Автор: Зоя Цонева *

Увод

При стартирането на ергономична оценка на леярските процеси трябва първо да се определят целите и предмета на оценката. Без конкретно формулирана цел и мотиви, а също така и без предварително определени средства за подобряване и оптимизиране на условията на труд, ергономичната оценка на леярските процеси ще е чиста загуба на време и средства.

Към ергономична оценка на леярските процеси трябва да се прибягва при оплаквания от страна на работниците от условията на труд на работното място, и висока заболеваемост.
Изготвената оценка може да бъде обективна и субективна. Обективната оценка е физиологична. Чрез нея се установява натоварването в мускулите, наличието на смущения в кръвоснабдяването на някои органи, нарушения в дишането и др.

Най-често оценката на работното място се извършва от специалист чрез оглед. Субективната оценка се дава от работника. Тя е такава, защото с течение на времето, работника привиква към работното място и извършваната от него трудова дейност, а неудобствата и неуредиците, вече не му правят впечатление. Това води до подобряване на работните му характеристики. Следователно работниците не могат да дадат напълно обективно мнение. Затова е желателно в оценъчния процес да участват както дългогодишни работници, така и новопостъпили [1,2,3,5].

Методите за оценка могат да бъдат качествени, количествени или комплексни – комбинация между първите два вида. Към качествените методи се отнася, методът на наблюдението. Същността му се състои в набиране на информация за оценявания обект с помощта на специалисти в дадената област.

Резултатат от прилагането на този метод зависи до голяма степен от компетентността на наблюдаващите специалисти. Към количествените методи се отнася анкетния метод. Той се опира на събирането на информация, чрез анкетни карти.

Съществуват няколко количествени метода:

  1. Метод на простата оценка - оценката по видовете показатели се изчислява като средна стойност.
  2. Метод за анализ на несъответствията – Този метод позволява да се поясни кои са тесните места в системата.
  3. Метод на претеглените оценки.

Комплексен метод - Този метод е комбинация от предходните два метода. Това означава комплексното прилагане на наблюдението и анкетния метод. Последният, комплексен метод е най-подходящ при извършването на ергономична оценка, тъй като при оценяването се взема под внимание и мнението на работниците.

От друга страна се изготвя оценка и от страна на експертите, съобразена със стандартите, нормите, и съществуващото законодателства на страната както и директивите на ЕС. По този начин се придобива една пълна и цялостна представа за състоянието на обекта на
оценяване.

Експеримент

На фиг.1 е направен опит да се покажат огромното количество проблеми, за анализ и решаване пред Системата Човек-Машина.

ергономична оценка

“Правилността на ергономичната оценка зависи от умението, с което са подредени критериите, тъй като е необходимо да се оцени всеки аспект от цялостната дейност на системата. Многокритериалността силно усложнява както анализа, така и оценката на системата, което в момента е едно от главните препятствия за успешното използване на системния подход.”[4]

Цели на анализа:

  1. Определяне на тесните места в системата;
  2. Разпределение на функциите между човека и техниката;
  3. Оценка на ефективността на системата;
  4. Оптимизиране на системата.

Структурата и обхватът на показателите избрани при обследването на ергономичното ниво на леярско производство подреждаме в следните четири групи:

  1. Елементите обезпечаващи работната поза и работната зона;
  2. Средствата за представяне на информацията (СПИ) и Органи за управление (ОУ);
  3. Показатели на работната среда – микроклимат, осветление, шум, вибрации, вредни вещества във въздуха, електромагнитни полета;
  4. Организацията на труда.

При съставянето на анкетните карти бяха проучени всички стандарти, закони, наредби и бяха взети под внимание при съставянето на въпросите. На анкетата беше придаден бинарен вид. На нея могат да отговорят всички със средно интелигентно ниво.

Първоначалния замисъл на анкетата беше, тя да насочена към конкретен вид техника, но това се оказа трудна задача, поради разнообразието на технологичните процеси и произтичащото от него огромно разнообразие и на машините които могат да се срещнат в леярското производство.

В последствие можеше да се окаже, че някои от анкетите няма да могат дори да се апробират. Точно поради тази причина въпросниците бяха разработени по начин, който диференцира отделните видове СПИ и ОУ и произтичащата при тях взаимосвързаност.

Резултати от изследването

1.Резултати от оценяване на показателите на средата в цех за производство на отливки от черни метали (Фиг.2).

Ергономична оценка

2. Резултати от оценяване на елементите обезпечаващи работната поза и работната зона в цех за производство на отливки от черни метали (Фиг.3).

3.Оценяване на органите за управление (ОУ) и средствата за представяне на информацията (СПИ) в цех за производство на отливки от черни метали.
Оценяват се различни видове машини, притежаващи различни видове ОУ и СПИ. Оценките може да видите в таблица 1.

4. Резултати от оценяване на организацията на труда в цех за производство на отливки от черни метали (фиг.4).

Обобщената оценка се получава като се претегля в съответствие с оценката на значимост на отделния показател и получената претеглена крайна оценка се използва за определяне на приоритетите при решаване на проблемите за подобраването на условията на труд.

Комплексната оценка от четирите групи фактори се получава като средноаритметична. Оценката изчислена по метода на експертните оценки е 3,275, а оценката изчислена по втория метод – на претеглените средни стойности е 3,326. Комплексната оценка на цех за производство на отливки от черни метали и в двата случая се получава с много добри условия на труд.

Заключение

Осветеността в помещението не е достатъчна. Направена е препоръка за повишаване осветеността чрез допълнително изкуствено осветяване. Особено ниска оценка получава също така и показателят разпределение на функциите между човека и техниката. Препоръчано е закупуването и използването на допълнително техника, за облекчаване на ръчното производство и повишаване на автоматизацията.

ЛИТЕРАТУРА

1. БДС 31.0.08-89 Система по ергономия. Класификация на трудовата дейност.
2. Бошев,Н. и др. Наръчник по ергономия за роектиране на производствени обекти – София: Техника, 1983г.
3. Основи на ергономията : Т.1. – София : Национален съвет по ергономия и промишлена естетика, 1972г.
4. Узунски,Г. и др. Въведение в ергономичното проектиране : методологични аспекти на оптималната трудова среда на човека оператор – 1980г.
5. Човешкият фактор в ергономичните системи: норми и изисквания за оптимизация на системите човек-машина –среда: Т.1. – Пловдив : национален съвет по ергономия и промишлена естетика ,Висш медицински институт „И.П.Павлов”- Пловдив : Окръжен съвет по ЕПЕ-Пловдив : 1981г.

* Технически Университет - Варна, Машинно-технологичен факултет

Докладът е представен на Международната научна конференция "Economics and Society development on the Base of Knowledge", 4-5 юни 2009, Стара Загора

Метод за ергономична оценка RULA

Тази страница е част от безплатната зона на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА

Какво ви осигурява абонаментът?

Над 150 образци на фирмени документи по здравословни и безопасни условия на труд
Над 500 инструкции за безопасна работа
Над 40 процедури с указания за изпълнение на нормативни изисквания по ЗБУТ
Над 30 часа видеозаписи от обучения и събития по ЗБУТ
3 безплатни обучения за годишни абонати

Абонирай се и получи достъп до ресурси, с които ще спестиш време и нерви

ИСКАМ АБОНАМЕНТ

Вашият коментар