Автори: Катя Вангелова, Живка Халкова, Ирина Тонева; Национален център по обществено здраве и анализи
Българско списание за обществено здраве, 2012, том 4, кн. 2

Селското стопанство е един от най-опасните сектори на производството. Селскостопанските работници са заети с редица дейности като традиционно земеделие и животновъдство, ремонт на машини, запояване, прилагане на различни химикали. Условията на труд често включват интензивна сезонна работа с удължено работно време в тежки физични условия, често с големи машини и животни.

Селскостопанските работници са изложени на остра и хронична експозиция на широк кръг различни фактори, които могат да окажат влияние върху здравето (1, 2), като репетативни движения, напрежение и пренапрежение на мускулно-скелетната система (3, 4), респираторни вредности (5), токсични химикали (6, 7), психосоциален стрес (8, 9) и различни болести, предавани от животни (1, 8, 10).

Те са изложени на висок риск от фатални и нефатални трудови злополуки, свързани с труда белодробни заболявания, шум-индуцирана загуба на слуха, кожни заболявания, определени интоксикации и ракови заболявания, свързани с използването на химикали и продължителната експозиция на слънце (1, 2, 4, 5).

Селското стопанство е от малкото производства, където семействата, които често работят и живеят в стопанствата, са също изложени на риск от злополуки, заболявания и смърт. Също така, някои икономически фактори в сектора влияят отрицателно върху инвестиции в безопасността и здравето на работещите, в резултат на което те са незадоволителни.

Данните относно безопасността и здравето на селскостопанските работници в страната са малко, особено по отношение на трудово-медицинското обслужване.

Цел на проучването е да се проследят наличните данни относно здравния статус на селскостопанските работници и анализира състоянието на трудово-медицинското обслужване в сектора.

Материал и методи

Съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (11) и Наредба № 3/25 януари 2008 относно условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина (СТМ) (12), СТМ докладват към Регионалните центрове по здравеопазване, сега РЗИ, редица здравни индикатори.

Чрез Министерство на здравеопазването е поискана информация от Регионалните центрове по здравеопазване по отношение на трудово-медицинското обслужване в сектор селско стопанство.

Информацията включва данни от 267 селскостопански фирми, обхванати с трудово-медицинско обслужване, с 7234 наети работници. Проследени са данните за заболеваемостта с временна и трайна нетрудоспособност (ЗВН), регистрирани трудови злополуки и професионални заболявания, резултати от периодичните медицински прегледи и новооткрити случаи на заболявания.

Статистическата обработка на данните е извършена с SРSS пакет.

Резултати

От 267 проследени селскостопански фирми, обхванати с трудово-медицинско обслужване, 86 % са земеделски стопанства, 12 % животновъдни и 2 % смесени (Фиг. 1). Малките фирми доминират (Фиг. 2), както следва: 164 фирми са с до 30 работници 43 фирми от 30 до 50 работници, 53 фирми от 50 до 100 работници и само 7 фирми - над 100 работници (от 100 до 250 работници).

Фиг. 1. Характеристика на селскостопанските фирми (%)
Фиг. 1. Характеристика на селскостопанските фирми

Фигура 2. Покритие на селскостопанските фирми с трудово-медицинско обслужване по местонахождение (n=267).
Покритие на селскостопанските фирми с трудово-медицинско обслужване по местонахождение

Наблюдават се известни различия по отношение на обхвата на селскостопанските фирми с трудовомедицинско обслужване в страната. Обхватът е най-добър в Северен централен регион и Североизточен регион, последвани от Южен централен и Югоизточен, и най-нисък в Северозападен и Югозападен регион (Фиг. 3).

Фигура 3. Размер на селскостопанските фирми, въз основа на броя на наетите работници.
Размер на селскостопанските фирми, въз основа на броя на наетите работници.

Общият брой на работещите в разглежданите фирми е 7234 - 63% мъже и 37 % жени. Възрастовото разпределение на работниците в селскостопанските фирми показва най-висок дял на тези с възраст над 50 г. (Фиг.4), съответстващо на застаряването на работещите в сектор селско стопанство в страната (13). Трябва да се отбележи, че наетите селскостопански работници са по-млади в сравнение с работната сила като цяло в сектора.

Фиг. 4. Възрастова структура на наетите селскостопански работници.
Възрастова структура на наетите селскостопански работници.

Данните от СТМ относно здравето на селскостопанските работници не са пълни: в 50 % от анализите показателите на ЗВН липсват, структурата на ЗВН отсъства в 20% от анализите, както и данни за често и дълго боледували лица.

Фиг.5. Структура на ЗВН (брой регистрирани случаи) по нозологични единици.
Структура на ЗВН

Най-голям брой случаи на ЗВН представляват заболяванията на дихателната система, следвани от тези на мускулно-скелетната система, неврологичните заболявания, сърдечносъдови заболявания, травми и тумори.

Може да се види, че един на десет работници е използвал отпуск по болест поради заболяване на дихателната система по време на проследения едногодишен период. Преобладаващи са острите и хронични инфекции на дихателните пътища. Следващите по честота са заболяванията на мускулно-скелетната система.

Нивото на заболеваемост на нервната и сърдечносъдова система е равностойно през последната една година, в структурно отношение водещи са хипертонична болест, инфаркти на миокарда и инсулти. Травматизмът е следващ по честота в структурата на ЗВН, като най-голям брой са дислокациите, фрактурите, контузните рани и др.

За над 50% от фирмите, за които има данни, показателите на ЗВН - честота на лицата, честота на случаите и честота на дните, са с ниски стойности. Средно за фирмите често и дълго боледувалите лица представляват 5,5%.

В проследените селскостопански фирми не са регистрирани професионални заболявания за разглеждания едногодишен период. Регистрирани са четири трудови злополуки. Няма регистрирани форми на отравяния с препарати, използвани в селскостопанската работа.

През анализираната година по план в 101 от обхванатите 267 фирми са проведени периодични медицински прегледи. Подлежащите на преглед 2841 работещи са обхванати средно в 87,5% - 2486 на брой. При проведените профилактични прегледи в 80% от фирмите са открити нови случаи на заболявания, и само в 20 % - няма новооткрити случаи. Броят на новооткритите случаи е шокиращ - 970 нови случая при 2486 изследвани лица (ако приемем, че едно лице има едно новооткрито заболяване, това означава новооткрити заболявания при 39 % от обхванатите с периодични медицински прегледи лица).

Фиг. 6. Структура на новооткритите заболявания по време на периодичните профилактични прегледи.
Структура на новооткритите заболявания по време на периодичните профилактични прегледи.

Структурата на новооткритите заболявания при профилактичните прегледи (Фиг. 6) показва най-голям брой сърдечносъдови заболявания (695 случая) - 71,6% от всички новооткрити случаи и 27.9 % от обхванатите с периодични медицински прегледи работници (Фиг.7).

Болестите на нервната система и на окото са установени при 3.4 % и 3.3 % от обхванатите работници. Следват мускулно-скелетните заболявания с 45 нови случая, съответно 4,6% от всички нови случаи. Еднакво представени са болестите на ендокринната и дихателната система - 3,4% (32 случая) и 3,3% (26 случая).

Фиг. 7. Регистрирани нови случаи по нозологични единици в обхванатите от периодични медицински прегледи селскостопански работници.
Регистрирани нови случаи

Обсъждане

Само малка част от селскостопанските работници, предимно работещите като наети на договор, имат достъп до трудово-медицинско обслужване. Но даже и наетите на договор селскостопански работници не винаги имат достъп до трудово-медицински услуги, вероятно поради това, че доминират малките и микро селскостопански фирми и недостатъчната наличност на трудово-ме-дицински услуги в селските райони.

За да се преодолее глобално проблемът с обхвата от трудово-медицинското обслужване през 2005 г. Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) предлагат модела за основни трудово-медицински услуги (14, 15). Описани са няколко възможности, една от тях предлага извършване на трудово-медицинско обслужва-
не от лекарите в първичната медицинска помощ, модел успешно работещ в няколко страни в региона.

Въвеждането на модела в селските райони в нашата страна би подобрил достъпа на селскостопанските работници до трудово-медицинско обслужване. От анализа на данните ясно се виждат различията в обхвата на селскостопанския сектор в страната от трудово-медицинското обслужване, най-ниско в Северозападен и Югозападен регион, където само няколко селскостопански фирми са обхванати с трудово-медицинско обслужване. Причините са неизвестни и е необходимо да се изяснат.

Данните относно здравното състояние на работещите в проследените 267 селскостопански фирми са непълни: в 50 % от анализите показателите на ЗВН липсват, структурата на ЗВН отсъства в 20% от анализите, както и данни за често и дълго боледували лица. Периодичните медицински прегледи са често непълни. Данните показват ниска честота на ЗВН, по брой случаи и брой работни дни, с най-голям брой случаи на респираторни заболявания.

Спецификата на селскостопанския труд, с работа на открито и в неотопляеми помещения, особено в зимния и преходните периоди, експозиция на различните химически вещества, прах, биологични агенти, е предпоставка за високата честота на заболявания на дихателната система (1, 5, 6, 7, 8).

Следващите по честота са мускулно-скелетните заболявания, обусловени от високия дял на тежък физически труд, наличието на повтарящи се движения и принудителната работна поза, сезонната работа с удължено работно време и неблагоприятни климатичните условия (3, 4).

Периодичните медицински прегледи показват шокиращо висок брой на новооткрити случаи на заболявания, като най-висок е делът на сърдечносъдовите заболявания, следвани от неврологичните заболявания, очни болести и мускулно-скелетни увреждания.

Като цяло населението в селските райони е застаряващо и проследените в настоящето проучване селскостопански работници следват тенденцията също.

Застаряването е предпоставка за повече здравни проблеми, но регистрирания брой на новооткрити случаи е изключително висок и показва не само проблем по отношение на трудово-медицинското обслужване на селскостопанските работници, но като цяло на здравната система в селските райони.

В заключение нашите данни показват незадоволително здравно състояние на селскостопанските работници и нисък достъп до трудово-медицинско обслужване, с големи разлики по райони в страната. Необходимо е да се подобрят здравните услуги и достъпът до трудово-медицинско обслужване в селските райони.

Една възможност за подобряване на здравното състоянтие на селскостопанските работници е чрез предоставяне на трудово-медицинско обслужване от общопрактикуващите лекари - възможност, която е необходимо да се обсъди и евентуално въпросът да се уреди законодателно.

Книгопис

1. Murphy DJ, Lee BC. Critical issues facing agricultural safety and health. J Agric Saf Health. 2009 Jul;15(3):203-5.
2. Bulat P; Somaruga Chiara; Colosio C. Occupational health and safety in agriculture: situation and priorities at the beginning of the third millennium.
La Medicina del lavoro 2006;97(2):420-9. 3. Kirkhorn SR, Earle-Richardson G, Banks RJ. Еrgonomic risks and musculoskeletal disorders in production agriculture: recommendations for effective research to practice. J Agromedicine. 2010 Jul; 15(3):281-99.
4. Fathallah FA.Musculoskeletal disorders in labor-intensive agriculture. Appl Ergon. 2010 Oct;41(6):738-43.
5. Greskevitch M, Kullman G, Bang KM, Mazurek JM. Respiratory disease in agricultural workers: mortality and morbidity statistics. J Agromedicine. 2007; 12 (3):5-10.
6. Keifer M, Gasperini F, Robson M. Pesticides and other chemicals: minimizing worker exposures. J Agromedicine. 2010 Jul; 15(3):264-74.
7. Maroni M, Fanetti AC, Metruccio F. Risk assessment and management of occupational exposure to pesticides in agriculture. Med Lav. 2006 Mar-Apr; 97(2):430-7.
8. Karadžinska-Bislimovska J, Minov J, Stoleski S, et al. Environmental and Occupational Health Risks Among Agricultural Workers Living in a Rural Community Near Petroleum Refinery and Motorway in Skopje Region. Arh Hig Rada Toksikol 2010 Dec 1; 61(4):415-424.
9. Miteva T, Dimitrov D, Mitev J, Iliev A, Prakova G. Work environment factors with stress effect on agricultural workers. Trakia J Sciences, 2005; 3 (2): 66-69. http://www. uni-sz.bg
10. Karadzinska-Bislimovska J, Minov J, Mijakoski D, Stoleski S, Todorov S. Brucellosis as an Occupational Disease in the Republic of Macedonia Macedonian Journal of Medical Sciences. 2010 Sep 15; 3(3):251-256.
11. Law on Health and Safety at Work (1997) (in Bulg.) http://www.mlsp.government.bg/bg/law/index.htm
12. Ordinance No 3/25 January 2008 concerning the terms and manner of work of Occupational Health Services (in Bulg.) http://www.mlsp.government.bg/bg/law/index.htm
13. Vangelova K, Halkova Zh, Toneva Ir. Occupational risks in agricultural workers. Bulg. J Public Health 2011 (in print).
14. Rantanen J. Basic Occupational Health Services. A WHO/ ILO/ICOH/FIOH guideline.2nd Edition. 2 April 2005, Finnish Institute of Occupational Health, Helsinki Finland, 20 p.
15. Proceedings of the WHO/ICOH/ILO Workshop: Challenges to occupational health services in the Regions: The national and international response. 24 January 2005, Helzinki, Finland

Вижте още и:

Добри практики за по-добра защита в селско стопанство, животновъдство, градинарство и горско стопанство

За да видиш пълния текст, трябва да влезеш или да се абонираш.

При нас ще намериш:
Над 130 образци на фирмени документи
Над 500 инструкции за безопасна работа
Над 80 процедури и ръководства за прилагане на нормативни изисквания
Обяснение на промени в нормативните изисквания, съвети и указания до 3 дни от обнародване
Искаш да се учиш? Всеки годишен абонат получава три безплатни обучения по ЗБУТ с издаване на удостоверение.
Присъедини се към над 700 колеги, които си помагат и спестяват време с нашите ресурси.

Вашият коментар