Приета с ПМС № 267 от 12 декември 2005 г.
Обн. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр.35 от 28 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006 г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009 г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август 2009 г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2020г.
Чл. 1. С наредбата се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите.
Чл. 2. Право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 1 имат работници и служители, които извършват работи:
1. под земята във: подземни рудници, минни обекти, подземни геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ;
2. като членове на екипажите на кораби от морския и речния флот;
3. под водата като водолази и работещи в кесони;
4. като членове на екипажите от летателните състави на въздухоплаването;
5. в среда на йонизиращи лъчения;
6. при които са изложени на експозиция на канцерогени и мутагени или на химични вещества над установените норми;
7. при които са изложени на експозиция на шум и вибрации над установените норми;
8. при които са изложени на електромагнитни полета над установените норми;
9. с лазери клас III Б и IV;
10. в контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи риск от възникване на инфекции, в селищни пречиствателни станции за отпадни води, както и като шофьори на каналочистачни машини и каналджии, обслужващи селищни канализационни системи;
11. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2020 г.) в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, по вирусология и по паразитология; в центрове и структури за трансфузионна хематология; в диализни центрове и структури за диализно лечение; в структури на лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти;
12. с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации;
13. с медицински генератори за високочестотна терапия с мощност 200 W, като специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с парафин, като рехабилитатори, масажисти и кинезитерапевти;
14. в откритите мини и кариери и в надземния комплекс към подземните мини - само за пряко заетите;
15. в геоложки проучвания, добива на нефт и газ и като сондьори;
16. в производството и горещата обработка на чугун, включително чугунени отливки, стомана, феросплави и цветни метали и техните сплави, по пластична обработка на черни и цветни метали - само за пряко заетите;
17. в производството на кокс и металургични огнеупори - само за пряко заетите;
18. в добива на морска сол;
19. в добива, преработката и обогатяването на полезни изкопаеми;
20. (доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) в преработката на концентрати и агломерати от руда и шлаки - само за пряко заетите;
21. в производството и експлоатационното обслужване на оловни акумулатори - само за пряко заетите;
22. в производството и изпитването на взривни материали и боеприпаси - само за пряко заетите;
23. под въздействие на шлакови, стъклени, мергелни и базалтови влакна;
24. под въздействие на силикозоопасни прахове;
25. в морги, екарисажи и лица, извършващи аутопсия;
26. като локомотивни машинисти, помощник локомотивни машинисти, влаков състав, по поддържане и експлоатация на железния път и съоръженията от жп транспорта и метрополитена, както и в жп транспорта на открити мини и индустриални жп клонове;
27. като машинисти на подбивни, пресевни машини и влекачи, специализирани машини за ремонт и поддръжка на контактната мрежа и съоръженията от жп транспорта, трамвайния транспорт и метрополитена;
28. като ватмани на трамваи, шофьори на тролейбуси и автобуси от градски, междуградски и международен транспорт, работещи по график;
29. като шофьори на товарни автомобили над 12 т;
30. постоянно на открито при среднодневни температури под 10 °С или над 30 °С;
31. в производството по горещо и електролизно поцинковане и галванотехника;
32. в производството, преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия, включително ремонтното обслужване и технологичния транспорт;
33. в експлоатационно и ремонтно обслужване на електроразпределителната и преносната мрежа - само за пряко заетите;
34. в "горещи" цехове за стъкло и стъклени изделия;
35. в цехове за производство на цимент - само за пряко заетите;
36. като обслужващ и ремонтен персонал на рингови пещи за производство на тухли, огнеупорни и други керамични изделия;
37. като авиодиспечери и диспечери в железопътния транспорт и националната електроенергийна система и на електроразпределителните мрежи;
38. в товарно-разтоварните дейности на пристанищата - само за пряко заетите;
39. в производства на горива, нефтохимически продукти и полимери - само за пряко заетите;
40. в специални (затворени) помещения с клас на чистота - А, В и С;
41. като колачи и дерачи.
Чл. 3. Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители с пълна загуба на зрение или с пълна загуба на слух независимо от вида работа.
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.
(2) Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година.
(3) Когато работникът или служителят работи по-малко от срока по ал. 2, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2006 г., в сила от 01.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска.
(5) По-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Заключителни разпоредби
§ 1. Наредбата се приема на основание чл. 156, ал. 2 от Кодекса на труда.
§ 2. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на труда и социалната политика.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 90
от 19 април 2006 г.
за изменение на нормативни актове на Министерския съвет
(Обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г. – в сила от 01.04.2006 г.)
...................................................
...................................................
Заключителни разпоредби
§ 4. Министърът на финансите да предостави допълнителни бюджетни кредити по бюджета за 2006 г. на Министерството на труда и социалната политика в общ размер 1 759 054 лв.
§ 5. Министърът на труда и социалната политика да предприеме действия за промяна в устройствените правилници на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
§ 6. Постановлението влиза в сила от 1 април 2006 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20 ОТ 13 ФЕВРУАРИ 2020 Г.
за изменение на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 35 и 68 от 2006 г. и бр. 10 и 67 от 2009 г.)
Параграф единствен. В чл. 2 т. 11 се изменя така:
„11. в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, по вирусология и по паразитология; в центрове и структури за трансфузионна хематология; в диализни центрове и структури за диализно лечение; в структури на лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти;“.
Във връзка с последните промени в наредбата в ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2020г. зададохме въпрос в рубриката “Въпроси и отговори” на МТСП дали работещите в производствени микробиологични лаборатории имат право на допълнителен платен годишен отпуск. Получихме следния отговор:
2020-03-12 16:38:00 – Дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”
Уважаема госпожо Илиева, Във връзка с Вашето запитване за прилагане на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (Наредбата), бихме желали да Ви уведомим следното: Наредбата е издадена на основание чл. 156, ал.2 от Кодекса на труда и определя видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите. Специфичните условия и рискове и видовете работи са определени изчерпателно в чл. 2 от Наредбата.
Съгласно чл. 2, т.11. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., бр. 14 от 2020 г.) право на такъв отпуск имат работници и служители, които извършват работи „в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, по вирусология и по паразитология; в центрове и структури за трансфузионна хематология; в диализни центрове и структури за диализно лечение; в структури на лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти“. Както и в предходната редакция на текста на цитираната разпоредба, правото на допълнителен отпуск е обвързано с риска от контакт с биологични агенти.
Съгласно § 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 105 от 8.11.2002 г., в сила от 9.02.2003 г) “биологични агенти” са микроорганизми, вкл. онези, които са генетично модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да провокират инфекция, алергия или токсичност“.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата наредба, биологичните агенти се класифицират в рискови групи в зависимост от нивото на риск от инфекция при човека. В тази връзка, определящ фактор за риска при работа с биологични агенти е степента на патогенност на съответните агенти.
В тази връзка работещите в лаборатории по микробиология в производствени предприятия биха могли да ползват правото на допълнителен платен годишен отпуск по смисъла на наредбата при доказан с оценката на риска риск, свързан с контакт с (патогенни) биологични агенти./ДК/