ВКС: 100% намалена работоспособност не означава забрана за работа

image_printПринтирай

РЕЗЮМЕ

Решение на ТЕЛК/НЕЛК със 100% намалена работоспособност не означава забрана за работа.

Ако в решението на ТЕЛК/НЕЛК не е изрично посочено, че лицето не може да изпълнява възложената му работа, то работодателят има задължение да го трудоустрои на настоящето работно място. В този случай няма как лицето да бъде уволнено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.

Даденото от тези органи на медицинската експертиза разрешение не подлежи на последваща преценка, нито на инцидентна проверка за правилност от съответната служба по трудова медицина

Ако възникне спор между страните дали работата е подходяща, той се решава от здравните органи - чл. 3 Наредба за трудоустрояването,


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр. дело № 1666 по описа за 2018 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора
Постъпила е касационна жалба от Х. Т. Х., чрез процесуален представител адв.О., срещу решение от 31.01.2018г., постановено по в.гр.д.№17/2018г. на Окръжен съд – Враца, с което след отмяна на решение от 30.10.2017г. по гр.д.№652/2017г. на Районен съд – Козлодуй са отхвърлени предявените от Х. Т. Х. срещу „Е. К“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т.1-3.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответникът по жалбата „Е. К“ ЕООД не взема становище по касационната жалба.

Касационен въпрос
Касационното обжалване е допуснато с определение №868 от 12.12.2018г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение по правен въпрос от значение за делото: „следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност“, който въпрос е от значение за точното приложение на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и за развитието на правото.

Мотиви
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е налице при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на териториалната експертна лекарска комисия, а при наличието на тези условия, прекратяването на трудовия договор се допуска само в случай, че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя, или той не е съгласен да заеме тази работа.

Прилагането на това основание предполага, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 315, ал. 1 КТ, а ако не го е изпълнил, той не може да се позовава на липса на подходяща работа за здравословното състояние на работника или служителя в предприятието. Липсата на свободна подходяща длъжност по предписаното трудоустрояване, която да бъде предложена за заемане, обуславя наличие на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ /решение по гр. д. № 814/2009 г. на ВКС, III г. о./.

Понятието „намалена работоспособност“ се отределя от чл. 314 КТ. Представлява загубване на част от работоспособността, което създава невъзможност за работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест или трудова злополука, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа. В тези случаи по предписание на здравните органи той се трудоустроява на друга работа или на същата при подходящи условия.

Редът за издаване на предписанието за трудоустрояване и дължимите от работодателя действия по изпълнение на предписанието се уреждат в Наредбата за трудоустрояване /приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г., обн., ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г./.

Определянето на работата като подходяща – такава, която трудоустроеният поради болест и намалена работоспособност работник може да изпълнява при квалификацията и здравословното му състояние /решение № 572/04 г. на ВКС/, се прави по реда и за целта на специалната закрила – трудовото правоотношение с работника или служителя да се запази за подходящата работа.

Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ не е доказано когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез заключение на териториалната експертна лекарска комисия, която е специализираният медицински орган, установяващ невъзможността – че работникът или служителелят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е противопоказна за здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща преценка от службите по трудова медицина /решение № 266 по гр. д. № 814/2009 г., ВКС, III г. о., решение № 275 по гр.д. № 3049/2013 г., ВКС, IV г. о./, респ. от вещото лице в производството по трудовия спор.

Това са медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган – ТЕЛК.

В заключението на териториалната експертна лекарска комисия трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, или съответните здравни противопаказания, но и в него изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение – чл.61, ал.1, т.7 и 8, и чл.78, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза/отм./ и от действащата наредба/.

Непълнотите в решенията на ТЕЛК се коригират с ново решение /решение № 1697 от 14.02.2008г. по адм.д.№9566/2007г. на ВАС, VІотд./, а според чл. 3, ал. 1 НТ, при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване.

За разлика от отменената Наредба №36 за експертизата на трайната нетрудоспособност, в която получаването на първа група инвалидност беше обвързано императивно със забраната за работа / чл.52, съгласно който: „Първа група инвалидност се определя на лица, които поради здравословното си състояние са загубили напълно трудоспособността си за какъвто и да било труд” /, в последващата уредба – Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005г. /отм./, Наредба за медицинката експертиза, приета с Постановление № 87 на Министерския съвет от 2010г. /отм./ и сега действащата Наредба за медицинската експертиза, приета с Постановление №120 на Министерския съвет от 2017г., няма такова изискване.

Нещо повече – хората с трайни и необратими състояния, при които не се очаква развитие на увреждането, могат „да работят според квалификацията и възможностите си” /чл. 78, ал. 4 НМЕ/.

Уредбата е насочена към индивидуализиране на оценката, чрез въвеждане на процентната система, като по-точно отговаряща на изискванията за съобразяване на оценката с потребностите на конкретния човек. Въпросите колко запазени са способностите му, какви помощно-технически средства и инженерни решения са необходими за осигуряване логистиката на неговата работа и как да упражни запазения си умствен потенциал, са конкретни.

В обобщение:

на поставения въпрос следва да се отговори, че трудоустрояване не извършва работодателят, а органите на медицинска експертиза на работоспособността /чл. 1 НТ (Наредба за трудоустрояване)/ и по принцип за определен срок.

Подходящите работни места за трудоустроени се определят по специален ред, а работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща за него работа съгласно предписанието на здравните органи. Ако възникне спор между страните дали работата е подходяща, той се решава от здравните органи – чл. 3 НТ.

По същество
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Х. Т. Х. срещу „Е. К“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т.1-3 за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №003/04.05.2017г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „монтажник“ и за заплащане на обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Въззивният съд е приел уволнението за законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, тъй като към датата на прекратяването по делото работникът-ищец е в невъзможност да изпълнява възложената от ответника-работодател длъжност “монтажник” поради болест, довела до 100% намаляване на неговата работоспособност.

Решението е неправилно.

Установено е, че Х. Х. е работил при ответното дружество на длъжността “монтажник” на основание сключен безсрочен трудов договор от 21.03.2014г. Посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена трудоспособност. Заповедта за уволнение е издадена във връзка с решение на ТЕЛК към МБАЛ “”Св. И. Рилски”- [населено място] № 1950/19.07.16 г., в което е посочено, че Х. Х. има злокачествено новообразувание на правото черво /ректум/, с оперативно изведен противоестествен анус и му е определена 100 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от две години – до 01.07.2018г. В решението не е посочено, че Х. не е в състояние за изпълнява заеманата от него преди заболяването длъжност “монтажник”.

Също така не са указани противопоказни условия на труд и каква друга работа ищецът може да изпълнява през периода на инвалидизация.

В писмо от 19.04.2017г. на председателя на ТЕЛК, издала решението, в отговор на питане на работодателя, е посочено, че Х. не може да работи като „монтажник“ в сфера на йонизиращи лъчи.

Правилни са изложените от въззивния съд съображения, че със заключението на ТЕЛК трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, но и да се посочи, че това състояние на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение.

Правилно също е посоченото, че по аргумент от чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, изр. 2, в заключението на ТЕЛК следва да се посочи и каква друга, подходяща за здравословното състояние на работника, длъжност той може да изпълнява; че това изискване е свързано с идеята на законодателя да не позволи прекратяване на трудовия договор с даден работник, ако и когато при работодателя има подходяща за неговото здравословно състояние работа.

В конкретния случай в експертно решение на ТЕЛК № 1950/19.07.16г. на работника е определена за срок от две години трайно намалена работоспособност 100%.

Неправилно е прето от въззивния съд, че по правилата на формалната логика това означава, че за посочения в решението на ТЕЛК период работникът не може да изпълнява каквато и да било работа, че тоест е напълно неработоспособен.

Неправилни са и изложените съображения на въззивния съд, че при така определения от компетентния здравен орган процент на ТНР за ищеца, не е било нужно ТЕЛК да се произнася за работоспособността на работника за конкретно изпълняваната от него длъжност, а също и във връзка с неговото трудоустрояване чрез посочване на подходящи за здравословното му състояния длъжности, които може да изпълнява.

Това се отразило и на правилността на извода на въззивния съд, че в процесното решение на ТЕЛК № 1950/16 г. не е налице непълнота, каквото становище застъпва в решението си първоинстанционния съд.

Неправилно е приетото от въззивния съд, че ТЕЛК има задължение да се произнесе по работоспособността на работника или служителя за изпълняваната от него длъжност и във връзка с възможността да бъда трудоустроен, но само ако определената ТНР е 50 % и над 50%, а в случая работникът е със 100% ТНР, при което той не следва да упражнява какъвто и да било труд, дори при най-облекчени условия.

Освен изложеното в отговора на поставения въпрос настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че според Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания „увреждането се предизвиква от бариерите в средата – физически, психологически, културни – пред които се изправя един човек с функционален дефицит“, както и това, че принципът, от който изхожда законодателната концепция в тази материя, е и конституционно прогласен в чл. 48, ал. 2 КРБ: държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

С оглед отговора на поставения от касатора правен въпрос, изводите на въззивния съд са неправилни. Във всички случаи експертизата на трайно намалената работоспособност включва и преценката на трудоспособността за работното място и необходимостта от трудоустрояване/ Решение № 11054 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2013 г., VI отд./. Това са медицински въпроси, по които обвързващо се произнася териториалната експертна лекарска комисия, респ. НЕЛК.

В случая в решението на ТЕЛК не са указани противопоказни условия на труд. Този медицински по своята същност въпрос може да бъде разрешен единствено от ТЕЛК и НЕЛК в производство по раздел I “Трудоустрояване на лица с намалена работоспособност” от Наредбата за трудоустрояване, а даденото от тези органи на медицинската експертиза разрешение не подлежи на последваща преценка, нито на инцидентна проверка за правилност от съответната служба по трудова медицина или от граждански съд, сезиран със спор за законосъобразност на уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ или на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, респ. на интерпретация от гражданския съд на решението на ТЕЛК.

Едва при надлежно указани противопоказни условия на труд, при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване, а неговото решение може да се обжалва пред съответния орган по експертизата на работоспособността – чл. 3 НТ, ал. 1 и 3. Такъв спор може да възникне, когато в предписанието на здравния орган не е посочена като длъжност и работно място подходящата работа за трудоустрояване.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че уволнението на работника е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК то трябва да се отмени и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т.1-3 да бъдат уважени.

Диспозитив
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 31.01.2018г., постановено по в.гр.д.№17/2018г. на Окръжен съд – Враца, с което след отмяна на решение от 30.10.2017г. по гр.д.№652/2017г. на Районен съд – Козлодуй са отхвърлени предявените от Х. Т. Х. срещу „Е. К“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т.1-3, както и в частта за разноските и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА уволнението на Х. Т. Х., извършено със заповед № 005/ 04.05.2017 г. на управителя на „Енергоремонт-Козлодуй“ ЕООД на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ за незаконно и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Х. Т. Х. на заеманата преди уволнението длъжност ”монтажник“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА „Е. К“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Х. Т. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата 3889,02лв., представляваща обезщетение за периода от 05.05.2017г. до 05.11.2017г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Е. К“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на адвокат Е. Ю. О. от АК-Враца сумата 1552,78лв. на основание чл. 38 ЗАдв.

ОСЪЖДА „Е. К“ ЕООД, ЕИК *** да заплати по сметка на Върховния касационен съд 185,56лв – държавна такса,

ОСЪЖДА „Е. К“ ЕООД, ЕИК *** да заплати по сметка на Районен съд – Козлодуй сумата 200лв. – за платени възнаграждения на вещите лица от сметката на съда.

Решението не подлежи на обжалване.