Дисциплинарно уволнение при употреба на алкохол

image_printПринтирай

Резюме:
Делото е по жалба на работник, който е дисциплинарно уволнен за употреба на алкохол след проверка с алкохолен тестер. Не е правена кръвна проба.
Районният съд намира уволнението за законно, независимо от разлика в резултатите при тестване с два различни вида алкохолми тестери.

Бележка: Това решение не крайно, тъй като все още може да бъде обжалвано пред Окръжен съд.

Бележка 2: Решението представлява интерес и от гледна точка на това, че има цитирани много добри описания на поведението на човека при леко алкохолно опиянение.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П., 09.07.2010 година.

П. районен съд, първи състав в публично съдебно заседание проведено на тридесети юни през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Гюров

при секретар-протоколиста Донка Сеизова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 93 по описа за 2010 година на П. районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1 т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Постъпила е искова молба от ищеца Т.М.С. , с постоянен адрес: с.Ч. , област С., ул. „Г.” 2 , с ЕГН: ., срещу ответника „Ч.” ЕАД с. Ч., С. област, с изпълнителен директор Д.Г.. В исковата молба се твърди, че ищецът от 2006г. работи в Ч. ЕАД на длъжност „подземен сондьор в участък” с per номер 1540 към подземен участък – „Добив и СД”.

На 21.11.2009г. , когато се явил на работа, му била извършена проверка за алкохол, като бил тестван 4-ри пъти като използваните два разалични алкохолни дрегера показали четири различни резултати, като най - високият от тях показал 1.14 промила, а най- ниският под 0.2 промила, след което не бил допуснат до работното си място и бил отстранен от работа.

Ищецът твърди, че в нарушение на правилника за вътрешен трудов ред, процедура за проверка при употреба на алкохол на работниците и служителите в Ч. ЕАД- не бил изпратен в МБАЛ П. за кръвна проба, като ищеца не знае дали използваните в случая на 21.11.09г. измерващи концентрацията на алкохал вещества са калибровани в агенцията по стандартизация и метеорология и съответно показват верни показатели, като опасенията му са породени от това , че в конкретният случай били използвани два дрегера и му били направени 4 проверки и имало 4 резултата. Ищецът твърди, че след тази случка е незаконно уволнен от работодателя си.

Отправени са обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на работа на ищеца на заеманата от него до уволнението длъжност както и за заплащане на обезщетение за два месеца времето през което е останал без работа поради уволнението по чл. 225, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Процесуалният му представител излага съображения за основателността на искането за отмяна на уволнението. В съдебното заседание, процесуалния представител на ищеца взема становище за основателност на исковете, отправя доказателствени искания, които съдът не допусна поради настъпилата по отношение на тях преклузия.

Процесуалния представител на ответното дружество, в отговор на исковата молба по реда на чл.131, в съдебно заседание и в представени писмени бележки, излага подробни съображения за правилното и законосъобразно налагане на дисциплинарно уволнение. Сочи, че не оспорва допустимостта на исковете, като по отношение предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 от КТ, заявява, че оспорва всички претенции по основание, като твърди, че процесното прекратяване на трудово правоотношение е законосъобразно.

Предвид обстоятелствата и доводите по оспорване на процесната Заповед № ЧМ-0453/07.12.09г., изложени в исковата молба, заявява, че извършените спрямо ищеца на 21.11.09 г. проби за алкохол, са осъществени изцяло в съответствие с действащите правилници и процедури на ответника, които са му известни и са част от регламента на трудовото му правоотношение. Алкохолните проби са извършени с годно техническо средство, описано в заповедта за уволнение и при спазване на стандартите за използването му.

Констатираното нетрезво състояние на ищеца по време на работа е пряко и съзнателно нарушаване на изрични забрани на работодателя и не е позволявало на ищеца да изпълнява ефективно служебните си задължения, както и да спазва правилата по безопасност на труда в една рискова дейност каквато е подземния минен добив (в този см. представя касационно Решение № 232/31.03.2010 г. на ВКС, IV-то г.о., по к.гр.д.№227/09 г., с което по аналогичен спор на друго лице с ответника и при констатирани по-ниски алкохолни концентрации, е дадено автентично тълкуване на „явяване на работа в годно състояние") по делото се установило, че до уволнението си ищецът е работил на ръководна длъжност в предприятието на ответника-подземен рудник на „Ч." ЕАД.

Сочи за общоизвестен и ненуждаещ се от доказване фактът, че всяка работа в звена на подземен рудник, представлява изключително опасна и рискова трудова дейност, която работа изисква пределна концентрация и абсолютна ежеминутна годност за изпълнение на професионалните задължения.

Специфичната работна среда в подземен рудник налага трудовото законодателство и в частност, това по осигуряване на безопасни условия на труд, да вмени в задължения на работодателя, но и на работниците му, организирането и спазването на изключително строги правила по отношение годността за изпълнение на високорисковата дейност.

Сочи се, че до уволнението си ищецът е работил на длъжност - „Подземен сондьор участък” в предприятието на ответника – подземен рудник на „Ч.” ЕАД. Сочи се, че поради изложените доводи, съдът следва да отхвърли обективно съединените искове като неоснователни и недоказани, като присъди разноските по делото, сторени от ответника.

П. районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и същото се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът Т.М.С. се е намирал трудово правоотношение с „Ч.” ЕАД с. Ч., С. област,ЕИК: ., и е заемал длъжност „Подземен сондьор участък”.

Установи се от прието по делото удостоверение от 17.03.2010 г. издадено от Агенция по вписвания при МП, № 20100317113516/2010 г., е че е Д.Г. представляващ дружеството поотделно с Р. А.Х.и е в съвета на директорите.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че в ответното дружество има установен правилник за вътрешния трудов ред, съгласно който, в раздел ІІІ, т.4„h" явяването на работа след употреба на алкохол или друго упойващо средство е възприето от работодателя като виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника, като процедурата за проверка на алкохол е включена в Приложение, като явяването на работа в нетрезво състояние е и предвидено като основание за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”.

Съгласно чл. 181 от КТ „Всеки работодател има право да издаде правилник за вътрешния трудов ред, който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност”.

През призмата на безопасността на труда, тази норма е доразвита и в текстовете на чл.22-24 от Наредба №9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване нa безопасността и опазване здравето на работещите в мините” (Издадена от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 123 от 22.12.1997 г., изм. и доп., бр. 68 от 1.08.03 г.), според които

„...Работодателят разработва и утвърждава правилник за вътрешния трудов ред, в който обвързва определените задължения на длъжностните лица, работниците и служителите по отношение на осигуряване на безопасност и здраве при работа със степените на дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 от Кодекса на труда. В зависимост от спецификата на мината и съществуващите опасности неизпълнението на определени задължения се класифицират като тежки нарушения на трудовата дисциплина и се включват в правилника за вътрешния трудов ред. При всяко констатирано неизпълнение на задълженията, свързани с безопасността и здравето на работещите в мината, се налага дисциплинарно наказание.”

В изпълнение на тези нормативни изисквания, работодателят, респективно ответното дружество, е приел цитирания Правилник за вътрешен трудов ред (ПВТР), който е връчен на ищеца срещу подпис на 19.10.2006 г, като изрично е посочено, че ищецът се е запознал с него и приема неговите условия ( съгласно приета по делото декларация от същата дата в личното му досие).

Съгласно ПВТР - раздел ІІІ, т.h „...работниците са длъжни да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи.”. Същевременно, в раздел ХV, т.6 б.”а” предвижда императивно, че „...дисциплинарно наказания уволнение се налага при явяване на работа след употреба на алкохол.”

Установи се от приета и приложена изрична декларация от 18.12.07 г., че ищецът е дал съгласието си да съобразява поведението си с приетата от ответника „Процедура PR-10-02 за проверка на алкохол”, в която са известни отговорността и санкциите, при явяване в нетрезво състояние на работа.

Установи се от представено прието по делото писмено доказателство- извлечение от „Правилник по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин от 1971 г., утвърден от Министъра на химията и металургията”, че на базата на § 21 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 18 от 2003 г.) „Издадените до влизането в сила на този закон наредби, правилници, правила и норми по безопасността и хигиената на труда се прилагат, доколкото не противоречат на Закона за здравословни и безопасни условия на труд”(в сила от 01 март 2003 г.), че този правилник е и сега действащ подзаконов нормативен акт. Видно от съдържанието му (стр.5-9), същият изключително детайлно урежда многобройните аспекти на безопасността на труда в рудника.

В общите му разпоредби, в глава 1.6. „Годност за минна работа и квалификация на работниците” се намира текстът на чл.20 ал.1, според който „Не се допуска на подземна и надземна работа лице, употребило алкохол, както и престояването му в работните помещения и места”.

Установи се по делото от събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът на 21.11.200 година се явил на работа за редовна смяна в ответното предприятие.

Установи се от саморъчни обяснения на ищеца от 23.11.09 г., дадени по чл.193 КТ, че сочи като причина за нарушението обстоятелството „...че вечерта на 20.11.2009 г. е пил 4 водки”.

Видно от приети по делото два фиша с принтирани данни за дрегера, за времето и резултатите от извършените проби, които са приети и подписани от лично от ищеца, писмените му обяснения от 23.11.09 г. дадени по чл.193 КТ, Рапорт за инцидент от 21.11.09 г. и Докладна записка от 25.11.09 г., изготвени от П.К.-„Организатор подземно сондиране”, е че ищеца на 22.11.09 г., сутринта, при постъпването му на работа и по време на т.нар. ”назначение”(термин свързан с дневен инструктаж и определяне на задачи), наред със цялата смяна работници и Т.С. е бил проверен за употреба на алкохол, като пробата е извършена с два уреда:

  • индикаторен уред, който със светлинен сигнал само констатира наличие на алкохол, без да измерва стойности;
  • и с техническо средство „Дрегер-Алкотест 7410”, с фабричен №ARKB 0196, като извършената проверка с него е двукратна (извършена в интервал от 21 минути) и е установила наличие на алкохол в кръвта и при концентрация, както следва: в 07:41 ч. – съдържанието е било 1,14 промила, а в 08:02 ч. – 1,10 промила.

От разпита на свидетеля Х.. се установява, че работел като минен спасител в „Ч.” с.Ч. и имал задължение да проверява работниците и служителите за употреба на алкохол, не само на него било вменено това задължение, а и на другите минни спасители, като са обучени да боравят с този апарат Алкотест, като използват два вида устройства, първия е само за индикация на алкохол и ако отчете при първия тест след 15 минути се провежда втори тест като в същото време се вади и разпечатка, между двете проби човека стои при тях, може да си нажабури устата, да похапне по желание.

Проверката, която била през м.11.2009 година за алкохол се направи сутринта рано от 06.00часа-до 08.00часа. Свидетеля си спомня, че тогава С.М. ги извикал да направят проверка за алкохол на целия персонал който е назначен.

Проверката на ищеца Т. С. се е извършила в залата за назначение, тм се събират всички работници за деня, разпределят се задачите им и им се прави инструктаж по техническа безопасност, като са били над 40 човека и резултата му отчел наличие на алкохол.

След това го завели в минно спасителната служба и му били направени две проби за алкохол, като свидетеля не си спомня данните за алкохол, като при всяка проба има принтер който вади бележка за деня и часа на проверката.Свидетелят твърди, че на първия и втория фиш са неговите имена и подпис, като и върху двата фиша ищеца Т.С. се е подписал. Свидетелят твърди, че всеки който влиза на работа се проверява от тях, като няма разлика дали работника или служителя във фирмата е българин или чужденец.

От разпита на свидетеля М. се установява, че работи в „Ч.”, като тогава работел като н-к участък „Пробивно взривни работи”. Било в края на м.11.09г. когато беше извършена проверката на ищеца дневна смяна, смяната започва в 7.00часа, проверката не била селективно проведена, цялата смяна е проверена, при ищеца показала наличие на алкохол.

По принцип се използват два вида устройства, първият е само за индикация на алкохол, ако отчете при първият тест провеждаме втори тест като в същото време се вади разпечатка.След 20 мин.се провежда втори тест, който е по-прецизен. Концентрацията на ищеца била над 1 промил.

Свидетелят твърди, че минните спасители са оторизирани да извършват тези проверки. Ищецът се е подписал на разпечатките на фишовете пред свидетеля и пред спасителя, който го тества.

В предприятието е допустимо да се прави проверка за алкохол на всички служители по време на работа и на по-високостоящи и на всички. Ищецът не е коментирал нищо пред свидетеля по време на проверката.

При влизане на всички служители през портала на рудника се извършва проверка на всички влизащи. Проверката на ищеца се е извършила в залата за назначение, тази зала се намира вътре в рудничния район.

При влизане на портала свидетеля не знае дали ищеца е тестван. Има един определен период от време, когато се тестват всички служители и работници. Ако влизането е по-рано или по-късно има вероятност лицето да не е тествано. Свидетелят не си спомня колко фиша на разпечатки е подписал ищеца и не може да каже колко пъти е тестван с Дрегер.

От събраните по делото писмени доказателства- изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, представените към нея заповед №А-102/05.03.2010 г. на ДАМТН, писмо на МВР –ГД „ОП” на вниманието на вещото лице и от разпита на вещото лице по нея в съдебно заседание се установи, че - дрегерът е бил годно техническо средство, проверено и калибрирано, със срок на валидност на последната проверка до 21.01.2010 г., в пълно съответствие със съществените изисквания на Европейската директива за електромагнитна съвместимост; този дрегер е анализатор изследващ издишан въздух, но всъщност дава резултат, който съгласно формулата на Добравски отразява концентрация на алкохол в кръвта на проверяваното лице; няма нормативни изисквания към лицата, които ползват дрегера, като е достатъчно спазването на заводските инструкции Приложените разпечатки от Алкотест 7410 с фабричен № ARKB 0196 показват стойности 1,14 %о и 1,10 %о които съответстват на концентрацията на алкохол в кръвта.

Няма нормативни изисквания към лицата които ще използват анализатор за алкохол в дъха, достатъчно е спазването на инструкциите на производителя.

В този смисъл в с.з. вещото лице З.Ч. уточни, че най-важното изискване е да се осигури интервал между двете контролни проби, не по-малко от 15 минути, като установеното време по делото е 21 минути.

Установи се от изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза, както и от изслушано в.л.М.М. в съдебно заседание, че процесният „Алкотест дрегер 7410” е съвременно техническо средство, като двукратната проба през 21 минути дава относителна сигурност, че по времето на теста алкохолната концентрация е била съизмерима с показанията на дрегера.

С оглед данните по делото и направеното уточнение в с.з. на 16.06.10 г. досежно прибилизителното тегло на ищеца, в.л. д-р М., заяви, че няма основание да промени извода си за наличието на „Лека степен на опиване” в ищеца по време на пробите.

В този смисъл, изводите на токсиколога са, че за „.. При тази степен на алкохолно опиване се наблюдава весело настроение и повишено самочувствие, самодоволство и намалена самокритичност. При възникване на стресови ситуации лицата могат да изглеждат спокойно трезви. Характерно е повишена инициативност при намалено чувство за отговорност, понижено активно внимание, погрешно възприемат и интерпретират постъпващата зрителна и слухова информация, неправилно преценят разстояние и скорост и в резултат погрешно оценят обстановката, склонни са към повишена инициативност, недооценяване на риска и като цяло погрешни действия в критична ситуация”, като заключението е че ищеца Спасов не е бил пригоден ефективно и по безопасен начин да изпълнява задълженията си на подземен сондьор по време на смяната му на 21.11.09 г..

Установи се от приложени в ЛТД на ищеца заповеди, е че същия е наказван с дисциплинарно наказание „забележка” двукратно, както и с „Предупреждение за уволнение”, за което му е връчена заповед на 10.11.2009 г., като процесното дисциплинарно нарушение, за което му е наложено наказание ”уволнение” е извършено 10 дни след като е наказан.

Установи се, че със Заповед № ЧМ-0493/07.12.2009 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 188, т. 3 КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 21.11.2009 г. се явява на работа за І-ва смяна.

При нарочно извършена проверка за алкохол на всички работници, намиращи се в залата за назначение, където се извършва назначаването и инструктажа по техническа безопасност на всички работници в смяната,е констатирано, че Т.М.С. се е явил на работа, употребил алкохол.

Проверката е извършена от минния спасител И. Х. и С. М. подз.н-к у-к «ПВР» с апарат АЛКОТЕСТ модел 7410 №ARKB-0196. Резултатите на Т.С. са както следва: първа проба в 07:41 часа - 1.14 промила, втора проба, направена след изплакване на устата с вода в присъствието на минния спасител И. Х. и В. У. - гл. инженер р-к в 08:02 часа е 1.10 промила. С. не е допуснат до изпълнение на служебните му задължения.

Горепосочените противоправни действия на Т.М.С. представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 от КТ, а именно: нарушаване на Правилника за вътрешния трудов ред, раздел III, т. 4, буква „h" - „да се явяват на работа, без да са употребили алкохол и други упойващи вещества" във връзка с Процедура „Проверка за алкохол в дружеството" PR-10-02 от 22.10.2007 г., с която е запознат с лично подписаната от него Декларация за съгласие на 18.12.2007 г..Беше установено, че Т.С. има наложено дисциплинарно наказание «Предупреждение за уволнение» със заповед №ЧМ-0402/06.11.2009 г., за неявяване на работа съгласно утвърдения график за работа през м.Октомври 2009 г.. При налагане на наказанието е спазена процедурата по чл.189, 193, ал.1 и чл.194 от КТ.

Установи се от събраните по делото доказателства – фиш за изчислени издръжки и фиш за заплата и трудова книжка на ищеца, че последното трудово правоотношение на ищеца е с ответното дружество от 07.06.2006 г. до 17.12.2009 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове съдът намира, че същите са допустими – не са налице отрицателни и не липсват положителните процесуални предпоставки за разглеждането им.

Между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение. Трудовото правоотношение е възникнало по сключен между страните трудов договор за изпълнение на работа, на длъжност „Подземен сондьор участък” при ответното дружество.

І. По основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, съдът намира следното:

Реализирането на дисциплинарна отговорност се осъществява при спазването на строго формални законови изисквания, регламентирани в КТ, гарантиращи правата на страните в дисциплинарното производство. Съдът намира, че ответникът е провел процедурата по налагане на дисциплинарно наказание при формално спазване на изискванията на КТ – заповедта отговаря по своето съдържание на законовите изисквания, постановена е от компетентното длъжностно лице, надлежно е връчена на ищеца, охранено е правото му да даде обяснения.

В същото време за да е законосъобразно наложеното дисциплинарно наказание следва по делото работодателят да е доказал при условията на главно и пълно доказване елементите, пораждащи дисциплинарната отговорност. Първият елемент е обективен и се свежда до неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя. Вторият елемент е субективен - виновното поведение на работника. Дисциплинарната отговорност се носи при установеност и доказаност на нарушенията.

Основният въпрос, който се поставя при разглеждане на трудовия спор за незаконност на извършеното дисциплинарно уволнение е този за съставомерността на осъществените от работника или служителя нарушения или за тяхната идентификация.

По делото от обективна страна се установи, че на 21.11.2009 г. се явява на работа за І-ва смяна и при нарочна проверка за алкохол на всички работници, намиращи се в залата за назначение му е направена проверка за алкохол с апарат „Дрегер”, като резултатът от първата проба е 1,14 промила, а резултатът от втората проба е 1,10 промила., като съдът приема че е налице годно доказателствено средство, от което ответното дружество черпи достоверни сведения по делото и установяващо по безспорен начин извършеното нарушение от ищеца. По делото се установи, че ответникът е въвел извършване на контролни тестове за алкохол чрез използване на модерно и изправно техническо средство „Дрегер-Алкотест”.

Проверките са възложени и осъществявани от минни спасители, които са обучени да работят. Въвеждането от ответника на фактически антиалкохолен контрол е в изпълнение на общи нормативни разпоредби и най-вече на негови завишени изисквания за вътрешния трудов ред(в тази връзка въззивно решение по гр.д.№ 1123/09 г. на СОС. Съгласно чл. 126 т.2, 6, 10 от КТ „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, да спазва вътрешните правила, приети в предприятието”

Тази разпоредба е базисна и определя същностни задължения на работника, доразвити в подзаконови актове.

Изискването е работникът да се явява трезвен на работа, за да осъществява сигурно и нормално функциите си в една високорискова среда, каквато е подземния минен добив.

Настоящият съдебен състав намира, че явяването на ищеца на работа с установено алкохолно съдържание в кръвта от 1,14 промила е нарушение, което е достатъчно да обоснове дисциплинарното уволнение.

Налице е виновно, „умишлено неизпълнение на основно трудово задължение - за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това”.(в т.см. Решение от 27.12.2007 г. на ОС - С. по гр. д. № 871/2007 г., ГО, 1-ви с-в).

Видно от токсикологичната СМЕ, настоящия съдебен състав намира, че ищецът не е бил в такова състояние. В този смисъл е и доктрината. В монографията „Съдебна медицина – Учебник за студенти по право – автор проф. д-р Стойчо Раданов, изд.С. 1990 г.”, на стр.127, при функционалните разстройства от алкохолно опиване е посочено:

„При концентрации по-големи от 0,5 промила до 1,5 промила, лицето е алкохолно повлияно, налице е лека степен на алкохолно опиване, характеризираща се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабена концентрация и съобразителност, забавени реакции, умерени координационни нарушения, вегетативни смущения”. На стр.128 авторът продължава, че при концентрации от 0,3 до 0,9 промила рискът за транспортни злополуки е 7 пъти по-голям...”.

Съдът намира, че в ответното дружество е въведена абсолютна забрана работникът да се явява на работа след употреба на алкохол. Предвид естеството на рискова работа в рудника е въведена нулева толерантност спрямо работници и служители, явяващи се на работа в нетрезво състояние.

Суверенно право на работодателя е да постави високи изисквания за явяване на работа в трезво състояние спрямо всички свои работници.

По делото се установи от разпита на свидетелите М. и Х. и от представената процедура, че абсолютно всеки влизащ или пребиваващ в рудника може да бъде проверен за алкохол, без значение от неговата длъжност или административен пост, т.е. никой не е защитен от такава проверка.

В тежест на работодателя бе да докаже, че от субективна страна нарушаването на трудовата дисциплина от страна на работника е осъществено виновно. Вината на работника, като негово субективно отношение по делото се доказа от работодателя. По делото не се проведе обратно доказване от страна на работника. Ето защо съдът намира, че и поведението на ищеца не съставлява от субективна страна виновно нарушаване на трудовите задължения.

По изложените съображения съдът намира на първо място, че атакуваната заповед за уволнение е постановена като за установяване на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е използвано годно доказателствено средство което поражда правни последици, а именно техническо средство, което е измервателен уред, който се използва и чиито резултати са взети като доказателство и на второ място, че осъщественото от обективна страна от работника съставлява виновно поведение, поради което е налице конститутивен елемент от фактическия състав на нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на дисциплинарно наказание.

По изложените по горе съображения съдът намира, че следва да потвърди атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание като законосъоразна.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че уволнението е законно, поради което следва да го потвърди.

ІІ. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ, съдът намира, че отмяната на уволнението обуславя основателността на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност.

За да се уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа във всички случаи следва да бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т.е. да бъде признато за незаконно и отменено уволнението. Разглеждания случай не е такъв.

С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа, както и че атакуваното уволнение е законно, то ищеца не се явява носител на потестативното право за възстановяване на работа. Искът за възстановяване на предишната длъжност “подземен сондьор участък” в „Ч.” ЕАД, с. Ч., е неоснователен и следва да се отхвърли.

ІІІ. По отношение предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира следното:

Оставането на ищеца без работа се намира в пряка причинна връзка с незаконното уволнение. Тежестта за доказване на причинната връзка се носи от ищеца, като доказването следва да е пълно.

Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, обезщетението при незаконно уволнение е в размер на брутното трудово възнаграждение на уволнения за времето, през което той е останал без работа. По смисъла на чл. 228 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работника или служителя има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6 месеца.В тежест на ищеца е да докаже периода на оставането си без ралбота, като претенцията му в тази част, въпреки дадените в разпореждане на съда указания не беше уточнена и конретизирана.

В случая не е налице първия елемент от фактическия състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 от КТ – уволнението не е незаконно, поради което за ищеца не възниква правото на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ. С оглед на изложеното предявения иск за обезщетение за незаконно уволнение за неуточнен период от време и сума, е неоснователен и следва да се отхвърли.

ІV. Относно разноските:

При този изход от делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на заплатените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно в размер на 1100,00 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на същите на основание чл.80 ГПК. Независимо от този изход на делото, съдът намира, че на ищеца не следва да се възложи на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса, тъй като същия е освободен на осн.чл.84, т.3 ГПК от заплащане на такси, а следва да му се възложат разноски в размер на 400 лв. заплатени възнаграждения за вещи лица в полза на П. районен съд.

Мотивиран от изложеното, П. районен съд, първи състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.М.С., с.Ч. , област С., ул. „Г.” 2 , с ЕГН: . срещу „Ч." ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление с. Ч., обл. С., представлявано от изпълнителния директор Д.К.Г. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр.чл. 225, ал. 1 от КТ, разгледани по реда на чл. 310, т. 1 от ГПК, за обявяване на заповед №ЧМ-0453/07.12.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца за незаконосъобразна и признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на работа на ищеца на заеманата от него до уволнението длъжност, както и обективно съединени искове за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от два месеца, в които е останал без работа, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Т.М.С., с.Ч. , област С., ул. „Г.” 2 , с ЕГН: . да заплати в полза на бюджета на П.. районен съд сумата от 400, 00 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, Т.М.С., с.Ч. , област С., ул. „Г.” 2 , с ЕГН: ., да заплати на „Ч." ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление с. Ч., обл. С. сумата от 1100,00 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от 09.07.2010 г., пред С. Окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: