Дори и за стреса на работното място си има стандарти. Един от тях е БДС EN ISO 10075-3 Ергономични принципи, свързани с психичното натоварване при работа. Част 3: Принципи и изисквания, отнасящи се за методите за измерване и оценка на психичното натоварване при работа.
Стандартът определя принципите и изискванията за измерване и оценяване на психичното натоварване при работа, както и изискванията към инструментите за измерване.
Предвиден е да се използва от специалисти по ергономия като психолози, експерти по трудова медицина или физиология на труда, както и от медици със съответното обучение. Но и за непрофесионалистите в тази област, като работодатели, работници и мениджъри, има полезна информация как се оценява и измерва психичното натоварване при работа.
Съществува голям брой различни методи, които са подходящи за различни цели, ситуации и степени на точност на измерването. Психичното натоварване не е единно и едномерно понятие, затова оценката и измерването не могат да следват една и съща общоприета процедура. Няма един единствен най-добър начин и затова използваният в този стандарт модел за оценка на трудовото натоварване има триизмерна структура.
Той включва:
- Различни аспекти на психичното натоварване при работа, например психично натоварване, психично напрежение, психична умора и др.
- Различни техники на измерване, например анализ на задачата, оценка на постижението, субективни преценки или психофизиологични измервания.
- Различни степени на точност, например измерване на ниво ориентиране, на ниво общ обзор или точно ниво на измерване.
Необходимо е оценката и измерването да се отнасят за тези различни стъпки от процеса натоварване – напрежение – последствия, като например:
- оценка на условията на работа, водещи до психично натоварване, както при проектирането на работни системи, така и при оценката на дизайна им,
- оценка и измерване на предизвиканото от психичното натоварване психично напрежение, например за да се оцени поносимостта на напрежението,
- измерване на последствията от напрежението за работещия, например умора, монотонност, пресищане или понижена бдителност, които могат да повлияят върху здравето, безопасността, постиженията и продуктивността.
Методите за измерване и оценка са разделени на три нива на точност:
• Ниво 1 – за точно измерване. Целта е да се получат надеждни и валидни данни за вида на причината за прекаленото високо или ниско натоварване, за да може да се оптимизират условията на труд. Методите се прилагат най-вече от специалисти, например психолози, специалисти по ергономия и трудова медицина или физиолози със съответното обучение.
• Ниво 2 – за обзор (скрининг). Измерването отговаря на средно ниво на точност и най-често се използва за съставянето на цялостна картина. Използва се когато може да се очакват проблеми с психичното натоварване или трябва да се идентифицират причините за неадекватно трудово натоварване. Използваните методи са с по-висока надеждност и доказана валидност и показват дали са необходими коригиращи мерки.
• Ниво 3 – за ориентиране. Тези методи позволяват на потребителя да се информира за психичното натоварване с ниско ниво на точност. Те дават обща информация за условията на работа, субективните и психофизиологичните състояния на работещия. Информацията дава възможност за превенция на негативни последствия, като получените резултати позволяват управленски решения като смяна на работни задачи, промяна на методи и условия.
Методи за оценка
За оценка на психичното натоварване може да се използват различни методи, като някои са по-подходящи за едни области на измерване, отколкото за други.
В частност, може да бъдат използвани следните:
- физиологични измервания – дава се информация за физиологичните състояния на работещите при определени условия на работа;
- субективно скалиране – дава се информация как работещите субективно преценяват различни аспекти на психичното натоварване, като се използват психометрични скали;
- оценка на постижението – дава се възможност за преценка на психичното и психомоторното постижение при дадени условия, например за да се оцени намаляването на постижението или колебанията, обусловени от последствията на психичното натоварване при работа;
- анализ на задачата и на дейността – оценяват се елементи на задачата, физични и психосоциални условия на работа, условия на околната среда и организацията на работния процес като източник на психично натоварване.
За достигането на различни степени на надеждност са необходими различни методи.
Кратък въпросник може да е достатъчен за измерване на ниво ориентиране, докато за доказването се изискват скàли с достатъчна надеждност. Точността не се определя от техниката на измерване сама по себе си, а от конструирането, психометричните качества и адекватното приложение на метода или инструмента.
Стандартът посочва как се осигурява обективност, надеждност, валидност, чувствителност и диагностична сила на използваните методи и инструменти и как се проверява и оценява ефективността и ефикасността на методите за измерване. Стандартът определя какво трябва да съдържа документацията за разработването на инструмент за измерване на психичното натоварване, както и какво да включва докладът от измерването.
Стандарти, касаещи психическото натоварване при работа
БДС EN ISO 10075-1 Ергономични принципи, свързани с психичното натоварване при работа има три части:
- Част 1: Основни термини и определения
- Част 2: Принципи на проектиране
- Част 3: Принципи и изисквания, отнасящи се за методите за измерване и оценка на психичното натоварване при работа участва доц. д-р Бистра Ценова от Национален център по обществено здраве и анализи.
Вижте и:
