Публикация, представена на UNITECH'07 (Габрово)

Автори: Драгомир С. Василев (Технически университет – Габрово, катедра „Химия и екология”), Ружа С. Дончева („Икономикс-М” ЕООД, Севлиево)

ВЪВЕДЕНИЕ

Ръчната работа с тежести е основен трудовофизиологичен проблем, свързан както с определяне тежестта на физическия труд, така и с профилактиката и ограничаването на факторите, водещи до пренапрежение на мускулно-скелетната система при работа и на свързаните с труда увреждания и професионални заболявания.

Факт е, че повече от една четвърт от тези увреждания се дължат на вдигане, пренасяне и поддържане на тежести с участието на ръцете или на гръбната мускулатура.

Свързаните с ръчната работа с тежести мускулно-скелетни увреждания са значими за голям кръг дейности. Проучванията показват, че този проблем е широко разпространен и се отнася не само до класическите за физическия труд професии, но е значим и за работещите в обслужващата сфера (офиси, здравеопазване, социална дейност и др.). [4]

Мускулно-скелетните смущения (МСС) могат да засегнат мускулите, ставите, сухожилияа, костите и нервите. По-голямата част от свързаните с труда МСС се развиват с времето и са причинени или от самата работа или от работната среда. Те могат да бъдат резултат и от злополуки, например фрактури или размествания.

Обикновено МСС засягат гърба, врата, раменете и горните крайници; по-рядко обхващат долните крайници.

Здравословните проблеми варират от чувство на дискомфорт, леки болки и страдания до по-сериозни медицински състояния, които изискват почивка и дори медицинско лечение. При повечето хронични случаи лечението и възстановяването са често незадоволителни - резултатът може да бъде трайно увреждане и загуба на работа.

Много проблеми могат да бъдат предотвратени или намалени до голяма степен чрез съобразяване със съществуващия закон за безопасни и здравословни условия на труд и произтичащите от него насоки за добра практика. Това включва оценка на работните дейности, въвеждане на превантивни мерки, и проверката на ефективността на тези мерки.

През 2007 г. стартира европейска кампания „Облекчете товара!“, която има за цел да разпространи интегриран управленчески подход за борба с МСС, кaто се ангажира с превенцията на МСС и задържането, рехабилитацията и реинтеграцията на работниците, които вече страдат от МСС, посредством:

  • продължаване на европейските дейности в областта на МСС, започнати от първата Европейска седмица за безопасност и здраве при работа през 2000 г. „Обърнете гръб на МСС“; разширяване на обхвата на Европейската седмица по отношение на включените теми, както и
  • включване на всички държави-членки и на страните от Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) в дейностите по кампанията „Облекчете товара!“ има за цел да насърчи интегрирания управленчески подход за борба с МСС, обхващащ превенцията на МСС и задържането рехабилитацията и реинтеграцията на работниците, които вече страдат от МСС, за да станат работните места по-безопасни и по-здравословни. Нужен е цялостен подход към МСС, който включва не само първичната превенция, но и връщането на работа на тези, които страдат от МСС.[3]

ИЗЛОЖЕНИЕ

Основно задължение на работодателя е да не допуска извършване на ръчна работа с тежести, тъй като тя причинява риск за здравето и безопасността на работниците. За избягване на такава работа той трябва да предприеме подходящи организационни мерки или да осигури използването на подходящи технически средства и оборудване.

Когато това е практически невъзможно и някои ръчни дейности с тежести не могат да бъдат избегнати, тогава работодателят:

  • организира извършване на оценка на риска за тези дейности;
  • предприема необходимите организационни мерки за ограничаване на ръчната работа с тежести;
  • осигурява и предоставя на работещите подходящи помощни технически средства;
  • организира работното място така, че ръчната работа с тежести да бъде с минимален риск за здравето и максимално безопасна.

Работодателят е отговорен за извършването на оценка на риска на всички работни места в предприятието, където има ръчна работа с тежести!

При изпълнение на задълженията си по оценяване на риска работодателят решава кои да бъдат участниците в оценката – обслужващата го служба по трудова медицина, органите по безопасност и здраве, специалисти от предприятието и др. При необходимост, той може да привлича външни организации и специалисти.

Важно е лицата, извършващи оценката на риска, както и работодателите, да познават добре своите възможности, така че когато е необходимо, да търсят и привличат допълнителни експерти.

За да се получи добър резултат от оценката на риска, при избора на екипа от оценители работодателят трябва да се ръководи от принципа “цена - полза”, т.е., да формулира точно какво иска, за какво плаща и какво получава от обслужващите го специалисти.

Решението е на работодателя, но той е заинтересован лицата, на които е възложил оценката на риска, да имат компетенции, включващи:

  • познания за концепцията и подходите за оценка на риска;
  • възможности за прилагане на тези познания в практиката;
  • възможности за оценяване на ситуации, при които знанията са недостатъчни и трябва да се търси помощ от външни специалисти.

Крайната цел на оценката на риска е определяне на конкретните рискове при дадената ръчна работа с тежести; точно дефиниране на профилактичните мерки; определяне на приоритетните действия, които трябва да се предприемат, както и на сроковете за тяхното изпълнение.[1]

Как се извършва оценката на риска?

Проблемът за оценката на риска при ръчна работа с тежести е сложен и комплексен поради специфичните характеристики на този вид дейност и поради многообразието на въздействащите фактори.

Прилаганият дълго време подход оценката на риска да се основава само на данни за теглото на тежестта е вече отхвърлен в трудово-медицинската наука и практика, тъй като той е едностранчив и може да доведе до погрешни заключения.

Съвременните проучвания доказват важната роля на комплексния ергономичен подход за избягване или намаляване на риска от увреждания на мускулно-скелетната система при ръчна работа с тежести. Ергономичният подход е базата, на която е разработена Европейската директива 90/269, определяща основните задължения на работодателя и на работещите за осигуряване на здравословни и безопасни условия за извършване на ръчна работа с тежести.

В Наредба N 16 за физиологичните норми и правила за ръчна работа с тежести за първи път у нас се прилага ергономичният подход за осигуряване защита на здравето и безопасността на работещите.[2]

Ергономичният подход разглежда значението и взаимовръзката на 4-те основни групи показатели за оценка на ръчната работа с тежести:

  • Работна задача (характеристика на дейността).
  • Характеристики на тежестта.
  • Условия на работа.
  • Индивидуални особености.

Освен тези основни групи, като утежняващи фактори се оценяват и други показатели, като например:

  • Използване на лични предпазни средства;
  • Носене на специално работно облекло.

Оценката на риска по показателите на ръчната работа с тежести може да се извърши по различни начини. Важно е да се знае, че няма единни и общовалидни фиксирани правила и методи за оценката на риска, тъй като има големи различия между видовете рискови фактори и тяхната взаимозависимост на различните работни места, производствените технологии, и пр.

Оценката на риска включва методологията и подходите, които специалистът избира, за да реши поставената му задача: да установи има ли риск за здравето при извършване на ръчна работа с тежести и да предложи какво да се направи, за да се избегне или намали той.

Изборът на процедурата за оценка на риска зависи от оценяващия специалист - тя може да има различна структура, да има повече или по-малко на брой стъпки и действия с различна последователност, но важното е да бъде достигната крайната цел. В литературата са представени многобройни и разнообразни схеми за етапите на процеса на анализиране на риска, както и на тяхната последователност и взаимовръзка.

Основните стъпки, независимо от различните начини за оценката на риска при ръчната работа с тежести, имат една и съща последователност:

А. Оценка на работните места

Тя се прави, за да се огледат добре и подробно всички работни места във фирмата или организацията, да се определят онези, на които се извършва ръчна работа с тежести, и да се направи анализ на трудовата задача на тези работни места.

Работодателят и непосредственият ръководител на всяко работно място трябва да познават в детайли и да контролират ръчната работа с тежести и рисковите операции, с които тя е свързана.

Трябва да се прави разлика обаче между оценката на риска, чието извършване от специалисти работодателят е задължен да осигури, и редовният оглед и контрол, които ръководителят (или посочено от него лице) текущо извършва на всички работни места с ръчна работа с тежести.

Б. Идентифициране на рисковите фактори

Този процес цели да се открият опас­нос­ти­те при извършване на ръчна работа с тежести, кои­то могат да увредят здравето на човека (напр. мускулно-скелетни увреждания). Таки­ва опасности могат да бъдат непосилно тежък то­вар, принудителна работна поза и големи фи­зи­чески усилия при вдигане, пренасяне, бу­та­не и теглене на товара, неправилни работни дви­жения, голяма продължителност на ра­бо­тата, нерационален режим на труд и почивка, и др.

Идентифицирането на опасностите при ръч­ната работа с тежести трябва да отговори на следните въпроси:

  • Кои от характеристиките на ръчната ра­бо­та с тежести са включени в работната задача на оценяваната ръчна работа с тежести?
  • Кои от тях могат да окажат неблаго­прият­но въздействие при отклонение от физиоло­гич­ните правила и ергономичните изисква­ния?
  • Какви са видът и степента на неб­ла­го­прият­ното въздействие на наличните рискови фак­тори (какво могат да причинят те при нес­паз­ване на нормите и изискванията)?

В. Оценяване на риска

Това означава да се прецени вероятността ра­ботещият да получи увреждане на здравето (или нараняване) при извършване на ръчна ра­бо­та с тежести, както и да се определи сте­пен­та на това увреждане.

Важно е да се оп­ре­де­лят всички опасности от извършваната ра­бо­та и да се посочат тези с най-голяма ве­ро­ят­ност и най-голяма тежест. Тогава могат да се ус­та­новят приоритети за спешна намеса и кон­т­рол на риска.

Ако идентифицираните опас­нос­ти са много и трудно могат да се изведат при­оритети, е необходимо да се оцени всеки от­делен риск и профилактичните мерки да се на­сочат първо към тези с най-висока степен на из­разеност.

Оценката на риска трябва да обхваща ця­лост­но ръчната работа с тежести.

Особено важ­но е да се изтъкне, че не се започва с де­тайл­на оценка на всички ръчни операции. За­поч­ва се със скрининг (начален филтър) на със­тавящите ръчната работа с тежести ра­бот­ни операции, като се използват изискванията за отделните показатели за оценка на риска.

Ако една или най-много две от характеристи­ки­те на показателите за дадена ръчна опе­ра­ция не отговаря на изискванията, тогава се пра­ви детайлна оценка на риска за тази опе­ра­ция по всички показатели и техните харак­те­рис­тики (приложение към Наредба N 16).

Тряб­ва да бъдат оценявани всички ха­рак­те­ри­сти­ки на показателите, тъй като те са взаимно свъ­рзани и не може да се разглеждат изо­ли­ра­но. Подпомагащи оценяването на риска въп­ро­си могат да бъдат:

  • На какви рискови фактори са изложени ра­ботниците: колко често, колко дълго?
  • Какъв може да бъде допустимият не­бла­го­приятен ефект на наличните рискови фак­то­ри (характеристики на ръчната работа с тежести)?
  • Каква е връзката между нивото на фак­то­ра и появата на неблагоприятен ефект (оценка “доза - отговор”)?
  • Каква е експозицията на рисковия фак­тор за работна смяна и какъв е броят на ра­бот­ни­ците, изложени на съответната опасност?

Всяка оценка на риска определя проб­ле­ми­те, които съществуват при извършване на да­де­на ръчна операция с тежести, а също така пред­вижда и тези, които е възможно да се поя­вят в бъдеще. Оценката завършва с конкретни за всяко работно място профилактични мерки, кои­то се препоръчват на работодателя с цел пре­дотвратяване и намаляване на риска от ув­реж­дане на здравето при извършване на ръчна работа с тежести.

Г. Управление на риска

Управлението на риска (или контрол на ри­с­ка) цели да предотврати или намали до при­ем­ли­ви граници наличието и въз­дейст­вие­то на не­бла­гоприятните характеристики на ръч­ната ра­бо­та с тежести върху здравето на ра­бо­тни­ци­те.

То включва разработване на програма (план за действие) с профилактични мерки, под­редени в приоритетен ред, с посочени от­го­ворни изпълнители и разумни срокове, и обез­печени с материални средства.

Поставянето на риска под контрол трябва да доведе до неговото намаляване или пре­дот­вра­тяване. Най-добрият начин да се направи ръч­ната работа с тежести по-безопасна е да се про­мени работната задача или да се преустрои ра­ботното място. Има много начини да се нап­ра­ви това:

  • Да се промени тежестта

Това може да стане чрез промяна на фор­ма­та на обемисти предмети (например чрез па­ке­ти­ране в по-малки опаковки): така ще се на­ма­ли теглото на товарите и те по-лесно ще се пренасят и поддържат.

  • Да се промени работното място

Да се постави напр. регулируема плат­фор­ма, която да осигурява работни повърхности на съответната височина, така че да се намали протягането и прегъването на тялото.

  • Да се промени начинът на пренасяне на тежести

Възможни действия са, напр.: да се от­стра­ни ненужното повдигане на тежести; за по-удоб­но държане да се осигури всички тежки пред­мети да бъдат на равнището на кръста; да се съкратят движения и сили като навеждане, вди­гане, завъртане, протягане и държане . Съ­що така може да се организира пренасянето на тежести от група хора (работа в екип).

  • Да се променят работните движения и прилаганите сили

Оптимизирането на работните движения и на­маляването на прилаганите сили при на­веж­да­не, вдигане, завъртане, протягане, и под­дър­жа­не намаляват риска от увреждания.

  • Да се използват помощни средства

Ръчната работа с тежести може да се про­ме­ни чрез прилагане на помощни средства ка­то лостове, куки, скрипци и др. (фиг. 1). Ако те­зи средства са неприложими, може да се из­полз­ва механично оборудване като повдигачи, асан­сьори, кранове, и др. повдигащи ме­ха­низ­ми.

RRT-pomoshtni-mehanizmi

Фиг. 1. Прилагане на помощни средства

Докато оценката на риска по представените по-горе стъпки е задача на специалистите по здра­ве и безопасност (възложена им от ра­бо­то­дателя), управлението на риска e за­дъл­же­ние на работодателя, тъй като то включва про­це­си на вземане на решения и действия (вкл. и фи­нансови), принадлежащи към уп­рав­лен­чес­ката сфера.

Кога се извършва оценката на риска?

Оценката на риска при ръчна работа с те­жес­ти, както и всяка друга оценка, не е ед­нок­ра­тен акт, породен от внезапно появила се при­чина, или наложен от контролните органи по­ради неизпълнение на нормативна уредба. Тя трябва да представлява постоянен процес и неп­рекъснат низ от действия, насочени към:

  • недопускане на нови работни места с из­върш­ване на ръчна работа с тежести;
  • намаляване на броя на работните места с из­вършване на ръчна работа с тежести;
  • намаляване на натоварването на ор­га­низ­ма при извършване на ръчна работа с тежести там, където тя не може да бъде избегната.

Оценката на риска трябва да бъде актуална. Тя се преразглежда, ако е получена но­ва информация, ако има промени в ръчните опе­рации с тежести (препроектиране на ра­бот­на­та задача), ако се появят увреждания на здра­вето, и др. Тя трябва да бъде под­но­вявана или променяна винаги, когато се прецени, че това е необходимо и полезно.

Оценка на риска при ръчна работа с те­жес­ти се извършва и когато:

  • работниците имат субективни оплаква­ния от дискомфорт, болки в гърба, кръста и край­ниците, и др. симптоми от страна на мус­кул­но-скелетната система, неудовлетвореност от работата, умора;
  • са регистрирани чести отсъствия от ра­бо­та, текучество, ниска производителност;
  • е повишена заболяемостта с временна не­трудоспособност, регистрирани са про­фе­сио­нални заболявания и трудови злополуки;
  • има реорганизация на фирмата или про­ме­ни в технологичния процес;
  • при редовната оценка на работните мес­та са разкрити нови рискове за здравето при ръч­на работа с тежести, и др.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ПРИ РЪЧНА РАБОТА С ТЕЖЕСТИ

Работна среда

  • създава ли проблеми липсата на място?
  • има ли достатъчно място за свободно дви­жение и промяна на позата?
  • има ли достатъчно място да се използват ма­шини, когато е нужно?
  • подовете: чисти ли са, равни ли са, пързалят ли се?
  • каква е температурата: прекалено висока или ниска?
  • подходящо ли е осветлението (не много силно и не слабо)?
  • могат ли да бъдат инсталирани асансьори, рампи и лебедки?
  • съхраняват ли се тежките товари на удоб­на височина (за да се предотврати навеждане и протягане)?
  • дали са на удобна височина работните по­върх­ности?
  • осигуряват ли работните повърхности удоб­но подреждане върху тях (за да се пре­дот­в­рати извъртането и протягането)?

Работна поза и работни движения

Включва ли работата:

  • чести или продължителни навеждания;
  • разтягания или протягания над нивото на ра­мото;
  • странични извъртания на тялото;
  • небалансирани преноси на тежести;
  • седене в неудобно положение, без опора на гърба.

Индивидуални възможности

  • изисква ли работата изключителна сила и протягане на височина;
  • създава ли работата опасност за жените, не­пълнолетните или за тези със здравни проб­ле­ми;
  • позволяват ли свободно движение ра­бот­но­то облекло, специалното работно облекло;
  • осигурени ли са подходящи работни обув­ки;
  • има ли система за докладване и следене на злополуки, увреждания и лошо здраве.

Обучение

  • обучени ли са работещите да се пред­паз­ват от увреждания на гърба;
  • включва ли обучението използването на ме­ханично и пригаждащо се оборудване и об­за­веждане;
  • обучени ли са работниците да използват ме­тодите на добра практика при извършване на ръчната работа с тежести;
  • подходящо ли е обучението за нуждите на про­фесионалната група;
  • следят ли се професионалните курсове за тяхната ефективност.

Методи на работа

  • може ли работата да се направи по-бе­зо­пас­на;
  • могат ли да се използват помощни транс­порт­ни средства, като напр. колички, асан­сьо­ри и др.;
  • има ли достатъчно почивки за възстано­вя­ва­не на работещите;
  • има ли достатъчен персонал, който да се спра­ви по всяко време с нощен труд и през по­чив­ните дни;
  • може ли физически по-тежката работа да се разпредели по равно между работещите и сме­ните.

Разработени са редица методики за оценка на риска при ръчна работа с тежести. Най-голямо приложение намира

Методът на ключовите индикатори - (KIM) методът.

Той се основава на ергономичния принцип за комплексен анализ и оценка на ръчната работа с тежести (РРТ). Това е сравнителен метод, който се прилага за оценка на редовна ръчна работа с тежести.

Методът включва оценка на риска по 6 характеристики на 4-те основни показатели, характеризиращи ръчната работа с тежести: работна задача/прилагано физическо усилие, параметри на тежестта, условия на работа, индивидуални характеристики. [4]

Оценката на риска се извършва на базата на сравнителни таблици с разработени бални оценки (брой точки) за следните ха­рак­те­рис­ти­ки:

  • Повторяемост и времетраене на ръчната работа с тежести – табл. 1.
  • Тегло на товара – табл. 2.
  • Работна поза и разстояние от тялото, разстояние на достигане – табл. 3.
  • Условия на работа – табл. 4.

Таблица 1. Повторяемост и времетраене на ръчната работа с тежести

Повторяемост за работна смянаВреметраене – за работна смянаБрой точки
до 10 пътиобща продължи­телност < 30 min1
10 – 40 пътиобща продължи­тел­ност от 30 min до 1 h2
40 – 200 пътиобща продължител­ност от 1 до 3 h4
200 – 500 пътиобща продължител­ност от 3 до 5 h6
> 500 пътиобща продължител­ност > 5h8

Таблица 2. Тегло на товара

МъжеЖениБрой точки
< 10 kg< 5 kg1
10 – 20 kg5 – 10 kg2
20 – 30 kg10 – 15 kg4
30 – 40 kg15 – 25 kg7
> 40 kg> 25 kg10

Таблица 3. Работна поза и разстояние от тялото – разстояние на достигане

Работна позаРазстояние от тялото –(cm)Брой точки
Горната част от тя­ло­то е из­пра­ве­на, няма завър­та­не. Стое­не или ходене няколко крач­ки. Незначително навеждане напред.Товарът е до тялото1
незначително за­вър­та­не на горната част на тялото. Стоене или ходене по-про­дъл­жи­тел­но време.Товарът е на разстояние до 30 cm от тялото2
Значително навеж­да­не напред. Незначи­тел­но навеждане нап­ред с ед­новременно за­въртане на горната част на тялото. Неп­ре­къснато стоене или седене;Товарът е отдалечен от тялото от 30 до 45 cm или е на височината на раменете4
значително на­веж­да­не нап­ред с ед­но­вре­мен­но завъртане на гор­на­та част на тя­ло­то. Ог­ра­ничена устой­чи­вост на тялото при стое­не. Ра­ботна поза на колене или клекнал.Товарът е значително отдалечен от тялото > 45 cm или на височина над раменете8

Таблица 4. Условия на работа: работно прос­транс­тво, опорна повърхност/под, осветление

Условия на работаБрой точки
Отговарящи на ергономичните изиск­ва­ния условия на работа (достатъчно про­странс­тво за работа, обширно ра­бот­но пространство и др.). Равен устойчив под/опорна повърхност. Отговарящо на хигиенните изисквания осветление. Удобен за хващане товар.0
ограничено пространство за ра­бо­та/­ог­ра­ни­чени размери на ра­ботното място, не­дос­татъчна височина, малка работна площ (под 1,5 m2). неравен, мек, хлъзгав, стръ­мен под/опорна повърхност. Не­ус­той­чиво положение на тялото.1

Оценката на проучвания вид РРТ се по­лу­ча­ва, като се определя броят точки за всяка отдел­на характеристика от съответната таб­ли­ца. След определяне на броя точки за отделните характеристики се изчислява общата оценка:

Обща оценка =  ∑ (Оценка (табл.2) +Оценка (табл. 3) + оценка (табл. 4) х Оценка (табл. 1))

За големината на риска се съди по неговата степен, определена на основата на общата оценка по таблица 5.

Степен на рискаОбща оценкаОписание, мерки
Незначи­телендо 10 т.Леко незначително на­то­вар­ване на ор­га­низ­ма;

Ня­ма опасност от ув­реж­да­ния и за­бо­ля­ва­ния на ра­ботещите; Не са нужни про­фи­лактични мерки;

Нисък10 – 25 т.Рискът е на приемливо ниско ниво; Опасността от уврежда­ния и за­бо­ля­ва­ния на работещите е нез­начи­тел­на; Пре­по­ръ­чи­телен е конт­рол и го­тов­ност за пред­приемане на профилак­тич­ни мерки;
Среден25 – 50 т.Рискът не може да бъде пренебрегнат; Има ре­ал­на опасност от ув­ре­ж­да­ния и за­бо­лявания на работещите; Трябва да се извърши детайлна оценка на риска като се ана­ли­зи­рат всички показатели и харак­те­рис­ти­ки на дейността; Необходимо е предприемането на про­фи­лактични мерки и действия;
Висок> 50 т.Не се допуска из­ла­га­не­то на работещите на висок риск. Има голяма опас­ност от ув­реждания и за­бо­ля­ва­ния; Наложителни са неза­бав­ни профилак­тич­ни мер­ки за на­ма­ля­ва­не и пре­мах­ва­не на риска;

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поставянето на риска под контрол трябва да доведе до неговото намаляване или предотвратяване. Най-добрият начин да се направи ръчната работа с тежести по-безопасна е да се промени работната задача или да се преустрои работното място. В настоящата работа са дадени основните насоки за извършването на оценка на риска при ръчна работа с тежести и би могла да се използва от всички служби по трудова медицина в процеса на тяхната работа, като задължително се комбинира с анкети.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Младенов, Т. и колектив, Наръчник по здравословни и безопасни условия на труд, ИК „Труд и право”, София, 2005
[2] Наредба N 16 за физиологичните нор­ми и правила за ръчна работа с тежести.
[3] http://osha.europa.eu
[4] Драганова, Н., Л. Минчева, В. Станчев, Ръководство за ръчна работа с тежести, София, 2003.

ВИЖТЕ ОЩЕ И:

Метод на ключовите индикатори (KIM) за оценка на риска при ръчна работа с тежести

Вашият коментар