ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в гр. Женева, Швейцария
(обн. ДВ, бр. 17 от 27.2.2024 г.)
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в гр. Женева, Швейцария.
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 15 февруари 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Част I. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ДЕФИНИЦИИ
Чл. 1.
1. Настоящата Конвенция се прилага за всички отрасли на икономиката.
2. Държава - членка на МОТ, която ратифицира настоящата Конвенция може, след колкото е възможно по-своевременна консултация със заинтересованите представителни организации на работодателите и на трудещите се, да изключи от приложението й, частично или изцяло, специфични отрасли на икономиката, такива като морското корабоплаване или риболова, когато това приложение повдига особени проблеми с определена значимост.
3. Всяка държава-членка на МОТ, която ратифицира настоящата Конвенция, трябва, в първия доклад по приложението й, който тя е задължена да представи съгласно чл. 22 от Устава на МОТ, да посочи мотивирано отраслите, които са били предмет на изключване по силата на предходния параграф 2, и да изложи взетите мерки за осигуряване на задоволителна закрила на трудещите се в изключените отрасли, като опише в следващите доклади всеки напредък, осъществен по пътя на по-широкото приложение на Конвенцията.
Чл. 2.
1. Настоящата Конвенция се прилага за всички трудещи се в обхванатите отрасли на икономиката.
2.. Държавата-членка на МОТ, която ратифицира настоящата Конвенция, може, след колкото е възможно по-своевременна консултация със заинтересованите представителни организации на работодателите и на трудещите се, да изключи от приложението й, частично или изцяло, ограничени категории трудещи се, за които има особени проблеми относно приложението на същата.
3. Всяка държава-членка на МОТ, която ратифицира настоящата Конвенция, трябва в първия доклад по приложението й, който тя е задължена да представи съгласно чл. 22 от Устава на МОТ, да посочи мотивирано ограничените категории трудещи се, които са предмет на изключване по силата на предходния параграф 2 и да изложи в следващите доклади всеки напредък, извършен по пътя на по-широко приложение на Конвенцията.
Чл. 3.
По смисъла на настоящата Конвенция:
а) изразът „отрасли на икономиката" покрива всички отрасли, в които са заети трудещи се, включително държавната администрация;
б) терминът „трудещи се" визира всички работещи лица, включително „държавните служители";
в) изразът „място на работа" визира всички места, където трудещи те се трябва да се намират или да отидат във връзка с работата си и където те са поставени под прекия или косвен контрол на работодателя;
г) терминът „предписания" визира всички разпоредби, на които компетентната власт или власти са отредили силата на закон;
д) изразът „здраве", взет в съотношение с трудовата дейност, не визира само липсата на болест или немощ; той включва също така физическите и умствените елементи, увреждащи здравето, които са пряко свързани с безопасността г. хигиената на труда.
Част II. ПРИНЦИПИ НА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА
Чл. 4.
1. Всяка държава-членка на МОТ трябва, в светлината на националните условия и практика и като се консултира с най-представителните организации на работодателите и на трудещите се, да формулира, да прилага и да преразглежда периодично целесъобразна национална политика, в областта, на безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда.
2. Тази политика трябва да има за цел да предотвратява злополуките и уврежданията на здравето, които се причиняват от работата, свързани са с нея или се появяват неочаквано в трудовия процес, и да намалява до минимум причините за рисковете, които са присъщи на работната среда, доколкото това е целесъобразно и осъществимо на практика.
Чл. 5.
Политиката, упомената в чл. 4, трябва да взема под внимание следните крупни сфери на дейност, доколкото, те засягат безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда:
а) концепцията, натрупаният опит, подборът, замяната, приложението, разпределението, използването и поддържането на компонентите на труда /работни помещения, работна среда, инструментариум, машини и материали, химически, физически и биологически вещества и агенти, производствени процеси/;
б) връзките, които съществуват между материалните компоненти на труда на лицата, които извършват или проверяват окончателно работата, както и приспособяването на машините, материалите, работното време, организацията на труда и на производствените процеси към физическия и умствения потенциал на трудещите се;
в) необходимата професионална подготовка и допълнителна подготовка, квалификацията и мотивацията на лицата, които посредничат на едно или на друго основание, за да се постигне задоволително ниво по безопасността и хигиената на труда;
г) контактите и сътрудничеството на ниво на работна група и на предприятие, както и на всички други подходящи равнища, до национално ниво, включително;
д) закрилата на трудещите се и на техните представители срещу всички дисциплинарни мерки, които са последвали след извършени от тях с пълно право действия, съгласно политиката, визирана в горепосочения чл. 4.
Чл. 6.
Формулирането на споменатата по-горе в чл. 4 политика трябва да прецизира съответните функции и отговорности в областта на безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда, на държавните власти, на работодателите, на трудещите се и на други заинтересовани лица, като се вземе под внимание спомагателния характер на тези отговорности, както и националните условия и практика.
Чл. 7.
Състоянието в областта на безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда, периодично трябва да бъде предмет, на цялостно проучване или на проучване относно специфични сектори, с оглед на идентифициране на крупните проблеми, извеждане на ефикасни средства за разрешаването им и реда на приоритетите относно мерките, които трябва да бъдат взети, като се преценят резултатите.
Част III. ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛНО НИВО
Чл. 8.
Всяка държава-членка на МОТ трябва, чрез закони или правилници или с всякакъв друг способ, съобразен с националните условия и практика, и консултирайки се със заинтересованите представителни организации на работодателите и на трудещите се, да вземе необходимите мерки за приложение на горепосочения чл. 4.
Чл. 9.
1. Контролът по спазване на законите и на предписанията относно безопасността, хигиената на труда и работната среда трябва да бъде осигурен чрез подходяща и задоволителна инспекционна система.
2. Системата за контрол трябва да предвижда подходящи санкции при неспазване на законите или правилниците.
Чл. 10.
Трябва да бъдат взети мерки, за подпомагане със съвети на работодателите и трудещите се, с оглед на съобразяването им със законните задължения.
Чл. 11.
Като мерки, предназначени да приложат на практика споменатата по горе в чл. 4 политика, компетентната власт или власти трябва постепенно да осигуряват следните функции:
а) определяне, там където естеството и степента на рисковете изискват това, на условия,-съобразяването с които служи като ръководство за действия при съществуващата концепция, конструкция и обзавеждане на предприятията, при въвеждането им в експлоатация, важните промени, които трябва да им бъдат направени или всяко изменение на първоначалното им предназначение, както и безопасността на използваните в работата технически материали и приложението на процедурата, определена от компетентните власти;
б) определяне на производствените процеси, които трябва да бъдат забранени, ограничени или подлежат на разрешение или контрол от компетентната власт или власти, както и определянето на веществата п агентите, работата под въздействието на които трябва да бъде забранена, ограничена или поставена в зависимост от разрешението или контрола на компетентната власт или власти; рисковете за здравето, които са последица от поставянето под постоянното въздействие на няколко вещества или агенти трябва да бъдат взети под внимание;
в) установяване и приложение на процедура, визираща декларирането на трудовите злополуки и на случаите на професионални заболявания от страна па работодателите, и, когато това е уместно, от осигурителните институти и другите органи или лица, които са пряко заинтересовани; учредяване на годишна статистика относно трудовите злополуки и професионалните заболявания;
г) извършване на анкети, когато една трудова злополука, един случай на професионална болест, или всяко друго увреждане на здравето, появили се по време на работата или имащи връзка с нея, по всяка вероятност изглежда, че се отнасят до тежки състояния;
д) годишно публикуване на информации относно взетите мерки за приложение на поменатата по-горе в чл. 4 политика, както и относно трудовите злополуки, случаите на професионални заболявания и другите увреждания на здравето, появили се по време на работата или имащи връзка с нея;
е) въвеждане или развитие, като се вземат под внимание националните условия и възможности, на системи за изследване на химическите, физическите или биологическите агенти, от гледна точка на опасността им за здравето на трудещите се.
Чл. 12.
Трябва да бъдат взети мерки, съобразени с националното законодателство и практика, в изпълнение на които лицата, които проектират, произвеждат, внасят, поставят в действие или преместват на каквото и да е основание машини, материали или вещества за професионална употреба:
а) да се уверят, доколко това е целесъобразно и практически осъществимо, така че въпросните машини, материали или вещества да не представляват опасност за сигурността и здравето на лицата, които ги използуват правилно;
б) да предоставят информации за инсталирането и правилното използване на машините и на материалите, както и за правилната употреба на веществата, за рисковете, които се крият в машините и материалите и за характеристиките относно опасността на химическите вещества, физическите и биологическите агенти или продукти, а също така и за запознаване с инструкциите относно начина за вземане на предпазни мерки срещу известните рискове;
в) да извършват проучвания и изследвания или да следят по всеки друг начин развитието на научните и техническите познания, за да изпълняват задълженията, предвидени в алинеи „а" и „б" от този член, за които те отговарят.
Чл. 13.
Трудещ се, който се е самооттеглил от една ситуация в процеса на труда, за която той е имал основателен мотив да счита, че тя би представлявала непосредствена и сериозна опасност за неговия живот или за здравето му трябва да бъде защитен от необосновани санкции, съгласно националните условия и практика.
Чл. 14.
Трябва да бъдат взети мерки, за насърчаване, по начин съобразен с националните условия и практика на труда, включването на въпросите по безопасността, хигиената на труда и работната среда в програмите за образование и за професионална подготовка на всички равнища, включително във висшето техническо, медицинско и професионално образование, с оглед да се отговори на потребностите от обучение на всички трудещи се.
Чл. 15.
1. С оглед да се осигури връзката на упоменатата по-горе в чл. 4 политика с мерките, взети за приложението на тази политика, всяка държава-членка на МОТ трябва, след колкото е възможно по-своевременна консултация с най-представителните организации на работодателите и на трудещите се, и в краен случай с други подходящи организации, да приеме разпоредби съобразени с националните условия и практика, целящи да осигурят необходимата координация между различните власти и различните органи, които са задължени да прилагат II и III част от конвенцията.
2. Всеки път, когато обстоятелствата го изискват и когато националните условия н практика позволяват това, тези разпоредби, трябва да включват учредяването на един централен орган.
Част IV. ДЕЙНОСТ НА НИВО “ПРЕДПРИЯТИЕ”
Чл. 16.
1. Работодателите трябва да бъдат задължени да направят така, че доколкото това е обосновано и практически осъществимо, работните помещения, машините, материалите н производствените процеси, поставени под техния контрол, да не представляват риск за безопасността и здравето на трудещите се.
2. Работодателите трябва да бъдат задължени да направят така, че доколкото това с обосновано и осъществимо на практика, поставените под техния контрол химически, физически и биологически вещества и агенти да не са опасни за здравето в случаите, когато има констатация, че не се гарантира адекватна закрила.
3. Работодателите трябва да бъдат задължени да доставят в случай на необходимост защитни облекла и подходяща екипировка за закрила, за да се предотвратяват, доколкото е обосновано и практически осъществимо, рисковете от трудови злополуки или от вредно въздействие върху здравето.
Чл. 17.
Всеки път, когато няколко работодатели извършват едновременно дейност в едно работно помещение, те трябва да си сътрудничат с оглед на приложението на разпоредбите на настоящата конвенция.
Чл. 18.
Работодателите трябва да бъдат задължени да предвидят, в случаи на необходимост, мерки даващи възможност да се обърнат с лице към спешни ситуации и злополуки, включително даването на първа помощ.
Чл. 19.
Трябва да бъдат издадени разпоредби на равнище на предприятието, според които:
а) трудещите се, при извършване на своята работа, да сътрудничат за изпълнение на задълженията, поети от работодателя;
б) представителите на трудещите се в предприятието, да сътрудничат с работодателя в областта на безопасността и хигиената на труда;
в) представителите на трудещите се в предприятието да получават достатъчна информация относно взетите от работодателя мерки за гарантиране на безопасността и здравеопазването; те могат да се консултират с техните представителни организации по повод на тази информация, при условие да не разгласяват търговски тайни;
г) трудещите се и представителите им в предприятието да получат подходяща подготовка в областта на безопасността и хигиената на труда;
д) на трудещите се или на техните представители, и в краен случай, на техните представителни организации в предприятието да бъде дадена правоспособност, съгласно националното законодателство и практика, да изследват всички аспекти на безопасността и здравеопазването, свързани с работата, като бъдат консултирани по този повод от работодателя; за тази цел, те могат да се отнесат, по взаимно съгласие, към технически съветници, привлечени извън предприятието;
е) трудещият се да сигнализира незабавно на своя пряк началник за всяка ситуация, за която той има основателен мотив да счита, че представлява непосредствена и сериозна опасност за неговия живот или за здравето му и, докато работодателят вземе мерки за отстраняването й, ако това е нужно, последният, не ще може да иска от трудещите се да възобновят работата в такава ситуация, при която продължава да съществува непосредствена и сериозна опасност за живота или за здравето.
Чл. 20.
Сътрудничеството между работодателите и трудещите се и /или/ представителите им в предприятието, трябва да бъде съществен елемент на разпоредбите в областта на организацията на труда и в другите области относно приложението на горните членове - от 16 до 19.
Чл. 21.
Мерките за безопасност и хигиена на труда не трябва да водят до никакви разходи за трудещите се.
V. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 22.
Настоящата Конвенция не ревизира никоя съществуваща международна конвенция или препоръка.
Чл. 24
1. Тази конвенция е задължителна само за онези членове на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от Генералния директор.
2. Той влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на двама членове са били регистрирани при Генералния директор.
3. След това тази конвенция влиза в сила за всяка страна членка дванадесет месеца след датата, на която нейната ратификация е регистрирана.
Чл. 25
1. Членка, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичане на десет години от датата, на която конвенцията влиза в сила за първи път, чрез акт, съобщен на генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация. Такова денонсиране влиза в сила една година след датата, на която е регистрирано.
2. Всеки член, който е ратифицирал тази конвенция и който в рамките на една година след изтичането на периода от десет години, посочен в предходния параграф, не упражни правото на денонсиране, предвидено в този член, ще бъде обвързан за друг период от десет години и след това може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки период от десет години съгласно условията, предвидени в този член.
Чл. 26
1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички членове на Международната организация на труда за регистрацията на всички ратификации и денонсации, съобщени му от членовете на Организацията.
2. Когато уведомява членовете на Организацията за регистрацията на втората ратификация, която му е съобщена, Генералният директор насочва вниманието на членовете на Организацията към датата, на която Конвенцията ще влезе в сила.
Чл. 27
Генералният директор на Международното бюро на труда съобщава на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистрация в съответствие с член 102 от Хартата на Организацията на обединените нации пълни подробности за всички ратификации и актове за денонсиране, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове.
Чл. 28
В такива моменти, когато сметне за необходимо, Управителният съвет на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад за действието на тази конвенция и разглежда целесъобразността от поставяне в дневния ред на конференцията на въпроса за нейното цялостно преразглеждане. или частично.
Чл. 29
1. Ако Конференцията приеме нова конвенция, ревизираща тази конвенция изцяло или частично, тогава, освен ако новата конвенция не предвижда друго:
(a) ратифицирането от член на новата ревизираща конвенция ipso jure включва незабавно денонсиране на тази конвенция, независимо от разпоредбите на член 25 по-горе, ако и когато новата ревизираща конвенция влезе в сила;
(b) считано от датата, на която новата ревизираща конвенция влезе в сила, тази конвенция престава да бъде отворена за ратификация от членовете.
2. Тази конвенция при всички случаи остава в сила в нейната действителна форма и съдържание за онези членове, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.
Чл. 30
Английската и френската версия на текста на тази конвенция имат еднаква сила.
