Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии


КЪМ СТРАНИЦА 1 НА НАРЕДБАТА


Раздел V.
Автоматично регулиране на напрежението и реактивната мощност

Чл. 992. Устройствата за автоматично регулиране на напрежението (АРН) и реактивната мощност са предназначени за:
1. увеличаване тока на възбуждането на синхронните машини до максималната му стойност (форсиране) при нарушаване на нормалния режим в електрическата система, съпроводено с понижение на напрежението;
2. поддържане на напрежението по зададен график при нормална работа на електрическата система;
3. разпределяне на реактивния товар между източниците на реактивна мощност по дадено задание.

 

Чл. 993. (1) Генераторите и синхронните компенсатори освен с устройствата за АРН се снабдяват с устройства за релейно форсиране на възбуждането.
(2) Допуска се използването само на устройство за форсиране на възбуждането за генератори и синхронни компенсатори с мощност под 2,5 MW, с изключение на електрическите централи, работещи изолирано или в системи с малка мощност.

 

Чл. 994. Устройствата за АРН се присъединяват към напреженовите трансформатори без предпазители. Към тези вериги не се допуска присъединяване на други апарати освен едно напреженово реле от устройството за форсиране на възбуждането.

 

Чл. 995. Устройството за форсиране на възбуждането се изпълнява по начин, непозволяващ заработването му при прегаряне на един от предпазителите на високата страна на напреженовите трансформатори.

 

Чл. 996. Устройствата за АРН ограничават недопустимото повишаване на напрежението от изводите на хидрогенераторите във всички случаи на увеличаване на оборотите им. При необходимост АРН може да се допълни с устройство за бързодействащо отвъзбуждане.

 

Чл. 997. В схемата на устройството за форсиране на възбуждането се предвижда възможност да действа на резервната възбудителка, когато тя замества основната възбудителка.

 

Чл. 998. Устройствата за компаундиране се присъединяват към токовите трансформатори на страната на изводите на генератора (от страна на шините).

 

Чл. 999. За генераторите в електрическите уредби без постоянен оперативен персонал се използват устройства за АРН, които не допускат продължително претоварване на машините, без да възпрепятстват форсирането на възбуждането в допустимото време.

 

Чл. 1000. Генераторите с мощност 100 MW и по-голяма се снабдяват с бързодействащи възбудителни системи с АРН със силно действие.

 

Чл. 1001. Възбудителната система и устройството за АРН осигуряват устойчиво регулиране от най-малката до най-голямата допустими стойности на възбудителния ток.

 

Чл. 1002. Електрическите централи с два и повече генератора, с единична мощност 2,5 MW и по-голяма се снабдяват с общостанционни автоматични системи за управление на технологичните процеси или (при липсата им) със системи за групово управление на възбуждането.

 

Чл. 1003. Подстанциите, в които се предвижда паралелна работа на трансформатори (автотрансформатори) с автоматично регулиране на коефициента на трансформация, се снабдяват с общостанционни автоматични системи за управление на технологичните процеси, които предотвратяват протичането на недопустими уравнителни токове между трансформаторите.

 

Чл. 1004. Трансформаторите с устройства за регулиране на напрежението под товар се снабдяват със системи за автоматично регулиране на коефициента на трансформация.

 

Чл. 1005. Кондензаторните уредби се снабдяват с устройства за автоматично регулиране.

 

Раздел VI.
Автоматично ограничаване понижаването на честотата

Чл. 1006. Автоматичното ограничаване понижаването на честотата се изпълнява по начин, който не допуска по-ниска установена честота от 48 Hz - 60 s след смущението при най-големия възможен дефицит на активна мощност в ЕЕС.

 

Чл. 1007. Автоматичното ограничаване понижаването на честотата се осъществява чрез:
1. активиране на разполагаемия резерв за първично регулиране на честотата;
2. активиране на разполагаемия резерв за вторично регулиране на честотата и обменните мощности;
3. автоматично включване и натоварване на бързо пускащи се генераторни мощности във водни и газови електрически централи;
4. автоматично честотно разтоварване (АЧР).

 

Чл. 1008. Автоматичното активиране на разполагаемия резерв за първично и вторично регулиране на честотата е с приоритет с цел намаляване обема на електрически товари, изключвани от действието на АЧР.

 

Чл. 1009. Автоматичното честотно разтоварване действа на изключване на електрически товари в следния приоритет:
1. изключване на хидроагрегатите, работещи в помпен режим;
2. изключване на потребителите на електрическа енергия, за които е допустимо краткотрайно (в рамките на няколко минути) прекъсване на електрозахранването.

 

Чл. 1010. (1) Електрическите товари, изключвани от АЧР, се разпределят равномерно в ЕЕС.
(2) След действие на АЧР не се допуска възникване на претоварвания на елементи в електрическата мрежа и отклонения на напрежението извън допустимите граници.

 

Чл. 1011. Допуска се използването на устройства за АЧР с грешка при измерване на честотата не по-голяма от 0,01 Hz и грешка при измерване на нарочното забавяне по време не по-голяма от 0,05 сек.

 

Чл. 1012. Настройките на АЧР, включващи честота на заработване, нарочно забавяне по време и обем на изключваните електрически товари, се задават от оператора на ЕЕС в зависимост от конкретните условия.

 

Раздел VII.
Автоматично регулиране на честотата и активната мощност

Чл. 1013. (1) Устройствата за автоматично регулиране на честотата (АРЧ) и активната мощност (АРМ) в електроенергийната система:
1. поддържат зададена (планова) честота при нормален режим;
2. поддържат зададена обменна мощност със съседни електроенергийни системи.
(2) При изпълнение на функциите по ал. 1 АРЧ и АРМ осигуряват:
1. първично регулиране на честотата;
2. вторично регулиране на честотата и обменните мощности;
3. третично регулиране на активната мощност;
4. корекция на синхронното време.

 

Чл. 1014. (1) С устройствата за АРЧ се осигурява поддържане на честотата в границите 50 ±0,02 Hz. Допуска се устройствата за АРЧ да не реагират на отклонения на честотата, предизвикани от краткотрайни колебания на товара на електроенергийната система.
(2) Средното отклонение на синхронното време за денонощие е не повече от 30 s.

 

Чл. 1015. (1) Електрическите централи, които участват в автоматичното регулиране на честотата, се снабдяват с автоматични системи за управление на активната мощност и турбинни регулатори с възможност за регулиране на статизма.
(2) За големите ВЕЦ се предвиждат системи за управление на активната мощност с възможност за дистанционно пускане и спиране на отделни агрегати.

 

Чл. 1016. Електрическите централи, които не вземат участие в автоматичното регулиране на честотата и мощността в електроенергийната система, автоматично поддържат зададен товар. Поддържането на зададения товар с автоматичните регулатори е с грешка не по-голяма от ±2% (от зададената мощност).

 

Чл. 1017. (1) При честота, по-ниска от 47,5 Hz, се осъществява отделяне на ТЕЦ за работа на "район" чрез устройство за автоматично честотно отделяне АЧО.
(2) При честота, по-висока от 50,3 Hz, генераторите в електрическите централи автоматично се разтоварват до предварително зададена мощност. При продължаване на нарастването на честотата автоматиката последователно изключва от системата първо хидрогенератори и след това турбогенератори.

 

Чл. 1018. Устройствата за АРЧ и АРМ се предвиждат с възможности за лесно и бързо изменение на настройките им.

 

Чл. 1019. При използване на телемеханични канали в схемата на устройствата за АРЧ и АРМ повредите в каналите не трябва да предизвикват изменение на товара на електрическите централи.

 

Чл. 1020. При резки и бързи изменения на честотата в началния момент автоматичното регулиране на честотата и мощността се осъществява чрез първичното регулиране при спазване на изискванията:
1. диапазонът за първично регулиране на всеки блок се определя от настройката на статизма и зададения максимален резерв, в зависимост от техническите му характеристики;
2. времето за активиране на пълния резерв за първично регулиране не надвишава 30 s от момента на възникване на смущението по честота;
3. всички блокове, които участват в първичното регулиране, поддържат резерва за първично регулиране през цялото време на отклонение на честота в системата от плановата.

 

Чл. 1021. Честотата и обменните мощности се регулират чрез централен вторичен регулатор в централно диспечерско при спазване на изискванията:
1. скоростта на изменение на мощността на термичните агрегати е от 1 до 4% (от номиналната мощност) за минута;
2. скоростта на изменение на мощността на ВЕЦ (с водохранилища) е от 1 до 5% (от номиналната мощност) за секунда.

 

Раздел VIII.
Делителни автоматики

Чл. 1022. (1) Делителни автоматики се осигуряват за:
1. разделяне на обединени електроенергийни системи в дадени точки при възникване на асинхронен ход;
2. отделяне на електрическите централи при понижение на честотата (АЧО);
3. разтоварване на автотрансформатори и други елементи от ЕЕС.

 

Чл. 1023. С автоматика за прекратяване на асинхронен ход (АПАХ) се снабдяват свързващите ВЛ при наличие на опасност от възникване на асинхронен ход между паралелно работещи електроенергийни системи или между части от тях. Автоматиката за прекратяване на асинхронен ход действа на изключване на ВЛ само при възникване на асинхронен ход и не заработва при синхронни колебания. Автоматиката за прекратяване на асинхронен ход има две зони на действие:
1. първа зона, която обхваща защитаваната ВЛ и действа в първия цикъл на асинхронния ход без нарочно забавяне;
2. втора зона, която обхваща част от системата след ВЛ и я изключва след зададен брой цикли на асинхронния ход.

 

Чл. 1024. Автоматика за честотно отделяне (АЧО) на ТЕЦ от ЕЕС при понижаване на честотата в системата под зададена настройка се предвижда с цел оставането им в работно състояние. При отделянето се запазват собствените нужди на ТЕЦ и те имат готовност за възстановяване на ЕЕС след крупни аварии. Чрез разполагане на честотни релета на подходящи места се отделя район, самостоятелно захранван от централата.

 

Чл. 1025. Автоматики за разтоварване на автотрансформатори и други елементи от електрическата мрежа се предвиждат за предотвратяване на изключването им и изключването на други елементи от системата.

 

Чл. 1026. За предотвратяване на недопустимо повишаване на оборотите на турбините на ТЕЦ при аварийно отпадане на товара делителната защита действа без закъснение на изключване на част от генераторите при повишение на честотата до 52 ¸ 53 Hz.

 

Раздел IX.
Автоматика за ограничаване понижаването на напрежението

Чл. 1027. Устройствата за автоматично ограничаване понижаването на напрежението осигуряват устойчивостта на системата и предотвратяват възникването на лавина на напреженията в следаварийни условия на работа на ЕЕС.

 

Чл. 1028. Устройствата по чл. 1027 освен стойността на напрежението контролират и други параметри, включително скоростта на изменение на напрежението, като въздействат и на форсирането на възбуждането на синхронните генератори, изключването на реактори и по изключение при липса на други мрежови мероприятия - изключването на потребители.

 

Раздел X.
Автоматика срещу недопустимо повишаване на напрежението

Чл. 1029. За запазване на съоръженията за ВН от продължителното въздействие на повишеното напрежение, предизвикано от едностранно изключване на ВЛ, се прилагат автоматични устройства, действащи при увеличаване на напрежението над 110-130% от номиналното и с контрол на стойността и посоката на реактивната мощност по ВЛ.

 

Чл. 1030. (1) Автоматиката по чл. 1029 действа със закъснение, отчитащо допустимата продължителност на пренапреженията и отстроено от продължителността на атмосферните и комутационни пренапрежения.
(2) Автоматиката действа за последователно включване на шунтови реактори (ако има такива) в подстанцията или централата, където е регистрирано повишено напрежение. Ако такива липсват или включването на реакторите не довежда до необходимото понижаване на напрежението, автоматиката действа на изключване на ВЛ, предизвикваща недопустимото увеличение на напрежението.

 

Чл. 1031. Автоматиката срещу недопустимо повишаване на напрежението се прилага задължително за ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо, а за по-ниските напрежения - при доказана необходимост.

 

Раздел XI.
Автоматично разтоварване на електроенергийната система при аварийно изключване на големи генераторни мощности

Чл. 1032. За случаите на аварийно изключване на големи генераторни мощности в ЕЕС на България с цел предотвратяване на претоварването на електрическите връзки със съседни ЕЕС и аварийното й отделяне от обединената ЕЕС, водещо до аварийното изключване на голям брой потребители, се допуска въвеждането на разтоварваща автоматика.

 

Чл. 1033. Разтоварващата автоматика заработва при аварийното изключване на големи генераторни мощности, създаващо опасност от отделяне на ЕЕС на България от обединената ЕЕС, с която работи паралелно.

 

Чл. 1034. Разтоварващата автоматика действа на разтоварване на ЕЕС, като изключва електрически товари в следния приоритет:
1. хидроагрегатите, работещи в помпен режим;
2. потребителите на електрическа енергия, за които е допустимо краткотрайно (в рамките на няколко минути) прекъсване на електрозахранването.

 

Чл. 1035. Изключваните от разтоварващата автоматика електрически товари се разпределят равномерно в ЕЕС. След действие на разтоварващата автоматика не се допуска възникването на претоварвания на елементи в електрическата мрежа и отклонения на напрежението извън допустимите граници.

 

Чл. 1036. Времето за разтоварване на ЕЕС от действието на разтоварващата автоматика е от 0,2 до 1,0 s.

 

Чл. 1037. Настройките на разтоварващата автоматика, принципът на действие, обемът на изключваните електрически товари, техническите средства и режимът на работа се задават от оператора на ЕЕС в зависимост от конкретните условия.

 

Раздел XII.
Общи изисквания към уредбите за мрежово телеуправление

Чл. 1038. За мрежово телеуправление (МТУ) се предвиждат уредби за дистанционно командване на потребителите на електрическа енергия и апарати посредством нискочестотни командни импулси, инжектирани в електрическата мрежа 50 Hz.

 

Чл. 1039. Централната командна автоматика и апаратурите за синхронно предаване на команди към местните командни автоматики на предавателните уредби за мрежово телеуправление се разполагат в диспечерския пункт за даден район на ЕЕС.

 

Чл. 1040. Местните командни автоматики и принадлежащите им предавателни уредби на МТУ се разполагат в подходящи помещения на подстанции ВН/СрН, възлови станции и трафопостове СрН/НН на дадения район на ЕЕС.

 

Чл. 1041. Приемниците на МТУ се поставят в разпределителните табла 380/220 V.

 

Чл. 1042. Приемниците на МТУ се захранват директно от общите шини на разпределителното табло или от захранващата фаза на командвания уред, но винаги през предпазител след главния прекъсвач.

 

Чл. 1043. Допуска се приемниците на МТУ да командват потребителите и чрез междинни усилващи апарати (контактори и др.).

 

Чл. 1044. Командите, за които са настроени изходящите релета на приемниците на МТУ, се отбелязват върху капака на приемниците така, че да отразяват съществуващото положение.

 

Чл. 1045. Винтовете, с които се закрепват капаците на приемниците МТУ и на всички апарати, функционално свързани с тях, да позволяват пломбирането им.

 

Глава двадесет и втора.
АВТОМАТИЗИРАНА СИСТЕМА ЗА ДИСПЕЧЕРСКО УПРАВЛЕНИЕ (АСДУ) НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА

Раздел I.
Общи изисквания, определения

Чл. 1046. Всеки обект от ЕЕС се проектира и изгражда в съответствие с изискванията за функционирането на "Автоматизирана система за диспечерско управление" (АСДУ).

 

Чл. 1047. Автоматизираната система за диспечерско управление включва средствата за:
1. телекомуникации (ТК);
2. телемеханика (ТМ);
3. надеждно ел. захранване;
4. информационно-управляващи комплекси (ИУК).

 

Чл. 1048. Към АСДУ се поставят изисквания за осигуряване на:
1. надеждна и икономична работа на ЕЕС;
2. повишаване ефективността на диспечерското управление при водене на режимите, ликвидиране на нарушения и аварии в ЕЕС;
3. поддържане качество на електрическата енергия съгласно стандарта и зададените обмени на енергия с други електроенергийни системи.

 

Чл. 1049. (1) При проектиране на средствата за АСДУ с операторите на електроенергийната система/разпределителните мрежи се съгласуват обемът, видът и условията на работа на АСДУ за всеки електроенергиен обект.
(2) Допуска се при проектирането на АСДУ да не се предвиждат средства за телемеханика, ако това е обосновано технически и икономически.
(3) Системите и апаратурата, използвани за изграждане на АСДУ, се предвиждат за работа в реално време с разполагаемост не по-малка от 99,8%, ако изрично не е определена друга разполагаемост.

 

Чл. 1050. Компонентите, материалите и апаратурата за АСДУ се проектират, произвеждат и тестват в съответствие с действащите стандарти ISO, IEC, ITU-T.

 

Чл. 1051. Апаратурата за АСДУ се избира с възможност за монтиране в стандартни шкафове, рамки с етажи и с лесен достъп за поддръжка и ремонт.
(2) Елементите за апаратурата, шкафовете и кабелите по ал. 1 се маркират с устойчиви на износване надписи и етикети, в съответствие с документацията.
(3) Връзките на ТМ и нискочестотните връзки на ТК се осъществяват през репартитор от ножов тип.
(4) За апаратурата на АСДУ се извеждат основни алармени индикации на независими контакти с възможност за подаване към наблюдаваща, записваща и анализираща апаратура.

 

Чл. 1052. Съоръженията и апаратурата за АСДУ се избират за работа при климатични условия, както следва:
1. външни климатични условия - температура на въздуха от -25°C до +55°C, относителна влажност £ 95%;
2. вътрешни климатични условия(за неклиматизирани помещения) - температура на въздуха от -10°C до +55°C, относителна влажност £ 95%.

 

Чл. 1053. Програмното осигуряване в АСДУ включва системно и потребителско програмно осигуряване, за което се поставят изискванията:
1. за системното програмно осигуряване - въвеждане на последните версии на лицензирани програмни продукти;
2. за потребителското програмно осигуряване - възможности за реализиране на специфичните функции на системата по събиране, архивиране, визуализиране и тестване на информацията.

 

Раздел II.
Телекомуникации

Чл. 1054. (1) Телекомуникационните средства за диспечерско управление се изграждат като мрежа чрез:
1. високочестотни (ВЧ) канали по електропроводи;
2. ултракъсовълнови (УКВ) радиовръзки;
3. радиорелейни линии (РРЛ);
4. оптични кабели и телекомуникационна апаратура;
5. сателитни радиотелефони;
6. телекомуникационни медни кабели;
7. телеграфни канали;
8. телефонни автоматики;
9. безжични аналогови и цифрови системи;
10. телефонни апарати.
(2) Чрез телекомуникационната мрежа се предава говор, образ, данни, сигнали за телеуправление и телерегулиране, ускорение на релейни защити (РЗ) и противоаварийни автоматики (ПАА).
(3) За телеграфни канали за телемеханика (ТМ), ускорения на РЗ и ПАА се използват телефонни канали с вторично уплътняване.
(4) Телефонните канали за нуждите на ТМ, РЗ и ПАА задължително се включват и към автоматичната телефонна мрежа на съответното ниво на диспечерско управление, като се предвиждат необходимите съоръжения и блокове.

 

Чл. 1055. (1) Електропроводните линии, които се използват за ВЧ канали, се проектират и изграждат с високочестотни обработки по схема фаза-фаза или фаза-земя.
(2) Честотите на предаване и приемане на ВЧ канали се определят от оператора на електроенергийната система в разрешения за отрасъл "Енергетика" честотен диапазон.

 

Чл. 1056. Честотният диапазон за работа на УКВ радиовръзки и РРЛ се определя с лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията.

 

Чл. 1057. (1) Оптичната връзка се изгражда чрез:
1. оптичен кабел, вграден в мълниезащитното въже на електропроводи;
2. диелектрични самоносещи оптични кабели;
3. подземни оптични кабели.
(2) Всички оптични връзки в обектите се осъществяват посредством оптичен разпределителен шкаф.

 

Раздел III.
Телемеханика

Чл. 1058. (1) С телемеханиката се осигурява пълна наблюдаемост на обекта чрез приемане, обработване и предаване към оператора на електроенергийната система в реално време на информация за: телеизмерване (ТИ), телесигнализация (ТС), показания на електромери (телеброене ТБр), стъпала на янсенови регулатори, команди за телеуправление (ТУ) и телерегулиране (ТР).
(2) Апаратурата за телемеханика в обектите с междусистемни електропроводи от съображения за сигурност и достоверност се дублира, предава по независими телекомуникационни канали и има независимо електрозахранване.
(3) Информацията, свързана със системата за автоматично регулиране на честотата и активната мощност (САРЧМ), се предава по два взаимно независими телекомуникационни канала.

 

Чл. 1059. (1) Телеизмерването да осигурява предаване на информация за основните електрически и технологични параметри, характеризиращи режима на работа на електрическите уредби.
(2) За преобразувателите на ТИ е възможно използването на датчици, локални контролери или специални понижаващи трансформатори, които обслужват АСДУ и отговарят на изискванията за клас на точност.
(3) Телеизмерванията, необходими за работа в повече от един диспечерски пункт, се ретранслират.

 

Чл. 1060. За електромерите на междусистемни електропроводи се предвижда предаване на показания в диспечерския пункт.

 

Чл. 1061. (1) Чрез телесигнализация се осигурява информация за:
1. състоянието на комутируемите съоръжения, определящи топологията на обекта;
2. задействалите релейни защити;
3. аварийните състояния;
4. състоянието на апаратурата от АСДУ.
(2) Сигналът за комутируемите съоръжения се взема от свободен блок-контакт или от реле-повторител, като за всеки обект се изпълнява еднотипно.
(3) Телесигнализацията, необходима за работа в повече от един диспечерски пункт, се ретранслира.

 

Чл. 1062. Информацията за стъпалата на янсеновите регулатори на трансформаторите се предава чрез преобразувател, който кодира съответното стъпало.

 

Чл. 1063. (1) Телеуправлението се предвижда за комутируеми съоръжения, които оперативно и технически подлежат на дистанционно управление.
(2) Командите за телеуправление се подават на индивидуални помощни релета за включване и за изключване.
(3) За електрическите уредби с ТУ се предвиждат технически възможности за извеждане и въвеждане на ТУ за всяко присъединение.
(4) На всеки обект за информация на дежурния персонал се предвижда сигнализация за действието на ТУ.
(5) Блокирането на ТУ от защити и автоматики се осъществява по утвърдени схеми от оператора на електроенергийната система.
(6) Телеуправлението на едно съоръжение може да се осъществява само от един оператор.

 

Чл. 1064. Телерегулирането осигурява предаване на всички необходими сигнали и задания за активна мощност от централния регулатор към местните регулатори за обекти, включени към системата за автоматично регулиране на честота и мощност (САРЧМ).

 

Чл. 1065. Токовите и напреженови вериги, свързани с предаване на информация към апаратурите от АСДУ, се съобразяват с изискванията по глава двадесет и втора.

 

Раздел IV.
Системи за надеждно електрозахранване

Чл. 1066. (1) Променливотоковото захранване на апаратурите от АСДУ се осъществява посредством инвертор, свързан към акумулаторна батерия на обекта.
(2) Електрозахранването се извършва от собствените нужди на енергийния обект, когато инверторът или батерията са повредени или се извършват профилактични проверки.
(3) За обектите, в които няма акумулаторна батерия или капацитетът й е недостатъчен, инверторът се доставя със собствена батерия.
(4) В диспечерските пунктове и енергийните обекти, включени в схемата за бързо възстановяване на енергийната система след тежки аварии, се предвиждат дизел-генератори, които осъществяват електрозахранването на апаратурите за АСДУ при по-продължително отпадане на електрозахранването.
(5) Постояннотоково захранване с напрежение 48 V се резервира.
(6) За апаратурите и съоръженията от АСДУ в линейно апаратните зали (ЛАЗ) се инсталират отделни захранващи електротабла.

 

Раздел V.
Информационно управляващи комплекси

Чл. 1067. (1) За преносното и разпределителните предприятия се проектират и изграждат информационно управляващи комплекси (ИУК) за управление в реално време на електрическите мрежи и генераторите, намиращи се на тяхна територия.

 

Чл. 1068. (1) Информационно управляващият комплекс се изгражда с компютърна система за наблюдение и управление на електроенергийната система в реално време.
(2) Информационно управляващите комплекси обхващат:
1. SCADA (Supervisory Control And Data Acquisition) - система за събиране, обработка, визуализация, архивиране и протоколиране на телеинформация и телеуправление на комутационни апарати в електроенергийни обекти;
2. AGC (Аutomatic Generation Control) - система за автоматично регулиране на честотата и обменните мощности;
3. PAS (Power Application Software) - система за режимни изчисления в реално време, включваща потокоразпределение, оценка на състоянието, сигурност, оптимално потокоразпределение и др.;
4. система за енергийно планиране, включваща програми за хидротермална координация, оптимален работен състав на генериращите мощности и икономичен диспечинг;
5. система за диспечерски тренажор;
6. система за дълговременно архивиране на информацията.
(3) За функционалността на ИУК се изисква:
1. критичните функции по отношение на сигурност да включват като минимум SCADA и AGC функциите;
2. некритичните функции да включват генериране на банката данни, генериране на картини и протоколи, система за дългосрочно архивиране и диспечерски тренажор;
3. разполагаемостта на критичните функции да е най-малко 99,95% или общото годишно отпадане за всички критични функции да е най-много 4 h и 23 min;
4. разполагаемостта на некритичните функции да е в рамките на 95%;
5. времето за реализация на информационно управляващата система на заявки на оператора е до 1 sec, а времето на извикване на картина на дисплеите е без видимо забавяне за оператора.
(4) Информационно управляващият комплекс на оператора на електроенергийната система се проектира и изгражда на база отворена архитектура, позволяваща да се комуникира с информационно управляващите системи на диспечерските центрове на съседните ЕЕС и разчетния център на UCTE (Union for the Coordination and Transport of Energy).
(5) Информационно управляващите комплекси на операторите на разпределителните мрежи включват функционалност и интерфейси, съвместими с информационно управляващия комплекс на централното и териториалните диспечерски управления на оператора на електропреносната мрежа.
(6) Интерфейсите между ИУК се осъществяват на база на телемеханични и стандартни IEC протоколи.

 

Раздел VI.
Общи изисквания за изграждане и съоръжаване на диспечерски центрове и линейно-апаратни зали на електроенергийни обекти

Чл. 1069. (1) Диспечерският център включва сградите и техническите средства за целите на оперативно-диспечерско управление на ЕЕС.
(2) Преносното и разпределителното предприятие изграждат диспечерски центрове за територията, която управляват.
(3) Диспечерските центрове се изграждат и модернизират по утвърдени схеми за развитие на електрическите мрежи и организация на експлоатацията на ЕЕС.
(4) Проектите за диспечерски центрове на електроенергийната система се съгласуват с оператора на електроенергийната система.
(5) При проектиране на диспечерските центрове се отчитат всички изисквания, свързани с пожарни, климатични, архитектурно-строителни и санитарни норми, като се обръща особено внимание за наличие на естествено осветление, ниво на шум и изпълнение на ергономичните норми в диспечерската зала.
(6) Помещенията на диспечерските центрове се разполагат на един или съседни етажи с осигуряване на рационални информационни връзки и най-малка дължина на кабелите.

 

Чл. 1070. (1) За апаратурите от АСДУ в диспечерските центрове и електроенергийните обекти се определят самостоятелни помещения ЛАЗ (линейно апаратни зали), защитени от запрашаване и влага, с осигурена климатизация, подходящо осветление, обзавеждане и противопожарни средства.
(2) Токозахранващите източници се разполагат в самостоятелни помещения, ако това се налага от режима им на работа, в близост до ЛАЗ.

 

Чл. 1071. (1) За заземяване на апаратурите от АСДУ, разположени в границите на заземителния контур на обектите, се използва същият заземителен контур.
(2) За заземяване на апаратурите от АСДУ, разположени извън енергийния обект, се предвиждат едно работно и две измерителни заземления.

 

Глава двадесет и трета.
ВТОРИЧНИ ВЕРИГИ

Раздел I.
Област на приложение

Чл. 1072. Изискванията в тази глава се отнасят за вторични вериги на електрически уредби, включващи веригите за измерване, управление, сигнализация, контрол, автоматика и релейна защита.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1073. (1) Работното напрежение на вторичните вериги е не по-високо от 500 V.
(2) Присъединяваните апарати към вторичните вериги трябва да отговарят на условията на работната среда и на изискванията за безопасност.

 

Чл. 1074. (1) Вторичните вериги на електрическите уредби се изпълняват с контролни кабели и проводници, с жила от мед или полутвърд алуминий.
(2) Не се допуска използване на контролни кабели с жила от полутвърд алуминий в електрически уредби и помещения за:
1. основни производствени и спомагателни съоръжения на електрически централи с единична мощност на генераторите 60 MW и по-голяма;
2. разпределителни уредби и системни електрически подстанции с напрежение 110 kV и по-високо;
3. взривоопасни помещения клас В - I, В - Iа и В - II;
4. механизми на доменни и конверторни пещи и главните линии на високопроизводителни валцовъчни станове с непрекъснато действие, както и за електрически потребители от нулева категория на промишлени предприятия;
5. диференциална защита на събирателни шини, устройство за резервиране отказа на прекъсвачите за напрежение 110 kV и по-високо и за системна противоаварийна автоматика;
6. технологични защити на топлинни електрически централи;
7. вторични вериги за работно напрежение до 60 V при диаметър на жилата на контролните кабели и проводници до 1 mm.

 

Чл. 1075. (1) По условията за механична якост най-малкото сечение на жилата на контролните кабели и проводници, присъединявани с клеми, се избира:
1. към табла и апарати - 1,5 mm2 за мед и 2,5 mm2 за алуминий;
2. токови вериги - 2,5 mm2 за мед и 4 mm2 за алуминий;
3. неотговорни вторични вериги в електрически уредби за напрежение до 1000 V и в промишлени предприятия - 1 mm2 за мед.
(2) При работно напрежение до 60 V диаметърът на запояваните медни жила на кабелите и проводниците е най-малко 0,5 mm.
(3) При работно напрежение над 60 V сечението на запояваните медни жила на кабели и проводници е най-малко 0,5 mm2.
(4) Свързването с едножични жила чрез клема или запояване се допуска само към неподвижни елементи на вторичните апарати.
(5) Връзките с подвижни или разглобяеми елементи към апарати (щепселни съединители, изпитвателни блокове и др.), както и към подложени на вибрации табла и апарати, се изпълняват чрез гъвкави (многожични) жила.

 

Чл. 1076. (1) Сечението на жилата на контролните кабели и проводници се избира по условията:
1. устойчивост при к.с., изключвани без нарочно закъснение;
2. допустимо продължително токово натоварване съгласно глава трета;
3. термична устойчивост за веригите към токови трансформатори;
4. осигуряване работата на апаратите в класа им за точност.
(2) За вторичните вериги да се спазва:
1. за токови вериги - токовите трансформатори да работят в класа на точност, както следва:
а) за електромери за търговско и техническо измерване на електрическа енергия - изискванията в глава пета;
б) за измервателни апарати на табла и за измервателни преобразуватели на ток и мощност - изискванията на глава шеста;
в) за релейна защита и автоматика - работа в границите на 10% грешка;
2. за напреженови вериги загубите на напрежение от напреженовите трансформатори при максимален товар да не надвишават:
а) до електромери за търговско измерване, измервателни преобразуватели на мощност за изчислителни устройства и за междусистемни електропроводи - 0,2%;
б) до електромери за техническо измерване на енергия - 1,0%;
в) до измервателни апарати на табла и датчици за измерване на мощност - 1,0%;
г) до табла за релейна защита и автоматика - 3%;
д) до измерителния орган на АРН - 1%;
е) при съвместно захранване на различни товари по общи жила тяхното сечение се избира по най-малките нормирани загуби на напрежение;
3. за оперативни вериги загубите на напрежение от източника на захранване да не надвишават:
а) до таблата и електрическите задвижвания на комутационните апарати при най-голямо токово натоварване - 10%;
б) до електромагнитни задвижвания на комутационни апарати с трикратна и по-голяма форсировка за тока на форсиране - 25%.

 

Чл. 1077. (1) Допуска се обединяване в един контролен кабел на различни вторични вериги (за управление, измерване, защита и сигнализация) и на силови първични вериги, захранващи потребители с малка мощност (електрически задвижвания, помпи, вентилатори и др.).
(2) Допуска се използване на общи контролни кабели за вторичните вериги на различни монтажни единици, с изключение на взаимно резервираните.
(3) За избягване увеличението на индуктивното съпротивление на жилата на кабелите вторичните вериги на токовите и напреженовите трансформатори трябва да се изпълняват така, че сумата на токовете, протичащи в тези вериги, да бъде равна на нула във всички възможни режими на работа.

 

Чл. 1078. (1) Контролните кабели се присъединяват към таблата чрез клемореди или изпитвателни блокове.
(2) Свързването на две медни жила заедно в една клема не се препоръчва, а на две алуминиеви жила - не се допуска.
(3) Допуска се контролни кабели да се присъединяват непосредствено към изводите на измервателни трансформатори или на отделни апарати.
(4) Използваните клеми отговарят на материала и сечението на жилата на кабелите и проводниците.

 

Чл. 1079. (1) Снаждането на контролни кабели се допуска, когато дължината на трасето превишава строителната дължина на кабела.
(2) Контролните кабели с неметална обвивка и кабелите с алуминиеви жила се снаждат в допълнително поставени междинни клемореди, монтирани в шкафове, или чрез специални муфи, съответстващи на вида на материала.
(3) Контролните кабели с метална защитна обвивка (бронирани) се снаждат чрез специални херметични муфи.

 

Чл. 1080. (1) Контролните кабели, техните жила и съединителните проводници във вторичните вериги задължително се маркират с буквено-цифрови означения.
(2) Маркировката обхваща също апаратите с техните елементи и клеморедите с принадлежащите им клеми.

 

Чл. 1081. (1) Типовете проводници и контролни кабели за вторични вериги и начините за тяхното полагане и защита се избират при отчитане на изискванията на глави трета и четвърта.
(2) При полагане на проводници и контролни кабели в среда с висока температура, агресивност и др. се употребяват специални проводници и кабели или се вземат мерки за тяхната защита.

 

Чл. 1082. За вторични вериги на устройства, чувствителни към влиянието на други устройства или близки вериги, се използват екранирани проводници и контролни кабели с общи екрани или с екранирани жила.

 

Чл. 1083. (1) Веригите за постоянен и променлив ток на табла, пултове, шкафове и задвижвания на комутационни апарати се монтират чрез кабели и проводници само с медни жила, с най-малко сечение:
1. за едножични жила, прикачени към клеми - 1,5 mm2;
2 . за едножични жила, присъединени чрез запояване - 0,5 mm2;
3. за многожични жила, свързани чрез запояване или към клеми със специални накрайници - 0,35 mm2;
4. за жила, присъединявани чрез запояване при работно напрежение до 60 V - 0,197 mm2 (диаметър - не по-малък от 0,5 mm).
(2) Свързване с едножични жила чрез клеми или запояване се допуска само към неподвижни елементи на апаратите. За подвижни или разглобяеми елементи се използват гъвкави многожични жила с най-малко сечение 0,5 mm2.
(3) Механично натоварване в местата на запояване на проводниците не се разрешава.
(4) Контролните кабели и проводници за таблата се избират с неразпространяваща горенето изолация.

 

Чл. 1084. (1) Връзките между апаратите в едно табло или шкаф се изпълняват като правило без използване на междинни клемореди.
(2) Вторичните вериги, към които се присъединяват апарати за контрол и изпитване, се извеждат на клемореди или на изпитвателни блокове.
(3) На клемореди се извеждат и вторичните вериги за превключване на режима на работа на електрическите уредби.

 

Чл. 1085. (1) Междинните клемореди се монтират на места, където:
1. проводниците преминават в кабел;
2. се обединяват едноименни вериги (оперативни, напреженови и др.);
3. се включат преносими изпитвателни апарати;
4. няколко кабела преминават в един кабел или се преразпределят веригите на различни кабели.

 

Чл. 1086. (1) Клемите, които се отнасят към различни монтажни единици или съоръжения, се разделят в самостоятелни клемореди.
(2) Клемите, чието случайно свързване може да предизвика к.с. в оперативни и възбудителни напреженови вериги, както и във вериги за включване/изключване на присъединения, не трябва да се намират в непосредствена близост една до друга.
(3) За всеки вид релейна защита или устройство на едно присъединение, разположени на едно табло или шкаф, се предвижда отделно захранване с оперативно напрежение през самостоятелни клеми на клемореда и отделни вериги.
(4) Изключвателните вериги на отделните видове релейни защити се свързват към изходни релета на защитите или към изключвателни вериги на прекъсвачите през отделни клеми на клеморедите и чрез самостоятелни вериги.

 

Чл. 1087. За провеждане на контролни изпитвания се предвиждат изпитвателни блокове и/или клеми, позволяващи провеждане на изпитанията без отсъединяване на проводници за оперативно захранване, токови и напреженови вериги.

 

Чл. 1088. Клеморедите, помощните контакти от сигналните устройства на комутационните апарати и заземителните проводници се разполагат така, че да се осигури безопасно обслужване без изключване на присъединенията с напрежение 1000 V и по-високо.

 

Чл. 1089. (1) На оперативните вериги за постоянно и променливо напрежение се предвижда контрол на изолацията за всеки незаземен източник на захранване.
(2) Устройството за контрол на изолацията подава сигнал при снижаване на изолацията под дадена стойност, а при постоянно напрежение измерва и съпротивлението на изолацията на полюсите.
(3) За неразклонени оперативни вериги се допуска да не се изпълнява контрол на изолацията.

 

Чл. 1090. (1) Вторичните вериги за всяко присъединение се захранват с оперативно напрежение през отделни автоматични прекъсвачи или предпазители.
(2) Оперативните вериги за релейни защити и командни вериги на прекъсвачи за всяко присъединение се захранват през самостоятелни автоматични прекъсвачи или предпазители, които не са свързани с други функционални вериги (сигнални, блокировъчни и т.н.).
(3) Допуска се общо захранване на вериги за управление и сигнализация за положението на комутационни апарати.
(4) За присъединения с напрежение 110 kV и по-високо и за генератори (блокове с мощност над 100 MW) се предвижда разделено захранване на основни и резервни релейни защити с оперативно напрежение през самостоятелни автоматични прекъсвачи или предпазители.
(5) При последователно свързване на автоматични прекъсвачи и предпазители последните се монтират преди автоматичните прекъсвачи (към страната на захранващия източник).

 

Чл. 1091. (1) За релейните защити, автоматиките и веригите за управление на прекъсвачите на присъединенията се предвижда непрекъснат контрол на състоянието на веригите за оперативно напрежение.
(2) Контролът за изправността на веригите за управление, за следващата операция на прекъсвачи с дистанционно управление се осъществява чрез отделни релета или лампи.
(3) За неотговорни присъединения контролът на вторичните вериги за захранване може да бъде общ, изпълнен чрез реле или подаване на сигнал за изключване на автоматичните прекъсвачи в захранващите вериги.
(4) Контролът на веригите за следваща операция на прекъсвачите се изпълнява, когато те са снабдени с помощни контакти, като:
1. контролът за изправността на изключвателните вериги е задължителен;
2. контролът за изправността на включвателните вериги се извършва за прекъсвачите към отговорни присъединения и на предвидените за АВР и телеуправление.

 

Чл. 1092. (1) В електрическите уредби се предвижда аварийна и предупредителна сигнализация.
(2) Сигнализацията по ал. 1 се предвижда с възможност за периодично изпробване на изправността.
(3) При електрически уредби без постоянен дежурен персонал предупредителният сигнал се подава в местонахождението на персонала или на оператора.

 

Чл. 1093. Оперативните вериги се защитават срещу неправилни действия на различните устройства от пренапрежения при комутации във вторичните вериги, земни съединения и др.

 

Чл. 1094. (1) Заземяване на вторични вериги на токови трансформатори се извършва в една точка на най-близкия клеморед до трансформатора или на изводите на трансформатора.
(2) За сложни защити, включени към няколко ядра на токови трансформатори, заземяването е също в една точка, като се допуска то да се извърши през пробивен предпазител с напрежение до 1000 V, с шунтов резистор 100 W (за отвеждане на статичните заряди).
(3) Допуска се вторичните намотки на междинни токови трансформатори да не се заземяват.

 

Чл. 1095. (1) Вторичните намотки на напреженов трансформатор се заземяват чрез свързване на звездния център или единия край на намотките със заземителната уредба.
(2) Вторичните намотки се заземяват на най-близкия клеморед до трансформатора или на изводите на трансформатора.
(3) Допуска се заземяване на вторични вериги на няколко напреженови трансформатора в една РУ чрез обща заземителна шина. Когато тези шини се отнасят за различни РУ и се намират в различни помещения, те не се свързват помежду си.
(4) Вторичните намотки на напреженови трансформатори, захранващи оперативни вериги за променливо напрежение, се заземяват защитно през пробивен предпазител, ако не се предвижда работно заземяване на един от полюсите на мрежата за оперативно захранване.

 

Чл. 1096. (1) Вторичните вериги на напреженови трансформатори се защитават от к.с. с автоматични прекъсвачи или предпазители, поставени на всички незаземени проводници след клемореда.
(2) Във вторичните вериги на напреженовите трансформатори се осигурява възможност за тяхното видимо прекъсване чрез ръчни прекъсвачи, щепселни съединители и др.
(3) Забранява се поставянето на комутационни устройства, които могат да прекъснат заземителните проводници между вторичните намотки на напреженовите трансформатори и заземителните уредби.

 

Чл. 1097. За напреженови трансформатори, разположени в уредби с малки токове на земно съединение без компенсация на капацитивните токове (например на генераторно напрежение на блок "генератор-трансформатор", на напрежение "собствени нужди" на електрическа централа или подстанция и др.), при необходимост се предвижда защита от пренапрежения при самопроизволно изместване на неутралата. Защитата може да се реализира чрез включване на активно съпротивление във веригите на отворения триъгълник.

 

Чл. 1098. (1) Напреженовите трансформатори задължително се снабдяват с устройство за непрекъснат контрол за изправността на вторичните напреженови вериги.
(2) Според типа на релейната защита и автоматика устройството за контрол по ал. 1 действа на сигнал и при необходимост извежда от работа съответната релейна защита и автоматика.

 

Чл. 1099. В места, подложени на сътресения и вибрации, се прилагат мерки против нарушаване на контактните съединения на проводниците и апаратите, лъжливо заработване на реле, преждевременно износване на апаратите и приборите.

 

Чл. 1100. Таблата, пултовете и шкафовете се надписват от двете страни с указание за тяхното предназначение и присъединение, към което принадлежат.

 

Част пета.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ

Глава двадесет и четвърта.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V ПРОМЕНЛИВ ТОК И ДО 1500 V ПОСТОЯНЕН ТОК

Раздел I.
Област на приложение

Чл. 1101. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за разпределителни уредби (РУ) с напрежение до 1000 V променлив ток и до 1500 V постоянен ток, разполагани в закрити помещения и на открито и изпълнявани като командни пултове, разпределителни, командни и релейни табла, уредби в клетки и шкафове.
(2) Допълнителните изисквания към РУ в жилищни и обществени сгради са посочени в глави тридесет и осма и тридесет и девета.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1102. Тоководещите части, апаратите и носещите конструкции се избират по условията за нормална работа (в съответствие с работното напрежение и ток, клас на точност, вибрации, сеизмична устойчивост и др.) и по условия в авариен режим на работа (претоварване, нагряване и др.) и при условията на к.с. (термична и динамична устойчивост, комутационна способност) съгласно глава четвърта.

 

Чл. 1103. (1) Разпределителните уредби и присъединените към тях вериги се обозначават с видими четливи надписи, указващи недвусмислено предназначението им, както и диспечерското им наименование.
(2) Надписите се поставят на лицевата страна на устройствата (шинни системи, изводни полета и др.), а при двустранно обслужване - и на задната страна.

 

Чл. 1104. Частите на РУ, отнасящи се към вериги, различни по клас напрежение, както и по вид ток (постоянен или променлив) се изпълняват и разполагат така, че се разпознават безпогрешно.

 

Чл. 1105. Фазите и полюсите се разполагат, подреждат и оцветяват съгласно глава първа, раздел II.

 

Чл. 1106. Всички части от РУ, подложени на корозия, се защитават по подходящ начин (без да се нарушава електрическата връзка между отделните елементи).

 

Чл. 1107. Разпределителните устройства се заземяват съгласно глава седма, като за подвижните части (врати и др.) се използва гъвкав заземителен проводник.

 

Раздел III.
Разполагане на апарати

Чл. 1108. Апаратите се разполагат така, че се осигурява удобно и безопасно обслужване и възникващите при експлоатацията искри и електрически дъги не могат да наранят обслужващия персонал, да причиняват запалване или повреждане на съседни съоръжения.

 

Чл. 1109. (1) Ножовите разединители, както и другите ножови комутационни апарати се разполагат така, че под действие на собственото си тегло не могат самопроизволно да затварят веригата, в която са включени.
(2) Като правило в изключено положение подвижните тоководещи части остават без напрежение.

 

Чл. 1110. (1) Ножовите разединители и другите ножови комутационни апарати с директно ръчно задвижване за комутация под товар, които имат обърнати към оператора работни контакти, се снабдяват с негорими капаци без отвори или прорези.
(2) Разрешава се открит монтаж на ножовите разединители, предназначени за изключване само на напрежение, при положение, че са недостъпни за неквалифициран персонал.

 

Чл. 1111. Устройството за задвижване на комутационните апарати се маркира за положенията "включено" - "изключено".

 

Чл. 1112. (1) За ремонт или замяна на автоматични стационарни прекъсвачи се осигурява видимо разкъсване на веригата откъм източника на напрежение.
(2) Изискването по ал. 1 не се прилага в случаите:
1. автоматичните прекъсвачи са с щепселен монтаж - изваждаеми;
2. предвидено е изключване на РУ по части или е допустимо цялостно изключване на РУ;
3. осигурена е възможност за безопасна работа под напрежение с изолирани инструменти.

 

Чл. 1113. (1) Витловите предпазители се присъединяват по такъв начин, че при изваден патрон винтът на гилзата остава без напрежение.
(2) Ламелните предпазители се присъединяват по такъв начин, че при извадена вложка захранващият ламел е недостъпен.

 

Раздел IV.
Разполагане на тоководещи части

Чл. 1114. (1) В сухи помещения между неподвижно закрепени неизолирани тоководещи части с различен поляритет, както между тях и неизолирани заземени метални части, се осигурява разстояние най-малко 20 mm по повърхността на изолацията и 12 mm по въздуха.
(2) От неизолирани тоководещи части до предпазни прегради се осигурява разстояние най-малко 100 mm при мрежи и 40 mm при плътни свалящи се ограждения.
(3) Ако в РУ има постоянен достъп на неквалифициран персонал за работа, свързана с технологията на производството, най-малкото разстояние от неизолирани тоководещи части до предпазни мрежи е 0,7 m.

 

Чл. 1115. В РУ, разположени в сухи помещения, проводниците с изолация, изчислена за работно напрежение не по-ниско от 660 V/ 1000V, могат да се полагат в табла и шкафове непосредствено върху защитени от корозия метални повърхности без ограничение на разстоянието между тях.

 

Чл. 1116. Разрешава се полагането на заземени неизолирани проводници и шини без изолатори.

 

Чл. 1117. Полагането на кабели и проводници за вторични вериги е съгласно изискванията по глава двадесет и трета.

 

Раздел V.
Конструкции на разпределителни уредби

Чл. 1118. Конструкциите на РУ не трябва да предизвикват нарушаване на контактни съединения или разрегулиране на апарати и прибори от вибрации, възникнали при задействането на апаратите, както и от вибрации и сътресения, предизвикани от външни въздействия.

 

Чл. 1119. (1) Повърхностите на хигроскопични изолационни елементи, върху които непосредствено се монтират неизолирани тоководещи части, се защитават от проникване на влага (лакиране, импрегниране и др.).
(2) Не се допуска в открити РУ и във влажни помещения използването на хигроскопични изолационни материали.
(3) Открити и закрити РУ, подложени на вредно или агресивно въздействие на околната среда (прах, влага, химически агенти, йонизиращи лъчения и др.), се изпълняват по начин, който осигурява защитата им.
(4) За помещения, в които има йонизиращи въздействия или други лъчения, изолационните разстояния се пресмятат допълнително, а кабелите се изчисляват и избират със съответната устойчива изолация.

 

Раздел VI.
Закрити разпределителни уредби

Чл. 1120. (1) Най-малката светла широчина на коридорите за обслужване на закрити разпределителни уредби (ЗРУ) е, както следва:
1. пред табла (при едностранно обслужване) - 1,2 m;
2. зад табла (при двустранно обслужване) - 0,8 m;
3. между табла (при двустранно разположение) - 1,5 m;
4. между разположени една срещу друга РУ до 1000 V и РУ над 1000 V, в същото помещение - 1,5 m, но не по-малко от минимално изискваното технологично разстояние за обслужване на високоволтовата уредба (колички, врати и др.) плюс 0,8 m.
(2) Светлата широчина може да се намали на отделни места от издадени строителни конструкции с не повече от 0,2 m.
(3) Светлата височина на коридорите за обслужване на ЗРУ е най-малко 2,0 m.

 

Чл. 1121. При дължина на помещението за разпределителната уредба над 8 m се изисква:
1. коридорите за обслужване на разпределителна уредба да имат два изхода, като изходът от обслужващия коридор зад таблата може да е както в същото помещение на РУ, така и в друго помещение;
2. при широчина на обслужващия коридор над 3 m и липса на масленонапълнени съоръжения вторият изход не е задължителен.

 

Чл. 1122. (1) Вратите, с изключение на тези, през които се влиза в уредби с по-високо напрежение, се отварят навън и се снабдяват със самозаключващи се брави, отваряни отвътре без ключ. Вратите са с огнеустойчивост, определена с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).
(2) Широчината на вратите е най-малко 0,90 m, а височината - най-малко 2,0 m, като се осигурява възможност за внасяне и монтаж на съоръжения в РУ.

 

Чл. 1123. (1) Разстоянието от най-издадените неоградени неизолирани тоководещи части (например върховете на изключени лостови прекъсвачи), разположени на достъпна височина (под 2,5 m) от едната страна на коридора и противоположната стена или насрещната уредба с оградени неизолирани тоководещи части с напрежение до 660 V, е най-малко:
1. при дължина на разпределителна уредба до 8 m - 1,0 m;
2. при дължина на разпределителна уредба над 8 m - 1,2 m;
3. при напрежение 660 V и по-високо - 1,5 m.
(2) Разстоянието между неоградени неизолирани тоководещи части, разположени на достъпна височина (под 2,5 m) от двете страни на коридора, е най-малко:
1. при напрежение под 660 V - 1,5 m;
2. при напрежение 660 V и по-високо - 2,0 m.
(3) Неизолирани тоководещи части, пресичащи обслужващ коридор на височина най-малко 2,5 m, може да не се ограждат.
(4) При разстояния, по-малки от посочените в предходните алинеи, неизолираните тоководещи части се ограждат.

 

Чл. 1124. (1) За предпазни огради се използват мрежи с размери на отворите 10 x 10 mm до 25 x 25 mm от стоманена тел с диаметър най-малко 1 mm, плътна ламарина с дебелина най-малко 1 mm или смесени.
(2) Височината на предпазните ограждения е най-малко 2,0 m.

 

Чл. 1125. Снемани или отваряни предпазни огради (прегради) се закрепват така, че снемането, съответно отварянето е само чрез специално приспособление или ключ.

 

Раздел VII.
Открити разпределителни уредби

Чл. 1126. (1) Откритите разпределителни уредби (ОРУ), разполагани на открито, се изпълняват със степен на защита най-малко IP 43, ако съдържат измервателни апарати и релета, а в останалите случаи - IР 33.
(2) Разпределителните уредби се разполагат на площадка с височина най-малко на 0,2 m над околния терен, но не по-малко от средната дебелина на снежната покривка за района.
(3) Не се допуска наличие на отвори от долната страна на РУ, през които могат да проникват гризачи, вода и др.

 

Чл. 1127. (1) При необходимост в шкафовете на РУ се предвижда отопление за осигуряване на нормална работа на поставените в тях комутационни апарати и прибори.
(2) Задължително се предвиждат мерки срещу образуване на конденз в шкафовете на РУ.

 

Глава двадесет и пета.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

Раздел I.
Област на приложение, определения

Чл. 1128. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни разпределителни уредби за променлив ток с напрежение над 1000 V до 400/750 kV.
(2) Разпоредбите не се отнасят за специални, временни и подвижни уредби, чието устройство се урежда с други нормативни актове.

 

Чл. 1129. Разпределителните уредби (РУ) са уредби за приемане и разпределение на електрическа енергия, състоящи се от комутационни апарати, тоководещи шини, спомагателни устройства (компресорни, акумулаторни и др.), средства за измерване, защита, автоматика и др. Изпълняват се като:
1. открити разпределителни уредби (ОРУ) - всички или основните съоръжения са разположени на открит въздух (на открито);
2. закрити разпределителни уредби (ЗРУ) - всички съоръжения са разположени в сграда;
3. комплектни разпределителни уредби (КРУ) - всички съоръжения са разположени в затворени метални шкафове (модули), с напълно подготвен вид за монтаж в сграда;
4. комплектни разпределителни уредби (КРУО или модули) - всички съоръжения са разположени в затворени метални шкафове КРУО или в специално капсуловано изпълнение, което обхваща част или цяла монтажна единица (модули), с напълно подготвен вид за монтаж на открито.

 

Чл. 1130. Подстанция (п/ст) е съвкупност от електрически съоръжения, обособени като разпределителни уредби, строителни конструкции и сгради, разположени на обща площадка, с предназначение за приемане, преобразуване и/или трансформация на електрическа енергия, а така също и за свързване на две или повече мрежи. В зависимост от функцията, която изпълнява, подстанцията се нарича:
1. трансформаторна - подстанция, която съдържа трансформатори;
2. разпределителна (възлова) - подстанция, която разпределя електрическа енергия и захранва разпределителна електрическа мрежа или свързва две или повече мрежи;
3. токоизправителна - подстанция, която преобразува променлив електрически ток в постоянен и го разпределя;
4. тягова - подстанция, която захранва контактната електрическа мрежа на БДЖ;
5. градска - подстанция, която е изградена по опростена схема, с намалени габарити, с модулни конструкции с въздушна изолация и др. Изграждане на такива подстанции се допуска само при осигурено цялостно изключване на подстанцията за извършване на ремонтни работи или оперативни превключвания от място.

 

Чл. 1131. Комплектна трансформаторна подстанция (КТП, КТПО) е подстанция, съставена от трансформатори и КРУ (КРУО), доставени в напълно завършен или подготвен за монтаж вид.

 

Чл. 1132. Трансформаторен пост (ТП) е съвкупност от електрически съоръжения за получаване, трансформиране и разпределение на електрическата енергия от средно напрежение на ниско напрежение. Трансформаторните постове се изпълняват като:
1. отделно стоящи;
2. вградени в сграда (подземни и надземни);
3. пристроени.

 

Чл. 1133. Стълбов (мачтов) трансформаторен пост - трафопост, в който всички съоръжения са монтирани на открито върху стълб или върху висока конструкция.

 

Чл. 1134. Клетка (килия) - част от помещението на ЗРУ или ТП, предназначена за монтиране на апарати, тоководещи части и шини. Клетките се изпълняват като:
1. затворени - клетки, които са затворени от всички страни и имат плътни ограждения и врати;
2. открити - клетки, които имат отвори, напълно или частично затворени с неплътни мрежести ограждения или смесени ограждения.

 

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1135. (1) Откритите разпределителни уредби се комплектуват със съоръжения за висок монтаж. За останалите разпределителни уредби се допускат и други възможности.
(2) Съоръженията, тоководещите части, изолаторите, закрепващите елементи и носещите конструкции на РУ се избират и разполагат така, че:
1. предизвиканите при нормална работа механични усилия, вибрации, нагряване, електрически дъги, изхвърляне на газове и др. не причиняват нараняване на обслужващия персонал, а в аварийни условия при къси или земни съединения не се нанасят поражения на съседни съоръжения;
2. при изключване на която и да е верига участващите в нея тоководещи части, апарати и конструкции позволяват огледи, замени и ремонти, без да се нарушава нормалната работа на съседните вериги, което е специално предвидено и технически осигурено при конструирането на самата уредба;
3. осигурена е възможност за удобно транспортиране, пренасяне и монтиране на съоръжения и конструкции.
(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 не се отнасят за опростени РУ, в които посочените дейности се извършват при напълно изключено РУ, заложено при разработването на проекта за уредбата.

 

Чл. 1136. Изборът на съоръжения, апарати, тоководещи части, изолатори и др. в РУ по условията на к.с. се извършва с отчитане на изискванията в глава четвърта.

 

Чл. 1137. (1) Конструкциите, на които се разполага електрообзавеждането на РУ, се проектират и изграждат така, че да издържат усилията от теглото му, вятъра, обледяването и к.с., както и теглото на монтьорите с инструментите за работа по тях.
(2) Не се допуска нагряването на строителните конструкции от протичането на електрически ток през тоководещи части близо до тях с температура, по-висока от:
1. за конструкции, достъпни за докосване от обслужващия персонал - 50°С;
2. за конструкции, недостъпни за докосване от обслужващия персонал - 70°С.
(3) В нормален режим, ако в тоководещите части токът е до 1000 А, строителните конструкции не се проверяват по условието за нагряване.
(4) Конструкциите и съоръженията се проверяват/оразмеряват на сеизмична устойчивост за съответния район съгласно нормативните изисквания.

 

Чл. 1138. (1) Във веригите на РУ се предвиждат разединяващи устройства, които осигуряват възможност за видимо отделяне на всички апарати в една верига (прекъсвачи, отделители, измервателни трансформатори, кондензаторни батерии, силови трансформатори и др.) от възможните източници на напрежение.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за шкафове на КРУ и КРУО с изваждащи се колички, високочестотни преградни бобини и кондензатори, напреженови трансформатори и вентилни отводи, поставени на изходящи линии, а също и за вентилни отводи към фазовите изводи на трансформаторите.
(3) Допуска се в отделни случаи измервателните трансформатори да се поставят преди разединителя, отделящ останалите апарати на тази верига от източника на напрежението, ако това се налага от схемата или конструкцията на РУ.
(4) Допуска се за уредби, изпълнени с елегазови модули, видимото отделяне да се осъществява от вътрешен разединител, за което е предвидена възможност за визуално наблюдение.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Изискванията по ал. 1 не са задължителни за ТП градски тип и възлови станции, като на трансформаторите с цялостно напълване, херметичен тип, в трансформаторните постове, вградени в жилищни и обществени сгради, се монтират прекъсвачи, които да изключват работата им при възникване на аварийни ситуации.

 

Чл. 1139. Напреженовите трансформатори с напрежение до 35 kV, присъединени към събирателни шини, се защитават с предпазители, освен ако това не е в противоречие с използваната автоматика.

 

Чл. 1140. (1) Комутационните апарати или техните задвижвания се снабдяват с механични указатели за положенията "включено", "изключено".
(2) Ако комутационните апарати нямат открити контакти и задвижването им е отделено от тях със стена, предвиждат се указатели както на апаратите, така и на задвижванията им.

 

Чл. 1141. При изграждане на РУ в места, където въздухът съдържа вещества, които действат разрушително на апаратите и тоководещите части или нарушават тяхната изолация, се прилагат специализирани мерки, като:
1. разполагане на РУ от страна на преобладаващата посока на вятъра;
2. използване на устойчиви на действието на околната среда материали или покрития;
3. използване на усилена изолация;
4. използване на РУ с опростена схема;
5. изграждане на ЗРУ или КРУО вместо ОРУ, осигурено срещу проникване на вредни вещества;
6. защитаване на всички съоръжения, апарати и конструкции с устойчиви на химическите агенти покрития.

 

Чл. 1142. При липса на конкретни данни за размера на зоната с вредни въздействия се приема:
1. широчина на крайбрежния пояс на солени водоеми - 5 km;
2. отстояние от химически предприятия - 1,5 km, (ако е извън "розата" на ветровете).

 

Чл. 1143. В откритите РУ се предвижда подгряване на командни шкафове, клапани на въздухоструйни прекъсвачи и др. елементи при минусови температури на въздуха и специални мерки за недопускане образуването на конденз в апаратите и задвижващите механизми.

 

Чл. 1144. (1) Шините на РУ се изпълняват от медни, стомано-алуминиеви и алуминиеви проводници, тръби, кръгли, плоски или профилни шини от мед, алуминий или композитни материали.
(2) Използването на медни шини или конструкции се допуска при специални случаи (морско крайбрежие, химически заводи и др.).
(3) Токопроводите с напрежение до 35 kV се избират по условията, посочени в глава дванадесета.
(4) Допуска се свързването на две шинни системи, разположени в различни помещения, само с токопроводи (закрити или открити). Допуска се свързване и чрез кабели, като задължително връзката е през прекъсвач, разположен в едната уредба.

 

Чл. 1145. (1) Контактът между тоководещи части от различни материали се осъществява по начин, изключващ електрохимична корозия (използване на биметални елементи, специални пасти и др.).
(2) Не се допуска запояване и усукване на тоководещи жила.

 

Чл. 1146. Шините се подреждат и оцветяват по фази по един и същи начин за цялата уредба съгласно указанията в глава първа.

 

Чл. 1147. (1) В РУ в една верига с прекъсвачи и разединяващи устройства (разединители и заземителни ножове към тях) се поставят блокировки, предотвратяващи погрешни манипулации между:
1. прекъсвачи и разединители;
2. бързоотделители и разединители;
3. заземителните ножове на линейния разединител и прекъсвача;
4. прекъсвачи, разединители и заземителни ножове от двете страни на силовите трансформатори;
5. работните и заземителните ножове на разединителите.
(2) При разединители, обслужващи оградени с ограда съоръжения, блокировката се поставя между главните ножове, заземителните ножове и вратата на оградата.
(3) В РУ с опростени схеми блокировките може да са механични, а в останалите случаи са електромеханични.
(4) При използване на софтуерни блокировки се гарантира невъзможността за извършване на неправилна манипулация, като се изпълнява още една от блокировките по предходните алинеи.
(5) Задвижванията на разединители, достъпни за външни лица, се снабдяват с приспособление за блокиране както във включено, така и в изключено положение.

 

Чл. 1148. (1) В РУ се предвиждат стационарни заземители за апаратите и шините в съответствие с изискванията за безопасност:
1. за РУ с напрежение 220 kV и по-високо - от двете страни в едно присъединение;
2. на ВЛ - "вход-изход".
(2) За заземяване на елементи, където не могат да се използват стационарни заземители или не са поставени такива (двустранно в присъединение 110 kV), на тоководещите и заземяващите шини се подготвят контактни повърхности за присъединяване на преносими заземители.

 

Чл. 1149. (1) Сборните шини на РУ се заземяват чрез стационарни заземители.
(2) Заземяването на сборни шини като правило се изпълнява от стационарните заземители на разединителите на напреженовите трансформатори или вентилните отводи към тези шини.
(3) Шините в КРУ се заземяват в поле мерене, вентилни отводи или чрез отделен стационарен заземител чрез заземителна количка или по друг способ.
(4) Допуска се при заземяване на апарати и устройства в дадено присъединение използването на преносими заземители само за РУ с напрежение до 110 kV включително, при спазване на изискванията по чл. 1148.
(5) При извършване на регулировки на разединители в уредби ВН се допуска използване на преносими заземители.

 

Чл. 1150. Заземяващите ножове се оцветяват на ивици в червен и бял цвят, тип "зебра", а ръкохватките на задвижванията и самите задвижвания - в червен цвят.

 

Чл. 1151. (1) Оградите на тоководещите части и съоръжения се изграждат мрежести или плътни:
1. в ОРУ - мрежести с височина 2 m; за нови уредби не се допускат бариери; допускат се бариери само за действащи уредби при разширение;
2. в ЗРУ - мрежести, плътни или смесени с височина не по-малка от 1,7 m (от пода на обслужващия коридор), като задължително се проверяват габаритните разстояния за безопасност на обслужващия персонал.
(2) Мрежестите огради се изпълняват с отвори между 10 x 10 mm и 25 x 25 mm от стоманена тел с диаметър най-малко 1 mm.
(3) Частите от огради, които се отварят, се снабдяват с устройства за заключване и съответните електрически блокировки, недопускащи влизане зад оградата при наличие на напрежение, и комутация със съоръжение при отворена врата.
(4) Външните огради на ОРУ са с височина най-малко 2,0 m съгласно изискванията за безопасност и наредбата на МРРБ за физическа защита на обекти, в зависимост от напрежението на уредбата.

 

Чл. 1152. Над вратите на клетките в ЗРУ до съоръженията в ОРУ и на лицевите части на полетата в КРУ се поставят табелки с надписи, показващи предназначението на присъединението и диспечерското наименование.

 

Чл. 1153. В случаите, когато измененията на температурата или вибрациите на съоръженията водят до деформация на токопроводите, която може да предизвика опасни механични напрежения в тях или в носещите конструкции и изолатори, се вземат мерки за изключване на тяхното възникване.

 

Чл. 1154. Металните носещи конструкции в РУ, както и подземните метални и железобетонни конструкции се защитават от корозия.

 

Чл. 1155. (1) Всички съоръжения се разполагат така, че указателите, характеризиращи работата им (ниво на масло, температура, газови релета, указатели на положението им и др.), са достъпни за наблюдение, без да е необходимо изключване на напрежението.
(2) Ако указателите са разположени на височина над 2,5 m, за наблюдението им се предвиждат неподвижни стълби (ако няма такива към самото съоръжение), като при разполагането им се гарантират минималните разстояния за безопасност на персонала.
(3) Ако съоръжението има кранче за вземане на проба от масло, от кранчето до пода (терена) се осигурява разстояние най-малко 0,2 m.

 

Чл. 1156. Проводниците от веригите на вторичната комутация и тези за осветлението, положени върху маслонапълнени съоръжения, се избират с маслоустойчива изолация и се полагат в гъвкави защитни обвивки.

 

Чл. 1157. За намаляване на нагряването от директни слънчеви лъчи разположените на открито трансформатори, реактори и токопроводи в защитен кожух се оцветяват в светли цветове с устойчиви на атмосферни влияния бои.

 

Чл. 1158. (1) За РУ се предвиждат електрически инсталации за осветление и силова инсталация.
(2) Електрическата инсталация за осветление обхваща:
1. за ОРУ:
а) охранно осветление - по оградата;
б) ремонтно осветление - чрез неподвижни и подвижен прожектори;
в) авариен прожектор, захранван от акумулаторната батерия;
2. за ЗРУ:
а) работно осветление за всички помещения;
б) аварийно осветление, захранвано от акумулаторната батерия за основните технологични помещения.
(3) В РУ и подстанциите осветлителните тела се разполагат така, че обслужването е безопасно, без да се налага изключване на елементи от РУ.

 

Чл. 1159. Разполагането, компановката и устройството на ОРУ и ЗРУ се съобразяват с възможностите за използване на механизация, в това число и специализирана, за осигуряване удобен достъп до съоръженията при извършване на монтажни и ремонтни работи, за което се предвиждат:
1. необходимите подходи за преминаване на механизацията за аварийни и ремонтни работи, като преминаването е с изключване на част от уредбата или на отделни присъединения;
2. технологичен път за силовите трансформатори и по възможност пред прекъсвачите.

 

Раздел III.
Открити разпределителни уредби

Чл. 1160. (1) В откритите разпределителни уредби (ОРУ) с напрежение 110 kV и по-високо се предвижда възможност за максимален достъп до прекъсвачите и измервателните трансформатори, превозване на съоръжения и монтаж/ремонт с широчина и височина най-малко 4 m.
(2) При изграждане на ОРУ на територията на промишлени предприятия при стеснени условия изискванията на ал. 1 не са задължителни.

 

Чл. 1161. (1) Гъвкавите шини се изпълняват от многожични проводници.
(2) Съединенията и отклоненията се изпълняват чрез пресова сглобка или заварка.
(3) Отклоненията в междуопорни участъци са без срязване на основния проводник.
(4) Не се допуска запояване и усукване на проводници.
(5) Допускат се болтови съединения само към клемите на апарати и при временни уредби.
(6) Гъвкавите шини се окачват на единични изолаторни вериги, освен в случаите, когато това е невъзможно по условията за механични натоварвания.
(7) Не се допускат разделителни (врязани) вериги, освен в случай на окачване на високочестотни устройства или с оглед избягване на допълнителни портални конструкции и усложняване компановката на уредбата, като врязаната верига (изолатор) може да е само от лек материал (силикон - стъклопласт).
(8) Гъвкавите шини и мълниезащитните въжета се закрепват по указанията в глава шестнадесета, раздел VII.

 

Чл. 1162. (1) Отклоненията от сборни шини като правило са под шините.
(2) Не се допуска окачване на шина между две опорни точки над две и повече секции или системи от сборни шини.

 

Чл. 1163. (1) Шините и носещите конструкции се оразмеряват по механични показатели, натоварване с вятър, лед и температура на въздуха с отчитане на изискванията по глава шестнадесета за ВЛ.
(2) При определяне на механичното натоварване на гъвкави шини се взема предвид теглото на изолаторните вериги и на спусъците към апаратите.
(3) При определяне на натоварването на носещите конструкции допълнително се отчита теглото на монтьор и ползваните от него инструменти и приспособления, както следва:
1. при опъвателни портали - 2 kN;
2. при междинни портали - 1,5 kN;
3. при подпорни изолатори - 1 kN.
(4) Спусъците към апаратите се оразмеряват с усилия, които да не предизвикват недопустими механически напрежения върху апаратите и клемите им при ниски температури и сближаване на проводниците от силен вятър.
(5) Изчислителните механични усилия при к.с., предавани върху подпорните изолатори от твърди шини, се определят съгласно глава четвърта, раздел III.

 

Чл. 1164. Максималните допустими напрежения в гъвкавите шини при товари, съответстващи на изискванията по чл. 1163, в % от напрежението на скъсване на цялото сечение са посочени в табл. 35.

 

Чл. 1165. Коефициентът на сигурност за изолаторни вериги при товари, съответстващи на изискванията на чл. 1163 по отношение на тяхното изпитвателно механично натоварване, е най-малко 3.

 

Чл. 1166. Коефициентът на сигурност за съединителна арматура на гъвкави шини при товари, съответстващи на изискванията на чл. 1163 по отношение на техния разрушаващ товар, е най-малко 3.

 

Чл. 1167. (1) Порталите за закрепване на шини, шинни връзки в полетата в ОРУ се изпълняват от стомана.
(2) Порталите на носещи шини и на изводите се оразмеряват и изпълняват като крайни или междинни в съответствие с мястото им в уредбата и с изискванията по глава шестнадесета.
(3) Не се допуска използване на обтяжки за укрепване на конструкции в РУ.

 

Чл. 1168. (1) Броят на елементите в носещите изолаторни вериги в райони с чиста атмосфера се избират съгласно посочените в табл. 40 с добавяне по един елемент.
(2) При определяне на броя на изолаторите се отчитат и изискванията на глава шестнадесета, раздел III и глава двадесет и пета, раздел III.

 

Чл. 1169. (1) Най-малките светли разстояния между тоководещи части до различни елементи в ОРУ са посочени в табл. 61 (фиг. 8).
(2) Когато при високопланински уредби с надморска височина над 1000 m по условията за изолация и възникване на ефекта корона се приемат разстояния между тоководещите части, по-големи от посочените в табл. 61, необходимо е да се увеличат съответно и разстоянията до заземените части. Всички увеличени разстояния се доказват с изчисления.
Таблица 61
(Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)

Най-малки светли разстояния от тоководещи части до различни елементи в ОРУ

Фигури № приложение 1РазстоянияОзначениеНай-малко светло разстояние, mm, за номинално напрежение, kV
до 102035110220400750
8

9

10

От тоководещи части или от елементи на съоръжения и изолатори, намиращи се под напрежение, до заземени конструкции или постоянни вътрешни огради с височина не по-малка от 2 m 

Аф-з

 

200

 

300

 

400

 

900

 

1800

1200

 

3750

3300

 

5500

5000

8

9

Между проводници от различни фазиАф-ф22033044010002000

1600

4200

3400

8000

6500

10

12

16

 

От тоководещи части, елементи на съоръжения и изолатори, намиращи се под напрежение, до постоянни вътрешни огради (бариери) с височина не по-малка от 1,5m; до габаритите на превозвани съоръжения и до превозващото ги средство; от контактите и ножовете на разединителите при изключено положение до тоководещи части на съседни вериги 

Б

 

950

 

1050

 

1150

 

1650

 

2550

2000

 

4500

4100

 

6300

5800

13Между тоководещи части на различни вериги в различни равнини, при обслужване на долната верига и наличие на напрежение на горната веригаВ9501050115016503000

2400

5000

3950

7000

6000

11

17

От неоградени тоководещи части до земята или до покрива на сгради при максимално провисване на проводницитеГ29003000310036004500

3900

6450

6000

8200

7200

13

14

17

 

Между тоководещи части на различни вериги в различни равнини, а също и хоризонталното разстояние между тоководещи части на различни вериги при обслужване на едната верига и наличие на напрежение на другата верига; от тоководещи части до сгради и съоръженияД22002300240029003800

3200

5750

5300

7500

6500

15От тоководещи части до горния ръб на външната ограда на уредбатаЕ2800300030003700470063507500
16От контакта и ножа на разединител в изключено положение до шината, присъединена към втория контактЖ24036548511002200

1800

4600

3800

7500

6100

Забележка: Стойностите в знаменател се отнасят при защита с ограничители за комутационни пренапрежения фаза-земя 1,8 Uф.

Фиг. 8. Минимални светли разстояния при твърди шини между тоководещи части и заземени части (Аф-з) и между тоководещи части на различни фази (Аф-ф).

Чл. 1170. Най-малките светли разстояния между тоководещите части за различните фази на гъвкави шини (Аф-ф)г и между тях и заземени конструкции (Аф-з)г при разполагането им в една хоризонтална равнина (фиг. 9) се определят по формулите.
ф-ф)г = (ф-ф) + а и (Аф-з)г = (Аф-з) + а,
където а = f Sin a;
f е провесът на проводника при +15°С, m;
a = arc tg P/Q,
където:
P е линейното натоварване на проводника от вятър [N/m] при скорост на вятъра, равна на 60% от стойността, при която са оразмерени носещите конструкции;
Q - теглото на проводника за 1 m дължина [N/m].
Фиг. 9. Минимални светли разстояния при гъвкави шини между тоководещи и заземени части и между тоководещи части на различни фази, разположени в една хоризонтална равнина.
Чл. 1171. (1) При мощности на к.с., равни или по-големи от стойностите, посочени в табл. 62, гъвкавите шини на РУ се проверяват за преплитане или опасно за пробив приближаване на фазите в резултат на тяхното разлюляване от динамичното действие на тока на к.с.
(2) Най-малкото допустимо светло разстояние между намиращи се под напрежение съседни фази в момента на тяхното максимално приближаване под действието на тока на късо съединение, съответства на минималните въздушни междини за въздушни електропроводи, приемани за максималното работно напрежение, съгласно глава шестнадесета.
(3) На гъвкави шинопроводи, изпълнени с няколко проводника на фаза (снопови проводници), се предвиждат дистанционни фиксатори.
(4) При твърди шини и шинни връзки същите се проверяват в режими на к.с. на динамична и термична устойчивост, както и на вибрации.
Таблица 62
Мощност на късо съединение, при което е необходима проверка на гъвкавите шини за разлюляване
Номинално напрежение, kV110220400
Мощност на късо съединение, MVA4000800014000
Чл. 1172. (1) Най-малките разстояния по хоризонтала от тоководещи части или изолатори под напрежение до постоянни вътрешни огради (бариери) с височина 1,5 m се приемат равни на размер Б от табл. 61, а тези до постоянните огради с височина 2,0 m - на размер Аф-з от същата таблица (фиг. 10).
(2) Ако елементите по ал. 1 са разположени на височина, по-голяма от тази на бариерите или оградите, същите разстояния се спазват и до височина 2,7 m в равнината им, а от 2,7 m нагоре се спазва размерът Аф-з (фиг. 10).

Фиг. 10. Минимални разстояния от тоководещи части и от елементи на изолатори, които се намират под напрежение, до постоянни вътрешни огради.
Чл. 1173. (1) Тоководещите части (шини, въводи, спусъци и др.) могат да не се ограждат, ако са разположени на височина над околния терен, по-голяма от размер Г по табл. 61 (фиг. 11).
(2) Трансформаторите и апаратите, на които долният ръб на изолаторите им е разположен на височина най-малко 2,5 m над терена, могат да не се ограждат.
Фиг. 11. Минимални разстояния от неоградени тоководещи части и от долния ръб на изолаторите до земята.
Чл. 1174. Неоградените тоководещи части се разполагат така, че разстоянието от тях до габаритите на монтирани или превозвани съоръжения, както и до превозващото ги средство, е най-малко равно на размер Б в табл. 61 (фиг. 12).
Фиг. 12. Минимални разстояния от тоководещи части до транспортни средства и до превозваните от тях съоръжения.
Чл. 1175. Разстоянията между най-близко разположени неоградени тоководещи части на различни вериги се избират с възможност за обслужване на всяка верига без изключване на другата.
Чл. 1176. (1) Ако веригите са разположени в различни равнини (успоредни или паралелни), разстоянията по чл. 1160 се приемат съгласно посочените в табл. 61 - по вертикала, най-малко равно на размер В - по хоризонтала, най-малко равно на размер Д (фиг. 13). При това се спазват изискванията:
Фиг. 13. Минимални разстояния между тоководещи части на различни вериги, разположени в различни равнини, при обслужване на по-нискостоящата верига и наличие на напрежение на по-високостоящата верига.
1. за вериги с различни напрежения разстоянията се избират за по-високото напрежение;
2. размерът В позволява обслужване на долната верига при наличие на напрежение на горната, а размерът Д - обслужване на коя да е от веригите при съседна под напрежение.
(2) Ако веригите са разположени в една равнина, разстоянията се приемат съгласно посочените в табл. 61 - най-малко равни на размер Д (фиг. 14). Размерът Д позволява обслужването на едната верига при наличие на напрежение в другата.
Фиг. 14. Минимални хоризонтални разстояния между тоководещи части на различни вериги при обслужване на едната и наличие на напрежение на другата верига.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и ал. 2, ако не се предвижда обслужване на вериги, когато едната е под напрежение, разстоянието между тоководещите части се приема в съответствие с чл. 1169 и 1170.
Чл. 1177. Разстоянието между тоководещи части и горния ръб на външната ограда се приема най-малко равно на размер Е в табл. 61 (фиг. 15).
Фиг. 15. Минимални разстояния от тоководещи части до горния ръб на външна ограда.
Чл. 1178. (1) Разстоянията от контактите и ножовете на разединителите в изключено положение са посочени в табл. 61 (фиг. 16) за размерите до:
1. шината, присъединена към втория контакт на разединителя - Ж;
2. тоководещи части от съседни вериги - Б.
(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за конструктивните размери на разединителите.
Фиг. 16. Минимални разстояния от контактите и ножовете на разединители в изключено положение до заземени и тоководещи части.
Чл. 1179. Разстоянията между тоководещите части на ОРУ и командното помещение, сградата на ЗРУ и др. се приемат: по хоризонтала - най-малко равно на размер Д; по вертикала - най-малко равно на размер Г, посочени в табл. 61 (фиг. 17).
Фиг. 17. Минимални разстояния между тоководещи части и сгради или съоръжения.
Чл. 1180. Изтеглянето на въздушни линии за осветителни, телефонни, сигнални и др. инсталации под или над тоководещи части в ОРУ се забранява.
Чл. 1181. Най-малките разстояния между ОРУ и водоохладителни уредби са посочени в табл. 60.
Чл. 1182. (1) Най-малкото светло разстояние между разположени един до друг трансформатори, измерено между най-издадените им части на височина до 2,7 m от терена, е 1,25 m, ако не противоречи на нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).
(2) Преградни стени между съседни трансформатори се поставят, ако се изисква от НИПАБ.
Чл. 1183. При масленонапълнени машини и апарати съгласно изискванията на НИПАБ се приемат:
1. разстоянията от машините и апаратите до сгради и съоръжения на промишлени предприятия, спомагателни съоръжения (работилници, складове, маслено стопанство и др.) на територията на електрическите централи и подстанции, жилищни и обществени сгради;
2. разстоянията от машините и апаратите до взривоопасни помещения;
3. степента на огнеустойчивост на сградите и категорията на производствата.
Чл. 1184. Разстоянията от напълнените с масло машини и апарати в ОРУ на електрическите централи и подстанции до сградите на ЗРУ, командните и компресорните помещения и блоковете на синхронните компенсатори (ако не са с водородно охлаждане) се определят само от технологичните изисквания и не се завишават с оглед на пожарните изисквания.
Чл. 1185. (1) Под силовите трансформатори и реактори, които съдържат масло, се предвиждат мероприятия съгласно НИПАБ.
(2) Отпадните масла и води, съдържащи масла при нормални условия на експлоатация, се събират и изхвърлят така, че да не замърсяват околната среда и да не попадат във водни басейни. Директното изпускане в канализационната мрежа се забранява.
Чл. 1186. (1) На територията на ОРУ задължително се предвиждат пътища за придвижване на транспортни средства само пред силовите трансформатори.
(2) Широчината на пътищата се избира за еднопосочно движение с обръщане на специални площадки, а при невъзможност - извън границите на ОРУ.
(3) При определяне на габаритите на проходите се вземат предвид габаритите на използваната механизация и превозваните трансформатори на авторемаркета.
Чл. 1187. (1) Уредбите КРУО и КТПО се разполагат на височина най-малко 0,2 m над подравнена площадка, но не по-малко от средната дебелина на снежната покривка за района.
(2) На съоръженията по ал. 1 се предвижда охлаждане и отопление през съответните годишни сезони, ако не са предвидени от производителя и специално се изискват от него.
(3) Разполагането и компановката на уредбите се избира с възможност за удобен транспорт на силовите трансформатори, обслужване на съоръженията в уредбите.
Чл. 1188. Уредбите КРУО и КТПО отговарят и на общите изисквания, посочени в раздел II на тази глава.

Раздел IV.
Закрити разпределителни уредби

Чл. 1189. (1) Степента на огнеустойчивост на сградите и помещенията на закритите разпределителни уредби (ЗРУ) и на трансформаторните клетки, както и разстоянията от отделно стоящите ЗРУ до производствени, жилищни, обществени и др. сгради, се определят съгласно изискванията на НИПАБ.
(2) Разстоянията между пристроени или встроени РУ, разположени до промишлените сгради, не се нормират.
Чл. 1190. (1) Не се допуска пристрояването на ЗРУ към съществуващи сгради с използване на техните стени за стени на РУ.
(2) За предпазване на хидроизолацията на връзката между двете сгради се предвиждат специални мерки.
Чл. 1191. (1) Закритите разпределителни уредби с напрежение до 1000 V и над 1000 V се разполагат в самостоятелни отделни помещения.
(2) Допуска се разполагането на ЗРУ по ал. 1 в общо помещение, ако двете уредби се обслужват от един и същи собственик и уредбата с по-високо напрежение е до 35 kV.
(3) Изискването по ал. 1 не се отнася за комплектни трансформаторни постове с напрежение до 35 kV.
Чл. 1192. Закритите разпределителни уредби и силовите трансформатори не се разполагат под помещения с мокри технологични процеси, а също под бани, тоалетни и др., освен ако са предвидени специални мерки срещу проникване на влага, изпълнени с негорими материали.
Чл. 1193. Изолацията на линейните въводи, а също и подпорните изолатори на откритите външни токопроводи на генераторите с напрежение 6 и 10 kV се избират за номинално напрежение 20 kV, а при напрежение 13,8 и 15 kV - за напрежение съответно 20 и 35 kV.
Чл. 1194. Най-малките светли разстояния между неизолирани тоководещи части на различни фази, както и между тях и заземени конструкции и огради, подове и земя са посочени в табл. 63 (фиг. № 18, 19, 20, 21).
Таблица 63
Най-малки светли разстояния от тоководещи части до различни елементи на ЗРУ
Фигури № прило жение 1РазстоянияОзначениеНай-малко светло разстояние, mm, за номинално напрежение, kV
36102035110220
18От тоководещи части до заземени конструкции и части на сградитеАф-з65901201802907001700
18Между проводници от различни фазиАф-ф701001302003208001800
19От тоководещи части до плътни оградиБ951201502103207301730
19

20

От тоководещи части до мрежести оградиВ1651902202803908001800
20Между неоградени тоководещи части на различни веригиГ2000200020002200220029003800
21От неоградени тоководещи части до пода на обслужващ коридорД2500250025002700275035004200
21От неоградени линейни изводи от ЗРУ на изхода им на територията на ОРУ до земята и при липса на достъп на превозни средства под тяхЕ45004750475055006650
20От контакта и ножа на разединител в изключено положение до шината, присъединена към втория му контактЖ801101502203509002000

Фиг. 18. Минимални разстояния между тоководещи части на различни фази (Аф-ф) и между тях и заземени части (Аф-з)

Фиг. 19. Минимални разстояния между тоководещи части и плътни огради

Фиг. 20. Минимални разстояния от тоководещи части до огради с мрежи и между неоградени тоководещи части на различни вериги

Фиг. 21. Минимални разстояния от неоградени тоководещи части и от долния ръб на изолаторите до пода; светла височина на коридора в ЗРУ; минимални разстояния от неоградени линейни изводи от ЗРУ до терена вън от територията на ЗРУ при липса на достъп на превозни средства под изводите

 

Чл. 1195. (1) Неизолирани тоководещи части се защитават от случаен допир, като се разполагат в клетки, ограждат с мрежи, плътни прегради и др.
(2) Неизолирани тоководещи части, разположени извън клетките над пода на обслужващ коридор на височина, по-малка от размер Д в табл. 63, се отделят с мрежа, като най-малката светла височина от нея до пода на коридора е 2,0 m (фиг. 21).
(3) Тоководещи части, разположени над оградата на височина от пода до 2,3 m, се разполагат на разстояние от нейната равнина, отговарящо на размер В от табл. 63 (фиг. 19 и 20).
(4) Апаратите, на които долният ръб на изолатора е разположен над пода на височина 2,2 m и по-високо, могат да не се ограждат, при условие че са изпълнени изискванията по ал. 2.
(5) Разстоянието от контакта и ножа на разединител в изключено положение до шината, присъединена към втория му контакт, се приема най-малко равно на размер Ж в табл. 63 (фиг. 20).
(6) Използването на бариери за ограждане на тоководещи части в открити клетки не се допуска, а за КРУ и КТП не се изисква.
(7) Изискванията по ал. 6 не се отнасят за трансформаторни клетки, в които са предвидени мерки срещу директен допир до открити тоководещи части с напрежение, по-високо от 380 (400) V.

 

Чл. 1196. (1) Неоградените и неизолираните тоководещи части на различни вериги, стоящи на височина, по-голяма от размер Д от табл. 63, се разполагат една от друга на разстояние, позволяващо обслужване на всяка верига при наличие на напрежение на съседната верига.
2) Ако веригите по ал. 1 се намират от двете страни на обслужващия коридор, разстоянието между тях се приема най-малко равно на размер Г от табл. 63 (фиг. 20).

 

Чл. 1197. (1) Най-малките светли разстояния от най-издадените нагрети части на маслени трансформатори или от намотките на сухи трансформатори при естествена циркулация на въздуха се приемат:
1. до задни и странични стени на помещения за трансформатори с мощност до 400 kVA - 0,3 m, а над 400 kVA - 0,6 m; за КТП в метален кожух разстоянието е 0,1 m;
2. до плътни врати на клетки за трансформатори с мощност до 400 kVA - 0,6 m; от 400 до 1000 kVA - 0,8 m; над 1000 kVA - 1,0 m; за КТП в метален кожух разстоянието е 0,1 m.
(2) Разстоянията между части под напрежение и предпазни огради или стени се приемат съгласно табл. 63.
(3) При разполагане на трансформаторите в клетки и помещения се осигурява възможност за удобно обслужване и оглед на съоръжението.

 

Чл. 1198. (1) Най-малката светла широчина на обслужващия коридор за осигуряване на удобно обслужване и ремонт на уредбата се приема:
1. при едностранно разположение на съоръженията:
а) ако няма разположени задвижвания на прекъсвачи и разединители - 1,0 m;
б) ако има разположени задвижвания на прекъсвачи и разединители - 1,5 m (допуска се 1,3 m, ако помещението на РУ е с дължина под 8,0 m);
в) при КРУ и КТП - дължината (дълбочината) на количката плюс най-малко 0,6 m или диагоналът на количката плюс 0,2 m, но не по-малко от 1,5 m.
2. при двустранно разположение на съоръженията:
а) ако няма задвижвания на прекъсвачи и разединители - 1,2 m;
б) ако има задвижвания на прекъсвачи и разединители - 2,0 m (допуска се 1,8 m, ако помещението на РУ е с дължина под 8,0 m);
в) при КРУ и КТП - дължината на количката плюс най-малко 0,8 m или диагоналът на количката плюс 0,2 m, но не по-малко от 2,0 m;
(2) Посочените в ал. 1 светли широчини при издадени строителни конструкции могат да се намалят, но най-много с 0,2 m, с изключение на КРУ, където това е забранено.
(3) При наличие на коридор от задната страна на шкафове на КРУ и КТП най-малката му широчина е 0,8 m.

 

Чл. 1199. (1) Широчината на коридорите около КРУ и КТП и покрай стените на РУ с врати или вентилационни отвори е най-малко 1,0 m, като се предвижда възможност за удобно изваждане на съоръженията и апаратите.
(2) Широчината на взривния коридор е най-малко 1,2 m.

 

Чл. 1200. (1) За РУ се предвиждат изходи при:
1. дължина на РУ до 8 m - един изход;
2. дължина на РУ над 8 m до 60 m - два изхода, разположени в двата края на уредбата на разстояние до 8 m от крайните стени на РУ;
3. дължина на РУ над 60 m - освен изходите в двата края на уредбата се предвиждат допълнителни изходи така, че разстоянието от която и да е точка на обслужващия, наблюдателния и взривния коридор до изхода да е най-много 30 m.
(2) Допуска се изходите да се изпълняват освен навън, така и към други помещения с негорими стени, подове и тавани, несъдържащи пожаро- и взривоопасни предмети, апарати и производства, а също и други помещения на РУ, отделени с негорима и трудногорима врата с граница на огнеустойчивост най-малко 45 min.
(3) В многоетажни РУ вторият и допълнителните изходи могат да се предвиждат и към балкони с външна противопожарна стълба.

 

Чл. 1201. (1) Фугите и връзките в строителната конструкция се уплътняват.
(2) Стените на ЗРУ и на клетките се оцветяват в светли тонове.
(3) Не се допуска поставяне на прагове в обслужващ коридор и при врати между различни помещения на една уредба.
(4) Не се допуска при излизане от РУ наличието на стъпало, директно след вратите на РУ, като задължително се предвижда площадка.
(5) Използват се подови покрития, които не задържат прах.

 

Чл. 1202. (1) За вратите в ЗРУ се предвижда отваряне навън или към други помещения със самозаключващи се брави, отваряни от вътрешната страна без ключ.
(2) Вратите между помещенията на съседни ЗРУ с различни напрежения се отварят към уредбата с по-ниското напрежение.
(3) Вратите между секциите в помещения на една и съща уредба се отварят в двете посоки и не трябва да се самозаключват.
(4) Вратите на помещенията на уредбите за едно и също напрежение се отварят с един ключ, различаващ се от този за клетките.
(5) Вратите на трансформаторните клетки с широчина на едното крило над 1,5 m се изпълняват с вградена малка врата, най-малко с широчина 0,75 m.

 

Чл. 1203. (1) На неохраняеми терени ЗРУ се изграждат както без прозорци, така и с прозорци, задължително защитени с решетки.
(2) Допуска се в охраняем терен на мястото на прозорците поставянето на стъклопанели с армирани стъкла или стъклоблокове.
(3) Решетките за прозорците на първия етаж се изграждат съгласно изискванията за физическа защита на МРРБ (Наредба № 7).

 

Чл. 1204. (1) В клетките на силовите трансформатори СрН се разполагат отнасящите се към тях разединители, предпазители или мощностни разединители с оглед осигуряване видимото разделяне на веригите.
(2) Изискванията по ал. 1 не са задължителни за ТП градски тип и възлови станции.

 

Чл. 1205. Апаратите, които се отнасят към пускови уредби на електрически двигатели, синхронни компенсатори и др. (прекъсвачи, пускови реактори, автотрансформатори и др.), могат да се разполагат в обща клетка/помещение без прегради между тях, ако са без масло. Маслонапълнени апарати се разполагат съгласно изискванията на НИПАБ.

 

Чл. 1206. (1) Всяка трансформаторна клетка/помещение, предназначена за маслен трансформатор, има отделен изход навън или в помещение с огнеустойчив под, стени и таван, несъдържащи пожаро- и взривоопасни предмети, апарати и производства.
(2) Клетките/ помещенията, от които трансформаторите се изваждат в производствени помещения, отговарят на изискванията в глава двадесет и седма, раздел II.

 

Чл. 1207. Не се допуска разполагане на напреженови трансформатори в открити клетки на РУ независимо от количеството на маслото в тях. Пред тези клетки се предвижда праг или подът под напреженовите трансформатори е с лек наклон за избягване разлив на масло към коридора.

 

Чл. 1208. Необходимостта и изпълнението на маслосборните устройства за клетките на трансформаторите и другите маслонапълнени апарати в закрити, отделно стоящи, пристроени или встроени в производствени помещения РУ се определят съгласно НИПАБ.

 

Чл. 1209. Прекъсвачите, поставени в открити клетки, се отделят един от друг с плътни прегради със степен на пожароустойчивост съгласно НИПАБ. С прегради или метални щитове с височина от горния им ръб до пода най-малко 2,0 m прекъсвачите се отделят и от обслужващите коридори.

 

Чл. 1210. Не се допуска пресичането на клетките на РУ и клетките на трансформаторите с кабели, отнасящи се към други вериги (линии). По изключение се допуска пресичане, при условие че кабелите са положени в метални тръби или специални канали. Проводниците за осветление, веригите за управление и измерване могат да се полагат в клетките или до намиращи се в близост неизолирани тоководещи части само за къси разстояния, доколкото това е необходимо за осъществяване на връзките (например при измерителните трансформатори).

 

Чл. 1211. Допуска се през помещения на ЗРУ преминаването на технически проводи в случаите:
1. топлопроводи за собствено отопление - ако тръбите са безшевни, връзките между тях са изпълнени със заварка, без фланци, вентили и др.;
2. транзитни топлопроводи - ако са положени в допълнителен плътен непроницаем кожух;
3. транзитни въздуховоди - ако са разположени в допълнителен плътен непроницаем кожух.

 

Чл. 1212. (1) Кабелните канали, разполагани в обслужващите коридори, се покриват с капаци от негорим огнеустойчив материал с единично тегло до 40 ¸ 50 dN, подравнени с нивото на пода на помещението и без възможност за разместването им.
(2) Капаците по ал. 1 се оразмеряват за товар, който може да премине върху тях, и с удобно захващане.

 

Чл. 1213. (1) За отвеждане на отделяната топлина (при номинално натоварване) от силовите трансформатори и реакторите в помещенията се осигурява естествена или изкуствена циркулация на въздуха, което се проверява с изчисления.
(2) Пресен въздух се подава директно отвън, като входящият отвор е максимално близо до охлажданото съоръжение и не по-ниско от 0,2 m спрямо външния терен.
(3) Пресен въздух може да се подава директно отвън и през подход "английски двор", като входящият отвор е защитен с решетка и се предвиди отводняване за "английския двор".
(4) Пресен въздух може да се подава от съседно помещение без отопление, ако не се нарушават изискванията за пожарна и аварийна безопасност, като долният край на входящия отвор е не по-ниско от 0,2 m спрямо пода му.
(4) При промишлени уредби, разполагани в производствените помещения, пресният въздух се подава от самите помещения, като при необходимост се филтрира.
(5) Когато охлажданите машини и апарати нямат елемент, който да контролира нагряването им в критични за тях зони, вентилацията работи така, че разликата между температурите на входящия и изходящия въздух е 15°С - за трансформатори, 20°С - за реактори с ток над 1000 А, и 30°С - за реактори с ток до 1000 А.
(6) Ако охлажданите машини и апарати са снабдени с контрол на нагряването в критични зони, вентилацията работи така, че да не се превишават допустимите за конструкцията им температури, като задължително се предвиждат сигнали "повишена температура" и "автоматично изключване" на съоръжението.

 

Чл. 1214. При естествена циркулация на въздуха отворите за подаване и отвеждане на въздуха се оразмеряват, както следва:
1. входящият отвор със светло сечение

 

S = 0.18 P / Ö H ,

 

където:
S е чистата повърхност на входящия вентилационен отвор, m2;
Р са сумарните топлинни загуби на съответното съоръжение, kW;
Н е разликата в нивата между входящия и изходящия вентилационни отвор, мерена по осите им, m;
2. изходящият отвор със светло сечение S1 = 1,1 S по правило се избира на страна от помещението, различна от тази, на която е входящият отвор, и колкото може по-близо до тавана;
3. двата отвора се закриват с вентилационни решетки, на които светлото сечение е приблизително 70% от брутното;
4. вентилационните решетки не допускат попадане на сняг, дъжд, птици и др.

 

Чл. 1215. (1) При невъзможност да се осъществи топлообмен от естествената циркулация на въздуха се предвижда принудителна, като вентилационната система не се свързва с други вентилационни системи и автоматично се изключва, когато съоръжението се изключи.
(2) При необходимост се осигурява съответна шумова защита на персонала от вентилационната система.

 

Чл. 1216. (1) В ЗРУ при аварийно вентилиране със стационарен или с преносим вентилатор се осигурява най-малко петкратен обмен на въздуха за един час.
(2) При подстанции с взривни коридори аварийната вентилация е стационарна без връзка с други вентилационни устройства.

 

Чл. 1217. (1) В помещенията на ЗРУ, където дежурният персонал пребивава повече от 6 часа, се осигурява отопление или климатизация с температура не по-ниска от 18°С и не по-висока от 28°С.
(2) В технологични помещения, в които са разположени системи за управление, защита, връзки и др., се осигурява необходимата климатизация съобразно изискванията на производителя на апаратурата.

 

Чл. 1218. Светлата височина на помещения с КРУ е най-малко 1 m от най-голямата височина на КРУ до тавана и 0,5 m до гредите и позволява възможност за ремонт на шините.

 

Чл. 1219. Подът на помещения, в които КРУ са монтирани на колички, движещи се по него, се изпълнява с устойчиво покритие, неотделящо и незадържащо прах.

 

Чл. 1220. (1) Ако КРУ е разположена в производствено помещение, се предвижда защита от възможни механични повреди, причинени от производствената дейност.
(2) При използване в ЗРУ и КРУ на съоръжения с изолация SF-6 се предвиждат мероприятия за изхвърляне на аварийно изтекъл елегаз (над 10 кг) извън помещението.

 

Раздел V.
Защита от атмосферни пренапрежения

Чл. 1221. (1) Откритите разпределителни уредби (ОРУ) на подстанции с номинално напрежение 20 - 750 kV се защитават от преки попадения на мълнии.
(2) Закритите разпределителни уредби (ЗРУ) и сгради на подстанции се защитават от преки попадения на мълнии независимо от работното им напрежение.
(3) Защита от мълнии не се изисква за подстанции с напрежение 20 - 35 kV с трансформатори с единична мощност до 1600 kVА и за всички подстанции 20 - 35 kV в райони с брой на гръмотевични часове за година под 20.
(4) Защитата на сгради на ЗРУ и на подстанции с метално покритие на покрива е чрез заземяване на тези покрития (конструкции), които се проверяват за тока на мълнията. Защитата на сгради на ЗРУ и на подстанции, покривите на които нямат метално покритие и носещата конструкция не се заземява, е чрез прътовидни мълниеотводи.
(5) Разположените на територията на подстанциите сгради, кули, резервоари (маслено стопанство, течно гориво или за газ), синхронни компенсатори и други подобни се защитават от преки попадения на мълнии съгласно специалните за тях изисквания.

 

Чл. 1222. (1) Защитата при преки попадения на мълния на ОРУ за номинално напрежение 110 kV и по-високо се изпълнява с прътови мълниеотводи, разположени върху носещите конструкции на порталите. Може да се използва и защитното действие на високи обекти (стълбове, прожекторни мачти, маяци, радиомаяци), които служат като мълниеотводи. Разполагане на прътови мълниеотводи на порталите в близост до трансформаторите или шунтови реактори е възможно при изпълнение на изискванията на чл. 1223 или други специални мерки.
(2) В ОРУ 110 kV прътови мълниеотводи се поставят, когато еквивалентното специфично съпротивление на почвата в гръмотевичния сезон е най-много 1000 W.m, независимо от площта на заземяващия контур на подстанцията, а когато е от 1000 до 2000 W.m за площ на контура най-малко 6000 m2, ако не са приети други специални мерки (сондажи, заземителни плочи, двуслоен контур, изнасяне на контур, подобряване на контактното съпротивление и др.).
(3) Основата на конструкцията, на която се разполагат мълниеотводи в ОРУ за напрежение 110 kV и по-високо, се свързва в различни направления най-малко с два магистрални лъча от заземителния контур и с един или два заземителни кола, всеки с дължина 3 до 5 m, на разстояние от основата най-малко равно на дължината им.

 

Чл. 1223. На порталите за трансформатори, шунтови реактори и други конструкции на ОРУ, отдалечени от трансформаторите или реакторите по пътя на магистралата на заземяването под 15 m, мълниеотводи се поставят при специфично съпротивление на почвата в гръмотевичния сезон не по голямо от 350 W.m, когато са изпълнени условията:
1. на изводите на намотките на трансформатори до 35 kV или на разстояние до 5 m от тях по ошиновката до изводите на трансформаторите, включително на отклонението за отвод, са поставени вентилни отводи; допуска се монтиране на вентилните отводи към силовите трансформатори да се извършва на конструкция, подходящо закрепена върху казана на трансформатора;
2. отвеждането на тока на мълнията е най-малко по три магистрални лъча на заземителната уредба;
3. на магистралните лъчи на заземлението на разстояние 3 ¸ 5 m от фундамента на конструкцията на мълниеотвода са поставени 2 ¸ 3 вертикални заземители (кола) с дължина 3 ¸ 5 m;
4. в подстанции с напрежение на високата страна 20 и 35 kV съпротивлението на заземителната уредба не надвишава 4 W, без да се отчита влиянието на заземителите, разположени вън от заземителния контур на ОРУ;
5. заземяващият проводник на вентилните отводи се разполага възможно най-близко до заземяващия проводник или контур на трансформатора или между заземяващия проводник на трансформатора и мълниеотвода.

 

Чл. 1224. (1) Защитата при преки попадения на мълния върху конструкции в ОРУ, на които не се допуска или е нецелесъобразно от конструктивни съображения поставяне на мълниеотводи, се осъществява със специално изградени отделно стоящи мълниеотводи, за които се обособява отделно заземление със съпротивление не по-голямо от 80 W.
(2) Разстоянието S3 в m между обособения заземител на мълниеотвода и заземителната уредба на ОРУ (подстанцията) се определя по формулата:

 

S3 ³ 0,2 Ru, но се избира не по-малко от 3 m,

 

където Ru е импулсното съпротивление на заземителя на мълниеотвода при импулсен ток 60 kА, W.
(3) Разстоянието по въздуха Sв, m, от отделно стоящ мълниеотвод с обособено заземяване до тоководещи части, заземителни конструкции и съоръжения на ОРУ се определя по формулата:

 

Sв ³ 0,12 Ru + 0,1 Н, но се избира не по-малко от 5 m,

 

където Н е височината на разглежданата точка на мълниеотвода спрямо земята, m.
(4) Заземителите на отделно стоящите мълниеотводи в ОРУ могат да се свързват към съединителния контур на ОРУ (подстанцията) при спазване на изискванията по чл. 1223. Мястото на присъединяване на заземител на отделно стоящ мълниеотвод към заземяващия контур на ОРУ (подстанцията) е отдалечено от мястото на присъединяване на заземлението на трансформаторите (реакторите) към заземителния контур на ОРУ на разстояние най-малко 15 m или съгласно изискванията по чл. 1223. Свързването на заземителя на отделно стоящия мълниеотвод към заземителния контур на ОРУ е към два или три магистрални лъча на заземителния контур.
(5) Заземителите на мълниеотводите, поставени на прожекторни мачти, се присъединяват към
заземителната уредба на подстанцията. В случаите, когато не са изпълнени условията по чл. 1222, допълнително се поставят:
1. три-четири вертикални заземители (кола) с дължина 3 ¸ 5 m на разстояние 5 m от мълниеотвода;
2. вентилни отводи непосредствено на изводите на трансформаторите с напрежение до 35 kV, ако разстоянието по магистралата от заземителния контур от мястото на присъединяване на заземителя на мълниеотвода към заземителната уредба до мястото на присъединен към нея трансформатор (реактора) е по-голямо от 15 m, но е по-малко от 40 m; разстоянието по въздуха Sвс от отделно стоящия мълниеотвод, чийто заземител е съединен със заземителната уредба на ОРУ (подстанцията) до тоководещите части, се определя по формулата:

 

Sвс ³ 0,1 Н + И,

 

където: Н е височината на тоководещите части над земята, m;
И - дължината на изолаторната верига, m.

 

Чл. 1225. (1) Мълниезащитните въжета на ВЛ се присъединяват към заземителната уредба на ОРУ при изпълнение на условията:
1. основите на конструкциите на ОРУ, към които са присъединени мълниезащитни въжета, са свързани със заземяващия контур с два или три магистрални лъча на контура;
2. на разстояние 3 до 5 m от фундамента на присъединяването са поставени 2 ¸ 3 вертикални заземители с дължина 3 ¸ 5 m;
3. съпротивлението на заземяване на най-близкия до ОРУ стълб не надвишава 10 W, а специфичното съпротивление на почвата в ОРУ не надвишава 1000 W.m, независимо от площта на заземяващия контур, и 1000 до 2000 W.m при площ на заземяващия контур 6000 m2 и повече.
4. разстоянието по магистралата на заземителния контур между точките на заземяване на колоните на конструкцията, към която са свързани мълниезащитните въжета на ВЛ, и точките, в които се свързват силовите трансформатори с напрежение до 35 kV към заземяването, е най-малко 15 m.
(2) Мълниезащитните въжета в подходите на ВЛ, за които не са изпълнени условията по ал. 1, завършват на изводния портал с изолаторна верига, като не се свързват към заземителната инсталация на уредбата. Задължително на входа на ВЛ непосредствено до линейния разединител се поставят вентилни отводи, а най-близкият до ОРУ стълб се заземява с отделен заземител.

 

Чл. 1226. Защитата на подходите на ВЛ към ОРУ и подстанцията се изпълнява по изискванията на тази глава и на посочените в глава шестнадесета, раздел VIII.

 

Чл. 1227. (1) Не се разрешава поставянето на мълниеотводи на конструкции в ОРУ, стоящи на разстояние, по-малко от 15 m, от:
1. трансформатори, към които посредством гъвкави връзки или открити токопроводи са присъединени въртящи се машини;
2. открити шинопроводи и от стълбове с гъвкави връзки, към които са присъединени въртящи се машини.
(2) Трансформаторните портали и другите конструкции, носещи гъвкави връзки и открити шинопроводи към въртящи се машини, се защитават отделно от специални стоящи или поставени на други конструкции мълниеотводи.

 

Чл. 1228. (1) При използване на прожекторни мачти като мълниеотводи електрозахранването на прожекторите на мачтите се изпълнява с кабели с метална обвивка или кабели без метална обвивка, но положени в метални тръби. Около мълниеотвода кабелите се полагат в земята на разстояние от него, най-малко 10 m.
(2) В мястото на въвеждане на кабели в захранващ пункт обвивката и бронята на кабелите, както и металните тръби се свързват със заземителната уредба.

 

Чл. 1229. (1) Защитата на подходите на ВЛ към подстанциите от преки попадения на мълнии се изпълнява с мълниезащитно въже. Дължината на защитавания с мълниезащитно въже подход с повишено защитно ниво, съпротивлението на заземяване на стълбовете, броят и защитният ъгъл на мълниезащитните въжета се приемат съгласно посочените в табл. 64.
(2) На всеки стълб от подхода на ВЛ, с изключение на случаите, предвидени в глава шестнадесета, раздел III, мълниезащитното въже се свързва към заземителя на стълба.
(3) В райони със специфично съпротивление на почвата, по-голямо от 1000 W.m, се допуска защитата на подходите на ВЛ към РУ (подстанцията) да се изпълнява с отделно стоящи прътови мълниеотводи, чието съпротивление на заземяване не се нормира.
(4) Допуска се допълнително монтиране на вентилни отводи на най-близкия стълб до ОРУ на подстанцията.

 

Чл. 1230. (1) Когато ВЛ с напрежение до 110 kV не е защитена с мълниезащитно въже по цялата си дължина и в сезона на мълниите може да остане от едната си страна изключена продължително време, тя се защитава с вентилни отводи на входните портали или на първия стълб към подстанцията на този край на ВЛ, който остава изключен.
(2) Разстоянието от вентилния отвод до изключвателния апарат се приема не по-голямо от: 60 m за ВЛ с напрежение 110 kV и 40 m за ВЛ с напрежение 35 kV.
Таблица 64
Защита на ВЛ от преки попадения на мълния на подходите към РУ в подстанциите
Номинално напрежение на ВЛ, kVПодходи на ВЛ на портални стълбове с две метални въжетаПодходи на ВЛ на единични

стълбове

Най-голямо допустимо съпротивление на заземителите на стълбове, Ω. при еквивалентно специфично съпротивление на земята Ω.m -1
защитаем подход с повишено защитно ниво, kmзащитен ъгъл на метално въже, градусизащитаем подход с повишено защитно ниво, kmброй на мълниезащитните въжетазащитен ъгъл на метално въже, градусидо 100от 100 до 500над 500
350,5 225 ÷ 301 ÷  21 ÷  230101520
1101 ÷  325 ÷ 301 ÷  31 ÷  225 3101520 4
2202 ÷  3252 ÷  3220 3101520 4
4003 ÷  425---101520 4
750520---101520 4

Забележки:
1. На подходите на ВЛ 110 - 220 kV с две линии на стълб съпротивлението на заземителите на стълбовете да не надвишава 5 W, 10 W и 15 W, съответно при специфично съпротивление на почвата до 100, до 500 и над 500 W.m.
2. Използва се за подстанции с трансформаторна мощност до 1,6 МVА.
3. На единични железобетонни стълбове се допуска мълниезащитен ъгъл до 30°.
4. За портални стълбове, поставени в почва с еквивалентно специфично съпротивление, по-голямо от 1000 W.m, се допуска съпротивлението на заземителя да е по-голямо от 20 W, но не повече от 30 W.

Чл. 1231. (1) За ВЛ, работещи с понижено напрежение относно класа на изолация на първия стълб на защитаващия подход до РУ, считан от страна на линията, се поставят вентилни отводи за напрежение с клас, съответстващ на работното напрежение на линията.
(2) Допуска се при липса на вентилни отводи за необходимия клас на напрежение или за големината на токовете на к.с. да се използват искрови междини.
(3) На ВЛ с усилена изолация по условието на замърсена атмосфера, ако началото на подхода се намира в зоната на усилена изолация, на първия стълб на защитния подход се поставят комплект вентилни отводи, съответстващи на работното напрежение на ВЛ.

Чл. 1232. (1) Допуска се при липса на вентилни отводи за трансформаторни постове с напрежение до 20 kV с трансформатори до 630 kVA да се използват искрови междини, поставени на изолаторна верига или на подпорен линеен изолатор на входа на въздушния електропровод. Разстоянието между електродите е посочено в табл. 65.
(2) При подходи на ВЛ с дървени стълбове към РУ задължително се заземяват куките на линейните изолатори на два стълба от ВЛ на разстояние 100 ¸ 120 m от РУ. При липса на вентилни отводи на тези места могат да се монтират искрови междини на ВЛ, като за 20 kV разстоянието между електродите е 100 mm.

Таблица 65
Разстояние между електродите на искрови междини

Номинално напрежение, kVРазстояние между електродите, mm
615
1025
2070

Чл. 1233. Електрическите съоръжения на РУ с напрежение 20 kV и по-високо, към които са присъединени въздушни електропроводни линии, се защитават от атмосферни пренапрежения с металноокисни вентилни отводи или други средства.

Чл. 1234. (1) Вентилни отводи могат да се поставят на входа на всяка въздушна линия (преди линейните разединители, откъм страната на линията).
(2) Не се поставят вентилни отводи, присъединени към линейния край на въздушни линии 110 kV, при условие че разпределителната уредба е изпълнена по опростена (компактна) схема и има вентилни отводи, поставени на други подходящи места, осигуряващи защитата от пренапрежения на цялата уредба.
(3) Вентилни отводи се поставят на всяка шинна система на РУ.
(4) Вентилни отводи се поставят пред силовите трансформатори откъм захранващата страна.
(5) Поставянето на вентилни отводи по ал. 1 и 4 се определя с допълнителни изчисления.

Чл. 1235. (1) Преходът от ВЛ с напрежение 20 kV към кабелен участък, трансформаторен пост или РУ се защитава от пренапрежения с вентилни отводи, поставени на прехода "въздушна линия - кабелен участък".
(2) Заземителните клеми на вентилните отводи се свързват с металната обвивка на кабела, както и към земя.
(3) Защитата на преход "линия - кабел" с напрежение 110 kV и по-високо се изпълнява на основание конкретно изследване.

Чл. 1236. (1) Елегазовите разпределителни уредби за напрежение 110 kV и по-високо се защитават от пренапрежения по указанията на производителя на уредбите.
(2) Закритите разпределителни уредби за напрежение 110 kV и по-високо се защитават от пренапрежения задължително с вентилни отводи на входящите линии.

Чл. 1237. (1) С вентилни отводи се защитават:
1. намотките НН на трансформатори с напрежение 20/0,4 kV, от които се захранват въздушни линии НН;
2. намотките 20 kV на трансформатори с напрежение 20/0,4 kV, които са присъединени към въздушни линии директно или посредством кабелни преходи;
3. намотките СрН (6 kV, 10 kV и 20 kV) на трансформатори ВН/СрН (двунамотъчни или тринамотъчни), от които се захранват въздушни, кабелни или смесени мрежи, както и закрити уредби на подстанции;
4. намотките на трансформатори (автотрансформатори) с номинално напрежение, по-високо от 20 kV;
5. намотките на трансформатори, към които са присъединени генератори;
6. шунтовите реактори;
7. електрическите двигатели, присъединени директно към ВЛ; за защита на изолацията между навивките на двигателите могат да се присъединят кондензатори в паралел на вентилните отводи с капацитет 2,0 mF на фаза;
8. по продължение на ВЛ 110 kV и по-високо при доказване необходимостта чрез конкретно изследване на базата на аварийната статистика;
9. на прехода "въздушна линия - кабел" към ЗРУ или КРУ;
10. на неизползвани намотки на трансформатори и автотрансформатори и съобразно заводските предписания.
(2) Вентилните отводи се поставят в участъка между комутационната апаратура на трансформатора (автотрансформатора) и клемите му.
(3) За трансформатори с напрежение 20/0,4 kV не е задължително да се спазва изискването по ал. 2.

Чл. 1238. Мястото на комплекта вентилни отводи по отношение на защитавания трансформатор (автотрансформатор) се избира, както следва:
1. определя се общата точка на свързване (ОТ) на въздушното отклонение към трансформатора (автотрансформатора) и към вентилния отвод;
2. най-голямото разстояние Lтр между ОТ и клемите на трансформатора (автотрансформатора), измерено по ошиновката, се приема по табл. 66;
3. най-голямото разстояние Lво между ОТ и клемите на вентилните отводи, измерено по ошиновката, се приема по табл. 66.

Таблица 66
Максимални разстояния за монтаж на вентилни отводи

Номинално напрежениеLтр, mLво, m
до 20 kV, вкл.82
110 kV155
220 kV2010
400 kV2515

Чл. 1239. (1) Защитата на трансформатор с понижена изолация на звездния център се осъществява чрез вентилен отвод, поставен към неутралата му. Изборът на вентилния отвод се съгласува с производителя на трансформатора.
(2) Неизползваната намотка на трансформатор (автотрансформатор) се защитава съгласно указанията на производителя.

Чл. 1240. (1) Металноокисните вентилни отводи се избират така, че електрическите и механическите им характеристики отговарят на условията, при които се експлоатират.
(2) Номиналното напрежение на металноокисните вентилни отводи се съобразява с режима на работа на неутралата на мрежата, в която се поставят. Ориентировъчните стойности на номиналното напрежение в зависимост от експлоатационните условия са посочени в табл. 67.
(3) Номиналното напрежение на металноокисните вентилни отводи, поставяни на ВЛ за 400 kV към страната на линията, се определя с конкретно изследване.

Таблица 67
Ориентировъчни стойности на номиналното напрежение на металноокисни вентилни отводи в зависимост от режима на работа на неутралата на мрежата

Номинално напрежение на мрежата, kVМаксимално напрежение на мрежата, kVНоминално напрежение на вентилни отводи за мрежи със заземена неутрала, kV
ефективно заземена - време за изкл. на еднофазно к.с. - 1 sзаземена през активно съпротивление време за изкл. на еднофазно к.с. - 10 sзаземена през дъгогасителен реактор - време за изкл. на еднофазно к.с. - 2 h
67,2-99
1012-1215
2024-2427
11012398--
220245196--
400420336--

Раздел VI.
Защита срещу комутационни пренапрежения

Чл. 1241. (1) Електрическите мрежи средно напрежение (до 35 kV) работят с изолирана или заземена през дъгогасителен реактор/активно съпротивление неутрала, както и комбинирано.
(2) Неутралата се заземява, когато капацитивният ток при земно съединение е по-голям от 10 А.

Чл. 1242. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Начинът на заземяване на неутралата се изпълнява, както следва:
1. чрез дъгогасителен реактор;
2. комбинирано (дъгогасителен реактор и активно съпротивление);
3. чрез дъгогасителен реактор с кратковременно включване на активно съпротивление във вторичната му намотка;
4. чрез активно съпротивление.

Чл. 1243. (1) Неутралата на електрическите мрежи с напрежение 6 ¸ 10 kV с директно присъединени към тях генератори и/или двигатели се заземява през активно съпротивление, когато капацитивният ток при земно съединение е по-голям от 5 А.
(2) Когато няма изведена неутрала, достъпна за заземяване, при необходимост мрежата се заземява през допълнително устройство за създаване на изкуствен звезден център.

Чл. 1244. При ток на земно съединение 50 А и по-голям се препоръчва най-малко два дъгогасителни реактора.

Чл. 1245. В мрежи с напрежение 400 kV съобразно конфигурацията, дължината и броя на електропроводите мощността на трансформаторите, вида на прекъсвачите и др. параметри се предвиждат мероприятия за ограничаване продължително повишаване на напрежението и съответните средства за защита от комутационни пренапрежения. Необходимостта от ограничаване продължителното повишаване на напреженията, комутационните пренапрежения и изискванията към средствата за защита и оценка на правилния им избор се определят чрез конкретни изчисления. Допустимото повишение на напрежението се определя в зависимост от продължителността на въздействието му.

Чл. 1246. Комутационните пренапрежения за мрежите с напрежение 400 kV се ограничават до разчетна кратност, равна на 2,65. С цел ограничаване на опасните комутационни пренапрежения в електропроводите се използват комбинирани вентилни отводи, индуктивни измервателни трансформатори за напрежение, както и други мероприятия - шунтови реактори, системна автоматика и т.н.

Чл. 1247. За уредби с напрежение 220 ¸ 400 kV се предвиждат мероприятия за предотвратяване на ферорезонансни пренапрежения, възникващи при последователно включване на измерителни трансформатори за напрежения и капацитивни делители по комутационни съоръжения (където има такива).

Глава двадесет и шеста.
ИЗБОР НА ПЛОЩАДКА И ИЗИСКВАНИЯ ПРИ СТРОЕЖ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОДСТАНЦИИ

Чл. 1248. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за избор на площадка и строеж на електрически подстанции за променливо напрежение до 400 kV (750 kV).
(2) Строителната част на електрическите подстанции се изпълнява в съответствие с технологичното задание и разпоредбите на наредбата по чл. 83, ал. 3 ЗЕ.

Чл. 1249. При избор на площадки за електрически подстанции се отчитат енергийните проучвания с предварителна компановка на уредбата, пътни подходи и такива на ВЛ, като се спазват топографските, геодезичните, строителните, транспортните, геоложките, хидроложките, метеорологичните условия, санитарните изисквания и др.

Чл. 1250. (1) Площадките за електрическите подстанции се избират:
1. с предпочитание на равнинен терен с лек наклон за оттичане на повърхностни води;
2. с предвиждане на защита от стичащи води и свличания при избор на терасовидни площадки
3. в близост до изграден път, ВиК мрежи, телефонни мрежи.
(2) Не се разрешава избор на площадки, разположени върху свлачища и в близост до тях, блатисти терени, терени, изискващи направа на големи насипи, както и на терени, заливани от води, засипвани от лавини и др. неблагоприятни условия.
(3) В централни градски райони при избор на площадка се предвиждат специални мерки срещу недопустимо:
1. ниво на шум към съседни сгради;
2. ниво на вибрации;
3. ниво на електромагнитни влияния.

Чл. 1251. (1) Електрическите подстанции с постоянен дежурен персонал се осигуряват с питейна вода и санитарен възел.
(2) Когато РУ се изгражда с ЕКРУ на закрито, с изолация SF6, се предвиждат специални мерки при аварийно изтичане на елегаз в опасни количества.
(3) В обществени сгради РУс високо напрежение се разполага в приземните етажи или като отделно стоящо тяло, като се предвиждат необходимите мерки за пожарна и аварийна безопасност съгласно НИПАБ и тези по чл. 1250, ал. 3.
(4) За подстанциите се предвиждат заземителна и мълниезащитна инсталации.
(5) Заземителните инсталации за различни РУ на една или съседни площадки не се изпълняват от електрохимически несъвместими материали.
(6) За подстанциите без дежурен персонал и тези с телеуправление се предвижда задължително автоматично пожароизвестяване на сградата и силовите трансформатори, както и СОТ.
(7) За всички технологични сгради, разположени в ОРУ за локално управление и защита, както и тези на площадката на подстанцията, се спазват минималните разстояния и габарити, осигуряващи безопасна работа.

Чл. 1252. (1) Територията на откритите електрически подстанции се огражда с външна ограда с височина най-малко 2,0 m съгласно изискванията за физическа защита на обекти.
(2) Когато подстанцията се намира на територията на електрическа централа или промишлено предприятие, ОРУ на подстанцията се огражда с вътрешна ограда с височина най-малко 2,0 m.
(3) Оградите може да са плътни, мрежести или решетъчни:
1. мрежестата ограда се изпълнява с максимални отвори 50/50 mm от стоманена тел с диаметър най-малко 2,0 mm.
2. решетъчната ограда се изпълнява от профилна стомана с максимални отвори 50/1000 mm.
(4) Закрити електрически подстанции не е задължително да се ограждат, но се предвиждат мерки срещу проникване на неоторизирани лица (взлом).

Чл. 1253. (1) Пред стени с технологични входове на сградата на подстанцията се осигуряват свободни площадки за обслужване:
1. на трансформатори с широчина 10 m и дължина дължината на стената;
2. на уредби с широчина 6 m и дължина дължината на стената.
(2) Пред стени без технологични входове свободните площи са с широчина 3 m и дължина дължината на стената.

Чл. 1254. (1) Вътрешноцеховите електрически подстанции (трансформаторни постове) се изграждат по нормите за технологично проектиране на електроснабдяването на промишлени предприятия.
(2) Подстанциите по ал. 1 могат да се разполагат в производствени или помощни сгради.
(3) Подът на подстанциите в производствени сгради е не по-нисък от пода на цеха, в който са изградени.
(4) При разполагане на подстанцията до подемни устройства и транспортни пътища се предвиждат мерки срещу повреждане на електрическите съоръжения.

Глава двадесет и седма.
ТРАНСФОРМАТОРНИ ПОСТОВЕ

Раздел I.
Трансформаторни постове за битови и обществени нужди

Чл. 1255. При устройството на трансформаторни постове за битови и обществени нужди освен изискванията по този раздел се отчитат и изискванията за трансформаторните постове, посочени в глава единадесета, и за РУ - в глава двадесет и четвърта и двадесет и пета.

Чл. 1256. Допуска се в трансформаторни постове с не повече от три присъединявания (без меренето на шини) да не се предвиждат стационарни заземители на шините.

Чл. 1257. Когато в помещението на трансформаторните постове се разполага КРУ, се отчитат изискванията по чл. 1218.

Чл. 1258. (1) В населените места трансформаторните постове за битови и обществени нужди се изграждат:
1. като самостоятелни постройки в свободни площи, незастроени терени или пристроени до сгради;
2. комбинирани с павилиони за различни цели;
3. вградени в обществени сгради (административни, търговски, болници и др.);
4. вградени в жилищни сгради с осигуряване на изолация от шум и вибрации.
(2) Трансформаторните постове се изграждат надземно, подземно или смесено (полуподземно).
(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Трансформаторите с цялостно напълване, херметичен тип, в трансформаторните постове, вградени в жилищни и обществени сгради, се снабдяват с предпазни клапани и уреди за защита на трансформатора, контролиращи нивото на маслото, налягането, температурата и образуването на газ.

Чл. 1259. (1) (Предишен текст на чл. 1259 - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Вградените в сграда трансформаторни постове се разполагат в партерни помещения или по изключение в сутерен, като се спазват изискванията на НИПАБ.
(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Вентилационните отвори на трансформаторните постове, вградени в жилищни и обществени сгради, осигуряват директен въздухообмен с атмосферата.

Чл. 1260. При разполагане на трансформаторни постове се предвижда възможността за свободен достъп за механизация и персонал от експлоатиращата организация.

Чл. 1261. (1) За влизане в подземни и полуподземни трансформаторни постове се предвижда отвор със светли размери най-малко 75 x 75 cm (или с диаметър най-малко 75 cm) и стационарна стълба (закрепена на стената).
(2) За монтаж и демонтаж на съоръжения под земята се предвижда монтажен отвор, достъпен за подходящо подемно устройство.
(3) Отворите по ал. 1 и 2 се затварят плътно без възможност за проникване на вода и влизане на случайни лица.

Чл. 1262. (1) Помещенията за трансформаторните постове се изграждат без прозорци. Вратите им са метални, снабдени със секретни брави.
(2) Вентилационните им отвори се закриват с метални решетки с жалузи и мрежи, оразмерени съгласно чл. 1214.
(3) Допуска се като изключение по архитектурни съображения декориране на вратите и вентилационните решетки отвън с подходящи от архитектурна гледна точка негорими материали.

Чл. 1263. (1) В помещението на трафопост не се разрешава преминаване на технически проводи, несвързани с експлоатацията му.
(2) Допуска се като изключение при преустройства в съществуващи сгради преминаване на технически проводи, при условие че са:
1. с подсилена собствена изолация (термо-, хидро- и др.);
2. поставени в обсаден кожух, разположен така, че евентуален ремонт на проводите е изпълним без влизане в трафопостта и без смущения на нормалната му работа.

Раздел II.
Вътрешноцехови трансформаторни постове

Чл. 1264. При устройството на вътрешноцехови трансформаторни постове, освен изискванията по този раздел се отчитат и тези за трансформаторни постове, посочени в глава единадесета, и за РУ - в глави двадесет и четвърта и двадесет и пета, за присъединяване към мрежи с напрежение до 35 kV.

Чл. 1265. Вътрешноцеховите трансформаторни постове се изпълняват съобразно условията на околната среда и изискванията на НИПАБ.

Чл. 1266. За вентилация на трансформаторни клетки постъпващият охлаждащ въздух може да се вземе от производственото помещение с нормална среда, а при прашна или химически замърсена среда - отвън или да се пречиства. Изходящият въздух се изхвърля според изискванията на пожарната безопасност.

Чл. 1267. За избор на височина на помещението за КРУ или КТП се приема височината на уредбите плюс най-малко 1,0 m или 0,5 m до локално издадени греди, като намаляване се допуска, при условие че има възможност за удобен и безопасен ремонт.

Чл. 1268. Подът на помещението, в което се разполага трансформаторен пост, се изгражда така, че да издържа придвижването на най-тежкия му съставен елемент при монтажа или последващ ремонт.

Чл. 1269. В производственото помещение се определя свободен проход с широчина най-малко 1 m за свободно придвижване на най-големия съставен елемент на трансформаторния пост в случай на необходимост и за преминаване на персонала.

Чл. 1270. Вътрешноцеховите трансформаторни постове се защитават от възможни повреди при производствената или транспортната дейност в цеховете.

Раздел III.
Стълбови (мачтови) трансформаторни постове

Чл. 1271. (1) При устройството на стълбови (мачтови) трансформаторни постове, освен изискванията по този раздел, се отчитат и тези за трансформаторни постове, посочени в глава единадесета, и за РУ - в глави двадесет и четвърта и двадесет и пета, за присъединяване към мрежи с напрежение до 35 kV.
(2) Стълбови трансформаторни постове се изпълняват с трансформатори с единична мощност не по-голяма от 400 kVA.

Чл. 1272. Стълбовите трансформаторни постове от мрежа средно напрежение се захранват с ВЛ/ВКЛ/ВЛИП или с кабелни линии.

Чл. 1273. Височината на закрепване на захранването определя височината на носещата конструкция на трансформатора и зависи от нормативните изисквания за този вид токопроводи.

Чл. 1274. В зависимост от типа на носещата конструкция трансформаторът може да се разположи:
1. върху носеща площадка на височина най-малко 3,0 m от терена с парапети, позволяващи обслужването му;
2. директно върху носещи конзоли на стълб от електропровод, така че откритите тоководещи части да са на височина най-малко 4,0 m, като обслужването му е от автостълба или вишка.

Чл. 1275. (1) До носещата площадка на трансформатора се осигурява достъп чрез:
1. стационарна стълба или изкачване по диагоналите на стълба, ако е стоманорешетъчен с наклон на диагоналите спрямо хоризонта не по-малък от 30°;
2. люк в пода й, блокиран механически с разединителя така, че не може да се отваря, ако разединителят не е изключен.
(2) Трансформаторът се разполага без колела и се закрепва с болтове, обърнат със страна СрН към стълба и страна НН към зоната за обслужване.

Чл. 1276. (1) Присъединяването на трансформатора към мрежата СрН е през предпазители и ножов разединител в трифазно изпълнение със задвижване от земята, което се заключва във всяко от положенията "включено" или "изключено".
(2) Допуска се директно присъединяване на страна СрН без комутационна и предпазна апаратура с разрешение на електроснабдителната организация, като изключването се осъществява в подножието на стълба само на страна НН чрез главен прекъсвач НН със съответната защита.

Чл. 1277. Разединителят за СрН се разполага така, че положението на ножовете ще се вижда от земята.

Чл. 1278. Височината на частите, които остават под напрежение при изключен разединител, от пода на обслужващата площадка е най-малко:
1. за напрежение до 10 kV - 2,5 m;
2. за напрежение от 20 kV до 35 kV - 3,0 m.

Чл. 1279. (1) Таблото НН на трансформаторния пост се изпълнява като шкаф за открит монтаж, закрепен към стълба на височина над терена най-малко 0,4 m.
(2) В табло НН се поставят главен прекъсвач, изводни прекъсвачи и ако е необходимо - апаратура за управление на уличното осветление.

Чл. 1280. Положените изолирани проводници и кабели по стълба се защитават от механични повреди (полагане в тръби, защита с профили и др.) съгласно глава петнадесета.

Чл. 1281. Носещите конструкции на стълбовите трансформаторни постове, използвани едновременно и за стълбове на електропроводите, се оразмеряват като опъвателни или крайни стълбове с отчитане на допълнителното тегло от съоръженията, както и на двама монтьори с инструментите.

Чл. 1282. При опасност от механични повреди от транспортни средства около трафопостовете се предвиждат отбивни буфери.

Глава двадесет и осма.
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИ ПОДСТАНЦИИ И УРЕДБИ

Раздел I.
Област на приложения, определения

Чл. 1283. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни преобразувателни подстанции и уредби с полупроводникови преобразувателни агрегати, с единична мощност 100 kW и по-голяма, предназначени за захранване на промишлени потребители.
(2) Изискванията не се отнасят за тяговите подстанции в електрифицирания транспорт и за специални преобразувателни уредби (например за газоочистване, лаборатории и др.).

Чл. 1284. Общите изисквания за избора на съставните елементи на преобразувателните подстанции и уредби са посочени в съответните глави от наредбата, свързани с тях, освен ако не са изменени в тази глава.

Чл. 1285. (1) Преобразувателен агрегат - комплект от съоръжения, състоящ се от един и повече полупроводникови преобразуватели, трансформатор и апарати за пускане и работа на агрегата, който преобразува променливото напрежение в постоянно и обратното (за инверторите).
(2) Полупроводников преобразувател - комплект от полупроводникови вентили (неуправляеми или управляеми), монтирани на рама или в шкафове със система за въздушно или водно охлаждане и апарати за пускане и работа на преобразувателя.

Чл. 1286. (1) Класът на напрежение за отделните елементи на преобразувателния агрегат, в съответствие с който се определят допустимите най-малки разстояния между частите под напрежение до земя и огради, се определя по:
1. най-голямата действаща стойност на напрежението между всеки два извода, а също между всеки извод и заземени части на тези апарати - за трансформаторите, автотрансформаторите и реакторите;
2. най-голямата действаща стойност на напрежението между всеки два извода на страната на променливия ток - за полупроводниковите преобразуватели.
(2) Класът на напрежение на комплектно устройство, състоящо се от преобразувател, трансформатор, реактор и др., поставени в общ корпус, се определя от най-голямата стойност на напрежението по ал. 1, т. 1 и 2.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1287. (1) В преобразувателните подстанции и уредби, предназначени за захранване на промишлени потребители, се използват полупроводникови преобразуватели.
(2) Изборът на токоизправителните агрегати се съобразява с допустимото претоварване и според предназначението им.
(3) Препоръчва се в химическата промишленост използването на токоизправители от клас А и В; в другите отрасли - клас С и D; за ел.транспорт - клас Е; за тежък транспорт - клас F.

Чл. 1288. За преобразувателните подстанции и уредби се предвиждат мерки за ограничение на вредните последици от:
1. влиянието на подстанцията/уредбата върху показателите за качество (посочени в стандарта) на електрическата енергия в захранващата мрежа;
2. радиосмущения, създавани от подстанцията (уредбата) до стойности, посочени в нормите за допустими индустриални радиосмущения.

Чл. 1289. В преобразувателните подстанции и уредби се предвиждат устройства за подобряване на фактора на мощността на базата на технико-икономически изчисления.

Чл. 1290. Степента на резервиране на собствените нужди на преобразувателните подстанции и уредби се определя от степента на резервиране захранването на преобразувателните агрегати.

Чл. 1291. При наличието на регулиране на преобразувателите напрежението на източника за резервно захранване на собствените нужди се синхронизира с напрежението на преобразувателя.

Чл. 1292. Преобразувателните подстанции и уредби се съоръжават с необходимите средства за връзка, сигнализация, охрана и др.(телефони, пожарна сигнализация).

Чл. 1293. В самостоятелните преобразувателни подстанции за обслужващия персонал (постоянен или оперативен) се предвиждат битови помещения, изолирани от производствени помещения.

Чл. 1294. За преобразувателни подстанции и уредби се предвиждат:
1. устройства за продухване на електрическите съоръжения със сух очистен от прах и масло сгъстен въздух под налягане не повече от 0,2 MPa от подвижен компресор или от мрежа за сгъстен въздух;
2. подвижна прахосмукачка за почистване на прах.

Чл. 1295. За монтаж, разглобяване и сглобяване на преобразувателите и другите съоръжения се предвиждат инвентарни (стационарни или подвижни) подемно-транспортни устройства.

Чл. 1296. В преобразувателните подстанции и уредби се изпълняват инсталации за захранване на преносни електроинструменти, прахосмукачки и подвижни лампи.

Раздел III.
Защита на преобразувателните агрегати

Чл. 1297. (1) Защитата на трансформаторите на преобразувателните агрегати според номиналната мощност и първичното напрежение на трансформатора се осигурява от:
1. максимално токова защита без времезакъснение - срещу многофазни къси съединения в намотките и на изводите на трансформатора (при възможност и в преобразувателя), действаща на изключване, изпълнена, както следва:
а) двуфазна с три елемента - в уредби с напрежение, по-високо от 1000 V;
б) с автоматичен прекъсвач с максимално токови елементи за двете фази, при изолирана неутрала на мрежата, и за трите фази при директно заземена неутрала - в уредбите с първично напрежение до 1000 V;
2. газова защита срещу вътрешни повреди и понижение нивото на маслото за трансформатори с мощност 1 MVA и по-голяма, а за вътрешноцехови преобразувателни подстанции и уредби - за трансформатори с мощност 0,4 MVA и по-голяма;
3. защита срещу повишено налягане (реле за налягане) на херметичните трансформатори с действие на сигнал за трансформаторите с мощност до 0,63 MVA и с действие на изключване за трансформаторите с мощност над 0,63 MVA;
4. защита срещу пренапрежение на страна вторично напрежение на трансформатора за изправено напрежение 660 V и по-високо;
5. пробивен предпазител, поставен в неутралата или в една фаза на страна ниско напрежение на трансформатора с вторично напрежение до 1000 V.
(2) Защитите на изключване действат на прекъсвача на страна първично напрежение на трансформатора, а при необходимост - на автоматичния прекъсвач на страната на изправения ток на преобразувателния агрегат.

Чл. 1298. Защитата на полупроводниковия изправител според мощността, стойността на изправеното напрежение, типа, предназначението и режима на работа се осигурява от:
1. бързодействащи предпазители във всяка паралелна верига - за защита на отделни или няколко последователно съединени вентили; при изгарянето на два и повече предпазителя автоматично се изключва преобразувателният агрегат, като се предвижда сигнализация за изгорял предпазител;
2. бързодействащи неполяризирани автоматични прекъсвачи в единия полюс на страната на изправеното напрежение - за защита от междуполюсни съединения на преобразувателя и за защита от преминаване на инвертора в реверсивен преобразувателен режим, при работа по схема блок преобразувател - потребител;
3. защита срещу увеличение на ъгъла за регулиране на тиристорните преобразуватели - за избягване на свръхтокове;
4. бързодействащи неполяризовани автоматични прекъсвачи в единия полюс - за работа на един преобразувател или паралелна работа на няколко полупроводникови преобразувателя на общи събирателни шини;
5. защита от вътрешни и външни пренапрежения.

Чл. 1299. Преобразувателният агрегат се съоръжава със средства за контрол и сигнализация, действащи при нарушение на режимите:
1. превишаване на допустимата температура на маслото или негорящата течност на трансформатора;
2. превишаване на допустимата температура на водата, охлаждаща полупроводниковия преобразувател;
3. изгаряне на предпазител в силовата верига на полупроводниковия вентил;
4. прекъсване работата на въздушното или водното охлаждане;
5. продължително претоварване на преобразувателния агрегат;
6. отсъствие на управляващи импулси;
7. повреда (понижаване нивото) на изолацията на уредбата;
8. нарушаване работата на други устройства за собствени нужди на преобразувателния агрегат, възпрепятстващи неговата нормална работа.

Чл. 1300. В преобразувателните подстанции (уредби) без дежурен персонал или без диспечерски контрол получените сигнали от нарушението на режимите, посочени в чл. 1299, действат като защити за изключване на преобразувателния агрегат, а при наличие на дежурен персонал - само сигналът за отсъствие на управляващи импулси изключва агрегата.

Чл. 1301. Защитното заземяване на преобразувателните подстанции и уредби се изпълнява според изискванията в глава седма.

Раздел IV.
Разполагане на съоръжения, защитни мероприятия

Чл. 1302. (1) Допуска се разполагането в обща клетка на трансформатора, регулиращия автотрансформатор, изравнителните реактори, анодните делители и филтърните реактори, отнасящи се към един преобразувателен агрегат.
(2) Маслонапълнените съоръжения се разполагат и монтират по изискванията, посочени в глава тридесет и първа. За комплектните преобразувателни подстанции и уредби се отчитат изискванията, посочени в глава двадесет и пета, раздел IV.

Чл. 1303. Допуска се полупроводниковите преобразуватели да се разполагат съвместно с други съоръжения в електротехнически или производствени помещения, ако за това не пречат условията на работната среда (запрашеност, температура, влага, магнитни полета и др.).

Чл. 1304. В производствени помещения полупроводниковите преобразуватели се монтират в шкафове.

Чл. 1305. Вратите на шкафовете на преобразувателите за изправено напрежение над 1000 V, независимо от местоположението на шкафа (в РУ или производствено помещение) се снабдяват с блокировка, която изключва преобразувателя и не позволява включване при отворени врати. Вратите на шкафовете, поместени навън от електропомещения, се снабдяват с вътрешни брави и специални ключове.

Чл. 1306. Откритите полупроводникови преобразуватели с напрежение над 1000 V (с достъпни за допир части под напрежение) се разполагат само в помещения за електрически уредби, отделени с огради (плътни или мрежести). Вратите на оградите са с блокировка, която при отваряне на вратата изключва преобразувателя без времезакъснение от страна на променливото и от страна на изправеното напрежение.

Чл. 1307. (1) Допуска се разполагане на преобразуватели с напрежение до 1000 V в открито изпълнение на:
1. участъци на пода, изолирани от земята с пласт от изолация под самия преобразувател и в зоната до 1,5 m от проекцията на преобразувателя; слоят от изолация е механично здрав и издържа 10- кратното работно изправено напрежение; стените и заземените предмети, разположени на хоризонтално разстояние по-малко от 1,5 m от проекцията на преобразувателя, се покриват със същия слой изолация на височина 1,9 m или се защитават с изолирани от земята огради; преобразувателят се огражда с перила или с шнур от изолационен материал на изолационни стойки;
2. неизолиран под с ограждане на преобразувателите с плътни или мрежести индивидуални огради, с височина най-малко 1,7 m; вратите на оградите се блокират или се затварят с ключ; в последния случай над вратите на оградата или на стената се предвижда сигнализация за изключване на преобразувателя от страна на променливото и изправеното напрежение.
(2) Средствата за измерване върху корпуса на преобразувателя се монтират така, че персоналът може да следи техните показания без влизане през оградата на преобразувателя.

Чл. 1308. Допуска се ограждането с една обща ограда на няколко открити преобразувателя, принадлежащи към един преобразувателен агрегат.

Чл. 1309. Най-малките хоризонтални разстояния за открити преобразуватели с напрежение до 1000 V, разполагани върху неизолиран под в електропомещения, са:
1. от части на преобразувателя под напрежение до заземени огради, стени и др. на страната без обслужване на преобразувателите - 50 mm;
2. от части на един преобразувател под напрежение до заземени части на друг преобразувател, заземени огради, стени и др. на страната за обслужване - 1,5 m;
3. между заземени части на различни преобразуватели и от заземени части на преобразувателя до заземени огради, стени и др. на страната за обслужване - 0,8 m;
4. между части под напрежение на различни преобразуватели на страната за обслужване - 2,0 m.

Чл. 1310. Най-малките хоризонтални разстояния за открити преобразуватели с напрежение над 1000 V, разполагани върху неизолиран под в електропомещения, са:
1. от части на преобразувателя под напрежение до огради, стени и др. на страната за обслужване на преобразувателите: за напрежение 3 kV - 165 mm; за 6 kV - 190 mm; за 10 kV - 220 mm;
2. между заземени части на различни преобразуватели, от заземени части на преобразувателя до огради, стени и др. на страната за обслужване - 0,8 m, при условие че преобразувателят се обслужва при изключено напрежение.

Чл. 1311. В уредбите, в които преобразувателният агрегат е съставен от два или повече преобразуватели и работят само част от тях, при изключено напрежение на останалите, електрическите връзки на отделните елементи се изпълняват така, че има възможност за изключване на всеки преобразувател от страна на променливото и изправеното напрежение.

Чл. 1312. (1) За разполагането на шкафове с електрически съоръжения на преобразувателните агрегати широчината на проходите е:
1. при едноредово разположение - от страна на вратата или свалящите се панели най-малко 1 m; при отворени врати на 90° се допуска намаление на прохода до 0,6 m;
2. при двуредово разположение - между шкафовете най-малко 1,2 m; при отворени врати на 90° на двата шкафа един срещу друг между вратите се остава проход най-малко 0,6 m.
(2) За разполагане на електрическите съоръжения в клетки на подвижни колички широчината на проходите е най-малко:
1. при едноредово разположение на клетките - дължината на количката плюс 0,6 m;
2. при двуредово разположение на клетките - дължината на количката плюс 0,8 m.
(3) Във всички случаи широчината на проходите по ал. 2 е най-малко равна на размера на количката по диагонала.

Чл. 1313. Анодите на преобразувателите и техните охладители се покриват в светъл цвят, различен от цвета на останалите части на преобразувателя.

Чл. 1314. На корпуса на преобразувателя се нанасят предупредителни знаци с отбелязване на напрежението на преобразувателя при празен ход.

Чл. 1315. В уредбите с полупроводникови преобразуватели изолацията на веригите, свързани с вентилните намотки на преобразувателните трансформатори, веригите за управление, защита и веригите, които могат да се окажат под потенциала на вентилните намотки при пробив на изолацията, издържат в продължение на 1 min изпитвателни променливи напрежения с честота 50 Hz, посочени в табл. 68.

Таблица 68
Изпитвателни променливи напрежения с честота 50 Hz

Номинално напрежение на веригите, VДо 60220500Над 500 1
Изпитвателно напрежение, kV11,522,5 Udo + 1

Забележки: 1. За номинално напрежение на изолацията се приема най-голямото от номиналните напрежения (ефективна стойност), действащо на изолацията в проверяваната верига.
2. За номинално напрежение над 500(1) V най-малкото изпитвателно напрежение е 3 kV.
3. Udo е изправеното напрежение на празен ход.

Чл. 1316. Първичните вериги за изправено напрежение са с изолация, която съответства на тяхното работно напрежение.

Раздел V.
Охлаждане на преобразувателите

Чл. 1317. За осигуряване на определения от производителя температурен режим за преобразувателите се предвижда охлаждане. Начинът за охлаждане, температурата на охлаждащата вода/ въздух и разходът им се определят от производителя.

Чл. 1318. При въздушно охлаждане на преобразувателите съдържанието на прах във въздуха не надвишава 0,7 mg/m3. При по-голяма концентрация на прах се предвижда очистване на въздуха.

Чл. 1319. При въздушно охлаждане на преобразувателите на въздухопровода на всеки преобразувател се поставя клапа, осигуряваща спиране подаването на въздух към преобразувателя независимо от подаването на въздух за другите преобразуватели.

Чл. 1320. (1) При охлаждане на преобразувателите с вода се предвижда затворена циркулационна система.
(2) Водата по своите химически и физически свойства (химически състав, електропроводимост, твърдост, съдържание на механични примеси) отговаря на изискванията в документацията на производителя.

Чл. 1321. (1) При охлаждане на преобразувателите с вода подаващите и отвеждащите водопроводи се изолират от системата за охлаждане с потенциала на преобразувателя.
(2) Изолирането по ал. 1 се изпълнява във вид на тръби/ шлангове от изолационен материал между преобразувателя и топлообменника при циркулационна система или между преобразувателя и водопровода при отворена система. Дължината на изолиращите тръби и шлангове се определя от производителя. Допуска се при отворена система на охлаждане изолиране между преобразувателя и изходящата тръба посредством свободно падаща водна струя в приемна фуния.

Чл. 1322. Вентилите за регулиране на количеството на охлаждащата вода се монтират на безопасно и удобно за обслужване място. Според тяхното местонахождение те се изолират от земята или заземяват.

Чл. 1323. Степента на резервното осигуряване на преобразувателната подстанция (уредба) с вода за охлаждане се съобразява със степента на резервиране на захранването й с електроенергия.

Чл. 1324. За охлаждащата уредба се предвиждат средства за измерване и контрол (термометри, манометри, реле за налягане и протичане, разходомери и др.) съгласно указанията на производителя.

Раздел VI.
Отопление, вентилация и водоснабдяване

Чл. 1325. За преобразувателните подстанции и уредби се осигурява отопление, което при неработещи съоръжения поддържа в помещението на преобразувателните агрегати температура на въздуха не по-ниска от +16°C, а в помещението на топлообменниците +10°C. В останалите помещения се осигурява температура според санитарните норми.

Чл. 1326. През лятото допустимата температура на въздуха в работната зона на помещенията на преобразувателните подстанции и уредби не превишава температурата на външния въздух с повече от 5°C и не е по-висока от +45°C.

Чл. 1327. В помещенията на подстанцията (уредбата) се осигурява отвеждане на излишната топлина, отделяна от преобразувателните агрегати, апаратите и др.

Чл. 1328. В общообменната вентилация за отделяне на излишната топлина от помещенията задължително се предвижда очистване на въздуха от прах.

Чл. 1329. Системите за вентилация се изпълняват отделно за етаж, подземен етаж и други изолирани помещения. Допуска се обща система за вентилация при наличие на управляващи клапи, позволяващи прекъсване подаването на въздух в отделните помещения при пожар.

Чл. 1330. Преобразувателните подстанции и уредби се осигуряват с вода за охлаждане на преобразувателните агрегати и за санитарно-техническите устройства.

Чл. 1331. Водопроводът се снабдява с мрежести филтри, спиращи попадането на големи частици в системата за охлаждане на преобразувателите.

Раздел VII.
Строителна част

Чл. 1332. Категорията по пожарна опасност на сградите на преобразувателните подстанции и помещенията на преобразувателните уредби се определят съгласно НИПАБ.

Чл. 1333. Стените и таванът на помещенията на преобразувателите се измазват и боядисват в светли цветове. Останалите помещения се боядисват и оформят според тяхното предназначение.

Чл. 1334. Подът на помещенията на преобразувателите е с покритие, недопускащо образуването на прах (например цимент с мраморен прах).

Чл. 1335. В покривните плочи и стените на помещенията се предвиждат монтажни люкове и отвори за повдигане на тежките и големите съоръжения. Люковете се разполагат в зоната на действие на товароподемните устройства. Капаците за покриване на люковете имат същата степен на огнеустойчивост както покривните плочи на същите помещения.

Чл. 1336. На подземния етаж на сградите се изпълнява хидроизолация и дренажна система.

Глава двадесет и девета.
СПОМАГАТЕЛНИ УРЕДБИ

Раздел I.
Компресорни уредби

Чл. 1337. (1) За снабдяване със сгъстен въздух на електрически апарати (въздухоструйни прекъсвачи, пневматичните задвижвания на разединители и прекъсвачи) в електрическите централи и подстанции се монтират компресорни уредби.
(2) За снабдяване със сгъстен въздух на електрическите апарати в заводските електрически подстанции се допуска използването на заводските компресорни уредби, когато отговарят на изискванията на тази глава.
(3) За по-ефективно използване на електрическата енергия се препоръчва използването на винтови компресори с регулиране на скоростта.

Чл. 1338. Въздухът за електрическите апарати предварително се очиства от вода, масло, прах, механични примеси и се изсушава.

Чл. 1339. (1) За изсушаване на въздуха се предвиждат две степени на налягане:
1. компресорно (високо) - за компресорите и резервоарите за високо налягане, избирано по условието за осигуряване на необходимата степен относителна влажност на сгъстения въздух за електрическите апарати;
2. работно (номинално) - за въздухоразпределителната мрежа, което се определя според номиналното налягане на въздуха на електрическите апарати.
(2) Двете степени на налягане се свързват помежду си чрез редукционни вентили.

Чл. 1340. (1) Производителността на компресорите се избира така, че налягането в резервоарите за високо налягане, което се е понижило от продухване на въздухоструйните прекъсвачи и от утечки в продължение на 2 h, може да се възстанови за 30 min работа на компресорите.
(2) Броят на компресорите е най-малко два, като винаги се предвижда един компресор в резерв.

Чл. 1341. (1) Обемът на резервоарите за високо налягане се определя от общия разход на въздух при неработещи компресори:
1. в нормален режим - за продухване на въздухоструйните прекъсвачи и за утечки в продължение на 2 h, без компресорите да работят, като остатъчното налягане на въздуха в резервоарите осигурява необходимото изсушаване на въздуха за електрическите апарати (допустимият спад на налягането е не повече от 12 ¸ 13%);
2. в авариен режим - за възстановяване на налягането в собствените резервоари на въздухоструйните прекъсвачи до най-малката допустима стойност за работа на прекъсвачите при едновременно изключване на най-големия брой прекъсвачи от действие на релейната защита и АПВ.
(2) С въздух собствените резервоари на електрическите апарати в нормален и авариен режим се пълнят от запаса на въздух в резервоарите за високо налягане, като минималното налягане на въздуха в резервоарите за високо налягане е с 25 ¸ 30% по-високо от номиналното налягане на въздуха в електрическите апарати. Броят на резервоарите за високо налягане е най-малко два.

Чл. 1342. При оразмеряване на компресорните уредби се приема, че началото на аварийния режим с групово изключване на прекъсвачите съвпада с момента на периодично включване на компресорите (когато налягането в резервоарите за високо налягане се е понижило до пусковото за компресорите).

Чл. 1343. За резервоарите за въздух с високо налягане се предвиждат:
1. пружинен предпазен вентил;
2. показващи манометри;
3. изпускателни вентили;
4. отвор за изпускане на въздуха при хидравлични изпитвания;
5. отвор (люк) за преглед и почистване;
6. щуцери с фланци за свързване на въздухопроводите;
7. поддържащи опори за закрепване на резервоара върху фундамента.

Чл. 1344. Обратните клапани се поставят между последния водомаслоотделител в компресорната уредба и резервоарите за високо налягане.

Чл. 1345. (1) Пропускателната способност на редукционните вентили се избира така, че се поддържа налягане във въздушната разпределителна мрежа и в собствените резервоари на прекъсвачите в зададените граници, осигуряващи номиналната изключвателна способност и надеждната работа на прекъсвачите в режим на неуспешно АПВ.
(2) Пропускателната способност на редукционните вентили и на въздушната разпределителна мрежа осигурява възстановяване на налягането на въздуха в собствените резервоари на прекъсвачите до най-малкото допустимо налягане за работа на прекъсвачите, изключвани едновременно при неуспешно АПВ.

Чл. 1346. Редукционните вентили в нормален режим осигуряват непрекъснато пропускане на неголямо количество въздух за покриване на разхода за продухване на въздухоструйните прекъсвачи и за утечки за всяка стойност на номиналното налягане на електрическите апарати.

Чл. 1347. За електрическите апарати с различно номинално налягане се изпълнява самостоятелна въздушна разпределителна мрежа, захранвана най-малко през два редукционни вентила.

Чл. 1348. (1) Редукционните вентили се изпълняват с електромагнитно управление.
(2) Редукционните вентили се включват и изключват автоматично независимо от режима на работа на компресорите.
(3) Редукционните вентили се управляват от контактните манометри, разположени в шкафа за манометри на въздушната мрежа при най-близо разположения прекъсвач до компресорната уредба.

Чл. 1349. (1) Компресорните уредби се автоматизират напълно и работят без постоянен дежурен персонал.
(2) Компресорните уредби се проектират с автоматично управление за поддържане налягането в резервоарите за високо налягане и в собствените резервоари на прекъсвачите в допустимите граници.
(3) Схемата за автоматично управление на компресорните уредби да позволява:
1. автоматично пускане и спиране на работните и резервните компресори;
2. автоматично продухване (изпускане на кондензата и маслото) на водомаслоотделителите;
3. автоматично управление на редукционните вентили;
4. защита на компресорните агрегати при повреди и ненормални режими.
(4) Компресорните уредби се снабдяват със сигнализация, действаща при нарушаване на нормалния режим на работа.

Чл. 1350. (1)Компресорните уредби отговарят на действащите нормативни актове за устройство и безопасна експлоатация на стационарни компресорни уредби, въздухопроводи и газопроводи.
(2) Резервоарите за високо налягане отговарят на действащите нормативни актове за контрол на резервоарите с налягане, по-високо от атмосферното.

Чл. 1351. Резервоарите за високо налягане се монтират на открито, на разстояние 0,7 - 1 m от стените на компресорното помещение (по възможност от северната страна) и с възможност за монтаж и демонтаж на всеки резервоар без нарушаване на нормалната работа на останалите.

Чл. 1352. Въздухът за компресорите се подава от компресорното помещение през филтри, разположени на компресорите.

Чл. 1353. Изпускателните вентили на водомаслоотделителите се свързват с дренажната система, изведена навън в специална яма.

Чл. 1354. В помещенията на компресорните уредби се предвижда ремонтна площадка и товароподемно устройство за извършване на монтажни и ремонтни работи.

Чл. 1355. (1) В помещенията на компресорните уредби се поддържа температура:
1. зимно време - не по-ниска от 10°C;
2. лятно време - не по-висока от 35°C .
(2) За компресорите се предвижда въздушно охлаждане с охладители след всяка степен на сгъстяване.

Чл. 1356. Компресорните агрегати се монтират на фундаменти, които не са свързани със стените на сградата.

Чл. 1357. (1) Подът на помещението на компресорната уредба се покрива с бетонни плочи с циментова замазка.
(2) Стените на помещението се измазват и боядисват с блажна боя на височина най-малко 1,5 m от пода.

Чл. 1358. (1) Вратите на помещенията се отварят навън, като техните брави са самозаключващи и се отварят отвътре без ключ.
(2) Прозорците се отварят навън и са разделени с хоризонтален кемфер.

Чл. 1359. (1) Въздухопроводната разпределителна мрежа се изпълнява затворена (пръстеновидна), разделена на участъци чрез спирателни вентили.
(2) Въздушната мрежа се захранва чрез две магистрали от компресорната уредба.
(3) Въздухопроводната мрежа се проектира с възможно най-малката дължина и с най-малък брой колена и затворни органи.
(4) За всяко разклонение на мрежата се предвижда затворен орган.

Чл. 1360. (1) За защита на разпределителната мрежа се монтират предпазни вентили с настройка за налягане 1,1 от номиналното.
(2) Предпазни вентили се поставят и в двата клона на захранващите магистрали на разпределителната мрежа след шкафа на манометрите.

Чл. 1361. (1) Линейните водоотделители се поставят на компресорните уредби в двата клона на захранващите магистрали на разпределителната мрежа, навън от помещенията.
(2) Линейният водоотделител има изпускателен вентил и щуцер с фланци за свързване на подвеждащия и отвеждащия въздухопровод.

Чл. 1362. За въздухопроводите и арматурата на разпределителната мрежа се осигурява свободен достъп за обслужване.

Чл. 1363. Въздушната разпределителна мрежа се полага открито по конструкции, стойки на съоръжения, кабелни канали, тунели и корита, а в помещения - и по стените и таваните.

Чл. 1364. (1) Въздухопроводите се полагат с наклон 0,3% и в ниските точки се монтират изпускателни вентили за продухване на мрежата.
(2) Отклонения към електрически апарати се полагат с наклон 0,3% по посока на главната магистрала.
(3) На въздухопроводите в местата, където е възможно събиране на конденз, се поставят водоотделители (кондезни гърнета) с ръчни или автоматични устройства за продухване.
(4) Не се допускат глухи отклонения, спомагащи за събиране на маслени наслоявания.

Чл. 1365. За компенсиране на температурни деформации във въздушната разпределителна мрежа се предвиждат компенсатори, които се изпълняват от тръби с диаметър, равен на диаметъра на магистралите.

Чл. 1366. (1) Въздухопроводите на компресорните уредби и разпределителните мрежи се изпълняват с безшевни тръби от корозионно-влагоустойчив материал (мед, неръждаема стомана и др.).
(2) Въздухопроводите за високо налягане, разположени през стената и навън от помещенията на компресорните уредби до резервоарите за високо налягане, се покриват с топлинна изолация.

Чл. 1367. (1) Тръбите на въздухопроводите се съединяват чрез заварка, а с арматурата - с фланци.
(2) Фланцеви или нипелни съединения се допускат за тръби с вътрешен диаметър 6-8 mm.

Чл. 1368. Вътрешните детайли на спирателните, обратните и предпазните вентили са от неръждаем метал.

Чл. 1369. Вътрешните повърхности на резервоарите за високо налягане и линейните водоотделители се покриват с антикорозионно покритие (влаго- и маслоустойчиво).

Чл. 1370. Външните повърхности на резервоарите за високо налягане и линейните водоотделители, разполагани на открито, се боядисват с устойчива светла боя.

Чл. 1371. Спирателните вентили, филтрите, обратният клапан и манометърът в отклонението към въздухоструйния прекъсвач се разполагат в специален разпределителен шкаф (доставен заедно с прекъсвача), за който се осигурява електрическо отопление.

Раздел II.
Маслено стопанство

Чл. 1372. За технологични нужди и обслужване на маслонапълнените съоръжения и апарати в електрическите централи и подстанции се изграждат маслени стопанства.

Чл. 1373. Маслените стопанства се изграждат на обособена за целта територия в съответствие с изискванията на НИПАБ и при спазване на условията:
1. отдалеченост от жилищни и обществени сгради на разстояние най-малко 100 m;
2. разполагане в подветрената страна спрямо населени места и съседни обекти във възможно най-ниската част на терена.

Чл. 1374. Резервоарите за маслените стопанства могат да се изграждат подземно, полуподземно и надземно.

Чл. 1375. За ползване, обслужване и пожарогасене към маслените стопанства се изграждат леснодостъпни пътни подходи.

Чл. 1376. Обектово маслено стопанство за отделна централа или подстанция се изгражда, ако това се изисква от технологичния проект.

Чл. 1377. (1) За всяка водноелектрическа каскада, на която ВЕЦ са свързани с удобни пътища, се изгражда едно централизирано (общо) маслено стопанство.
(2) Допуска се изграждането на едно централизирано (общо) маслено стопанство за съседни водноелектрически каскади, когато пътищата позволяват целогодишно обслужване на всички ВЕЦ.
(3) За електрическите подстанции се изграждат централизирани маслени стопанства, обслужващи определен брой подстанции на територията на електропреносните и електроразпределителните предприятия.
(5) Местоположението и обемът на централизираните (общите) маслени стопанства за електрическите подстанции и каскадните ВЕЦ се определят според проекта за структура на експлоатацията на електроенергийната система, като:
1. централизираните (общите) маслени стопанства се поместват в подходящи електрически подстанции (каскадни ВЕЦ);
2. маслено стопанство в останалите подстанции (каскадни ВЕЦ) извън т. 1 не се изгражда.

Чл. 1378. (1) В електрическите централи и в електрическите подстанции с изградено маслено стопанство се предвиждат съоръжения за обработване на масло (сушене и очистване).
(2) В маслените стопанства за съхраняване на масло се предвиждат:
1. в ТЕЦ - по 4 резервоара за турбинно и изолационно масло;
2. във ВЕЦ - по 3 резервоара за турбинно и изолационно масло;
3. в П/ст - 3 резервоара за изолационно масло.
(3) Обемът на всеки резервоар се определя от изискването:
1. за турбинно масло - обемът на маслената система на един агрегат плюс 10% резерв;
2. за изолационно масло - обемът на един най-голям трансформатор плюс 10% резерв.

Чл. 1379. На подстанциите със синхронни компесатори се предвиждат два стационарни резервоара за турбинно масло освен резервоарите за изолационно масло, като обемът на всеки резервоар е не по-малко от 110% от обема на маслената система на най-големия компенсатор в подстанцията.

Чл. 1380. (1) Стационарни маслопроводи към трансформаторите за всички напрежения не се изграждат. Използват се мобилни маслопроводи и резервоари (цистерни).
(2) Стационарни маслопроводи се изграждат между склада за масло и работилницата за ремонт на трансформатори и уредбите за сушене и очистване на масло, а също така и към мястото за източване на масло от цистерни.
(3) Стационарните маслопроводи се изпълняват от стоманени тръби, свързвани чрез заварка (освен връзките с арматурата).

Чл. 1381. Към основните съоръжения на масленото стопанство се включват:
1. резервоари за съхраняване на чисто и използвано масло;
2. помпи;
3. устройства за очистване и сушене на масло;
4. цистерни за транспорт на масло.

Чл. 1382. (1) Резервоарите за масло се обособяват в групи за чисто и отработено масло и се подреждат в съответствие с изискванията на НИПАБ.
(2) Резервоарите за съхраняване на масла са метални.
(3) Фундаментите на резервоарите и топлоизолацията им се проектират и изпълняват от негорими материали.

Чл. 1383. Когато резервоарите за масло са в група, те се свързват помежду си със стоманени тръби със заварки и фланцови връзки към арматурата. Всеки резервоар се изолира от колекторните тръби със спирателна арматура.

Чл. 1384. За резервоарите за съхраняване на масло се предвиждат:
1. дихателни тръби с огнепреградители и въздухоизсушители;
2. нивопоказващи устройства;
3. приспособления за вземане на проба от маслото.

Чл. 1385. (1) За пълнене или изпразване на резервоарите се предвиждат стационарни или мобилни помпи.
(2) Не се допуска помпите за отработено масло да се ползват за преливане на свежо масло без специалното им обработване.

Чл. 1386. За обслужване на маслените стопанства се използват мобилни, специално пригодени за целта цистерни.

Глава тридесета.
АКУМУЛАТОРНИ УРЕДБИ

Раздел I.
Област на приложение, определения

Чл. 1387. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни акумулаторни батерии от видовете:
1. алкални батерии;
2. киселинни батерии;
3. необслужваеми батерии с фиксиран електролит (абсорбиран или гел) и с регулиращ вентил или рекомбинатор.
(2) Акумулаторните батерии със специално предназначение и за транспортни средства се избират по съответните за тях норми.

Чл. 1388. Помещенията на акумулаторните батерии, в които се провежда заряд на акумулатори (киселинни или алкални), да отговарят на изискванията на НИПАБ.

Раздел II.
Електрическа част

Чл. 1389. Изборът на електронагревателни устройства, осветителни тела, електродвигатели на вентилационни уредби и монтажът им в помещенията за акумулаторни батерии се извършват в съответствие с изискванията на НИПАБ.

Чл. 1390. (1) Устройствата за заряд се избират с мощност и напрежение, достатъчни за зареждане на акумулаторната батерия до 90% от номиналния капацитет, в течение на не повече от 8 часа.
(2) В подстанции с напрежение 110 kV се предвижда най-малко една акумулаторна батерия, а в подстанции с напрежение 220 kV и по-високо - по две отделни акумулаторни батерии. Всяка една от акумулаторните батерии се оразмерява за захранване на всички консуматори на постоянен ток при авариен режим, най-малко 2 часа.
(3) В подстанциите с една акумулаторна батерия се осигурява захранването на всички консуматори на постоянен ток за 8 часа при нормален режим и най-малко 2 часа в авариен режим.

Чл. 1391. (1) За токоизправителни устройства, които се използват за заряд и подзаряд на акумулаторната батерия, се предвижда:
1. присъединяване към захранващото променливо напрежение чрез разделителен (изолиращ) трансформатор;
2. осигуряване на автоматичен режим на подзаряд съобразно конкретните данни на всяка батерия;
3. система за следене целостта на веригата акумулаторна батерия - токоизправител; системата може да е и като отделно устройство;
4. възможност за контрол и управление на следните параметри:
а) капацитет на акумулаторната батерия чрез програмируем по време и натоварване тест;
б) параметри на входното захранващо напрежение;
в) повишено захранващо напрежение;
г) понижено захранващо напрежение;
д) дясна посока на означенията на векторите на напрежение;
е) прекъснат проводник или изгорял предпазител на захранващото напрежение;
ж) отклонение на честотата на захранващото напрежение;
з) параметри на изходното изправено напрежение;
и) защита, недопускаща повишаване на оперативното напрежение на постоянен ток към консуматора с повече от 10% от номиналното, при всякакви режими и обстоятелства, както и при вътрешни повреди;
к) понижено напрежение под границата на работа на консуматорите;
л) повишен изходен ток на токоизправителя;
м) контрол на температурата на акумулаторното помещение;
н) температурна компенсация в зависимост от типа на батерията;
о) възможни режими на работа на токоизправителя и техния избор.
(2) Токоизправителните устройства се предвиждат с информационен дисплей за контрол на:
1. напрежението към акумулаторната батерия;
2. напрежението към консуматорите;
3. тока към акумулаторната батерия;
4. общия ток на токоизправителя;
5. режима на работа на токоизправителя;
6. текущия работен режим;
7. температурата в акумулаторното помещение;
8. вида на повредата при авария;
9. протокола на авариите и повредите.

Чл. 1392. Във веригата на акумулаторната батерия се предвижда автоматичен прекъсвач за постоянен ток, селективен по отношение на защитаваните апарати в постояннотоковата мрежа. При невъзможност за осигуряване на необходимата селективност задължително се предвижда предпазител със стопяема вложка, като в този случай прекъсвачът не е автоматичен.

Чл. 1393. Зарядните устройства, съставени от мотор-генераторни групи, се обзавеждат с автоматичен прекъсвач за обратен ток, волтметър с превключвател и амперметър.

Чл. 1394. Шините за постоянен ток се снабдяват с устройство за постоянен контрол на изолацията, действащо на сигнал при понижение на изолационното съпротивление на един от полюсите до 15 ¸ 20 kW в мрежа 220 V и 6 ¸ 10 кW в мрежа 110 V.

Чл. 1395. В схемата за управление и автоматика на акумулаторната батерия се предвижда блокировка, която изключва тока на зареждане при спиране на работата на вентилационната уредба в акумулаторното помещение, ако има такава.

Чл. 1396. (1) За акумулаторното помещение се използват осветителните тела, които отговарят на изискванията на НИПАБ.
(2) В помещението на акумулаторната батерия 1 - 2 от осветителните тела се свързват към мрежата за аварийно осветление.

Чл. 1397. (1) Акумулаторните елементи се поставят на стелажи или на лавици във шкаф. Вертикалните разстояния между стелажите или лавиците на шкафа се избират така, че да осигуряват удобно обслужване на акумулаторната батерия.
(2) Акумулаторите могат да се монтират в един ред при едностранно обслужване или в два реда - при двустранно обслужване.
(3) Необслужваните акумулаторни батерии притежават система за рекомбинация на отделените газове.

Чл. 1398. Стелажите за акумулаторната батерия се изпълняват, изпитват и маркират в съответствие с изискванията на стандартите или техническите условия. Те се защитават от въздействието на електролита (киселина или основа) с устойчиво покритие.

Чл. 1399. (1) Акумулаторните елементи се изолират от стелажите, а стелажите - от земята, посредством изолационни подложки, устойчиви на електролита и на неговите пари.
(2) Стелажите за акумулаторната батерия с напрежение до 48 V могат да се монтират без изолационни подложки.
(3) Всички връзки между отделните елементи на батерията са комплектна доставка на производителя на батерията.

Чл. 1400. Коридорите за обслужване между редовете на акумулаторните елементи са със светла широчина най-малко равна на 1,5 пъти широчината на акумулаторния елемент, но не по-малка от 0,6 m.

Чл. 1401. (1) За акумулаторното помещение се предвижда отопление за поддържане на препоръчваната от производителя температура с отоплители, чиято комутационна част е разположена извън помещението. Допуска се отоплението да бъде електрическо, водно, подово.
(2) Най-малкото разстояние от акумулаторите до отоплителните тела е 0,75 m. Това разстояние може да се намалява, при условие че между отоплителите и акумулаторните елементи се постави топлинен екран от негорими материали, изключващ местното нагряване на акумулаторите.
(3) Всички открити отоплителни тела и връзки към тях се защитават със съответното антикиселинно или антиалкално покритие.

Чл. 1402. Разстоянието между неизолираните тоководещи части на акумулаторните елементи е най-малко 0,8 m при напрежение от 65 до 250 V (но не в режим на зареждане) и 1 m при напрежение над 250 V. При по-малки разстояния тоководещите части на акумулаторите се изолират.

Чл. 1403. (1) Акумулаторната батерия се ошинова с изолирани проводници или кабели с устойчива на електролит изолация. В местата на преминаването им през стени, подове и тавани в акумулаторното помещение се предвиждат уплътнения.
(2) Допуска се използването на неизолирани медни или алуминиеви шини, закрепени на подпорни изолатори за ошиновка на акумулаторна батерия, двукратно боядисани с киселиноустойчива боя и покрити с тънък слой вазелин.
(3) Заземяване на носещата конструкция на подпорните изолатори не се изисква.

Чл. 1404. (1) При използване на проходна плоча в помещението на акумулаторната батерия тя се избира устойчива срещу въздействието на парите на електролита. Използване на плочи от мрамор, дърво и др. слоести материали не се допуска.
(2) Проходната плоча припокрива отвора най-малко 100 mm.

Раздел III.
Строителна част

Чл. 1405. (1) Стационарните акумулаторни батерии се разполагат в специално предназначени за тях помещения.
(2) Допуска се разполагане в едно помещение на няколко акумулаторни батерии с еднакъв вид електролит. Киселинните и алкалните акумулаторни батерии се разполагат в отделни помещения.

Чл. 1406. (1) Помещението на акумулаторната батерия се отнася към производство категория А и се разполага в сграда най-малко от II степен на огнеустойчивост съгласно НИПАБ.
(2) Допускат се дървени врати и прозорци за помещения на акумулаторни батерии.

Чл. 1407. (1) По възможност за помещението на акумулаторната батерия се предвижда естествено осветление. Стъклата на прозорците се предвиждат матови или се покриват с блажна боя.
(2) Помещенията на акумулаторните батерии могат да се проектират и без естествено осветление. Допуска се също разполагането им и в сухи сутеренни помещения. В тези случаи не се изисква специално изпълнение на акумулаторните помещения, при условие че са спазени изискванията на чл. 1395 и че имат естествена вентилация.

Чл. 1408. (1) Преносими затворени акумулаторни батерии, използвани за захранване на стационарни електрически уредби и тези с напрежение 24 ¸ 48 V с малък капацитет (до 100 Аh), могат да се разполагат както в отделни помещения с естествена вентилация, така и в невзриво- и пожароопасни помещения във вентилирани метални шкафове. В последния случай категорията на производствените помещения по отношение на взриво- и пожароопасност не се променя.
(2) Преносимите акумулаторни батерии, работещи в режим на разряд и зареждани извън помещението, в което се ползват, както и необслужваемите акумулатори с регулиращ вентил или рекомбинатор, зареждани при напрежение не по-високо от 2,3 до 2,4 V на елемент, могат да се разполагат в помещения с производство категория Г и Д, ако над тях се предвиди вентилационен чадър. При това класът на помещенията по отношение на взривната и пожарната опасност не се променя.

Чл. 1409. (1) За помещението на акумулаторната батерия се изисква:
1. да е разположено колкото се може по-близо до зарядните и разпределителните устройства за постоянен ток;
2. да е изолирано срещу проникване на прах, изпарения, газове и вода;
3. да е лесно достъпно за обслужващия персонал.
(2) Не се допуска помещението на акумулаторната батерия да бъде подлагано на каквито и да било вибрации.

Чл. 1410. (1) В помещение на акумулаторна батерия се влиза през преддверие. Входове от битови помещения към помещение на акумулаторна батерия не се допускат.
(2) Преддверието се предвижда с размери, които позволяват вратата на помещението на акумулаторната батерия да се отваря и затваря, когато вратата между преддверието и съседното помещение е затворена. Площта на преддверието е не по-малка от 1,5 m2.
(3) Вратите на преддверието се отварят навън и се снабдяват със самозатваряща се брава, която отвътре се отваря без ключ.
(4) На вратите се поставят надписи: "Акумулаторно помещение", "Огнеопасно", "Не влизай с огън", "Пушенето забранено".
(5) В преддверието задължително се предвижда мивка от киселинно или алкално устойчив материал.

Чл. 1411. До помещението на акумулаторната батерия може да се предвиди отделно помещение с площ не по-малка от 2 m2 за съхранение на електролит, сепаратори и принадлежности за приготвянето на електролит.

Чл. 1412. Таванът на помещението на акумулаторната батерия се изпълнява хоризонтален и гладък. В изключителни случаи, когато не могат да се избегнат изпъкнали носещи греди, в тях се поставят тръби или се прилага подходящо конструктивно решение, което дава възможност за свободно преминаване на въздуха през отделните полета на тавана.

Чл. 1413. (1) Подът на помещението на акумулаторната батерия се изпълнява строго хоризонтален с бетонова настилка, с устойчиво покритие на киселини или основи (теракотни плочи или др., фугите на които са запълнени с устойчив на киселина или основа материал, епоксидна смола и др.).
(2) В помещението на акумулаторните батерии не се предвиждат канализация и подов сифон.

Чл. 1414. В акумулаторните помещения стените, таваните, вратите, рамките на прозорците, вентилационната система (от вътрешната и от външната страна), металните конструкции и др. се покриват с устойчиви защитни покрития, съответстващи на вида на електролита - киселина или основа.

Чл. 1415. (1) При разполагане на киселинни акумулатори във вентилирани шкафове вътрешната им повърхност е с киселиноустойчиво покритие, а при алкалните акумулатори - покритие от битумна боя.
(2) Коридорите за обслужване на акумулаторната батерия за напрежение над 250 V се покриват с дървени решетки, изолиращи персонала от пода.

Раздел IV.
Санитарно-техническа част

Чл. 1416. (1) За помещението на акумулаторната батерия се предвижда естествена или изкуствена вентилация. При наличие на обемна концентрация на водород над 1,6% задължително се предвижда изкуствена вентилация.
(2) Помещенията за зареждане на акумулаторните батерии се отнасят към невзривоопасните и към непожароопасните, когато:
1. в схемата на управление и автоматика на акумулаторната батерия е предвидена блокировка на зарядните агрегати и вентилационната уредба за поддържане на концентрацията на водород преди началото на зареждането, през време и след неговото завършване два и половина пъти под долната граница на взривяемост;
2. при неработеща принудителна вентилация концентрацията на водород е под 1,6% обемни и има осигурена естествена вентилация;
3. количеството отделен водород не образува взривоопасна концентрация.
(3) Изчислението на обемната концентрация на водород се извършва съгласно НИПАБ.

Чл. 1417. (1) Вентилационната система на акумулаторната батерия се предвижда за обслужване само на акумулаторната батерия и склада за киселини или основи, ако е необходимо.
(2) Киселинните и алкалните акумулаторни батерии са с отделни вентилационни системи.
(3) Изхвърлянето на газовете е през шахта, издигната най-малко 1,5 m над покрива на сградата. Шахтата се защитава от попадане на дъждовни води.
(4) Включването на вентилацията в комини или в общата вентилация за помещения се забранява.

Чл. 1418. За вентилатора на изсмукващата вентилация се изисква оста му да преминава през стените на вентилационния въздухопровод през уплътнени лагери. Освен това се вземат мерки против образуването на искри от лопатките на вентилатора.

Чл. 1419. (1) Газовете се изсмукват както от горните, така и от долните части на помещението, срещуположно на отворите, през които се засмуква чистият въздух. Ако таванът има висящи греди, засмукването се извършва от всяко поле между гредите.
(2) Не се разрешава разполагането на метални въздуховоди над акумулаторите.

Чл. 1420. (1) В помещението на акумулаторната батерия, на нивото на което са разположени акумулаторните елементи, през най-студените зимни дни се поддържа предписаната от производителя температура, но не по-ниска от +10°С.
(2) В подстанции без постоянен дежурен персонал, когато акумулаторната батерия е оразмерена само по тока на включване и изключване на прекъсвачите, минимално допустимата температура е 5°С.

Чл. 1421. (1) Отоплението на помещението на акумулаторната батерия може да се изпълнява и с калорифери, разположени извън помещението, като топлият въздух се подава посредством вентилационни канали. При използване на електрически нагреватели се вземат мерки против преминаването на искри през канала.
(2) При водно отопление в границите на помещението на акумулаторната батерия то се изпълнява с гладки заварени тръби. Поставянето на фланцеви съединения с вентили се забранява.

Част шеста.
ЕЛЕКТРОСИЛОВИ УРЕДБИ

Глава тридесет и първа.
ЕЛЕКТРОМАШИННИ ПОМЕЩЕНИЯ

Раздел I.
Област на приложение, определения

Чл. 1422. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за електромашинни помещения (ЕМП), в които се монтират електрически съоръжения и уредби.
(2) Допуска се за електрически съоръжения с единична мощност до 500 kW изискванията по чл. 1428, 1430, 1432, 1433, 1439, 1452 да не се прилагат.

Чл. 1423. (1) Електромашинни помещения (ЕМП) - помещения, в които се монтират въртящи и статични електрически съоръжения (електрически генератори, компенсатори, електродвигатели, трансформатори и преобразуватели), РУ и табла за управление, а също и отнасящите към тях спомагателни съоръжения.

Чл. 1424. Монтажът на електрически съоръжения и уредби в ЕМП се извършва при спазване на изискванията, посочени в съответните глави на наредбата, освен ако не са изменени с тази глава.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1425. Категорията на ЕМП по отношение на пожарната опасност се определя съгласно НИПАБ.

Чл. 1426. За ЕМП се предвиждат пожароизвестителни системи съгласно изискванията на Наредба № 7 за системите за физическа защита на строежите, както и телефонни връзки и други системи за сигнализация, ако се изискват от заданието за проектиране.

Чл. 1427. Въртящите части на електрически съоръжения, разположени на достъпна височина в ЕМП, се ограждат срещу случаен допир според указанията, посочени в глава седма.

Чл. 1428. За ЕМП се предвижда електрическа инсталация за присъединяване на заваръчни трансформатори, преносими електрически инструменти и лампи, машини за почистване на помещенията и др.

Чл. 1429. В технологично замърсени ЕМП се предвижда възможност за почистване на електрическите съоръжения и уредби посредством:
1. продухване със сух и чист въздух под налягане до 0,2 MРa, подаван от мрежа за сгъстен въздух или от подвижен компресор; или
2. събиране на прах чрез стационарни или мобилни прахосмукачки и др.

Чл. 1430. За транспорт, монтаж и ремонт на електрическите съоръжения и уредби в ЕМП се предвиждат инвентарни (стационарни и подвижни) подемно-транспортни устройства.

Раздел III.
Разполагане и монтаж на електрическите съоръжения

Чл. 1431. (1) Разполагането на ЕМП на всички нива (коти) се съобразява с възможностите за удобен транспорт и монтаж на съоръженията. В подземни етажи на ЕМП с дължина над 100 m се предвиждат проходи за електрокари или транспортни колички.
(2) Най-малкото светло разстояние между транспортирани съоръжения и елементи до сградите или съоръженията е 0,3 m по вертикала и 0,5 m по хоризонтала.

Чл. 1432. (1) Широчината на проходите за обслужване между фундаментите или корпусите на машините, машините и частите на сградите или съоръженията е най-малко 1 m.
(2) Допуска се частично стесняване на проходите между издадени части на машините и строителните конструкции до 0,6 m на дължина не по-голяма от 0,5 m.

Чл. 1433. (1) Светлото разстояние между корпусите на машините и стените на сградата или между корпусите на успоредно монтирани машини при наличие на проход от другата страна на машините е най-малко 0,3 m от нивото на пода за височина на машините до 1 m и 0,6 m за височина на машините над 1 m.
(2) Широчината на прохода за обслужване между машините и лицевата страна на пулта или таблото за управление е най-малко 2 m. При шкафово изпълнение разстоянието е от машините до затворената врата или стени на шкафа.
(3) Посочените изисквания по ал. 2 не се отнасят за управление на задвижвания от място.
(4) Широчината на прохода между корпусите на машините и страните на пултовете или таблата за управление е най-малко 1 m.

Чл. 1434. (1) Широчината на проходите за обслужване между шкафовете с електрически съоръжения с напрежение до 1 kV и части на сградата или съоръжения е най-малко:
1. при едноредово разположение - 1 m;
2. при едноредово разположение и отворени врати на шкафовете - 0,6 m;
3. при двуредово разположение на шкафовете - 1,2 m;
4. между отворени противоположни врати на шкафовете при двуредово разположение - 0,6 m.
(2) Допуска се монтажът на машини с мощност до 10 kW и малогабаритни съоръжения в проходите за обслужване на разпределителни табла, пултове и др. елементи на РУ с напрежение до 1000 V за сметка на частично стесняване на проходите до 0,6 m. При това разстоянията от корпусите на машините или апаратите до тоководещите части на таблото съответстват на посочените в глава двадесет и четвърта, раздел VI.
(3) Широчините на проходите за обслужване на РУ и командните зали се приемат съгласно посочените в глава двадесет и четвърта, раздел VI и глава двадесет и пета, раздел IV.
(4) В подземния етаж на ЕМП се предвиждат кабелни полуетажи или тунели при полагане на повече от 350 силови и контролни кабели или повече от 150 силови кабели в най-запълненото с кабели сечение.
(5) Широчините на проходите в кабелните съоръжения са посочени в глава тринадесета. Кабелите се подреждат по конструкциите така, че да не се образува задънване с дължина, по-голяма от 7 m. За избягване на задънване се допуска устройване на проход под кабелите със светла височина най-малко 1,5 m от пода. Над този проход се допуска разстоянието между лавиците да се намали до 100 mm с възможност за демонтаж на кабелите.

Чл. 1435. В ЕМП се допуска разполагане и монтаж на съоръжения, разрешени от НИПАБ.

Чл. 1436. (1) Горната повърхност на фундаментните плочи на въртящи машини, несвързани директно с механични съоръжения (преобразуватели, възбудители, зарядни агрегати и др.) се разполага на кота, по-висока от котата на самия под най-малко с 50 mm.
(2) Котата на горната повърхност на фундаментните плочи на въртящи машини, директно свързани с механични съоръжения, се определя от технологичните изисквания за монтаж.

Чл. 1437. (1) Не се допуска преминаване на транзитни тръбопроводи за взривоопасни газове, горящи и леснозапалителни течности през ЕМП.
(2) Разрешава се преминаване през ЕМП само на тръбопроводи, непосредствено свързани с монтираните в тях съоръжения.
(3) Студените тръбопроводи се изолират срещу кондензиране на влага.
(4) Горещите тръбопроводи се покриват с негоряща топлинна изолация на местата, където е необходимо, за защита на персонала и съоръженията.
(5) Тръбопроводите се маркират с отличителни цветове, еднакви за цялото стопанство на ЕМП.

Чл. 1438. (1) Когато горната кота на фундаментната плоча се намира над или под котата на пода в ЕМП на повече от 400 mm, около машината се предвижда негорима площадка с широчина най-малко 600 mm, с парапети и стъпала.
(2) Площадките за обслужване с височина до 2 m над пода на ЕМП се ограждат с перила, а по-високите от 2 m - с перила и бариери.
(3) За изкачване на площадките за обслужване се предвиждат стълби.

Чл. 1439. (1) При наличие на жп линия в предприятието, свързана с общата жп мрежа, се предвижда глухо отклонение в ЕМП за транспорт на тежки съоръжения.
(2) Дължината на глухото отклонение в ЕМП позволява разтоварване на съоръженията чрез наличните товароподемни устройства.
(3) При автомобилен транспорт на съоръженията се предвижда възможност за влизане на автотранспорта в зоната на действие на наличните товароподемни устройства в ЕМП.

Чл. 1440. Електрическите машини се инсталират така, че при работа да не предизвикват недопустими вибрации на фундаментите и частите на сградата.

Чл. 1441. (1) За извършване на монтажни и ремонтни работи в ЕМП се предвиждат специални монтажни площадки или се използват свободните площи между съоръженията, оразмерени за най-тежките и най-големите съоръжения и разположени в зоната на действие на наличните товароподемни устройства.
(2) Външните контури на пода на монтажните площадки се обозначават с боя или плочки с различен от другите части на пода цвят.
(3) Участъците от ЕМП, по които се транспортират съоръженията, се оразмеряват за натоварването от транспортираните съоръжения.
(4) Размерите на монтажните площадки се определят според габаритите на най-големите разполагани детайли (в опаковка), като се предвижда по 1 m резерв от страните им.
(5) Местата за монтаж на стойките за разполагане на роторите на големите електрически машини върху монтажните площадки се оразмеряват за натоварването от теглото на тези ротори и стойките се боядисват в отличителен цвят.
(6) На монтажните площадки се поставят надписи с означение на най-големите допустими натоварвания.

Чл. 1442. (1) Не се разрешава разполагането на електрически осветителни тела в ЕМП над открити шини и токопроводи.
(2) Обслужваните от пода електрически осветителни тела не се разполагат над въртящи електрически машини.

Раздел IV.
Мазане на лагерите на електрически машини

Чл. 1443. Системите с циркулация на масло за мазане на лагерите на електрическите машини и технологичните механизми се обединяват, ако използваният тип масло е подходящ за двата вида съоръжения и ако технологичните механизми не замърсяват маслото с метален прах, вода или други вредни примеси.

Чл. 1444. Съоръженията на централизираните системи за мазане, както и предназначените само за електрически машини се разполагат навън от ЕМП.

Чл. 1445. Системите за мазане на лагерите на електрически машини с мощност над 1 MW се снабдяват с указатели за нивото на маслото и апарати за контрол на температурата на маслото и лагерите, а при тези с циркулация на масло - и с апарати за контрол на протичането на маслото.

Чл. 1446. (1) Тръбопроводите за масло и вода към лагерите се полагат открито или в канали със снемаеми капаци от негорящи материали. При необходимост се допуска скрито полагане на тръбопроводите в земя или бетон.
(2) Допуска се свързването на тръбите с арматурата чрез фланци.
(3) Бленди и вентили се поставят непосредствено на местата на подвеждане на смазването към лагерите на електрическите машини.
(4) Тръбите за подвеждане на масло към лагерите, електрически изолирани от фундаментните плочи, се изолират електрически от лагерите и другите части на машините. Всяка тръба има най-малко две изолационни междини или изолационни вложки с дължина най-малко 0,1 m.

Чл. 1447. При необходимост ЕМП се съоръжават с резервоари и тръбопроводи за източване на замърсено масло от маслонапълнени електрически съоръжения. Източването на масло в канализацията се забранява.

Раздел V.
Вентилация и отопление

Чл. 1448. (1) В ЕМП се организира отвеждането на излишната топлина, отделяна от електрическите машини, апарати и др.
(2) Температурата на въздуха в ЕМП, в които работят хора, се поддържа по изискването на съответните санитарни норми.
(3) Температурата на постъпващия въздух за охлаждане на работещи електрически машини е не по-висока от +40°C. Въздухът, постъпващ в спрени електрически машини, е с допустима температура не по-ниска от +5°C. Постъпващият въздух за охлаждане на електрическите машини се филтрира и очиства от прах.
(4) За машините с отворена система на охлаждане се предвиждат жалузи на входящите и изходящите въздухопроводи, затваряни при спряна машина.
(5) За ЕМП се предвиждат апарати за контрол на температурата.

Чл. 1449. За акумулаторните батерии в открито изпълнение и за кондензаторните уредби, разположени в ЕМП, се предвиждат отделни системи за вентилация.

Чл. 1450. (1) В местности със замърсен въздух сградите на ЕМП се разполагат така, че е осигурено постъпването само на чист въздух в тях.
(2) Вратите, прозорците и др. отвори на ЕМП се уплътняват.
(3) Разрешава се изграждането на ЕМП без прозорци и отвори или с прахонепропускащи светли отвори.
(4) Системата за общата вентилация на ЕМП се съоръжава с филтри за очистване на въздуха.

Чл. 1451. (1) Във вентилационните камери и канали на санитарно-техническата вентилация не се разрешава полагането на кабели и проводници. Допуска се само пресичането на камерите и каналите с кабели и проводници, положени в стоманени тръби.
(2) Допуска се в камерите и каналите за охлаждане на електрическите машини полагането на кабели и проводници с обвивки от негорими и трудногорими материали, а също и на неизолирани шини.
(3) Не се допуска в ЕМП разполагане на устройства за вентилация в съседство с пожароопасни съоръжения.

Раздел VI.
Строителна част

Чл. 1452. В ЕМП с постоянен дежурен персонал се предвиждат помещения с климатизация, санитарен възел и отопление според санитарните норми.

Чл. 1453. (1) Стените на ЕМП на височина най-малко 2 m от пода се покриват със светла маслена боя или с плочки, а останалата част - със светла боя според указанията за рационални цветове на производствените помещения.
(2) Вътрешните повърхности на вентилационните канали и фундаментите на машините се покриват със светла неподдържаща горенето боя или се облицоват с негоримо покритие.
(3) Електрическите съоръжения в ЕМП се боядисват според указанията за рационални цветове на съоръженията.
(4) Подът на ЕМП се покрива с материали, които не образуват и не задържат прах.

Чл. 1454. (1) За опори при покриване на подземния етаж на ЕМП се допуска да се използват фундаменти на машини при спазване на изискванията за проектиране на фундаменти на машини с динамично натоварване.
(2) В плочите на многоетажни ЕМП се предвиждат монтажни люкове и отвори за пренасяне на тежки и големи съоръжения от един етаж на друг, които се разполагат в зоната на действие на товароподемните устройства. Покритията на люковете имат същата степен на огнеустойчивост както покритията на плочите, в които са разположени.

Чл. 1455. За подземния етаж на ЕМП се изпълнява дренажна система, а при високи подпочвени води - и хидроизолация.

Чл. 1456. Кабелните тунели в местата на влизане в ЕМП се затварят със стена с гранична огнеустойчивост най-малко 0,75 h или с врата с гранична огнеустойчивост най-малко 0,6 h.

Глава тридесет и втора.
ГЕНЕРАТОРИ И СИНХРОННИ КОМПЕНСАТОРИ

Раздел I.
Област на приложение

Чл. 1457. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни генератори и синхронни компенсатори в машинни зали или на открит въздух.
(2) Изискванията към спомагателните съоръжения на генераторите и синхронните компенсатори (електродвигатели, РУ и пусково-регулиращи апарати, табла и др.) са посочени в съответните глави на наредбата.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1458. Разполаганите на открито генератори, синхронни компенсатори и техните спомагателни съоръжения се избират в специално изпълнение.

Чл. 1459. (1) За генераторите и синхронните компенсатори се предвижда експлоатационен живот в продължение на 25 - 30 г. при нормална експлоатация, с възможност за замяна на износващи и повреждаеми детайли и възли с помощта на проектните товароподемни механизми и средства на малката механизация без пълно разглобяване на машините.

Чл. 1460. (1) Генераторите и синхронните компенсатори се снабдяват със средства за измерване, посочени в глави пета и шеста, устройства за управление, защита и автоматика - посочени в глави двадесета и двадесет и първа, а също така и с автоматика за автоматично пускане, работа и спиране на агрегата.
(2) За турбогенераторите с мощност 60 MW и по-голяма и за синхронните компенсатори с водородно охлаждане се предвиждат устройства за дистанционен контрол на вибрациите на лагерите.
(3) Турбо- и хидрогенераторите с мощност 100 MW и по-голяма се снабдяват с регистратори на електрически величини в аварийни режими.

Чл. 1461. Таблата за управление, релейна защита, автоматика и за директно водно охлаждане на хидрогенератори се разполагат в непосредствена близост до тях.

Чл. 1462. (1) Електрическите и механичните характеристики на мощните турбо- и хидрогенератори се избират с оптимални параметри по отношение на възможностите за поемане на товар.
(2) При необходимост параметрите на генераторите може да се различават от оптималните, ако това се налага за устойчивата им работа, при обосновани технико-икономически изчисления.

Чл. 1463. Напрежението на генераторите се избира стандартно, съгласувано с производителя.

Чл. 1464. За монтаж, разглобяване и сглобяване на генератори, синхронни компенсатори и техните спомагателни съоръжения се предвиждат стационарни, подвижни или инвентарни подемно-транспортни приспособления и механизми.

Чл. 1465. За съхраняване на резервни стержени за статорни намотки се предвиждат сухи помещения с температура на въздуха не по-ниска от +5°С, съоръжени със специални стелажи.

Раздел III.
Охлаждане и мазане

Чл. 1466. Елементите от системите за охлаждане и мазане - газоохладители, топлообменници, маслоохладители, тръбопроводи и арматура, се избират от материали, устойчиви на корозия, ако се използва морска или агресивно въздействаща прясна вода за захранване.

Чл. 1467. Генераторите и синхронните компенсатори с отворена система на охлаждане и хидрогенераторите с мощност 1 MW и по-голяма, с частично отнемане на въздух за отопление, се снабдяват с филтри за очистване на входящия външен въздух, а така също и устройство за бързо прекратяване на неговото подаване в случай на пожар вътре в машините.

Чл. 1468. За генераторите и синхронните компенсатори със затворена система на охлаждане се предвижда:
1. плътно затварящи се остъклени люкове за наблюдение на камерите за студен и топъл въздух;
2. стоманени, плътно затварящи и отварящи се навън врати на камерите за студен и топъл въздух със самозаключващи се брави, отварящи се без ключ от вътрешната страна;
3. осветление с изнесени навън от камерите за студен и топъл въздух ключове;
4. топлоизолация на тръбопроводите за топъл въздух и вода, разположени в охладителните камери, за предотвратяване кондензацията на влага по повърхността им;
5. кондензоотделител в камерите за студен въздух за отделяне на кондензираната вода върху въздухоохладителите, а за турбогенераторите в края на сливния тръбопровод в дренажния канал и хидравличен затвор;
6. уплътняване на корпуса, свързващите части, въздухопровода и другите участъци за предотвратяване засмукването на въздух в затворената система за вентилация;
7. филтър, разположен в областта на разреждане (след въздухоохладителя) на входа на студения въздух в камерата на генераторите и синхронните компенсатори;
8. плътни стени на камерите и въздуховодите, боядисани със светла неподдържаща горенето боя или облицовани с негоримо покритие;
9. покритие на подовете на камерите и фундаментите срещу разпрашване (напр. замазка от цимент с мраморен прах, теракотни плочи и др.).

Чл. 1469. За турбогенераторите и синхронните компенсатори с водородно охлаждане се предвижда:
1. уредба за централизирано снабдяване с водород, с механизация за товарене и разтоварване на газовите бутилки, газопроводи за подаване на газ и прибори за контрол на параметрите на газа (налягане, чистота и др.) в генераторите и синхронните компенсатори;
2. магистрална линия (при необходимост може и две) за подаване на водород от ресиверите за газ в машинна зала; схемата на газопроводите се изпълнява кръгова, секционирана;
3. устройства за видимо прекъсване пред турбогенераторите и синхронните компенсатори на линиите за захранване с водород и на линиите за подаване на въздух, за предотвратяване образуването на взривоопасна газова смес;
4. уредба за централизирано снабдяване с инертен газ (въглероден двуокис или азот), с механизация за товарене и разтоварване на газовите бутилки за изтласкване на водорода или въздуха от генератора (синхронния компенсатор), за продухване и гасене на пожар в главния маслен резервоар на турбината, лагерите на генератора и токопроводите;
5. основен, резервен, а за турбогенераторите - и авариен източник за снабдяване с масло на водородните уплътнения; резервният и аварийният източници за масло автоматично се включват в работа при изключване на работния източник за маслоснабдяване, а така също и при понижение на налягането на маслото;
6. демпферен резервоар за захранване с масло на крайните уплътнители, разчетен за времето за аварийно спиране на генератора със срив на вакуума на турбината, за турбогенератори с мощност 60 MW и по-голяма;
7. автоматичен регулатор на налягането на маслото за водородните уплътнения на турбогенераторите; в схемата за маслоснабдяване обходната (байпасна) арматура е регулируема;
8. устройства за изсушаване на водород, включени в контура за циркулацията на водород на генератора или синхронния компенсатор;
9. предупредителна сигнализация, действаща при повреда в газомаслената система на водородното охлаждане и при отклонение на нейните параметри (налягане, чистота на водорода, разлика в налагянето "масло-водород") от зададените стойности;
10. контролно-измервателни апарати и автоматични устройства за контрол и управление на газомаслената система за водородното охлаждане; не се допуска разполагането на газови и електрически апарати в едно общо затворено табло;
11. вентилационна уредба в местата за събиране на газ за главния маслен резервоар, сливните маслени камери, основните лагери на турбогенератора и др.; във фундаментите на турбогенераторите и синхронните компенсатори не се допускат затворени пространства, в които е възможно натрупване на водород; при наличие на обеми, ограничени от строителни конструкции (носещи греди, ригели и др.), в които е възможно натрупване на водород, в най-високите точки на тези обеми се осигурява свободен изход на водорода нагоре (например през заложени тръби);
12. дренажни устройства за оттичане на вода и масло от корпуса; системата за дренаж да изключва възможността за преминаване на загрят газ в отсека на студения газ;
13. указател за появата на течности в корпуса на турбогенератора (синхронния компенсатор);
14. източник на сгъстен въздух със свръхналягане не по-малко от 0,2 MPa с филтри и въздухоизсушители.

Чл. 1470. (1) За генераторите и синхронните компенсатори с водно охлаждане на намотките се предвижда:
1. тръбопроводи за подаване и връщане на дестилата, изпълнени от устойчиви материали на корозия;
2. основни и резервни помпи за дестилат;
3. механични, магнитни и йонни филтри за дестилат и устройства за очистване на дестилата от газови примеси;
4. разширителни резервоари със защита на дестилата от външната среда;
5. основни и резервни топлообменници за охлаждане на дестилата;
6. предупредителна сигнализация и защита, действаща при отклонения от нормалния режим на работа на системата за водно охлаждане;
7. контролно-измервателни апарати и автоматични устройства за контрол и управление на системата за водно охлаждане;
8. устройства за регистриране на утечките на водород в контура за водно охлаждане на статорните намотки;
9. контролни тръби с кранове, изведени навън от най-високите точки на сливния и напорния колектор за дестилат, за обезвъздушаване на системата за водно охлаждане на статорната намотка по време на запълването й с дестилат.
(2) За охлаждаща вода в топлообменниците се използва - за хидрогенераторите и синхронните компенсатори - техническа вода; за турбогенераторите - кондензат от кондензните помпи на турбината и като резерв техническата вода за газоохладителите на генератора.

Чл. 1471. В системата за подаване на вода към газоохладителите, топлообменниците и маслоохладителите се монтират филтри с възможност за почистване и промиване без нарушаване на нормалната работа на генератора и синхронния компенсатор.

Чл. 1472. (1) На всяка секция на газоохладителите и на топлообменниците се поставя арматура за изключване от напорния и от сливния тръбопровод и за разпределяне на водата по отделните секции.
(2) На общия връщащ тръбопровод за водата от секциите на охладителите на всеки генератор се поставя арматура за регулиране на разхода на вода през всичките секции.
(3) За турбогенераторите ръчното задвижване на арматурата по ал. 2 се извежда на нивото на пода в машинна зала.

Чл. 1473. На всяка секция на газоохладителите и топлообменниците в най-високата им точка се поставя кран за обезвъздушаване.

Чл. 1474. В системата за охлаждане на газа или на въздуха на турбогенераторите и на синхронните компенсатори се предвижда регулиране на температурата на охлаждащата вода с помощта на рециркулационни устройства.

Чл. 1475. В схемата за подаване на охлаждаща вода се предвижда автоматично включване на резервната помпа при изключване на работната и при намаляване на налягането на охлаждащата вода. При синхронните компенсатори се предвижда резервно захранване от постоянно работещ надежден източник на охлаждаща вода (система за техническа вода, резервоари и др.).

Чл. 1476. На захранващите тръбопроводи за техническо водоснабдяване се поставят разходомери.

Чл. 1477. На обслужващата площадка на турбината, съединена с турбогенератор с водородно или водно охлаждане, се разполагат:
1. манометри, показващи налягането на охлаждащата вода в напорния колектор, налягането на водорода в корпуса на генератора, налягането на въглеродния двуокис (азота) в газопровода към генератора;
2. сигнални устройства за понижаване на налягането на водата в напорния колектор;
3. пост за газово управление;
4. табла за управление на газомасленото и водното стопанство.

Чл. 1478. В мястото на разполагане на помпите към газоохладителите, топлообменниците и маслоохладителите се поставят манометри на напорния колектор и на помпите.

Чл. 1479. На напорните и на сливните тръбопроводи към газоохладителите, топлообменниците и маслоохладителите се предвиждат гилзи за живачни термометри.

Чл. 1480. (1) Газовата инсталация се изпълнява от безшевни тръби и газоплътна арматура.
(2) Газопроводите се разполагат на достъпни за оглед и ремонт места и се защитават от механични повреди.

Чл. 1481. Маслопроводите от системата за смазване и уплътняване на турбогенераторите и синхронните компенсатори с водородно охлаждане се изпълняват от безшевни тръби.

Чл. 1482. (1) На турбогенератори с мощност 6 MW и по-голяма лагерите от противоположната страна на турбината, лагерите на възбудителя и водородните уплътнения (ако има такива) се изолират електрически от корпуса и от маслопроводите.
(2) На синхронните компенсатори лагерите се изолират електрически от корпуса на компенсатора и маслопроводите.
(3) На синхронните компенсатори с непосредствено присъединен възбудител се допуска изолиране само на единия лагер (от противоположната страната на възбудителя).
(4) При хидрогенераторите всички лагери, разположени над ротора, се изолират електрически от корпуса.

Чл. 1483. На всеки маслопровод към електрически изолираните лагери на турбогенераторите, синхронните компенсатори и хоризонталните хидрогенератори се поставят последователно две електрически изолирани фланцеви съединения.

Чл. 1484. (1) Лагерите на турбогенераторите, синхронните компенсатори, техните възбудители, водородните уплътнения и маслените вани за лагерите на хидрогенераторите имат конструкция, непозволяваща разпръскване и попадане на масло и маслени пари в намотките, контактните пръстени и колекторите на машините.
(2) Сливните тръби на маслото от лагерите и водородните уплътнения се снабдяват с наблюдателни стъкла за контролиране струята на излизащото масло.
(3) Осветителните тела за осветяване на наблюдателните стъклата се присъединяват към мрежата за аварийно осветление.

Чл. 1485. На турбогенераторите с директно водородно охлаждане на намотките се поставят автоматични газоанализатори за контрол на наличието на водород в картерите на лагерите и закритите токопроводи.

Раздел IV.
Възбудителна система

Чл. 1486. Изискванията, посочени в чл. 1487 - 1502, се отнасят за стационарни системи за възбуждане на турбо- и хидрогенератори и синхронни компенсатори.

Чл. 1487. (1) Система за възбуждане - съвкупност от съоръжения, устройства и апарати, която осигурява възбуждането на генераторите и синхронните компенсатори в нормални и аварийни режими, определени в техническите условия и предписанието на стандартите.
(2) Системата за възбуждане на генератор (синхронен компенсатор) включва: възбудител (генератор за постоянен ток, генератор за променлив ток или трансформатор с преобразувател); автоматичен регулатор на възбуждане; комутационни апарати, измервателни апарати; средства за защита на ротора от пренапрежения и защита от повреди.

Чл. 1488. (1) Системите за възбуждане, при които работното експлоатационно напрежение или това от форсиране на възбуждането надвишава 1000 V, се изпълняват в съответствие с изискванията за електрически уредби с напрежение над 1000 V.
(2) При определяне на пренапреженията при вентилни системи на възбуждане се отчитат и комутационните пренапрежения.

Чл. 1489. Системите за възбуждане се снабдяват с устройства за управление, защита, сигнализация и контролно-измервателни апарати в обем, осигуряващ автоматично пускане, работа при всички предвидени режими, както и спиране на генератора и синхронния компенсатор в електрическите централи и в подстанциите без постоянен персонал.

Чл. 1490. (1) Пултовете и таблата за управление, контролните апарати и апаратите за сигнализация на системата за охлаждане и силовите преобразуватели на тиристорните и други полупроводникови възбудители се монтират в непосредствена близост едни до други.
(2) Допуска се топлообменниците от системата на охлаждане да се разполагат в други помещения, като таблото за управление се разполага до тях.
(3) Пултът (таблото) за управление на възбуждането се снабдява с апарати за контрол на възбуждането.

Чл. 1491. (1) Изправителните устройства на системата за възбуждане на генераторите и синхронните компенсатори се снабдяват със сигнализация и защита, действаща при повишаване на температурата на охлаждащата среда или на изправителните елементи над допустимата и с апарати за контрол на силата на тока.
(2) В изправително устройство, съставено от групи изправители, се контролира големината на тока на всяка група.

Чл. 1492. (1) Системата за възбуждане се снабдява с устройство за контрол на изолацията с измерване на изолационното съпротивление в процеса на работа и сигнализация за понижение под допустимото ниво.
(2) За безчеткови системи на възбуждане се допуска да не се предвижда сигнализация.

Чл. 1493. (1) Веригите на възбудителната намотка на генератор или синхронен компенсатор за мерене на напрежение и тези за свързване на АРВ се изпълняват с отделни кабели с повишено ниво на изолация и без използване на междинни клемореди.
(2) Свързването към възбудителната намотка е чрез разединител.

Чл. 1494. (1) При използване на устройство за гасене на полето (АГП) с прекъсване на веригата на ротора, а така също при използване на статични възбудители с преобразуватели, намотката на ротора се защитава с ограничители на пренапрежения с многократно действие.
(2) Ограничителят на пренапрежение се включва паралелно на ротора през активно съпротивление, изчислено за продължителна работа, при пробив на ограничителя с напрежение на възбуждане, равно на 110% от номиналното.

Чл. 1495. За ограничителите на пренапрежение се предвижда сигнализация при задействането им.

Чл. 1496. Системата за възбуждане на генераторите и синхронните компенсатори се проектира и изпълнява по начин, при който:
1. изключването на комутационен апарат във веригите на АРВ и на управлението на възбудителя не довежда до грешна форсировка в процеса на пускане, спиране и работа на генератора на празен ход;
2. изчезването на оперативното напрежение във веригите на АРВ и на управлението на възбудителя не довежда до нарушаване на работата на генератора и синхронния компенсатор;
3. има възможност за провеждане на ремонтни и други работи по изправителните устройства и техните спомагателни съоръжения при работа на генератора на резервен възбудител; това изискване не се отнася за безчетковите системи на възбуждане;
4. изключена е възможността за повреда на системата за възбуждане при к.с. във веригите на ротора и на неговите контактни пръстени; при използване на статични преобразуватели се допуска защитата им с автоматични прекъсвачи или стопяеми предпазители.

Чл. 1497. (1) За тиристорните системи на възбуждане се предвижда възможност за гасене на полето на генератора и синхронните компенсатори при преминаване на преобразувателя в инверторен режим.
(2) В системите за възбуждане със статични преобразуватели, изпълнени по схема със самовъзбуждане, а така също и в системите с електромашинни възбудители се предвижда АГП.

Чл. 1498. В системите на възбуждане (основни и резервни) се предвижда устройство за пълно развъзбуждане (гасене на полето) при подаване на импулс за гасене на полето на синхронния генератор/компенсатор независимо от заработването на АГП.

Чл. 1499. (1) На системата за водно охлаждане на възбудителя се предвижда възможност за пълно източване на водата от системата, обезвъздушаване при запълване с вода, периодично почистване на топлообменниците.
(2) Не се допуска манипулирането с арматурата към системата за охлаждане на един възбудител да предизвиква промяна на режима на охлаждане на друг възбудител.

Чл. 1500. Подът на помещението на изправителните устройства с водно охлаждане се изпълнява по начин, недопускащ при утечка на вода попадането й на токопроводите, РУ и други електрически съоръжения, разположени под системата за охлаждане.

Чл. 1501. Електромашинните възбудители за постоянен ток (основни и резервни) се снабдяват с релейна форсировка на възбуждането.

Чл. 1502. (1) Схемата на възбуждане на турбогенераторите се предвижда с възможност за превключване от работно възбуждане на резервно и обратно без изключване на генератора от мрежата.
(2) За турбогенератори с мощност 12 MW и по-малка необходимостта от резервно възбуждане се определя по икономически показатели.
(3) Във водните електрически централи не се предвиждат резервни възбудители.

Чл. 1503. За турбогенераторите с директно охлаждане на статорните намотки превключването от работно на резервно възбуждане и обратното се извършва дистанционно.

Чл. 1504. В системата на възбуждане на хидрогенератор се осигурява възможност за начално възбуждане при отсъствие на променлив ток за собствени нужди на централата.

Чл. 1505. При повреда на АРН за генераторите се предвижда възможност за осигуряване на нормално възбуждане, отвъзбуждане и гасене на полето за времето до отстраняване на повредата.

Раздел V.
Разполагане на генератори и синхронни компенсатори

Чл. 1506. (1) Разстоянието от генераторите и синхронните компенсатори до стените на сградата, а така също и разстоянията между тях се определят от технологичните условия, като се приемат най-малко равни на посочените в глава тридесет и първа, раздел III.
(2) Размерите на машинната зала се определят при спазване на условията:
1. осигуряване на възможност за монтаж и демонтаж на агрегат без спиране на агрегати в експлоатация.
2. употреба на кранове със специални твърди захватни приспособления, позволяващи използване на пълния ход на крана;
3. отделни дълги, относително леки детайли на агрегати се преместват със специални приспособления, а не с мостов кран;
4. осигуряване на място за складиране на възли и детайли по време на монтаж и ремонт на агрегат.

Чл. 1507. Фундаментите на генераторите и синхронните компенсатори се проектират и изпълняват така, че вибрациите на съоръженията и сградата при работа не надвишават допустимите стойности.

Чл. 1508. Допуска се близо разполагането на въздушни балони за сгъстен въздух до хидрогенераторите.

Чл. 1509. (1) За турбогенераторите и синхронните компенсатори с въздушно охлаждане и хидрогенераторите се предвиждат устройства за гасене на пожар с въглероден двуокис или вода.
(2) За водни електрически централи, работещи в автоматизиран режим, а така също и за синхронните компенсатори с въздушно охлаждане в обекти без постоянен персонал се предвижда автоматично пожарогасене.
(3) Системата за автоматично пожарогасене се включва по команда от диференциалната защита или при едновременно заработване на диференциалната защита и специалните пожароизвестителни датчици.

Чл. 1510. Системата за пожарогасене на хидрогенератори се предвижда с отвеждане на използваната вода в дренажната система.

Чл. 1511. За гасене на пожар в турбогенераторите и синхронните компенсатори с индиректно водородно охлаждане, когато работят на въздух (период на изпитване и настройка), се предвижда възможност за използване на устройствата за въглероден двуокис (азот).

Чл. 1512. Бутилките с въглероден двуокис (азот), складирани в централната станция за въглероден двуокис (азот), се съхраняват при условия, определени от действащите нормативни актове.

Глава тридесет и трета.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ДВИГАТЕЛИ И КОМУТАЦИОННИ АПАРАТИ

Раздел I.
Област на приложение

Чл. 1513. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни електрически двигатели, наричани по нататък само "двигатели", и принадлежащите им комутационни апарати, разполагани в помещения с производствено и друго предназначение.
(2) Условията за избор, разполагане и монтаж на двигателите са дадени в глава тридесет и първа, раздел III.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1514. (1) Категорията за осигуреност на електрозахранването на двигателите се избира в съответствие с категорията на захранване на потребителите.
(2) Изискванията може да се отнесат не към отделните двигатели, а към захранващите потребителите трансформатори, преобразувателни подстанции, РУ и местни табла.
(3) Резервирането на линията, директно захранваща двигател, не се изисква независимо от категорията на осигуреност.

Чл. 1515. Ако е необходимо да се осигури непрекъснатост на технологичния процес, при повреда на двигател или принадлежащите му комутационни апарати и захранваща линия, резервирането се осигурява с резервен технологичен агрегат или по друг начин.

Чл. 1516. (1) Във всички случаи двигателите и комутационните апарати се избират, разполагат и при необходимост снабдяват с охладителна система така, че работната им температура не надвишава допустимата.
(2) За някои типове двигатели нагряването им се проверява и по условието за кратковремено претоварване по технологични причини.

Чл. 1517. (1) За двигателите и апаратите се осигурява достъп за оглед и замяна, а по възможност - и за ремонт на мястото на разполагане.
(2) За двигателите и апаратите с тегло 100 daN и по-голямо се предвиждат такелажни приспособления.

Чл. 1518. За въртящите се части на двигателите и съединителите с технологичните механизми се предвиждат ограждения срещу случаен допир.

Чл. 1519. Двигателите и комутационните апарати се заземяват/зануляват в съответствие с указанията в глава седма.

Чл. 1520. Изборът на степента на защита IP XX на двигателите е в съответствие с условията на работната среда.

Раздел III.
Избор на двигатели

Чл. 1521. Електрическите и механичните характеристики на двигателите (номинална мощност, напрежение, честота на въртене, относителна продължителност на работа, пусков момент, минимален и максимален въртящ момент, граници на регулиране на честотата на въртене и др.) се избират в съответствие с параметрите и режимите на работа на задвижваните механизми и характеристиките на електрозахранването.

Чл. 1522. За двигателите на отговорните механизми, които по технологични причини е наложително да останат в работа и се допуска по условията за безопасност след кратковременно прекъсване на захранването или понижаване на напрежението (изключване на късо съединение, действие на АПВ или АВР), се осигурява самопускане.

Чл. 1523. (1) За задвижване на механизми, при които не се изисква регулиране на скоростта на въртене, се избират асинхронни електрически двигатели с късо съединен ротор или при необходимост - синхронни електрически двигатели.
(2) За задвижване на механизми с тежки пускови условия или изискващи изменение на скоростта на въртене се избират електрически двигатели с навит ротор или с късо съединен ротор, снабдени със система за регулиране на честотата на въртене.
(3) Във всички случаи при избор на тип и вид на двигателите се приемат възможно най-простите и икономични методи за пускане, спиране или регулиране на честотата на въртене, осигуряващи необходимите режими на работа.

Чл. 1524. Синхронните двигатели се снабдяват с устройство за форсировка на възбуждането или за компаундиране.

Чл. 1525. В случаите, когато синхронните двигатели се използват и за регулиране на напрежението или режима на реактивна мощност в дадената точка на товара, те се съоръжават с АРВ.

Чл. 1526. Двигатели за постоянен ток се избират само в случаите, когато двигателите за променлив ток не осигуряват необходимите характеристики или не са икономични.

Чл. 1527. Двигателите за работа в помещения с нормални условия на околната среда се избират със степен на защита IР 00 или IР 20.

Чл. 1528. Двигателите за работа на открито се избират със степен на защита не по-ниска от IР 44 или в специално изпълнение, съответстващо на условията на работа.

Чл. 1529. (1) Двигателите за работа в помещения с възможно отлагане на прах и други вещества върху техните намотки, нарушаващи естественото им охлаждане, се избират със степен на защита не по-ниска от IР 44 или в обдухваемо изпълнение с подаване на чист въздух.
(2) Корпусът на обдухвания двигател, въздуховодът и всички съединения се уплътняват за предотвратяване на засмукването на неорганизиран въздух в системата за вентилация.
(3) При обдухваемо изпълнение на двигател се поставят клапи за предотвратяване засмукването на околния въздух при спиране на двигателя.
(4) Подгряване на външния въздух не се изисква.

Чл. 1530. Двигателите за работа във влажни или особено влажни места се избират със степен на защита не по-ниска от IР 43 и изолация, устойчива на действието на влагата и прахта (със специална обмазка, влагоустойчива и др.).

Чл. 1531. (1) Двигателите за работа в места с химически активни пари или газове се избират със степен на защита не по-ниска от IР 55 или в обдухваемо изпълнение с подвеждане на чист въздух.
(2) Допуска се използване на двигатели със степен на защита не по-ниска от IР 33, но с химически устойчива изолация и със закриване на неизолираните тоководещи части.

Чл. 1532. За двигателите, разполагани в помещения с температура, по-висока от +40°С, се осигурява охлаждане чрез принудителна вентилация с подвеждане на охлаждащ въздух, външно обдухване и др.

Чл. 1533. При затворена принудителна система на вентилация на двигателите се предвиждат апарати за контрол на температурата на въздуха и на охлаждащата вода.

Чл. 1534. Изводите на датчиците за температура, заложени в намотките на двигателите, се извеждат на специално място за удобство при периодични измервания.

Раздел IV.
Разполагане на двигатели

Чл. 1535. Двигателите се избират и разполагат така, че е изключена възможността за попадане на вода, масло, емулсии и др. в намотките и в токоприемните устройства, а така също и предизвиканите от двигателите вибрации на фундаментите и частите от сградата не надвишават допустимите стойности.

Чл. 1536. Шумът, създаван от двигателите и задвижваните механизми, не се допуска да надвишава установените санитарно-технически норми.

Чл. 1537. За извършване на работи между фундаментите/корпусите на двигателите, между двигателите и части на сградата се оставят проходи за обслужване с размери, посочени в глава тридесет и първа, раздел III.

Чл. 1538. Двигателите и апаратите, с изключение на тези със степен на защита не по-ниска от IР 44, както и пусковите съпротивления и реостати във всички изпълнения се разполагат на разстояние най-малко 1 m от конструкциите на сграда, изпълнена от горими материали.

Чл. 1539. (1) Синхронните двигатели и двигателите за постоянен ток с мощност 1 MW и по-голяма се изолират електрически от лагерите спрямо фундамента за предотвратяване образуването на затворена токова верига през вала и лагерите на машината.
(2) Лагерът от страната на възбудителя и всички лагери на възбудителя на синхронните двигатели се изолират електрически.
(3) Маслопроводите за лагерите на електрически машини се изолират електрически от корпусите на лагерите.

Чл. 1540. Допуска се разполагането в производствени помещения на двигатели с напрежение над 1000 V при спазване на изискванията:
1. двигателите с изводи под статора или със специални охлаждащи устройства се поставят на фундамент с камера за охлаждане под фундамента;
2. фундаментната камера удовлетворява изискванията за камери в ЗРУ с напрежение над 1000 V (глава двадесет и пета, раздел IV);
3. размерите на камерата под фундамента са най-малко равни на тези за полупроходими кабелни тунели.

Чл. 1541. Кабелите и проводниците за присъединяване на двигатели, поставени на виброизолиращи основи, се избират с гъвкави жила в участъка между подвижната и неподвижната част на основата.

Раздел V.
Комутационни апарати, управление на двигатели

Чл. 1542. (1) За група двигатели, обслужващи задвижването на една или няколко машини в един технологичен процес, се използва общ апарат или комплект от комутационни апарати, ако това е оправдано, за удобство или безопасност на експлоатацията.
(2) В случаите, различни от посочените в ал. 1, за всеки двигател се предвижда отделен комутационен апарат.
(3) Комутационните апарати във веригите на двигателите се избират за изключване от мрежата едновременно на всички проводници, намиращи се под напрежение.
(4) Във веригите на отделни електрически двигатели се допускат комутационни апарати, които не изключват всички проводници, ако в общата верига на групата от такива двигатели има апарат, който ги изключва.

Чл. 1543. (1) При наличие на дистанционно или автоматично управление на двигател до задвижвания от него механизъм или в близост до него се поставя апарат (табло, бутон) за аварийно изключване, който не дава възможност за дистанционно или автоматично пускане на двигателя до възвръщането на този апарат в изходно положение.
(2) Не се изисква поставянето на апарати за аварийно изключване до механизмите:
1. разположени в пределите на видимостта от мястото на управление;
2. достъпни само за квалифициран обслужващ персонал (например покривни вентилатори, вентилатори и помпи, монтирани в отделни помещения);
3. конструктивно изпълнени без възможност за случайно докосване до движещи и въртящи части; около тези механизми се поставят надписи, предупреждаващи за възможността за дистанционно или автоматично пускане;
4. с апарат за местно управление и фиксиране на командата за изключване.
(3) Необходимостта от монтиране на апарат за местно управление (пускане и спиране) в близост до дистанционно или автоматично управлявани механизми се определя при проектирането в зависимост от изискванията на технологията, техническата безопасност и организацията на управление.

Чл. 1544. (1) Веригите за управление на двигателите се захранват както от главната верига, така и от други източници на електрическа енергия, ако това е технически необходимо.
(2) За избягване на внезапно пускане на двигател при възстановяване на напрежението в главната верига се предвижда блокировка, осигуряваща автоматично изключване на веригата в случаите на изчезване на напрежението в нея, освен ако не се предвижда самопускане на двигателя.

Чл. 1545. (1) На корпусите на апаратите за управление се поставят ясни знаци за лесно разпознаване положението "включено" и "изключено".
(2) В случаите, когато операторът не може да определи по състоянието на апарата включеното и изключеното положение на главната верига, се предвижда светлинна сигнализация.

Чл. 1546. Комутационните апарати се избират с възможност без повреди и без ненормално износване да комутират най-големите токове в нормалните режими на работа (пускови, спирачни, реверсивни, работни и др.) на управлявания от тях двигател. Ако реверсирането и спирането не се предвиждат в нормалния режим, но са възможни при неправилни операции, комутационните апарати в главната верига да могат да комутират тези операции без разрушаването им.

Чл. 1547. Комутационните апарати се избират и оразмеряват да издържат изчислителните токове на к.с.

Чл. 1548. Комутационните апарати по своите електрически и механични параметри отговарят на характеристиките на задвижвания механизъм във всички режими на работа.

Чл. 1549. (1) Използването на щепселни контакти за управление на преносими електрически двигатели се допуска само при мощност на електрическия двигател до 1 kW.
(2) За щепселни контактни съединения, използвани за присъединяване на електрически двигатели с мощност, по-голяма от 1 kW, се предвижда блокировка, при която включването и изключването на присъединението е възможно само при изключен комутационен апарат в главната верига.

Чл. 1550. (1) В мрежа с напрежение до 1000 V със заземена неутрала бобините на магнитни пускатели, контакторите и автоматичните прекъсвачи се присъединяват на фазно или междуфазно напрежение.
(2) При присъединяването на бобините на апаратите по ал. 1 на фазно напрежение се осигурява едновременно изключване на трите фази на двигателя от автоматичен прекъсвач, а при защита с предпазители - от специални устройства, които действат за изключване на пускателя или контактора, когато в едната/двете фази изгори предпазител.
(3) При присъединяване на бобината на фазно напрежение неутралният (нулевият) извод се свързва сигурно към неутралния/защитния проводник на захранващата линия или с отделен изолиран проводник се присъединява към неутралата на мрежата.

Чл. 1551. Комутационните апарати на двигателите, захранени по схема блок трансформатор - електрически двигател, се монтират на захранващата страна на трансформатора, а не на страната към електрическия двигател.

Чл. 1552. (1) При наличие на дистанционно или автоматично управление на механизмите се предвижда предварителна (предпускова) сигнализация или звуково оповестяване за предстоящото пускане.
(2) Сигнализация и оповестяване по ал. 1 не се предвижда за механизми, за които в близост не се изисква апарат за аварийно изключване.

Чл. 1553. Проводниците и кабелите от пусков реостат до навит ротор на асинхронен двигател се избират за продължителен работен ток в режимите:
1. съединени накъсо пръстени на двигателя - за пусков статичен момент на механизма, непревишаващ 50% номиналния момент на двигателя (лек пуск) и 35% от номиналния ток на ротора; в останалите случаи - за 50% от номиналния ток на ротора;
2. без съединени накъсо пръстени на двигателя - за 100% от номиналния ток на ротора.

Чл. 1554. (1) Пускът на асинхронни двигатели с накъсо съединен ротор и на синхронни двигатели се извършва чрез непосредствено включване към мрежата (директно пускане).
(2) При невъзможност за директно пускане се предвижда пуск през реактор, трансформатор или автотрансформатор.
(3) В особени случаи се изпълнява честотно пускане (с увеличение на честотата на мрежата от нула до номиналната стойност).

Глава тридесет и четвърта.
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА КРАНОВЕ

Раздел I.
Област на приложение, определения

Чл. 1555. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за електроснабдяването на мостови, портални, кулокранове, кабелкранове и др., наричани по-нататък "кранове", с напрежение до 10 kV, монтирани върху фундаменти или на релсов кранов път, както и за монорелсови колички и електротелфери в сгради и съоръжения или извън тях.
(2) Освен тази глава за електроснабдяването на крановете се прилагат и разпоредбите на действащите нормативни актове за надзорни и повдигателни съоръжения.
(3) Тази глава не се отнася за корабни, плаващи, железопътни, автомобилни и др. подобни кранове.

Чл. 1556. Електроснабдяването на кранове, работещи във взриво- и пожароопасни помещения и зони, се извършва съгласно изискванията на НИПАБ.

Чл. 1557. (1) Главни тролейни линии - тролейни токопроводи за електроснабдяване на крана и разположени вън от него.
(2) Тролейни линии на крана - тролейни проводници, разположени на крана.

Чл. 1558. (1) Малогабаритни тролейни токопроводи (шинопроводи) - закрити устройства, съдържащи тролейни проводници, изолатори и колички с токовзематели.
(2) Крановете или количките им, управлението на монорелсова количка и електротелфер и др. може да се захранват с помощта на малогабаритен тролеен токопровод.

Чл. 1559. Ремонтна площадка - мястото, където кранът се намира през време на ремонт.

Чл. 1560. Секция на главните тролейни линии - участък от тези линии, разположен вън от ремонтните площадки и отделен с изолирани вставки от съседните участъци, включително и от ремонтните участъци.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1561. Електроснабдяването на крановете се изпълнява по един от начините чрез:
1. главни тролейни линии, включително и с малогабаритен тролеен токопровод;
2. неподвижни захранващи пунктове по токоотнемащите контакти, на които се плъзгат закрепените на крана тролейни плъзгачи;
3. пръстеновиден токопровод;
4. гъвкав кабел;
5. неподвижен токопровод (за кранове, монтирани на фундаменти).

Чл. 1562. Електрическите съоръжения на крановете (двигатели, апарати и др.) се избират според работните условия на крановете.

Чл. 1563. (1) Напрежението за електроснабдяването на двигателите и преобразувателните агрегати (неподвижни и въртящи), разполагани на кранове, се избира не по-високо от 10 kV.
(2) Изборът на напрежение над 1000 V се обосновава технико-икономически.

Чл. 1564. Допуска се за подобряване на фактора на мощността на крановете да се разполагат сухи трансформатори и кондензаторни батерии с напрежение до 10 kV.

Чл. 1565. (1) Неизолираните тоководещи части на крана се ограждат, ако тяхното разположение не изключва случайния допир на лица, намиращи се в кабината за управление, платформата на крана и в близост до него.
(2) Разстоянията от платформата на моста на крана и количката му до неизолирани токопроводи се определят в глава дванадесета.

Чл. 1566. За проходите за обслужване на таблата и отделните пултове (на магнитните контролери и др.) в помещенията на РУ се допускат следните най-малки разстояния:
1. широчина на проходи към лицевата и задната страна на таблата и пултовете с плътни или мрежести огради - 0,6 m;
2. от неоградени неизолирани тоководещи части, разположени на височина под 2,2 m от едната страна на прохода до стени и съоръжения с изолирани или оградени тоководещи части, разположени от другата страна на прохода - 0,8 m;
3. между неизолирани тоководещи части, разположени на височина под 2,2 m на различни страни на прохода - 1 m.

Чл. 1567. (1) За всеки кран в участъците на общия релсов кранов път за два и повече крана се предвижда ремонтна площадка.
(2) Ремонтната площадка се обединява с площадката за качване на обслужващия персонал на крана.
(3) Допуска се обединяването на ремонтните площадки на два и повече крана, ако не се ограничава технологичният процес през време на извънпланов ремонт на даден кран.
(4) Не се предвиждат ремонтни площадки при захранване на кранове чрез гъвкави главни тролейни линии (гъвкави кабели).

Раздел III.
Тролейни линии с напрежение до 1000 V

Чл. 1568. (1) Участъкът от главните тролейни линии, предвиден за ремонт на крана, се отделя електрически чрез изолационни вложки и се присъединява към тролейните линии посредством разединител така, че при нормална работа е включен под напрежение, а при спиране на крана за ремонт - сигурно изключен.
(2) Изолационната вложка в участъците на главните тролейни линии се изпълнява във вид на въздушна междина с широчина в зависимост от конструкцията на токовземателя, но е не по-малка от 50 mm за напрежение до 1000 V.
(3) Широчината на токовземателя се избира така, че да изключва възможността за прекъсване на електрозахранването при нормалната работа на крана и неговото неочаквано спиране, когато токовземателят преминава през изолационната вложка в двата участъка на тролейните линии.
(4) Разединителят, който свързва ремонтния участък с главните тролейни линии, се избира в закрито изпълнение и се снабдява с устройство за заключване в неработно положение.

Чл. 1569. (1) Ремонтният участък на главните тролейни линии, разположен в края на крановия път, се снабдява с една изолационна вложка и един разединител.
(2) Ремонтният участък на главните тролейни линии, разположен по средата на крановия път, се снабдява с две изолационни вложки (по една от двете страни) и три разединителя, с които се осигурява:
1. непрекъснато захранване на тролейните линии независимо от изключения ремонтен участък;
2. изключване поотделно на ремонтния участък и участъците на тролейните линии, разположени от двете му страни.

Чл. 1570. (1) Дължината на ремонтния участък на главните тролейни линии се избира най-малко равна на широчината на моста на крана плюс 2 m, ако участъкът е в края на крановия път, и 4 m, ако е по средата на крановия път.
(2) Когато за ремонт на кран е монтиран електротелфер, дължината на ремонтния участък се определя в зависимост от крайните положения на моста, като се спазва:
1. на ремонтния участък в края на крановия път да остава най-малко 2 m от изолиращата вложка до моста, заемащ през време на ремонта най-отдалеченото положение от края;
2. на ремонтния участък в средата на крановия път да остава най-малко 2 m от изолираната вложка до моста при всички възможни положения през време на ремонта.

Чл. 1571. На главните тролейни линии, а при секциониране на всяка секция и на всеки ремонтен участък се предвижда възможност за свързване на късо и заземяване на всички фази (полюси) по време на преглед и ремонт на тролейните линии и крана.

Чл. 1572. Главните тролейни линии и тролейните линии на крана се избират и изпълняват по указанията в тази глава и отчитане на изискванията в глава дванадесета.

Чл. 1573. За малогабаритни тролейни токопроводи изискванията на глава дванадесета и чл. 1568, ал. 2 и чл. 1574, 1575, 1576, 1588 не се отнасят.

Чл. 1574. (1) Допускат се твърди или гъвкави тролейни линии, окачени на носещи въжета или поместени в кутии или канали.
(2) За твърди тролейни шини се предвиждат компенсатори на линейните изменения от температура и от слягане на сградите.
(3) Като правило главните тролейни линии са стоманени. Допуска се изпълнението им от алуминиеви сплави, мед и биметал след технико-икономическа обосновка.

Чл. 1575. (1) Точките на закрепване на тролейните линии се избират така, че разстоянието между тях и до заземени части да изключва възможността за допир.
(2) Разстоянието по ал. 1 се избира при отчитане на максималния провес, а на открито и от отклонението на гъвкавите линии от вятъра.

Чл. 1576. (1) За крановете с напрежение до 660 V разстоянието между тоководещите части на тролейните линии на различните фази (полюси), както и между тях и заземените конструкции се приема най-малко 30 mm за неподвижните детайли и 15 mm за движещите се един спрямо друг детайли.
(2) За напрежение, по-високо от 660 V, разстоянията по ал. 1 са съответно най-малко 200 и 125 mm.
(3) Разстоянията по ал. 1 и 2 се осигуряват за главните тролейни линии на крана при всички възможни придвижвания на крана, количката му и др.

Чл. 1577. (1) Разстоянието от главните тролейни линии и тролейните линии на крана до земята или нивото на пода в цеха се приемат най-малко:
1. за напрежение до 660 V - 3,5 m, като в проходните места се увеличават на 6 m;
2. за напрежение над 660 V - във всички случаи 7 m.
(2) Намаление на разстоянията по ал. 1 се допуска за оградени тролейни линии.
(3) При гъвкави тролейни линии разстоянията до земята (пода) се осигуряват за най-големия им провес.

Чл. 1578. (1) Не се допуска отворът за придвижване на конзолата с токовземателите да лежи в една вертикална равнина с тролейните линии при полагане на тролейните линии в канали на пода, закрити с бетонни плочи или рифелова ламарина, както и в кутии (улеи), разположени на височина до 3 m.
(2) Каналите (улеите) на тролейните линии се изпълняват съгласно глава дванадесета.

Чл. 1579. (1) Гъвкавият кабел се избира с отчитането на условията на работа и възможните механични въздействия.
(2) Гъвкавият кабел се защитава в местата, където е възможно повреждане.

Чл. 1580. (1) Главните тролейни линии на мостови кранове се разполагат на противоположната страна на кабината.
(2) Изключения се допускат за главни тролейни линии, които са недостъпни за случаен допир от кабината за управление, платформата и стълбите.

Чл. 1581. Главните тролейни линии и техните токовзематели се разполагат на места, недостъпни за случаен допир от моста на крана, стълбите, монтажните площадки и др., където е възможно присъствието на хора.

Чл. 1582. В местата на възможен допир на товарните въжета на крана с тролейните линии на самия кран или на друг кран, разположен на по-ниско ниво, се вземат съответните защитни мерки.

Чл. 1583. (1) Тролейните линии на крана и техните токовзематели, които не се изключват автоматично, се ограждат или разполагат на недостъпни разстояния за обслужващия персонал.
(2) Ограждането на тролейните линии се предвижда по цялата им дължина и отстрани на линиите.

Чл. 1584. (1) Главните тролейни линии с напрежение до 1000 V се захранват през прекъсвач в закрито изпълнение, оразмерен за изключване на работния ток на всички кранове в един участък на крановия път.
(2) Прекъсвачът се монтира на удобно за изключване място и е предназначен да изключва тролейните линии само на един участък от крановия път.
(3) Допуска се за секционирани главни тролейни линии изключването на секции, когато всяка секция се захранва самостоятелно, като се вземат мерки изключената секция да не попадне под напрежението на неизключените.
(4) Прекъсвачът, а при дистанционно управление - бутоните за управление на прекъсвача, се снабдява с устройство за заключване в изключено положение, както и сигнализация за положения "включено" и "изключено".

Чл. 1585. Допуска се за кранове с тежък и много тежък режим на работа електрозахранването на главните тролейни линии с напрежение до 1000 V чрез автоматичен прекъсвач.

Чл. 1586. (1) Главните тролейни линии се осигуряват със светлинна сигнализация при наличието на напрежение.
(2) Сигнализацията по ал. 1 се предвижда за всяка секция и за всеки ремонтен участък при секциониране на тролейните линии и при наличие на ремонтни участъци.
(3) Непосредствено прикачване на сигнализаторите към тролейните линии се допуска, когато лампите светят при наличие на напрежение на тролейните линии и изгасват при неговото изчезване.
(4) Броят на лампите в сигнализаторите е равен на броя на фазите - по една лампа, включена на всяка фаза при тролейни линии за трифазно напрежение.
(5) Сигнализаторът има две свързани паралелно лампи, когато тролейните линии са за постоянно напрежение.

Чл. 1587. Забранява се присъединяването на странични електропотребители към главните тролейни линии на магнитни кранове, кранове за транспорт на течни метали и др., при които прекъсването на напрежението може да предизвика авария.

Чл. 1588. (1) Главните тролейни линии с твърда конструкция се покриват с боя, с изключение на контактната повърхност.
(2) Цветът на покритието на линиите е различен от цвета на конструкцията на сградата и подкрановите греди, като се препоръчва покритие с червен цвят.
(3) Тролейните линии се боядисват в местата на подаване на захранването на дължина 100 mm.

Чл. 1589. За подаване на напрежение към гъвкавия кабел на порталните кранове се монтира специално предназначена колонка.

Раздел IV.
Избор и полагане на проводници и кабели

Чл. 1590. Проводниците и кабелите на крановете се избират и полагат по изискванията на тази глава и в глави трета и тринадесета.

Чл. 1591. Проводниците на крановете се полагат в улеи, кутии и тръби.

Чл. 1592. (1) Допуска се използването на проводници и кабели с медни или алуминиеви жила за всички видове кранове.
(2) Сечението на жилата на проводниците и кабелите за вторичните вериги се избира най-малко 2,5 mm2 за мед и 4 mm2 за алуминий.
(3) Допуска се използването на многожични проводници със сечение най-малко 1,5 mm2 за медни жила и 2,5 mm2 за алуминиеви жила, когато проводниците не се натоварват механично.
(4) Проводници и кабели с медни жила се използват задължително за вторичните вериги на кранове с тежък и много тежък режим, както и за кранове, работещи с минерални торове.
(5) Допуска се използването на многожични проводници и кабели с медни жила със сечение най-малко 0,5 mm2 за вторичните вериги с напрежение до 60 V, ако връзките се изпълняват чрез запояване и проводниците не са механично натоварени.
(6) За първични вериги на кранове се избират многожични проводници и кабели с алуминиеви жила със сечение най-малко 16 mm2.

Чл. 1593. Допуска се на електротелфери, работещи отделно или в състава на други товароподемни машини, използването на защитени проводници с медни жила със сечение най-малко:
1. във вторичните вериги и веригите на електромагнитните спирачки - 0,75 mm2;
2. във веригите на електродвигателите - 1,5 mm2.

Чл. 1594. (1) Проводниците и кабелите на крановете за течни и горещи метали се полагат в стоманени тръби.
(2) Забранява се полагането в една тръба на силовите вериги за различни механизми, веригите за управление на различни механизми, силовите вериги и веригите за управление на един механизъм.

Чл. 1595. (1) За крановете за течни и горещи метали се използват топлоустойчиви проводници и кабели.
(2) Токовите товари на крановете по ал. 1 се определят при температура на околния въздух +60°C.

Чл. 1596. (1) На местата с наличие на масло се използват проводници и кабели с маслоустойчива изолация и обвивка.
(2) Използването на проводници и кабели с изолация и обвивка, които не са маслоустойчиви, се допуска, ако се полагат в тръби и връзките със съоръженията са херметизирани.

Чл. 1597. Допустимото най-ниско напрежение на изводите на двигателите и във веригите за управление при всички режими на работа на крана е 85% от номиналното,

Чл. 1598. Жилата на проводниците и кабелите на всички вериги се маркират.

Раздел V.
Управление, защита и сигнализация

Чл. 1599. (1) Напрежението на веригите за управление и автоматика се избира не по-високо от 400 V за променлив ток и 440 V за постоянен ток.
(2) Използването на напрежение 500 (660) V се допуска за кранове в предприятия с електрическа мрежа 500 (660) V.

Чл. 1600. Защитата от електрически повреди на електрообзавеждането на крановете се изпълнява в съответствие с глави осемнадесета и деветнадесета.

Раздел VI.
Осветление

Чл. 1601. Използването на металните конструкции на крана в качеството на работен проводник се допуска в мрежите до 50 V за захранване на веригите за управление и осветление.

Чл. 1602. (1) За работно осветление на крана се избира променливо напрежение не по-високо от 220 (230) V.
(2) Захранването на осветлението е от понижаващи трансформатори с трифазно напрежение на мрежата 380 (400) V и по-високо.
(3) Допуска се осветителите да се включват в силова трифазна мрежа с напрежение 380 (400) V, като се свържат в звезда.
(4) Осветителите за подвижни кранове, присъединени към мрежа 380/220 (400/230) V, се захранват с гъвкави четирижилни кабели на фазово напрежение.
(5) Допуска с включването на осветителите в силовата мрежа за постоянно напрежение до 500 V, ако същите се свържат последователно.
(6) Крановете се снабдяват с подходящи осветители (прожектори, фенери и др.) за осветяване на работната площадка, която обслужват.

Чл. 1603. За ремонтно осветление със захранване от трансформатор или акумулаторна батерия, разположени на крана или на неговата ремонтна площадка, се допуска напрежение не по-високо от 50 V.

Раздел VII.
Заземяване и зануляване

Чл. 1604. (1) Крановете се заземяват и зануляват съгласно изискванията на глава седма.
(2) Допуска се свързване към металните конструкции на крана на части, подлежащи на заземяване или зануляване, ако е осигурена непрекъснатост на електрическата верига на тези конструкции.
(3) Допълнително заземяване не е необходимо, когато електрическите съоръжения на крана са монтирани на неговите заземени метални конструкции и на допирните повърхности са предвидени зачистени и небоядисани места за електрически контакт.
(4) Релсите на крановия път в местата на снаждане се свързват сигурно една с друга (чрез заварка, заварка на съединителен проводник с достатъчно сечение, заварка към металните подкранови греди) за създаване на непрекъсната електрическа верига.
(5) Релсите на крановия път съответно се заземяват или зануляват при прилагане на заземяване или зануляване като защитно мероприятие на съоръженията на крана.
(6) Релсите на крановия път за кранове на открито се съединяват помежду си и заземяват най-малко чрез два заземителя, свързани към различни места на релсите.

Чл. 1605. При захранване на кранове с кабели се изпълняват освен изискванията по чл. 1604 и изискванията на глава седма.

Чл. 1606. (1) За корпуса на бутонния апарат за управление на крана, управляван от пода, се предвижда да е от изолационен материал или ако е метален - заземяване (зануляване) най-малко чрез два проводника.
(2) Допуска се въжето, на което е окачен бутонният апарат, да се използва в качеството на един проводник за заземяване (зануляване).

Раздел VIII.
Електроснабдяване на кранове с напрежение над 1000 V

Чл. 1607. Изискванията в този раздел се отнасят за кранове с напрежение над 1000 V и са в допълнение към изискванията, посочени в другите раздели на тази глава.

Чл. 1608. Електрическите съоръжения с напрежение над 1000 V, разположени на крана на открито и в помещения на РУ, се избират според условията, посочени в глава двадесет и четвърта.

Чл. 1609. Секциониране, устройване на ремонтни площадки и светлинна сигнализация на главните тролейни линии на крановете не се изисква.

Чл. 1610. (1) Хоризонталното светло разстояние между главните тролейни линии и крана е най-малко 1,5 m (изключенията в чл. 1611).
(2) Главните тролейни линии се разполагат на височина най-малко 3 m от нивото на площадките на крана, на които при работа или при ремонт има присъствие на хора.
(3) Площадките по ал. 2 се ограждат отгоре с мрежа.

Чл. 1611. (1) Площадката за монтаж на токовземателите се огражда и снабдява с врата (люк).
(2) Хоризонталното разстояние от главните тролейни линии до монтажната площадка е най-малко 0,7 m.

Чл. 1612. (1) Токовземателите от главните тролейни линии се избират с конструкция, която позволява видимо отделяне от линиите, като разединител пред прекъсвача може да не се поставя.
(2) Разстоянието между тролейните линии и отделените от тях токовзематели се избира най-малко 0,7 m.
(3) Задвижването на токовземателите се снабдява с устройство за заключване с ключ при отделени токовзематели и показател за положенията "включено" и "изключено".

Чл. 1613. (1) Забранява се изключването и включването на работния ток и тока на празен ход на трансформатор и двигател с напрежение над 1000 V чрез токовземателите на главните тролейни линии.
(2) За изключване на работния ток на самия екран се предвижда прекъсвач на страната за високо напрежение.
(3) Допуска се поставяне на комутационен апарат само за изключване на тока на празен ход на страна високо напрежение на трансформатора, когато преди изключване на високото напрежение на трансформатора се изключва целият товар.

Чл. 1614. За вратата (люка) на площадката за монтаж на токовземателите (чл. 1611), задвижването на токовземателите (чл. 1612) и прекъсвача (чл. 1613) се предвиждат блокировки, при които:
1. задвижването на токовземателите за отделяне и присъединяване към тролейните линии е само при изключен прекъсвач;
2. отварянето на вратата на площадката за монтаж на токовземателите е възможно само след отделяне на токовземателите от тролейните линии до крайно положение;
3. задвижването на токовземателите за присъединяване към тролейните линии е след затварянето на вратата на площадката за монтаж на токовземателите;
4. включването на прекъсвача е само след присъединяване на токовземателите към тролейните линии и след отделяне на токовземателите от тролейните линии до крайно положение.

Чл. 1615. Между всички фази на токовземателите се предвижда възможност за монтаж на мостова връзка, която ги свързва със заземлението.

Чл. 1616. За провеждане на ремонтни работи се осигурява електроснабдяване на крана с трифазно напрежение не по-високо от 380/220 (400/230) V.

Чл. 1617. На крановете за работа на открито се предвижда защита от атмосферни пренапрежения на:
1. главните тролейни линии със заземяване на конструкциите в съответствие с изискванията в глава шестнадесета;
2. трансформатора и двигателите с напрежение над 1000 V, разположени на крана.

Глава тридесет и пета.
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА АСАНСЬОРНИ УРЕДБИ

Раздел I.
Област на приложение

Чл. 1618. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за електроснабдяването на асансьорни уредби (подемници) с напрежение до 660 V с товароподемност над 50 daN в жилищни и обществени сгради, промишлени предприятия и други постройки.
(2) Разпоредбите по тази глава не се отнасят за асансьорни уредби:
1. специално проектирани за военни и полицейски нужди;
2. разположени на територията на атомни централи;
3. в превозни средства, театри или свързани с машини, осигуряващи достъп до работното място;
4. подземни минни обекти;
5. разположени във взривоопасни помещения.
(3) Асансьор (подемник) - устройство, предназначено за превоз на хора, хора и товари или само на товари, което обслужва определени нива (етажи) и притежава кабина, движеща се по твърди направляващи, наклонени под ъгъл не по-голям от 15 градуса спрямо вертикалата, чието задвижване се осъществява по електромеханичен или електрохидравличен начин.
(4) Освен по изискванията на тази глава за асансьорните уредби се отчитат и нормативните изисквания за повдигателни съоръжения.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1619. (1) За силовите електрически вериги на асансьорните уредби се избира напрежение на захранване не по-високо от:
1. в машинното помещение - 660 V;
2. в кабината, шахтата и на етажните площадки - 380 (400) V променливо и 220 V постоянно;
3. във веригите за управление и сигнализация на основното и аварийното осветление в кабината и осветлението в машинното, ролковото помещение и в шахтата - 220 (230) V променливо.
(2) За захранване на веригите за управление, осветление на кабината и сигнализация се допуска използването на фазов и неутрален проводник от вериги 380/220 (400/230) V при спазване на изискванията:
1. захранването се осъществява от една и съща фаза;
2. единият край на намотките на електромагнитните апарати, във веригите на които има включени контакти за безопасност, е присъединен непосредствено към неутралния проводник.
(3) Не се допуска захранването с понижено напрежение на електрическите вериги на асансьорните уредби чрез автотрансформатор или потенциометър.
(4) Не се допуска поставянето на предпазители, контакти и други прекъсващи елементи в зануляващата (заземяващата) верига.

Чл. 1620. Не се разрешава радиосмущенията, предизвикани от електрическите машини, апарати и инсталации на асансьорните уредби, да превишават нормираните стойности.

Раздел III.
Електрическа инсталация в машинното помещение, шахтата и кабината и електрозахранване на кабината

Чл. 1621. (1) Електрическата инсталация на машинното помещение, шахтата и в кабината на асансьора се изпълнява съгласно изискванията в глави двадесет и трета и тридесет и седма.
(2) Проводниците и кабелите на електрическата инсталация се избират по изискванията на стандартите за електрообзавеждане на асансьорите.
(3) Електрическата инсталация се изпълнява с изолирани проводници, положени в тръби, или кабели със суха изолация, защитени от възможни повреди и от влиянието на околната среда.
(4) Не се допуска използване на силови и контролни кабели с хартиено-маслена изолация.
(5) Разрешава се съвместното полагане (в една тръба) или използване в един кабел на проводници на различни вериги - силови, за управление, осветление, сигнализация и др., отнасящи се към един асансьор, независимо от вида на тока и големината на напрежението, ако линейното напрежение не надвишава 400 V и при условие че изолацията на всички проводници е изчислена за най-високото напрежение.
(6) Електрическата инсталация се изпълнява с медни или алуминиеви проводници.
(7) Използването на медни проводници е задължително за вериги на котвата на двигатели за постоянен ток, присъединяване на контакти за безопасност и присъединяване на апарати, подложени на постоянни удари и вибрации.
(8) Сечението на проводниците на електрическата инсталация се избира по допустимото електрическо натоварване и механична якост, но не по-малко от 0,75 mm2 за медни и 2,5 mm2 за алуминиеви проводници.

Чл. 1622. (1) Токопроводите към кабината и към противотежестта, ако на нея има контакти за безопасност, се изпълняват с гъвкав многожилен кабел с носещ орган и със сечение на проводниците най-малко 0,75 mm2.
(2) За кабелите се предвиждат резервни жила, съответстващи на 5% от общия брой жила на всички кабели, но най-малко две жила.

Чл. 1623. (1) Гъвкавите кабели за електрозахранване се разполагат и укрепват по начин, който не позволява при движението на кабината да се допират (или трият) до конструктивните елементи в шахтата и стените й.
(2) Когато захранването е изпълнено с няколко гъвкави кабела, те се укрепват помежду си.
(3) Присъединителните краища на двигателите, електрическите апарати и клеморедите се избират в съответствие на типа и сечението на използвания проводник.
(4) Разположените на таблото за управление изводни краища на апаратите, краищата на клеморедите и всички, свързващи се към тях проводници, се маркират в съответствие с принципната електрическа схема.
(5) Изолационното съпротивление на електрическата инсталация е не по-малко от:
1. за вериги с напрежение до 500 V, измерено с мегаомметър за 500 V - 0,5 MW;
2. за вериги с напрежение над 500 (660) V, измерено с мегаомметър за 1000 V - 1,0 MW.

Раздел IV.
Електроснабдяване на машинните помещения

Чл. 1624. (1) Електроснабдяването на машинното отделение на асансьора се изпълнява чрез главен входен прекъсвач с ръчно задействане, разположен в близост до входа на машинното помещение. С прекъсвача се изключват всички силови вериги и се снема напрежението от асансьора, с изключение на веригите за осветление, вентилация на кабината и аварийната сигнализация.
(2) Главният прекъсвач се снабдява с устройство за заключване в изключено положение.
(3) Главният прекъсвач се изчислява за всички токове на изключване на асансьорната уредба.

Чл. 1625. В машинното и ролковото помещение се монтират силови контакти, захранени от инсталацията на сградата с проводник със сечение, най-малко 2,5 mm2.

Чл. 1626. При наличието на няколко входа на машинното помещение или ако повдигателният механизъм на асансьора, таблото за управление и генераторната група са разположени в различни помещения, главният входен прекъсвач се разполага в едно от тези помещения. В този случай до входовете на останалите помещения се разполагат несамовъзвръщащи се прекъсвачи за дистанционно изключване на главния входен прекъсвач.

Чл. 1627. (1) За електрическото табло на асансьорната уредба се осигурява удобен достъп за неговото обслужване. При разполагане на няколко повдигателни механизми в машинното помещение разстоянието между незащитените тоководещи части на електрическото табло за управление на един от асансьорите до повдигателния механизъм на друг асансьор е най-малко 1000 mm.
(2) При разполагане на няколко табла за управление в машинното помещение разстоянието между неоградените тоководещи части на две отделни табла е най-малко 1200 mm.

Чл. 1628. (1) Въртящи се машини се разполагат в машинното помещение съгласно изискванията на глава тридесет и първа.
(2) За обслужване на двигателите в машинното помещение се осигурява свободен проход от две страни с широчина най-малко 500 mm.
(3) Не се разрешава в машинното помещение разполагането на електрически и други съоръжения, които нямат пряко отношение към асансьора (антенни усилватели, водопроводни и отоплителни инсталации, канализационни тръби и др.).

Раздел V.
Защита на електродвигателите и другите електросъоръжения

Чл. 1629. (1) Електродвигателите, които са пряко свързани с мрежата, се защитават от к.с. чрез устройства с автоматично прекъсване и с ръчно връщане в изходно положение.
(2) В случай на топлинно претоварване електродвигателят, задвижващ асансьора, се изключва, след като асансьорът изпълни започнатото движение.
(3) Автоматичното връщане на асансьора към нормална работа се осигурява само след достатъчно охлаждане на електродвигателите и другите електрически съоръжения.
(4) Асансьорите със самостоятелни преобразувателни агрегати се снабдяват със защита от трайно претоварване на електрическия двигател, задвижващ преобразувателния агрегат.

Раздел VI.
Осветление

Чл. 1630. (1) Кабината, шахтата, дъното на шахтата, машинното помещение и помещението на отклонителните ролки се обзавеждат със стационарно електрическо осветление, което осигурява осветеност на:
1. пода на машинното помещение - 200 lx;
2. пода на ролковото помещение - 100 lx;
3. пода и на височина на управление на апаратите в кабината - 50 lx;
4. шахтата, над покрива на кабината - 50 lx;
5. пода на етажната площадка - 50 lx.
(2) Електрическото осветление, с изключение на осветлението на кабината, се захранва от електрическата инсталация на сградата.
(3) Шахтата се осветява с една лампа, разположена най-много на 0,50 m от най-високата и най-ниската точка на шахтата, както и с междинни лампи.
(4) В кабината на асансьора се поддържа непрекъснато осветление.
(5) Допуска се при асансьори с автоматични врати осветлението да се прекъсва, когато кабината се намира със затворени врати без пътници пред етажна (товарна) площадка.
(6) Когато осветлението в кабината е изпълнено с лампи с нажежаеми жички, се предвиждат най-малко две лампи, свързани паралелно.

Чл. 1631. За кабината на асансьора се предвижда аварийно захранване, което осигурява в продължение на 1 h захранването на лампа с мощност не по-малка от 10 W в случай на прекъсване на основното осветление. Аварийното осветление се включва автоматично.

Чл. 1632. Прекъсвачите за осветлението в шахтата се предвиждат с възможност за независимо включване и изключване както от шахтата, така и от машинното помещение.

Раздел VII.
Защита срещу индиректен допир

Чл. 1633. Защита срещу индиректен допир в асансьорните уредби се осъществява чрез присъединяването на нетоководещите части към защитния проводник PE (PEN) на мрежата.

Чл. 1634. Защитата срещу индиректен допир по чл. 1633 се изпълнява съгласно изискванията, посочени в глава седма, при спазване на:
1. електрическите машини и апарати, разположени върху звуко- и виброизолационни основи, се присъединяват към защитния проводник с гъвкави проводници;
2. кабината се присъединява към защитния проводник, като се използва едно от жилата или един от проводниците на захранващата линия;
3. направляващите елементи на кабината и противотежестта, както и металните конструкции от ограждането на шахтата също се присъединяват към защитния проводник.

Глава тридесет и шеста.
КОНДЕНЗАТОРНИ УРЕДБИ

Раздел I.
Област на приложение, определения

Чл. 1635. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за кондензаторни уредби с напрежение до 400 kV променлив ток и честота 50 Hz, предназначени за компенсиране на реактивната мощност в електрическата система, намаляване на загубите на електрическа мощност и енергия и за регулиране на напрежението.
(2) Разпоредбите не се отнасят за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация и филтри или уредби със специално предназначение.
(3) Разполагането в помещения и РУ и изборът на кондензаторните уредби по условията на к.с. се изпълняват по изискванията на глави четвърта и двадесет и пета.

Чл. 1636. За кондензаторните уредби се използват определенията:
1. единичен кондензатор - конструктивно съединение от един или няколко кондензаторни елемента в общ корпус с изведени външни изводи;
2. кондензаторен елемент - неделима част от кондензатор, която се състои от два електрода, разделени с диелектрик;
3. кондензаторна батерия - група от единични кондензатори, свързани електрически помежду си;
4. последователен клон - част от батерия, състояща се от последователно включени кондензатори при паралелно-последователно свързване на кондензаторите в една фаза от нея;
5. кондензаторна уредба - електрическа уредба, състояща се от една или няколко кондензаторни батерии и съответните съоръжения към тях: прекъсвачи, разединители, разрядни съпротивления, устройства за регулиране, защити, ошиновка и др.; кондензаторната уредба може да е и от един или няколко отделни кондензатори, свързани към мрежата с комутационни апарати.

Раздел II.
Схема на електрически съединения. Избор на съоръжения

Чл. 1637. (1) Кондензаторните уредби се присъединяват към мрежата чрез отделен комутационен апарат, предназначен за включване и изключване само на кондензаторите, или чрез общ комутационен апарат съвместно със силов трансформатор, асинхронен двигател или друго съоръжение.
(2) Схемите на присъединяване по ал. 1 се прилагат за всички номинални напрежения на кондензаторните батерии.

Чл. 1638. (1) Кондензаторните батерии с напрежение, по-високо от 10 kV, се съставят от еднофазни кондензатори с паралелно-последователно свързване. Броят на последователните клонове от кондензатори се избира по условието, че в нормален режим токът през кондензаторите не надвишава номиналния.
(2) Броят на кондензаторите се избира по условието, че когато в един клон изгори предпазител на кондензатор, напрежението на останалите кондензатори в клона е не по-високо от 110% от номиналното.

Чл. 1639. Кондензаторните батерии с напрежение, по-ниско или равно на 10 kV, се съставят от кондензатори с номинално напрежение, равно на номиналното напрежение на мрежата. Допуска се продължителна работа на единичните кондензатори с напрежение не по-високо от 110% от номиналното.

Чл. 1640. В трифазните батерии еднофазните кондензатори се свързват по схеми "триъгълник" или "звезда". Може да се използва последователно и паралелно-последователно свързване на единични кондензатори във всяка фаза на трифазната батерия.

Чл. 1641. (1) При избор на прекъсвач на кондензаторна батерия се отчита наличието на паралелно включени (например на общи шини) други кондензаторни батерии. При необходимост се предвиждат устройства за ограничаване на тока в преходния процес при включване на батерията.
(2) Разединителят на кондензаторната батерия се снабдява със стационарен заземител от страната на батерията. Предвижда се блокировка между прекъсвача и разединителя, която не позволява изключване на разединител при включен прекъсвач, както и между разединителя и стационарния заземител.

Чл. 1642. (1) За кондензаторите се предвиждат разрядни устройства, като единичните кондензатори в батерията могат да са с вградени разрядни съпротивления.
(2) Допуска се използването на кондензатори без вградени съпротивления, ако на изводите на единичния кондензатор или на последователния клон от кондензатори е включено постоянно разрядно устройство.
(3) Не се изискват разрядни устройства към батерии с напрежение до 1000 V, ако те са присъединени към мрежата чрез трансформатор и между батерията и трансформатора няма комутационен апарат.
(4) За разрядни устройства се допуска използването на:
1. напреженови трансформатори или схеми с активно и индуктивно съпротивление - за кондензаторни уредби с напрежение над 1000 V;
2. схеми с активно съпротивление или с активно и индуктивно съпротивление - за кондензаторни уредби с напрежение до 1000 V.

Чл. 1643. (1) При работа на електрическите мрежи с променливи реактивни товари автоматичното регулиране на мощността на кондензаторните уредби се изпълнява чрез включване и изключване на цялата батерия или на отделни нейни части (стъпала).
(2) Апаратите и тоководещите части във веригата на кондензаторната батерия се избират за продължителен ток не по-малък от 140% от номиналния ток на батерията.

Раздел III.
Защита

Чл. 1644. (1) Кондензаторните батерии се защитават от токове на к.с. с обща защита за цялата уредба, която изключва уредбата без закъснение по време. Защитата се отстройва от пусковия ток на уредбата и от краткотрайните токове при пренапрежения.
(2) Кондензаторната уредба се защитава от повишаване на напрежението с обща защита за цялата уредба, която изключва уредбата при повишаване на ефективната стойност на напрежението над допустимата. Защитата е със закъснение по време от 3 до 5 min.
(3) Допуска се след изключване от защита повторно включване на уредбата след понижаване на напрежението в мрежата до номиналната стойност, но не по-рано от 5 min след изключването.
(4) Обща защита не се изисква, ако при избор на уредбата е взета предвид максимално възможната стойност на напрежението в схемата, т. е. при повишаване на напрежението върху единичен кондензатор продължително приложеното напрежение е не по-високо от 110% от номиналното.

Чл. 1645. (1) В случаите, когато е възможно претоварване на кондензаторите от токове на висши хармоници, се предвижда защита за изключване на кондензаторната уредба със закъснение по време за ефективна стойност на тока за единични кондензатори, по-висока от 130% от номиналната.
(2) За кондензаторна батерия с два или повече паралелни клона се препоръчва защита, която заработва при нарушаване на баланса на токовете в клоновете.

Чл. 1646. (1) За кондензаторните батерии с паралелно-последователна схема на съединение на кондензаторите всеки кондензатор с номинално напрежение, по-високо от 1000 V, при пробив се защитава с външен предпазител.
(2) Кондензаторите с номинално напрежение до 1000 V са с вградени в корпуса стопяеми предпазители - по един за всяка кондензаторна секция, които заработват при пробив на секцията.
(3) За кондензаторна батерия, съставена от няколко секции, се предвижда защита за всяка отделна секция от токове на к.с., независимо от общата защита на уредбата.
(4) Защитата на секциите по ал. 3 не е задължителна, ако всеки единичен кондензатор е защитен с отделен външен или вътрешен (вграден) предпазител.

Чл. 1647. (1) Схемата на свързване на кондензаторите в батерията и предпазителите се избират по начин, недопускащ повредата на изолацията на отделните кондензатори да води до разрушаване на техните корпуси, повишаване на напрежението над трайно допустимото върху останалите в работа неповредени кондензатори и съответно до изключване на цялата батерия.
(2) За защита на кондензатори с номинално напрежение над 1000 V се предвиждат предпазители, ограничаващи стойността на тока на к.с.
(3) Външните предпазители на кондензаторите са с указатели за изгаряне на предпазителите.

Чл. 1648. Кондензаторните уредби се защитават от атмосферни пренапрежения съгласно изискванията, посочени в глава двадесет и пета, раздел V.

Раздел IV.
Електрически измервания

Чл. 1649. (1) Капацитетът на фазите на кондензаторната уредба се контролира със стационарни амперметри с измерване на тока на всяка фаза.
(2) Допуска се за кондензаторни уредби с мощност до 400 kVAr измерването на тока само в една фаза.

Чл. 1650. Измерването на реактивната енергия, която кондензаторната уредба отдава към мрежата, се изпълнява съгласно глава пета.

Раздел V.
Разполагане на кондензаторни уредби

Чл. 1651. (1) Всяка кондензаторна уредба се избира с конструкция и в изпълнение, съответстващо за работа в условията на околната среда.
(2) За кондензаторните уредби се използват сухи кондензатори или с изолация от синтетични течни диелектрици, които не са токсични и пожароопасни.

Чл. 1652. (1) Кондензаторните уредби се разполагат в отделни самостоятелни помещения или в общи помещения с други съоръжения, като се ограждат с мрежа или защитни кожуси. Под общи помещения се имат предвид разпределителни устройства до и над 1000 V, както и основни или спомагателни производствени помещения, в които се разполагат електрически съоръжения и са изпълнени противопожарните изисквания.
(2) При разполагане на кондензаторни уредби в общи помещения се предвиждат устройства против разливане на синтетична течност по пода или в кабелни канали при пробив на корпуси на кондензатори, а също за изтегляне на изпарения на синтетична течност извън помещението.
(3) Разстоянието между единичните кондензатори е най-малко 50 mm и се избира по условието за охлаждане на кондензаторите и осигуряване на изолационните разстояния.

Чл. 1653. (1) Указателите за изгаряне на външните предпазители на кондензаторите се разполагат на места, достъпни за наблюдение при включена батерия.
(2) Температурата на въздуха около кондензаторите се поддържа в долната и горната граница, установени от техническите условия за кондензаторите от съответен тип и производство.
(3) За помещението и шкафовете на кондензаторната уредба се предвиждат отделни системи за естествена вентилация.
(6) В случай че е невъзможно намаляването на температурата на въздуха в помещението до максимално допустимата, се предвижда система за изкуствена вентилация.

Чл. 1654. (1) За кондензатори, които работят на открито, се взема предвид нагряването им от слънчевата радиация. Кондензаторите се разполагат по такъв начин, че влиянието на радиацията е минимално.
(2) Изводите на кондензаторите помежду им и към шините се свързват с гъвкави проводници.
(3) Конструкциите, върху които се поставят кондензаторите, са от негорими материали. При избор на начин за закрепване на кондензаторите се отчита и топлинното разширение на корпуса на кондензаторите.

Чл. 1655. Допуска се в помещението за кондензаторите да се разполагат и принадлежащите им комутационни и защитни апарати - прекъсвачи, разединители, мощностни разединители, разрядни съпротивления и измервателни трансформатори.

Чл. 1656. (1) Когато кондензаторната батерия е разделена на части, те се разполагат така, че се осигурява безопасната работа на персонала по всяка една от частите, когато останалите са под напрежение.
(2) Носещите конструкции на кондензаторната уредба, които може да попаднат под напрежение при дефект на изолацията, се заземяват.

Част седма.
СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ

Глава тридесет и седма.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 1657. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за електрически инсталации с напрежение до 1000 V за променлив ток и до 1500 V за постоянен ток при използването на изолирани проводници и кабели с каучукова и пластмасова изолация в метална, каучукова или пластмасова обвивка със сечение на фазовите жила до 16 mm2.
(2) Изискванията по ал. 1 се отнасят за среда с нормална пожарна опасност в сгради с непроизводствено и производствено предназначение (промишлени, складови, селскостопански) и строителни съоръжения на териториите на предприятия, строителни площадки, дворове, включително когато са разположени по външните стени на сградите и съоръженията.
(3) Към специалните електрически инсталации в сгради се прилагат и допълнителните изисквания от устройствените им нормативни актове.
(4) За електрическите инсталации в сградите, освен изискванията в тази глава се отчитат и изискванията от съответните глави на наредбата, доколкото не й противоречат.

Чл. 1658. (1) При изпълнение на електрически инсталации със сечения на проводниците и кабелите над 16 mm2, както и за полаганите в земята кабелни линии, се отчитат изискванията, посочени в глава тринадесета.
(2) При изпълнение на електрически инсталации с неизолирани проводници вътре в сгради се отчитат изискванията, посочени в глава дванадесета, а извън сгради - в глава четиринадесета.
(3) Отклоненията от ВЛ към въводите се изпълняват с изолирани или неизолирани проводници съгласно изискванията в глави четиринадесета и петнадесета.
(4) Допълнителните изисквания при изпълнението на електрически инсталации в сгради са посочени в глави шеста, седма, дванадесета, двадесет и трета, тридесет и пета.

Чл. 1659. Основните термини и определения, използвани в тази глава, са:
1. електрическа инсталация - съвкупност от проводници и кабели с принадлежащите елементи и детайли, осигуряващи тяхното закрепване и механична защита; електрическите инсталации са открити и скрити;
2. открита електрическа инсталация - положена по повърхността на стени, тавани и други строителни елементи и съоръжения (включително и в зоната на окачени тавани, двойни подове и стени), изпълнена на въжета/струни/обтяжки, ролки, изолатори, в тръби, кожуси или в гъвкави (металически, пластмасови) ръкави, на лавици (скари) или в открити канали; откритите електрически инсталации са неподвижни, подвижни и преносими;
3. скрита електрическа инсталация - положена в строителни елементи на сгради (стени, подове, фундаменти) и съоръжения, изпълнена в тръби и гъвкави ръкави, улеи, кухини и в закрити канали, непосредствено под мазилката, както и като предварително замонолитена в строителни елементи при производството им в заводски условия; скритите електрически инсталации са неподвижни;
4. външна електрическа инсталация - положена по външните стени на сгради и съоръжения, под навеси, на стълбове при обща дължина до 50 m (без осветление на улици, пътища и открити площи - паркове, стадиони, игрища, площадки, паркинги и др.); външните инсталация са скрити и открити;
5. въвод от въздушна линия - електрическа инсталация, съединяваща отклонението от въздушната линия с електрическата инсталация на сградата от изолаторите, разположени на външна повърхност (стена, покрив) на сградата до клемите на въвода;
6. обтяжка - носещ елемент на електрическата инсталация (тел, метално въже), натегната във въздуха между две повърхности (стена, конструкция, таван), предназначена за прикрепване към нея на проводници, кабели или техни снопове;
7. шина - носещ елемент на електрическата инсталация (метална лента), закрепена към повърхност (стена, конструкция, таван), предназначена за прикрепване към нея на проводници, кабели или техни снопове;
8. кожух - закрита куха конструкция с правоъгълно или друго сечение, предназначена за полагане в нея на проводници и кабели; кожусите служат за защита от механично повреждане на положените в тях проводници или кабели и са неразглобяеми (глухи) или с капак, използвани за монтаж в помещения и за външни уредби; изпълняват се с перфорирани стени и капаци и плътни; глухите кожуси са само в плътно изпълнение;
9. скара (лавица) - кабелен носач, съставен от непрекъсната основа и странични бордове без капак; скарите не защитават положените върху тях кабели и проводници от външни механични повреди; изпълняват се от негорими материали и са плътни или перфорирани (решетъчни) за монтаж в помещения и за външни уредби;
10. строителна кухина - пространство в конструкцията или в елементите на сградата (окачени тавани, двойни стени и подове, някои видове каси за врати и прозорци и др.), достъпно само от някои места;
11. канална инсталационна система - система от затворени обвивки, снабдени с подвижен капак, предназначена за цялостна защита на изолирани проводници или кабели, а така също за разполагане на други електроинсталационни изделия;
12. тръбна система - затворена инсталационна система, съставена от тръби и съединителни елементи, за защита и полагане на изолирани проводници и/или кабели в електрически инсталации или в системи за телекомуникация, като тяхното полагане на място и/или заменяне е чрез изтегляне;
13. електроинсталационна тръба - елемент на затворена инсталационна система с произволно сечение, обикновено кръгло, предназначен за полагане на място и/или за замяна на изолирани проводници или кабели чрез изтегляне в електрически инсталации или в системи за телекомуникация;
14. съединителен елемент за тръба - приспособление, проектирано за сглобяване, за ограничаване или за промяна направлението на един или повече елементи от тръбна система;
15. тръба и/или съединителен елемент за тръба, неразпространяваща пламък - тръба или съединителен елемент за тръба, която може да се запалва под въздействието на пламък, но не разпространява пламъка и самозагасва в продължение на определено време след оттегляне на пламъка;
16. гладка тръба - тръба, чийто профил на надлъжното сечение е праволинеен (виж забележката към т. 24);
17. гофрирана тръба - тръба, чийто профил на надлъжното сечение е вълнообразен;
18. твърда тръба - тръба, която не може да бъде огъната или която може да бъде огъната само с помощта на механично средство, със или без специална обработка;
19. огъваща се тръба - тръба, която може да бъде огъната с ръка, с достатъчно малка сила и която не е предназначена да бъде често огъвана;
20. гъвкава тръба - тръба, която може да бъде огъната с ръка, с достатъчно малка сила и която е предназначена да бъде често огъвана;
21. самовъзстановяваща се тръба - огъваща се тръба, която, деформирана под действието на напречна сила в продължение на кратък период от време, възстановява своята начална форма веднага след прекъсване действието на напречната сила;
22. дебелина на материала на гладка тръба - средната стойност на разликата между външния диаметър и вътрешния диаметър, разделена на две;
23. дебелина на материала на гофрирана тръба - средната стойност на дебелината на материала, измерена в дадена точка по протежение на една вълна;
24. съединяване на тръби - точката на присъединяване на два или повече елемента от една тръбна система или между тръбна система и друго съоръжение;
25. външни въздействия - фактори, които въздействат и могат да повредят тръбната система (вода, масла или строителни материали, ниски/високи температури и корозионно активни вещества или замърсители);
26. тавански етаж - етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости;
27. токопровод - устройство, предназначено за предаване и разпределение на електроенергия, състоящо се от неизолирани или изолирани проводници и принадлежащите им изолатори, защитни обвивки, отклонителни устройства и поддържащи конструкции; изпълняват се като гъвкави (при използване на проводници) и твърди (при използване на шини);
28. шинопровод - токопровод до 1000 V, изготвен в заводски условия в комплектни секции; според предназначението си е магистрален, разпределителен и тролеен.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1660. Допустимите продължителни натоварвания по ток на проводниците и кабелите в електрическите инсталации се определят съгласно глава трета в зависимост от начина на полагането и температурата на околната среда.

Чл. 1661. (1) Сечението на тоководещите жила на проводниците и кабелите за електрическите инсталации се приема не по-малко от сеченията в табл. 69.
(2) Сеченията на проводниците за осветителите се избират съгласно изискванията в глава четиридесет и първа.
(3) Сеченията на заземителните и защитните проводници се избират съгласно изискванията в глава седма.

Таблица 69
Най-малки допустими сечения на проводници и кабели
за електрически инсталации

Вид и предназначение на проводниците и кабелитеНай-малки допустими сечения, mm2
медалуминий
1. Радиални захранващи линии към апартаментни табла610
2. Магистрални захранващи линии в жилищни сгради1625
3. Сигнални и управляващи магистрални линии1,52,5
4. Линии за силови контакти с работен ток над 6 А, 220 V2,54,0
5. Линии за обикновени контакти с работен ток до 10 А1,52,5
6. Линии за лампени излази1,02,5
7. Шлангови кабели за асансьорни уредби в жилищни, обществени, търговски и промишлени сгради1,04,0
8. Неизолирани (голи) проводници2,52,5
9. Незащитени изолирани проводници в тръби, кабели и защитени изолирани проводници за неподвижно полагане1,04,0
10. Незащитени изолирани проводници, положени в помещения върху изолатори1,5-

Чл. 1662. Допуска се съвместно полагане на проводници и кабели (без взаимно резервиращите се) в стоманени и други механически устойчиви тръби, канали, скари, закрити канали в строителните конструкции на сградите за:
1. всички вериги за един и същи агрегат;
2. силовите и контролните вериги на няколко машини, пултове за управление и др., свързани в общ технологичен процес;
3. вериги, захранващи многолампов осветител със сложно групово управление;
4. вериги на няколко токови кръга от един и същи вид осветление (работно, аварийно) при общ брой на проводниците в една тръба до осем;
5. осветителни вериги до 42 V и вериги над 42 V, при условие че проводниците на веригите до 42 V са в отделна изолационна тръба; при това втората (общата) обвивка върху изолацията на жилата се счита за изолационна тръба.

Чл. 1663. (1) Не се допуска в една тръба, кожух, сноп, закрит канал на строителната конструкция, на една скара съвместното полагане на взаимно резервиращи се вериги, вериги на работно и евакуационно осветление, а също така и на вериги с напрежение до 42 V с вериги с напрежение над 42 V (с изключение на случаите чл. 1662, т. 5, или ако изолацията на проводниците и кабелите е за напрежение най-малко 660 V).
(2) Допуска се полагането на веригите от ал. 1 само в различни камери на инсталационни канали или лавици на скара върху плътни (неперфорирани) надлъжни прегради от негорим или трудногорим материал с граница на топлоустойчивост 15 min.
(3) Допуска се полагането на вериги за евакуационно и работно осветление по различни външни страни на профили (винкели, шини).

Чл. 1664. В кабелни тунели, канали, производствени и електромашинни помещения за електрически инсталации се използват проводници и кабели само с обвивки от негорими или трудногорими материали, а незащитените проводници - с изолация само от негорими или трудногорими материали.

Чл. 1665. (1) При променлив или изправен ток фазовите и неутралният (или правият и обратният) проводник се полагат в стоманени тръби или в изолирани тръби със стоманена обвивка в една и съща тръба.
(2) Допуска се полагането на фазови и неутрален (или прав и обратен) проводник в отделни стоманени тръби или в изолирани тръби със стоманена обвивка, ако продължителният ток на натоварване не превишава 25 А.

Чл. 1666. (1) При полагането на проводници и кабели в тръби, еднокамерни канали, гъвкави металоръкави и закрити канали трябва се осигурява възможност за замяна на проводниците и кабелите.
(2) Вътрешните повърхности на кутиите и тръбите, диаметрите на тръбите, радиусите на огъване, както и разполагането на разклонителни (съединителни) и др. кутии, осигуряват изтегляне и смяна на проводниците и кабелите без нараняване.

Чл. 1667. Конструктивните елементи на сградите и съоръженията, чиито затворени канали и кухини се използват за полагане на проводници и кабели, да са негорими.

Чл. 1668. Жилата на проводниците и кабелите се съединяват, разклоняват и присъединяват чрез пресоване, заваряване, спояване или специални клеми (винтови, болтови и др.).

Чл. 1669. (1) В местата на съединяване, отклоняване и присъединяване на жилата на кабелите или проводниците се предвижда запас от проводник (кабел), който осигурява възможност за повторно съединяване, отклоняване или присъединяване.
(2) При преминаване на електрическите инсталации през фуги за разширение и улягане се предвиждат компенсиращи удължения на проводниците и кабелите.

Чл. 1670. Проводниците и кабелите се съединяват и отклоняват на места, достъпни за оглед и ремонт.

Чл. 1671. (1) Не се допуска подлагането на разклонителни и съединителни връзки на проводници и кабели на механични усилия.
(2) При полагане на проводници и кабели в тръби се осигурява прикрепване към стените в краищата на тръбите непосредствено до разклонителните (съединителните) и конзолни кутии така, че да се избягват евентуални механични усилия.
(3) При открито полагане проводниците и кабелите се закрепват по цялата дължина на равни интервали чрез метални скоби и бандажи без нараняване на изолацията, като непосредствено пред електрически съоръжения и инсталационни арматури закрепването е на разстояние 100 ¸ 150 mm.

Чл. 1672. Всички разклонителни и съединителни връзки на жилата на проводниците и кабелите са с изолация, равностойна на изолацията на самите проводници и кабели.

Чл. 1673. (1) Съединяването, отклоняването и присъединяването на проводници и кабели, с изключение на проводниците, положени на изолатори, се изпълнява в разклонителни (съединителни) и конзолни кутии, корпуси на клеми, специални ниши на строителната конструкция или корпуси на електроинсталационни изделия.
(2) Забраняват се отклонения и снаждане на проводници и кабели в канали и тръби.
(3) При полагане върху изолатори или ролки проводниците се съединяват или отклоняват в непосредствена близост до изолатора (ролката).

Чл. 1674. (1) Конструкцията на разклонителните кутии и клемите съответства на начина на полагане и условията на околната среда.
(2) Металните части на електрическите инсталации (конструкции, арматура, канали, тръби, кутии, скоби и др.) се защитават от корозия в съответствие с условията на околната среда.

Чл. 1675. Разклонителните кутии и изолационните корпуси на клемите са от негорими или трудногорими материали.

Чл. 1676. За предпазване на проводниците и кабелите срещу механични повреди в краищата на каналите и металните тръби се поставят специални защитни накрайници и втулки.

Чл. 1677. При изпълнение на електрическите инсталации радиусите на огъване на проводниците и кабелите са не по-малки от посочените във фирмените спецификации на производителите.

Раздел III.
Избор на вида на електрическа инсталация, проводници, кабели и начин на полагане

Чл. 1678. (1) Електрическите инсталации се избират по предназначението на помещенията, технологичния процес, условията на околната среда, конструктивните и архитектурните особености на сградата.
(2) Напрежението за захранване на електрическите инсталации в сградите се избира в зависимост в напрежението на мрежата за електроснабдяване на населени места.
(3) Проводниците и кабелите, използвани за електрическите инсталации, са с изолация, която издържа напрежение, по-голямо от номиналното междуфазово напрежение с променлив ток 50 Нz или от номиналното напрежение на захранващата линия с постоянен ток.

Чл. 1679. (1) Изолацията на проводниците за електрическите инсталации е маркирана за лесно разпознаване по цялата си дължина с цветове, както следва:
1. светлосин цвят - за неутрален (N) или среден проводник (М);
2. жълто-зелен (на ивици) цвят - за защитен проводник (PE);
3. жълто-зелен (на ивици) цвят - за проводник РЕN;
4. кафяв или друг цвят - за фазов проводник.
(2) За съществуващи инсталации, при които проводникът РЕN е със светлосин цвят на изолацията, в местата за присъединяване се извършва допълнително маркиране на проводника с изолационна лента с жълто-зелен (на ивици) цвят.

Чл. 1680. При избор на вида на електрическата инсталация и начина на полагане на проводниците се отчитат изискванията за електробезопасност и пожарна безопасност.

Чл. 1681. (1) Начинът на полагане на електрическата инсталация по условията на околната среда и видът на проводниците и кабелите се избират по табл. 70
(2) При наличие едновременно на две и повече условия, характеризиращи околната среда, електрическата инсталация се съобразява с всяко от тези условия.

Таблица 70

Избор на проводници и кабели за електрическа
инсталация и начин на полагане

Условия на околната средаВид на електрическата инсталация и начин на полаганеПроводници и кабели
123
Открити инсталации
Сухи и влажни помещенияНа скобиНезащитени едножилни проводници
Сухи помещенияСъщоУсукани двужилни проводници
Помещения от всички видове и външни инсталацииНа изолатори, а също и на ролки, предназначени за използване в мокра среда. Във външни инсталации ролки за мокри помещения могат да се използват само там, където е изключена възможността за директно попадане на дъжд или сняг върху елементите на инсталацията (напр. под навеси)Незащитени едножилни проводници
Външни инсталацииНепосредствено по повърхността на стени,Кабели с неметална и метална обвивка тавани и на обтяжки, шини и други носещи конструкциии
Помещения от всички видовеСъщоНезащитени и защитени еднои многожилни проводници. Кабели с неме тална и метална обвивка
Помещения от всички видове и външни инсталацииНа лавици и в кожуси с подвижни капациСъщо
Помещения от всички видове и външни инсталации (само специални проводници на носещи въжета за външни инсталации или кабели)На въжетаСпециални проводници на носещи въжета. Незащитени и защитени едно-и многожилни проводници. Кабели с неметална и метална обвивка
Скрити електрически инсталации
Помещения от всички видове и външни инсталацииВ неметални тръби от негорим материал. В затворени канали на строителните конструкции под мазилката. Изключения: забранява се използването на: 1.изолирани тръби с метална обвивка във влажни и мокри помещения и външни инсталации;

2. стоманени тръби и стоманени еднокамерни кожуси с дебелина на стената до 2 mm във влажни и мокри помещения и външни инсталации

Незащитени и защитени едно- и многожилни проводници. Кабели с неметална обвивка
Сухи, влажни и мокри помещенияЗамонолитено в строителни конструкции при заводското им изготвянеНезащитени проводници
Открити и скрити електрически инсталации
Помещения от всички видове и външни инсталацииВ метални гъвкави ръкави. В стоманени тръби (обикновени и тънкостенни) и еднокамерни кабелни кожуси. В неметални тръби и неметални еднокамерни кожуси от трудногорим материал. Изключения: забранява се използването на:

1. изолирани тръби с метална обвивка във влажни и мокри помещения и външни инсталации;

2. стоманени тръби и стоманени еднокамерни кожуси с дебелина на стената до 2 mm във влажни и мокри помещения и външни инсталации

Незащитени и защитени едно-и многожилни проводници. Кабели в неметална обвивка

Чл. 1682. (1) Обвивките и изолациите на проводниците и кабелите в електрическите инсталации съответстват на начина на полагането им и на условията на околната среда.
(2) При наличие на специални изисквания, свързани с характеристиките на уредбите, изолацията на проводниците и защитните обвивки на проводниците и кабелите се избират с отчитане на тези изисквания (виж чл. 1697 и 1698).

Чл. 1683. (1) Неутралните проводници са с изолация, равностойна на изолацията на фазовите проводници.
(2) Допуска се в производствени помещения с нормална среда за един от работните проводници на мрежите с напрежение до 42 V да се използват стоманените тръби и въжета на открити инсталации, метални корпуси на открити токопроводи, метални конструкции на сградата (ферми, колони, подкранови пътища и др.) при осигурена непрекъснатост и достатъчна проводимост на токопроводимите части, както и добра видимост и надеждни заварки на съединенията.
(3) Не се допуска използване на конструкциите по ал. 2 в качеството им на работен проводник, ако тези конструкции са в непосредствена близост до горими части от сградата.

Чл. 1684. Изискванията по условията за пожарна безопасност при полагането на проводници и кабели, тръби и кожуси с проводници и кабели в тях са посочени в табл. 71.

Таблица 71

Електрически инсталации и начини за полагане на кабели и проводници с оглед пожарна безопасност

Вид на електрическата инсталация и начин на полагане върху повърхности и конструкцииПроводници и кабели
От горими материалиОт негорими или трудногорими материали
Открити електрически инсталации
На ролки, скоби, изолатори или с подложка от негорими материали1Непосредствено върху повърхностите и конструкциитеНезащитени проводници, защитени проводници и кабели в обвивки от горими материали
Непосредственно върху повърхностите и конструкциитеНепосредствено върху повърхностите и конструкциитеЗащитени проводници и кабели в обвивки от негорими или трудногорими материали
В тръби и кожуси от негорими материалиВ тръби и кожуси от трудногорими и негорими материалиНезащитени и защитени проводници и кабели в обвивки от горими или трудногорими материали
Скрити електрически инсталации
С подложка от негорими материали1 и последващо полагане на мазилка или защита от всички страни чрез плътен слой от други негорими материалиНепосредствено върху повърхностите и конструкциитеНезащитени проводници и кабели в обвивки от трудногорими материали
С подложка от негорими материали1Непосредствено върху повърхностите и конструкциитеЗащитени проводници и кабели в обвивки от трудногорими материали
Непосредствено върху повърхностите и конструкциитеНепосредствено върху повърхностите и конструкциитеСъщо от негорими
В тръби и кожуси от трудногорими материали - с подложка под тръбите и кожусите на негорими материали1 и последващо полагане на мазилка2В тръби и кутии от горими материали - замонолитено в улеи и др., в плътен слой от негорими материали3Незащитени проводници и кабели в обвивки от горими, трудногорими и негорими материали
Също от негорими материали непосредствено върху повърхностите и конструкциитеСъщо от трудногорими и негорими материали непосредствено върху повърхностите иконструкциите

(1) Подложката от негорими материали трябва да отстъпва от краищата на проводника, кабела, тръбата или кожуха не по-малко от 10 mm.
(2) Замазването на тръби под мазилката е чрез плътен слой мазилка, гипс и др. с пласт над тръбата най-малко 10 mm.
(3) Плътният слой от негорим материал около тръбите (кожусите) може да бъде и слой мазилка, гипсов или циментов разтвор или пък бетон с дебелина най-малко 10 mm.

Чл. 1685. (1) При открито полагане на защитени проводници (кабели) с обвивка от горими материали, както и на незащитени проводници, светлото разстояние от кабела до повърхността на основата, конструкцията или детайлите от горими материали е не по-малко от 10 mm.
(2) При невъзможност да се осигури разстоянието по ал. 1 проводникът (кабелът) се изолира от повърхността чрез слой от негорим материал, отстъпващ от всяка страна на проводника най-малко 10 mm.

Чл. 1686. При скрито полагане на защитени проводници (кабели) с обвивка от горими материали и незащитени проводници в закрити ниши, в кухини на строителни конструкции, улеи и др. подобни с горими конструкции, кабелите и проводниците се защитават чрез плътен слой от негорими материали от всички страни.

Чл. 1687. (1) При открито полагане на тръби и кожуси от трудногорими материали по негорими и трудногорими основи и конструкции светлото разстояние от тръбата (кожуха) до повърхността на конструкцията и детайлите от горими материали е най-малко 100 mm.
(2) При невъзможност да се осигури разстоянието по ал. 1 тръбата (кожухът) се изолира от всички страни от тези повърхности с плътен слой от негорим материал (мазилка, гипсов или циментов разтвор, бетон и др.) с дебелина най-малко 10 mm.

Чл. 1688. При скрито полагане на тръби и кожуси от трудногорими материали в закрити ниши, кухини на строителни конструкции, улеи и др. тръбите и кожусите се отделят от всички страни от повърхността на конструкциите или детайлите от горими материали чрез плътен слой от негорим материал с дебелина най-малко 10 mm.

Чл. 1689. При пресичане на къси участъци от електрическата инсталация с елементи на строителната конструкция от горими материали тези участъци се изпълняват в съответствие с изискванията на чл. 1684 - 1688.

Чл. 1690. (1) В местата, в които използването на проводници и кабели с изолации и обвивки с нормална топлоустойчивост е невъзможно (висока температура на околната среда) или води до нерационално повишаване на разходите на метал, се използват проводници и кабели с изолации и обвивки с повишена топлоустойчивост.
(2) В зависимост от температурата на околната среда при необходимост се намаляват токовите натоварвания.
(3) Не се допуска монтаж на проводници и кабели върху повърхности с температура, по-висока от 50°С.

Чл. 1691. Във влажни и мокри помещения и външни уредби изолацията на проводниците и изолиращите опори, а също и опорните и носещите конструкции, тръби, кожуси и лавици се избират влагоустойчиви.

Чл. 1692. Не се препоръчват в прашни помещения начини на полагане, при които върху елементите на електрическата инсталация може да се отлага прах, чието отстраняване е затруднено.

Чл. 1693. В помещения и външни уредби с химически активна среда за електрическата инсталация се използват елементи, устойчиви на средата или защитени от въздействието й.

Чл. 1694. Проводниците и кабелите с изолация или обвивка, неустойчива на светлинно лъчение, се защитават от директно лъчение.

Чл. 1695. (1) В места, където е възможно механично повреждане на електрическата инсталация, открито положените кабели и проводници се защитават чрез обвивките им, а ако такива обвивки липсват или са недостатъчно устойчиви на механични въздействия - чрез тръби, кожуси, ограждания или чрез използване на скрита електрическа инсталация.
(2) Разрешава се полагане на изолационни тръби в подовете на помещенията, при условие че се осигури върху тях защитна покривка с дебелина най-малко 10 mm за жилищни сгради и 50 mm за всички останали сгради.
(3) Допуска се полагане на изолационни тръби в пода на помещения с вътрешнозаводски транспорт, при условие че дълбочината на полагане е най-малко 100 mm. При полагане на по-малка дълбочина се осигурява допълнителна механична защита.
(4) Не се допуска използване на неметални тръби в подовете на леярски, ковашко-пресови и други горещи помещения.
(5) При полагане на проводници и кабели в стоманени тръби и кутии се спазват изискванията:
1. тръбите в кутиите се полагат така, че в тях да не се задържа влага от кондензираните пари, съдържащи се в околната среда;
2. в сухи помещения, където няма агресивно действащи върху изолацията на проводниците и кабелите пари и газове, връзката на тръби и кутии може да се изпълни с обикновени маншети без уплътняване;
3. в помещения, съдържащи агресивни пари и газове, както и в местата, където е възможно проникване на вода, масло или емулсии, а също и в прашни помещения свързването на тръби в кутии се изпълнява с уплътняваща съединителна арматура с резба или чрез заварка; снаждане и разклонения на затворени метални канали е само чрез заваряване;
4. не се допускат съединения на тръби в местата на огъване;
5. между всички метални тръби и кутии по цялата дължина на електрическите инсталации да има сигурна електрическа връзка;
6. в земя, в химически агресивни среди, в мокри помещения, във външни електрически инсталации и във взривоопасни помещения не се полагат тънкостенни тръби;
7. заземяването на стоманени тръби се изпълнява в съответствие с глава седма.

Чл. 1696. Проводници и кабели се използват само в областите, указани в техническите им спецификации.

Чл. 1697. (1) За захранване на преносими и подвижни електропотребители се използват шнурове и гъвкави кабели с медни жила, специално предназначени за целта, при отчитане и на възможните механични въздействия.
(2) Всички жила на проводниците по ал. 1, включително и за заземяване, се включват в обща обвивка, оплетка или с обща изолация.
(3) За механизми с ограничено преместване (кранове, преместваеми и подвижни триони, механизми на врати и др.) се използват конструкции за токозахранване, които осигуряват жилата на проводниците и кабелите срещу отскубване, пречупване и др.

Чл. 1698. (1) При наличие на масла или емулсии проводниците с немаслоустойчива изолация се защитават срещу въздействието им или се използват проводници с маслоустойчива изолация.
(2) В случаите, където може да се очаква вредно въздействие от газове и пари върху изолацията или тоководещите жила на проводниците (кабелите) и съединенията им към електрическите съоръжения, се вземат мерки за устойчивост на въздействието на околната среда.
(3) Не се допуска използването на проводници и кабели с алуминиеви жила в местата с химически активна среда спрямо алуминия (наличие на серни, азотни и др. агресивни съединения).
(4) В мокрите помещения и в тези с периодична влажност се използват проводници и кабели с водоустойчиви изолации и предпазни обвивки.

Чл. 1699. (1) Едножилни и мостови проводници с пластмасова изолация се използват при неподвижни електрически инсталации в монолитни и сглобяеми сгради, когато изолацията им е осигурена срещу механични повреди.
(2) Забранява се полагането на мостови проводници:
1. директно в земята;
2. директно върху измазани или облицовани стени в сгради с производствено и непроизводствено предназначение, ако не са взети мерки закрепването да се извършва, без да се поврежда целостта на изолацията им;
3. върху стоманени конструкции;
4. открито в пожароопасни помещения от всички класове;
5. във взривоопасни помещения от всички класове;
6. за захранване на аварийно и евакуационно осветление.

Раздел IV.
Открити електрически инсталации в помещения

Чл. 1700. (1) Откритото полагане на незащитени изолирани проводници директно върху повърхности, на ролки, скоби, изолатори, въжета и лавици се изпълнява на височина най-малко:
1. при напрежение над 42 V в помещения с нормална опасност и при напрежение до 42 V във всякакви помещения - 2 m от нивото на пода или обслужващата площадка;
2. при напрежение над 42 V в помещения с повишена опасност и особено опасни помещения - 2,5 m от нивото на пода или обслужващата площадка.
(2) Изискванията в ал. 1 не се отнасят за отклонения до ключове и контакти, пускови апарати, табла, аплици.

Чл. 1701. (1). Открито положени инсталации в тръби и закрити канали се изпълняват в сгради с производствено предназначение и във второстепенни помещения на сгради с непроизводствено предназначение - тавани, мазета и др.
(2) Допуска се изпълнение на открити електрически инсталации в закрити канали в сгради с непроизводствено предназначение.
(3) Тръби от полимерни материали се използват за открити електрически инсталации, когато не се очакват особени механични усилия върху електрическите инсталации и при температура на околната среда в граници от +5°С до +40°С.
(4) Стоманени водогазопроводни тръби се предвиждат, когато се изисква голяма механична якост, плътност и добра изолация на електрическите инсталации.
(5) Не се допуска изпълнение на неподвижни електрически инсталации с шнурови проводници.

Чл. 1702. (1) В производствени помещения отклоненията с незащитени проводници до ключове и контакти, пускови апарати, табла, аплици и др. се защитават от механично въздействие на височина до 1,5 m от нивото на пода или обслужващата площадка.
(2) В битовите помещения на промишлени предприятия, в жилищни и обществени сгради се допуска отклоненията по ал. 1 да не се защитават.
(3) В помещения, достъпни само за специално обучен персонал, няма ограничения за височината на разполагане на открито положени незащитени изолирани проводници.

Чл. 1703. В крановите междини (пролети) незащитените изолирани проводници се полагат на височина най-малко 2,5 m от нивото на площадката на крановата количка (ако площадката е разположена над настилката на крановия мост) или от самата настилка на крановия мост (ако настилката е разположена над площадката на крановата количка). Когато това е невъзможно, се предприемат защитни мерки за предпазване на персонала, намиращ се в количката и крановия мост, от случаен допир до проводниците. Защитното устройство се осигурява по цялата дължина на проводниците или на самия кранов мост в зоната на разполагане на проводниците.

Чл. 1704. Височината на открито положени защитени изолирани проводници, кабели, проводници и кабели в тръби и кожуси със степен на защита IР 20, в гъвкави металоръкави от нивото на пода или обслужващата площадка не се ограничава.

Чл. 1705. (1) При пресичане на незащитените изолирани проводници с незащитени или защитени изолирани проводници с разстояние между проводниците най-малко 10 mm в местата на пресичане на всеки незащитен проводник се предвижда допълнителна изолация.
(2) При пресичане на незащитени и защитени проводници и кабели с тръбопроводи светлото разстояние между тях е най-малко 50 mm, а с тръбопроводи за горящи и лесновъзпламеними течности - най-малко 100 mm.
(3) При разстояние от проводници или кабели до тръбопроводи, по-малко от 250 mm, проводниците и кабелите допълнително се защитават от механични повреди на дължина най-малко 250 mm от всяка от страните на тръбопровода.
(4) При пресичане с горещи тръбопроводи проводниците и кабелите се защитават от въздействието на високата температура или се избират в съответното изпълнение.

Чл. 1706. (1) При паралелно полагане на проводници и кабели с тръбопроводи разстоянието между тях е най-малко 100 mm, а с тръбопроводи с горими и лесновъзпламеними течности и газове - най-малко 400 mm.
(2) Положените проводници и кабели паралелно на горещи тръбопроводи се защитават от въздействието на високата температура или се избират в съответното изпълнение.

Чл. 1707. (1) Проводниците и кабелите преминават през стени и междуетажни плочи в тръби, кожуси, кухини, открито положени канали и др.
(2) За да се избегне проникване и събиране на вода или разпространение на пожар, местата на преходите по ал. 1 се запълват с лесноотстранима маса от негорим материал с огнеустойчивост на прехода не по-ниска от тази на стената (междуетажната плоча).

Чл. 1708. (1) При полагане на незащитени проводници на изолирани опори проводниците допълнително се изолират (напр. чрез изолационна тръба) в местата на преминаване през стени или междуетажни плочи. Допуска се при преход от сухо или влажно помещение в друго сухо или влажно помещение всички проводници от една и съща линия да се полагат в обща изолационна тръба.
(2) При преход на проводниците от сухо или влажно помещение в мокро или от едно мокро в друго мокро помещение, както и при изход на проводниците извън сградата всеки проводник се полага в отделна изолационна тръба. При изхода от сухо или влажно помещение в мокро помещение или при изход извън сградата съединителните връзки се изпълняват в сухото или влажното помещение.

Чл. 1709. (1) Допуска се на лавици, въжета, струни, ленти, опорни и други носещи повърхности и конструкции полагане на проводници и кабели плътно един до друг на снопове или пакети от няколко слоя.
(2) Проводниците и кабелите от всеки сноп се привързват помежду си с пластмасови или метални скоби или превръзки (бандажи) на разстояние - за хоризонтално полагане 0,3 m, а за вертикално полагане - 0,5 m.
(3) В затворени канали проводниците и едножилните кабели се полагат в един ред или в пакет, най-много 12 в пакет, като разстоянието между пакетите е най -малко 20 mm.

Чл. 1710. Допуска се полагането на проводници в кожуси, подредени един върху друг или произволно. Сумата от сеченията на проводниците и кабелите, изчислена по техните външни диаметри, включително изолацията и външните обвивки, не трябва да превишава 35% от светлото сечение при неразглобяеми кожуси, а за кожуси с отваряне на капаците - 40%.

Чл. 1711. Допустимите продължителни токове за проводници и кабели, положени на снопове или разположени на слоеве, се приемат с отчитане на корекционни коефициенти, съобразени с броя и разположението на проводниците в снопа, количеството и разположението на отделните снопове, а също и наличието на ненатоварени проводници.

Чл. 1712. Тръби, кожуси и гъвкави металоръкави се полагат така, че в тях да не се събира влага или кондензация на пари от въздуха.

Чл. 1713. (1) Допуска се съединяването на тръби, кожуси и гъвкави металоръкави без уплътнения в сухи непрашни помещения без пари, които въздействат отрицателно на изолациите и обвивките на проводниците и кабелите.
(2) Тръбите, кожусите и гъвкавите металоръкави се съединяват помежду си, а също и с корпусите на електросъоръжаването:
1. в помещения, които съдържат пари или газове, които отрицателно въздействат на изолацията или обвивките на проводниците и кабелите, във външни уредби и в местата, където е възможно попадането в тръбите, кожусите или гъвкавите ръкави на масла, води или емулсии - с уплътнения; кожусите в тези случаи са с плътни стени и с уплътнени плътни капаци или са еднокамерни; разглобяемите кожуси са с уплътнения в местата на разглобяване, а гъвкавите металоръкави - херметични;
2. в прашни помещения - с уплътнени съединения и отклонения на тръбите, а гъвкавите ръкави и кожуси защитени от запрашаване.

Чл. 1714. Съединенията на стоманените тръби и кожуси, използвани като защитни проводници, отговарят на изискванията на тази глава и посочените в глава седма.

Раздел V.
Скрити електрически инсталации в помещения

Чл. 1715. (1) Скрити електрически инсталации в тръби и кожуси се изпълняват в съответствие с изискванията на чл. 1712 - 1714 във всички случаи с уплътнения. Кожусите на скритите електрически инсталации са еднокамерни.
(2) Не се допуска изпълнението на електрически инсталации във вентилационни канали и шахти. Допуска се пресичане на тези канали и шахти с отделни проводници и кабели, положени в непрекъснати стоманени тръби.
(3) Полагането на проводниците и кабелите в окачени тавани се изпълнява в съответствие с изискванията на тази глава и глава тридесет и осма.

Чл. 1716. (1) Скритите електрически инсталации се изпълняват в помещения на сгради с непроизводствено предназначение и в сгради с производствено предназначение, за които се изисква да имат добър естетичен вид или са налице високи санитарно-хигиенни изисквания.
(2) Проводниците при скритите инсталации са в тръби, положени под мазилката на стените или в строителните елементи на сградите - стени, подове, тавани, колони и др.

Чл. 1717. (1) Електрическите инсталации с мостови и едножилни проводници с полимерна изолация, осигурена срещу механични повреди, се изпълняват:
1. директно в мазилката на стени и тавани - когато покритието от мазилка върху проводниците е с дебелина най-малко 10 mm;
2. върху мазилката на стени и тавани - когато закрепването на проводниците се извършва, без да се уврежда изолацията и няма опасност от механични повреди в процеса на експлоатацията им;
3. в подовата настилка - когато изолацията на проводниците е защитена срещу механични повреди, удари, пробиви от пирони и други остри предмети.
(2) В мазилката и под нея проводниците се полагат в прави хоризонтални и вертикални направления.
(3) Мостовите проводници се полагат по плоската страна без прегъвания, усуквания и хлабини.
(4) Мостовите и едножилните проводници се полагат директно под мазилката в пояси:
1. по стени - на 200 mm от готов под или таван;
2. покрай светлите отвори на врати прозорци - в зона до 200 mm;
3. в подовите настилки - на разстояние до 150 mm от стенните панели.
(5) Широчината на поясите се определя от броя на успоредно положените линии.
(6) По тавани проводниците може да се полагат по най-късите разстояния. Допуска се прехвърляне на проводници през етажните разделителни строителни елементи при условие, че се изтеглят в изолирани тръби.
(7) Не се допуска полагане директно в мазилка или в земя на кабелоподобни проводници.

Раздел VI.
Електрически инсталации в тавански помещения

Чл. 1718. В тавански помещения електрическите инсталации се изпълняват:
1. открити;
2. с положени в тръби проводници и кабели, а също защитени проводници и кабели в обвивки от негорими или трудногорими материали - на всякаква височина;
3. с незащитени изолирани едножилни проводници на ролки, скоби или изолатори (в тавански помещения на производствени сгради - само на изолатори) - на височина най-малко 2,5 m; при височина до проводниците, по-малка от 2,5 m, те се защитават от допир и механически повреждания;
4. скрити в стените и таваните от негорими материали на всякаква височина.

Чл. 1719. (1) Откритите електрически инсталации се изпълняват с проводници и кабели с медни жила.
(2) Допуска се използването на кабели с алуминиеви жила в тавански помещения:
1. с негорими покриви - при открито полагане в стоманени тръби или при скрито полагане в негорими стени и покриви;
2. с горими покриви на производствени сгради със селскостопански характер - при открито полагане в стоманени тръби.

Чл. 1720. Съединенията и отклоненията на медни и алуминиеви жила на проводниците и кабелите се изпълняват в метални разклонителни кутии чрез пресоване, заваряване или с клеми, съответстващи на материала, сечението и броя на жилата.

Чл. 1721. Електрическите инсталации, изпълнени в стоманени тръби, отговарят и на изискванията на чл. 1712 - 1714.

Чл. 1722. Допуска се отклонения от линии в тавански помещения към електропотребители, разположени извън тавана, при условията за открито полагане на линии и отклонения в стоманени тръби или скрито в негорими стени (покриви).

Чл. 1723. Комутационните апарати в мрежите на осветителите и другите електропотребители, разположени непосредствено в таванските помещения, се разполагат извън тези помещения.

Раздел VII.
Външни електрически инсталации

Чл. 1724. (1) Външните електрически инсталации, изпълнени с незащитени изолирани проводници, се разполагат и ограждат така, че да са недостъпни за допиране в места, където е възможно често пребиваване на хора (например балкони, открити входове).
(2) Положените по ал. 1 открито по стените инсталации са на разстояния не по-малки от:
1. при хоризонтално полагане:
а) открити входове на сгради и над покриви на промишлени сгради - 2,5 m;
б) над прозорци - 0,5 m;
в) под прозорци (от перваза) - 1 m;
г) под балкона - 1 m;
2. при вертикално полагане до прозореца - 0,8 m;
3. при вертикално полагане до балкона - 1 m;
4. от земята - 3 m.
(3) При окачване на проводници на стълбове около сгради разстоянието от проводниците до балкони и прозорци при максимално отклонение на проводниците е най-малко 1,5 m.
(4) Не се допуска изпълнение на външни електрически инсталации по покриви на жилищни и обществени сгради, с изключение въвеждането в сградите и отклоненията от тези въводи.
(5) Незащитените изолирани проводници на външните електрически инсталации по отношение на допир се разглеждат като неизолирани.

Чл. 1725. (1) Разстоянието от проводниците, пресичащи пожарни пътища и пътища за товарни превози, до повърхността на земята (пътя) е най-малко 6 m в проходимата част, а в непроходимата - 3,5 m.
(2) Разстоянието между отделните проводниците е не по-малко от:
1. при междустълбие до 6 m - 0,1 m;
2. при междустълбие над 6 m - 0,15 m.
(3) Разстоянието от проводниците до стените и опорните конструкции е не по-малко от 50 mm.

Чл. 1726. (1) Полагането на проводници и кабели на външните електрически инсталации в тръби и кожуси се изпълнява в съответствие с изискванията по чл. 1712 - 1714 във всички случаи с уплътнения.
(2) Не се разрешава полагането на проводници в стоманени тръби и кожуси извън сграда.

Чл. 1727. (1) Препоръчва се въводите в сгради през стени да се изпълняват в изолационни тръби така, че да не се стича вода по тях и да прониква в сградата.
(2) Разстоянието между проводниците при изолаторите на въвода, а също и от проводниците до изпъкналите части на сградата е най-малко 0,2 m.
(3) Допуска са въводите в сградите да се изпълняват през покрива в стоманени тръби. Разстоянието по вертикала от отклонението към въвода и от проводниците на въвода до покрива е най-малко 2,5 m.
(4) За ниски сгради (павилиони, будки, фургони и др.), на чиито покриви е изключено да се намират хора, светлото разстояние от проводниците до покрива е най-малко 0,5 m, а разстоянието от проводниците до земята - най-малко 3 m.

Глава тридесет и осма.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ В СГРАДИ

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 1728. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за електрическите уредби във:
1. жилищни и общественообслужващи сгради съгласно приложение № 2 към Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи;
2. сгради с производствено предназначение - промишлени, складови и селскостопански.
(2) Към електрическите уредби в уникални и други специални сгради, невключени в ал. 1, могат да се предявяват и допълнителни изисквания.
(3) Изискванията в тази глава не се отнасят за:
1. специалните електрически уредби в лечебни заведения, организациите и учрежденията за наука и научно обслужване;
2. системите за свръзки и диспечеризация;
3. електрическите уредби за въглищни, рудни и нерудни находища;
4. мълниезащитните уредби.
(4) Навсякъде по-нататък в тази глава, ако няма конкретно позоваване, под сгради се разбират сградите и съоръженията от ал. 1 с нормална пожарна опасност.

Чл. 1729. За електрическите уредби в сградите освен изискванията по тази глава се отчитат и тези от съответните глави на наредбата, доколкото не й противоречат.

Чл. 1730. При проектирането за материята, която не е обхваната от тази наредба, се прилагат изискванията на системата от стандарти БДС HD 384 " Електрически уредби в сгради".

Чл. 1731. В тази глава освен посочените в чл. 1659 термини и определения се използват и термините:
1. захранваща линия - от трафопост (ТП) или отклонение от електроразпределителна мрежа 380/220 V (въздушна или кабелна) до общи шини на електромерни табла или до общи шини на главни електроразпределителни табла, чрез която се пренася необходимата за електропотребителите електроенергия;
2. въвод (въводно устройство) - съвкупност от механични конструкции, апарати и прибори, разположени на входа на захранващата линия в сградата или в нейна обособена част, осигуряващи правилното въвеждане на захранващата линия до главните разпределителни табла;
3. разпределително табло - устройство, съоръжено с комутационни апарати и/или апарати за защита, предназначено за разпределение, управление, измерване на електрическа енергия и защита на електрическа инсталация и свързаните с нея електрически съоръжения - неподвижни електропотребители, лампени и контактни излази;
4. главно разпределително табло (ГРТ) - табло, чрез което се снабдява с електрическа енергия цялата сграда или нейна обособена част;
5. междинно (местно) разпределително табло - устройство, съоръжено с комутационни апарати и/или апарати за защита, предназначено за захранване на крайни разпределителни табла, отделни мощни електропотребители и/или групи от електропотребители;
6. етажно разпределително табло - междинно табло, разположено на определен етаж и предназначено за захранване на крайни табла; мястото в структурната схема за електроснабдяване в сградата определя етажното табло като крайно табло;
7. крайно (групово) разпределително табло - разпределително табло, предназначено за присъединяване към мрежата на лампени и контактни излази и отделни електропотребители от определена функционално обособена зона;
8. апартаментно табло - разпределително табло, монтирано в жилището и предназначено за присъединяване към мрежата на лампени и контактни излази и отделни електропотребители; мястото в структурната схема за електроснабдяване в сградата определя апартаментното табло като крайно табло;
9. токов кръг (групова линия) - част от електрическа инсталация, изходяща от разпределително табло, от която се захранват потребители на електрическа енергия (осветители, контакти и др.), която е защитена в началото с предпазител или автоматичен прекъсвач;
10. управляващ токов кръг - част от електрическа инсталация, изходяща от специално устройство в разпределително табло, чрез която се управляват групи потребители и която е защитена в началото с предпазител или автоматичен прекъсвач;
11. излаз от токов кръг - всяко отклонение от токов кръг към контакти или осветители; излазите, както и токовите кръгове са еднофазни, двуфазни и трифазни;
12. помещение за разпределително табло - помещение, достъпно само за обслужващ квалифициран персонал, в което са разположени ВУ, ГРТ или други разпределителни уредби.

Раздел II.
Общи изисквания. Електрозахранване

Чл. 1732. (1) Електрозахранването от електроразпределителната мрежа на електрически уредби в сгради се осъществява като правило по схемата TN.
(2) В сгради с производствено предназначение и при специални случаи електрозахранването може да се осъществява по схемите IТ или ТТ.
(3) Препоръчва се електрозахранването на енергообзавеждането в жилищни и обществени сгради да се изпълнява по схемата TN-C-S или ТN-S.

Чл. 1733. Външното електрозахранване на сградата се изпълнява по изискванията на глава втора.

Чл. 1734. (1) Не се допуска вграждане и пристрояване на трансформаторни постове в сгради, предназначени за временно обитаване (общежития, хотели, мотели, стационари на болнични и социални заведения и др.), в училища и други учебни заведения.
(2) Допуска се по изключение в жилищни сгради разполагането на пристроени и встроени ТП по условията на ЗУТ (чл. 91, ал. 2).
(3) Устройството и разполагането на встроени, пристроени и отделно стоящи ТП е в съответствие с изискванията на глави двадесет и пета и двадесет и седма.

Чл. 1735. Допуска се захранването на осветителни и силови товари от едни и същи трансформатори.

Чл. 1736. Трансформаторните постове се разполагат така, че да осигуряват безпрепятствен неограничен достъп на персонала от експлоатиращата организация.

Чл. 1737. Захранването на аварийното и евакуационното осветление се изпълнява по изискванията на глава четиридесета и НИПАБ.

Чл. 1738. В електрическите уредби на сградите се предвижда захранване на рекламно, витринно, фасадно, илюминационно и външно осветление, противопожарни устройства, системи за диспечеризация, локални ТV мрежи, светлинни указатели за пожарни хидранти, знаци за безопасност, звукови и други сигнализации, светлиннопредупредителни системи и др. в съответствие със заданието за проектиране.

Чл. 1739. (1) Допуска се при захранване на еднофазни потребители в сграда от трифазна разпределителна мрежа различни групи еднофазни потребители да имат общи N и РЕ проводници (при петпроводна схема), положени директно от ГРТ.
(2) Препоръчва се при захранване на еднофазни потребители чрез отклонение от въздушна линия на трифазна мрежа, когато РЕN проводникът е общ за група еднофазни потребители, захранвани от различни фази на мрежата, защитно изключване на еднофазните потребители при превишаване на напрежението над допустимото.
(3) Изключването по ал. 2 се осъществява на входа на сградата (напр. чрез въводния изключвател от реле за максимално напрежение).
(4) Не се допускат във веригите на РЕ и РЕN проводници комутиращи елементи (контактни и безконтактни). Допускат се съединения, които се демонтират само с помощта на инструмент или специално предназначени за тази цел съединители.

Раздел III.
Разпределителни табла

Чл. 1740. (1) Електрическата енергия се въвежда в сградите посредством въводни устройства (ВУ).
(2) Допуска се в една сграда да има повече от едно ВУ.
(3) При наличието в сградата на няколко потребители на електрическа енергия за стопански нужди за всеки от тях се предвижда самостоятелно ВУ.
(4) Въводните устройства могат да се изграждат като отделни полета или колонки към разпределителните табла.

Чл. 1741. При въздушни въводи се предвиждат ограничители за импулсни пренапрежения.

Чл. 1742. На ВУ и ГРТ се поставят апарати за защита на всички въводи и изводи.

Чл. 1743. (1) Захранващите линии на ВУ или ГРТ се въвеждат чрез комутационни апарати.
(2) На всеки извод се предвижда комутационен апарат или един общ апарат за няколко извода.
(3) Автоматичните прекъсвачи изпълняват функциите на апарат за защита и комутация.

Чл. 1744. (1) Комутационните апарати се разполагат на всички разпределителни табла в помещения, обособени в административно-стопанско отношение, независимо от наличието на такива апарати в началото на захранващите линии.
(2) Етажните разпределителни табла се разполагат на разстояние не по-голямо от 3 m от захранващата магистрала при спазване на изискванията на глава деветнадесета.

Чл. 1745. (1) Въводните устройства и ГРТ като правило се разполагат в отделни помещения, достъпни само за обслужващия персонал. В зоните с високи подпочвени води тези помещения се разполагат над възможното ниво на тези води.
(2) Допуска се ВУ и ГРТ да се разполагат в отделни помещения в използваеми сухи сутерени, ако помещенията са достъпни за обслужващия персонал и са отделени от останалите помещения с прегради с гранична пожароустойчивост най-малко 45 min.
(3) Допуска се за жилищни сгради с ниско и средно застрояване и всички строежи от V и VI категория по чл. 13 ЗУТ разполагането на ВУ и ГРТ в несамостоятелни помещения на табла, изпълнени със степен на защита не по-ниска от IР 31. При това номиналният ток на входа на ВУ (ГРТ) не превишава 250 А.
(4) Разстоянието на ВУ и ГРТ от различни проводи (отопление, вода, канализация, отточни води, канализация, газ) и разходомери за газ е най-малко 1 m.

Чл. 1746. (1) Помещения за разпределителни табла не се разполагат под бани, санитарни възли, умивални, кухни (без тези в жилищата) и др., свързани с мокри технологични процеси, с изключение на случаите, когато са взети специални мерки за хидроизолиране.
(2) Не се допуска преминаването през помещения на разпределителни табла на газопроводи и проводи с горящи течности, канализация и отточни води.
(3) Допуска се преминаването на тръбопроводи за вода, отопление, вентилация през помещенията на разпределителни табла без наличие на отклонения в тези помещения (с изключение на отклонението за отопление на самото помещение), арматура, люкове и др.
(4) Вратите на помещенията на разпределителните табла да се отварят навън.

Чл. 1747. Помещенията за ГРТ се осигуряват с естествена вентилация. Температурата в тези помещения се поддържа не по-ниска от +5°С.

Чл. 1748. Вътрешната комутация на разпределителните табла се изпълнява с медни проводници.

Раздел IV.
Електрически инсталации и кабелни линии

Чл. 1749. Вътрешните електрически инсталации се изпълняват по следния начин:
1. инсталациите на отделно обособени потребители (абонати), разположени в една сграда, се присъединяват чрез отклонение от общата захранваща линия (магистрала) или се захранят от отделни линии след ВУ или от ГРТ;
2. при магистрална схема на захранване на всяко отклонение от магистралата се поставят комутационни апарати, обединени с апаратите за защита;
3. в жилищни сгради осветителите в стълбищните клетки, етажните коридори и други общи части извън жилищата се захранват от самостоятелна линия на ГРТ или от отделно табло, захранвано от линия на ГРТ;
4. електрическите уредби (асансьори, обща вентилация, абонатни станции и др.), които не са свързани с жилища, се захранват от отделни изводи на ГРТ.

Чл. 1750. Захранващите линии от ТП до ВУ или ГРТ се защитават срещу претоварване и токове на к.с.

Чл. 1751. (1) В сградите се използват кабели и проводници с медни жила.
(2) Допуска се в музеи, галерии и изложбени зали използването на осветителни шинопроводи със степен на защита IР 20, при които отклонението е чрез контактни съединения, осигуряващи комутацията вътре в шинопровода, както и шинопроводи със степен на защита IР 44, при които отклонението е чрез щепселни съединения, осигуряващи прекъсване на веригата преди изваждане на щепсела от гнездото.
(3) Шинопроводите за осветителите се захранват от отделни изводи на таблата.

Чл. 1752. (1) Не се допуска вътре в жилища преминаването на участъци от магистрални и разпределителни линии за други потребители.
(2) Не се допуска от етажното табло полагането на проводници и кабели в общи тръби, кутии или канали за захранване на отделните жилища.
(3) Допуска се от ГРТ полагането на проводници и кабели в общи тръби, кутии и канали за захранване на отделните жилища само ако проводниците са от различни фази.
(4) Допуска се съвместното полагане на проводници и кабели, захранващи жилища и груповите линии за стълбищно осветление и коридори в обща тръба, канал, шахта, изпълнени от негорими материали.

Чл. 1753. (1) В сградите линиите от разпределителните, етажните и апартаментите табла до осветителите за общо осветление, контактните излази и стационарните потребители се изпълняват трипроводни (фазов - L, неутрален - N, и защитен РЕ проводник).
(2) Не се допуска обединяването на неутрални и защитни проводници на различни групови линии (токови кръгове).
(3) Не се допуска в разпределителното табло неутралният и защитният проводник да се свързват под общ контакт.

Чл. 1754. (1) Електрическите инсталации в помещенията се изпълняват в скрито или открито изпълнение с възможност за подмяна:
1. скрито - в канали на строителни конструкции от предварително замонолитени тръби;
2. открито - в електротехнически канали, кутии и др. подобни.
(2) В етажи с техническо предназначение, двойни подове, неотопляеми подземни и полуподземни етажи и тавани, вентилационни камери, влажни и особено влажни помещения електрическите инсталации се изпълняват открито.
(3) В сгради, чиито строителни конструкции са от негорими материали, се допуска полагането на несменяеми линии от груповата мрежа (токовите кръгове) в улеи в стени и тавани под мазилката, в подовата настилка или в кухини на строителните конструкции, изпълнени с кабели или изолирани проводници в защитна обвивка.

Чл. 1755. Електрическите инсталации, положени в непроходими окачени тавани и прегради (двойни стени), се отнасят към скритите инсталации и се изпълняват:
1. в окачените тавани и в кухините на преградите от горими материали - в метални тръби и затворени кутии;
2. в окачени тавани и прегради от негорими материали - в изпълнени от негорими материали тръби и кутии, както и с кабели, неразпространяващи горенето.

Чл. 1756. (1) В помещения за приготвяне и приемане на храна, с изключение на кухни в жилища, се допуска открит монтаж на кабели.
(2) Открито полагане на проводници в помещенията по ал. 1 не се допуска.

Чл. 1757. (1) Електрическите инсталации в сауни, санитарни възли, бани, помещения с вани и/или душове се изпълняват скрити.
(2) В помещенията по ал. 1 се допуска електрическа инсталация с открито положени кабели.
(3) Не се допуска в сауни, санитарни възли, бани, помещения с вани и/или душове полагане на проводници с метална обвивка, в метални тръби и гъвкави металоръкави.

Чл. 1758. Електрически инсталации в тавани се изпълняват по изискванията в глава тридесет и седма, раздел VI.

Чл. 1759. (1) Допуска се през сутерени и технически етажи на сградите полагане на кабели с напрежение до 1000 V, захранващи електропотребители в други секции (входове) на сградата.
(2) Кабелите по ал. 1 не се смятат като транзитни (директно преминаващи).
(3) Не се допуска транзитното преминаване на кабели през сутерени и технически етажи.

Чл. 1760. Не се допуска открито полагане на транзитно преминаващи кабели и проводници през складови помещения.

Чл. 1761. Линиите, захранващи хладилни уредби на предприятия за търговия и обществено хранене, се изпълняват директно от собствено табло (ГРТ).

Чл. 1762. (1) Изборът на сеченията на проводниците по условията на нагряване при продължително натоварване и при къси съединения е съгласно глави трета и четвърта.
(2) Сечението на неутралния (N) проводник се избира равно на сечението на фазовите проводници за еднофазни линии, както и за трифазни линии, захранващи еднофазни товари.
(3) При захранването на трифазни симетрични товари от трифазни (четири- и петпроводни) линии сечението на неутралния (N) проводник е равно на сечението на фазовите проводници при сечения до 16 mm2 Cu или 25 mm2 Al, а при по-големи сечения - не по-малко от 1/2 от сечението на фазовите проводници.
(4) Сечението на PEN проводник е не по-малко от сечението на N проводник и не по-малко от 10 mm2 Cu или 16 mm2 Al независимо от сечението на фазовите проводници.
(5) Минималните сечения на проводниците РЕ и PEN се избират по чл. 166, ал. 3.

Чл. 1763. Допуска се в обосновани случаи неутрален (N) проводник от мед със сечение 2,5 mm2 и по-голямо да се използва и като защитен (PEN), ако от таблото с повторно заземяване до най-отдалечения потребител има не повече от пет последователни електрически свързвания.

Раздел V.
Особености при електрообзавеждане на някои помещения

Чл. 1764. (1) В помещенията за приготвяне на храна, освен кухните в жилищата осветителите с нажежаеми лампи, разположени над работните места, са със защитни разсейватели (стъкла).
(2) Осветителите с луминесцентни лампи се предвиждат с решетки, мрежи или ламподържатели, изключващи изпадането на лампата от осветителя.

Чл. 1765. В санитарни възли, бани, помещения с вани и/или душове се предвижда електрообзавеждане, което е предназначено специално за монтиране в такива помещения.

Чл. 1766. Забранява се разполагането на контактни излази в помещения с вани и душове, умивални, перални, помещения с нагреватели към сауни с изключение на контакти специално предназначени за монтиране в такива помещения.

Чл. 1767. Контактите в помещения, предназначени за пребиваване на деца - жилища, детски заведения, школи, общежития, са със защитни капачки, които автоматично закриват гнездата на контактите след изваждане на щепселите.

Чл. 1768. (1) Ключовете за осветление се разполагат на стената откъм дръжката на вратата на височина до 1 m.
(2) В помещенията за пребиваване на деца в детски заведения ключовете се разполагат на височина 1,50 m от пода.
(3) Контактните излази се разполагат на височина от 0,3 до 1,5 m от готовия под. Височината на контакти, вградени във или монтирани непосредствено до открити инсталационни канали, не се нормира.
(4) В жилищни помещения се предвиждат контакти, както следва:
1. в стаи - най-малко един контакт на всеки 4 m2 подова площ;
2. в кухни - най-малко един контакт на всеки 2 m2 подова площ;
3. в коридори на жилища - по един контакт на всеки 6 m2 подова площ.
(5) В коридори на хотели, общежития, административни сгради, здравни, учебни заведения и в заведения за обществено хранене контакти се поставят през всеки 10 m.
(6) В обществени, търговски, комунални и промишлени сгради контакти се предвиждат съгласно проектите за вътрешно обзавеждане, трудовата дейност и технологичните процеси.
(7) За сигнални инсталации (радиоточки, телевизионни, радиоантенни и др.) броят на контактите се определя от проектите за вътрешно обзавеждане на сградите.
(8) В котелни помещения, вентилационни камери, перални, тавански помещения и др. за преносимите лампи се предвиждат контакти. Захранването на контактите за преносими лампи е в съответствие с изискванията на глава седма.

Чл. 1769. (1) Най-големият брой проводници, които могат да се положат в открито положени изолационни тръби, в зависимост от сечението на проводниците и вътрешния диаметър на тръбите се определя в съответствие с табл. 72.

Таблица 72

Вътрешен диаметър на открито положени тръби в зависимост от броя и сечението на проводниците

Сечение на проводника, mm2Вид на тръбите и брой на проводниците в една тръба, вътрешен диаметър на тръбите
пластмасови, mmтънкостенни метални, mmгазови, цолове
брой на проводниците
123412341234 и 56 и 78
При открито положени тръби
19111313111113131/21/21/21/23/43/4
1,59131616111316161/21/23/43/43/43/4
2,59161623111616211/23/43/43/43/41
411162323111621211/23/43/4111
613232323132121211/23/41111/411/4
1013232329132121291/21111/411/411/2
1616232929162129293/4111/411/411/211/2
2516293636162936363/411/411/411/422
35233636213636-111/411/413/422
5023---21---111/211/22221/2
7023---21---12221/221/221/2
9529---29---11/421/421/221/233
12036---36---11/221/421/2334

(2) Най-големият брой проводници в скрито положени изолационни тръби в зависимост от сечението на проводниците и вътрешния диаметър на тръбите се определя в съответствие с табл. 73.

Таблица 73

Вътрешен диаметър на скрито положени тръби в зависимост от броя и сечението на проводниците

Сечение на проводника, mm2Вид на тръбите и брой на проводниците в една тръба, вътрешен диаметър на тръбите
пластмасови, mmтънкостенни метални, mmгазови, цолове
брой на проводниците
123412341234 и 56 и 78
При скрито положени тръби
111111316111113161/21/21/23/4--
1,511131616111316161/21/23/43/4--
2,513162323131621211/23/43/43/4--
413232323132121211/23/43/41--
613232329132121291/23/4111/4--
1016292929162929293/4111/411/4--
1623292936212929363/411/411/411/2--
25233636-213636-111/211/2---
35233636-213636-111/211/2---
5029---29---11/413/4----
7029---29---11/22----
9536---36---11/2-----
12036---36---11/2-----

Забележка. За краткост в табл. 72 и 73 диаметърът 13,5 е записан като 13.

Чл. 1770. В сауни, перални, санитарни възли, помещения с вани и душове не се разполагат разпределителни табла и устройства за управление.

Чл. 1771. Ключовете за осветление на тавански помещения, чиито конструктивни елементи са от горими материали (покриви, ферми, греди, подпори), се разполагат извън помещенията.

Чл. 1772. Ключовете за осветление в помещения, предназначени за пребиваване на голям брой хора (магазини, столови, ресторанти, приемни холове на хотели и др.), се разполагат на места, достъпни само за обслужващия персонал.

Чл. 1773. За всеки вход в сграда се предвижда осветител.

Чл. 1774. (1) За адресни табели и указатели за пожарни хидранти, монтирани на фасадите на сградите, се предвиждат съответни осветители.
(2) Захранването на осветлението на табелите и указателите по ал. 1 е от инсталацията за вътрешното осветление на сградата.

Чл. 1775. (1) Системите за пожарна и охранна сигнализация независимо от категорията за сигурност на електроснабдяване на сградата се захранват от два въвода, а при липса на два въвода - от две различни линии от един въвод.
(2) Превключването от основната към резервната линия е автоматично.

Чл. 1776. Монтираните върху покрива двигатели, табла, отделни апарати за комутация и защита са със степен на защита най-малко IР 44.

Раздел VI.
Измерване на електрическата енергия

Чл. 1777. За всяко жилище се предвижда един еднофазен или трифазен (при трифазен въвод) електромер.

Чл. 1778. В обществени сгради с няколко абонати се предвиждат електромери за всеки от тях - ателиета, магазини, офиси и др.

Чл. 1779. (1) В обществените сгради електромерите се разполагат в ГРТ в точката на присъединяване.
(2) Допуска се електромерите на различни абонати, разположени в една сграда, да са в общо помещение.
(3) След съгласуване с електроразпределителното предприятие електромерите могат да се разполагат при един от потребителите, като от неговото ГРТ се захранват другите абонати в сградата. При това на въводите в помещенията на тези други потребители се разполагат контролни електромери.

Чл. 1780. Електромерите за общи нужди (стълбищно и дворно осветление, абонатна станция, асансьори и др.) се разполагат в ГРТ.

Чл. 1781. Електромерите за отделните жилища се разполагат съвместно с апаратите за защита (автоматични прекъсвачи, предпазители).

Чл. 1782. (1) За безопасно обслужване на електромерите, директно включени към мрежата, пред всеки електромер се монтира комутационен апарат за изключване на напрежението от всички фази, присъединени към електромера.
(2) Прекъсвачите за изключване на напрежението от електромери вътре в жилища се разполагат извън границата на жилището.

Чл. 1783. (1) След електромерите се поставя апарат за защита.
(2) Когато след електромера има няколко извода с отделни защити, не е задължително да се предвижда апарат за обща защита.

Чл. 1784. В жилищни сгради се допуска използването на система за дистанционно отчитане и/или предаване на показанията от електромерите.

Раздел VII.
Защитни мерки за безопасност

Чл. 1785. Защитните мерки за безопасност на електрическите уредби в сгради се изпълняват съгласно глава седма и допълнителните изисквания по този раздел.

Чл. 1786. Във всички помещения към защитния проводник се присъединяват достъпните токопроводими части на осветителите за общо осветление и стационарните електропотребители (електрически печки, бойлери, битови климатизатори, електрически сушилни за кърпи, сешоари и др.)

Чл. 1787. (1) В помещенията на сгради металните корпуси на еднофазни преносими електроуреди от клас I се присъединяват към защитния проводник на захранващата линия (чл. 1753).
(2) Към защитния проводник се присъединяват и металните конструкции на преградни стени, врати и рамки, чиито кухини се използват за полагане на кабели.

Чл. 1788. (1) В помещения без повишена опасност за поражение от електрически ток се допуска използването на окачени осветители, които са без клеми за присъединяване на защитни проводници, при условие, че куката за окачването им е изолирана.
(2) Изискванията по ал. 1 не отменят изискванията по чл. 1753 и не са основание за изпълнение на електрическите инсталации като двупроводни.

Чл. 1789. За защита на токови кръгове, захранващи контактни излази за преносими електрически уреди, се предвижда автоматично изключване на захранването (АИЗ) чрез защитен прекъсвач (ЗП).

Чл. 1790. В случаите, когато защитата срещу свръхтокове (автоматичен апарат, предпазител) не осигурява времето за автоматично изключване от 0,4 s при номинално напрежение 220 V, поради ниски стойности на токовете на к.с. и уредбата (жилището) не е обхваната от система за изравняване на потенциалите задължително се предвижда ЗП.

Чл. 1791. (1) При последователно разполагане на ЗП се осигурява селективност при задействането им.
(2) При дву- и многостепенни схеми разположеното по-близо до захранващия източник ЗП е с настройка и време за сработване най-малко три пъти по-високо, отколкото на ЗП, разположен по-близо до потребителя.

Чл. 1792. (1) В зоната на действие на ЗП не се допуска връзка на неутралния проводник със заземени елементи и защитни проводници.
(2) При избор на ЗП се осигурява сигурната комутация на веригата с отчитане и на възможните претоварвания.

Чл. 1793. (1) Препоръчва се използването на ЗП с вграден автоматичен прекъсвач, осигуряващ защита срещу свръхтокове.
(2) Не се допуска използването на ЗП в токови кръгове, незащитени от свръхтокове с допълнителен апарат, осигуряващ такава защита.

Чл. 1794. Не се допуска в жилищни сгради използването на ЗП, които изключват автоматично потребителя от мрежата при отпадане или недопустим пад на напрежението. Защитният прекъсвач трябва да запазва работоспособността си за най-малко 5 s при пад на напрежението до 50% от номиналното.

Чл. 1795. В сградите се използват ЗП тип "А", които се задействат както от променливи, така и на пулсиращи токове (от перални машини с регулируема скорост, регулируеми светлоизточници, телевизори, видеомагнетофони, персонални компютри и др.), или тип "АС", които реагират само на променливи токове с нулева последователност.

Чл. 1796. (1) В токови кръгове, от които се захранват контактни излази, се използват ЗП с номинален ток на сработване не по-голям от 30 mА.
(2) Допуска се присъединяване към един ЗП на няколко токови кръга чрез отделни автоматични прекъсвачи (предпазители).
(3) Като правило не се изисква поставянето на ЗП в линии, захранващи стационарни потребители и осветители, а също и в общи осветителни мрежи.

Чл. 1797. (1) В жилищните сгради като правило ЗП се разполагат в апартаментните табла.
(2) Допуска се разполагането на ЗП и в етажни разпределителни табла.

Чл. 1798. Забранява се поставянето на ЗП във веригите на устройства, чието изключване може да предизвика ситуации, опасни за потребителите (изключване на пожарна сигнализация, охранителни системи и др. подобни).

Чл. 1799. За токови кръгове, захранващи контакти в помещения с повишена опасност и особено опасни помещения (напр. бани в жилища и към хотелски стаи), задължително ЗП се избират с номинален ток на сработване не по-голям от 30 mА.

Чл. 1800. (1) В нормален режим на работа общият ток на утечка на мрежата с отчитане и на присъединените стационарни и преносими електропотребители не трябва да превишава 1/3 от номиналния ток на ЗП.
(2) При липса на данни за тока на утечка на електропотребителите се приема 0,4 mА на 1 А ток на натоварване, а за ток на утечка на мрежата - 0,01 mА/1m дължина на фазов проводник.

Чл. 1801. Препоръчва се в жилища като допълнителна защита срещу запалване при съединение със заземени части поставяне на ЗП с ток на сработване до 300 mА.

Чл. 1802. За жилищни сгради при спазване на изискванията по чл. 1800 функцията на ЗП по чл. 1797 и 1801 може да се изпълнява от един апарат с ток на сработване не по-голям от 30 mА.

Чл. 1803. (1) Когато ЗП е предназначен за защита срещу поражение от електрически ток и запалване или само от запалване, изисква се прекъсването на веригите на фазовия и неутралния проводник.
(2) В случаите по ал. 1 защита от свръхтокове във веригата на неутралния проводник не се изисква.

Чл. 1804. (1) При въвода в сградата се изпълнява система за изравняване на потенциалите чрез обединяване на токопроводимите части:
1. основен (магистрален) защитен проводник;
2. основен (магистрален) заземителен проводник или главна заземителна клема;
3. метални тръби от комуникациите на сградата и към съседни сгради;
4. метални части от строителната конструкция, мълниезащитата, системи за централно отопление, вентилация и климатизация, съединени помежду си при въвеждането в сградата.
(2) Препоръчва се по посоката на пренасяне на електрическата енергия да се изпълнят повторно допълнителни системи за изравняване на потенциалите.

Чл. 1805. (1) Към допълнителните системи за изравняване на потенциалите се включват всички достъпни за допир токопроводими части на стационарните електропотребители, непринадлежащите на уредбата токопроводими части и защитните проводници на цялото електрообзавеждане (в т. ч. и контактите).
(2) В помещения с вани и душове предвиждането на допълнителна система за изравняване на потенциалите е задължително, в т. ч. свързването и на непринадлежащи на уредбата токопроводими части, излизащи извън помещенията.
(3) Когато липсва елекрообзавеждане с включени към системата за изравняване на потенциалите защитни проводници, системата за изравняване на потенциалите се присъединява към РE клема/шина на въвода.
(4) Нагреватели, вградени в пода, се покриват със заземена метална мрежа или заземена метална покривка, присъединени със системата за изравняване на потенциалите.
(5) Като допълнителна защита на нагревателите се използва ЗП с ток на сработване до 30 mA.
(6) Забранява се за сауни, помещение с вани и душове прилагането на системи за местно изравняване на потенциалите.

Глава тридесет и девета.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ В КЛУБОВЕ, ЗРЕЛИЩНИ И СПОРТНИ СГРАДИ

Раздел I.
Област на приложение, определения

Чл. 1806. Изискванията в тази глава се отнасят за електрическите уредби в клубове, читалища, зрелищни сгради - театри, кина, циркове, концертни зали, спортни зали и др.

Чл. 1807. За електрическите уредби по чл. 1806 освен изискванията в тази глава се отчитат и тези в глава 38, доколкото не си противоречат.

Чл. 1808. В тази глава се използват следните термини и определения:
1. сцена - специално съоръжена част от сградата, предназначена за демонстриране на спектакли от различни жанрове; в състава на сцената влизат: основната сцена, аванссцена, ариерсцена, портални и стенни отвори към основната сцена, а също и надсценично и подсценично (трюм) пространство;
2. естрада - част от зрителната зала, предназначена за естрадни и концертни прояви, отделена от зрителната зала чрез портален отвор или е в общ обем със зрителната зала;
3. манеж - част от зрителната зала, предназначена за циркови представления;
4. сценично задвижване - механизми, предназначени за вдигане и спускане на декори, софити, завеси и друго сценично съоръжаване;
5. постановъчно осветление - осветление, предназначено за светлинно оформление на театрални постановки, концерти, естрадни и циркови представления;
6. технически апаратни - помещения, в които се разполагат осветителни и прожекционни прибори, устройства за управление на постановъчното осветление, апаратите за свръзка, електроакустични и кинотехнологични устройства, електрически уредби за захранване и управление на електрозадвижването на механизмите на сцената (естрадата, манежа).

Раздел II.
Общи изисквания. Електрозахранване

Чл. 1809. Електрозахранването на електропотребителите се осъществява от мрежа 380/220 (400/230) V при система на свързване със земя TN-S или TN-C-S.

Чл. 1810. Нестандартните напрежения за постановъчно осветление и електрически уредби за механизация на сцената, захранвани от отделни трансформатори, изправители или преобразователи, се избират по заданието за проектиране.

Чл. 1811. Всички помещения към сцената (естрадата), зони за декори, а също и складове (за декори, костюми, реквизити, бутафории, мебели и материали), ателиета (живописни, дърводелски, макетни, шивашки, обущарски и др.), складове (за бои, текстилни материали, стопански, технически), гардеробни за артисти и за костюми се считат за пожароопасни от клас П-IIа, ако тези помещения по отношение на експлоатацията и характеристиките им не се отнасят към по-висок клас на пожарна или взривна опасност.

Чл. 1812. Категорията на електропотребителите в зависимост от осигуреността на електроснабдяване е посочена в табл. 74.

Таблица 74

№ по редНаименование на електропотребителитеКатегория на електрозахранване при общ брой на местата в залите
до 800800 и повече
1Електродвигатели на противопожарни помпи, автоматична пожарна сигнализация и пожарогасене, системи за противодимно действие, оповестяване за пожар, противопожарни завеси, осветление за безопасност и евакуацияII
2Електропотребители към постановъчното осветлениеIIIII
3Електропотребители за сценични механизмиIIIII
4Електропотребители в технически апаратни и системи за озвучаванеIIIII
5Други електропотребители, невключени в т. 1 - 4IIIIII
6Комплекс от електропотребители на сгради със зали до 300 местаIII-
Чл. 1813. (1) Захранването с електроенергия на сгради със зрелищни зали се осъществява от собствен трафопост (встроен, пристроен или отделно стоящ), както и от трафопост (ТП) за общо ползване.
(2) Не се допуска присъединяване на електрически уредби на други потребители към линията НН, захранваща зрелищната сграда от ТП за общо ползване.
(3) Допуска се електрозахранването на електрически уредби на други потребители от собствения ТП на зрелищната сграда.

 

Чл. 1814. Електрозахранването на зрелищни сгради с общ (при няколко зали в сградата) брой на местата 800 и повече и зрелищни сгради за деца, независимо от броя на местата, отговаря и на следните изисквания:
1. захранването на потребителите се изпълнява от два трансформатора на собствения трафопост; в случай че е нецелесъобразно изграждането на собствен ТП, захранването с електроенергия може да е от два трансформатора на трафопост с общо предназначение;
2. трансформаторите се захранват от два независими източника;
3. при изключване на единия от трансформаторите оставащият работещ трансформатор осигурява захранването на всички потребители в сградата;
4. главното разпределително табло (ГРТ) е със секционирана шинна система НН и устройство за автоматично включване към резервното захранване (АВР); захранването на секциите на ГРТ от трансформаторите се изпълнява с взаимно резервиращи се линии; при съвместяване на ГРТ с разпределителното табло НН на ТП АВР се разполага на това табло.

 

Чл. 1815. Електрозахранването на зрелищна сграда с общ брой на местата в зрителните зали под 800, отговаря на следните изисквания:
1. захранването на приемниците се изпълнява от два различни трансформатора на ТП за общо ползване; допуска се захранването на сградата от един трансформатор, ако се положат две взаимно резервиращи се линии до ГРТ;
2. при изключване на единия от трансформаторите оставащият работещ трансформатор осигурява захранването на основните потребители в сградата;
3. главното разпределително табло е със секционирана шинна система НН; захранването на секциите е от отделни взаимно резервиращи се линии от трафопоста; превключването от основно към резервно захранване е ръчно;
4. за електропотребители от I категория по отношение на осигуреност на електрозахранване се предвижда втори независим източник на захранване.

 

Чл. 1816. Зрелищните сгради с общ брой на местата в залите до 300 се захранват с ел. енергия от един трансформатор на трафопост за общо ползване.

 

Чл. 1817. При разполагане на зрелищни зали с общ брой на местата до 300, с изключение на детските, в сгради с друго предназначение захранването на електроприемниците може да е от общо ГРТ.

 

Чл. 1818. Пристроени или встроени ТП с маслени трансформатори освен изискванията на глава двадесет и седма отговарят и на следните изисквания:
1. всеки трансформатор е в отделна клетка, с изход навън; допуска се за ТП с комплектни разпределителни устройства (КРУ) разполагането в общо помещение на два трансформатора; ТП и КРУ се разполагат на първия етаж;
2. вратите на трансформаторните клетки или на помещенията на КРУ се разполагат на разстояние най-малко 5 m от евакуационни изходи или от най-близката врата за преминаване на зрители;
3. не се допуска изход от помещения на ТП по пътя за евакуация.

 

Чл. 1819. В ТП със сухи трансформатори и КРУ съоръженията се разполагат в сградата в отделно помещение, като се осигурява възможност за транспортиране и замяна на съоръженията.

 

Чл. 1820. В помещенията на ТП се разполагат и въртящи се преобразователи с напрежение до 1000 V за захранване на електрозадвижванията на сценичните механизми, шкафове с акумулатори и тиристорни регулатори на постановъчно осветление при условие, че е осигурено цялостно обслужване на електрооборудването от персонала на обекта.

 

Чл. 1821. Разпределителните уредби на ТП с напрежение над 1000 V са в отделни помещения със самостоятелни заключващи се врати за обслужване от персонала на електроснабдителното предприятие. Разполагането в едно помещение на уредби с напрежение до 1000 V и такива с по-високо напрежение се допуска само в случаите, когато обслужването им е от персонала на една и съща организация. Това изискване не се отнася за случаите на ТП с КРУ. В тези случаи високоволтовата част на КРУ се пломбира от обслужващата я организация.

 

Чл. 1822. Не се допуска свързване на други електропотребители към линиите, захранващи електроакустични и кинотехнически устройства.

 

Чл. 1823. Аварийното и евакуационното осветление се захранва в съответствие с глава четиридесета и изискванията на чл. 1824 и 1825.

 

Чл. 1824. (1) Препоръчва се захранването на аварийното, евакуационното осветление и пожарната сигнализация от акумулаторни батерии.
(2) Осветлението по ал. 1 е задължително от акумулаторни батерии за:
1. зрелищни сгради за деца независимо от броя на местата и броя на захранващите източници;
2. зрелищни сгради (без кинотеатрите) с общ брой на местата в зрителните зали 800 и повече независимо от броя на захранващите източници;
3. сгради само с един източник на захранване:
а) в клубове (към домове на културата, науката,техниката) при общ брой на местата в зрителните зали 500 и повече;
б) в останалите зрелищни сгради при общ брой на местата 300 и повече.
(3) Допуска се при наличие на два източника на захранване при указаните в ал. 2, т. 3 зрелищни сгради акумулаторни уредби да не се предвиждат.
(4) Допуска се акумулаторни уредби да не се предвиждат:
а) в кинотеатри при общ брой на местата в залата до 800;
б) в клубове при общ брой на местата до 500;
в) във всички останали случаи при брой на местата до 300.

 

Чл. 1825. (1) Допускат се шкафове с преносими акумулаторни батерии във всякакви помещения с изключение на зрителните зали и помещенията за артисти. Преносимите акумулаторни батерии с напрежение до 50 V и капацитет до 150 Ah за захранване на аварийно осветление и противопожарна сигнализация, разположени в метални шкафове с естествена изтегляща вентилация извън сградата, могат да се зареждат на мястото на монтажа им, при което класът на помещението по взриво- и пожароопасност не се променя.
(2) Капацитетът на акумулаторните батерии се избира при режим на непрекъсната работа на осветителите за аварийно осветление в продължение на 1 час.
(3) Киселинните акумулаторни батерии с напрежение над 50 V и капацитет над 150 Ah се изпълняват в съответствие с изискванията на глава тридесета.

 

Раздел III.
Електрическо осветление

Чл. 1826. Допустимите отклонения от напрежението за осветителите са посочени в стандартите.

 

Чл. 1827. Осветителите на постановъчното осветление се предвиждат с предпазни решетки, недопускащи изпадането на светофилтри, лещи, лампи или други вътрешни части от приборите или частици стъкло или кварц, в случай на счупена лампа.

 

Чл. 1828. (1) Постановъчното осветление, осветлението на оркестрантските пултове е с осигурени възможности за плавно регулиране на яркостта.
(2) Допуска се при клубове, чиито зали са с брой на местата до 500, нерегулируемо осветление за нуждите по ал. 1.

 

Чл. 1829. В зрителни зали с брой на местата 500 и повече се предвижда плавно регулиране на яркостта на осветлението.

 

Чл. 1830. В помещения за зрители с 50 и повече места се предвижда дежурно осветление, осигуряващо осветеност най-малко 15% от нормираната за работно осветление. Допуска се за дежурно осветление да се използват части от аварийното или евакуационното осветление

 

Чл. 1831. В зали, съоръжени със стационарна кинопрожекционна апаратура, се предвижда автоматично включване на осветители, които осигуряват не по-малко от 15% от нормираната осветеност за режима на осветление, предвиден за промеждутъка между кинопрожекциите.

 

Чл. 1832. Управлението на работното и дежурното осветление се осъществява от:
1. за сцени и естради - апаратната за управление на постановъчното осветление или от пулта на сцената (естрадата);
2. за вестибюли, фоайета, кулоари, пушални, бюфети, гардероби и други помещения, предназначени за зрители - централно управление от главната каса или от входа в зрителната зала, а за дежурното осветление от помещението на пожарния пост (ако има такъв) или от ГРТ.

 

Чл. 1833. Аварийно осветление се предвижда за помещенията на сцената (естрадата), администрацията, касата, гардероба, охраната, пожарния пост, техническите апаратни, здравния пункт (ако има такъв), ГРТ, телефонна централа и в помещенията за животни в цирка.

 

Чл. 1834. (1) Светлинните указатели с надпис "Exit" се разполагат над вратите по пътищата за евакуация от зрителната зала, сцената (естрадата, манежа) и от други помещения по посока на изхода от сградата.
(2) Светлинните указатели се присъединяват към захранващия източник на аварийното или евакуационното осветление или се превключват автоматично на него при изчезване захранващото напрежение на основните източници. Светлинните указатели са непрекъснато включени, когато има зрители в сградата.

 

Чл. 1835. Аварийното и евакуационното осветление се управлява от пожарния пост или от ГРТ.

 

Чл. 1836. (1) За аварийно и евакуационно осветление, което се включва или превключва към акумулаторна батерия, се предвиждат лампи с нажежаеми жички.
(2) Допуска се използването на луминесцентни лампи при захранване на осветители от акумулаторни батерии при наличието на преобразователи на постоянния ток в променлив.

 

Чл. 1837. Оркестровите пултове се осветяват от осветители, присъединени към контакти.

 

Чл. 1838. В сградите със зрелищни зали се предвижда възможност за присъединяване на рекламни и илюминационни уредби.

 

Раздел IV.
Електрозахранване на технологично обзавеждане

Чл. 1839. Противопожарните помпи, системите за противодимна защита, пожарна сигнализация и пожарогасене и оповестяване за пожар се захранват от отделна линия от ТП или от ГРТ.

 

Чл. 1840. (1) При включването на двигателите на противопожарните помпи и системите за противодимна защита и уредбите за противопожарна автоматика автоматично се изключват системите за вентилация и климатизация на въздуха.
(2) Допуска се автоматично изключване и друго силово електросъоръжаване, с изключение на двигателите на противопожарните завеси, циркулационните помпи и асансьори.

 

Чл. 1841. (1) Двигателите на противопожарните помпи се пускат:
1. дистанционно от бутони при пожарните кранове - при липса на спринклерни и дренчерни инсталации;
2. автоматично - при наличие на спринклерни и дренчерни инсталации с дистанционно дублиране (за включване и изключване) от помещенията на пожарния пост и на помпите.
(2) Включването на двигателите на противопожарните помпи се контролира в помещението на пожарния пост чрез светлинни и звукови сигнали.

 

Чл. 1842. (1) Електрозадвижванията на сценичните механизми автоматично се изключват при достигане от механизмите на крайните им положения.
(2) Електрозадвижванията на сценичните подемни механизми, противопожарните завеси, подемно-спускащите се платформи и подемно-транспортните устройства (без телферните) се съоръжават с аварийно автоматично изключване директно в силовата верига, което не допуска самопускане на тези устройства.

 

Чл. 1843. При брой на подемните устройства над 10 се предвижда апарат за управление, който осигурява едновременно изключване на всички сценични подемници, разположен на пулта на сценичните механизми, а при липса на такъв - на пулта на помощник-режисьора (инспециента).

 

Чл. 1844. За аварийно спиране на всички механизми, обслужващи сцената (естрадата, манежа), се предвиждат изключващи апарати, разположени най-малко на две места, откъдето добре може да се следи работата на тези механизми.

 

Чл. 1845. Вратите в ограждащите повърхности на въртящи се сцени (естради), подемно-спускащи се платформи на сцената и оркестъра, софитите, технологичните повдигателни устройства се снабдяват с блокиращи устройства, които изключват електрозадвижванията при отварянето на вратите и включващи ги след затваряне на вратите без допълнителни действия (завъртане на ключ, натиск върху изключвател и др.).

 

Чл. 1846. Механизмите, които освен електрозадвижване имат и механично (ръчно) задвижване, се снабдяват с блокировка, изключваща електрозадвижванията при преминаване в режим на ръчно управление.

 

Чл. 1847. Контактите на приборите и апаратите, предназначени за осигуряване на безопасност, се включват при отпадане на захранването на бобините им.

 

Чл. 1848. (1) Противопожарните завеси се снабдяват с блокировки, които автоматично изключват двигателите при отслабване на тяговите въжета и гравитационното спускане на завесата.
(2) Движението на противопожарната завеса се съпровожда със светлинна и звукова сигнализация на сцената и в пожарния пост.

 

Чл. 1849. (1) При управлението на димните люкове се предвижда възможност както за едновременно отваряне на всички люкове, така и за отделното управление (отваряне и затваряне) на всеки люк. Допуска се затварянето на димните люкове да е ръчно.
(2) Управлението на димните люкове се предвижда от сцената, от пожарния пост или непосредствено от самите механизми.

 

Раздел V.
Полагане на кабели и проводници

Чл. 1850. Силовите мрежи в зоната на сцената (естрадата, манежа) се защитават срещу претоварване съгласно изискванията по глава деветнадесета.

 

Чл. 1851. Всички кабели и проводници се избират с медни жила.

 

Чл. 1852. В зрителните зали, фоайетата, бюфетите и другите помещения за зрители електрическите инсталации се предвиждат скрити, сменяеми.

 

Чл. 1853. Кабелите и проводниците се полагат в стоманени тръби в зоната на сцената (естрадата, манежа) и в зрителните зали независимо от броя на местата.

 

Чл. 1854. За линиите на постановъчното осветление се допуска полагане в една стоманена тръба до 24 проводника при условие, че температурата няма да превишава нормираната допустима температура за изолацията на проводниците.

 

Чл. 1855. Линиите, захранващи осветителните прибори на постановъчното осветление, разполагани на подвижни конструкции, се изпълняват с гъвкави кабели.

 

Чл. 1856. Електрическите инсталации, които захранват преносими и подвижни потребители и приемници, разположени на виброизолираща основа, се изпълняват съгласно изискванията по глава тридесет и осма.

 

Чл. 1857. Преходът от неподвижни към подвижни електрически инсталации е чрез електрически съединители или контактни кутии, разположени на достъпни за обслужване места.

 

Раздел VI.
Защитни мерки за безопасност

Чл. 1858. Заземяването и защитните мерки за безопасност на електрическите съоръжения се изпълняват съгласно глава седма и допълнителните изисквания по този раздел.

 

Чл. 1859. (1) Подвижните метални конструкции на сцената (естрадата, манежа), предназначени за монтаж на осветителни и технологични потребители (софитни ферми, портални кулиси и т.н.), се включват към защитното заземяване чрез отделни гъвкави медни връзки или кабелни жила, които не се обединяват с неутралния проводник.
(2) Допуска се свързването на въртящите се части на сцената и апаратурата върху нея чрез пръстеновиден контакт с двойно токоотнемане.

 

Чл. 1860. (1) Металните корпуси и конструкции на кинотехнологичните устройства, както и разпределителните мрежи на електроакустиката, телевизията, информационните връзки и сигнализацията се присъединяват към защитното заземяване.
(2) Устройствата по ал. 1, към които има завишени изисквания по отношение нивото на шума, се свързват към отделна заземителна система, чиито заземители се разполагат най-малко на 20 m от другите заземители, а заземителните им проводници се изолират от проводниците на защитното заземление на електрическите уредби.
(3) Съпротивлението на заземлението по ал. 2 е по-голямо от 4 W, ако изискванията на производителя на апаратурата не са по-строги.

 

Глава четиридесета.
ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ОСВЕТИТЕЛНИ УРЕДБИ

Раздел I.
Област на приложение, общи изисквания

Чл. 1861. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за устройството на електрически осветителни уредби в закрити помещения, открити площи, улици, съоръжения с различно предназначение и рекламно осветление.
(2) Разпоредбите по тази глава не се отнасят за осветителните уредби на стадиони, летища, мини, рудници, телевизионни и киностудии и транспортни средства.

 

Чл. 1862. Определянето на светлотехническите показатели на вътрешните осветителни уредби (осветеност, неравномерност, заслепяване, дискомфорт, пулсации и други качествени показатели) е съгласно нормативната уредба за тях.

 

Чл. 1863. За изкуствено осветление се използват газоразрядни светлинни източници: луминесцентни лампи, живачни лампи с високо налягане, металхалогенни, натриеви, ксенонови лампи и светодиоди. Допуска се използването на лампи с нажежаема жичка, когато това е продиктувано от художествено-архитектурни изисквания, а също ако е невъзможно или технико-икономически неоправдано използването на газоразрядни лампи.

 

Чл. 1864. В осветителните уредби с разрядни лампи се предвиждат защитни устройства за намаляване на радиосмущенията в допустимите нормирани стойности.

 

Чл. 1865. За аварийно осветление могат да се използват:
1. лампи с нажежаема жичка;
2. луминесцентни лампи при условие, че във всички възможни режими на работа захранването се осъществява с променлив ток и температурата на околната среда в помещението е най-малко +5°С;
3. разрядни лампи с високо налягане, снабдени с устройство за моментално повторно запалване (напр. металхалогенни лампи с моментално повторно запалване).

 

Чл. 1866. (1) За осветяване на производствени помещения се използва комбинирано или общо осветление.
(2) За осветяване на непроизводствени помещения се използва общо равномерно осветление.

 

Чл. 1867. (1) Осветителите на общото осветление се захранват с напрежение до 380 (400) V.
(2) Захранването на осветителите е с напрежение до 380 (400) V, когато височината на окачване е най-малко 2,5 m от пода и се използват еднополюсни, двуполюсни, триполюсни или четириполюсни прекъсвачи за едновременно изключване на напрежението от всички фазови проводници, влизащи в осветителя.
(3) Допуска се напрежение за захранване на отделни лампи не по-високо от 220 (230) V.
(4) Допуска се използването на напрежение и по-високо от 220 (230) V, но не по-високо от 380 (400) V, включително от система 660/380 V със заземена неутрала, за захранване на лампи, работещи с напрежение 380 (400) V или пусково-регулираща апаратура (ПРА) за газоразрядни лампи със специални схеми при спазване на условията:
1. в осветителите и ПРА влизат проводници или кабели с медни жила и с изолация за напрежение не по-ниско от 660 V;
2. всички фазови проводници, влизащи в осветителя, се изключват едновременно;
3. осветителите, разполагани в помещения с повишена опасност и особено опасни помещения, са означени с ясно забелязващ се знак за приложеното напрежение.
(5) Въвеждането в осветителя на два или три проводника от различни фази на системата 660/380 V се забранява.
(6) В помещения с повишена опасност се допуска захранването на осветителите за общо осветление да е с напрежение до 220 (230) V независимо от височината на окачване.
(7) В помещения с повишена опасност и особено опасните помещения при височина на окачване на осветители за лампи с нажежаема жичка, по-малка от 2,5 m от пода, се използват осветители, конструкцията на които изключва възможността за достъп до лампите без специални приспособления, като захранващите проводници се въвеждат чрез метална тръба или се използва напрежение не по-високо от 42 V.
(8) Изискванията по ал. 6 не се отнасят до осветители в електрически помещения, а също и за осветители, обслужвани посредством кран или от специални площадки само от квалифициран персонал. Разстоянието от осветителя до мостовата пътека на крана се приема най-малко 1,6 m или осветителите се разполагат не по-ниско от долния пояс на покривните ферми.
(9) Допуска се осветители с луминесцентни лампи за напрежение 220 (230) V да се поставят на височина, по-малка от 2,5 m, при условие че контактните части са недостъпни за случайни съприкосновения.

 

Чл. 1868. (1) За захранване на осветители на местно стационарно осветление с лампи с нажежаема жичка се използват напрежения с най-голяма стойност:
1. в помещения без повишена опасност - 220 V;
2. в помещения с повишена опасност и особено опасни помещения - 42 V.
(2) Допуска се използване на напрежение до 220 (230) V за осветители, които имат специална конструкция (изключваща възможността за достъп до лампите без специални приспособления), в случаите:
1. осветителите са съставна част на аварийното или евакуационното осветление и получават захранване от независим източник;
2. осветителите са разположени в помещения с повишена опасност (без особено опасните).
(3) При временно ползване на осветители за местно осветление се допуска захранване с напрежение до 220 (230) V, ако се използват разделителни трансформатори или се монтира защита от токове на утечка (защита от токове с нулева последователност) и се използват осветители от клас II на защита срещу поражения от електрически ток.
(4) Осветители с луминесцентни лампи с напрежение 220 (230) V се допускат за местно осветление при условие, че се обезопасят (направят недостъпни) тоководещите им части срещу случайни съприкосновения. Във влажни, особено влажни, горещи и с химическа активна среда помещения използването на осветители с луминесцентни лампи за местно осветление се допуска само в арматура със специална конструкция.

 

Чл. 1869. (1) Напрежението за захранване на преносими ръчни осветители в помещения с повишена опасност е не по-високо от 24 V.
(2) При неблагоприятни условия, когато опасността от токов удар се увеличава от притеснено и неудобно положение на работника от съприкосновение на голяма част от тялото с големи метални добре заземени повърхности (например метални резервоари, котли и др.), допустимото напрежение по ал. 1 е 12 V.

 

Чл. 1870. За захранване на преносими ръчни осветители, преносими осветители, предназначени за окачване, поставяне върху маса, под и др., се спазват изискванията за местно стационарно осветление.

 

Чл. 1871. Неутралните проводници в мрежите се оразмеряват по тока на най-натоварената фаза.

 

Раздел II.
Захранване на аварийно и евакуационно осветление

Чл. 1872. (1) В производствени и обществени сгради осветителите за работно осветление и осветителите за аварийно осветление се захранват от независими източници. Допуска се захранване от различни трансформатори в един трафопост при условие, че са захранени от два независими източника.
(2) При невъзможност за захранване от независим източник аварийното осветление в обществени сгради може да се захрани от трансформатор, който не захранва работно осветление.
(3) Осветителите на евакуационно осветление в производствени сгради с естествено осветление и в обществени и жилищни сгради (независимо от наличието или отсъствието в тях на естествено осветление) се захранват от мрежа, отделена от тази на работното осветление (началото на мрежата е таблото на трансформаторния пост или при наличие само на входно табло за начало на мрежата се приема това табло).
(4) Осветителите за евакуационното осветление в производствени сгради без естествено осветление се захранват от независим източник или автоматично се превключват към него при условие, че в нормален режим на работа евакуационното осветление се захранва от мрежата на работното осветление.
(5) В производствени сгради без естествено осветление, където едновременно се намират повече от 20 човека, независимо от наличието на аварийното осветление се осигурява евакуационно осветление на основните пътища за евакуация. Резервирането на евакуационното осветление е от независим източник (външен, акумулатор или генератор), който не се използва при нормален режим на работа на работното, аварийното и евакуационното осветление.
(6) Не се допуска за захранване на общо работно, аварийно и евакуационно осветление да се използват мрежите за захранване на мощни консуматори (двигатели и др.).
(7) Светлинните указатели за евакуационното осветление на изходите във всички сгради, които имат автономно захранване в нормален режим, могат да се присъединят към всяка от мрежите за осветление.

 

Чл. 1873. В помещения с постоянен обслужващ персонал или с постоянно преминаване на хора се предвижда възможност за включване на аварийното и евакуационното осветление по всяко време.

 

Чл. 1874. Когато технически е нецелесъобразно захранването на аварийното и евакуационното осветление да се извършва по начините, посочени в чл. 1848, вместо уредба за стационарно аварийно и евакуационно осветление се допуска използване на преносими осветители с акумулатори или сухи батерии.

 

Раздел III.
Вътрешно осветление

Чл. 1875. При избора на елементите на токовия кръг за осветление коефициентът на едновременност за товарите се приема равен на единица.

 

Чл. 1876. Токовите кръгове за осветление се оразмеряват и защитават с предпазители или автоматични прекъсвачи за работен ток, който не превишава:
1. за производствени и обществени сгради - 25 А;
2. за жилищни и други сгради, ако поддържането на осветителната уредба не се извършва от специалист - 16 А;
3. за осветителни уредби с разрядни лампи с единична мощност 125 W и по-голяма или лампи с нажежаема жичка 500 W и повече - 63 А; допускат се отклонения от линии на токови кръгове с дължина до 3 m, а при полагане в стоманена тръба за всякаква дължина да не се защитават независимо от сечението на проводника.

 

Чл. 1877. (1) В осветителните уредби с разрядни лампи подобряването на фактора на мощността (COS j) може да е индивидуално, групово и централизирано в зависимост от техническите възможности и икономическата целесъобразност.
(2) Факторът на мощността на осветителните уредби с разрядни лампи се избира най-малко 0,90.

 

Чл. 1878. (1) При свързване на осветителите за местно осветление се спазват изискванията:
а) проводниците са защитени от механични повреди с въвеждане в осветителите през конзоли или други предпазни приспособления; изискването не се отнася за напрежение, по-ниско от 42 V;
б) при наличие на шарнири проводниците в шарнирната част не се подлагат на опъване и триене.
(2) Осветителите се разполагат на места, удобни и безопасни за обслужване.

 

Чл. 1879. Сечението на неутралните проводници в трифазни линии с разрядни лампи се избира:
а) за участък с осветители с индивидуална компенсация на ПРА - по тока на най-натоварената фаза;
б) за участък с осветители с некомпенсирана индуктивна мощност на ПРА - най-близкото стандартно сечение до 50% от сечението на фазовите проводници.

 

Чл. 1880. Двупроводните линии на мрежи с изолирана неутрала или без изведена неутрала с напрежение, по-високо от 42 V, в помещения с повишена опасност и особена опасност се снабдяват с двуполюсни прекъсвачи.

 

Раздел IV.
Външно осветление

Чл. 1881. (1) При висящо окачване на осветители над уличното платно допустимата най-малка височина е 6,5 m.
(2) При разполагане на осветители над контактната мрежа на трамваи или тролейбуси височината на окачване е най-малко 7 m при трамвайна линия и 9 m при тролейбусна линия. Разстоянието от проводниците на захранващите линии до носещото въже или контактната мрежа е най-малко 1,5 m.
(3) Най-малката височина на окачване на осветителите на парапети на мостове, върху зелени площи за декоративно осветление и др. не се ограничава при условие, че достъпът до лампите е с помощта на специален инструмент.

 

Чл. 1882. При оразмеряване на мрежите за външно осветление се приема коефициент на едновременност единица.

 

Чл. 1883. В уредбите за външно осветление се използват осветители с индивидуална или групова компенсация на реактивната мощност. При групова компенсация изключването на осветителната уредба е едновременно с изключване на компенсиращите устройства.

 

Чл. 1884. В основата на всеки стълб отклоненията от захранващия кабел към осветителите се защитават с предпазители или автоматични прекъсвачи.

 

Чл. 1885. Охранното осветление се захранва от самостоятелна линия.

 

Чл. 1886. Осветителите, поставени на входовете на сгради, се захранват от токов кръг на аварийното осветление на сградата, ако то е постоянно включено с работното осветление.

 

Чл. 1887. Захранването на външното осветление е непосредствено от трансформаторен пост, разпределителен шкаф или от мрежа НН.

 

Чл. 1888. При използване на отклонителни муфи отклонението към осветителите от кабелни разпределителни линии за уличното осветление и външно осветление на промишлените предприятия се изпълнява без прекъсване на жилата на кабела.

 

Чл. 1889. За резервиране на захранването на уличното осветление на магистрални улици се допуска полагане на резервни кабелни линии между крайните осветители, захранвани от съседни линии. Резервната връзка при нормален режим се секционира.

 

Чл. 1890. Въздушни разпределителни линии на външното осветление се изпълняват без резервиране, като сечението по дължината на линията може да е различно.

 

Чл. 1891. Външното осветление на промишлени предприятия се управлява независимо от вътрешното осветление.

 

Чл. 1892. В градовете може да се изпълни централизирано управление на уличното осветление, като в пункта за управление се предвижда контрол за състоянието на осветителната уредба.

 

Чл. 1893. Устройствата за автоматично управление включват и изключват уличното осветление в зависимост от естествената осветеност, яркост на пътното платно или зададено календарно време.

 

Чл. 1894. Ако е предвидено централизирано управление на уличното осветление, на другите видове външно осветление се осигурява възможност за изключване на осветлението от определен брой места, в случай на авария в управляващия пункт.

 

Чл. 1895. При кабелно захранване на външното осветление въводът се полага в основата на стълба или в прикрепена подходяща кутия (чугунена или алуминиева), монтирана на височина не по-малко от 0,30 m от кота нула на терена.

 

Чл. 1896. Разрешава се разполагане на осветители, прожектори и линии на електрическата инсталация на осветителната уредба върху метални и стоманобетонни стълбове от контактната мрежа на електрическия транспорт с напрежение до 660 V.

 

Чл. 1897. Въздушните мрежи за външно осветление се изграждат при спазване на изискванията:
1. в местата на пресичане на мрежите с улици и пътища, при разстояние между стълбовете до 40 m не се използват опъвателни стълбове и двойно закрепване на проводниците;
2. стълбовете се изчисляват на механична якост както стълбовете на въздушни електроразпределителни мрежи с напрежение до 1000 V; стълбовете, които не носят проводници, се проверяват на собствено тегло и натоварване от вятър;
3. минималните сечения на проводниците на мрежите за улично осветление и разстоянията от тях до повърхността на земята се приемат както за мрежи с напрежение до 1000 V.

 

Чл. 1898. Стълбовете за осветителите на уличното осветление се разполагат спрямо бордюрите съгласно разпоредбите на чл. 329.

 

Раздел V.
Рекламно осветление

Чл. 1899. (1) За захранване на светещи газонапълнени тръби се използват сухи трансформатори, на които вторичната намотка издържа продължително късо съединение без недопустимо прегряване.
(2) Откритите тоководещи части на разположени на открито трансформатори се отдалечават от горими материали и конструкции на разстояние най-малко 50 mm.

 

Чл. 1900. Трансформаторите за захранване на светещи газонапълнени тръби се разполагат по възможност в непосредствена близост до тръбите на труднодостъпни места за външни лица или в метални кутии, при отварянето на които се изключва първичното напрежение на трансформаторите.

 

Чл. 1901. В обща метална кутия се допуска монтиране заедно с трансформатора и на блокиращи и компенсиращи устройства, апарати на първично напрежение (напр. предпазители) при условие, че трансформаторът сигурно се изключва автоматично от мрежата при отваряне на кутията под действието на блокиращото устройство.

 

Чл. 1902. Витрините на магазини, където са монтирани части на светещи газонапълнени тръби, включени на високо напрежение, се снабдяват с блокировка, която при отваряне на витрините изключва уредбата от страната за високо напрежение. Персоналът включва ръчно осветителната уредба при затворена витрина.

 

Чл. 1903. Всички части на светещата тръба извън витрина, снабдена с блокировка, се разполагат на височина най-малко 3 m от пода и 0,5 m над повърхността на площадка за обслужване, покриви или други строителни конструкции.

 

Чл. 1904. Частите на уредбата със светещи тръби под напрежение, достъпни за външни лица, се ограждат и се поставят предупредителни надписи.

 

Чл. 1905. Откритите тоководещи части на светещи тръби отстоят от метални конструкции или части на сградите на разстояние най-малко 20 mm, а изолираните части на 10 mm.

 

Чл. 1906. Допустимото най-малко разстояние между открити тоководещи части на светещи тръби с различен потенциал е 50 mm.

 

Чл. 1907. Металните нетоководещи части на светещи тръби на страна високо напрежение, а също един от изводите или средната точка на вторичната намотка на трансформаторите, от които се захранват светещи тръби, се заземяват.

 

Чл. 1908. (1) Трансформатори или група трансформатори на светещи тръби се изключват от първичната им страна с комутационен апарат с видимо разединяване на всички полюси. Защитната апаратура се оразмерява за номиналния ток на трансформатора.
(2) За изключване на трансформаторите се допуска използването на пакетни прекъсвачи с фиксирано положение на ръкохватката.

 

Чл. 1909. (1) Мрежата на страна високо напрежение на уредбата за рекламно осветление се изпълнява с изолирани проводници с изпитателно напрежение не по-ниско от 15 kV.
(2) В достъпни за механично въздействие или докосване места проводниците се полагат в стоманени тръби, кутии или други механично устойчиви и негорими конструкции.
(3) За връзка между отделни електроди с дължина не по-голяма от 40 mm се допуска използването на голи проводници.

 

Раздел VI.
Изпълнение и защита на мрежи за осветителни уредби

Чл. 1910. Осветителните уредби се изпълняват в съответствие с изискванията на тази глава и на глави тринадесета, четиринадесета и петнадесета.

 

Чл. 1911. Допуска се съвместно полагане на проводници за работно, аварийно и евакуационно осветление при условие, че имат изолация за напрежение най-малко 660 V и се спазват изискванията:
1. при изтегляне на проводниците в общ сноп разстоянието между проводниците за работното осветление и проводниците за аварийното или евакуационното осветление е най-малко 20 mm;
2. преминаващите през корпус на осветител проводници за работното осветление не се допират с проводниците за аварийното или евакуационното осветление;
3. при монтаж на осветители с луминесцентни лампи се изключва възможността от допиране на проводниците за работното осветление с проводниците за аварийното или евакуационното осветление.

 

Чл. 1912. Защитата на електрическите линии или токови кръгове за осветителни уредби се изпълнява съгласно указанията, посочени в глава осемнадесета. При избор на апаратите за защита се отчита пусковият ток на лампи с нажежаема жичка с голяма мощност (300 W и по-голяма) и на разрядните лампи.

 

Чл. 1913. Забранява се прекъсване на неутрален проводник (N) чрез монтиране предпазители или прекъсвачи.

 

Раздел VII.
Заземяване и зануляване

Чл. 1914. Заземяването и зануляването на осветителни уредби се извършват съгласно изискванията на глава седма.

 

Чл. 1915. Заземяването и зануляването на корпусите на осветителите с лампи с нажежаема жичка и с разрядни лампи с вградени пусково-регулиращи апарати, при заземен неутрален проводник се изпълнява:
1. при открито полагане на проводниците - с помощта на гъвкава връзка между заземителната клема на осветителя и защитния проводник; връзката със защитния проводник се изпълнява към най-близката неподвижна опора на осветителя;
2. при полагане на защитени изолирани проводници, кабели или изолирани проводници в стоманени тръби, въведени в корпуса на осветителя чрез специален детайл - с помощта на връзката между заземителната клема на осветителя със защитния проводник, изпълнена вътре в осветителя.

 

Чл. 1916. Заземяването и зануляването на корпусите на осветителите с лампи с нажежаема жичка и с разрядни лампи с изнесени пусково-регулиращи апарати при заземен неутрален проводник се извършват с помощта на връзка между заземителната клема на пусково-регулиращия апарат и заземителната клема на осветителя.

 

Чл. 1917. (1) Заземяването и зануляването на корпусите на осветителите за местно осветление при напрежение, по-високо от 42 V, се изпълнява:
а) с помощта на специален проводник, ако между конзолата и корпуса на осветителя няма сигурна електрическа връзка;
б) с осигурена електрическа връзка между конструкцията, конзолата и корпуса на осветителя, ако заземителният проводник се присъединява не към корпуса на осветителя, а към металната конструкция, на която е закрепен осветителят.
(2) Проводниците в пространството на работното място на осветителите за местно осветление с напрежение, по-високо от 42 V, се полагат в метални тръби или метални шлаухи.

 

Чл. 1918. (1) Зануляването на корпусите на преносими осветители с напрежение, по-високо от 42 V, се извършва посредством специално жило на шланговия кабел, което не служи едновременно за работен и защитен проводник.
(2) Жилото по ал. 1 се присъединява самостоятелно към специална клема на контакта.

 

Чл. 1919. Контактите (щепселните розетки) за преносими електрически осветители с части, подлежащи на заземяване, се избират със защитна клема за свързване на заземяващия проводник. Конструкцията на щепселната розетка изключва възможността за използване на тоководещи контакти за зануляване.

 

Чл. 1920. Осветителите за външно осветление, разположени на железобетонни или метални стълбове в мрежи с изолиран звезден център, се заземяват, а в мрежи с директно заземен звезден център - зануляват. Осветители, монтирани на дървени стълбове, на които не са предвидени заземителни шини, не се заземяват или зануляват.

 

Глава четиридесет и първа.
ОСВЕТИТЕЛНИ ТЕЛА, АРМАТУРА И КОМУТАЦИОННИ АПАРАТИ

Раздел I.
Осветителни тела и арматура

Чл. 1921. (1) Осветителните тела, арматурата и комутационните апарати се избират за номиналното напрежение на мрежата и условията на околната среда, в която работят. Степента на защита от проникване на вода и прах, както и класът на защита с оглед на тяхното електрообезопасяване се съобразяват с изискванията на действащите стандарти.
(2) Осветителите, които се използват в пожароопасни и взривоопасни помещения, отговарят на изискванията на НИПАБ.

 

Чл. 1922. На места с повишени вибрации или сътресения се използват осветители, чиято конструкция не позволява самоотвиване.

 

Чл. 1923. (1) Винтовите тоководещи гилзи на фасунгата за лампи с нажежаема жичка, живачни, металхалогенни и натриеви лампи в мрежите със заземен звезден център се свързват към неутралния проводник. Това изискване не се отнася за преносими лампи, за които не се изисква зануляване и заземяване.
(2) Ако фасунгата е с нетоководеща винтова гилза, неутралният проводник се присъединява към който и да е от двата контакта на фасунгата.

 

Чл. 1924. Във витрините на магазините се допуска използване на фасунги за лампа с нажежаема жичка с мощност, не по-голяма от 100 W, при условие че са поставени на негорима основа. Допуска се разполагане на фасунги върху запалим материал, при условие че е обшит с ламарина.

 

Чл. 1925. Отворите за проводниците в конзолите са с диаметър най-малко 8 mm, като се допуска на места стесняване до 6 mm. При въвеждане на проводници в осветително тяло се използват изолационни втулки.

 

Чл. 1926. Забранява се снаждане на проводници в конзолите и тръбите за осветителите.

 

Чл. 1927. За окачване на осветителите се използват приспособления, които издържат в продължение на 1 h без повреди и остатъчни деформации товар, равен на петкратното тегло на осветителя, а при многолампови полилеи с тегло 100 daN и повече - товар, равен на двукратното тегло на полилея плюс 80 daN.

 

Чл. 1928. Допуска се окачване на осветител непосредствено на захранващите го проводници само при условие, че проводниците са предназначени за тази цел и връзките към таванната конструкция са изготвени по специални технически условия.

 

Чл. 1929. За захранване на осветителни уредби за общо осветление се използват проводници с медни жила и сечение не по-малко от 1 mm2.

 

Чл. 1930. За захранване на преносими лампи и осветители за местно осветление, окачени на шнурове или проводници, се използват гъвкави проводници с медни жила и сечения най-малко 0,35 mm2 в бита и 0,75 mm2 при производствени дейности.

 

Чл. 1931. За захранване на стационарни осветителни уредби за местно осветление се използват гъвкави проводници с медни жила и сечение най-малко 1 mm2 - за подвижни конструкции, и 0,5 mm2 - за неподвижни.

 

Чл. 1932. Мрежата на осветителните уредби за местно осветление се изпълнява при спазване на изискванията:
1. за напрежения, по-високи от 42 V, проводниците се защитават от механични повреди;
2. проводниците в шарнирните сглобки не са подложени на разтягане и претриване;
3. използваните подвижни конструкции изключват възможността от преместване или разлюляване на осветителите.

 

Чл. 1933. Защитният проводник се свързва към металния корпус на осветителя чрез защитна клема.

 

Раздел II.
Комутационни апарати

Чл. 1934. Изискванията по този раздел се отнасят за комутационни апарати (ключове, превключватели и щепселни съединения) с номинален ток до 16 A и напрежение до 250 V, както и за щепселни съединения със заземен или занулен защитен проводник за номинален ток 63 A и напрежение до 380 (400) V.

 

Чл. 1935. Комутационните апарати за монтаж във взривоопасни и пожароопасни помещения се избират по изискванията на НИПАБ.

 

Чл. 1936. Комутационните апарати за монтаж навън от сгради във влажни, особено влажни, запрашени или помещения с вредно въздействаща среда по отношение на апаратите се избират със степен на защита, съответстваща на околната среда.

 

Чл. 1937. Таблата за осветление с комутационни апарати се снабдяват със заключващи устройства.

 

Чл. 1938. Комутационни апарати, свързвани с открито положени проводници, се поставят върху непроводими подложки с дебелина най-малко 10 mm. Подложките може да са елемент от самите апарати.

 

Чл. 1939. Комутационните апарати, предназначени за стационарен монтаж, се избират с контактни клеми за присъединяване на медни проводници.

 

Чл. 1940. (1) Контактите на преносимите електроконсуматори, които имат части за заземяване или зануляване, са с клема за присъединяване на проводник за заземяване или зануляване.
(2) Конструкцията на щепселното съединение изключва възможността за използване на тоководещи контакти за заземяване или зануляване.

 

Чл. 1941. За веригите за свръхниско напрежение конструкцията на щепселните съединения изключва възможността за включването им на по-високо напрежение или включването само на един от тоководещите проводници.

 

Чл. 1942. Конструкцията на щепселните съединения осигурява надежден вход на проводниците без подлагането им на разтягане или нарушаване на целостта им.

 

Чл. 1943. Ключовете на преносими електроконсуматори се разполагат на консуматорите. Допуска се монтиране на ключове на захранващите проводници със специална конструкция.

 

Чл. 1944. В двупроводни линии на четирипроводни мрежи със заземена неутрала еднополюсните ключове се монтират във веригата на фазовия проводник.

 

Чл. 1945. В помещения с повишена опасност и в особено опасни помещения при напрежение, по-високо от 42 V, се използват двуполюсни ключове.

 

Глава четиридесет и втора.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ ЗА ОТКРИТИ РУДНИЦИ

Раздел I.
Общи изисквания

Чл. 1946. Електрическите уредби за открити рудници се устройват по изискванията на съответните глави от наредбата, с изключение на измененията в тази глава.

 

Чл. 1947. Към електрическите уредби на откритите рудници се отнасят захранващите подстанции, въздушните и кабелните линии за електроснабдяване и присъединените към тях електрифицирани машини за откриване, добив и транспортиране на земна маса и полезни изкопаеми.

 

Раздел II.
Електроснабдяване

Чл. 1948. За електроснабдяване на потребителите на територията на откритите рудници се използват електрически мрежи за средно напрежение с изолирана или заземена през дъгогасителен реактор/активно съпротивление неутрала.

 

Чл. 1949. (1) Потребителите в откритите рудници се отнасят към III категория по осигуреност на електроснабдяването.
(2) Захранващите подстанции на територията извън рудника се отнасят към II категория по осигуреност на електроснабдяването.

 

Чл. 1950. Трансформаторните подстанции, използвани в откритите рудници, могат да се състоят от комплектни блокове, допускащи многократен монтаж и демонтаж.

 

Чл. 1951. Територията на трансформаторната подстанция се огражда с мрежа с височина 2,0 m.

 

Чл. 1952. Изискванията и изборът на защити и автоматика за електрическите мрежи с напрежение над 1000 V са посочени в глави двадесета и двадесет и първа.

 

Чл. 1953. Допуска се използването на дървени импрегнирани стълбове с диаметър на върха най-малко 14 сm за стълбове на ВЛ за средно напрежение със срок на експлоатация до 5 години.

 

Чл. 1954. (1) Изборът на сечение на проводниците за ВЛ с напрежение до 10 kV се извършва по допустим ток на натоварване и допустима загуба на напрежение.
(2) Допуска се загуба на напрежение в нормален режим на работа при най-отдалечения електрически консуматор не по-голяма от 10% от номиналното напрежение.

 

Чл. 1955. Изискванията към ВЛ с напрежение над 1000 V са посочени в глави шестнадесета и седемнадесета.

 

Чл. 1956. Допуска се в мястото на пресичане на ВЛ с напрежение до 20 kV с електрифицирани жп линии (подвижни участъци) използване на носещи стълбове и окачване с глухи клеми.

 

Чл. 1957. При полагане на кабелни линии в изкоп не е необходима защита от механични повреди с изключение на местата за пресичане с жп линии и пътища.

 

Чл. 1958. За подвижните кабелни линии се предвиждат гъвкави кабели, предназначени за работа при тежки условия.

 

Чл. 1959. За кабелите, които се навиват на кабелни барабани, се предвижда защита срещу усукване.

 

Чл. 1960. Подвижните кабелни линии, захранващи постоянно или периодично движещи се машини, могат да се полагат непосредствено по земята. Трасето на полагане се маркира с предупредителни табели.

 

Чл. 1961. Комутационните апарати за напрежение, по-високо от 1000 V, се монтират в метални шкафове и се снабдяват с блокировки, които не разрешават:
1. изключване на разединител под товар;
2. включване на разединител при отворен шкаф.

 

Чл. 1962. Преди прекъсвачите и/или предпазителите на линии с напрежение, по-високо от 1000 V, се поставят разединители.

 

Чл. 1963. За електродвигатели с тежък режим на развъртане се изисква при пускане спадът на напрежението да не нарушава режима на работа на другите електропотребители и да е осигурен необходимият пусков момент за двигателя.

 

Чл. 1964. Допуска се директното пускане на мощни електродвигатели, ако мощността им е най-много 90% от мощността на трансформатора, който ги захранва.

 

Глава четиридесет и трета.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ИНСТАЛАЦИИ В ЗАКРИТИ И ОТКРИТИ ПОЖАРООПАСНИ И ВЗРИВООПАСНИ ЗОНИ

Раздел I.
Общи изисквания

Чл. 1965. (1) Класификацията на пожаро- и взривоопасните зони в помещения и външни уредби се определя съгласно НИПАБ.
(2) За нови обекти класифицирането по отношение на електрообзавеждането се извършва с проекта.
(3) При въвеждане на нови технологии, съоръжения, материали и др. в действащи обекти съществуващата класификация задължително се преразглежда и се извършват необходимите промени, наложени от новата класификация.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 приетите класификации се съгласуват с органите на Националната служба за пожарна и аварийна безопасност.

 

Чл. 1966. (1) За целите на класифицирането се извършва основен преглед на технологичния процес и се определя при кои от режимите (нормални или аварийни) е възможно получаване на пожароопасни вещества или образуване на взривоопасни концентрации на газове, пари и прахове с въздуха или други окислители.
(2) По фирмени данни или на основание на лабораторни изследвания се определят характеристиките на пожаро- и взривоопасните вещества по съответните параметри.
(3) Влиянието на работната среда се отчита в зависимост от технологичния процес или атмосферните условия - суха, с периодична влажност, мокра, топла, студена, прашна, химически активна или органична.

 

Чл. 1967. Класифицирането на зоните в помещенията и външните уредби се документира съгласно НИПАБ и се отразява в досието на електрическата уредба.

 

Чл. 1968. На вратите към пожаро- и взривоопасни зони на помещения и външни уредби се поставят съответните знаци за пожарна опасност.

 

Раздел II.
Общи положения, определения

Чл. 1969. Електрическите съоръжения и инсталации в пожаро- и взривоопасните зони в помещения и външни уредби отговарят и на специфичните изисквания, посочени в НИПАБ.

 

Чл. 1970. (1) Пожароопасни са помещенията и външните уредби, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими вещества и течности.
(2) По отношение на електрообзавеждането помещенията по ал. 1 се разделят на класове съгласно НИПАБ.

 

Чл. 1971. (1) Не се отнасят към пожароопасни по отношение на електрообзавеждането помещения и открити уредби, в които се изгаря твърдо, течно и газообразно гориво, при технологични процеси, свързани с открит огън, или когато повърхността на технологичните съоръжения се нагрява до температура, превишаваща температурата на самовъзпламеняване на намиращите се в тях течности, твърди тела и прахове.
(2) Към помещенията по ал. 1 се отнасят пещните помещения на газгенераторни станции, газови, нафтови и мазутни котли, ковашки и термични отделения, електрически пещи и др.

 

Чл. 1972. Защитата на сгради, съоръжения и външни уредби от преки попадения на мълнии и от вторичните влияния на мълнии, а също и заземяването на съоръженията в тях (метални конструкции, тръбопроводи и др., които съдържат горими течности, прахообразни или влакнести вещества и др.) се изпълняват в съответствие с нормативните актове по мълниезащита.

 

Чл. 1973. При разполагане на електрически съоръжения се вземат предвид експлоатационните условия и възможността за отдалечаване на електрическите съоръжения (комутационни апарати, пусково-регулиращи резистори, осветителни тела, електрически двигатели с искрящи контакти и др.) от местата, където са натрупани горими материали.

 

Чл. 1974. Защитните конструктивни изпълнения на електрическите съоръжения и инсталации осигуряват безопасна работа в пожароопасни помещения и външни уредби, като едновременно ги предпазват от влиянието на работната среда.

 

Чл. 1975. (1) Взривоопасни са помещения и външни уредби, в които в зависимост от условията на технологичния процес се образуват взривоопасни смеси на газове, пари и прахове с въздуха, кислорода или други окислители.
(2) Определенията по ал. 1 не се отнасят за подземни уредби в мините с опасност от газ метан и въглищен прах, а също и за помещения, в които се произвеждат и съхраняват взривни вещества.
(3) По отношение на електрообзавеждането помещенията и външните уредби се разделят на класове съгласно НИПАБ.

 

Чл. 1976. (1) Електрическите съоръжения във взривоопасните помещения и външни уредби се избират с конструктивни изпълнения, осигуряващи безопасна работа, като едновременно ги предпазват от влиянието на работната среда.
(2) За електрообзавеждане на взривоопасни производства се използват взривозащитени електрически съоръжения.

 

Глава четиридесет и четвърта.
ЕЛЕКТРОТЕРМИЧНИ УРЕДБИ

Раздел I.
Област на приложение. Определения

Чл. 1977. Изискванията в тази глава се отнасят за производствени и лабораторни електротермични уредби (електронагревателни устройства) - ЕТУ, за променливо напрежение с промишлена (50 Hz), понижена (под 50 Hz), повишена - средна (до 30 kHz) и висока (над 30 kHz) честота, както и за постоянно (изправено) напрежение за видовете:
1. съпротивителни с директно и индиректно действие с различни материали на нагревателните елементи (твърди и течни);
2. дъгови с директно (включително вакуумни), индиректно и комбинирано действие (с преобразуване на електрическата енергия в топлинна, електрическа дъга и в съпротивление на разтопяемия метал), включително рудотермични и феросплавни електропещи, както и плазмени нагревателни и топилни;
3. индукционно нагревателни (вкл. за закаляване) и топилни (вкл. тигелни и канални);
4. съпротивителни и електрошлакови;
5. диелектрично нагревателни;
6. електроннолъчеви;
7. йонни и лазерни.

 

Чл. 1978. Електротермична уредба (ЕТУ) - система от функционално свързани елементи: специализирано електротермично, електро- и механообзавеждане, устройства за управление, автоматизация и измерване, осигуряващи провеждане на технологичния процес.

 

Чл. 1979. Електротермично обзавеждане (ЕТО) - електротехнологичното обзавеждане, чрез което електрическата енергия се преобразува в топлинна, която се използва за нагряване или разтопяване на различни материали.

 

Чл. 1980. Пещна подстанция (трансформаторна или преобразувателна - ПТП или ППП) - подстанция, в която се преобразува енергията на променливия ток с промишлена честота в енергия на променлив ток с други параметри (ПТП) или се преобразува енергията на променлив ток с промишлена честота в енергия на променлив ток с различна честота от промишлената или в енергия на постоянен ток (ППП).

 

Чл. 1981. Пещен трансформатор (ПТ), пещен трансформаторен агрегат (ПТА) или автотрансформатор (АТ) - трансформатор и автотрансформатор на ЕТУ, в който се преобразува енергията на променливия ток от напрежението на електрическата мрежа в работно напрежение на електрическата пещ. Изискванията за силовите маслени трансформатори са в сила и за пещните трансформатори.

 

Чл. 1982. Пещен прекъсвач (ПП) - прекъсвач, комутиращ главните силови и прекъсвачите за оперативно-защитните и оперативните вериги на ЕТУ.
Чл. 1983. Точка на присъединяване (ТП) - точката на електрическата мрежа, от която ЕТУ получава енергия на променлив ток с промишлена честота. Характеризира се с номинално напрежение Uн, мощност на късо съединение (к.с.) Sк и реактивно съпротивление на системата хм, свързани с израза Sк = U2нм.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 1984. (1) Електротермичните уредби по осигуреност на електроснабдяване се отнасят към II и III категория потребители според условията в глава втора, раздел III.
(2) Категорията на електропотребителите към основните и спомагателните съоръжения и тяхното резервиране се определят с отчитане на особеностите на конструкциите на електротермичните уредби и изискванията на действащите стандарти, норми и правила към обзавежданията на ЕТУ, средата на работните камери и системите за водо- и газоснабдяване.
(3) Към III категория се отнасят електропотребителите на електротермични уредби в цехове и участъци без серийно производство (ковашки, щамповъчни, пресови, механични, механомонтажни и бояджийски), отделения и работилници (инструментални, заваръчни, сглобяеми стоманобетонни, дървообработващи, дървопокриващи, експериментални, ремонтни) и спомагателни сгради (лаборатории, гаражи, депа и административни сгради).
Чл. 1985. За електроснабдяване на електротермичните уредби от електрическата мрежа за общо предназначение в зависимост от мощността на електропотребителите и приетата схема (радиална или магистрална) се използват твърди и гъвкави токопроводи, кабелни и въздушни линии.
Чл. 1986. (1) Електротермичните уредби, в които електрическата енергия се преобразува в топлинна при постоянно и променливо напрежение с понижена, повишено-средна и висока честота, се електроснабдяват от преобразователни агрегати, свързани към захранващата електрическа мрежа за общо предназначение, непосредствено или чрез самостоятелни пещни (силови, преобразователни) трансформатори.
(2) Електротермичните уредби за промишлена честота с дъгови пещи с пряко, косвено и комбинирано действие (независимо от тяхното напрежение и мощност), индукционните пещи и съпротивителните пещи с директно и индиректно действие (при различно номинално напрежение от напрежението на захранващата мрежа и при единична еднофазна мощност над 400 kW и трифазна над 1,6 MW) се електроснабдяват от пещни трансформатори или автотрансформатори.
(3) Преобразователите и пещните трасформатори (автотрансформатори) се избират с вторично напрежение, определено от изискванията на технологичния процес, и с първично напрежение, получено чрез технико-икономически изчисления.
(4) Пещните трансформатори (автотрансформатори) и преобразователите се снабдяват с устройства за регулиране на напрежението, когато това се изисква от технологичния процес.
(5) За трансформатори (автотрансформатори) с превключватели на напрежението без товар се предвижда блокировка, която не позволява превключване под товар (без предварително изключване на напрежението).
Чл. 1987. (1) Електрическият товар от еднофазните потребители на електротермичните уредби се разпределя равномерно към захранващата трифазна мрежа с общо предназначение, така че несиметрията на напрежението, предизвикана от товара на еднофазните потребители, за всички възможни експлоатационни режими не превишава допустимите стойности, определени в действащите стандарти.
(2) В случай, когато не се изпълнява условието от ал. 1 за точката на присъединяване и е нецелесъобразно еднофазните потребители на ЕТУ да се присъединят към трифазна мрежа в точка с по-голяма мощност на к.с., ЕТУ се снабдяват със симетриращи устройства, параметрични източници на ток или с подходящи комутационни апарати за възможно преразпределение на товара от еднофазните потребители между фазите на трифазната система (при несиметрии в процеса на работа).
Чл. 1988. (1) Не се разрешава внасянето на смущения над допустимите по действащия стандарт с изкривяване на формата на кривата на напрежението в електрическата мрежа с общо предназначение от електрическия товар на електротермичните уредби.
(2) Подстанциите на електротермичните уредби или цеховите (заводските) подстанции при необходимост се снабдяват с филтрокомпенсиращи устройства или се вземат други мерки за намаляване изкривяването на формата на кривата на напрежението на електрическата мрежа.
Чл. 1989. (1) Коефициентът на мощност (cos j) на електротермичните уредби, свързани към електрически мрежи с общо предназначение, се избира най-малко 0,8, ако електроснабдителните предприятия не предписват други стойности.
(2) Когато за електротермичните уредби с единична мощност 400 kW и по-голяма естественият коефициент на мощност е по-нисък от предписаната стойност, те се снабдяват с индивидуални компенсиращи устройства.
(3) Електротермичните уредби не се снабдяват с индивидуални компенсиращи устройства, ако технико-икономическите изчисления показват предимството на групова компенсация на реактивната мощност, както и при излишък на реактивна мощност в предприятието (цеха).
Чл. 1990. (1) Схемата на включване на кондензаторите за компенсиране на реактивната мощност на електротермичните уредби, присъединени към електрически мрежи за общо предназначение, се избира чрез технико-икономически изчисления и отчитане на характера на изменение на индуктивния товар на уредбата и формата на кривата на напрежението, определена от състава на висшите хармоници.
(2) Когато на електротермичните уредби (например с пещни трансформатори) индуктивният товар се изменя често и с голяма амплитуда, кондензаторните батерии се включват паралелно (напречна компенсация).
(3) Необходимостта от регулиране на капацитета на кондензаторните батерии се определя в проекта.
(4) В обосновани случаи за намаляване на колебанията на напрежението от измененията на индуктивния товар се предвиждат устройства за статична и динамична компенсация на реактивната мощност с използването на директни методи (включване на кондензаторите на степени) или индиректни методи (плавно регулиране на общата индуктивност на реактора или на специалния трансформатор с високо напрежение на к.с.) за компенсиране, снабдени с бързодействаща система за управление.
(5) Допуска се при бавни изменения на индуктивния товар в електротермичните уредби паралелно или последователно (надлъжна компенсация) свързване на кондензаторите с постоянен или с регулируем капацитет.
(6) Когато електротермичните уредби се захранват от блок "регулировъчен трансформатор (автотрансформатор) - пещен трансформатор" или от блок "главен трансформатор-волтодобавъчен (последователен допълнителен) трансформатор", кондензаторната батерия се включва на страната средно напрежение с осигуряване на електродинамична устойчивост на съоръженията.
Чл. 1991. (1) Първичната верига на всяка електротермична уредба в зависимост от напрежението на захранване се съоръжава с комутационни и защитни апарати, както следва:
1. прекъсвач на въвода и предпазители или автоматичен прекъсвач с електромагнитни и топлинни релета - с напрежение до 1000 V;
2. разединител на въвода и прекъсвач с оперативно-защитно предназначение или разединител и последователно свързани два прекъсвача (оперативен и защитен) - с напрежение над 1000 V.
(2) Допуска се за електротермични уредби с мощност до 1 kW щепселно контактно включване към защитена линия с напрежение до 1000 V в силово (осветително) табло.
(3) Допускат се прекъсвачи без дъгогасителни контакти в качеството на въводни комутационни апарати на първичните вериги на електротермичните уредби с напрежение до 1000 V, ако комутациите се извършват без товар.
Чл. 1992. За прекъсвачите с оперативно-защитно, оперативно и защитно предназначение с напрежение над 1000 V се изисква да се извършват:
1. оперативни превключвания при нормални експлоатационни режими и защитни изключвания при к.с. и други неизправности - за оперативно-защитните прекъсвачи;
2.оперативни превключвания и част от защитните изключвания в обеми, определени с проекта (например при заработване на газова защита) - за оперативните прекъсвачи;
3. защитни изключвания при к.с. и други неизправности - за защитните прекъсвачи.
Чл. 1993. (1) Допуска се разполагането на оперативно-защитните и оперативните прекъсвачи с напрежение над 1000 V в пещни подстанции, заводски (цехови) РУ и др.
(2) Допуска се за защитни изключвания на групи от електротермични уредби да се поставят общи защитни прекъсвачи.
Чл. 1994. (1) Прекъсвачите за електротермичните уредби с напрежение над 1000 V по условията на к.с. се избират съгласно изискванията по глава четвърта.
(2) Когато комутационните цикли "включване-изключване" са средно пет и повече в денонощие, се избират специални прекъсвачи с повишена механична и електрическа устойчивост.
(3) Разрешава се използването за оперативно-защитни и оперативни действия на маломаслени прекъсвачи с повишена механична устойчивост в електрически вериги с напрежение 6 ¸ 35 kV с чести комутационни операции, когато изключват до 50 пъти в денонощие само ток до 10% от номиналния или средномесечно до 15 пъти в денонощие номиналния ток.
(4) Допуска се използването на прекъсвачи с понижена електродинамична устойчивост (например вакуумни или безконтактни), ако са налице условията:
1. малка вероятност от к.с. във веригата между прекъсвача и пещния трансформатор (автотрансформатора, преобразувателя) и няма опасност за обслужващия персонал;
2. при повреда на прекъсвача не се достига до развитие на авария, взрив или пожар в РУ.
(5) При използване на бързодействащи прекъсвачи (вакуумни и въздушни) се предвиждат мерки за намаляване на комутационните пренапрежения (например чрез шунтиращи резистори) и защита с вентилни отводи на намотките и електрическите вериги.
(6) За намаляване на комутационните пренапрежения прекъсвачите по ал. 5 се разполагат в близост до пещните трансформатори.
Чл. 1995. (1) Напрежението на цеховите подстанции, броят и мощността на трансформаторите, автотрансформаторите или преобразувателите (включително и масленонапълнени), височината на разположение спрямо пода на първия етаж и разстоянието между килиите на маслени трансформатори за различни напрежения не се ограничават.
(2) Маслосборни ями и специални пожарогасителни уредби се изпълняват в случаите, посочени в НИПАБ.
Чл. 1996. Допуска се разполагането на съоръжения за електротермичните уредби за всички напрежения непосредствено в производствени помещения от всички класове.
Чл. 1997. (1) Допуска се монтаж в обща килия на силовите електрически съоръжения за всички напрежения, които се отнасят към една електротермична уредба (пещни трансформатори, статични преобразуватели, реактори, прекъсвачи, разединители и др.) и съоръженията на системите за охлаждане на пещните трансформатори и преобразувателите (помпи, топлообменници, вентилатори, абсорбери и др.).
(2) На съоръженията по ал. 1 откритите тоководещи части се ограждат и оперативното управление на комутационните апарати се изнася извън помещенията.
Чл. 1998. (1) Трансформаторите, преобразувателните устройства и агрегати (двигател-генераторни и статични) на електротермичните уредби се разполагат на възможното най-малко разстояние от присъединените към тях електропещи и други електротермични устройства.
(2) Най-малкото разстояние от най-издадените нагрети части на пещния трансформатор на височина до 1,9 m от пода до стените на трансформаторните килии при отсъствие на други съоръжения е:
1. до предната стена на килията: 0,4 m за трансформатори с мощност до 400 kVA; 0,6 m за трансформатори от 400 kVA до 12,5 MVA и 0,8 m за трансформатори с мощност над 12,5 MVA;
2. до страничните и задната стена на килията: 0,8 m за трансформатори с мощност до 400 kVA; 0,6 m за трансформатори от 400 kVA до 12,5 MVA и 1,2 m за трансформатори с мощност над 12,5 MVA.
(3) Широчината на проходите и разстоянието между съоръженията, както между съоръженията и стените на килиите при съвместен монтаж в обща килия на пещните трансформатори и други съоръжения се приемат с 10-20% по-големи от посочените в глави двадесет и трета, двадесет и девета и тридесета.
Чл. 1999. (1) Електротермичните уредби се снабдяват с блокировки срещу неправилни оперативни превключвания и за безопасно обслужване на електрическите съоръжения.
(2) Отварянето вратите на шкафове, разположени вън от електропомещения, и вратите на камери (помещения) с достъпни за допир тоководещи части с напрежение над 1000 V се разрешава само след изключване на напрежението в уредбата или ако вратите са снабдени с блокировки за мигновено изключване на напрежението при тяхното отваряне.
Чл. 2000. (1) За електротермичните уредби се предвиждат и избират защити съгласно изискванията на глави осемнадесета и деветнадесета.
(2) Изискванията към защитите на дъговите и рудотермичните пещи са съгласно чл. 2020, а за индукционните - чл. 2028.
Чл. 2001. (1) Електротермичните съоръжения се снабдяват с автоматични регулатори на мощност или на режима на работа с изключение на случаите, при които технологично или технико-икономически това е нецелесъобразно.
(2) Токовите трансформатори се поставят на страна ниско напрежение в уредбите, за които е необходимо да се отчитат ефективните стойности на променливия ток при регулиране на мощността или за защита от претоварване.
(3) Допуска се поставянето на токови трансформатори на страна високо напрежение при променлив коефициент на трансформация на пещния трансформатор само когато се използва съгласуващ измерителен орган.
Чл. 2002. (1) Средствата за измерване, управление и защита на електротермичните уредби се разполагат така, че се избягва прегряването им от топлинни излъчвания и други причини.
(2) Таблата и пултовете за управление на електротермичните уредби се разполагат на достъпни места и удобни за наблюдение на извършваните производствени операции.
(3) Оптични, телевизионни и други устройства за наблюдение на технологичния процес се предвиждат, ако електротермичните уредби имат големи габарити и видимостта от пулта за управление е недостатъчна.
(4) Аварийни бутони за дистанционно изключване на всички уредби или отделни техни части се предвиждат при необходимост.
Чл. 2003. Сигнализацията за включено и изключено положение на оперативните комутационни апарати, а при уредби с единична мощност 400 kVA и по-голяма и за положението на въводните комутационни апарати, се извежда на таблата за управление на електротермичните уредби.
Чл. 2004. (1) За определяне на сечението на токопроводите за ток над 1,5 kA с промишлена честота и за всеки ток с повишена, средна и висока честота се отчита въздействието от повърхностния и близостния ефект върху тях.
(2) Конструкцията на токопроводите по ал. 1 (в частност вторичните токопроводи - "къси мрежи" на електропещите) осигурява:
1. оптимално реактивно и активно съпротивление;
2. рационално разпределение на тока в проводника;
3. симетриране съпротивлението на фазите на трифазните електротермични уредби според стандартите и техническите условия;
4. ограничение на загубите на електроенергия в металните подпори на шините, конструкциите на уредбите и сградите.
(3) Не се допуска образуването на затворени метални контури около единични шини и линии (в частност при преминаването им през стоманобетонни прегради и покрития, както и при изпълнение на метални подпорни конструкции, защитни екрани и др.).
(4) При невъзможност да се спазят изискванията по ал. 3 се използват немагнитни или нискомагнитни материали.
(5) Не се препоръчва използването на закрепващи детайли от магнитни материали за токопроводи за променлив ток с честота до 2,4 kHz, а с честота 4 kHz и по-голяма не се допуска, с изключение на възлите на свързване на шините към водоохлаждани елементи.
(6) Подпорните конструкции и защитните екрани на токопроводите по ал. 5 (с изключение на конструкции за коаксиални токопроводи) се изготвят от немагнитни или нискомагнитни материали.
(7) Температурата на шините и контактните съединения от токово нагряване и външни топлинни излъчвания да не надвишава 90°C. Допуска се на вторични токопроводи в реконструирани уредби с медни шини температура 140°C, а с алуминиеви шини - 120°C, при съединения на шините чрез заварка.
(8) При необходимост се изпълнява въздушно или водно охлаждане на токопроводите.
Чл. 2005. (1) Шини от алуминий или алуминиеви сплави (с правоъгълно или тръбно сечение) се използват за твърди токопроводи на електропещи със спокоен режим на работа (рудотермични, феросплавни, вакуумни дъгови, индукционни, плазмени, съпротивителни, електронно-лъчеви и др).
(2) Шини от алуминиеви сплави с повишена механична якост се използват за твърди вторични токопроводи на електропещи с ударно натоварване (стомано- и чугунодобивни).
(3) Твърди пакетни вторични токопроводи за променлив ток се изпълняват шихтовани, с паралелно редуване на различните фази или с права и обратна посока на тока.
(4) Шихтовани и коаксиални шини се използват за твърди еднофазни токопроводи на повишена честота.
(5) Допуска се използването на твърди медни шини за вторични токопроводи в обосновани случаи.
(6) Гъвкавите токопроводи към подвижните части на електропещите се изпълняват с гъвкави медни кабели или ленти.
(7) Водоохлаждани гъвкави кабели се използват за гъвкави токопроводи за ток 6 kA и по-голям с промишлена честота и за всички токове с повишена средна и висока честота.
(8) Материалът на шините (алуминий, неговите сплави или мед) вътре в шкафовете и в други комплектни устройства се избира съгласно стандартите и техническите условия.
Чл. 2006. (1) Допустимите продължителни токове с промишлена и повишена средна честота на еднофазни и трифазни токопроводи от алуминиеви и медни шихтовани пакетни правоъгълни шини и концентрични тръбни шини и кабели се определят при условията:
1. температура на околния въздух +25°C;
2. температура на нагряване на правоъгълни шини +70°C; вътрешна концентрична тръба +75°C ; жилата на кабели +80°C.
(2) При температура на околния въздух, различна от 25°C, големината на допустимите продължителни токове се коригира в съответствие с изискванията на действащите стандарти и техническите условия на производителя.
(3) Допустимата плътност на тока за водоохлаждани твърди и гъвкави токопроводи с промишлена честота е 6 A/mm2 за алуминий и алуминиеви сплави и 8 A/mm2 за мед.
(4) Оптималната плътност на тока в токопроводите за промишлена, повишена средна и висока честота се избира по минимални приведени загуби.
Чл. 2007. (1) Динамичната устойчивост за токове на к.с. на твърдите токопроводи за номинален ток 10 kA и по-голям се изчислява при отчитане на възможното увеличение на електродинамичните сили в местата на огъване и пресичане на шините.
(2) При определяне на разстоянията между подпорите на токопроводите в ал. 1 токопроводите се проверяват по условието за частичен или пълен резонанс.
Чл. 2008. (1) Изолационните подпори и фиксаторите на шинните пакети на токопроводите в електрическите вериги за постоянен ток и за променлив ток с промишлена, понижена и повишена средна честота се изпълняват от текстолит, стъклотекстолит или термоустойчиви пластмаси.
(2) Подпорите (закрепващи и прокладки) на токопроводите към електропещи с ударно рязко променливо натоварване се изпълняват устойчиви на вибрации (при честота на колебание на ефективната стойност на тока 0,5-20 Hz).
(3) За металните части на закрепващите подпори на шинни пакети на токопроводи за променлив ток 1,5 kA и по-голям с промишлена честота и за всички токове с повишена средна и висока честота се използват профили с П-образно сечение от листова немагнитна стомана.
(4) Допуска се използването на заварени профили и силуминиеви части за закрепващи подпори, с изключение на тежки многополюсни пакети.
(5) За закрепване на токопроводите се използват болтове и шпилки от немагнитни хромникелови, медноцинкови (месингови) и други сплави.
(6) За токопроводи с напрежение над 1000 V се използват порцеланови или стъклени подпорни изолатори.
(7) За арматурата на изолаторите се използва алуминий за токове над 1,5 kA с промишлена честота и при всички токове с повишена средна и висока честота. Допуска се използването на чугунена арматура, защитена с алуминиев екран, или арматура от нискомагнитен чугун.
(8) Съпротивлението на изолацията между шините (правоъгълни или тръбни) на различните полюси (фази) на вторичните токопроводи на електротермичните уредби в производствени помещения отговаря на стандартите или техническите условия на производителя.
(9) Шините на вторичните токопроводи допълнително се изолират в местата на закрепване с изолационен лак или лента, а между компенсаторите на различните фази (полюси) се закрепват с термо- и механичноустойчиви изолационни фиксатори.
Чл. 2009. Разстоянието между шините на различните полюси (фази) на твърдите вторични токопроводи за променлив и постоянен ток, разположени в помещения, се избират според запрашеността на помещенията (сухи незапрашени и запрашени), вида на тока (променлив и постоянен), стойността на напрежението (до 1000 V и от 1 kV до 3 kV) и честотата при променлив ток (понижена, промишлена, повишена средна и висока).
Чл. 2010. Мостовите, конзолните и др. кранове и телфери в помещения, където са разположени съпротивителни електротермични уредби с пряко действие и дъгови пещи с комбинирано действие с пускане на самосвалящите електроди без изключване на уредбата, се снабдяват с изолационни прокладки за недопускане на свързването на елементи на уредба под напрежение със земята (чрез куката или въжето на подемно-транспортния механизъм).
Чл. 2011. (1) Системите за водно охлаждане на електротермичните уредби се съоръжават с апарати за контрол на състоянието им.
(2) Контролът се осъществява чрез релета за налягане, дебит (струйно), температура на изходящата вода, действащи на сигнал.
(3) Когато прекъсването на подаването на вода или прегряването й може да предизвика авария, се предвижда автоматично изключване на уредбата.
(4) Видът на системата за охлаждане - отворена (от водопроводна мрежа или от оборотно водоснабдяване на завода) или затворена (двуконтурна с топлообменници), индивидуална или групова, се избира с отчитане на изискванията за качество на водата, посочено в стандартите или техническите условия за доставка на електротермичните уредби.
(5) Изборът на системата за охлаждане се извършва с отчитане на конкретните условия за водоснабдяване на завода (цеха) чрез технико-икономически изчисления.
(6) Водоохлажданите съоръжения на електротермичните уредби при затворени системи за охлаждане се изчисляват за максимално налягане на водата 0,6 MРa и минимално 0,2 MPa.
(7) Повторното използване на охлаждащата вода за други технологични нужди със създаване на необходимите басейни и помпи се предвижда с проекта.
(8) Механични филтри за очистване на водата се предвиждат при използване на вода от мрежата за оборотно водоснабдяване на завода.
(9) Схемата на вторичния контур без резервна помпа за циркулация на водата при индивидуална затворена система на охлаждане се предвижда така, че при повреда на работната помпа е възможно използването на вода от мрежовия водопровод.
(10) При използването на групова затворена система на охлаждане се монтират една или две резервни помпи.
Чл. 2012. (1) За предпазване на обслужващия персонал от попадане под напрежение от охлажданите с вода съоръжения на електротермичните уредби, които могат да се намират под напрежение, се използват изолиращи маркучи (шлангове).
(2) Входящият и изходящият край на маркучите се снабдяват със заземени метални накрайници, предпазващи допирането на персонала към тях при изключена уредба, ако няма ограда.
(3) Дължината на изолиращите маркучи във водното охлаждане, свързващи елементи с различни полярности, се избира по техническата документация на производителя, като при липса на данни се приема най-малко:
1. за напрежение до 1000 V - 1,5 m с диаметър на маркучите до 25 mm и 2,5 m с диаметър до 50 mm;
2. за напрежение над 1000 V - 2,5 m с диаметър на маркучите до 25 mm и 4 m с диаметър до 50 mm.
(4) Дължината на изолиращите маркучи не се нормира, ако между маркуча и отточната тръба има видимо разстояние и водната струя пада свободно във фунията.
Чл. 2013. (1) Електротермичните уредби, на които съоръженията изискват оперативно обслужване на височина над 2 m от нивото на пода на помещението, се съоръжават с работни площадки, оградени с перила и снабдени със стълби за изкачване.
(2) Използването на подвижни (например телескопични) стълби не се допуска.
(3) Площадките, оградите и стълбите се изграждат от негорими материали.
(4) Настилката на работната площадка в зоните с възможен допир на персонала до части на съоръженията, намиращи се под напрежение, се изпълнява с покритие от неразпространяващ горенето изолационен материал.
Чл. 2014. Помпено-акумулиращите и маслонапорните уредби на системите за хидрозадвижване на електротермичните съоръжения, съдържащи над 60 kg масло, се разполагат в помещения, в които се осигурява аварийното отделяне на маслото.
Чл. 2015. Резервоарите под налягане над 70 kPa, устройствата за сгъстен въздух и компресорните уредби в електротермичните уредби отговарят на действащите нормативни актове за съдове под налягане.
Чл. 2016. За газовете, изхвърляни от вакуумните помпи за предварително разреждане, се предвижда отвеждане навън от всякакви помещения.

Раздел III.
Дъгови пещи (руднотермични и феросплавни)

Чл. 2017. Дъговите стоманодобивни пещи се електроснабдяват така, че се удовлетворяват показателите за качество на електрическата енергия по действащия стандарт за електрическата мрежа с общо предназначение.
Чл. 2018. (1) Разрешава се присъединяването на пещни трансформатори на дъговите стоманодобивни пещи към електрическата мрежа с общо предназначение без изчисления на колебанието на напрежението, ако е спазено условието:
където SПТ е номиналната мощност на пещния трансформатор, MVA;
SК - мощността на к.с. на електрическата мрежа в точката на присъединяване на пещта, MVA;
n - броят на присъединените дъгови пещи.
(2) Когато не е изпълнено условието по ал. 1, колебанията на напрежението се изчисляват, като средноквадратичната амплитуда на колебанието на напрежението dUср.кв. не надвишава допустимата стойност, определяна от стандарта.
(3) Средноквадратичната амплитуда на напрежението се определя по изразите:
(4) Коефициентът k се определя от отношението между максималния ток на пещния трансформатор (ток на експлоатационно к.с. - Ik) и номиналния ток Iн и е в границите:
Вместимост на пещта, tk
0,5 - 63 - 3,5
10 - 502,5 - 3,2
80 - 2001,5 - 2,3
(5) Когато изискванията на стандарта не са изпълнени, дъговите стоманодобивни пещи се присъединяват към точка на електрическата мрежа с по-голяма мощност на к.с. или се вземат мерки за снижаване колебанията на напрежението, като се монтират бързодействащи компенсатори на реактивна мощност.
(6) Изборът на вариант за присъединяване се извършва чрез технико-икономически сравнения на възможните варианти.
Чл. 2019. (1) За уредбите на дъговите пещи, които работят с експлоатационни токове на к.с., се вземат мерки за ограничаване на токовите удари.
(2) Не се допуска токовите удари при експлоатационни к.с. при дъговите стоманодобивни пещи да превишават посочените стойности на коефициента k в чл. 2018, ал. 4.
(3) При използване на токоограничаващи реактори се предвижда възможност за шунтирането им, ако не се налага постоянната им работа.
Чл. 2020. За пещните трансформатори (трансформаторни агрегати) се предвиждат защитите:
1. максималнотокова защита без времезакъснение срещу к.с., отстроена по ток от експлоатационните к.с. и от токовите удари при включване на трансформаторите;
2. срещу претоварване на трансформаторите, изпълнена за дъгови стоманодобивни пещи с максималнотокови релета, със зависима от тока характеристика на времезакъснение; характеристиките и времезакъснението на релето се избират с отчитане на скоростта на действие на автоматичните регулатори за повдигане на електродите на пещта; защитата работи с различно времезакъснение - на сигнал и на изключване;
3. газова защита на пещните трансформатори за:
а) всички пещи с ударно натоварване и с различни мощности;
б) за пещи със спокойно натоварване при наличие на регулатори за напрежение на трансформаторите;
в) в останалите случаи - съгласно посоченото в глава двадесета, раздел IV;
4. срещу еднофазни земни съединения в намотките и на изводите, ако пещният трансформатор се присъединява към електрическа мрежа с ефективно заземена неутрала;
5. от повишаване температурата на маслото в системата на охлаждане на пещния трансформатор чрез контактни термометри с действие на сигнал при достигане на максимално допустимата температура и на изключване при нейното превишаване;
6. от нарушаване на циркулацията на маслото и водата в системата за принудително маслено-водно охлаждане на пещния трансформатор с действие на сигнал.
Чл. 2021. (1) За дъговите пещи се осигуряват електромери за активна и реактивна енергия и измервателни апарати (амперметри, волтметри, ватметри) за контрол на технологичния процес.
(2) Амперметрите се избират със скали, позволяващи отчитане на токовите претоварвания.
(3) За дъгови руднотермични пещи с еднофазни пещни трансформатори се предвиждат амперметри за измерване на фазните токове на захранващия трансформатор и апарати за измерване и регистриране на токовете на електродите.
(4) Препоръчва се за дъгови стоманодобивни пещи монтирането на апарати за регистриране на 30-минутен максимално продължителен товар.
Чл. 2022. Мястото под площадките на дъговите пещи, разположени по-високо от нивото на пода в цеха, може да се използва за монтаж на други съоръжения на пещите (в т. ч. пещни подстанции) без постоянен престой на хора.
Чл. 2023. За недопускане на междуелектродно съединение при пропускане на електродите на руднотермични и феросплавни пещи се инсталират постоянни разделителни изолиращи щитове между електродите.

Раздел IV.
Уредби за индукционно и диелектрично нагряване

Чл. 2024. Съоръженията на уредбите за индукционно и диелектрично нагряване - трансформатори, двигател-генератори, тиристорни и йонни преобразуватели или лампови генератори и кондензатори, може да се разполагат:
1. в отделни помещения с не по-ниска от II степен на огнеустойчивост;
2. непосредствено в цех за технологично производство с категория Г или Д по НИПАБ.
Чл. 2025. (1) Разрешава се във веригите на индукторите монтаж на кондензаторни батерии за подобряване използването на трансформаторите и преобразувателите.
(2) Кондензаторните батерии в уредбите със стабилизирана честота за облекчаване настройката в резонанс се разделят на две части: постоянно включена и регулируема.
Чл. 2026. За намаляване на активното и индуктивното съпротивление се избират токопроводите на резонансните контури с възможно най-малка дължина.
Чл. 2027. (1) Препоръчва се използване на коаксиални кабели и токопроводи за вериги с повишена средна честота.
(2) Използването на кабели със стоманена броня и прокарването на проводници в стоманени тръби за вериги с повишена средна честота до 10 kHz се допуска само при задължителното използване на жилата на същия кабел или проводниците в една тръба за права и обратна посока на тока.
(3) Не се допуска за вериги с честота над 10 kHz използването на кабели със стоманена броня (с изключение на специални кабели) и прокарването на проводниците в стоманени тръби.
(4) Кабелите със стоманена броня и проводниците в стоманени тръби в електрическите вериги с промишлена, повишена средна или понижена честота се полагат така, че бронята и тръбите не се нагряват от силното електромагнитно поле.
Чл. 2028. Срещу повреди при прогаряне на тигела на индукционната пещ за всички честоти и при нарушаване на изолацията на мрежата с повишена средна и висока честота спрямо корпус (земя) се предвижда релейна защита с действие на сигнал или на изключване.
Чл. 2029. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Двигател-генераторите за честота 8 kHz и по-висока се снабдяват с ограничители на празен ход, изключващи възбуждането на генератора през време на продължителни ЗП между работните цикли, когато спирането на двигател-генератора е нецелесъобразно.
Чл. 2030. Уредбите за индукционно и диелектрично нагряване за висока честота се снабдяват с екраниращи устройства за намаляване нивото на електромагнитното поле на работните места до определените стойности по действащите санитарни норми.
Чл. 2031. Предпазните мрежи от двете страни на проходите към уредбите за диелектрично нагряване с високочестотни сушилни се заземяват.
Чл. 2032. Вратите на блоковете на уредбите за индукционно и диелектрично нагряване за висока честота се снабдяват с блокировки, които позволяват отваряне само при изключено напрежение на всички силови вериги.
Чл. 2033. Широчината на проходите край таблата за управление е най-малко 1,2 m, а около нагревателните устройства на топилните пещи, нагревателните индуктори на индукционните пещи и работните кондензатори при диелектричните пещи - най-малко 0,8 m.
Чл. 2034. (1) За двигател-генераторните преобразуватели на честота, които произвеждат шум над 80 dB, се предвиждат шумоизолиращи кожуси или монтиране в отделни помещения за намаляване на шума до ниво, допустимо по нормите.
(2) За намаляване на вибрациите на двигател-генераторните преобразуватели се използват виброгасители, осигуряващи допустимото до нормите ниво на вибрации.

Раздел V.
Съпротивителни електропещи

Чл. 2035. (1) Допуска се разполагането на понижаващи и регулиращи сухи трансформатори (автотрансформатори) и пултовете за управление (ако на тях няма чувствителни апарати към електромагнитното поле) непосредствено върху конструкцията на самите съпротивителни електропещи или непосредствено до тях.
(2) Съпротивителните електропещи с пряко действие се свързват към електрическата мрежа чрез понижаващи трансформатори, като автотрансформатори се използват само за регулиране на напрежението.
Чл. 2036. (1) Широчината на проходите около електропещите и разстоянието между тях, както и до пултовете за управление се избират в зависимост от технологичните изисквания и изискванията в глава двадесет и пета.
(2) Допуска се разполагането на две електропещи една до друга без проход между тях, ако експлоатационните условия позволяват това.
Чл. 2037. (1) Електрическите апарати на силовите вериги и пирометричните апарати се поставят на различни табла.
(2) Вибрациите и ударите при работа на комутационните апарати не трябва да оказват влияние на пирометричните апарати.
(3) Когато електропещите са разположени в производствени помещения с вибрации и удари, пирометричните и измервателните апарати се поставят на специални амортизатори или таблата с такива апарати се разполагат в самостоятелни командни зали (за КИП и А).
(4) Когато производствените помещения са запрашени, влажни и замърсени, таблата за КИП и А се разполагат в отделни помещения.
(5) Разполагането на табла с пирометрични апарати на места с резки изменения на температурата се забранява.
Чл. 2038. Забранява се съвместното прокарване в една тръба на проводници за пирометричните вериги и на проводници за контролни и силови вериги, както и обединяването на тези вериги в един контролен кабел.
Чл. 2039. (1) Проводниците за пирометричните вериги се присъединяват непосредствено към апаратите, без да преминават през клеморедите на таблата за управление.
(2) Компенсационните проводници на пирометричните вериги от термодвойките към електрическите апарати (включително към миливолтметъра) се екранират срещу индукционни смущения и се заземяват.
Чл. 2040. Присъединяването на краищата на проводниците и кабелите непосредствено към нагревателите на електропещите се изпълнява чрез пресоване, съединителни клеми, заваряване или запояване с твърд припой.
Чл. 2041. (1) На съпротивителните електропещи с мощност 100 kW и по-голяма се монтират по един амперметър на всяка зона на нагряване и електромер за активна енергия.
(2) На електропещи с керамични нагреватели амперметри се монтират на всяка фаза.
Чл. 2042. На съпротивителна електропещ с директно действие и с ръчно зареждане се предвижда блокировка за изключване, ако нейната конструкция позволява случайно допиране на персонала към нагреватели с напрежение при зареждане по-високо от 42 V.
Чл. 2043. (1) Работната площадка, на която се намират персоналът и съоръженията на електропещ за директно нагряване с променливо напрежение над 50 V и с постоянно напрежение над 120 V, се изолира от земята.
(2) За пещи с непрекъснато действие, при които под напрежение се намират размотаващи и намотаващи устройства, на границата на изолираната работна площадка се поставят защитни мрежи или стени, непозволяващи напускане на обработвания материал извън работната площадка.
(3) Работната площадка по ал. 1 се снабдява с устройство за контрол на изолацията с действие на сигнал.
Чл. 2044. За уредбите с директно нагряване с течностни контакти, отделящи отровни и силно миришещи пари или сублимиращи газове, се предвижда херметичност на контактните възли и надеждно улавяне на парите и газовете.
Чл. 2045. Токът на утечката в уредбите с директно нагряване не надвишава 0,2% от номиналния ток на уредбата.

Раздел VI.
Електронно-лъчеви уредби

Чл. 2046. За преобразувателните агрегати на електронно-лъчевите уредби, присъединени към електрическа мрежа с напрежение до 1000 V, се предвиждат защити срещу:
1. пробив на изолацията във веригата за ниско напрежение и в електрическата мрежа, предизвикани от въвеждане на заряди в първичните намотки на повишаващите трансформатори;
2. късо съединение във вторичната намотка.
Чл. 2047. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За електронно-лъчевите уредби се предвижда защита срещу рентгеново излъчване, осигуряваща пълна радиационна безопасност и ниво на лъчение за работещите, непревишаващо стойност, допустима по действащите норми за хора, неработещи с източници на йонизиращо лъчение.
(2) За защита срещу комутационни пренапрежения на преобразувателните агрегати се поставят вентилни отводи на страна високо напрежение.

Глава четиридесет и пета.
ЕЛЕКТРОЗАВАРЪЧНИ УРЕДБИ

Раздел I.
Област на приложения, определения

Чл. 2048. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за електрозаваръчни уредби - стационарни, преносими и подвижни, разположени в затворени помещения и на открито, използвани при електротехнологичните процеси заваряване, наваряване, рязане, нанасяне на прахово покритие, заваряване под налягане, изпълнявани чрез:
1. дъгово и плазмени заваряване, наваряване, претопяване, рязане, нанасяне на прахово покритие;
2. заваряване с контактно нагряване;
3. контактно или дифузно заваряване;
4. електрошлаково заваряване и електрошлаково претопяване;
5. индукционно заваряване и наваряване;
6. електронно-лъчево заваряване;
7. лазерно заваряване и рязане;
8. дъговоконтактно челно заваряване с допълнително налягане.
(2) Изискванията към електрозаваръчните уредби по ал. 1 се отнасят за уредби, използващи топящи или нетопящи електроди за обработване на метални и неметални материали във въздушна или газова среда (аргон, хелий, азот, въглероден двуокис и др.) при атмосферно, повишено или понижено налягане (вкл. и вакуум) както под вода, така и под флюс.
Чл. 2049. (1) За избора на електрозаваръчните уредби се изпълняват изискванията за съставните им елементи в съответните глави на наредбата и допълненията в тази глава.
(2) При електроснабдяването и работата на електрозаваръчната уредба се отчита въздействието на уредбата върху нормираните по стандарт показатели за качеството на електрическата енергия на потребителите, свързани към мрежите с общо предназначение. В случай на неспазване на показателите се предвиждат мерки за намаляване на отрицателното въздействие на уредбата.
Чл. 2050. (1) Електрозаваръчна уредба - съвкупност от функционално свързани елементи на електрозаваръчно, електрическо, механично и друго обзавеждане, системи за управление и контрол, които осигуряват технологичния процес.
(2) Съвкупността от елементи зависи от предназначението, конструкцията и степента на механизация и автоматизация.
(3) В елементите на електрозаваръчните уредби се включват: електроснабдяване - чрез кабелни и други токопроводни съединения, тръбопроводи за водоохлаждане и хидравлика, сгъстен въздух, азот, аргон, хелий, въглероден двуокис и други газове, а също и вакуум.
Чл. 2051. (1) Източник на заваръчен ток - специално електротехническо устройство за подаване на електрическа енергия с необходимите параметри в зоната на топене или нагряване на материала при технологичните процеси, посочени в чл. 2048. Източникът на заваръчен ток е неподвижен (стационарен) или подвижен (преносим).
(2) Заваръчни вериги - електрическите вериги на електрозаваръчните уредби от изводните клеми на източника на заваръчен ток до заваряваното изделие, които са предназначени за преминаване на заваръчен ток.
Чл. 2052. (1) Заваръчен пост - работното място на заварчика и комплексът от съоръжения за изпълнение на технологичните процеси, посочени в чл. 2048.
(2) Заваръчната маса с менгеме и приспособления или манипулатор влизат в състава на стационарен заваръчен пост.
Чл. 2053. Източниците на заваръчен ток се разделят на:
1. еднопостови, които захранват един заваръчен пост;
2. многопостови, които захранват няколко заваръчни поста.
Чл. 2054. Според източника на електроснабдяване електрозаваръчните уредби се разделят на:
1. автономни - електроснабдявани от индивидуални двигатели с вътрешно горене - генератори;
2.зависими - електроснабдявани от електрическата мрежа, вкл. от подвижни електроцентрали.
Чл. 2055. По степента на механизация на технологичните операции електрозаваръчните уредби се разделят на:
1. ръчни;
2. полуавтоматични, когато автоматично се поддържа електрическият режим на заваряване, а останалите операции се изпълняват ръчно;
3. автоматични.

Раздел II.
Общи изисквания

Чл. 2056. (1) Съоръженията на електрозаваръчните агрегати се избират със степен на защита, която отговаря на технологичния процес и условията на работната среда.
(2) Съоръженията, оградите и блокировките по ал. 1 се разполагат така, че не се допускат механичното им повреждане и случайно допиране до въртящи се части и части под напрежение.
(3) За електрододържателите на уредбите за ръчно дъгово заваряване, рязане и наваряване, както и за накрайници, горелки за дъгово заваряване и други детайли под напрежение се допуска изключение на изискването по ал. 1.
Чл. 2057. (1) Съоръженията на електрозаваръчните уредби и органите за тяхното управление се разполагат по начин, който осигурява свободен, удобен и безопасен достъп до тях.
(2) За органите за управление се осигурява възможност за бързо изключване на съоръженията и спиране на всички механизми.
Чл. 2058. (1) За електрозаваръчните уредби с обслужване на съоръженията на височина над 2 m се предвиждат работни площадки, оградени с перила и снабдени със стълби.
(2) Площадките, оградите и стълбите се изпълняват от негорими материали.
(3) Настилките на площадките се предвиждат с покритие от диелектричен материал, неразпространяващ горенето.
Чл. 2059. Всички органи за управление на електрозаваръчните уредби, които нямат фиксатори на положението, се ограждат за избягване на случайното им включване и изключване.
Чл. 2060. (1) Източниците на заваръчен ток - заваръчни трансформатори, статични преобразуватели, генератори, задвижвани с електродвигатели или двигатели с вътрешно горене, удовлетворяват изискванията на действащите стандарти и са специално предназначени за целта.
(2) Забранява се захранването на заваръчната дъга при електрошлаково и контактно заваряване непосредствено от силовата или контактната електрическа инсталация.
(3) Допуска се разполагането на подвижни или преносими електрозаваръчни уредби на автомобилни, тракторни ремаркета или колички, снабдени със спирачки.
Чл. 2061. Схемата на включване на група източници на заваръчен ток (трансформатори, преобразуватели) за работа на обща заваръчна дъга, електрошлакова вана или съпротивителна контактна заварка се избира по условието за недопускане на възможността за получаване на напрежение между изделието и електродите, по-голямо от най-високото напрежение на празен ход на един от източниците.
Чл. 2062. Електрическият товар от няколко еднофазни източника на заваръчен ток се разпределя възможно най-равномерно между фазите на трифазната мрежа.
Чл. 2063. Еднопостов източник на заваръчен ток се разполага не по-далеч от 15 m от заваръчния пост.
Чл. 2064. (1) За първичните вериги на електрозаваръчните уредби се избира напрежение не по-високо от 660 V.
(2) Всяка първична верига се снабдява с комутационен и защитен електрически апарат.
(3) Не се допускат електрически връзки на заваръчните вериги с веригите, присъединени към мрежата, в това число и с намотките за възбуждане на генераторите към преобразувателите.
Чл. 2065. (1) Електрозаваръчните уредби с многопостов източник на заваръчен ток са с устройство (автоматичен прекъсвач, предпазители) за защита на източника от претоварване и комутационен и защитен електрически апарат (апарати) на всяка изходяща линия към заваръчен пост.
(2) Изходящите линии към заваръчен пост са радиални. Допуска се използването на магистрални схеми за многопостови заваръчни изправители само след технико-икономическа обосновка.
Чл. 2066. (1) За електрозаваръчните уредби се предвижда измерване на заваръчния ток.
(2) Допуска се за електрозаваръчни уредби с еднопостов източник да не се измерва заваръчният ток при наличие на скала за тока към регулатора на ток.
Чл. 2067. (1) Преносимите и подвижните електрозаваръчни уредби (освен автономните) се присъединяват към електрическата мрежа директно с кабели или с кабели чрез тролейно окачване.
(2) Дължината на тролейните кабели не се нормира, а тяхното сечение се определя с отчитане мощността на източника за заваръчен ток.
Чл. 2068. (1) Преносима или подвижна електрозаваръчна уредба се присъединява към стационарната електрическа мрежа чрез комутационни и защитни апарати с щепселни или разглобяеми контактни връзки.
(2) Срещу отваряне и затваряне на контактните връзки, срещу свързване на кабелните (проводниковите) жила при включен комутационен апарат задължително се осигурява блокировка.
Чл. 2069. (1) Кабелната линия на първичната верига на преносима (подвижна) електрозаваръчна уредба от комутационния апарат до източника на заваръчен ток се изпълнява с преносим гъвкав шлангов кабел с алуминиеви или медни жила с изолация и обвивка от неразпространяващи горенето каучук или пластмаса.
(2) Източникът на заваръчен ток се разполага на разстояние от комутационния апарат за дължина на свързващия гъвкав кабел до 15 m.
Чл. 2070. (1) Препоръчва се заваръчните автомати или полуавтомати с дистанционно регулиране режима на работа на източника на заваръчен ток да се съоръжават с два комплекта органи за управление на регулиращите устройства (ръкохватки, бутони и др.), монтирани един при източника на заваръчния ток и втори на таблото (пулта) за управление на заваръчния автомат или полуавтомат.
(2) За избор на управлението на регулатора - местно или дистанционно, се монтира превключвател, осигуряващ блокировка срещу погрешно включване. Допуска се вместо блокировка използването на механична ключалка със специален ключ
Чл. 2071. Вратите на шкафовете и корпусите на заваръчните съоръжения (машини) се снабдяват със заключващи устройства, когато в тях има неизолирани тоководещи части с променливо напрежение по-високо от 50 V и постоянно по-високо от 120 V, и не е предвидена блокировка за изключване на напрежението при отваряне на вратите.
Чл. 2072. (1) В допълнение към защитното заземяване на корпусите и металните нетоководещи части на уредбите и присъединяване към системата за изравняване на потенциалите на непринадлежащи токовопроводими части за електрозаваръчните уредби се предвижда заземяване на единия извод на вторичната верига на източника за заваръчен ток (заваръчен трансформатор, статичен преобразувател и на тези двигател-генераторни преобразуватели с прикачена възбудителна намотка към електрическата мрежа без разделителен трансформатор).
(2) При уредби, в които електрическата дъга гори между електрода и електропроводимото изделие, се заземява изводът на вторичната верига на източника за заваръчен ток, свързан чрез проводник с изделието (обратният проводник).
Чл. 2073. (1) За заземяване на заваръчните електросъоръжения чрез защитния РЕ-проводник се предвижда защитна клема (болт, винт, шпилка) и зачистено контактно място с надпис "земя" (или с условно означение за заземление).
(2) Щепселните съединители на проводниците за включване в електрическата мрежа на преносимите пултове за управление на заваръчните автомати или полуавтомати с променливо напрежение, по-високо от 50 V, или постоянно напрежение, по-високо от 120 V, се избират със заземяващи контакти.
Чл. 2074. С устройство за защитно изключване се снабдяват електрозаваръчните уредби, в които:
1. не може да се изпълни заземяване по условията на технологичния процес;
2. заземяването на съоръженията представлява значителна трудност - за преносими и подвижни електрозаваръчни уредби.
Чл. 2075. В електрозаваръчните уредби с импулсни кондензатори за натрупване на енергия се предвижда устройство за автоматично разреждане при сваляне на защитните кожуси или отваряне на вратите на шкафовете с монтирани кондензатори.
Чл. 2076. (1) Състоянието на системата за водно охлаждане на елементите на електрозаваръчни уредби се контролира чрез струйно реле или чрез видимо изтичане на вода.
(2) В системата за водно охлаждане на автоматите (полуавтоматите) се предвиждат реле за налягане, струйно и температурно реле (последните две на изхода на водата от охлажданото устройство) с действие на сигнал.
(3) Автоматично изключване на уредбата се предвижда, ако прекъсването на потока или прегряването на охлаждащата вода може да предизвика авария на съоръженията.
(4) В системите за водно охлаждане, в които е възможно пренасяне по водопроводите на опасен за персонала потенциал, се предвиждат изолиращи маркучи.

Раздел III.
Помещения за електрозаваръчни уредби

Чл. 2077. (1) Сградите и вентилационните уредби на монтажно-заваръчните цехове и участъци, в които се разполагат електрозаваръчните уредби и заваръчните постове, се съобразяват с изискванията на санитарните и противопожарните норми.
(2) Електрозаваръчното производство по категория на производство по пожарна опасност се определя с НИПАБ.
Чл. 2078. (1) В сградите, в които не се извършват постоянни заваръчни работи, за електрозаваръчните уредби и заваръчните постове се предвиждат специални вентилирани помещения със стени от негорими материали.
(2) Площта и обемът на помещенията по ал. 1 се определят с отчитане на габаритите на заваръчните съоръжения и на заваряваните изделия и изискванията на санитарните норми.
Чл. 2079. Допуска се разполагането на заваръчни постове във взриво- и пожароопасни зони само при временни заваръчни работи, изпълнявани при спазване на НИПАБ и вътрешните инструкции за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 2080. Широчината на проходите в помещенията за електрозаваръчните уредби се избира за удобна безопасна работа и доставка на изделията до работното място и обратно, като се приема най-малко 0,8 m.
Чл. 2081. Площта на самостоятелно помещение за електрозаваръчна уредба е най-малко 10 m2 със свободна от съоръжения и материали площ не по-малко от 3 m2 за всеки заваръчен пост.
Чл. 2082. (1) Заваръчните постове, където системно се извършват ръчни дъгови заварки или заварки в газова среда на малки и средногабаритни изделия непосредствено в пожароопасни цехове, се поместват в специални кабини със стени от негорими материали.
(2) Дължината на кабината е най-малко равна на двойната дължина на заваряваните изделия, а широчината - най-малко 1,5 пъти на дължината им при площ на кабината най-малко 2 x 1,5 m2.
(3) Когато в кабината се разполага и източникът за ток, размерите й по ал. 2 се увеличават.
(4) Височината на стените на кабината е най-малко 2 m със светъл отвор между стените и пода 50 mm, а при заварки в газова среда 300 mm.
(5) Когато над кабината се движи мостов кран, отгоре кабината се покрива с мрежа с размери на отворите не по-големи от 50 x 50 mm.
Чл. 2083. Допуска се изпълнение на периодични работи на заваръчни постове за ръчна дъгова заварка, заварка под флюс и електрошлакова заварка непосредствено в пожароопасни помещения при ограждане на работните места с щитове или завеси от негорим материал с височина най-малко 1,8 m.
Чл. 2084. За електрозаваръчните уредби, при които системно се извършва заваряване на изделия с тегло по-голямо от 20 kg, се предвиждат подемно-транспортни устройства за повдигане и транспорт на изделията.
Чл. 2085. Изкуственото осветление на електрозаваръчни уредби в монтажно-заваръчните цехове, участъци, работилници и отделни заваръчни постове (кабини) и площадки се изпълнява съгласно изискванията в глава четиридесета.
Чл. 2086. За електрозаваръчните уредби за ръчна заварка с дебело покрити електроди, електрошлакова заварка, заварка под флюс и автоматична заварка с открита дъга се предвижда отвеждане на газовете в непосредствена близост до заваряваните изделия.
Чл. 2087. (1) На заваръчните постове при заваряване с открита дъга и под флюс в резервоари и затворени обеми и конструкции се осигурява вентилация в съответствие с характера на извършваната работа.
(2) При невъзможност за осъществяване на необходимата вентилация по ал. 1 се предвижда принудително подаване на чист въздух под маската на заварчика с дебит 6 ¸ 8 m3/h.
Чл. 2088. За защита на работното място на заварчика и заваръчните съоръжения от атмосферните въздействия се изграждат навеси от негорими материали за преносимите и подвижните електрозаваръчни уредби при работа на открито.

Раздел IV.
Електрозаваръчни уредби с топене

Чл. 2089. (1) За електрозаваръчните уредби с топене проходите между източниците на заваръчен ток са с широчина най-малко 0,8 m за еднопостови източници на заваръчен ток, най-малко 1,5 m за многопостови, а разстоянието от еднопостови и многопостови източници до стените на помещенията - най-малко 0,5 m.
(2) Проходите между отделните групи заваръчни трансформатори са с широчина най-малко 1 m, като разстоянието между наредените в една група заваръчни трансформатори е най-малко 0,1 m, а между заваръчни трансформатори и ацетиленови генератори - най-малко 3 m.
(3) Заваръчните проводници (кабели) се разполагат на разстояние най-малко 0,5 m от тръбопроводите за кислород и най-малко 1 m от тръбопроводите за ацетилен и други горими газове.
(4) Допуска се разполагането на регулатора на заваръчния ток до заваръчния трансформатор или под него.
(5) Забранява се разполагането на заваръчния трансформатор под регулатора на ток.
Чл. 2090. (1) Широчината на проходите от всяка страна на стелажите за изпълнение на ръчни заварки на големи детайли или конструкции е най-малко 1 m.
(2) Допуска се разполагането на масата за заварки на малки детайли от едната страна непосредствено до стените на кабината, когато проходите от другата страна са с широчина най-малко 1 m.
(3) Широчината на проходите в работилниците за заваряване се избира според броя на работещите, но не по-малко от 1 m.
Чл. 2091. Широчината на проходите от всяка страна на уредбите за автоматична заварка под флюс на големи изделия, както на уредбите за дъгова заварка в защитен газ, плазмени, електронно-лъчеви заварки и заварки със светлинен лъч е най-малко 1,5 m.
Чл. 2092. (1) Подвеждането на тока от източника към електрододържателите на уредбите за ръчно дъгово заваряване (рязане, наваряване) или към дъговата плазмена горелка с пряко действие на уредбите за плазмено заваряване (рязане) се изпълнява с гъвкави проводници с каучукова изолация и обвивка.
(2) Забранява се използването на проводници с изолация или обвивка от полиетилен и други полимерни материали, разпространяващи горенето.
Чл. 2093. Електрическите проводници на уредбите и апаратите, предназначени за дъгови заварки на отговорни конструкции (секции на кораби, носещи конструкции на сгради, мостове, летателни апарати, подвижен жп състав и други подвижни средства, както и на резервоари, котли и тръбопроводи за налягане, по-високо от 5 MPa, тръбопроводи за отровни вещества и др.), са с медни жила.
Чл. 2094. (1) За обратен проводник, свързващ заваряваното изделие с източника на заваръчен ток, се използват гъвкави и твърди проводници, а където е възможно - и стоманени или алуминиеви шини с различни профили, но с достатъчно сечение на заваръчните плочи, стелажите и заваряваната конструкция.
(2) Обратният проводник на електрозаваръчните уредби с преносими и подвижни трансформатори е с равностойна изолация на прекия проводник, свързан към електрододържателя.
(3) Връзката между отделните елементи, използвани в качеството на обратен проводник, се изпълнява със заваряване или с помощта на болтове, клеми или скоби.
Чл. 2095. Допуска се в уредбите за автоматична дъгова заварка (например заварка на кръгови шевове) свързването на обратния проводник със заваряваното изделие с помощта на плъзгащ контакт със съответна конструкция.
Чл. 2096. (1) Забранява се използването като обратен проводник на проводниците на заземителни уредби, метални строителни конструкции, тръбопроводи и технологични съоръжения.
(2) Допуска се по изключение използването за обратен проводник на металните строителни конструкции на сгради (включително подкрановия път) само в случаите:
1. на монтажни и ремонтни работи;
2. когато веригата на целия обратен проводник от източника на захранване до мястото на заварка е видима и позволява проверката й.
Чл. 2097. Разрешават се само електрододържатели за ръчно дъгово заваряване и рязане с метални и въглени електроди, които отговарят на изискванията на действащите стандарти.
Чл. 2098. (1) Напрежението на празен ход на източника за заваръчен ток на уредбите за дъгова заварка при номиналното напрежение на мрежата не надвишава:
1. за променлив ток при ръчна и полуавтоматична дъгова заварка - 80 V (ефективна стойност);
2. за постоянен ток - 100 V (средна стойност);
3. за автоматична дъгова заварка - 140 V.
(2) Допуска се кратковременен връх (пик) на напрежението за не-повече от 0,5 s при прекъсване на дъгата във веригата за заваръчен ток на генераторите.
Чл. 2099. (1) Допуска се използването на преобразуватели на повишена честота (осцилатори) за запалване (възбуждане) на дъгата в уредби за дъгово заваряване без предварително съединяване на късо на заваръчната верига между електрода и заваряваното изделие и за повишаване стабилността на горене на дъгата.
(2) Допуска се използването на импулсни генератори, рязко повдигащи напрежението между електродите и заваряваните изделия в момента на повторно запалване на дъгата за устойчиво горене на дъгата при променлив ток.
(3) Не се допуска импулсният генератор да увеличава напрежението на празен ход на заваръчния трансформатор с повече от 1 V (ефективна стойност) над номиналното.
Чл. 2100. (1) Електродвигателите и електротехническите устройства, разположени на подвижната заваръчна глава и други части на заваръчните автомати и полуавтомати, са за променливо напрежение до 50 V или постоянно до 120 V.
(2) При променлив ток свързването към захранващата мрежа е чрез понижаващ трансформатор със заземена вторична намотка или чрез разделителен трансформатор.
(3) Допуска се корпусите на електродвигателите и другите електротехнически устройства да не се заземяват при изпълнение на изискването по ал. 2.
(4) Допуска се захранването на електродвигателите и другите електротехнически устройства (за променлив или постоянен ток), разположени по частите на стационарните и подвижните електрозаваръчни автомати, монтирани на стационарни уредби, непосредствено от мрежите със:
1. променливо напрежение 220 V или 380 V (230/400 V);
2. постоянно напрежение 220 V или 440 V.
(5) Корпусите на електродвигателите и другите електротехнически устройства със захранване по ал. 4 задължително се заземяват и са електрически изолирани от тоководещите части, които са галванично свързани със заваръчната верига.
Чл. 2101. Напрежението на празен ход на източниците на заваръчен ток при номиналното напрежение на мрежата не надвишава за:
1. уредби за автоматично рязане, прахово покритие и плазмено-механична обработка - 500 V;
2. уредби за полуавтоматично рязане или разпрашване (прахово покритие) - 300 V;
3. уредби за ръчно заваряване, рязане или наваряване - 180 V.
Чл. 2102. Уредбите за автоматично плазмено рязане се снабдяват с блокировка срещу шунтиране на затварящите контакти във веригата на захранване на намотката на комутационния апарат без електрическа дъга.
Чл. 2103. (1) Процесите за механизирано плазмено рязане се управляват дистанционно.
(2) Напрежението на празен ход на дъговата глава до появата на "дежурната" дъга се подава посредством комутационния апарат при натискане на бутона "пуск" без самоблокиране.
(3) Бутонът "пуск" се самоблокира автоматично след възбуждане на "дежурната" дъга.
Чл. 2104. (1) При източника на захранване на електронните пушки на уредбите за електронно-лъчево заваряване се поставя разрядник (отвод) между извода на положителния полюс на изправителя и заземения му корпус.
(2) Между изводите на първичната намотка и "земя" се включат кондензатори или се предвиждат други мерки за защита (за предотвратяване пробиви на изолацията на веригите за ниско напрежение на уредбите и изолацията на захранващата електрическа мрежа, предизвикани от индуктивните заряди в първичните намотки на повишаващите трансформатори).
Чл. 2105. За електронно-лъчевите уредби се предвижда защита от твърдо и меко рентгеново излъчване, осигуряващо пълна радиационна безопасност, като нивото на излъчване на работните места не надвишава действащите норми за лица, неработещи с източници на йонизиращи излъчвания.
Чл. 2106. За електронно-лъчевите уредби се предвижда защита от рентгеново излъчване, осигуряващо пълна радиационна безопасност, като нивото на излъчване на работните места не може да надвишава действащите норми за лица, неработещи с йонизиращи излъчвания.

Раздел V.
Електрозаваръчни уредби с прилагане на налягане

Чл. 2107. (1) (Предишен основен текст на чл. 2107 - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Широчината на проходите между машините за точково, ролково (линейно) и релефно заваряване при разполагането им една срещу друга е най-малко 2 m, а между машините за челно заваряване - 3 m.
(2) Широчината на проходите при разполагане на машините със задните страни една спрямо друга е най-малко 1 m, а при разполагане предна страна задна страна - най-малко 1,5 m.
Чл. 2108. Машините за контактно заваряване по метода на съпротивителното разтопяване се ограждат (за предпазване на персонала от метални пръски и искри и за безопасно наблюдение на заваръчния процес) и обзавеждат с интензивна, местна изсмукваща вентилация.
Чл. 2109. За довеждане на заваръчния ток към специални, подвижни и висящи (окачени) машини за контактно заваряване на обемисти конструкции в труднодостъпни места задължително се използват гъвкави шлангови кабели (проводници) с изолация и обвивка от неразпространяващи горенето каучук или пластмаса, с въздушно или при необходимост водно охлаждане.
Чл. 2110. Единият проводник на заваръчната верига на висящи машини за контактна заварка се съединява със заземения корпус на заваръчния трансформатор.
Чл. 2111. (1) Вторичното напрежение на празен ход на заваръчния трансформатор към машините за контактно заваряване при номиналното напрежение на мрежата не трябва да надвишава 50 V.
(2) Висящите машини за точково и ролково заваряване с встроени заваръчни трансформатори се присъединяват към мрежата чрез разделителен трансформатор и имат блокировка, допускаща включване на силовата верига само при заземен корпус на машината.
(3) Допуска се включване на заваръчен трансформатор към мрежата с напрежение до 380 V (без разделителен трансформатор), когато първичната верига на встроения трансформатор е с двойна (усилена) изолация или машината има защитен прекъсвач за изключване от токовете с нулева последователност (дефектнотокова защита).
Чл. 2112. (1) Напрежението на веригите за управление на висящите машини за точкова и линейна заварка с вграден заваръчен трансформатор, които са разположени непосредствено на заваръчните клещи, не надвишава:
1. за променливо напрежение - 50 V;
2. за постоянно напрежение - 120 V.
(2) Допуска се по изключение напрежение на веригите за управление до 220 V променлив или постоянен ток при двойна (усилена) изолация, наличие на заземление или защитен прекъсвач за изключване от токове с нулева последователност.
(3) Препоръчва се водно охлаждане за проводниците на токозахранването към заваръчните клещи на висящите машини.

Част осма.
ПРЕДАВАТЕЛНО-ПРИЕМНИ ИЗПИТВАНИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Глава четиридесет и шеста.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 2113. Електрическите съоръжения в електрическите уредби и мрежи се приемат в експлоатация с предавателно-приемни изпитвания.
Чл. 2114. Предавателно-приемните изпитвания за всяко съоръжение се документират с протокол, който съдържа най-малко:
1. тип и номер на съоръжението;
2. страна и фирма производител;
3. основни технически данни;
4. опис и характеристики на използваната измервателна апаратура;
5. резултати от изпитванията/измерванията;
6. фамилии и подписи на лицата, провели изпитванията/измерванията;
7. заключение за годност.
Чл. 2115. За електрически съоръжения, необхванати от посочените в тази глава, предавателно-приемните изпитвания се изпълняват съгласно заводските инструкции или съответния стандарт.
Чл. 2116. (1) Електрическите машини и съоръжения за напрежение до 35 kV задължително се изпитват с повишено напрежение, стойностите на което са определени в техническите условия на доставките.
(2) При наличие на изпитателни устройства за по-високи напрежения от 35 kV изпитването с повишено напрежение е също задължително.
(3) Няколко взаимно свързани помежду си електрически съоръжения се изпитват с напрежение по нормите за съоръжението с най-ниско изпитвателно напрежение.
Чл. 2117. Предавателно-приемните изпитвания на устройствата за релейна защита и автоматика се извършват в съответствие с проекта и заводските инструкции.
Чл. 2118. При провеждане на няколко вида изпитвания най-напред се извършва изпитването с повишено напрежение.
Чл. 2119. В настоящата глава се използват определенията:
1. продължителност на изпитване - времето, за което е приложено изпитвателното напрежение;
2. изпитвателно напрежение с промишлена честота - действащото практически синусоидално напрежение с честота 50 Hz, което се издържа от вътрешната и външната изолация на съоръжението в продължение на 1 min (или 5 min), при определени условия;
3. изпитвателно изправено напрежение - изправената амплитудна стойност на променливото напрежение, на което се подлага изолацията на електрическото съоръжение, при определени условия на изпитване;
4. ненормирана измервана величина - величината, абсолютната стойност на която не е регламентирана с норма; оценката се прави чрез съпоставяне с други аналогични измервания на еднотипни съоръжения или с резултатите от останалите изпитвания;
5. електросъоръжения с нормална изолация - електросъоръжения за използване в уредби, подложени на действието на атмосферно пренапрежение, при използване на обичайните методи на мълниезащита;
6. електросъоръжения с облекчена изолация - електросъоръжения за използване в уредби, които не са подложени на действието на атмосферно пренапрежение или имат специална мълниезащита, която ограничава амплитудната стойност на атмосферното пренапрежение до стойности, непревишаващи амплитудната стойност на изпитвателното напрежение с промишлена честота;
7. клас на напрежението на електрическите машини и съоръжения - номиналното напрежение на електрическата система, за което са предназначени да работят електрическите машини и съоръжения.

Раздел I.
Синхронни генератори и компенсатори

Чл. 2120. Синхронните генератори и компенсатори с мощност над 1 МW и напрежение над 1000 V се проверяват и изпитват, както следва:
1. определяне на възможността за включване в работа без сушене на изолацията; условията за включване в работа без сушене на изолацията (компаундирана и термореактивна) се определят от производителя;
2. измерване на изолационното съпротивление на:
а) намотката на статора;
б) намотката на ротора;
в) лагерите на генератора и възбудителя;
г) термоиндикаторите;
д) веригите на възбуждане (без намотката на ротора);
3. изпитване на изолацията на статорната намотка с изправено повишено напрежение и измерване на тока на утечката за всяка фаза или паралелен клон, като другите фази или паралелни клонове се свързват към корпуса на статора;
4. изпитване на изолацията на статорната намотка с повишено напрежение с честота 50 Hz за всяка фаза или паралелен клон, като другите фази или паралелни клонове се свързват към корпуса на статора; продължителността на изпитването е 1 min;
5. измерване на съпротивлението на намотките на статора и ротора с постоянен ток на практически студен генератор; стойностите на измерените съпротивления се сравняват с паспортните;
6. измерване на съпротивлението на намотката на ротора с променлив ток с честота 50 Hz (импедансна характеристика); измерването се извършва с напрежение не по-високо от 220 V на няколко степени на въртене на ротора с различна честота, включително номиналната, както и в неподвижно състояние на ротора;
7. измерване на въздушните междини между статора и ротора на генератора в диаметрално противоположни точки, които да не се различават една от друга с повече от:
а) за турбогенератори с мощност 150 MW и по-голяма с директно охлаждане на намотките - 5% от средната стойност (равна на полусбора);
б) за останалите турбогенератори - 10%;
в) за хидрогенератори - 20%;
8. проверка и изпитване на системата за възбуждане, в съответствие с инструкциите на производителя;
9. определяне на характеристиките на генератора:
а) характеристика на трифазно късо съединение (ХТК) при изменение на тока от нула до номинална стойност;
б) характеристика на празен ход (ХПХ) при номинална честота на въртене на ротора и напрежение до 1,3 от номиналното за турбогенератори и синхронни компенсатори; до 1,5 от номиналното за хидрогенератори; до 1,15 за генератор, работещ в блок с трансформатор;
10. изпитване на междунавивковата изолация в продължение на 5 min на празен ход с номинална честота на въртене на генератора и плавно повишаване на напрежението над номиналното:
а) за турбогенератори и синхронни компенсатори - 130%;
б) за хидрогенератори - 150%;
11. измерване на вибрациите на лагерите (вибрационна скорост или удвоена амплитуда на колебанията);
12. проверка и изпитване на системата за охлаждане, в съответствие с инструкцията на производителя;
13. проверка и изпитване на системата за снабдяване с масло, в съответствие с инструкцията на производителя;
14. проверка на изолацията на лагерите при работа на генератора/компенсатора посредством измерване на напрежението между краищата на вала, а също между плочата на фундамента и корпуса на изолирания лагер;
15. изпитване на генератора (компенсатора) под товар, при което нагряването на статора при зададено натоварване не трябва да превишава разрешеното от производителя;
16. измерване на остатъчното напрежение на статорната намотка на генератора при изключен АГП; стойностите не се нормират;
17. определяне на индуктивните съпротивления и времеконстантите на генератора; стойностите не се нормират.
Чл. 2121. (1) Синхронните генератори с мощност до 1 MW и напрежение над 1000 V се изпитват по чл. 2120, с изключение на т. 6, 16 и 17.
(2) Синхронните генератори с напрежение до 1000 V независимо от мощността им се проверяват и изпитват по чл. 2120, т. 2, 4, 5, 8, 10, 11, 12, 13 и 14.

Раздел II.
Машини за постоянен ток и колекторни възбудители

Чл. 2122. Машините за постоянен ток и колекторните възбудители на синхронни генератори/компенсатори се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на изолационното съпротивление на намотките и на бандажните пръстени спрямо корпуса, а на бандажните пръстени - спрямо корпуса и намотката;
2. изпитване на изолацията на намотките с повишено напрежение с честота 50 Hz;
3. измерване на съпротивлението с постоянен ток на:
а) намотките на индуктора;
б) намотките на котвата;
в) реостатите;
4. снемане на характеристиката на празен ход и изпитване на изолацията между навивките с повишаване на напрежението; за генераторите с постоянен ток повишаването на напрежението е до 130% от номиналното, а за възбудители на синхронни машини - до напрежението на форсировка;
5. снемане на товаровата характеристика за възбудителки при товар не по-нисък от номиналния ток на възбуждане на генератора; отклоненията от заводската характеристика не се нормират;
6. измерване на въздушните междини под полюсите в диаметрално противоположни точки, които не трябва да не се различават повече от 10%, спрямо средната стойност от междините;
7. определяне на горната граница на регулиране на честотата на въртене за електродвигатели; за електродвигатели с регулируема честота на въртене горната граница се определя на празен ход и под товар.

Раздел III.
Електродвигатели за променлив ток

Чл. 2123. Електродвигателите за променлив ток се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на изолационното съпротивление:
а) на намотката на статора;
б) на намотката на ротора (за машините с навит ротор);
в) на термосъпротивленията;
г) на лагерите на синхронните двигатели към фундаментните плочи;
2. изпитване на изолацията на намотката на статора с повишено изправено напрежение и измерване на тока на утечката за всяка фаза поотделно за електродвигатели с мощност, по-голяма от 3000 kW, за определяне на възможността за включване без сушене;
3. изпитване на изолацията на статорната намотка с повишено напрежение с честота 50 Hz за всяка фаза поотделно, като другите две фази са свързани към корпуса на машината; допуска се общо изпитване на трите фази, ако няма отделни изводи за всяка фаза;
4. измерване на съпротивлението с постоянен ток:
а) на намотка на статора и ротора за ел. двигатели над 300 kW;
б) на реостатите, ако има такива;
5. измерване на въздушните междини между ротора и статора на електродвигател, сглобяван на място на обекта, в точки, разположени по окръжността на ротора отстоящи една от друга на ъгъл 90°, или в точки, специално предвидени при изработване на електродвигателя, като междините не трябва да се различават повече от 10% от средната стойност;
6. проверяване на работата на електродвигателите на празен ход или с ненатоварени механизми с продължителност на работата най-малко 1 час;
7. проверяване на работата на електродвигателя под товар при мощност най-малко 50% от номиналната за електродвигателя;
8. измерване на вибрациите на лагерите на електродвигателите;
9. измерване на осовото изместване на ротора за електродвигатели с плъзгащи лагери, което не трябва да надвишава 2 - 4 mm;
10. хидравлично изпитване на въздухоохладителя (ако има такъв) с налягане 200-250 kPa в продължение на 10 min.

Раздел IV.
Силови трансформатори, автотрансформатори и маслени реактори

Чл. 2124. (1) Маслонапълнените трансформатори с мощност над 1,6 МVА и отговорните трансформатори за собствени нужди в електроцентралите независимо от мощността им се проверяват и изпитват, както следва:
1. определяне на възможността за включване на трансформаторите в работа без сушене на изолацията;
2. определяне характеристиките на изолацията с измерване на изолационното съпротивление на намотката, коефициента на абсорбция (R60/R15), тангенса на ъгъла на диелектричните загуби и отношението C2/C50 и DC/C; измерванията се извършват до 12 часа след окончателното заливане на трансформатора с масло и температура на изолацията не по-ниска от +10°С;
3. изпитване на изолацията на намотките с повишено напрежение с честота 50 Hz за сухи трансформатори, по нормите за облекчена изолация;
4. измерване на съпротивлението на намотката с постоянен ток пофазно за всяко стъпало на превключвателя за отклонения от намотката, като разликата от стойностите за същите стъпала, измерени на другите фази, не трябва да е повече от 2%;
5. определяне на коефициента на трансформация за всяко стъпало на превключвателя за отклонение от намотката; коефициентът на трансформация да не се различава с повече от 2% от стойностите за същите стъпала, измерени на другите фази, или от паспортните данни;
6. определяне на групите на свързване на намотките при монтажа в случаите, когато не се разполага със заводската документация или има съмнения за маркировката на фазите;
7. измерване на тока и загубите на празен ход при номинално напрежение и при понижено напрежение;
8. проверка на работата на превключващото устройство и снемане на кръгова диаграма, при всички положения на превключващото устройство;
9. изпитване на казана и радиаторите на хидравлично налягане; за херметизираните трансформатори изпитването се извършва, като под гъвкавото платно се създаде надналягане с азот 10 kPa. За останалите трансформатори се създава надналягане с азот в надмасленото пространство на разширителя със стойност 10 kPa;
10. проверка на охладителната система съгласно инструкцията на производителя;
11. проверка състоянието на силикагела на филтрите по оцветяването му;
12. сфазиране на трансформаторите; съвпадането на фазите на трансформатора с тези на системата е задължително;
13. проверка и изпитване на трансформаторното масло по изискванията на стандартите;
14. акустична и вибродиагностика; снема се начална фонограма на трансформатора;
15. термовизионна диагностика за заснемане на термограми при различни режими на работа;
16. изпитване на изводните изолатори на трансформатора съгласно раздел XVII;
17. изпитване на вградените токови трансформатори съгласно раздел V.
(2) Изпитванията по т. 14, 15 и 16 се извършват на транформатори с напрежение 110 kV и по-високо, ако има апаратура за провеждането.

Раздел V.
Измервателни трансформатори

Чл. 2125. Измервателните трансформатори се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на изолационното съпротивление:
а) измерване на изолационното съпротивление на основната (първична) намотка с мегаомметър с напрежение 2500 V;
б) измерване на изолационното съпротивление на вторичната намотка с мегаомметър с напрежение 500 или 1000 V;
2. измерване на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби на изолацията на токовите трансформатори за трансформатори с напрежение 110 kV и по-високо; измерените стойности на tgd да не надвишават стойностите, посочени в паспорта на измервателния трансформатор;
3. измерване тока на празен ход на вторичните намотки при номинално напрежение, за напреженови трансформатори каскаден тип, с напрежение 110 kV и по-високо; стойностите на тока не се нормират;
4. снемане на намагнитващата характеристика на магнитопровода на токовите трансформатори и сравняване със заводската или с други еднотипни характеристики;
5. определяне на полярността на изводите на напреженови трансформатори (за еднофазни) и групите на свързване (за трифазни), ако не са означени или отсъстват паспортни данни;
6. определяне коефициента на трансформация за всички изводи на вградени токови трансформатори и за трансформатори с вградени превключващи устройства (при всички положения на превключвателя); отклонението на определения коефициент на трансформация от паспортния да е в границата на точността на измерване;
7. измерване на съпротивлението на намотките с постоянен ток за първичните намотки на токови трансформатори за напрежение 110 kV и по-високо с превключващи устройства, както и на свързващите намотки на каскадните (групови) напреженови трансформатори; отклонението на измерената стойност на съпротивлението от тази в паспорта или от измерените стойности на другите две фази да не превишава 2%;
8. изпитване на трансформаторното масло за измервателни трансформатори с напрежение 35 kV и по-високо, съгласно раздел XXII;
9. изпитване на напреженови трансформатори кондензаторен тип по инструкцията на производителя.

Раздел VI.
Маломаслени прекъсвачи

Чл. 2126. Маломаслените прекъсвачи от всички класове напрежения се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на съпротивлението на:
а) изолационните части от органични материали (тръбопроводи, подпорни и подвижни части), с мегаомметър за напрежение 2500 V;
б) изолацията на вторичните вериги, съгласно раздел XIX;
2. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на:
а) прекъсвача спрямо корпус - за прекъсвачи с номинално напрежение до 35 kV вкл.;
б) вторичните вериги на включвателния и изключвателен електромагнит съгласно раздел XIX;
3. измерване на съпротивлението с постоянен ток на:
а) контактите на всеки полюс;
б) шунтиращите резистори на дъгогасителните устройства; измерените стойности да не се различават от посочените в паспорта с повече от 3%;
в) намотките на включвателния и изключвателен електромагнит;
4. измерване на времето за включване и изключване на прекъсвачите за всички класове напрежения;
5. измерване на скоростта за включване и изключване на прекъсвачите за напрежение 35 kV и по-високо;
6. измерване едновременността на включване и изключване на контактите на прекъсвача;
7. проверка на регулируемите характеристики на задвижването съгласно заводската инструкция за монтаж на производителя;
8. определяне на долната граница на напрежението (при електромагнитно задвижване) и налягането на въздуха (при пневматично задвижване), при които прекъсвачът запазва работоспособността си и изпълнява операциите включване и изключване;
9. изпитване на прекъсвача на многократни операции за включване и изключване с понижено и повишено напрежение на електромагнитния привод; многократните операции на включване и изключване обхващат отделните операции на включване (В) и изключване (И) и на сложни цикли В-И и И-В-И за прекъсвачи, предназначени за работа в режим на АПВ;
10. изпитване на трансформаторното масло по стандарта и изискванията в раздел XXII.

Раздел VII.
Въздухоструйни прекъсвачи

Чл. 2127. Въздухоструйните прекъсвачи за всички класове на напрежение се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на съпротивлението на изолацията на:
а) подпорните изолатори, изолаторите на дъгогасителните камери, изолационните лостове и отделителите, с мегаомметър за напрежение 2500 V;
б) вторичните вериги, намотките на електромагнитите за включване и изключване, съгласно раздел XIX;
2. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на вторичните вериги на включвателния и изключвателен електромагнит съгласно раздел XIX;
3. измерване на съпротивлението на тоководещата верига с постоянен ток на:
а) контактите на въздухоструйните прекъсвачи на всеки полюс за дъгогасителната камера, отделителя и ножа;
б) шунтиращите резистори на дъгогасителните устройства;
в) намотките на включвателния и изключвателен електромагнит;
4. проверка на механичните характеристики на прекъсвача при номинално, минимално и максимално работно налягане на въздуха, при прости и сложни цикли на прекъсвача, за съответствие с данните от паспорта;
5. проверка действието на задвижването при понижено напрежение на електромагнитите за управление (65% от номиналното) при максимално налягане на въздуха в резервоара;
6. изпитване на прекъсвача на многократно включване и изключване;
7. проверка на кондензаторните делители на напрежение на прекъсвачите:
а) измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 2500 V;
б) измерване на капацитета на кондензаторите; стойността на капацитета се сравнява с данните от паспорта.

Раздел VIII.
Елегазови и вакуумни прекъсвачи

Чл. 2128. Предавателно-приемните изпитвания на елегазовите и вакуумни прекъсвачи се извършват съгласно инструкциите на производителя и техническите условия, записани в договора за доставка.

Раздел IX.
Мощностни разединители

Чл. 2129. Напълно комплектованите и регулирани мощностни разединители се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване съпротивлението на изолацията на:
а) изолационните елементи, изработени от органичен материал, с мегаомметър за напрежение 2500 V;
б) вторичните вериги и на намотките на електромагнитите за управление;
2. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на:
а) силовите вериги на трите фази, едновременно;
б) вторичните вериги и намотки на управляващите електромагнити на всяко присъединение спрямо земя;
3. измерване на съпротивлението с постоянен ток на:
а) контактната система на тоководещата система на полюса и на всички работни контакти;
б) намотките на управляващите електромагнити;
4. определяне на долната граница на напрежението за задействане на задвижването;
5. изпитване при многократни операции на включване и изключване;
6. изпитване на вградените предпазители с повишено напрежение с промишлена честота и проверка целостта на вложката на предпазителя.

Раздел X.
Разединители, отделители и късосъединители

Чл. 2130. Разединителите, отделителите и късосъединителите се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване съпротивлението на изолацията на:
а) изолационните елементи, изработени от органичен материал, с мегаомметър за напрежение 2500 V;
б) вторичните вериги и на намотките на електромагнитите за управление, съгласно раздел XIX;
2. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на:
а) трите фази на разединителите, отделителите и късосъединителите;
б) вторичните вериги и намотките на електромагнитите за управление, съгласно раздел XIX от тази глава;
3. определяне на силата на отделяне на подвижните от неподвижните контакти при несмазани контакти;
4. изпробване работата на разединителите, отделителите и късосъединителите на включване и изключване:
а) при ръчно управление - 5 до 10 последователни включвания и изключвания без задържане по време;
б) при дистанционно управление - 10 операции на включване и изключване при номинално напрежение и 5 до 10 операции с напрежение до 80% от номиналното;
5. определяне на времето на включване и изключване на отделителите и късосъединителите.

Раздел XI.
Комплектни разпределителни уредби

Чл. 2131. (1) Изпитването на съставните съоръжения на КРУ за закрит и открит монтаж - прекъсвачи, измервателни трансформатори, вентилни отводи, предпазители и др., се извършва съгласно посочените обеми в съответните за тях раздели от тази глава.
(2) За елементите в КРУ извън обхванатите по ал. 1 се провеждат следните изпитвания:
1. измерване на съпротивлението на изолацията на:
а) първичните вериги с мегаомметър за 2500 V; съпротивлението на изолацията на напълно събрани първични вериги на КРУ с възли и детайли, които могат да окажат влияние на резултатите от измерването, да не е по-малко от 1000 MW;
б) вторичните вериги с мегаомметър за напрежение 500 ¸ 1000 V; съпротивлението на изолацията на всяко присъединение на вторичните вериги заедно със свързаните апарати (релета, апарати, вторични намотки на токови и напреженови трансформатори и др.) да не е по-малко от 1 MW;
2. изпитване с повишено напрежение с промишлена честота на:
а) изолацията на първичните вериги;
б) изолацията на вторичните вериги, съгласно раздел XIX;
3. измерване на преходното съпротивление на болтови съединения на сборни шини с постоянен ток; съпротивлението на участък с болтови съединения да не надвишава съпротивлението на участък без съединения, със същата дължина, с повече от 20%;
4. механични изпитвания, по инструкцията на производителя, включващи:
а) последователно вкарване и изваждане на подвижния елемент (количката) за проверка на хода на контактите, отварянето и затварянето на щорите, действието на блокировките, фиксаторите и др.;
б) измерване на силата на натиск на главните разделящи контакти и на първичната верига;
в) проверка работата и състоянието на контактите на заземяващия разединител.

Раздел XII.
Комплектни екранирани токопроводи, събирателни и свързващи шини

Чл. 2132. Комплектните екранирани токопроводи с въздушно охлаждане, събирателните и свързващи шини след окончателния монтаж се проверяват и изпитват, както следва:
1. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота при отсъединени генератори, силови и напреженови трансформатори;
2. проверка на качеството на съединенията, изпълнени с болтови връзки, заварки и пресови съединения;
3. определяне на нагряването на контактите; извършва се с помощта на термоиндикатори на изолирани щанги или с термоиндикатори с непрекъснато действие;
4. проверка на състоянието на изолационните подложки за токопроводи, кожусите на които са изолирани от метални конструкции;
5. проверка на устройствата за принудително охлаждане на токопровода съгласно инструкцията на производителя.

Раздел XIII.
Сухи реактори

Чл. 2133. Сухите реактори се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на изолационното съпротивление на намотката спрямо болтовете за закрепването и към изолаторите с мегаомметър за напрежение 2500 V, което да е не по-малко от 0,5 MW;
2. изпитване на подпорните изолатори на реактора с повишено напрежение с промишлена честота;
3. измерване на активното съпротивление на намотката с постоянен ток, което да не се отличава с повече от 2% от паспортните данни.

Раздел XIV.
Кондензатори

Чл. 2134. Кондензаторите за подобряване на фактора на мощността, кондензаторните делители на напрежение, кондензаторите за надлъжна компенсация и кондензаторите за високочестотните телефонни връзки се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 2500 V; съпротивлението на изолацията между въводите и към корпуса, както и отношението (R60/R15) не се нормират;
2. измерване на капацитета за кондензатори с напрежение над 1000 V, при температура 15-35°С и сравняване с паспортните данни;
3. изпитване с повишено напрежение с промишлена честота, с продължителност 1 минута или с изправено напрежение, със стойност, два пъти голяма от изпитвателното променливо напрежение;
4. измерване на диелектричните загуби (tgd); извършва се на кондензаторите за високочестотни връзки и за делителите на напрежение, като tgd да не превишава 0,3% (при температура 20°С);
5. изпитване на кондензаторна батерия с трикратно включване на номинално напрежение и измерване на тока във всяка фаза; разликите на токовете по фази да е не по-голяма от 5%.

Раздел XV.
Вентилни отводи

Чл. 2135. Вентилните отводи се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване съпротивлението на елементите на отвода;
2. измерване тока на утечка;
3. измерване на пробивното напрежение при промишлена честота.
Чл. 2136. Цинково-окисните вентилни отводи след установяването им на мястото на монтажа се изпитват в обем и норми съгласно инструкциите на производителя.

Раздел XVI.
Предпазители за напрежение над 1000 V

Чл. 2137. Предпазителите за напрежение над 1000 V с органична и керамична изолация се проверяват и изпитват, както следва:
1. изпитване с повишено напрежение с промишлена честота на носещата изолация на предпазителите; изпитването може да се проведе едновременно с изпитването на шините на полето;
2. проверка на целостта на стопяемата вложка и токоограничаващите резистори и съответствието им с проектните данни.

Раздел XVII.
Изводи и проходни изолатори

Чл. 2138. Изводите и проходните изолатори се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 1000 ¸ 2500 V между стержена и фланеца на изолатора; съпротивлението на изолацията да е не по-малко от 1000 MW;
2. измерване тангенса на ъгъла на диелектричните загуби (tgd) за изводи и проходни изолатори с вътрешна основна изолация: маслобариерна, хартиено-маслена, хартиено-бакелитова и хартиено-епоксидна; на изводи и проходни изолатори, които имат допълнителен извод, се измерва tgd на измервателния кондензатор, стойността на който да е същата, както и на основната изолация; при стойности на tgd, по-големи от посочените в паспорта, изводът се бракува;
3. проверка на уплътненията на изводите; уплътненията на нехерметичните маслонапълнени изолатори за напрежение 110 ¸ 400 kV с хартиено-маслена изолация се изпитват под налягане 100 kPa; продължителността на изпитването е 30 min;
4. изпитване на трансформаторното масло на маслонапълнени изводи съгласно стандарта и сертификата на производителя.
Чл. 2139. За оценка на състоянието на последните слоеве хартиено-маслена изолация на изводите и проходните изолатори може да се използва средната стойност на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби, получена опитно:
1. за изводи 110 ¸ 115 kV - 3%;
2. за изводи 220 kV - 2%;
3. за изводи 400 kV - пределните стойности на тангенса на диелектричните загуби, приети за основната изолация.

Раздел XVIII.
Акумулаторни батерии

Чл. 2140. След завършване на монтажа акумулаторните батерии се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на изолационното съпротивление на батерията с мегаомметър за напрежение 500 - 1000 V, което за акумулаторна батерия с работно напрежение до 110 V е не по-малко от 60 kW, а за батерия с напрежение 220 V - 150 kW;
2. проверка на капацитета на акумулаторната батерия, който, приведен към температура 20°С, да съответства на паспортните данни;
3. проверка на плътността на електролита (за отворени батерии с течен електролит) за всеки елемент в края на заряда и в режим на постоянен подзаряд, приведена към температура 20°С;
4. химически анализ на електролита (за отворени батерии);
5. измерване на напрежението на всеки елемент от батерията. Броят на елементите, чието напрежение се различава от средното напрежение на останалите елементи (но не повече от 1-1,5%), не трябва да е по-голям от 5% от всички елементи.

Раздел XIX.
Електрически апарати, вторична комутация до 1000 V

Чл. 2141. Електрическите апарати и вторичните вериги за релейна защита, управление, сигнализация и измерване се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на съпротивлението на изолацията;
2. изпитване с повишено напрежение 1000 V с честота 50 Hz за вторичните вериги на защити, управление, сигнализация, измерване заедно с присъединените апарати (автоматични прекъсвачи, магнитни пускатели, контактори, релета, апарати и др.), в продължение на 1 min;
3. проверка на действието на контактите на автоматични прекъсвачи с номинален ток 2000 А и по-голям;
4. проверка работата на автоматичните прекъсвачи и контактори при понижено и номинално напрежение;
5. проверка на апаратурата за защити, автоматика, сигнализации и системи за управления по действащите инструкции и предписанията на производителите;
6. проверка действието на схемите за вторична комутация при различни стойности на оперативното напрежение и предвидената в проекта последователност.

Раздел XX.
Силови кабелни линии

Чл. 2142. Силовите кабелни линии за напрежение до 1000 V вкл. се проверяват и изпитват по т. 1, 3 и 13, за напрежение над 1000 V до 35 kV - по т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 14, а за напрежение 110 kV и по-високо - по всички точки, както следва:
1. проверка на целостта и сфазирането на тоководещите жила;
2. проверка на целостта на външната защитна обвивка на кабелите за средно и високо напрежение;
3. измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за напрежение 2500 V, което за кабели с напрежение до 1000 V не трябва да е по-малко от 0,5 МW; за кабели с напрежение над 1000 V съпротивлението на изолацията не се нормира;
4. високоволтово изпитване с изправено напрежение (кенотрониране) за кабелите с напрежение над 1000 V;
5. изпитване с повишено напрежение с промишлена честота 50 Hz за кабели с напрежение 110 ¸ 220 kV вместо изпитване с повишено изправено напрежение; за кабелни линии 110 ¸ 220 kV изпитвателното напрежение към земя е 130 kV, а за линии 220 ¸ 400 kV към земя - 288 kV; продължителността на изпитването е 5 min;
6. измерване на активното съпротивление на тоководещите жила за кабелни линии с напрежение 35 kV и по-високо;
7. определяне на електрическия работен капацитет на жилата за кабелни линии с напрежение 35 kV и по-високо; измереният капацитет, приведен към специфичните величини, да не се отличава от заводските изпитвания повече от 5%;
8. измерване на разпределението на тока при едножилни кабели; неравномерността в разпределението на токовете да е не повече от 10%;
9. проверка на защитата от блуждаещи токове по кабелната линия;
10. изпитване за наличие на неразтворен въздух за маслонапълнени кабелни линии с напрежение 110 ¸ 220 kV; съдържанието на неразтворен въздух в маслото да е не повече от 0,1%;
11. изпробване на подхранващите агрегати и автоматичното подгряване на крайните муфи за маслонапълнени кабелни линии 110 ¸ 220 kV;
12. проверка на състоянието на антикорозионното покритие на маслонапълнени кабелни линии 110 ¸ 220 kV;
13. проверка на характеристиките на маслото; извършва се за маслонапълнени кабелни линии 110 ¸ 220 kV съгласно предписанията на производителя;
14. измерване на съпротивлението на заземлението.

Раздел XXI.
Въздушни електропроводни линии за напрежение над 1000 V

Чл. 2143. Въздушните електропроводни линии се проверяват и изпитват, както следва:
1. проверка на изолаторите съгласно раздел ХVII;
2. проверка съединенията на проводниците чрез външен оглед, измерване на спада на напрежение или на съпротивлението;
3. измерване на преходното съпротивление заземлението на стълба съгласно раздел ХХIII.
Чл. 2144. Въздушните кабелни линии (ВКЛ) се изпитват по чл. 2142, т. 1, 2, 3, 5, 7.

Раздел XXII.
Трансформаторно масло

Чл. 2145. Трансформаторното масло се проверява и изпитва, както следва:
1. вземане на проба и изпитване на маслото съгласно стандарта;
2. проверка на характеристиките на трансформаторното масло по сертификата за качество, придружаващ маслото при приемане на обекта.
Чл. 2146. Преди заливане в съоръженията трансформаторното масло се подлага на съкратен анализ, включващ:
1. електрическа якост;
2. съдържание на механични примеси;
3. киселинно число;
4. пламна температура;
5. тангенс d - за масла, използвани за напрежение 110 kV и по-високо;
6. изпитване за стабилност - при смесване на различни марки масла.

Раздел XXIII.
Заземителни уредби

Чл. 2147. Заземителните уредби се проверяват и изпитват, както следва:
1. проверка на елементите на заземителната уредба чрез външен оглед; сеченията и проводимостта на елементите на заземителната уредба да съответстват на проектните данни и изискванията на глава седма;
2. проверка на веригата на заземлението и заземяващите елементи, целостта на заземителните и зануляващите проводници, както и съединенията и отклоненията от тях;
3. измерване на импеданса на контура "фаза-неутрален проводник", и "фаза-защитен проводник" в електрическите уредби до 1000 V с директно заземена неутрала;
4. измерване на съпротивлението на заземителната уредба; стойностите на съпротивленията да удовлетворяват изискванията, посочени в глава седма.

Раздел XXIV.
Електрофилтри

Чл. 2148. Електрофилтрите се проверяват и изпитват, както следва:
1. измерване на изолационното съпротивление на електроагрегатите и на кабелите за изправено високо напрежение на електрофилтрите с мегаомметър за напрежение 2500 V, което да е не по-малко от 10 МW;
2. изпитване електрическата якост на трансформаторното масло на агрегатите, която да е не по-малка от 40 kV/cm;
3. проверка на пълния заземителен контур на електрофилтрите - положителният извод на токоизправителите, корпусите на трансформаторите, основите на превключвателите, панелите и щитовете за управление, камерите и люковете на електрофилтрите, изолационните кутии, кутиите на кабелните муфи, фланците на изолаторите и другите елементи на прахоулавящите устройства;
4. изпробване полетата на електрофилтъра с повишено напрежение и снемане на волтамперна характеристика.

Преходни и Заключителни разпоредби

 

§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката.
§ 2. Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването в "Държавен вестник" и отменя Правилника за устройство на електрическите уредби (ПУЕУ) от 1980 г.
§ 3. Наредбата не се прилага за устройството на заварени строежи на електрически уредби и електропроводни линии.
§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Указания по прилагането на наредбата дава министърът на енергетиката.

Допълнителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБАТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 ОТ 2004 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ УРЕДБИ И ЕЛЕКТРОПРОВОДНИТЕ ЛИНИИ

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г.)
§ 119. По смисъла на наредбата "електропроводни линии" представляват "електропроводи" по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителната разпоредба на Закона за енергетиката.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 ОТ 2004 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ УРЕДБИ И ЕЛЕКТРОПРОВОДНИТЕ ЛИНИИ (ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

§ 4. Наредбата влиза в сила от 1.01.2014 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 16-334 ОТ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО

(ОБН. - ДВ, БР. 42 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 09.06.2015 Г.)
§ 34. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

 

 

Тази страница е част от безплатната зона на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА

Какво ви осигурява абонаментът?

Над 150 образци на фирмени документи по здравословни и безопасни условия на труд
Над 500 инструкции за безопасна работа
Над 40 процедури с указания за изпълнение на нормативни изисквания по ЗБУТ
Над 30 часа видеозаписи от обучения и събития по ЗБУТ
3 безплатни обучения за годишни абонати

Абонирай се и получи достъп до ресурси, с които ще спестиш време и нерви

ИСКАМ АБОНАМЕНТ