесината предварително да се обработва с антистатици:
- от външната страна на ремъка, над мястото на най-голямо образуване на електростатични заряди, да се поставят метални гребени, които да се заземяват; металните гребени да се поставят на такова разстояние от ремъците, че да е изключена възможността за допир с тях.
Чл. 255. Електродвигателите, електроинсталациите и електросъоръженията в непосредствена близост до стъкларски пещи, фидерните устройства, шихтопълнителите, стъклоформуващите агрегати, транспортьорите (за гореща продукция), темперните конвейери и камерните пещи, пещите за закалено стъкло, пещите за изпичане на декорирани стъклени изделия и други
съоръжения, отделящи топлина, трябва да бъдат в топлоустой- чиво изпълнение.
Чл. 256. Забранява се разполагането на командни табла или измерителни уреди под вратите на пещите. Командните табла се разполагат удобно за контролиране на нивото встрани от пещта.
Чл. 257. Електродвигателите, електроинсталациите и електросъоръженията в разтоварните рампи, складовите помещения за суровини п материалното отделение, където се отделя прах, трябва да бъдат в прахонепроницаемо изпълнение.
Чл. 258. Електродвигателите, електроинсталациите и електросъоръженията в складовете за втечнени газове, течно гориво, смазочни материали, пещни халета и формуващи автомати, трябва да бъдат във взривозащитено изпълнение.
Чл. 259. Забранява се използуването на гумирани кабели, на които външният шланг (обвивката) е наранен, независимо от това, че изолацията на отделните жила (фази) на кабела е здрава.
Чл. 260. Електросъоръженията и инсталациите в звената за измиване, шлайфане, химическо полиране и други подобни производства трябва да бъдат в противовлажно изпълнение и устойчиви па действието на съответните агресивни вещества.
Чл. 261. Елекрообзавеждането в производствените звена трабва да се почиства периодично от прах, масла, утайка и други замърсяващи вещества.
Чл. 262. Електрообзавеждането трябва да бъде сигурно предпазено от действието па висока температура, влага, агресивни газове, пари и течности, разтопено стъкло и др.
Чл. 263. Разширение или реконструкция на ел. инсталации въз взривоопасни помещения трябва да се изпълнява по проект като пускането в експлоатация да става след приемането на обекта (реконструкцията) от комисия. Комисията съставя протокол, който се съхранява с останалата документация на електрообзавеждането.
Чл. 264. При промяна на технологията, която довежда до изменение класа на помещението, в случай че липсва проект за това, енергетикът, завеждащият охраната на труда, технологът и представителят на ППО трябва съвместно да преценят класа на помещението, както и вида на електрообзавеждането. Решенията се оформят с протокол, който се утвърждава от директора на предприятието.
Чл. 265. Електросъоръженията във взривоопасните и пожароопасните помещения трябва да бъдат защитени от механични повреди и корозия.
Чл. 266. Изборът на електрически апарати, уреди и осветителни тела в зависимост от класа на взривоопасните помещения и външните съоръжения ое извършва съгласно приложение 2.
Чл. 267. Електрозахранващите табла и пултовете за управление на съоръженията трябва да бъдат добре затворени от всички страни. Те трябва да са монтирани на леснодостъпни места и да са удобни за безпогрешна и сигурна манипулация.
Чл. 268. За захранване на преносими електросъоръжения трябва да се използуват само здрави гумирани кабели. Снажда- нето на гумираните кабели се разрешава само чрез вулканизация.
Чл. 269. Изолационните огнеупорни материали в пещите, фндерите и др. трябва да осигуряват необходимото изолационно съпротивление при температури до 10 % по-високи от максималните работни температури.
Чл. 270. В местата, където електрическата инсталация преминава в близост до източници на топлина, температурата на изолацията трябва да се проверява ежеседмично и не трябва да превишава допустимата за съответния изолационен материал.
Чл. 271. Електротехническият персонал преминава задължителна подготовка и преди пускането му до самостоятелна работа трябва да положи изпит по безопасност на труда за съответното работно място съгласно действуващите нормативни до кументи.
ШЕСТА ГЛАВА
ПРОТИВОПОЖАРНА ОХРАНА
6. 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 272. Съгласно Закона за противопожарната охрана и Наредба № 4 за организацията и дейността на ведомствената противопожарна охрана за осигуряване пожарната безопасност на предприятието неговият ръководител, съгласувано с местните противопожарни органи, издава противопожарна наредба, с която се уреждат:
- разпоредби по поддържане на района, пътищата, проходите, сградите, складовете; реда за съхраняване и изгаряне;
- изисквания към противопожарната техника, достъп на външни гасителни средства към обекта и подобектите, ред за движение на транспортните средства в района на предприятието;
- ред за експлоатация на нагревателните уреди, отопли телните инсталации; указания за контрол върху изправността им;
- ред за експлоатация и контрол върху изправността на електрическите инсталации;
- противопожарен ред в работните помещения и работните оста; режим за почивка; места за пушене;
- ред за извършване на огневи и заваръчни работи;
- организация на работата по пожарогаоене и ред за използуване на гасителни средства;
- ред за извършване на преустройства и разширения.
Чл. 273. Ръководителите на организации, поделения и обекти са длъжни:
— да следят за навременното и качествено изпълнение на мерките за пожарната безопасност;
— да предприемат всички мерки за отстраняване на аварийното състояние на производствените мощности и за своевременното извършване на текущите и основните ремонти;
— да изпълняват в срок противопожарните разпореждания;
— да осигуряват обектите с необходимата противопожарна техника и инвентар, водоизточници, изправни пътища, средства за свръзки и сигнализация и да се грижат за тяхната изправност;
— да спазват строго нормативните актове по противопожао- ната охрана и да търсят най-строга отговорност от длъжностните лица и работниците, които ги нарушават;
— да назначават отговорници за осигуряване пожарната безопасност в производствените цехове и работните места;
— да назначават пожарно-технически комисии и организират създаването на доброволни противопожарни отряди и да ръководят тяхната дейност;
— да организират обучения и практически занятия на персонала за правилни и бързи действия при различни аваришш положения, отразени в аварийния план на предприятието.
Чл. 274. Началниците на цехове, участъци, отдели, складове, лаборатории и работилници са длъжни:
- да следят работниците да спазват строго установените изисквания по пожарната безопасност и за съвременното изпълнение на мероприятията, предписани от противопожарните органи.
- да не допускат извършване на работи, свързани с използуване на открит огън (заварки) без писмено разрешение от зам. директора по производствено-техническите въпроси и без съгласуване с противопожарните органи;
- да не допускат затрупването на входовете към сградите и съоръженията към водоизточниците, на проходите в сградите, стълбищните клетки и подстъпите към противопожарните съоръжения.
Чл. 275. За отделни пожароопасни и взривоопасни помещения, участъци, съоръжения и др. да се изработват конкретни ютивопожарни инструкции и указатели.
Чл. 276. Пожарно-техническата комисия не по-рядко от два -пъти в годината извършва основна проверка на всички производствени сгради, бази, складове, лаборатории и други служебни помещения в поделението с цел да се открият пожарните нередности при производствените процеси, агрегати, складове лаборатории, електростопанства, отоплителни системи, вентилационни инсталации и др. Набелязва пътищата и начините за отстраняване на констатираните нередности и определя сроковете за изпълнение на необходимите противопожарни мероприятия.
Чл. 277. Противопожарните мероприятия, набелязани от пожарно-техническата комисия за изпълнение, се оформят в протокол, който се утвърждава-от ръководителя на поделението и се изпълнява в определените срокове.
Чл. 278 (1). Ръководителят на поделението и пожарно-техническата комисия нямат право да отменят или да изменят мероприятията, предписани от органите на противопожарната охрана.
(2) . В практическата си работа пожарно-техническата комисия поддържа постоянна връзка с местните органи на проти вопожарната страна.
Чл, 279 (1). Съгласно чл. 7, т. 4 от Закона за противопожарната охрана и Инструкция № 5 за организация и дейност на доброволните противопожарни отряди, в предприятията и стопанските организации се изграждат доброволни противопожарни отряди (ДПО). Това става на общо събрание и се съставя протокол по образец, въз основа на които ръководителят на поделението издава заповед и обявява състава на ДПО.
(2) . ДПО имат следните основни задължения:
- провеждат пожаропрофилактична дейност в обектите;
- провеждат пожаропросветна дейност;
- организират и осъществяват гасене на възникнали пожари и оказват помощ при стихийни бедствия и пожари;
- в границите на предоставената им компетентност осъществяват противопожарен надзор.
6. 2. ПРОТИВОПОЖАРНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Чл. 280 (1). Цеховете и производствените помещения ча стъкларската и финокерамичната промишленост се отнасят по
пожарна опасност към категория „Г“, а по огнеустойчивост са I и II степен (приложение 8).
(2) . Степента на горимост на строителните материали и конструкции и минималните им граници на огнеустойчивост да се определят съгласно „Противопожарни строително-технически норми“ — приложения 9 и 10.
(3) . Противопожарните разстояния между производствените сгради, съоръженията и закритите складове от категория „Г“ при I и II степен па огнеустойчивост са минимум 4 м.
Чл. 281 (1). Най-голямата допустима площ между противопожарните прегради в едноетажните и многоетажните производствени сгради не се ограничава.
(2). Максималното разстояние до най-близкия изход на производствените сгради не се ограничава.
Чл. 282. За ограничаване разпространението на пожара в стъкларските и финокерамичните поделения се използуват следните противопожарни прегради.
(1) . Брандмауери — негорима стена с граница на огнеустойчивост 2 ч и 30 мин. Те започват от основата на сградата,, пресичат вертикално и излизат на 60 см над покрива и изпъкващите над него в близост до 2 м покривни конструкции и до покрива при негорими покривни конструкции.
(2) . Противопожарни тамбури — строят се от негорими материали, като елементите им трябва да имат граница на огнеустойчивост не по-малко от 45 мин,
(3) . Противопожарни стени — негорими стени с граница на огнеустойивост най-малко 2 ч и 30 мин. Те служат да разделят ''помещението на чисти.
(4) . Противопожарни зони — негорими ивици с широчина най-малко 6 м и граница на огнеустойчивост не по-малко от 1 ч. Те трябва да лежат върху негорими колони или подпори е граница на огнеустойчивост най-малко 2 ч и 30 мин. В противопожарните зони могат да се правят прозорци, ако те са негорими и отстоят от края на зоната на разстояние най-малко 1,50 м.
(5) . Противопожарни хоризонтални прегради — негорими подови конструкции, с граница на огнеустойчивост най-малко 1I ч, които служат за ограничаване разпространението на огъня във вертикална посока.
Чл. 283 (1). Вратите, прозорците и капаците на отворите з брандмауернте трябва да бъдат негорими с граница на огнеустойчивост най-малко 1 ч и 12 мин., а в другите противопожарни прегради — най-малко 45 мин.
(2) . Вратите в брандмауернте и в другите противопожарни прегради да имат приспособления за самозатваряне.
(3) . При строителството на брандмауери да се вземат под внимание и допълнителните натоварвания, които могат да възникнат в резултат на преразпределение на натоварването при едностранно събаряне на ферми, носещи стени, подови и други коснтрукции при пожар.
(4) . Ако брандмауерът се изгражда на място, където две крила от една сграда с негорими стени или две отделни сгради с такива стени се долепят под ъгъл, хоризонталното разстояние между най-близките отвори в пресичащите се срещуположни стени на тия сгради трябва да бъде не по-малко от 4 м. В противен случай отворите се защищават с негорими врати и прозорци с граница на огнеустойчивост най-малко 45 мин.
Чл. 284. Противопожарни прегради се строят за:
- разделяне на производствени и складови помещения, ко- гато тяхната застроена площ надвишава допустимата по нормите;
- разделяне на помещения, в които се осъществяват производства с различна пожарна оцасиост;
- отделяне на основните складове за горими материали от производствените помещения;
- разделяне на складове с различна пожарна опасност;
- намаляване на противопожарните разстояния между сградите и съоръженията или за блокиране на сградите.
Чл. 285 (1). Галериите и естакадите за транспортиране на леснозапалимите и горимите течности, газове и материали да бъдат от I и II степен на огнеустойчивост.
(2) . В галериите и естакадите не се допуска съвместно прокарване на тръбопроводи за течности и газове, смесването на които може да причини взрив или пожар.
(3) . Комбинираните галерии и естакади за преминаване на пешеходци и транспортиране на материали трябва да бъдат от I и II степен на огнеустойчивост. В тях не се допуска транспортиране на пожароопасни, взривоопасни и отровни течности и материали.
Чл. 286. Шахтите и машинните помещения за асансьори да се строят от негорим материал с граница на огнеустойчивост не по-малко от 1 ч, с негорими врати за помещението на машините. Вратите на кабини, устроени над плоски негорими покриви, могат да бъдат горими.
Чл. 287. Производствените сгради и закрити складове с височина до корниза повече от 10 м и с горими покривни конструкции да имат външни противопожарни стълби. Противопожарните стълби се правят:
- за сгради, високи до 30 м Щ вертикални, с широчина 60 см;
- за сгради, високи над 30 м — наклонени под ъгъл, но не по-голям от 80°, с широчина 70 см и с. междинни площадки през не повече от 8 м.
Чл. 288. Разстоянието между противопожарните стълби по периметъра на сградата трябва да бъде най-малко 200 м. Едната страна на стълбата може да бъде тръба с диаметър 52 мм, снабдена в двата края и на всеки 16 м със съединители „щори*' и спирателни устройства за нуждите на пожарогасенето. Противопожарните стълби трябва да отстоят па 2 м от нивот а на земята.
6. 3. ЛИКВИДИРАНЕ НА АВАРИИ
Чл. 289. Във всяко газо-, взриво — и пожароопасно производство за цеха, отделението, съоръжението, а при необходимост и за цялото предприятие, се разработва план за ликвидиране на аварията съгласно „Инструкцията за съставяне на аварийни планове в предприятията“.
Към авариите, които заплашват с взрив или пожар, се отнасят тези, които са свързани с пробив в апаратите и комуникациите за горими газове или течности, а също и с откриване на въздуха на горими газове и пари в количество, което съставлява повече от 20 % от долната граница на взриваемост.
Чл. 290. При авария, която заплашва с взрив или пожар, началникът на цеха или съоръжението или друго отговорно лице е длъжен да обяви въвеждане на аварийно положение в цеха, а при необходимост и в цялото предприятие. За това той долага на диспечера и ръководството на предприятието. При необходимост:
- оказва се първа помощ на пострадалите от аварията; посредством пожарен известител или телефон веднага се
алармира противопожарната, газоспасптелната или медицинската служба и се привеждат в готовност средствата за пожарога- сене;
- на мястото на аварията и в съседните помещения се прекратяват всички работи, свързани с ползуване на открит огън, пожароопасни работи (ремонт, почистване, сглобяване и монтаж на оборудване, разтоварване на апарати и др.), освен работите, свързани с мероприятия за ликвидиране на аварията;
- от помещението, зад границите на цеха, извън опасната зона на външните инсталации, се извеждат всички работници и ИТР, незаети с аварийно-възстановителните работи; достъпът на лица до мястото на аварията преди ликвидирането и става само с разрешение на началника на инсталацията, цеха или диспечера иа завода;
- вземат се всички мерки за локализация и ликвидиране- на аварията, като се използуват защитни средства и безопасни инструменти;
- производството се прекратява или привежда в положение, което осигурява локализация или ликвидиране на аварията, според специалните аварийни инструкции:
- по възможност се изнасят леснозапалителните и горимите течности от апаратите, разположени в зоната на аварийния режим, и се понижава налягането в апаратите;
- при необходимост се включва аварийната вентилация л се извършва усилено естествено проветряване на помещението;
- на мястото на аварията и на съсседннте участъци се- забранява преминаването на всякакъв вид транспортни средства, освен тези на аварийната служба, до пълното отстраняване на последствията от аварията;
- засилва се профилактичният надзор в аварийните н съседните на тях помещения в цеховете и съоръженията.
Други мероприятия по ликвидиране на аварията се определят във всеки конкретен случай от отговорния ръководител па работите, който изхожда от създаденото положение и в съответствие с мерките за пожарна и техническа безопасност.
Чл. 291. Аварийното положение се отменя само след пълно ликвидиране на аварията, щателно изследване на техническото състояние на цялото оборудване и комуникациите в мястото иа аварията и свързаните с тях комуникации, повторен анализ за наличие на взривоопасни и опасни за здравето на хората концентрации на продукти от производството.
Чл. 292. При пристигане на противопожарната охоана н, мястото на аварията ръководителят на работите по ликвидиране на аварията накратко информира началника на противопожарното поделение:
- за пострадалите при аварията;
- за възможността от взрив, пожар, отравяне като последствие от аварията;
- за мястото, размера и характера на аварията и мерките- за ликвидирането й;
- за необходимите действия от страна на противопожарната охрана за предпазване от пожар, взрив и за ликвидирането на аварията.
6. 4. ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОЖАРИ
Чл. 293. Всеки работник или служещ в предприятието, който забележи пожар, задимяване или други явления, които могат да предизвикат пожар, е длъжен:
- веднага да уведоми противопожарната охрана по телефона или чрез ръчен пожароизвестител;
- да извика на мястото на пожара началника на смяната, цеха и старши оператора;
- да вземе мерки за ограничаване на огъня и ликвидиране на пожара.
Чл. 294. Старши операторът, началникът на смяна или началникът на цеха при пристигането на мястото на пожара, след като се убеди, че на противопожарната охрана е съобщено, е длъжен:
- веднага да извести на ръководството на предприятието;
- да организира посрещане на противопожарната охрана и да окаже помощ за избиране на най-кратък път до огнището на пожара и за въвеждане в действие на средствата за пожарогасене;
- да отстрани от помещението, извън цеха или извън опасната зона на външното съоръжение всички работници и ИТР, които не са заети с ликвидиране на пожара;
- при необходимост да изключи енергийното захранване, спирането на транспортните устройства, агрегати, апарати, да се прекрати притокът на суровини, да се затворят газовите, парните и водните комуникации, да се изключи вентилационната •система в аварийното и в съседните на него помещения, да се изпълнят всички други мероприятия, които спомагат за предотвратяване разпространението на пожара;
- да се прекратят всички работи с изключение на тези. конто целят ликвидиране на пожара;
- да вземе участие в пожарогасенето по указание на ръководителя и на щаба на пожарогасенето.
Чл. 295. Общото ръководство по гасенето на пожара до пристигане на противопожарната охрана се осъществява от на 1ални- ка на цеха. Негов заместник е началникът на смяната или старши операторът. Тези лица са длъжни:
- в случай че са застрашени хора, бързо да организират тяхното спасяване с наличните сили и средства;
- да ръководят всички работи по гасенето на пожара, като отчитат специфичните особености на горящия обект; за това поддържат тясна връзка с нженерно-техническия персонал на цеха, предприятието, съоръжението, лабораторията;
- при необходимост привеждат в действие стабилните средства за пожарогасене;
- при необходимост осигуряват защитата на хората, които вземат участие в гасенето на пожара от възможни поражения (отравяне, изгаряне, удар от електрически ток);
- едновременно с пожарогасенето осигуряват охлаждане на конструктивните елементи на сградите и технологичната апаратура, които са застрашени от действието на високата температура.
Чл. 296. При пристигане на противопожарните поделения ръководителят на пожарогасенето е длъжен:
- да съобщи на старши началника от противопожарната охрана всички необходими сведения за хода на пожарогасенето;
- да осигури безопасна работа на противопожарните поделения от въздействието на електроенергия, химични вещества и отровни газове;
- в случай на опасност от взрив да предупреди за това началника на противопожарната охрана и да отстрани смяната от опасната зона.
Според обстановката и количеството на поделенията, които работят в погасяването, ръководителят организира щаб за гасене, като определя мястото му.
Чл. 297 (1). В щаба се включват представители от администрацията на предприятието — гл. инженер, гл. технолог, гл механик, началникът на цеха, а също инженерът по техника нг безопасността, началникът на газоспасителната служба и други отговорни лица според създадената обстановка.
(2). На представителите на предприятието в щаба на пожарогасенето се възлага:
- консултация с ръководителя на пожарогасенето по специфичните особености в горящия обект: технология, опасност от въздействието на температурата и продуктите от горенето върху апаратите и материалите;
- осигуряване на работна сила и инженерно-технически персонал за пожарогасене и евакуация на имуществото;
- осигуряване на автотранспорт за докарване на средства, които могат да бъдат използувани за гасене или предотвратяване на разпространението на пожара;
- изключване или превключване на комуникации според указанията на ръководителя на пожарогасенето;
- коригиране на действията на службите и лицата, заети с пожарогасенето.
6. 5. РЕД ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА РАБОТА СЛЕД АВАРИЯ И ПОЖАР
Чл. 298. След ликвидиране на аварията или пожара директорът на предприятието свиква комисия за определяне на необходимите ремонтно-възстановителни работи. Оценява се възможността за използуване на технологичното оборудване и комуникациите. Оформят се установените документи и разрешение за пускане на производството. В комисията се включва и представител на противопожарната охрана.
Чл. 299. За осигуряване на безопасно пускане на производството и в съответствие с плана за ликвидиране на аварии в предприятията комисия извършва обследване на сградите, оборудването, тръбопроводите, вентилацията, силовото и осветително електрооборудване с цел да се установи пълното им
съответствие с изискването на производството и на пожарната безопасност. Обследването се съпровожда с лабораторни аги лизн на въздуха за отсъствие на взривоопасни концентрации.
Чл. 300 (1). Резултатите от обследването и разрешението за пускане на производството комисията оформя с акт.
(2). Пускането на производството се извършва в съответствие с технологичния регламент и в последователност, която осигурява пожарната безопасност.
6. 6. ПОДРЪЧНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И СРЕДСТВА ЗА ПОЖАРОГАСЕНЕ
Чл. 301 (1). Отговорност за закупуването, изработването и своевременния ремонт на съоръженията и средствата за пожарогасене носи директорът на предприятието.
(2) . Съоръженията и средствата за пожарогасене се поставят по цехове, производствени участъци, инсталации, сгради, съоръжения и се предават по опис на началника (ръководителя) на цеха, на инстанцията, на отдела. Тон носи по-нататъш- на отговорност за тяхното съхраняване и готовност за действие.
(3) . Контрол върху съдържанието и съхраняването в постоянна готовност за действие на съоръженията и средствата за пожарогасене в цеховете, складовете, работилниците на територията на предприятието се извършва от началника (завеждащия) обектната противожарна охрана или от доброволната противопожарна охрана (ДПО).
(4) . Забранява се използуването на съоръженията и средствата за пожарогасене за други цели, освен за прякото им предназначение. За загубване или повреда на противопожарния инвентар и оборудване виновните се привличат към отговорност.
(5) . Пожарогасителите, сандъците за пясък, варелите за вода, кофите, таблата и другите подръчни съоръжения и инвентар се боядисват в червен цвят (за да се различават от стопанския инвентар).
Чл. 302 (1). Годността на заряда на пенните пожарогасители се проверява един път в годината. Проверката и презареждането се извършват в съответствие с правилата и инструкциите за експлоатация на ръчни химически пении пожарогасители.
(2) . През зимата, при температура под — 1оС, пожарогасителите се пренасят в отопляеми помещения с надпис „Тук се намират пожарогасители“.
(3) . При ползуване на въгледвуокисно — брометилови и на въгледвуокисни пожарогасители не се допуска;
— нагряване на пожарогасители от слънчеви лъчи или от други източници на топлина;
— падането на атмосферни наслоения върху вентила и струйника;
— удрянето на бутилката и вентила;
— скъсването на пломбата без нужда.
Чл. 303 (1). Зарядите (въгледвуокеът) на въгледвуокисните пожарогасители се проверяват един път на три месеца чрез претегляне с точност до 10 г. Допустимата минимална маса на заряда трябва да бъде не по-малка от 1 ,25 кг за пожарогасители от 2 л; не по-малка от 2,85 кг — за 5 л и не по-малка от 4,7 кг — за 8 л;
(2). Зарядите на въгледвуокисно-брометиловите пожарогасители се проверяват чрез претегляне един път па три месеца. Загубата от масата на заряда в продължение на една година не бива да бъде повече от 200 г за пожарогасители от З л. и 400 г за пожарогасители от 7 л. При проверка на масата па заряда трябва да се провери и налягането на въздуха в заредения пожарогасител. За тази цел се използува променител с манометър. Ако налягането е по-малко от 8 кг/см2, пожарогасителят се напомпва.
(3) . Зарядите на прахообразните пожарогасители се проверяват за влажност и втвърдяване един път на шест месеца. При повишаване на влажността и образуване на гранули е необходимо прахът да се изсушава при температура 50-60°С, а гранулите се раздробяват. Зарядите на праховите пожарогасители, които се намират в запрашени или студени помещения или на открито, се проверяват не по-рядко от един път на три месеца.
Чл. 304 (1). За бързо презареждане на пожарогасителите запасът от огнегасителен прах се съхранява в сухо отопляемо помещение в количество не по-малко от 50 % от необходимото за пожарогасителите.
(2) . Всеки пожарогасител, поставен на дежурство, се означава с пореден номер със съответна боя и му се завежда паспорт.
(3) . В паспорта на пожарогасителя се посочват пореден номер, тип, година на производство, наименование на завода- производител, време на закупуване, дата на първото зареждане и вид на заряда, данни на всички следващи зареждания, данни и резултати от всички основни проверки и изпитвания на хидравлично налягане.
(4) . Пожарогасители, които в паспорта нямат посочена година на изработване или дата на изпитване преди да се заредят, се изпитват по установения ред. Пожарогасители, които при изпитване не издържат иа хидравлично налягане, по-нататък не се използуват.
Чл. 305 (1). Препоръчва се азбестовите одеала и брезенти да се съхраняват в метални калъфи с покриви. Периодически (един път на три месеца) те се подсушават и чистят от прах.
(2) . Шланговете от вътрешните противопожарни кранове да са винаги сухи, добре навити, единият край да бъде закопчан към струйника. Вратата на шкафчето на противопожарния кран да е винаги пломбирана.
(3) . Налягането във вътрешните противопожарни кранове се проверява два пъти в годината с помощта на контролен екран, който се състои от тръба, съединител, кран и манометър.
СЕДМА ГЛАВА
ХИМИЧЕСКИ ЛАБОРАТОРИИ
7. 1. ОБЩИ ПРАВИЛА
Чл. 306. Главните опасности за работещите в химическите лаборатории на стъкларската и финокерамичната промишленост са:
— удар от ел. ток при неправилна работа или неизправност на ел. машини, уреди и електропроводи;
— порязване и нараняване със стъкло при неспазване на правилата за отваряне на шишета, при миене на съдове, рязане на плоско стъкло, вземане на проби и т. н.;
— изгаряне с химични вещества, киселини, основи, нагрети солни разтвори, различни органични вещества;
— изгаряне при възпламеняване на запалителни вещества;
— експлоатация на сгъстени газове, избухливи вещества, съдове под налягане, съдове с нагрявани течности, разтвори, газове и др;
— отравяне;
— нараняване, контузия и др. при работа със смилащи, пресяващи и други машини.
Чл. 307 (1). Всеки работещ в химическа лаборатория задължително трябва да бъде запознат с настоящите правила.
(2) . Работещите в химическа лаборатория са длъжни да знаят сигнала за тревога, разположението на средствата за га- сене на пожар, средствата за неутрализация и аптечната, както и да умеят да работят с тях.
(3) . При работа с каквото и да е ново вещество и апаратура работещият трябва да бъде запознат с всички свойства на това вещество и правилата за манипулиране с апарата или уреда.
Чл. 308 (1). Операциите, свързани с отделянето на вредни пари, газове и вещества, трябва задължително да се извършват в камини, съоръжени с изправни вентилатори, осигуряващи необходимата вентилация.
(2). Миенето на съдовете и уредите, замърсени с вредни вещества, трябва задължително да се извършва в изправна, работеща камина.
Чл. 309. Банките и шишетата с реактиви трябва да бъдат снабдени с трудно премахващи се надписи с названието на реактива и неговата концентрация. Отровните вещества трябва да се пазят заключени в специален шкаф в отделна стая (стая за отрови). Силно отровните вещества като арсеник и цианови съединения се дават за работа само срещу протокол от комисия з количество, необходимо само за конкретната цел, посочена в протокола.
Чл. 310 (1). При отваряне на опаковки (варели, бидони, шишета и дамаджани) с киселини, алкални и други разяждащи вещества е необходимо да се работи внимателно, като се вземат всички предпазни мерки и се ползуват помощни и лични предпазни средства. Да не се стои срещу открития отвор на опаковката.
(2) . При наливане на киселини, основи или разтворители от големи опаковки в по-малки разфасовки трябва задължително да се употребява сифон.
(3) . При провеждане на различни видове дестилации е необходимо след отстраняване на нагревателя колбата веднага да се изключи от дестилационната уредба, за да се избегне взрив от възможно сгьздаване на вакуум.
(4) . При нагряване на химикали в епруветки е необходимо отворът им да не бъде насочен към работещия или към работещите в непосредствена близост. За да се нагрява равномерно целият обем на течността, да се извършва внимателно движение и въртене на епруветката над пламъка.
Чл. 311 (1). Забранява се съхраняването в лабораториите на лесно запалими вещества в количества, превишаващи еднодневния разход.
(2) . Забранява се оставянето на камините, в които се работи с леснозапалими и отровни вещества, без наблюдение.
(3) . Забранява се оставянето в открит съд на лесно изпаряващи се течности.
Чл. 312 (1). Забранява се директно изхвърляне в канализационната система на отработени разтвори, съдържащи отровни, запалителни или разяждащи вещества. Отработените разтвори да се събират в съдове за отпадъчни разтвори и след съответна обработка (неутрализация), да се изливат в каналите.
(2). Забранява се да се изхвърлят в съда за отпадъци как- вито и да са отпадни книги, парцали или вата, напоени с бензин, газ или други леснозапалими вещества.
Чл. 313 (1). Забранява се манипулирането с алкални метали (калий, натрий или техни хидрати) с незащитени ръце. При работа с тези съединения очите да бъдат защитени с предпазни очйла.
(2) . Да не се допуска затрупване на работните места с материали и уреди, несвързани с конкретно извършваната дейност.
(3) . Ремонти на електропроводи и инсталации, свързани с отровни и запалителни вещества, се извършват от специално обучен персонал.
Чл. 314 (1). Уредите, съоръженията и машините да се пускат в_ работа и ползуват след проверка за тяхната пълна 'изправност. Забранява се пускането им при съмнение в тяхната изправност.
(2) . При наличие в лабораторията на пещи, сушилни н дру- ти съоръжения, работещи при повишени температури и отделящи топлина в околното пространство, същите трябва да се обособят като отделна група съоръжения на специално оборудвани места, а при възможност и помещение. В такова помещение да. не се допуска съхраняване на запалителни вещества и работа с тях.
(3) . Забранява се оставянето на включени пещи, без да е сигур-ено постоянно наблюдение и дежурство.
7. 2. РАБОТА С КИСЕЛИНИ. ОСНОВИ И ДРУГИ РАЗЯЖДАЩИ ТЕЧНОСТИ
Чл. 315. Концентрираните киселини и основи, попадайки върху кожата, предизвикват изгаряния, а, попадайки върху дрехите и обувките, ги изгарят, затова при работа с тях е необходимо да се спазват редица предпазни мерки.
Чл. 316 (1). Преди да се налее киселина в бутилка, последната трябва да бъде поставена устойчиво. Преди наливането е необходимо да се поставят очила и гумени ръкавици.
(2) . Бутилките с концентрирани киселини и други разяждащи течности трябва да бъдат поставени в специална кошница или дървено сандъче, в което са поставени слама или дървени стърготини. Дамаджаните с концентрирана азотна киселина да се съхраняват в телени кошници, облепени с азбестови листа.
(3) . Дамаджаните с концентрирани киселини и основи да се пренасят в специални носилки, или да се превозват с колички.
Чл. 317. При смесване на сярна киселина с вода да се влива киселина във водата, а не обратното. Вливането на киселината във водата трябва да става на тънка струя при разбъркване. Разбъркването да се извършва със стъклена пръчка. Съдът не трябва да се запушва със запушалка. При попадане на кисели
на върху кожата пострадалото място бързо да се измие обилно с вода и след това да се постави компрес от 20 %-ен разтвор на натриев карбонат.
Чл. 318. Разтварянето на калиевата основа на студено, а на натриев хидрат в гореща вода се съпровожда с голямо повишение на температурата. Разтворът кипи п пръска наоколо, затова при разтваряне на основи е забранено да се работи без престилка и гумени ръкавици, като очите задължително се предпазват с очила. При работа с пръскащи течности се препоръчва употреба на маска или шлем.
Чл. 319. При напръсква не на кожата е необходимо мястото да ее измие бързо със силна струя вода. Върху изгореното място да се постави компрес от разреден разтвор на оцетна киселина. Очите да се промият с двупроиентов разтвор на борна киселина.
Чл. 320 (1). При стриване на твърди основи да се работи с престилка, гумени ръкавици и защитни очила (маска или шлем).
(2) . Работата с летливи (лесно изпаряващи се) течности да се извършва в камина със защитени с гумени ръкавици ръце, а очите — с очила. При разливане на такива разтвори изчистването може да се извърши само след неутрализиране на разлята течност, а именно: на киселините и брома — с основа, на амоняка — с киселина.
(3) . При неутрализирането на киселини с основи или обратно е възможно изкипяване и изпръскване на течността, затова при неутрализиране разтворите се наливат в неголеми порции и след завършване на реакцията се прибавя следващата порция. Трябва та се работи внимателно, като главата не се държи над течността. Извършващите неутрализацията да са снабдени с лични предпазни средства (ръкавици, очила или маски).
Чл. 321. Преди изчистване на разлята разяждаща течност трябва да се определи какво е разлято — основа или киселина и да се изчисти само след неутрализация. Изчистването се извършва, след като се сложат гумени ръкавици и галоши, а в случай че се отделят разяждащи и отровни газове — с противигазова маска. Парчетата от счупено стъкло да се събират с помощта на четка и лопатка, а не с ръце.
Чл. 322 (1). Работата с флуороводородна киселина да се извършва задължително в камина с ръкавици и предпазни очила. Въздействието на флуороводородната киселина върху кожата, особено под ноктите, предизвиква силни болки и трудно зарастващи рани. При вдишване на пари от киселината се възпаляват дихателните органи и се повреждат зъбите.
(2). В случай на напръскване на кожата с флуороводородна киселина поразеното място трябва да се измие със силна струя вода и се постави компрес от 5 %-ен разтвор на сода бикарбонат.
Чл. 323. Хромовите смеси предизвикват остри изгаряния при невнимателна работа. Хромовата смес може да предизвика също така тежко хронично отравяне с поражение на вътрешните органи. Дрехите и обувките на работниците да се пазят от попадане на хромова смес върху тях.
Чл. 324 (1). Забранява се взимането на проби от отровни или причиняващи изгаряния течности с уста — посредством пипета и др. За целта да се използуват пипети с гумени круши.
(2). Забранява се съдовете с горещи разтвори да се закриват със запушалки, тъй като при охлаждане на течността може да се създаде вакуум, който би довел до евентуално счупване на Съда от външното налягане.
Чл. 325. Безопасността при работа в химически лаборатории зависи изключително много ог чистотата на реактивите, поради което е необходимо:
— да се пазят реактивите чисти;
— да не 'се смесват запушалките от шишетата;
— да не се оставят шишетата отворени;
— да не се връщат излишните, останали количества реактив обратно в съда, от който са взети.
7. 3. РАБОТА С ВРЕДНИ ГАЗОВЕ, ОТРОВНИ ВЕЩЕСТВА И ДР.
Чл. 326 (1). Разрешава се работа с вредни газове само в камини, а със сероводород — в специално приспособено за целта място с мощна тяга. Работещият е длъжен да носи със себе си противотазова маска, за да може да я използува при спиране на вентилатора.
Вратичката на камината трябва да бъде вдигната само наполовина, с цел усилване на тягата.
(2). Когато се очаква отделяне на значително количество серозодород в лабораторията, па разстояние от работещия трябва да има втори човек, готов да окаже помощ. Работещите със сероводород трябва да знаят, че когато концентрацията на сероводорода във въздуха е висока, характерната му миризма не се възприема, което често е причина за нещастни случаи.
Чл. 327 (1). Всички работи с отрови: калиев цианид, дву- арсенов триокис, соли на арсенистата киселина, живачни соли, олово и др. да се извършват изключително само в камина с максимално спуснато предно стъкло. При пресяване да се използуват противопрахови маски. За да се избегне разпръскването на отрови по работната, маса, под везната и около нея се постила хартия, която след свършване на работа се изхвърля в определен съд с вода.
(2) . При стриване и пресяване на отровни вещества работещият с длъжен да включи аспирационната уредба. Недопустимо е замърсяването на въздуха с отровен прах.
Чл. 328. При стриване, смилане и пресяване на силикатни материали работещият е длъжен да работи с протнвопрахова маска, а за да се предотврати повреждането нарочите, да се ползуват очила или маска.
Чл. 329 (1). При работа с цианови съединения да се процедира по следния начин:
— да се работи с халат и кърпа;
— при започване на работа с тези съединения да се прегледат ръцете в тези части, които не са закрити от гумените ръкавици. В случай, че в тях бъдат открити ранички, те трябва да бъдат закрити с 4 слоя марля и да се бинтоват. След свършване на работа превръзката да се снеме със сухи ръце. При стриване на отровни вещества в хаван, последният да се постави върху голям филтърен лист хартия и да се покрие с кърпа с отвор за чукчето.
(2) . При работа с цианови съединения ръцете да се мият с кислородна вода или с 2 %-ен разтвор на калиев перманга- нат.
Чл. 330. Тъй като калиевият цианид се разлага от всички киселини и отделя отровен циановодород, при работа с него трябва да се преустанови както в камината, така и в близост до нея всякаква работа с киселини и кисели пари.
Чл. 331. Предметите, с които е работено през време на опитите с отровни вещества, по указание на ръководителя на лабораторията трябва да бъдат обработени с разтвори, разрушаващи отровите. След такава обработка те могат да се измият обилно с вода. За отстраняване на циановите съединения може да се използува един от следните разтвори: 2 %-ен разтвор на калиев перманганат, 1-2 %-ен разтвор на водороден прекис или 10 %-ен разтвор на железен |сулфат.
Чл. 332. Апаратите и уредите с живак трябва да бъдат поставени в метални или дървени тави. за да се избегне разливане на живака.
7. 4. ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ХИМИЧЕСКИ ПОРАЖЕНИЯ В ЛАБОРАТОРИЯТА
Чл. 333 (1). При изгаряне с киселина пострадалото място да се измие с обилна струя вода, след което да се промие със содов разтвор с концентрация не по-висока от 5 % или да се посипе с магнезиев окис.
(2) . При изгаряне с основи пострадалото място да се измие с разр!еден разтвор на оцетна или лимонова киселина.
(3) . При изгаряне с амоняк пострадалото място да се измие с обилна струя вода.
(4) . При изгаряне с течен бром, който предизвиква бавно зарастващи рани, пострадалото място веднага да се измие и да се наложи компрес от концентриран разтвор на натриев три- сулфат.
(5) . При изгаряне с концентрирани киселини да се постъпва както при изгаряне с бром.
Чл. 334 (1). При отравяне с въглероден двуокис първите признаци на задушаване са; чувство на тежест в главата, чувство за налягане върху челото и слепите очи. Задушаването се съпровожда с мигане на клепките, отделяне на сълзи, повръща • не, треперене, ускоряване на пулса, слабост и загубване на съз нание. При оказване на първа помощ основно изискване е изнасянето на чист въздух, дишането на кислород и възбуждането на сърдечната дейност. При отслабване или спиране на дишането да се пристъпи към изкуствено дишане. Тялото да се загрее с топли одеала, като при това гърдите се оставят открити.
(2). При отравяне с дразнещи вещества като пари на киселини, амоняк, хлор, азотни окиси и голямо количество халогено- производни първа помощ да се оказва, като:
— даващият първа помощ работи с противогазова маска;
— пострадалият се изнесе от заразената зона в добре проветрено и топло помещение (пострадалите- от разяждащите газове са много чувствителни към простуда);
— пострадалият се оставя в пълен покой, като лежи по гръб удобно, за да се даде възможност за пълно дишане.
(3). При отравяне с азот пострадалият трябва да се предпази от задушаване, като:
— се ползува противогазова маска;
— пострадалият се изнесе -на чист въздух и му се прави изкуствено дишане.
(4) . При отравяне със сероводород се прави изкуствено дишане заедно с вдишване на кислород.
ОСМА ГЛАВА
РАБОТА С БОИ, ЛАКОВЕ И ДРУГИ ХИМИКАЛИ
8.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 335. Организацията на производствените процеси, при които се използуват химични вещества, в чийто състав влизат токсични и други вредни вещества, трябва да изключва контакта на обслужващия персонал с тези вещества при изпълнение па производствените операции.
Чл. 336 (1). Използуваните бои, лакове, лепила и доуги химикали да имат паспорт на завода-производител, посочващ химичния им състав и свойства.
(2) . Контролът и изпълнението на постъпващите в предприятието лакове, бои, лепила и др. да се извършва в съответствие с инструкцията и методите, съставени в предприятнята- троизводители и съобразени с конкретните условия.
(3) . В специален дневник в хронологически ред да се записват: датата на пристигане на химичните материали, номера и датата на съпроводителните документи и резултатите от анализите п проверката на качеството на постъпващите материали.
(4) . За доставянето, приемането и съхраняването иа бои, лакове, лепила и други химикали да се определят лица, добре запознати с правилата за безопасна работа с тях н с начините за опаковане, безопасно транспортиране и съхранение. Тези лица да бъдат без противопоказания за работа с токсични вещества.
Чл. 337 (1). Лаковете, боите и разтворителите да се раздават от склада по нареждане иа зам.директора по ПТВ.
(2). Забранява се раздаването на материали с неизвестен химичен състав. Същите да се използуват в производството след извършване на анализ и уточняване на състава им.
Чл. 338. На опаковката на отровните материали — метилов алкохол, метилацетат, дървесноспиртови разтворители, хидри- рани въглеводороди и др. задължително трябва да има надпис „Отровно“.
Чл. 339. Разреждането и приготвянето на работните смеси, съдържащи органични разтворители, да се извършва в изолирано помещение, снабдено с вентилационна уредба. Устройството и обзавеждането на такива помещения трябва да отговаря на съответните противопожарни строително-технически норми.
Чл. 340 (1). До работа, свързана с токсично въздейстзу- ващи материали, не се допускат лица, ненавършилн 18 години, бременни жени и кърмачки.
(2). Лицата, работещи с лакови материали, периодично да бъдат подлагани на медицински преглед.
Чл. 341 (1). При приготвяне на работните разтвори, при изпълнение на операциите по нанасяне, сушене и обработка на покритията във всяко производствено помещение да има най малко двама добре обучени работници.
(2). Помещенията на отделенията за повърхностна обработка с лакове, бои, лепила и др. да са защитени от въздействието на мълнии и от електромагнитна и електростатична индукция.
8.2. СЪХРАНЕНИЕ НА БОИ, ЛАКОВЕ И ДРУГИ ХИМИКАЛИ
Чл. 342 (1). Предприятие, в което се употребяват химически материали (разтворители и разредители) в количества, по-големи от 100 кг за една смяна, трябва да има централен склад за тяхното съхраняване. Материалите да се подават към работните места по херметични тръбопроводи.
(2) . Забранява се складирането на лакови материали на работните места.
(3) . За съхраняване на химически материали, които се изразходват всекидневно, към всеки цех да има специални помещения. Специалното помещение да бъде отделено от другите производствени помещения с пожаропредпазна стена, да е снабдено със стелажи, съдове за дозиране, негорими шкафове с механично издърпване, вентилация с аварийно предназначение, въздушно отопление и противопожарно обзавеждане и инвентар. Ползуването на нагревателни уреди да става само с разрешение от противопожарните органи. Електрообзавеждането да бъде във взривозащитено изпълнение.
(4) . Химическите материали да се подават на работните места само в метални или специални пластмасови закрити, удобни и безопасни съдове. Използуването на стъклени съдове (амбалаж) се забранява.
(5) . След използуването на разтворителите и другите материали амбалажът да се изнася от производственото помещение на специално определено място — склад.
Чл. 343. Забранява се да се доставят на работните места метилов алкохол, метилацетат, дървесноспиртни разтворители и хлорирани въглеводороди в чист вид. Последните да се съхраняват в пломбирани складове и съставянето на работните смеси (състави) да се извършва в специално помещение.
ДЕВЕТА ГЛАВА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО И ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАШИНИТЕ
Чл. 344. Машините, апаратите и съоръженията да са разположени така, че монтажът, ремонтът и обслужването им да бъдат удобни и безопасни.
Чл. 345. Проходите между машините да бъдат предвидени съобразно условията на технологичния процес, организацията и транспорта в цеха и числеността на потока от хора.
Чл. 345. Работното място на човека-оператор да бъде организирано в съответствие с изискванията на БДС (4697-78 „Система човек-машина. Лостове за управление. Общи ергономични изисквания“.
Чл. 347 (1). За складиране на материалите и детайлите трябва да има специално място и сложените там предмети не трябва да пречат на свободното обслужване на машините.
(2) . Работното място не трябва да бъде натрупано и замърсено с материали, готови изделия или отпадъци.
(3) . Отпадъците да се съхраняват в сандъци, бункери и други.
Чл.348. Когато е възможно при условията на производството, да седр-вооти в седнало положение, за което работните места да са снабдени със столове.
Чл. 349. Машините и съоръженията да отговарят на общите изисквания по безопасност съгласно БДС 12.2.003-78 „Охрана на труда. Оборудване производствено. Общи- изисквания по безопасност“. БДС 10705-73 „Машини и съоръжения. Техника на безопасност. Хигиена на труда и ергономия. Общи изисквания“ и БДС 12. 1.068-81 „Охрана на труда. Безопасни разстояния срещу механична опасност“.
Чл. 350 (1). Машините и съоръженията да бъдат в пълна техническа изправност и да имат сигурно и постоянно осветление, което да осигурява добра видимост на обработваните детайли и деленията на контролно-измерителните уреди.
(2) . Преди започване на работа обслужващият персонал да проверява изправността на машините, съоръженията и апаратите;
(3) . Резултатите от проверката да се отбелязват в цеховите книги за приемане на смяната.
Чл. 351. Съоръженията и механизмите на новостроящите се и реконструирани цехове да имат индивидуални механизми за задвижване.
(1) . Опасните места на агрегатите да бъдат оградени с мрежови или плътни метални огради.
(2) . Предавките, разположени вътре в съоръженията и агрегатите, да се затварят от всички страни. Устройствата за достигането им (капаци, вратички) трябва да бъдат отварящи се, ако позволява конструкцията на агрегата, а не разглобяеми.
(3) . Предавките, които не са затворени в специални кутии и които не се намират вътре в механизмите, трябва да бъдат затворени от всички .страни и снабдени с капаци и вратички, удобни за обслужване.
Чл. 352. Задвижващите валци, ролки и други устройства трябва да се снабдяват с предпазни приспособления, които не позволяват захващането на дрехите и пръстите на работещите.
Чл1. 353. За обслужване на механизми, разположени на височина над 1 м, да има оборудвани площадки и монтирани
стълби съгласно изискванията на БДС 9869-72 „Площадки и стълби на машини и съоръжения. Изисквания по техника на безопасността“.
Чл. 354- (1). Машините да имат блокнровъчнн устройства, непозволяващи самопронзволното им включване.
(2) . Приспособленията за спиране на съоръженията и механизмите трябва да са разположени така, че да бъде удобно- използуването им от работното място.
(3) . Съоръженията с големи размери трябва да са приспособени за спиране от няколко места.
(4) . Органите за управление — ръкохватки, маховици, бутони, трябва да бъдат разположени на удобно и безопасно за работа място.
(5) . При бутонно включване и изключване на съоръженията и механизмите бутоните за включване трябва да бъдат на дълбочина 3,5 мм от габаритите па пусковата кутия. Контактите на бутоните трябва да са защитени от попадане на прах и стружки, а също и от въздействието па емулсии, масла и други течности.
Бутонът за спиране трябва да бъде с червен цвят и да има надпис „Стоп“.
Чл. 355. При ремонт или почистване на машината да се снема предпазителят на главното табло за пускането и.
Чл. 356. Нови или излезли от основен ремонт машини и съоръжения да се пускат в действие само след приемането им от комисия, в която да влиза и завеждащият охраната на труда при поделението.
Чл. 357. На опасни места (машини, съоръжения, апарати) да се поставят предпазни знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана съгласно БДС 11010-73 „Знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана“
Чл. 358. Паропроводите и машините, корпусите на които- са нагрети повече от 4:5°С, да са топлоизблирани.
Чл. 359. Нивото на шума на машините и съоръженията да отговаря ма изискванията на БДС 14478-82 „Шум. Допустими нива на работните места. Общи изисквания за провеждане на измерванията“ (приложение 6).
Чл. 360. Нивото на вибрациите на машините и съоръженията да отговаря на изискванията на БДС 12.1.012-80 „Охрана на труда. Вибрации. Допустими нива на общите вибрации на работните места“ (приложение 7).
Чл. 361 (1). При невъзможност да ое постигне намаляване на шума или на вибрациите в самия източник да се приспособяват устройства като кожуси, облицовки, заглушителни аморти- затори, еластични подложки и др., които да изолират или поглъщат шума и да намаляват вибрациите съгласно БДС 12.4.
046-79 „Охрана на труда. Методи и средства за виброзащита. Класификация“
(2) , За намаляване на шума да се извършва своевременна подмяна на остарялото оборудване, на износените части, регулиране на хлабините и според техническите предписания смазване на триещи се детайли, пристягане на отделните части към машините, на тялото към фундамента, прецизно статично и динамично балансиране на въртящите се части.
(3) . Всички новодоставени машини и съоръжения да притежават шумо- и вибрационен паспорт, изготвен от производителя. Тези данни трябва да се вземат предвид при избора на съоръжението.
ДЕСЕТА ГЛАВА
ПРОИЗВОДСТВЕНО ОБОРУДВАНЕ ПРИ ПОДГОТОВКА НА СУРОВИНИ
10. 1. СУШИЛНИ БАРАБАНИ
Чл. 362 (1). При монтиране на нови барабанни сушилни да бъдат предвидени прахоуловителни устройства.
(2) . Барабанните сушилни трябва да имат блокировка осигуряваща следната последователност при пускане на оборудването; разтоварващо устройство — барабанна сушилня - технологична линия (оборудване), зареждаща сушилнята. В случай на внезапно спиране на барабанната сушилня или разтоварващото устройство блокировката трябва да осигури автоматичното изключване на тази част на оборудването, която осъществява зареждането на барабанната сушилня.
(3) . Огнищата и димоходите на барабанните сушилни да бъдат топлоизолиранп.
Чл. 363 (1). При разположение на долната част на барабана на височина 1,8 м и по-ниско пад нивото на пода, местата за достъп на работещите да бъдат оградени от двете страни. Оградите да се състоят от подвижни метални секции, не по- ниски от 1 м, оцветени в жълт цвят, на разстояние Р + 1 м от оста на барабана, където Р е радиусът на барабана.
(2) . Зъбният венец, зъбното колело, ограничителните и опорните ролки да бъдат обезопасени с предпазни огради.
(3) . Съприкосновението на барабана със зареждащата глава и разтоварващата камера да бъдат уплътнени.
Чл. 354. Преди вътрешно оглеждане и ремонт на барабанната сушилня е необходимо:
— да се отработи намиращият се в него материал;
— да се изключи възможността за зареждане на барабана, като за целта се изключи и спре зареждащото оборудване (конвейери, питатели, елеватори и др.);
да се окачи на пусковите устройства на това оборудване знакът за безопасност: „Не включвай — работят хора!“
— на подаващия газопровод след спирателното устройство да се постави запушалка;
— продухвателните свещи след отваряне на газопровода да се оставят в отворено положение;
— огнището и барабанът да се вентилират;
— отговорният ръководител и извършващият ремонта лично да проверят изпълнението на мерките за безопасност и да осигурят необходимите за провеждането на работите средства за механизация, приспособления, инструменти, стълби, настилки и средства за индивидуална защита (специално работно облекло, каски, респиратори, очила и др.).
Чл. 365 (1). Разтриването на огнището на барабанната сушилня да се извършва с разрешение на сменния майстор или началника на цеха.
(2). Забранява се:
— да се наблюдава горенето без защитни очила със светло- филтри;
— да се експлоатират барабанните сушилни при неизправни газо- и прахоуловителни устройства.
10. 2. РАЗДРОБЯВАЩИ МАШИНИ. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 366 (1). Раздробяващите машини да бъдат оборудвани със системи за звукова и светлинна сигнализация (ел. звънци, ел. лампи), осигуряващи двустранна сигнална връзка на площадката за обслужване на приемните п транспортиращите устройства с пу-сковото устройство на машините.
(2) . При монтиране на раздробяващите машини на открити площадки да се използуват защитни навеси за предпазване на работещите от валежи и пр.
(3) . Възлите за зареждане и разтоварване на раздробяващите машини да имат покрития, свързани с аспирационни системи и изключващи възможността за отделяне на запрашен въздух в производствените помещения.
Чл. 367. Персоналът, обслужващ раздробяващите машини да бъде осигурен със специални приспособления (куки, клещи и др.) за извличане от камерата на натрошаването късове материал при попаднали твърди предмети, както и с предпазни очила съгласно БДС 12589-74 „Очила предпазни. Класификация. Общи изисквания“.
Чл. 368 (1). Ремонтирането на раздробяващите машини да
се извършва по специална заповед и при наличие на специални лични предпазни средства.
(2) . Забранява се:
- по време на работа на раздробяващите машини да се прооутват и извличат задръстващи късове материал или твърди предмети, както и да се освобождава дробилната камера и улеите от натрупан материал;
- да се монтират над приемните отвори на машините стъл- <>и и площадки за обслужване;
- да се експлоатират раздробяващи машини при отсъствие па защитни ограждення и снгнализашюнни системи, както и при неизправни такива.
10. 3. ЧЕЛЮСТНА ТРОШАЧКА
Чл. 3.69 (1). Ремьчните предавки на електрозадвижването па челюстните трошачки трябва да бъдат оградени с мрежови огради.
(2) . Приемните отвори за материала трябва да бъдат оградени с плътни метални огради с височина не по-малка от 1 м.
(3) . Челюстната трошачка да бъде свързана с аспирационна уредба.
10. 4. ВАЛЦОВА ТРОШАЧКА
Чл. 370 (1). Валците на трошачката да бъдат оградени с плътен метален кожух с приемен отвор и да бъдат оборудвани с устройства, които автоматично да изключват електрозадвижването им с подаване па звуков сигнал при заклннване на валците.
(2). При заклинване на валците е необходимо:
— да се изключи електрозадвижването:
— да се завърти ръчката на валците в обратна посока и да се освободят от заклинващите късчета материал или случайно попаднали твърди предмети;
— на пусковото устройство на електрозадвижването да се окачи предупредителен надпис: „Не включвай — работят хора!“.
10. 5. ЧУКОВА ТРОШАЧКА
Чл. 371 (1). Приемните отвори на чуковите трошачки трябва да бъдат оборудвани със защитни козирки.
(2). В системата на управление на трошачките да бъде предвидена блок-схема, осигуряваща включване па захранващи машини след достигане на работната скорост на въртене на ротора.
(3). Чуковата трошачка да бъде свързана с аспирационна уредба.
10. 6. КОНУСНА ТРОШАЧКА
Чл. 372 (1). Всички подвижни части на трошачката да бъдат обезопасени с метални огради.
(2) . За безопасното пускане на трошачката да има звукова и светлинна сигнализация.
(3) . Приемните отвори на трошачката да са оборудвани със защитни козирки, предотвратяващи изхвърлянето на късове материал на работната площадка.
Чл. 373. Обслужващият персонал да бъде в работно облекло, изключващо възможността за попадането му в огражде- нията или захващането му от подвижните части на машината.
Чл. 374 (1). Преди спиране на трошачката зареждането с материал се прекъсва така, че в момента на спирането работното пространство на трошачката да бъде освободено от остатъци от материала.
(2) . По време на чистене, оглеждане или ремонт на пусковото устройство да се окачи надпис „Не включвай — работят хора!“.
10. 7. КОЛЕРГАНГ
Чл. 375 (1). Чашата на колерганга да бъде закрита с плътен метален кожух, свързан към аспирационна система с апарати за очистване на въздуха.
(2) . За оглеждане и проверяване закрепването на валците, направляващи лопатките и другите детайли в кожуха, да има наблюдателни люкове с плътно закриващи капаци. Капаците на люковете да бъдат свързани в блок-схема с електрозадвиж- ването на колерганга, така че при тяхното отваряне електрозад- вижването автоматически да се изключва.
Чл. 376 (1). Зъбните предавки, валовете и съединителите на електрозадвижването на колерганга да бъдат оградени с плътни метални ограждения.
(2) . Шахтите на колерганга да бъдат оградени по периметъра и оборудвани със стълби съгласно БДС 9869-72.
(3) . Преди пускане на колерганга в действие е необходимо да се провери за отсъствие на хора вътре в кожуха и да се провери сигурността на закрепване на валците, направляващи лопатките и други детайли.
Чл. 377 (1). Капаците на люковете в кожуха на дезинтегра- тзра да бъдат свързани в блок-схема с електрозадвижването та- че при тяхното отваряне електрозадвижването автоматично да се изключва.
(2) . За улавяне на метални предмети питателят на дезин- тегратора трябва да бъде оборудван е електромагнит, който да бъде свързан в блок-схема с електрозадвижването на пи- тателя така, че при включване на електромагнита задвижването на питателя автоматично да се изключва.
(3) . Очистването на електромагнитите от метала да се извършва само след изключването им и спиране на питателя.
10. 9. БАРАБАННА ТОПКОВА МЕЛНИЦА
Чл. 378 (1). Барабанните топкови мелници да бъдат оградени от страната за преминаване с мрежови огради, изпълнени от отделни секции.
(2) . Височината на огражденията да бъде не по-малка от 1,5 м и от 1.8 м за мелници с диаметър на барабана над 1,2 м. При диаметър под 0,8 м мелницата да се огражда от всички страни.
(3) . Разстоянието от пода на помещението до най-ниската част на огражденията да не бъде повече от 0,2 м.
(4) . Вратичките в огражденията да бъдат свързани със електрозадвижването на мелницата така, че при отварянето им задвижването автоматично да се изключва.
(5) . Зъбните предавки, съединителите и валовете на задвижващия механизъм да бъдат оградени с плътни метални огради, а ремъчните предавки — с мрежови огради.
Чл. 379. Преди започване на работа вътре в барабана на мелницата е необходимо:
— да се освободи барабанът от смилания материал и мелещите тела;
— да се провери изправността на спирачното устройство и да ое обездвижи напълно барабанът;
— да се окачи на пусковото устройство предупредителен надпис „Не включвай — работят хора!“
— без заповед на съответния ръководител се забранява работа вътре в мелницата;
— преди пускане на барабанната мелница в действие задължително да се провери дали няма хора в близост до нея.
Чл 380. Сменният майстор лично да провери изпълнението на мерките за безопасност и наличието на необходимите ме-
ханични средства, приспособления, инструменти, стълби и специално работно облекло.
Чл. 381. За обслужване на мелницата да има монтирани площадки и стълби, отговарящи на изискванията на БДС 9869- 72. Качването и слизането по стълбите да става с повишено внимание.
Чл. 382 (1). Забранява се експлоатацията на мелницата при:
— неизправна блокировка на огражденията;
— неизправни спирателни устройства;
— изпускане на смлян материал през неуплътнения капак на люка и болтовите отвори;
— наличие на пукнатини по облицовката на мелницата.
(2) . Капакът на захранващия люк да има уплътнение.
(3) . За отваряне на капака на захранващия люк при пълнене с мелещи тела и материали към мелницата да има оборудвана площадка с прикрепена към нея стълба.
(4) . Отварянето на капака на захранващия люк се разрешава при отсъствие на излишно налягане в барабана. За да се осигури това, е необходимо:
— барабанът да се спре така, че отворът за изравняване на възможното остатъчно налягане с -атмосферното да се намира в горно положение;
— отворът да се отвори и почисти от смлян материал и да се изравни възможното излишно налягане в барабана с атмосферното;
— да се затвори отворът.
Чл. 383. Забранява се:
— да се използува сгъстен въздух за ускоряване източването на шликера от барабана;
— да се застава върху барабана при отваряне на люка;
— да се оставят лостове и други тежки предмети по горните части на мелницата.
10. 10. МЕЛНИЦА — БЪРКАЧКА ЗА ГЛИНА
Чл. 384 (1). Капаците на люковете за отделяне на твърдите включения да бъдат свързани с блок-схема с електрозадвиж- ването на машината, така че при отварянето им задвижването автоматично да се изключва.
(2). За отделяне на метални предмети захранващите устройства да бъдат оборудвани с електромагнити. При изключване на електромагнитите задвижването на захранващото устройство да се изключва автоматично. Почистването на електромагнитите от метала да се извършва само след тяхното изключване и спиране на захранващото устройство.
(3) . При неизправно свързване на капаците на люковете се забранява почистването на джобовете от твърди включения.
10. 11. СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ПРЕСЯВАНЕ НА СУРОВИНИ
Чл. 385 (1). Ситата за пресяване на прахообразни материали трябва да бъдат затворени в кожуси, свързани с аспира- ционна система с апарати за очистване на въздуха.
(2) . Кожусите на ситата да нямат процепи и открити отвори, а вратичките и местата на съединенията на улеите с кожусите да имат уплътнения.
(3) . За оглеждане, очистване и ремонт на ситата в кожусите да има отварящи се вратички, свързани в блок-схема с електрозадвижването, така че при тяхното отваряне електро- задвижването да се изключва автоматично.
(4) . Валовете и дисковете с дебалансите да бъдат оградени с плътни метални огради.
(5) . Подвижните детайли на ситата да бъдат оградени. Преди пускането им е необходимо да се проверява закрепването па пружинното окачване, обтегачите и ресорните опори.
Чл. 386. За поглъщане на шума и вибрациите и свеждането им до изискванията на БДС 14478-78 и БДС 12. 1. 012-80 между механизмите на окачването и опорите на ситата трябва да се монтират гумени прокладки.
Чл. 387 (1). При подаване на едри късове материал в захранващата част на ситото да се монтира предпазна преграда от люлеещи се пръти. Над приемната фуния в разтоварващата част на ситото да се монтира отбивна стена, изключваща възможността за изхвърляне на материал извън границите на фунията.
(2) . Преди пускане в действие на ситата внимателно да се оглеждат всички свързващи детайли и най-вече прикрепването на неуравновесените противотежести.
Чл. 385. Забранява се:
— да се стои в близост до разтоварващата част на ситото;
— да се почиства мрежата на ситото по време на работа;
— да се стъпва по вибриращата мрежа;
— да се провеждат каквито и да било ремонтни работи, как- то и да се обтяга мрежата или затягат болтовнте съединения по време на работа на ситата.
10. 12. ЛЕНТОВО ЗАХРАНВАЩО УСТРОЙСТВО
Чл. 388. Лентовите захранващи устройства да съответству- ват на общите изисквания за безопасност по БДС 10705-73
„Машини и съоръжения. Техника на безопасност. Хигиена на труда и ергономия. Общи изисквания“.
Чл. 389 (1). Предавателният вал, коляио-мотовилковият механизъм и зъбните колела да бъдат оградени с плътни метални огради, а ремъчната предавка с мрежови огради.
(2) . По двете страни на лентата да има поставени первази, изключващи възможността за изсипване на материали и за- прашване на помещението.
(3) . Забранява се експлоатацията на лентови захранващи устройства при снети или неправилно монтирани ограждения.
10. 13. ДИСКОВО ЗАХРАНВАЩО УСТРОЙСТВО
Чл. 390 (1). Дисковото захранващо устройство да бъде закрито с плътен метален кожух, изключващ разсипването на материала и запрашването на производственото помещение.
(2) . Предпазният кожух да бъде свързан в блок-схема с електрозадвижването така, че при снет или неправилно монтиран кожух електрозадвижването автоматично да се изключва.
(3) . Кожухът на дисковото захранващо устройство да бъде свързан с вентилационната инсталация посредством апарати за очистване на въздуха.
(4) . Съединителите на електрозадвижването да бъдат оградени с плътни метални огради.
(5) . Разтоварващият улей да бъде оборудван с люк с капак зт очистване на полепналата маса по стените му.
(6) . Забранява се почистването на диска и улея от полепналия материал по време на работа.
10. 14. БУНКЕРНО ЗАХРАНВАЩО УСТРОЙСТВО
Чл. 391 (1). Бункерът на захранващото устройство да бъде закрит отгоре с метална решетка с размери на клетките, не по- големи от 350 х 350 мм, а валът с буталните с мрежови огради. Ограждането да бъде свързано в блок-схема с електрозадвижването така, че при снето или неправилно монтирано ограждане електрозадвижването да се изключва автоматично.
(2) . Ролките на конвейерната лента на бункерното захранващо устройство и тяговите вериги да бъдат оградени с плътни метални огради, изключващи възможността за достъп в пространството между най-горното и най-долното разкровение на лентата.
(3) . Забранява се бункерното захранващо устройство да се експлоатира прп отсъствие на ограждане или с неизправна блокировка.
Чл. 392 (1). Съединителите на винтовите захранващи устройства да бъдат огоадени е плътни железни ограда.’
(2) . Читателите да бъдат оборудвани с устройства, автоматично изключващи електрозадвижването им при претоварване.
(3) . Възлите на свързване на захранващите устройства с бункерите да изключват разсипване на материала н запрашва- пе на производствените помещения.
(4) . Захранващото устройство да бъде оборудвано е устройство, позволяващо да се закрива захранващия отвор. Усилието, прилагано при закриване и откриване на устройството, покриващо захранващия отвор, да не превишава 60 Н.
(5) . Забранява се експлоатацията на винтовото захранващо устройство с открит винт или неизправно устройство за покриване на отвора за зареждане.
10. 16. ЛОПАТКОВ СМЕСИТЕЛ
Чл. 393 (1). Корпусите на смесителите с парно овлажняване па масата трябва да бъдат закрити с плътни метални кожуси с приемни отвори и плътно закриващи се наблюдателни люкове.
(2). Корпусите на смесителите без пароовлажняване на масата се допуска да се закриват с плътен метален кожух на СДна трета от дължината им от страната на зареждането, а останалата част — с метална решетка с размери на клетките, не ло-големи от 35 х 35 мм.
Чл. 394 (1). Смесителите за смесване на прахообразните материали без пароовлажняване на масата трябва да бъдат съединени към аспирацнонна система с апарати за очистване на въздуха.
(2). Забранява се отварянето на капаците и наблюдателните люкове по време на работа на смесителите.
10. 17. БЕГУНОВ СМЕСИТЕЛ
Чл. 395 (1). Смесителннят механизъм на машината да бъде ограден с плътен метален кожух. Кожухът да бъде свързан към вентилационната инсталация с апарати за очистване на въздуха.
(2) . Вратичките в кожуха да бъдат свързани в блок-схема с електрозадвижването на бегуновия смесител така, че при тяхното отваряне електрозадвижването да се изключва автоматично.
(3) . Работите по оглеждане, очистване и ремонт, свързани е пребиваване на хора вътре в кожуха, да се извършват със заповед и в съответствие с изискванията за безопасност.
(4) . Забранява се експлоатацията на смесители с неизправна аспирационна система и блокировка на вратичките в кожуха.
10. 18. ВИНТОВА БЪРКАЧКА
Чл. 396 (1). Басейните на бъркачките да бъдат закрити отгоре с плътни метални или железобетонни покрития, а тези, излизащи над повърхността на пода на помещението с над 0,3 м, да бъдат оградени по периметъра с огради.
(2) . Люковете в покритите басейни на бъркачките да бъдат оборудвани с решетки с размери на клетките не по-големи от 100 х 100 мм и да имат капаци. Решетките на люковете да се заключват с катинар.
(3) . Вземането на проби от шликер или глазура от басейните на бъркачките се извършва с помощта на специална кана. Дължината на дръжката на каната да позволява вземането на проба без спускането на ръката през решетката в басейна.
(4) . Люкът за спускане на работещите в басейна трябва да има размери не по-малки от 0,8 х 0,8 м.
(5) . Преносимите стълби за спускане на хората в басейна трябва да имат захвати и фиксатори за тяхното закрепване в спуснато положение.
(6) . Работите по оглеждане, очистване и ремонт, свързани с пребиваване на хора вътре в басейните на винтовите бъркачки, трябва да се извършват по специална заповед и съобразени с изискванията за безопасност.
Чл. 397. Преди спускане на хора в басейна на винтовата бъркачка е необходимо:
- да се изключи възможността за зареждане на басейна на бъркалката с материали, като за целта се изключи захран ващото оборудване (конвейери, питатели, дозатори и др.);
- да се изключи електрозадвижваието на бъркачката;
- да се затвори задвижването на тръбопроводите, подаващи шликер:
- да се освободи басейнът от шликера;
- да се окачат на пусковите устройства на бъркачката и захранващото оборудване знаци за безопасност съгласно БДС 11010-73 и предупредителен надпис: „Не включвай - работят хора!"
Чл. 398 (1). При работа в басейна да се използуват преносими електоически фенери с напрежение не по-голямо от 12 В.
(2). За провеждане на очистителни и ремонтни работи, свързани с повдигане на товари, над винтовите бъркачки да има монтирани товароподемни машини.
10.19. ПРОПЕЛЕРНА БЪРКАЧКА
Чл. 399 (1). Преди започване на работа да се проверява изправността на бъркачката
(2) . Да се работи с работно облекло и обувки съгласно единния списък на стопанското обединение.
(3) . При закачване на кофата на полиспаеа да се работи изправна ходова част — ролки върху монорелса, изправни междинни ролки и здраво стоманено въже.
(4) . Да се включва и изключва чрез бетоните и ет таблата.
(5) . Извършването на ремонт и отстраняването на повреди да се извършва при спряна от работа бъркачка и по специална заповед.
(В). Забранява се почистването и миенето на бъркачката с леснозапалими вещества (бензин и др.).
7. Да се предпазва електродвигателят на бъркачката от заливане с вода, което създава опасност за обслужващите.
(8) . Разлетият по пода каолинов или гипсов шликер да се почиства незабавно, тъй като създава опасност от подхлъзване.
10. 20. МАГНИТНИ И ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ СЕПАРАТОРИ
Чл. 400 (1). Сепараторите за преработка на сухи материали да имат прикрития, свързани към аспирационната система с апарати за очистване на въздуха.
(2) . Съединителите и зъбните предавки трябва да бъдат оградени с плътни метални ограждения, а ремъчните предавки с мрежови огради.
(3) . Пускането в експлоатация на нови електромагнитни системи да се извършва след изпитване и приемане от комисия.
(4) . Електромагнитните съоръжения трябва да се намират в специални помещения, на вратите на които да има предупредителни надписи.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ
11. 1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОБСЛУЖВАНЕ НА СТЪКЛАРСКИ ВАННИ ПЕЩИ
Чл. 401 (1). При пещни агрегати за ръчно формуване височината на помещението от пода на работната площадка до най-ниската част на покривната конструкция трябва да бъде не по-малко от 9 м.
(2). При пещи с автоматично формуващи съоръжения височината на помещението трябва да бъде не по-малка от 11 м.
Машините и съоръженията в пещното помещение трябва да са разположени така, че да осигуряват поточност на технологичните процеси, безопасно обслужване и правилен цехов транспорт.
Чл. 402. Мерките за безопасност при експлоатация на пещ- ните агрегати за топене на стъкло (стъкларските ванни пещи), работещи с течно или газово гориво, трябва да съответствуват на действуващите правилници за ползуване на газово гориво, контрол по безопасност при работа с промишлени пещи за строително-технически норми и противопожарни норми.
Чл. 403. За безопасно обслужване, проверка на състоянието на пещите и почистване на сводовете, трябва да има удобни площадки от стоманена конструкция с парапети, стъпала и бордове от долната страна съгласно изискванията на БДС 9869- 72.
Чл. 404. На работната площадка към пещите задължително трябва да има поставена на видно място ясна, разбираема и конкретна инструкция за безопасна работа при нормално експлоатационно обслужване и за действие при аварийни и бедствени ситуации.
Чл. 405 (1). Персоналът, обслужващ пещните агрегати, задължително трябва да разполага с лични предпазни средства (защитни очила, азбестови ръкавици, наметала и обувки).
(2) . При изпълнение на отделни технологични операции работещите задължително трябва да ползуват предвидените в единния списък на стопанското обединение работно облекло п лични предпазни средства. Неизползуването им трябва да се санкционира.
(3) . При опасно, предаварипио състояние на пещта (опасност от падане на свода, изтичане на стъкломасата от басейна и др.) обслужващият персонал незабавно да уведоми н-к смяната, н-к цеха и зам. директора по ПТВ и да вземе своевременно необходимите мерки в рамките на съответните предписания за действие в аварийни ситуации.
Чл. 406 (1). Спирането на действието на пещния агрегат и подготовката му за ремонт трябва да става само с писмена заповед на зам. директора по ПТВ и в присъствието на отговорен ръководител (н-к смяна или н-к цех).
(2). Спирането на пещта трябва да ое предхожда от съответната подготовка и взимане на предпазни мерки съобразно правилника по безопасност на труда при строително-монтажните работи.
Чл. 407 (1). Разпределителните устройства за превключване на гориво към стъкларските пещи трябва да бъдат монтирани в отделно помещение или отвън на ограрени площадки с покрив.
(2) . Всички тръбопроводи за течно и газово гориво, за компресорен въздух и-пара трябва да бъдат добре уплътнени, изолирани и поддържани в изправност. Тръбопроводите трябва да бъдат оцветени съгласно БДС 5044-63 „Тръбопроводи. Цветно означение в зависимост от протичащите вещества“.
Чл. 408. Обслужващият пещите персонал трябва да работи с чисти, неомаслени и добре прилепнали към тялото работни дрехи; косите да бъдат прибрани с работно кепе и да бъде обут със закрити работни обувки. Забранява се работа с налъми, чехли, джапанки и др.
Чл. 409 (1). Работното място и площадката около пещта да бъдат винаги чисти. На пода не трябва да има разлети течности, разхвърляни предмети, късове стъкло и други предмети, затрудняващи движението по площадката.
(2). Да се проверява редовно състоянието па противопожарните средства, да се поддържат в изправност и да се умее да се борави с тях при необходимост.
Чл. 410 (1). Забранява се допускането на непряко заети работници около пещния агрегат, горивната инсталация и инсталацията на димоходпия канал.
(2) . Забранява се използуването на сгъстен въздух за раз- хлаждане на хора, за обдухване на дрехи и насочване на струята срещу човек.
(3) . Елементите на системите за охлаждане на пещите за подвеждане на вода, газ, въздух, а също така и вентилационните инсталации трябва да бъдат херметизирани.
(4) . При водно охлаждане водата трябва да се подава в най-ниската част на охлаждащите елементи, а нагрятата вода да се отвежда от горната част. Температурата на излизащата от хладилника вода не трябва да превишава 50°С.
Чл. 411. При стъкларските пещи, имащи бъблинг или електроподгряване (въведени електроди през дъното на басейна), за удобство при обслужване на дюзите и електродите да се изграждат площадки със стълбички, разположени под дъното на разстояние 1,8 м от дънните блокове на пещта. За осветление ое използуват лампи с напрежение до 12В.
11. 2. ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СТЪКЛАРСКИ ВАННИ ПЕЩИ
Чл. 412 (1). Обслужването, почистването и прегледът на пещните агрегати трябва задължително да се извършват не по-малко от двама работника.
(2). Забранява се стъпването на работниците пряко върху пещния свод, ходенето по анкерите и облягането на парапета
на проходните пътеки. При почистването на праха, който се утаява върху свода и горелките, работещият трябва да използува определените за целта площадки, които да имат сигурни перила, предпазващи работещия от излизане и изпадане от площадката. Обдухването на свода да се извършва не по-малко от двама1 души задължително с използуване на огнезащитни предпазни средства.
(3) . Наблюдението в пещите да се извършва със защитни очила от разстояние не по-малко от 0,5 м от наблюдателния отвор. Наблюдаването да се извършва от стабилна площадка с перила.
(4) . Забранява се работа с неизправни форсунки. Последните се подменят незабавно с изправни.
(5) . Манипулацията пои смяната на форсунките трябва да •> извършва при използуване на топлоизолационно облекло и
под наблюдение с помощта на друг работник. Смяната на форсунките да става само от негорящата страна, след като налягането на течното гориво в инсталацията се сведе до нула.
(6) . Разглобяването и почистването на горелките да се извършва след охлаждането им до поносима при допир температура.
(7) . Да не се допуска повишено положително налягане в пещта и избиване на газове от нея, съгласно утвърдената технологична инструкция.
Чл. 413. При почистване на повърхностния слой на огледалото на стъкломасата и вземане на проби да се работи със защитно облекло и очила.
Изчерпаната стъкломаса да се хвърля в специални метални колички или сандъци и да се изхвърля извън цеха на определено за целта място.
При пещите с допълнително ел. подгряване да се ползуват необходимите диелектрични лични предпазни средства (боти, ръкавици и др.).
11. 3. РЕМОНТ (ИЗГРАЖДАНЕ) НА СТЪКЛАРСКИ ВАННИ ПЕЩИ
Чл. 414 (1). Спазването на изискванията в т. 11.3 е задължително за всички лица, участвуващи в ремонта.
(2) . До работа по ремонти на пещи се допускат само лица, запознати с тези изисквания.
(3) . При избиване на отвора на пещта за изтичане на стъкломасата се забранява заставането на работници в самия канал за изтичане. Каналът за източване на стъкло да бъде предварително щателно огледан, почистен и добре темпериран.
(4) . Каналът за източване на стъкломасата трябва да бъде здраво изграден, а когато е изпълнен като улей, трябва да бъде обезопасен с покритие.
Чл. 415. Забранява се присъствието на непряко заети работници в близост до басейна за източване на стъкломасата. Дежурните лица да застават на безопасно място — на разстояние не по-малко от 10 м от басейна и да ползуват здрави гумени ботуши, каски и предпазни очила.
Чл. 416 (1). Близкостоящите съоръжения и особено електроинсталациите трябва да бъдат защитени от топлоизлъчването с азбестов картон.
(2) . В случаите, когато стъкломасата се оставя да изстине н пещта и след това се разбива, се пристъпва към работа, след като пещта е изстинала до 45-50°С, а работниците се сменят на 15 минути.
(3) . Преди да започне разбиването на стъклото или разрушаването на части от пещта, разхлабените анкерни болтове пъм каркаса трябва да бъдат здраво затегнати.
(4) . Лицата, участвуващи в ремонта, задължително трябва Да носят предпазни каски.
(5) . Работниците, разбиващи стъкломасата в пещта или в басейна за източване, трябва да ползуват здрави затворени обувки, азбестови или брезентови ръкавици, предпазни очила и изправни инструменти.
Чл. 417 (1). По време на ремонта, когато се работи едновременно на различни височини на пещта, трябва да бъдат направени сигурни защитни покрития, предпазващи работещите па по-ниско ниво от падащи предмети.
(2). При почистване на димоходните канали на пещта работещите трябва да бъдат снабдени с шапки, платнени обувки, брезентови ръкавици, ръчно преносима лампа с напрежение до 12В и да ползуват противопрашна маска, а прн необходимост — противогаз.
Задължително трябва да има подменящ работник, който при нужда да окаже помощ на работещия.
Чл. 418 (1). Работещите, извършващи почистването на пещта след ремонта, особено от вътрешната й страна, задължително трябва да ползуват противопрашни маски.
Чл. 419 (1). При зареждане на ремонтираната пещ със стъкло работещите трябва да ползуват брезентови ръкавици, затворени обувки и предпазни очила.
(2). След приключване на строително-монтажните работи, преди декофрирането натягащите анкери към пещта трябва да бъдат щателно проверени от съответния отговорник.
Чл. 420. За да се предотврати образуването на взривоопасна смес, преди пускането на газа цялото пещно и р!егенеративно пространство трябва да се запълни с димни газове.
Чл. 421. При подгряване на пещта с течно гориво, за да не
се образува взривоопасна смес при внезапно спиране на пламъка, трябва да се спре притокът на гориво, да се изчака изтеглянето на газовете от пешта и тогава пламъкът да се запали отново.
Чл. 422. При продухване на инсталацията на пещта за горене се забранява стоенето на работници под горелките.
Чл. 423. Предприятието е длъжно да разработва инструкции по безопасност на труда за източване на стъкломасата, детем- периране, ремонт на пещния агрегат, темпериране и да инструктира персонала, зает с тези дейности.
11. 4. ТОПЪЛ РЕМОНТ НА ПЕЩНИ АГРЕГАТИ
Чл. 424 (1). Топъл ремонт на стъкларски пещи да се провежда след вземане на съответни противопожарни и предпазни мерки за безопасна работа под ръководството на опитен ръководител.
(2) . За всеки топъл ремонт да се изготвя подробна инструкция по безопасността на труда съобразно специфичните условия. До работа по топлия ремонт да се допускат само липа, запознати с тази инструкция.
(3) . Работещите да бъдат снабдени с топлоизолационно (азбестово) облекло, здрави и закрити обувки, топлоизолационни щитове, тъмни защитни очила, брезентови или азбестови ръкавици, подходящи изправни инструменти.
(4) . При изпълнение на някои операции (запушване на пукнатини, ДУПКИ и др.) от един работник наблизо трябва дП има задължително наблюдаващ го работник, готов всеки момент да му окаже помощ и го смени. Работата задължително да се извършва с използуване на лични предпазни средства (очила ръкавици и каска).
Чл. 425. При ремонтна дейност в регенеративни камери с нарушена здравина на стените да се извършва предварително надеждното им укрепване.
Чл 426. Ремонт в бункера на шихтопълнителя да се извършва най-малко от двама работикна, екипирани с топлоизолационно облекло. Работещият в бункера да бъде обезопасен с колан и осигурително въже.
11. 5. ФОРМОВЪЧНИ МАШИНИ И ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОЦЕСИ
Чл 427 (1). Включването на стъклоформувагцата машина в действие да става само след като работникът се убеди, че ьл ма други работещи по нея или в опасна близост.
(2) . Движещите се части и механизми на формовъчните Машини да бъдат обезопасени чрез метални ограждения
(3) . Формовъчните машини да бъдат снабдени със звукова п светлинна сигнализация, предупреждаваща за влизането им н действие с ясен, едновременно звуков и светлинен сигнал.
(4) . Около машините и съоръженията да бъде осигурено достатъчно място за свободно и безопасно извършване на операциите.
(5) . Смазващите и хидравличните, системи на формовъчните машини да се поддържат в изправност и всякакви про- пуски в уплътненията (течове) да се отстраняват незабавно.
(Ь). Смазването на отделните възли па машината, а така сьщо н изливането на масло в масльонката да става при използуване на устойчиви поставки и накрайници. Забранява се използуването на буркани, бутилки и други подръчни съдове за смазване.
Чл. -х28 (1). Забранява се извършването на каквито и да са ремонтни работи и части от формовия комплект при дей ствие на формовъчния автомат.
(2) . Спирането на машините да се извършва чрез изключване на електрозахранването от пусковото табло.
Чл. 429. Цялата електроапаратура и корпусите на електродвигателите да бъдат заземени и зануленн съгласно изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения Д-01-008“.
Чл. 430. Разлетите течности и масла по пода край машините да се почистват незабавно. Счупените парчета стъкло да ос събират в специални съдове, а омаслените парчета плат и конци от почистване на машинни части да се поставят в определен за целта бидоЧт.
Чл. 431, При ръчно формуване на домакински стъклени изделия да се спазват следните изисквания:
- пещта около работните места на духаните да бъде изолирана със стабилна изолация от леки тухли, въздушни екрани п водни ризи с циркулираща вода, рефлектиращи щитове от алуминиева ламарина и изолационни щитове от азбест;
- над отворите за набиране на стъкломаса да се монтират защищаващи зрението кобалтови стъкла;
- към работната площадка да има монтирана смукателна уредба за отвеждане на образуващите се пари и дим;"
- създаването на допълнителни отвори към пещта и съответно работни площадки, освен предвидените при проектирането, да се допуска само при съгласуване с органите за безопасност на труда в предприятието и .санитарните органи;
- работната площадка на духаните да бъде направена от здрави и гладки дъски, плътно прилепнали една към друга;
- стъклените отпадъци да се събират в специални съдове и в никакъв случай да не се допуска замърсяване на работната площадка с парчета стъкло;
- духаните да работят с изправни инструменти — пили, щанги, щипки, ножици и др.;
- ръчното набиране на стъкло и подаването му за форму- ване да се извършва изключително внимателно, за да се избегнат изгаряния на работещите;
- тромелите за подгряване на стъклени изделия да бъдат оградени с водни ризи, към които да има камина за отвеждане на димните газове;
- работещите на тромел (нагревачите) задължително да ползуват предпазен екран от тъмно кобалтово стъкло;
- транспортирането на формуваните изделия до темперната пещ да става механизирано, а когато се извършва ръчно —. да става при повишено внимание.
11. 6. ФИДЕРНИ УСТРОЙСТВА
Чл. 432 (1). Карданният вал на питателя да бъде защитен с метален кожух.
(2) . Фидерите, работещи с електроподгряване да са добре обезопасени с предпазни щитове. Електрическата инсталация да бъде изпълнена със специална термозащита.
(3) . При въвеждане на питателя в действие, преди да се запалят форсунките, да се провери дали площадката е свободна от хора.
(4) . При обслужване на фидера (извършване подмяна на плунжери и бушинги) под площадката не трябва да има хора.
(5) . Краищата на пружините, които натягат ножицата, да са стабилно закрепени.
(6) . При регулиране на ножиците, смяната на остриетата им или подмяна на „окото“ извършващият тези работи да стъпва на устойчива площадка.
(7) . Охлаждането на горещите остриета на ножиците с водна струя да става много внимателно, тъй като има опасност от изгаряния.
(8) . За отвеждане на фалшиви капки или струя стъклома- са да има стабилно монтиран метален улей и достатъчно количество течаща вода за охлаждането му.
Чл. 433 (1). При извършване на ремонтни работи по фи- дерните машини да се спазват следните изисквания:
- да се манипулира при използуване на защитни ръкавици и предпазни очила;
- работникът да не бъде в опасна близост до откритите части на питателя, тъй като съществува опасност от избиване на горещи газове и пламъци;
- замяната на бушинга, плунжера и „окото“ да се извършва задължително с помощта на клещи, при изключен редуктор на въртене на бушинга и напълно изключена от действие машина;
- да не се оставят на площадката на питателя никакви инструменти и детайли.
(2) . Ремонтите на горивната инсталация на фидерните устройства с газово гориво да става след спиране на притока на газ за съответната секция и след като се установи, че няма горене в съответната секция.
11. 7. МАШИНИ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ НА ПЛОСКО СТЪКЛО
Чл. 434. Предпазното и плановото скъсване на стъклолента- та и вдигането на същата да се извършва в ред и последователност, установени със специална инструкция.
Чл. 435 (1). Забранява се:
— почистване на валците от трошки чрез въртенето им в обратна посока;
— при отваряне на канала да не се стои в опасна близост до подмашинната шахта;
— да се поставят инструменти, детайли и други предмети на места, откъдето могат да паднат и да предизвикат злополука;
— да се провеждат каквито и да било работни операции в близост до механични предавки с разкопчано облекло, неприбрани коси и отворени обувки;
— да се манипулира с инструменти, които не са по предназначение.
(2) . При почистване на машините със сгъстен въздух задължително да се ползуват предпазни очила и да се провери да няма хора в съседство.
Чл. 436 (1). При отчупване на изтегления лист стъкло да се работи с добре закопчано работно облекло, кепе, кожени обувки и гамаши па краката. Задължително да се ползуват предпазни ръкавици и гумени пластини за хващане на стъклените листове.
(2) . Транспортната лента, с която става пренасянето на от чупените листове стъкло до масите за разкрояване, задължително да бъде със странични бордове, предпазващи отдолу, телена мрежа с височина, не по-малка от 1,5 м от двете страни, с размер на отворите, не по-голям от 35 х 35 мм.
11. 8. АВТОМАТИЧНО УСТРОЙСТВО ЗА РЯЗАНЕ НА ПЛОСКО СТЪКЛО
Чл. 437 (1). Помещението, в което е монтирано устройството за нарязване на. изтегленото плоско стъкло, да има под от нетоплопроводен материал. При наличие на циментов под на работните места да бъдат поставени дървени настилки.
(2) . За изхвърляне на отпадъка при рязане на стъклото до всяко работно място да има монтиран контейнер с такава конструкция, че парчетата стъкло да не попадат в работещите един до друг хора.
(3) . Забранява се междуцехово ръчно пренасяне ца стъкло.
Чл. 438. За безопасни условия на труда при обслужване на
автоматичното устройство за рязане на стъкло да се спазват •следните изисквания:
— да се следи движението на стъклената лента, да се проверява изправността на механизма за рязане, на отчупващото приспособление и на транспортиращото устройство-,
— в случай на биене на лентата или поява на пукнатини, препятствуващи нормалното придвижване на стъклото по транспортьора или ролганга, внимателно да се счупи листът по пукнатината на отделни късове;
— при начупване на бракуваните листове стъкла да се слагат защитни очила;
— късовете стъкло да се отнемат с помощта на специален инструмент и защитни приспособления (ръкавици, ръкавели и др.);
— да се следи за своевременно смазване на триещите се части в случай на биене на стъклото;
— да не се заменят и настройват каретките и ролкодържа- телите - в случай на 'биене на стъклото;
-- режещата ролка да се монтира перпендикулярно на повърхнината на стъклото и да се закрепва устойчиво;
— да не се допуска замърсяване на механизмите с отпадъчно стъкло.
11. 9. СТЪКЛОВАЛЦОВАЩИ МАШИНИ
Чл. 439 (1). Стъкловалцоващите машини да бъдат снабдени със звукова и светлинна сигнализация. Пускането им в действие да става при подаване на ясен, едновременно звуков и светлинен сигнал.
(2) . При включване за подаване на вода към прокатните валци на машината, ролковата маса и плота да се отвори вентилът на входящата линия.
(3) . При почистване на сливния блок от стъкло задължително да се ползуват предпазни очила.
(4) . При захранване на пусковата мрежа със стъкломаса да се ползува специален инструмент — кука.
(5) . Забранява се да се извършват ремонтни работи и регулиране но време на действие на машината. Допуска се в движение да се регулира честотата на въртене (оборотите) на про- катнйте валци, разстоянието между тях и количеството на охлаждащата вода.
(6) . Да се работи със закопчано работно облекло, прибрани коси и затворени кожени обувки.
11. 10. ФОРМОВЪЧНИ МАШИНИ ЗА СТЪКЛЕНИ ОПАКОВКИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КОЛБИ
Чл. 440. При работа с формовъчните машини за стъклени опаковки с повишено внимание да се извършват следните особено опасни операции:
- регулиране на потока за подаване па капката стъкло за съхраняване на формата, при което може да се получат изгаряния;
- изваждане на капката стъкло (пулката) от черновата форма, което при рязко и невнимателно дърпане с куката може да доведе до попадане на капката върху работещия;
- отстраняване на попаднали капки'стъкломаса върху други части на машината при което куката може да бъде захваната от движещи се механизми:
- отваряне и затваряне на форми за предаване на изделията от черновата на беловата маса, при което задължително да се работи със специална кука;
- отчупване на стъкло, полепнало по черновите форми, при което може да отхвръкнат парчета стъкло към работещия.
Чл. 441 (1). Забранява се по време на действие на машините да се извършват следните операции:
- подменяне на чернови и белови форми, гърлови клещи и форми, духални глави:
- затягане салннците на цилиндрите;
- пълнене на масльонките в центъра на беловата маса;
- чистене на движещи се части на машините.
(2) . Включването и изключването на секциите на секционните формовъчни машини да се извършва от оператора последователно.
(3) . При ремонт или подмяна на детайли в труднодостъпни места съседните работещи секции да се спират в едно от крайните положения на пренасящия механизъм.
(4) . Замяната на гърловите пръстени, регулирането и спирането ма формите да става при напълно затворен кран на сгъстения възтух за спиране на съответната секция.
11. 11. ХОРИЗОНТАЛНО ИЗТЕГЛЯНЕ НА СТЪКЛЕНИ ТРЪБИ ПО МЕТОДА НА ДАНИН И АВТОМАТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА АМПУЛИ
Чл. 442 (1). При подмяна на шибъра, регулиращ количеството стъкло за изтегляне на тръби, е необходимо:
— върху шибъра да има метална скара, покрита с азбест за манипулиране с нея;
— подът на муфела да се покрие с пясък, върху който да изтича стъклото;
— операторът да работи с лични предпазни средства: азбестови ръкавици, наметало и очила.
(2) . При захващане на стъкло за подаване към изтегля щата машина операторът да работи с изправна метална кука и специални захватки за водене на тръбата до изтеглящата машина.
(3) . Забранява се минаването по изтегляната тръба от муфела до водещия път.
Чл. 443 (1). Операторите и помощник-операторите, щлосер- настройчицпте и сортировачките, обслужващи резачните и обгорвачните машини, да са инструктирани за безопасна работа с газови съоръжения.
(2) . Резачните устройства на тръбите да са осигурени с предпазен екран. Забранява се минаването между режещото устройство и предпазния екран.
(3) . Операторите на ампулни автомати да работят с прибрани дрехи и боне. Да се работи с обувки с гумени подметки.
(4) . Помещението да се почиства от омасляване най-малко един път в седмицата.
(5) . Забранява се да се извършват ремонти по- ампулните автомати по време на движение.
(6) . В помещението да има естествено осветление и постоянна вентилация и най-малко трикратен въздухообмен на час.
Чл. 444 (1). Забранява се да се търси пропуск в инсталациите за пропан-бутан с открит огън. Пропуски се търсят със сапунена вода и глицерин.
(2) . При запалване на пропановпте горелки на ампулните автомати се забранява хвърлянето на факела по пода. Факелът се задушава в специална за целта кутия.
(3) . При аварийно внезапно спиране на газа настройчикът трябва да затвори вентила, подаващ газ към автоматите.
(4) . Веднъж на смяна с помощта на газоанализатор да се контролира съдържанието на газ в помещението.
11. 12. ОБИКНОВЕНА ПУЧ-ПРЕСА И ПРЕСА „БАРТЕЛЕМИ“ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ПРЕСОВА И ДОМАКИНСКА СТЪКЛАРИЯ
Чл. 445 (1). При работа на пресите работниците да работят прибрано към тялото облекло.
(2) . Преди пускане на пресите да се прави оглед за забранени или оставени предмети по въртящите се части.
(3) . Подавачите на стъкло и обгорвачите да работят със защитни очила
(4) . Забранява се почистването на подавателните устройства по време на работа и да се работи с прес-формата, която се намира под автоматичната ножица.
(5) . Преди да се пусне газ пропан-бутан да се проверят затворени ли са всички кранове, първо да се подаде газ пропап- бутан и след това кислород.
(6) . След приключване на работа всички електрически табла да се изключват от главните прекъсвачи.
11. 13. ЛИНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА СТЪКЛЕНИ БЛОКОВЕ
Чл. 446. Преди започване на работа да се провери изправността на механизмите и тръбопроводите за сгъстен въздух и газ, за наличието и изправността на резервните части, инструменти н приспособления, за изправността на вентилационните уредби по работните места, за наличието на необходимото налягане на газа за ‘работа на горелката.
Чл. 447 (1). При обслужване на фидерния питате л да се работи със защитни очила.
(2) . Смяната на ллужера, ръкава и „окото“ с помощта на .клещи да се извършва с неомаслени азбестови ръкавици при изключен редуктор на бушинга и пресата.
(3) . Забранява се подмяната на шамотното „око“ при снет плунжер.
(4) . При подмяна на вътрешно шамотно „око“ във фидера да се спре постъпването на стъкломаса със закриваща бтулка.
(5) . Забранява ше ремонтиране на въртящи се механизми на питателя по време на работа (редуктор, механизма за въртене на плунжера и др.).
(6). Преди пускане на автоматичната преса да се провери ке са ли останали на пресовата маса странични предмети и да се предупредят околните за пускането на пресата.
(7) . Преди пускане на капка стъкломаса от фидера в пресата да се провери работата на пресата на празен ход. Ако всичко е нормално, да се постави улеят за отбиване на капката.
(8) . Да се следи за изправността на вентилацията и нормалното постъпване на вода за оглаждане на формите.
Чл. 448 (1). Забранява се събиране на омаслени парчета плат и конци за почистване на машината на работното място тьй като могат да ое възпламенят. Събирането им да става в специален бидон.
(2) . Преди ремонт на възлите на автомата е необходимо предварително да се изключи компресорът и да се преиьсие главният въздухопровод.
(3) . Почистването на пресовата маса от стъкла със сгъстен въздух да се извършва при употреба на защитни очила, като се предупредят околните за това.
(4) . При извършване на ремонти да не се стъпва върху масата на автомата, а да се ползува преносима площадка.
Чл. 449 (1). Преди включване на горелките да се провери дали газовите кранове са плътно затворени и да се предупредят околните.
(2) . Горелките да се запалват, като към тях се поднася факел. Крановете да се отварят постепенно, като се застава встрани от горелката.
(3) . Да се регулира пламъкът на горелките чрез изменение притока на газа и въздуха, така че да има пълно изгаряне на горивото.
(4) . При частично откъсване на пламъка да се намали притокът на въздух, при пълно откъсване да се прекрати подаването на газа, да се излее кондензатът и да се вентилират сме- сителните камери или колектори.
(5) . Да се следи за правилното поставяне на полублоковете в горните и долните държатели.
11. 14. ТЕМПЕРНИ ПЕЩИ
Чл. 450. Темперните пещи да отговарят на изискванията на „Правилника за устройство на електрически уредби“ и на „Правилника за техническа експлоатация на енергопотребитедите“ .
Чл. 451 (1). Всички движещи се части на темперните пещи да бъдат обезопасени с предпазни метални капаци и кожуси,, а нагретите части да бъдат екранирани.
(2) . Металните предпазни капаци, кожуси и екрани в работно положение да имат електрически контакт със заземен корпус на пещта. Чл. 452. Съпротивлението на изолацията на нагревателните елементи и електрически вериги спрямо корпуса на подсушената електропещ да бъде не по-малко от 0,5 Мом.
Чл. 453. Преди пускане на темперната пещ в експлоатация е необходимо:
— Да се поставят задължително предпазните капаци на рециркуладионните вентилатори и изводите на нагревателните Пакети;
— вратите и капаците на командното табло да са затворени;
— да се провери зануляването на електрическите двигате- ип и заземяването на корпусите на звената.
Чл. 454 (1). Металният корпус на пещта да се заземява с волтова връзка към заземителната инсталация, където ще се монтира.
(2) . Всички метални части на темперната пещ и комплек- итащото я оборудване, които в аварийни ситуации могат да се окажат под напрежение, да бъдат зануленни.
(3) . При възникнали неизправности по темперната пещ обслужващият я персонал да изключи захранващото табло и незабавно да уведоми поддържащия персонал. Забранява се извършването на ремонти от неправоспособни лица.
(4) . При извършване на ремонтни работи по темперната нощ да се изключи напрежението и на пусковото табло да се окачи предупредителен надпис: „Не включвай — работят хора!“
(5) . При подмяна на нагревателните пакети да се поста- мит ограждащи парапети.
Чл. 455. Забранява се:
— експлоатирането на темперната пещ при свалени защитни капаци на тоководещите части; — да се извършват каквито и да било ремонтни работи кога- п> пещта е под напрежение;
— да се отнемат бутилки, като работникът се качва върху мрежата на темперната пещ.
Чл. 456 (1). В близост до пещта да има табло с противопожарни средства.
(2) . При ръчно изваждане на темперпраните буркани и бутилки от пещта и подреждането им на палетните картони да се използуват здрави защитни ръкавици, а при изваждане на домакински изделия да се ползуват помощни вилки.
(3) . Да се работи с добре закопчано работно облекло и специални обувки.
11. 15. ИНСТАЛАЦИЯ ЗА ЗАКАЛЯВАНЕ НА СТЪКЛО
Чл. 457. За безопасна работа с инсталацията за закаляване на стъкло да ое спазват следните изисквания:
— обдухваните решетки, които са източник на интензивен шум, да бъдат снабдени със шумопоглъщащи устройства;
— електрическата пещ за нагряване на стъкло да бъде снабдена с ефективна топлинна изолация, осигуряваща температура па външните повърхности па пещните ограждеиия, не по-висока от 45°С;
— до всяко работно място да има контейнер за събиране на трошки;
— преди всяко окачване на стъклени листове да се провери изправността на стягащите устройства и окачалките, изключващи изпадането на стъклата;
— за въвеждане и изтегляне от пещта на каретките да се ползува метална кука с топлоизолнрана дръжка;
— почистването на пещта от стъклени отпадъци да ое извършва само след пълното изключване на напрежението от дежурния електротехник;
— за предотвратяване въздействието на интензивното топлинно лъчение входът и изходът на пещта да имат защитни екрани.
11. 16. ОБГОРВАЧНА МАШИНА
Чл. 458. При пускане на обгорвачната машина в действие да се спазва следната последователност:
— да се включи вентилаторът за допълнителен въздух;
— да се подаде необходимото количество кислород за запалване на факела;
— да се поднесе запаленият факел към общия факел на машината и едва тогава да се отвори кранът на пропановата инсталация;
— да се настроят бренерите.
Чл. 459 (1). При експлоатация на обгорвачната машина да се спазват изискванията на „Наредба №21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации“.
(2) . При запалване н-а горелката в горивната камера да се подаде минималното количество въздух, осигуряващо пълно изгаряне на газа без прекъсване на пламъка.
(3) . Промяната на пламъка да става с плавно подаване на компонентите.
(4) . През време на работа да се следят показанията на манометрите за газа и въздуха и при забеляззане на неизправност да се сигнализира на поддържащия персонал.
Чл. 460 (1). Ако при запалване на горелката пламъкът загасне, кранът й да се затвори, като преди повторното запалва не горивната камера се продухва с въздух.
(2) . Ако в помещението се почувствува мирис на газ, работата да се спре, да се затворят всички кранове, да не се пуши, да не се пали огън и да не се включва и изключва електрическата инсталация.
(3) . Забранява се пускането и работата с газовата инсталация от външни лица.
Чл. 461 (1). През време на работа да не оставят обгорвач- ните машини без наблюдение.
(2) . При спиране на обгорвачната машина да се спазва следната последователност:
— спира се газът;
— спира се въздухът;
дежурният шлосер проверява затворени ли са добре крановете н дали няма изтичане на газ;
(3) . При сравнително дълъг престой па машината да се провери около машината дали няма пропуски по газовата инсталация и дали средата не е загазена. Ако се установи, че има такива, пространството около машината да се продуха и едва тогава машината да се пусне в действие.
(4) . При аварийни положения да се прекрати незабавно подаването на пропан или природен газ и да се сигнализира на поддържащия персонал.
11.17. ГРАВИРАПАРАТ
Чл. 462 (1). Преди започване на работа да се провери изправността на машината и оборотите, на които е поставен ремъкът.
(2) . При пускане на гравирапарата до завъртането му на пълни обороти да ее застава настрани от него.
(3) . Забранява се поставянето на оста на гравирапарата на шайби с диаметър по-голям от 500 мм.
(4) . Смяната на скоростите чрез ремъка да се извършва само когато двигателят е изключен.
(5) . При работа на гравирапарата върху шайбата да тече непрекъснато струя вода.
(6) . Забранява се смазването на лагерите на гравирапарата в движение.
(7) . Да не се оставят отпадъци във ваничките на работните масички.
Чл. 463 (1). Осветлението на работните места да бъде при напрежение до 36В.
12). За всички забелязани механични и електрически повреди ла се съобщава незабавно на шлосера и електротехника на неха.
11.18. ШЛАЙФАПАРАТ ЗА ДОМАКИНСКО СТЪКЛО
Чл. 462. Преди започване на работа е необходимо:
— да се провери изправността на шланфапарата;
— да се провери изправността на електрическите съоръжения.
(2) . Изделията, отделени за шлайфане, да бъдат оглеждани внимателно за дефекти и ако ее установят пукнатини, на- щърбявания, газови включвания и камъни, да не се подлагат на обработка.
(3). При шлайфане изделието да се натиска равномерно вър.ху въртящия се диск.
(4) . Да не се почиства абразивът под въртящия се диск по време на движение.
Чл. 465 (1). Забранява се смазването на движещи се части и поставянето на паднали ремъци по време на работа на шлайф- апарата.
(2) . Забранява се оставянето на апарата, в действие без наблюдение.
(3) . При всяка неизправност на шлайфапарата машината да се спира и да се уведомява механикът на цеха.
(4) . След свършване на смяната да се почисти работната площадка, да се измие и почисти шлайфапаратът и да се подреди шлайфаната продукция.
11.19. ПАНТОГРАФ
Чл. 466. Работните операции при нарязване на стъклените листове с пантограф да се извършват в следната последователност:
— преди започване на работа масата за нарязване да се почисти старателно и се подготви за размерите стъкла, които трябва да се получат;
— да се натоварят необходимите за рязане стъклени листове върху палетна количка;
— да се подсигури и подготви място за поставяне на нарязаните стъкла:
— да се пусне в действие пантографът от бутона на таблото;
— по време на работа периодично да ее почиства масата от парчета стъкла;
— отпадъчните стъклени ленти и парчета да се съоират в количка за трошки, като по-дългите от тях внимателно се счупват в ръба на количката;
— количката с трошки да се изхвърля периодично на определеното за целта място.
11. 20. МАШИНА ЗА ПРОБИВАНЕ НА ОТВОРИ НА ПЛОСКО СТЪКЛО
Чл. 467 (1). При пускане на машината в действие да се спазва следния ред:
— преди започване на работа да се налее вода в машината, така че да се покрие най-ниската й част;
— през време на работа, ако водата намалее, отново да се долива;
— пускането и спирането на машината да става съгласно Технологичната инструкция, дадена от фирмата - производител;
— преди обработка всяко стъкло да се оглежда внимателно и да се отстранява, ако се установят пукнатини върху стъклото, нащърбени краища, газови или твърди включения;
— след пробиване на отворите стъклото да се постави на хоризонтални шини за нов отвор.
(2) . При авария или забавено пробиване на отворите (над |5 с) машината да се спре и да се уведоми механикът на цеха.
(3) . Готовите стъкла да се поставят на пирамиди на безопасно разстояние от машината за по-нататъшна обработка.
11. 21. ФАЦЕТИРАЩО-КАНТИРАЩА МАШИНА
Чл. 468 (1). При начално захранване на машината да се спазва установеният интервал за подаване на стъклените листове, като се следи за правилното им поемане.
(2) . Отнемането на стъклата от придържащото (пружинното) устройство на изходящата страна на конвейера да се извършва своевременно и стъклата да се поставят на определените за целта места.
Чл. 469 (1). При повторно връщане на стъклото то да се поставя така, че да се фацетира съседната на фацетираната вече страна.
(2) . В случай на авария или при изкривяване на фацета машината да се спре от таблото и да се уведоми механикът на цеха.
Чл. 470 (1). Преустановяване на работа с машината да се извършва след изработване на стъклото в нея.
(2) . След свършване на работа машината да се спре и с водна струя да се почисти от стъкления прах, да се подсуши и всички двнж(ещи се и открити части да се спрат.
Чл. 471 (1). По време на работа на машината обслужващият персонал няма право да напуска работното си място.
(2) . Да се поддържа ред и чистотата на работната площадка и да не се допускат външни лица в опасна близост.
(3) . Машината да се проверява и настройва периодично от механика на цеха.
Чл. 472. При работа с фацетиращо-кантираща машина да се ползува задължително работно облекло, обувки и ръкавици.
11.22 МИЯЧНО-СУШИЛНА МАШИНА ЗА ПЛОСКО СТЪКЛО
Чл. 473 (1). При започване на работа с машината да се спазва следния; ред;
— да се приготви миещ разтвор;
— да се зареди резервоарът на машината с миещ разтвор'
— да се долива миещ разтвор по време на работа;
— да се допълва с обикновена вода ваната, намираща се под машината.
(2) . Стъклото преди обработка да се оглежда внимателно и ако бъдат забелязани дефекти като пукнатини, нащърбени краища, газови или твърди включения, да се отстранява.
(3) . Приготвените за работа стъкла да се поставят внимателно на водещите валове в началото на машината и да се вземат готови подсушени от края на машината.
(4) . Подсушените стъкла да се поставят в каси за експедиране.
Чл. 474 (1). Да не се оставя машината без наблюдение.
(2) . При авария или недобро измиване на стъклата, да се спира машината и се уведомява механикът на цеха.
(3) . Машината да се почиства редовно от стъклени отпадъци.
(4) . Периодично да се почиства работната площадка от счупени стъкла, които да се изхвърлят в специално предназначено за целта място.
11. 23. МАШИНА ЗА ПОЛИРАНЕ НА ПЛОСКИ КРЪГЛИ СТЪКЛА
Чл. 475 (1). При пускане на машината в действие да се спазва следният ред:
— приготвените за полиране стъкла да се оглеждат внимателно. като тези, при които се установяват нащърбени краища, изкривен фацет, неравномерно шлайфане, да се отстраняват;
— подготвеното за полиране стъкло да се постави върху работния плот, да се центрира така, че разстоянието между края на стъклото и края на плота да бъде еднакво от всички страни;
— да се включи вакуумът за задържане на стъклото върху работната маса:
— да се пусне машината в действие.
(2). Всички следващи операции са автоматични и работникът не трябва да се намесва в производствения цикъл.
Чл. 476 (1). След спиране на въртенето на масата и отделянето на шлайфащите дискове готовите вече стъкла да се почистят добре от цериевия окис с дървена шпакла и да се поставят във ваната с вода
(2) . Ваната на машината на всеки половин час да се почиства от цериевия окис.
(3) . При авария работникът да спре машината и да съобщи на механика на цеха.
(4) . При ремонт на машината да се окачва предупредителен надпис на пусковото табло: ,.Не включвай — работят хора!“
(5) . Преди свършване на смяната машината да се спре, да се изключи електрическото захранване, машината да се почисти с дървена шпакла и да се подсуши.
11. 24. МАШИНА ЗА ХИМИЧЕСКО ПОЛИРАНЕ НА СТЪКЛЕНИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 477 (1). Машината да бъде монтирана в добре вентилирано помещение с аспирационна система за очистване на въздуха.
(2) . При работа с машината за химическо полиране да се ползува специално работно облекло и предпазни средства (гумени ръкавици и ръкавели, гумена престилка) противогаз и гумени ботуши. Преди започване на работа да се проверява внимателно качеството на облеклото и личните предпазни средства.
(3) . Помещението, в което се монтира машината'за полиране, да има под и решетки от киселинноустойчив материал.
(4) . При работа на машината задължително да бъде включена аспнрационната уредба.
Чл. 478 (1). Максималната допустима концентрация на флуороводородна киселина във въздуха да бъде 0,5 мг/м3, а извън границите на цеха съдържанието на флуороводброд във въздуха не трябва да превишава 1 мг/м3.
(2). Флуороводородната киселина да се съхранява в метални или пластмасови съдове, а сярната — в стъклени оплетени бутилки или специални цистерни.
Чл. 479 (1). Забранява се непосредственото преливане на киселина от контейнера в спомагателни съдове. За целта да се ползуват помпи от пластмаса.
(2) . При пренасяне на контейнерите с киселината да се проверява затварянето на капачките. Капачките да се отварят, ко- гато контейнерът е неподвижен и на нужното място.
(3) . При изпомпване на киселината помпите да се включват и изключват само когато са в контейнера за киселина.
Чл. 480 (1). Машината за полиране да бъде снабдена със звукова и светлинна сигнализация, която да оповестява приключването на нагласената програма.
(2). Преди започване на работа с машината за полиране да се извършат следните операции:
— да се включи главният прекъсвач на командния пулт;
— да се включи работният прекъсвач до главния прекъсвач;
— да се нагласи на броячния механизъм желаната степен на полиране;
— да се нагласи на повтарящия броячен механизъм степенна полиране.
— да се нагласи на релето за време нужното време за полиране;
(3) . Машината да се пуска в ход чрез натискане на включващия клапан и след зареждане на полиращия барабан с кристално стъкло.
(4) . За отваряне капака на машината за вземане на проби да се ползува предназначеният за целта бутон.
(5) . След зареждане с нов барабан капакът да се затваря и се .задава съответна нова програма.
Чл. 481 (1). За осъществяване препомпване.на полиращата киселина в резервоара за утаяване на тинята е необходимо:
— да се затварят сачмените кранове за изпускане на тинята от утаителния резервоар;
— да се отвори сачменият кран в напорния тръбопровод на помпата към едната празна камера на утаителния резервоар;
— да се затвори добре възвратният сачмен кран;
— да се включи помпата за прехвърляне на полиращата киселина в утаителния резервоар;
— да се отвори капакът на резервоара па киселинната баня;
— да се отвори сачменият кран зад резервоара на киселината и да се измият със струя вода утаените соли;
— да се затвори добре сачменият кран;
— да се включи нагряването на утаителния резервоар.
(2). За повторно използуване на препомпената киселина е необходимо следното:
— да се провери дали вентилът на резервоара на киселинната баня е действително затворен и дали се дозира нужното количество киселина;
—да се отвори възвратният сачмен кран на резервоара за утаяване на тинята н след като избистрената киселина изтече в резервоара на машината, възвратният сачмен кран отново да се затвори.
Чл. 482. След завършване на работата работното облекло и предпазните средства — престилка и ръкавици, да се измият внимателно с вода, след което да се поставят в специален шкаф, който се заключва.
11. 25. ЦИРКУЛЯР ЗА РЯЗАНЕ НА АЛУМИНИЕВИ ПРОФИЛИ ЗА СТЪКЛОПАКЕТИ
Чл. 483 (1). Циркулярът за рязане на алуминиеви профили да има предпазни капаци, ограждащи ремъчните шайби и режещия инструмент.
(2) . Рязането на профила да се извършва само след поставянето му в специалния уред.
(3) . Забранява се рязането на повече от един профил.
Чл. 484 (1). Електродвигателят на циркуляра да бъде заземен и занулен.
(2). Задължително да се ползува работно облекло, което да бъде добре закопчано, и предпазни очила.
11. 26. БЪРКАЛКА ЗА ТИОКОЛ
Чл. 485 (1). Двигателната верига на бъркалката да бъде обезопасена с предпазни метални капаци.
(2) . Електродвигателят на бъркалката да бъде заземен и занулен.
(3) . При включването й в действие бъркалката да се намира в крайно долно положение.
(4) . Забранява се:
— да се включва бъркалката, преди съдът с тиокол да се закрепи неподвижно към въртящата се маса;
— да се извършват каквито и да е манипулации върху съда с тиокол н бъркалката по време на работа на машината;
— почистването на бъркалката по време на движение;
— да се работи при свалени предпазни капаци.
— да се опъват в движение двигателните вериги;
(5) . Да се работи с добре закопчано работно облекло и прибрани коси.
(6) . Работещите с тиокол да нямат противопоказания за работа с този отровен химикал и два пъти годишно да се подлагат на медицински преглед.
Чл. 486. Да не се складират съдове с тиокол на работното място. Съхраняването му да се извършва в специално помещение, с предупреждаващ надпис на вратата (входа).
11. 27. ПАЛЕТИЗИРАЩА МАШИНА
Чл. 487 (1). До работата с палетизиращата машина се допускат само лица със свидетелство за правоспособност и преминали специално обучение.
(2). Подреждането на бутилките и бурканите да става при преустановено движение на захватното устройство в долно изчакващо положение, за избягване случаи на притискане на обслужващи машината работници.
(3) . При работа с пусковото устройство на палетизиращата машина обслужващите лица задължително да бъдат стъпили върху под от изолационен материал (диелектрично килимче).
(4) . При подмяна на електрическия двигател на телфера захващащото устройство да бъде свалено и подпряно в долно положение.
Чл. 488 (1). Забранява се:
— отварянето и манипулирането със захранващото таб ю на палетизиращата машина от неправоспособни лица;
— работата с палетизиращата машина при констатиране на технически неизправности;
— преминаването между лентов транспортьор и транспортната количка с вдигнати изделия във въздуха;
— да се смазват и ремонтират движещи се части и механизми на машината.
(2) . При ремонтни работи на пусковото табло да се окачват предупредителен надпис; „Не включвай — работят хора!“
(3) . Да се работи с добре закопчано работно облекло, прибрани коси и специални обувки.
11. 28. КАМЕРА ЗА ИЗПИЧАНЕ С ТЕРМОСВИВАЕМО ФОЛИО
Чл. 489 (1). До работата с нагревателното съоръжение да се допускат специално обучени и инструктирани лица.
(2) . При задвижване на нагревателната рамка да се стъпва върху под от изолационен материал (дървен плот) или диелектрично килимче.
(3) . В крайно горно положение нагревателната рамка да бъде обезопасена чрез фиксиращо устройство.
(4) . Забранява се:
- ползуването на нагревателното съоръжение при констатирана неизправност;
- свалянето на предпазните капаци на клемните кутии и подмяна на изгорели нагревателни тръби при меизключено електрозахранване, както и работа от неправоспособни лица:
- да се струпват в зоната под нагревателната рамка товари, които могат да деформират клемните кутии на нагревателите при спускане на рамката надолу;
- да се застава и преминава под нагревателната рамка;
- да се пипат нагорещените нагревателни тръби;
- да се използуват крайните изключватели като спирачка.
Нагревателната рамка да се установява в горно положение, преди да е достигнала до крайния изключвател.
- използуването на небронирани маркучи в инсталацията за високо налягане, както и неподходящо оразмерени за работното налягане.
(5) . Ремонтните работи по хидравличната част и по двигателния механизъм да се извършват при изключено електрозахранване и при свалена и надеждно застопорена рамка.
6). Да не се допускат пропуски на масло от дроселите и съединенията.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ НА ФИНОКЕРАМИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО
12. 1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 490 (1). Температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха в производствените помещения да отговарят на БДС 14776-79 „Охрана на труда. Сгради производствени. Норми за температура, относителна влажност н скорост на движение на въздуха в сградите“.
(2) . Съдържанието на вредни вещества във въздуха на работната среда да не превишават пределно допустимите концентрации съгласно БДС 12430-74. „Вредни вещества във въздуха на работната среда. Вземане на проби. Анализ и оценка“.
Чл. 491. В предприятията да има организиран постоянен контрол за взривоопасност на отделните газове от сушилните и пещите, работещи с газово гориво, като се използуват автоматични газанализатори. Ако такива липсват, да се установи контрол, утвърден от ръководството и профкомитета/
Чл. 492 (1). Аеродинамичният режим на работа на сушилните и пещите независимо от предназначението и конструкцията им да бъде регулиран така, че сушилните и пещите да работят при разреждаме (под налягане).
(2) . Контролът на протичащите технологични процеси в сушилните и пещите да бъде осъществяван дистанционно, с пултово управление.
(3) . Температурата на изделията и полуфабрикатите, постъпващи за ръчно сортиране или пренареждане, да не превишава 40°С.
Чл. 493 (1). Глазирането на изделията с помощта на пулверизатори или центробежни дискови разпрашители да се извършва в специални камери, свързани с аспирационни системи с апарати за пречистване на въздуха.
(2). Възлите с пресилване на прахообразни материали да са оборудвани с укрития, съединени към аспирационни системи с апарати за очистване на въздуха.
Чл. 494. Поемането на пресованите изделия от всички конструкции преси, както и разтварянето на гипсовите форми за леене на санитарни керамични изделия на стендове, да бъде механизирано.
Чл. 495 (1). Работите, изпълнявани вътре в пещи, сушилни, газоходи, пра-хоутаителни камери, барабанни мелници и др., да се провеждат при температура на въздуха в тях не по-висока от 40°С. При температура на въздуха над 40°С, работните места да са оборудвани с вентилатори, а хората да са снабдени с топлоизолационно облекло съгласно „Общите нормативи за специално работно облекло и личните предпазни средства, давани за вредности и опасности".
(2). Работата при температура на въздуха от 40° до 50°С да не превишава 30 минути. При температура на въздуха над 50°С работата се забранява.
(3). Температурата на външните повърхности на оборудването и ограждането на работните места да не превишава 45°С.
Чл. 496. При монтиране на мрежови ограждания, предпазващи работещите от съприкосновение с движещи части на оборудването, разстоянието от опасните места до ограждения, предпазващи работещите от съприкосновение с движещи части на оборудването, както и разстоянието от опасните места до ограж- денията да съответствуват на установените в БДС 12.2.003-78.
12. 2. МЕМБРАННИ ПОМПИ
Чл. 497 (1). Съединителите на мембранните помпи да бъдат оградени с плътни метални огради, а коляно-мотовилковият механизъм — с мрежови огради.
(2) . Забранява се експлоатацията на помпи при неизправни манометри, неизправни или нерегулпрани предпазни клапани, както и при изтичане на шликер през уплътненията.
(3). Да не се пуска помпата в действие при отворен капак на резервоара.
12. 3. ВАКУУМНИ ПОМПИ
Чл. 498 (1). Изпускателните тръби на маслените вакуумни помпи да бъдат изведени извън производствените помещения.
(2) . Ремъчните предавки на електрозадвижването на вакуумните помпи да бъдат оградени с мрежови ограждения, а съединителите — с плътни метални ограждения. Да не се допуска разливането на масло около вакуумпомпите.
12. 4. ФИЛТЪРПРЕСИ
Чл. 499 (1). Филтрацията на шликера да се извършва на филтърпреси с пълен комплект рамки.
(2) . Рамките да се пренасят и поставят на филтърпресата само за ръкохватките, предназначени за целта.
(3) . Положението на лоста на нагнетяващото устройство след нагнетяване на рамката да бъде зафиксирано.
(4) . Редовно да се проверява за изправността на входящите кранове на шликероводите към филтъра. При избиване на шли- кср да се спре подаването му към този филтър.
(5) . Каналите за отвеждане на водата от филтърпресите да бъдат закрити с ламаринени покрития.
(6) . Забранява се използуването на скъсани и вехти платна при филтърпресоването.
(7) . Забранява се да се работи при неизправни манометри, нсрегулирани предпазни клапани и пропуски на масло в уплътнените хидросистеми.
12. 5. ШНЕКОВИ ВАКУУМПРЕСИ
Чл. 500 (1). Приемните фунии на пресите с диаметър на цилиндъра над 0,25 м да имат по периметъра си первази от листов метал, като разстоянието от винта до най-горния ръб па перваза да не бъде по-малко от 0,7 м.
(2) . Пробутване на масата в приемната кутия на пресата очистване на вакуумната камера, захранващите валци и лопатки на шнека да се извършва само при изключен фрикционен съединител и изключен електродвигател на задвижването на пресата от електрозахранващата мрежа.
(3) . Зъбните предавки, съединителите и валовете да бъдат оградени с плътни метални огради, а ремъчните предавки — с мрежови огради.
Чл. 501 Забранява се:
— да се използуват живачни вакуумметри;
— да се експлоатират преси с неизправни уреди за измерване налягането на масата в пресовите глави.
Чл. 502. Вратичките в кожуха на вакуумпресите да бъдат свързани в блок-схема с електрозадвижването така, че при отварянето им електрозадвижването да се изключва автоматично.
12.6. РАЗПРАШИТЕЛНА СУШИЛНЯ ЗА ПРЕСПРАХ
Чл. 503 (1) Върхът на разпрашителната сушилня по периметъра да има предпазно ограждане.
(2) . За наблюдаване на процеса на горене във вертикалните огнища да бъдат предвидени специални устройства, позволяващи на оператора да провежда наблюдения, без да се намира под огнищата.
(3) . Забранява се да се оставя без наблюдение работещата сушилня.
(4) . Преди изпълнение на ремонтни работи в сушилната камера вътрешната повърхност да се изчисти от налепите от изсъхнал шликер.
(5) . Очистването на вътрешната повърхност на сушилната камера от налепите на изсъхналия шликер да става с водна струя през люка и с помощта на лопатки.
(6) . Преди спускане на хора в сушилната камера е необходимо:
- спирателното устройство на захранващия шликеропровод да се затвори и на него да се окачи предупредителен надпис: „Не отваряй — работят хора!“
- на захранващия газопровод след спирателното устройство да се постави запушалка;
- продухвателните свещи след отваряне на газопровода да се оставят в отворено положение;
- да се освети камерата с преносими електрически фенери;
- щангите с форсунките да се извадят;
- да се провери дали лебедките, въжетата и люлките за спускане на хората отговарят на правилата за безопасност на труда;
- отговорният ръководител и извършващият работата лично да проверят изпълнението на мерките за безопасност и да осигурят работещите с необходимите средства за механизация, приспособления, инструменти, стълби, настилки, средства за индивидуална защита (специално работно облекло, каски, респиратори, очила, предпазни пояси и др.) и средства за сигнализация или свръзка (сигнална връв, разговорни устройства или радиовръзка).
Чл. 504 (1). Люлките за спускането на хора в сушилната камера да бъдат оборудвани със седалки и приспособления за закрепване на инструментите.
(2) . Люлките да бъдат оградени по периметъра с огради с височина не по-малка от 1,2 м с допълнителна ограждаща планка на височина 0,6 м. Начинът на окачване на люлката да изключва възможността за нейното откачване.
(3) . Преди спускане на люлката в сушилната камера да бъдат проверени: — сигурността в закрепването на лебедката; — сигурността в закрепването на стоманеното въже, блоковете, спирачките и трансмисията на лебедката.
(4) . Почистването на налепите от шликера да се извършва надолу с хоризонтални движения по целия периметър на сушилната камера. Покритието на сушилната камера около люка Д9 бъде очистено предварително.
(5) . При очистването на налепите е необходимо да се спре Люлката в такова положение, че тя да не се намира в зоната на възможното изкъртване на полепналия слой.
12. 7. ФОРМОВЪЧЕН АВТОМАТ ЗА ПОРЦЕЛАНОВИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 505 (1). Движещите се части на формовъчния автомат да бъдат обезопасени. Забранява се работа при свалени ламаринени предпазители, какво, и прщ отворени врати и капаци.
(2) . Преди започване на работа да се провери изправността на машината на празен ход.
(3) . Забранява се смазването на пръстените на диска и вретеното по време на работа на автоматите.
(4) . Контролът на загряване на матрицата да се извършва термосъпротивление и в никакъв случай с ръка.
(5) . Почистването на затоплената матрица да се извършва със специален дървен нож. Забранява се .извършването на манипулацията с ръка.
Чл. 506 (1). Формуването на порцелановите изделия да се извършва с помощта на здрави гипоси форми, без пукнатини и неравности. При констатиране на неизправност гипсовата форма да се подменя с нова.
(2) . Гнездото на калъпа и пръстенът на вретеното трябва да съвпадат без никаква екецентричност.
(3) . При смяна на асортимента да се подменят гипсовите форми и формовъчната глава на автомата. Центровката на главата да се извършва от майстор-настройчик.
Чл. 507. При работа с автомата задължително да се спазва следното:
— отнемането на формуването порцеланово изделие заедно с гипсовата форма, смяната й с празна и поставянето на платка от керамична маса върху нея да се извършват в неработната част на въртящата се маса;
— при пропуск на съответното гнездо платката да се поставя на следващото;
— да не се поставят форми и платки в работния сектор на формовъчната глава;
— отнетите калъпи с формувани порцеланови изделия да се поставят внимателно на средата на люлката в сушилнята:
—- краищата на стоманените телове на арфата за рязане на платки да бъдат обезопасени с подходящо профилирана ламарина;
— забранява се работа на автомата с разкопчано работно облекло.
12. 8. ЛЮЛКОВ ЕЛЕВАТОР ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА ПОРЦЕЛАНОВИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 508 (1). Люлковите вериги от зоната на зареждането до зоната на разтоварването да бъдат оградени с мрежови огради.
(2) . Стоманените релси на елеватора да бъдат снабдени с фиксатори, изключващи възможността за падане на люлките.
(3) . Зареждането на порцелановите изделия да се извършва при достигане на крайно ниско положение на съответната люлка..
12. 9. РОТАЦИОННИ МАСИ (РЕТУШ-КАРУСЕЛИ)
Чл. 509 (1). Регулирането на височината на ротационните маси да се извършва при изключване от движение.
(2). Забранява се:
— смазването и гресирането на лагерите и зъбните колела при движение на ротационните маси;
— подменянето на зачистващите гъби и ретуш-инструментите в движение на масите;
— работа с разкопчано работно облекло, пресягане, стъпване и сядане върху ротационните маси.
12. 10. ПОТОЧНА АВТОМАТИЧНА ЛИНИЯ ЗА ФОРМУВАНЕ НА ЧАШИ
Чл. 510. Експлоатацията на поточната линия да се извършва в съответствие с изискванията на „Наредба № 21 за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации“.
Чл. 511 (1). На поточната автоматична линия имат право да работят само обучени и специално инструктирани за правилата на безопасност лица, назначени със заповед на директора на предприятието.
(2) . Първоначалното пускане и редовната експлоатация на поточната автоматична линия да стават съгласно технологичната инструкция.
(3) . Операторът-формовач и настройчикът са длъжни да познават всички основни, спомагателни и контролни съоръже- пия, функционалното им предназначение и безопасната работа с тях. Преди започване на всяка смяна те са длъжни:
— да се запознаят със състоянието на,поточната линия и контролно-измервателните уреди;
— да проверят състоянието на газовата инсталация, инсталациите за сгъстен въздух и хидравличните уредби;
да проверят изправността на конвейернпте сушилни;
— да проверят условията на работната среда.
(4) . Пускането, спирането п отстраняването на ‘неголеми аварии да се извършва от оператор-формовача и настройчика. В случай иа аварии с по-голяма сложност ремонтът се извършва от специализирана група от шлосери, електротехници, КИП и А и др., назначени със заповед на директора на предприятието.
Чл. 512. Забранява се:
— почистването, смазването, настройването и ремонтът на нижещи се части и механизми;
— почистването на съоръженията да става с вода, водна струя, пара или лесно запалими течности като -бензин, коресилин, и др.;
— влизането в обсега на движещи се части и механизми;
— пресягане между люлките на конвейерната сушилня.
12. 11. ОТЛИВНИ КОНВЕЙЕРИ ЗА САНИТАРНО-КЕРАМИЧНИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 513 (1). Пълненето на гипсовите форми със шликер трябва да се осъществява с устройство, автоматически отмерващо дозите шликер за заливане и доливане па формите.
(2) . При аварийни работи на подемниците и сиижателите да сс изключи хидравличната уредба и електрическото табло.
(3) . Подемниците и сиижателите на каретките да бъдат оградени с мрежови огради от най-ниската до най-високата точка на тяхното преместване.
(4) . За преминаване през конвейера в участъците на заливане и изливане на шликера да бъдат монтирани стабилни преходни мостчета.
Чл. 514. Забранява се:
— да се използуват неизправни каретки;
— рамки за отваряне иа формите с неизправни пневматични заключалки;
— да се преминава през конвейера по каретките.
12. 12. КОЛЯНО-МОТОВИЛКОВИ И ХИДРАВЛИЧНИ ПРЕСИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ
Чл. 515 (1). Пълненето на балоните (акумулаторите за налягане) с газ да се извършва чрез специален газов редуктор. Ремонтът иа балоните под налягане се забранява.
(2). Вратичките, закриващи зоната на пресоване и кожуха на засипващата каретка, да бъдат свързани в блок-схема със задвижването на пресата, така че при отварянето им захранването автоматично да се изключва. Кожухът на засипващото устройство да бъде свързан към аспирационна система с апарати за очистване на въздуха.
Чл. 516. Преди смяна и промиване на щанцата е необходимо:
— да се изключи фрикционния съединител; — да юе изключи задвижването на пресата от електроза- хранващата мрежа; на пусковото устройство на пресата да се окачи забранителен знак е надпис: „Не включвай—работят хора'“;
— да се поставят ограничителите в положение, препят- ствуващо спускането на траверсата или плъзгача.
Чл. 517. Забранява се експлоатацията на пресите при:
— неизправни манометри; — неизправни и нерегулирани предпазни клапани;
— протичане на масло в уплътненията на хидросистемите;
— отсъствие на ограничители, изключващи възможността за самопроизволно падане на траверсата или плъзгача при смяна или промиване на щампите;
— неизправна блокирока.
12. 13. ФРИКЦИОННИ ПРЕСИ
Чл. 518 (1). При спиране за измиване на матриците да се поставят предпазни дървени трупчета с дръжки и пресите да се оставят при горен ход на матриците.
(2) . Водещите дискове на пресата да бъдат регулирани така че да се изключва възможността за самопроизволно спускане на траверсата по време на смазване на поансона и изваждане на изделията.
(3) . Смазването на пресформата да се извършва със специално предназначена четка.
12. 14. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СУШИЛНИТЕ
Чл. 519 (1). Експлоатацията на сушилните, работещи с газово гориво, а също допускането на персонала за обслужването им, да се извършва в съответствие с изискванията на Наредба №21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации.
(2). Автоматичната система на сушилните да осигурява прекратяването на подаването на газ при:
— недопустимо отклонение в налягането на газа от зададеното;
— нарушение на тягата; — прекъсване подаването на въздуха към горелките с принудително подаване на въздуха.
Чл. 520. Експлоатацията на електрическите сушилни да се извършва в съответствие с Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения.
Чл. 521. Експлоатацията на сушилни с течно гориво да бъде съобразена с изискванията в т. 12. 8 на настоящия правилник.
Чл. 522. Работата по вътрешно оглеждане, очистване и ремонт на сушилното оборудване (камери, сушилни камери на разпрашителни сушилни и пр.) да се извършва само със специална заповед. Забранява се работа вътре в сушилното оборудване без специална заповед.
Чл. 523. За осветяване вътрешността на сушилното оборудване да се прилагат преносими електрически лампи с напрежение, не по-голямо от 12В.
Чл. 524. За всяка сушилня да се установява гранично допустимо количество материал, което може да се изсушава, както и оптималните параметри на сушене.
Чл. 525. При работа на сушилнята да се упражнява постоянен контрол за спазване на температурния режим на сушене и за изправността на уредите за автоматичен контрол и сигнализация.
Чл. 526. Вентилационната система през всички периоди на сушене да осигурява взривобезопасна концентрация на парите и газовете в сушилния обем на камерата. При работа на сушилните периодично да се проверява концентрацията на пари във въздуха чрез химически анализ на проби. В големите пожароопасни сушилни инсталации този контрол да става непрекъснато с помощта на -стабилно монтирани газоанализатори.
Чл. 527. При експлоатация на сушилната инсталация да се следи за нормалната работа на вентилаторите. Не се допуска инсталацията да работи при подаване на по-малко количество въздух от 'необходимото.
Чл. 528. При сушилни с рециркулация на въздуха щателно да се контролира допустимата степен на рециркулация, така че да не се създаде взривоопасна концентрация на пари и газове в сушилната камера. Шибърите на извеждащата линия да са снабдени с ограничители.
Чл. 529. При работа на сушилни с периодично действие вратите на камерите плътно да се затварят.
Чл. 530. В сушилни с непрекъснато действие и с постоянно открити отвори да се следи системата на засмукване да осигурява скорост на движение на въздуха в отворите не по-малка от 1-1,5 м/с. С това се цели пари от разтворителите да не проникват в цеха.
Чл. 531. Всички видове лентови и разпрашителни сушилни и свързаните с тях въздуховодн и циклони да бъдат заземени. При работа на сушилните своевременно се проверява изправността на заземителната система.
Чл. 532. При работа на конвенционни (въздушни), сушилни е необходимо калориферите, разположени в сушилните камери,- да нямат допир с изсушаваните изделия и повърхността им да се предпазва от замърсяване с прах и отпадъци.
12. 15. ТУНЕЛНИ СУШИЛНИ
Чл. 533 .(1). Вратите на тунелните сушилни да бъдат уплътнени с помощта на негорим материал.
(2) . Каналите в тунелните, сушилни да бъдат покрити с метални решетки с размер на клетките, не по-голям от 50 х 50 мм.
(3) . Всеки наклонен път на тунелните сушилни да бъде оборудван със спирачно устройство, позволяващо да се удържи вагонетния състав по наклона.
(4) . Тунелните сушилни да бъдат оборудвани с пробутващо устройство за придвижване на вагонетния състав в 1 /нела.
Чл. 534. Забранява се:
— да се нареждат изделия на вагонетки с неизправни рамки;
— да се зареждат изделия на вагонетки с повредени стойки;
— да се поместват вагонетки с неправилно положени рамки;
— влизането в работния канал на сушилнята за вадене на вагонетки.
Чл. 535 (1). Между товарната н разтоварната страна на всеки тунел да има установена светлинна сигнализация (елек- тролампн).
(2) . Вертикално отварящите се врати на тунелните сушилни да бъдат уравновесени с противотежести. (3) . Въжетата и влаковете на противотежестта на бъдат оградени с плътни метални огради, а товарите — с мрежови огради от пода до най-горната точка на тяхното преместване.
Чл. 536 (1). Преди започване на работа отговорното лице да извършва проверка на изправността на съоръженията: вентилационна уредба, механични тласкачи, релсов път, механични затвори, траневерзални платформи и парни инсталации.
(2) . При пускане на агрегата за топъл въздух най-напред да ое включи главният вентилатор за подаване на топъл въздух па сушилнята. (3) . На всеки 15 дни да се проверява агрегатът за запуит- ване на димоходните канали и същите да се почистват.
12.16. КАМЕРНА СУШИЛНЯ
Чл. 537 (1). Паропроводите, калорифернте и батериите, мон- 1 прани в камерите, да бъдат оградени така, че да изключват възможността за изгаряния на работниците.
(2) . Вратите на камерите да бъдат уплътнени е накладки ОТ негорим материал.
(3) . Каналите в камерите да бъдат покрити е метални решетки с размери на клетките, не по-големи от 50 х 50 мм.
(4) . Забранява се:
- да се нареждат в сушилнята изделия при наличие на неизправни настилки и стелажи;
— качването върху вагонетките при нареждане или снемане на изделията.
12. 17. ЛЮЛКОВА СУШИЛНЯ
Чл. 538 (1). Поставянето на изделия на люлката на сушилнята да се извършва след установяването на подемника в край- 1Ю ниско положение.
(2) . За предотвратяване избиването на топлоносителя в производствените помещения съединенията на камерите и стъклата на прозорците да бъдат уплътнени.
(3) . Подемниците (снижателите) на люлките от зоните на нареждане и разтоварване до най-горната точка на тяхното преместване да бъдат оградени с мрежови огради.
(4). Ка краищата на стоманените профили, по които се преместват люлките, а също на площадките на подемниците и снижа телите да има поставени фиксатори, изключващи възможостта за падане на люлките.
Чл. 539 Забранява се:
— влизане в обсега на движещите се части на механизма;
— вмъкване и пресягане между люлките, когато са в движение;
— почистване, смазване, настройване-и ремонт на движещи се части и механизми.
12. 18. КЕРАМИЧНИ ПЕЩИ. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 540 Експлоатацията на пещите, работещи на газово гориво,, а също допускането на персонала към тях за обслужване да се извършва в съответствие с „Наредба № 21 за устрой- гтпото и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации“.
Чл. 541 (1). При работа с газово гориво да се има предвид следното: основни параметри на взривоопасност при газовото гориво са границите на взриваемост и температурата на самовъзпламеняване. Различават се долна и горна граница на взриваемост, които се изразяват в обемни проценти или тегловна кон центрация (мг/л);
— долна граница — минималната концентрация на горимия газ в смес с въздуха, която е способна още да се възпламени при внесен източник на възпламеняване;
— горна граница — максималната концентрация на горимия газ в смес с въздуха, която е способна още да се възпламени при внасяне ща източник на възпламеняване.
(2) . Интервалът между долната и горната граница на взриваемост представлява диапазонът на взриваемост. Извън този диапазон е невъзможно запалването на газа с какъвто и да е източник на възпламеняване. Долната граница на взриваемост на природния газ е 1,5 об. %, а горната — 8,4 об. %. При смес на природен газ и чист кислород долната граница става 3,0 об. %, а горната — 45,0 об. %, и диапазонът на взриваемост се разширява.
(3) . Изтичането на малки количества горими газове в затворени пространства (каквито са всички керамични пещи, работни и складови помещения и затворени канали, през които преминават газопроводи) може да създаде взривоопасна смес.
(4) . Импулс за възпламеняване може да се създаде от следните фактори:
— открит пламък — запален факел,оксиженови и електроженови заварки, запалена клечка кибрит или цигара и др.;
— нагрети (нажежени) повърхности до температура, по- висока от температурата на самовъзпламеняването на газа;
— искри от електрооборудване;
— искри от удар или триене;
— искрови разряди от статично електричество.
(5) . Температура на самовъзпламеняване е най-ниската температура, до която трябва да бъдат нагрети горимите газове, така че да се възпламенят при наличие на окислител без внасяне в тях на открит източник на запалване.
Чл. 542. При работа с течно гориво при първоначално разпалване на пещ да не се допуска изгасване на факела и изтичане на гориво в нагрятото петно пространство, тъй като изпарението на газьола или мазута насищат пещното пространство с пари, които образуват с въздуха взривоопасна смес.
Чл. 543 (1). В помещенията на цеховете в промишлените предприятия се монтират газопроводи с налягане до 6 кгс/см2 (0,6 МПА).
(2). Във всички случаи налаягането на газа след газорегула- ториите пунктове и инсталации не може да бъде по-високо от необходимото за нормална работа на горелките на газовите агрегати, които работят с дадения газ.
(3) . Не се допускат транзитни газопроводи през сутерени, складове с взривоопасни материали, помещения с взривоопасно производство, помещения с електроразпределителни съоръжения и подстанции, вентилационни камери и през помещения, в които газопроводът може да бъде подложен на корозия.
(4) . Газопроводите в помещенията да се монтират откри- ю, в удобни за обслужване места, в които не могат да бъдат повредени от подемни, транспортни и други движещи се машини и съоръжения.
(5) . На всеки извод на газопровода от колектора към котел, п*чц или друг агрегат да се поставя изключващо устройство, независимо от изключващите устройства, монтирани на горелките.
Чл. 544 (1). На производствените агрегати, които работят > газ да се монтират контролно-измерителни уреди за:
— налягане на газа пред горелката на всеки котел или I грегат;
— налягане на въздуха във въздухопровода пред горелката;
— разреждане (тягата) в пещта или фокуса пред шибъра.
(2) . Контролно-измерителните уреди да се монтират в места, удобни за наблюдение, непосредствено до мястото за получаване на импулса или на специални табла (щитове).
Чл. 545 (1). Всяка горелка трябва да бъде изпитана по отношение на основните й показатели: производителност, оптимално налягане на газа и въздуха, коефициенти на инжектиране и границите на регулирането и пълното изгаряне на газа.
(2) . Горелките трябва да работят устойчиво, без прекъсване на пламъка и прескачане на пламък вътре в горелката, в границите на необходимото регулиране на топлинното натоварване на агрегата.
(3) . Скоростта на изтичането на газо-въздушната смес при горелките с, предварително пълно смесване на газа с въздуха трябва да бъде по-голяма от скоростта на разпространение на пламъка.
(4) . Пред горелки, на които се подава готова газо-въздушна смес, се монтират огнепреградители, които не допускат проникване на пламъка в газопровода.
(5) . На агрегати е димови вентилатори се предвижда защита, изключваща подаването на газ при спиране на вентилатора.
Чл. 546. Автоматичната система на пещите трябва да осигурява прекратяване подаването на газа при:
— недопустимо отклонение на налягането на газа от зададеното;
— изгасване на пламъка на която и да е от основните горелки;
— нарушаване на тягата;
прекратяване на подаването на въздух към горелките с принудително подаване на въздуха.
Чл. 547 (1). За ръчно запалване на газовите горелки и за наблюдаване на работата им в пещннте вратички и челните плочи да се правят отвори с капачки за наблюдение.
(2) . Преносими горелки — поялни, запалителни, стъклодув- ни и др., могат да бъдат свързани към газопроводната мрежа или към тръбопроводите за втечнени газове посредством гумирани, устойчиви на газа маркучи, изработени и изпитани съгласно изискванията на БДС 6735-67 „Маркучи гумено-текстилни гладки“ и БДС 10471-72 „Маркучи каучукови за газово рязане и заваряване па металите — технически изисквания и методи на изпитване“.
(3) . Гъвкавият газопровод по ал. 1 може да бъде с обща дължина под 30 м и да е съставен най-много от 3 маркуча. Краищата на маркучите се присъединяват към съоръженията посредством стягащи скоби от плоска стомана. Местата на присъединяването не трябва да се нагряват над 40°С. Пред гъвкавия газопровод се монтира спирателен кран, независимо от това, че на горелката или на подвижния агрегат има отделен кран. Отделните елементи на гъвкавия газопровод се свързват посредством стягащи скоби върху специални двустранно рифелованн нипели.
(4) . Гъвкави газопроводи с дължина над 30 м се използуват по изключение с разрешение на териториалните органи за държавен технически надзор и противопожарна окрана.
Чл. 548. Взривните клапи на промишлените топлбагрегати се инсталират на пещите и на димоходите в зависимост от конструкцията им по решение на проектантската организация. Площта на отделна взривна клапа не може да бъде по-малка от 0,05 м2.
Чл. 549 (1). Взривните клапи се монтират в горните части на пещите и форсунките и на други места, където има вероятност от натрупване на газ по начин, изключващ възможността за травматизиране на обслужващия персонал.
(2) . Когато е невъзможно взривните клапи да се монтират на безопасни места се предвиждат специални защитни устройства за предпазване на обслужващия персонал при задействуване на клапите.
Чл. 550 (1). Помещенията на газифицираните предприятия се снабдяват със средства за гасене на пожари.
(2) . Разпалването на пещите след продължителен престой и ремонт, а също и на новопостроени пещи се извършва с разрешение на гл. инженер на предприятието и в присъствието па началника и сменния майстор.
(3) . Разгряването на пещите, работещи на газово гориво, да се осъществява в присъствие на лица, отговорни за безопасната експлоатация на газовото стопанство.
(4) , Пещите, работещи с газово гориво, да бъдат снабдени н със запалващо устройство за разтриването им.
Чл. 551 (1). Преди запалване на горелките да се извършва вентилация на огнищата, като се отваря кранът за въздух до 100 % н се затваря.
(2) . Преди запалване на горелките първо се подава въздух посредством крана на положение 5-10 %, вкарва се запален факел и едва тогава се подава газова смес. Ако горелката изпише, процедурата се повтаря.
(3) . При проверка на горелките и наблюдателните отвори капаците да се отворят при ползуваме на азбестова ръкавица, като .тялото се държи встрани от отвора.
Чл. 552 (1). След аварийно спиране на електрическия ток е необходимо:
- да се изключи командното , табло на пещта;
- да се затворят сферичните кранове за притока на газ на всички горелки;
- да се забави пробутването на вагоните с цел забавяне понижаването на температурата.
(2) . След възстановяване на захранването с напрежение е необходимо:
- да се включи командното табло;
- да се включат вентилаторът на комина, вентилаторът за подаване на въздух за подгревната зона, ел. клапата за подаване па газ на горелки в подгревната зона (ако има запалена горелка в подгревната зона);
— да се провери дали налягането на газа е нормално и да ее пристъпи към запалване на горелките.
Чл. 553 (1). Запалването на горелките при температура над 700°С да става по следния начин:
- да се отвори леко сферичният кран за газа, като се наблюдава запалването чрез люка;
- след установяване на нормално запалване на горелката да се отвори докрай сферичният кран;
- след запалване на всички горелки по посочения начин да се провери дали някоя от тях не е изгаснала.
(2). Запалването на горелките на пещта при температура под 700°С да се извършва по следния начин:
- при поднасяне на огън към металния накрайник на маркуча да се отвори кранчето на газта;
- да се следи дължината на получения факел да не бъде но голяма от 20 см;
- да се отвори напълно за няколко секунди шибърът за въздух, за да се издуха газът от горелката, след което да се пгпюри напълно;
- да се поднесе факел към горелката и бавно да се отвори сферичният кран за газта;
- след запалване на горелката да ое отвори сферичният кран докрай и да се регулира металният шибър на въздуха;
- да се провери дали налягането на въздуха, отразено на мигащия уред на таблото, е еднакво със зададеното преди спи ране на електрическия ток и при необходимост да се регулира от шибъра непосредствено след вентилатора.
Чл. 554. При спиране на газа за изгасване на пещта е необходимо:
— да се затвори сферичният кран на газопровода;
— да се изчака да доизгори останалият в газопроводната мрежа на пещта газ;
— да ое затворят сферичните кранове на горелките;
— да се изключат електрическите клапи за подаване на газ в горелките;
— да се изключат всички вентилатори освен вентилатора на комина, който трябва да работи 2 ч след изгасяване на пещта за изсмукване на газовете от пещния канал;
— да се увеличи времето на пробутване на вагонетките с цел понижаване на температурата в пещния канал по указание на технолога на цеха.
Чл. 555 (1). При аварийно спиране па вентилатора на комина незабавно да се отвори на зададеното положение шибърът на резервния вентилатор.
(2) . При аварийно спиране на автоматичното пробутващо устройство на тласкача да се развие съответният кран и да се премине към ръчно задействуване на аварийната бутална помпа.
(3) . За проверка на аварийния канал на пещта да влизат винаги най-малко двама работника.
Чл. 556. Преди започване на ремонтните работи, изпълнявани вътре в пещта, е необходимо:
— да се свободи пещта от изпичаните изделия или материали;
— на подаващия газопровод след спирателното устройство да се постави запушалка;
— продухвателните свещи след отключване на газопровода да се оставят а открито състояние;
пещите, димоходите, каналите и прахоуловителните камери да се вентилират;
— да се окачат на пусковите устройства на оборудването знаци за безопасност съгласно БДС 11010-73 „.Знаци за безо- пасност на труда и противопожарната охрана с надпис „Не включвай — работят хора!“;
- да се осветят участъците, на които се провеждат ремонтните работи, с преносими електрически фенери с напрежение не по-голямо1 от 12В;
- отговорният ръководител и извършващият ремонта лично да проверят изпълнението на мерките за безопасност и да осигурят работещите е необходимите средства за механизация, приспособления, инструменти, настилки, средства за индивидуал- п.т защита (специално работно облекло, респ. очила, предпазни пояси и каски).
Чл. 557 (1). При работа с пещи, канали за димни газове, огнища и канали на вратата, шибърите, заслоните и капаците ма люковете да бъдат здраво закрепени в отворено положение.
(2) . Разглобяването на сводовете и стените да се извършва помощта на дървена обшивка.
(3) . При едновременно зидане на различни височини над работещите да се монтират защитни покрития от двойни дъски С дебелина не по-малка от 40 мм.
(4) . Отворите в обшивката на пещта, предназначени за наблюдения на процеса на изпичане, вземане на проби и др., да бъдат снабдени с плътни закрития.
(5) . Въжетата и блоковете на противотежестите да бъдаг оградени с плътни метални огради, а тежестите р- с мрежови огради от пода до връхната точка на тяхното преместване.
(6) . Наблюдаването на процеса изпичане и работата на горелките да се осъществява със защитни очила със свето- филтри, отговарящи на изискванията на БДС 12572-75 „Очила предпазни срещу лъчиста енергия“.
Чл. 558. Забранява се:
— да се запалва газовият факел в нажежената футеровка на пещта;
— да ее ползува факел за осветяване;
— да пребивават около горелките и наблюдателните прозорчета лица, които нямат отношение към обслужването на пещта.
Чл. 559 (1). В цеховете с газови пещи да се извършва периодичен контрол на състоянието на въздушната среда и въздухопроводите на смукателната и изсмукващата инсталация с помощта на преносими газоанализатори или чрез вземане на лабораторна проба.
(2) . При аварии и други извънредни ситуации редът за контрол на работната среда да се определя с писмено разпореждане на зам. директора по ПТВ.
(3) . В цеховете с газови пещи се забранява паленето и внасянето на огън, а пушенето се извършва на определените с надпис места.
Чл. 560 (1). Електрическата инсталация и електродвигателите да са във взривозащитно изпълнение.
(2) . При работа на пещите с течно гориво да бъдат спазени изискванията на Наредбата за контрол върху пожароопасни уреди, машини и съоръжения .
(3) . При работа на пещи с течно гориво помещението на цеховото мазутно стопанство да отговаря на изискванията на Противопожарните строително-технически норми.
Чл. 561 (1). В складовете за течно гориво да бъдат предвидени уреди или устройства (автоматични, механични) за определяне на нивото и температурата на мазута в резервоарите.
(2) . Разходните резервоари за мазут, намиращи се в производствените сгради, да имат устройство за аварийно източване.
(3) . В помещенията с разходни резервоари за мазута и в помпеното отделение да има винаги достатъчен запас сух пясък в метални кутии.
(4) . Разлетият мазут да се почиства незабавно, а мястото на разливането да се засипва . с пясък.
(5) . Забранява се използуването на открит огън и пушенето в помещенията с разходни резервоари и помпеното отделение, а също и да се подгряват с открит огън тръби, арматури или резервоари на мазутното стопанство. За тази цел да се използуват пари или гореща вода.
(6) . Мазутопроводите, водещи към огнищата, да бъдат оборудвани със спирателни устройства. Магистралните мазутопро- води да бъдат на разстояние не по-малко от 2 м от форсунките.
12. 19. ТУНЕЛНИ ПЕЩИ
Чл. 562 (1). Тунелната пещ да бъде оборудвала с пробутващо устройство за вагонетките.
(2) . Входът и изходът на пещта да бъдат оборудвани с двустранна 3'вукова и светлинна сигнализция (ел. звънец, сирени, •ел. лампи). Вратите на пещта да се отварят само по време на зареждане и разтоварване на вагонетките.
(3) . Шахтите за вентилационното оборудване, стълбата за спускане на обслужващия персонал в подпещния коридор и самият коридор да имат осветяване с напрежение не по-голямо от 12 В. Шахтите да бъдат снабдени с предпазни огради.
(4) . Капаците на наблюдателните отвори да се отварят с помощта 'па метални куки.
Чл. 563 (4). При проверка на аварийния канал на пещта да влизат винаги, най-малко двама работника.
(2) . При придърпваме на тежки вагонетки чрез лебедка в аварийния канал да няма работници. Да се осигури навременно сигнализиране за спиране на придърпването.
(3) . В аварийния канал да се влиза с каска и азбестов костюм или наметало.
Чл. 564 (1). При пробутване на вагонетките да се спазват следните указания:
— ръчно пробутване да се извършва от основата, а не от регалната част;
— пробутването да става с лице по посока на вагонетката;
— натоварените с изделия вагонетки да преминават през габаритна рама преди зареждане в пещта;
— маневрата посредством лафетите да ое извършва чрез бутане по посока на движението, като се внимава за разположението на другите лафети или вагонетки, както и за намиращите се около тях работници;
— изтеглянето на вагонетките на изхода на пещта да се извършва с кука, която да бъде стабилно закачена;
— горещите вагонетки да не се докосват а ръка, без тя да1 е защитена с азбестова ръкавица;
— при пресичане на коловозите и коридорите за движение маневристът да работи с повишено внимание, като следи пътят да е чист, т. е. преминаването на хора да е ограничено.
(2). Забранява се:
- нареждане на изделия на вагонетки с разрушена футеровка;
- теглене на вагонетките по коловозите;
- силно намокряне и омасляване на линията за движение;
- теглене на повече от 6 вагонетки.
Чл. 565 (1). Експлоатацията на тунелните пещи, работещи е електрическа енергия, да се извършва в сътветствие с Правилника за техническа експлоатация на енергопотребителкте и в съответствие с изискванията на гл. V от настоящия правилник.
(2) . Електронагревателните елементи, проводници и кабели, защитни, пускови а регулиращи уреди да се поддържат в изправност. Не се разрешава системата за електронагряване да работи с неизправно електрооборудване.
(3) . Електрическите съпротивителни пещи могат да се експлоатират само при наличие на изправни блокировъчни контакти, които' изключват тока при отваряне на капаците на входа на пещта.
(4) . Нагревателните елементи на високотемпературните съ иротивителни пещи да бъдат екранирани и да имат автоматични терморегулатори.
Чл. 566. При аварийно спиране на електрическия ток (спиране на нагряването, помпата на пробутващото устройство и вентилаторите) да се постъпва по следния начин:
- да се изключат всички нагреватели от мрежата и главните предпазители от таблото, за да се избегне включването им от неподготвени лица;
- при възстановяване на захранването с напрежение всяка нагревателна група да се пуска последователно една след друга;
- вентилаторите да се пускат също последователно;
- в случай, че спирането на тока е по-продължително, на всеки 15 мин да се издърпва по една касетка чрез ръчно задействуване на помпата на теглещото устройство, а шибърите на вентилаторите да 'се отварят напълно.
Чл. 567. При спиране на пещта за ремонт се постъпва в , следната последователност:
- в пещта се вкарват вагонетки с бракувани изделия;
- когато последната вагонетка с годна продукция напусне огневата зона на пещта, нагревателите се изключват;
- три часа след като последната вагонетка с годна продукция напусне пещта се изключват вентилаторите;
- спира се пробутващото устройство;
- изключва се главният прекъсвач.
12. 20. БЪРЗОИЗПИЧАЩИ ПЕЩИ С ПОДВИЖЕН ПОД
Чл. 568 (1). За работа на бързоизпичащи пещи да се допускат само назначени със заповед на директора на предприятието лица, преминали курс, съответно обучение и подробно инструктирани на специален инструктаж.
(2) . Първоначалното пускане и редовната експлоатация на пещта да става съгласно утвърдената технологична инструкция на предприятието.
(3) . Пускането, спирането и поддържането на пещта да се извършва от отговорния пещар — настройчик, който е задъл жен:
— Да познава всички съоръжения, предназначението им и безопасната работа с тях;
— при приемане на смяната да се запознава със състоянието на пещта, газовата или ел. инсталация и ходовата й част, контролно-измерителните уреди и условията на работната среда;
— при аварии на подвижния под да се изключи движението на ходовата част, да спре притока на газ и въздух и прекрати горенето, да отвори прозореца на подвижния под;
— при аварии да работи с огнезащитно предпазно облекло, каска и ръкав инн;
— след отстраняване на авария в ходовата част, преди пускате на пещта шейните да се придвижват в нулево положение чрез ръчна настройка.
Чл. 569. Забранява се:
— да се работи с неизправни съоръжения;
— да се почистват, смазват и ремонтират движещи се части и механизми;
— да се извършва почистване с вода, водна струя, пара или лесно запалими реактиви като бензин, бензол, коресилин, газьол, киселини и др.;
— да се влиза в обсега на движещите се механизми за прехвърляне на вагонетките;
— качването и движението върху пещта не по определените места, стълби и проходи;
— работа със силно нагрети части от пещта без специални 1> ькавици;
— отстраняване на аварии по електрическата, механичната, Iазовата и въздуховодната част от необучени, неправоспособни и пеинструктирани лица.
12. 21. ПЕРИОДИЧНИ ПЕЩИ
Чл. 570 (1). Към работното място на извършващите зареждането и разтоварването на изделията да бъде осигурено придвижването на транспортни средства.
(2) . При нареждане и снемане на горните редове изделия, да се използуват стълби с площадки, оградени в съответствие с изискванията на БДС 9869-72.
(3) . В случай на наклоняване на редалката или срутване нареждането да се извършва под ръководството на майстора.
(4) . Изделията, зареждани в пещните камери, да се укрепнат с трупчета от огнеупорна маса.
(5) . Пукнати капсели да не се подреждат в ниската част па редалката.
(6) . Отворите в пода, в зависимост от тяхното откриване н процеса на зареждането на изделията, да се почистват и закриват със специални метални листа.
12. 22. ЛИНИЯ ЗА ГЛАЗИРАНЕ НА ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ
Чл. 571 (1). Отнемането на фаянсови плочки за контрол или е нарушена структура да се извършва задължително по посока па насрещното движение на линията в участък, където няма водещи или направляващи шайби.
(2) . При задръстване на линията с плочки отнемането им се извършва, след като линията бъде спряна от движение.
(3) . За изключване на линията от движение е необходимо:
— да се ползува бутонът „стоп“ като се застане срещу него;
— да не се протяга ръка през линията.
(4) . Задължително да се носи работно облекло от работещите с линията, а косите да бъдат прибрани.
Чл. 572 (1). Към ремонт на линията да се пристъпва след изключване на напрежението от главното табло, на коетз - > се окачи табела с предупредителен надпис: „Не включвай - работят хора!“.
(2). Забранява се:
— да се извършва настройка па глазирните устройства от глазировачите; такава да се извършва от назначените със специална заповед от технически отговорни лица;
— в случай на спиране на линията пускането й да не сс извършва от лица, които не са установили причините за спирането й, преди да бъде отстранена аварията;
(3). При спиране на глазир-линията същата да се пусне к действие от сектора, на който е спряла.
12. 23. АВТОМАТИЧНА МАШИНА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА ГЛАЗУРА ОТ ПОРЦЕЛАНОВИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 573 (1). Преди започване на работа да се провери изправността на съоръженията за транспорт, направление и при- дърпване на порцелановите изделия за почистване.
(2) . Забранява се почистване и смазване на движещи се- части на машината, както и пресягане и прекрачване на движещите се гумени ленти. Почистването им да се извършва при изключено електрозахранване.
(3) . При извършване на ремонт на захранващото табло да се постави надпис: „Не включвай — работят хора!“
(4) . Да се работи със закопчано работно облекло и прибрани коси.
12. 24. СИТОПЕЧАТНА МАШИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВО
НА КОПИРКИ
Чл. 574 (1). Помещението, в което е разположена ситопечатната машина и смукателната вентилационна уредба, трябва да отговаря на Противопожарните строително-технически норми.
(2) . Мерките за безопасност на труда при производството на копирки да с.а съобразени с изискванията на гл. VIII от настоящия правилник.
(3) . В случай на неизправност във вентилационната уредба работата на машината да се преустанови.
(4) . Включването и изключването на машината да се извършва от пулта за управление. Забранява се включването на машината след спиране при авария, преди да се отстрани повредата от поддържащия персонал.
Чл. 575 (1). При извършване на ремонтни работи да се изключи електрозахранването и на пулта за управление да се постави надпис „Не включвай — работят хора!“
(2). Забранява се ремонтиране на движещи се части -и механизми на машината.
Чл. 576 (1). Отнемането на напечатаните листове с копирки
1.1 се извършва през един, като се следи за движението им и за Изправността на носещите ремъци.
(2). Ситовият шаблон на машината да се почиства с парчета плат или конци, напоени с терпентин, като се ползуват гумени ръкавици. Замърсените парчета плат да се събират в специален затворен бидон и да се изхвърлят в края на смяната.
Чл. 577. Забранява се:
— пушенето в работното помещение на машината;
- използуването на котлони и електрически печки в работното помещение;
— съхраняването на леснозапалими течности в работното помещение;
— паленето на огън в близост до работното помещение па машината.
12. 25. ВАЛЦОВА МАШИНА ЗА ПАСИРАНЕ НА БОИ
Чл. 578 (1). Валците на машината да бъдат оградени с плътен метален кожух с приемен отвор.
(2) . Пускането на мелницата в действие да се извършва чрез лоста за включване, първоначално на бавни обороти. След изливане на сместа от боя и масло да се увеличат оборотите ма машината.
(3) . Обирането на паенраната боя да се извършва посредством шпакла в найлонова кофа. Работещите да ползуват предпазни ръкавици и престилка.
(4) . При работа на мелницата задължително да работят изсмукващите вентилатори в помещенията за изхвърляне па отделените пари.
(5) . Почистването на мелницата да се извършва с напоени и терпентин парчета план или конци, които да се събират в затворен бидон и да се извършва незабавно почистване.
12. 26. УРЕД ЗА ОПЪВАНЕ НА СИТА (ОПЪВАЩО УСТРОЙСТВО)
Чл. 579 (1). Преди включване на опъващото устройство да се проверява правилното затягане на всички обтегачи.
(2) . Пускането в действие на опъващото устройство да се извършва чрез едновременно натискане на двата включващи бутона и този на компресора.
(3) . Залепването на ситото да се извършва при ползуване на предпазни ръкавици и престилка.
(4). Почистването на рамките от епоксидна смола да става с бензинова лампа при повишено внимание извън територията на цеха и не в съседство със запалителни материали.
12. 27. АПАРАТ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ШАБЛОНИ
Чл. 580. При работа с апарата да се спазват следните изисквания:
— след включване на апарата да се изчака загряването на метал-халогенната лампа в продължение на 1 мин;
— при осветяване на ситата да се спуска предпазната завеса;
— завесата да се вдига след изключване на лампата.
(2). Подът на работното помещение да бъде постлан с гумена настилка.
12. 28. КОНВЕЙЕР ЗА ДЕКОРИРАНЕ НА ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ
Чл. 581 (1). Държателят на рамката на трафарета и механизма за повдигане на шпаклите на автомата за ситопечатно декориране да бъдат свързани в блок-схема така, че при повдигане на държателя на рамката на трафарета или шпаклата електромагнитният съединител автоматически да се изключва.
(2) . Дисковете, лентите и въртящите се четки за зачистване на плочките да бъдат оградени с метални кожуси.
(3) . Глазировъчните камери, кожусите на дисковете, лентите и въртящите се четки да бъдат свързани към аспнрационна система с апарати за очистване на въздуха.
12. 29. ПОЛУАВТОМАТ ЗА ДЕКОРИРАНЕ НА ЧИНИИ
Чл. 582 (1). Преди започване на работа с полуавтомата е необходимо:
— да се провери изправността на възлите на машината; да се извърши центроване с помощта на центриращите
палци и метален диск, отговарящ на диаметъра на чинията;
— да се извърши пробно декориране на изделие;
— да се извърши окончателно центроване;
— да се пусне машината в непрекъснато действие.
(2). Щемпел-формата да се застопорява с болтове към държателя стабилно без опасност от изпадане, с помощта на лимбус-ключове.
12.30. ШПРИЦ-ПИСТОЛЕТ ЗА ДЕКОРИРАНЕ НА ПОРЦЕЛАНОВИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 583 (1). Шприцоването на порцеланови изделия с бои дм се извършва в специална работна кабина. Работната кабн- ,Ц| да бъде оборудвана с вакуумно засмукващо устройство, което се включва преди започване на работа с пистолета. При констатиране на неизправност на устройството работата да се преу- ‘1.1 пови. 1 3
(2) . Боята на прах да се разбива с терпентина и щприц-лака с помощта на дървена палка.
(3) . Регулирането на струята да се извършва при пробно декориране на изделие чрез движение на дюзата на ши толета напред и назад.
(4) . Сгъстеният въздух да има постоянно налягане което дн бъде в граници 2,3 до 2,5 атм (0,23-0,25 МПа) и да попада иьрху изделието под ъгъл 45°.
Чл. 584. Лицата, работещи с шприц-пистолет, да бъдат без противопоказания за работа с токсични вещества и два пъти I одишно да бъдат подлагани на медицински преглед.
Чл. 58о. Забранява се складирането на терпентин и щприц- л.ж на работните места. Съхраняването им да се извършва в специално помещение към цеха.
12. 31. АВТОМАТ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ И ОТНЕМАНЕ
НА ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ
Чл. 586 (1). По време на работа предпазните капаци на автомата да бъдат спуснати. Свалянето им се разрешава само при изключване на автомата от действие.
(2) . Преди започване на работа да се извършва пълен оглед на машините и стоманените въжета на противотежестите. При констатиране на неизправност същата да бъде отстранявана от поддържащия персонал.
(3) . Подаването на механичната вилица към машината да со извършва само след като кошът се издигне напълно.
(4) . Преди да бъдат отнети плочките от глазурните вагони, да се извършва проверка за наличие на залепнали плочки к пм касетите. Отнемането на залепналите плочки да се извършва ръчно, с предпазни ръкавици.
(5) . При задръстване на машината с плочки отнемането на същите да се извършва само след спиране на машината.
Чл. 587. Ръчно подаване на плочки да се извършва само при крайна необходимост. Това се допуска само в участъците без водещи и направляващи шайби.
12.32. ОПАКОВЪЧНА МАШИНА ЗА ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ
Чл. 588 (1). При работа на опъковачните глави се забранява принудителното изтикване на буталото чрез натискане на микропревключвателя в горната част на устройството. Изтласкването на буталото да се извършва чрез пусковата арматура на командното табло.
(2). При аварии и смущения в работата на машината същата да се изключва от командното табло и се търси незабавно съдействието на поддържащия персонал.
12. 33 КОНТРОЛНО-ИЗМЕРИТЕЛНИ УРЕДИ
Чл. 589 (1). Работата с контролно-измерителни уреди да се извършва от лица, преминали специален инструктаж по охрана на труда и притежаващи необходимата квалификация.
(2). По време на работа да се ползуват задължително диелектрични килимчета.
При работа по съоръжения, намиращи се на височина над 1,5 м, да се ползуват задължително предпазни средства (колани, въжета), като предварително се провери изправността на същите.
Чл. 590 (1). Ремонтите на съоръженията да се извършват задължително от двама души. На главния прекъсвач на захранващата мрежа да се постави предупредителен надпис: „Не
включвай — работят хора!“
(2) . Забранява се подсилването или поставянето на нестандартни предпазители на съоръженията.
(3) . При работа с нагревателни уреди (поялници и др.) същите да се поставят на специални поставки за избягване на възможността от пожари.
Чл. 591. При пускане в експлоатация на нови съоръжения към работа да се пристъпва след запознаване и инструктаж на обслужващия персонал с правилата по безопасността на труда.
12. 34. РАДИОАКТИВНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА СИЛОЗНИ
НИВОСИГНАЛИЗАТОРИ
Чл. 592. Измерителният блок на нивосигнализатора трябва да отговаря на изискванията на БДС 6501-77 „Изделия за радиационно-защитната техника. Блокове защитни оловни. Общи технически условия“.
Чл. 593. При работа с нивосигнализатора да се спазват указанията на Наредба № 0-35 за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения .
Чл. 594. Пред контейнера да се поставя знак за радиоактивни опасност съгласно БДС 14603-78 „Символ за радиационна опасност. Форма и размери“.
Чл. 595. При необходимост от пребиваване на хора около им,тора и контейнера радиоактивният източник да се привеж- 1н и неработно положение посредством специалния за целта и мдсн прът.
Чл. 596. Забранява се изваждането на металния прът с из- гнчпик па гама-лъчение и ползуването му не по предназначение.
Чл. 597. Ремонтирането на контейнера и подмяната на изо- шпа да се извършва само от специализирана рациометрична 'шборатория.
Чл. 598. В края на всяко тримесечие да се проверява закрепването на контейнера, изправността на механизма за закрепване на източника и заключването му. При необходимост • китят да се отстранява на място с ограничен достъп на хора.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДАВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ЗЛОПОЛУКИ
И ДРУГИ НЕЩАСТНИ СЛУЧАИ
Чл. 599. Разпоредбите на приложение X от Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения — Д-01-008-1971 г., да се знаят и да се при лагат при даване на първа помощ на пострадалите при злюпо луки.
Чл. 600. Във всяко помещение и на всяка площадка да има един работник или служител, който да е преминал курс за даване на първа помощ.
Чл. 601. Във всяко производствено помещение трябва да има заредена аптечна.
Чл. 602. В случай на злополука пострадалите да се изнасят на безопасно място и при възможност незабавно да им се дава първа помощ. След това да им се осигурява и квалифицирана медицинска помощ.
Чл. 603. В предприятието ежегодно да се разработва план за предотвратяване на аварии и злополуки.
Чл. 604. Началникът на цех или отделение е длъжен да запознае работниците с конкретните им действия по време на аварии или злополуки. След инструктирането работниците трябва да се подпишат в специална за целта книга.
Чл. 605. При тежки трудови злополуки или смъртен случаи ръководството на предприятието трябва да съобщи по телефона или телеграфически в районната Инспекция за надзор по бе зопасността на труда, Прокуратурата, органите на МВР, Стопанското обединение и Окръжния съвет на профсъюзите.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Забраняват се възлагането и изпълнението на заповеди и нареждания, които противоречат на този правилник.
§ 2. Който не изпълни или наруши този правилник, се наказва съгласно Кодекса на труда и Закона за административните нарушения и наказания.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Правилникът по безопасността на труда в стъкларската и финокерамичната промишленост се издава на основание чл. 4, ал. IV от Кодекса на труда; т. 4 от Постановление № 15 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 12 май 1973 г. (ДВ, бр. 58 от 1973 г.) и Инструкция № А-1-404 от 27 октомври 1967 г. на Министерския съвет за реда и начина на изработване и утвърждаване на държавни и ведомствени (отраслови) правилници и норми по безопасността на труда.
§ 4. Измененията и допълненията на правилника са от компетенция на Министерството на производството и търговията с потребителски стоки, съгласувано с упоменатите в § 3 органи.
§ 5. Контролът по изпълнението на правилника се възлага на съответните държавни и профсъюзни органи по охрана, хигиена на труда и противопожарна охрана.
§ 6. Правилникът е съгласуван с Министерството на народното здраве —• писмо № 33-00-13 от 22. III. 1984 г.,; с Министерството на вътрешните работи, Централно управление „Противопожарна охрана“ — писмо № ПО-324 от 22. II. 1984 г. и с Централния комитет на Профсъюза на работниците от леката промишленост — писмо № ПО-05-221 от 7. V. 1984 г.
§ 7. Този правилник отменя правилника по безопасността на труда в стъкларското производство, В-01-09-12 от 1971 г. и влиза в сила от 1 януари 1985 г.
ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1 (към чл. 1): Обем и норми на изпитванията на заземителните устройства на машините и съоръженията съгласно ПТЕЕ, 1980 г. ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Приложение 2 (към чл. 250): Максимално допустими стойности на преходните съпротивления R3 на заземителитните и мълниезащитни уредби съгласно ПТЕЕ, 1980 г. ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Приложение 3 (към чл. 251): Минимални разстояния между частите на електрическите уредби за напрежения до 1000 В и вид на защитните прегради съгласно ПУЕУ, 1980 г.
Приложение 4 (към чл. 252): Минимални разстояния между частите на електрическите уредби за напрежения над 1000 В и вид на защитните прегради съгласно ПУЕУ, 1980 г.
Приложение 5 (към чл. 253): Минимални разстояния до пода на електрически уредби за напрежение, разположени над проходи в затворени електрически помещения, съгласно ПУЕУ, 1980 г. ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЯ 3, 4 И 5
Приложение 6 (към чл. 359): Допустими стойности на нивото на шума в производствени условия (съгласно БДС 144-78) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 6
Приложение 7 (към чл. 360): Хигиенни норми на вибрациите, въздействуващи върху човека в производствени условия (съгласно БДС 12.1.012-80) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 7
Приложение 8 (към чл. 280): Категоризация на производствата в зависимост от пожарната им опасност (съгласно Противопожарните строително-технически норми, 1978 г.) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 8
Приложение 9 (към чл. 280, ал. 2): Строителни материали и конструкции по степен на горимост (съгласно Противопожарните строително-технически норми, 1978 г.) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 9
Приложение 10 (към чл. 280, ал. 2): Групи по горимост и минимални граници на огнеустойчивост на конструктивните елементи на сградите (съгласно Противопожарните строително-технически норми, 1978 г.) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 10
Приложение 11 (към чл. 138): Пределно допустими концентрации на вредни вещества (по БДС 12430-74) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 11
Приложение 12 (към чл. 92, ал. 1): Оптимални норми за температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха в работната зона на производствени помещения (съгласно БДС 14776079)
Приложение 13 (към чл. 92, ал. 1): Допустими норми за температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха в работната зона на производствени помещения (съгласно БДС 14776079) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЯ 12 И 13
Приложение 14 (към чл. 92, ал. 1):Допустими норми за температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха в работната зона на производствени помещения и излишъци на явна топлина в топлия период на годината (съгласно БДС 14776079) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 14
Приложение 15 (към чл. 93): тенпература ба въздуха и кратност на неговия обем за битовите и административно-канцеларските помещения (съгласно "Технически норми за отопление, вентилация и климатични инсталации, 1962 г.)
Приложение 16 (към чл. 47, ал. 2 и следващи): Групи производствени процеси и състав на битовите помещения (съгласно Приложение 9 на Санитарни норми - "Известия", бр. 66 от 1952 г.)
Приложение 17 (към чл. 55): Определяне на броя на работниците, ползуващи 1 клозетна клетка (съгласно Санитарни норми за проектиране на промишлени предприятия) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЯ 15, 16 И 17
Приложение 18 (към чл. 56, ал. 3): Изисквания към строителните елементи на клозетните клетки (съгласно Санитарни норми за проектиране на промишлени предприятия)
Приложение 19 (към чл. 69): Норми на площите на отделните помещения в заведенията за обществено хранене (съгласно Санитарни норми за проектиране на промишлени предприятия) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЯ 18 И 19
Приложение 20 (към чл. 99): Отраслови норми за изкуствено осветление в стъкларксата и финокерамичната промишленост ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЕ 20
Приложение 21 (към чл. 108, ал. 1): Средноустановена яркост на работната повърхност (съгласно наредба за изкуствено осветление на сградите № 0-49 от 5.IX. 1975 г.)
Приложение 22 (към чл. 110, ал. 2) Срокове за почистване на осветителни тела и стъкла на прозорци
Приложение 23 (към чл. 118): Сигнално предупредително оцветяване (съгласно БДС 10421-72)
Приложение 24 (към чл. 123): Сигнално предупредително оцветяване на тръби и тръбопроводи (съгласно БДС 5044-73) ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЯ 21, 22, 23 И 24
Приложение 25 (към чл. 122): Оцветяване на работните помещения в предприятията на стъкларската промишленост
Приложение 26 (към чл. 122): Оцветяване на работните помещения в предприятиата на финокерамичната промишленост ИЗТЕГЛИ ПРИЛОЖЕНИЯ 25 И 26