Автор: Инж.юрист Димитър Константинов Димитров, Евроконсултант по БЗР*
* Статията е публикувана преди много години в друго специализирано издание. Препубликуваме я тук, защото смятаме, че е интересна гледна точка и все още заслужава внимание.
Профилактиката на трудовия травматизъм е основана на принципите за изучаване на причинно- следствените отношения ,между пораждащите го фактори,които се допълват с изследване на целия комплекс от условия за жизнената дейност и труд на работниците при условия на отчитане на спецификата на производствената им дейност.
Социално-психологическия аспект на профилактиката на травматизма възниква във връзка с осъзнаване ролята на „човешкия фактор” и по-специално на непосредственото общуване в работни групи за повишаване на ефективнноста и рационалното използване на оборудването.Той се свързва с прилагането на хуманно отношение към проявените и потенциалните психически характеристики на всеки работник.
В определена степен травматизмът е в резултат на недостатъчното проявление на редица елементи в индивидуалноста на личността-внимание, насоченост, перцепция, психомоторика, мислене, и т.н. Ниските показатели на някой от тях при известни условия влизат в противоречие с изискванията на безопасноста на труда.
Личностният аспект на безопасноста и здравето при работа опира до професионалната подготовка, квалификацията и пригодноста на отделния работник, той прецизно да упражнява производствената му дейност. Тези проблеми се преплитат и подсилват от слабостите,проявяващи се в професионалната адаптация на отделните работници.
Безопасният труд на работниците в определена степен зависи от тяхната опитност. Тази опитност трябва да се разглежда и като реална ефективност на индивидуалната трудова дейност. Съвременните представи за надежноста на човека се допълват с въвеждането на категорията морално-психологическа надеждност. Тя възниква на границата на техническите, антропологическите и социални науки и е елемент на личностните качества на индивида.
Очевидно е, че редица професии пораждат значително напрежение (психическо, физическо, интелектуално) върху занимаващите се с този вид трудова дейност работници. Въз основа на конкретното отчитане на личностния фактор трябва да се оптимизират: трудовия ритъм, обучението на трудещите се по въпросите за безопасност и здраве при работа, контролът за спазване на изискванията към работното оборудване и за безопасен труд и др.
Трудно можем да си представим създаването на ефективна система за профилактика на травматизма, управлението на дейноста по безопасност и здраве без, изучаването и отчитането на поведението в конкретни производствени ситуации.
Нарушенията на правилата, гарантиращи безопасност на труда, възникват не само поради непознаването и подценяването им,но и вследствие действието на такива социално-психологически условия в дейноста, които противодействуват на тяхното изпълнение. Когато упражняваният труд е с изключително голямо напрежение, могат да се проявяват негативни, неефикасни изменения в скороста на реакциите, в концентрацията и обема на вниманието на работещите при тези условия лица.
Протичащите промени в състоянието на работника в неговата дейност водят до настъпване на травми или на аварии. Този риск още повече нараства, ако дадения работник се намира в зоната на потенциална опасност и ако неговите партньори не успеят да разпознаят тези промени и своевременно да им реагират. Опасноста от трудови злополуки рязко нараства и при безразличното отношение на другите работници към формиращата се критична ситуация, в която изпада някой техен колега. В такива условия групата може да се проявява и по обратен начин- да има контролиращ и профилактичен подход към допускането на нарушения.
При анализа на причините за допускане на трудовите злополуки определено може да се квалифицират на общо пет причинно- следствени групи:
- Първа група - несъотвествие между индивидуално-психически качества на работника и предевяваните към него изисквания от изпълняваната трудова дейност.Така се проявяват ниското равнище на професионалните способности и на адаптацията на работниците.
- Втора група - временно снижаване на работоспособноста на работника в резултат на настъпилата умора, заболявания и отрицателните въздействия на труда и на непоредствената работна среда. Към последните спадат високите или ниските температури, голямата влажност и прах във въздуха, непоносимите вибрации, недостатъчното осветление, шумът, заслепяването и т.н.
- Трета група - причини, свеждащи се до определени вътрешни закономерности при формирането, развитието и използването на трудовите навици от страна на отделните работници в процеса на труда.
- Четвърта група - причини, криещи се в лошата професионална подготовка на работниците. В резултат на това необходимите за нормалното осъществяване на трудовата дейност знания и умения или отсъствуват или са недостатъчно проявени.
- Пета група - недисциплинираноста на работника, слабо проявени задръжки и самоконтрол, недостатъчна волева устойчивост и мобилизация. Към тази група причини за допускането на грешки можем да отнесем и непълноценната мотивационна структура на работника,определяща конкретно проявяващото му се отношение към труда, незадоволителната му социална адаптация и недостатъчното му социално –обществено съзнание.
- Шеста група - причини ,свеждащи се до определени вътрешни закономерности във формирането,развитието и използването на трудовите навици от страна на отделните работници в процеса на труда.
Всички тези причини са важни и заслужават задълбочена и компетентна обработка и анализ на безопасноста на труда и при разработването на мероприятия за осигуряването на здравословния и безопасен труд. От психологогична гледна точка причините от първа група са особенно важни.
Петата група причини са с подчертан социално-психологически характер.
Втората група причини изисква активно използване на ергономията и промишлената естетика при разработване на мероприятия за ограничаването им.
Четвъртата група причини са преди всичко от организационно-управленчески характер.
Шестата група причини са с подчертан психологически и социално-психологически характер. Породените от тях грешки в процеса на труда са възможни при всички равнища на квалификация на работниците.
Рискът е една от от важните характеристики за редица професии и дейности. От психологична гледна точка рискът почти неизбежен. От тази гледна точка рискът в труда се разглежда като психично състояние на очаквана възможна професионална опасност,която може да породи съществени и даже фатални изменения в производството.
Психологическата мярка за риска се изразява в осъзнаване на отговорноста на действието. Тя се свежда и до представата на отговорноста за действието. Тази мярка се свежда и до представата за възможната,вероятностна опасност,която той крие за отделното лице или за група от съвместно работещите лица.
Професионалната адаптация определя успешноста в овладяването на специалност, умението и способноста ефикасно да се използват съответните знания и конкретни условия на труд, наличието на удовлетвореност от избраната професия.
Психическата адаптация е подобна, но е и тъждествена на социално-психическата. Тя се свежда до запазване или до повишаване на емоционалния, интелектуалния, творческия потенциал, необходим на личноста, за да може и да изпълнява ефикасно и надлежно своите разнообразни социални функции, за самореализирането й в дейноста и общуването.
Адаптацията спомага за по-бързо, лесно и ефективно изпълнение на конкретните трудови задължения, за по-прецизно извършване на определени трудови функции и работни движения. Практиката и изследванията показват, че успешната адаптация е по-висока при активното отношение на работника към труда, т.е. при висока степен на проявление на интересите, потребностите и мотивите за труд.
Практиката показва, че съществуват известни несъотвествия между познаването на правилата за безопасност и здраве при работа и тяхното спазване в реални трудови ситуации. Проявява се несъотвествие и между индивидуалната готовност за изпълнение на тези правила и физическата възможност за спазването им в процеса на груповата дейност.
Психологическите причини за настъпването на трудовите злополуки заемат централно място сред останалите субективни фактори. В психологията на труда се провеждат много изследвания за установяване на причините за настъпването на трудовите злополуки. В специализираната литература се привеждат и анализират резултатите от различни изследвания и анкети. Отделните автори понякога дават приоритет на едни или други психически качества, стоящи в основата на настъпващите трудови злополуки.
Заключения относно причините за трудови злополуки
Първа група заключения - липса на конкретен интелект или недостатъчно проявление на такъв в лицата допуснали злополуки и инциденти.
Втора група заключения - водеща причина е отсъствуваща или неефикасна съгласуваност между зрителните, слуховите, осезателните или обонятелните възприятия и ответната и им двигателна реакция.
Трета група заключения - свързани с „придобитото предразположение” в резултат от по-ранно претърпяни злополуки или на действието на комплекс от психологически и социални фактори.
Четвърта група заключения - вследствие действието на редица психологически фактори и под влиянието на съответните елементи на околната среда всяко лице преминава различен по времетраене период, през които е податливо и предразположено за допускане на трудови злополуки.
Пета група заключения - проявлението на трудовите злополуки в редица случай се обяснява преди всичко с индивидуалните особенности на допусналите ги лица - пол, възраст, образование, професионален опит.
Шеста група заключения - жените са подложени на професионален риск и претърпяват повече и по -тежки трудови злополуки в сравнение с мъжете. Жените по -трудно се нагаждат към екстеремалните условия.
Седма група заключения - оценява се, че при младите работници имат по-голяма честота и тежест при злополуките, като се определя връзката с по-неустойчивото внимание на работника, а при по-възрастните работници злополуките се обясняват с намалената пригодност за превключването им.
Осма група заключения - интелектът е в най-пряка връзка с трудовите злополуки,особенно при експлоатация на сложни машини и механизми.
Девата група заключения - емоциите и ефектите в редица случаи играят много важна роля за настъпване на трудови злополуки.
Десета група заключения - на челните места за високия трудов травматизъм е вниманието на работещите при изпълняването и извършването на трудовата дейност.
Единадесета група заключение - зрителните възприятия са изключително важни за допускането на тр.злополуки, т.е. при липса на недостатъчна зрителна острота, честотата на трудовия травматизъм е по висок.
Дванадесета група заключения - реакциите на работните движения на работниците са от важно значение : забавени реакции,влошена точност на движенията на работника,неефикасна двигателна координация,несъгласуваност на движенията.
Тринадесета група заключения - левачеството т.е. ползването на дясно организирано работно място при експлоатация от левичар е причина за по- трудната адаптация при работа с дясна ръка или крак.
Четиринадесета група заключения - алкохолизма играе определена роля при настъпване на трудови злополуки, води до: нарушаване на възприятията и движенията, води до влошаване на диференцировката, забавени раекции, нарушено внимание и неефикасно мислене.
Петнадесета група заключения - недостатъчен професионален опит и квалификация на работниците, т.е.по-ниска квалификация, по –висок трудов травматизъм. Слабостите в провеждането на професионалното обучение рефлектира върху увеличената честота и тежест на трудовия травматизъм.
Шестнадесета група заключения - настъпването на силно проявена умора допринася за по-чест трудов траматизъм поради увеличения брой погрешни движения, неправилни манипулации и действия.
Анализът на субективните причини за допускането на трудовите злополуки може да определи следните групи:
Биолого-физиологически причини:
• Левачество;
• Заложби;
• Инстинкт за самосъхранение;
• Сензитивност
• Работоспособност;
• Тип висша нервна дейност;
Психологически причини
• Насоченост;
• Темперамент;
• Психомоторика;
• Способности;
• Интелект;
• Внимание;
Поведенчески причини:
• Агресивност;
• Самонадеяност;
• Страхливост;
Социално –личностни причини:
• Квалификация;
• Отговорност;
• Опит;
• Знания;
Прилагането на психологичния подход при анализиране на трудовия травматизъм е колкото рядко явление, толкова и необходимо при решаването на проблемите по безопасност и здраве на труда. Нужно е да се изхожда от обстоятелството, че според проучване на причините на трудовия травматизъм, 75% от злополуките стават по психологически, субективно-личностни и социално-психологически причини.
Разгледаните дотук конкретни решения следва да се познават и прилагат в социалната практика. Наред с всички други решения трябва да се изгражда такава организация за безопасен труд,при която да се създават условия за локализиране и ограничаване на травматизма.
Специални усилия трябва да се полагат и за предварителното диагностициране на лицата, потенциално подлежащи на трудови злополуки. За тази цел може да се използва следното примерно описание на лицата, допускащи често трудови злополуки. Тава са лица:
- обхванати са от силна възбуда,изразяваща се с характерни говорни реакции;
- подържат лоши отношения с обществото,с неговите институции,органи и образувания;
- манифестират съпротива срещу обществените порядки и срещу всякакъв вид авторитет и пр.
При тези лица с ясно предразположение към трудовите злополуки се открояват лица със следните лични характерни особенности - разсеяност; извършващи лоша, непълна и неточна преценка на обстоятелствата; демонстиране на безпристрастно поведение спрямо други лица; проявява на ирационално отношение към болката; проявява на прекалено силно чувство за социална независимост; прекалена самоувереност; агресивно отношение към обществото и незадоволително приобщаване към колективни действия.
Човешкият фактор играе важна роля при предотвратяване на производствения травматизъм, защото психологичния фактор е от много важно значение за намаляване на нарушенията по безопасност и здраве при работа.
Проблемът за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд не е само технически или организационно, но и в много голяма степен и психологически. Този факт трябва задължително да се отчете при изграждането на системите за организация на дейноста по безопасност и здраве при работа при това на всички нива на управлението на тези процеси.
Настоящият анализ на състоянието ни показва, че пред опасностите и риска на работните места всички не са равни. При организиране на тези дейности ние трябва да активираме всички ресурси идващи от качеството на работници като психофизиологически, социални и професионални качества или индивидуалните качества и състояние, които оказват силно влияние върху професионалните опасности. Тези качества и състояние задъжително влияят пряко върху травматизма и условията на труд.
Настоящата статия цели да се погледне аналитично на основните причини и нарушения за допускане на трудовите злополуки и да създаде основа за форум за участие в дискусия за психологическите причини на трудовия травматизъм и определяне на мероприятия за намаляване на причините за допускане на трудови злополуки по психологични, поведенчески, социални и физиологични причини.
Настоящата статия авторът посвещава на всички починали и претърпяли тр.злополуки в чест на 28.04 – Световен ден по безопасност и здраве при работа. Средно годишно при условията на трудови злополуки умират 2 милиона работника, допускат се общо 270 млн. злополуки и 160 млн. професионални заболявания. Целта е да се преклоним и почетем тяхната памет.
ВИЖТЕ ОЩЕ И:
