С049 – Конвенция № 49 относно стъкларските предприятия за шишета, 1935 г.

Приета на XIX сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 25 юни 1935 г. и влязла в сила на 10 юни 1938 г. Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. ДВ, бр. 207 от 1949 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България от 29 декември 1950 г.
(Обн., ДВ, бр. 36 от 06.05.1997 г.)

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева на 4 юни 1935 г., на своята деветнадесета сесия,
като взе предвид, че въпросът за намаляването на работното време е включен като шеста точка от дневния ред,
като потвърждава принципа, възприет в конвенцията за 40-те часа, 1935 г., при запазване на жизненото равнище на трудещите се, и
като реши незабавно да осъществи намаляване на работното време в стъкларските предприятия за шишета,
приема на този двадесет и пети ден от месец юни 1935 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно стъкларските предприятия за шишета, 1935 година:

Член 1
1. Тази конвенция се отнася до лицата, които произвеждат в стъкларските предприятия за шишета с помощта на автоматични машини, работят на последователни смени и са заети в производства, свързани с функционирането на генератори, пещи с басейн, автоматични машини и пещи за препичане, както и в допълнителни дейности, които включват тяхното функциониране.
2. По смисъла на тази конвенция терминът "шише" означава и сходни предмети от стъкло, произведени по същия начин както шишетата.

Член 2
1. Лицата, за които се прилага тази конвенция, трябва да работят по график, който предвижда най-малко 4 смени.
2. Работното време на тези лица не може да надвишава средно 42 часа седмично.
3. Тази средна величина се изчислява върху период, който не надминава 4 седмици.
4. Работното време на 1 смяна не може да надвишава 8 часа.
5. Продължителността на почивката между 2 смени от една и съща група от работници не може да бъде по-малка от 16 часа; все пак тази продължителност, ако е необходимо, може да бъде намалена при периодичното изменение на разписанието на смените.