Обн. ДВ. бр.15 от 17 Февруари 2006 г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006 г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007 г., изм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2010 г., доп. ДВ. бр.19 от 2 Март 2018г.
Глава първа
Общи положения
Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за задължително застраховане за риска "трудова злополука" на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.
Чл. 2. (1) На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2010 г.) Не подлежат на задължително застраховане по реда на наредбата работниците и служителите, които са застраховани на друго основание за риска "злополука", включително военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и служителите от Министерството на вътрешните работи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Не подлежат на задължително застраховане по реда на наредбата за риска "Трудова злополука", вследствие на който са настъпили трайно намалена работоспособност или смърт, членовете на екипажите на морски кораби, попадащи в обхвата на Морската трудова конвенция от 2006 г., приета в Женева на 23 февруари 2006 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 42 от 2009 г. (ДВ, бр. 76 от 2013 г.).
Чл. 3. (1) Разходите за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" са за сметка на работодателя.
(2) Договор за задължителна застраховка по чл. 1 се сключва само със застраховател, притежаващ разрешение за извършване на дейност по т. 1 от раздел II на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.
