Автори: Катя Вангелова, Живка Халкова, Ирина Тонева, Национален център по обществено здраве и анализи
Българско списание за обществено здраве, 2012, том 4, кн. 1
Селскостопанските работници са изложени на остро и хронично въздействие на редица фактори при работа, които могат да окажат влияние върху здравето им. Трудът им често е тежък, включващ удължено работно време, тежки условия и пренапрежение на мускулно-скелетната система, репетативни движения, респираторни вредности, токсични химикали, психосоциален стрес и различни болести, предавани от животни (1, 2).
Тези дългогодишни проблеми продължават да са актуални. Появата на нови производствени методи, проблемите, свързани с околната среда, технологиите и демографските промени на работната сила създават и нови рискове.
Работна сила в сектор селско стопанство
През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на работещите в селското стопанство в България. Селскостопанските работници представляват - 13 % от работната сила в страната (3).
Основният проблем е застаряването на работната сила в сектора. В сравнение с всички сектори на производството, в селскостопанския сектор пропорционално повече работници са застаряващи. Само 7 % от работещите в сектора са на възраст под 35 г., 34% - на възраст от 36 до 54 г. и 59 % са над 55 г (Фиг.1). Основни причини са тежките условия на труд, ниските доходи и условията за живот в селските райони.
Фигура 1. Възрастова структура на селскостопанските работници.
По-голямата част от селскостопанските работещи са заети в малки стопанства, както следва: 75 % от стопанствата са с < 1 ha обработваема земя, и 90 % - < 5 ha (4). Селските стопанства с > 5 hа земя са 1600 на брой и обхващат > 50 % от обработваемата земя.
Изложеното показва висок дял на семейното земеделие в страната. Бедността в селските райони е най-висока, както и безработицата (5). През 2009 г. в селскостопанския сектор като безработни са регистрирани 91800 работещи и представляват 12.6 % от работната сила в сектора. Доминират сезонната работа и частичната заетост. Много малка част от селскостопанските работници работят на трудов договор - 64732 човека през 2009 г., съответно 8.9 % от работната сила в сектора (Таблица 1).
Таблица 1. Селскостопански работници в България
Отговорни институции и достъп до здравни услуги
За безопасността и здравето на работещите в сектор селско стопанство в България са отговорни следните институции:
- Министерство на здравеопазването: контрол върху дейността на Службите по трудова медицина чрез Регионалните здравни инспекции;
- Министерство на труда и социалната политика: контрол от Главна инспекция по труда и регионалните инспекции по труда;
- Министерство на земеделието и храните:
- Контрол от националната и регионалните служби по растителна защита за прилагане на законодателството по отношение на търговията и използването на пестициди;
- Разрешителен режим за продуктите за растителна защита;
- Регистрационен режим за торовете.
Един важен проблем е достъпът до здравни услуги, и те са както следва:
- цялото население на страната има достъп до неотложна помощ;
- по отношение на първичната здравна помощ, по-голямата част от селскостопанските работници имат здравни застраховки, а за хората в пенсионна възраст са осигурявани от правителството, така че по-голямата част от селскостопанските работници имат достъп до първична здравна помощ. Наблюдават се обаче, различия по отношение на наличността и качеството на здравни услуги в страната.
- По данни на Главна инспекция по труда достъп до трудово-медицинско обслужване имат 75 % от наетите селскостопански работници (6), но трябва да се има предвид, че само 8.9 % от работната сила в селскостопанския сектор в страната са наети с трудов договор.
Рискови фактори в селското стопанство
Основните групи рискови фактори в селското стопанство
Рискове от фатални и нефатални трудови злополуки
Селскостопанската дейност е една от най-опасните, с висок риск от фатални трудови злополуки, дължащи се на преобръщане на моторни превозни средства, селскостопански машини, големи животни, работни повърхности, свързани с риск от падания.
Най-често срещаните причини за нефатални трудови злополуки са работни повърхности, свързани с риск от падания, животни, машини и инструменти. Селскостопанските злополуки не засягат само работещите, но и други, намиращи се на мястото, възрастни и деца.
Физични фактори
- шум, вибрации, прах, ниски и високи температури, работа на открито, продължителна експозиция на слънце и др.
Селскостопанските работници се сблъскват с много различни рискове на околната среда, включително физични рискове, като горещина или студ. Работата на открито, срещана при много селскостопански дейности, често е свързана с интензивна експозиция на ултравиолетова радиация и риск от дерматологични здравни проблеми, включително рак на кожата.
Често срещана в селското стопанство е и експозицията на шум и вибрации при работа със селскостопанска техника и извършване на дейности в затворени помещения, вследствие на което при селскостопанските работници по-често се наблюдава шум-индуцирана загуба на слуха.
Химични вещества
В селското стопанство се изполват различни продукти за растителна защита (пестициди), различни групи вещества по отношение на тяхната токсичност, начин на действие и прилагане (7, 8). Пестицидите включват хербициди, фунгициди, препарати за обеззаразяване на семена, инсектициди, родентициди и др. Наличието на пестициди постоянно се променя, тъй като едни пестициди навлизат на пазара, а други се оттеглят. В продължение на десетилетия пестицидите са интегрална част от земеделието и животновъдството.
Използват се също и в горското стопанство за контрол на насекомите и заболяванията, навлизат и в търговския риболов. Работещите в земеделието, горското стопанство и риболова са експонирани и на други агрохимикали, като изкуствени торове, горива и отпадни газове от селскостопанска техника, естествени токсиканти - ферментационни газове, дразнещи растения и др.
Вижте и:
Въпросник за инспектиране при използване на препарати за растителна защита в селското стопанство
Трудови задачи, включващи тежък физически труд, репетативни движения, неудобна работна поза
Селскостопанският труд включва цял кръг от признати рискови фактори за мускулно-скелетната система като прилагане на сила, репетативни движения, продължителност на експозицията, неблагоприятна работна поза и метаболитни фактори. И те определено допринасят за по-високата честота на мускулно-скелетните увреждания при селскостопанските работници (9, 10).
Биологически агенти (бактерии, микобактерии, вируси, и гъби), болести, предавани от животни
Селскостопанските дейности често включват работа с различни видове домашни животни, което създава риск от разпространение на предавани от животни заболявания при контакт с болни животни, телесни течности от заразени животни, аерозоли от заразени стопанства, убождания или наранявания. Бруцелозата, лептоспирозата, туберкулозата, птичият и свинският грип са примери на предавани от животните заболявания и рискове за селскостопанските работници (8, 11).
Работното време
като сезонна работа, удължено работно време, ранно ставане сутрин са важни рискови фактори за селскостопанските работници. Добре известно е, че удължените работни часове са обичайни в селското стопанство и допринасят за появата на умора и повишен здравен риск (1, 2, 8).
Психо социални рискови фактори
Широк кръг от фактори, свързани с изискванията на трудовата задача, недостатъчното време за извършване на работата, социални взаимоотношения и др. допринасят за стреса при работа (12).
В дългосрочен план при високи изисквания в продължение на много часове и дни, успоредно със стреса се натрупва и умора, вследствие на което селскостопанските работници не могат да се справят с вредностите от заобикалящата ги трудова среда. Кумулативният ефект на психологичните стресори може да доведе до остър стрес в краткосрочен план и до хронично напрежение в дългосрочен план.
Променящите се климатични условия са отличен пример за липсата на контрол върху природата. При самонаетите селскостопански работници реализацията на продукцията е друг често срещан силен стресор.
Законодателство и други документи
Законодателство в България, отнасящо се до безопасността и здравето, е хармонизирано със законодателството в Европейската общност. От значение за селскостопанския сектор са следните закони:
- Закон за здравословни и безопасни условия на труд;
- Закон за защита от вредното въздействие на химични вещества и смеси;
- Закона за защита на растенията.
На уеб-страницата на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика има редица наредби, важни за селскостопанския сектор и обхващащи следните проблеми:
- условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина;
- минимални изисквания за осигуряване здраве и безопасност при работа в условията на рискове, свързани с експозиция на шум, вибрации, химични вещества, канцерогенни и мутагенни вещества, биологични агенти и др.;
- раними групи като лица под 18 г., бременни жени, инвалидизирани лица и др. (17).
Друг важен документ е Правилникът за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”.
Законът за защита на растенията урежда изискванията към продукти за растителна защита (ПРЗ) и торове, режима на изпитване, разрешаване, внос, производство,
търговия и контрол на употребата им, с цел защита здравето на хората и животните и опазване на околната среда.
Следните пестициди са забранени в България: алдикарб, алдрин, ДДТ, диелдрин, ендрин, камфехлор, каптафол, линдан, метилпаратион, нитрофен, паракват, паратион, хексахлоркесан (алфа и бета), хептахлор.
Редица пестициди не са допуснати за употреба: азинфос-метил, амитрол, хлордан.
Законодателно са въведени категории за употреба на ПРЗ, както следва:
а) първа категория (професионална) - продукти, които могат да се прилагат само от или под контрола на агроном със специалност “Растителна защита”;
б) втора категория (ограничена) - продукти, които могат да се прилагат от лица с висше агрономическо образование или със средно земеделско образование (растениевъден профил);
в) трета категория (свободна) - продукти, които могат да се прилагат от лица, навършили 18 години.
Категорията за употреба се определя при разрешаването на ПРЗ.
Основните пропуски и нарушения на база на извършените проверки по Извънредна национална кампания „Сезонна работа в селското стопанство” (6) са следните:
■ Оценката на риска не обхваща опасностите от използването и работата с химични вещества и препарати за растителна защита;
■ Не се изготвят инструкции или указания за безопасна работа с използваните химични вещества и препарати;
■ На лицата, определени и одобрени от санитарните органи да работят с продукти за растителна защита, не се извършва ежедневен инструктаж преди работа за токсичността на препаратите, начина на приготвяне и зареждане и за предпазните мерки при работа с тях;
■ Не е създадена организация работещите да получават необходимото обучение за използване на работното оборудване, в т.ч. и обучение за всеки възможен риск и необходимостта и правилата за използване на защитни средства и облекло;
■ Предложените специфични мерки в програмите за понижаване на риска често са без срокове и планирани средства за осъществяването им.
Ръководство „Безопасна употреба на продукти за растителна защита“
Трудови злополуки в селското стопанство в България
През периода 2001-2009г. в сектор селско стопанство в България са регистрирани 1043 трудови злополуки (19). През периода са регистрирани 79 фатални трудови злополуки и 39 случая на инвалидизация вследствие на трудови злополуки. Данните за фатални и нефатални трудови злополуки могат да се проследят на Фиг.2 и Фиг. 3. През периода 2001 - 2009 г. се наблюдава тенденция за понижение на трудовите злополуки в сектора. За съжаление до 2008 г. не се наблюдава понижение на броя на фаталните трудови злополуки, и за първи път през 2009 г. честотата на фаталните трудови злополуки е по-ниска.
■ Трудовите злополуки в селското стопанство в България варират в зависимост от вида дейност, използваното оборудване, работа с тежки машини, различни инструменти, животни, и др.
■ Най-чести са преобръщанията, изкълчванията, фрактурите, нараняванията, уврежданията на очите и др.
Фигура 2. Трудови злополуки в селското стопанство в България за периода 2001 -2009 г.
Фигура 3. Фатални трудови злополуки и трудови злополуки, водещи до инвалидизация в селското стопанство в България за периода 2001-2009.
В заключение могат да се изведат следните проблеми, свързани с осигуряването на безопасност и здраве при работа в сектор «Селско стопанство»:
■ застаряващо население;
■ преобладаващо малки и микро стопанства;
■ нисък достъп до трудово-медицинско обслужване;
■ ниско качество на трудово-медицинските услуги и други.
Постигнатото в страната има важно значение за осигуряване на безопасността и здравето на селскостопанските работници и се изразява в следното:
■ Хармонизиране на законодателство със законодателството в Европейската общност;
■ Наличие на Правилник за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”;
■ Законодателни мерки за безопасност по отношение на използването на хичически вещества и смеси и други.
Книгопис
1. Murphy DJ, Lee BC. Critical issues facing agricultural safety and health. J Agric Saf Health. 2009 Jul;15(3):203-5.
2. Bulat P; Somaruga Chiara; Colosio C. Occupational health and safety in agriculture: situation and priorities at the beginning of the third millennium. La Medicina del lavoro 2006;97(2):420-9.
3. Demographic data. National Statistical Institute.
4. Facts and data for sector Agriculture. Union in Agriculture. (in Bulg.) http://www.fnsz.org/pics/296.pdf
5. Unemployment. National Statistical Institute.
6. Exceptional National Campaign “Seasonal work in agriculture” 15.05-30.06.2009, Executive Labour Inspectorate. (in Bulg.) http://www.gli.government.bg/
7. Maroni M, Fanetti AC, Metruccio F. Risk assessment and management of occupational exposure to pesticides in agriculture. Med Lav. 2006 Mar-Apr;97(2):430-7.
8. Karad•inska-Bislimovska J, Minov J, Stoleski S, et al. Environmental and Occupational Health Risks Among Agricultural Workers Living in a Rural Community Near Petroleum Refinery and Motorway in Skopje Region. Arh Hig Rada Toksikol 2010 Dec 1; 61(4):415-424.
9. Kirkhorn SR, Earle-Richardson G, Banks RJ. Årgonomic risks and musculoskeletal disorders in production agriculture: recommendations for effective research to practice. J Agromedicine. 2010 Jul;15(3):281-99
Вижте и: