С071 – Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците, 1946 г.

(Приета на XXVIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда, в Сиатъл, Съединени американски щати, на 28 юни 1946 г. и влязла в сила на 10 октомври 1962 г. Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. - ДВ, бр. 207 от 1949 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България от 10 октомври 1962 г.)
(Обн., ДВ, бр. 39 от 16.05.1997 г.)

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Сиатъл от Административния съвет на Международнто бюро на труда на 6 юни 1946 г. на своята двадесет и осма сесия,
като реши да приеме различни предложения относно пенсиите на моряците, въпрос, включен като втора точка от дневния ред на сесията,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и седми ден от месец юни 1946 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно пенсиите на моряците, 1946 г.:

Член 1
В тази конвенция терминът "моряк" обхваща всяко лице, наето на борда или за обслужване на всеки морски кораб, който не е военен кораб и е регистриран на територията на държава, за която конвенцията е в сила.

Член 2
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, за която тази конвенция е в сила, трябва да въведе или да осигури въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба.
2. Режимът може да предвижда такива изключения, каквито държавата - членка на организацията, сметне за необходими по отношение на:
a) лицата, наети на борда или за обслужване на:
i) държавни кораби, когато нямат търговско предназначение;
ii) кораби, които не са предназначени за търговски цели, за превоз на стоки или на пътници;
iii) рибарски кораби;