Приета на XVIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 21 юни 1934 г. и влязла в сила на 13 януари 1938 г. Ратифицирана е от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. ДВ, бр. 207 от 1949 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България от 29 декември 1950 г.
(Обн., ДВ, бр. 36 от 06.05.1997 г.)
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1934 г. на своята осемнадесета сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно работното време в стъкларските предприятия за автоматично преработване на стъкло, въпрос, включен като трета точка в дневния ред на сесията,
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и първи ден от месец юни 1934 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно стъкларските предприятия за плоско стъкло, 1934 г.:
Член 1
1. Тази конвенция се прилага за лицата, които работят на последователни смени в непрекъснати по необходимост производства в стъкларски предприятия, произвеждащи чрез автоматични машини плоско стъкло или стъкло от подобен вид, което се различава само по дебелина и по другите размери.
2. За непрекъснато по необходимост производство се смята всяко производство, което поради автоматичното и непрекъснато захранване с течно стъкло и действие на машините се извършва по необходимост без прекъсване за нито един момент през деня, нощта и седмицата.
Член 2
1. Лицата, за които се прилага тази конвенция, трябва да работят по график, който предвижда най-малко четири смени.
2. Работното време на тези лица не може да надвишава средно 42 часа седмично.
3. Тази средна величина се изчислява за период, който не надминава 4 седмици.
За да видите съдържанието на документа, трябва да имате абонамент.Влезте в системата или |
