Автор: Гл. ас. Боряна Георгиева

Всеки цвят е свят, пълен с тайни и чувства

Въведение

Цветът съществува като даденост, като неразделна част от заобикалящия ни свят. Цветът е възприятие. Хората възприемат цвета само чрез едно сетиво: очите, но той поражда много и най-различни емоции.

Доказано е, че съществува и цветови слух, т.е. на всеки цвят отговаря музикална нота, но това явление не може да се опише за всеки конкретен цвят.

Процесът на виждане на даден обект се явява процес на реагиране на него. Някои хора не могат да видят цветовете, а други реагират различно от мнозинството, но обикновено човешките очи работят по един и същи начин, и еднаквите стимулиращи процеси предизвикват еднакъв отговор във визуалната система на човека.

Характерът и изразителността на цветовете може значително да се изменя в зависимост от асоциациите, които пораждат. Всеки човек се опитва да обясни емоционалната характеристика на един или друг цвят с характера на предметите, на които обикновено вижда този цвят.

Това е силно индивидуална особеност, зависеща от множество и различни фактори. Тук трудно могат да се установят каквито и да било правила.

Цветните асоциации се отличават между култури и индивиди. Цвят или композиция от цветове може да означава нещо напълно различно за всеки човек. Би могло да се каже, че цветът се оформя не само в окото, но също така и в психиката на индивида.

Според френският философ Maurice Merleau-Ponty процесът на виждане е динамичен и в него зрението е двоен феномен: среща със света и среща със себе си. [1]

Изложение

Цветовете могат да въздействат на човек по три различни начина:

  •  физически;
  •  оптически;
  • емоционално. [2]

ФИЗИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Когато се говори за физическото въздействие, се има предвид въздействието върху физиологията на човека. Обективното въздействие на цветовете се потвърждава чрез експерименти и зависи от наситеността на цвета, качествата му, продължителността на въздействие, особеностите на нервната система, възрастта, пола, етнически, религиозни и други фактори.

Някои непосредствени физиологически действия на човешкия организъм се обясняват с явления, предизвикани от основните цветове, например, от синия или от червения цвят. Това е най-ясно изразено когато цветовете са силно наситени.

Червеният цвят възбужда нервната система, предизвиква учестяване на дишането и пулса и активизира работата на мускулите.

Синият цвят оказва забавящо действие върху нервната система. Освен зрителния център в мозъка, от и червения производния му оранжев цвят се възбужда и слуховия, като по този начин се предизвиква усещане за увеличаване на звука.

Затова не без основание за тези цветове често се казва, че са “крещящи”. Зеленият и синият цвят са успокояващи, отслабват напрежението в слуховия център и създават усещане за отслабване или компенсация на силата на шума. [2]

Физическите характеристики на основните и някои производни цветове са дадени в таблица 1:

Таблица 1

ЦвятВъздействие
червенВъзбудаЗатормозяванеУспокоение
оранжев+--
жълт+--
зелен+--
светло син--+
виолетов--+
тъмно сив-+-
черен-+-

ОПТИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Към оптическото въздействие се отнасят илюзиите или оптическите явления, които са предизвикани от цветовете и които изменят външния вид на предметите. [2]

Светлите цветове, създават ефект на разпръскване на светлината и изглежда, че заливат разположените до тях по-тъмни предмети, като едновременно с това намаляват оцветените с тези цветове повърхности. С този ефект се обясняват и различните впечатления създавани от повърхности, които са покрити с хоризонтални или вертикални линии (фиг. 1).

Оптично въздействие

фиг. 1 – оптическо въздействие на цвета

ЕМОЦИОНАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

При емоционалното въздействие на цветовете, става въпрос за чувствата, които те предизвикват. Това влияние е тясно свързано с оптическите свойства на цветовете.

Човек избира своя предпочитан (любим) цвят в зависимост от своя характер, но също така и от социалния фактор. Зависимостта между избора на любим цвят и темперамента е илюстрирана на фиг. 2.

Емоционално въздействие

Характерът и изразителността на цветовете може значително да се изменя в зависимост от асоциациите, които пораждат. Всеки човек се опитва да обясни емоционалната характеристика на един или друг цвят с характера на предметите, на който е свикнал да вижда този цвят.

Това е силно индивидуална особеност, зависеща и от придобития опит, но като цяло е много трудно да се установят каквито и да било правила. Могат да се правят само предположения с известна вероятност за асоциациите, които пораждат цветовете. Най-често предизвикваните асоциации, свързани с основните цветове са посочени в таблица 2.

Таблица 2

ЦвятАсоциация
червенкръв, огън
жълтслънце
синнебе, вода
зеленполяна, гора

Сред хората се среща и една особена група, при която асоциациите, предизвиквани от цветовете са по-различни. При тази група стимулирането на едно сетиво привежда в действие сетивно преживяване привидно несвързано с него.

Тази група от населението може да даде отговор на въпроси, които за останалата част звучат нелогично. Например как звучи жълтото? Какъв е вкусът на синьото? Какъв цвят има понеделникът? [4]

Доказано е, че това е неврологично състояние, което не е заболяване и което включва обикновено две от сетивата, в по-рядко срещани случаи и повече, като може да стигне до всичките пет. Това смесване на възприятията се нарича синестезия (старогръцки: син - заедно, естезис - възприятие).

Предава се генетично и е най-силно изразена през детството. Синестетичните образи са изцяло вътрешни представи. Те са в съзнанието и се възприемат само като такива, а не като част от реалността. Един синестет възприема всичко напълно нормално, но наред с това нормално възприятие, за някои неща той има също така и синестетично възприятие. [4, 5]

Синестезията не означава едновременно възприятие на две или няколко сетива, а това, че едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.

Така например, в съзнанието на един синестет музиката има определени цветове или форми, или пък числата и буквите да са оцветени в различни нюанси. Свързването с цвят е най-характерно, а по-рядко синестетичните образи могат да съдържат обонятелни, звукови и други представи. [5, 6]

Допълнителните възприятия не само не пречат, но и подсилват паметта. Цветовете, които се асоциират, могат да помогнат в разпознаването на музикални тонове или в запомнянето на думи и числа. Вместо да търсят в главата си име, синестетите могат да си спомнят, че то е оранжево на цвят, има вкус на маслини или че мирише на мента.

Като най-точно, макар и не много ясно определение за синестезията може да се каже, че тя е “възприемане в цвят (или в друга сетивна представа) на някои от нещата, които нямат цвят”. Синестезията приема разнообразни форми.

Това могат да бъдат цифри, букви, но също така музика, емоционални състояния, представи за хора. Една от основните форми на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Повечето синестети правят връзки между цветове и графеми. [4, 5]

Един синестет може например да твърди, че буква Ж е по правило розова, цифрата 7 - жълта, а думата триножник има синкави оттенъци. За друг тези цветове не са непременно същите.

Ако например, за един синестет буквата В е червена, тя е един точно определен червен цвят. Той ще я вижда винаги в този цвят, без да го иска, всеки път щом помисли за нея. Думата Великден също ще бъде предимно червена (заради цвета на главната първа буква), но тя ще се появява в съзнанието с цвят, различен от този на буквата В.

Когато буквите, думите и цифрите са реално написани, синестетът ги вижда както всички останали - черни на бял фон - без да вижда физически техния синестетичен цвят. Този цвят се появява само когато той помисли за тях и си ги представи написани в съзнанието си.

Цветовете, които се виждат от синестета, са нюанси, които не са точно като срещащите се в природата, като понякога близките оттенъци могат да имат съвсем различен характер. Синестетичните цветове могат да носят и характеристики като обемност, плътност, прозрачност, зърнистост, кръглост, топлота, острота и други подобни, които показват известно свързване с форма.

Не всички цветове участват равномерно във връзките - някой цвят може да липсва, а други могат да участват с по-голям брой оттенъци – и това не зависи от персоналните предпочитания на синестета.

Няма установена закономерност за това как се образуват връзките. Те са индивидуални за всеки синестет, макар че малък брой синестетични образи проявяват някакви общи черти в повечето случаи. Например, знае се, че “кръглите” графеми - буквите О, С, нулата - обикновено се възприемат като много бледи или прозрачни, а графемите, които съдържат вертикални линии - Т, Г, Ш, единицата и т.н. – като тъмни.

Цветовете в съответствията са устойчиви, те не се променят през живота, и не се повтарят един с друг – дори когато две графеми са в един цвят, оттенъкът и характерът на този цвят ще бъдат различни. Връзките са еднопосочни – ако например буквата С извиква в съзнанието представа за бледозелен цвят, то бледозеленият цвят няма да предизвиква представа за буквата С. [4, 8] Пример за синестетична азбука е даден в таблица 3.

Таблица 3

Синестетична азбука

Много често се приема, че синестезията е свързана с творчеството, макар че не е сигурно дали тя носи със себе си някакви по-различни когнитивни способности. На практика синестетите най-често се оказват с интереси в областта на изкуството, литературата или математиката.

Много пъти тя е нарочно търсена в една или друга форма. В света на изкуството възможността за смесване на текст, цвят и музика е много добра. Един от музикантите, които са популяризирали цветния слух, е бил руският композитор Скрябин. Неговата светлинна симфония “Прометей” е била многократно анализирана във връзка със синестезията.

Други творци синестети са Василий Кандински, Владимир Набоков, Ференц Лист, Дюк Елингтън, нобеловият лауреат Ричард Фейман и др. [6,7]

Заключение

Светът наоколо е изпълнен с цвят. Макар, че това е само едно усещане, то би могло да направлява целия живот. Съществува дълбока връзка между цветовете и душевното състояние. С цвета хората изразяват своята националност, чувства и емоции.

Различните цветове могат да предизвикат във всеки човек различни усещания. Цветът може да предизвика не само асоциации, но и да окаже непосредствено въздействие върху някои части от тялото и съзнанието.

Светът е цвят, а цветът е емоция. С помощта на цвета всеки човек може да създаде свой индивидуален цветен свят!

Библиография

1. Fraser T., A. Banks, The complete guide of colour, ILEX, United Kingdom, 2004
2.http://www.groovemanifesto.net/articles/article.php?porn=colors/psyche
3. http://www.orgachim.bg
4.http://veronicaverai.com/energy/Synesthesia.html
5.http://www.capital.bg/show.php?storyid=347555
6.http://www.bgfactor.org/index_.php?ct=35&id=1531
7. http://www.latimes.com
8. http://www.nikmark.hit.bg/

* Арт симпозиум ЦВЯТ и ХАРМОНИЗАЦИЯ, Хасково, 27 – 31 май 2009 г.

** Department of Engineering Design, Faculty of Mechanical Engineering, Technical University of Sofia, Bulgaria


ВИЖТЕ ОЩЕ И:

Означаване на тръбопроводи – маркировки и цветово кодиране

 

Вашият коментар