Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск

Приета с ПМС № 267 от 12 декември 2005 г.
Обн. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр.35 от 28 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006 г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009 г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август 2009 г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2020г.

Чл. 1. С наредбата се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите.
Чл. 2. Право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 1 имат работници и служители, които извършват работи:
1. под земята във: подземни рудници, минни обекти, подземни геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ;

Статията е достъпна само за абонати на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА. Абонирай се и получи достъп.

Стани част от стотиците абонати

Получи бърз достъп до експертна информация и документи, които можеш да приложиш веднага! Бъди винаги в час с актуалните нормативни изисквания!

НАЙ-ЧЕСТО ПОРЪЧВАН АБОНАМЕНТ:

Пълен достъп до всички ресурси за 12 месеца

  • Нормативна база
  • Процедури по организация на дейностите по ЗБУТ и образци на фирмени документи (споделен от нас опит).
  • Ръководства с добри практики.
  • Презентационни и обучителни материали.
  • Достъп до специален раздел за опасни химични вещества и смеси.
  • Единствена по рода си услуга - анализ на промени в нормативните изисквания и уведомяване за необходимите стъпки по прилагането им!

СТАНИ АБОНАТ

или

ВИЖ И ДРУГИТЕ НИ АБОНАМЕНТНИ ПЛАНОВЕ

1 мнение за “Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск”

  1. Във връзка с последните промени в наредбата в ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2020г. зададохме въпрос в рубриката „Въпроси и отговори“ на МТСП дали работещите в производствени микробиологични лаборатории имат право на допълнителен платен годишен отпуск. Получихме следния отговор:

    2020-03-12 16:38:00 – Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“
    Уважаема госпожо Илиева, Във връзка с Вашето запитване за прилагане на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (Наредбата), бихме желали да Ви уведомим следното: Наредбата е издадена на основание чл. 156, ал.2 от Кодекса на труда и определя видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите. Специфичните условия и рискове и видовете работи са определени изчерпателно в чл. 2 от Наредбата.

    Съгласно чл. 2, т.11. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., бр. 14 от 2020 г.) право на такъв отпуск имат работници и служители, които извършват работи „в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, по вирусология и по паразитология; в центрове и структури за трансфузионна хематология; в диализни центрове и структури за диализно лечение; в структури на лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти“. Както и в предходната редакция на текста на цитираната разпоредба, правото на допълнителен отпуск е обвързано с риска от контакт с биологични агенти.

    Съгласно § 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 105 от 8.11.2002 г., в сила от 9.02.2003 г) „биологични агенти“ са микроорганизми, вкл. онези, които са генетично модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да провокират инфекция, алергия или токсичност“.

    Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата наредба, биологичните агенти се класифицират в рискови групи в зависимост от нивото на риск от инфекция при човека. В тази връзка, определящ фактор за риска при работа с биологични агенти е степента на патогенност на съответните агенти.

    В тази връзка работещите в лаборатории по микробиология в производствени предприятия биха могли да ползват правото на допълнителен платен годишен отпуск по смисъла на наредбата при доказан с оценката на риска риск, свързан с контакт с (патогенни) биологични агенти./ДК/

Вашият коментар